1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20.07.2015 г.
2. Информация от Министерството на културата относно законодателни инициативи през 2016 г.
3. Обсъждане на писма от читалища, изпратени в Комисията по културата и медиите относно допълващата целева субсидия за 2016 г.
4. Обсъждане на отворено писмо от „Гражданска инициатива да защитим летище „Божурище”, администрацията на Община Божурище и Общински съвет Божурище.

---

На 21 януари 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20.07.2015 г.
2. Информация от Министерството на културата относно законодателни инициативи през 2016 г.
3. Обсъждане на писма от читалища, изпратени в Комисията по културата и медиите относно допълващата целева субсидия за 2016 г.
4. Обсъждане на отворено писмо от „Гражданска инициатива да защитим летище „Божурище”, администрацията на Община Божурище и Общински съвет Божурище.


Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Уважаеми колеги, тъй като това е първото заседание на нашата комисия в началото на новата парламентарна сесия, позволете ми на всички вас да пожелая много здраве, мотивация, настроение в работата и дано всичко това, което правим, за времето, което имаме тази възможност, да остави, макар и скромна, но полезна следа в работата на колегите ни, които професионално се занимават в сферата на културата и медиите!
За да не повтаряме всички, превърнали се дори в клише, пожелания за Новата година, позволете ми само за секунди да ви прочета един съвсем кратък цитат от интервюто на проф. Боян Биолчев пред „Епицентър БГ”, в което той казва следните думи за словото: „Уважението към словото е първото и най-важно нещо, което определя човешките отношения, определя радостта от живота. Прераждането от човек в бог е чрез словото. Ние, обикновените малки жители, които нямаме контакт с бога, трябва да знаем, че именно словото ни прави повече хора. Богове няма да ни направи, но повече хора – да!” Така че да уважаваме думите, с които общуваме помежду си, по този начин да се уважаваме и, дай боже, тази година да бъде по-добра, по-полезна и с истинско чувство на удовлетворение за всички нас! Благодаря ви!
Колеги, дневният ред е обявен предварително. Уважаеми колеги, имате ли други предложения по дневния ред за днес? Не виждам.
Моля който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува „за”.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. Дневният ред е приет.
Наши гости от Министерството на културата днес са заместник-министър Боил Банов, заместник-министър Бони Петрунова, госпожа Весела Щерева, парламентарен секретар, арх. Даниела Джуркова, изпълнителен директор на Националния институт за недвижима културно наследство, доц. Венцислав Велев, началник отдел „Регионални дейности”, и госпожа Миглена Кацарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”.
Нашите почитания и най-добри пожелания за здраве на министър Вежди Рашидов! Очакваме го сред нас в първия миг, в който се чувства готов.
От Министерството на вътрешните работи – господин Ангел Папалезов.
От Министерството на финансите – госпожа Евгения Петкова, държавен експерт в дирекция „Финанси на общините”.
От Съюза на народните читалища – Николай Дойнов, председател, Денка Евстатиева, Петър Рейжеков и Васил Новоселски.
От „Гражданска инициатива да защитим летище „Божурище” – Георги Димов, кмет на Община Божурище, Венцислав Симеонов, председател на Общинския съвет Божурище, Виктория Йосифова, заместник-кмет на Община Божурище, Георги Машев, ген. Борис Бонев, Тома Ковачев.
На всички : „Добре дошли!”
Колеги, по Законопроекта за културното наследство има постъпили предложения от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев. Проектът за доклад е на второ гласуване, изпратен ви е с предложенията, разпечатан е също и за ваше удобство.
Получили сме и писмо от Министерството на културата, в което има допълнителни текстове за промени в законопроекта и това писмо е на ваше разположение.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО № 502-01-60, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 ЮЛИ 2015 Г.
Доклад за второ гласуване относно на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 502-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г. и приет на първо гласуване на 17 декември 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на закона.
Има ли изказвания? Няма постъпили предложения.
Колеги, моля който е за предложението за наименованието, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 1 има предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
В § 1, т. 1 в новата буква „в” думите „недвижими културни ценности” да отпаднат.
Това е редакционно предложение. Колеги, други предложения? Няма.
Колегите от Министерството на културата имат ли да допълнят нещо по този параграф?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Нямаме.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, гласуваме първо писменото предложение, което е постъпило, и предложението от народните представители, което току-що беше изчетено. Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, гласуваме по принцип текста на вносителя с така направеното предложение. Моля, който е „за”, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 2 нямаме постъпили предложения. Гласуваме по текста на вносителя. Моля, който е „за”, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 3 нямаме постъпили предложения. Гласуваме по вносител. Колеги, който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 4 има предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Параграф 4 да се измени така:
„§ 4. В чл. 63 думите „на министъра на културата” се заменят с „по чл. 58, ал. 1”.
От Министерството на културата има ли бележки по този текст? Няма.
Колеги, гласуваме първо предложението на народните представители. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 4 по текста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 5 няма промени. Гласуваме по вносител. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 6 има предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
В § 6 думата „университети” са заменя с „висши училища”.
От Министерството на културата? Няма бележки. Благодаря ви.
Който подкрепя предложението, направено от народните представители, моля да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста по вносител на § 6 с направеното предложение. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
В § 7 няма промяна. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 8 има предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
„§ 8. В чл. 132, ал. 3 се изменя така:
„(3) Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на незаконно изнесени движими културни ценности, които не попадат в обхвата на ал. 1, но отговарят на критериите по ал. 2, в случай че са изминали не повече от 30 години от датата на незаконния им износ.”
Колеги, това постъпи като предложение и беше синхронизирано в процеса на подготовка на текстовете от Министерството на културата. Имате ли да добавите нещо тук, госпожо Петрунова? Нямате. Благодаря ви. От колегите народни представители? Няма.
В такъв случай, колеги, предлагам да гласуваме направеното предложение от колеги народни представители по § 8. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Господин Папалезов, виждам, че дадохте знак. Заповядайте.
АНГЕЛ ПАПАЛЕЗОВ: Добър ден на всички! Тъй като при прегледа на текстовете на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство виждаме някакви възможности за колизии на по-късен етап относно § 15 с възможността за предизвикване на производства за връщане на незаконно изнесено културно наследство, който казва, че в срок до 75 години може да се предизвиква такова производство, с Правната дирекция на Министерството на културата направихме няколко консултации и се обединихме около становището, че може би е добре да се направи ал. 4 към чл. 132, тоест в § 8, която да гласи, че разпоредбите на този раздел се прилагат само по отношение на незаконно изнесени движими културни ценности от страна членка, считано от дата 1 януари 1993 г. Това кореспондира с Директива 2414/60 на Европейския съюз, чл. 14, който казва, че самата директива се прилага само за паметници на културата, които са незаконно изнесени от държава членка, считано от 1 януари 1993. И всички останали производства преди тази дата са пожелателни от самите страни членки.
Аз правя предложение да не създаваме възможности за други страни членки или за трети страни да предизвикат такива производства за културни ценности, внесени на територията на България преди дата 1 януари 1993 г.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Папалезов. Да чуем и позицията на Министерството на културата, както и на колегите експерти. Госпожо Петрунова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Единственото, за което съжаляваме, е, че много късно се направи това уточнение, но то е абсолютно коректно, тъй като формулировката „незаконно изнесени” е много обтекаема при тълкуването, а пък ние, знаете, че имаме внесени и формиращи колекции културни ценности, които преди тази дата са в резултат на войни, военни действия и т.н. И ако приемем това, което още повече е част от директивата на Европейския съюз, по някакъв начин ще защитим поне тези най-стари колекции. Така че подкрепям аз лично предложението.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Кацарова.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Здравейте на всички! Нашето становище е, че това ще ограничи възможността да се образуват производства за връщане, тоест за такива културни ценности, които законът след приемането му ще се прилага само за културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, считано от 1 януари 1993 г. Тоест тази дата значително ще ограничи кръга на процедурите и няма да може да има претенции към българската държава да връща. Освен това, това е чл. 14 от директивата, смятаме, че трябва да бъде въведен във вътрешното право с отделна разпоредба с оглед охрана на културното наследство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: При гласуването трябва всички депутати да са наясно, че съответно преди 1993 г. не можем да имаме претенции пък за наши неща, които са изнесени.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми министри, шефове на дирекции! Искам да се обърна към вас, мисля, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ви е безкрайно ясен. В момента гласуваме на второ четене законопроект. Всички законопроекти, които са внесени от народни представители, или вие сте имали някакви забележки, всичкото това можеше да стане в един диалог с председателя на комисията и да бъде вкарано. Така априори няма как да предложи никой, в смисъл, от народните представители могат, но вие да предлагате в момента ад хок ние да правим промяна и да го вкарваме, това е нонсенс. Така че аз не знам какво ще бъде решението, но това, което в момента вие го казвате, не можахте ли да изразите вашето становище писмено, както изисква Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание? Мисля, че всички тук сте достатъчно опитни. Да, разбирам, вие много добре защитихте тезата на колегата, но това не може да стане ей така, нали разбирате?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Иванов, по принцип Вие сте абсолютно прав.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Не по принцип! Извадете закона!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Конкретният въпрос в случая е, че ние имаме очевидно предложение за разумен тип текст и съдържание, което чисто процедурно обаче идва в ситуация, в която трябва да бъде артикулирано от народен представител. Но нека чуем мненията докрай. Заповядайте, госпожо Петрунова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз напълно споделям емоцията Ви, само че има едно уточнение. Не го предлагаме ние. Министерството на културата е направило своите предложения в законово установения срок в писмен вид и сме получили отговор на това писмо. Предложението идва съвсем от друга страна. Аз просто казах, че подкрепяме това предложение, защото наистина е резонно. Да, пропуснали сме уточняването на тази дата, няма как да се скрия зад това нещо, но в никакъв случай не го приемайте като наше предложение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Разбирам, госпожо Петрунова, ние говорим тук все пак за някакъв общ тон в полза на това да излезем с възможно най-добрите текстове, без да търсим вини или някакъв тип недоразумение. Просто да се справим със ситуацията.
Да чуем мнението и госпожа Йорданова. Заповядайте.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Госпожо председател, съгласно правилника устни предложения по чл. 80, ал. 4, т. 2 по време на второ гласуване на доклад могат да се правят само от членовете на Комисията. И ако все пак е толкова важно и належащо към настоящия момент да се направи, ако може писмено да ни го предоставите, защото така както го чух, а аз за пръв път го чувам, според мен това не е разпоредба, чието систематично място е в § 8, а е разпоредба, която касае Преходните и заключителни разпоредби или най-малкото Допълнителните разпоредби.
Така че, ако може, да ни го предоставите, за да видим до края на заседанието дали може да бъде включено и да се обсъди отново с народните представители.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. За процедура – заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моята процедура е следната. Така прочетено, без да имаме чист текст, без да сме го осмислили и тук да казваме „аз го припознавам”, това е абсолютно несериозно и аз няма да участвам в такова гласуване. Няма никаква емоция, ние говорим по принцип за това, че има някакъв правилник и ред, който са задължени всички да спазват. Това че Министерството на културата е пропуснало тази съществена дата, не коментирам нищо.
Затова моето предложение е следното. Да пропуснем този параграф, да ни се предостави текстът, да може да бъде прочетен и осмислен от нас и ако трябва, най-накрая да се гласува. Просто да го пропуснем, за да има техническо време да се обработи. Така текст, който ние не сме прочели, не сме видели, аз не бих подкрепил. Това е моето процедурно предложение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов, аз мисля, че то се споделя и от останалите колеги от Комисията. Писменият текст ще бъде представен на колегите, експертно ще се запознаят с него и в края на заседанието ще се върнем към него.
Сега да гласуваме процедурното предложение на господин Иванов. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приемаме процедурното предложение на господин Иванов за отлагане гласуването на § 8, който е с текста на вносителя.
Сега отиваме на § 9. По § 9 няма направени други предложения извън тези на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграфи 10, 11, 12, 13 и 14 са по вносител. Колеги, предлагам да ги гласуваме ан блок. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 15 моля, господин Папалезов, още един път да направите за колегите народни представители и участници в заседанието разяснение по вашата позиция. Благодаря Ви.
АНГЕЛ ПАПАЛЕЗОВ: Благодаря и аз. Притеснението е, че тук се прави едно разширително тълкуване на едни културни ценности, които са обществени колекции и предмети от църковни или религиозни институции на държавите членки и се разширява срокът до 75 години за възможност за образуване на такова производство. Ако не уточним в § 8, в чл. 132 начален срок на такива възможности за образуване на производство, има опасност да дадем възможност на страни членки, които да започнат производство срещу България по този текст. Говорим за религиозно културно наследство част от архивни единици, археологически културни ценности, които в момента са част от българските музейни колекции. Аз затова направих предложението в § 8, чл. 132, ал. 2 да се създаде ал. 4, където да се ограничи тази възможност. Така да се ограничи целият срок на целия раздел на Закона за културното наследство и да се ограничи всяка възможност.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Тоест да разбираме ли, че чрез тази промяна, която ще бъде предмет на допълнително обсъждане, се решава казусът, който всъщност се беше породил към § 15 и към § 15 не е необходимо да се правят каквито и да са корекции, допълнения и изменения.
АНГЕЛ ПАПАЛЕЗОВ: Да, тези 75 години ще важат след 1 януари 1993 г.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Папалезов и представители на Министерството на културата! Когато искате да направите някакво предложение, дори и то да е в законоустановения срок, то трябва да дойде със съответните мотиви. То трябва да достигне до всички нас, за да може да се остойности под формата на текст в тялото на закона. Не е възможно, както каза и колегата преди малко, едно предложение, което сте направили, отправили сте незнайно до кого, незнайно кога, с тези мотиви, които изтъквате в момента, ние да го гласуваме, да го подкрепим, дори и да го осмислим тук, защото това е тема, която е във вашето ведомство, тя е във вашия ресор, не е в нашия. Много Ви моля да имате предвид това, за да имаме един наистина работещ процес, който да даде резултат. Първо, има законоустановен срок за представяне на предложения между първо и второ четене, отделно от това още на първо гласуване имаше възможност да се изкажат тези мотиви и съображения. Помните, че когато гласувахме закона на първо четене и тук, и в зала, изтъкнахме мотивите, които бяха съобразени тук. Никой нямаше възражения. Това е мотив, който идва впоследствие. Нека да бъде направен по надлежния ред, за да бъде ясно и за нас и съответно да даде резултат.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа дами и господа заместник-министри, колеги, гости! Аз не разбрах от представителя на Министерството на вътрешните работи дали има някакви корекции, да се направят в § 15, в чл. 139. Съгласни ли сте с текста по вносител, точки 1, 2, 3, 4 по ал. 1 и по ал. 3. Има ли нещо да се прави като промяна в параграфа?
АНГЕЛ ПАПАЛЕЗОВ: Не смятам, че трябва да се прави промяна в § 15.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви. Вече ни стана ясно.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Още един път за всички колеги. Единствената към този момент спорна част касае § 8, създаването на нова ал. 4 хипотетично, ще се върнем към нея в края на заседанието, още един път ще отделим нужното време да я осмислим. Важното е да не пропуснем, ако нещо е ценно като предложение, тази възможност в момента, дори и с оглед на това, че не се прави с най-прецизната процедура.
В този смисъл §15, §16, §17, §18, §19, §20 са по вносител. Към тях няма други предложения. Предлагам да ги гласуваме ан блок. Който е „за”, моля да гласува. Благодаря Ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 21 има предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев. Да се създаде § 21а.
„§21а. В чл. 148 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „по чл. 150, ал. 2” се заменят с „чл. 150, ал. 3”.
2. В ал. 4 думите „по чл. 150, ал. 2” се заменят с „чл. 150, ал. 3”.
Министерството на културата има ли някакви допълнения? Няма. Колеги, от ваша страна? Няма.
В такъв случай моля който е „за” направеното предложение от колеги народни представители, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Сега подлагам на гласуване целия § 21а с направеното предложение. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 22, §23, § 24 са по вносител. Предлагам да ги гласуваме ан блок. Който е „за”, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Предложението, което се направи от колегите от Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата, може да бъде включено в § 25, защото то трябва да бъде включено в Допълнителните разпоредби. Защото едно правило, което е свързано с основното тяло на закона, но трябва да се изнесе на страничното място и може да бъде оформено като § 2а. Така че ако може § 25 да го разглеждаме заедно с отложения § 8.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Предложението, което правите, е да разглеждаме текста в § 25, а не в § 8 като нова ал. 4?
МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА: Да ги разгледаме заедно, за да преценим къде е по-доброто място.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Тогава правим процедурно предложение да разгледаме § 8 с предложението за създаване на нова алинея и § 25 в края на заседанието.
Колеги, моля който е за това предложение, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Тъй като прекратихме гласуването преди предложението, което току-що беше направено, гласуваме § 22, § 23 и § 24 по текста на вносителя. Моля който е „за”, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 25 остава да бъде разгледан в края на заседанието.
Параграф 26 също е по текста на вносителя.
Моля който е „за”, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преходни и заключителни разпоредби.
Гласуваме заглавието. Моля който е „за”, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Параграф 27 и § 28 са по текста на вносителя. Гласуваме ги ан блок. Моля който е „за”, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 29 има предложение от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Борислав Миланов и Петър Кадиев.
Параграф 29 да се измени така:
„§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Мотивът е, че този закон не може да влезе в сила със задна дата. От Министерството на културата становище?
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Нямаме възражения, срокът беше индикативно поставен с оглед на сроковете по директивата, които предвиждаха обнародване на закона до 19 декември.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Възражения от колегите? Няма.
Поставям на гласуване направеното предложение в § 29 от колеги народни представители. Моля който е „за”, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласуваме целия текст по вносител на § 29. Моля който е „за”, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, предлагам процедурно 5 минутки почивка, в които ние да можем да синхронизираме текста и да се върнем към него вече с готовност за гласуване. Благодаря ви.

(След почивката)

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, продължаваме нашето заседание. Благодаря на всички, които положиха усилия, за да синхронизираме това допълнително предложение и начина, по който ще процедираме.
По § 8 ви предлагам да постъпим по следния начин: тъй като в § 8 ние сме гласували предложението на колегите народни представители, да гласуваме по вносител § 8, а новото предложение ще намери място, след като чуем още един път мотивите, в § 25.
Така че предлагам да гласуваме текста на вносителя за § 8. Моля който е „за”, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
В § 25 ще потърсим място за това предложение, което възникна ад хок в рамките на заседанието. Още един път ще помоля, за да сме сигурни, че сме разбрали правилно мотивите, господин Папалезов, Вие да ги изложите. Само по същество. Преодоляхме неудобството от процедурата, след което ще чуем и мнението на госпожа Петрунова.
Заповядайте, господин Папалезов.
АНГЕЛ ПАПАЛЕЗОВ: Моето предложение е свързано с това, че ако не уточним начална дата на възможностите за образуване на такива производства за връщане, ще дадем възможност на страни – членки да предявят претенции към България, предвид това че в § 15, тоест чл. 139 се дава възможност за образуване на такива производства до 75 години за някои категории културни ценности. Затова аз правя предложението по чл. 14 на директивата да се намери място за вписване на чл. 14 от директивата в Закона за културното наследство, което ще ограничи възможността за образуване на такива производства до датата 1 януари 1993 г.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Папалезов. Госпожо Петрунова, заповядайте и Вие с позиция към това, което чухме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз първо отново искам да се извиня на всички членове на Комисията за създаденото неудобство и да ги уверя, понеже месеци наред беше достъпен текстът и ако навреме беше постъпило такова предложение, повярвайте, че в законовия срок ние щяхме да го внесем, както е процедурата. Но тъй като наистина става въпрос за едно смислено предложение, което, познавайки състоянието на нашите движими културни ценности, може да бъде атакувано, понякога, повярвайте ми, не много добронамерено от други държави – членки, за да придобият част от тези колекции, затова аз изцяло подкрепям подобно ограничение във времето. Самата директива на Европейския съюз има за цел да не подлага на обсъждане отношения между държавите преди посочения там срок. Между другото, това е не само закрила на културните ценности, това е закрила и на междудържавническите отношения в рамките на Съюза. Аз така го виждам.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова.
Колеги, да ви представя текста на чл. 14 на директивата, който казва следното: „Настоящата директива се прилага само за паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава – членка, считано от 1 януари 1993 г.”
Текстът, който се предлага от работната група, която го подготви в рамките на заседанието, е следният:
„Създава се § 2а:
§ 2а. Разпоредбите на Глава шеста, Раздел седми, се прилагат само за движими културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, считано от 1 януари 1993 г.”
Съгласно процедурата последният текст, който трябва да гласуваме в § 25, новото предложение, което току-що като текст предложихме, налага в Допълнителните разпоредби да се създаде нова точка 2 със съдържанието, което изчетохме току-що. Това е предложение на Комисията, което е консенсусно.
Колеги, да гласуваме предложението на Комисията, което току-що беше предложено на нашето внимание, а именно създава се § 2а в Допълнителните разпоредба, нова т. 2, със следния текст:
„§ 2а. Разпоредбите на Глава шеста, Раздел седми, се прилагат само за движими културни ценности, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, считано от 1 януари 1993 г.”
Моля който е за направеното предложение от Комисията, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 25 по вносител по принцип с направените предложения. Моля който е „за”, да гласува. Благодаря ви.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, благодаря ви за така проявеното отношение и уважение към смисъла на промяната, която правим, независимо от правотата, която изразихте по отношение на процедурата. Надявам се обаче това усилие наистина да си заслужава, защото прави разумна тази част от текста и гарантира обществения интерес. Благодаря ви.
Приключихме с точка първа.

Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ОТНОСНО ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ ПРЕЗ 2016 Г.
В тази точка предвиждаме да чуем от заместник-министър Боил Банов и заместник-министър Бони Петрунова намеренията за законодателните инициативи на Министерството на културата за 2016 г., разбира се, в колегиален и най-коректен план, с желание да бъдат синхронизирани и с идеите, които колегите народни представители имат.
Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми и господа народни представители! Първо да поднеса поздрав от министър Рашидов за успешна година, неговите пожелания към вас, благодарност за съвместната коректна и колегиална работа за миналата година. Да ви информирам, че министърът се намира в много добро здраве. Той реално изпълнява вече своите задължения, все още подписвам аз, но той активно участва в работата на министерството и в много скоро време ще се върне и на работа вече официално.
Що се отнася до намеренията на министерството за законопроекти през 2016 г., това, което в момента се работи много активно и се надявам, че до края на месеца ще бъде представено на вашето внимание, е Законът за колективното управление на авторски права. Искам да ви информирам, че една изключително голяма работна група в рамките на Съвета за интелектуална собственост работи много активно ежеседмично в Министерството на културата. Поканени са и всички играчи на пазара, свързани с авторски права, и в един труден, но ползотворен мисля диалог, вървим към едно много адекватно решение във връзка със Закона за авторски права, което мисля ще даде шанс и на бизнеса, и на творците да се развиват ползотворно в следващите няколко години.
Това е първото, което ще бъде внесено. Надявам се да премине успешно, тъй като то е обвързано и с една директива, която е ключова за развитието на авторските права и тя трябва да бъде приета до края на м. март, началото на април. Там ще имаме огромна молба колкото може по-бързо да придвижим този законопроект. Пак казвам, внасяйки го при вас, целта е всички (извинете за грубия израз), но всички играчи на пазара да са обединени около този законопроект, за да няма впоследствие реплики, да няма лобизъм. Тоест очакваме, че това, което ви внесем, ще бъде един сериозен продукт, който ще може безпрепятствено да върви към финализиране.
Това, с което Министерството на културата вероятно ще се ангажира, е промяна в Закона за филмовата индустрия. Има едно предложение от Националния съвет за кино към Филмовия център за преработване на този закон. Ние сме в процес на преговори и на уточняване какво точно трябва да се направи. Ясно е, че много неща в този закон трябва да се пипнат, но някак си все още предложението е на ангро, по принцип да се работи. Искаме да уточним, в ежедневни контакти сме с директора на Филмовия център Камен Балкански, да уточним точно какви са целите на тази промяна. Правим един опит първо да променим правилниците вътре, което е ключово за дейността на филмовата индустрия и в момента е основната спънка при реализирането на всички проекти. Но така или иначе, в много скоро време, обозримо, Министерството на културата ще създаде работна група, която ще започне сериозна работа върху такъв законопроект.
Това са реалните, конкретните неща, които твърдо ще се направят. Продължава да стои на дневен ред пред Министерството на културата – много пъти с вас сме говорили, госпожо председател – Закон за меценатство. Тук са представители на Съюза на народните читалища, предстои промяна или пък изцяло нов Закон за читалищата. Аз не мога в момента да се ангажирам твърдо с дати и с конкретна работа, още повече, че за авторското право, за филмовата индустрия и този закон, който в момента върви, за културно наследство, са доста сериозна работа, но вероятно ще се пристъпи и към работа по Закона за народните читалища. Предстоят много коментари, много събирания дали да бъде поправен сегашният закон или нов, но е от ключово значение за развитието на целия сектор.
Има определени разговори и предложения за промени в Закона за радиото и телевизията. На този етап министерството не може твърдо да се ангажира, че ще прави група и ще работи такъв законопроект, те са в много начална фаза.
Това е за момента, което мога да кажа.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Колеги, заповядайте. Господин Кадиев, заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри, уважаеми гости! Виждам една много амбициозна програма, която си поставя в момента Министерството на културата, да внесе тези законопроекти и да направи тези изменения. Само че аз не чух какво ще се прави с цялостното изменение на Закона за културното и историческото наследство. Вие знаете, че още в началото на мандата на Четиридесет и трето Народно събрание ние тук приехме едно джентълменско споразумение да не се правят на парче изменения на закони, а да се подработи един съвсем нов закон. Виждам, че досега това нещо не се случва.
Ето защо ще предложа на Комисията по културата и медиите да вземем решение да препоръчаме за създаване на една такава работна група, която наистина да седне и да подработи този закон, за да може да тръгне. Знаете, че там има много бели петна, много противоречия. Хората очакват от нас този закон наистина да се случи. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Колеги, други изказвания или предложения? Ако ми позволите, аз само да доразвия предложението на господин Кадиев в следната посока. Дали всъщност е необходим и би могъл да бъде подготвен нов Закон за културното наследство или настоящият има нужда от определени промени, допълнения, изменения поради факта на липсващи текстове, които да уреждат цели сфери от културния живот, или определени текстове имат нужда от прецизиране, това считам, че е разумно да се случи след една оценка за резултатите от неговото прилагане.
В този смисъл, ако ми позволите само да прецизирам предложението, което господин Кадиев направи, да ви предложа всъщност да се обединим около него като комисия и то е да препоръчаме – защото това е, което можем да направим – на Министерството на културата да създаде една работна група, която да направи преди всичко оценка за резултатите и за въздействието от прилагането на Закона за културното наследство. След като тази оценка е готова, тя ще ни даде много ясен тип индикация, много ясен тип отговор за това дали е необходим цялостен нов закон или в настоящия могат да бъдат направени разумни промени, които да бъдат предложени от Министерството на културата и съответно представени на вниманието на Народното събрание.
Съществуват предложения в отделните парламентарни групи по този закон. Както и господин Кадиев каза, въздържали сме се от това да внасяме законопроекти за изменение и допълнение на закони поради колегиалното ни отношение към Министерството на културата и заради разбирането ни, че не уместно в тези основополагащи закони в културата да се правят на някакъв по-скоро партиен принцип предложения за промени. Считаме, че тези предложения обаче за промени, с които ние разполагаме и които биха могли да бъдат вероятно разумни, във формата на една работна група, която включва както експерти, поканени от Министерството на културата, така и колегите народни представители, които имат отношение към тази проблематика, там вече, в този формат тези текстове да бъдат разгледани, да бъдат обсъдени и във вида, в който се счита за правилно, да влязат в един цялостен тип ново предложение или пакет от предложения.
Така че, колеги, ако нямате други предложения по тази точка, аз ви предлагам да се обединим около едно решение на Комисията, което препоръчва на Министерството на културата създаването на работна група по Закона за културното наследство, която първо да си постави за цел оценка на въздействието от прилагането на закона и като втора фаза на работата на работната група – подготовка на предложения за промени или ако прецени, ще излезе с препоръка за цялостен нов закона. От гледна точка на технологията вероятно предложенията за промени биха били по-разумният и по-работещият подход. Но това е все пак работа на тази работна група да го прецени.
Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм участвал за 20 години в три такива съставени работни група, за да правим Закон за културното наследство и един-единствен беше сполучлив – за музеите, по времето на госпожа Ема Москова в правителството на Иван Костов. Всичко останало беше както е сега. Особено този закон, който е правен при Тройната коалиция и председателката на комисията беше по професия фризьорка и повика една група студенти, които съставиха тази двусмислица, която виждаме тук.
Във връзка с Вашето предложение, което е рационално предложение, така би трябвало да бъде според мен, но мисля, че в Министерството на културата имаше такава работна група.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Не сме правили в тази една година работна група за цялостна промяна на закона. Имало е работна група, която да обсъжда текстовете, които досега са внесени.
Ако ми позволите, аз бих препоръчала, ако прецените че е правилно, да се гласува да се създадат работни групи. Защото някои от проблемите са доста специфични. Пак да бъде по проверката на работата на закона. Защото когато се съберат специалисти от различни области, се получава малко разноговорене.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Госпожо Петрунова, сигурно има основание във Вашето предложение, обаче се опасяваме, че създаването на повече от една работна група от чисто административно гледна точка ще бъде сложно. Участието на колеги народни представители или сътрудниците, с които те работят, в повече от една работна група също ще бъде доста трудно. Така че ако приемете, с цялото ми уважение, да направим първата стъпка по препоръка за създаването на една работна група, която първо да направи оценка за въздействието на този закон и действието му до момента, след което вече във фазата на формулиране на новите предложения тази работна група може да бъде или разширена или да бъде разделена на някакъв принцип, за да може да излиза с по-разумни предложения. Но да бъдем готови за една наистина работеща първа стъпка която да се случи в рамките на най-краткото, обозримо възможно време за подобен тип анализ и оценка на въздействието на даден закон, което ще очакваме при следващо заседание всъщност вие да ни дадете обратно като параметри в какво време ще се разположи тази оценка, тъй като очевидно всички имат очакване тя да бъде максимално ефективна в работата си.
Така че, колеги, да се върнем към предложението, което беше обобщено, да гласуваме препоръката към Министерството на културата за създаване на работна група с цел оценка на въздействието на Закона за културното наследство и подготовка на предложения за промени в него.
Моля който е „за”, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви, колеги, по точка втора за отношението, което проявихте.
Господин Банов, в хода на работа по законопроектите, които Вие представихте, първите два изглеждат някак по-скоро планирани, вторите два изглеждат все още във фаза вероятно на обсъждане. Но ще очакваме в момента, в който имате готовност по която и да е тема, да ни дадете знак, за да могат колегите народни представители, които имат отношение към проблематиката в закона, имат предложения, които могат да Ви предоставят, или да участват лично или със свой представител в състава на работната група, да имат възможността да го направят.

Преминаваме към точка трета от дневния ред, колеги:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПИСМА ОТ ЧИТАЛИЩА, ИЗПРАТЕНИ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ ОТНОСНО ДОПЪЛВАЩАТА ЦЕЛЕВА СУБСИДИЯ ЗА 2016 Г.
Колеги, в Комисията по културата и медиите се получиха множество писма от читалища от цялата страна във връзка с допълваща целева субсидия за 2016 г. Писмата са изпратени и до министъра на културата, вие имате копия от тях.
Тази година се навършват 160 години от възникването на народното читалищно дело, което е и повод за оценка на важността на читалищата у нас. От Съюза на народните читалища имаме група от гости.
Заповядайте, господин Дойнов. Аз Ви предлагам, господин Дойнов, тъй като с големия брой писма, който е респектиращ за нас не от гледна точка на бройката, на количеството, а от гледна точка на очевидната необходимост да изразите тази обща позиция, подкрепена от толкова много Ваши колеги, всички сме запознати – колегите народни представители, в Министерството на културата, така че не би било необходимо да се преразкаже цялата история на проблема. Ще Ви помоля накратко да го резюмирате и ако има конкретно предложение или питане, което искате да поставите – именно заради това се отнесохме с разбиране и с уважение към тази проблематика – да го поставите, за да могат представителите и на Министерството на културата, и на Министерството на финансите тук в рамките на заседанието да вземат отношение и ако има нужда, допълнително да работят върху този въпрос, който ви вълнува по такъв чувствителен начин. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Благодаря, госпожо председател. Първо искам да поднеса пожеланията за успешна година на всички вас от името на читалищата. Българските читалища уважават българските институции, вярват в народните представители, вярват в Министерството на културата. Ние сме на този етап, че вече навлизаме в нашата 160-годишнина. Формирахме един Общонационален комитет, в който присъстват много имена от българската политическа, културна и интелектуална сцена.
Но тук съм по друг повод и този повод е нашето търпение, защото когато се вдигнаха на бунт библиотекарите, читалищата останаха встрани. Това беше разумното поведение, защото ние, аз пак казвам, си даваме ясна сметка и за хала на държавата, и за възможностите. Това не значи, че сме били пасивни. Знаем, че винаги по това време се случват такива събития – да се повдига въпросът за различните типове стандарти. Получи се обаче една колизия и тази колизия рефлектира в цялата страна. Без да сравнявам нещата, библиотеките получиха 20-процентно увеличение, а читалищата – 2%. Процентното съотношение е убийствено, защото тези библиотеки са национализирани наши библиотеки през 70-те години на Двадесети век. Всички регионални библиотеки са бивши читалищни библиотеки с две или три изключения.
Казвам това, защото темата за читалищата е огромна и в този смисъл се зарадвахме на съобщение в медиите, че се е появила допълваща целева субсидия в размер на 4 милиона, която ще бъде разпределена от уважаемите и наши партньори в Министерството на културата на проектен принцип. Ние видяхме в това една възможност да помолим тази субсидия да бъде разпределена паритетно върху останалата наша субсидия и така да получим едно скромно увеличение от около 8%. И затова написахме и тези писма. Истината е, че и ние можехме да излезем на улицата, но не го направихме. Истината е, че ние сме най-голямата организация в България. Но ние сме отговорни и изключително внимателни хора. Знаем и вярваме в това, което институциите правят за нас.
Затова сме тук заедно с моите колеги, които са трима представители на три от най-големите читалища на България: Васил Новоселски, който е председател на най-голямото читалище в Югозападна България, „Никола Вапцаров” в Благоевград, може би и най-голямото читалище в България въобще; до него е господин Петър Райжеков, председател на най-голямото читалище в София, Славянка беседа, което е в центъра на София; и госпожа Денка Евстатиева, секретар на читалище „Аура”, което е едно от най-големите читалища също в София. Имаше желание от много колеги да дойдат, но виждате какво е времето.
Нашето предложение е тази допълваща целева субсидия да ни бъде разпределена, за да можем ние да оцелеем тази година, докато, както каза господин заместник-министърът, се подготвят промени в закона, да се огледа въпросът. Защото това е национален въпрос, касае се за 3500 читалища, това не е регионален въпрос. И трябва да се огледа много внимателно и да запазим тези светлинки в условията на един разпадащ се свят.
Това, което моля, е да се отнесете с разбиране към нашите проблеми. Защото там, където вече нямаме училища, останаха само читалища. И именно това за нас е един сигнал, че 160-тата годишнина ще бъде успешна и ще навлезем в 170-тата годишнина. Първата организация в Европа от такъв мащаб!
Не сме дошли да просим пари, това искам да го кажа най-отговорно, не сме дошли и да воюваме, дошли сме да говорим и да убеждаваме, защото ако представим нашите разчети, които носим, ще се убедите в абсолютната необходимост това да се случи. Благодаря ви за вниманието!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, господин Дойнов. Колеги, предлагам да чуем позицията на Министерството на културата, както и на Министерството на финансите, тук е госпожа Евгения Петкова, след което ако имате вие въпроси и допълнения, да ги направите.
Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: По принцип представлява определена трудност, когато се говори за българщина и за българските читалища, защото те наистина са с уникална стойност за съхранението на духа на нацията. Ясно е, че парите не достигат в много сектори, да не кажа, във всички сектори. Това, което аз мога практически да коментирам за тези 4 милиона, заставам зад исканията на тези хора, наясно съм какви са техните необходимости, наясно съм, че и 4 милиона не могат да им дадат тази възможност да работят за хората, която би трябвало да имат. Но тук има нещо много конкретно. Тъй като аз идвам от предишното правителство, служебното, тогава председателят на читалищата, господин Дойнов, заедно с министър Мартин Иванов решиха субсидията от 4 млн. лева, която седеше в държавния бюджет, да се прехвърли за 2015 г., да се отрази в стандартите. И го направиха, то се случи. Тоест сега, една година след това, има ново искане за 4 милиона. Излиза малко, че те като че ли са изчезнали някъде тези 4 милиона. Това е решение на министър Иванов, с което той внесе четирите милиона с акт на правителството и ги вля в стандартите на читалищата. Тоест трябва да се разграничи за какви 4 милиона става дума – тези 4 милиона вече си вървят в стандарта на читалищата, който се повдигна миналата година.
Оттук насетне вече (и колегата от Министерството на финансите ще каже) ясно е, че не достигат пари и за ремонти. Тук обаче пак се поставя искане всъщност да се вземат пари, тоест втори път да се направи този акт една година след това – отново да се вкарат 4 милиона в субсидията. Което означава, че няма никакъв инструмент, както беше миналата година, няма никакъв инструмент за помощ за което и да е българско читалище, свързан с какъвто и да е ремонт, належащ, тежък, малък и т.н. Въпросът е многостранен. Това е – подчертавам! – това е реалната ситуация. Това мога да коментирам на този етап.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Госпожо Петкова, да чуем и Вашата позиция, след което да се върнем към основното, което каза господин Дойнов. Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Аз съм напълно съгласна с изказването на господин Банов. За 2015 г. имаше средства в централния бюджет 4 млн. лева, които бяха точно целеви за подкрепа дейността на читалищата – текущи ремонти, за книги и други дейности, които Министерството на културата по своя преценка ще преразпредели на база на заявени проекти от читалищата. Тези 4 млн. лв. се взеха от централния бюджет, защото нямаше други средства, за да се увеличи стандартът, и се прибавиха към стандарта и неговата индексация беше с 8 на сто, а средствата за читалищата с 10 на сто за 2015 г. бяха увеличени. Законът за държавния бюджет за 2016 г. вече е приет и тези средства в размер на 4 млн. лева вече са в самия стандарт като база от 2015 г. за 2016 г. и няма предвидени други средства за читалищата в централния бюджет като целеви средства, за да могат да се предоставят на читалищата.
За момента това е състоянието. Законът за държавния бюджет е приет, средствата са разпределени съответно по общините, по стандарти, прието е решението на Министерския съвет за стандартите и няма такива средства, които да могат да се отпуснат целево за читалищата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Господин Дойнов, Вие сигурно сте запознат с тези аргументи, които чухме, но беше важно от гледна точка на това и колегите ми да са наясно с позициите. Има ли към този момент нещо, което според Вас е възможно да се направи и което не е взето предвид до този момент? Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Уважаема госпожо председател, господин Банов, аз съм човек, който чете текстове и няма как да си измисля тези 4 милиона. Ние много внимаваме, когато става въпрос за читалища, какво се пише. На една среща между госпожа Менда Стоянова и госпожа Ирена Соколова с представители на библиотеки, музеи и галерии е заявено следното: „В сферата на културата за общините се предвижда увеличение на средствата за допълваща субсидия за сферата на българските читалища – 4 милиона лева. Предвижда се разпределението на проектен принцип.”
Всъщност ние няма как да си измислим това нещо, ако то не беше тиражирано, включително и от сайта на политическа партия ГЕРБ. Ние четем това и вярваме в това, нали така? И затова, понеже миналата година настояването ни пред министър Мартин Иванов беше, защото предишната година тази допълваща целева субсидия се компрометира политически и престана да бъде инструмент за правене на културни политики. Защото дотогава тази допълваща целева субсидия беше разпределяна на почти паритетен принцип между две хиляди читалища. Всяко читалище взимаше между 1000 и 1500 лева примерно, докато в 2014 г. 50-60 читалища взеха между 30, 40 и 50 хил. лева на читалище. Това нещо ние искаме да се изясни. И това ни даде основание да поискаме прехвърлянето на субсидията за 2015 г. към общата субсидия. Съвсем ясно и точно. Нямаме никакви други съображения. Има обявена една сума в медиите и ние я искаме, защото не виждаме откъде да се вземат други пари. Аз пак казвам, ние сме разумни хора. И отново искаме същото. Ако остане време, разбира се, ще ви запознаем с разчетите, които са много зловещо изглеждащи към днешна дата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Дойнов, благодаря Ви. Аз разбирам, че Вие всъщност се осланяте и цитирате медийна публикация, която е в резултат на една работна среща, на която моите колеги са участвали. Разбира се, никоя медийна публикация не може да бъде официален документ по смисъла на стенограма от заседание на работна комисия и е възможно в хода на интерпретиране на даден разговор да има както недоразумение, така и неточност. Мисля, че в случая точно за това става дума. Тоест госпожа Соколова предполагам, че ще обясни още един път по-подробно, но държа да разграничим официални институционални разговори, които се водят във формат на Министерството на културата, на финансите или на Комисията по културата и медиите, и работни срещи, в които всички ние участваме. Включително и аз бих могла да бъда част от състава на една работна среща, да изразя някаква позиция, дори ако желая, като намерение с желание да се постигне, но това в никакъв случай няма стойността на закон или на решение.
Така че в този смисъл да изясним тук нещата. Става дума за контекст на общ разговор. А още по-разумно би било, ако на този етап стане ясно има ли конкретно предложение, което би могло по нормативен, по административен път да се случи или няма такова. Това е по-важното, тъй като очевидно ние сме в началото на годината, за която бюджетът вече е приет.
Но аз ще помоля и госпожа Соколова да вземе отношение, тъй като тя е цитирана от вас в този случай.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Радвам се, че уточнихте, защото няма такова нещо, имаме постановление на Министерския съвет, в което е казано изрично и категорично къде се насочва субсидия и тя е допълваща и е от 10 млн. лева. Останалото са медийни заявки, те са разговори, които са били, както Вие добре цитирахте, със синдикатите на библиотеки, галерии и музеи. Съжалявам, ако е станало недоразумение, но ние до този момент дори не сме имали разговор с вас.
Това, което за мен е важно и ще направя препратка и към предишната точка, в която заместник-министър Банов заяви намеренията на министерството, Законът за народните читалища е абсолютно задължително да бъде обновен. Защото ако има някакво юридическо тяло в нашия правен мир, каквото са читалищата, то няма аналог. Защото това е неправителствена организация по своята същност, която получава държавно делегиран бюджет. На практика ние можем да правим читалища всеки ден – днес могат да възникнат 20 и те автоматично отиват за финансиране в Министерството на културата по смисъла на закона, който имаме. Всяко НПО, което се създаде и се нарече читалище, автоматично получава субсидия и бюджет от Министерството на културата. Когато е създаван този закон е била управлявана материята, която е имало към момента – брой читалища, бройки, които са работили вътре. Но нека не пренасяме автоматично това, което се случи с библиотеки, галерии и музеи и нека не противопоставяме една институция на друга, защото най-малкото е некоректно. А пък това не би следвало да бъде отправна точка за развитието на читалищната дейност, защото тя наистина е изключително ценна и изключително важна.
Това което обаче е добре да се каже, е, че от 3500 читалища вие изразявате мнението на тези, които членуват във вашия съюз. Вашият съюз е национално представителна организация, която получава също допълнително пари от държавата. Вие имате във вашия съюз колко читалища, които членуват? Не знам точно колко са, но тук имаме около 80 писма.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Писмата са 160.
ИРЕНА СОКОЛОВА: 160 писма. Останалите читалища не членуват. Останалите читалища дали имат или нямат дейност и каква е тяхната дейност, в какво се изразява, вие не можете да кажете, защото те не членуват при вас. Преди няколко години, когато бяха създадени така наречените регионални културно-информационни центрове, те бяха създадени точно с цел да могат да наблюдават дейността на читалищата по места, да могат да управляват по един или друг начин процесите, които са там, и съответно да дават обратна връзка към Министерството на културата какво се случва и в най-малкото читалище и в най-малкото населено място.
Тази дейност, отново ще кажа с цялото ми уважение, е изключително ценна и важна. Но заедно с това тя трябва да има и достатъчно добър регулаторен механизъм, по който да се отчита. Защото всяка дейност, която се финансира от държавата, следва да има и своята отчетност. По смисъла на това, което казвам, кандидатстването на проектен принцип от читалища, които са дейни и работят, и съответно получават заявена от тях необходима сума, е добър инструмент за това да бъдат подпомагани. Раздаването, както е в случая на 4 милиона лева, които са влезли в единния разходен стандарт, горе-долу по около 500 лева на година, това означава на субсидирана бройка горе-долу по 45 лева на месец. Това разбирате ли, че никак не помага или пък, да речем, помага, но помага в една много малка степен наистина на развитието на дейността такава, каквато си я представяме.
Нека да Ви кажа от работата, която съм имала в регион доста подробно, че има читалища, в които има на една субсидирана бройка или на човек, който работи там, по три договора. Има три договора допълнителни плюс основния, на който работи, и то е примерно, че събота и неделя е отворил читалището.
Струва си да може Министерството на културата заедно с Вас като председател на организацията, заедно с други организации, които са представителни по отношение на читалищната дейност и изразяват мнението на читалищата, да се направи един достатъчно добър разбор, отчет, оценка на въздействието на прилагането на този закон, за да може да се изработи и достатъчно добър механизъм за наблюдение и работа. Ако си струва да работим в момента съвместно, то е най-напред за това.
Аз уважавам желанието Ви за допълнителни средства, защото добре знам и в читалищата в региона, в който съм работила, какво означават и 100 лева за една изява. Но заедно с това знам, че има и читалища, които не функционират, не работят. Знам и за много читалища, които имат собствени приходи, но тези собствени приходи никъде не се отчитат. На първия етаж в едно много голямо читалище има огромно кафене, на покрива му има антени на мобилните оператори антени. Това са суми и средства, които къде отиват? Кой ги приема и за какво отиват те? За дейност ли отиват, за заплати ли отиват, на кого?
Опитвам се да кажа, че погледнато от всички страни, трябва да намерим достатъчно добра пресечна точка заедно да изработим и модел на взаимоотношения, който ще бъде разписан в закон или да се поправи този с необходимите допълнения. Министерството на културата са достатъчно добре запознати с всички детайли и становища по споделените от мен теми, разбира се, и такива, които не съм се сетила в момента като аргументи да заявя, но си струва да работим в това направление. Ако, разбира се, Министерството на финансите преосмисли своите възможности през второто шестмесечие на годината и ако намери възможност за допълване на субсидията ви, то тогава аз бих казала, че си струва да се дадат пари, но те да бъдат разпределяни в зависимост от заявена дейност и от демонстрирана дейност, да бъдат наистина на проектен принцип. Защото там където има резултат, там си струва и да се помага. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова. Моят опитен колега господин Велчев ми даде знак, че трябва да обръщам внимание и за времето. Колеги, моля ви да бъдем с уважение към факта, че имаме и четвърта точка в дневния ред.
Господин Кадиев, Вие влизате в регламента на кратките изказвания. Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз имам особено отношение към читалищата, защото там съм израснал.
Последното ми присъствие в едно читалище ми даде една надежда, че онзи корав български дух няма да бъде убит. На 18 декември чествахме Коледа в едно читалище в квартал „Устово”. И понеже хората нямаха пари цялото това честване да бъде в големия салон, за да го отоплят, това нещо се състоя в един малък салон, където трябваше да бъдат натъпкани 400 човека плюс колективите, които трябваше да правят изявите. На една малка сцена, казвам импровизирана сцена, защото тя всъщност е репетиционна, те трябваше да изнесат съответните концерти.
Кое ми направи най-силно впечатление? Първо, хоровата дейност. Хоровата дейност се състоеше от един хор, който започваше от 10-годишни до 80-годишни хора. Стояха в тази претъпкана зала и пееха с едно огромно сърце, с невероятен хъс. И аз разбрах, че няма как да бъде победен българският дух. След това започнаха фолклорните танци. Малките бъркаха такта, но не можете да си представите как тези деца подскачаха и залата ръкопляскаше, защото хората виждаха в тях ентусиазма всичко това нещо да се случи. Оттам тръгва всичко – от малките към големите.
И още нещо ще кажа за читалищата в Смолянския регион. Сигурно има и такива читалища, които в момента може и да не работят, може някъде някой да си присвоява някакви пари. Но ако не беше читалище „Христо Ботев”, в момента ние нямаше да имаме детско-юношеския ансамбъл в Смолян. Нали разбирате какво значи това – това значи, че Държавният ансамбъл „Родопа” след три години трябваше да затвори. Защото нямаше откъде да вземат допълващи кадри, които да създадат основната дейност в нашия бит, фолклора.
Да не говорим за библиотеките. Тук е може разковничето. Библиотеките трябва да бъдат равнопоставени. Вие знаете много добре, че читалищните библиотеки съхраняват много по-голям библиотечен фонд в момента отколкото регионалните библиотеки. Тези хора стоят и мръзнат там на студа, за да могат наистина да съществуват тези библиотеки.
Така че, аз първо приветствам господин Банов, че той е вкарал вътре в тези законопроекти и законопроекта за читалищната дейност. Приветствам и това, което каза колежката накрая, трябва да намерим пресечната точка наистина да се отпуснат тези пари, защото колкото и пари да се отпуснат за читалищата, ще бъдат винаги малко. Това го знам, защото съм читалищен деец от първи клас, даже и по-рано.
Предлагам ние да вземем едно решение да се потърси начин заедно, ако трябва да се сформира една такава група, която наистина да потърси начин. Защото 160 години са вече факт и ние не можем да пренебрегнем тези години. Утре трябва да направим чествания и те са под патронажа на Президента, председател е Вежди Рашидов. Как ще се чувстват тези хора в тази 160-годишнина?
Затова аз апелирам към едно наистина отговорно решение, защото това решение ще остане в историята, уважаеми дами и господа!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Уважаеми господин Дойнов, да кажа само, че едно нещо е сигурно: ако в момента ние не сме в процедура, във време, във възможност да вземем конкретно решение, това, което правим, е недвусмислено да изразим отношение на загриженост, на съпричастност. И в момента, в който имате готовност с предложения, които могат да бъдат вече облечени в някакви административни, нормативни и следващи стъпки, просто ще бъдем ваши съюзници в подкрепа на това, което правите. Да разсеем този тип очакване или по-скоро желание, че такава сума съществува, очевидно те ясно, че тя не съществува към този момент и не е въпрос на нейното разпределение, не се намираме в такава хипотеза. Работата ви е безспорно уважавана и с желание да бъде подкрепена. Със сигурност има възможност от ваша страна обаче да дойдат най-добрите предложения за тези промени. Но нека да чуем и колегата Бояджиева и просто да обобщим на този етап разговора ни.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, госпожо заместник-министър, господин заместник-министър, господин Дойнов! Аз се отнасям с голямо уважение към работата на читалищата, познавам добре това, което се прави в тези наистина светилища на българската духовност в избирателния им район и знам много добре, че средствата не достигат. В този смисъл казвам, че се отнасям с уважение към вашите искания. Наистина споделям, че трябва да търсим с общи усилия възможностите предвид това, че бюджетът за 2016 г. е приет, да търсим възможности евентуално в рамките на годината, втората половина на годината за средства, които биха могли да бъдат в подкрепа на българските читалища. Защото това, което и вие посочихте като примери, особено за стандарта по отношение на заплатите, като аз си давам сметка, че Вие поставяте въпроса не само за заплатите, вие поставяте въпроса за дейността. Освен за възможности от държавата читалищата имат и други възможности според закона, но не са достатъчно големи техните шансове да получат дарения и, разбира се, собствени приходи. В зависимост от големите на читалищата са различни възможностите и реализацията на такава една дейност.
Не се чуха тези факти, че сега особено след увеличението на минималната работна заплата много от хората, които работят в българските читалища, ще се озоват в една ситуация, в която те са на границата или с някаква разлика от пет-десет лева по отношение на възнаграждението на техния труд, който, без съмнение, е много важен. Освен това изисква и една сериозна квалификация и отдаденост. В този смисъл фактите, които Вие посочихте за това минимално увеличение на фона на случилото се след тежките дебати, които бяха в Народното събрание по отношение на стандарта на издръжка в рамките на музеи, галерии, библиотеки, наистина се вижда една разлика, която в никакъв случай не е в полза на това, което се очаква да бъде и в българските читалища.
В същото време по отношение на допълнителната субсидия, ако се върнем назад във времето, вече бяха посочени някои примери, в 2013 г. нямаше допълваща субсидия. В 2014 г. имаше разпределяне на проектен принцип – не знам, може и аз да нямам точна информация – но примерно от избирателния район, от който съм аз, нямахме по-висока сума от 15 хил. лева. Това беше най-високото за читалище. Доколкото си спомням, таванът беше за ремонтни дейности 30 хил. лева при кандидатстване с проекти. Най-много бяха дадени по 27,500 лева, но примерно при нас това не се е случило.
Не случайно давам тези примери, защото вероятно когато търсим решение на въпросите за финансирането, не трябва изцяло да се лишаваме от възможността за допълващата субсидия на проектен принцип, защото все пак тя е показала, че има и сериозен положителен ефект в работата на читалищата. Тук не коментирам, защото се чуват и гласове в това отношение – за разпределението, но аз си мисля, че тези, които имаха богата дейност, имаха добри проекти, мисля, че заслужено получиха от комисиите оценка за тяхната работа. И според мен тревожно е да противопоставяме едното с другото, защото даването на възможност за кандидатстване чрез проекти фактически завишава и възможностите за инициативност, за подкрепа на дейността на читалищата, която без съмнение не е еднаква сред всички. Аз предполагам, че Вие отчитате и това.
Приключвайки, аз смятам, че трябва да търсим възможности в рамките на годината за повече средства за това, което вие ни искате. Без съмнение Комисията по културата и медиите няма как да вземе това решение сега, но ако се реши, това увеличение ще е минимално. Вече беше посочена цифрата, аз също имам подобни изчисления, 45 лева на бройка, което няма в никакъв случай да достигне този стандарт, който смятам, че вие поставяте като изискване към държавата да подкрепи.
Така че, завършвам с това, отнасям се с голямо разбиране към това, че има необходимост от увеличаване на средствата. Но според мен трябва да има трезва преценка да не се лишаваме от възможностите да кандидатстваме на проектен принцип за допълващата субсидия.
И накрая, тъй като 160-годишнината според мен е нещо, към което трябва да имаме отношение и ние като Комисията по културата, освен че има и комитет, който е по подготовката на честването. Предишните години са показали, че практиката е Министерството на културата да предлага специално към Министерския съвет да има отпуснати средства целево с постановление на Министерския съвет за отбелязването на тази важна годишнина. И мисля, че по този начин би могло да помогне и министерството, а и Министерският съвет за честването на 160-годишнината. Това не е невъзможно, напротив, една добра практика в това отношение, която е показала през годините че е работеща. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин Дойнов, накратичко наистина, за да влезем с Вас и с Вашите колеги в един работен порядък на взаимоотношения. Не гледаме на това заседание и на тази среща като на нещо изключително, а по-скоро оттук нататък нашето по-близко взаимодействие предполагам ще доведе до оптимизация и на възможностите Ви за работа. Заповядайте, накратко.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Аз благодаря за разбирането на всички, които се изказаха. Внасям едно уточнение, Съюзът на читалищата наброява 2116 частичните избори, госпожо, а не 160. По отчетен членски внос. Това се вижда в нашите годишни баланси, тъй като сме организация в обществена полза, всеки може да проследи колко читалища членуват в Съюза на читалищата. И второ уточнение, други представителни организации в закона няма. Това е също уточнение, което беше важно да ви го кажа.
Приемам абсолютно всичко, което се каза, разбирам, че тук съм сред съмишленици. И все пак аз трябва да уведомя нашите хора, че тези 4 милиона ги няма, че така сме се подвели по медиите. Така ли излиза? И ще го направя. Просто ги няма тези пари. И това някак си особено когато излезе това по медиите в ситуация на стачкуващи библиотеки, на нас ни се каза това и ние не излязохме. Казвам отново, защото сме разумни, толерантни и защото носим кръста на българската мисия.
Благодаря отново на всички! Надявам се да ви бъдем полезни. Ще помоля всеки един от вас, който получи покана за честванията, да участва с цялото си сърце и възможности. От Комисията има трима представители в Общонационалния комитет, това са госпожа Карастоянова, господин Кадиев и проф. Стефан Данаилов. Считам, че ще започнат общонационални тържества, като мога да съобщя новината, че основното честване ще бъде в гр. Шумен в средата на м. май, където ще присъства и Президентът на Републиката, ще присъства и може би целият дипломатически корпус, ще присъства може би и цялото правителство. Казвам това с пълната отговорност, защото знам какво правим. И защо изборът е Шумен? Шумен е един невероятен град и читалище „Добри Войников” в него се направи първия конкурс (в петък ще ги награждаваме) за игрални филми с телефони. Ние започваме да правим иновативни неща. Казвам го и като човек, който е член на Съвета за интелигентния растеж към Министерския съвет. Казвам го от същата тази позиция, иновациите и в културата, и това, което предстои, ние ще го направим първи, както винаги е било. Надявам се с ваша помощ! Много ви благодаря!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Дойнов, на Вас и на Вашите колеги, които бяха днес гости на нашето заседание. Добре дошли сте всеки четвъртък в рамките на всяка тема! Мисля, че вие имате възможност да изразите мнение, да ни посъветвате, а конкретните предложения, които касаят бюджета и работните параметри, моля да постъпват при нас навреме, за да можем да ги взимаме предвид и да имат реално отражение в документите. Това, което е изразено в разговор в работна среща с пожелателен характер, не винаги може да се сбъдне.
Благодаря Ви още един път! Желая Ви успешна работа!

Колеги, преминаваме към точка четвърта от днешния дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ „ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ДА ЗАЩИТИМ ЛЕТИЩЕ „БОЖУРИЩЕ”, АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТ БОЖУРИЩЕ.
Казвам „Добър ден!” Още веднъж на всички наши гости от Гражданска инициатива да защитим летище „Божурище”. В нашата комисия вие имате един изключителен съюзник, знамето на Комисията и на вашата инициатива е господин Велчев. Той, дето се казва, за кратко време избра и заместник-омбудсман, само и само да бъде вече в този час в нашето заседание.
Тук са Георги Димов – кмет на Община Божурище, Виктория Йосифова – заместник-кмет на Община Божурище, Георги Машев, ген. Борис Бонев, полковник Тома Ковачев. Респектирани сме и от възрастта Ви, и от опита Ви, и от сърцето, което влагате в тази инициатива. Добре дошли в нашата комисия!
Защото писмото, което вие сте изпратили, е познато и е на вниманието на всички колеги, защото темата с летище „Божурище” е част от нашата работа от първия ден в тази комисия, но има предистория и в предишните парламенти, затова да не губим време във формалностите, които са свързани с разказа за тази история, и направо да преминем към представянето от страна на Гражданската инициатива на това, което имате да ни кажете.
Заповядайте, генерале. Нека да бъде: тъй като предисторията в значителна степен ни е известна, кажете ни чрез тази Гражданска инициатива какво всъщност вие бихте искали да постигнете и как Комисията може да бъде съпричастна и да подкрепи тази инициатива, разбира се, заедно и с Министерството на културата, защото ние сме заедно в този процес и, вярвам, съмишленици в абсолютно безрезервно изразеното отношение. Заповядайте.
ГЕН. БОРИС БОНЕВ: Благодаря Ви. Аз не искам да отегчавам колегите, които участват тук, ние се занимаваме 15 години с тези проблеми. За тези, които не ме познават, ще кажа че 62 години съм в строя на авиацията и космонавтиката (ако за някои това има значение), познавам „Божурище” в почти всички тези години. Това, което се случи с летището, не искам да коментирам, никой не смяташе, че в България е възможно. Имам предвид и българската авиация, и колеги извън страната. Но ще бъда кратък.
Пред нас има един проект за доклад, ние доста време вложихме от страна на нарочно създадената Анкетна комисия към Народното събрание, която да разгледа проблемите, свързани с летище „Божурище”. За съжаление този доклад беше публикуван в интернет, но не беше докладван в Народното събрание. Ще кажа мнението на Инициативния комитет и лично моето мнение. Това е Инициативен комитет за спасяване на летище „Божурище”. Тук има една публикация във вестник „Иде ли краят на абсурдите с „Божурище”? Дано да дойде!
Уважаеми членове на Комисията, този материал, който е трудът на Анкетната комисия под председателството на господин Мутафчиев, възбужда повече въпроси, отколкото да дава отговор. Но ще кажа лаконично. Тук има такива уточнения, само едно искам да подчертая: хората, които са се занимавали с така наречената заменка, са бързали и са смятали, че колкото по-бързо се направи тази сделка, толкова по-незабелязано ще мине. По ред въпроси, включително изхождайки от интересите на тези, които са я движели и тези, които са искали да получат летището. Навсякъде е „засекретено” не летище, а имот № 000147. Не искам да коментирам, но хората не са случайни, бързали са, никого не са питали, всичко е станало на тъмно. Ще цитирам само една констатация. Какви са причините да го засекретят. Даже казват, по стандартите на ИКАО – Международната организация за гражданска авиация, и ИАТА – Международната асоциация за въздушен транспорт, обектът няма статут на летище от 1989 г. Тези така наречени уточнения, което е нелепост и означава, че пишещите тези редове не знаят нито ИКАО какво е, нито ИАТА. Защото с военните летища изобщо не се занимават ИКАО и ИАТА, това са комерсиални структури. А ИКАО специално е международна гражданска организация на ООН, ние членуваме там. Тоест те така с лека ръка са решили, че никой не разбира. Е, случи се, че пък някой разбира.
Когато ние разбрахме, че става това с „Божурище”, което никога не бива да става, по-нататък няма да говоря, да изброявам кой го е подписал, кога, но ще ви кажа следното. В този акт или по-скоро деактуването има няколко думи, които са новост в лексиката на българския език в последните десетилетия. Едната е задължително ликвидация, другата, която често се среща, е „отпаднала необходимост” и „заменка” естествено. Мога да продължа още. Тук ни убеждават, че летището е отпаднала необходимост. Какво значи отпаднала необходимост? Българските деца днес са пораснали и си искат летището. Кой ги лиши от това? Кои са тези господа, които се разпореждат? Аз само ще маркирам, през всички времена, даже след Ньойския договор летище „Божурище”, което е люлката на българската авиация… Четири са летищата в света, които аеролозите са класирали, четири, които са с най-добри климатични условия за летене. Едно от тях е „Божурище” и е на първо място, другото е „Грюнау” около Берлин, „Снежка”, полупланинско летище в Полша, а четвъртото е в Калифорния,”Бишоп”. Но нашето е на първо място. Само един безмоторен да го насочиш към дългата вълна, която се получава, природата, Господ ни го е дал, между Божурище (Витоша) и Люлин, по-нататък термиката ще го издигне до стратосферни височини. Дотук спирам.
Това е нашият летателен, авиационен комплекс „Божурище” през всички времена. Той е бил и за военна авиация, това е и държавна аеропланна работилница, това е и аеропланното училище, което са завършили наши българи и заедно са спасявали летището след Ньойския договор. Сега изведнъж няма кой да го спаси, защото някой казал, че то е с отпаднала необходимост. Извинете ме, защо? Този въпрос е най-трудният, защо, кой реши? Обяснете на децата! Те натрупаха вече в интернет такива материали, каквито и ние не сме намирали, но ние помним тези, които са в другия, безсмъртния полк, и те казват: Пазете, това е душата на България! Основният камък го полага кметът на гр. София, това не е кой да е друг, това е ген. Владимир Вазов. Това е историята на България. Те казват: този дух на България, последният наш почетен председател, при когото ходих да се подпише, е кавалерът на ордена за храброст полк. Петър Манолев от тези, които бранеха София. И той се пребазира в небето. Но небето е нравствено. Той каза: Пазете тази нравственост. От кого да я опазим. Тези хора ме убеждават с някаква примитивност, че всичко може да стане.
И накрая, все пак тази комисия е налучкала, че това, което е станало с „Божурище”, е нещо, което не може да става. Да не говоря с квалификации престъпление и т.н. Но вижте как завършва. Очевидно, че това е вече ликвидирано, не можеш да го върнеш. А пък решението на Върховния административен съд не искам да коментирам. Първото решение беше в полза на това, че Министерството на културата според мен абсолютно законно, ние много време бяхме по летището, по сградите, които имаше, го обяви с паметник на културата. И там има констатации, че трябвало да се правят изследвания. Информирам ви, компетентните изследователи в България бяха там и в комисията, и обхождайки летището. Това е от Националния исторически музей, неговият председател Божидар Димитров, той представляваше тази институция, там беше покойният доц. полк. Петко Йотов от Националния военно-исторически музей, към който се числеше всичко, свързано с авиацията, Института по военна история към Генералния щаб, Националния военен университет също и Института на БАН по история, акад. Георги Марков. Аз също се занимавам с изследователска работа, аз бях ректор на Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски”, след това бях десет години създател на Института за космически изследвания към БАН. Най-значимите проекти на България в Космоса го направиха ето тези хора. Е, кои да им кажем?
Това че те са, попаднали на това нещо – извинете ме за израза – но пийте една студена вода, досега било каквото било, от сега нататък държавата да вземе мерки да не се допускат такива провали. Тъй като случаят с „Божурище” е точно такъв.
Искам също да кажа, че щяхме да имаме среща с главния прокурор. Ние сме съпредседатели със заслужилия летец на България Тома Ковачев, ние сме в дълг към тези, които си отидоха и които ни завещаха летището. Защото народ, държава, всички са спасявали летището, самолетите от разораване. Не искам да влизам в подробности, но ние сме в дълг пред поколенията. Аз ще ви кажа, че за летището в центъра на Берлин „Темпелхоф” град Берлин направи референдум за всички граждани какво да правят с летището. И те не го разрушиха, то е на гражданите и сега и всеки момент може да влезе в трафик. На летището „Бурже”, което е в населено място, се провежда през година световен аерокосмически салон. Кои сме ние? Някой иска да ни вземе това, което е останало от България! Пак повтарям, аз не преувеличавам, ние сме в дълг пред поколенията, защото те питат: защо го погубиха.
И ще ви кажа накрая. След първото заседание на Върховния административен съд, който реши в полза на това, че продължава да бъде паметник на културата, което беше прецедент и този абсурд, който тук е написан, колко години нас не ни пускаха на летището, то беше обрасло в тръни, на 2 юни за четири часа ни пускаха да се положат венци пред загиналите. Там има паметници на загиналите, то наистина е свързано с толкова годишен летателен труд, толкова хора са минали. Миналата година свежо в паметта ни отбелязахме сто години от българското самолетостроене. Първият самолет, който е полетял, е пак от това „Божурище”, ето книгата в колегата Велчев, той е също от авиацията, но нека да не казват, че това е летището на господин Велчев. То не е и мое, не е и на Тома Ковачев, то е на България. Няма да ликвидираме паметта на България, защото това е част от паметта. И ми казват, първият заход (извинете за термините, които използвам), първият опит да стане паметник на културата, що писма имаше от Българската аерокосмическа агенция (има интересни неща, но няма да ви показвам изписаните и нечетени папки и документи, митинги и какво ли не), не искаха да бъде чуто гражданското общество. Единият път факторът, от когото зависеше, не ни прие, прати ни на някакъв говорител, той каза: това е бизнес! Бизнес ли? С друго да, но летището не го даваме за бизнес. На друго място казаха: въпросът е политически. Попитах, кое е политическото? Също няма отговор. И накрая, когато даже на тези господа собственици, да речем че са италианци или част от тях са италианци, им беше предложено и ние не сме против, който иска да инвестира, има такъв голям кър там и на много места, защо ще погубиш нещо, което наистина е паметник, и ще създадеш нещо, което никой не е уверен какво ще създадат. Може да го продадат утре, те са собственици.
Когато говорихме за това и те излъчваха сигнали, министърът на отбрана, да не споменавам имена, нямат значение имената, казват, ние сме напреднали в преговорите да им дадем друга територия, друга земя, да строят. Нищо против. И накрая те осъдиха държавата в лицето на Министерството на културата, като петчленният състав накрая каза: без право на обжалване. И дотук с всякакви други искания към летището.
Този доклад на комисията остана без последствия. Аз ви моля, като ръководството на Министерството на културата и парламентарната комисия, която се занимава с културата, да ни кажете какво е фактическото състояние днес, за да знаем ние какво да правим. Хората ни питат: дотук ли е всичко? Между другото те, разполагайки със собствеността, демонстративно разораха пистата. Имаше писта, защото казват, летище нямало, а писта има. Хангарите, които бяха паметници, немски, сринаха ги до основи. Който има желание и има време, в интернет може да види. Младежта иска да лети. Училището в Долна Митрополия също го закриха. Питам защо? Няма кой да отговори. Ето сега, няма кой да пази нашето родно небе. Питаме защо? Никой не отговаря. А ние сме в една държава.
И сега в самия край аз си спомням, вашите колеги от административната гарнитура на Министерството на културата, ни предложиха: хайде да направим компромис, съгласете се тук да направим една алея с три-четири макета на самолети и вълкът сит, и агнето цяло. Ние сме собственици, ще си строим нашия индустриален парк. А толкова се индустриализира България, че не искам да коментирам този въпрос. Извинете ме! Питаме ги, защо там, а те казват: помогнете или подпишете, че ще направим тази алея и това ще го наречем музей и да се скрият томахавките. Отказахме, защото какво значи пет самолета? Табелка „Тук е било летище „Божурище”.” Това пък на нищо не прилича! Аз виждам, че в предното правителство премиерът е подписал – това не го бяхме виждали, защото отказахме, бяхме с полковник Тома Ковачев, протокол № 16, извлечение как те ще създадат музей на авиацията, ще бъде за чудо и приказ! А това, което бяхме замислили и в него участваше Мессе Берлин, Дойче луфт унд раумфарт и т.н., това е Асоциацията за аерокосмическа индустрия на Германия. Историята не само на България е там. В периода, в който започва да функционира аерогара София, това е Божурище, лети „Сидна”, след това става „Ер Франс”, „Луфтханза” през цялото време. И българи са летели по линията до Истанбул. „Ер Франс” по линията през Европа, това са 20-те години.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Да се върнем към днешния казус, генерале.
ГЕН. БОРИС БОНЕВ: Завършвам. Това, което се беше приело на комисията, да се одържави имотът, ние инициативният комитет, трудно влизаме в контакт с тези фактори, които движат нещата. Аз ви моля като комисия да ни информирате как стои въпросът със съдбата на този доклад на Анкетната комисия, защото той е само предложение за решения. Тези решения, макар и не съвсем точни, но те трасират някакъв път, по който може да се върви нататък. Или всичко е дотук?
Положително е, че с ръководството на гр. Божурище, то е ново, ние сме от една страна, както виждате. По-рано воювахме и с ръководството на гр. Божурище, което беше избрано по особен начин, та всички сили бяха срещу това, което трябваше да стане. Ако има какъвто и да е шанс, като лично аз и инициативният комитет сме против тези измислени музеи, които ще ги сложат там, за да кажат: ето ние го погубихме, но направихме някакъв музей. Това не може да бъде музей. Ставаше въпрос за действащо летище, то не пречи на трафика, с всички направления за развитие на модел клубове, изучаване на аудиовизуални средства на историята на света в авиацията и космонавтиката и особено на нашата българска. Това е мястото му в София. В Крумово съм служил, знам го, но не там е мястото на музеят, тук е историята на авиацията. И ако има такъв шанс, аз ви моля за съдействие, защото има решения, има записано какво ли не. Предвижда ли се чрез Министерството на културата или Министерския съвет най-после да си кажем: дайте да се преборим за летище „Божурище”, нищо че е вече гола поляна! Това че казват, нямаме пари, измориха се хората да питат къде са парите на България, та няма пари. Има хора, има институции извън страната, с които се надявам да можем да направим такъв международен музей, но действащ и нашите млади хора да го ползват.
Благодаря ви, извинявайте, ако съм се увлякъл, но това е изключително обемна тема и не можех да не кажа няколко неща.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, генерале. Благодаря Ви за всичко, което ни представихте, защото то е достойно за уважение и отношението, което вие влагате. Ние сме в един Бермудски триъгълник, генерале, по този казус. Казвам го метафорично, защото всеки път, когато започваме този разговор, той е наситен с мотивация и с желание, ако можем да върнем времето назад и да не се случи това, което имаме като развитие на процедурата. Минали сме през всички видове разговори с колегите от Министерството на културата от тихи и някак съпричастни, до бурни и откровено по-емоционални дори отколкото е нормално в тон на едно делово заседание, и не сме напреднали много.
Това, което мога да кажа, е, че в нашата комисия сме съмишленици по този въпрос и ако има институция в България, която би могла да бъде част от решаването на проблема, на мига ще се обърна към тях да участват в следващото заседание и да направят необходимото от тяхна страна, за да се случи някакъв напредък, някаква промяна, някаква корекция на процедурата, някакъв тип, макар и частичен, успех, ако не пълен.
Но тъй като днес ние сме заедно с колегите ни от Министерството на културата и те най-пряко са ангажирани, аз отново – тъй като казвам, че това е пореден такъв разговор в нашата комисия, просто е първи с вашето участие – аз отново ще ги помоля за отношение, за актуална гледна точка по въпроса, ако има, и отново ще дам знак и към тях. Ако, колеги, вие считате, че можем да потърсим съдействие от главен прокурор, от главен съдия, от която и да е друга институция, ще го направим заедно, ако в рамките на вашите правомощия вие стигате до един предел, от който нататък не можем да направим повече никакви полезни стъпки. Но нека към този момент за колегите, които са тук от Гражданската инициатива „Да защитим летище „Божурище”, да стане ясно докъде сме по този общ път, по който всъщност всички се движим заедно.
Заповядайте, госпожо Петрунова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Първо да кажа на всички „Добре дошли!” Няма да се впускам в подробности, Вие казахте много от нещата. Само за информация за гостите на Комисията ще кажа, че Министерството на културата беше подложено на такава въздушна атака от господин Велчев цялата 2015 г., цяла ескадрила. Аз знам, че лично за него това, което сме направили през тези 2015 г., е недостатъчно, защото той е военен и иска да види крепостта превзета, няма да се занимава тук със строяване на войници, подготовки на обози и т.н.
Аз бих казала, че за мен този казус не е враждебен и не е нещо, с което министерството воюва. Напротив, аз мисля, че министър Рашидов е един от хората, които са направили нещо за това и вие го знаете много добре. Сегашният състав на министерството – също. От самото начало, колкото и да ни беше тежко, минахме през всички етапи. Лично за мен трябваше просто да си подредя и тук многократно на Комисията съм давала пълен и точен анализ на всичко, каквото се е случило до този момент. Нещо повече, със съдействието на господин Велчев, който ни предостави и специална литература, възложихме на Института за паметници на културата да направи един много подробен и сериозен научен анализ. Защото след това решение на съда, което тук цитирахте, повярвайте, на Министерството на културата му беше изключително трудно да може само да защитава един куп допуснати процедури преди него и въпреки него. Трябва да си кажем откровено и ясно няколко неща.
Първо, никога за нито кратък период от време летище „Божурище” не е било обявено за паметник на културата и не е било с такъв статут. Второто, не Министерството на културата е подписало становище или заповед с отпаднала необходимост, а министърът на отбраната тогава, не си спомням името му, който доброволно се е отказал от една територия, за която ние сме абсолютно убедени, че има своята историческа и национална стойност. Но сега ние трябва да върнем обратно неща, грешки, допуснати от други министри, от други хора. Регионалното министерство чрез тогавашния кмет е допуснало да бъде разрушена една постройка, с което ни лиши и от малкото доказателства, които да използваме, защото процедурата по обявяване на един паметник не е никак лесна и тя както има привърженици от страната на тези, които искат да бъде обявен паметникът, така има и противници от тези, които пък искат да спрат тази процедура. Така че ние трябваше да извървим всички тези пътеки, тези комисии да се направят. Всичко това е свършено. Аз не случайно съм поканила тук колегата арх. Джуркова, която ще ви запознае с крайната фаза. Ние сме пред обявяване на паметника за историческо място. Всичко, каквото е било по силите на Министерството на културата, е направено.
С цялото ми уважение, това, което казахте, че някой надменно ви е казал, че е въпрос на бизнес, за съжаление, е много вярно. И то не касае Министерството на културата, което е ваш приятел и ваш сътрудник.
Аз ще завърша, за да дам думата на арх. Джуркова да каже по-конкретни данни. Чука се само на една врата. Нашата врата е отворена. Ние правим всичко по силите си. Почукайте и на други врати. Това трябва да бъде едно колективно решение. Защото земята е продадена, злото е сторено, сега кой ще го оправи, не знам. Дори когато го обявим за паметник – ще си позволя и тази реплика – нататък ще ни предстои пак тежка борба. Кой ще го издържа? Как ще се направи този музей на летците или каквото там ще се направи, действащо? Под чия егида ще бъде – на Министерство на отбраната ли, на Министерството на културата ли? Защото Министерството на културата знаете, че има такива структури с културна насоченост. Много въпроси изникват. Кой ще плати сумата, която е платена от въпросната страна, която никой не одобрява, но те са платили някаква сума. Изобщо никак не е лесен казусът, повярвайте ми! Не се измъквам по никакъв начин, ние стоим зад желанието и помагаме с каквото можем.
Сега давам думата на арх. Джуркова да ви запознае с конкретните действия на министерството.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, арх. Джуркова, накратко, защото ние фактически сме в ситуация, в която трябва да решим ние заедно от кого още да търсим помощ. Очевидно, ако ние, тук седящите, бяхме в състояние да намерим решение, щяхме да го намерим. Всъщност заедно трябва да решим къде още да се молим. И дори с цената откровено на молба на някакъв прецедент, на някакво изключение, ако може да се намери решение, да се намери. Заповядайте.
АРХ. ДАНИЕЛА ДЖУРКОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Аз се занимавам с летище „Божурище” от две години, просто защото от тогава управлявам тази институция. Мога да ви кажа, че до момента вече сме взели и намерили всичката възможна информация, изписана където и както сме могли, за да достигнем до един извод да обявим – защото заключителната оценка на такъв сложен обект изобщо не е лесна и той е сложен не само по неговата характеристика като летище и летищен комплекс, а и като собствености, което всъщност е най-сложната работа, а и като действащо летище, това, което вие искате да стане. Нещото, което предстои да направим, защото заключителната оценка ни е почти готова, е да предложим на министъра обявяване на един паметник на културата. Оттам нататък обаче с режимите, които предстои да се обсъдят и приемат за неговото опазване, възникват страшно много въпроси какво правим със собственостите там. Защото мога да ви уверя, че в момента летището би могло да бъде действащо. Но това е идеалният вариант. Така както са минали документите през общината за развитието на тази територия, така както в момента седи въпросът със собствеността на летателното поле, защото само летателното поле е продадено, другите имоти все още са на Министерството на отбраната – докога? – не мога да ви кажа. Но не е и наша работа.
Така че на въпроса на уважаемия председател на Комисията. Това, което трябва да се направи, за да бъдем сигурни, че можем да изработим едни коректни режими и да не бъдем атакувани от всякакви инстанции и отново да паднат в съда всичките действия, което ще се постараем да не стане, трябва да се обърнем към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията може ли въобще да имаме там действащо летище, ако стигнем до тази опция, и Министерството на отбраната, което владее другите имоти, които са една основна част от постройките на първоначално възникналото летище, които, мога да ви уверя, че не са съборени, съборена е една-единствена постройка. Хангарите стоят.
Аз ще си позволя в момента, в който внесем предложението към министъра на културата, в Специализирания експертен съвет, който трябва да разгледа нашето предложение на Института за обявяването на този паметник, което предстои съвсем скоро, бихте могли да присъствате, да разберете и да чуете какво седи и каква оценка е дадена на всяка една съществуваща сграда до момента. Включително летателното поле, включително възникването на селището и всичко, което казахте тук. Ние сме, мога да ви кажа, че сме на ваша страна. Естествено на нас това ни е работата – да опазваме културното наследство на България с всякакви възможни усилия и средства.
Аз изслушах доста проблеми. Имаме доста проблеми, но това за Института в момента е мисия, защото това ни е работата. Но проблемите със собствеността не са наши и просто не можем да ги решим. А няма как да задължим частни собственици и да им обясним, че нямат право да обжалват нещо в съда.
Това са възможностите: Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на отбраната, въпреки че те са казали вече веднъж, че не ги интересува това летище. Сега чакаме второто писмо, написали сме до министъра на отбраната, да ни потвърди важно ли е за него или не е. Предстои да получим отговор, надявам се. Но не виждам как Министерството на културата може да махне с вълшебна пръчка и това да стане отново действащо летище и всичко да е идеално. Можем да го направим паметник. Позволявам си да използвам стара дума, то ще бъде недвижима културна ценност. Оттам нататък обаче нищо повече не можем да помогнем да му се върне летателната функция, което всички ние много желаем, защото, да, прав сте, това е едно уникално летище, с уникален природен феномен и т.н.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, госпожо председател. Госпожо Джуркова, аз искам да ви благодаря за това, което казахте. Никой според мен и от Инициативния комитет не иска вие да го правите летище. Вашата задача е точно тази – да го направите паметник на културата. След това, вие знаете в закона как е, че паметниците на културата имат три вида собствености: държавна, общинска и частна. Какво ще правят собствениците, дали тогава ще се съгласят да го направят действащо летище или най-после ще се вразумят да го заменят за другите им обекти, както вие казвате, има военни обекти, това е техен избор. Но те трябва да се съобразят. В Италия са толкова строги законите, че всичките тези досега да са в затвора. Колегите тук реагираха, вие сте права, колеги, предполагам, че това, което те са изследвали, са съседните обекти, където има запазени хангари и хангарите са си там. Хубаво е, че първата аерогара в България стои, не са посмели да я съборят. Разчистиха хангарите. Наистина това е голяма загуба. Не знам защо събориха и новия хангар, предполагам, че единствената цел е да си върнат част от инвестициите, продавайки скрап. Защото на стария хангар една врата беше три тона. Но конструкциите бяха така направени от германците, че човек сам отваряше вратите на хангарите. И то хангар на 80 години. Както и да е, това е една загуба.
Защо решиха трябва да разкопаят полосата на всеки сто метра? Според мен, за да покажат нещо, което за мен е цинизъм! Да покажат, че България няма история, че няма авиация! Аз не мога да си го обясня, защото като човек от бизнеса трябва да ви кажа, че ако тръгнат да строят там този технологичен център или каквото и да е по проект, никога, казвам ви, няма инвеститор, който да унищожи складовата база. Това са хангари, които бяха прекрасна складова база. Още повече, да разрушат и пистата, която е 37 метра широка и 800 метра дълга, което е една инфраструктура за машини, плац за строителство, каквото искате. С тези действия те показаха, че нито ще строят, нито ще се съобразяват с българските закони.
Съдът не е казал, че не е паметник на културата, просто всички мерки, които са взимани още от уважавания от мен проф. Данаилов, който първи го обяви за паметник на културата, до Вежди Рашидов, който също очерта границите на паметника на културата, това беше саботирано отвътре от министерството – не от вас, да не помислите, че обвинявам някого – вътре от Министерството на културата, за мен е чисто корупционна сделка. Единствената претенция към вас е, че не е паметник на културата, защото не беше обявено в „Държавен вестник”. Само това, а не че не е паметник на културата.
В решенията тук ясно е казано – това все пак е парламент, това е парламентарна комисия, вие сте чели становищата, навсякъде се казва, че това е безспорен паметник на културата, навсякъде се подчертават злоупотребите при сделката. Аз ли да мисля за собствениците, след като без тяхно участие не могат да станат тези злоупотреби с преоценки на имоти. То е смешно, то е очевадно и ако прокуратурата, защото говорим кой трябва да се занимава, аз мисля, че главният прокурор трябва да се заеме с това нещо. Не може един имот с цялата тази изградена инфраструктура – летище, както проф. ген. Бонев каза, че е чудно защо липсва летище (всичко е направено умишлено), да се потърсят оценителите, прокуратурата да се заеме с тях и да се потърси защо тези оценители дават на този имот оценка 9,80 лв. на квадратен метър с писта, която е не знам колко милиона, защото оценители са ми казвали, че цената на пистата е със стойността на един километър магистрала, а те го оценяват на цена, на която няма и такъв балатум. И защо съседен имот, който е чисто селскостопанска земя, е оценен на 17,50 лв.? Сами се сещате – за да може да се направи цялата тази давалера.
Няма смисъл да ви чета тук и да ви казвам, вие сте се запознали, всички ние го познаваме изцяло този доклад. Самият факт, че в проекторешението е казано, че това е безспорен паметник на културата, това е 100 страници доклад. Ние изслушвахме професори и всякакви хора, които са запознати надълбоко.
Вие сте на прав път, аз затова ви благодаря, точно това се иска. Защото вижте какво казва тази комисия в Народното събрание: „Като отчита безспорното историческо значение на летище „Божурище” и констатираните в доклада предложения, Народното събрание възлага на българското правителство да предприеме спешно всички възможни мерки за съхраняване на историческата памет.” Ами само този текст би трябвало да покаже. С този протокол и този заместник-министър, който го е подписал, да се потърси най-строга отговорност, защото това е подсъдимо. Да не говорим, че тук Военна прокуратура още когато са поставили въпроса (тук е описано в доклада), военният прокурор казва, че прекратява сделката, защото има опасения да се нанесат щети в особено големи размери и за национална сигурност, и всичко. Добре, след като ги има тези неща, един заместник-министър, който няма право, това юристите ще го кажат, след като Министерският съвет взима решение министърът да подпише тези неща, той случайно излиза в отпуск и кара заместника да подпише. Ето затова е прокуратурата, затова говорим, че когато има съдебна система, те трябва да се сезират. Искаме да има възмездие, да има наказани заради цялото това безчинство.
Аз не ви упреквам, пак повтарям, аз ви благодаря за това че най-после, десет години ние говорим, тези хора тук са идвали, те са заслужили летци, там им е минал животът, говорим и навсякъде те подминават. Затова ви благодаря за това, което правите. Аз лично не очаквам нищо друго, просто се обявява за паметник на културата, пък след това вече как ще процедираме, ще видим. Ето и ген. Бонев спомена, има италиански концерни, които искат да направят нещо. Средства ще се намерят, там може да се направят школи за ултралека авиация, за лека авиация. Дайте възможност хората след това да инициират всичко това нещо. То не е задължително да остане на Министерството на културата, то е паметник на културата и не може да се пипа освен за летище. Толкова! Оттам нататък ще се намерят средства. А не както казват, това като го четеш, то е подигравка с паметта. Това решение, което е, да построят 140 квадрата сграда музей на авиацията – подигравка! Да ми даде някой 1046 декара, аз да направя къща от 140 квадрата!
Няма да продължавам, мен сте ме слушали достатъчно много, не искам повече да говоря по този въпрос. Благодаря ви, за мен ще е всичко, ако се обяви за паметник на културата. Това е достатъчно – вие връщате и запазвате паметта на българите. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Велчев. Позволете ми на този етап от разговора да помоля за следното. Разбирам, че сте в кореспонденция с Министерството на отбраната и с Министерството на транспорта. Ако има такива писма, които са изпратени към тях в очакване на някакви становища, моля да ни предоставите копия от тези писма, за да можем и ние допълнително да се включим в процеса на взимане на тези решения. Можем да се обърнем и да поканим и министъра на отбраната, и министъра на транспорта, можем да изискаме тяхното отношение поради огромния обем процедури и документи, с които те работят. Както ни е известно, това са хора, които са наистина пренатоварени. Имаме възможността поради личния си ангажимент към казуса да поискаме техния личен ангажимент за становищата, с които те ще излязат. Така че да не изчакаме да дойдат тези по протокол, по процедура някак отбиващи номера, с извинение за разговорния израз, писма, а просто да изискаме, поне да настоим за едно по-специално отношение поради характера на казуса.
Това е по отношение на транспорта и отбраната.
А що се отнася до тази част на изказването на господин Велчев, която касае цялостния преглед на процедурата, тук поемам ангажимент да потърсим за среща и главния прокурор господин Цацаров. Считам, че е редно той също да бъде запознат в резюме с копие от цялата документация и по реда и с правомощията, с които разполага, да се разпореди и да прецени как да процедира.
Тоест дори от днешното ни заседание да произтече от наша страна някаква възможност за стъпка, за усилие. И докато работата на прокуратурата все пак е нещо, към което ние не бихме могли – освен да изразим отношението си – да се намесим нито по някакъв начин да я насърчим, то по отношение на работата на изпълнителната власт и на становищата на министерствата имаме съвсем пряка възможност за комуникация и в този смисъл за подкрепа на тези решения, които биха били в полза на общото усилие, което вие се опитвате да постигнете.
Виждам, че и полк. Ковачев дава знак. Заповядайте.
ПОЛК. ТОМА КОВАЧЕВ: Уважаема Комисия! Искам да кажа няколко думи от името на Инициативния комитет, на който аз съм председател, за спасяване на историческото летище „Божурище”. Летището е паметно за българската авиация. Създадено е преди повече от едно столетие. Любопитно е да знаете, че в Европа няма такова старо летище, другите са на 30, 40 години до 50 години, не повече. Това е едно от най-старите летища не само в Европа, но по моему и в света. Това е нашата национална реликва.
Оттук на 1 август 1915 г. излита първият български самолет, създаден от известния на света български авиоконструктор и пилот Асен Йорданов. Той е и възхоплавателен педагог, написал е над 70 книги по авиация. Даже американците заявяват: Нас на авиация ни е учил Йорданов (Джорданов му казват). Тоест ние, малка България, сме учили другите хора на авиация в света, включително и американците.
Тук е създадена първата аеропланна работилница в 1917 г. Извършени са първите парашутни скокове – 1925 г. Открита е и първата аерогара в Югоизточна Европа през 1930 г. А през въздушната война, която България води, имам предвид Втората световна война, в 1943-1945 г. оттук са излитали, бих казал, безумно смелите летци-изтребители, защото при убийствено съотношение на силите са защитавали от англо-американската авиация небе над София.
Летището е най-значимият автентичен паметник на авиационната история на родината и нарежда страната ни сред европейския и световен културен и цивилизационен елит в края на 19 и началото на 20 век.
Завършвам с това: предложението на Инициативния комитет по чл. 101 от Закона за държавната собственост то да се одържави.
Това е, благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, полк. Ковачев. Чухме позициите, съвсем накратко ако имате да допълните нещо, за да можем да обобщим. Заповядайте.
ВИКТОРИЯ ЙОСИФОВА: Съвсем накратко. Уважаема госпожо председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми депутати, уважаеми господа заместник-министри! Аз бих желала да наблегнем на следното обстоятелство и просто наистина да се извърши и там проверка. Ние получихме извлечение от Протокол № 16 от заседанието на Министерския съвет от 23 април 2014 г. Чисто юридически, тъй като съм юрист, мога да ви кажа, че организационният договор изначално смятам, че по принцип е невъзможно да бъде изпълнен. Обяснявам защо. Аз съм нахвърлила няколко бележки по него и има неща, които самият собственик обещава, но няма как да извърши поради невъзможността в срока на договора да бъде осъществено това нещо.
Първо, той предлага да бъде извършено строителство на даден обект. Преди това обаче е необходима промяна на предназначението на територията, а това е един процес, който отнема минимум година, година и половина с всички съгласувателни процедури, които са на територията на Община Божурище, областта Божурище, със съгласуванията, които са необходими в съответното министерство.
Самият организационен договор е изготвен за министър, а е подписан от заместник-министър, като само отзад е отразена заповед. Чисто юридически не може така.
На следващо място, тук е посочено приложение – изготвен проект. Този проект може да е работен проект, но той не е одобрен. Как може един неодобрен проект да бъде част от такъв сериозен договор? Ние направихме сега и бърза справка в нашата община, такъв проект никога не е входиран, не е одобряван и по никакъв начин няма никаква информация за него при нас.
На следващо място, те ангажират министерството да им съдейства по процедура, която касае чисто общината. Процедурата, която е за промяна на предназначението, е регламентирана от закон. Трябва да се върви по закон, а не да се съдейства, там няма такива съдействия, там имаме срокове, правила, необходими документи и се минава на следващ ред.
Проверихме и следното нещо. Те са ангажирали и смятам, че са подвели министерството, като са казали, че ще изградят авиационна алея. Тази алея не е изграждана и никакъв проект от тях няма. Има работен проект на територията на Община Божурище, който е само работен идеен проект. Идея. Който между другото е входиран в Държавен фонд „Земеделие” лично от общината и е отказан от Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие”, тъй като всъщност общината е искала европейски средства, а не този инвеститор, който е предложил да го изгради. Някак си тук вас ви подвеждат. Да подведеш едно министерство, тези хора наистина не постъпват коректно. И това трябва да бъде взето предвид.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Йосифова.
Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа! Въпросът за съдбата на летище „Божурище” е обсъждан многократно, аз поне съм участник в обсъжданията от 2013 г. и трябва да кажа, че и днес, тъй като много пъти са присъствали, освен господин Велчев, хора, които наистина са защитавали това да бъде запазена в случая част от българската национална история. Вие завършихте по един наистина впечатляващ начин, полк. Ковачев, като казахте, че тези хора, които са работили преди повече от сто години, фактически наредиха България в тази сфера като част от европейския цивилизационен елит. Защото сега, когато се връщаме назад в миналото, виждаме колко много неща са направени, които са държали едно изключително високо ниво и на българската държава, и на хората, които са имали отношение към летище „Божурище”, към българската авиация.
Много сложен наистина е казусът. Аз пак ще припомня, господин Велчев вече каза, че този процес започна по времето, когато министър на културата беше проф. Стефан Данаилов. Не стигна времето тогава, за да може да се приключи процедурата. Виждаме в тези години след това като че ли имаше и време на отчаяние, като че ли никаква светлина не се виждаше. Аз си мисля, че Комисията по културата и медиите винаги е имала едно изключително доброжелателно отношение. Наистина това не е в нашите компетенции, но желанието ни е било да подтикваме, да търсим решение, да бъдем помощници в решаването на този въпрос.
Смятам, че днес чухме доста нова информация, която мисля че дава една надежда. Защото без съмнение всички хора, които са се занимавали през тези години, въпреки трудностите, въпреки създалите се обстоятелства, искат намирането на едно справедливо решение.
В този смисъл аз като член на Комисията подкрепям това, което беше съобщено и като една възможност, която вие казахте, вече наистина да бъде облечено във факт това, за което винаги се е говорело тук – да бъде паметник на културата.
И разбира се, въздаването на справедливост също е може би част от очакванията на хората, които са имали отношение по казуса с летище „Божурище”.
Така че си мисля, ако трябва нашата комисия отново да изрази и подкрепа, и да може да се върви напред в следващи стъпки, вероятно не само Министерството на културата, а Министерството на транспорта, Министерството на отбраната. Като че ли до този момент важното беше с доклада, който беше цитиран, с решение на Народното събрание да се обединяват усилията, защото мисля, че дълго време стояхме на едно и също място, без придвижване напред. И ако сега има възможност и шанс това да се случи, нека да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Господин Банов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз мисля, че самоуважението ни изисква тук поне да споменем и да се каже името на този, който го е продал. Изговорихме сумати неща, искам тук да се каже кой го е продал, кой е военният министър, който продаде това летище. Всички сме зад една кауза, институтът ще си свърши работата, както виждате категорично. Свинаров е. Какво да коментираме повече?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Госпожа Петрунова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз само две неща искам да кажа. Първо, по отношение на договора. Много хубаво, че сте се подготвили така внимателно. Дали сте си сметка, че Министерството на културата не стои зад този договор, доколкото той е подписан преди нас, но ще бъде за нас много добре, ако ни изпратите като официално писмо вашите препоръки и забележки, които тук изчетохте. Това ще бъде добре.
Второто, което искам да кажа, тъй като съм изцяло убедена, че във връзка с ангажимента, който сме поели, до края на февруари ще се проведе и този Специализиран експертен съвет към министерството, който ще даде статут на паметника. И той е отворен, затова каня всички – кмета, разбира се, Вас като юрист, господин Велчев, защото винаги на такива обсъждания е полезно, когато имаме странични гледни точки. Тъй като съм абсолютно убедена, че ще имаме и противници на самия съвет.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Това, което в този момент поемаме като ангажимент, е следното. Моля ви да получим утре писмата, които са част от кореспонденцията ви с отбраната и с транспорта. Още от понеделник от наша страна към съответните министри ще бъдат изпратени писма с настояване за специално отношение по казуса, на базата на което ще поканим и двамата министри, за да ги запознаем по-подробно в Комисията, ако това е необходимо от гледна точка на взимането на решението.
Това, което ще направим също, е ще се обърна за среща и към главния прокурор, в която среща ще поканим да участва и представител на вашия инициативен комитет, за да може наистина да бъдем максимално достоверни в това, което представяме.
В този смисъл бих помолила колегите ми от Комисията да направят една своеобразна вътрешна група за комуникация между Инициативния комитет, между Министерството на културата и нас, за да можем всички едновременно да бъдем в течение на развитието на процедурата и да не е необходимо да се срещаме периодично в рамките на едно заседание, за да знаем какво се случва.
В момента, в който в рамките на следващия месец оттук нататък имаме извървени следващи стъпки, най-важната от които е тази, която е в компетенциите на Министерството на културата и на арх. Джуркова, предполагам, че ще имаме възможност и вече за ново развитие на казуса.
Така че към този момент единственото, което бих искала да кажа в заключение, е, че всички ние тук присъстващите сме заедно и няма да спестим усилие или минутка време, ако можем да ангажираме друга институция с правомощията, които имаме, ще го направим, за да стигнем максимално близо до един резултат, който да бъде удовлетворяващ и да бъде поне частично на висотата на тази следа, историческа и културна, която вие и предшествениците ви сте създали.
Благодаря ви още един път, че бяхте тук в Комисията с нас! Благодаря на Министерството на културата за участието в дългото заседание, за всички въпроси, които обсъдихме и за отличната комуникация.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Колеги, на вас приятна почивка!

(Закрито в 17,25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова