Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
21/05/2015
1. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г., № 430-00-2.
2. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2014 г. – 31 декларация 2014 г., № 530-00-5.
3. Среща с представители на Сдружението с нестопанска цел „АЙ СИ ЕФ България” и във връзка с Международната седмица на коучинга: „Модерни подходи за развитие на ръководители в публичната сфера и бизнеса с персонален коучинг”.
4. Разни.
На 21 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г., № 430-00-2.
2. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2014 г. – 31 декларация 2014 г., № 530-00-5.
3. Среща с представители на Сдружението с нестопанска цел „АЙ СИ ЕФ България” и във връзка с Международната седмица на коучинга: „Модерни подходи за развитие на ръководители в публичната сфера и бизнеса с персонален коучинг”.
4. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, имате предварително обявения дневен ред. Имате ли предложения за допълнения към така предложения дневен ред? Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Ако желаете, бихме могли към трета точка да добавим допълнително връзката между коучинга и клъстъризацията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, за предложението, д-р Добрев. Аз също ще направя едно допълнение – че в точка „Разни” нашият колега и заместник-председател на Комисията господин Петър Кадиев ще предложи на нашето внимание и ще представи Международен филмов фестивал.
Уважаеми колеги, с така направените предложения, който е „за” дневния ред, моля да гласува.
За - 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред на заседанието е прието.
Колеги, съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии внася в Народното събрание отчети за дейността си, които нашата комисия следва да разгледа и да подготви становище по тях.
Особено ми е приятно да кажа „Добър ден!” на колегите и членове на Съвета за електронни медии с техния председател доц. Георги Лозанов. Добре дошли на Иво Атанасов, Анна Хаджиева, Диляна Кирковска, Вирджиния Савова.
Уважаеми доц. Лозанов, ние с моите колеги от Комисията сме получили вашите отчети, много внимателно сме ги прочели и сме се запознали в дълбочина с тях. Моля ви само съвсем накратко, ако имате нещо съществено да добавите, което е важно за колегите ми и за Комисията, да го направите в смисъла на ценностите на работата на Съвета за електронни медии. Защото всичко, което е трябвало да прочетем, да научим, да се изпитаме предварително и да запомним по отчета, е направено. Заповядайте.
Точка първа. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2014 г.–30 юни 2014 г., № 430-00-2.
Точка втора. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2014 г. – 31 декларация 2014 г., № 530-00-5.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Много благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята работа е облекчена, тя е в по-голяма степен свършена вече от вас, така че аз действително ще поставя само някои акценти.
Аз представям два отчета, ако ми позволите, да ги представя наведнъж?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Лозанов. Наистина накратко! Благодаря ви!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Така отчитаме цялата 2014 г. В първия шестмесечен период особено напрежение, дебат, тема в дневния ред на обществото беше прекратяването на две лицензии за цифрово разпространение от страна на Би Ти Ви. Вие помните този случай. Съветът за електронни медии имаше недвусмислен ангажимент по Закона за радиото и телевизията да прекрати тези лицензии, основанието за което е по искане на лицензоносителя. Не можеш да накараш никого насила да извършва някаква дейност, ако той не иска да го прави. Само че въпреки това ние не го извършихме веднага, дадохме известно време на обществото и преди всичко на институциите, които пряко са ангажирани с тази тема, да търсят решение, защото нямаше съмнение, че прекратяването на тези две лицензии е само един симптом въобще за трудната съдба на цифровизацията в България. Цифровизацията в България беше завършила като технологичен процес. В това отношение ние действително постигнахме един успех, влязохме в европейските срокове, но нямаше бизнес модел, който да мотивира достатъчно частните телевизии да разпространяват своите програми, тъй като в България има силно кабелно покритие – 80% и тогава чисто пазарно разходите, които не са малки, за да се предоставят програми на тези 20% по ефирен път безплатно от населението нямат своята икономическа обосновка.
Казвам това, защото това е сериозен проблем, който продължава да стои и той изисква законодателна намеса. Сега сме в едно затишие, но аз не знам кога отново бурята ще започне. А тя ще започне, ако някой отново започне да иска да оттегля своите програми от цифрово разпространение. И така постепенно да намалим съвсем информацията, която стига до тези групи, които обикновено са в по-сложно социално положение и имат нужда от безплатна телевизия. Защото цифровото разпространение в случая е синоним на безплатно разпространение и трябва да защитим тази част от обществото. Тя обикновено е и в по-трудно достъпни места, което пък допълнително много увеличава разходите по разпространението на програмите там.
Въобще има един възел от проблеми, който никой не започва да разсича. Ние водим периодично дебати, но това трябва да стане с някакви нормативни инструменти. В това отношение има орган по цифровизацията, той обаче се събра тогава, когато темата беше гореща, и след това повече не е имал заседание. Той е към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Казвам всичко това с предложение, молба, грижа, съвместно да се занимаваме с това. Включително и Комисията по транспорт и съобщения, тъй като в крайна сметка това е повече в техните правомощия, в тяхната сфера на компетентност, тъй като Съветът за електронни медии се занимава със съдържанието, а те се занимават с разпространение.
Тази история започна именно в периода януари-юни 2014 г., когато беше поискано през февруари прекратяването на тези лицензии. Същевременно тогава беше издадена пък една лицензия на Би Ти Ви HD за нова цифрова лицензия. Има още един канал на висока резолюция, по който се разпространява програмата на Би Ти Ви.
Друго по-важно. Вие сте се запознали с данните, че в този период сме провели 36 конкурса за радиолицензии. Вижте, радиоефирът е раздаден в основната си част отдавна. Но въпреки това има все още по-малки градове и населени места, където продължава да има кой знае как мотивиран интерес да се създава програма и да се разпространява програма. Вярно е, че в конкурсите често имаме само по един кандидат, но продължава да има кандидати и ефирът да се запълва. Казвам „кой знае защо”, защото общо взето е огромна рестрикцията, вие знаете, на тези пазари, на пазара на радиореклама пък съвсем. И аз хем с радост, хем с безпокойство гледам всеки такъв следващ конкурс и следващ Дон Кихот, който тръгва да прави програма. Разбира се, това е малко идеалистично, защото в крайна сметка се оказва така, че големите вериги, които и без това работят в страната (в това няма лошо, разбира се), успяват да разширят своята аудитория. Но защитата на малки местни оператори е приоритет в работата на Съвета за електронни медии и се опитваме доколкото те се появят, доколкото има шанс, да им дадем възможност да работят.
Това е по отношение на тези 36 конкурса. Защото за шест месеца 36 конкурса звучи, разбира се, окуражаващо.
Беше поставена силно темата за враждебната реч. Няма да се връщам към нея, но ние сме я разглеждали на много и различни нива. За отразяване на бедствия и за вторична виктимизация. Тук бяха наводненията във Варна, в квартал „Аспарухово”. Това беше голяма тема и тогава възникна остро въпросът за вторичната виктимизация, за превръщането на жертвите на бедствия повторно в жертви според начина, по който бедствието се отразява. Вие знаете, ние в това отношение имахме диалози с медиите и съответните наказателни мерки, където има нарушение на закона.
Няма да давам числа, защото вие сте ги чели. Те са респектиращи, хиляди часове правен мониторинг.
Това е по този период.
Сега да кажа една дума и за следващия и накрая ще се обърна към вас с няколко молби.
Във втория период ключовата дума е избори. Ние правихме мониторинг на изборите, разбира се, но новото беше, че вече по законов ред беше възложено Съветът за електронни медии съвместно с Централната избирателна комисия да прави мониторинг на поведението на медиите по време на избори, който да обслужва не само дейността на Съвета, но и дейността на Централната избирателна комисия, включително и да бъде база за изводи, които да се направят след това за подобряване на регламентациите на тази сфера.
Изводите са все същите. Вижте, основният проблем, който възниква (защото пак идват избори), макар че вече време и място за нормативни промени едва ли има, но целият проблем е в това доколко платеното съдържание е означено и доколко означаването се разпознава от зрителя и слушателя. Защото е много важно за аудиторията, за избирателя да знае дали едно съдържание, една информация стига до него на базата на журналистическа воля и редакционна независимост или стига до него, защото някой е платил, за да стигне до него. Това са два различни типа комуникация и те винаги се различават. Когато няма избори, платената се нарича търговско слово и има много категорични изисквания то да бъде означавано. Неизвестно защо в ситуация на избори платените части от съдържанието някак си загубват тази отчетливост на означаването. Вярно е, че на последните избори в по-голяма степен отколкото преди това под натиска или препоръките на ОССЕ започна това означаване, но продължава да е сериозният проблем в предизборната ситуация.
Така че ми се струва, че по линията платено-неплатено съдържание и означаване на платеното има необходимост от стабилизиране на правото на зрителя и слушателя да знае кой и с какъв мотив му говори. Аз си давам сметка, че политици не са много подходяща аудитория за такъв тип препоръки и мнения, но съм сигурен в отговорността, която имате, и ще се предприемат мерки.
Тук имаме много тематични наблюдения, няма да се спирам на тях.
И сега с няколко думи ще ви помоля да изслушате някои предложения, които са дошли от нашата практика и са свързани със сериозни препятствия в работата ни, които биха могли в някакъв период, когато в Закона за радиото и телевизията в някаква форма – частична или каквато и да е – ревизия започне, да влязат като тема.
Много голяма тема е цялостната промяна и новите медии. Това са тъй наречените нови предизвикателства, включително и пред законодателя, и пред регулатора, описани в така наречената Зелена книга през 2013 г. Най-същественото вероятно е връзката между традиционните медии, телевизията и услугите, които интернет предлага и тъй наречената свързана телевизия. Много съществено е да се измести регулацията натам, да започнем да мислим да регулираме и този процес. Защото ще става се по-абсурдно да регулираме само традиционната медия, а тя в най-различни конвергенции с новите медии да се разпространява в съвсем друг режим в интернет. Това е въобще европейска тема, не само ние мислим по този въпрос, но е хубаво и ние да мислим. Аз си давам сметка, че при нас не е опрял ножът в кокала, че това може би не е най-актуалното в момента, но много скоро ще бъде абсолютно всекидневие и ние ще сме изостанали като регулация и като нормативна база.
Разбира се, това е само маркиране на този въпрос, при нужда може да го разширим твърде много, да се позовем на чужд опит и т.н.
Имаме поредица от трудности по чл. 125. Това е за тези договори, които предоставят предприятията за програмите, които разпространяват и на базата на които ние следим за защита на правата. Например има разминаване между Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения, което пречи на Съвета да е наясно дали едно предприятие в момента продължава да работи или е прекратило дейността си. Не е голям проблем да се синхронизират членовете на тези два закона, но е огромен проблем после в нашата контролираща и санкционираща дейност. Защото редовно се казва: ами ние сме престанали да работим. А за това няма информация в регистрите на Комисията за регулиране на съобщенията и т.н. и постановленията падат в съда.
Друг проблем е, че се изискват договори за уредени права на програми, а фактически санкцията трябва да бъде за липсващи права на произведения, които се разпространяват в програмите. Това също е едно разминаване, което води до падане на актове. Ние сме издали 40 наказателни постановления, 11 са потвърдени и са влезли в сила, 13 са отменени. Почти поравно по един и същи казус има абсолютно противоречива съдебна практика, защото противоречието е заложено още в нормативната база.
Има нужда от допълнително стабилизиране на регулацията по отношение на продуктовото позициониране, защото има някои изисквания, които са само пожелателни и не са свързани със санкции.
Има нужда от много сериозна редакция на текстовете, свързани със звука на рекламата, със силата на звука, както се казва в Закона за радиото и телевизията, като почнем още оттам, че не става дума за сила на звука, а става дума за друга категория, която няма български превод. Най-близкият е руският „громкость”. И така нататък. Но всичко това е база после да падат в съда актовете. Да не говорим, че има един стандарт на EBU, който е хубаво да бъде директно вкаран и това ще реши въпроса.
И последното, за което искам да се оплача, има много случаи на доставчици на медийни услуги, които се крият тогава, когато трябва да стигне до тях някой акт, когато са извършили нарушение. И фактически се получава така, че след като шест месеца се крият, по закон аз трябва да прекратя това производство, защото не може да бъде връчен актът. Така се получава, че тези, които са достатъчно добросъвестни да си поемат актовете, върху тях пада санкция за сметка на други, които по пътя на криенето, на хитростите, успяват да се измъкнат. Струва ми се, че трябва да се намери начин. Засега Съветът за електронни медии ползва единствено общинската администрация като помощно средство да връчва актовете, но трябва да се предвидят и други възможности – през полиция или кой знае как. Защото това е много несправедливо към тези, които имат добросъвестността да поемат кореспонденцията си.
Да спра дотук, че изложението ми се проточи. Извинявам се!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, доц. Лозанов. Знаех си аз, че Вашето кратко експозе ще бъде по-дълго от редовното. Но това, разбира се, е и приятно за нас, защото не се виждаме толкова често в рамките на заседанията на Комисията.
Бих искала да Ви уверя, първо, че ние вече имахме един предварителен разговор с моя колега и председател на Комисията по транспорт и съобщения господин Гроздан Караджов, защото очевидно има въпроси, които са на дневен ред и имат нужда от обсъждане и вероятно от формулиране на посока за тяхното решаване. Те са пресечни като компетенции и за Комисията по транспорт и съобщения, и за нашата комисия. Тези предложения, които Вие направихте, ще очакваме да ги получим като писмени предложения, с които моите колеги и онези, които днес отсъстват от заседанието, да могат да се запознаят. И също така да дадат за нас основание да преценим дотолкова доколкото са предмет на законодателна инициатива и касаят компетенциите на нашата комисия, да направим необходимото. А това, което се отнася до общата ни проблематика с Комисията по транспорт и съобщения, да бъде взето предвид в едно предстоящо общо заседание или работна среща – ще преценим как ще процедираме.
Колеги, заповядайте, имате думата за въпроси към доц. Лозанов и неговите колеги по така предложеното резюме на отчетите и по пълните отчети, които сме получили предварително.
Колегите не дават знак за въпроси. В такъв случай да подложим на гласуване решенията.
По точка първа от дневния ред решението е по Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г.:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г.
Колеги, моля да гласуваме. Който е за приемането на този отчет, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 1.
По точка втора от дневния ред предлагам на вашето внимание за гласуване следното решение:
Решение по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.07.2014 г. – 31.12.2014 г.:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.07.2014 г. – 31.12.2014 г.
Моля колегите да гласуват за отчета в посочения период.
За – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Благодаря ви.
Доцент Лозанов, колеги от СЕМ, благодаря ви за тази възможност да чуем от вас необходимите посоки, в които да търсим промени, за които ние също поемаме ангажимент. Ще ви помоля да останете за точка трета от нашия дневен ред.
Предвид факта, че ни делят само два-три дни от най-светлия български празник – 24 май, който празник обикновено се свързва с образованието и с първия училищен звънец и с букварчетата, ние си позволихме да направим една по-елегантна, импонираща на Комисията по културата и медиите интерпретация и съвместно с Комисията по образованието имам удоволствието да представя тук и моя заместник госпожа Красимира Анастасова в качеството й на член на Комисията по образованието. Образованието през целия живот, развитието през целия живот има значение за нас и особено в частност, разбира се, и на публичните личности, които са натоварени с доверието на обществото и със съответните отговорности. Доктор Кирил Калев е тук, за да представи това, което Международната коучинг асоциация прави в Международната седмица на коучинг асоциацията.
Заповядайте, д-р Калев. Надявам се, доц. Лозанов, който е тук и остава за тази част от вашата презентация, да има възможност и за принос към дискусията. Благодаря ви още един път.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Точка трета: Среща с представители на Сдружението с нестопанска цел „АЙ СИ ЕФ България” и във връзка с Международната седмица на коучинга: „Модерни подходи за развитие на ръководители в публичната сфера и бизнеса с персонален коучинг”.
КИРИЛ КАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Скъпи гости на двете комисии днес – по културата и медиите и науката и образованието! За нас е чест действително да отделите десетина-петнадесет минути за това, което искаме да ви разкажем в следващите няколко минути заедно с Велислава Попова – директор „Комуникации” в Международната коуч федерация „АЙ СИ ЕФ България”, и няколко души, облечени с тези фланелки като мен.
Започвам от фланелките и веднага отивам на понятието. Фланелките сме облекли затова, защото в 123 държави през тази седмица, хора като нас облечени, посещават университети, училища, може би малко от тях ще имат честта да посетят парламенти, но ние имаме тази чест – пак ви благодаря за това! Посещаваме фирми, за да разкажем всъщност какво е това коучинг. Това е нещо много добре забравено старо, но думата е малко сложна. И първият въпрос обикновено когато дискутираме това, е няма ли българска дума за коучинг. Веднага парирам този въпрос, за да ви кажа, че за съжаление няма, дори и французите, които за всичко измислят свои думи, не са измислили, в Германия и във Франция се нарича коучинг и федерацията се нарича така. Но ние я заместваме с една по-хубава дума, не че и тя чак толкова е българска, „партньорство”.
Отивам към нашата дефиниция. Ние сме тези партньори за ментално развитие, за решаване на проблеми на хората от бизнеса, от публичните институции, от училищата, от къде ли не.
Както вече казах, през тази седмица ние посещаваме и искам да ви кажа, тази година ние сме посветили акцентите в нашите презентации в няколко университета – това беше Софийски университет онзи ден, снощи – в Американския университет, и в няколко частни организации за подкрепа на млади предприемачи. Темата е „Кариерно развитие и развитие на млади предприемачи, развитие на иновативно мислене”. Велислава само след секунди ще ви обясни точно какво се крие зад понятието, но исках да ви кажа само още малко статистика. Българското представителство на Международната коуч федерация, която има над 26 хиляди члена професионалисти по целия свят, е създадена преди седем-осем години. Ние имаме около 30 активни члена, не сме много, но това са сертифицирани и акредитирани коучове, които работят в тази професия или професионални партньори.
През 2012 г. започна първото официално обучение по коучинг в България чрез един български институт ОДМ. Тук е моментът да кажа, че не без мотивацията на доц. Георги Лозанов аз започнах да преподавам в Софийски университет в същия факултет, където и той преподава. Трети семестър вече студентите слушат този курс, той е избираема специалност. От тази година ние гордо можем да кажем, че в България има също и българска сертифицирана програма, изцяло българска, за обучение по коучинг.
Това е с няколко думи. Велислава ще каже кои са сходните подходи.
ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Особено ми е приятно да бъда тук сред вас, да ви представя какво представлява коучингът. Най-напред, това е сравнително нова професия и тя е възникнала от нуждата на топ изпълнителите, на висшите ръководители в Съединените щати да имат ментален партньор, някой, с когото да обсъждат това, което е в главата им и не биха могли да го доверят на никого, тъй като знаем, че горе е самотно на върха. И за да има някой, с когото да можеш да си партнираш и да извадиш най-доброто решение, тъй като знаем, че много често решенията имат огромни последици – колкото е по-високо човек на върха, толкова по-сериозни последствия има от неговите решения. И така е възникнал коучингът като привилегия основно за топ ръководителите. С възникването на Международната коуч федерация от 1995 г., когато е създадена в Съединените щати, вече има 47500 члена по цял свят. Нашата организация е най-голяма, тя е с 20 хиляди члена, следващата, която е европейската по коучинг и менторство, е с 5 хиляди. Така че 20 хиляди коуча има световен мащаб и затова използваме тази дума, за да можем да я отграничим от всички подобни професии, тъй като в повечето случаи, особено там, където не е позната, ни бъркат или с консултанти, или с ментори, или с инструктори, с наставници и т.н. Изключително важно е да направим разграничение защо точно използваме тази дума и казваме, че, да, това е партньорство, тъй като коучът не е експерт, не е някой, който е с по-голям опит, например ръководител или човек, който е с опит в парламента примерно, или в политиката, или в образованието (без значение), който дава насоки и подкрепя, да кажем, по-млад колега да навлезе в професията – това, което прави менторът или наставникът.
Също така нито е обучител, нито е консултант, който дава готови решения, тъй като се смята, че човекът е действително експерт в собствената си професия, в своя живот, в дилемите, които има, и не може никой отвън да дойде и да му даде най-доброто решение. Поради тази причина коучингът действително е партньорство, където основният инструмент е задаването на въпроси. Но не въпроси тип журналистически, за да можеш да измъкнеш нещо, което не ти казва отсрещната страна, не е тип и криминални въпроси, за да можеш всъщност да объркаш отсрещната страна, така че той да се издаде, а точно обратно – да отвориш едно огромно поле, в което човек може да намери необичайни решения на дилеми или трилеми, ако щете, на парадокси, с които се сблъсква. Защото знаем, че колкото по-високо е човек в йерархията, толкова повече неразрешими и конфликтни ситуации има, за да може добре да балансира между интересите на различни страни.
Благодарение на този процес се постигат изключителни резултати. В проучването, което е направено от „Прайс Уотър Хаус Купърс” в световен мащаб, поръчано от Международната коуч федерация, 99% от клиентите казват, че са доволни от коучинг услугите или много доволни, като постигат резултати и подобряват представянето си в работата, повече нови решения имат, по-малко стрес, по-добър баланс работа-личен живот. И в края на краищата имат и по-вдъхновени и по-мотивирани служители.
Така че приложението на коучинга в бизнеса, в образованието е изключително, защото то създава мислещи личности, отговорни личности, мотивирани личности и успява да канализира действително обществените процеси така, че да може да се генерира енергия, а не да се пилее, тъй като това е едно от нещата, което е изключително важно за един политик.
КИРИЛ КАЛЕВ: Велислава се спря с няколко думи и каза, че коучингът се прилага действително във всички сфери. Какво е положението в България, да ви разкажа само с няколко думи. Моите колеги и аз работим преимуществено в корпоративната сфера. За съжаление ние не влизаме все още в обществената сфера и затова този шанс днес да поговорим пред вас за нас е много важен.
Мога с гордост да кажа, че много големи, средни и малки предприятия вече се обръщат към професионални коучове по тези теми, за които и Велислава сподели. Ние много работим с младите ръководители, а и с ръководители на възраст също по отношение на лидерски умения, което е много важно за тях – по отношение на лидерство, комуникация. Разбира се, често проблемите, свързани с професионалната работа, се докосват и до житейски проблеми. Тоест ние търсим с хората, с които работим, и този баланс между твоя личен собствен свят и този, който е свързан с работата във фирмата или в обществената институция и т.н. Снощи имаше много интересни дискусия в България време ли е да има и семеен коучинг, тази тема няма да я подхващам, но снощи работихме с млади хора в Американския университет и тази тема някои от моите колеги я коментираха.
С други думи, четири са основните измерения за ефективност, както ние казваме, и много често ни задават този въпрос във фирмите, по какъв начин се измерват успехите от коучинга. Това е възможно. На първо място, разбира се, е много важно удовлетворението на човека, с когото работим. Ако той постига и каже, че той е намерил потенциал за своето лично развитие – не го казвам само защото сме в навечерието на 24 май, а защото ние всички смятаме, че нашето развитие не прекъсва с излизането от университета, а е за цял живот и ние сме тези, които се мъчим да провокираме това развитие. Комуникация – това е много честа тема, ние констатираме, че много хора забравят, влизайки изцяло в електронните начини на комуникация, да комуникират, ако щете, да говорят помежду си. Ние работим с тях по техните цели на работа и т.н.
Около 72% от хората в целия свят работят (цитирам ви пак данни от нашите анкети на Международната коуч федерация), 72% за усъвършенстване на своите комуникационни умения, това, което сега казах, 70% одобряват своето представяне, своето умение на работното място, 61% считат, че могат да повишат своите управленски способности с помощта на коучинг, а 96% отново биха работили с един коуч.
Аз предлагам тук да сложим точката на нашата кратка презентация. Само да ви кажа, че в рамките на Международната седмица на коучинга след тези презентации ние сме на разположение, тези от вас или от гостите, които биха желали 15-тина минути да поговорят лично с професионален коуч, сега е моментът. Знам, че имате и други заседания, но моите колежки са на разположение. Между другото, над 80% по света коучовете са жени и само 20-ина процента – мъже. Е, а съм сред тези 20%. На ваше разположение сме, ако имате желание да поговорите с колегите.
А сега, ако имате въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Д-р Калев, ако ми позволите, само да кажа „Добър ден!” и да благодаря за уважението и на доц. Великов от Комисията по образование, който също се присъедини към нас. И да кажа също, д-р Калев, че за нас това е една чудесна възможност да бъдем именно тази група на публични личности, с които да започнете работа. Защото, надявам се, това би било и за вас една предизвикателна възможност. От друга страна, вярвам всички мои колеги ще споделят, едно общо състояние, което ние имаме, произтичащо от факта, че не достига времето, че се налага често да поемаме повече ангажименти от тези, които можем да разположим реално във времето и да изпълним. И това със сигурност е една постоянна битка да се справяме с лавината от информация и от предстоящи задачи, които вървят на една поточна линия. Това, което вие правите, всъщност има за цел да сложи един своеобразен венец в развитието, защото, както казахте, не свършва усилието да се образоваме с дипломата от университета, не свършва усилието, образно казано, от това да бъдем полезни с успешните избори и с влизането в парламента. В известен смисъл в житейски план тогава започва – с дипломата от университета започва предизвикателството да се реализираме в живота и да изградим един смислен образ, с предизвикателството, с шанса и с голямата отговорност да получим доверието на избирателите и да бъдем народни представители започва и голямата отговорност да изпълним това доверие със смислена работа. В този ред на мисли, ако имаме възможност дори днес като първи впечатления само, но за допълнителен контакт, вие, надявам се, ще бъдете на разположение да се формираме като една фокус група от специфичен характер за вашите колеги и всеки, който има желание, на индивидуална среща и на лично впечатление дали и как тази степен на полезност може да бъде усетена, да го направи.
КИРИЛ КАЛЕВ: Просто да се осмели да опита. Както пише на нашите фланелки.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Така че, да видим накратко вашата презентация, след което всеки ще бъде готов и във време, в което му е удобно, да направи контакта.
КИРИЛ КАЛЕВ: Нашата презентация приключи. Ние я скъсихме максимално предвид на вашата натовареност, но ако имате въпроси, ще си позволим да ви отговорим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз останах с впечатление, че следва и тип слайд шоу, което фактически вие сте заместили с брошурите, които ни предоставихте.
КИРИЛ КАЛЕВ: Всеки може лично, ако желае, да поговори десетина-петнадесет минути с персонален коуч. На разположение сме. А сега – въпроси.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Доктор Добрев първи даде знак. Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Как виждате връзката между коучинга и клъстъризацията?
КИРИЛ КАЛЕВ: Аз ще ви помоля да ми помогнете малко. Защото аз под клъстъризация разбирам по-скоро преструктуриране в определени клъстъри на определени сфери на работа. Какво точно имате предвид?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Друго е определението в Тълковния речник и в Речника за чуждите думи в българския език и аз искам да използвам момента да ви кажа, че наши представители са в контакт с работни групи на път да се подготви и да се внесе в Народното събрание един закон за българския език. И тогава чуждици, които са много чужди на българина, ще могат или поне ще се опитаме, знам, че сто процента не могат да бъдат заместени с адекватни български думи, това не винаги е възможно, но ще се опитаме да го направим. Както терминът „партньорство”, „тренинг”, за коучинга, така и на клъстъризацията ще намерим по-точния израз на български език. Защото французите отдавна направиха опит да изчистят френския език най-вече от английско-американските чуждици. Време е към това нещо да подходим и ние. Клъстъризацията това е обединение, единение и съвместна дейност между предприятия, фирми, организации, които са конкуренти, но имат допирна обща дейност и правят опит да се подпомагат по отношение на точно тези общи интереси и дейност с цел да излязат на по-високо ниво. И аз лично виждам – малко изземвам Вашия отговор и Вашата функция – че партньорството и тренингът с цел консултация, подкрепа и индивидуално или екипно израстване е доста тясно свързано с взаимодействието в дадена обща цел и в дадена обща насока дори на структури, които са конкуренти, но имат общ пазар и обща дейност.
С това аз изчерпих и концепцията си.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Доктор Калев, ако ми позволите, само да добавя, ние сме в голяма благородна конкуренция и състезание, защото голямата тема за закона за българския език е присъща и на групата, която аз представлявам – на Патриотичния фронт, и проф.Станилов със сигурност ще бъде съпричастен. Така че Вие ще видите зор с нас с тези понятия. Но в този смисъл пък получавате и съвсем лични, неприкосновени впечатления, че същността на това, което правите, е едната страна на нещата, начинът, по който то ще бъде интерпретирано, е другата страна на нещата. И това са два паралелни процеса, които ще вървят вероятно заедно през цялото време.
Заповядайте за отговор.
ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Само да кажа, за да успокоя пуристите в групата, но „пуризъм” също е чуждица, така че може би да кажем „чистниците на езика”, че всъщност думата „коучинг” не е английска, тя има унгарски произход и значи „карета”, което означава придвижване от едно място на друго. Етимологията е такава – коуч, карета. А според някои историци има древнобългарски характер. (Оживление, смях.)
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Тук вече имаме абсолютно култова новина в Комисията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В ранния тюркски език има такава дума и тя означава „овен”.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Това че има висока степен на емоционална обвързаност с това, за което говорим тук, е прекрасен знак, защото най-малкото означава, че всички са развълнувани и заинтригувани. Но да се върнем все пак и на реда.
Господин Иванов, имате думата. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Може би едно от предимствата на коучинга е, че когато приключи с презентацията, другите не разбират, толкова е увлекателна. Това – малко в рамките на шегата и част от майсторлъка, така времето минава неусетно.
Какво да кажа за коучинга? Аз по-скоро имам асоциация, че това е нещо, свързано с организационно-управленско консултиране, супервизия. И ми се струва, че тук ако трябва да се прави някаква разлика, тя е по-скоро може би около метода на работа, най-вероятно това е специфичен метод.
Аз като човек, който работи и със студенти, смятам, че всъщност голямата разлика от това да работиш със студенти и със зрели хора е, че при студентите някак си ореш на чисто, създаваш много по-ясна картина за света, докато със зрели хора трябва да се конфронтираш с определени нагласи, разбирания, ценности и т.н.
Докрай не можах да разбера. Ученето минава на езика на знанията и на уменията, много по-важно обаче е как минава през емоциите и на ниво ценности. Защото там основно възрастният човек или зрелият човек се сблъсква. Той знанията и уменията лесно може да ги надгражда и да ги променя, но много често трябва да ги пречупва през определени нагласи, които има.
В този смисъл как се справяте, каква е спецификата на коучинга в тази материя?
И второто нещо, ученето през целия живот, ако го свържем, вие най-вероятно работите с бизнеса, който е доста по-неспокоен и предприемчив, търси външна подкрепа. Как виждате ситуацията в администрацията. Защото институциите и администрацията по мое мнение са доста по-ригидни от гледна точка на учене и на променяне, макар че не искам да генерализирам, но ако говорим като цяло за усещане, което имаме. Въобще имате ли клиенти, имате ли обучаеми от институциите, от администрацията и чисто като проценти какво е това съотношение? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Най-напред да започнем с първия въпрос. Това действително е специфичен метод, различен е от консултирането, но действително има отношение към организационното развитие и институционалното развитие и подкрепя ученето през целия живот. По какъв начин този метод се осъществява? Основно чрез 11 компетенции, които ние сме дефинирали – имам предвид Международната коуч федерация е дефинирала. Като ключови компетенции е ясното разбиране за взаимоотношението и да не се бърка с другите методи в никакъв случай. Сключва се още в самото начало един вид договор с клиента, че това е методът, който се ползва, а не друг, че това не е консултация, не е психотерапия, не е обучение, не е експертен съвет. Освен това се прилагат методите също така на активно слушане и задаване на въпроси. Целта е не просто да се чуе човек, но да се види неговата ценностна система и да се свърже знанието, това, което знае, с неговите ценности. Така че това е така нареченото дълбоко слушане и се случва със задаването на много мощни въпроси, въпроси, които всъщност променят менталната парадигма и позволяват на човек да погледне на себе си. Коучът е един вид огледало, позволява на човек да погледне на себе си през различни перспективи, не само през собствените си филтри. Знаем много добре, че действителността е такава, каквато ние я виждаме, каквито са нашите субективни филтри. Ние помагаме тези филтри да бъдат разширени и затова се случва едно разширяване на съзнанието, на перспективата, на мисленето. Разбира се, това създава на ръководителите и въобще на клиентите на коучинга възможност за развитие на ментална и емоционална гъвкавост и развитие на версатилни лидери с най-разнообразни умения, които могат да посрещат различни интереси. Тоест хора, които имат различни стилове, не просто един стил излиза и действа по един начин, а в зависимост от аудиторията да може гъвкаво да сменя подходи и да го прави естествено и автентично, а не следвайки някаква схема. Това се случва точно като провокираме чрез въпроси човек да погледне на себе си и да пробва нови подходи, свързвайки го с неговата ценностна система. Което между другото другите методи не правят.
Действително бизнесът е основният ни контингент в момента и се надяваме да го разширим и в образованието. Това, което правим като инициативи, освен че д-р Калев води собствена група по коучинг в Софийския университет, се надявам, че това нещо все повече и повече ще импонира на повече ръководители, ако щете, и от държавни организации да го ползват като метод.
КИРИЛ КАЛЕВ: Ние нямаме засега сериозна клиентела в публичната администрация, ние правим някои про боно сесии в няколко институции. Действително в големите публични институции не се отделя ресурс за това нещо. А по-нататъшното развитие чрез тренинги и с други способи, за които говорим, това би било желателно да се прави. Ние имаме за съжаление много ниска осъзнатост в големи публични институции хората да бъдат не само коучвани с помощта на професионални коучове, но също така и третирани за определени умения. Така че това предстои да се прави. В развитите държави аз следя с моите колеги в Германия, във Франция, коучингът е силно застъпен в министерства, в държавни администрации и т.н. За нас това предстои. Затова ние искаме да тематизираме и между другото затова сме тук и ви благодаря.
Но още един път, има много метафори, свързани с това, което правим. Велислава сподели една от тях, ние сме като едно огледало, но ние сме също така и едни провокатори на мисловни процеси, защото всеки божи човек, който ръководи нещо, каквото и да е, дори малка фирма, той всеки ден се прибира вкъщи с няколко въпроса, на които търси решението. Ние сме тези, които подпомагат взимане на решения и от тази гледна точка организационното развитие – това е ключовата дума между другото, с която вие започнахте вашия въпрос – ние се занимаваме с организационно развитие.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, д-р Калев. Колеги, други въпроси имате ли?
Господин Лозанов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Може ли аз да кажа нещо? Преди две години господин Калев кандидатства за директор на Българското национално радио и отпадна по формални причини. Мисля, че един от хората в държавата в момента, който има най-много нужда от коучинг, е настоящият директор на Българското национално радио. Предлагам на господин Калев на доброволни начала с този млад екип да помогнат.
Иначе действително аз смятам, че това е много оптимистична теория и практика, защото тя вярва, че човек има повече ресурси, отколкото знае, че има и помага да ги открие. Но ми хрумва въпрос: ами ако се окаже, че няма повече, какво прави?
КИРИЛ КАЛЕВ: След като стана дума действително за този кръстопът, на който бях аз, доц. Лозанов, нека тук да си призная, даже и пред моите колеги не съм го казвал, аз с помощта на коуч (имам щастието да работя с трима, не с един дори) стигнах до много важни заключения за мен самия. Защото, да, понякога човек води една битка, аз тогава не успях да се класирам за финала, но пък тогава реших да поема друга отговорност и да тръгна по друг път. Действително коучингът помага страшно много, когато имаш с кого да споделиш, да рефлектираш това, което ти би желал и за което имаш още възможности и потенциал. Ето така се стекоха нещата около мен.
Ако има други въпроси, с удоволствие ще отговорим. Ако някой иска да опита и от гостите, и от депутатите, ние сме на разположение както сега, така и по друго време.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря на д-р Калев. Хубаво е все пак да припомня, че д-р Калев имаме удоволствието да бъде и съветник в нашата комисия, така че той всъщност е в пряка възможност и днес, и в следващ удобен момент да отговори на интерес от нашите колеги. Но във връзка с тази сладка смешка на господин Иванов във връзка с презентацията, д-р Калев, да поемете част от отговорността за случката и да си признаете, че два пъти поне ми обяснихте в предварителните разговори как ще пробвате мултимедията, за да не засече на презентацията, както вече се случи един път с господин Кадиев. И ние като „Парен каша духа” 20 пъти пробвахме след това проектора, за да не стане същата ситуация.
КИРИЛ КАЛЕВ: Понеже аз имам наблюдение и знам вашата напрегната работа, затова преценихме тази презентация да бъде по най-бързия начин. Но ние сме на разположение. Както и Вие казахте, аз съм по-честичко тук и с удоволствие ще отговарям и на други въпроси.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, д-р Калев. Аз благодаря на всички Ваши колеги за това, че имахме възможността да ви поканим, да се запознаем с вас, да разберем малко повече за вашата работа и по този начин да дадем знак и на колегите ни в Народното събрание, че всъщност разбирането за необходимостта да се развиваме през целия живот и да се усъвършенстваме, е първа стъпка към това да стане факт. Но сега, защото аз съм един много либерален и много диалогичен председател на Комисията, ще ви помоля най-либерално и диалогично всички да останете, за да уважим и по точка „Разни” презентацията на господин Петър Кадиев, която вече е на екрана. Надявам се да получим и покана за това хубаво културно събитие, което ни предстои.
Заповядайте, господин Кадиев.
Точка четвърта. Разни.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Имаме удоволствието и честта за втори път да представим един фестивал. Този фестивал е на път да стане традиция, защото вече за трети път съществува, развива се, все повече и повече страни изявяват желание да участват в този кинофестивал. Аз ще помоля колегите, които са тук да презентират самия кинофестивал. Само искам да ви кажа, че имена като Джанкарло Джанини ще присъства на този кинофестивал.
Представям ви Магдалена Ралчева, която е директор на кинфестивала и е председател на фондацията „Златната липа”, и Ясен Харалампиев, нейния сътрудник.
Колеги, имате вие думата.
МАГДАЛЕНА РАЛЧЕВА: Добър ден на всички! Уважаеми господа народни представители, здравейте! Изключително ми е приятно, че оказвате тази чест да изслушате презентацията за едни сравнително млад фестивал. Тази година той ще се проведе на практика за трети път. Тук ще ми помогне Ясен Харалампиев, който е един от най-големите специалисти по 3D анимация и с работим с него.
Фестивалът „Златната липа” е международен европейски фестивал, който се провежда в Стара Загора. Това е фестивал за ново европейско кино и както можете да се досетите, фестивалът представя най-новите европейски филми, които се правят в последните две години. Това са филми не просто които присъстват на този фестивал, това са филми награждавани с много номинации и високо оценени. Смея да кажа, че нашата селекция е изключително висока.
Друго, което е много важно, е, че през тези пет фестивални дни, в които се провежда фестивалът, ние имаме много програми и филмите са разделени в няколко от тях. Конкурсна програма, която бива оценена от международно петчленно жури; извънконкурсна; имаме и програма „Българско кино”; и разбира се, една изключително богата съпътстваща програма, в която се показват и се представят различни изложби, различни книги на кинотворци. Програмата изобилства от срещи и дискусии и мисля, че се получава една невероятна атмосфера.
Сега вие може да се убедите в този 15-минутен клип, който ще видите, за атмосферата на миналогодишния фестивал, където наш специален гост беше Джанкарло Джанини. Убедена съм, че този фестивал ще има един, надявам се, дълъг живот, защото и засега се радва на обичта и на подкрепата както на Стара Загора, така и на Съюза на българските филмови дейци, така и се радваме на подкрепата на Националния филмов център. Смело мога да кажа, че през тези две години работим изключително добре с различни културни центрове не само в България, но и в Европа. Естествено все пак това е преди всичко и предимно европейски фестивал.
Друго, което е интересно за фестивала, че в последната вечер ние даваме една специална награда за цялостен принос в киното на именити наши кинодейци. Първата година това беше Мария Статулова, втората година е големият италиански актьор Джанкарло Джанини.
Сигурно се питате защо този фестивал се провежда в Стара Загора. Ще ви отговоря на драго сърце. Според мен за културния живот е изключително важно той да се децентрализира. Всички вие виждате, че 90% от събитията са централизирани на практика в столицата и това е една много интересна тенденция както в Европа, така и в света – в момента ще говоря само за киното – кинофестивалите да се разслояват по периферията и на практика фестивалите да стават една алтернатива на киното по света. Тоест какво искам да кажа? Много е важно тези фестивали да не бъдат само за елитарна публика, само за професионалисти, а напротив, да бъдат открити към по-широка публика, да могат повече хора да се докоснат до кино, което е по-различно, със съвсем друга чувствителност. Разбира се, в случая говорим за европейско некомерсиално кино и смятам, че това допринася изключително много за културния облик на града.
Стара Загора в тези две години показа, че може да бъде един невероятен домакин, защото това е град с богата история, не само история, а и невероятна културна традиция. Щастлива съм, че работим в мир и сговор и с община Стара Загора, които много ни подкрепят и си признавам, че ако наистина не са те, това ниво, което ние заявихме през изминалите две години и се надявам да заявяваме и за в бъдеще, едва ли би било такова.
Трябва да ви призная също така, че европейското кино е едно много различно кино, което вие и всички ние със сигурност малко сме отвикнали да гледаме. И за мен като директор на този фестивал е голямо предизвикателство хората да придобият културата отново да харесват този вид кино, защото в последните години то беше изместено категорично от американски блокбъстъри. Аз се сблъсках с този проблем, когато трябваше да разпространя своя филм преди три години и трябва да ви кажа, че на практика в България няма къде да се гледа българско кино, това е голям проблем. В София има четири кина (тук съм приготвила за вас една статистика), в провинцията има още десет, на практика 14 са киносалоните, които са останали в страната. Не говоря за моловете, там са общо 28 мола с по пет зали, така че си давате сметка колко са малко киносалоните, в които могат да се гледат стойностни и качествени филми.
В Стара Загора между другото също няма кино. И нашето решение беше фестивалът да се провежда в една от емблематичните сгради на Стара Загора, в сградата на операта, това е най-голямата опера на Балканския полуостров. Действително усилията, които положихме през тези месеца тази зала с невероятна акустика да бъде пригодена за прожекции мисля, че си струваха и се получават едни наистина фантастични прожекции. Имаме и още една зала, в която представяме филмите, това е залата, която виждате на Регионалната библиотека.
Ние сме на прага на третото издание, което ще бъде открито другата събота и бих искала да споделя още няколко изречения с вас за него. Това ще бъде, надявам се, отново едно много силно издание с 34 европейски ленти от 16 европейски страни, ще имаме отново много гости. Председател на журито ще бъде големият български режисьор Станимир Трифонов.
Също така много бих искала да споделя с вас кой ще бъде носител на престижното отличие тази година за цялостен принос в киното – а това е големият български актьор, създал невероятни роли както в киното, така и в театъра, Васил Михайлов. Така че ще се радвам който има възможност от вас, уважаеми господа народни представители, уважаеми госпожо председател, уважаеми господин Кадиев, ако имате възможност, да заповядате на откриването на фестивала на 30 май и ще приключи на 30 юни. Ако не можете да дойдете за откриването, ще се радвам да дойдете на закриването.
Ако имате някакви въпроси, моля да ми ги зададете.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми госпожо Ралчева. Уважаеми колеги, за мен е особено удоволствие да кажа, че освен уважаван режисьор, организатор и изключителен човек в света на киното и на творчеството, което ние всички споделяме, госпожа Ралчева е и скъпа моя приятелка и за мен е удоволствие, че в този смисъл имам възможността да поднеса и лични уважения към работата й и към това, което правят с колегите й.
Ако имате въпроси, заповядайте.
МАГДАЛЕНА РАЛЧЕВА: Само забравих да кажа нещо много важно, а това е, че всички прожекции са безплатни и входът до всички културни мероприятия и съпътстващи събития също е свободен.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви много. Това, което ние имаме възможност да направим, е към всички колеги от Комисията, има такава възможност за обмен на културна информация и в Народното събрание, всъщност към колегите народни представители да направим необходимото, за да получат информация за предстоящия фестивал и, разбира се, ако имат възможност, да планират времето си да го посетят.
Благодаря ви още един път! Това беше най-приятната част като завършек на днешното заседание.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Приятен следобед и приятна работа на всички!.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
2. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2014 г. – 31 декларация 2014 г., № 530-00-5.
3. Среща с представители на Сдружението с нестопанска цел „АЙ СИ ЕФ България” и във връзка с Международната седмица на коучинга: „Модерни подходи за развитие на ръководители в публичната сфера и бизнеса с персонален коучинг”.
4. Разни.
На 21 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2014 г. – 30 юни 2014 г., № 430-00-2.
2. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2014 г. – 31 декларация 2014 г., № 530-00-5.
3. Среща с представители на Сдружението с нестопанска цел „АЙ СИ ЕФ България” и във връзка с Международната седмица на коучинга: „Модерни подходи за развитие на ръководители в публичната сфера и бизнеса с персонален коучинг”.
4. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, имате предварително обявения дневен ред. Имате ли предложения за допълнения към така предложения дневен ред? Заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Ако желаете, бихме могли към трета точка да добавим допълнително връзката между коучинга и клъстъризацията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, за предложението, д-р Добрев. Аз също ще направя едно допълнение – че в точка „Разни” нашият колега и заместник-председател на Комисията господин Петър Кадиев ще предложи на нашето внимание и ще представи Международен филмов фестивал.
Уважаеми колеги, с така направените предложения, който е „за” дневния ред, моля да гласува.
За - 12, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред на заседанието е прието.
Колеги, съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии внася в Народното събрание отчети за дейността си, които нашата комисия следва да разгледа и да подготви становище по тях.
Особено ми е приятно да кажа „Добър ден!” на колегите и членове на Съвета за електронни медии с техния председател доц. Георги Лозанов. Добре дошли на Иво Атанасов, Анна Хаджиева, Диляна Кирковска, Вирджиния Савова.
Уважаеми доц. Лозанов, ние с моите колеги от Комисията сме получили вашите отчети, много внимателно сме ги прочели и сме се запознали в дълбочина с тях. Моля ви само съвсем накратко, ако имате нещо съществено да добавите, което е важно за колегите ми и за Комисията, да го направите в смисъла на ценностите на работата на Съвета за електронни медии. Защото всичко, което е трябвало да прочетем, да научим, да се изпитаме предварително и да запомним по отчета, е направено. Заповядайте.
Точка първа. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2014 г.–30 юни 2014 г., № 430-00-2.
Точка втора. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2014 г. – 31 декларация 2014 г., № 530-00-5.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Много благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята работа е облекчена, тя е в по-голяма степен свършена вече от вас, така че аз действително ще поставя само някои акценти.
Аз представям два отчета, ако ми позволите, да ги представя наведнъж?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Лозанов. Наистина накратко! Благодаря ви!
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Така отчитаме цялата 2014 г. В първия шестмесечен период особено напрежение, дебат, тема в дневния ред на обществото беше прекратяването на две лицензии за цифрово разпространение от страна на Би Ти Ви. Вие помните този случай. Съветът за електронни медии имаше недвусмислен ангажимент по Закона за радиото и телевизията да прекрати тези лицензии, основанието за което е по искане на лицензоносителя. Не можеш да накараш никого насила да извършва някаква дейност, ако той не иска да го прави. Само че въпреки това ние не го извършихме веднага, дадохме известно време на обществото и преди всичко на институциите, които пряко са ангажирани с тази тема, да търсят решение, защото нямаше съмнение, че прекратяването на тези две лицензии е само един симптом въобще за трудната съдба на цифровизацията в България. Цифровизацията в България беше завършила като технологичен процес. В това отношение ние действително постигнахме един успех, влязохме в европейските срокове, но нямаше бизнес модел, който да мотивира достатъчно частните телевизии да разпространяват своите програми, тъй като в България има силно кабелно покритие – 80% и тогава чисто пазарно разходите, които не са малки, за да се предоставят програми на тези 20% по ефирен път безплатно от населението нямат своята икономическа обосновка.
Казвам това, защото това е сериозен проблем, който продължава да стои и той изисква законодателна намеса. Сега сме в едно затишие, но аз не знам кога отново бурята ще започне. А тя ще започне, ако някой отново започне да иска да оттегля своите програми от цифрово разпространение. И така постепенно да намалим съвсем информацията, която стига до тези групи, които обикновено са в по-сложно социално положение и имат нужда от безплатна телевизия. Защото цифровото разпространение в случая е синоним на безплатно разпространение и трябва да защитим тази част от обществото. Тя обикновено е и в по-трудно достъпни места, което пък допълнително много увеличава разходите по разпространението на програмите там.
Въобще има един възел от проблеми, който никой не започва да разсича. Ние водим периодично дебати, но това трябва да стане с някакви нормативни инструменти. В това отношение има орган по цифровизацията, той обаче се събра тогава, когато темата беше гореща, и след това повече не е имал заседание. Той е към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Казвам всичко това с предложение, молба, грижа, съвместно да се занимаваме с това. Включително и Комисията по транспорт и съобщения, тъй като в крайна сметка това е повече в техните правомощия, в тяхната сфера на компетентност, тъй като Съветът за електронни медии се занимава със съдържанието, а те се занимават с разпространение.
Тази история започна именно в периода януари-юни 2014 г., когато беше поискано през февруари прекратяването на тези лицензии. Същевременно тогава беше издадена пък една лицензия на Би Ти Ви HD за нова цифрова лицензия. Има още един канал на висока резолюция, по който се разпространява програмата на Би Ти Ви.
Друго по-важно. Вие сте се запознали с данните, че в този период сме провели 36 конкурса за радиолицензии. Вижте, радиоефирът е раздаден в основната си част отдавна. Но въпреки това има все още по-малки градове и населени места, където продължава да има кой знае как мотивиран интерес да се създава програма и да се разпространява програма. Вярно е, че в конкурсите често имаме само по един кандидат, но продължава да има кандидати и ефирът да се запълва. Казвам „кой знае защо”, защото общо взето е огромна рестрикцията, вие знаете, на тези пазари, на пазара на радиореклама пък съвсем. И аз хем с радост, хем с безпокойство гледам всеки такъв следващ конкурс и следващ Дон Кихот, който тръгва да прави програма. Разбира се, това е малко идеалистично, защото в крайна сметка се оказва така, че големите вериги, които и без това работят в страната (в това няма лошо, разбира се), успяват да разширят своята аудитория. Но защитата на малки местни оператори е приоритет в работата на Съвета за електронни медии и се опитваме доколкото те се появят, доколкото има шанс, да им дадем възможност да работят.
Това е по отношение на тези 36 конкурса. Защото за шест месеца 36 конкурса звучи, разбира се, окуражаващо.
Беше поставена силно темата за враждебната реч. Няма да се връщам към нея, но ние сме я разглеждали на много и различни нива. За отразяване на бедствия и за вторична виктимизация. Тук бяха наводненията във Варна, в квартал „Аспарухово”. Това беше голяма тема и тогава възникна остро въпросът за вторичната виктимизация, за превръщането на жертвите на бедствия повторно в жертви според начина, по който бедствието се отразява. Вие знаете, ние в това отношение имахме диалози с медиите и съответните наказателни мерки, където има нарушение на закона.
Няма да давам числа, защото вие сте ги чели. Те са респектиращи, хиляди часове правен мониторинг.
Това е по този период.
Сега да кажа една дума и за следващия и накрая ще се обърна към вас с няколко молби.
Във втория период ключовата дума е избори. Ние правихме мониторинг на изборите, разбира се, но новото беше, че вече по законов ред беше възложено Съветът за електронни медии съвместно с Централната избирателна комисия да прави мониторинг на поведението на медиите по време на избори, който да обслужва не само дейността на Съвета, но и дейността на Централната избирателна комисия, включително и да бъде база за изводи, които да се направят след това за подобряване на регламентациите на тази сфера.
Изводите са все същите. Вижте, основният проблем, който възниква (защото пак идват избори), макар че вече време и място за нормативни промени едва ли има, но целият проблем е в това доколко платеното съдържание е означено и доколко означаването се разпознава от зрителя и слушателя. Защото е много важно за аудиторията, за избирателя да знае дали едно съдържание, една информация стига до него на базата на журналистическа воля и редакционна независимост или стига до него, защото някой е платил, за да стигне до него. Това са два различни типа комуникация и те винаги се различават. Когато няма избори, платената се нарича търговско слово и има много категорични изисквания то да бъде означавано. Неизвестно защо в ситуация на избори платените части от съдържанието някак си загубват тази отчетливост на означаването. Вярно е, че на последните избори в по-голяма степен отколкото преди това под натиска или препоръките на ОССЕ започна това означаване, но продължава да е сериозният проблем в предизборната ситуация.
Така че ми се струва, че по линията платено-неплатено съдържание и означаване на платеното има необходимост от стабилизиране на правото на зрителя и слушателя да знае кой и с какъв мотив му говори. Аз си давам сметка, че политици не са много подходяща аудитория за такъв тип препоръки и мнения, но съм сигурен в отговорността, която имате, и ще се предприемат мерки.
Тук имаме много тематични наблюдения, няма да се спирам на тях.
И сега с няколко думи ще ви помоля да изслушате някои предложения, които са дошли от нашата практика и са свързани със сериозни препятствия в работата ни, които биха могли в някакъв период, когато в Закона за радиото и телевизията в някаква форма – частична или каквато и да е – ревизия започне, да влязат като тема.
Много голяма тема е цялостната промяна и новите медии. Това са тъй наречените нови предизвикателства, включително и пред законодателя, и пред регулатора, описани в така наречената Зелена книга през 2013 г. Най-същественото вероятно е връзката между традиционните медии, телевизията и услугите, които интернет предлага и тъй наречената свързана телевизия. Много съществено е да се измести регулацията натам, да започнем да мислим да регулираме и този процес. Защото ще става се по-абсурдно да регулираме само традиционната медия, а тя в най-различни конвергенции с новите медии да се разпространява в съвсем друг режим в интернет. Това е въобще европейска тема, не само ние мислим по този въпрос, но е хубаво и ние да мислим. Аз си давам сметка, че при нас не е опрял ножът в кокала, че това може би не е най-актуалното в момента, но много скоро ще бъде абсолютно всекидневие и ние ще сме изостанали като регулация и като нормативна база.
Разбира се, това е само маркиране на този въпрос, при нужда може да го разширим твърде много, да се позовем на чужд опит и т.н.
Имаме поредица от трудности по чл. 125. Това е за тези договори, които предоставят предприятията за програмите, които разпространяват и на базата на които ние следим за защита на правата. Например има разминаване между Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения, което пречи на Съвета да е наясно дали едно предприятие в момента продължава да работи или е прекратило дейността си. Не е голям проблем да се синхронизират членовете на тези два закона, но е огромен проблем после в нашата контролираща и санкционираща дейност. Защото редовно се казва: ами ние сме престанали да работим. А за това няма информация в регистрите на Комисията за регулиране на съобщенията и т.н. и постановленията падат в съда.
Друг проблем е, че се изискват договори за уредени права на програми, а фактически санкцията трябва да бъде за липсващи права на произведения, които се разпространяват в програмите. Това също е едно разминаване, което води до падане на актове. Ние сме издали 40 наказателни постановления, 11 са потвърдени и са влезли в сила, 13 са отменени. Почти поравно по един и същи казус има абсолютно противоречива съдебна практика, защото противоречието е заложено още в нормативната база.
Има нужда от допълнително стабилизиране на регулацията по отношение на продуктовото позициониране, защото има някои изисквания, които са само пожелателни и не са свързани със санкции.
Има нужда от много сериозна редакция на текстовете, свързани със звука на рекламата, със силата на звука, както се казва в Закона за радиото и телевизията, като почнем още оттам, че не става дума за сила на звука, а става дума за друга категория, която няма български превод. Най-близкият е руският „громкость”. И така нататък. Но всичко това е база после да падат в съда актовете. Да не говорим, че има един стандарт на EBU, който е хубаво да бъде директно вкаран и това ще реши въпроса.
И последното, за което искам да се оплача, има много случаи на доставчици на медийни услуги, които се крият тогава, когато трябва да стигне до тях някой акт, когато са извършили нарушение. И фактически се получава така, че след като шест месеца се крият, по закон аз трябва да прекратя това производство, защото не може да бъде връчен актът. Така се получава, че тези, които са достатъчно добросъвестни да си поемат актовете, върху тях пада санкция за сметка на други, които по пътя на криенето, на хитростите, успяват да се измъкнат. Струва ми се, че трябва да се намери начин. Засега Съветът за електронни медии ползва единствено общинската администрация като помощно средство да връчва актовете, но трябва да се предвидят и други възможности – през полиция или кой знае как. Защото това е много несправедливо към тези, които имат добросъвестността да поемат кореспонденцията си.
Да спра дотук, че изложението ми се проточи. Извинявам се!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, доц. Лозанов. Знаех си аз, че Вашето кратко експозе ще бъде по-дълго от редовното. Но това, разбира се, е и приятно за нас, защото не се виждаме толкова често в рамките на заседанията на Комисията.
Бих искала да Ви уверя, първо, че ние вече имахме един предварителен разговор с моя колега и председател на Комисията по транспорт и съобщения господин Гроздан Караджов, защото очевидно има въпроси, които са на дневен ред и имат нужда от обсъждане и вероятно от формулиране на посока за тяхното решаване. Те са пресечни като компетенции и за Комисията по транспорт и съобщения, и за нашата комисия. Тези предложения, които Вие направихте, ще очакваме да ги получим като писмени предложения, с които моите колеги и онези, които днес отсъстват от заседанието, да могат да се запознаят. И също така да дадат за нас основание да преценим дотолкова доколкото са предмет на законодателна инициатива и касаят компетенциите на нашата комисия, да направим необходимото. А това, което се отнася до общата ни проблематика с Комисията по транспорт и съобщения, да бъде взето предвид в едно предстоящо общо заседание или работна среща – ще преценим как ще процедираме.
Колеги, заповядайте, имате думата за въпроси към доц. Лозанов и неговите колеги по така предложеното резюме на отчетите и по пълните отчети, които сме получили предварително.
Колегите не дават знак за въпроси. В такъв случай да подложим на гласуване решенията.
По точка първа от дневния ред решението е по Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г.:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г.
Колеги, моля да гласуваме. Който е за приемането на този отчет, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 1.
По точка втора от дневния ред предлагам на вашето внимание за гласуване следното решение:
Решение по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.07.2014 г. – 31.12.2014 г.:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 01.07.2014 г. – 31.12.2014 г.
Моля колегите да гласуват за отчета в посочения период.
За – 12, против – няма, въздържали се – 1.
Благодаря ви.
Доцент Лозанов, колеги от СЕМ, благодаря ви за тази възможност да чуем от вас необходимите посоки, в които да търсим промени, за които ние също поемаме ангажимент. Ще ви помоля да останете за точка трета от нашия дневен ред.
Предвид факта, че ни делят само два-три дни от най-светлия български празник – 24 май, който празник обикновено се свързва с образованието и с първия училищен звънец и с букварчетата, ние си позволихме да направим една по-елегантна, импонираща на Комисията по културата и медиите интерпретация и съвместно с Комисията по образованието имам удоволствието да представя тук и моя заместник госпожа Красимира Анастасова в качеството й на член на Комисията по образованието. Образованието през целия живот, развитието през целия живот има значение за нас и особено в частност, разбира се, и на публичните личности, които са натоварени с доверието на обществото и със съответните отговорности. Доктор Кирил Калев е тук, за да представи това, което Международната коучинг асоциация прави в Международната седмица на коучинг асоциацията.
Заповядайте, д-р Калев. Надявам се, доц. Лозанов, който е тук и остава за тази част от вашата презентация, да има възможност и за принос към дискусията. Благодаря ви още един път.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
Точка трета: Среща с представители на Сдружението с нестопанска цел „АЙ СИ ЕФ България” и във връзка с Международната седмица на коучинга: „Модерни подходи за развитие на ръководители в публичната сфера и бизнеса с персонален коучинг”.
КИРИЛ КАЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Скъпи гости на двете комисии днес – по културата и медиите и науката и образованието! За нас е чест действително да отделите десетина-петнадесет минути за това, което искаме да ви разкажем в следващите няколко минути заедно с Велислава Попова – директор „Комуникации” в Международната коуч федерация „АЙ СИ ЕФ България”, и няколко души, облечени с тези фланелки като мен.
Започвам от фланелките и веднага отивам на понятието. Фланелките сме облекли затова, защото в 123 държави през тази седмица, хора като нас облечени, посещават университети, училища, може би малко от тях ще имат честта да посетят парламенти, но ние имаме тази чест – пак ви благодаря за това! Посещаваме фирми, за да разкажем всъщност какво е това коучинг. Това е нещо много добре забравено старо, но думата е малко сложна. И първият въпрос обикновено когато дискутираме това, е няма ли българска дума за коучинг. Веднага парирам този въпрос, за да ви кажа, че за съжаление няма, дори и французите, които за всичко измислят свои думи, не са измислили, в Германия и във Франция се нарича коучинг и федерацията се нарича така. Но ние я заместваме с една по-хубава дума, не че и тя чак толкова е българска, „партньорство”.
Отивам към нашата дефиниция. Ние сме тези партньори за ментално развитие, за решаване на проблеми на хората от бизнеса, от публичните институции, от училищата, от къде ли не.
Както вече казах, през тази седмица ние посещаваме и искам да ви кажа, тази година ние сме посветили акцентите в нашите презентации в няколко университета – това беше Софийски университет онзи ден, снощи – в Американския университет, и в няколко частни организации за подкрепа на млади предприемачи. Темата е „Кариерно развитие и развитие на млади предприемачи, развитие на иновативно мислене”. Велислава само след секунди ще ви обясни точно какво се крие зад понятието, но исках да ви кажа само още малко статистика. Българското представителство на Международната коуч федерация, която има над 26 хиляди члена професионалисти по целия свят, е създадена преди седем-осем години. Ние имаме около 30 активни члена, не сме много, но това са сертифицирани и акредитирани коучове, които работят в тази професия или професионални партньори.
През 2012 г. започна първото официално обучение по коучинг в България чрез един български институт ОДМ. Тук е моментът да кажа, че не без мотивацията на доц. Георги Лозанов аз започнах да преподавам в Софийски университет в същия факултет, където и той преподава. Трети семестър вече студентите слушат този курс, той е избираема специалност. От тази година ние гордо можем да кажем, че в България има също и българска сертифицирана програма, изцяло българска, за обучение по коучинг.
Това е с няколко думи. Велислава ще каже кои са сходните подходи.
ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Особено ми е приятно да бъда тук сред вас, да ви представя какво представлява коучингът. Най-напред, това е сравнително нова професия и тя е възникнала от нуждата на топ изпълнителите, на висшите ръководители в Съединените щати да имат ментален партньор, някой, с когото да обсъждат това, което е в главата им и не биха могли да го доверят на никого, тъй като знаем, че горе е самотно на върха. И за да има някой, с когото да можеш да си партнираш и да извадиш най-доброто решение, тъй като знаем, че много често решенията имат огромни последици – колкото е по-високо човек на върха, толкова по-сериозни последствия има от неговите решения. И така е възникнал коучингът като привилегия основно за топ ръководителите. С възникването на Международната коуч федерация от 1995 г., когато е създадена в Съединените щати, вече има 47500 члена по цял свят. Нашата организация е най-голяма, тя е с 20 хиляди члена, следващата, която е европейската по коучинг и менторство, е с 5 хиляди. Така че 20 хиляди коуча има световен мащаб и затова използваме тази дума, за да можем да я отграничим от всички подобни професии, тъй като в повечето случаи, особено там, където не е позната, ни бъркат или с консултанти, или с ментори, или с инструктори, с наставници и т.н. Изключително важно е да направим разграничение защо точно използваме тази дума и казваме, че, да, това е партньорство, тъй като коучът не е експерт, не е някой, който е с по-голям опит, например ръководител или човек, който е с опит в парламента примерно, или в политиката, или в образованието (без значение), който дава насоки и подкрепя, да кажем, по-млад колега да навлезе в професията – това, което прави менторът или наставникът.
Също така нито е обучител, нито е консултант, който дава готови решения, тъй като се смята, че човекът е действително експерт в собствената си професия, в своя живот, в дилемите, които има, и не може никой отвън да дойде и да му даде най-доброто решение. Поради тази причина коучингът действително е партньорство, където основният инструмент е задаването на въпроси. Но не въпроси тип журналистически, за да можеш да измъкнеш нещо, което не ти казва отсрещната страна, не е тип и криминални въпроси, за да можеш всъщност да объркаш отсрещната страна, така че той да се издаде, а точно обратно – да отвориш едно огромно поле, в което човек може да намери необичайни решения на дилеми или трилеми, ако щете, на парадокси, с които се сблъсква. Защото знаем, че колкото по-високо е човек в йерархията, толкова повече неразрешими и конфликтни ситуации има, за да може добре да балансира между интересите на различни страни.
Благодарение на този процес се постигат изключителни резултати. В проучването, което е направено от „Прайс Уотър Хаус Купърс” в световен мащаб, поръчано от Международната коуч федерация, 99% от клиентите казват, че са доволни от коучинг услугите или много доволни, като постигат резултати и подобряват представянето си в работата, повече нови решения имат, по-малко стрес, по-добър баланс работа-личен живот. И в края на краищата имат и по-вдъхновени и по-мотивирани служители.
Така че приложението на коучинга в бизнеса, в образованието е изключително, защото то създава мислещи личности, отговорни личности, мотивирани личности и успява да канализира действително обществените процеси така, че да може да се генерира енергия, а не да се пилее, тъй като това е едно от нещата, което е изключително важно за един политик.
КИРИЛ КАЛЕВ: Велислава се спря с няколко думи и каза, че коучингът се прилага действително във всички сфери. Какво е положението в България, да ви разкажа само с няколко думи. Моите колеги и аз работим преимуществено в корпоративната сфера. За съжаление ние не влизаме все още в обществената сфера и затова този шанс днес да поговорим пред вас за нас е много важен.
Мога с гордост да кажа, че много големи, средни и малки предприятия вече се обръщат към професионални коучове по тези теми, за които и Велислава сподели. Ние много работим с младите ръководители, а и с ръководители на възраст също по отношение на лидерски умения, което е много важно за тях – по отношение на лидерство, комуникация. Разбира се, често проблемите, свързани с професионалната работа, се докосват и до житейски проблеми. Тоест ние търсим с хората, с които работим, и този баланс между твоя личен собствен свят и този, който е свързан с работата във фирмата или в обществената институция и т.н. Снощи имаше много интересни дискусия в България време ли е да има и семеен коучинг, тази тема няма да я подхващам, но снощи работихме с млади хора в Американския университет и тази тема някои от моите колеги я коментираха.
С други думи, четири са основните измерения за ефективност, както ние казваме, и много често ни задават този въпрос във фирмите, по какъв начин се измерват успехите от коучинга. Това е възможно. На първо място, разбира се, е много важно удовлетворението на човека, с когото работим. Ако той постига и каже, че той е намерил потенциал за своето лично развитие – не го казвам само защото сме в навечерието на 24 май, а защото ние всички смятаме, че нашето развитие не прекъсва с излизането от университета, а е за цял живот и ние сме тези, които се мъчим да провокираме това развитие. Комуникация – това е много честа тема, ние констатираме, че много хора забравят, влизайки изцяло в електронните начини на комуникация, да комуникират, ако щете, да говорят помежду си. Ние работим с тях по техните цели на работа и т.н.
Около 72% от хората в целия свят работят (цитирам ви пак данни от нашите анкети на Международната коуч федерация), 72% за усъвършенстване на своите комуникационни умения, това, което сега казах, 70% одобряват своето представяне, своето умение на работното място, 61% считат, че могат да повишат своите управленски способности с помощта на коучинг, а 96% отново биха работили с един коуч.
Аз предлагам тук да сложим точката на нашата кратка презентация. Само да ви кажа, че в рамките на Международната седмица на коучинга след тези презентации ние сме на разположение, тези от вас или от гостите, които биха желали 15-тина минути да поговорят лично с професионален коуч, сега е моментът. Знам, че имате и други заседания, но моите колежки са на разположение. Между другото, над 80% по света коучовете са жени и само 20-ина процента – мъже. Е, а съм сред тези 20%. На ваше разположение сме, ако имате желание да поговорите с колегите.
А сега, ако имате въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Д-р Калев, ако ми позволите, само да кажа „Добър ден!” и да благодаря за уважението и на доц. Великов от Комисията по образование, който също се присъедини към нас. И да кажа също, д-р Калев, че за нас това е една чудесна възможност да бъдем именно тази група на публични личности, с които да започнете работа. Защото, надявам се, това би било и за вас една предизвикателна възможност. От друга страна, вярвам всички мои колеги ще споделят, едно общо състояние, което ние имаме, произтичащо от факта, че не достига времето, че се налага често да поемаме повече ангажименти от тези, които можем да разположим реално във времето и да изпълним. И това със сигурност е една постоянна битка да се справяме с лавината от информация и от предстоящи задачи, които вървят на една поточна линия. Това, което вие правите, всъщност има за цел да сложи един своеобразен венец в развитието, защото, както казахте, не свършва усилието да се образоваме с дипломата от университета, не свършва усилието, образно казано, от това да бъдем полезни с успешните избори и с влизането в парламента. В известен смисъл в житейски план тогава започва – с дипломата от университета започва предизвикателството да се реализираме в живота и да изградим един смислен образ, с предизвикателството, с шанса и с голямата отговорност да получим доверието на избирателите и да бъдем народни представители започва и голямата отговорност да изпълним това доверие със смислена работа. В този ред на мисли, ако имаме възможност дори днес като първи впечатления само, но за допълнителен контакт, вие, надявам се, ще бъдете на разположение да се формираме като една фокус група от специфичен характер за вашите колеги и всеки, който има желание, на индивидуална среща и на лично впечатление дали и как тази степен на полезност може да бъде усетена, да го направи.
КИРИЛ КАЛЕВ: Просто да се осмели да опита. Както пише на нашите фланелки.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Така че, да видим накратко вашата презентация, след което всеки ще бъде готов и във време, в което му е удобно, да направи контакта.
КИРИЛ КАЛЕВ: Нашата презентация приключи. Ние я скъсихме максимално предвид на вашата натовареност, но ако имате въпроси, ще си позволим да ви отговорим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Аз останах с впечатление, че следва и тип слайд шоу, което фактически вие сте заместили с брошурите, които ни предоставихте.
КИРИЛ КАЛЕВ: Всеки може лично, ако желае, да поговори десетина-петнадесет минути с персонален коуч. На разположение сме. А сега – въпроси.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Доктор Добрев първи даде знак. Заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Как виждате връзката между коучинга и клъстъризацията?
КИРИЛ КАЛЕВ: Аз ще ви помоля да ми помогнете малко. Защото аз под клъстъризация разбирам по-скоро преструктуриране в определени клъстъри на определени сфери на работа. Какво точно имате предвид?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Друго е определението в Тълковния речник и в Речника за чуждите думи в българския език и аз искам да използвам момента да ви кажа, че наши представители са в контакт с работни групи на път да се подготви и да се внесе в Народното събрание един закон за българския език. И тогава чуждици, които са много чужди на българина, ще могат или поне ще се опитаме, знам, че сто процента не могат да бъдат заместени с адекватни български думи, това не винаги е възможно, но ще се опитаме да го направим. Както терминът „партньорство”, „тренинг”, за коучинга, така и на клъстъризацията ще намерим по-точния израз на български език. Защото французите отдавна направиха опит да изчистят френския език най-вече от английско-американските чуждици. Време е към това нещо да подходим и ние. Клъстъризацията това е обединение, единение и съвместна дейност между предприятия, фирми, организации, които са конкуренти, но имат допирна обща дейност и правят опит да се подпомагат по отношение на точно тези общи интереси и дейност с цел да излязат на по-високо ниво. И аз лично виждам – малко изземвам Вашия отговор и Вашата функция – че партньорството и тренингът с цел консултация, подкрепа и индивидуално или екипно израстване е доста тясно свързано с взаимодействието в дадена обща цел и в дадена обща насока дори на структури, които са конкуренти, но имат общ пазар и обща дейност.
С това аз изчерпих и концепцията си.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Доктор Калев, ако ми позволите, само да добавя, ние сме в голяма благородна конкуренция и състезание, защото голямата тема за закона за българския език е присъща и на групата, която аз представлявам – на Патриотичния фронт, и проф.Станилов със сигурност ще бъде съпричастен. Така че Вие ще видите зор с нас с тези понятия. Но в този смисъл пък получавате и съвсем лични, неприкосновени впечатления, че същността на това, което правите, е едната страна на нещата, начинът, по който то ще бъде интерпретирано, е другата страна на нещата. И това са два паралелни процеса, които ще вървят вероятно заедно през цялото време.
Заповядайте за отговор.
ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Само да кажа, за да успокоя пуристите в групата, но „пуризъм” също е чуждица, така че може би да кажем „чистниците на езика”, че всъщност думата „коучинг” не е английска, тя има унгарски произход и значи „карета”, което означава придвижване от едно място на друго. Етимологията е такава – коуч, карета. А според някои историци има древнобългарски характер. (Оживление, смях.)
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Тук вече имаме абсолютно култова новина в Комисията.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В ранния тюркски език има такава дума и тя означава „овен”.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Това че има висока степен на емоционална обвързаност с това, за което говорим тук, е прекрасен знак, защото най-малкото означава, че всички са развълнувани и заинтригувани. Но да се върнем все пак и на реда.
Господин Иванов, имате думата. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Може би едно от предимствата на коучинга е, че когато приключи с презентацията, другите не разбират, толкова е увлекателна. Това – малко в рамките на шегата и част от майсторлъка, така времето минава неусетно.
Какво да кажа за коучинга? Аз по-скоро имам асоциация, че това е нещо, свързано с организационно-управленско консултиране, супервизия. И ми се струва, че тук ако трябва да се прави някаква разлика, тя е по-скоро може би около метода на работа, най-вероятно това е специфичен метод.
Аз като човек, който работи и със студенти, смятам, че всъщност голямата разлика от това да работиш със студенти и със зрели хора е, че при студентите някак си ореш на чисто, създаваш много по-ясна картина за света, докато със зрели хора трябва да се конфронтираш с определени нагласи, разбирания, ценности и т.н.
Докрай не можах да разбера. Ученето минава на езика на знанията и на уменията, много по-важно обаче е как минава през емоциите и на ниво ценности. Защото там основно възрастният човек или зрелият човек се сблъсква. Той знанията и уменията лесно може да ги надгражда и да ги променя, но много често трябва да ги пречупва през определени нагласи, които има.
В този смисъл как се справяте, каква е спецификата на коучинга в тази материя?
И второто нещо, ученето през целия живот, ако го свържем, вие най-вероятно работите с бизнеса, който е доста по-неспокоен и предприемчив, търси външна подкрепа. Как виждате ситуацията в администрацията. Защото институциите и администрацията по мое мнение са доста по-ригидни от гледна точка на учене и на променяне, макар че не искам да генерализирам, но ако говорим като цяло за усещане, което имаме. Въобще имате ли клиенти, имате ли обучаеми от институциите, от администрацията и чисто като проценти какво е това съотношение? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА ПОПОВА: Най-напред да започнем с първия въпрос. Това действително е специфичен метод, различен е от консултирането, но действително има отношение към организационното развитие и институционалното развитие и подкрепя ученето през целия живот. По какъв начин този метод се осъществява? Основно чрез 11 компетенции, които ние сме дефинирали – имам предвид Международната коуч федерация е дефинирала. Като ключови компетенции е ясното разбиране за взаимоотношението и да не се бърка с другите методи в никакъв случай. Сключва се още в самото начало един вид договор с клиента, че това е методът, който се ползва, а не друг, че това не е консултация, не е психотерапия, не е обучение, не е експертен съвет. Освен това се прилагат методите също така на активно слушане и задаване на въпроси. Целта е не просто да се чуе човек, но да се види неговата ценностна система и да се свърже знанието, това, което знае, с неговите ценности. Така че това е така нареченото дълбоко слушане и се случва със задаването на много мощни въпроси, въпроси, които всъщност променят менталната парадигма и позволяват на човек да погледне на себе си. Коучът е един вид огледало, позволява на човек да погледне на себе си през различни перспективи, не само през собствените си филтри. Знаем много добре, че действителността е такава, каквато ние я виждаме, каквито са нашите субективни филтри. Ние помагаме тези филтри да бъдат разширени и затова се случва едно разширяване на съзнанието, на перспективата, на мисленето. Разбира се, това създава на ръководителите и въобще на клиентите на коучинга възможност за развитие на ментална и емоционална гъвкавост и развитие на версатилни лидери с най-разнообразни умения, които могат да посрещат различни интереси. Тоест хора, които имат различни стилове, не просто един стил излиза и действа по един начин, а в зависимост от аудиторията да може гъвкаво да сменя подходи и да го прави естествено и автентично, а не следвайки някаква схема. Това се случва точно като провокираме чрез въпроси човек да погледне на себе си и да пробва нови подходи, свързвайки го с неговата ценностна система. Което между другото другите методи не правят.
Действително бизнесът е основният ни контингент в момента и се надяваме да го разширим и в образованието. Това, което правим като инициативи, освен че д-р Калев води собствена група по коучинг в Софийския университет, се надявам, че това нещо все повече и повече ще импонира на повече ръководители, ако щете, и от държавни организации да го ползват като метод.
КИРИЛ КАЛЕВ: Ние нямаме засега сериозна клиентела в публичната администрация, ние правим някои про боно сесии в няколко институции. Действително в големите публични институции не се отделя ресурс за това нещо. А по-нататъшното развитие чрез тренинги и с други способи, за които говорим, това би било желателно да се прави. Ние имаме за съжаление много ниска осъзнатост в големи публични институции хората да бъдат не само коучвани с помощта на професионални коучове, но също така и третирани за определени умения. Така че това предстои да се прави. В развитите държави аз следя с моите колеги в Германия, във Франция, коучингът е силно застъпен в министерства, в държавни администрации и т.н. За нас това предстои. Затова ние искаме да тематизираме и между другото затова сме тук и ви благодаря.
Но още един път, има много метафори, свързани с това, което правим. Велислава сподели една от тях, ние сме като едно огледало, но ние сме също така и едни провокатори на мисловни процеси, защото всеки божи човек, който ръководи нещо, каквото и да е, дори малка фирма, той всеки ден се прибира вкъщи с няколко въпроса, на които търси решението. Ние сме тези, които подпомагат взимане на решения и от тази гледна точка организационното развитие – това е ключовата дума между другото, с която вие започнахте вашия въпрос – ние се занимаваме с организационно развитие.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, д-р Калев. Колеги, други въпроси имате ли?
Господин Лозанов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Може ли аз да кажа нещо? Преди две години господин Калев кандидатства за директор на Българското национално радио и отпадна по формални причини. Мисля, че един от хората в държавата в момента, който има най-много нужда от коучинг, е настоящият директор на Българското национално радио. Предлагам на господин Калев на доброволни начала с този млад екип да помогнат.
Иначе действително аз смятам, че това е много оптимистична теория и практика, защото тя вярва, че човек има повече ресурси, отколкото знае, че има и помага да ги открие. Но ми хрумва въпрос: ами ако се окаже, че няма повече, какво прави?
КИРИЛ КАЛЕВ: След като стана дума действително за този кръстопът, на който бях аз, доц. Лозанов, нека тук да си призная, даже и пред моите колеги не съм го казвал, аз с помощта на коуч (имам щастието да работя с трима, не с един дори) стигнах до много важни заключения за мен самия. Защото, да, понякога човек води една битка, аз тогава не успях да се класирам за финала, но пък тогава реших да поема друга отговорност и да тръгна по друг път. Действително коучингът помага страшно много, когато имаш с кого да споделиш, да рефлектираш това, което ти би желал и за което имаш още възможности и потенциал. Ето така се стекоха нещата около мен.
Ако има други въпроси, с удоволствие ще отговорим. Ако някой иска да опита и от гостите, и от депутатите, ние сме на разположение както сега, така и по друго време.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря на д-р Калев. Хубаво е все пак да припомня, че д-р Калев имаме удоволствието да бъде и съветник в нашата комисия, така че той всъщност е в пряка възможност и днес, и в следващ удобен момент да отговори на интерес от нашите колеги. Но във връзка с тази сладка смешка на господин Иванов във връзка с презентацията, д-р Калев, да поемете част от отговорността за случката и да си признаете, че два пъти поне ми обяснихте в предварителните разговори как ще пробвате мултимедията, за да не засече на презентацията, както вече се случи един път с господин Кадиев. И ние като „Парен каша духа” 20 пъти пробвахме след това проектора, за да не стане същата ситуация.
КИРИЛ КАЛЕВ: Понеже аз имам наблюдение и знам вашата напрегната работа, затова преценихме тази презентация да бъде по най-бързия начин. Но ние сме на разположение. Както и Вие казахте, аз съм по-честичко тук и с удоволствие ще отговарям и на други въпроси.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви, д-р Калев. Аз благодаря на всички Ваши колеги за това, че имахме възможността да ви поканим, да се запознаем с вас, да разберем малко повече за вашата работа и по този начин да дадем знак и на колегите ни в Народното събрание, че всъщност разбирането за необходимостта да се развиваме през целия живот и да се усъвършенстваме, е първа стъпка към това да стане факт. Но сега, защото аз съм един много либерален и много диалогичен председател на Комисията, ще ви помоля най-либерално и диалогично всички да останете, за да уважим и по точка „Разни” презентацията на господин Петър Кадиев, която вече е на екрана. Надявам се да получим и покана за това хубаво културно събитие, което ни предстои.
Заповядайте, господин Кадиев.
Точка четвърта. Разни.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Имаме удоволствието и честта за втори път да представим един фестивал. Този фестивал е на път да стане традиция, защото вече за трети път съществува, развива се, все повече и повече страни изявяват желание да участват в този кинофестивал. Аз ще помоля колегите, които са тук да презентират самия кинофестивал. Само искам да ви кажа, че имена като Джанкарло Джанини ще присъства на този кинофестивал.
Представям ви Магдалена Ралчева, която е директор на кинфестивала и е председател на фондацията „Златната липа”, и Ясен Харалампиев, нейния сътрудник.
Колеги, имате вие думата.
МАГДАЛЕНА РАЛЧЕВА: Добър ден на всички! Уважаеми господа народни представители, здравейте! Изключително ми е приятно, че оказвате тази чест да изслушате презентацията за едни сравнително млад фестивал. Тази година той ще се проведе на практика за трети път. Тук ще ми помогне Ясен Харалампиев, който е един от най-големите специалисти по 3D анимация и с работим с него.
Фестивалът „Златната липа” е международен европейски фестивал, който се провежда в Стара Загора. Това е фестивал за ново европейско кино и както можете да се досетите, фестивалът представя най-новите европейски филми, които се правят в последните две години. Това са филми не просто които присъстват на този фестивал, това са филми награждавани с много номинации и високо оценени. Смея да кажа, че нашата селекция е изключително висока.
Друго, което е много важно, е, че през тези пет фестивални дни, в които се провежда фестивалът, ние имаме много програми и филмите са разделени в няколко от тях. Конкурсна програма, която бива оценена от международно петчленно жури; извънконкурсна; имаме и програма „Българско кино”; и разбира се, една изключително богата съпътстваща програма, в която се показват и се представят различни изложби, различни книги на кинотворци. Програмата изобилства от срещи и дискусии и мисля, че се получава една невероятна атмосфера.
Сега вие може да се убедите в този 15-минутен клип, който ще видите, за атмосферата на миналогодишния фестивал, където наш специален гост беше Джанкарло Джанини. Убедена съм, че този фестивал ще има един, надявам се, дълъг живот, защото и засега се радва на обичта и на подкрепата както на Стара Загора, така и на Съюза на българските филмови дейци, така и се радваме на подкрепата на Националния филмов център. Смело мога да кажа, че през тези две години работим изключително добре с различни културни центрове не само в България, но и в Европа. Естествено все пак това е преди всичко и предимно европейски фестивал.
Друго, което е интересно за фестивала, че в последната вечер ние даваме една специална награда за цялостен принос в киното на именити наши кинодейци. Първата година това беше Мария Статулова, втората година е големият италиански актьор Джанкарло Джанини.
Сигурно се питате защо този фестивал се провежда в Стара Загора. Ще ви отговоря на драго сърце. Според мен за културния живот е изключително важно той да се децентрализира. Всички вие виждате, че 90% от събитията са централизирани на практика в столицата и това е една много интересна тенденция както в Европа, така и в света – в момента ще говоря само за киното – кинофестивалите да се разслояват по периферията и на практика фестивалите да стават една алтернатива на киното по света. Тоест какво искам да кажа? Много е важно тези фестивали да не бъдат само за елитарна публика, само за професионалисти, а напротив, да бъдат открити към по-широка публика, да могат повече хора да се докоснат до кино, което е по-различно, със съвсем друга чувствителност. Разбира се, в случая говорим за европейско некомерсиално кино и смятам, че това допринася изключително много за културния облик на града.
Стара Загора в тези две години показа, че може да бъде един невероятен домакин, защото това е град с богата история, не само история, а и невероятна културна традиция. Щастлива съм, че работим в мир и сговор и с община Стара Загора, които много ни подкрепят и си признавам, че ако наистина не са те, това ниво, което ние заявихме през изминалите две години и се надявам да заявяваме и за в бъдеще, едва ли би било такова.
Трябва да ви призная също така, че европейското кино е едно много различно кино, което вие и всички ние със сигурност малко сме отвикнали да гледаме. И за мен като директор на този фестивал е голямо предизвикателство хората да придобият културата отново да харесват този вид кино, защото в последните години то беше изместено категорично от американски блокбъстъри. Аз се сблъсках с този проблем, когато трябваше да разпространя своя филм преди три години и трябва да ви кажа, че на практика в България няма къде да се гледа българско кино, това е голям проблем. В София има четири кина (тук съм приготвила за вас една статистика), в провинцията има още десет, на практика 14 са киносалоните, които са останали в страната. Не говоря за моловете, там са общо 28 мола с по пет зали, така че си давате сметка колко са малко киносалоните, в които могат да се гледат стойностни и качествени филми.
В Стара Загора между другото също няма кино. И нашето решение беше фестивалът да се провежда в една от емблематичните сгради на Стара Загора, в сградата на операта, това е най-голямата опера на Балканския полуостров. Действително усилията, които положихме през тези месеца тази зала с невероятна акустика да бъде пригодена за прожекции мисля, че си струваха и се получават едни наистина фантастични прожекции. Имаме и още една зала, в която представяме филмите, това е залата, която виждате на Регионалната библиотека.
Ние сме на прага на третото издание, което ще бъде открито другата събота и бих искала да споделя още няколко изречения с вас за него. Това ще бъде, надявам се, отново едно много силно издание с 34 европейски ленти от 16 европейски страни, ще имаме отново много гости. Председател на журито ще бъде големият български режисьор Станимир Трифонов.
Също така много бих искала да споделя с вас кой ще бъде носител на престижното отличие тази година за цялостен принос в киното – а това е големият български актьор, създал невероятни роли както в киното, така и в театъра, Васил Михайлов. Така че ще се радвам който има възможност от вас, уважаеми господа народни представители, уважаеми госпожо председател, уважаеми господин Кадиев, ако имате възможност, да заповядате на откриването на фестивала на 30 май и ще приключи на 30 юни. Ако не можете да дойдете за откриването, ще се радвам да дойдете на закриването.
Ако имате някакви въпроси, моля да ми ги зададете.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми госпожо Ралчева. Уважаеми колеги, за мен е особено удоволствие да кажа, че освен уважаван режисьор, организатор и изключителен човек в света на киното и на творчеството, което ние всички споделяме, госпожа Ралчева е и скъпа моя приятелка и за мен е удоволствие, че в този смисъл имам възможността да поднеса и лични уважения към работата й и към това, което правят с колегите й.
Ако имате въпроси, заповядайте.
МАГДАЛЕНА РАЛЧЕВА: Само забравих да кажа нещо много важно, а това е, че всички прожекции са безплатни и входът до всички културни мероприятия и съпътстващи събития също е свободен.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви много. Това, което ние имаме възможност да направим, е към всички колеги от Комисията, има такава възможност за обмен на културна информация и в Народното събрание, всъщност към колегите народни представители да направим необходимото, за да получат информация за предстоящия фестивал и, разбира се, ако имат възможност, да планират времето си да го посетят.
Благодаря ви още един път! Това беше най-приятната част като завършек на днешното заседание.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Приятен следобед и приятна работа на всички!.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
