Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
28/05/2015
1. Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
2. Среща с Инициативния комитет „Да си върнем цар Самуил”.3.
3. Разни.
На 28 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
2. Среща с Инициативния комитет „Да си върнем цар Самуил”.
3. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, имате предварително обявения дневен ред. Имате ли предложения, уважаеми колеги, по така предложения дневен ред? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет и заседанието е открито.
Колеги, по точка първа от дневния ред сте получили писмо на АБРО, с което на нашето внимание са представени някои от темите, които предлагам да обсъдим.
От Министерството на културата присъстват: господин Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”; доц. Венцислав Велев – началник отдел „Регионални дейности”, който се очаква да вземе отношение по втора точка от дневния ред; и госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар.
Ще помоля господин Мехти Меликов – изпълнителен директор на АБРО, да представи колегите си, които участват днес в заседанието и лично, и да направи едно кратко експозе, което да ни запознае всички с основните теми, които бяха всъщност предмет на писмото, което получихме, и основа за нашия разговор днес в Комисията. Още един път да кажа, че за нас в Комисията по културата и медиите е удоволствие и чест да бъдем заедно и в този формат.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХНИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Изключително сме благодарни за вниманието и за срещата, която депутатите провеждат с нас. От името на Управителния съвет и на ръководството на АБРО днес сме аз, изпълнителният директор Мехти Меликов, господин Павел Станчев, изпълнителен директор на „Би Ти Ви медия груп”, и господин Васил Димитров, „Би Ти Ви радио груп”. Имаме и телевизионер, и радиочовек, за да може, ако се наложи, да направим една пълноценна дискусия по повод отделните проблеми.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Меликов, извинявайте, че Ви прекъсвам, дайте ми само една минутка, за да кажа „Добър ден!” на доц. Георги Лозанов, на колегите, които са членове на Съвета за електронни медии и днес също участват в заседанието. В рамките на всичко, което имаме да дискутираме в първа точка и по темите, които АБРО е представила, „Добър ден!”, доц. Лозанов, „Добър ден!”, колеги, благодаря ви, че приехте поканата ни.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви. В подготовката на днешната среща сложихме на масата няколко теми, които на нас ни се струват интересни от гледна точка на очертаването на политики, от гледна точка на обществената дискусия, която натежа много по определени теми, например българската музика, и някои типични отново политически инструменти на бизнеса, какъвто е въпросът със саморегулацията, който ни се щеше да въведем като тема. Ако има въпроси и желание, бихме могли да поразвием малко повече в тази посока.
Няма да отнемам време. Основните теми са свързани на първо място с регулацията в интернет пространството, която не е наша непосредствена задача. Тази тема по някакъв начин изникна може би покрай доклада на регулаторния орган миналата седмица. При изслушването стана въпрос, че ще има желание и може би ще има някакви предложения по някаква допълнителна форма на регулация в онлайн пространството. Бих говорил допълнително по този въпрос. Може би само да скицирам, че засега, на този етап тези проблеми имат нужда от визия. Тази визия се изработва, даже няма да кажа в паневропейски, а в световен мащаб предвид развитието в индустрията, в технологиите и начина, по който се предоставят услуги в момента. Интересен е, можем да говорим по принцип.
По отношение на регулацията и саморегулацията мисля, че основният инструмент, който трябва да се разбира максимално добре, е какво представлява корегулацията, тоест смеска на двете понятия докъде и в какви случаи регулацията оставя място и по какъв начин на саморегулаторните инструменти да въведат стандарти, които по една или друга причина не се въвеждат на формално ниво.
Поставили сме една тема – за защитата на децата в светлината на конкуренцията с новите медии. Много силно свързана с интернет средата, много силно свързана с новите услуги, които се предоставят. На нас ни се искаше да ви запознаем евентуално с нашата гледна точка по отношение на третирането на децата като медийни потребители. Тук ще кажа, че ако Законът за закрила на детето казва, че е дете всяко лице до 18 години, това е добре за някакви регулаторни политики, детски политики, може и да е адекватно, но по отношение на медийните политики, разбирате, че да разглеждаме и да поставяме на една пейка детето на 8 години, на 12 години, на 16 години, е абсурдно. В медиен план за съжаление този въпрос не е развит, на децата се гледа именно по този опростенчески начин. И ние бихме искали да промотираме някакви политики на разбиване на този модел.
По отношение на българската музика, вярвам, понеже този казус пристигна в парламента, да не говорим, че е част от публичната дискусия, можем да поговорим допълнително най-вече какви са възможностите да се осигури не предимство, а място на българската музика и да се защитят най-вече творците, които работят в момента на терен новата музика, дебютиращите таланти, изобщо тези, които в момента творят и създават българска музика.
Мисля, че това са нашите опорни теми. Ако има нужда да развием някоя от темите, ще го направя. Но предполагам, че в рамките на някаква сесия с въпроси, в която и колегите вероятно ще взема отношение, можем да развием тези, без да губим време.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Меликов. Доцент Лозанов, ще Ви помоля и Вие в тази ранна фаза на дискусията да допълните, ако има нещо, към темите, предложени на нашето внимание от АБРО. Мога да допълня само, че, разбира се, сред темите, които са повод или предмет на разговор и на може би някакво очакване за възможни промени, са до каква степен и как темата в собствеността в медиите е добре, по-малко или по-добре уредена и дали има необходимост или не от някакъв тип промяна в тази посока. Темата за концентрацията на медиите също често присъства в полемиката, свързана с медийните взаимоотношения.
Така че ако имате Вие нещо към темите, поставени от АБРО, или други, които считате за важни, които да обединим в този момент на разговора, заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Фактически аз говорих по тези въпроси на предишното заседание, когато представихме нашия отчет. И там направих няколко предложения на базата на нашата практика, които биха могли да залегнат в една нормативна промяна, която да усъвършенства дейността ни във всички случаи. Но това са по-скоро в детайлите, в отделните нормативни инструменти на регулацията.
Тук се поставят по-глобални въпроси. Аз също говорих за това миналия път – че разбира се, регулацията в някаква степен трябва да се намери форма, която да пренесе регулацията и в интернет средната, когато там се разпространява съдържание, което извън интернет е регулирано. Но мисля, че в това отношение е хубаво да се изчака ревизията на директивата, за да не опитваме да импровизираме. Ясно е в каква посока се движат нещата, ясно е, че тази регулация ще тръгне натам, но ще тръгне много внимателно и с много баланс, в който е хубаво да последваме в това отношение европейския опит. Още повече, че той е базата на много по-развити общества от нас в това отношение. И ако ние ще трябва да предложим пилотни варианти, би било малко самонадеяно. Затова тази голяма тема е по-хубаво малко да я отложим, още повече, че в момента вече започва да се работи по ревизия на директивата в тази посока.
Това е по отношение на възможността за регулация на разпространение на медийни услуги в интернет.
По отношение на децата. Аз знам тази теза, ние често пъти я дебатираме във връзка с приемането на нашите критерии. И аз в някакъв смисъл подкрепям възможността да се направи анализ в тази посока. Не непременно да се откажем от понятието „деца”, което впрочем скоро беше въведено, преди това по мои спомени поне, бяха разделени на две групи – малолетни и непълнолетни. Така че децата имаха някаква граница, вероятно е твърде общо да се говори за деца. В съвременната култура особено децата бързо се интегрират към обществото и 18-годишните хора са съвсем зрели хора. Така че ако в това отношение се направи някакъв тип анализ, но това не е собствено медиен проблем. Това исках да кажа. Това е социално-психологически проблем, който трябва да се разгледа. И ние ще бъде бенефициенти на такъв нов тип анализ и ново отношение към децата, ако се задвижи този голям дебат в нашия парламент. Макар че като гледам нашата социална среда и всичко, което се случва тук, едва ли това ще може да се превърне в актуална тема. В смисъл, доста сериозни проблеми има българското общество и малко вероятно е да се загледаме точно в този въпрос. Но той стои, разбира се, от гледна точка на медийната регулация ще бъде полезно в детайли да се вкара в това отношение.
Това е по отношение на предложението на АБРО във връзка с децата.
По отношение на това, което казвате, прагове на концентрация. Разбира се, това е абсолютно изхабено говорене, защото от десет години говорим за това, че са необходими такива специализирани прагове на концентрация. Преди говорехме за прозрачността на собствеността и акцентът беше върху нея, а сега според мен и това вече преди да го решим, започва да губи значение. Не собствеността става важна, а начините на финансиране, кой финансира и по какъв начин. Още повече, за да има равен ефект в праговете на концентрация треньор да се направи закон въобще за цялата медийна среда. Защото въпросът е концентрациите в различните типове медии как са, въпросът е концентрациите във връзка с производство на съдържание и разпространение на съдържание и т.н., вертикални и диагонални концентрации. Те са по-важни, защото в електронните медии, без да има специализирани норми, моето впечатление е общо и поради това, че няма специализирани норми, не мога да говоря конкретно, е, че едва ли точно в електронните медии, тоест според Закона за радиото и телевизията ще се окаже, че има концентрации в сферата на електронните медии в момента в България. В смисъл, свръхконцентрации – позиции, които бихме могли да приемем като монополни. Нямам такова впечатление. Ако се погледна цялата среда, ако се погледне към вестниците, ако се погледне и вече особеното влияние на сайтовете, и тогава ако става дума вече не просто за пазарни концентрации, а за концентрациите в сферата на влиянието, може да се мисли действително за норми, които доста да прояснят нашата медийна среда. Но това изисква един сериозен икономико-медиен анализ, така да кажа, и един много откровен разговор в обществото за това какво е реалното състояние на нещата в момента.
Така че ако има политическа готовност да започне този откровен разговор и след това да се мисли за една нормативна рамка, която да обхваща цялата медийна среда, то имало ефект от такива прагове на концентрация. Иначе дори в Закона за радиото и телевизията да въведем някакви прагове на концентрация, специализирани сега, това едва ли ще промени особено нещо.
Това е моето впечатление. Впрочем аз ще дам тук всички мои предложения, които направих миналия път, и сега не виждам смисъл да повтарям, макар и пред различна публика. Ако дойде момент, в който да се отвори Законът за радиото и телевизията, от името на моите колеги казвам, че би било полезно за работата на бъдещите регулатори да се коригират тези проблеми, които сме открили. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Лозанов. Вие ми дадохте знак и преди началото на заседанието, че сте подготвили в писмен вид предложенията, които направихте по време на отчета на Съвета за електронни медии миналата седмица в заседанието на Комисията. Ще бъдат представени на вниманието на моите колеги. Ще бъдат основание да инициираме определени стъпки към работен формат, който да подготви законодателните промени. И, разбира се, Вие и Вашите колеги ще бъдете съпричастни в процеса на взаимодействие и подготовка на тези предложения.
Но аз ще се обърна още един път към господин Меликов, само за да отбележа, че в писмото, което Вие ни изпращате, посочвате, че темите и предложенията, които отправяте, не определяте, не дефинирате като необходимост от законодателна инициатива в тази посока да се върви. За да могат моите колеги да вземат пълноценно отношение по това, което дотук говорим, има ли според Вас и Вашите колеги от АБРО необходимост от определен тип законодателни промени и ако вие сте установили такива, хубаво е и тях да чуем, за да можем да ги присъединим към разговора. Благодаря Ви.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря. За нас от най-съществено значение е, когато има повик към Комисията да вземе отношение, да обсъди законодателна промяна, каквото прави Съветът за електронни медии с конкретни предложения, бизнесът да има възможността дори на един предварителен етап, преди тези предложения да влязат в някаква форма на закон за изменение и допълнение, независимо откъде ще дойдат – през Министерството на културата или от депутатите, да се обсъдят на ниво политики, за да можем да представим нашата визия, особено по отношение на материята, която към момента, въпреки че личи, че има нужда от регулация, не може да се направи на национално равнище, без да се изчака – и аз се радвам, че доц. Лозанов го посочи – без да се изчака редакцията на Аудиовизуалната медийна директива. Част от политиките на практика сочат нататък. Какво е полето на координираните политики на Съюза, какви ще бъдат минималните гаранции по отделните политики, защото това прави директивата – хваща няколко теми, да кажем, малолетни и подрастващи, търговските реклами и европейските произведения, взима три основни области и слага минимални гаранции, включително например освен че разглежда линейната телевизия, такава каквато я познаваме, дефинира и услугите по заявки. Тоест едно технологично стъпало напред – тогава когато потребителите могат самостоятелно да избират и по време и място включително съдържанието, което потребяват. Голяма част от политиките, които се обсъждат тук, следва и могат да бъдат решавани не винаги с регулаторни средства. Затова сложихме и точката за саморегулацията, за да въведем още веднъж възможности на бизнеса да направи при това много повече, отколкото една формална регулация може да направи. Защото саморегулацията прави това – детайлни правила в бизнеса, ориентирани към удовлетворяването на някакви обществени потребности. Затова тези неща трябва да бъдат разгледани в предварителен план с индустрията, ще ви дадем много идеи, ще ви консултираме.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Меликов. Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и предложения към това, което до този момент ни беше представено от страна на АБРО и позицията на Съвета за електронни медии, която доц. Лозанов допълни към темата.
Докато колегите преценят дали биха искали да вземат отношение , аз бих се обърнала и към господин Захариев, тъй като той освен като съветник към този момент в нашата комисия, има и опита на член на Комисията от 42-то Народно събрание, на един основателите на АБРО. И в този смисъл предполагам, че е естествено да допълним и неговата гледна точка към темите, които чухме, разбира се, в посока на възможности за наше съучастие, взаимодействие в оптимизирането на решаването на тези въпроси.
Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз в миналото Народно събрание имах възможност да работя по два такива закона, свързани със изсветляване на собствеността и с въвеждането на регистър към Министерството на културата, който да води министъра на културата на всички масмедии в България. В законопроекта с моите сътрудници тогава предложихме даже и текст що е то масмедия, в това число и всички нови дигитални медии, именно защото обществото очакваше отговора на въпроса как те са финансирани и кой е техният собственик. Разбира се, политическата ситуация тогава не позволи по никакъв начин тези закони да видят бял свят, те са в Комисията и към момента, вие може да им обърнете внимание. Но това ще е работа на парче, няма да реши проблема така както бихме искали, и затова съм съгласен с доц. Лозанов, че основополагащият документ на аудиовизуалната директива трябва да бъде изчакан и тогава да се правят резки движения. Няма никой в тази зала, който да има съмнение в това, че България има нужда от нов закон за аудиовизуални медийни услуги, това е сигурно.
Използвам случая, че ми дадохте думата, само за да алармирам пред Комисията и вашите гости за нещо, за което много настоявах миналата година по това време да се случи – съвместно заседание на Комисията по културата и медиите и Комисията по транспорт и информационни съобщения във връзка със ситуацията, която назрява към момента. А тя е, че цифровото разпространение в България е пред пълен колапс. И органът по цифровизацията в лицето на заместник-министъра на транспорта и съобщенията, двете ресорни комисии, двата регулатора в това число, следва да предприемат много бързи стъпки и действия по решаване на политическия въпрос със ситуацията на българската цифровизация, по тежащия казус по неплащане на Фърст Диджитъл в продължение на повече от десет месеца. Сумата там набъбва много сериозно от страна на обществената телевизия. Искам да ви кажа, че спирането на мултиплекса в неговата цялост, не само са обществения Фърст диджитъл, но и на НУРТС Диджитъл ще доведе до много сериозни поражения не само в цифровото телевизионно разпространение, но и в телеком индустрията, защото много от тези точки обслужват телеком операторите и покритието им. Частично има голямо отношение и към двете силови министерства – Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Ние не може да си правим оглушки и да не знаем какво се случва и какво ще се случи във всеки един следващ момент по отношение на спирането на тока на тези предприятия и вследствие на това прекратяване на цифровия сигнал и всички други сървизи, които тези съоръжения обслужват.
И всичкото това в контекста на осъдителна присъда на Европейската комисия за процедурите, по които бяха проведени конкурсите за придобиването на лицензии от съответните лица през годините, които в момента упражняват дейността по цифровото разпространение. Просто е абсолютно наложително това да се случи в рамките на следващите няколко седмици. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Захариев. Вече имахме предварителен разговор с моя колега председател на Комисията по транспорт и съобщения по темите, които Вие повдигнахте. Имаме нагласа и в процес на подготовка е една такава съвместна работна среща или заседание на двете комисии, разбира се, с участието на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на компетентните органи и на страните, които имат отношение към проблематиката. Смисълът на това съвместно заседание е то да бъде така подготвено, че да излезе с определен тип резолюция и становища, а не просто дискусионен формат, защото това е правилното в рамките на нашите ангажименти и компетенции.
Колеги, към темата, която е на дневен ред като първа точка днес по отношение на казаното от АБРО или от СЕМ, допълнението от господин Захариев? Тъй като виждам, че някои колеги поради удълженото работно време на пленарната зала трябва да тръгнат на вторите заседания на комисиите, аз ще обобщя и ще благодаря на колегите от АБРО, че приеха поканата, за предложенията, които отправихте. Бих искала да ви уверя, че вратата на Комисията по културата и медиите е отворена във всеки миг в абсолютно непосредствен план за всеки делови въпрос, който има необходимост да бъде обсъден. Въпросите, които вие сте поставили, ще препратя и към парламентарните групи посредством членовете на Комисията, така че ако между народните представители има някаква нагласа за законодателна инициатива в тази посока, обратно ще се върнем към вас за експертиза в процеса на нейната подготовка.
Благодаря на доц. Лозанов, на Ани Хаджиева, на Иво Атанасов от Съвета за електронни медии също, че уважиха поканата и участваха в тази част на заседанието.
По точка първа благодаря на всички гости, които бяха тук.
И „Добър ден!” казвам на проф. Божидар Димитров, който е нашият почетен гост по точка втора от дневния ред.
Както знаете, колеги до председателя на Народното събрание е изпратено писмо от Инициативен комитет „Да си върнем цар Самуил”. Всички вие сте го получили на електронната поща, предполагам, че сте се запознали с него. По тази точка от Министерството на външните работи присъства Димитър Енчев – старши дипломатически служител в дирекция „Югоизточна Европа”, и госпожа Цветелина Маркова, парламентарен секретар.
От Инициативния комитет вече тук е проф. Божидар Димитров, като той ще представи колегите, които ще се присъединят малко по-късно.
От Министерството на културата тук е господин Венцислав Велев.
Беше отправена покана от наша страна и към Националния археологически институт с музей и БАН, но те не изпращат свой представител за заседанието. Професор Станилов пое и тази роля в рамките на заседанието, няма да усетим липсата в този смисъл на допълнително мнение и експертиза.
Професор Димитров, да чуем накратко представянето на инициативата и в този смисъл това, което ние като комисия можем да направим в подкрепа на нейната реализация, очакваме да разберем от вас. Заповядайте, професоре.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Ще си позволя да бъда може би малко по-пространен, за да обясня как стои случаят, защото може би аз съм най-информираният човек тук. Започнал съм да работя по тази задача още по времето на комунизма и продължавам и до ден-днешен.
За какво става дума? В 1969 г. (ако бъркам, нека проф. Станилов ме поправи) гръцкият археолог проф. Муцопулос откри на едно островче в езерото Преспа останките от една старинна базилика св. „Ахил”, за която знаем със сигурност, че е построена от цар Самуил. Със сигурност – това твърдят византийски източници, хронисти и историци. И откри четири саркофага в десния кораб на църквата, където обикновено и днес се погребват ктиторите, хората, дали пари за църквата. За тази църква знаем, че е построена от Самуил с негови средства.
Един от скелетите, за щастие най-добре запазеният, има счупване на левия лакът, зараснал накриво. Пак от византийски източници знаем, че цар Самуил е бил тежко ранен в битката при Сперхей в 996 г., счупена му е била ръката точно в лакътят и е зараснала накриво. Според гръцките автори е бил сакат до края на живота си. Това даде основание, тъй като липсва надгробен надпис и някакви други данни, Самуил е бил християнин, а християните се погребват без гробни дарове, по които да съдим за ранга на погребания. Въпреки това от мястото в църквата и от счупения лакът проф. Муцопулос заключи и в научната си публикация заяви, че това е българският цар Самуил.
Цар Самуил беше прибран в Солунския византийски музей и до ден-днешен е там, костите на този велик български владетел са в една тенекия.
От няколко години започнаха усилия за даването от гръцка страна на костите на цар Самуил на България с оглед да ги погребем тържествено, първо, защото той е християнин и се нуждае от християнско погребение, тоест в земята, а не да стои в една тенекиена тава като експонат. И второ, защото подобно на всички народи ние трябва да уважаваме своите владетели. Знаете, че всеки народ уважава владетелите си, старае се да им събере костите, обикновено в една църква, англичаните в Уестминстърското абатство, руснаците в Петербург, англичаните проглушиха света преди няколко седмици, че са намерили костите на Ричард Трети, турците атакуваха с военна част мавзолей на един от своите първи владетели само преди няколко месеца – според мен с пълно право – за да вземат тялото, тъй като се страхуваха, че или джихадистите, или сирийските войски ще го унищожат.
Нормално е искането на българите цар Самуил да бъде погребан на родна земя. Но естествено имайте предвид, че гърците не са длъжни да ни ги дадат току така. Откритието е направено на тяхна територия, има си инвентарен номер находката и тя е част от Главната книга, както казваме ние, на Византийския музей в Солун. В такива случаи се водят преговори, те се водят дискретно обикновено. Аз понеже не знаех доколко нещата, които съм водил, тъй като аз съм член на екипа, който е водил преговори, не знаех доколко е държавна тайна, минути преди да вляза звъннах на главния преговарящ посланика ни в Рим господин Марин Райков, той каза, че мога да му спомена и името и някои подробности. Така че поне журналистите ще чуят неща, които не са чували досега, но на представителя на Министерството на външните работи вероятно са известни.
Има един нерешен проблем или гърците смятат че е проблем, защото нито от международноправна гледна точка, нито от някаква друга гледна точка е проблем за България. Но гърците смятат, че има проблем и искат да решим едновременно двата проблема. Поне това знам от разговорите. Имайте предвид, че аз не съм участвал във всички разговори, само там, където имам компетентност. Но по този проблем имам пълна, стопроцентова компетентност и ще ви кажа кога и как съм участвал.
Има една такава история. През 1917 г. моят предшественик на стола на (тогава наричан) Народен музей Богдан Филов е формирал след писма и разговори с ген. Жеков, командващ действащата армия в Македония, това е по време на Първата световна война, че много паметници на културата загиват в резултат на военните действия. Такъв бил неговият спомен от току-що изминалите балкански войни. За да не се повтаря това нещо, той предлага един отряд от български учени, разузнавателен отряд, да проучи всички църкви, манастири, частни музейни сбирки и въобще каквото има старинно и е движимо в зоните, където се водят бойните действия, това са Егейска и Вардарска Македония, и да бъдат прибрани ценностите и изпратени в София. Отрядът си свършва добре работата и изпраща стотици, дори хиляди бих казал, ценности от Вардарска и Егейска Македония в България, в сградата на днешния Археологически музей, която тогава е била Народен музей преди да се разлюспи на национална художествена галерия и т.н. И какво става? Те са били засекретени по една проста причина. След една година България губи Първата световна война и чрез Ньойския договор, клауза 126, ни повеляват да върнем тези съкровища на Кралство Гърция и Сърбохърватско-словенското кралство – така се е казвала Югославия. Ние сме върнали някъде стотина неща на Гърция и повече нищо не сме връщали. Тази клауза за наше щастие е репарационна клауза. Това означава, че тя има срок на действие, срокът й на действие е пет години, до 1923 година. Ако двете заинтересувани страни не протестират и не поискат изпълнението на клаузата в рамките на две години, то тогава ценностите стават пълноправна наша държавна собственост. Нито Гърция, нито Югославия са протестирали, вероятно ангажирани от многобройни други проблеми, които имат в този момент – Гърция претърпя поражение при Анкара от турските войски, в Югославия започват сърбо-хърватските караници. И така ценностите от 1925 г. стават наши. Някои дори са публикувани от Богдан Филов – Требенишкото съкровище например от Охрид. Но като цяло секретният статут на фонда се запазва до 1992 г., когато моя милост с разрешението на министър Елка Константинова го разсекретих. И след съответна консервация и реставрацията на ценностите изложих част от него в Националния исторически музей.
В същото време стана известно, че ръкописите от тази сбирка са в Центъра за византийско-славянски проучвания „Иван Дуйчев” – структура на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Накратко разговорите са се водили по следната дилема. Гърците, знаейки добре, че нямат никакви международноправни аргументи да си искат ценностите обратно – искат ги, но ги искат отделни патриотични ефории, фондации и т.н., на държавно равнище Гърция никога не ги е искала, освен в случая, когато се водят тихи секретни преговори. Република Гърция иска да й върнем всички ценности срещу костите на цар Самуил. Особено много държат на четиристотинте ръкописа в центъра „Иван Дуйчев”. Прави са, те са на гръцки език.
Какво мога да кажа по въпроса? Не знам защо държат много на ценностите в един от манастирите – от манастира „Косиница”, който се намира близо до Драма – „Света Богородица Косиница”. Дори и името му показва, че това е старобългарски манастир, макар че гърците го наричат „Икосифиниса”, нарочно. На гръцки това означава 20 или 40 палми. Там естествено няма кьорава палма, защото е в предпланините на Родопите и такива „животни” не виреят по този край. В манастира, във всички древни документи, включително и по тази църковна утвар, която имаме, си пише „Косиница”. Но това е друга тема.
Аз съм готов да им ги предоставя, вероятно ще убедя и моя министър. Дори правих за гръцката делегация, която идва два-три месеца преди 6 октомври, датата на смъртта на Самуил, когато се надявахме да получим костите му, да ги види. Уж бяха кандисали на тези 32 златни и сребърни църковни утвара да ги размерят срещу цар Самуил, защото мисля, че по едно време им казахме: взимайте това, защото иначе нищо няма да получите. А след 6 октомври не се и надявайте, че преговорите ще продължат. И не стана нищо. Гръцките ми колеги, които бяха в този екип, бяха възхитени от тези златни и сребърни неща, усещах ги, че искат да стане размяната, но очевидно зависи от по-високо ниво – гръцката държава. Казано честно, и аз ако видя костите на един гръцки император и тези 32 златни и сребърни съда, дори за половината бих ги разменил. Но гръцките държавни власти на по-високо ниво, не знам на колко високо, мисля че Министерството на културата, а може би министър-председателят и правителството не са съгласни.
В момента преговорите, Марин Райков ми каза преди половин час, че ще продължат. Аз от своя страна също предприех един самостоятелен демарш. Бях на рождения ден на Вселенския патриарх на 25 април, Вселенският патриарх се води мой приятел и съученик от Ватикана. Той се заинтересува от светите мощи, които открихме в музея преди два месеца на четири гръцки светци, сигурно си спомняте от медиите. В един от тези все още нереставрирани църковни утвари открихме мощите на четирима светци. Знам, че светците не само в Гърция, но и в Русия, и в други православни и католически страни, са на първо място като ценност. Казах му да ми лобира пред гръцкото правителство да ги разменим за костите на един обикновен човек, цар Самуил не е светец от гледна точка на Православната църква, което е нейна грешка между другото, можеше да го обяви, но засега не го е направила. Но той каза: ще лобирам естествено, но това правителство са комунисти сега. Те дори не се заклеха пред Евангелието като встъпваха в длъжност, не знам дали ще имам успех. Беше скептик.
Това е накратко, което знам. Ако представителите на Министерството на външните работи знаят от Марин Райков повече, но най-добре е да поканите самия Марин Райков, за да изложи подробности. Аз знам отделни епизоди, в които съм участвал в разговорите, но те не са всичко.
Ако искате да чуете моето мнение за това какво трябва да се направи, не е ставало и дума да даваме ръкописите. Тоест там категорично казахме „не”. Връщането на ръкописите, защото съм чел и такива неща в медиите: дай да им ги даваме тези гръцки парцали. Оставете, че ще ликвидираме центъра „Дуйчев”, защото той беше създаден именно за да представи на световната научна общност тези ръкописи. Това беше едно от исканията на гърците. Който е чел книгата ми „За кожата на едно ченге”, където е досието ми, ще види, че точно това искаха. Аз бях първият, който започна преговори, и ние го направихме – изкарахме ги от секретност, показахме ги в този център, учени от цял свят идват, четат. Това че са на гръцки език не означава, че са на гръцката култура само. Гръцкият език е бил интернационален език в тази епоха, особено в православието. Както сега е английският език в междудържавни, междуфирмени и пр. общувания. Ние имаме потресаващи книги от тази сбирка. Например сещам се за една от манастира в Серес, която е изцяло на гръцки език и завършва така: „Аз, Драган, писах по време на царуването на нашия цар Иван-Александър.” Границата на България при Иван-Александър, през цялото му царуване, е на 500 километра от Серес. Но човекът се чувства българин и датира книгата по българския цар, а не по византийския император.
Така че нека да не чувам невежи приказки, особено по медиите, че гръцки ръкописи за какво ни са, дай да им ги дадем. И българи са писали тези ръкописи. Още повече, че и сега ако отидете в Драма, ще чуете основно българска реч, дали ще са българи християни или българи мюсюлмани, няма никакво значение. По-зле е по отношение на българския език само от Ксанти. В Ксанти може да чуете само български език, никакъв друг.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров, за обстоятелственото и, разбира се, интересно представяне на темата. Тъй като Вашите съмишленици от Инициативния комитет влязоха със закъснение, с цялото ми уважение към тях „Добър ден!”, но да Ви помоля да ги представите
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Нека сами да се представят.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добре. Виждам Румен Леонидов.
КРИСТИАН ИВАНОВ: Журналист съм във в. „България днес”.
АЛЕКСАНДЪР ХАЙТОВ: Скулптор съм.
НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ: Главен редактор на в. „България днес”.
ПЛАМЕН ПАВЛОВ: Историк.
КОНСТАНТИН ЧАКЪРОВ: Режисьор.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добре дошли!
От Министерството на външните работи господин Енчев или от Министерството на културата господин Велев биха ли искали да вземат отношение? Заповядайте, господин Енчев.
ДИМИТЪР ЕНЧЕВ: Първо искам да Ви благодаря за поканата. Рангът ми е пълномощен министър, работя в дирекция „Югоизточна Европа”, основно се занимавам с Гърция, но и Република Кипър, както и с други теми, които са интересни особено сега.
Искам да благодаря на проф. Димитров, че донякъде ме улесни. Изказвам се като експерт, защото официалните становища на българското Външно министерство имат право да изказват министърът на външните работи и говорителят на Министерството на външните работи. Това, което каза проф. Димитров, отговаря на истината естествено. От няколко години текат под една или друга легитимна форма дискретни, конфиденциални разговори. Мандатите на нашите преговарящи са препотвърждавани от няколко български кабинета. Има единоговорене, което е важно.
Разглеждаме бъдещето на едно подобно сътрудничество с Република Гърция, включително след 25 януари т.г. (сега ще ви обясня защо), по широката тема цар Самуил, широката тема, всички опции, като нещо, което трябва да продължи. Има политическа воля от българска страна. Защо казвам 25 януари? Без никакво намерение да се намесвам във вътрешните работи на приятелска Гърция и т.н., тогава се проведоха избори и в момента в Гърция управлява една партия, която няма опит в управлението. Не бих казал антисистемна партия, никакви квалификации, но няма опит. За добро или лошо – всички четем вестници, разбираме какво става, гръцката драма и т.н. – дневния ред, включително в сферата на външната политика на Гърция номер едно е урегулиране на въпроса с дълговата криза. Не случайно, ако внимателно погледнете, външнополитическата активност, включително на Ципрос (президентът е друго нещо, той няма чак толкова големи функции), класика: винаги първо в Кипър, Щатите, Москва, в Турция беше периферно, не беше двустранно, беше в рамките на форума на НАТО в Анталия. Тоест още не са отворили в хубавия смисъл на думата досиетата, делата по отношение… Той няма посещение в балканска страна. Тоест за добро или лошо, двустранните отношение Гърция и балканските страни или страните от Югоизточна Европа са някак си на втори план, след решаване на приоритетното, което е жизнено важно за тях.
Ние проявяваме пълно разбиране. Това, което е правено досега, естествено е било в рамките на решаване на този въпрос. Напълно сме информирани за това, което е станало, имаме своето експертно становище, разглеждаме цялата широка тема Самуил, всички опции. И се надявам, както е казал и посланик Райков, да започнат наново разговорите. И пак повтарям, това са разговори от легитимни представители.
Няма да разкрия голяма тайна, че дневният ред на българо-гръцките отношения отсега нататък, след като горе-долу навлязоха в откритите досиета в хубавия смисъл на думата, на отношенията с другите страни, ще бъде – и това сме го заявили на гръцката страна – доста интензивен. В ход на подготовка е посещение на министъра на външните работи на Гърция тук, работно, в отговор на наше посещение, вече две години няма. В ход на подготовка е ответно посещение но новоизбрания президент на Гърция тук. В ход на подготовка е Третото смесено заседание на правителствата на двете страни. Всичко това е в ход на подготовка. Но това не зависи само от нас. Първо гледат собствената си бразда, да си оправят жизнено важния въпрос с дълговата криза.
Разглеждаме тези неща изключително позитивно. Гърците са информирани за наличието на политическа воля. Оценяваме посещението на 6 октомври 2014 г. в Солун нашия президент, придружаван от заместник-министър на външните работи, министъра на културата, бившия министър-председател господин Сакскобурготски, генералния консул, посланичката и пр. като една стъпка в положителна насока. Много трудно се работи по подобни въпроси със съседи, повярвайте ми! Има наслоения в миналото, има хора, които (не говоря за нас, за тях говоря) трудно преодоляват. Но ние работим в тази посока. И тъй като, няма да скрия от вас, аз от 32 години работя по Гърция, завършил съм си висшето образование в Атинския университет преди 1989 г. като държавен стипендиант на България, познавам ги добре. Знам какво беше, какво е сега. Има надграждане, но има и наслоения от миналото. Трябва да проявяваме умереност, настойчивост и – гърците имат един хубав израз – то ефикто, възможното. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Уважаеми колеги, бихте ли искали да вземете отношение към изложеното от проф. Божидар Димитров от името на Инициативния комитет или допълнено с позицията на Министерството на външните работи? Писмото, което ние получихме от Инициативния комитет, всъщност предполага широк кръг институции, включително и Народното събрание, да изразят съпричастност, подкрепа към тази инициатива. То е резолирано до нас от председателя на Народното събрание именно в посока на това да чуем повече за казуса, да имаме възможност да формираме позиция и тя да бъде изразена чрез едно общо писмо за подкрепа към работата на Инициативния комитет и вероятно на някакъв етап едно взаимодействие междуинституционално, било то с Министерството на външните работи, с Министерството на културата, с всички институции, които имат отношение към развитие на въпроса и неговото благоприятно решаване.
Ако имате да допълните нещо съществено, заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ: Може ли само да кажа, за да внеса малко повече прагматизъм? Целта на това писмо беше Народното събрание да се ангажира тези преговори, за които се говори тук, че се провеждат от години някак си задкулисно и тайно, да бъдат поставени явно на масата. Тоест ние искаме най-накрая явно да се каже официално, не да се пращат емисари, които явно вършат някаква работа, но за момента няма резултата, просто явно Народното събрание да каже: ние си искаме костите на цар Самуил. Да чуем гърците официално какво ще ни кажат в отговор. Защото иначе това ще продължи до безкрайност и както каза господин експертът от Министерството на външните работи, там има нова партия която е неопитна, може би трябва да се възползваме от тази неопитност в най-добрия смисъл на думата и да използваме момента да си ги върнем. Ние просто искаме да направим всичко възможно да имаме най-накрая в България поне един истински български герой, защото в България няма място, където човека ако иска, да може да отиде да се преклони пред някой български радетел или човек, който да го вдъхнови. Нито знаем къде е погребан Левски, къде е погребан Ботев. Нямаме никого! Сега имаме реален шанса да си върнем един от най-големите български царе, да го погребем в „Св. София” и това място да се превърне в място за поклонение, за патриотизъм – както искате го приемете, не искам да говоря високопарни думи. Но искаме някоя институция, упълномощена, официално да постави този въпрос. Защото вече години наред този въпрос седи и все някой отива, нещо се договаря, нещо прави, нещо става, пък те казали не знам какво си. Нека ние ясно да кажем: искаме да ни върнете костите на цар Самуил, да видим какво те ще кажат в отговор. Ще поискат ли тези ръкописи, няма ли да ги поискат, ще поискат ли някакви златни съдове, няма ли да ги поискат. Но нека да бъде официално, открито и пред всички!
Това е, което ние искаме да се направи и ще бъда много благодарен на всички членове на Комисията по култура, на която съм благодарен, че ни покани тук да обсъдим този въпрос. Да кажат ангажират ли се с една такава кауза или не се ангажират. Оттам нататък – декларация в подкрепа, колко хубаво е това нещо, ясно е, че всички сме „за”. Но въпросът да се постави ребром и открито пред всички: искаме тези кости! Вие сте институция, Народното събрание, което представлява България, ние сме ви избирали и вие имате право да поставите това искане на официално ниво. Може би ние трябва да проучим въпроса дали като инициативен комитет имаме, но мислим, че е нормално да подходим по нормалния ред, пробвайки да го направим през институциите. Пратили сме такова писмо на вас, на Министерството на външните работи, на президента и на министър-председателя и ще бъдем доволни и много щастливи, ако можете да направите това нещо. Благодаря за видеоизлъчването.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Бих искала само обаче да уточня, че и Министерството на външните работи, и Министерството на културата са абсолютно легитимни институции, които представляват външната политика, политиката в сферата на културата на България във всички международни отношения и аз не бих допуснала техните усилия и работата, която те вършат, да бъде определяна като задкулисна и неубедителна.
НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ: Досега няма…
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля Ви да не се репликираме, председателят на Комисията е този, който дава думата в рамките на едно заседание. Така че призовавам към уважение към това, което правим. И изразът на нашата подкрепа и съпричастност към темата, която сте поставили, може да бъде направена по начина, по който се прави. Поставяне на въпрос на масата е една метафора, която не съответства на процедурите и, разбира се, на международните отношения, към които се придържаме.
В този смисъл и писмото, което вие сте изпратили, включва група от институции. Предполагам това означава някаква споделена отговорност и подход към решаването на въпроса.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ПАВЛОВ: Искам да обърна внимание на няколко важни щриха. Ние благодарим за тази среща и все пак държа да кажа, че не сме закъснели, тъй като имахме час, който ние спазихме. Просто нещо се е променило в дневния ред. Но това – в рамките на коректността.
Аз се хващам за репликата на представителя на Министерството на външните работи, че има широка рамка за програмата „Самуил”. Наред с нашето желание костите на нашия български цар да се върнат тук и да бъдат почетени по подобаващия начин би могло именно чрез вашата комисия и чрез партниращите с вас министерства да се разработи една програма за защита на острова, за покривна конструкция над самия храм. В крайна сметка гърците са направили каквото е трябвало – разкопана е, консервирана е, но той така или иначе е изложен на много силни атмосферни въздействия, това вие го знаете много добре.
Могат да се направят също усилия за съвместни археологически проучвания, тъй като това, което е предприето и осъществено от дълбоко уважавания от нас проф. Николаос Муцопулос, който е почетен доктор на три български университета – София, Велико Търново и Пловдив. Но това е само началото. Там има крепостни структури, там има много материал за една съвместна българо-гръцка експедиция, към която би могла съвсем спокойно да се присъедини и Република Македония в бъдеще, разбира се, при добра воля и при зачитане на историческите реалности.
Така че тези неща могат да бъдат поставени в един по-широк план. И за да не ви отегчавам, все пак за нас е важно ясно да заявим, това срещна отговор и от кмета на Солун уважаемия господин Ботарис, че това си е българска реликва и тя не подлежи на някаква размяна на ценности. Това просто може да бъде един знак на добра воля между две държави, които са приятелски, добросъседски, в едни и същи формации. И именно затова ние разчитаме на активността и на съответните министерства, и на българското Народно събрание, по-конкретно на вашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, имате ли да добавите нещо към темата? Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз мисля, че това е една богуугодна и българоугодна идея. Така че не виждам проблем след обсъждане Народното събрание да излезе с една декларация в този смисъл. Разбира се, съобразена с нормите на международното право, да не вземем да обидим някого от съседите си, с които имаме исторически наслоения. Но една подобна декларация според мен само би повдигнала имиджа на Народното събрание като институция, която защитава националните интереси. Приехме толкова декларации напоследък, свързани с историята, които ни създадоха и проблеми, така че не виждам смисъл Народното събрание да не може да приеме една декларация, с която декларирайки приятелските отношения със съюзническа Гърция и с Република Македония (може би тук не трябва да намесваме Република Македония, тъй като ще стане интересно), да поискаме костите на един от нашите най-могъщи владетели. Мисля, че това не би срещнало съпротива в нито една парламентарна група, тъй като е нещо, което ни обединява.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров. Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам малко по-различно мнение от мнението на господин Росен Петров. Предлагам да не излизаме с декларация, защото винаги ще се намери кой да се обиди и да не разлайваме кучетата, а да се обърнем с едно писмо към Комисията по култура в гръцкия парламент за съдействие за подобна инициатива. Писмото трябва да бъде написано със съдействието на моя приятел Пламен Павлов. Концепцията, която той изложи тук за отношенията, ми се видя най-аргументирана и от етична гледна точка най-ефективна. Разбира се, и с Божидар Димитров. И това писмо да бъде подписано от председателката на Комисията със знанието на председателя на нашия парламент. Няма как да не ни отговорят. И с това може да бъде поставено началото на тази политическа междупарламентарна инициатива, която има висока стойност.
Искам само да припомня, че навремето, в 30-те години, когато се е разбрало, че единствената златна монета, открита досега, която е на Иван-Асен Втори, се е намирала в Хърватска. За да се направи размяна, незаконна размяна на тази монета със собственика в Хърватска, Народното събрание на тайно заседание е взело решение да изпрати проф. Герасимов да извърши тази размяна. Така че няма нужда от тайно заседание, нека да направим тази инициатива в срок от седмица-две, да видим какво ще излезе.
Това е моето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, професоре. Господин Кадиев, заповядайте и Вие.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз имам малко по-друго предложение в подкрепа на професора. Мисля, че може да направим една група от нашата комисия, която да поиска среща с гръцката комисия по култура и медии и на тази среща да изложим нашите виждания и становища заедно може би с уважавания Божидар Димитров или с някого от членовете на Инициативния комитет, за да има наистина някакво ниво, за да постигнем някакви успехи. Аз така ги виждам нещата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря на господин Кадиев. Уважаеми проф. Димитров, уважаеми членове на Инициативния комитет, тъй като вие бяхте свидетели, че има като цяло нагласа за подкрепа и за взаимодействие в посока на решаването на този сложен казус, постъпиха и няколко предложения, които ще бъдат съгласувани между нас, ще се обединим около подхода, който намираме за най-подходящ, от една страна, но и от друга страна, такъв, който да даде реална възможност за някаква стъпка, за някакво действие. Вероятно само декларативният характер на подкрепата, както вече стана ясно, не е достатъчен. Той е добър, но вероятно не е достатъчен. Ще ви информираме и ще ви поканим на следващ етап, тогава когато имаме готовност с предложение как да процедираме, за да го обсъдим и с вас и да намерим оттук нататък някакъв своеобразен план за нашето присъдружие в цялата тази мисия.
Благодаря и на представителите и на Министерството на външните работи, и на Министерството на културата по точка втора от дневния ред. Благодаря ви още един път!
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: И ние благодарим.
АЛЕКСАНДЪР ХАЙТОВ: С Константин Чакъров направихме един документален филм в две части за цар Самуил „Векът на цар Самуил”. Бихме отправили едно предложение, ако има съгласие от вас, от Народното събрание да му направим едно представяне в Народното събрание в удобно за вас време. Още повече, че предстои откриване на паметник на владетеля на 9 юни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Това е много хубаво предложение и съм сигурна, че то ще срещне подкрепата на колегите. Да добавя само, че към нашия ангажимент, който в рамките на това заседание очертаваме, ще поканим и нашите колеги народни представители, които са част от Групата за приятелство с Гърция, защото смятаме, че техният ангажимент ще разшири малко платформата – освен на Комисията и на други народни представители и ще даде съответно възможност за още един мост към колеги народни представители в гръцкия парламент.
Благодаря ви още един път за участието в точка втора от днешния дневен ред!
Колеги, в точка трета от дневния ред „Разни” бих искала да ви информирам, че е постъпило едно писмо към нас, членовете на Комисията по културата и медиите, от генералния директор на Българското национално радио, с което той ни информира за актуалната ситуация за развитие на взаимоотношенията в Националното радио. Това писмо е за ваше сведение, то представлява една актуална информация, дотолкова доколкото към този момент, както знаете, въпросът се следи ежедневно от страна на Съвета за електронни медии. Периодично всеки вторник, доколкото съм информирана от председателя на Съвета за електронни медии, има изслушване, има разговор в заседанията на Съвета за електронни медии по този казус. Той все още е на полето на трудово-правните отношения, на отношения между синдикати и генерален директор и към този момент Съветът за електронни медии е компетентният орган. Имаме готовност в момента, в който настъпи промяна, хипотетична, ние също да вземем отношение. Но информацията от страна на генералния директор е при вас.
Поради изчерпване на дневния ред, обявявам заседанието за закрито. Приятен следобед ви желая!
(Закрито 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
2. Среща с Инициативния комитет „Да си върнем цар Самуил”.3.
3. Разни.
На 28 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
2. Среща с Инициативния комитет „Да си върнем цар Самуил”.
3. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, имате предварително обявения дневен ред. Имате ли предложения, уважаеми колеги, по така предложения дневен ред? Не виждам.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет и заседанието е открито.
Колеги, по точка първа от дневния ред сте получили писмо на АБРО, с което на нашето внимание са представени някои от темите, които предлагам да обсъдим.
От Министерството на културата присъстват: господин Георги Дамянов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права”; доц. Венцислав Велев – началник отдел „Регионални дейности”, който се очаква да вземе отношение по втора точка от дневния ред; и госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар.
Ще помоля господин Мехти Меликов – изпълнителен директор на АБРО, да представи колегите си, които участват днес в заседанието и лично, и да направи едно кратко експозе, което да ни запознае всички с основните теми, които бяха всъщност предмет на писмото, което получихме, и основа за нашия разговор днес в Комисията. Още един път да кажа, че за нас в Комисията по културата и медиите е удоволствие и чест да бъдем заедно и в този формат.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХНИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Изключително сме благодарни за вниманието и за срещата, която депутатите провеждат с нас. От името на Управителния съвет и на ръководството на АБРО днес сме аз, изпълнителният директор Мехти Меликов, господин Павел Станчев, изпълнителен директор на „Би Ти Ви медия груп”, и господин Васил Димитров, „Би Ти Ви радио груп”. Имаме и телевизионер, и радиочовек, за да може, ако се наложи, да направим една пълноценна дискусия по повод отделните проблеми.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Меликов, извинявайте, че Ви прекъсвам, дайте ми само една минутка, за да кажа „Добър ден!” на доц. Георги Лозанов, на колегите, които са членове на Съвета за електронни медии и днес също участват в заседанието. В рамките на всичко, което имаме да дискутираме в първа точка и по темите, които АБРО е представила, „Добър ден!”, доц. Лозанов, „Добър ден!”, колеги, благодаря ви, че приехте поканата ни.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви. В подготовката на днешната среща сложихме на масата няколко теми, които на нас ни се струват интересни от гледна точка на очертаването на политики, от гледна точка на обществената дискусия, която натежа много по определени теми, например българската музика, и някои типични отново политически инструменти на бизнеса, какъвто е въпросът със саморегулацията, който ни се щеше да въведем като тема. Ако има въпроси и желание, бихме могли да поразвием малко повече в тази посока.
Няма да отнемам време. Основните теми са свързани на първо място с регулацията в интернет пространството, която не е наша непосредствена задача. Тази тема по някакъв начин изникна може би покрай доклада на регулаторния орган миналата седмица. При изслушването стана въпрос, че ще има желание и може би ще има някакви предложения по някаква допълнителна форма на регулация в онлайн пространството. Бих говорил допълнително по този въпрос. Може би само да скицирам, че засега, на този етап тези проблеми имат нужда от визия. Тази визия се изработва, даже няма да кажа в паневропейски, а в световен мащаб предвид развитието в индустрията, в технологиите и начина, по който се предоставят услуги в момента. Интересен е, можем да говорим по принцип.
По отношение на регулацията и саморегулацията мисля, че основният инструмент, който трябва да се разбира максимално добре, е какво представлява корегулацията, тоест смеска на двете понятия докъде и в какви случаи регулацията оставя място и по какъв начин на саморегулаторните инструменти да въведат стандарти, които по една или друга причина не се въвеждат на формално ниво.
Поставили сме една тема – за защитата на децата в светлината на конкуренцията с новите медии. Много силно свързана с интернет средата, много силно свързана с новите услуги, които се предоставят. На нас ни се искаше да ви запознаем евентуално с нашата гледна точка по отношение на третирането на децата като медийни потребители. Тук ще кажа, че ако Законът за закрила на детето казва, че е дете всяко лице до 18 години, това е добре за някакви регулаторни политики, детски политики, може и да е адекватно, но по отношение на медийните политики, разбирате, че да разглеждаме и да поставяме на една пейка детето на 8 години, на 12 години, на 16 години, е абсурдно. В медиен план за съжаление този въпрос не е развит, на децата се гледа именно по този опростенчески начин. И ние бихме искали да промотираме някакви политики на разбиване на този модел.
По отношение на българската музика, вярвам, понеже този казус пристигна в парламента, да не говорим, че е част от публичната дискусия, можем да поговорим допълнително най-вече какви са възможностите да се осигури не предимство, а място на българската музика и да се защитят най-вече творците, които работят в момента на терен новата музика, дебютиращите таланти, изобщо тези, които в момента творят и създават българска музика.
Мисля, че това са нашите опорни теми. Ако има нужда да развием някоя от темите, ще го направя. Но предполагам, че в рамките на някаква сесия с въпроси, в която и колегите вероятно ще взема отношение, можем да развием тези, без да губим време.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Меликов. Доцент Лозанов, ще Ви помоля и Вие в тази ранна фаза на дискусията да допълните, ако има нещо, към темите, предложени на нашето внимание от АБРО. Мога да допълня само, че, разбира се, сред темите, които са повод или предмет на разговор и на може би някакво очакване за възможни промени, са до каква степен и как темата в собствеността в медиите е добре, по-малко или по-добре уредена и дали има необходимост или не от някакъв тип промяна в тази посока. Темата за концентрацията на медиите също често присъства в полемиката, свързана с медийните взаимоотношения.
Така че ако имате Вие нещо към темите, поставени от АБРО, или други, които считате за важни, които да обединим в този момент на разговора, заповядайте.
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ: Благодаря. Фактически аз говорих по тези въпроси на предишното заседание, когато представихме нашия отчет. И там направих няколко предложения на базата на нашата практика, които биха могли да залегнат в една нормативна промяна, която да усъвършенства дейността ни във всички случаи. Но това са по-скоро в детайлите, в отделните нормативни инструменти на регулацията.
Тук се поставят по-глобални въпроси. Аз също говорих за това миналия път – че разбира се, регулацията в някаква степен трябва да се намери форма, която да пренесе регулацията и в интернет средната, когато там се разпространява съдържание, което извън интернет е регулирано. Но мисля, че в това отношение е хубаво да се изчака ревизията на директивата, за да не опитваме да импровизираме. Ясно е в каква посока се движат нещата, ясно е, че тази регулация ще тръгне натам, но ще тръгне много внимателно и с много баланс, в който е хубаво да последваме в това отношение европейския опит. Още повече, че той е базата на много по-развити общества от нас в това отношение. И ако ние ще трябва да предложим пилотни варианти, би било малко самонадеяно. Затова тази голяма тема е по-хубаво малко да я отложим, още повече, че в момента вече започва да се работи по ревизия на директивата в тази посока.
Това е по отношение на възможността за регулация на разпространение на медийни услуги в интернет.
По отношение на децата. Аз знам тази теза, ние често пъти я дебатираме във връзка с приемането на нашите критерии. И аз в някакъв смисъл подкрепям възможността да се направи анализ в тази посока. Не непременно да се откажем от понятието „деца”, което впрочем скоро беше въведено, преди това по мои спомени поне, бяха разделени на две групи – малолетни и непълнолетни. Така че децата имаха някаква граница, вероятно е твърде общо да се говори за деца. В съвременната култура особено децата бързо се интегрират към обществото и 18-годишните хора са съвсем зрели хора. Така че ако в това отношение се направи някакъв тип анализ, но това не е собствено медиен проблем. Това исках да кажа. Това е социално-психологически проблем, който трябва да се разгледа. И ние ще бъде бенефициенти на такъв нов тип анализ и ново отношение към децата, ако се задвижи този голям дебат в нашия парламент. Макар че като гледам нашата социална среда и всичко, което се случва тук, едва ли това ще може да се превърне в актуална тема. В смисъл, доста сериозни проблеми има българското общество и малко вероятно е да се загледаме точно в този въпрос. Но той стои, разбира се, от гледна точка на медийната регулация ще бъде полезно в детайли да се вкара в това отношение.
Това е по отношение на предложението на АБРО във връзка с децата.
По отношение на това, което казвате, прагове на концентрация. Разбира се, това е абсолютно изхабено говорене, защото от десет години говорим за това, че са необходими такива специализирани прагове на концентрация. Преди говорехме за прозрачността на собствеността и акцентът беше върху нея, а сега според мен и това вече преди да го решим, започва да губи значение. Не собствеността става важна, а начините на финансиране, кой финансира и по какъв начин. Още повече, за да има равен ефект в праговете на концентрация треньор да се направи закон въобще за цялата медийна среда. Защото въпросът е концентрациите в различните типове медии как са, въпросът е концентрациите във връзка с производство на съдържание и разпространение на съдържание и т.н., вертикални и диагонални концентрации. Те са по-важни, защото в електронните медии, без да има специализирани норми, моето впечатление е общо и поради това, че няма специализирани норми, не мога да говоря конкретно, е, че едва ли точно в електронните медии, тоест според Закона за радиото и телевизията ще се окаже, че има концентрации в сферата на електронните медии в момента в България. В смисъл, свръхконцентрации – позиции, които бихме могли да приемем като монополни. Нямам такова впечатление. Ако се погледна цялата среда, ако се погледне към вестниците, ако се погледне и вече особеното влияние на сайтовете, и тогава ако става дума вече не просто за пазарни концентрации, а за концентрациите в сферата на влиянието, може да се мисли действително за норми, които доста да прояснят нашата медийна среда. Но това изисква един сериозен икономико-медиен анализ, така да кажа, и един много откровен разговор в обществото за това какво е реалното състояние на нещата в момента.
Така че ако има политическа готовност да започне този откровен разговор и след това да се мисли за една нормативна рамка, която да обхваща цялата медийна среда, то имало ефект от такива прагове на концентрация. Иначе дори в Закона за радиото и телевизията да въведем някакви прагове на концентрация, специализирани сега, това едва ли ще промени особено нещо.
Това е моето впечатление. Впрочем аз ще дам тук всички мои предложения, които направих миналия път, и сега не виждам смисъл да повтарям, макар и пред различна публика. Ако дойде момент, в който да се отвори Законът за радиото и телевизията, от името на моите колеги казвам, че би било полезно за работата на бъдещите регулатори да се коригират тези проблеми, които сме открили. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, доц. Лозанов. Вие ми дадохте знак и преди началото на заседанието, че сте подготвили в писмен вид предложенията, които направихте по време на отчета на Съвета за електронни медии миналата седмица в заседанието на Комисията. Ще бъдат представени на вниманието на моите колеги. Ще бъдат основание да инициираме определени стъпки към работен формат, който да подготви законодателните промени. И, разбира се, Вие и Вашите колеги ще бъдете съпричастни в процеса на взаимодействие и подготовка на тези предложения.
Но аз ще се обърна още един път към господин Меликов, само за да отбележа, че в писмото, което Вие ни изпращате, посочвате, че темите и предложенията, които отправяте, не определяте, не дефинирате като необходимост от законодателна инициатива в тази посока да се върви. За да могат моите колеги да вземат пълноценно отношение по това, което дотук говорим, има ли според Вас и Вашите колеги от АБРО необходимост от определен тип законодателни промени и ако вие сте установили такива, хубаво е и тях да чуем, за да можем да ги присъединим към разговора. Благодаря Ви.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря. За нас от най-съществено значение е, когато има повик към Комисията да вземе отношение, да обсъди законодателна промяна, каквото прави Съветът за електронни медии с конкретни предложения, бизнесът да има възможността дори на един предварителен етап, преди тези предложения да влязат в някаква форма на закон за изменение и допълнение, независимо откъде ще дойдат – през Министерството на културата или от депутатите, да се обсъдят на ниво политики, за да можем да представим нашата визия, особено по отношение на материята, която към момента, въпреки че личи, че има нужда от регулация, не може да се направи на национално равнище, без да се изчака – и аз се радвам, че доц. Лозанов го посочи – без да се изчака редакцията на Аудиовизуалната медийна директива. Част от политиките на практика сочат нататък. Какво е полето на координираните политики на Съюза, какви ще бъдат минималните гаранции по отделните политики, защото това прави директивата – хваща няколко теми, да кажем, малолетни и подрастващи, търговските реклами и европейските произведения, взима три основни области и слага минимални гаранции, включително например освен че разглежда линейната телевизия, такава каквато я познаваме, дефинира и услугите по заявки. Тоест едно технологично стъпало напред – тогава когато потребителите могат самостоятелно да избират и по време и място включително съдържанието, което потребяват. Голяма част от политиките, които се обсъждат тук, следва и могат да бъдат решавани не винаги с регулаторни средства. Затова сложихме и точката за саморегулацията, за да въведем още веднъж възможности на бизнеса да направи при това много повече, отколкото една формална регулация може да направи. Защото саморегулацията прави това – детайлни правила в бизнеса, ориентирани към удовлетворяването на някакви обществени потребности. Затова тези неща трябва да бъдат разгледани в предварителен план с индустрията, ще ви дадем много идеи, ще ви консултираме.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Меликов. Уважаеми колеги, имате думата за изказвания и предложения към това, което до този момент ни беше представено от страна на АБРО и позицията на Съвета за електронни медии, която доц. Лозанов допълни към темата.
Докато колегите преценят дали биха искали да вземат отношение , аз бих се обърнала и към господин Захариев, тъй като той освен като съветник към този момент в нашата комисия, има и опита на член на Комисията от 42-то Народно събрание, на един основателите на АБРО. И в този смисъл предполагам, че е естествено да допълним и неговата гледна точка към темите, които чухме, разбира се, в посока на възможности за наше съучастие, взаимодействие в оптимизирането на решаването на тези въпроси.
Заповядайте, господин Захариев.
МАРТИН ЗАХАРИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз в миналото Народно събрание имах възможност да работя по два такива закона, свързани със изсветляване на собствеността и с въвеждането на регистър към Министерството на културата, който да води министъра на културата на всички масмедии в България. В законопроекта с моите сътрудници тогава предложихме даже и текст що е то масмедия, в това число и всички нови дигитални медии, именно защото обществото очакваше отговора на въпроса как те са финансирани и кой е техният собственик. Разбира се, политическата ситуация тогава не позволи по никакъв начин тези закони да видят бял свят, те са в Комисията и към момента, вие може да им обърнете внимание. Но това ще е работа на парче, няма да реши проблема така както бихме искали, и затова съм съгласен с доц. Лозанов, че основополагащият документ на аудиовизуалната директива трябва да бъде изчакан и тогава да се правят резки движения. Няма никой в тази зала, който да има съмнение в това, че България има нужда от нов закон за аудиовизуални медийни услуги, това е сигурно.
Използвам случая, че ми дадохте думата, само за да алармирам пред Комисията и вашите гости за нещо, за което много настоявах миналата година по това време да се случи – съвместно заседание на Комисията по културата и медиите и Комисията по транспорт и информационни съобщения във връзка със ситуацията, която назрява към момента. А тя е, че цифровото разпространение в България е пред пълен колапс. И органът по цифровизацията в лицето на заместник-министъра на транспорта и съобщенията, двете ресорни комисии, двата регулатора в това число, следва да предприемат много бързи стъпки и действия по решаване на политическия въпрос със ситуацията на българската цифровизация, по тежащия казус по неплащане на Фърст Диджитъл в продължение на повече от десет месеца. Сумата там набъбва много сериозно от страна на обществената телевизия. Искам да ви кажа, че спирането на мултиплекса в неговата цялост, не само са обществения Фърст диджитъл, но и на НУРТС Диджитъл ще доведе до много сериозни поражения не само в цифровото телевизионно разпространение, но и в телеком индустрията, защото много от тези точки обслужват телеком операторите и покритието им. Частично има голямо отношение и към двете силови министерства – Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Ние не може да си правим оглушки и да не знаем какво се случва и какво ще се случи във всеки един следващ момент по отношение на спирането на тока на тези предприятия и вследствие на това прекратяване на цифровия сигнал и всички други сървизи, които тези съоръжения обслужват.
И всичкото това в контекста на осъдителна присъда на Европейската комисия за процедурите, по които бяха проведени конкурсите за придобиването на лицензии от съответните лица през годините, които в момента упражняват дейността по цифровото разпространение. Просто е абсолютно наложително това да се случи в рамките на следващите няколко седмици. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Захариев. Вече имахме предварителен разговор с моя колега председател на Комисията по транспорт и съобщения по темите, които Вие повдигнахте. Имаме нагласа и в процес на подготовка е една такава съвместна работна среща или заседание на двете комисии, разбира се, с участието на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията, на компетентните органи и на страните, които имат отношение към проблематиката. Смисълът на това съвместно заседание е то да бъде така подготвено, че да излезе с определен тип резолюция и становища, а не просто дискусионен формат, защото това е правилното в рамките на нашите ангажименти и компетенции.
Колеги, към темата, която е на дневен ред като първа точка днес по отношение на казаното от АБРО или от СЕМ, допълнението от господин Захариев? Тъй като виждам, че някои колеги поради удълженото работно време на пленарната зала трябва да тръгнат на вторите заседания на комисиите, аз ще обобщя и ще благодаря на колегите от АБРО, че приеха поканата, за предложенията, които отправихте. Бих искала да ви уверя, че вратата на Комисията по културата и медиите е отворена във всеки миг в абсолютно непосредствен план за всеки делови въпрос, който има необходимост да бъде обсъден. Въпросите, които вие сте поставили, ще препратя и към парламентарните групи посредством членовете на Комисията, така че ако между народните представители има някаква нагласа за законодателна инициатива в тази посока, обратно ще се върнем към вас за експертиза в процеса на нейната подготовка.
Благодаря на доц. Лозанов, на Ани Хаджиева, на Иво Атанасов от Съвета за електронни медии също, че уважиха поканата и участваха в тази част на заседанието.
По точка първа благодаря на всички гости, които бяха тук.
И „Добър ден!” казвам на проф. Божидар Димитров, който е нашият почетен гост по точка втора от дневния ред.
Както знаете, колеги до председателя на Народното събрание е изпратено писмо от Инициативен комитет „Да си върнем цар Самуил”. Всички вие сте го получили на електронната поща, предполагам, че сте се запознали с него. По тази точка от Министерството на външните работи присъства Димитър Енчев – старши дипломатически служител в дирекция „Югоизточна Европа”, и госпожа Цветелина Маркова, парламентарен секретар.
От Инициативния комитет вече тук е проф. Божидар Димитров, като той ще представи колегите, които ще се присъединят малко по-късно.
От Министерството на културата тук е господин Венцислав Велев.
Беше отправена покана от наша страна и към Националния археологически институт с музей и БАН, но те не изпращат свой представител за заседанието. Професор Станилов пое и тази роля в рамките на заседанието, няма да усетим липсата в този смисъл на допълнително мнение и експертиза.
Професор Димитров, да чуем накратко представянето на инициативата и в този смисъл това, което ние като комисия можем да направим в подкрепа на нейната реализация, очакваме да разберем от вас. Заповядайте, професоре.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Ще си позволя да бъда може би малко по-пространен, за да обясня как стои случаят, защото може би аз съм най-информираният човек тук. Започнал съм да работя по тази задача още по времето на комунизма и продължавам и до ден-днешен.
За какво става дума? В 1969 г. (ако бъркам, нека проф. Станилов ме поправи) гръцкият археолог проф. Муцопулос откри на едно островче в езерото Преспа останките от една старинна базилика св. „Ахил”, за която знаем със сигурност, че е построена от цар Самуил. Със сигурност – това твърдят византийски източници, хронисти и историци. И откри четири саркофага в десния кораб на църквата, където обикновено и днес се погребват ктиторите, хората, дали пари за църквата. За тази църква знаем, че е построена от Самуил с негови средства.
Един от скелетите, за щастие най-добре запазеният, има счупване на левия лакът, зараснал накриво. Пак от византийски източници знаем, че цар Самуил е бил тежко ранен в битката при Сперхей в 996 г., счупена му е била ръката точно в лакътят и е зараснала накриво. Според гръцките автори е бил сакат до края на живота си. Това даде основание, тъй като липсва надгробен надпис и някакви други данни, Самуил е бил християнин, а християните се погребват без гробни дарове, по които да съдим за ранга на погребания. Въпреки това от мястото в църквата и от счупения лакът проф. Муцопулос заключи и в научната си публикация заяви, че това е българският цар Самуил.
Цар Самуил беше прибран в Солунския византийски музей и до ден-днешен е там, костите на този велик български владетел са в една тенекия.
От няколко години започнаха усилия за даването от гръцка страна на костите на цар Самуил на България с оглед да ги погребем тържествено, първо, защото той е християнин и се нуждае от християнско погребение, тоест в земята, а не да стои в една тенекиена тава като експонат. И второ, защото подобно на всички народи ние трябва да уважаваме своите владетели. Знаете, че всеки народ уважава владетелите си, старае се да им събере костите, обикновено в една църква, англичаните в Уестминстърското абатство, руснаците в Петербург, англичаните проглушиха света преди няколко седмици, че са намерили костите на Ричард Трети, турците атакуваха с военна част мавзолей на един от своите първи владетели само преди няколко месеца – според мен с пълно право – за да вземат тялото, тъй като се страхуваха, че или джихадистите, или сирийските войски ще го унищожат.
Нормално е искането на българите цар Самуил да бъде погребан на родна земя. Но естествено имайте предвид, че гърците не са длъжни да ни ги дадат току така. Откритието е направено на тяхна територия, има си инвентарен номер находката и тя е част от Главната книга, както казваме ние, на Византийския музей в Солун. В такива случаи се водят преговори, те се водят дискретно обикновено. Аз понеже не знаех доколко нещата, които съм водил, тъй като аз съм член на екипа, който е водил преговори, не знаех доколко е държавна тайна, минути преди да вляза звъннах на главния преговарящ посланика ни в Рим господин Марин Райков, той каза, че мога да му спомена и името и някои подробности. Така че поне журналистите ще чуят неща, които не са чували досега, но на представителя на Министерството на външните работи вероятно са известни.
Има един нерешен проблем или гърците смятат че е проблем, защото нито от международноправна гледна точка, нито от някаква друга гледна точка е проблем за България. Но гърците смятат, че има проблем и искат да решим едновременно двата проблема. Поне това знам от разговорите. Имайте предвид, че аз не съм участвал във всички разговори, само там, където имам компетентност. Но по този проблем имам пълна, стопроцентова компетентност и ще ви кажа кога и как съм участвал.
Има една такава история. През 1917 г. моят предшественик на стола на (тогава наричан) Народен музей Богдан Филов е формирал след писма и разговори с ген. Жеков, командващ действащата армия в Македония, това е по време на Първата световна война, че много паметници на културата загиват в резултат на военните действия. Такъв бил неговият спомен от току-що изминалите балкански войни. За да не се повтаря това нещо, той предлага един отряд от български учени, разузнавателен отряд, да проучи всички църкви, манастири, частни музейни сбирки и въобще каквото има старинно и е движимо в зоните, където се водят бойните действия, това са Егейска и Вардарска Македония, и да бъдат прибрани ценностите и изпратени в София. Отрядът си свършва добре работата и изпраща стотици, дори хиляди бих казал, ценности от Вардарска и Егейска Македония в България, в сградата на днешния Археологически музей, която тогава е била Народен музей преди да се разлюспи на национална художествена галерия и т.н. И какво става? Те са били засекретени по една проста причина. След една година България губи Първата световна война и чрез Ньойския договор, клауза 126, ни повеляват да върнем тези съкровища на Кралство Гърция и Сърбохърватско-словенското кралство – така се е казвала Югославия. Ние сме върнали някъде стотина неща на Гърция и повече нищо не сме връщали. Тази клауза за наше щастие е репарационна клауза. Това означава, че тя има срок на действие, срокът й на действие е пет години, до 1923 година. Ако двете заинтересувани страни не протестират и не поискат изпълнението на клаузата в рамките на две години, то тогава ценностите стават пълноправна наша държавна собственост. Нито Гърция, нито Югославия са протестирали, вероятно ангажирани от многобройни други проблеми, които имат в този момент – Гърция претърпя поражение при Анкара от турските войски, в Югославия започват сърбо-хърватските караници. И така ценностите от 1925 г. стават наши. Някои дори са публикувани от Богдан Филов – Требенишкото съкровище например от Охрид. Но като цяло секретният статут на фонда се запазва до 1992 г., когато моя милост с разрешението на министър Елка Константинова го разсекретих. И след съответна консервация и реставрацията на ценностите изложих част от него в Националния исторически музей.
В същото време стана известно, че ръкописите от тази сбирка са в Центъра за византийско-славянски проучвания „Иван Дуйчев” – структура на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Накратко разговорите са се водили по следната дилема. Гърците, знаейки добре, че нямат никакви международноправни аргументи да си искат ценностите обратно – искат ги, но ги искат отделни патриотични ефории, фондации и т.н., на държавно равнище Гърция никога не ги е искала, освен в случая, когато се водят тихи секретни преговори. Република Гърция иска да й върнем всички ценности срещу костите на цар Самуил. Особено много държат на четиристотинте ръкописа в центъра „Иван Дуйчев”. Прави са, те са на гръцки език.
Какво мога да кажа по въпроса? Не знам защо държат много на ценностите в един от манастирите – от манастира „Косиница”, който се намира близо до Драма – „Света Богородица Косиница”. Дори и името му показва, че това е старобългарски манастир, макар че гърците го наричат „Икосифиниса”, нарочно. На гръцки това означава 20 или 40 палми. Там естествено няма кьорава палма, защото е в предпланините на Родопите и такива „животни” не виреят по този край. В манастира, във всички древни документи, включително и по тази църковна утвар, която имаме, си пише „Косиница”. Но това е друга тема.
Аз съм готов да им ги предоставя, вероятно ще убедя и моя министър. Дори правих за гръцката делегация, която идва два-три месеца преди 6 октомври, датата на смъртта на Самуил, когато се надявахме да получим костите му, да ги види. Уж бяха кандисали на тези 32 златни и сребърни църковни утвара да ги размерят срещу цар Самуил, защото мисля, че по едно време им казахме: взимайте това, защото иначе нищо няма да получите. А след 6 октомври не се и надявайте, че преговорите ще продължат. И не стана нищо. Гръцките ми колеги, които бяха в този екип, бяха възхитени от тези златни и сребърни неща, усещах ги, че искат да стане размяната, но очевидно зависи от по-високо ниво – гръцката държава. Казано честно, и аз ако видя костите на един гръцки император и тези 32 златни и сребърни съда, дори за половината бих ги разменил. Но гръцките държавни власти на по-високо ниво, не знам на колко високо, мисля че Министерството на културата, а може би министър-председателят и правителството не са съгласни.
В момента преговорите, Марин Райков ми каза преди половин час, че ще продължат. Аз от своя страна също предприех един самостоятелен демарш. Бях на рождения ден на Вселенския патриарх на 25 април, Вселенският патриарх се води мой приятел и съученик от Ватикана. Той се заинтересува от светите мощи, които открихме в музея преди два месеца на четири гръцки светци, сигурно си спомняте от медиите. В един от тези все още нереставрирани църковни утвари открихме мощите на четирима светци. Знам, че светците не само в Гърция, но и в Русия, и в други православни и католически страни, са на първо място като ценност. Казах му да ми лобира пред гръцкото правителство да ги разменим за костите на един обикновен човек, цар Самуил не е светец от гледна точка на Православната църква, което е нейна грешка между другото, можеше да го обяви, но засега не го е направила. Но той каза: ще лобирам естествено, но това правителство са комунисти сега. Те дори не се заклеха пред Евангелието като встъпваха в длъжност, не знам дали ще имам успех. Беше скептик.
Това е накратко, което знам. Ако представителите на Министерството на външните работи знаят от Марин Райков повече, но най-добре е да поканите самия Марин Райков, за да изложи подробности. Аз знам отделни епизоди, в които съм участвал в разговорите, но те не са всичко.
Ако искате да чуете моето мнение за това какво трябва да се направи, не е ставало и дума да даваме ръкописите. Тоест там категорично казахме „не”. Връщането на ръкописите, защото съм чел и такива неща в медиите: дай да им ги даваме тези гръцки парцали. Оставете, че ще ликвидираме центъра „Дуйчев”, защото той беше създаден именно за да представи на световната научна общност тези ръкописи. Това беше едно от исканията на гърците. Който е чел книгата ми „За кожата на едно ченге”, където е досието ми, ще види, че точно това искаха. Аз бях първият, който започна преговори, и ние го направихме – изкарахме ги от секретност, показахме ги в този център, учени от цял свят идват, четат. Това че са на гръцки език не означава, че са на гръцката култура само. Гръцкият език е бил интернационален език в тази епоха, особено в православието. Както сега е английският език в междудържавни, междуфирмени и пр. общувания. Ние имаме потресаващи книги от тази сбирка. Например сещам се за една от манастира в Серес, която е изцяло на гръцки език и завършва така: „Аз, Драган, писах по време на царуването на нашия цар Иван-Александър.” Границата на България при Иван-Александър, през цялото му царуване, е на 500 километра от Серес. Но човекът се чувства българин и датира книгата по българския цар, а не по византийския император.
Така че нека да не чувам невежи приказки, особено по медиите, че гръцки ръкописи за какво ни са, дай да им ги дадем. И българи са писали тези ръкописи. Още повече, че и сега ако отидете в Драма, ще чуете основно българска реч, дали ще са българи християни или българи мюсюлмани, няма никакво значение. По-зле е по отношение на българския език само от Ксанти. В Ксанти може да чуете само български език, никакъв друг.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Димитров, за обстоятелственото и, разбира се, интересно представяне на темата. Тъй като Вашите съмишленици от Инициативния комитет влязоха със закъснение, с цялото ми уважение към тях „Добър ден!”, но да Ви помоля да ги представите
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Нека сами да се представят.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добре. Виждам Румен Леонидов.
КРИСТИАН ИВАНОВ: Журналист съм във в. „България днес”.
АЛЕКСАНДЪР ХАЙТОВ: Скулптор съм.
НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ: Главен редактор на в. „България днес”.
ПЛАМЕН ПАВЛОВ: Историк.
КОНСТАНТИН ЧАКЪРОВ: Режисьор.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добре дошли!
От Министерството на външните работи господин Енчев или от Министерството на културата господин Велев биха ли искали да вземат отношение? Заповядайте, господин Енчев.
ДИМИТЪР ЕНЧЕВ: Първо искам да Ви благодаря за поканата. Рангът ми е пълномощен министър, работя в дирекция „Югоизточна Европа”, основно се занимавам с Гърция, но и Република Кипър, както и с други теми, които са интересни особено сега.
Искам да благодаря на проф. Димитров, че донякъде ме улесни. Изказвам се като експерт, защото официалните становища на българското Външно министерство имат право да изказват министърът на външните работи и говорителят на Министерството на външните работи. Това, което каза проф. Димитров, отговаря на истината естествено. От няколко години текат под една или друга легитимна форма дискретни, конфиденциални разговори. Мандатите на нашите преговарящи са препотвърждавани от няколко български кабинета. Има единоговорене, което е важно.
Разглеждаме бъдещето на едно подобно сътрудничество с Република Гърция, включително след 25 януари т.г. (сега ще ви обясня защо), по широката тема цар Самуил, широката тема, всички опции, като нещо, което трябва да продължи. Има политическа воля от българска страна. Защо казвам 25 януари? Без никакво намерение да се намесвам във вътрешните работи на приятелска Гърция и т.н., тогава се проведоха избори и в момента в Гърция управлява една партия, която няма опит в управлението. Не бих казал антисистемна партия, никакви квалификации, но няма опит. За добро или лошо – всички четем вестници, разбираме какво става, гръцката драма и т.н. – дневния ред, включително в сферата на външната политика на Гърция номер едно е урегулиране на въпроса с дълговата криза. Не случайно, ако внимателно погледнете, външнополитическата активност, включително на Ципрос (президентът е друго нещо, той няма чак толкова големи функции), класика: винаги първо в Кипър, Щатите, Москва, в Турция беше периферно, не беше двустранно, беше в рамките на форума на НАТО в Анталия. Тоест още не са отворили в хубавия смисъл на думата досиетата, делата по отношение… Той няма посещение в балканска страна. Тоест за добро или лошо, двустранните отношение Гърция и балканските страни или страните от Югоизточна Европа са някак си на втори план, след решаване на приоритетното, което е жизнено важно за тях.
Ние проявяваме пълно разбиране. Това, което е правено досега, естествено е било в рамките на решаване на този въпрос. Напълно сме информирани за това, което е станало, имаме своето експертно становище, разглеждаме цялата широка тема Самуил, всички опции. И се надявам, както е казал и посланик Райков, да започнат наново разговорите. И пак повтарям, това са разговори от легитимни представители.
Няма да разкрия голяма тайна, че дневният ред на българо-гръцките отношения отсега нататък, след като горе-долу навлязоха в откритите досиета в хубавия смисъл на думата, на отношенията с другите страни, ще бъде – и това сме го заявили на гръцката страна – доста интензивен. В ход на подготовка е посещение на министъра на външните работи на Гърция тук, работно, в отговор на наше посещение, вече две години няма. В ход на подготовка е ответно посещение но новоизбрания президент на Гърция тук. В ход на подготовка е Третото смесено заседание на правителствата на двете страни. Всичко това е в ход на подготовка. Но това не зависи само от нас. Първо гледат собствената си бразда, да си оправят жизнено важния въпрос с дълговата криза.
Разглеждаме тези неща изключително позитивно. Гърците са информирани за наличието на политическа воля. Оценяваме посещението на 6 октомври 2014 г. в Солун нашия президент, придружаван от заместник-министър на външните работи, министъра на културата, бившия министър-председател господин Сакскобурготски, генералния консул, посланичката и пр. като една стъпка в положителна насока. Много трудно се работи по подобни въпроси със съседи, повярвайте ми! Има наслоения в миналото, има хора, които (не говоря за нас, за тях говоря) трудно преодоляват. Но ние работим в тази посока. И тъй като, няма да скрия от вас, аз от 32 години работя по Гърция, завършил съм си висшето образование в Атинския университет преди 1989 г. като държавен стипендиант на България, познавам ги добре. Знам какво беше, какво е сега. Има надграждане, но има и наслоения от миналото. Трябва да проявяваме умереност, настойчивост и – гърците имат един хубав израз – то ефикто, възможното. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Уважаеми колеги, бихте ли искали да вземете отношение към изложеното от проф. Божидар Димитров от името на Инициативния комитет или допълнено с позицията на Министерството на външните работи? Писмото, което ние получихме от Инициативния комитет, всъщност предполага широк кръг институции, включително и Народното събрание, да изразят съпричастност, подкрепа към тази инициатива. То е резолирано до нас от председателя на Народното събрание именно в посока на това да чуем повече за казуса, да имаме възможност да формираме позиция и тя да бъде изразена чрез едно общо писмо за подкрепа към работата на Инициативния комитет и вероятно на някакъв етап едно взаимодействие междуинституционално, било то с Министерството на външните работи, с Министерството на културата, с всички институции, които имат отношение към развитие на въпроса и неговото благоприятно решаване.
Ако имате да допълните нещо съществено, заповядайте.
НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ: Може ли само да кажа, за да внеса малко повече прагматизъм? Целта на това писмо беше Народното събрание да се ангажира тези преговори, за които се говори тук, че се провеждат от години някак си задкулисно и тайно, да бъдат поставени явно на масата. Тоест ние искаме най-накрая явно да се каже официално, не да се пращат емисари, които явно вършат някаква работа, но за момента няма резултата, просто явно Народното събрание да каже: ние си искаме костите на цар Самуил. Да чуем гърците официално какво ще ни кажат в отговор. Защото иначе това ще продължи до безкрайност и както каза господин експертът от Министерството на външните работи, там има нова партия която е неопитна, може би трябва да се възползваме от тази неопитност в най-добрия смисъл на думата и да използваме момента да си ги върнем. Ние просто искаме да направим всичко възможно да имаме най-накрая в България поне един истински български герой, защото в България няма място, където човека ако иска, да може да отиде да се преклони пред някой български радетел или човек, който да го вдъхнови. Нито знаем къде е погребан Левски, къде е погребан Ботев. Нямаме никого! Сега имаме реален шанса да си върнем един от най-големите български царе, да го погребем в „Св. София” и това място да се превърне в място за поклонение, за патриотизъм – както искате го приемете, не искам да говоря високопарни думи. Но искаме някоя институция, упълномощена, официално да постави този въпрос. Защото вече години наред този въпрос седи и все някой отива, нещо се договаря, нещо прави, нещо става, пък те казали не знам какво си. Нека ние ясно да кажем: искаме да ни върнете костите на цар Самуил, да видим какво те ще кажат в отговор. Ще поискат ли тези ръкописи, няма ли да ги поискат, ще поискат ли някакви златни съдове, няма ли да ги поискат. Но нека да бъде официално, открито и пред всички!
Това е, което ние искаме да се направи и ще бъда много благодарен на всички членове на Комисията по култура, на която съм благодарен, че ни покани тук да обсъдим този въпрос. Да кажат ангажират ли се с една такава кауза или не се ангажират. Оттам нататък – декларация в подкрепа, колко хубаво е това нещо, ясно е, че всички сме „за”. Но въпросът да се постави ребром и открито пред всички: искаме тези кости! Вие сте институция, Народното събрание, което представлява България, ние сме ви избирали и вие имате право да поставите това искане на официално ниво. Може би ние трябва да проучим въпроса дали като инициативен комитет имаме, но мислим, че е нормално да подходим по нормалния ред, пробвайки да го направим през институциите. Пратили сме такова писмо на вас, на Министерството на външните работи, на президента и на министър-председателя и ще бъдем доволни и много щастливи, ако можете да направите това нещо. Благодаря за видеоизлъчването.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Бих искала само обаче да уточня, че и Министерството на външните работи, и Министерството на културата са абсолютно легитимни институции, които представляват външната политика, политиката в сферата на културата на България във всички международни отношения и аз не бих допуснала техните усилия и работата, която те вършат, да бъде определяна като задкулисна и неубедителна.
НИКОЛАЙ ПЕНЧЕВ: Досега няма…
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Моля Ви да не се репликираме, председателят на Комисията е този, който дава думата в рамките на едно заседание. Така че призовавам към уважение към това, което правим. И изразът на нашата подкрепа и съпричастност към темата, която сте поставили, може да бъде направена по начина, по който се прави. Поставяне на въпрос на масата е една метафора, която не съответства на процедурите и, разбира се, на международните отношения, към които се придържаме.
В този смисъл и писмото, което вие сте изпратили, включва група от институции. Предполагам това означава някаква споделена отговорност и подход към решаването на въпроса.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ПАВЛОВ: Искам да обърна внимание на няколко важни щриха. Ние благодарим за тази среща и все пак държа да кажа, че не сме закъснели, тъй като имахме час, който ние спазихме. Просто нещо се е променило в дневния ред. Но това – в рамките на коректността.
Аз се хващам за репликата на представителя на Министерството на външните работи, че има широка рамка за програмата „Самуил”. Наред с нашето желание костите на нашия български цар да се върнат тук и да бъдат почетени по подобаващия начин би могло именно чрез вашата комисия и чрез партниращите с вас министерства да се разработи една програма за защита на острова, за покривна конструкция над самия храм. В крайна сметка гърците са направили каквото е трябвало – разкопана е, консервирана е, но той така или иначе е изложен на много силни атмосферни въздействия, това вие го знаете много добре.
Могат да се направят също усилия за съвместни археологически проучвания, тъй като това, което е предприето и осъществено от дълбоко уважавания от нас проф. Николаос Муцопулос, който е почетен доктор на три български университета – София, Велико Търново и Пловдив. Но това е само началото. Там има крепостни структури, там има много материал за една съвместна българо-гръцка експедиция, към която би могла съвсем спокойно да се присъедини и Република Македония в бъдеще, разбира се, при добра воля и при зачитане на историческите реалности.
Така че тези неща могат да бъдат поставени в един по-широк план. И за да не ви отегчавам, все пак за нас е важно ясно да заявим, това срещна отговор и от кмета на Солун уважаемия господин Ботарис, че това си е българска реликва и тя не подлежи на някаква размяна на ценности. Това просто може да бъде един знак на добра воля между две държави, които са приятелски, добросъседски, в едни и същи формации. И именно затова ние разчитаме на активността и на съответните министерства, и на българското Народно събрание, по-конкретно на вашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, имате ли да добавите нещо към темата? Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз мисля, че това е една богуугодна и българоугодна идея. Така че не виждам проблем след обсъждане Народното събрание да излезе с една декларация в този смисъл. Разбира се, съобразена с нормите на международното право, да не вземем да обидим някого от съседите си, с които имаме исторически наслоения. Но една подобна декларация според мен само би повдигнала имиджа на Народното събрание като институция, която защитава националните интереси. Приехме толкова декларации напоследък, свързани с историята, които ни създадоха и проблеми, така че не виждам смисъл Народното събрание да не може да приеме една декларация, с която декларирайки приятелските отношения със съюзническа Гърция и с Република Македония (може би тук не трябва да намесваме Република Македония, тъй като ще стане интересно), да поискаме костите на един от нашите най-могъщи владетели. Мисля, че това не би срещнало съпротива в нито една парламентарна група, тъй като е нещо, което ни обединява.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Петров. Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам малко по-различно мнение от мнението на господин Росен Петров. Предлагам да не излизаме с декларация, защото винаги ще се намери кой да се обиди и да не разлайваме кучетата, а да се обърнем с едно писмо към Комисията по култура в гръцкия парламент за съдействие за подобна инициатива. Писмото трябва да бъде написано със съдействието на моя приятел Пламен Павлов. Концепцията, която той изложи тук за отношенията, ми се видя най-аргументирана и от етична гледна точка най-ефективна. Разбира се, и с Божидар Димитров. И това писмо да бъде подписано от председателката на Комисията със знанието на председателя на нашия парламент. Няма как да не ни отговорят. И с това може да бъде поставено началото на тази политическа междупарламентарна инициатива, която има висока стойност.
Искам само да припомня, че навремето, в 30-те години, когато се е разбрало, че единствената златна монета, открита досега, която е на Иван-Асен Втори, се е намирала в Хърватска. За да се направи размяна, незаконна размяна на тази монета със собственика в Хърватска, Народното събрание на тайно заседание е взело решение да изпрати проф. Герасимов да извърши тази размяна. Така че няма нужда от тайно заседание, нека да направим тази инициатива в срок от седмица-две, да видим какво ще излезе.
Това е моето предложение. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря, професоре. Господин Кадиев, заповядайте и Вие.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости, аз имам малко по-друго предложение в подкрепа на професора. Мисля, че може да направим една група от нашата комисия, която да поиска среща с гръцката комисия по култура и медии и на тази среща да изложим нашите виждания и становища заедно може би с уважавания Божидар Димитров или с някого от членовете на Инициативния комитет, за да има наистина някакво ниво, за да постигнем някакви успехи. Аз така ги виждам нещата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря на господин Кадиев. Уважаеми проф. Димитров, уважаеми членове на Инициативния комитет, тъй като вие бяхте свидетели, че има като цяло нагласа за подкрепа и за взаимодействие в посока на решаването на този сложен казус, постъпиха и няколко предложения, които ще бъдат съгласувани между нас, ще се обединим около подхода, който намираме за най-подходящ, от една страна, но и от друга страна, такъв, който да даде реална възможност за някаква стъпка, за някакво действие. Вероятно само декларативният характер на подкрепата, както вече стана ясно, не е достатъчен. Той е добър, но вероятно не е достатъчен. Ще ви информираме и ще ви поканим на следващ етап, тогава когато имаме готовност с предложение как да процедираме, за да го обсъдим и с вас и да намерим оттук нататък някакъв своеобразен план за нашето присъдружие в цялата тази мисия.
Благодаря и на представителите и на Министерството на външните работи, и на Министерството на културата по точка втора от дневния ред. Благодаря ви още един път!
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: И ние благодарим.
АЛЕКСАНДЪР ХАЙТОВ: С Константин Чакъров направихме един документален филм в две части за цар Самуил „Векът на цар Самуил”. Бихме отправили едно предложение, ако има съгласие от вас, от Народното събрание да му направим едно представяне в Народното събрание в удобно за вас време. Още повече, че предстои откриване на паметник на владетеля на 9 юни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Това е много хубаво предложение и съм сигурна, че то ще срещне подкрепата на колегите. Да добавя само, че към нашия ангажимент, който в рамките на това заседание очертаваме, ще поканим и нашите колеги народни представители, които са част от Групата за приятелство с Гърция, защото смятаме, че техният ангажимент ще разшири малко платформата – освен на Комисията и на други народни представители и ще даде съответно възможност за още един мост към колеги народни представители в гръцкия парламент.
Благодаря ви още един път за участието в точка втора от днешния дневен ред!
Колеги, в точка трета от дневния ред „Разни” бих искала да ви информирам, че е постъпило едно писмо към нас, членовете на Комисията по културата и медиите, от генералния директор на Българското национално радио, с което той ни информира за актуалната ситуация за развитие на взаимоотношенията в Националното радио. Това писмо е за ваше сведение, то представлява една актуална информация, дотолкова доколкото към този момент, както знаете, въпросът се следи ежедневно от страна на Съвета за електронни медии. Периодично всеки вторник, доколкото съм информирана от председателя на Съвета за електронни медии, има изслушване, има разговор в заседанията на Съвета за електронни медии по този казус. Той все още е на полето на трудово-правните отношения, на отношения между синдикати и генерален директор и към този момент Съветът за електронни медии е компетентният орган. Имаме готовност в момента, в който настъпи промяна, хипотетична, ние също да вземем отношение. Но информацията от страна на генералния директор е при вас.
Поради изчерпване на дневния ред, обявявам заседанието за закрито. Приятен следобед ви желая!
(Закрито 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
