Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554-01-92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15.05.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА, включително и финансов отчет за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., № 531-00-2, внесен от БТА на 15.05.2015 г.
На 4 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554-01-92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15.05.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА, включително и финансов отчет за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., № 531-00-2, внесен от БТА на 15.05.2015 г.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА:
Уважаеми гости, уважаеми колеги, налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554-01-92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15.05.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на БТА, включително и финансов отчет за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г., № 531-00-2, внесен от БТА на 15.05.2015 г.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред? Няма предложения.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание от БТА присъстват:
Максим Минчев генерален директор
Евелина Андреева главен секретар
Данчо Антонов финансов директор
Десимира Миткова репортер
По т. първа от дневния ред: с колеги от Комисията с практически консенсус и единодушна подкрепа внесохме Законопроект за изменение на Закона за БТА. Със законопроекта предлагаме да отпадне внасянето на отчета на Агенция за първото полугодие. Запазва се представянето на отчет на БТА в Народното събрание за една година, включително и финансов отчет. Същият срок е при отчетите/докладите на Националната здравноосигурителна каса, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Българската академия на науките и др.
Изменението на законопроекта не изисква допълнителни финансови средства.
Г-н Минчев, имате ли какво да допълните. Не.
Колеги, имате думата за изказвания по отношение на внесения от нас законопроект. Благодаря ви. Ако няма предложения, преди да преминем към гласуване на законопроекта, ви предлагам той да бъде приет от Народното събрание на две гласувания в едно заседание.
Моля да гласуваме предложението:
Гласували „ЗА” 14, „ПРОТИВ” и ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” – няма.
Преминаваме към т. втора от дневния ред.
Съгласно чл. 16 от Закона за БТА агенцията внася в Народното събрание отчети за дейността си, включително финансови отчети, които нашата комисия следва да разгледа и да подготви доклади по тях.
Давам думата на г-н Максим Минчев за представяне на отчета за цялата 2014 г. Заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаема госпожо председател на Парламентарната комисия по културата и медиите, уважаеми дами и господа народни представители, по силата на Закона за БТА ръководството на БТА се явява пред уважаемата медийна комисия завтори път през 2015 година. От една страна това е много добре, защото всяко сверяване на часовника и ообмяната на мнения и опит е полезно за нас, а вероятно и за вас. От друга – малкото време между двата отчета, практически ни лишава от възможността да ви кажем нещо ново или да отчетем някаква по-мащабна дейност. Радвам се, че току що приехте тази промяна, която категорично ще облекчи нашата дейност.
С тези уводни бележки ще се постаря в синтезиран вид да ви нарисувам картината БТА през 2014 година с риска да се повторя от 19 март, когато беше предишното ни заседание.
2014 бе втората пълна година, в която Агенцията работеше по новия Закон за БТА. Това бе периодът, в който в БТА бяха извършени и тези промени в структурата, организацията на управление и най-вече във финансов план, които изискваше Законът. Не крия, изпитахме известни трудности, но с помощта на юристите, Сметната палата и опита от други организации – първостепенни разпоредители на бюджетни средства, успяхме да се нагодим към новите изисквания и сега работата ни върви определено успешно.
През отчения едногодишен период не настъпиха гобални промени в нашата дейност. БТА продължи и продължава да изпълнява своите функции съгласно българското законодателство. Емисиите на БТА продължиха да осведомяват българското общество и в частност нашите многобройни клиенти както винаги точно, безпристрастно, бързо и на необходимото професионално равнище.
Като най-главна промяна в административен план можем да отчетем извършената оптимизация на личния състав. В момента в БТА работят около 240 души с 1/3 по-малко отколкото преди три години. Но вече сме на ръба на всички санитарни минимум.
През 2014 година БТА навлезе в 118 си година. Сериозна възраст, повод да се гордеем, защото сме Агенция с име, имидж и се радваме на сериозен международен авторитет. И през тази година запазихме параметрите на информационна агенция от среден или между среден и голям европейски мащаб и абсолютен лидер на Балканите. Произвеждаме над 1000 информации дневно и пускаме на пазара над 3000 снимки. Като казвам лидер на Балканите категорично съпоставяйки колегите ни от Гърция, Югославия и Румъния – във всички параметри сме по-добри от тях. Анадолската агенциявлиза в други формати.
През годината се проведоха европейски и извънредни парламентарни избори, които още веднъж затвърдиха лидерството на БТА в информационната сфера. Специализираната емисия „ВОТ 2014”, усъвършенстваната емисия „Българска община” и най-новия продукт на Агенцията – „Студио БТА” ни дадоха нови възможности да отразяваме това, което се случва в страната. Собственото телевизионно студио отговарящо на всички съвременни изисквания за един видеопродукт практически даде възможността БТА да затвърди всеобхватността на информацията си. В тази област предстоят много нови неща. Надявам се те скоро да станат и ваше и обществено достояние.
През отчетния период поради изискванията на пазара бе закрита редакцията „Радиотелевизионен монитор”, но същевременно бяха обогатени електронния пресклипинг и видеоинформацията. Особено видна е промяната в клипинга, защото освен радиото, телевизията и пресата в него се включват и най-популярните информационни сайтове в страната.
През отчетния период продължихме и развитието на нашата кореспондентска мрежа. Категорчино тя е най-голямата от всички български медии в страната – ние имаме по един или по няколко души във всички области на България и даже вече в необластни големи градове. Можем да се похвалим вече с 11 национални пресклуба. През месец април 2014 освори врати прекрасния ни пресклуб в Кюстендил, а през следващата седмица географията ни ще се увеличи и с пресклубове в Казанлък, първият необластен град в България, в който откриваме клуби и в Босилеград в Западните покрайнини. Но това ще бъде обект за следващия отчет, надявам се след една година. Имаме желание да разкрием още пресклубове и в други региони – Разград, Русе, Кърджали, Смолян, Ямбол, но засега сме най-близо до реализиране на проекта във Враца. В тази посока ще разчитаме както винаги и на помощтта на вас, уважаеми госпожи и господа народните пведставители.
Не замря нашата обществена дейност. През отчетния период бе успешно проведена Х-тата световна среща на българските медии. Тя беше юбилейна. Беше проведена едновременно в София, Босиград и Цариброд (Западните покрайнини). Изложбите на БТА „Родени свободни” и „Незаличимо” бяха показани в десетки български и чуждестранни градове, през годината това се случи още в Крайова (Румъния), Враца, Хасково, Казанлък, Плевен, Троян, Свищов и други градове. Бяхме медийни партньори на повече от 40 национални и международни форуми.
Активни бяха и нашите международни контакти. През изминалия период преподписахме договори със световните информационни гиганти – Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс-прес, ТАСС, Синхуа и ДПА. Нови договори за сътрудничество сключихме с арменската АРМЕНПРЕС, с националните агенции на Виетнам, Алжир и Катар. Всяка наше начинание в тази област е съгласувано с Министерството на външните работи. Продължаваме да сме активни членове на Европейския алианс на агенциите, на Балканския Югоизточноевропейския алианс и на Алианса на агенциите от Черноморския басейн. Продължаваме да оглавяваме и ръководството на Асоциацията на информационните агенции от Югоизточна Европа, а тази година ще домакинстваме всички формати. Вие знаете, че само преди месец тук бяха всички световни агенции на среща, но тя беше вътрешна и не й дадохме тази гласност.
Уважаеми дами и господа, медиите се променят с всеки изминат ден. Променя се и нашата професия. Както в национален, така и в международен мащаб. Господството на интернет и социалните мрежи в областта на информацията вече е повсеместно. Това налага и друг тип агенционна журналистика. Тя продължава да бъде водеща сред другите типове журналистика – 80% от световната информация минава през агенциите. Но конкуренцията и в повечето случаи безразборната поява на сайтове и мрежи поставя на сериозно изпитание нормалната схема – източник на информация и коректност в нейния преноса.
Информацията струва пари, но тя е и голяма отговорност. В този план, ние, представителите на държавната информационна структура сме в неизгодно положение. Затова за пореден път искам да ви призова да ни помогнете, особено в областта на защитата на авторското право и спазването на законите. Проблемите продължават да растат. И най-вече – кражбата на информация, нелоялната конкуренция, сивата икономика, задкулисните игрии пословичното незачитане на авторското право.
За половин година в тази зала два пъти повдигах въпроса за финансирането на БТА. Уви, нищо не бе направено, само дето бяхме порязани с още 10%, факт, който създаде напрежение и недоволство в една друга обществена медия – БНР. За нас е повече от ясно, с тези пари, които получаваме сега, които са равнището на бюджета ни преди осем години, не можем да говорим за качествена промяна и иновации, а по-скоро да водим борба само да запазим позиции на всяка цена, и то то тогава, когато светът върви напред.
Затова преди за завърша моето встъпление бих искал да споделя пред вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, нашите най-належащи нужди или да речем, почти задължителните неща, които трябва да направим следващите месеци, ако искаме БТА да е европейска българска медия, да продължи да бъде такава.
- предстои ни развитие в технологичен план – изравняване на видеопродуктите и видеоинформацията с европейските стандарти. Вече имахме предварителен разговор и с ръководството на Медийната комисия и с ръководството на Комисията по далекосъобщенията за разрешаване на лиценз за ефирно време за БТА, така както е във всички европейски агенции;
- изпълнение на цялостната стратегия за комуникативната политика на БТА в социалните мрежи, които все повече стават част от нашата професия;
- реализирането на вече разработен инженерен и архитектурен проект за изграждане на най-модерния в страната, позволявам си кажа, а защо и в Европа мултиинформационен център на територията на БТА, който ще даде възможността не само да сме в крак с изискванията на времето, но и да обърне Агенцията изцяло към обществото.
Това е засега. Става дума за средства. Става дума за неголеми инвестиции, но уви, те са непостижими, ако разчитаме на нашия постен бюджет. Като се има предвид последователната рестриктивна финансова политика към Агенцията, ние сме силно обезпокоени, защото не виждаме никакви пътища за нейното модернизиране. Съществува опасността от солиден информационен и европейски играч какъвто сме в момента като лидер в Югоизточна Европа да изостанем фатално на опашката на континента.
И все пак ще завърша оптимистично. Изминалага година беше добра за БТА, което ни дава увереността, че ще продължим да бъдем национален информационен лидер. Благодаря ви.
И веднага искам да изпреваря един от въпросите. Когато говоря за финансовите параметри става дума за смешни пари, които за нас са страшно големи – 1/6, 1/7 от парите, които ще се дадат – не искам да кажа нищо за нашите колеги, ние сме най-големите им партньори, които организират детската Евровизия – са напълно достатъчни БТА да направи гигантска крачка напред. Такава, каквато правят всички агенции в Европа, да не говоря за агенциите по света. Тоест 1/6 от допълнителните пари, които сега се гласуваха за организиране на двудневната Евровизия са достатъчни БТА да направи качествена промяна, която е налице в Румъния, в Сърбия, в Хърватия, в Босна – нарочно говоря за страните от региона, не говоря за страните от целия свят. Когато говорим за бюджета на БТА, в сравнение с другите оществени медии, той е много по-малък, но той вече е недостатъчен за да може да вървим напред. Ние не можем да правим икономии от сигурността на хората, от автомобилите, от компютрите. Никога във времето БТА не е била вързана с новите технологии както е сега и изоставайки ние просто губим инерцията. Смея да твърдя, че в този план ние не сме държавната агенция БТА, защото голяма част от средствата отиват към т.нар. „други играчи”, но не искам да засягам тази болна тема, защото мнотго от вас знаят нашето мнение.
Много ви благодаря. Бях длъжен да кажа тези неща, защото никога досега в уважаемата Медийна комисия не сме срещали неразбиране по този въпрос. Напротив, срещали сме разбиране, но вече ви моля да ни помогнете. Ние трябва да „отлепим” към по-модерните времена, защото иначе не става. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благоря Ви и аз господин Минчев. Уважаеми колеги, имате ли изказвания към така чутото и представено експозе на г-н Минчев пред нас? Позволете ми г-н Минчев, да кажа, че няма място за съмнение с отношението и в оценката, която ние имаме като комисия към вашата работа. В този смисъл за да бъдем максимално ефективни бих предложила в две посоки да получим вашите предложения: едните, които касаят бюджета и са вероятно достатъчно добре обосновани е добре да постъпят значително по-рано при нас от времето, в което обикновено се разглежда бюджетът за следващата година, за да се постараем да направим каквото зависи от нас. Ако има възможност за малка корекция в посока на това да бъде постигнато това технологично обезпечаване за един мултифункционален медиен център или както и да бъде наречено като наименование в БТА този прорект да бъде осъществен. Ние да имаме възможност най-малкото да направим от наша страна всички знаци на подкрепа в тази посока Но тъй като Вие споменахте някои, бих ги нарекла концептуални промени за модела наработа и функциониране предвид на новите технологии и многоконкурентната, но не добре регулирана среда на информационни сайтове и на всички носители, които работят с информация. Може би става дума и за втори тип предложения, които вероятно ще изискват и някакви законови промени. Така че ще очакваме да ги получим от вас и ще поставим в дневния ред и на вниманието на Комисията и на всички, свързани с нас органи, които имата компетенции за решаването им. Така че към края на тази година, когато трябва да формулираме един по-добър план за работа за 2016 да сме направили всичко, което зависи от нас.
Благодаря Ви още един път. Колеги, заповядайте.
САЛИХА ЕМИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Минчев, споделяме Вашите притеснения. Също така подкрепяме Вашите усилия за по-добрата работа на Българската телеграфна агенция. Но, госпожо председател, ние няма как по средата на годината, дори и да получим предложения от ръководството на Агенцията, да направим корекции на юджета. Би трябвало първо да се актуализира бюджетът. Може би ако трябва да мислим по-дългосрочно тези корекции да се предвидят или по-голям бюджет за 2016 г.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Може би ако съм направила езикова грешка – но имах предвид 2016 година, защото в този момент никой от нас не споделя виждане, че са възможни промени в бюджетната рамка, но когато казах по-рано имах предвид, че този разговор ако започне месец ноември вероятно ще бъде твърде късно и възможността цифрите да бъдат механично пренесени е твърде голяма. В този смисъл колкото по-рано вашите предложения постъпят, толкова по-рано ще ни дадат възможност и необходимата мотивация да потърсим промяна и подобряване на рамката.
Заповядайте, г-н Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз имам един въпрос. Какво ви нужно в момента за да стартират съответните пресцентрове в Сломян, Кърджали и Хасково. Регионите, за които аз отговарям?
МАКСИМ МИНЧЕВ: Само морална подкрепа. В отговор на това ще Ви кажа, че в неделя, по време на празниците на розата, които ще бъдат в Казанлък ще открием пресклуб, който успяхме да изградим – модерен, да го снабдим с техника и с всичко благодарение първо на общинската подкрепа, в случая ощинска, на други места е областната подкрепа на град Казанлък и второ – с помощта на спонсори. Не семе взели за оборудването на изключително модерния център, който ще заработи вдругиден в Казанлък нито от нашия бюджет, нито от бюджета на държавата. Всичко е било само с помощта на спонсори и на хора, които подкрепят идеята в Казанлък да има медийно сериозно присъствие. Необходима ни е политическа и морална подкрепа, каквато сме получавали във всички градове досега.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Мога да Ви уверя, че това може да се случи и в Смолян, и в Кърджали, и в Хасково, тъй като имаме там съответните институционални отношения с общините. Така че веднага можем да го направим. Просто искаме една бърза реакция за да можем да го направим до края на есента, дори и по-рано.
МАКСИМ МИНЧЕВ: В град Плевен, кметът проф. Стойков ни намери помещение в центъра на града, което беше в лош вид, но благодарение на всички общински съветници, от всички политически сили, които ни гласуваха доверие – Плевен е втората по значение национална информационна точка. Всеки ден там се провеждат по няколко медийни форума и това е допълнителна възможност за финансиране, макар и скромна, на усилията на БТА. По същия начин получаваме и от областни управители. Но не навсякъде възможността те да ни помогнат е реална. Кметът на Русе Пламен Стоилов отдавна иска да стъпим и в Русе, но няма помещение, което да ни даде.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Това мога да Ви гарантима, защото има достатъчно помещения, които стоят празни.
ПРЕД. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря на г-н Кадиев, на г-н Минчев. Колеги, имате ли други изказвания. Няма. В такъв случей предлагам да гласуваме следния проект за решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Българската телеграфна агенция
Р Е Ш И:
Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.
Гласували „ЗА” 14, „ПРОТИВ” и „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” няма.
С това отчетът е приет.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо председател, по законопректа на БТА, доколкото аз разбрах, ние гласувахме предложение да се гласува в едно заседание на първо и на второ четене, но не гласувахме самия законопроект.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Личи си класата на опитните народни представители. Вашата забележка е коректна. Предлагам да гласуваме законопроект за изменение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 554-01-92, внесен от Полина Карастоянова и група народни представители на 15.05.2015 г. Моля да гласуваме.
Гласували „ЗА” 14, „ПРОТИВ” и „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” няма.
Колеги, бих искала да ви информирам, че следващият четвъртък 11 юни Комисията няма да проведе заседание. Моля да планирате вашата програма за 18 юни 2015 г. Благодаря ви още веднъж. Приятен следобед и лека работа.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова