Допълнително обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 502-01-60, внесен от Министерския съвет.

---

На 9 февруари 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Допълнително обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 502-01-60, внесен от Министерския съвет.


Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 16,05 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимия кворум, откривам днешното извънредно заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание е предвидена следната точка: Допълнително обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство № 5-02-01-60, внесен от Министерския съвет.
Имате ли други предложения по дневния ред, колеги? Няма предложения.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – Няма.
Благодаря ви. Дневният ред е приет.
На заседанието от Министерството на културата присъстват: госпожа Бони Петрунова, заместник-министър – Добре дошли на целия екип, госпожо Петрунова! Весела Щерева, парламентарен секретар, Татяна Цветанова, изпълняваща длъжността директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”, Меглена Кацарева, главен юрисконсулт. Благодаря и на вас за подкрепата в работата ни.
Колеги, след второто гласуване на законопроекта в Комисията по културата и медиите се получиха писма от сдружение „Български музеи”, Националния исторически музей и регионални музеи във връзка с текста на чл. 150 от законопроекта. Своевременно бе изпратено писмо за становище до министъра на културата. На 5 февруари се получи и отговорът. Цялата кореспонденция е на вашите електронни пощи.
Имате думата за изказвания. Професор Станилов, Вие имате основна роля в този творчески процес. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз съм съгласен с писмото на Министерството на културата за това, което отива в Преходни и допълнителни разпоредби, само че имам една добавка, която е в съответствие с писмото, което имаме от Сдружението на музеите. И тази добавка гласи следното:
„Лицата, които до влизане в сила на този закон са получавали разрешение за извършване на теренно археологическо проучване, но не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, могат да кандидатстват за издаване на разрешение по чл. 150, ако притежават образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление „История и археология” със специализация или профил по археология (дотук беше на министерството и моята добавка е следната), имат 10 години професионален опит като археолог и най-малко два пъти са били ръководители на теренно-археологическо проучване.”
С това се съобразяваме с изискването на сдружение „Български музеи”, които са го написали конкретно в този му вид, и удовлетворяваме правната норма на завареното положение. Оттам нататък след влизането на закона в сила други по този параграф не могат да кандидатстват. Това затваря вратата, така да се каже, за непрофесионализъм и изчерпва проблема.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. От Министерството на културата ще вземете ли отношение по предложението? Заповядайте.
МЕГЛЕНА КАЦАРОВА: Добър ден! Така предложената добавка според мен значително завишава критериите за кандидатстване на заварените случаи. Освен че министерството предлага образователно-квалификационна степен „магистър” в професионално направление „История и археология” със специализация или профил по археология, което означава, че магистрите, тоест хората, които притежават дипломи със степен „магистър”, са учили под някаква форма археология. Към това Вие добавяте плюс десет години. Така ли да разбирам?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така.
МЕГЛЕНА КАЦАРОВА: Завишават се значително критериите.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако това не стане, се обезсилва всичкото, което слагаме в § 22. А ако го запишем, какво е ограничението?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Мога ли да кажа? Това наше предложение, което е за тези, които са завършили направление „История” с профил, специалност или направление „Археология”, идва във връзка с това, че до 1992 г. няма специалност „Археология”. Първите студенти, завършили специалност „Археология”, получават дипломите си в 1995 г. Ако те, да кажем, не са могли да си намерят работа до 2005 г., фактически хора, които са завършили по старата система, им изискваме десет години професионален опит. Ние, както казва нашата юристка, ще им поставим по-високи изисквания. Затова ние не възразяваме на допълнението на проф. Станилов, но да бъде „или”. При това положение колегите, които са завършили под каквато и да било форма „Археология”, няма да имат години в ограничение за професионален стаж. Те може да са работили пет години като археолози, но така или иначе те са завършили „Археология”.
Имам само един въпрос към проф. Станилов, ще има ли уточнение как ще се доказва този професионален опит – чрез трудови договори или чрез разрешителни?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Професионалният опит се доказва по един и същи начин. Той е на щат археолог в съответния отдел в музея и има копие от разрешителните, които са му давани като ръководител на разкопките. Ние всъщност обезсилваме инициативата да се направят ограничения и да се вдигне професионализма, ако го оставим без моето допълнение, без това „или”. Само квалификационна степен „магистър”, това предното защо го пишем, че искаме да има специалност, да бъде доктор, всичкото е излишно. Трябва да си остане така в § 22, този да го прехвърлим там и така да остане.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Професоре, аз останах с впечатление, че и на Министерството на културата, и позицията, която в резултат на юридическите консултации получихме, е, че Вашето предложение изглежда най-добро, единствено с редакционната промяна между „археология” и думата „имат” да се намира „или”, което предполага двете възможности и разширява максимално спектъра от участници. Не изключва, а обратното – разширява възможността за участие.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е след излизането на закона изключва ли определен брой хора, които не са завършили специалност „Археология” и пак влизат? Придобиват след излизането на закона тези десет години стаж и две години образователно-квалификационна степен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Преди да отговоря, ще кажа, че аз съм била близо 12 години член на Теренния съвет. В тази връзка категорично мога да кажа, че с тази добавка, която направи министерството, включваме всички, които под някаква форма са завършили археология. С Вашата добавка, която да не бъде прикачена автоматично отзад, а да бъде „или”, тоест практикували археология десет години и два пъти поне са били научни ръководители, Вие разширявате възможността и за хора, които не са завършили археология специално, но са станали специалисти на терена. Нали така?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това според министерството целесъобразно ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Ако смятахме, че е целесъобразно, щяхме да го предложим. Но сега се оказа, че „Атака” е малко по-мека от нас, ние сме малко по-твърди.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: С други думи, няма да слагаме „или”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Напротив, „или”-то е много важно, защото иначе, ако го оставите като прикачен текст към нашия текст, това ще бъде допълнително изискване към това – хем е завършил човекът археология, хем да има десет години трудов стаж и еди- какво си. Вие фактически увеличавате изискванията към колегията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, позволете ми все пак да се намеся тук и да кажа, че писмата, които ние получихме, бяха изпълнени с апел ние да преразгледаме този текст именно в посока да не ограничаваме възможностите, да не повишаваме изискванията, а да запазим максимално широк спектърът на възможни участници в този процес. И именно заради това бяхме всички заедно, съмишленици в това Министерството на културата да ни предложи текст и ние го направихме съзнателно заедно. В това заседание търсим решение именно за да не поставим хора извън този закон поради високи изисквания.
Предложението на професора с тази частица „или” допуска две групи на участници, вероятно максимално широкия брой участници. Вероятно е да има някой, който нито има специалността, нито има стажа, но това сигурно са наистина много малко на брой хора и няма как законът така да бъде формулиран, че да обхване до последния възможен човек. Поне трудно ми се вижда да създадем това в момента, при положение че имаме хубаво предложение да сложим „или”.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Аз исках само да допълня, че това, което прави проф. Станилов, е наистина доста облекчаваща процедура по отношение на писмата. Но трябва да кажем и друго, уважаеми колеги. Помним времето, в което се наложиха рестрикции и ограничения в други сфери на професионални изяви и си спомняте, когато излезе ролята, функцията и класификацията в регистъра на джипито, тогава всички лекари специалисти – тук и господин Лъчезар Иванов ще потвърди – всички лекари, каквито и специалисти да бяха, трябваше да завършат обща медицина и да имат обща медицина, за да могат да практикуват като джиипи. Когато се наложи да се управляват здравни заведения през задължителното изискване да имат завършен здравен мениджмънт, каквито и да бяха специалистите, управляващи здравни заведения, те завършиха здравен мениджмънт. И ако ние искаме да бъдем наистина хора, които да въведат правна регулация и да имаме съответното изпълнен със съдържание професионален опит и направление, трябва да кажем, че има възможности за тези, които по силата на допускането сега са водили теренни проучвания или пък имат желание да се занимават с това, спокойно могат да завършат една магистратура по археология и да имат своето право и пълно основание. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова. Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, аз искам да се обърна към Министерството на културата и да задам следния въпрос. Считам, че целта в момента е да може хора, които са квалифицирани, хора, които имат нужната подготовка, само те да имат право да извършват тези археологически разкопки. Считам, че това е една изключително права линия, която трябва да бъде въведена не само в Министерството на културата, а навсякъде, тъй като се изисква повишаване на квалификацията в целия ни живот. Човек се учи докато е жив – това е в момента повелята и считам, че това, което са предложили от Министерството на културата… Животът върви напред и ние вървим напред и изискванията за квалификация също трябва да се повишават.
Така че с риск да ми се обиди проф. Станилов, но аз считам, че ние трябва да защитим това, което Министерството на културата са предложили, тоест ние точно да посочим хора, които са завършили история и археология, само такива хора да имат право. Това че някога не е имало такива подготвени кадри и те по силата на това, че няма, аз мога да дам примери от живота много, примерно там, където няма аптекар-фармацевт, се дава на помощник-фармацевт до окомплектоването в малките населени места.
Завършвам. Аз ще подкрепя повишаване на квалификацията, защото културното наследство на България един път унищожено, няма как да бъде възстановено, както и човешкият живот. Затова считам, че трябва действително да помислим добре, да се направи така щото да се защити линията на Министерството на културата за повишаване на квалификацията. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Иванов, аз вВи благодаря също, но ще Ви помоля днес да вземем консенсусно това решение и да подкрепим текста с общото съзнание, че всички разбираме правилността на това решение от следната гледна точка. Никакво съмнение нямам в смисъла и ползата от повишаване на квалификацията, на образованието и на критериите и на нашата взискателност. Но отново си позволявам да Ви обърна внимание, получихме писма и аргументи от сдружения, от музеи и от хора, които вече са уважавани имена в нашата културна общност, и те изразяват тази позиция на притеснение, че ако лимитираме текста до предложението, което не беше доразвито с предложението на проф. Станилов, ще изключим към този момент един голям брой от културни, опитни хора. А с това по-гъвкаво, по-консенсусно предложение тези, които ще бъдат по някакъв начин ощетени, остават наистина много, много малко.
Затова ви моля да се обединим около това предложение, за да не създадем повод и възможност за критика, която може би ще бъде основателна, че сме проявили формализъм повече отколкото да се вслушаме в позицията на именити хора от средите на културата. Затова в предложението, по което работиха и нашите юристи, и проф. Станилов, и Министерството на културата успяхме да стигнем до тази формула с „или”, призоваваме ви, колеги, да се обединим около нея, за да не създадем, пак казвам, дори и най-малката възможност ако някой е ценен, ако някой е полезен с опита си, просто по формална причина в момента да го изключим. Това е моят апел.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да направя една аналогия към предложението към този закон, тъй като наскоро в Народното събрание гласувахме общопрактикуващите лекари, които работят към днешна дата и нямат специалност, на два пъти им удължавахме и дадохме възможност и срок, в който те да се приведат към закона. Освен това предложение, което е направил проф. Станилов, може да ви предложа един вариант, примерно да бъде „или хората, които имат желание, примерно до две години да придобият степен”. Един вид за тези хора, които са работили, да им се даде възможност да се приведат в съответствие със закона. Това е друга възможност. Защото, вижте, не може да се харесаме на всички и стремежът за образование и за квалификация в България винаги да бъде в името на компромиса. Ние трябва да вървим напред и нагоре, ние трябва да показваме на обществото и да повишаваме, аз така го разбирам, да вдигаме летвата. Не може да се съобразяваме с хора, които примерно, окей, работили са, но в момента примерно има съвременни апарати, ехографи и т.н., които откриват находища – това, което аз съм виждал – подземни съкровища. Вървим напред, не можем да правим винаги компромиси. В България правим закон за повишаване на квалификацията, да повишим нивото.
Аз прочетох писмата, но аз мисля така: другият вариант е да го направим с две години за хората, които са, за да могат да се приведат, съответно да кандидатстват и да вземат специалност. Като не си вземат, след две години приключва и това е! Това е също вариант, не знам министерството какво ще каже.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Но тъй като все пак ние се намираме в извънредно заседание, по този текст, който е предложен на нашето внимание, работихме с повечето колеги и тези, които отсъстват, но писмено са потвърдили позицията в подкрепа на този текст, тя е изразена вече. Ако Вие в момента формулирате друго предложение, то може единствено да бъде представено на колегите, които са тук в залата, но отсъстващите, които правят кворума, не биха могли да вземат отношение по него.
Обръщам внимание, че всяка думичка и буквичка в този текст бяха много, много внимателно разгледани.
Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Докторе, да ти кажа, че това, което ти предлагаш, го има в § 22 като точка първа. Там е написано, че като имаш магистратура по специалност „Археология”, която можеш да завършиш в Софийския университет за две години или в НБУ за две години, или в Търново, или в Пловдив за две години, получаваш право. Тоест няма нужда да добавяме абсолютно нищо, всичко си е наред.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Друго си е да имаш опитен професор в Комисията, веднага спасява положението.
Заповядайте, госпожо Петрунова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Аз първо искам да благодаря на господин Иванов за становището, той абсолютно точно е разбрал какво мислим в министерството. Нашата позиция е кристално ясна, насочена е към европейската практика да се повишава квалификацията и да се работи в посока на абсолютно изчистените претенции.
В същото време проявявам разбиране и затова въпреки моите юристки, които, както виждате, са направили един великолепен анализ на писмата, които са изпратени, аз ще си замълча, тъй като съм изцяло на това мнение, което беше изразено тук, просто господин Иванов дума по дума каза моите думи. Но аз разбирам защо проф. Станилов предлага това нещо, точно като археолог го разбирам. Първо, няма човек, на когото десет години да са му давани права за разкопки, ако той не става за разкопки. А той в някакъв смисъл е станал жертва на една несъвършена система, назначен като историк на място за археолог. Ако сте прочели внимателно нашия анализ, това ще бъдат прогнозно 36 човека в цяла България. Повече няма да се увеличават и няма да има повече прецеденти. Всички останали, тъй като те няма да имат този десетгодишен стаж, ние го пресичаме, трябва да пише „до влизането на закона”, тогава всички те отиват да се обучават, за тях няма да има друга алтернатива. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрунова. Колеги, предлагам ви да се ориентираме към обобщение. Аз мисля, че постигнахме абсолютно разбиране, виждаме нещата по един и същи начин, от различните гледни точки бяха изразени позициите. Но все едно, призовавам ви да подкрепим този текст, който е плод на общото усилие да не ощетим хората, които имат качества, които имат опит, които имат какво да дадат. И с цялото ми уважение към всички гилдии смятам, че тридесет и няколко археолози, които могат все още да бъдат много полезни, заслужва си това усилие, защото те не са като всички други. Не говорим въобще за тридесет и няколко човека, говорим за хора със специални таланти и възможности. Нека да уважим това. Още повече, че тази бройка, както и госпожа Петрунова каза, няма да расте, такава възможност няма. Просто няма да лишим България и българската археология от ценни хора, които имат какво още да дадат.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да попитам пак. Всъщност за мен най-важният анализ е Вашият. Вие считате, че сега тази поправка, която ние правим в момента, я правим за 36 човека. Аз в скромния опит, който имам от десет години, закон за десет човека или за 30 човека, или за сто човека никога не се прави и не се поправя. Ако аз бъркам, тук има човек, който е с дългогодишен стаж в парламента. И аз искам да влезе и в протокола: ние днес ще гласуваме закон заради 36 човека! Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не бива да се удивляваме на тази работа, защото ако в България лекарите и хората, които се занимават с медицина, са хиляди, квалифицираните археолози са не повече от 120 примерно. Тези 36 човека са една трета. Затова го гласуваме, защото те са такова количество.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Само да добавим, че след като беше направен текстът, се чухме и с част от тъжителите по писмата, в това число и с проф. Божидар Димитров. Защото наистина уреждането дори на четири-пет случая от тези, които са емблематични за България, дава спокойствие. Така че всички в момента в гилдията, нашите именити археолози са на мнение, че, да, за тези няколко човека, които остават, трябва да се наложи регулация и те да повишат своята квалификация. Останалите и с разширението на проф.Станилов получават своята възможност. Хубавото е, че в крайна сметка точно Министерството на културата издава разрешението и подписва дали някой да бъде ръководител на теренно проучване или не. Тоест той може да има право, но ако министерството не му разреши, не може да има право.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова. Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Понеже колегата каза, че министерството дава разрешение, моите юридически проверки показват, че разрешителните, които се издават от министъра, са в противоречие с Конституцията по два члена. Нарушават директно българската Конституция.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, други изказвания? Няма.
Колеги, позволявам си още един път да ви прочета текста, който е на вашето внимание.
Да се създаде § 27а.
„§27а. Лицата, които до влизането в сила на този закон са получавали разрешение за извършване на теренно археологическо проучване, но не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, могат да кандидатстват за издаване на разрешение по чл. 150, ако притежават образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление „История и археология” със специализация или профил по археология, или имат десет години професионален опит като археолог и най-малко два пъти са били ръководители на теренно археологическо проучване.”
Уважаеми колеги, моля който е за този текст, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря ви.
Колеги, изключително ви благодаря за съдействието, за отношението! Господин Иванов, благодаря особено на Вас, защото с приноса Ви в днешната дискусия направихте възможно всичко да ни стане ясно.
Госпожо Петрунова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Много се извинявам. Последен въпрос, който е свързан точно с този законопроект. Не знам дали стигна до вас писмото от Европейския съюз за санкцията, която ни се налага за забавянето му. Тя касае първата част за синхронизиране на законодателството.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Предполагам, че е постъпило в общата администрация вече. Ние внасяме доклада утре сутринта, така че всичко, което от нас зависи, ще бъде направено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОНИ ПЕТРУНОВА: Тогава ще ви препратим писмото.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, поради изчерпване на днешния дневен ред, закривам заседанието. Редовното ни заседание е в четвъртък от 14,30 ч., започваме с блицконтрол. Приятна работа на всички!


(Закрито в 16,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова