1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 11 февруари 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д

1. Обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
2. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, ще започнем днешното редовно заседание с едно процедурно предложение да разместим точките от дневния ред. Всеки момент министърът ще бъде с нас и ви предлагам в израз на нашето уважение и подкрепа да го посрещнем с аплодисменти, като влезе в залата.
Налице е необходимия кворум. Съгласно предварително обявения дневен ред имаме предвидени две точки – блиц контролът и годишната програма, която трябва да одобрим, но ще ви предложа да разменим тяхната последователност, като първа точка стане обсъждането на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), внесен от Министерския съвет. Втора точка – отговори на актуални устни въпроси, отправени към господин Вежди Рашидов, министъра на културата, от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имате ли, колеги, други предложения по дневния ред? Няма предложения.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
от Министерството на културата днес наши гости са господин Боил Банов, заместник-министър, Бони Петрунова, заместник-министър, Весела Щерева, парламентарен секретар, Стоян Стоянов, главен секретар, Деяна Данаилова, началник отдел „Международни дейности”, Миглена Кацарова, главен юрисконсулт.
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията тук са Надежда Бухова, директор на дирекция „Европейска координация и сътрудничество”, Анна Кърджева, изпълняващ длъжността началник отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз, и Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения”.
Ние сме се запознали внимателно с програмата, изпратена ви е по имейлите. Тя е по разпореждане на председателя на Народното събрание, изпратена на вниманието на всички 23 постоянни комисии в Четиридесет и трето Народно събрание. Това е съгласно чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация. По въпросите на Европейския съюз Министерският съвет приема Годишна програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения на Европейския съюз. Тази годишна програма се разглежда ежегодно.
Ние трябва да вземем отношение по точките, които касаят културата и аудиовизията.
(Министър Вежди Рашидов влиза в залата.)
Добре дошли, господин министър! (Ръкопляскания.) Заповядайте, ние започнахме нашето заседание, разместихме точките, имаме нещо, свързано с Годишната програма, което предполагам ще мине съвсем бързо, след което идва и редовният блицконтрол.
Колеги, от Министерството на културата ще вземете ли отношение във връзка с Годишната програма? Заповядайте.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишната програма за 2016 г. обхваща две председателства – това на Нидерландия, което в момента протича, и следващото председателство на Словакия. Тя е съобразена с 18-месечната програма на тройката председателства. Много е кратък видът, в който се прави Годишната програма. Тя обхваща само теми, които ще бъдат разгледани в досиетата в рамките на тези председателства. Правя тази уговорка предварително, защото има много други въпроси, които бихме искали да бъдат поставени на вниманието на Съвета на Европейския съюз в областта на министрите на културата, както и в помощните органи към Съвета, но това са нашите дадености.
Една от основните теми на холандското председателство е именно цифровизацията на културно съдържание. Това се обяснява от факта, че Холандия е държавата, която домакинства и поддържа Европейската цифрова библиотека Европеана и затова те искат да намерят едно трайно решение относно финансирането на тази програма, тъй като до момента програмата се стопанисва от една нестопанска организация, неправителствена, в частен порядък и всички държави членки, които дават финансов принос, са на доброволни начала. Затова може би Съветът ще вземе през м. май решение по какъв начин оттук нататък да стане по-устойчива мрежата Европеана и как да се финансира нейното поддържане и нейното попълване с цифрови материали.
Друга тема, която също е много важна и към която ние много голям интерес проявяваме, е устойчивостта на културното наследство и неговото използване. Казвам, че тази тема е важна, защото има предложение отсега, което се обсъжда, в 2018 г., която е годината на българското председателство на Европейския съюз, да бъде обявена за Европейска година на културното наследство.
Освен всичко, внимание се обръща, особено в последните месеци, на борбата с нелегалния трафик на културни ценности. Искам да ви уведомя, че по инициатива на няколко министри - министъра на културата на Италия, министъра на културата на Франция с подкрепата изцяло като съинициатори министъра на културата на България Европейският съюз разглежда възможността да бъдат отделени финансови средства за цифровизация на културното наследство в застрашените от военни действия страни. Всички сме свидетели на едно невероятно явление, което не би трябвало да се случва, а именно разрушаването на културни паметници, които са дори и в списъка на Световното културно наследство. Затова и министър Рашидов няколко пъти вече поема инициативата със свои изказвания в рамките на Съвета и други форуми, ние ще настояваме наистина 2018 г. да бъде обявена за година на културното наследство и да се положат всички усилия да се отделят средства за дигитализация на културните ценности, които са застрашени от разрушение, за да останат за бъдните поколения в един дигитален вид.
Ще продължи изпълнението на работния план за култура в периода 2015 – 2018 г. Също така обръщаме голямо внимание, участваме много активно в неговото прилагане, тъй като по време на българското председателство предстои да бъде разработен и приет новият четиригодишен работен план за култура, което ще се случи във втората половина на 2018 г.
В областта на аудиовизията бих искала да ви информирам, че е в ход един преглед за пригодност и ефективност на регулаторната рамка, тоест Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Следим с интерес какви са обществените обсъждания и резултатите от тях, които следва да бъдат представени от Европейската комисия в най-скоро време и от това ще зависи по какъв начин и как ще бъде променена директивата. Има забавяне от самата Европейска комисия в този процес, така че ние очакваме резултатите от общественото обсъждане. След това активно ще се включваме в актуализацията на директивата.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря. Има ли от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията нещо съществено да се добави или колегата каза всичко? Заповядайте.
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Съвсем накратко, само една тема попада в компетентността на аудиовизуалната политика, която е в компетентностите и на Министерството на транспорта в качеството му на координираща институция по отношение на мерките, произтичащи от Стратегията за единния цифров пазар на Европейската комисия, публикувана миналата година. И правя връзка веднага с последните думи на колегата от Министерството на културата, също в ход е ревизия на Регулаторната рамка в областта на електронните съобщения, която е част от тази група 16 законодателни мерки, произтичащи от Стратегията за единния цифров пазар заедно с аудиовизуалната директива. Само че тук са група директиви.
Основното предизвикателство е по какъв начин ще бъде намерена допирната точка между телекомуникационния и аудиовизуалния сектор в условията на конвергенция. Но засега не разполагаме с по-подробна информация от страна на Комисията, тъй като подобно и на аудиовизуалния сектор, така и тук бе направена широка обществена консултация и все още се анализират получените отговори. В рамките на второто полугодие очакваме конкретните законодателни предложения и ще си взаимодействаме активно в хоризонтално направление с колегите от Министерството на културата.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Колеги, имате ли желание да вземете думата за изказвания по тази точка? Мисля, че нещата са ясни. Предстои всъщност да разберем и в хода на развитието на тези дискусии и на подготовката на документите, съвместно може би и с Транспортната комисия тогава когато има готовност, да направим общо заседание, на което да се запознаем с развитието на проблематиката.
Ако няма готовност за изказвания, предлагам да подкрепим Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
На основание чл. 114, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в кръга на своята компетентност предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г. да бъдат включени следните инициативи от изпълнението на Стратегията за цифров единен пазар, а именно:
Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги REFIT – Програма за Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка.
Директива 93/83/ЕИО на Съвета относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното предаване REFIT.
Колеги, моля да гласуваме. Който е за така направените предложения, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
С това приключихме по точка първа и продължаваме нашата работа от дневния ред.
Господин министър, добре дошли в Комисията! От името на цялата Комисия, на всички,и които сме в тази зала, на всеки един от нас с цялото си сърце Ви желаем здраве! Тази година трудните моменти да бъдат по-малко, хубавите да бъдат повече! Да сме заедно и да продължим нашата работа, защото ни липсвахте и се радваме, че сте тук. Добре дошли!
Имате думата. Надяваме се преди въпросите на колегите към Вас да чуем няколко думи от вас. Добре дошли и на госпожа Бони Петрунова, и на проф. Стефан Данаилов!
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаема госпожо председател, много сте мили, благодаря ви. Няма да ви излъжа, и вие ми липсвахте. Сигурно това ми даваше кураж да се върна отново да съм между вас, да поработя още малко, ако имам сили, ако има тези възможности. Разбира се, безкрайно много благодаря на телефонните обаждания на колегите ми, благодаря на проф. Данаилов (и двамата се разболяхме в това министерство), той често ми звънеше в Берлин. Много ви благодаря! Това ме подкрепяше. Сега се чувствам добре, върнах си малко силите. Знаете, след такова боледуване човек малко губи сили, но да се надяваме, че след 20 дена ще имам добър хабер и ако имам добър хабер, колкото и трудности да има в живота, ще продължим да работим. Нашата мисия е да бъдем полезни на една кауза, колкото и да е трудна, в каквото и трудно време да се намираме, да се мъчим да бъдем полезни. Нито един от нас тук не е антикултурата, всички търсим някакви решения, понякога много трудно, понякога по-лесно ги намираме. Но общо взето сме тук, за да решаваме и трудни, и лесни проблеми.
Така че аз ви благодаря, че отговорно всички сме добронамерени към така наречената българска култура, никой не е враг тук. Дай боже, още дълго да сме заедно! Аз си го пожелавам, прекрасно работя с тази комисия, удоволствие да се работи. Атмосферата е работна, атмосферата е творческа, атмосферата е диалогична. А така се работи спокойно, тъй че с удоволствие ще продължа да бъда между вас.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър! Благодаря Ви още един път! Можете да сте сигурен в искреното, прекрасно отношение, което имаме в човешки план, защото показахте на нас и Вие, и проф. Данаилов, че сте не просто големи творци, а сте големи мъже, които показват с достойнство как се преживяват тежките житейски битки. А това са безценни уроци, които нито политиката, нито български университет могат да ни научат, само примери като вас могат да ни учат на това как се справяме с трудностите в живота. Благодаря и на двама ви!
Радваме се, проф. Данаилов, че и Вие сте с нас днес тук.
Колеги, да подходим към деловата част от заседанието. Колегите от ГЕРБ имат ли въпроси към министъра или към колегите му? Оставате за по-късно.
Колегите от БСП ако имат въпроси към министъра? Заповядайте, професоре.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Добър ден! Вежди, добре дошъл! Знаеш какво мисля, стискам палци, братче, но въпросите са си въпроси. Аз имам един въпрос, той е малко по-обстоятелствен, но няма как, трябва да го споделя изцяло.
От медиите се разбра, че обявеният конкурс за изпълнителен директор на Националния филмов център за втори път е завършил без избор на титуляр. В същото време със заповед № 03-02/2016 г., подписана от временно изпълняващия длъжността изпълнителен директор Камен Балкански и публикувана на сайта на Националния филмов център, става ясно, че 2016 г. фактически е обявена почти за нулева година за българското филмово производство.
Първата редовна конкурсна сесия за пълнометражен филм до 600 хил. лева има 500 хил. лева. За пълнометражен с бюджет над 600 хил. лева има разпределен бюджет от 2 млн. 350 хил. лева. За късометражни – 200 хил. лева. За дебют – 350 хил. лева. За идеи за сценарии и подготовка на проект – само 100 хил. лева.
Втората редовна конкурсна сесия е означена в заповедта с нула лева.
На година се правят по две сесии в този сектор.
Общият размер на средствата за редовни конкурсни сесии за проекти за документални, научно-популярни, дебютни филми и идеи за сценарии за такива филми по проект са 550 хил. лева, от които за първата сесия са 475 хил. лева, за дебют – 55 хил. лева, и за идеи – 20 хил. лева. За втората конкурсна сесия – нула лева.
Общият размер на средствата за редовни конкурсни сесии за проекти на анимационни филми, в това число и дебют за проект, са 550 хил. лева, от които за първата сесия са 550 хил. лева, за втората конкурсна сесия – нула лева.
Общият размер на средствата за редовни конкурсни сесии за копродукции с Българската национална телевизия или друг национален оператор са 200 хил. лева.
Общият размер на средствата за извънредни конкурсни сесии за проекти, копродукции с осигуряване на международно финансиране е 295 хил. лева, както следва: за първата сесия – 145 хил. лева, за третата – 150, а за втората и четвъртата – нула лева.
Уважаеми господин министър, смущаващо е, че всичко това се случва година след честването на 100-годишнината на българското кино. Моят въпрос е всичко това със знанието на Министерството на културата ли става и какви мерки ще вземе политическият кабинет на Министерството на културата, за да не се стига до такива факти? Ще припомня, по бюджет за 2016 г. за филмопроизводство са гласувани 13 млн. 500 хил. лева. По заповедта на изпълнителния директор Балкански средствата са общо от това, което прочетох, 5 млн. 95 хил. лева. Въпросът ми е къде са останалите 8 млн. 415 хил. лева и за какво ще бъдат реализирани? Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре. Господин министър, и Вие, и колегите от екипа В и, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Експертно, разбира се, господин Банов е в течение, ще каже конкретно. Но понеже въпросът тръгна от директора на Филмовия център, колеги, аз за първи път ще бъда много откровен пред вас. Във Филмовия център още от първия мандат, когато станаха министър, заварих една драма. Драмата е, че никой, каквото и да се появи, не го иска за директор. Започва едно брожение, започват едни хора да се делят на групи и започва да се казва кой кого иска, кой трябва да бъде и кой не трябва да бъде. По закон това се определя от комисия със заповед на министъра и законът е оторизирал министъра да разпише кой ще бъде директор на базата на конкурс. Въпреки всичко – сега ще ви кажа нещо, което може би е моя грешка – аз бях един от малкото министри цял мандат казвах: Уважаеми скъпи мои приятели, кажете с кого вие желаете да работите, за да бъдете спокойни и напрежението във Националния филмов център да спадне, да няма напрежение, да бъдете консолидирани и наистина да се правят добри български филми.
Такъв министър не е имало. Този спектакъл го играх и с киното, този спектакъл го играх и с Народния театър. И то е само от уважение и от най-добро желание хората, когато обичат някого, да работят с него и наистина крайният продукт е най-важен – доброто кино, добрият спектакъл. Самият директор сам по себе си нищо не значи. Културният продукт значи много. Това го направих и с Народния театър, това го направих и с българското кино.
Когото и да предложим, горе става драма и то страшна драма. Няма човек, който да е желан. Този път – казвам ви откровено, защото мина границите дори на обидното, аз се чувствам като един човек, който се чуди какво правя в министерството, ако не взема това решение. Това решение не го взимах единствено в името на крайния продукт. За мен беше важно хората да са спокойни, за мен беше важно хората да са консолидирани и за мен беше важно при 14 милиона и 200 хил. лева бюджет за българско кино, за съжаления основният закон е Законът за бюджета на държавата, всички останали закони са второстепенни. И аз, художникът, научих тази истина. Да, Закона за киното не можем да го изпълним. При проф. Данаилов от 10-11 милиона днес са 14,200 млн. в тежка криза. Това е все добро желание българското кино да е добре. Никой не е против това.
Ще се проведе с конкурс вече, спираме с тези мераци, седма година мина. Комисия от експерти ще оцени най-добре представилия се и един министър няма основание, ако десет човека са определили един да е директор, да не подпише и да не се съгласи с мнението на експертите. Това ще се случи. Спирам с това „кажете кой”.
Попитахме Народния театър – безкрайни са ми уваженията към Сашо Морфов, един прекрасен и талантлив човек, не му се сърдя за нищо, защото на талантливия човек не може да се сърдиш, може само и единствено да му се възхищаваш. Това правя, това е моето отношение. Имаше гюрултия, заповядай, Сашо, отговорностите трябва да се носят. Тежко се носят отговорностите. Ето ти театъра, ето ти колегите, обичат те, талантлив си, заповядай. Накрая сам се отказа. Нищо повече не съм искал, освен да са щастливи хората вътре и да са спокойни.
Така че относно директорите, оттук нататък законът повелява да се направи конкурс, комисия от експерти ще определят, ако конкурсът даде резултат, ще определят кой е най-добре представил се и аз като министър ще се съобразя с мнението на българските експерти. Това ще бъде и в киното, това ще бъде оттук нататък и с нашите театри. Защото основното, което тук на нас ни липсва, е добрият мениджмънт на културните индустрии и културните институти. Ние имаме проблем наистина с менажирането.
По втория въпрос също бегло ще кажа няколко думи. Професор Данаилов, нека не забравяме, когато станах министър, аз заварих 6 милиона дефицит с двете цесии без покритие. Нямахме нулева година, успяхме да го изравним, слава богу, и тръгна. При следващото правителство, което беше сега скоро, заварихме договори, сключени за 9 милиона, и 10 милиона дефицит отново за една година. И ще бъда откровен, аз като си заминавах като министър, оставих 36 млн. лева на българската култура, както ще да ви звучи, с европейските средства и с капиталното. Имаше 4 милиона капитално, не можахме да ги изхарчим, слава богу, не изгоря покрив на театър, защото трябва да реагираме, това е капиталното – да реагираме. Църква, театър, кино, каквото има нужда от бърза реакция, протече някъде, нещо трябва да се направи. Да, това са едни буферни пари, които не са и много за една институция като Министерството на културата, но те са едни пари, които са ни много необходими в даден момент.
Това е общото, което мога да кажа. Господин Банов е запознат в цифри и в детайли. Да не говорим, че са сключени договори за 19 милиона, а няма такива налични пари. Има 14 милиона, така че, кажете ми отново как да се справим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Господин министър, за да не харчиш толкова много енергия, можеше този директор да напише някакъв мотив: поради това, че има изостанали бюджети, които не са покрити, трябва да смъкнем от тази година за следващата година. А той ми вади едни заповеди и настроението навън е страшно.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Прав сте, проф. Данаилов. То настроението е така, винаги като има някакъв проблем и това е проблем, който не е наш, първите думи са: убиват българската култура. Не е честно! Има някъде мярка и на това говорене. Никой не убива българската култура, аз не съм взел една стотинка като скулптор през живота си от държавни пари. Паметник нямам в България. Имах един спечелен конкурс и няма да го направя. Кълна ви се, аз ще умра без паметник в родината си! Не желая да го правя. Държава, където се правят безразборно паметници, държава, където се събарят безразборно и се претопяват паметници, аз не желая. Искам да умра без паметник в България. Това е моя воля! Благодаря, не желая!
Но Сметната палата има проверка в момента. Нека да привърши. Прав сте в това, което казвате, но ние трябва да излезем от тази ситуация, в която отново сме поставени под някаква форма на дефицит. Разбира се, нека господин Банов да бъде по-конкретен, по-точен, но в никакъв случай нито е злонамерено, нито е желанието ни да бъдат окастрени хората, нито желанието е да бъде наказан някой. Напротив, има външен проблем. Аз знам какво беше преди това, когато ми викаха „Оставка”, и накрая разбрах, защото съм глупав, наивен художник, че целият зор е било сключени договори, липсващи пари и те си казват: дай да ги натиснем тези, защото имаме договори и те ще ни дадат пари. Но нямам в кофичката пари, 140 милиона ми е бюджетът за 106 второстепенни разпоредители.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Банов, по-кратко, конкретно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо председател, проф. Данаилов! Това е общо взето проблемът, министърът го формулира. Те имат над 20 милиона поети задължения. Освен това върху тези 20 милиона имат за 6 млн. 500 хил. лева поети задължения конкретно миналата година цесии за бюджета от тази година. Не съм защитник на никого, министърът е абсолютно прав, в крайна сметка важното е продуктът, важното е да го има, важното е да е качествен. Обаче това момче, което ръководи в момента Националния филмов център най-добросъвестно и се опитва да бъде адекватен на всичко, да спазва някакви законови процедури, е поставено просто в един капан от предишните преди него ръководители. Това са огромни задължения. Ние имахме одит миналата година, в момента наистина тече проверка на Сметната палата, огромни задължения, на база на които ще влезе в затвора, ако тръгне на база на тези милиони задължения, поети ангажименти, разписани пред сесии, и той да тръгне тази година от бюджета да раздава пари, които ги няма. Това е истината. Той прави някакви опити, обяснява ми… Защото ако той застане плътно зад това, трябва да обяви нулева година. за да не прави това нещо, се опитва да намали със сумата, която му остава, като махне тези 6,500 и като махне това, което е задължително за фестивали и др., той тази сума разпределя и тя горе-долу идва наполовина на това, което трябва да се раздаде. Че и по-надолу. Но това са някакви факти, натрупвания, които аз за момента, честно ви казвам, нямам решение, нямам мотив, колкото и да искам киното да се развива, да има повече филми, хората да работят, не виждам в момента законов начин, по който ние да го насочим в някаква посока, за да започне той да разписва това, което Съветът за кино му е изпратил. Вчера прочетох едно становище, в което Съветът казва: моля, раздайте само за първата сесия 7,5 милиона. Да, и аз, и министърът, и всички заставаме зад това, нека да раздаде не 7,5 милиона, да раздаде 15 милиона. Но той ги няма! Ако продължим в този затворен кръг – пак казвам, не съм адвокат на никого, нито на режисьорите и продуцентите, нито на директора, но има един момент, в който ако продължим в този затворен кръг, да даваме пари, които нямаме, и да се натрупват задължения, аз ви казвам, отиваме над 30 милиона като ги сметнем. Това е нещо, което ще се самовзриви.
Това, което те имат като много сериозен проблем, което е и част от проблема във финансирането, е, трябва да се отвори законът. Мисля, че вече има издадена заповед от директора и работна група, поне вчера ми беше казано, че ще подпише такава заповед. Има нужда от много сериозни промени в закона, съответно много сериозна синхронизация на правилника, за да спрат тези безкрайни дела, които са част от тази създадена ситуация, които блокират непрекъснато сесии, блокират части от финансиране, след това излизат пред съда с някакви решения в една или в друга посока, изведнъж се струпват някакви пари, които трябва да се плащат, или пък идват хора, които казват: ние спечелихме проект. Спечелили проект, минали през комисия и изведнъж целият проект изчезва.
Хората там работят много усърдно, всички дават всичко от себе си и в същото време сме забоксували и като законодателна база, и като финансиране, и като поредица от приемане на решения, които не са обезпечени по никакъв начин.
Това е. Тежък е моментът, аз не съм сигурен дали това е единственото решение, честно ви казвам. В същото време ние не можем да кажем на този човек: направете противозаконни действия, нали? Проблемът е изключително сериозен, той не може да бъде решен. Ако той в момента спести 6,5 милиона, тоест не вкара центъра в нови задължения за 6,5 милиона, които той няма, те ще свалят част от целия недоимък. Комплексни са нещата. Ще търсим варианти и с правителството.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Професоре, Вие?
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Той обсъждал ли го е със Съвета? Защото там има съвет и той трябва да си каже мнението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Той събира Съвета, аз видях писмото, Съветът не е на това мнение. В смисъл, Съветът предлага, както прочетох в писмото, определени мерки, но аз сумарно като гледам мерките – да махнем щанда от Берлин, да махнем от Париж, те предлагат да се съберат 500 хил. лева, говоря на ангро.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Колеги, благодаря ви, но все пак, за да проявим уважение и към останалите колеги, нека да се придържаме към правилника, на втория кръг въпроси, ако това е основният въпрос, можем да се върнем към него. Сега да попитам, господин Ебатин, ще имате ли въпроси от страна на ДПС към министъра или към екипа?
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Ние имаме общ въпрос.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: След като е общ въпрос, поставете го. Госпожо Соколова, Вие ли ще го поставите? Заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Имам въпрос, който се задава конкретно, но заедно с това обхваща една цяла голяма тема и ми се иска през него да можем да изясним конкретика и подробности около сценичните изкуства, за да няма спекулации и за да бъде казано всичко ясно и категорично. С министър Банов поддържаме връзка, изяснили сме част от проблемите, но е добре да бъде заявено, за да няма спекулации и да няма неясноти.
Моят въпрос е във връзка с новото постановление, което вчера Министерският съвет прие за утвърждаване на единните разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства. При финансирането на институтите с единен разходен стандарт, в които са обхванати две дейности – театрално-музикални, музикално-балетни или три дейности там, където имаме по-големи творчески центрове, но в рамките на едно юридическо лице, се получава парадоксът, че едната от дейностите се финансира, да речем, с 1,50, другата дейност се финансира с 4 лева и се приема една осреднена част. Допуска ли Министерството на културата да бъде разделено финансирането на две партиди, така че да може да се остойности по подобаващ начин дейността, тъй като в част от центровете не е 50:50 разделена дейността, има разделение като 90:10, 80:20. В случая конкретиката с Варненската опера, която е втората по големина като театрално-музикален център, която е втората по големина в България с изключителни достижения, в момента са на финансиране от цена осреднено 4 лева. С тази стойност, така както твърдят колегите от Варна, общо взето отиват на 150 хил. лева задлъжнялост още някъде към април, май. И тук е важно да дадем това послание, което говорихме и с заместник-министър Банов, да бъде ясно и категорично, за да няма спекулации. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова. Господин Тошев, вие нали също сте в общия въпрос, така че всъщност това е въпрос на група народни представители, които споделят една и съща тревога и търсят отговор. Вие имате ли да добавите нещо, госпожо Бояджиева? Заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Тъй като се отнася за постановлението, известно е от страницата и на Народното събрание в отговор, който Вие, господин министър, сте дали на писмен въпрос от народен представител, също и на страницата на Министерството на културата, сумата, която към 31 декември 2015 г. съставлява начислени и неразплатени разходи, респективно задължения за дейността на организациите от сценичните изкуства, общо 1 млн. 65 хил. 131 лева, от които 466 хил. 524 лева за театрални институти и останалата разлика от 598 хил. 607 лева за музикалните институти. Вече има информация в публичното пространство кои са с най-големи задължения. Известно е, че този списък беше публикуван включително и на страницата на Народното събрание в отговора, че това са десет културни института. Ние си направихме труда да ги подредим по размера на задълженията. Прави впечатление обаче, че този проект на постановление, който ние виждаме от страницата на Министерството на културата, а вече в „Държавен вестник” вероятно ще видим утре, че всъщност там са отпаднали три от културните институти, които не са със съвсем малко задължения, поне по скалата, Театрално-музикалният и продуцентски център Варна е на трето място, Младежкият театър „Николай Бинев”, София, и на последно Драматично-кукленият театър в Пазарджик.
Така че аз се присъединявам и към въпросите, които са зададени от колегите, да коментирате във вашия отговор по какви критерии всъщност се е случило това с тези културни институти. А втората част от въпроса е какво ще съдържат програмите за финансово стабилизиране на културните институти, защото в министерското постановление е записана такава задача, която трябва да бъде изпълнена. Още повече, че вече в началото на Новата година, вероятно почти всички тези културни институти вероятно генерират вече нови разходи, а доколкото ми е известно, за някои от тях има останали задължения извън това, което е покрило министерството. Те са от различен характер – и към транспортни фирми, и за такса битови отпадъци към общините, за вода и т.н.
Позволете, присъединявам се към въпроса на колегите с тези детайли.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми госпожо Бояджиева. Имаме, уважаеми господин министър, уважаеми господин Банов, един общ въпрос, в контекста на който, разбира се, разполага и конкретният за Варненската опера. Заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, гости! Ще започна отзад напред, ще ме извините, но за да си структурирам и аз отговора. Отпаднали са тези, които накрая на годината са изравнили баланса или са го направили положителен. Останалите институти в по-голяма или по-малка степен, при тях се наблюдава дългосрочно натрупване на сериозен дълг, което означава надфинансиране над определените им стандарти реално. Министерството на културата взе решение да даде един шанс и един тласък на тези институти да стартират на чисто тази година своята дейност с оглед на много обстоятелства. При всеки е различно, разбира се, всеки случай е индивидуален, но така или иначе, голяма част от мениджърите, при които са натрупани тези дългове, във времето, в годините са сменени. Идва нов директор с добри идеи, видимо би постигнал качествени резултати, обаче натрупан дълг отгоре и той всъщност не може да осъществи тези идеи, защото влиза в законовата рамка на финансиране, която не ни разрешава да го надфинансираме. Търсим, за да може социалният ефект да се избегне, да покрием трудовите възнаграждения на хората и той всъщност няма как да реализира добрите идеи. В този смисъл даваме едно сериозно рамо на тези институти да изчистим дълговата им база, да ги вкараме в режим на нормалност. И тук много естествено поставяме и някакви условия. Тези условия са свързани, след като им даваме възможност да тръгнат на чисто и да работят нормално и да реализират своите идеи, разбира се, това са обществени пари, ние не си ги вадим от джоба, в този смисъл трябва да има някакви основания във времето, в следващите месеци, в които видим, че тези институти не акумулират абсолютно същия дълг. Защото нали разбирате нашия голям проблем – всички останали 45 института, които работят балансирано, някои от тях и на сериозни плюсове или са просто на равна ставка и ние всъщност вадим едни пари и на тези, които нямат, раздаваме. Тук е съвсем нормално да искаме някаква оздравителна програма, те да влязат в някакъв мониторинг, защото, пак казвам, след три или шест месеца ако се случи същото, ние все едно сме излъгали и данъкоплатеца, и всички останали институти.
Какво ще включват тези критерии? Търсим от тях актуализиран репертоарен план с оглед на това да видим като художество как да покрият регион, как да имат по-голямо многообразие, къде могат да предложат нещо, което да провокира по-голям зрителски интерес. Търсим мерки за оптимизиране на структурата, търсим разчет за очакваните приходи и разходи, мерки за приоритизиране, оптимизация на разходите, което примерно би могло гражданските договори да бъдат намалени, услуги, от които биха могли да се лишат за известно време. Те трябва да покажат, да влязат в един режим на нормалност, в един режим, в който да покриват горе-долу своите разходи, за да се убедим всички и обществеността в тези населени места, че институтът работи нормално и има своето категорично бъдеще.
Искаме програма, ако имат разсрочени задължения, защото не всичко виждаме, в смисъл, те не качват всичко, някои от тях от естествено притеснение да не бъдат обществено обвинени и порицани. Съвсем открито ви го казвам, просто не качват от задълженията си и ние няма как да ги видим. Затова сега от тях сме поискали почтено, откровено, в рамките на закона да покажат всичко, което е реалното към доставчици, към актьори и т.н. и някаква логика как виждат, че това ще се погасява. Оздравителният план е нещо съвсем естествено при хода, който прави министерството, пак казвам, в крайна сметка с парите на данъкоплатците.
Аз мисля, че това е много добре за българските сценични изкуства, тук включвам и опери, филхармонии, защото се дава възможност на институти, които наистина анализът показва, че на места просто има мениджърски пропуски в годините. От тези пропуски едва ли не се затрива цял институт, което ние не можем да допуснем, няма резон в това нещо.
От друга страна, този акт ни притеснява и нас самите, пак казвам, от гледна точка на всички останали 45 института, които работят, менажират ежедневно, влагат много усилия, за да влязат в един баланс, да осигурят възнаграждение на хората и в крайна сметка някой от тях би казал, е, ние защо се напъваме – извинете ме за уличния жаргон – но защо се напъваме, когато като влезем в едни задължения, вие в един момент ще вкарате един акт в Министерския съвет и ще ни ги покриете.
С това е свързана оздравителната програма, с това е свързан и още един акт, който ние ще представим на вниманието на Комисията и на обществеността много скоро. Подготвяме се много сериозно за него, ще създадем в Закона за закрила и развитие на културата в частта за финансиране на сценичните изкуства ще създадем една категория „Открита сцена”. Тази категория – малко опростено ще обясня, за да стане ясно, след това ще коментираме всичко много по-детайлно – но тази категория представлява следното нещо: сцена, която се отделя от дейността. Тоест държавата застава зад сцената, застава зад необходимия базисен персонал, който да може да обслужва качествено, да може там да се работи, създава, да може тя да функционира и – тук е много важният момент – това е сцена, която няма творчески състав. Но важният момент е, че държавата ще инвестира в проекти. Тоест за всеки такъв институт, който се преобразува в открита сцена, не просто ще се оставят 20 човека технически персонал, които да приемат гостуващи трупи, да менажират и т.н., а държавата ще гарантира държавна задача вътре и ще отделя един сериозен ресурс, но на проектен принцип. Разбира се, че спечелването на тези проекти при всички положения ще има бонус този, който ползва местни артисти от структурата, за да може да има някаква приемственост и хората да не остават навън въобще от едно държавно решение, но така в държавната задача ще има, че всеки такъв проект в града Хикс ще се изиграе задължително, да кажем, десет пъти, в целия регион, в цялата област ще се изиграе задължително по един път или по два пъти според броя на населението. Тоест държавата по някакъв начин да не лиши населеното място, областта от изкуство, напротив, да му даде възможност то да се развива, да му даде и нова форма за развитие, която може би би могла да бъде и много по-интересна и в същото време да захранва региона, да не го оголи.
Тази стъпка според нас е важна за развитието на българските сценични изкуства. Може би след много години – да не бъда разбран спекулативно – подчертавам, след много години, нека кажа след десет години това е може би и бъдещето на българските театри, опери и филхармонии. То някъде се припокрива и с формулата, по която работи целият Европейски съюз, всички държави в Европа. Това включва вече много по-активно общините във финансирането на тези институти, в поддръжката на сградите. Държавата да отдели един огромен фонд, огромен ресурс, който наистина да дава за проекти, за да може вече иновативно да се развиват тези изкуства, а не просто да съществуват или да говорим само за заплати и за някакво вегетиране. Но това е един бъдещ проект.
Тук по-важна е логиката, че създаваме един режим, при който ако тази година в рамките на шестмесечие, деветмесечие някой от тези институти отново влезе в спиралата независимо от оздравителни програми и независимо от тази сериозна финансова подкрепа, защото тук говорим, има институти със 600 хил. лева, които зануляваме. Нали разбирате, тук не си говорим за 20 хиляди, 50 хиляди. Ако някои от тези институти започнат наново и влязат в спиралата на акумулиране на дългове, на много малко зрители, на много малко приходи, с много голямо ниво на разходи, ще се мисли, ще се създаде правилник при определен ред, при който да е ясно, че при натрупване на определен брой сериозни задължения ще се стига до режим на въвеждане на такъв модел на съществуване на театър в съответното населено място.
Аз мога да кажа, че създавайки тази опция в закона, нашите анализи показват, че при сегашната ситуация – ще бъда откровен тук – може би един театър е заплашен или логично да отиде там, за мен това е думата логика, но вероятно много хора ще го прочетат като заплашен, става дума за театъра в Благоевград, който е с над 600 хиляди задължения, въпреки че имаме надежда там, че с малко помощ от кмета и с една сериозна оздравителна програма те също биха могли да балансират и да влязат в хипотеза, която няма основание да бъдат трансформирани накрая на годината в такава сцена. Общо взето за другите институти анализът показва, че би трябвало при една сериозна програма, при развиване на своята дейност да влязат в един балансиран режим. Тук говоря за операта в Стара Загора, която в момента се менажира качествено и върви напред и аз мисля, че свалянето на този дълг ще й даде възможност принципно да стъпи на една нормална основа и да работи без притеснения, говоря за Музикалния театър, който показва много силни резултати, също изчистването на този дълг ще му даде възможност да балансира и да влезе в нормалност. Мисля, че на Кърджали огромната тегоба в момента е точно този дълг, който им връзваше ръцете и не даваше възможност на директора и на състава да работят. Това са нашите очаквания.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин Банов, моля Ви за Варна конкретно да изясните нещата, за да не правим безкрайни монолозите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: За Варна случаят вероятно при тази промяна в закона, там ще се наложи законова промяна заедно с това, за което говорих в момента – откритите сцени, ще вкараме вариант за възможност за диференциране на сметките в рамките на един институт. Но тук подчертавам, че случаят във Варна е уникален, защото там става дума за опера и театър, на които вече финансирането им е диаметрално различно и наистина е много сложно. При драматичен и при куклен театър, там ще се гледа всеки случай поотделно, там нещата са по-скоро припокрити. Дали ще го вкараме под параграф само за Варна или ще го вкараме като цяло, обмисляме все още. Говоря в рамките на дни, не говоря да обмисляме месеци. Но там има нужда от ход, ние сме наясно с това нещо, коментирали сме и с ваши колеги депутати, някои от които са тук. Ще направим необходимото, за да получи Варна това финансиране, което заслужава и спрямо дейността си. Запознати сме с този проблем, действаме, ще го решим.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Ако имате предложения и ако се налага някакъв законопроект за изменение и допълнение на закона с оглед конкретното решение, ние ще бъдем максимално експедитивни, за да го придвижим по съответния ред.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще си позволя да се намеся в разговора по една причина. Вижте, този дебат с театрите ще бъде много дълъг. На всяко събиране, докато има парламент, докато има комисия, този дебат ще продължи. По една проста причина – че в цяла Европа, да не кажа в света, ние сме единствената държава, която не сме си уредили принципа на съществуване на българските театри. В последните месеци си позволих и си направих труда, срещайки се с колеги министри в цяла Европа, да проуча в цяла Европа, плюс всички бивши социалистически страни, като Полша, Чехия, Унгария, принципа на съществуване, на финансиране и принципа на работа на театрите. Театърът няма да умре, който говори тези неща, първо, не е в час. Второ, има едно говорене, театърът да се отдели от държавата, държавата пречи. Ще ви кажа откровено, държавата е единственият донор на българските театри. И на мен ми е много странно, че ние сме единствената държава, която си плюем единствения работодател. Той дали е добре или е зле, това е друга дискусия. Разбира се, всички казваме, че докато не стане един процент за култура от брутния вътрешен продукт и аз го казвам като министър, аз няма да съм спокоен, че това е достатъчен бюджет да развиваме култура като цяло. И няма как да се отметна от това, няма значение в кое правителство съм работил или кой ще дойде след нас. Но театрите в България, трябва да ви кажа, че ние сме още в една аморфна ситуация от едно друго време. Просто се промени времето. Когато господин Банов говори за дефицит в театъра, просто трябва да знаете, че нямат публика. Ако един театър няма кой да го гледа, то няма нужда от театър, извинявайте, както ще да ви звучи. Шекспир е измисли театърът да се движи.
Ще ви дам два примера, защото разговорът е дълъг, ние ще трябва да проверим как е в Европа и ако искаме нашите театри да са добри театри, защото всички искаме да има здрав, хубав работещ театър, ако някой не го иска, значи не е в тази зала най-малкото, но на този принцип театрите сами си създават проблеми, не държавата. Ние в Министерството на културата не играем нито театри, нито роли изпълняваме, нито постановките ги поставяме, нито определяме репертоара. Има си директор на театъра, има си художествен съвет и пълна свобода. Достатъчно е публиката да желае да гледа театър. Питам ви, говори се за комерсиален театър, кое представление в София е комерсиално, колеги? Ходя да гледам, прекрасни актьори, прекрасни представления! Да, театърът има конкретна публика, колеги, това е средната класа. Два милиона и половина средна класа се изнесе – тези, които разчитат на малко акъл и две ръце и хора с образование, хора, които търсят щастието си, тях ги няма в България. Ние все повече оставаме с едно население, да не говорим за тиражи, публика и т.н. Първо, ние сме шест милиона. Ние трябва да намерим истинския път, европейския, как българският театър да бъде здрав театър.
Давам ви пример. Скоро питам италианския министър на културата и премиера Ренци. Кажете ми: колко държавни театъра има в 60-милионна Италия? Отговорът знаете ли какъв е, колеги? – Нула! Питам, колко опери? Пет. Чии са тези опери? На фондационен принцип. Има закон, отчисляват държавни, частни фирми и по този начин оперите работят.
Е, как съществуват театрите и какво трябва да се случи с нашите театри? Обяснявам ви го просто. Питам: колко театъра имате в Италия, която е 60 милиона? Отговарят: 110 театъра. Как съществуват? Ами към 50-60 от тях са общински, самите общини се грижат за сграден фонд, за трупите, за артистите. Останалите са частни. Работят ли ви театрите? Работят. Е какво прави държавата? Казват: финансира проекти. Държавата дава 50 милиона. Казва им: колеги, заповядайте и създавайте творчество. Ето ви един милион, примерно, създайте нови проекти.
И затова театрите са живи, театрите правят нови постановки, театрите правят нови проекти и работят.
В Австрия – нито един държавен театър. И двете опери – в Залцбург и във Виена – са пак на фондационен принцип. Осем щата, те са музикални, филхармонични, певчески, драматични, куклени, събрани в една сграда, в един театър и обслужват цели щати, осем щата са регионите. В шестмилионна България имаме 50 и няколко сценични, имаме седем опери (извинявайте, не го казвам от лошотия) и в шестмилионна България имаме осем филхармонии.
Трудно е. Ние трябва да оздравим театъра, защото ако седнете днес (тук има и кинаджии) и ги накарате да изброят 50 големи актьори, американски, от 200 милионна държава, които привличат публика… Аз гледам филм, когато играе Ал Пачино. Харесвам го, това е положението. И отивам да го гледам. Или Робърт де Ниро или който и да е. Те са 50-60 големи, прекрасни актьори, които привличат публиката. Същото е и в България процентно. Имаме 15-20 големи, прекрасни български актьори, да започнем от Камен Донев и да стигнем до една камара прекрасни, талантливи хора. И аз ходя да гледам, защото получавам от тях нещо. Нека си даваме тези сметки. Театърът ни трябва да е оздравен, здрав, работещ, функциониращ и да има пари за проекти. Докато говорим за заплати, те ще бъдат мижави. Да, мижави са им на някои заплатите, много ниски. Директорите трябва да решат какви заплати да има. И ако днес на един спечелен лев държавата дава между 2,50 и 8 лева, в зависимост от структурата (ако е опера, има и балет, и музиканти), извинявайте, това значи, че на 1000 лева ти дават 2500 отгоре. Номерът е така да си направим театрите, че нашите общини да поемат тази топка, издръжката да отиде от Министерството на културата към общините.
Да, политически трябва да сме узрели наистина да седнем и да реформираме нашите театри. Разбира се, да убедим и гилдиите, че той трябва да бъде добър, елитен, истински театър. Те и сега се истински в болшинството. Но ние сега знаете ли какво правим с този компромис? Взимаме от ръба на работещите, за да платим на тези, за които казваме думата дефицит. Думата дефицит, хора, които нямат публика. Колеги, приемете го, така е, просто казано, е така. На мен ако не ми купят на третата изложба една скулптура, аз нямам пари да си платя на бронзолеяря. Извинявайте, сметката е проста. Всеки, който в тази държава на 65 години ми говори, че това е художествена самодейност, че това не е духовен продукт, който произвеждаме, че това не е нещо, което ние трябва да продадем таланта си на обществото на хората! Извинявайте, имаме читалища. Нека да говорим оттук нататък малко сериозно. Това не е самодейност, това са хора, които са професионалисти, хора, които с обич ги гледаме, хора, които са ни кумири, хора, от които искаме автографи, хора, от които искаме да имаме снимки за спомен, хора, които искаме да си ги показваме на децата. Аз съм щастлив, че живея в едно време, в което още Татяна Лолова е жива, една прекрасна актриса, дай боже, и Стоянка да е жива и здрава! Да, дай боже, млади, талантливи хора, приятели мои! Не може да ревем само за заплати, дайте да ревем малко за продукт, художествен продукт. Само това ще ни дръпне напред.
Така че ни предстоят много тежки разговори и оттук идват проблемите, които трябва да решим, трябва да ги оптимизираме. Ние нямаме нищо против, ако има публика. По стандартите, пак ви казвам, на всеки един лев му идва отгоре един лев и половина.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Благодаря Ви, господин Миланов, моят колега от Реформаторския блок, ми дава знак, че след такава реформаторска реч, като същински реформатор звучите, няма въпроси.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Имам реплика.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Госпожо Бояджиева, заповядайте.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин министър, внимателно слушах отговора и на господин Банов, и Вашия. Ние сме слушали миналата година и Вашето виждане за реформата в театъра, но аз лично имам изключително големи тревоги – те не са само мои, разбира се, а и на хората, с които съм разговаряла. Защото не случайно при задаването на въпроса аз казах, че наистина това, че се плащат в момента тези дългове, радва и институциите, които ги получават, и хората в тези градове, но те продължават да трупат дългове. И какво ще се случи с тези културни институции в следващите месеци на годината? Мисли ли министерството какво ще стане със сградите, строени с държавни пари? И това, което ни предлагате за откритата сцена, пътуващи артисти ли ще има в България извън София само? Какво ще стане с тези творци? Това, което Вие казвате, е правилно, че трябва наистина високо художествено ниво и публика, но аз мисля, че има такива творци, има такива сцени в България.
Въпросите според мен са изключително тревожни и е ангажимент и на Министерството на културата, и на Комисията по културата и медиите, и въобще на българската общественост, защото те натрупаха тези дългове в последните години. Моят въпрос не беше случаен за тези, които отпадат, защото като гледам по скалата, техните дългове никак не са малки. Аз чух отговора, макар че от министерството това, което ни е дадено като писмен отговор, е след приключването на календарната година.
Вашите отговори породиха още повече въпроси за това, което ще се случва.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: По-простичко ще го обясня. Господин Банов го обясни. Никой не казва, че ще се закрият театри. Вие сте го чули преди малко. Одеве казах, че Шекспир е измислил за нещо театъра, сега ще допълня. Разбира се, където формациите са на дефицит, не могат да имат публика или нямат публика, тук става въпрос за така наречените приемни сцени. Една от най-хубавите форми на театър е приемната сцена. И понеже господин Банов го обяснява професионално много добре, но аз ще го обясня по-простичко като човек, който не е експерт.
Когато в една приемна сцена има днес един директор, добър мениджър, когато залата му е топла, има осветление, има озвучител, има си персонал, най-хубавото нещо, което може да го направи – да ви го кажа защо тогава ще стане хубав театър. Ще звъни по телефона и ще каже: Ало, вие „Зад канала” имате едно много хубаво представление. Тази седмица бихте ли ми казали кога може да гостувате в Каспичан (там няма театър, затова казвам Каспичан, за да не обидим някой театър или да не го похвалим). Те казват: понеделник и вторник сме заети, в петък можем. Обажда се: Ало, в Пловдив имате един прекрасен спектакъл, в петък ни е заето, тези дни кога може да гостувате? Определя се ден. Бургас, Варна – еди-кой си ден. Събота и неделя: колеги, вие имате Хъкълбери Фин и Том Сойер, едни баби с дечица да дойдат и те да видят нещо.
Скъпи колеги, това е най-хубавият афиш, който може да видите в един театър и то от най-доброто, което може да дойде. Разбира се, че приемната сцена е една изключителна форма, в която може да се гледа най-доброто, един истински театър, без да лишим хората от театър, без да ги лишим от култура. Извинете, че го обяснявам така. Аз съм расъл в гримьорна. Преди да има театър „Димитър Димов” в гр. Кърджали, моята майка основа един театър, който го узакони и го направи държавен. Изнасяха концерти зад брезенти, пееха, хората бяха много бедни и идваха с яйца на театър, за да гледат по селата театър. С една стара кола от село на село ходехме.
Разбира се, че театърът трябва да е жив, разбира се, че ще има театър, колкото и да се безпокоите. Ние сме данъкоплатците, които издържаме доста много неща от културата. Единственият донор е държавата, няма друг донор. Малък ни е народът. Дори в музиката. Колко тираж можем да завъртим в шестмилионна държава? Една Турция като е 80 милиона, един излиза, прави десет милиона касети, той е милионер. Ние сме малък народ. Като сме малък, дайте да го оздравим и да отворим завесата да стане по-широко. Да стане по-активен, по-движещ се. И разбира се, вече има и субтитри, няма никаква пречка за езикова бариера. Преди имаше езикова бариера. Аз съм гледал в Румъния българска постановка, 90% румънци, на крака бяха! Няма драма.
Така че приемната сцена е също една много хубава форма на истинския театър. Това исках да ви кажа. Всички сме обезпокоени. Ще бъда откровен, в началото исках да има реформа, да оптимизираме. Ако помните, първия мандат обединихме десет театъра. Нито един български артист не си позволихме да освободим. Мина време, те се постабилизираха. И в момента са едни от добре работещите театри. Върнахме два, които отново не са много добре. Няма да казвам кой ги върна, защо ги върна, какви им бяха амбициите. Нямат добри показатели, не е добре за тях. Разбира се, че нито един театър не бихме искали да го закрием. Дай боже да има повече, да се роят и частните, но държавата да застане ние да финансираме продукт и театър да финансираме, ние да финансираме изкуство. Мога да ви кажа, че от Пипков досега ние не сме финансирали една съвременна българска опера, колеги! Защо? Бюджетът не е само заплати! А творчество? А висока култура, каквато всички искаме? Изкуството е съдба, нека не говорим, че ще убием културата, няма да стане. Никой не може да ме убие мен, докато дишам, ще правя скулптори – лоши или добри. Който е артист по рождение, ще си бъде артист. Като Камен Донев ще пълни зала „Армеец” и няма да реве. Недейте! Нашата мисия е да видим как да си направим държавата да ни функционират институциите, на които много държим. Всички държим, аз искам да има български театър. До днес помня как като дете пипнах в Кърджали Факира Мити, на живо. Помня го и до днес. Нека да имаме такива спомени.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Бояджиева, министърът ни е и скулптор, и артист, както виждате. По-артистично, по-емоционално не вярвам да е било възможно да бъде показано отношение към това, което правим.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Може ли да кажа нещо?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, професоре.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Аз разбирам, че темата не вълнува чак толкова много всички и затова смятам, че такъв разговор трябва да се проведе в друг кръг. Защото откритата сцена плаши. Това сме го играли по времето на Кабинета „Костов”, Николай Поляков участваше в тази реформа и тогава ние правихме различни класификации на театри. И тогава се родиха първите открити сцени и стана страшно. Аз разбирам проблема, приемам това, че сте готови да дадете глътка въздух на една част от тези потъващи трупи със задължението да се опитат да се стабилизират. Следващата стъпка е друга. Но това, което чух от господин Банов, ти казваш, че първо ще направите инвестиция в сградния фонд и след това вече ще пуснете работата. Ако вие се забутате с това, трябва да ви кажа, че парите няма да ви стигнат доникъде. Не е ли по-добре все пак да се опита общината да си поеме разхода по сценичното пространство, а държавата да помогне на тези завалии, които ще работят там?
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Господин професор, прав сте, само че ние нямаме императив, на който да задължим общините. Общините много си обичат театрите, те ги ползват, радват им се, но не обичат да инвестират много в тях. Тоест те очакват, че държавата ще инвестира. Ние нямаме императив, на който да кажем на общинския съвет прогласувайте, поемете тази сграда, поемете нейните разходи, ние съответно като държава да инвестираме вече в творчество, в артисти. Нямаме този императив. Навсякъде в тези места и не само в тези ще разговаряме с кметовете, ще разговаряме със Сдружението на общините, ще търсим варианти, но опитът ми досега показва, че разговорите са много добронамерени и от тях не следва нищо.
Тук има много големи разлики. Когато беше Поляков, той направи открита сцена, той каза императивно: Смолян, Хасково, Сливен – край! Те стават открити сцени. Ние не правим това, ние отваряме такава опция в закона, даваме на тези хора, наистина стопяваме страшен дълг. Ако това не е добре, да дойде някой да предложи друго решение. Ако искате, при този дълг да ги оставим да вегетират още три години и да се чудят хората, да не могат да произведат едно представление и да затъват все повече. Правим сериозна инвестиция в тези институти. Очакваме от тях, разбира се, някакъв стабилизационен план, разбира се, че очакваме и ще търсим подкрепа от общините под една или друга форма – дали за сградата, дали за друго. Ние няма императивно да назоваваме този, този, този става такъв. Но отваряме графа в закона, ако общината иска да има театър, но няма никакви финанси, театърът седи на численост, да кажем, 80 човека и не мърда. За цялата година я има, я няма 20 хиляди зрители, не излиза навън, отново ни вкарва в годината 500-600 хил. лева дълг. Нали разбирате, че това е целта на тази открита сцена? Тази хипотеза някак си да разберат, че не може да се случва и общините да се ангажират наистина. Защото в момента, казвам Ви открито, професоре, кметовете са умни, интелигентни хора, те знаят, че ние всъщност в крайна сметка можем само това: да отидем и да молим. Ами защо да не молим и за киното? Техните зорове малки ли са? Защо тези три милиона, които даваме сега на театрите, да не им дофинансиране на тях, при положение че им предстои тежка година? Нали разбирате, не може само в театрите? Десет милиона се качиха и то благодарение на министър Рашидов, благодарение на финансите и на цялото правителство се качиха към системата на театрите. Това даде стабилност. Тази стабилност трябва да използваме, за да се развиваме.
Никой няма императивно да въвежда и да се прави на правителството на Костов – ти отиваш там, ти в Сливен ще имаш театър с 20 човека. Не, въобще не е такъв моделът. И най-важното е, че тогава беше направена открита сцена, просто оставен технически персонал без нищо! Без пари за дейност. А тук говорим за проекти, моментално с откритата сцена отваряне на пари и то сериозни за проекти с държавна задача. За да се покрие регионът с качествени спектакли, да се ползват местните артисти. Говорим за друга форма на съществуване. Но подчертавам, това е след много обстоен модел, след като се види през годината наистина при институти или институт, дай боже, да няма нито един, да си остане опция в закона, който обаче наново въвежда в един дълг, който данъкоплатецът не може безкрайно да го поема без нищо на среща, разбирате ли? Това е!
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Банов. Господин Банов, господин министър, Вие днес сте с нас, но преди две седмици в рамките на заседание на Комисията – аз просто ще си позволя да поставя един уточняващ въпрос, който не е във формата на блиц контрола, с едно общо решение на всички колеги, обединихме се около това, да препоръчаме на Министерството на културата създаването на работна група по Закона за културното наследство. Обосновахме се, че има доста предложения и идеи, които не бихме искали да влизат като отделни законопроекти, защото считаме, че по такъв основен закон е важно взаимодействието с Министерството на културата и тези предложения да бъдат обсъдени във формата на тази работна група. Бих искала да Ви попитам дали има готовност да потвърдите предстоящото формиране, за да може от наша страна да предложим, разбира се, ако това е приемливо, и колеги, които могат да бъдат полезни в работата на работната група. Може би господин Банов ще каже, тъй като той беше на това заседание. Или господин министърът? Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, че въпросът е важен и разбира се, че ние всички искаме да имаме един добър закон, а не закон, който отново трябва да се кърпи с всяко идване на всяко следващо правителство. В момента имаме пълна координация относно закона и в рамките на тези 15 дни ние ще направим работни групи съвсем сериозно да се отнесем към създаването на закона. След това този закон много сериозно трябва да се обнародва и да се дебатира. Както при всички останали закони ние трябва да направим много сериозен обществен дебат относно закона и едва тогава законът трябва да влезе в Комисията и в пленарна зала. Разбира се, ако имаме да оправим някои детайли между първо и второ четене, винаги има едни възможности. Важното е, че сме готови, направили сме експертни групи, които до 15 дена започват да работят по закона и ще го направим по всички правила, които са необходими.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Това наистина е знак на уважение и към Комисията, защото единственото, което ние можехме да направим, е да препоръчаме такава стъпка. Благодаря ви за това, което в момента ни съобщавате.
Господин Петров, вие имате ли въпрос към министъра? Заповядайте.
РОСЕН ПЕТРОВ: Моят въпрос е в друга насока, по-светла – за съдбата на тракийските царе през тази година. какво ги очаква? Къде биха могли да ги видят хората по света?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря. Колеги, знаете какво се случи с тракийските царе. Докарахме Египет тук, закарахме тракийските царе. Не знам, на някого може да му е приятно да го чува, на някого може да не му е приятно, но Лувърът никога не показва колекции на други държави, показва своите си богатства, своите си колекции. Случи се това, България с около 1600 произведения показа, минахме много добре, с изключително много силно отразяване по медии, телевизии (в кабинета са ми и не можах да ги покажа, бях зает с един хорист, голям проблем беше). Но въпреки всичко да ви кажа, че славата на българските тракийски царе вече е толкова голяма, че отново в медиите скандалите са повечко, не можаха да разберат, че беше в Япония, мина при страхотен успех. Една част изпратихме в „Пол Гети музей” в Америка, където отново Севт Трети беше центърът на изложбата и лицето на каталозите. В момента Норвегия се е запалила и ги иска страхотно. Започнахме преговори с Норвегия, като по време на председателството имаме много амбициозна програма, когато България ще председателства в 2018 г. Имаме официално желание „Бритиш музеум” да ги покаже. Само едно да ви кажа: вече всички музеи ни плащат. Трябваше просто да ни видят колко сме хубави, колко сме чаровни и оттук нататък вече ние сме хората, които поставяме условията. Норвежците вече имат програма, имат пари, казаха, ние сме готови, ще финансираме. Днес водих пак един разговор.
От Хърватия имаме официална покана, от Мароко имаме официална покана, от Австралия имаме официална покана. Но нашата амбиция е по-далечна. Скоро разговарях с министърката на културата на Франция, аз много й благодаря, защото тези неща трудно ще излязат по медиите, малко хора ги знаят, но хубаво е в Комисията да се знаят, защото е важно. Петгодишният рамков договор, който имахме с Лувъра изтече и за щастие самата министърка на културата предложи да подновим договора и аз може би скоро ще отида наистина да подновим този договор по една проста причина: още не ни е популярна Византия, която не отстъпва по нищо като богатство на Тракия; Рим, което го имаме в изобилие. И, разбира се, онова, което ние сме щастливи, по една случайност сме докарали цяла влакова композиция ислямския архив тук, за да го претопим в Костенец, и сме го спасили, в Народната библиотека е. Ние сме притежатели на един от най-големите архиви на ислямска култура и документи. Онова, което от проучването дотук излезе, колеги, е, че у нас се намира цялата кореспонденция между Наполеон и султана. Уникално! У нас се намира цялата документация на похода на Наполеон до Египет. Да не говорим за ръкописите, да не говорим какви ценности има във фондация „Дуйчев”. Мераци за ислямска култура имаме и от Кувейт сега. Всичко си плащат. Изобщо България започва да става забелязвана страна. Аз много ще се радвам да можем с новия договор да покажем и Рим малко български, за да видят, че България притежава и много сериозни артефакти от Рим, въпреки че тук се вдига много гюрултия от едни хора, не ги знам какви са, да са живи и здрави, разбирам, че са експерти по всичко. Но миналия ден показах как се ремонтира Колизеумът, навсякъде се надгражда, когато е необходимо и когато го прави професионален проектант.
Всички тези проекти, колеги, не ги правим самодейно, има си археолози, архитекти, проекти, приети от комисии и ние изпълняваме стриктно приети проекти. След няколко месеца ще бъдем свидетели, както Света София си я оплюхме, но няма аналог в света и един некропол Трети, Четвърти век, една придобивка вече, един музей прекрасен, който го види е очарован. Конят, за който вдигнахме много аларма, пак си стои там, със здрави крака, няма да падне върху някой протестър да вземе да убием някое младо момче. „Шипка” 6 е вече при художниците. И Ларгото тези дни ще бъде един прекрасен български обект в центъра на града ни. Знаете, че това е градът на император Константин Велики. Пловдивският театър ще бъде ремонтиран, след два-три месеца ще ходим на премиера, намерихме средства.
И така, колеги, работи се. Готов съм да ви докладвам за една година, ако вие пожелаете да знаете какво прави културата, тъй като в медийното пространство по-трудно стига културата, защото има други важни министерства, разбира се. Въпреки че е хубаво да се говори за култура, стават някои неща, правят се. Имаме един от най-хубавите музеи. Много го оплюхме, но сега имаме 26 хиляди квадрата, „Рикс мюзеум” в Холандия има 29 квадрата. И имаме картини за още един музей, само че няма да ми стигнат ни животът, ни силите, ни мандатът да направя още един музей.
Така че, колеги, стават някои неща, дай боже, да стават. Всички министри, всеки по нещо е слагал, това е надграждането, да са живи и здрави! Вие знаете и виждате, че аз никога не си позволявам да казвам лоша дума срещу министър, това значи да плюеш и институцията, в която си и ти. С пълно уважение, никога не нападам колеги публични. Тук може да беседваме всичко, защото трябва да взимаме решение, тук трябва да бъдем открити, откровени и честни, защото има проблеми, които предстои всички да ги решаваме.
Благодаря ви за разбирането. Всички тук сме култура и дайте докато сме тук, да продължим наистина, всеки божи ден по нещичко да става. А безплодните дървета, казват мъдрите хора, няма кой да ги брули. Нека нас ни брулят, значи има плодове.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Петров, вие имате ли да кажете нещо?
Господин Кадиев, Вие имате ли въпрос към министъра? Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Няма да бъде точно въпрос. Аз се чувствам малко неудобно, защото успяхме много добре да измъчим господин Рашидов. Няма да има щекотливи въпроси, защото Вие отговорихте абсолютно на всичко, което и мен ме вълнуваше.
Аз искам само да кажа, предполагам, че не знаете, господин Рашидов, ние успяхме миналата година да осъществим първия пътуващ кинофестивал и трябва и Вие да се гордеете с това нещо, защото то влезе в годината на „100 години кино” и на „120 години туризъм” – нещо, което не трябваше да изпускаме и го направихме. Мисля, че тази година, ако можете, ще ни помогнете, ако не можете, няма да ни помогнете.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще помагаме.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Знам, че много сте съпричастен и ще ни помогнете. Освен това искам да Ви уверя в още едно нещо – тази година ще се случи още едно събитие, в момента ние подработваме проекта заедно с община Смолян за връщането на Фестивала на младите филмови творци в Смолян. Предполагам, че също ще ни помогнете, дори само морално да е. Чакахме Ви да се върнете, за да може Вие да определите дата, когато ще направим награждаването на филмите, които бяха номинирани. Всъщност имаме шест номинации – от гръцка страна са три и от българската страна са три. Така че Вие ще кажете кога можете, за да го направим това нещо. И да стане достояние на медиите, защото, както казвате, медиите са ни много големи длъжници, особено в сферата на културата и ако не е Канал 1, която излъчва всяка сутрин един блок за култура, малко трудно ще можем да се ориентираме в ситуацията какво се случва.
Пожелавам Ви много здраве и заедно да работим, а за останалите неща аз поддържам връзка и с господин Банов, и с госпожа Бони Петрунова, знам какво се случва, така че излишно е в момента да задавам каквито и да било въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Кадиев. Голям дипломат е господин Кадиев, хвали Ви, хвали Ви и пробутва две-три събития междувременно и казва, аз разчитам на подкрепа.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Така сме от Родопите! Който е ял чевервме, е такъв.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, колеги, обещахме да се върнем в началото на днешния брифинг към колегите от киното. Заповядайте и поставете въпросите си, защото вярвам, че е коректно когато има необходимост и тревога, нека да изясним. Затова сме в тази комисия заедно, за да проявим максимално отношение в желанието си да стигнем до възможно най-добрия изход. Заповядайте, представете се, ако обичате.
ПЕТЪР ПОПЗЛАТЕВ: Първо искам да поздравя министър Рашидов за емоционалните отговори, които даде по всяка една от тези теми, които чухме тук. Той не е загубил чувството си за точност, като говори за изкуство.
Ще се представя. Петър Попзлатев, режисьор и продуцент. Режисьор на първите българо-френски копродукции с три филма, комерсиално разпространени във Франция и в Европа от общо пет, които съм създал. Във връзка с публиката, една информация, която мисля, че е важна в контекста на този разговор, моят филм „Посетени от Господ” по Станислав Стратиев в 2003 г. има 5 млн. и 600 хиляди телевизионни зрители по Канал плюс. Направен е с бюджет от Националния филмов център, 8% от бюджета са държавна субсидия, останалите са намерени от продуцента, с който се идентифицирам. Толкова за мен, няма да отнемам повече време.
Господин Рашидов, взех думата по конкретна причина. В първия Ви мандат Вие взехте във връзка с киното едно изключително точно решение – при 6 милиона дефицит как да се постъпи така щото все пак достатъчно филми да влязат в производство. Аз бях един от първите, които отговориха на назначения по това време господин Донев и се съгласих да вляза в производство по сценарий на Димитър Димов и Теодора Димова, двата им романа, като ползвах в рамките на снимачния период 50% само от субсидията. Другият, който се съгласи, беше Людмил Тодоров. Ние бяхме първите през май месец на 2010 г., които влязохме в това производство. Създадоха се филмите, готови са. Моят филм беше на А категория фестивал, има субтитри на девет езика. Това няма значение.
Говорим за Вашето решение. В една такава ситуация, близка до днешната, вие имахте назначен директор на Националния филмов център. И тук се връщаме към въпроса, който Ви зададе проф. Данаилов, защо се бави нормалното назначение на нов директор на НФЦ? От 2010 г. досега се стига до този дефицит според всички нас поради простата причина, че Националният филмов център се ръководи от временно поставени хора, назначени от Вас, а не от спечелил конкурс със съответна визия човек. Това е и въпросът ни към този момент. В момента има конкретни хора, които все пак са квалифицирани достатъчно високо. Какво се случва? Защо не се избира по смисъла на закона такъв кандидат, който има такава визия, който може да вземе решение като това, което беше в 2010 г., да речем? Или да Ви предложи някакво друго.
Ние сме сериозно застрашени от следното нещо – нулева година след 2011 г., която беше такава, въпреки че беше преодолян актът, въпреки че се произведоха в 2010 г. филмите. Час по-скоро да се предвиди един конкурс, в който осезаемо цялата гилдия ще застане, ще Ви дадем препоръки в лично качество, за да може да се разтоварите чрез закона от този тип ангажираност и да има един човек с визия, който да ръководи Националния филмов център. Лично аз съм един от участниците в създаването на този център преди 20 години и ми е болно, че той се намира в това състояние. Абсолютно Ви разбирам за всичко, което казвате, вярвам Ви сто процента, но направете възможното щото наистина час по-скоро да има по законен път избран директор. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: И аз Ви благодаря. Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Половината от отговора го дадох. Колеги, аз признах пред всички, с пълното уважение към Филмовия център, с пълното уважение към хората (ние с Попзлатев се знаем от много млади момчета, ние сме стари приятели, той е един прекрасен български режисьор с прекрасни филми, не го хваля, защото ми задава въпрос, а защото се познаваме много отдавна, аз не съм бил министър, когато съм ходил на кино, когато сме били на фестивалите във Варна заедно, казвам го с уважение), колеги нямаше друг министър, който четири години да е казвал: приятели, кажете един човек, около когото се консолидирате, повтарям го за втори път да ме чуете, кажете с кого вие ще работите спокойно. Аз кино няма да правя, за мен е най-важно вие да сте спокойни, да работите спокойно, да разчитате на човека, който е до вас. Когото и да сложим, ставаше война. Извинявайте, това се получи. Едни искат, други не искат. Когато една гилдия е разделена на няколко групи, не можеш да угодиш на никоя група. И става много сложно.
Проведохме конкурс. Имаше този път конкурс, не даде резултат. Експертното мнение на колегиума, който трябва да определи, не министърът определя, аз не съм диктатор, който ще реши, аз мога да реша кой ще е изпълняващ длъжността временно, докато излезе конкурсът. Мина конкурсът, не даде резултат. И обявихме втория. Ще се радвам да кандидатстват хора. Единственото, което трябва да ги защити, е тяхната концепция. Одеве ви обещах, повече такъв разговор няма да водя и да питам: кажете ми кой да бъде. Който определи журито. Ще бъдат подбрани достатъчно експертни хора, аз нямам основание да анулирам или да не приема тяхното решение, защото кой съм аз да не приема решението на десет професионалисти. Ще бъде прозрачно, колеги, и аз ще бъда много щастлив, пак ви казвам, то касае вас, кинаджиите, не мен лично, ако наистина се намери този човек, който ще бъде добър мениджър, добър управител на Филмовия център и един човек, който ще има диалог със своите колеги, добър, човешки диалог, за да върви работата в киното. Никой не е против това. Но аз вече няма да се съобразя с мнението на никого, ще се съобразя единствено с мнението на комисията, което по закон ми се полага, и ще се съглася с тяхното мнение и ще подпиша заповед само на базата на такъв протокол. Повярвайте ми, това ще стане и с театрите. И там направих тази грешка – или е грешка, или е добронамереност, едно от двете, както искате го приемете.
ПЕТЪР ПОПЗЛАТЕВ: Кога ще обявите конкурса?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Обещавам Ви, тази седмица ще го обявя. Не е трудно да пусна една заповед. Бях болен, три месеца ме нямаше, моля за прошка. Тази седмица ще го пусна, нека да кандидатстват хората. Всичко ще бъде чисто, прозрачно. Елате, участвайте, добре сте дошли! Нищо против, точно ме разберете, напротив, безкрайно обичам много хора там, аз няма да правя кино, касае само вас и ще бъда щастлив, ако вие бъдете доволни.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Имаше още един въпрос. Заповядайте.
МИЛЕНА АНДОНОВА: Аз ще бъда кратка. Кинорежисьор съм. По някакъв странен начин ще взема отношение и за театъра, и за киното. Киното е на проектен принцип от 25 години. В киното на заплата работят 14 души и ние всички от 25 години седим на улицата, подготвяме проекти, пишем, без никой да ни пита с какво си плащаме осигуровките, данъците и т.н. Театрите, дето ще ги правите на проектен принцип, ще стигнат дотук, докъдето сме стигнали и ние. Това можете да бъдете абсолютно убедени, защото това е опитът, а не някакви идеи, които нямат никакво покритие.
Затова Ви моля, изпълнете закона. Един филм се прави за три години. Това че в момента има повече пуснати проекти, отколкото има пари, е една формалност. Защото един филм да се дофинансира са нужни поне две години, докато се намерят копродуценти, защото в България единствената финансираща институция е Националният филмов център. Нито има фонд, нито Законът за телевизия и радио осигурява телевизиите да участват, нито нищо!
Така че, моля Ви, господин Рашидов, Вие ми обещахте на мен лично, когато се откриваше изложбата от фотоси от българските филми по случай 100-годишнината на киното, казахте ми: аз ще направя всичко, за да имате пари за кино. Спомняте ли си? Това беше във вашия кабинет, има и свидетели, не сме били сами.
Много Ви моля, вземете присърце, защото тези шменти капели, че преразходи, че крадат, че не знам си какво, е всъщност убийство на българското кино. Преди шест години това нещо (показва) ние го разнасяхме и молихме всеки един депутат да не се приема чл. 83 или 82 в бюджета, който убиваше наново българското кино. И аз тогава Ви попитах, какво са 9 милиона? Ами това са джобните пари на най-големите крадци в тази държава.
Моля Ви се, недейте да ни спирате процесите! Един филм се прави много трудно. С Красимир Крумов-Грец – бог да го прости! – разнасяхме тази листовка и я подавахме на всеки един депутат поотделно и го молихме да не гласува този убийствен параграф. Не се прие! Красимир Крумов-Грец си направи проекта, кандидатства, прие се и му спря сърцето. И той няма да може да си направи филма, защото пет години се мъчи и се бори за пет стотинки! Моля Ви се, извинявайте, че съм толкова емоционална, не искам да Ви се карам, но моля Ви, разберете ни и престанете да се мъчите да ни унищожите! Това искам да кажа.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Всички разбират, че емоцията е, защото има отношение. Ако няма отношение, няма и емоция. И господин министърът е бил винаги емоционален, в тази комисия има място за емоция, защото говорим за духовност. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз още не можах да променя себе си. Ние творците сме емоционални хора. Нормално е, приемайте го така, защото това е част от нашия материал, с който създаваме нещо. Дори това е хубаво, че има още емоционални хора, нека се радваме на това.
Чух тежки думи. Да, обещах. Откакто има Закон за киното, никога не сте имали 14 млн. и 200 хил. лева, нека да бъда и аз честен. Ами кажете „благодаря”, че направих първото българско кино, докато другите продаваха българските кина! Направих „Одеон”. Ами кажете „благодаря”! Плюс това, че празнувахме 100 години българско кино, което също е пари. Ако това е лошо отношение към българското кино, кажете ми! Когато аз станах министър, беше 10 милиона, сега станаха 13. Все пак три милиона отгоре и то в тежка криза. Да, разбира се, ако мен питате, много пари трябват на българското кино. Нямам ги, аз не съм финансов министър. Разчитам на един бюджет, който като мине в парламента, това са парите, които имам. Скъпи мои, не съм против вас, напротив, безкрайно съм за вас. Само че не е честно, полагал съм усилия, като станах министър 50 милиона бяха парите за театър, сега са 70 милиона. Това не са ли усилия на един министър да изкарам 20 милиона за българските театри? Че само миналата година при Стоянович – извинявайте, не обичам да казвам лоши думи за министър и сега няма да кажа – но при него се случи така: остави ми 10 милиона дефицит, закри ми Ларгото при готови европейски пари 15 милиона. А на всичкото отгоре направил тези сесии, които сега се чудим как да ги оправим. Таман бях балансирал предишните дефицити!
Молбата и апелът ми е отново да направим един баланс, да изравним този дефицит и да вървим напред. Сега ще направя конкурса другата седмица, един директор да ни направи проект и започваме сесиите. Никой няма да ви ги спира, казвам ви го пред колегите. Но нека най-накрая този път без емоции да изберем този, който най-добре се представи, да отива горе в Националния филмов център. Защото ще ви кажа и нека не ви заболи, аз упреци ще приема, вече след като се разболях, философията ми е друга, аз не бягам от отговорности, напротив, още по-мили сте ми, защото утре като се махна, ще дойда при вас, там ми е естествено място, скъпи мои колеги, дайте да си намерим един добър директор, дайте да се консолидираме около него, полезно е за всички ни, най-вече за вас. И дайте всички да гледаме добро българско кино. Дай боже, да мине тази пуста криза и да дадат повече пари за култура, не е само за кино, българската култура не е нито театър, нито кино. Казах ви, 106 второстепенни разпоредители. Миналата година, октомври, ноември едвам извоювах, господин Стоянович беше оставил без заплати театрите, ходих да моля на колене Владислав Горанов да даде 5 милиона. Той казва: откъде накъде аз да покривам парите на Стоянович. И е прав като финансов министър. Въпреки всичко, дадоха ни, излязохме от ситуацията. Тази година дадоха 10 милиона, отново говорим за недостиг на заплати. И текат дефицити. Защо? Защото няма публика. Ние обаче това не искаме да кажем.
Никой няма да убие българското кино. Никой, освен самите нас, ако не желаем да го направим. Утре заминавам на „Берлинаре”. Аз ще се радвам да се класира и българско кино в „Берлинаре”. Има албанско, има хърватско, има черногорско, има турско, има китайско, афганистанско, хайде дайте да вкараме един български филм, де! Не се обиждайте, единственият донор засега на всички тези институции е българската държава, която ние ужасно не я обичаме. Ужасно! Ама много я мразим! Хем й искаме парите, хем я мразим! Няма такова животно по света!
Дайте да търсим начин. Бавно ще стане. Съжалявам, няма пазар и за скулптори и за картини. И там замря. И в Париж не мога да продавам вече. Така е! Искаме, но нека да го правим с разум, не отричайки се един друг. Нямам никаква вина. На театрите вдигнахме с 20 милиона, те продължават да не стигат, те стават като болниците – колкото им даваш, толкова не им стига.
За киното единственият министър, който вдигна, съм аз и съм на мушката. Защо бе, колеги? Кому направих лошо? Едно кино намерих празно, ремонтирах го, никой не е смеел да направи едно българско филмотечно кино. Благодаря няма да има! Сто години българско кино, намерихме пари, ходих аз, поръчвах големи билбордове. Това не е ли уважение към киното, колеги? Имам безкрайно уважение, недейте така! Аз ще бъда много щастлив да видя българско кино на високата сцена. Дори мъничко ми се иска да излезем от фестивалното поведение. Пък и повярвайте ми, че знам и много неща. С хубавите думи, с всичко, каквото е хубаво за киното, сигурно поназнайвам и някои други неща. Но това не се говори, колеги, в името на това да успеем, да вървим напред, да се случи по-доброто, да не закрием самите ние колтуртрегените понятието „култура”. От много говорене сме готови да се самоубием. Ние сме индивидуалисти, всеки говори по телевизиите колко е умен и демонстрира, но никога не сме сплотени около кауза. Никога не заставаме един до друг! Това ни е драмата и аз това го казвам на колегите си. Ако това ни е драмата, ще продължим да си говорим, няма да успеем. Е, ще успеем, разбира се, но ще бъде много трудно. Никой не е против, разберете, заповядайте, дайте да търсим пътища.
Искаме сега да видим какво правим с тези подписани договори, които не са обезпечени с пари. Откъде да ги извадим? Ако отида, като съм помолил за читалищата, библиотеките, музеите измолихме 10 милиона. И аз благодаря, че имаше разбиране. Хората получаваха по 350 лева заплати с висше образование и с ценз. Извинявайте! Вдигнахме им малко заплатите, имат по милион и нещо музеите за дейности, едно по едно се опитваме нещо да се случва. И то се случва. Само до вчера българските балетисти бяха таксувани като производители на хладилници. Ама едно „мерси” няма! Отидохме с Калфин, оправихме пенсиите на балетистите.
Днес се сърдят, че намерихме за изключителни заслуги. Ами намерихме тази форма, иначе няма да има един лев за възрастните ни творци. Случи ли се това? Случи се! Сега по малко, на траншове на най-нуждаещите се талантливи хора даваме по някой лев към малките им пенсии. Ами хич? Вчера ме упрекват, ама защо на тези, защо не на други. Ами хубаво, тогава да ги махнем, на никого да не даваме. Ние сме такъв народ. По-скоро дайте да се консолидираме, малко по малко да се наслагва, да се случва. Не знам как да стане.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, има ли нещо наистина съществено да прибавим? Мисля, че всичко по процедурата, по това, което предстои, беше казано. Имате ли нещо съвършено важно, което трябва да се чуе в този момент? Заповядайте.
ГАЛИНА ТОНЕВА, продуцент и председател на Националния съвет за кино: Имам едно много конструктивно предложение към господин Рашидов. Сигналът, който се излъчва с нула лева за втора сесия в 2016 г., първата година след 100-годишнината на българското кино, е ужасяващ. Аз Ви моля в името на бъдещето на българските режисьори, млади хора (тук е и Милко Лазаров, имаше и други млади хора, които не можаха да влязат), много Ви моля Вас и господин Стоянов, намерете начин, напишете или заставете директора просто до изясняване от Сметната палата просто да махне тези нули. Просто сигналът е отвратителен!
Само да добавя, един филм се започва в рамките на три години. Този дефицит е нещо, което не е точно така, не работи така системата. Самата заповед е в нарушение на закона. Но въпросът е, че тези средства, които ще се разпределят в края на декември месец, те никога не могат да бъдат от 2016 г., господин Стоянов.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Нека само да изясним нещата. Имате конкретно предложение, беше изразено. Моля Ви да вземете отношение, за да знаем, че сме чули коректно всички позиции.
ГАЛИНА ТОНЕВА: Молбата ни е наистина за една блиц среща в министерството, защото от ноември месец нямаме възможност да контактуваме както преди. Така че нека да изясним наистина с лист и молив в ръка. Но просто този сигнал е отвратителен. И в името на спокойствието на всички Ви моля да се предприемат някакви мерки.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви. Това беше последният въпрос. Нека да обобщим. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Коректно е това предложение, което колежката казва. Аз съжалявам, че ме нямаше. Наистина утре ще проверим каква заповед е пуснал директорът, такава заповед ние не сме пускали. И, разбира се, абсолютно коректно е да го оправим това нещо. Ще извикаме директора утре да видим каква заповед е пуснал.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Андреева. Ние тук малко като в типично артистична група, това е четвърти последен въпрос, но за да сме сигурни, че никой няма да си тръгне огорчен.
ДИАНА АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми колеги! Предложението е свързано с работната група по Закона за филмовата индустрия, която от три месеца Националният съвет за кино инициира. До този момент, както се разбра, тя не е съставена. Тя е във връзка със синхронизиране на аудиовизуалните съобщение за държавна помощ на Европейския съюз. Министър Горанов е уточнил достатъчно ясно и с удебелен шрифт, че срокът, господин Рашидов, е изтекъл на 15 ноември. България е в нарушение поради забавяне създаването на работната група. Изненадана съм, че и до ден-днешен тя не е създадена, когато на господин Банов са му предадени два протокола на Националния съвет за кино, той самият е кореспондирал в тази посока.
В тази връзка, госпожо председател, Ви моля за участник в работната група от страна на Комисията по културата и медиите, за да има нормализиране на процеса. Както разбирате, нашите емоции и днешното ни извънредно посещение беше свързано с нарушена комуникация, липса на комуникация, нещо, което в 2010 г. доведе до едни катаклизми. Днес сме тук, за да кажем, че има проблем, който трябва да бъде решен, има две закононарушения, извършени от настоящия директор на Националния филмов център. Вие по административен път може да изпълните своята функция на принципал на българската култура.
Това е моето предложение – за участник в работната група. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Андреева. Ще се възползваме и от препоръката, и от възможността да направим каквото е необходимо от нас и да бъдем съпричастни към работния процес.
Заповядайте, господин Банов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Мнението на юристите на Министерството на културата е, че тази директива – то не е точно директива – не носи императивен характер, а пожелателен. В този смисъл закъсненията в сроковете нямат наказателен характер за държавата. Имахме желание да направим работна група, която да работи по директивата и съответно по промени в закона.
Много е нестабилна ситуацията, не само финансовата, но и в цялата гилдия. Не може гилдията и хората, които работят в комисията, не могат да стигнат до избор на директор. Всичко това блокира работата. Чакахме да има избор на директор, за да стартира той със своята програма, да стартира съответно и законови процедури, за да не започнем да ги правим при един, след това да дойде друг. Така беше Павел Васев, подаваше едни неща, една част от тях некачествени, други много позитивни. Логиката е в едно стабилно ръководство да тръгне една цялостна промяна на закон, на правилници, на транспониране на европейски законодателства.
Аз пак казвам, господин Балкански вчера ми заяви, че формира от името на Националния филмов център, които имат абсолютните права да правят групи и да вкарват закони, мисля, че вече е формирана такава работна група, ако се лъжа, ще проверя. Тази работна група как ще преценят те, може да бъде в съвсем широк вариант, ние сме готови и ние да участваме, и аз самият.
Това мога да кажа в момента. Но тези срокове – 15 ноември, които се казват, те са пожелателни срокове. И с оглед на ситуацията, в която сме в момента с Националния филмов център и с всичките проблеми, не е нежеланието ни да работим. Ние в момента движим три много тежки закона, но ще отделим капацитет и за този, при всички положения. Но нали ви казвам, търсихме баланса, все пак да има там да се стъпи на позицията на директора. Сега министърът обеща, ще се пусне и нов конкурс, ще стартира процедурата, дай боже, да се избере вече директор, да се стабилизираме всички и да започне поредица действия. Ще започне работа работната група, защото голямо е напрежението преди избор на нов директор.
Това мога да кажа по повод на репликата.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Господин министър, уважаеми колеги, уважаеми колеги от Министерството на културата, благодаря ви за участието в днешното заседание. На всички вас благодаря, че бяхте тук, за отношението, което проявихте. Добре дошли сте в Комисията на всяко заседание! Дотолкова доколкото е възможно, ще правим всичко, за да подкрепим работата ви.
На всички приятен следобед и до скоро! Благодаря Ви, господин министър, да сте жив и здрав!
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.



(Закрито в 16,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова