Институционално взаимодействие и инициативи между Комисията по културата и медиите и Съвета за електронни медии

---

На 19 май 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Институционално взаимодействие и инициативи между Комисията по културата и медиите и Съвета за електронни медии

Списък на присъствалите се прилага към протокола.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум и откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното редовно заседание е предвидена единствена точка – институционално взаимодействие и инициативи между Комисията по културата и медиите и Съвета за електронни медии. Имате ли други предложения, колеги? Няма предложения.
Моля, който е за предложения дневен ред, да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Уважаеми колеги от Съвета за електронни медии, за нас от Комисията по културата и медиите е удоволствие да ви приветстваме с „Добре дошли!” в нашето заседание – първо след вашия избор, да ви пожелаем успешна работа, мотивация и вдъхновение в това, което правите, защото то е свързано с публичната комуникация и с голяма обществена отговорност. Да поздравим госпожа Мария Стоянова като председател на Съвета за електронни медии, да поздравим новите членове на Съвета за електронни медии госпожа София Владимирова, госпожа Бетина Жотева, госпожа Розита Михайлова и, разбира се, да поздравим и господин Иво Атанасов, защото има деликатната роля да балансира в тази приятна компания.
Днес на заседанието са и госпожа Антоанета Лозенска, директор на дирекция „Специализирана администрация”, госпожа Спаска Янева, началник отдел „Бюджет и финанси”, и госпожа Емилия Станева, главен юрисконсулт.
Уважаеми колеги, за нас днешното заседание и поканата, която отправихме към вас, има за цел да изрази, разбира се, нашето уважение към вашата работа и да чуем, тъй като в хода на процедурата за избор на членове на Съвета за електронни медии ние чухме много интересни концепции, които ни бяха представени и те предвиждаха определени промени, оптимизиране на работата както на регулатора, така и идеи за законодателни промени. В ход е и очакваме от госпожа Мария Стоянова да чуем развитието на документа, който се подготвя на европейско ниво, който за нас може би ще бъде изключително важен от гледна точка на новата рамка като платформа, в която ние вече да насочим и синхронизираме всички тези промени, които се очакват. Има единомислие в медийните среди за необходимостта от промени и има изключително разнообразие във вижданията как да се случат тези промени. Надявам се с взаимодействието между вас и между Комисията ние да намерим възможност да синхронизираме този процес.
Благодаря ви още един път, че се отзовахте на нашата покана. Очакваме от председателя на СЕМ и от членовете да направим този по-скоро разговор днес за това какво вие виждате полезно в нашата съвместна работа.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Многоуважаема госпожо председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание! Благодарим много за тази покана, приемаме я като протегната ръка за активизиране и интензивиране на един междуинституционален диалог, който ние констатирахме с господин Атанасов, че във времето, в което вече сме членове на Съвета за електронни медии – от моя страна се броят четири години, от негова – три, такъв активен диалог ни липсваше. Затова сме благодарни за тази покана, благодарни сме и за това, че анонсирахме настоящата среща като разговор. Това е много важно, за да можем в диалогична форма да обменим мисли за това как да укрепим и развие аудиовизуалния сектор в България.
Съветът за електронни медии е много горд и щастлив да ви съобщи, че успяхме да оставим зад гърба си една много сериозна, много тежка институционална криза, една криза, която постави в несигурност целия аудиовизуален сектор. Тя беше белязана от оттеглянето на един от членовете на Съвета за електронни медии. Това оттегляне разклати не само стабилността на регулатора, на надзорния орган Съвет за електронни медии, но и, както вече казах, целия сектор.
Тук е мястото, дойде това време, в което да благодаря лично сега в качеството ми на председател на Съвета за електронни медии, на заместник-председателя на Народното събрание господин Иван Иванов за ангажимента към осъзнаването и разпознаването на тежката криза, в която се намираше Съветът, така че да се направи бърз преход и да се стабилизира нашият орган.
Благодаря и на вас, народните представители, които с номинациите си попълнихте нашия състав с много енергични, много жизнени и много качествени колеги. Тяхното идване в Съвета вля действително нова енергия, която в тежкия период от два месеца бяхме изгубили. Бяхме оставили на заден план много от нашите важни и същински задачи, именно защото се намирахме в една тежка, нестабилна ситуация. В общественото пространство регулаторът беше конфронтиран със спекулации за липса на легитимност. Тук е мястото, госпожо Карастоянова, да благодаря на Вас за едно интервю по Българското национално радио, което може би във вашите среди не е било забелязано, но в нашите, в медийния сектор, направи много голямо впечатление. То също допринесе към стабилизирането на органа. В това интервю по програма „Хоризонт” Вие бяхте попитана легитимен ли е СЕМ. И Вие заявихте: да! Това отекна като ехо и ни даде основа в една наистина трудна и тежка ситуация. Тя беше трудна и тежка също така, защото Съветът за електронни медии беше твърдо решен да извърши своята основна и важна задача. Може би е честно да кажа, една от основните си важни задачи, а именно да се овладее кризата в Българското национално радио, която съществуваше в продължение на една година, и да се избере адекватен професионален, обединяващ ръководител на тази най-стара електронна медия у нас. Горди сме, че оставихме зад гърба си вече в новия ни състав и тази важна задача. Не може да не ни радва и положителният отзвук, който намери прозрачната процедура, която организирахме и създадохме, както и да не ни радва изборът, който беше приет не само вътре в сградата на „Драган Цанков” № 4, така и в цялата медийна общност.
Толкова за свършеното досега. То не се заключава само в тези два аспекта, а именно осигуряване, гарантиране стабилността на регулатора и стабилизиране на сектора, свързано с избирането на ръководител на една от двете обществени медии, работата ни обхваща и други аспекти. Можем да навлезем в детайли, ако желаете, ако има интерес. Само накратко, на 9 май Съветът за електронни медии избра свой председател – тази отговорност нося аз сега. Веднага в същата седмица започнахме изслушванията за генерален директор. Тази седмица направихме избор. Срещнахме се с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО, на която среща активизирахме отново – ще бъде честно да споделя – съживихме разговорите по критериите за неподходящо съдържание, което се отнася до непълнолетните и малолетните. Трябва да призная, че тези разговори бяха замразени в продължение на две години. Също така проведохме вече и първия междуинституционален разговор с колегите ни от Комисията за регулиране на съобщенията, в който разговор набелязахме основните аспекти в бъдещото ни по-тясно сътрудничество.
Дотук – това. Оттук нататък ни предстоят още задачи и още много работа. Даваме си сметка, че плановете, които си поставихме досега, се оказват много амбициозни. Може би ще трябва да ги напаснем на реалността, така че те да бъдат действително резултатни и да не останат само планове.
Тъй като предложихте да влезем в диалог, аз ще спра дотук. На разположение сме – както ние съветниците, така и служителите в Съвета за електронни медии за по-детайлни разговори. Благодаря ви на този етап.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, ако не възразявате, да дадем възможност и на останалите членове на СЕМ да споделят накратичко с по няколко думи своите виждания, ако има нюанси или просто разширяват казаното дотук, след което да дадем възможност и за въпроси и съответно една своеобразна дискусия.
За да дадем една линия на приемственост, господин Атанасов, може би Вие, след което трите дами, които, както каза госпожа Стоянова, са пълни с енергия и се надявам част от нея да споделят с нас.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова. Нямам някакви нюанси в сравнение с това, което каза председателят на Съвета за електронни медии. Може би малко по-нататък, когато и ако, надявам се, започнем да говорим по конкретни идеи за промени в Закона за радиото и телевизията, такива, които се налагат от промените и ревизията на Европейската директива, първите от които ще бъдат обявени през юни от комисаря Йотингер, и такива, които се налагат от нашата практика, тъй като ние сме забелязали някои несъвършенства на закона – това е нормално, тъй като той е приет много отдавна – тогава бих могъл да се включа с конкретни предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Атанасов. Уважаема госпожо Владимирова, виждам, че давате знак. Заповядайте.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изключително ми е приятно да бъдем днес тук, няма и месец от нашето изслушване, и да кажа, че това, за което говорихме на 21 април, голяма част от него с удоволствие и удовлетвореност мога да кажа, че вече се случва. На първо място аз говорих за стабилността на органа и мисля, че особено след избора на генерален директор на Българското национално радио, за който госпожа Стоянова вече говори, тази стабилност е факт.
Говорихме и за критериите за децата. Разговорите отново са в ход.
На мен се пада щастливата отговорност да споделя с вас свои наблюдения, свързани с конкурса, който проведохме за избор на директор на Националното радио. Казвам щастлива, защото безспорно ние, новите членове, не бяхме обременени с дългата кризисна ситуация, трудна ситуация, в Националното радио. Мога отговорно да заявя, че този конкурс имаше едно високо ниво благодарение на кандидатите, които се явиха в него. Смятам, че нашият избор не беше компромисен и основание за това ми дават оценките, които получаваме и от експерти в медийната сфера, от самото радио, от медиите, които следят – знаете, медиите са особено чувствителни към работа на Съвета за електронни медии, за щастие, защото той ги касае пряко.
Ще си позволя да споделя някои неща, които може би за вас са важни, които ми направиха впечатление по време на изслушванията. Много добро впечатление ми направи, че всички кандидати, които се явиха на въпроса по отношение на това свръхфинансирана или недофинансирана медия е радиото, казаха, че бюджетът е достатъчен и че с този бюджет те могат да работят добре при правилно планиране на бюджета и на разходите, могат да правят една добра програма на обществената медия.
Всички кандидати без изключения изразиха усещането си, че един тригодишен мандат е кратък срок и по отношение на рекламните договори, които се сключват в медията, и по отношение на обществените поръчки и много често се случва, когато един генерален директор си отиде, встъпването на следващия да е затруднено финансово именно поради едни договорки, които са направени и няма как да не бъдат направени, но те отнемат възможността на новия генерален директор да предприеме свои стъпки по осъществяване на своята визия.
С това аз ще завърша, за да не отнемам от времето и на колегите. И още веднъж благодаря за поканата! Разчитам на активен диалог между нас и вас с цел подобряване на атмосферата в сектора.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Владимирова. Госпожа Розита Еленова, заповядайте.
РОЗИТА ЕЛЕНОВА: Като продължение на думите на госпожа Владимирова относно конкурса, тъй като ние започнахме да работим с много силна скорост, искам да споделя едно впечатление, което се създаде при мен в началото, че заварих едно напрежение при започването на конкурса във връзка че ако жалбите пред Върховния административен съд по някакъв начин бяха спрели конкурса или по някаква друга, независима от членовете на Съвета за електронни медии причина, това би поставило Националното радио в институционална и функционална криза в някакъв смисъл. Да, радиото сигурно няма да спре своите програми, но на следващия ден, в случая евентуално 30 май, няма човек, който да изпълнява тези длъжности. Давам пример с Бетина Жотева, която една година беше в една сложна ситуация, но ето в този случай законът дава възможност институцията да остане стабилна. Така че, споделям това свое наблюдение. Разбира се, благодарение на силните кандидатури, за което благодаря на всеки един от участниците. Съветът за електронни медии успя да излъчи генерален директор и се надявам това наистина да е една позитивна новина за всички.
Това исках да споделя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Еленова. Аз всъщност разбирам, че Вие ни обръщате внимание на необходимостта да намерим решение за този може би недостатък или дефицит в закона, защото всички останали регулатори са с презумпцията, че трябва да се гарантира нормалната работа и изпълнението на функциите на правомощията, всъщност допускат да изпълняват действащите членове или председатели, или директори своите задължения до приключване на избора. Само в обществените медии това приключва в един конкретен ден както за директора, така и за управителния съвет и би могло да бъде поставена под риск самата медия, ако по някаква причина, било то и напълно обективна, не завърши навреме този конкурс. И това, което Вие посочвате, е много разумно и то очевидно ви е направило впечатление сега в тези математически разграфени срокове, в които работихме по дни.
Ще взема повод и от това, което госпожа Владимирова сподели. Ако в един следващ момент, когато имате малко повече време, бихте могли да обобщите идеите, които могат да бъдат предмет на промени, които да обсъдим от конкурса за генерален директор на Българското национално радио. Може би във всички тези предложения и концепции, които сте чули, има разумни предложения, които можем да обсъдим и да възприемем, така че оттук нататък това да даде един по-добър хоризонт и по-добра платформа работа, защото наистина три години са твърде ограничено време.
Но да дадем възможност да чуем и госпожа Жотева преди да влезем в диалог. Заповядайте, госпожо Жотева.
БЕТИНА ЖОТЕВА: Благодаря. Искам само да подчертая, че това, което направихме с Българското национално радио – да изберем за толкова кратко време толкова съвестно и толкова сериозно, по четирима души сме изслушвали на ден, и всичките бяха много добре подготвени, всичките идват от радиото, всичките знаят, всичките ги боли, всичките имат идеи. Беше страшно труден избор. И ние избрахме един. Спря „Лет ит би”. Хората се прибраха от улицата, ще имат надежда. А ние гласувахме с пет гласа, всичките от нас, излъчихме според мен много силен сигнал, че новият Съвет за електронни медии може да работи като екип. Особено дължим тези пет гласа на Иво Атанасов, който имаше други предпочитания, но в крайна сметка дори се обоснова пред цялата колегия.
Имаше много некоректни медийни спекулации преди този конкурс – че Съветът за електронни медии е неподготвен, че няма да може да направи процедурата, че на нас ни трябва време да влизаме, да излизаме. Бяха доста грозни спекулации. Мисля, че се справихме добре и сега сме заедно тук и трябва да знаете, че пред вас стоят пет души, които наистина знаем и ще си свършим работата както трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Жотева. Благодаря на всички вас.
Уважаеми колеги, вие бихте ли искали да поставите въпроси към колегите от СЕМ или просто да изразите мнения? Заповядайте, уважаема госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Бих искала да започна с поздрав към вас за конституирането ви като орган в нов състав, за избора на госпожа Мария Стоянова за председател и, разбира се, за наистина много бързата и точна процедура по избор на директор на Българското национално радио, тъй като това ви беше бойното кръщение, всъщност погледите, вперени във вас, за да видят как ще се справите.
В лицето на Комисията по културата и медиите винаги можете да намерите партньор, такъв какъвто предишните формати на СЕМ не можаха да намерят. Каква е причината може да се обсъжда дълго, но по-важното е, че онези законодателни промени, които се очакват от нас, могат да бъдат плод по най-добрия начин само на добрия взаимен диалог с възможно най-правилните решения като предложения от ваша страна и като наблюдение от наша. Както разбрахме, това ще бъде процес, в който ще си сътрудничим, и наистина ни е много важно, госпожо Стоянова, да ни кажете във връзка с Европейската директива, която се подготвя, какви са основните положения, които са застъпени там, и какво от предложенията, които имаме и към момента постъпили – вие знаете за постъпилите предложения за промяна в Закона за радиото и телевизията в Комисията по културата и медиите и останалите предложения, които се анонсират в пространството, си струва по-нататък да продължим да обсъждаме.
Разбира се, когато говорим за вашата възобновена дейност, не без радост ще кажа, че продължаването на вашата работа по критериите за недопустимо съдържание, особено за малолетни и непълнолетни, е тема, която вълнува всички ни. Но не по-малко ни вълнува и темата за недопустимо съдържание и за възрастни. И тук ми се струва, че е време да отворим разговора за медийното съдържание, което е в сутрешните блокове, медийното съдържание, което е във времето, в което си струва да гледаме телевизия заедно с децата си, риалити програмите, онези тежки теми за обсъждане, които сякаш никой не иска да подхване.
Така че сме в очакване да работим заедно, колкото и да са наистина трудни и тежки тези разговори и колкото и да навлизат в полето на медиите и на медийните интереси, защото медийното съдържание е това, което формира цивилизационния процес дори. Така че, отваряйки полето за разговор по тази тема, ви казвам: „Успешна работа!” И се надявам да си сътрудничим добре.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Соколова. Аз само за минутка ще си позволя да се присъединя към част от това, което Вие споделихте, и да допълня, че всъщност единствената причина, поради която ние не сме дали ход на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, които са внесени от колеги народни представители, е защото многократно сме чули и от вас във ваши изказвания за важността на директивата, която очакваме да бъде подготвена и публикувана, и за важността на това промените, които ние правим, да се намират в контекста на тази европейска визия. И с цялото ни уважение към всички колеги народни представители, които са вносители на тези предложения, намерихме необходимата толерантна и спокойна среда и разбиране да изчакаме да стане факт тази директива, да обсъдим с вас нейните параметри, нейните главни акценти и какво тя означава за развитието на медийната среда и тогава вече тези предложения за законови изменения да бъдат обсъждани в тази нова перспектива.
Така че сега си позволяваме да присъединим и вас към този отбор на подкрепа на медийната страна на промените, а не в частност инициатива на конкретни колеги народни представители. Надявам се, че това търпение, което те проявиха, си е заслужавало, защото остава малко време, докато всички ние се запознаем с тази нова визия.
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Госпожо председател, благодаря Ви много. Госпожо Соколова, благодаря и на Вас за топлите думи. Това, което казвате за необходимостта от по-активен и интензивен и съдържателен диалог, всъщност, позволете ми да призная, е една наша идея и желание. Много бихме се радвали, ако позволите да използваме възможността, че сме тук всички заедно, още отсега да ви поканим следващата работна среща, след като видим програмите – съответно вашата пък и ако позволите, нашата – следващата работна среща да се проведе при нас на „Шипченски проход” № 69 в Съвета за електронни медии. Много бихме искали вие да се запознаете от първо лице единствено число с условията на работа, със състава на регулатора, с администрацията, а и такава една работна среща, която ние бихме предложили, ако вие разбира се сте съгласни, да направим чисто в работен порядък, което означава, че ще ни даде възможност за още по-голямо навлизане в детайлите на необходимостите от ревизиране на българските нормативни актове.
Що се отнася до директивата, слава богу, въпреки кризата, в която се намираше Съветът за електронни медии, намерихме сили да продължим интензивната ни работа в рамките на Групата на европейските регулатори, която беше инициирана от Европейската комисия в 2014 г. именно с цел започване на ревизия на текстовете на директивата, която знаете, че е консолидирана още в 2010 г. По никакъв начин вие като законотворци не бива да се чувствате ограничени от факта, че досега българският Закон за радио и телевизия не е ревизиран в широк мащаб, това е един процес, който и вашите колеги от останалите държави, предполагам знаете, във връзка и с интерпарламентарния диалог, който върви, че също подхождат доста внимателно по тези текстове. Защото темата и изобщо въпросът за съдържанието и за начина, по който се регулира съдържанието, е много чувствителна за цялото общество. Последните ревизии на закони са правени в Гърция, миналата година беше направена ревизия на текста, по изключително добър текст на закона са се обединили парламентаристите там, с високи оценки от Европейската комисия. Има възможност и ние да ви го предоставим, но аз знам, че вие имате вашите интерпарламентарни контакти, така че можете да го погледнете. Защото той стъпва върху една основа, която е обща за целия съюз. Това е преди ревизията на директивата. Оттам нататък всички държави се въздържат, точно както и вие, избират този подход, за да не се прави нещо напразно, а да се прави синхронизирано, така както се очаква от всички нас, които работим в това пространство, наречено европейско.
Предстои комисар Йотингер юни месец да представи текстовете, върху които работихме ние, регулаторите от 28-те страни членки, заедно с комисията. След проведено обаче обществено обсъждане, в което са се включили както институции от страните членки, така и – обърнете внимание! – обикновени граждани. След това обществено обсъждане, след преглед на текстовете, предложени от нас, регулаторите, пречупени през призмата на общественото обсъждане и представените позиции на различните заинтересувани страни, се стига до текстове, които комисар Йотингер ще представи през юни.
Това, което ние до момента можем да информираме, е доста детайлно. Ако желаете, ще навлезем и в детайли, ако не – само ще маркирам на този етап. Предлагам от сега обаче да погледнем програмите, така че в момента, в който комисар Йотингер представи в Брюксел директивата, ние да поканим проф. Мадлин Де Кок Брюнинг – това е председателят на Групата на европейските регулатори, а иначе един от известните медийни юристи в Европа, председател на Холандския регулатор. И в такъв работен порядък, за който споменах преди малко, от първа ръка също така, още веднъж, вече с европейски поглед да погледнем конкретните текстове. Използвам възможността, че вече стана дума за необходимост от корекции и тъй като говорим за това, че българските медии формират, образоват, култивират обществото, трябва да споделя с вас, че именно с проф. Брюнинг констатираме една липса, пропуск или пренебрегване на факта, че в директивата „аудиовизуалните медийни услуги” са позиционирани много ясно като много по-близки до културата, отколкото до бизнеса. Това отличава нашия сектор – аудиовизуалния в Европа от американския, където аудиовизуалните медии са бизнес. И затова винаги, когато говорим за медии, мен лично много ме притеснява сравнението със Съединените щати не само заради Хартата за правата на човека, която ние имаме в Европа и която в Америка нямат, но именно и заради това позициониране на медиите като по-близки до културата отколкото до бизнеса. Трябва да признаем, че в нашия закон това не е отразено по този начин и може би в предстоящите ревизии ще се открие такава възможност, така че да дадем ясен сигнал – от ваша страна вие като законотворци, от наша страна ние като регулатори – за това къде виждаме мястото на този вид услуги, аудиовизуалните.
И сега се връщам конкретно на директивата. Четири са основните полета, в които ще бъдат извършени действия на този етап. Работата продължава и тази година в други три групи.
Първата група, която ще намери място в новата ревизирана директива е нова за аудиовизуалния сектор. Той е единственият в Европа, в който независимостта на регулаторите не е обособена, не е подчертана, не е откроена. За първи път сега в новата директива независимостта на регулаторните органи ще намери своето място именно с подчертаване значението на чувствителността на сектора, който надзорните органи в тази област регулират. Трябва да ви призная, че по време на общественото обсъждане, организирано от Европейската комисия, най-голям брой позиции, мнения, становища от обикновените граждани на Европа, 62, са заявили именно по независимостта на регулаторите. Което означава, че отделните граждани на Европа оценяват колко важна е тази тема.
Ако позволите, бих могла да навляза в детайли. Иначе само ще маркирам, че в ревизията на текста ще стане дума за институционалната рамка, в която да е простират регулаторите, процедурите по назначаване и управление на националните медийни регулатори, човешките ресурси – един много важен въпрос. Ако има време, ако има желание, готова съм да навлезем в него. Финансова автономност, отчетност и прозрачност. Вземане на решения, изпълнение.
Следващата тема, която комисар Йотингер ще обсъди като ревизирана в новата директива и ще предложи за гласуване в Европейския парламент, се нарича така наречената материала юрисдикция. Това са конкретните дефиниции на основните въпроси, от чието пояснение не се нуждаем както в нашата конкретна работа, така и с оглед на високотехнологизирания свят, в който се намираме. Тук е мястото да кажа, че ние изоставаме от гледна точка на факта, че технологиите се развиват много бързо, че ние всички вечер, понякога всички, може би някои от нас, започваме да следим съдържание на няколко екрана, поне на два. Когато гледаме телевизора ние поне имаме пред себе си един екран и това е нашият смартфон или нашият таблет. Съдържанието, което ние, регулаторите в България, контролираме по така нареченото линейно излъчване, тоест телевизията, е контролирано и регулирано, подлежи на законова санкция, но нелинейното съдържание, съдържанието в интернет е извън контрол.
Искам да ви призная, че за нас това не означава цензура. Използвам възможността, че сме тук на това високо място в България, за да кажа, че ние не говорим за цензура, ние говорим единствено и само за опазване на непълнолетните и малолетните, за съхраняване на обществото като цяло от неподходящо съдържание, както и въвличането му в платформи, генерирани от недобросъвестни търговци в цяла Европа. По този въпрос работим сега с колегите ни регулатори от останалите страни членки, но тази ревизия ще дойде на следващ етап. Ако имате желание, мога да навляза в по-големи детайли и по тази тема.
Що се отнася до материалната юрисдикция, тук нещата са твърде конкретни. Готови сме да предоставим документа, за да го видите напечатан. Ще спомена само няколко неща. Говорим за редакционна отговорност, по-голямата дефиниция на това от страна на доставчиците, основна цел на една услуга, дефинираме и това понятие, TV подобен - дефинираме и това понятие, аудиовизуални платформи, посредници – дефинираме и това понятие, специфични правила за линейни услуги.
И другото, което правим като препоръка ние, регулаторите, към Европейската комисия, е задълбоченото изследване на средата.
Това е само много общо маркиране на отделните позиции. Още веднъж, в състояние сме да навлезем в детайли.
Стана дума за защита на малолетните и непълнолетните. Дами и господа, това е една тема, която е изключително важна не само за нас, надзорниците в България, но особено важна се оказва и за нашите колеги дори в държавите, в които има много силно развити телевизионни и радиопазари. Може би си мислим, че там нещата вече са ясни, че ценностната система, че порядките са установени, но трябва да ви призная, че те прилагат доста консервативен, много по-консервативен подход, отколкото ние може би си представяме. В този смисъл тук преговорите с отделните регулатори са изключително еднозначни и праволинейни, компромиси почти не се допускат.
Когато говорим за защитата на малолетните е непълнолетните и накратко резюме на основните параметри, трябва да се преразгледа регулаторното разграничение между линейно и нелинейно съдържание, да се проучат общите нива на защита в линейна или нелинейна среда.
Много време отделихме върху няколко понятия. Само накратко по тази тема, защото знам, че е чувствителна за всички вас – от една страна, сте народни представители, от друга страна, сте и родители. Много време отделихме върху темата съдържание, което може значително да застраши непълнолетни. Това ще бъде съдържание, което ще бъде обект на по-засилени механизми за контрол. Междувременно, съдържание, което би могло да навреди, тоест това са две понятия, които сега ще намерят отражение в новата директива. Още веднъж, съдържание, което може значително да застраши, и би могло да навреди. Нюанси са, даваме си сметка, но те са важни да се разграничат. Съдържание, за което се изискват по-сериозни механизми за контрол. Това ще се прилага както за нелинейно, така и за услугите по заявка. Както и ограничение на съдържание, което може сериозно да увреди – за всички услуги, без разграничение.
И настояваме също така пред Комисията – тя, слава богу, откликна доста позитивно на това бързо приемане на тези препоръки, тъй като смятаме, че това е от съществено значение за нашата ефективна дейност като регулатори и смятаме, че ако това не може да се осъществи в краткосрочен период, знаете, че след като комисар Йотингер предложи директивата, оповести нейните текстове, предстои гласуване в Европейския парламент, ако, знаем също така, че гласуванията ще минат на две четения, но ако това не може да стане в краткосрочен план, ние предлагаме за това да се предвиди преходен период. Само ви информираме на този етап, както вече стана дума, ще навлезем в детайли по-нататък, още веднъж, ако има интерес от ваша страна и с партньорите ни от Европа.
Това, за което настояваме също така и което очакваме да се случи, е хармонизиране на европейско ниво на основните дефиниции и понятия. Да се идентифицира порнографията и неоправданото насилие като примери за съдържание, което може сериозно да увреди развитието на малолетните е непълнолетните.
Също така ни е необходим един показателен списък в Европейския съюз, свързан със съдържание, което би могло да навреди. Това, което срещаме като проблем, е, че естествено заради културните и традиционалните особености във всяка една държава членка има различен подход, различно схващане. Изглежда, че при нас в Източна Европа като че ли подхождаме по-либерално. Още веднъж, в Централна и Западна Европа подходът е по-консервативен, затова ние настояваме в Комисията и знаем, че ще го получим, едно максимално сближаване на двете ценностни системи, така че да унифицираме основните понятия и необходимости.
Още веднъж, универсални категории за съдържанието.
Насърчаваме ефективното правоприлагане със споделени отговорности. Това е изключително важно за нас като хора, които искаме да развиваме и надграждаме един деформиран сектор. Секторът в България е деформиран, освен това е изключително ограничен. Затова ще навлезем в подробности. Но като регулатори си даваме сметка и на европейско ниво, че бихме искали да споделим отговорността с индустрията. А в аспект на саморегулацията това се отнася и по защита на малолетните е непълнолетните.
Това – накратко. Ако имате интерес и желание, ще навлезем в детайли.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви още един път, уважаема госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, дали имате други въпроси към колегите от СЕМ? Имаме един изключително медиен член на Комисията – господин Росен Петров, няма как да мине това заседание, без да Ви включим. Заповядайте, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Най-напред да поздравя Съвета за електронни медии с решението за избор на генерален директор на Националното радио, което изненада приятно всички по начина, по който беше направено – с пет гласа, единодушно.
Тази материя наистина е много сложна за уреждане. Знаем, че според чл. 5 от нашата Конституция международните актове придобиват силата на закон у нас и надвишават нашия български, роден закон, така че ние така или иначе трябва да се съобразяваме с европейските директиви.
Аз имам една своя позиция, че може би преклузивните срокове в правото, особено в Закона за радиото и телевизията, които са създадени да създават стабилност, в някои случаи създават и нестабилност. Такъв беше случаят с избор на генерален директор на Българското национално радио, това, че точно на тази дата той трябва да си отиде. Виждате каква беше ситуацията в Съвета за електронни медии, излъчваше се определена нестабилност. И това, че в това Народно събрание са се намерили хора като госпожа Карастоянова, господин Иван Иванов, като мнозинството, което да придвижи бързо въпроса с избора на нови членове на Съвета за електронни медии, не означава, че това ще е винаги така. Така че според мен преклузивните срокове може би не са най-удачният вариант за решение. Без да сравнявам Съвета за електронни медии или обществените медии с други органи, но да речем, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, виждате, че там се дава възможност да се работи дори след като е изтекъл срокът им. Е, да не изпадаме в петгодишни или вечни мандати, но смятам, че може да се направи някакво допълнение в закона, което да дава поне минимална възможност. Представям си пък какво ще се случи в радиото, ако Съветът за електронни медии не се бяха разбрали и не могат да изберат директор на радиото, ако не беше проведен по този начин конкурсът – толкова открито, толкова публично, с толкова добри презентации. А иначе всички ние трябва да се съобразим с европейските директиви. Радвам се наистина да се отделя повече внимание на културата, надявам се това да стане факт, макар че съзнавам, че това е много трудно в условията на тесния български пазар и на това, че все пак комерсиалните медии са бизнес ориентирани. Но мисля, че наистина е права госпожа Стоянова за линейното и нелинейното съдържание, тъй като практически в момента плътността на информацията е толкова голяма, че ако навремето един побой в родното ми село Филиповци не е правил впечатление на никого, сега излиза поне по пет сайта със заглавията „Става страшно” и т.н. и никой всъщност не знае дали този побой се е случил, какво точно се е случило. Да не говорим, че доста от сайтовете са регистрирани на фирми фантоми – когато отидеш да поискаш отговорност, собственикът ще се случи мой съкварталец от Филиповци. Не говоря за всички сайтове, но има такива и наистина трябва да има регулация и на нелинейното съдържание, без да говорим за цензура, да говорим за пълна свобода.
Пожелавам успех на новото ръководство на Съвета за електронни медии, радвам се, че така бързо се сработиха. Наскоро приехме Закон за равнопоставеност на половете и виждам, че тук няма никаква равнопоставеност, така че може би трябва да се вземат някакви мерки, защото са четири на един. Това в кръга на шегата, разбира се, но вижда се, че България далеч изпреварва Европейския съюз що се отнася до регулаторния орган, все пак 20% мъжко присъствие за мен е нищо. Това в кръга на шегата, обичам да се шегувам.
Наистина ми направи впечатление изборът на господин Велев. Аз очаквах някаква мъка, като видях толкова кандидати с толкова концепции, подготвени хора, не просто някой да се е явил. И начинът, по който го направихте, наистина създаде стабилност и у хората, които работят в радиото, и бързо бе разрешен един спорен казус по безусловен казус, благодаря ви за което.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров. Ако ми позволите, и на мен така шеговито да продължа, че ние може би повлякохме крак в този смисъл – ние имахме също прекрасни кандидати за СЕМ, много кратко време, в което протече процедурата, работихме по график по дни и по часове и в крайна сметка имаме един прекрасен резултат, така че мисля, тук има естествен процес, който се развива по един много приятен и много разумен, много прагматичен подход.
Това, което беше маркирано във вашето изказване, може би още в следващите дни бихме могли с колегите да обсъдим. Става дума за една процедурна, техническа всъщност промяна, която по никакъв начин не е нито смислова, нито по отношение на обществена функция или финансиране, или други ключови въпроси на медиите, а предполага само известна гаранция за нормалността на работата в случай на някакви обективни обстоятелства, които биха могли да възникнат във всеки един момент. Но това е по-скоро технически въпрос, който можем да обсъдим с колегите.
Що се отнася до големите промени и визията, която трябва да възприемем в този смисъл, наша беше идеята, която обсъждахме преди заседанието, тогава когато имаме готовност, може би в края на следващия месец да направим заедно с вас едно разширено или изнесено заседание, да обсъдим кои български колеги медийни експерти бихме могли да поканим, европейски експерти, така че всички ние, които имаме като ангажимент, професионален или обществен дълг в момента тази отговорност да направим определени стъпки в тази посока, да сме сигурни, че сме застанали на едно и също място на тази пътека и бягаме в една посока. Независимо от различните виждания може би, това е напълно естествено в този процес, но опитът поне да се синхронизираме максимално би бил полезен и заслужава всяко усилие. Така че всъщност преди вашата покана за гостуване в Съвета за електронни медии изпреварихте ни с това да анонсираме идеята ни. В момента, в който успеете да подредите съответните работни ангажименти, пътувания или други непосредствени ангажименти и е на дневен ред възможността да направим това разширено заседание, това обсъждане, нека да го направим, защото си заслужава всички, които имат възможност да изразят позиция, да бъдат привлечени в процеса на формулиране на идеи и на предложения, ние да го направим. Започнали сме такъв разговор в нашата Комисия, дали сме възможност за едни напълно неформални, но много професионални срещи периодично на колеги, които също така се опитват да направят някакви предложения. Те ще ни бъдат много полезни, защото те са работни, експертни и в един момент бихме могли да кажем, окей, оттук нататък това, което правим, е вече институционално. И всички експертни позиции, които до този момент са били подготвени, да ги вземем предвид и ако има полезни предложения, те да могат да бъдат развити. Ако счетем, че определени предложения вече по някакви обективни причини вече не са на дневен ред, това също ще бъде навременно, за да не хабим енергия напразно в ненужни процедури.
Заповядайте, уважаеми господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на Съвета за електронни медии! Нека да погледнем да видим какво има в момента тук. Имаме легитимен орган СЕМ, имаме изключително добър председател, когото аз познавам и адмирирам, че най-накрая зае своето място. Вярно е, четири жени и един мъж в момента, но този пък мъж отговаря за четири, така че мисля, че са равнопоставени нещата.
Нещото, което ми липсва обаче – липсва ми в момента това, което ние говорим. Медиите явно нямат никакъв интерес към тази наша среща.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Тук е мястото да кажем, че Българското национално радио ни следва по петите.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Така ли е? Между другото, първото нещо, което исках да кажа, е, че ви поздравявам за много правилния избор. Успяхте да успокоите общественото мнение, което беше нагнетено, и да се противопоставите на тези глупости, които вървяха в медиите. Затова казвам, много голяма е вашата отговорност, не знам дали го разбирате, както и нашата естествено, защото ние заедно ще извървяваме този път.
Всичко това, което се каза от колегите, е абсолютно вярно и точно, това, което вие предначертахте, е едно единомислие. Това, което ние си говорихме с вас, госпожо Стоянова, за регулацията и саморегулацията, защото натам трябва да вървят нещата. Да, медиите са тези, които образоват, които поднасят културата и т.н. и ако ние не успеем да го направим това нещо, в следващото поколение то ще бъде отзвук, ще се върне назад като един бумеранг и така ще ни удари, както в момента ни удря, защото вие виждате какво е младото поколение и накъде върви. Трябва да пренасочим усилията, защото всички тези катастрофи, които в момента се случват, са отзвук от това, което медиите не съумяха да направят. Защото ако трябва да говорим реално, медиите са тези, които образоват и създават обществеността, тази общественост, която трябва вътре да живее своя живот.
Затова казвам, много голяма е отговорността, тепърва ни предстоят много големи крачки да извървим, дано да ни стигне времето (специално за нас казвам, вие си имате вече времето). Защото това, което вие предначертахте, ако успеем да го направим в този мандат, даже половината, съвсем иначе ще бъдат поставени медиите. Ние в момента се движим в един затворен, омагьосан кръг: рекламен пазар, медии, общество. И всичко това като се завърти, в крайна сметка излиза какво? – първо, че за да се създаде и да го има този рекламен пазар, те трябва да направят лошата новина, която да я продадат, за да може да има гледаемост. За да могат да вземат рекламния пазар и така да настроят обществото, че то да получава дезинформация и да генерира страх. Аз излизам от Народното събрание и гледам новините и не мога да позная там ли съм бил или не съм бил там. Същото се касае и за вас. Вие правите конкурс и така ви нарочиха, че още малко и щяха да ви съборят. Ето това е основата, на която трябва да стъпим, натам трябва да бъдат насочени нашите усилия.
Дерзайте! Ние сме с вас. Ще имате пълната ни подкрепа, защото виждаме едно единомислие в тази насоченост, която представихте днес, пък и ние сме в тази посока.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Кадиев, много Ви благодаря за топлите думи, те са наистина много насърчителни за нас, но по същество, това, което Вие казахте за рекламата. В директивата, която предстои да се ревизира, има и качествени изисквания по отношение на рекламата, особено с поглед към защита на децата и потребителите, като поставяме акцент върху некомерсиалното съдържание да бъде отделено, така да се разшири дерегулацията. Относно рекламата и нашия сектор: много е свит българският пазар. До такава степен е свит, че в България от медии почти не се печели. И ние сме органът, който трябва да го признаем и да го кажем тук на това място. Много трудно се изкарват пари в България от медии. Да, защото езикът ни е непопулярен, да, защото пазарът ни е малък, да, защото по принцип икономическата и финансовата стабилност в страната ни не е такава, каквато да речем е във Федералната република, най-големият телевизионен пазар в Европа. Но въпреки това ние не се отказваме от това да работим за развитие на един конкурентоспособен пазар в нашите български условия.
Трябва да ви кажа, че за голяма наша радост имаме доста активен диалог с доставчиците на медийни услуги, които разпознават както необходимостта от изисквания, така и се отнасят с разбиране към това. Нещо повече, тъй като споменахте специално рекламите и тъй като обърнахте внимание върху тяхното съдържание, да ви кажа, че с АБРО – организацията на частните радио- и телевизионните оператори, обсъдихме една инициатива, която беше замразена в предишния състав, а именно в рамките на тази година организирането на един общ форум не само за нашия сектор, а и за рекламната индустрия, на който форум да поканим експерти от чужбина (говорим за най-развитите пазари: Федералната република и Великобритания), с които да изясним и уточним разликите и опасностите на скритата реклама, продуктовото позициониране. Защото основната ни цел като регулатор е да търсим баланса – от една страна, аудиторията да не бъде облъчвана с един непрекъснат телевизионен пазар, от друга страна, индустрията също да се развива, креативната индустрия да има своите средства, така че да може да бъде конкурентоспособна не само в рамките на България, а защо не и извън рамките на България.
Трябва да ви призная, че за тази инициатива (може би тук не е мястото да го казвам, но ще използвам възможността, не случайно госпожа Спаска Янева е с нас) не е финансово обезпечена от страна на Съвета за електронни медии. Няма възможност за финансовото й обезпечаване. За целта вече говорихме с представители на индустрията за съдействие от тяхна страна. Това отново среща разбиране, но ще дойде моментът, в който ще трябва да говорим и за финансовото стабилизиране на органа, така че да бъдем по-адекватни, по-активни не само като санкциониращ и наблюдаващ орган, а и като развиващ индустрията орган. Благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Благодаря ви уважаеми колеги, уважаеми дами и уважаеми господин Атанасов, колеги от СЕМ, уважаеми колеги народни представители. Ние продължаваме този разговор и продължаваме нашата работа. Това беше първият и за нас много приятен разговор, който бележи началото на едно много пълноценно и в една посока развитие на нашите междуинституционални отношения.
Пожелаваме ви приятна работа! Ще бъдем отворени в Комисията по всяко време за работни срещи, за непосредствен диалог. Останалите ми колеги влизат в 15,30 ч. на следващите заседания на комисии, в които участват, и това е причината, поради която междувременно намаля нашият състав. Но те са просто в съседните зали.
Още един път, успешна работа! Ще координираме всички мерки, които дотук обсъдихме, и ще продължим да работим напълно непосредствено в интерес на това, което имаме за цел да постигнем. Благодаря ви.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред, обявявам заседанието за закрито.

(Закрито в 15,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова