Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
26/05/2016
1. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20.05.2016 г.
2. Разни.
На 26 май 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20.05.2016 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание е предвидена точка единствена – Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20 май 2016 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви.
За - 16, против и въздържали се – няма.
На заседанието от Съвета за електронни медии виждам тук господин Иво Атанасов. Добър ден, господин Атанасов и на Вас!
Колеги, Законопроектът за допълнение на Закона за радиото и телевизията е внесен от членове на нашата комисия, практически консенсусно от всички парламентарни групи от нашата комисия. Целта му е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява процедурата по избор на генералните директори на обществените медии чрез конкурс и да няма празнота в управлението на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Това е един своеобразен знак за подкрепа, който ние всъщност даваме, като преодоляваме един недостатък на закона, който постави пред определено изпитание с конкурса за Българското национално радио Съвета за електронни медии и считаме, че това не би трябвало да бъде така в следваща процедура.
Колеги, имате думата за изказвания, ако по тази точка имате нещо да допълните. Не виждам.
Вие, господин Атанасов, бихте ли искали да вземете думата?
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като председателят на Съвета за електронни медии е на годишната среща на Европейската платформа на медийните регулатори, аз я замествам тази седмица и като такъв ще изкажа мнението на колегите по внесения законопроект. Но позволете ми преди това само за една минута да се възползвам от тази висока трибуна и от присъствието на Българското национално радио и Българската национална телевизия да кажа едно изречение във връзка с изявлението на комисаря Йотингер по ревизията на директивата. Както често се случва, една част от неговото изявление беше изтълкувана не по най-добрия начин, а именно че трябвало тепърва да се променя механизмът, по който се избират членовете на Съвета за електронни медии, за да се гарантира неговата независимост от политическо и икономическо влияние. Независимостта на членовете на Съвета за електронни медии от политическо влияние се гарантира с два механизма – единият е несменяемостта, тоест веднъж избрани или назначени, те не могат да бъдат отзовани от органа, който ги е избрал или назначил. И другият механизъм е мандатността – индивидуалният мандат не може да бъде прекратяван. Друг е въпросът, че понякога се прекратява колективният мандат, като се преименува органът или като се помени броят на неговите членове. Това е, което може би трябва да се промени. Но най-вече комисарят Йотингер има предвид икономическата независимост и това е един проблем, който съществува от 1998 г., откакто беше създаден първият Закон за радиото и телевизията, когато се предвиди Българската национална телевизия, Българското национално радио и Съветът за електронни медии да се финансират от фонд „Радио и телевизия”, но този фонд още не действа. Така че това е един много тежък проблем, много мандати, много правителствени мнозинства не посмяха да въведат тази такса. Дали сега това ще се случи, не мога да кажа, но това е, което има предвид еврокомисарят.
Що се отнася до самия законопроект, тази идея възникна, ако не се лъжа, на миналото заседание, когато новите членове на Съвета за електронни медии се представиха пред уважаемата комисия, и е нормално да има такъв текст, защото ако сега съдът беше уважил жалбата на сегашния генерален директор и беше отменил решението за насрочване на конкурс и трябваше да вземем ново решение, а на 29 май изтича мандатът на господин Янкулов и ставаше неясно кой ще управлява Националното радио в периода от 29 май до датата, на която ще изберем нов генерален директор.
Така че е необходимо да има такъв текст и от името на колегите го подкрепям.
Друг и небезинтересен е въпросът, че може би по-нататък трябва да има такъв текст и за председателя на Съвета за електронни медии, тъй като тази година, поради забавянето на гласуването на оставката на бившия председател Георги Лозанов, се стигна до момент, в който неговият спесимен пред банката и електронният подпис за теглене на суми кеш изтичаха на 31 март, а ние още не бяхме избрали нов председател и се озовахме пред риска регулаторът да не може да функционира. Така че може би по-нататък или за второто четене да се направи и такова допълнение. Признавам, че това не съм го съгласувал с колегите от СЕМ, тъй като поради отсъствието на председателя нямахме заседание вчера, но вярвам, че те ще се присъединят към една такава идея.
Подкрепа за законопроекта, благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Уважаеми колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67 от 20 май 2016 г., внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20 май 2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
В продължение и потвърждение на думите Ви, господин Атанасов, аз помолих моите колеги от Комисията да подготвят едно резюме от позицията, която вчера еврокомисарят Йотингер изрази, с основните акценти в нея и мисля, че тя ще бъде предоставена (даже в момента това правят моите сътрудници), ще ни даде възможност в продължение на разговора ни от миналата седмица с Вашите колеги от Съвета за електронни медии да обсъдим времевата рамка, в която определени промени следва да се случат. Така че вчерашната позиция идва много навреме и е много полезна като отправна точка за нашата съвместна работа с вас. Ще имаме възможност, както поехме взаимно ангажимент между СЕМ и нашата комисия да продължим да следим развитието на темата, процеса на съгласуване в Европейската комисия и Европейския парламент и тогава, когато настъпят промени в директивата, съответно тя се очаква да бъде транспонирана и да бъде въведена и в националното ни законодателство.
Благодаря Ви още един път! Приятна работа!
Уважаеми колеги, по точка втора от дневния ред – Разни, в Комисията при нас постъпи писмо от проф. Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН, което ви е изпратено, а също така и изпратено на министъра на културата. Писмото е относно осигуряване на финансиране на теренни археологически проучвания и теренна консервация.
Ще помоля проф. Станилов да вземе отношение по тази тема, защото, вярвам, за всички нас ще бъде полезно да чуем по същество какъв е проблемът, който се съдържа в писмото, и да преценим каква би била възможността ние като комисия да подкрепим разрешаването на проблема.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е проблем, който съществува от началото на промените досега, проблемът, който е по Закона за културното наследство. Това ние го наричаме държавната поръчка за археологически проучвания, които са регламентирани от този закон. И по закона, и по смисъла на Конституцията държавата трябва да поддържа едно ниво на тези проучвания, разбира се, в съответствие с нейните възможности. На тази база различните правителства имат различна политика по отношение на проучванията на културното наследство и отпускат различни суми. Минималната сума, която е била отпускана досега, е нула, но ако излезем от тази нула, минималната сума през последните години е 500 хил. лева за цялата страна, за трите национални резервати Стари български столици, за националните резервати Римски градове и тракийски могили и т.н., които са някъде към двадесетина обекта, редовно поддържани за проучване.
В тази връзка трябва да се каже, че културният туризъм има също значение в този смисъл за теренните проучвания, които се извършват, защото от внимателни наблюдения, че музеите, които са в близост до тези резервати, са изчислили, че при наличие на примерно един или два месеца проучвания през летния сезон, туристическият поток се увеличава близо с една трета, понякога даже с 50 процента.
В България системата за отпускане на средства за проучвания са чрез Министерството на културата и държавния бюджет. В държавния бюджет те се отбелязват като отделно перо към бюджета на Министерството на културата, но както у нас постоянно се случва, по един или друг начин отделни колеги успяват да издействат за определени обекти, без селекция, средства, както например колегата Николай Овчаров за Перперек получава някъде между 500 и 800 хил. лева е варирала обикновено ставката, отпускана с решение н Министерския съвет, което по никакъв закон не може да влезе вътре. Има и други случаи, както сега Божидар Димитров събира пари за Голямата Базилика в Плиска за проучвания на тази консервация, което няма никакво отношение към разкопките в Плиска почти никакво, защото проучванията се водят във вътрешния град. И така нататък. Това е, така да се каже, нерегламентирано. Да си направя една самокритика, като приказвам тези приказки, и аз съм ходил да прося от министъра на финансите преди и съм получавал по десетина-петнадесет хил. лева за отделни обекти, разбира се. Примерно министър Дянков беше много благосклонен, ходеше в Плиска и Преслав и като му се примолиш, пуска десетина-петнадесет хил. лева, което е едно нищо.
Известно е, че археологическите проучвания са скъпа дейност, но известното е, че без тях не може. Те се отнасят за идентификацията. Аз ръководя вече от тридесет години разкопките в Плиска и преди тридесет години Плиска пред нас, пред народа, пред всички имаше съвсем друг от този, който има сега. Сега Плиска е съвсем друго нещо като познание. Същото е с Велики Преслав, същото е с Велико Търново и финансирането на парче. Една постоянна сума някъде от около милион и половина-два милиона може да поддържа на съвсем нормално ниво тези проучвания, тъй като в тези пари влиза и тъй наречената аварийна консервация и реставрация, която се прави непосредствено и успоредно с проучванията. Да се закрепят структурите така, че да могат да издържат, защото след това има проектиране и по други програми се искат пари.
Колеги, вероятно не знаете, че Европейският съюз не отпуска пари за археологически проучвания, оттам отпускат пари и то големи пари за реставрация, за консервация и за такива неща, които в България са използвани много добре, използвани са много пари и нашите колеги архитекти се справят с тази задача. Тези пари за реставрация и консервация са няколко пъти повече, отколкото са необходими за проучванията, за проучванията парите са много малко. В различните държави според политиките на различните правителства се отпускат различни средства, примерно в една Германия средства за проучване на римски обекти не се отпускат никога, защото там всички римски обекти са проучени, до последното село. И там професорите се занимават с писане на спомени как са правили разкопките и какви приключения е имало, вече всичко е написано в огромни томове и всичко се знае. При нас се знае много малко. От самата Плиска (давам я за пример, понеже аз съм там) е разкопана 1,8% от площта на Вътрешния град, а външният, който е 23 квадратни километра, това е една четвърт от София, там е 0,01%, това е много малко. Засега имаме в последните години много добри открития, даже сега главният асистент се занимава там с една реставрация и консервация, за която от по-предишното правителство бяха изпросени едни пари пак по същия начин.
Затова директорът е написал с тревога това писмо, тъй като вече втора година тези 500 хил. лева са прекалено нищожна сума. Не съм разговарял с министъра на финансите, когото познавам много отдавна, далеч преди някой да спомене, че ще стане министър, но не ми се струва, че той ще бъде благосклонно настроен, те министрите на финансите са такива, те затова са и министри на финансите – да държат парите здраво.
Какво можем да направим ние тук? Комисията може да направи едно писмено предложение и да го гласуваме и госпожа Полина Стоянова като председател на Комисията по културата и медиите може лично да разговаря с министъра и да му връчи това писмо. Те са събрали някъде над милиард и половина сега над предвидените от данъци, такси и акцизи, могат да отпуснат поне един милион и заедно с тези 500 хил. лева някак си ще може да се закрепи положението. Иначе трябва да прекратим тук и там нещата, особено на Трапезица, в Плиска и Преслав. Това са трите резервата, които са в особено състояние, които имат особено отношение към историята. Както, разбира се, и другите обекти, които пък имат отношение към световната история.
Това е всичко. Имам чувството, че на Министерството на културата непрекъснато се увеличават парите за сценични изкуства и за какво ли не. Спомням си, че когато министъра на културата беше проф. Стефан Данаилов, парите за сценични изкуства бяха 47 милиона, за разкопки бяха 500 хиляди. Сега парите за сценични изкуства са 78 милиона, за разкопки от културното наследство пак са 500 хиляди. Когато беше проф. Данаилов министъра на културата от театъра никой не мрънкаше и бяха доволни, сега имат двойно повече пари, всички мрънкат и протестират. Това го казвам на шега, понеже и ние археолозите започваме с това писмо да мрънкаме.
Не знам вие какво ще кажете, но това е, така да се каже положението.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря уважаеми проф. Станилов. Поемам ангажимента да подготвим писмо от името на Комисията към министъра на финансите и да поискаме нарочна среща, на която ще поканя колегите, които имат възможност да участват, с настоятелна молба към него при възможност да преразгледа част от тези приходи, които постъпват и естествено са в неговите компетенции как ще бъдат изразходвани, с идеята, че тези археологически проучвания са един процес, който спре ли работа, възможността да нанесат щети, не просто да бъде консервирано, но да има и щети върху работата на вашите колеги и на обектите е всъщност доста голяма.
Това, което ни споделихте, дава повод само да помислим, че може би е разумно да планираме едно по-разширено заседание на нашата комисия и един от лекторите може да бъде уважаемият проф. Станилов, защото със сигурност има ценни истории, които не само да ни разкаже, но и откъдето да вземем добри примери за това как все пак отношението на държавата в едни много по-трудни даже за България времена е било знаково по отношение на това, което се прави аз културата, за археологията, за науката.
Благодаря Ви, проф. Станилов.
Д-р Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Във връзка с археологическите разкопки, да, има логика субсидията да бъде увеличена, да бъде задържана трайно високо и аз мисля, че имаме достатъчно основание първо да видим дали може допълнително да се отделят пари тази година и второ, когато коментираме бюджета за следващата година, това трябва да го имаме предвид. Огромни са археологическите терени в България, изключително ценни и неразработени, неразкрити. Само преди две-три седмици с археолог посетихме Мисионис, древния град до Търговище, огромно богатство, датиращо от пети век от новата ера, получило разцвет при Средновековието, само една мъничка частица е разкрита. Един от начините е наистина да се увеличи годишното финансиране за археологически разкопки.
Това, което обсъждаме с мои приятели, съмишленици, колеги, не бихме ли могли по-активно да използваме субсидии дарителство било по примера, ако не се лъжа, на съпругата на президента на Азербайджан, които направиха дарение и участват в археологическите разкопки на Трапезица, било идеята, която подхвърли професорът. Ами германците нямат какво повече да разкриват и се занимават в момента с писане и анализ на базата на това, което е видяно, разкрито, документирано в Германия, не можем ли да каним екипи заедно с финансиране от държави, които винаги са имали интерес в тази сфера. Франция – един вечен интерес към античността и археологията, Германия или други страни, в частност арабските страни, които биха субсидирали, биха инвестирали, а нашита кадърни археолози и институти да работят с такава субсидия?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Държавите, които имат такива експедиции, имат по една експедиция в страна. Ние имаме френска експедиция в България – една, имаме японска експедиция – една, има полска експедиция – една. Германската експедиция приключи работата си, защото те направиха едни големи нарушения на законодателството и прокуратурата още води следствие срещу професора от Франкфурт на Майн. Но това са подробности от пейзажа. За Средновековието ние за българската археология трудно ще намерим финансиране от чужбина, това навсякъде е свързано с политиката на държавата и на обществените нагласи. Но в тази връзка има един начин за финансиране на тези дейности, който се използва в много страни и най-хубавият е в Австрия. В Австрия всеки влязъл в Австрия чужденец, който по документация ще стои повече от една или две седмици в Австрия, плаща две евро такса културно наследство. Понеже Австрия е много туристическа страна, вие знаете какви колеги пари са това. Ние сме изчислили, че при нас, ако на всеки туристически пакет се взема по едно евро, което е два лева, при минимален туристически поток са десет милиона лева, които могат да се отделят за проучване, за консервация, реставрация, издания и пр. Аз съм ходил при министъра на финансите Влади Горанов с концепция на страница и половина, той прочете концепцията и каза: Аз съм съгласен, ще ме отървете изобщо да давам от бюджета пари. Това може да се направи. Проектът на закон е написан и е при заместник-министърката на културата да го чете. Исках да видя как се отнася към него, но трябва да кажа тук, че главният състав на министерството е настроен против подобен проектозакон по неизвестни причини, имам вече сведения за това. За мен причините са ясни, там не се предвижда то да управлява тези пари и тези пари не могат да се управляват от Министерството на културата, те са поставени в един фонд, който ще разпределя обществен съвет, той ще казва последната дума. И предполагам, че те, разбира се, ще се съпротивляват. Не го казват пряко, но са много против. В Народното събрание това може да се преодолее. Вие сте управляващите, вие сте коалицията, ако успеете да го приемете като политическа воля и като решение, както каза Влади Горанов, ето това е решението. Аз казах, това не е наше оригинално решение, ние нищо ново не измисляме, то може да стане. До месец-два аз вероятно ще го представя в Комисията, а кой ще го внесе – аз като опозиция предпочитам да не го внасям, да го внесе някой от управляващите. Да нанесат корекции в него, да го променят, да видят тяхната визия и концепция каква ще бъде, но да го внесат, аз с удоволствие ще гласувам за него и ще защитавам каузата. Защото това е национална кауза, това не е политика.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре, аз мога само от името и на колегите да потвърдя нашето желание и готовност. Апелираме, когато прецените, да ни го представите, защото нямаме никакво съмнение, че този модел на финансиране работи отлично за държава като Австрия. Тя е един изключително добър пример, съпоставим с България, по отношение на възможности за подкрепа и развитие на културно-исторически туризъм, изобщо на културен туризъм да кажем, тук включвам и музика, и много други аспекти на австрийската култура, които са подкрепени с най-различни инструменти от страна на държавата. Така че, ако не възразявате и ни го предоставите да се запознаем, ние бихме могли да подходим така, както и в много други случаи, ако щете дори и днешния законопроект, който подкрепихме, с едно консенсусно отношение, тъй като, разбира се, авторството е нещо ценно и то ще бъде изтъкнато и уважено в този смисъл, но общото ни желание да създадем възможност за допълнително финансиране, което да бъде целево и от друга страна – в известна степен независимо от това да бъде преразпределяно в други посоки. Тук ще дам пример с туристическите такси в общините, вие знаете, че много често общините ползват този ресурс не за да го влагат обратно в туристическа реклама и подкрепа на развитието на местна археология или културни обекти, а в съвсем други дейности. Така че вероятно този механизъм, който вие предлагате, е един добър модел, ще имаме готовност.
Благодаря Ви много още един път.
Господин Кадиев ми даде знак, че иска да вземе отношение в точка „Разни”. Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Аз няма да ви отнемам много от времето, защото трябва да отида в друга комисия, така се случиха нещата, че днес имам две комисии.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Поводът, по който вземам думата, е всъщност че ние имаме тук в момента медия, която ни отразява и това е Българската национална телевизия, а вие знаете, че по принцип в нашата комисия почти не присъстват медиите.
Преди една година ние приехме, че ще имаме парламентарен телевизионен канал и всички гласувахме за него. Оказа се, че няма съответните средства. Аз искам да ви запозная, че в рамките на една година с моя сътрудник успяхме да намерим начин за финансиране на този канал и той да бъде под шапката на Българската национална телевизия. Въпросът ми е такъв: искаме ли ние да имаме правилен образ, защото знаете в момента какъв е образът на депутата, предполагам, че всички вие сте го изпитали. Така че, ако ние искаме да имаме един реален образ на това, което се случва в парламента и най-вече в комисиите, защото вие виждате, че в комисиите се решават въпросите. Така че един такъв телевизионен канал може да съществува, без да се влагат средства. Ако вие изявите желание като комисия, аз ще ви представя целия проект и да вървим нататък. Понеже е разговаряно с Вяра Анкова и тя даде съгласието, дори даде и насоките как може да се осъществи един такъв телевизионен канал в рамките на двете сгради, защото виждате, че комисиите почти всички са тук, но той може да покрива абсолютно всички места, така че да няма никакъв проблем в едно реално време да се осъществява този телевизионен канал, да може да дава реална представа какво правим ние. Ако вие решите, ще ви представя този проект и ще продължим нататък. Но това е всъщност начинът. Защото в Европа, в Брюксел и Страсбург съществува откакто е създаден. И когато хората искат да кажат нещо, те отиват и го казват там. В същото време има една реална представа какво се случва в парламента, а не непрекъснато да се дава в петък празната зала и хората да си казват, абе вие какво работите, когато е парламентарният контрол? Всеки от нас знае защо ние не сме в залата в петък и кои са вътре и защо го правят. Това е.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика. Аз исках да се обърна към моя колега, госпожо председател, че парламентарната телевизия, по-точно интернет телевизията, която функционира в Народното събрание, е създаден през Четиридесетото Народно събрание по инициатива на председателката Цецка Цачева. Аз бих искал да изкажа своето становище, тъй като аз участвах в създаването на тази интернет телевизия. Искам да ви споделя, че това без решението и на госпожа Цецка Цачева, която по Конституция има право да се разпорежда съответно с територията на Народното събрание и с техническите средства. Вие знаете добре, по правилника на Народното събрание излъчването на Българското национално радио и Българската национална телевизия става с изричното, подчертавам, с изричното съгласие и гласуване на Народното събрание. Така че това, че Вие сте говорили със сегашния генерален директор госпожа Анкова е прекрасно, но мисля, че първо ние трябва да видим как и по какъв начин това би могло да се осъществи. Поради две причини. Първата причина, която Вие изтъкнахте като мотив, това е финансирането. Аз съм водил разговори с госпожа Вяра Анкова още при встъпването й в мандат с нейната концепция, говорихме за финансирането. Тук всички, които се занимават с телевизия и са телевизионери, знаят, че парите, които ние гласуваме на Българското национално радио и Българската национална телевизия са недостатъчни.
Така че аз мисля, че като концепция и това, че действително интернет телевизията трябва да се разшири и да показва заседанията на различните комисии, особено по някои злободневни теми на обществото, това е прекрасно, за да могат хората онлайн, в реално време да бъдат уведомени и да бъдат максимално добре информирани.
Аз не се съмнявам в това, че съответно Българската национална телевизия ще предава обективно и че няма да се избират отделни изказвания, но аз тук искам да поставя въпроса, че на първо място, това би трябвало да бъде проблем, който да се реши, бих казал, не само от председателя на Народното събрание, а с решението на всички парламентарни групи на Председателски съвет. Защото знаете, че като бюджетно финансирани, ние в годините сме връщали (не зная дали сте добре запознати), аз мога да ви кажа, че в годините ние сме връщали към бюджета пари, които са били икономисани от Народното събрание. Това никъде не е казано и винаги сме били изтъквани в лошата страна – че много харчим. А в същото време никъде, нито една медия, дори и от Българската национална телевизия и Българското национално радио, които са длъжни да отразяват реално функцията на Народното събрание, винаги е било изкривявано, за да бъдат народните представители представени в най-пошъл вид, като народни изедници, а не със своята обективна работа. Защото никой от тук присъстващите, ако попитаме и излезем извън тази зала, ако попитат вие какво допринесохте в този парламент, никой не се интересува от това вие какъв законопроект сте внесли, какво сте направили, какво сте допринесли в обществото, а се интересуват дали косата ти е вчесана, дали си с костюм или изобщо някакви неща, от което никой в обществото, повярвайте ми, няма полза. За жълтините – продават. Но мисля, че ние тук в тази комисия, това е един прекрасен въпрос, който Вие отворихте, ние трябва всички тук да се обърнем към председателството, към председателката на Народното събрание действително да се заделят необходимата техника и апаратура, за да могат да бъдат отразявани. А считам, че следващия етап, когато ние решим тук, в Народното събрание, тогава можем да се обърнем, тъй като, предполагам и вие знаете, че програмното време на Българската национална телевизия освен БНТ 1 има БНТ 2, има БНТ за чужбина, значи те са три телевизии, които са под шапката на Националната телевизия, дали това като програмна схема, защото навлизаме вече в някои детайли и аз не бих иска по никакъв начин да нарушаваме нормалната функция на една телевизия и програма, която тя изготвя, защото вие знаете, че за всеки сезон се изготвя програма, мисля, че вие по-добре от мен го разбирате.
Затова моето предложение е преди да преминем към това да се постави този въпрос на Председателски съвет в лицето на председателя на нашата комисия, мисля, че е най-удачно да се разговаря с председателката госпожа Цачева и според мен би могло да се намери решение и то решение, което да бъде не само за нас, а за обществото, най-вече за обществото. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Благодаря, уважаеми господин Кадиев. Поемам и този ангажимент да изготвим едно предложение, но нека преди това да бъде все пак предхождано от едно писмо на господин Кадиев, в което той малко по-подробно да ни информира за това предложение, на базата на което ние да съгласуваме и да се обединим около една обща позиция. Вярвам всеки един от нас е воден от разбирането, че възможността обществото да получава достоверна, точна, обективна информация в реално време е най-ценна. Каналите или способите това да се случва са съвсем различна тема. Господин Иванов много правилно отбеляза, че програмата пък на една обществена телевизия е нещо, което не може да се сменя постоянно. Други колеги биха могли да кажат, искаме повече време за детски предавания, за образователни предавания, това е още по-ценно. Така че тук има нюанс и ширина на изказванията.
По реда на заявените изказвания – госпожа Соколова, госпожа Бояджиева, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, това, което аз отправям като предложение в точка „Разни”, е идеята ми да направим в следващата комисия едно представяне и обобщаване на постъпилите законопроекти, постъпилите заявки от страна и на обществото за теми, които трябва да обсъждаме в Комисията по културата и медиите. Да ги прегледаме и да направим план за това как работим до края на сесията. Добре е да видим всичко постъпило, да подредим, да аранжираме в подходящ ред, за да имаме и някаква предвидимост на работата и да можем наистина такива теми, които имаме и заявени като тази днес от господин Кадиев, разбира се, и другите колеги ще си внесат своите предложения, да могат да бъдат поставени на правилното място. Имаме няколко заявки от градове, в които да изнесем Комисията да заседава, така че можем да видим оттам пък предложенията какви са, тъй като има сериозни регионални теми. Това, което изтъкна проф. Станилов, е една заявка за регионална тема. Разбира се, знаете, че българското кино дава своите заявки за увеличение на бюджета и за обсъждане на темите в техния сектор.
Така че това са важни теми за Комисията по културата и медиите, струва си да ги подредим, да ги обсъдим и да направим план за работа. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Соколова. Реплика – заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Под формата на реплика искам да потвърдя това, което каза госпожа Соколова. Аз също щях да предложа и да използваме една от първите седмици на месеците в контакт с Министерството на културата да имаме представа върху какви законопроекти работи министерството до края на годината и ние да имаме представа какво ни предстои да разглеждаме. Така че чрез председателя се надявам това да бъде осъществено.
Още едно предложение имам, но ще изчакам колегите, да не ги пререждам и тогава ще ви го предложа. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми д-р Добрев. Заповядайте, уважаема госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Всъщност аз поисках думата, за да подкрепя предложението, което направи уважаеми проф. Станилов по повод на тревожните въпроси, поставени от доц. Вагалински в неговото писмо, и се надявам, че ще имаме такъв документ от името на Комисията, който да бъде изпратен до Министерството на културата и Министерството на финансите. Казвам това, защото наистина археологическото наследство на България, което е държавна собственост по смисъла на закона, но и държавна отговорност, изисква действително повече средства. Много пъти е имало възможност и ние да коментираме въпроса тук в Комисията по отношение на средствата, които годишно се предоставят. Аз поставям един акцент особено върху Българското Средновековие, защото това наистина може да бъде свършено само със средствата на българската държава. Ще дам един пример, който вече беше посочен, за проучването на Трапезица, което беше възстановено след доста години, през 2006, 2007, 2008 г. имаше сериозни средства, които бяха отпускани тогава, но през годините е имало и периоди, в които сме имали не повече от 15 до 30 хиляди.
Така че има нужда според мен да кажем думата на нашата комисия предвид и допълнително събраните средства в държавната хазна, да се обърне внимание на този въпрос и в рамките на тази година, защото сезонът още не е започнал, а особено предвид и за следващ период, за новия бюджет да мислим за малко повече средства. Защото това фактически ни поставя в ситуация, свързана с посоченото за средствата, които се усвояват включително и по оперативните програми, не е много дълъг периметърът до 2020 г., които са значително повече. Но за да може да има средства за консервация, за социализация, за представяне на нашите културно-исторически обекти, трябва да има първо проучване, за да може да се разкрие историческата истина и след това те да бъдат подготвени, за да могат да ги видят и българите, и гостите от чужбина.
Така че подкрепям и смятам, че това ще бъде една добра позиция на Комисията по културата и медиите и да се надяваме да има резултат от нашето искане. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева. Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз имах въпрос, който е свързан с блиц контрола. Понеже не сме виждали скоро министър Рашидов в Комисията, разбира се, той имаше здравословни проблеми, слава богу, сега е добре, но имаме ангажираност от негова страна и мисля, че на 2 юни в четвъртък, той ще бъде тук на блиц контрол и ще можем да му зададем въпросите, които доста са се натрупали и от нашите региони, и от различни събития. Така че, ако е нужно, знам, че няма основание официално да го каним, той би трябвало да присъства, по-скоро, комуникирайте с него и той да знае, че го очакваме тук в Комисията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Аз правя това, непрекъснато сме в комуникация с министър Рашидов. Ще си позволя само да поднеса извинения за забавянето за негово участие в рамките на процедурата по блиц контрол, но след известен период на здравословни проблеми пък имаше един много интензивен период на пътувания, свързани с международни събития и прояви, на които той беше поел ангажимент да участва. Давам знак, че на 2-ри най-вероятно също ще пътува на редовен преглед в Германия, доколкото съм информирана, но веднага след завръщането си на първото ни заседание ще участва в рамките на процедурата по блиц контрол. Ще имам ангажимента да ви информирам непосредствено за първата такава възможност. Ако на 2-ри все още това е възможно с оглед на часовете на излитане и пътуване, ще проведем, разбира се, блиц контрола. В случай че съвпадне, ще бъде на първото ни редовно заседание веднага след завръщането му. Така че в тази посока още един път се надявам да имаме търпение, в рамките на следващите две седмици най-късно ще имаме тази възможност.
Виждам, че и д-р Добрев даде знак за предложение, което иска да направи. Заповядайте, докторе.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз ви казах, че това ще бъде второто мое предложение като председател на комисията във връзка с дневния ред на следващите заседания и следващата ни работа. При мен има отново едно писмо от Гражданска инициатива „Българска култура” във връзка със сценичните изкуства, финансирането, модела на финансиране и пр. Ние си спомняме, че съвсем скоро, преди два или три месеца в присъствието на министър Рашидов, заместник-министър Боил Банов подробно говори върху новите критерии за субсидиране на сценичните изкуства и за намерения баланс тогава. Но тъй като явно има неудовлетвореност, има въпроси, има предложения от страна на артистите, на оперните изпълнители, аз ви предлагам да намерим начин, който да не е разточителен, да не е кръгла маса непременно, с много говорене и по-малко правене, но да намерим начин да чуем както министерството, принципала, неговата визия как върви финансирането и състоянието на театралното сценично изкуство и неговото финансиране, така да чуем и представители пък на самите артисти, ръководители на театри, за да видим къде има проблеми, първо ние да сме наясно с въпроса, и второ, можем ли да бъдем медиатори между тях и Министерството на културата. Чакам Вие да ни предложите удобния вариант, но определено кратък и неразточителен, за да чуем двете страни и да сме в течение на театралното финансиране и реформа. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми д-р Добрев. Ще координираме една работна среща, на която основният фокус да бъде въпросът, който вие поставихте.
Последно, тъй като не виждам от колегите народни представители знак, заповядайте минутка и за вас преди да завършим днешното заседание.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА:Благодаря ви. Аз исках само да доизясня това, което пропусна господин Кадиев, но го допълни господин Иванов, защото той още от много по-преди е запознат с проекта за парламентарен телевизионен канал. Още по времето на председателството на господин Пирински изпрати десет народни представители във Франция, за да проверят как вървят нещата там на подобен канал. И искам да допълня, че не само авторитетът на нашия депутат ще бъде защитен, но същевременно ще се даде популярност и на дейността на нашите народни представители в Европейския парламент. Нашето гражданско общество не знае как се работи там и по този начин ще се разшири политическата култура на българското гражданство не само върху нашата парламентарна дейност, а и към европейската.
Другото, което е съществено важно, парламентарните групи за приятелство с другите страни вършат много ценна работа. Все още никой не знае от гражданството и се разпространяват клюки едва ли не, че нашите депутати ходят на екскурзии. А всъщност има много полезни неща, които са свършени и не са отразени, просто защото няма програмно време.
И не на последно място, много е важно, че това ще бъде единствената истинска обществена медия. Тя няма да има никакви реклами и ще работи с колегите и със студийния капацитет и на БТА, защото знаете, там има едно студио, директно от майката на информацията ще се подават и новините, и коментарите. Същевременно има и едно студио, което също не се използва, ние го направихме преди много години, в Министерския съвет. Това е, което мога да потвърдя в полза на този проект.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви. Разбрахме аргументите, уточнихме как ще подходим по този въпрос, но бих искала да подчертая и като председател на тази комисия, че ние не поставяме нито за миг под съмнение напълно обективния характер и професионализма на работа на обществените медии – на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на Българската телеграфна агенция. В този смисъл едва ли подобен проект има за цел да направи нещо по-различно от това да продължи да информира обективно за нашата работа обществото.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред обявявам заседанието за закрито. Благодаря ви. Приятен следобед!
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
2. Разни.
На 26 май 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20.05.2016 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и председателствано от госпожа Полина Карастоянова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание е предвидена точка единствена – Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20 май 2016 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Благодаря ви.
За - 16, против и въздържали се – няма.
На заседанието от Съвета за електронни медии виждам тук господин Иво Атанасов. Добър ден, господин Атанасов и на Вас!
Колеги, Законопроектът за допълнение на Закона за радиото и телевизията е внесен от членове на нашата комисия, практически консенсусно от всички парламентарни групи от нашата комисия. Целта му е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява процедурата по избор на генералните директори на обществените медии чрез конкурс и да няма празнота в управлението на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Това е един своеобразен знак за подкрепа, който ние всъщност даваме, като преодоляваме един недостатък на закона, който постави пред определено изпитание с конкурса за Българското национално радио Съвета за електронни медии и считаме, че това не би трябвало да бъде така в следваща процедура.
Колеги, имате думата за изказвания, ако по тази точка имате нещо да допълните. Не виждам.
Вие, господин Атанасов, бихте ли искали да вземете думата?
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Тъй като председателят на Съвета за електронни медии е на годишната среща на Европейската платформа на медийните регулатори, аз я замествам тази седмица и като такъв ще изкажа мнението на колегите по внесения законопроект. Но позволете ми преди това само за една минута да се възползвам от тази висока трибуна и от присъствието на Българското национално радио и Българската национална телевизия да кажа едно изречение във връзка с изявлението на комисаря Йотингер по ревизията на директивата. Както често се случва, една част от неговото изявление беше изтълкувана не по най-добрия начин, а именно че трябвало тепърва да се променя механизмът, по който се избират членовете на Съвета за електронни медии, за да се гарантира неговата независимост от политическо и икономическо влияние. Независимостта на членовете на Съвета за електронни медии от политическо влияние се гарантира с два механизма – единият е несменяемостта, тоест веднъж избрани или назначени, те не могат да бъдат отзовани от органа, който ги е избрал или назначил. И другият механизъм е мандатността – индивидуалният мандат не може да бъде прекратяван. Друг е въпросът, че понякога се прекратява колективният мандат, като се преименува органът или като се помени броят на неговите членове. Това е, което може би трябва да се промени. Но най-вече комисарят Йотингер има предвид икономическата независимост и това е един проблем, който съществува от 1998 г., откакто беше създаден първият Закон за радиото и телевизията, когато се предвиди Българската национална телевизия, Българското национално радио и Съветът за електронни медии да се финансират от фонд „Радио и телевизия”, но този фонд още не действа. Така че това е един много тежък проблем, много мандати, много правителствени мнозинства не посмяха да въведат тази такса. Дали сега това ще се случи, не мога да кажа, но това е, което има предвид еврокомисарят.
Що се отнася до самия законопроект, тази идея възникна, ако не се лъжа, на миналото заседание, когато новите членове на Съвета за електронни медии се представиха пред уважаемата комисия, и е нормално да има такъв текст, защото ако сега съдът беше уважил жалбата на сегашния генерален директор и беше отменил решението за насрочване на конкурс и трябваше да вземем ново решение, а на 29 май изтича мандатът на господин Янкулов и ставаше неясно кой ще управлява Националното радио в периода от 29 май до датата, на която ще изберем нов генерален директор.
Така че е необходимо да има такъв текст и от името на колегите го подкрепям.
Друг и небезинтересен е въпросът, че може би по-нататък трябва да има такъв текст и за председателя на Съвета за електронни медии, тъй като тази година, поради забавянето на гласуването на оставката на бившия председател Георги Лозанов, се стигна до момент, в който неговият спесимен пред банката и електронният подпис за теглене на суми кеш изтичаха на 31 март, а ние още не бяхме избрали нов председател и се озовахме пред риска регулаторът да не може да функционира. Така че може би по-нататък или за второто четене да се направи и такова допълнение. Признавам, че това не съм го съгласувал с колегите от СЕМ, тъй като поради отсъствието на председателя нямахме заседание вчера, но вярвам, че те ще се присъединят към една такава идея.
Подкрепа за законопроекта, благодаря ви.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Уважаеми колеги, други изказвания? Няма.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67 от 20 май 2016 г., внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20 май 2016 г.
Моля, който е „за”, да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
В продължение и потвърждение на думите Ви, господин Атанасов, аз помолих моите колеги от Комисията да подготвят едно резюме от позицията, която вчера еврокомисарят Йотингер изрази, с основните акценти в нея и мисля, че тя ще бъде предоставена (даже в момента това правят моите сътрудници), ще ни даде възможност в продължение на разговора ни от миналата седмица с Вашите колеги от Съвета за електронни медии да обсъдим времевата рамка, в която определени промени следва да се случат. Така че вчерашната позиция идва много навреме и е много полезна като отправна точка за нашата съвместна работа с вас. Ще имаме възможност, както поехме взаимно ангажимент между СЕМ и нашата комисия да продължим да следим развитието на темата, процеса на съгласуване в Европейската комисия и Европейския парламент и тогава, когато настъпят промени в директивата, съответно тя се очаква да бъде транспонирана и да бъде въведена и в националното ни законодателство.
Благодаря Ви още един път! Приятна работа!
Уважаеми колеги, по точка втора от дневния ред – Разни, в Комисията при нас постъпи писмо от проф. Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН, което ви е изпратено, а също така и изпратено на министъра на културата. Писмото е относно осигуряване на финансиране на теренни археологически проучвания и теренна консервация.
Ще помоля проф. Станилов да вземе отношение по тази тема, защото, вярвам, за всички нас ще бъде полезно да чуем по същество какъв е проблемът, който се съдържа в писмото, и да преценим каква би била възможността ние като комисия да подкрепим разрешаването на проблема.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е проблем, който съществува от началото на промените досега, проблемът, който е по Закона за културното наследство. Това ние го наричаме държавната поръчка за археологически проучвания, които са регламентирани от този закон. И по закона, и по смисъла на Конституцията държавата трябва да поддържа едно ниво на тези проучвания, разбира се, в съответствие с нейните възможности. На тази база различните правителства имат различна политика по отношение на проучванията на културното наследство и отпускат различни суми. Минималната сума, която е била отпускана досега, е нула, но ако излезем от тази нула, минималната сума през последните години е 500 хил. лева за цялата страна, за трите национални резервати Стари български столици, за националните резервати Римски градове и тракийски могили и т.н., които са някъде към двадесетина обекта, редовно поддържани за проучване.
В тази връзка трябва да се каже, че културният туризъм има също значение в този смисъл за теренните проучвания, които се извършват, защото от внимателни наблюдения, че музеите, които са в близост до тези резервати, са изчислили, че при наличие на примерно един или два месеца проучвания през летния сезон, туристическият поток се увеличава близо с една трета, понякога даже с 50 процента.
В България системата за отпускане на средства за проучвания са чрез Министерството на културата и държавния бюджет. В държавния бюджет те се отбелязват като отделно перо към бюджета на Министерството на културата, но както у нас постоянно се случва, по един или друг начин отделни колеги успяват да издействат за определени обекти, без селекция, средства, както например колегата Николай Овчаров за Перперек получава някъде между 500 и 800 хил. лева е варирала обикновено ставката, отпускана с решение н Министерския съвет, което по никакъв закон не може да влезе вътре. Има и други случаи, както сега Божидар Димитров събира пари за Голямата Базилика в Плиска за проучвания на тази консервация, което няма никакво отношение към разкопките в Плиска почти никакво, защото проучванията се водят във вътрешния град. И така нататък. Това е, така да се каже, нерегламентирано. Да си направя една самокритика, като приказвам тези приказки, и аз съм ходил да прося от министъра на финансите преди и съм получавал по десетина-петнадесет хил. лева за отделни обекти, разбира се. Примерно министър Дянков беше много благосклонен, ходеше в Плиска и Преслав и като му се примолиш, пуска десетина-петнадесет хил. лева, което е едно нищо.
Известно е, че археологическите проучвания са скъпа дейност, но известното е, че без тях не може. Те се отнасят за идентификацията. Аз ръководя вече от тридесет години разкопките в Плиска и преди тридесет години Плиска пред нас, пред народа, пред всички имаше съвсем друг от този, който има сега. Сега Плиска е съвсем друго нещо като познание. Същото е с Велики Преслав, същото е с Велико Търново и финансирането на парче. Една постоянна сума някъде от около милион и половина-два милиона може да поддържа на съвсем нормално ниво тези проучвания, тъй като в тези пари влиза и тъй наречената аварийна консервация и реставрация, която се прави непосредствено и успоредно с проучванията. Да се закрепят структурите така, че да могат да издържат, защото след това има проектиране и по други програми се искат пари.
Колеги, вероятно не знаете, че Европейският съюз не отпуска пари за археологически проучвания, оттам отпускат пари и то големи пари за реставрация, за консервация и за такива неща, които в България са използвани много добре, използвани са много пари и нашите колеги архитекти се справят с тази задача. Тези пари за реставрация и консервация са няколко пъти повече, отколкото са необходими за проучванията, за проучванията парите са много малко. В различните държави според политиките на различните правителства се отпускат различни средства, примерно в една Германия средства за проучване на римски обекти не се отпускат никога, защото там всички римски обекти са проучени, до последното село. И там професорите се занимават с писане на спомени как са правили разкопките и какви приключения е имало, вече всичко е написано в огромни томове и всичко се знае. При нас се знае много малко. От самата Плиска (давам я за пример, понеже аз съм там) е разкопана 1,8% от площта на Вътрешния град, а външният, който е 23 квадратни километра, това е една четвърт от София, там е 0,01%, това е много малко. Засега имаме в последните години много добри открития, даже сега главният асистент се занимава там с една реставрация и консервация, за която от по-предишното правителство бяха изпросени едни пари пак по същия начин.
Затова директорът е написал с тревога това писмо, тъй като вече втора година тези 500 хил. лева са прекалено нищожна сума. Не съм разговарял с министъра на финансите, когото познавам много отдавна, далеч преди някой да спомене, че ще стане министър, но не ми се струва, че той ще бъде благосклонно настроен, те министрите на финансите са такива, те затова са и министри на финансите – да държат парите здраво.
Какво можем да направим ние тук? Комисията може да направи едно писмено предложение и да го гласуваме и госпожа Полина Стоянова като председател на Комисията по културата и медиите може лично да разговаря с министъра и да му връчи това писмо. Те са събрали някъде над милиард и половина сега над предвидените от данъци, такси и акцизи, могат да отпуснат поне един милион и заедно с тези 500 хил. лева някак си ще може да се закрепи положението. Иначе трябва да прекратим тук и там нещата, особено на Трапезица, в Плиска и Преслав. Това са трите резервата, които са в особено състояние, които имат особено отношение към историята. Както, разбира се, и другите обекти, които пък имат отношение към световната история.
Това е всичко. Имам чувството, че на Министерството на културата непрекъснато се увеличават парите за сценични изкуства и за какво ли не. Спомням си, че когато министъра на културата беше проф. Стефан Данаилов, парите за сценични изкуства бяха 47 милиона, за разкопки бяха 500 хиляди. Сега парите за сценични изкуства са 78 милиона, за разкопки от културното наследство пак са 500 хиляди. Когато беше проф. Данаилов министъра на културата от театъра никой не мрънкаше и бяха доволни, сега имат двойно повече пари, всички мрънкат и протестират. Това го казвам на шега, понеже и ние археолозите започваме с това писмо да мрънкаме.
Не знам вие какво ще кажете, но това е, така да се каже положението.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря уважаеми проф. Станилов. Поемам ангажимента да подготвим писмо от името на Комисията към министъра на финансите и да поискаме нарочна среща, на която ще поканя колегите, които имат възможност да участват, с настоятелна молба към него при възможност да преразгледа част от тези приходи, които постъпват и естествено са в неговите компетенции как ще бъдат изразходвани, с идеята, че тези археологически проучвания са един процес, който спре ли работа, възможността да нанесат щети, не просто да бъде консервирано, но да има и щети върху работата на вашите колеги и на обектите е всъщност доста голяма.
Това, което ни споделихте, дава повод само да помислим, че може би е разумно да планираме едно по-разширено заседание на нашата комисия и един от лекторите може да бъде уважаемият проф. Станилов, защото със сигурност има ценни истории, които не само да ни разкаже, но и откъдето да вземем добри примери за това как все пак отношението на държавата в едни много по-трудни даже за България времена е било знаково по отношение на това, което се прави аз културата, за археологията, за науката.
Благодаря Ви, проф. Станилов.
Д-р Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Във връзка с археологическите разкопки, да, има логика субсидията да бъде увеличена, да бъде задържана трайно високо и аз мисля, че имаме достатъчно основание първо да видим дали може допълнително да се отделят пари тази година и второ, когато коментираме бюджета за следващата година, това трябва да го имаме предвид. Огромни са археологическите терени в България, изключително ценни и неразработени, неразкрити. Само преди две-три седмици с археолог посетихме Мисионис, древния град до Търговище, огромно богатство, датиращо от пети век от новата ера, получило разцвет при Средновековието, само една мъничка частица е разкрита. Един от начините е наистина да се увеличи годишното финансиране за археологически разкопки.
Това, което обсъждаме с мои приятели, съмишленици, колеги, не бихме ли могли по-активно да използваме субсидии дарителство било по примера, ако не се лъжа, на съпругата на президента на Азербайджан, които направиха дарение и участват в археологическите разкопки на Трапезица, било идеята, която подхвърли професорът. Ами германците нямат какво повече да разкриват и се занимават в момента с писане и анализ на базата на това, което е видяно, разкрито, документирано в Германия, не можем ли да каним екипи заедно с финансиране от държави, които винаги са имали интерес в тази сфера. Франция – един вечен интерес към античността и археологията, Германия или други страни, в частност арабските страни, които биха субсидирали, биха инвестирали, а нашита кадърни археолози и институти да работят с такава субсидия?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Държавите, които имат такива експедиции, имат по една експедиция в страна. Ние имаме френска експедиция в България – една, имаме японска експедиция – една, има полска експедиция – една. Германската експедиция приключи работата си, защото те направиха едни големи нарушения на законодателството и прокуратурата още води следствие срещу професора от Франкфурт на Майн. Но това са подробности от пейзажа. За Средновековието ние за българската археология трудно ще намерим финансиране от чужбина, това навсякъде е свързано с политиката на държавата и на обществените нагласи. Но в тази връзка има един начин за финансиране на тези дейности, който се използва в много страни и най-хубавият е в Австрия. В Австрия всеки влязъл в Австрия чужденец, който по документация ще стои повече от една или две седмици в Австрия, плаща две евро такса културно наследство. Понеже Австрия е много туристическа страна, вие знаете какви колеги пари са това. Ние сме изчислили, че при нас, ако на всеки туристически пакет се взема по едно евро, което е два лева, при минимален туристически поток са десет милиона лева, които могат да се отделят за проучване, за консервация, реставрация, издания и пр. Аз съм ходил при министъра на финансите Влади Горанов с концепция на страница и половина, той прочете концепцията и каза: Аз съм съгласен, ще ме отървете изобщо да давам от бюджета пари. Това може да се направи. Проектът на закон е написан и е при заместник-министърката на културата да го чете. Исках да видя как се отнася към него, но трябва да кажа тук, че главният състав на министерството е настроен против подобен проектозакон по неизвестни причини, имам вече сведения за това. За мен причините са ясни, там не се предвижда то да управлява тези пари и тези пари не могат да се управляват от Министерството на културата, те са поставени в един фонд, който ще разпределя обществен съвет, той ще казва последната дума. И предполагам, че те, разбира се, ще се съпротивляват. Не го казват пряко, но са много против. В Народното събрание това може да се преодолее. Вие сте управляващите, вие сте коалицията, ако успеете да го приемете като политическа воля и като решение, както каза Влади Горанов, ето това е решението. Аз казах, това не е наше оригинално решение, ние нищо ново не измисляме, то може да стане. До месец-два аз вероятно ще го представя в Комисията, а кой ще го внесе – аз като опозиция предпочитам да не го внасям, да го внесе някой от управляващите. Да нанесат корекции в него, да го променят, да видят тяхната визия и концепция каква ще бъде, но да го внесат, аз с удоволствие ще гласувам за него и ще защитавам каузата. Защото това е национална кауза, това не е политика.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, професоре, аз мога само от името и на колегите да потвърдя нашето желание и готовност. Апелираме, когато прецените, да ни го представите, защото нямаме никакво съмнение, че този модел на финансиране работи отлично за държава като Австрия. Тя е един изключително добър пример, съпоставим с България, по отношение на възможности за подкрепа и развитие на културно-исторически туризъм, изобщо на културен туризъм да кажем, тук включвам и музика, и много други аспекти на австрийската култура, които са подкрепени с най-различни инструменти от страна на държавата. Така че, ако не възразявате и ни го предоставите да се запознаем, ние бихме могли да подходим така, както и в много други случаи, ако щете дори и днешния законопроект, който подкрепихме, с едно консенсусно отношение, тъй като, разбира се, авторството е нещо ценно и то ще бъде изтъкнато и уважено в този смисъл, но общото ни желание да създадем възможност за допълнително финансиране, което да бъде целево и от друга страна – в известна степен независимо от това да бъде преразпределяно в други посоки. Тук ще дам пример с туристическите такси в общините, вие знаете, че много често общините ползват този ресурс не за да го влагат обратно в туристическа реклама и подкрепа на развитието на местна археология или културни обекти, а в съвсем други дейности. Така че вероятно този механизъм, който вие предлагате, е един добър модел, ще имаме готовност.
Благодаря Ви много още един път.
Господин Кадиев ми даде знак, че иска да вземе отношение в точка „Разни”. Заповядайте, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Аз няма да ви отнемам много от времето, защото трябва да отида в друга комисия, така се случиха нещата, че днес имам две комисии.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Поводът, по който вземам думата, е всъщност че ние имаме тук в момента медия, която ни отразява и това е Българската национална телевизия, а вие знаете, че по принцип в нашата комисия почти не присъстват медиите.
Преди една година ние приехме, че ще имаме парламентарен телевизионен канал и всички гласувахме за него. Оказа се, че няма съответните средства. Аз искам да ви запозная, че в рамките на една година с моя сътрудник успяхме да намерим начин за финансиране на този канал и той да бъде под шапката на Българската национална телевизия. Въпросът ми е такъв: искаме ли ние да имаме правилен образ, защото знаете в момента какъв е образът на депутата, предполагам, че всички вие сте го изпитали. Така че, ако ние искаме да имаме един реален образ на това, което се случва в парламента и най-вече в комисиите, защото вие виждате, че в комисиите се решават въпросите. Така че един такъв телевизионен канал може да съществува, без да се влагат средства. Ако вие изявите желание като комисия, аз ще ви представя целия проект и да вървим нататък. Понеже е разговаряно с Вяра Анкова и тя даде съгласието, дори даде и насоките как може да се осъществи един такъв телевизионен канал в рамките на двете сгради, защото виждате, че комисиите почти всички са тук, но той може да покрива абсолютно всички места, така че да няма никакъв проблем в едно реално време да се осъществява този телевизионен канал, да може да дава реална представа какво правим ние. Ако вие решите, ще ви представя този проект и ще продължим нататък. Но това е всъщност начинът. Защото в Европа, в Брюксел и Страсбург съществува откакто е създаден. И когато хората искат да кажат нещо, те отиват и го казват там. В същото време има една реална представа какво се случва в парламента, а не непрекъснато да се дава в петък празната зала и хората да си казват, абе вие какво работите, когато е парламентарният контрол? Всеки от нас знае защо ние не сме в залата в петък и кои са вътре и защо го правят. Това е.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев. Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Реплика. Аз исках да се обърна към моя колега, госпожо председател, че парламентарната телевизия, по-точно интернет телевизията, която функционира в Народното събрание, е създаден през Четиридесетото Народно събрание по инициатива на председателката Цецка Цачева. Аз бих искал да изкажа своето становище, тъй като аз участвах в създаването на тази интернет телевизия. Искам да ви споделя, че това без решението и на госпожа Цецка Цачева, която по Конституция има право да се разпорежда съответно с територията на Народното събрание и с техническите средства. Вие знаете добре, по правилника на Народното събрание излъчването на Българското национално радио и Българската национална телевизия става с изричното, подчертавам, с изричното съгласие и гласуване на Народното събрание. Така че това, че Вие сте говорили със сегашния генерален директор госпожа Анкова е прекрасно, но мисля, че първо ние трябва да видим как и по какъв начин това би могло да се осъществи. Поради две причини. Първата причина, която Вие изтъкнахте като мотив, това е финансирането. Аз съм водил разговори с госпожа Вяра Анкова още при встъпването й в мандат с нейната концепция, говорихме за финансирането. Тук всички, които се занимават с телевизия и са телевизионери, знаят, че парите, които ние гласуваме на Българското национално радио и Българската национална телевизия са недостатъчни.
Така че аз мисля, че като концепция и това, че действително интернет телевизията трябва да се разшири и да показва заседанията на различните комисии, особено по някои злободневни теми на обществото, това е прекрасно, за да могат хората онлайн, в реално време да бъдат уведомени и да бъдат максимално добре информирани.
Аз не се съмнявам в това, че съответно Българската национална телевизия ще предава обективно и че няма да се избират отделни изказвания, но аз тук искам да поставя въпроса, че на първо място, това би трябвало да бъде проблем, който да се реши, бих казал, не само от председателя на Народното събрание, а с решението на всички парламентарни групи на Председателски съвет. Защото знаете, че като бюджетно финансирани, ние в годините сме връщали (не зная дали сте добре запознати), аз мога да ви кажа, че в годините ние сме връщали към бюджета пари, които са били икономисани от Народното събрание. Това никъде не е казано и винаги сме били изтъквани в лошата страна – че много харчим. А в същото време никъде, нито една медия, дори и от Българската национална телевизия и Българското национално радио, които са длъжни да отразяват реално функцията на Народното събрание, винаги е било изкривявано, за да бъдат народните представители представени в най-пошъл вид, като народни изедници, а не със своята обективна работа. Защото никой от тук присъстващите, ако попитаме и излезем извън тази зала, ако попитат вие какво допринесохте в този парламент, никой не се интересува от това вие какъв законопроект сте внесли, какво сте направили, какво сте допринесли в обществото, а се интересуват дали косата ти е вчесана, дали си с костюм или изобщо някакви неща, от което никой в обществото, повярвайте ми, няма полза. За жълтините – продават. Но мисля, че ние тук в тази комисия, това е един прекрасен въпрос, който Вие отворихте, ние трябва всички тук да се обърнем към председателството, към председателката на Народното събрание действително да се заделят необходимата техника и апаратура, за да могат да бъдат отразявани. А считам, че следващия етап, когато ние решим тук, в Народното събрание, тогава можем да се обърнем, тъй като, предполагам и вие знаете, че програмното време на Българската национална телевизия освен БНТ 1 има БНТ 2, има БНТ за чужбина, значи те са три телевизии, които са под шапката на Националната телевизия, дали това като програмна схема, защото навлизаме вече в някои детайли и аз не бих иска по никакъв начин да нарушаваме нормалната функция на една телевизия и програма, която тя изготвя, защото вие знаете, че за всеки сезон се изготвя програма, мисля, че вие по-добре от мен го разбирате.
Затова моето предложение е преди да преминем към това да се постави този въпрос на Председателски съвет в лицето на председателя на нашата комисия, мисля, че е най-удачно да се разговаря с председателката госпожа Цачева и според мен би могло да се намери решение и то решение, което да бъде не само за нас, а за обществото, най-вече за обществото. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Благодаря, уважаеми господин Кадиев. Поемам и този ангажимент да изготвим едно предложение, но нека преди това да бъде все пак предхождано от едно писмо на господин Кадиев, в което той малко по-подробно да ни информира за това предложение, на базата на което ние да съгласуваме и да се обединим около една обща позиция. Вярвам всеки един от нас е воден от разбирането, че възможността обществото да получава достоверна, точна, обективна информация в реално време е най-ценна. Каналите или способите това да се случва са съвсем различна тема. Господин Иванов много правилно отбеляза, че програмата пък на една обществена телевизия е нещо, което не може да се сменя постоянно. Други колеги биха могли да кажат, искаме повече време за детски предавания, за образователни предавания, това е още по-ценно. Така че тук има нюанс и ширина на изказванията.
По реда на заявените изказвания – госпожа Соколова, госпожа Бояджиева, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, това, което аз отправям като предложение в точка „Разни”, е идеята ми да направим в следващата комисия едно представяне и обобщаване на постъпилите законопроекти, постъпилите заявки от страна и на обществото за теми, които трябва да обсъждаме в Комисията по културата и медиите. Да ги прегледаме и да направим план за това как работим до края на сесията. Добре е да видим всичко постъпило, да подредим, да аранжираме в подходящ ред, за да имаме и някаква предвидимост на работата и да можем наистина такива теми, които имаме и заявени като тази днес от господин Кадиев, разбира се, и другите колеги ще си внесат своите предложения, да могат да бъдат поставени на правилното място. Имаме няколко заявки от градове, в които да изнесем Комисията да заседава, така че можем да видим оттам пък предложенията какви са, тъй като има сериозни регионални теми. Това, което изтъкна проф. Станилов, е една заявка за регионална тема. Разбира се, знаете, че българското кино дава своите заявки за увеличение на бюджета и за обсъждане на темите в техния сектор.
Така че това са важни теми за Комисията по културата и медиите, струва си да ги подредим, да ги обсъдим и да направим план за работа. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Соколова. Реплика – заповядайте, д-р Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Под формата на реплика искам да потвърдя това, което каза госпожа Соколова. Аз също щях да предложа и да използваме една от първите седмици на месеците в контакт с Министерството на културата да имаме представа върху какви законопроекти работи министерството до края на годината и ние да имаме представа какво ни предстои да разглеждаме. Така че чрез председателя се надявам това да бъде осъществено.
Още едно предложение имам, но ще изчакам колегите, да не ги пререждам и тогава ще ви го предложа. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми д-р Добрев. Заповядайте, уважаема госпожо Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Всъщност аз поисках думата, за да подкрепя предложението, което направи уважаеми проф. Станилов по повод на тревожните въпроси, поставени от доц. Вагалински в неговото писмо, и се надявам, че ще имаме такъв документ от името на Комисията, който да бъде изпратен до Министерството на културата и Министерството на финансите. Казвам това, защото наистина археологическото наследство на България, което е държавна собственост по смисъла на закона, но и държавна отговорност, изисква действително повече средства. Много пъти е имало възможност и ние да коментираме въпроса тук в Комисията по отношение на средствата, които годишно се предоставят. Аз поставям един акцент особено върху Българското Средновековие, защото това наистина може да бъде свършено само със средствата на българската държава. Ще дам един пример, който вече беше посочен, за проучването на Трапезица, което беше възстановено след доста години, през 2006, 2007, 2008 г. имаше сериозни средства, които бяха отпускани тогава, но през годините е имало и периоди, в които сме имали не повече от 15 до 30 хиляди.
Така че има нужда според мен да кажем думата на нашата комисия предвид и допълнително събраните средства в държавната хазна, да се обърне внимание на този въпрос и в рамките на тази година, защото сезонът още не е започнал, а особено предвид и за следващ период, за новия бюджет да мислим за малко повече средства. Защото това фактически ни поставя в ситуация, свързана с посоченото за средствата, които се усвояват включително и по оперативните програми, не е много дълъг периметърът до 2020 г., които са значително повече. Но за да може да има средства за консервация, за социализация, за представяне на нашите културно-исторически обекти, трябва да има първо проучване, за да може да се разкрие историческата истина и след това те да бъдат подготвени, за да могат да ги видят и българите, и гостите от чужбина.
Така че подкрепям и смятам, че това ще бъде една добра позиция на Комисията по културата и медиите и да се надяваме да има резултат от нашето искане. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева. Заповядайте, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз имах въпрос, който е свързан с блиц контрола. Понеже не сме виждали скоро министър Рашидов в Комисията, разбира се, той имаше здравословни проблеми, слава богу, сега е добре, но имаме ангажираност от негова страна и мисля, че на 2 юни в четвъртък, той ще бъде тук на блиц контрол и ще можем да му зададем въпросите, които доста са се натрупали и от нашите региони, и от различни събития. Така че, ако е нужно, знам, че няма основание официално да го каним, той би трябвало да присъства, по-скоро, комуникирайте с него и той да знае, че го очакваме тук в Комисията.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Аз правя това, непрекъснато сме в комуникация с министър Рашидов. Ще си позволя само да поднеса извинения за забавянето за негово участие в рамките на процедурата по блиц контрол, но след известен период на здравословни проблеми пък имаше един много интензивен период на пътувания, свързани с международни събития и прояви, на които той беше поел ангажимент да участва. Давам знак, че на 2-ри най-вероятно също ще пътува на редовен преглед в Германия, доколкото съм информирана, но веднага след завръщането си на първото ни заседание ще участва в рамките на процедурата по блиц контрол. Ще имам ангажимента да ви информирам непосредствено за първата такава възможност. Ако на 2-ри все още това е възможно с оглед на часовете на излитане и пътуване, ще проведем, разбира се, блиц контрола. В случай че съвпадне, ще бъде на първото ни редовно заседание веднага след завръщането му. Така че в тази посока още един път се надявам да имаме търпение, в рамките на следващите две седмици най-късно ще имаме тази възможност.
Виждам, че и д-р Добрев даде знак за предложение, което иска да направи. Заповядайте, докторе.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз ви казах, че това ще бъде второто мое предложение като председател на комисията във връзка с дневния ред на следващите заседания и следващата ни работа. При мен има отново едно писмо от Гражданска инициатива „Българска култура” във връзка със сценичните изкуства, финансирането, модела на финансиране и пр. Ние си спомняме, че съвсем скоро, преди два или три месеца в присъствието на министър Рашидов, заместник-министър Боил Банов подробно говори върху новите критерии за субсидиране на сценичните изкуства и за намерения баланс тогава. Но тъй като явно има неудовлетвореност, има въпроси, има предложения от страна на артистите, на оперните изпълнители, аз ви предлагам да намерим начин, който да не е разточителен, да не е кръгла маса непременно, с много говорене и по-малко правене, но да намерим начин да чуем както министерството, принципала, неговата визия как върви финансирането и състоянието на театралното сценично изкуство и неговото финансиране, така да чуем и представители пък на самите артисти, ръководители на театри, за да видим къде има проблеми, първо ние да сме наясно с въпроса, и второ, можем ли да бъдем медиатори между тях и Министерството на културата. Чакам Вие да ни предложите удобния вариант, но определено кратък и неразточителен, за да чуем двете страни и да сме в течение на театралното финансиране и реформа. Благодаря.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаеми д-р Добрев. Ще координираме една работна среща, на която основният фокус да бъде въпросът, който вие поставихте.
Последно, тъй като не виждам от колегите народни представители знак, заповядайте минутка и за вас преди да завършим днешното заседание.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА:Благодаря ви. Аз исках само да доизясня това, което пропусна господин Кадиев, но го допълни господин Иванов, защото той още от много по-преди е запознат с проекта за парламентарен телевизионен канал. Още по времето на председателството на господин Пирински изпрати десет народни представители във Франция, за да проверят как вървят нещата там на подобен канал. И искам да допълня, че не само авторитетът на нашия депутат ще бъде защитен, но същевременно ще се даде популярност и на дейността на нашите народни представители в Европейския парламент. Нашето гражданско общество не знае как се работи там и по този начин ще се разшири политическата култура на българското гражданство не само върху нашата парламентарна дейност, а и към европейската.
Другото, което е съществено важно, парламентарните групи за приятелство с другите страни вършат много ценна работа. Все още никой не знае от гражданството и се разпространяват клюки едва ли не, че нашите депутати ходят на екскурзии. А всъщност има много полезни неща, които са свършени и не са отразени, просто защото няма програмно време.
И не на последно място, много е важно, че това ще бъде единствената истинска обществена медия. Тя няма да има никакви реклами и ще работи с колегите и със студийния капацитет и на БТА, защото знаете, там има едно студио, директно от майката на информацията ще се подават и новините, и коментарите. Същевременно има и едно студио, което също не се използва, ние го направихме преди много години, в Министерския съвет. Това е, което мога да потвърдя в полза на този проект.
ПРЕДС. ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря ви. Разбрахме аргументите, уточнихме как ще подходим по този въпрос, но бих искала да подчертая и като председател на тази комисия, че ние не поставяме нито за миг под съмнение напълно обективния характер и професионализма на работа на обществените медии – на Българската национална телевизия, на Българското национално радио, на Българската телеграфна агенция. В този смисъл едва ли подобен проект има за цел да направи нещо по-различно от това да продължи да информира обективно за нашата работа обществото.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред обявявам заседанието за закрито. Благодаря ви. Приятен следобед!
(Закрито в 15,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Карастоянова
