Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
15/09/2016
1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разни.
На 15 септември 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На днешното заседание от Министерството на културата присъстват: г-н Вежди Рашидов, министър на културата; г-н Боил Банов, зам.-министър; г-жа Весела Щерева, парламентарен секретар; г-н Стоян Стоянов, главен секретар; г-жа Таня Цветанова, директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”; г-жа Уляна Малеева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, тъй като днес е изключително важен ден за всички нас, всеки от нас има много ангажименти аз предлагам днешната комисия да върви в по-делови вид и затова ще помоля да се спазва правилника, т.е. ясни въпроси и ясни отговори. Предлагам, както е по правилник, да преминем към най-голямата парламентарна група – групата на ГЕРБ, която да зададе своя въпрос към господин министъра.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател! Благодаря за възможността да задам въпрос, защото има и външни хора, които ме чакат в кабинета. Въпросът пак е във връзка със зачестилите случаи на унищожаване на паметници, палежи и т.н., което е много притеснително. Не мисля, че сега ще обсъждаме тези неща. Тревожно е, че на много от тях инвеститорите са чужди. Аз лично го приемам като неуважение към държавата един такъв акт – нестопанисването, но това е отделен въпрос. Затова съвсем кратко: този въпрос, който разискваме вече 10 години – ще бъде ли издадена заповед за обявяване, защото казахме, че комисията отдавна е решила, за летище Божурище, че е паметник на културата. Има ли вече някакъв ход или ако има проблеми кажете. Ако трябва Парламентът ще помага ако има нещо. Кажете какво е положението. Мен ме питат има ли обявяване или не – става въпрос за Държавен вестник.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Към настоящия момент тече процедурата по финализиране. Предстои събиране на междуведомствената комисия, която трябва да направи заключителната оценка на имота е идва тогава това да бъде финализирано като процедура в Министерството на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Режимите за опазване на паметник трябва да се обявят предварително, не може да се каже просто паметник, т.е. от какво значение е – местно, национално. Правят се режими за опазване. Основният документ, издаден НИНКН, има определени процедури при нас за статута.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не става въпрос за месец, месец и половина. До края на годината ще бъде ли направено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз ще отговоря. Колеги, основателен е въпросът на господин Велчев. Само искам да разясня. Когато имаме една такава процедура, за съжаление по Закон тя е малко дълга, това е истината. Но при една такава процедура в правилника е описано, че когато има повече проблеми, които трябва да бъдат поставени и решени, се свиква СЕСОНКЦ (Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности). Миналият ден имахме едно тежко заседание, тъй като има проблеми не само с Божурище, той е една малка брънка от всичко, което е като проблем с обектите, които са паметници на културата. Имаме над около 170 паметника във Варна, които ние трябва да разработим и проект по проект трябва да бъдат огледани, а хората бързат да усвоят някакви пари по европейски програми и това е доста голям проблем. Няколко пъти съм уведомил, че ние нямаме щатни бройки и наистина 10-15 човека обработват над 140 000 преписки в момента, а паметниците – над 160 000. Разбира се издадох едно нареждане, което не знам кога влиза в сила. Ние трябва да го направим. Това беше вчера, че трябва да променим правилника че всеки месец СЕСОНКЦ да се събира не когато го свикаме на 3-4 месеца един път. Това, разбира се удължава срока. Дори два обекта да са минали СЕСОНКЦ регулярно да заседава по два пъти или един път, ще видим как точно ще го направим правилника за да може този въпрос да се избегне. Да кажем, господин Велчев, след два месеца ще Ви покажем тяхното решение. Затова много скоро до един месец чакаме СЕСОНКЦ като се събере то ще бъде внесено в него, а оттук нататък променяме правилника като СЕСОНКЦ ще заседава всеки месец. Иначе наистина бавим обекти както и за Пловдив имаме и за Европейска столица и затова по-често трябва да заседаваме за да може да отмятаме по малко, по малко нещо да върви. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика имате ли господин Велчев? Благодаря Ви. Преминаваме към БСП „лява България”, госпожа Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги народни представители, уважаеми участници в заседанието на Комисията по културата и медиите, моят въпрос към Вас, господин министър е свързан с необходимостта от по-голямо финансиране на българските библиотеки.Това безспорно беше показано през годината и в рамките на проведения диалог и при ясно изявеното от тях желание наистина да има по-голямо финансиране за решаване на проблемите при тяхната издръжка и особено за дигитализацията на богатото културно наследство, което се съхранява в българските библиотеки. Моля да ми отговорите какво се очаква да се случи, предвид все пак поетият ангажимент за осигуряване на 2 милиона лева до края на 2016 г. за българските библиотеки и наистина реално ще стане ли това от държавния бюджет. Ангажимент, който мисля, че е в полза за развитието на българските библиотеки и за българските граждани като цяло. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, въпросът нито е стар, нито е чужд. Помните миналата година успяхме да се преборим за 10 милиона за българските читалища, библиотеки и музеи. Разбира се те са недостатъчни, но поне малко вдигнахме заплатите на хората. Знаем, че това е един тежък и стар проблем. И смятам, че въпросът Ви е много основателен. Няколко седмици имахме срещи с вашият председател г-н Славчо Атанасов и това беше една от основните теми. Тази година, сега ни предстои да заседаваме и да говорим за бюджета, наистина това което Вие питате е най-накрая това да бъде оправено, защото то е изоставено и тази грешка трябва да бъде поправена. Аз смятам, че тя е една грешка и неглижирана във времето. Недостатъчни са средствата за хората. Те са хора с ценз, с висше образование, има докторанти, има професори, не са хора с основно образование. Техните унизителни заплати за дейността, която вършат не е честно спрямо тях. Това го знаем винаги, винаги сме го казвали и в това нещо мисля, че сме единни в мисленето. И с господин председателя сме наясно, че тази година наистина има много места където сме казали, че ни е малко министерството (то е с най-малкия бюджет), но министерството никак не е малко – със 106 второстепенни разпоредители. Хубаво е поне мъничко да вървим нагоре, защото има необходимост дори театралната реформа. Като казахме пари срещу реформа, реформата започна. Скоро отговорих на колегата. Нека да спрем да говорим за българската културата като за самодейност художествена. Театрите, киното, изобразителните изкуства, музеите – те са професионални, създатели на културен продукт, духовен продукт. Нека, не ме карайте да ви давам примери, че хонорарът на един американски артист е 20 милиона – иначе не играе.
Защо на един български творец да не му е искането за нещо повече. Разбира се, че той трябва да има и приходи. Няма такава хранилка, недейте. Аз обичам гилдията си и не бих искал да говоря за тях като за самодейци и няма да си го позволя. Това са талантливи, способни професионалисти български творци. Ще си изкарват хляба и те си изкарват хляба. Да, разбира се трябва да вдигнем бюджета. Идвам отново на разговора ни с председателя, господин Славчо Атанасов – трябва да вдигнем бюджета. Да, те ще имат своите приходи, но държавата да субсидира. Колеги, аз ще бъда честен и откровен към вас. Дълго време съм министър и много искам когато говорим да сме отговорни. Тази гилдия мен лично ме интересува, защото аз съм творец. Утре като се махна мен ме интересува какво се случва с гилдията на българските творци. Те не са повод само за снимки преди избори. И ако някой иска в това отношение да ми противоречи не ме интересува политическото му поведение, когато касае съдбата на българските творци. Не е честно, не е почтено, която ще партия да касае. Те не са повод на избори да се снимаме. Те са повод когато си отиваме да се снимаме, не да се разочароваме. Затова моля да се отнесем към тях като към важни хора, като професионалисти хора, хора, които носят славата на нашата държава. Хора, които имат някакво значение като хигиена и морал на духа в очите на нашите деца. Да, те трябва да получават. Може да не са милионери, както някои хора станаха, но те трябва да са талантливи и да получат достатъчно за своя труд и бит. Това съм казвал винаги и това ще продължа, скъпи мои колеги, да го казвам. И аз благодаря, че отново имаме председател, както и предишния, че се консолидираме върху нещата, които са надпартийни, които са много важни за националния ни дух, за да взимаме едни по-добри решения. Да, отговарям на въпроса: читалищата, библиотеките, музеите (ние от министерството отговаряме за Националната библиотека), но всичко останало е културен институт и то касае пак нас като комисия, като държава. Трябва наистина да вдигнем малко бюджета. И аз апелирам следващото заседание, господин председател, Вие ще решите какво да бъде, това е във Вашата воля. Когато дойдат обсъждания за бюджета тук просто да бъдем отговорни и да забравим за мъничко партийните си пристрастия. Тях ще ги има – няма как. Но да седнем и да обсъдим. Ние ще ви направим пълна разбивка и сега имаме, нали господин Стоянов, представихме ви го. Пълна разбивка: защо ни трябва, защо са ни необходими, колко са ни необходими и те не са такава глезотия, но те са една глътка въздух за да може и хората да работят спокойно и ние, разбира се, спокойно да работим с тези хора.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Бояджиева, за реплика?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин председател. Господин министър, с цялото уважение към Вас, мисля че по отношение на позицията на Комисията по култура за необходимостта на повече средства винаги е имало разбиране и отношение и не са проявявани, според мен, такъв тип партийни пристрастия, но моят въпрос беше конкретен от гледна точка на това, че бяха приети определени ангажименти до края на годината специално за библиотеките, а не принципно. Всички имат необходимост от повече средства. Правилно ли да разбирам от това, което Вие обяснихте, че по-скоро за тази година няма да има допълнителни средства или ще има допълнителни средства. Защото, ако говорим за бюджет 2017 – там трябва, според мен, да бъде разбирането и отстояването на Комисията при обсъждането на бюджета в Народното събрание. Ако това е за 2017 аз мисля, че е огромна отговорността ни като комисия, защото ясно е, че има необходимост от повече средства за българските библиотеки не само за Народната библиотека, за която Вие цитирахте, но въобще за всички български библиотеки в страната. В този смисъл дали наистина нещо може да се очаква до края на годината да ни кажете или ако е за следващата година – да обединяваме усилията си и да настояваме като комисия за решаването на този въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, мисля че донякъде Ви отговорих. Явно само не съм довършил отговора. Миналата година и тази година за да имат хората пари сме успели да усвоим 10 милиона лева с тази цел. Към 7 милиона отидоха по общините и остатъкът от тези пари останаха за София-град за музеи, библиотеки, читалища. Завърших отговора, че ние продължаваме да водим разговори и да молим Министерството на финансите ако е възможно да усвоим, да ни дадат едни пари до края на годината да обезпечим хората. Разбира се, въпросът сигурно е към мен. Мен ако питате аз с удоволствие бих го направил ако аз ги имах парите. Така че това ми е отговорът. Продължаваме да водим разговори, не сме абдикирали от тези разговори.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, преди да си задам и аз въпросът, тъй като в момента Ерджан Ебатин и реформаторите не са в залата, само ще отговоря на вас колеги само с две изречения. Изготвени са папки за всеки един от вас. Утре в Парламента вие ще ги получите за разбивката на бюджета, който ще искаме за 2017 г. Ще ви помоля, колеги, след като го разгледате да се подпишем – много ще се радвам, цялата комисия под този бюджет. Защото наистина за културата трябват доста повече средства отколкото тази година беше бюджетът за култура. А сега моят въпрос е следният: господин министър, мостът на Кольо Фичето е в недобро състояние. Ще предвидим ли за догодина да го реставрираме, да го укрепим. Какво е становище на Министерството? Такава е информацията, която получих и от средствата за масова информация.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Мостът на Кольо Фичето е собственост на община Бяла, т.е. не е на Министерството на културата и освен това нашият единствен начин да финансираме такива обекти е по една схема за кандидатстване. Към момента в нея през нито една от годините, община Бяла не е кандидатствала за финансиране през Министерството на културата, независимо от много малкия бюджет, който има Министерството.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Тоест, общо взето отговорността е на община Бяла за моста.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: По закон собственикът си има задължения. Те могат да се обърнат, схемата е ясна, кандидатства се до 10 април. Макар и минимални средства бихме могли да отпуснем.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, благодаря Ви. Ще трябва да си поговорим с община Бяла, но това вече не е ваша грижа, а моя.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз щях да питам за бюджета, но мисля, че беше обяснено.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Утре ще го получите. Изготвил съм на всеки от вас папка.
СЛАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също щях да питам за бюджета, но ще си изместя въпроса. От тази разбивка, за която говорите кой е авторът – заедно комисията и министерството ли?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Това е виждане на министерството. Самото министерство е преценило, че тези средства ще са необходими за по-доброто функциониране на културата в България. Аз имах възможността като председател на комисията да го видя вече предварително бюджета. Трябва да ви кажа за Министерството на културата – само две цифри ще спомена, тъй като всички ви интересува бюджета – допълнителни 45 милиона ще искаме за Министерството на културата и още 30 милиона целеви за общините, където са читалищата, библиотеките и т.н. Общо около 70 милиона ще се борим. Аз ви казвам, че това е борба. Ще се борим за вдигане на бюджета с близо 70 милиона. Така че много ще бъда благодарен – не гледайте скептично. Това е, никой няма даром да ни даде нещо, което ние не си го извоюваме. Затова ще помоля комисията да подкрепят този бюджет като проект и след това вече влизаме в разговори с Министерството на финансите.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Извинявайте, искам за себе си да уточня това предложение и тези пера за увеличение на бюджета, предложение на Министерството на културата ли са?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин професоре и колега, няма на кого друг да бъде, защото ние управляваме този сектор и винаги сме откровени пред вас да ви кажем – реставрация и консервация включва също. Господин професор Станилов пита много разумно. Ние сме наясно, че можем да разпределим на цялата българска археология 500 000 лева на година. Това са ужасно недостатъчни пари и ние го разбираме. И неговият въпрос е с подтекст, загрижен за паметниците на културата. Аз го разбирам. Ние никъде нямаме разминаване. Разбира се, че ние сме хората, които трябва да разбием и да ви направим бюджета на Министерството. Аз няма да ви убеждавам, вие сте опитни хора. Много от вас са вече в няколко парламента. Има една хватка да се иска много. Аз съм искал по 200 милиона и те ти давам най-малкото. Тук този път не става въпрос и аз го споделих с председателя и затова имахме няколко срещи да го запозная с необходимостта на отделните ресори, които има Министерството: колко отгоре за да бъдем в тежкия кризисен бюджет – и реални, и да не фантазираме, но необходими. Така че бюджетът, който ние искаме и сега господин председателят ви казва, че ние искаме 45 милиона за това и 30 милиона за общините – той е реален.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, аз също много настоявам, предполагам и вие, за малко по-висок бюджет в областта на културата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да се надяваме, че този, който искаме е реален. Поне него да го получим. Разбира се, че и повече не ни пречи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да задам един въпрос към министъра, уточняващ във връзка с темата, за да имаме по-голяма конкретика. Този бюджет, който Вие сте предложили за следващата година имало ли е разговори с Министерството на финансите, тъй като те вече имат представа за изпълнение на бюджета за тази година. Тъй като тук всички сме правили бюджети много години и възможностите всяка година са различни. Говоря конкретно за Министерството на културата. Дали е имало разговори този проектобюджет, който Вие ни предлагате е било под някаква форма съгласувано, тъй като аз знам, че бюджетът вече е готов в Министерството на финансите. Дали е имало разговори за да можем ние да знаем как да процедираме като депутати. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, практиката знаете, че е така – разговори предварително няма как да има, защото: първо – Министерството на финансите взима предишната година, взима сегашната година, взима инфлационните процеси и съставят една рамка. Разбира се, че тези разговори предстоят. Всяка година когато бюджетът започва да става факт всички министри и министерства биваме поканени от Финансовото министерство и започва обсъждането на бюджета и всички говорим колко това ни е необходимо. Завършвам, колеги, онова, което ние разговаряме с господин председателя и което ви докладваме сега не си правим илюзии и не съм от мечтателите, че като поискам 300 000 ще ми дадат 200 000. Няма да ни дадат. Но ако от 0,4 % ние стигнем един бюджет 0,7 ние днес ще кажем, че една крачка, но ние сме напред. Догодина 0,8 да стане 0,9 – бавно с растежа на икономиката. Ние разбираме, разумни хора сме, че има национална криза, но да вървим прогресивно нагоре. А това, което ви казваме, че го искаме това не е фантазия, това е реалното за да не ходим както тази година: дефицит – дайте ни пари, дайте ни в бюджета пари да дишаме спокойно. Каквото има отгоре ние ще го направим на проектен принцип. Колеги, седма година съм министър и ние седма година говорим само за заплати на творците. Време е да говорим и за творчество, за духовния продукт, за самото творчество. И малко като европейските държави – да работим общините да си поемат своите местни театри, а ние – държавата – да седнем да говорим за бюджет, да говорим за пари, които държавата да дава за проекти, както е в Европа. Нищо странно не ви казвам и не го измислям от себе си. Ако стигнем това до края на мандата ние ще сме направили още една крачка в т.нар. движение реформа, защото реформата е жива реформа. Това не е нещо, което го написваме и казваме – има реформа. Това е жив организъм. То е движение, което трябва да продължава да става. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кадиев, последен от първия тур.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моят въпрос едва ли ще бъде въпрос. По-скоро ще бъде обобщение, защото виждам, че всички колеги, които са тук ги вълнува въпросът относно бюджета. От това, което разбирам сега е, че министерството заедно с председателя на нашата комисия са подготвили някаква стратегия, защото за да има някакви обосновки те са си намерили съответните приоритети в съответните области и може би въпросът ще ми бъде там. Макар че аз утре ще го получа този документ. В коя част от този бюджет, който вие сте залагали най-много като средство това ще бъде най-голям приоритет и къде ще бъде основно тази стъпка?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, въпросът е добър, но тук не става въпрос да ухажваме една част, а да не ухажваме друга част. Ние трябва да разпределим едни повече пари процентно по повече на всичките ресори. Не гледаме на Министерството като две болни ръце и сега понеже едната държи лъжицата нея да я излекуваме, а другата по-нататък. Това е един цял организъм и аз благодаря на екипа ми, че винаги сме гледали на всичко като едно цяло. Аз отговорих на един въпрос, който беше зададен с подтекст от проф. Станилов, който е много важен въпрос. Аз също смятам, че е адски непочтено ние да изоставяме културното си наследство и да разпределяме на година 500 000 лева между стотици хиляди археологически обекта, които чакат някой лев. Разбира се, че би трябвало и там да се вдигне, разбира се ние трябва да изпълним закона за киното и там трябва да се вдигне малко. Ние сме вдигнали. Откакто има закон за киното той е стигал 10 милиона, днес – в тежка икономическа криза е 14 млн. и 200 хил. лв. Да, те са още недостатъчни, защото не можем да изпълним закона, но нека да вървим плавно. Винаги слагаме по нещо отгоре. Днес 40% от музеите у нас – миналата година вдигнахме с 40% заплатите им нагоре. Радваме се, така е, истина е. Зададе ми колегата един въпрос за театрите. Да, получихме 6 милиона дефицит от правителството на господин Орешарски. Не го упреквам, но получих дефицит. Това означава липса на един пари, а платени пари – изхарчени.Трябваше да покрием дефицита. И аз исках, ако не сте забравили, от господин Горанов едни 6 милиона за да покрия същия този дефицит. И получих – благодаря му – получих ги. В момента не сме на дефицит, но сме затруднени. В момента ще влезем в дефицит ако ние отново не получим исканите пари предишния мандат в бюджета за българските театри. Да, преди имаше отлив на публика, днес залите ни са пълни. Сега ще дам един пример, защото често получавам от Парламента малко въпроси като за самодейци, които ние трябва да ги отхранваме. Българският творец трябва да печели пари от труда си. И печелят пари от труда си. Направихме го на принципа: на всеки лев българският данъкоплатец дотира по три лева. Колеги, аз също съм талантлив български творец. Ако искате ще ви дам биографията си с документи, картини, снимки и писания. Аз нямам ли правото на всеки спечелен лев, защото съм много талантлив да получа по три лева. Защо не ми давате? Не можем да говорим, че българската държава е абдикирала. Едно казвам – ако тази реформа искаме докрай да я направим като работещите западноевропейски театри и аз бих искал да има театър, защото съм расъл на сцена, моята майка е правила театър, днес има паметник пред театъра и носи нейното име – бих искал като всички чужди театри театърът да говори вече не за заплати, а да говори за проект, за творчество. Разбира се, казват – комерсиализираме. Аз сто пъти мога да питам кой спектакъл е комерсиализиран? Това е едно лошо говорене. Прекрасни български актьори, прекрасни български пиеси, прекрасни български постановки. Колеги, аз ако съм творец бих се обидил на такива въпроси. Кой спектакъл е пошъл в България? Няма такъв.
Колеги, дайте да помогнем. Споделям с вас за нашите културни центрове – те са се превърнали в Браила, отглеждане на емигранти. Но аз плащам данъци за да издържам тези културни центрове като министър на културата, защото подписвам бюджет и подписвам парите и нося отговорност не за да отглеждам и да обслужвам хора, които плащат данъци там, а да обслужвам българите, които тук плащат данък за да популяризирам българската култура – не сред нашите изселници, те са добре дошли да са ни живи и здрави – а сред чужденците, за да видят, че в България има висока култура. Ние направихме 5-6 концерта в Англия, англичани станаха на крака. Теодосий Спасов, Мистерия на българските гласове, Английската филхармония – разказвам ви, защото сте Комисия по култура. Аз настръхвам като ги гледам и всички питат – това в България ли се прави. Да, в България се прави. Във Фюсен отидохме с Българската опера с 5 автобуса и 5 тира. И до днес питат за Българската опера. Да, струва скъпо. Колеги, пари ми трябват.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: След консултация със заместник-председателя на Комисията той няма да има реплика, Вие бяхте достатъчно изчерпателен. Преминаваме към втори тур въпроси. От групата на ГЕРБ?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Господин министър, днес моят въпрос ще повтори въпроси и от други пъти, но ми се иска да внесем уточнение, разбира се и Комисията по култура да бъде максимален помощник в този процес. Става въпрос за този документ, който наричаме Пътна карта, Бяла книга или Стратегия за развитие на културата. Иска ни се да го има този документ и ние да участваме в неговото създаване и разбира се с всички творчески съвети, които са към Вашето ведомство за да може
и за нас като законотворци да има един по-лесен начин и един по-ясен път за да можем да структурираме законодателните си инициативи. Важно ни е. Предлагам в тази връзка ако искате да направим една отделна среща, но това ни е важен документ. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз ви благодаря, че го искате и ние сме готови да ви го дадем, защото почти сме готови. Вчера направихме касети, с които отиваме в Китай – за лъчовете; с концепция за дългосрочно развитие на българската история и култура. Това отдавна го разработвахме. Сега ще ви кажа – още първия мандат, когато Трайчо Трайков беше министър и на туризма – аз като амбициозен човек представих една национална стратегия, тогава заместник-министър беше господин Тодор Чобанов, той много присърце прие. Имаме го като концепция, направихме една концепция за дългосрочно развитие на българската култура и българското културно наследство. Разбира се, когато го предадохме в министерството това не беше приоритет и някъде потъна. Малко се изигра един спектакъл, че има една голяма концепция и това не е правено от Министерството на културата, но и това преглътнахме. Даже вчера бях готов на господин Кабан да му благодаря за изложбата, която беше в Лувъра, но нямах тази възможност, не бях на пресконференцията. С удоволствие щях да го направя. Въпреки всичко 5 години съм подписвал договори и работиха българските експерти, археолози и други прекрасни учени, и френски, разбира се. След това се направи едно лого за много пари. Аз също реагирах, защото България ми е симпатична и мила, родина ми е. Направихме пътните лъчове – то не е толкова сложно, трябва да вземем практиките на държавите, които са водещи в културния туризъм, в туризма – не е нещо ново. Има работещи формули и неработещи формули. Аз не съм човек, който ще измисли топлата вода. Всичко това е почти готово. Благодаря ви, че ни каните да седнем в една работна група, да го обнародваме това нещо и да го направим реален факт. Имаме готовност. Сега китайците ни поискаха да им дадем информация за туристическите лъчовете, да развият туризъм. Много ще се радвам ако вие дадете знак за работна среща. Прекрасно е това, което ще стане, много отдавна трябваше да стане. Разказах ви всичко това, защото много отдавна можехме да приключим този проблем и да работим по него. Благодаря.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин министър, аз разбирам емоцията, с която говорите, тъй като сте културен деец и Ви разбирам, че отвреме навреме говорите с болка и се отклонявате от конкретния въпрос, защото няколко пъти споменахте разговора ни миналата седмица в Народното събрание. Той по-скоро беше емоционален, отколкото да успеем да отговорим на поставените въпроси, защото колкото Вас Ви боли за недоброто състояние в културата, така и мен ме боли по същия начин не само като народен представител, а и като българин. Аз лично съм притеснен от новата реформа за финансиране на сценичните изкуства, това за което си говорихме миналата седмица и това не е на базата на мои политически убеждения, а на резултатите, които виждам и ще Ви кажа какво имам предвид конкретно. Не искам лично да го приемете. Вие твърдите, че залите са пълни, но в два поредни отчета на Вашето министерство за 2015 г. и за първото шестмесечие на 2016 г. се отчита спад на зрителската активност, т.е. отчетите някак са с противоречие с това, което казвате, че залите са пълни, т.е. те могат да бъдат и по-пълни. Моят конкретен въпрос е на базата на тези два отчета Министерството предприе и започна ли да мисли някакви мерки за решаване на този проблем и ако да – какви са те?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колега, не ми се сърдете, аз съм емоционален човек. Понякога, когато човек полага много усилия и не може да срещне добрата дума, така става и в семействата, моля да ми простите ако така сте го възприели. Вижте, публиката на изложбите и на театрите е една и съща. България е от 6 милиона и в нея има едно количество, което – това е посетителят на театъра. Понякога, когато са премиерите много бързо се пълнят залите. Понякога има много малко спад. Тук сте сто процента прав. Ние не можем да караме народа като стадо, за да може всеки път да е пълно. Навремето имаше един строй когато – и мен са ме водили – също така и войници, ученици, офицери, генерали, като функционери задължително на културно мероприятие. Времето е друго – не е задължително. Да, прав сте тук, но разбира се, че това остава в ръцете на българските творци, защото когато сме ги изкарали както се казва на пазара, че ще получат срещу всеки продаден билет, защото когато ги направихме на субсидия, разбра се, появиха се, това да го крием ли, променихме го, но появи се лъжа с билетите. Баби изкупуваха по 4-5 хил. лева всички билети. Декларирахме 500 продадени, пък вътре проверката установява 100 човека или 60 човека. Разбира се, ние променихме – да има един приход, държавата да субсидира творчеството. Невинаги може да бъде пълна една зала, няма как да го искаме това. Ние каква мярка да вземем, освен да караме хората насила да отидат на театър – няма как. Но нека творците знаят, че всеки лев на тях им носи добър приход от три лева или от 2.50. Това нека стимулира директорите като мениджъри да бъдат отговорни и наистина да работят по-атрактивно. Не ми се разказва литература на заседанието, но разговарял съм в Москва с Джегарханян за неговият частен театър, как той оцелява и как дава заплати на хората. Ако на петото представление е паднал зрителският интерес, той веднага прави друга постановка. Трябва гъвкавост, хората искат да гледат нещо интересно и да им дадем правота и те да избират.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Само искам да поясня, че министърът говори за залите преди реформата, където са драстични разликите. Преди тази реформа в пъти зрителският интерес е по-нисък, а дали нивото на интереса варира в плюс два или плюс пет процента или минус пет процента за година, аз виждам, че наистина се интересувате от това и с удоволствие ще Ви приема на по едно кафе да отделим няколко часа след като наистина това Ви вълнува, ще отделя и аз от моето време и ще Ви отговоря на всички въпроси. Защото така говорейки си институционално, някак остават нахвърляни неща. Бих Ви дал много сериозен анализ на всичко, което се случва и което правим, с голямо удоволствие.
СТОЯН МИРЧЕВ: Господин министър, уважавам позицията Ви. Настина хората ходят, когато имат интерес. Проблемът е, че когато залите не са толкова пълни, колкото са били в предишен период намаляват и приходите, намаляват и постановките, което оказва негативен ефект за самите институции. В някои случаи, в по-малките населени места, ефектът може и да е пагубен. Аз разбирам и заместник-министъра, с удоволствие ще дойда да изпием по едно кафе и да си поговорим, но е важно и тук да го кажем, защото през комисиите медиите чуват и все пак проблемите се разрешават и чрез обществения интерес и вниманието на хората. Това, което исках да кажа е, че според отчетите на 2015 г., защото последната реформа е от 2015, ако не греша. Сравняват 2014 г., че има по-голяма посещаемост от 2015 г., а пък 2016 г. – още по-малко от 2015 г., т.е. откакто е последната реформа посещаемостта слиза надолу. Тук се връщам на първия въпрос и тук не искам в момента да се обвиняваме дали реформата е добра или не. Въпросът ми беше конкретен: дали на базата на тези негативни два отчета ще се предприемат някакви мерки и ако са започнали да се предприемат какви са те? Въпросът ми беше изцяло конкретен, защото все пак държавата и Министерството на културата като първостепенен разпоредител с бюджетните средства към театрите и към сценичното изкуство има интерес да намери начин да засили интересът на самите граждани да ги посещават. Това ми беше конкретният въпрос. Дали има конкретни мерки и какви са те?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Само ще кажа, че пазарната тежест е намаляла, разберете, т.е. Вие говорите за това, че не искате да има субпродукти, не искате да има некачествен продукт, последната реформа сме я направили за това. Затова са по-малко зрителите – намалили сме пазарната тежест. Тяхното финансиране е даже по-голямо от преди, като говорите с цифри. Аз затова Ви казвам, елате при мен, защото хвърляме така пред обществото, аз мога да отделя един час тук, но не знам дали Комисията може да отдели за да Ви обясня конкретно. Елате, за да изкоментираме и на следващата Комисия пак поставете въпроса. Но аз съм сигурен, че няма да поставите този въпрос. Пазарната тежест е намаляла. Това е, което прави Министерството на културата. Пазарната тежест е намаляла за сметка на художеството, т.е. ние ги финансираме по същия начин и по-добре, разрешавайки им да имат по-малко зрители, да не гонят зрителя на всяка цена. Това е политика и затова има нужда от обсъждане.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Банов, Вие вече си уговорихте среща с господин Мирчев. Само ще уточня, тук наистина в рамките на три или две минути, както знаете така е по правилник, няма възможност толкова сериозен въпрос да се разисква.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Мирчев, аз Ви разбирам какво питате но там имаше една малка нотка. Дали един театър, който няма толкова зрители за разлика от съседния, няма да получи по-малко. Да, господин Мирчев, ще получи по-малко. Аз имах щастието да гледам на Бродуей „Сънсет Булевард” с Глен Клоуз в главната роля и да ходя на театър в Балтимор и искам да Ви кажа, че театърът в Балтимор в никакъв случай не получава толкова, колкото в Бродуей Глен Клоуз получава, но това не отрича фактът, че те работят сърцато. Ако в Бродуей напливът да бъде гледан е с години, то малкият театър също съществува сърцато – така е по света, те не са еднакви, те не могат да бъдат равнопоставени не защото те сега по-малко публика имат, ами какво правим с парите. Имат публика, трябва да бъдат гъвкави. Няма как да бъдат еднакви, защото в провинцията много театри нямат толкова публика. В Кърджали има 30 хиляди жители и публиката е една и съща. Има проблем, но той няма да се реши така – по равно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин министър. Господин Росен Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Думите на министъра преди малко ме накараха да задам този въпрос. Аз не търся никакви медийни инсинуации, но в обществото възникна известно напрежение или по-скоро в медиите. Затова бих искал да попитам каква е реалната роля на Френското посолство и на н.пр. г-н Кабан за реализацията на изложбата на тракийските царе в Лувъра
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не знам този въпрос дали е към мен. Виждам, че тече една дискусия и се задават куп въпроси Няма лошо в това да се задават, но трябва да се задават там, където е адреса. Френското посолство е една отделна институция и ние не им се бъркаме в работите и не е наша работа те какво правят. Ако има някъде нарушение това е или на властите или отговорността си е на г-н дьо Кабан. Въпросът е към него. Колкото за Лувъра доколкото знам събираха едни пари за да подпомогнат консервация, реставрация и за реклама. И аз сега ще бъда откровен, тъй като тук имам една колежка, която като ме види първо се сеща колко пари струва изложбата в Лувъра и аз винаги и отговарям, със симпатия, разбира се, че изложбата струва малко по-малко отколкото парада за Гергьовден. Добре, конкретно ще ви кажа: струва 280 хил. лв. българското участие, 300 хил. лв. – парада. Оттук нататък ние пари не сме получили. Това е истината. На този въпрос мога така да Ви отговоря. Ако бяхме получили – да ви уведомя. Тяхна работа е каквото искат да си правят. Имат си организация, регистрирана в България. Къде се отчитат не е наш проблем. Така че не мога да отговаря. Онова, което аз мога да Ви отговоря, че изложбата, която ние договорихме по договор с френската страна, благодарение на министър Митеран, благодарение на Анри Лоарет, президента на Лувъра, благодарение и на моите напъни, защото аз подписах този договор – няма тайна, по договор тя струва толкова, всичко е разбито. Може да ви покажем колко ни струва консервацията. За рекламата – благодарение на Ангелкова, че ни помогна със средства да си направим рекламата. Благодарение на това 5 френски телевизии ни излъчиха, над 150 сайта ни излъчиха, 4 милиона хора минаха на изложбата. България вече е значима. Севт ІІІ след Мона Лиза вече е шедьовър и той е български. Беше в Америка на една изложба, където отново беше в центъра. В Япония беше. В момента подписахме с господин Мартинез с Лувъра нов 5-годишен договор и всеки интелигентен човек може да провери, че няма прецедент друга държава да е показвала в Лувъра самостоятелна експозиция. Това се случи само на България. Има два случая: когато откриват разширението на византийската част в Лувъра и на ориенталската култура. Тогава канят Азербайджан да открият разширението и Атина да участва за Византия. Самостоятелна изложба се случи при нас. Подписахме нови 5 години само преди три месеца за да покажем след тракийските царе и българските царе от ІХ – ХІІІ век. Благодаря им – най-големият в света музей. Това е радостно. Оттук нататък нищо повече не мога да Ви кажа. Другото – нито е моя работа, изпълнили сме си по договор всичко, всичко е документирано. Евтино ни излезе, защото направихме хубав бартер. В Пловдив дойдоха оригинали, за първи път в историята на България, на Египет, египетски оригинали. И в нашия музей, откъдето взехме Севт ІІІ за да не е празно, докарахме Боскореале, най-ценното съкровище на Лувъра. Това е, колеги, няма никаква драма. Останалото са някакви желания да не сме щастливи. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика? Вашият въпрос, д-р Добрев, към министъра ли е?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Моят въпрос е по втора точка „Разни”.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Тогава да благодарим на министъра и неговия екип...
ЗДРАВКА СИРАКОВА (ЕАЗИПА): Настоявам да задам въпроса в тази зала, а не директно до Министерството на културата, защото е задаван многократно. В тази зала е зададен на 10 септември 2015 г. с входящ номер официален, даден е и на бившата шефка на Комисията и на министър Рашидов. Тогава отговори директорът на дирекция „Авторско право” и излъга всички народни представители. Не ми беше дадена думата да го опровергая, след което получих неговия отговор и в писмена форма със същата лъжа. Задавам въпроса втори път, господин Рашидов. Много е прост – става въпрос за 20-те милиона, загубени от ПРОФОН във фалиралата КТБ, но не за да ги питаме защо сте ги сложили в КТБ, която фалира, а ги питаме защо плащания, които са събрани за всички правоимащи и тези, които членуват в ЕАЗИПА, и тези, които членуват в ПРОФОН и нечленуващите никъде, на което те имат право – защо тези пари се слагат на депозит, държат се в течение на години, след като по закон нито една организация за колективно управление на авторски права няма право на сделки за тази дейност.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо, благодаря Ви. Разбрахме въпроса Ви.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Моят въпрос е защо това е допуснато. То не е от вчера. И второ – какви мерки са предприети да бъдат възстановени тези суми на правоимащите и какви наказателни мерки са предприети, защото...
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо, виждате, че народните представители се съобразяват с правилника. Ще Ви помоля и Вие да се съобразявате. В рамките на три минути може да се отговори.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Въпросът Ви е много странен по една проста причина. Аз преживях КТБ по лични причини и днес живея с мисълта, че аз съм окрал КТБ, а не, че моите пари са окрадени. Не питам никой как да си ги върна. Направих едни цесии – нищо не се връща. Чакаме. Питате защо са сложени в КТБ. Госпожо, доживях да видя всички олигарси да обсъждат КТБ, че това е една пирамида. България има 24 лицензирани банки. Тези лицензи ги дава българската държава в лицето на всички правителства, които са лицензирали. Българската народна банка провежда на тези 24 банки контрол и КТБ беше една от тези законни 24 лицензирани банки. Къде бяха олигарсите преди да затворят банката, че това е пирамида или се подредиха на опашката да я окрадат. И вместо на КТБ, задавате на мен този въпрос и този въпрос ми е много чувствителен. Защото в България горим от желание някой да е на земята и да страда. Радваме се на нещастието на другите хора. Такова нещо няма в живота. Да, КТБ беше законна българска банка, на четвърто място и раздаваха ордени и медали за най-добрата банка. Всички бяхме щастливи, че има КТБ. Всички бяхме щастливи, че има 24 законни банки. А къде да ги сложим? Какъв е този въпрос? Не Ви разбирам. Сега ще Ви кажа и друго 4 милиона при управлението на господин Греди Асса и във Фонд „13 века България” останаха в КТБ. Как да Ви отговоря на този въпрос? Къде бяхте всички вие, които днес задавате тежкия въпрос, когато КТБ беше от най-хубавите банки в България? Аз нямам преференциални лихви. Само че не съм знаел, че гарантиран влог е 100 хиляди. Нямаше да ги сложа там. Платил съм си данъците, госпожо, и днес ги доказвам. И скоро ще съдя един човек. Да, тъжно е, че тези пари ги няма. Питате ме къде са. Чакаме съдът да реши и ако има цесии, направени от съответните организации, разбира се да се върнат на хората парите, да върнат и моите даже.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин министър. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сл. Атанасов
2. Разни.
На 15 септември 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
Д н е в е н р е д
1. Отговор на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разни.
Списък на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и председателствано от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени към г-н Вежди Рашидов, министър на културата от членовете на Комисията по културата и медиите на основание чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На днешното заседание от Министерството на културата присъстват: г-н Вежди Рашидов, министър на културата; г-н Боил Банов, зам.-министър; г-жа Весела Щерева, парламентарен секретар; г-н Стоян Стоянов, главен секретар; г-жа Таня Цветанова, директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”; г-жа Уляна Малеева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, тъй като днес е изключително важен ден за всички нас, всеки от нас има много ангажименти аз предлагам днешната комисия да върви в по-делови вид и затова ще помоля да се спазва правилника, т.е. ясни въпроси и ясни отговори. Предлагам, както е по правилник, да преминем към най-голямата парламентарна група – групата на ГЕРБ, която да зададе своя въпрос към господин министъра.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин председател! Благодаря за възможността да задам въпрос, защото има и външни хора, които ме чакат в кабинета. Въпросът пак е във връзка със зачестилите случаи на унищожаване на паметници, палежи и т.н., което е много притеснително. Не мисля, че сега ще обсъждаме тези неща. Тревожно е, че на много от тях инвеститорите са чужди. Аз лично го приемам като неуважение към държавата един такъв акт – нестопанисването, но това е отделен въпрос. Затова съвсем кратко: този въпрос, който разискваме вече 10 години – ще бъде ли издадена заповед за обявяване, защото казахме, че комисията отдавна е решила, за летище Божурище, че е паметник на културата. Има ли вече някакъв ход или ако има проблеми кажете. Ако трябва Парламентът ще помага ако има нещо. Кажете какво е положението. Мен ме питат има ли обявяване или не – става въпрос за Държавен вестник.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Към настоящия момент тече процедурата по финализиране. Предстои събиране на междуведомствената комисия, която трябва да направи заключителната оценка на имота е идва тогава това да бъде финализирано като процедура в Министерството на културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Режимите за опазване на паметник трябва да се обявят предварително, не може да се каже просто паметник, т.е. от какво значение е – местно, национално. Правят се режими за опазване. Основният документ, издаден НИНКН, има определени процедури при нас за статута.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не става въпрос за месец, месец и половина. До края на годината ще бъде ли направено.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз ще отговоря. Колеги, основателен е въпросът на господин Велчев. Само искам да разясня. Когато имаме една такава процедура, за съжаление по Закон тя е малко дълга, това е истината. Но при една такава процедура в правилника е описано, че когато има повече проблеми, които трябва да бъдат поставени и решени, се свиква СЕСОНКЦ (Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности). Миналият ден имахме едно тежко заседание, тъй като има проблеми не само с Божурище, той е една малка брънка от всичко, което е като проблем с обектите, които са паметници на културата. Имаме над около 170 паметника във Варна, които ние трябва да разработим и проект по проект трябва да бъдат огледани, а хората бързат да усвоят някакви пари по европейски програми и това е доста голям проблем. Няколко пъти съм уведомил, че ние нямаме щатни бройки и наистина 10-15 човека обработват над 140 000 преписки в момента, а паметниците – над 160 000. Разбира се издадох едно нареждане, което не знам кога влиза в сила. Ние трябва да го направим. Това беше вчера, че трябва да променим правилника че всеки месец СЕСОНКЦ да се събира не когато го свикаме на 3-4 месеца един път. Това, разбира се удължава срока. Дори два обекта да са минали СЕСОНКЦ регулярно да заседава по два пъти или един път, ще видим как точно ще го направим правилника за да може този въпрос да се избегне. Да кажем, господин Велчев, след два месеца ще Ви покажем тяхното решение. Затова много скоро до един месец чакаме СЕСОНКЦ като се събере то ще бъде внесено в него, а оттук нататък променяме правилника като СЕСОНКЦ ще заседава всеки месец. Иначе наистина бавим обекти както и за Пловдив имаме и за Европейска столица и затова по-често трябва да заседаваме за да може да отмятаме по малко, по малко нещо да върви. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика имате ли господин Велчев? Благодаря Ви. Преминаваме към БСП „лява България”, госпожа Мариана Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, колеги народни представители, уважаеми участници в заседанието на Комисията по културата и медиите, моят въпрос към Вас, господин министър е свързан с необходимостта от по-голямо финансиране на българските библиотеки.Това безспорно беше показано през годината и в рамките на проведения диалог и при ясно изявеното от тях желание наистина да има по-голямо финансиране за решаване на проблемите при тяхната издръжка и особено за дигитализацията на богатото културно наследство, което се съхранява в българските библиотеки. Моля да ми отговорите какво се очаква да се случи, предвид все пак поетият ангажимент за осигуряване на 2 милиона лева до края на 2016 г. за българските библиотеки и наистина реално ще стане ли това от държавния бюджет. Ангажимент, който мисля, че е в полза за развитието на българските библиотеки и за българските граждани като цяло. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, въпросът нито е стар, нито е чужд. Помните миналата година успяхме да се преборим за 10 милиона за българските читалища, библиотеки и музеи. Разбира се те са недостатъчни, но поне малко вдигнахме заплатите на хората. Знаем, че това е един тежък и стар проблем. И смятам, че въпросът Ви е много основателен. Няколко седмици имахме срещи с вашият председател г-н Славчо Атанасов и това беше една от основните теми. Тази година, сега ни предстои да заседаваме и да говорим за бюджета, наистина това което Вие питате е най-накрая това да бъде оправено, защото то е изоставено и тази грешка трябва да бъде поправена. Аз смятам, че тя е една грешка и неглижирана във времето. Недостатъчни са средствата за хората. Те са хора с ценз, с висше образование, има докторанти, има професори, не са хора с основно образование. Техните унизителни заплати за дейността, която вършат не е честно спрямо тях. Това го знаем винаги, винаги сме го казвали и в това нещо мисля, че сме единни в мисленето. И с господин председателя сме наясно, че тази година наистина има много места където сме казали, че ни е малко министерството (то е с най-малкия бюджет), но министерството никак не е малко – със 106 второстепенни разпоредители. Хубаво е поне мъничко да вървим нагоре, защото има необходимост дори театралната реформа. Като казахме пари срещу реформа, реформата започна. Скоро отговорих на колегата. Нека да спрем да говорим за българската културата като за самодейност художествена. Театрите, киното, изобразителните изкуства, музеите – те са професионални, създатели на културен продукт, духовен продукт. Нека, не ме карайте да ви давам примери, че хонорарът на един американски артист е 20 милиона – иначе не играе.
Защо на един български творец да не му е искането за нещо повече. Разбира се, че той трябва да има и приходи. Няма такава хранилка, недейте. Аз обичам гилдията си и не бих искал да говоря за тях като за самодейци и няма да си го позволя. Това са талантливи, способни професионалисти български творци. Ще си изкарват хляба и те си изкарват хляба. Да, разбира се трябва да вдигнем бюджета. Идвам отново на разговора ни с председателя, господин Славчо Атанасов – трябва да вдигнем бюджета. Да, те ще имат своите приходи, но държавата да субсидира. Колеги, аз ще бъда честен и откровен към вас. Дълго време съм министър и много искам когато говорим да сме отговорни. Тази гилдия мен лично ме интересува, защото аз съм творец. Утре като се махна мен ме интересува какво се случва с гилдията на българските творци. Те не са повод само за снимки преди избори. И ако някой иска в това отношение да ми противоречи не ме интересува политическото му поведение, когато касае съдбата на българските творци. Не е честно, не е почтено, която ще партия да касае. Те не са повод на избори да се снимаме. Те са повод когато си отиваме да се снимаме, не да се разочароваме. Затова моля да се отнесем към тях като към важни хора, като професионалисти хора, хора, които носят славата на нашата държава. Хора, които имат някакво значение като хигиена и морал на духа в очите на нашите деца. Да, те трябва да получават. Може да не са милионери, както някои хора станаха, но те трябва да са талантливи и да получат достатъчно за своя труд и бит. Това съм казвал винаги и това ще продължа, скъпи мои колеги, да го казвам. И аз благодаря, че отново имаме председател, както и предишния, че се консолидираме върху нещата, които са надпартийни, които са много важни за националния ни дух, за да взимаме едни по-добри решения. Да, отговарям на въпроса: читалищата, библиотеките, музеите (ние от министерството отговаряме за Националната библиотека), но всичко останало е културен институт и то касае пак нас като комисия, като държава. Трябва наистина да вдигнем малко бюджета. И аз апелирам следващото заседание, господин председател, Вие ще решите какво да бъде, това е във Вашата воля. Когато дойдат обсъждания за бюджета тук просто да бъдем отговорни и да забравим за мъничко партийните си пристрастия. Тях ще ги има – няма как. Но да седнем и да обсъдим. Ние ще ви направим пълна разбивка и сега имаме, нали господин Стоянов, представихме ви го. Пълна разбивка: защо ни трябва, защо са ни необходими, колко са ни необходими и те не са такава глезотия, но те са една глътка въздух за да може и хората да работят спокойно и ние, разбира се, спокойно да работим с тези хора.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин министър. Госпожо Бояджиева, за реплика?
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря, господин председател. Господин министър, с цялото уважение към Вас, мисля че по отношение на позицията на Комисията по култура за необходимостта на повече средства винаги е имало разбиране и отношение и не са проявявани, според мен, такъв тип партийни пристрастия, но моят въпрос беше конкретен от гледна точка на това, че бяха приети определени ангажименти до края на годината специално за библиотеките, а не принципно. Всички имат необходимост от повече средства. Правилно ли да разбирам от това, което Вие обяснихте, че по-скоро за тази година няма да има допълнителни средства или ще има допълнителни средства. Защото, ако говорим за бюджет 2017 – там трябва, според мен, да бъде разбирането и отстояването на Комисията при обсъждането на бюджета в Народното събрание. Ако това е за 2017 аз мисля, че е огромна отговорността ни като комисия, защото ясно е, че има необходимост от повече средства за българските библиотеки не само за Народната библиотека, за която Вие цитирахте, но въобще за всички български библиотеки в страната. В този смисъл дали наистина нещо може да се очаква до края на годината да ни кажете или ако е за следващата година – да обединяваме усилията си и да настояваме като комисия за решаването на този въпрос.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, мисля че донякъде Ви отговорих. Явно само не съм довършил отговора. Миналата година и тази година за да имат хората пари сме успели да усвоим 10 милиона лева с тази цел. Към 7 милиона отидоха по общините и остатъкът от тези пари останаха за София-град за музеи, библиотеки, читалища. Завърших отговора, че ние продължаваме да водим разговори и да молим Министерството на финансите ако е възможно да усвоим, да ни дадат едни пари до края на годината да обезпечим хората. Разбира се, въпросът сигурно е към мен. Мен ако питате аз с удоволствие бих го направил ако аз ги имах парите. Така че това ми е отговорът. Продължаваме да водим разговори, не сме абдикирали от тези разговори.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, преди да си задам и аз въпросът, тъй като в момента Ерджан Ебатин и реформаторите не са в залата, само ще отговоря на вас колеги само с две изречения. Изготвени са папки за всеки един от вас. Утре в Парламента вие ще ги получите за разбивката на бюджета, който ще искаме за 2017 г. Ще ви помоля, колеги, след като го разгледате да се подпишем – много ще се радвам, цялата комисия под този бюджет. Защото наистина за културата трябват доста повече средства отколкото тази година беше бюджетът за култура. А сега моят въпрос е следният: господин министър, мостът на Кольо Фичето е в недобро състояние. Ще предвидим ли за догодина да го реставрираме, да го укрепим. Какво е становище на Министерството? Такава е информацията, която получих и от средствата за масова информация.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: Мостът на Кольо Фичето е собственост на община Бяла, т.е. не е на Министерството на културата и освен това нашият единствен начин да финансираме такива обекти е по една схема за кандидатстване. Към момента в нея през нито една от годините, община Бяла не е кандидатствала за финансиране през Министерството на културата, независимо от много малкия бюджет, който има Министерството.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Тоест, общо взето отговорността е на община Бяла за моста.
УЛЯНА МАЛЕЕВА: По закон собственикът си има задължения. Те могат да се обърнат, схемата е ясна, кандидатства се до 10 април. Макар и минимални средства бихме могли да отпуснем.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добре, благодаря Ви. Ще трябва да си поговорим с община Бяла, но това вече не е ваша грижа, а моя.
РОСЕН ПЕТРОВ: Аз щях да питам за бюджета, но мисля, че беше обяснено.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Утре ще го получите. Изготвил съм на всеки от вас папка.
СЛАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също щях да питам за бюджета, но ще си изместя въпроса. От тази разбивка, за която говорите кой е авторът – заедно комисията и министерството ли?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Това е виждане на министерството. Самото министерство е преценило, че тези средства ще са необходими за по-доброто функциониране на културата в България. Аз имах възможността като председател на комисията да го видя вече предварително бюджета. Трябва да ви кажа за Министерството на културата – само две цифри ще спомена, тъй като всички ви интересува бюджета – допълнителни 45 милиона ще искаме за Министерството на културата и още 30 милиона целеви за общините, където са читалищата, библиотеките и т.н. Общо около 70 милиона ще се борим. Аз ви казвам, че това е борба. Ще се борим за вдигане на бюджета с близо 70 милиона. Така че много ще бъда благодарен – не гледайте скептично. Това е, никой няма даром да ни даде нещо, което ние не си го извоюваме. Затова ще помоля комисията да подкрепят този бюджет като проект и след това вече влизаме в разговори с Министерството на финансите.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Извинявайте, искам за себе си да уточня това предложение и тези пера за увеличение на бюджета, предложение на Министерството на културата ли са?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин професоре и колега, няма на кого друг да бъде, защото ние управляваме този сектор и винаги сме откровени пред вас да ви кажем – реставрация и консервация включва също. Господин професор Станилов пита много разумно. Ние сме наясно, че можем да разпределим на цялата българска археология 500 000 лева на година. Това са ужасно недостатъчни пари и ние го разбираме. И неговият въпрос е с подтекст, загрижен за паметниците на културата. Аз го разбирам. Ние никъде нямаме разминаване. Разбира се, че ние сме хората, които трябва да разбием и да ви направим бюджета на Министерството. Аз няма да ви убеждавам, вие сте опитни хора. Много от вас са вече в няколко парламента. Има една хватка да се иска много. Аз съм искал по 200 милиона и те ти давам най-малкото. Тук този път не става въпрос и аз го споделих с председателя и затова имахме няколко срещи да го запозная с необходимостта на отделните ресори, които има Министерството: колко отгоре за да бъдем в тежкия кризисен бюджет – и реални, и да не фантазираме, но необходими. Така че бюджетът, който ние искаме и сега господин председателят ви казва, че ние искаме 45 милиона за това и 30 милиона за общините – той е реален.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, аз също много настоявам, предполагам и вие, за малко по-висок бюджет в областта на културата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да се надяваме, че този, който искаме е реален. Поне него да го получим. Разбира се, че и повече не ни пречи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз искам да задам един въпрос към министъра, уточняващ във връзка с темата, за да имаме по-голяма конкретика. Този бюджет, който Вие сте предложили за следващата година имало ли е разговори с Министерството на финансите, тъй като те вече имат представа за изпълнение на бюджета за тази година. Тъй като тук всички сме правили бюджети много години и възможностите всяка година са различни. Говоря конкретно за Министерството на културата. Дали е имало разговори този проектобюджет, който Вие ни предлагате е било под някаква форма съгласувано, тъй като аз знам, че бюджетът вече е готов в Министерството на финансите. Дали е имало разговори за да можем ние да знаем как да процедираме като депутати. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, практиката знаете, че е така – разговори предварително няма как да има, защото: първо – Министерството на финансите взима предишната година, взима сегашната година, взима инфлационните процеси и съставят една рамка. Разбира се, че тези разговори предстоят. Всяка година когато бюджетът започва да става факт всички министри и министерства биваме поканени от Финансовото министерство и започва обсъждането на бюджета и всички говорим колко това ни е необходимо. Завършвам, колеги, онова, което ние разговаряме с господин председателя и което ви докладваме сега не си правим илюзии и не съм от мечтателите, че като поискам 300 000 ще ми дадат 200 000. Няма да ни дадат. Но ако от 0,4 % ние стигнем един бюджет 0,7 ние днес ще кажем, че една крачка, но ние сме напред. Догодина 0,8 да стане 0,9 – бавно с растежа на икономиката. Ние разбираме, разумни хора сме, че има национална криза, но да вървим прогресивно нагоре. А това, което ви казваме, че го искаме това не е фантазия, това е реалното за да не ходим както тази година: дефицит – дайте ни пари, дайте ни в бюджета пари да дишаме спокойно. Каквото има отгоре ние ще го направим на проектен принцип. Колеги, седма година съм министър и ние седма година говорим само за заплати на творците. Време е да говорим и за творчество, за духовния продукт, за самото творчество. И малко като европейските държави – да работим общините да си поемат своите местни театри, а ние – държавата – да седнем да говорим за бюджет, да говорим за пари, които държавата да дава за проекти, както е в Европа. Нищо странно не ви казвам и не го измислям от себе си. Ако стигнем това до края на мандата ние ще сме направили още една крачка в т.нар. движение реформа, защото реформата е жива реформа. Това не е нещо, което го написваме и казваме – има реформа. Това е жив организъм. То е движение, което трябва да продължава да става. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Кадиев, последен от първия тур.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моят въпрос едва ли ще бъде въпрос. По-скоро ще бъде обобщение, защото виждам, че всички колеги, които са тук ги вълнува въпросът относно бюджета. От това, което разбирам сега е, че министерството заедно с председателя на нашата комисия са подготвили някаква стратегия, защото за да има някакви обосновки те са си намерили съответните приоритети в съответните области и може би въпросът ще ми бъде там. Макар че аз утре ще го получа този документ. В коя част от този бюджет, който вие сте залагали най-много като средство това ще бъде най-голям приоритет и къде ще бъде основно тази стъпка?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, въпросът е добър, но тук не става въпрос да ухажваме една част, а да не ухажваме друга част. Ние трябва да разпределим едни повече пари процентно по повече на всичките ресори. Не гледаме на Министерството като две болни ръце и сега понеже едната държи лъжицата нея да я излекуваме, а другата по-нататък. Това е един цял организъм и аз благодаря на екипа ми, че винаги сме гледали на всичко като едно цяло. Аз отговорих на един въпрос, който беше зададен с подтекст от проф. Станилов, който е много важен въпрос. Аз също смятам, че е адски непочтено ние да изоставяме културното си наследство и да разпределяме на година 500 000 лева между стотици хиляди археологически обекта, които чакат някой лев. Разбира се, че би трябвало и там да се вдигне, разбира се ние трябва да изпълним закона за киното и там трябва да се вдигне малко. Ние сме вдигнали. Откакто има закон за киното той е стигал 10 милиона, днес – в тежка икономическа криза е 14 млн. и 200 хил. лв. Да, те са още недостатъчни, защото не можем да изпълним закона, но нека да вървим плавно. Винаги слагаме по нещо отгоре. Днес 40% от музеите у нас – миналата година вдигнахме с 40% заплатите им нагоре. Радваме се, така е, истина е. Зададе ми колегата един въпрос за театрите. Да, получихме 6 милиона дефицит от правителството на господин Орешарски. Не го упреквам, но получих дефицит. Това означава липса на един пари, а платени пари – изхарчени.Трябваше да покрием дефицита. И аз исках, ако не сте забравили, от господин Горанов едни 6 милиона за да покрия същия този дефицит. И получих – благодаря му – получих ги. В момента не сме на дефицит, но сме затруднени. В момента ще влезем в дефицит ако ние отново не получим исканите пари предишния мандат в бюджета за българските театри. Да, преди имаше отлив на публика, днес залите ни са пълни. Сега ще дам един пример, защото често получавам от Парламента малко въпроси като за самодейци, които ние трябва да ги отхранваме. Българският творец трябва да печели пари от труда си. И печелят пари от труда си. Направихме го на принципа: на всеки лев българският данъкоплатец дотира по три лева. Колеги, аз също съм талантлив български творец. Ако искате ще ви дам биографията си с документи, картини, снимки и писания. Аз нямам ли правото на всеки спечелен лев, защото съм много талантлив да получа по три лева. Защо не ми давате? Не можем да говорим, че българската държава е абдикирала. Едно казвам – ако тази реформа искаме докрай да я направим като работещите западноевропейски театри и аз бих искал да има театър, защото съм расъл на сцена, моята майка е правила театър, днес има паметник пред театъра и носи нейното име – бих искал като всички чужди театри театърът да говори вече не за заплати, а да говори за проект, за творчество. Разбира се, казват – комерсиализираме. Аз сто пъти мога да питам кой спектакъл е комерсиализиран? Това е едно лошо говорене. Прекрасни български актьори, прекрасни български пиеси, прекрасни български постановки. Колеги, аз ако съм творец бих се обидил на такива въпроси. Кой спектакъл е пошъл в България? Няма такъв.
Колеги, дайте да помогнем. Споделям с вас за нашите културни центрове – те са се превърнали в Браила, отглеждане на емигранти. Но аз плащам данъци за да издържам тези културни центрове като министър на културата, защото подписвам бюджет и подписвам парите и нося отговорност не за да отглеждам и да обслужвам хора, които плащат данъци там, а да обслужвам българите, които тук плащат данък за да популяризирам българската култура – не сред нашите изселници, те са добре дошли да са ни живи и здрави – а сред чужденците, за да видят, че в България има висока култура. Ние направихме 5-6 концерта в Англия, англичани станаха на крака. Теодосий Спасов, Мистерия на българските гласове, Английската филхармония – разказвам ви, защото сте Комисия по култура. Аз настръхвам като ги гледам и всички питат – това в България ли се прави. Да, в България се прави. Във Фюсен отидохме с Българската опера с 5 автобуса и 5 тира. И до днес питат за Българската опера. Да, струва скъпо. Колеги, пари ми трябват.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: След консултация със заместник-председателя на Комисията той няма да има реплика, Вие бяхте достатъчно изчерпателен. Преминаваме към втори тур въпроси. От групата на ГЕРБ?
ИРЕНА СОКОЛОВА: Господин министър, днес моят въпрос ще повтори въпроси и от други пъти, но ми се иска да внесем уточнение, разбира се и Комисията по култура да бъде максимален помощник в този процес. Става въпрос за този документ, който наричаме Пътна карта, Бяла книга или Стратегия за развитие на културата. Иска ни се да го има този документ и ние да участваме в неговото създаване и разбира се с всички творчески съвети, които са към Вашето ведомство за да може
и за нас като законотворци да има един по-лесен начин и един по-ясен път за да можем да структурираме законодателните си инициативи. Важно ни е. Предлагам в тази връзка ако искате да направим една отделна среща, но това ни е важен документ. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз ви благодаря, че го искате и ние сме готови да ви го дадем, защото почти сме готови. Вчера направихме касети, с които отиваме в Китай – за лъчовете; с концепция за дългосрочно развитие на българската история и култура. Това отдавна го разработвахме. Сега ще ви кажа – още първия мандат, когато Трайчо Трайков беше министър и на туризма – аз като амбициозен човек представих една национална стратегия, тогава заместник-министър беше господин Тодор Чобанов, той много присърце прие. Имаме го като концепция, направихме една концепция за дългосрочно развитие на българската култура и българското културно наследство. Разбира се, когато го предадохме в министерството това не беше приоритет и някъде потъна. Малко се изигра един спектакъл, че има една голяма концепция и това не е правено от Министерството на културата, но и това преглътнахме. Даже вчера бях готов на господин Кабан да му благодаря за изложбата, която беше в Лувъра, но нямах тази възможност, не бях на пресконференцията. С удоволствие щях да го направя. Въпреки всичко 5 години съм подписвал договори и работиха българските експерти, археолози и други прекрасни учени, и френски, разбира се. След това се направи едно лого за много пари. Аз също реагирах, защото България ми е симпатична и мила, родина ми е. Направихме пътните лъчове – то не е толкова сложно, трябва да вземем практиките на държавите, които са водещи в културния туризъм, в туризма – не е нещо ново. Има работещи формули и неработещи формули. Аз не съм човек, който ще измисли топлата вода. Всичко това е почти готово. Благодаря ви, че ни каните да седнем в една работна група, да го обнародваме това нещо и да го направим реален факт. Имаме готовност. Сега китайците ни поискаха да им дадем информация за туристическите лъчовете, да развият туризъм. Много ще се радвам ако вие дадете знак за работна среща. Прекрасно е това, което ще стане, много отдавна трябваше да стане. Разказах ви всичко това, защото много отдавна можехме да приключим този проблем и да работим по него. Благодаря.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин министър, аз разбирам емоцията, с която говорите, тъй като сте културен деец и Ви разбирам, че отвреме навреме говорите с болка и се отклонявате от конкретния въпрос, защото няколко пъти споменахте разговора ни миналата седмица в Народното събрание. Той по-скоро беше емоционален, отколкото да успеем да отговорим на поставените въпроси, защото колкото Вас Ви боли за недоброто състояние в културата, така и мен ме боли по същия начин не само като народен представител, а и като българин. Аз лично съм притеснен от новата реформа за финансиране на сценичните изкуства, това за което си говорихме миналата седмица и това не е на базата на мои политически убеждения, а на резултатите, които виждам и ще Ви кажа какво имам предвид конкретно. Не искам лично да го приемете. Вие твърдите, че залите са пълни, но в два поредни отчета на Вашето министерство за 2015 г. и за първото шестмесечие на 2016 г. се отчита спад на зрителската активност, т.е. отчетите някак са с противоречие с това, което казвате, че залите са пълни, т.е. те могат да бъдат и по-пълни. Моят конкретен въпрос е на базата на тези два отчета Министерството предприе и започна ли да мисли някакви мерки за решаване на този проблем и ако да – какви са те?
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колега, не ми се сърдете, аз съм емоционален човек. Понякога, когато човек полага много усилия и не може да срещне добрата дума, така става и в семействата, моля да ми простите ако така сте го възприели. Вижте, публиката на изложбите и на театрите е една и съща. България е от 6 милиона и в нея има едно количество, което – това е посетителят на театъра. Понякога, когато са премиерите много бързо се пълнят залите. Понякога има много малко спад. Тук сте сто процента прав. Ние не можем да караме народа като стадо, за да може всеки път да е пълно. Навремето имаше един строй когато – и мен са ме водили – също така и войници, ученици, офицери, генерали, като функционери задължително на културно мероприятие. Времето е друго – не е задължително. Да, прав сте тук, но разбира се, че това остава в ръцете на българските творци, защото когато сме ги изкарали както се казва на пазара, че ще получат срещу всеки продаден билет, защото когато ги направихме на субсидия, разбра се, появиха се, това да го крием ли, променихме го, но появи се лъжа с билетите. Баби изкупуваха по 4-5 хил. лева всички билети. Декларирахме 500 продадени, пък вътре проверката установява 100 човека или 60 човека. Разбира се, ние променихме – да има един приход, държавата да субсидира творчеството. Невинаги може да бъде пълна една зала, няма как да го искаме това. Ние каква мярка да вземем, освен да караме хората насила да отидат на театър – няма как. Но нека творците знаят, че всеки лев на тях им носи добър приход от три лева или от 2.50. Това нека стимулира директорите като мениджъри да бъдат отговорни и наистина да работят по-атрактивно. Не ми се разказва литература на заседанието, но разговарял съм в Москва с Джегарханян за неговият частен театър, как той оцелява и как дава заплати на хората. Ако на петото представление е паднал зрителският интерес, той веднага прави друга постановка. Трябва гъвкавост, хората искат да гледат нещо интересно и да им дадем правота и те да избират.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Само искам да поясня, че министърът говори за залите преди реформата, където са драстични разликите. Преди тази реформа в пъти зрителският интерес е по-нисък, а дали нивото на интереса варира в плюс два или плюс пет процента или минус пет процента за година, аз виждам, че наистина се интересувате от това и с удоволствие ще Ви приема на по едно кафе да отделим няколко часа след като наистина това Ви вълнува, ще отделя и аз от моето време и ще Ви отговоря на всички въпроси. Защото така говорейки си институционално, някак остават нахвърляни неща. Бих Ви дал много сериозен анализ на всичко, което се случва и което правим, с голямо удоволствие.
СТОЯН МИРЧЕВ: Господин министър, уважавам позицията Ви. Настина хората ходят, когато имат интерес. Проблемът е, че когато залите не са толкова пълни, колкото са били в предишен период намаляват и приходите, намаляват и постановките, което оказва негативен ефект за самите институции. В някои случаи, в по-малките населени места, ефектът може и да е пагубен. Аз разбирам и заместник-министъра, с удоволствие ще дойда да изпием по едно кафе и да си поговорим, но е важно и тук да го кажем, защото през комисиите медиите чуват и все пак проблемите се разрешават и чрез обществения интерес и вниманието на хората. Това, което исках да кажа е, че според отчетите на 2015 г., защото последната реформа е от 2015, ако не греша. Сравняват 2014 г., че има по-голяма посещаемост от 2015 г., а пък 2016 г. – още по-малко от 2015 г., т.е. откакто е последната реформа посещаемостта слиза надолу. Тук се връщам на първия въпрос и тук не искам в момента да се обвиняваме дали реформата е добра или не. Въпросът ми беше конкретен: дали на базата на тези негативни два отчета ще се предприемат някакви мерки и ако са започнали да се предприемат какви са те? Въпросът ми беше изцяло конкретен, защото все пак държавата и Министерството на културата като първостепенен разпоредител с бюджетните средства към театрите и към сценичното изкуство има интерес да намери начин да засили интересът на самите граждани да ги посещават. Това ми беше конкретният въпрос. Дали има конкретни мерки и какви са те?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Само ще кажа, че пазарната тежест е намаляла, разберете, т.е. Вие говорите за това, че не искате да има субпродукти, не искате да има некачествен продукт, последната реформа сме я направили за това. Затова са по-малко зрителите – намалили сме пазарната тежест. Тяхното финансиране е даже по-голямо от преди, като говорите с цифри. Аз затова Ви казвам, елате при мен, защото хвърляме така пред обществото, аз мога да отделя един час тук, но не знам дали Комисията може да отдели за да Ви обясня конкретно. Елате, за да изкоментираме и на следващата Комисия пак поставете въпроса. Но аз съм сигурен, че няма да поставите този въпрос. Пазарната тежест е намаляла. Това е, което прави Министерството на културата. Пазарната тежест е намаляла за сметка на художеството, т.е. ние ги финансираме по същия начин и по-добре, разрешавайки им да имат по-малко зрители, да не гонят зрителя на всяка цена. Това е политика и затова има нужда от обсъждане.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Банов, Вие вече си уговорихте среща с господин Мирчев. Само ще уточня, тук наистина в рамките на три или две минути, както знаете така е по правилник, няма възможност толкова сериозен въпрос да се разисква.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Мирчев, аз Ви разбирам какво питате но там имаше една малка нотка. Дали един театър, който няма толкова зрители за разлика от съседния, няма да получи по-малко. Да, господин Мирчев, ще получи по-малко. Аз имах щастието да гледам на Бродуей „Сънсет Булевард” с Глен Клоуз в главната роля и да ходя на театър в Балтимор и искам да Ви кажа, че театърът в Балтимор в никакъв случай не получава толкова, колкото в Бродуей Глен Клоуз получава, но това не отрича фактът, че те работят сърцато. Ако в Бродуей напливът да бъде гледан е с години, то малкият театър също съществува сърцато – така е по света, те не са еднакви, те не могат да бъдат равнопоставени не защото те сега по-малко публика имат, ами какво правим с парите. Имат публика, трябва да бъдат гъвкави. Няма как да бъдат еднакви, защото в провинцията много театри нямат толкова публика. В Кърджали има 30 хиляди жители и публиката е една и съща. Има проблем, но той няма да се реши така – по равно.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин министър. Господин Росен Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ: Думите на министъра преди малко ме накараха да задам този въпрос. Аз не търся никакви медийни инсинуации, но в обществото възникна известно напрежение или по-скоро в медиите. Затова бих искал да попитам каква е реалната роля на Френското посолство и на н.пр. г-н Кабан за реализацията на изложбата на тракийските царе в Лувъра
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не знам този въпрос дали е към мен. Виждам, че тече една дискусия и се задават куп въпроси Няма лошо в това да се задават, но трябва да се задават там, където е адреса. Френското посолство е една отделна институция и ние не им се бъркаме в работите и не е наша работа те какво правят. Ако има някъде нарушение това е или на властите или отговорността си е на г-н дьо Кабан. Въпросът е към него. Колкото за Лувъра доколкото знам събираха едни пари за да подпомогнат консервация, реставрация и за реклама. И аз сега ще бъда откровен, тъй като тук имам една колежка, която като ме види първо се сеща колко пари струва изложбата в Лувъра и аз винаги и отговарям, със симпатия, разбира се, че изложбата струва малко по-малко отколкото парада за Гергьовден. Добре, конкретно ще ви кажа: струва 280 хил. лв. българското участие, 300 хил. лв. – парада. Оттук нататък ние пари не сме получили. Това е истината. На този въпрос мога така да Ви отговоря. Ако бяхме получили – да ви уведомя. Тяхна работа е каквото искат да си правят. Имат си организация, регистрирана в България. Къде се отчитат не е наш проблем. Така че не мога да отговаря. Онова, което аз мога да Ви отговоря, че изложбата, която ние договорихме по договор с френската страна, благодарение на министър Митеран, благодарение на Анри Лоарет, президента на Лувъра, благодарение и на моите напъни, защото аз подписах този договор – няма тайна, по договор тя струва толкова, всичко е разбито. Може да ви покажем колко ни струва консервацията. За рекламата – благодарение на Ангелкова, че ни помогна със средства да си направим рекламата. Благодарение на това 5 френски телевизии ни излъчиха, над 150 сайта ни излъчиха, 4 милиона хора минаха на изложбата. България вече е значима. Севт ІІІ след Мона Лиза вече е шедьовър и той е български. Беше в Америка на една изложба, където отново беше в центъра. В Япония беше. В момента подписахме с господин Мартинез с Лувъра нов 5-годишен договор и всеки интелигентен човек може да провери, че няма прецедент друга държава да е показвала в Лувъра самостоятелна експозиция. Това се случи само на България. Има два случая: когато откриват разширението на византийската част в Лувъра и на ориенталската култура. Тогава канят Азербайджан да открият разширението и Атина да участва за Византия. Самостоятелна изложба се случи при нас. Подписахме нови 5 години само преди три месеца за да покажем след тракийските царе и българските царе от ІХ – ХІІІ век. Благодаря им – най-големият в света музей. Това е радостно. Оттук нататък нищо повече не мога да Ви кажа. Другото – нито е моя работа, изпълнили сме си по договор всичко, всичко е документирано. Евтино ни излезе, защото направихме хубав бартер. В Пловдив дойдоха оригинали, за първи път в историята на България, на Египет, египетски оригинали. И в нашия музей, откъдето взехме Севт ІІІ за да не е празно, докарахме Боскореале, най-ценното съкровище на Лувъра. Това е, колеги, няма никаква драма. Останалото са някакви желания да не сме щастливи. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Реплика? Вашият въпрос, д-р Добрев, към министъра ли е?
КИРИЛ ДОБРЕВ: Моят въпрос е по втора точка „Разни”.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Тогава да благодарим на министъра и неговия екип...
ЗДРАВКА СИРАКОВА (ЕАЗИПА): Настоявам да задам въпроса в тази зала, а не директно до Министерството на културата, защото е задаван многократно. В тази зала е зададен на 10 септември 2015 г. с входящ номер официален, даден е и на бившата шефка на Комисията и на министър Рашидов. Тогава отговори директорът на дирекция „Авторско право” и излъга всички народни представители. Не ми беше дадена думата да го опровергая, след което получих неговия отговор и в писмена форма със същата лъжа. Задавам въпроса втори път, господин Рашидов. Много е прост – става въпрос за 20-те милиона, загубени от ПРОФОН във фалиралата КТБ, но не за да ги питаме защо сте ги сложили в КТБ, която фалира, а ги питаме защо плащания, които са събрани за всички правоимащи и тези, които членуват в ЕАЗИПА, и тези, които членуват в ПРОФОН и нечленуващите никъде, на което те имат право – защо тези пари се слагат на депозит, държат се в течение на години, след като по закон нито една организация за колективно управление на авторски права няма право на сделки за тази дейност.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо, благодаря Ви. Разбрахме въпроса Ви.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Моят въпрос е защо това е допуснато. То не е от вчера. И второ – какви мерки са предприети да бъдат възстановени тези суми на правоимащите и какви наказателни мерки са предприети, защото...
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо, виждате, че народните представители се съобразяват с правилника. Ще Ви помоля и Вие да се съобразявате. В рамките на три минути може да се отговори.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Въпросът Ви е много странен по една проста причина. Аз преживях КТБ по лични причини и днес живея с мисълта, че аз съм окрал КТБ, а не, че моите пари са окрадени. Не питам никой как да си ги върна. Направих едни цесии – нищо не се връща. Чакаме. Питате защо са сложени в КТБ. Госпожо, доживях да видя всички олигарси да обсъждат КТБ, че това е една пирамида. България има 24 лицензирани банки. Тези лицензи ги дава българската държава в лицето на всички правителства, които са лицензирали. Българската народна банка провежда на тези 24 банки контрол и КТБ беше една от тези законни 24 лицензирани банки. Къде бяха олигарсите преди да затворят банката, че това е пирамида или се подредиха на опашката да я окрадат. И вместо на КТБ, задавате на мен този въпрос и този въпрос ми е много чувствителен. Защото в България горим от желание някой да е на земята и да страда. Радваме се на нещастието на другите хора. Такова нещо няма в живота. Да, КТБ беше законна българска банка, на четвърто място и раздаваха ордени и медали за най-добрата банка. Всички бяхме щастливи, че има КТБ. Всички бяхме щастливи, че има 24 законни банки. А къде да ги сложим? Какъв е този въпрос? Не Ви разбирам. Сега ще Ви кажа и друго 4 милиона при управлението на господин Греди Асса и във Фонд „13 века България” останаха в КТБ. Как да Ви отговоря на този въпрос? Къде бяхте всички вие, които днес задавате тежкия въпрос, когато КТБ беше от най-хубавите банки в България? Аз нямам преференциални лихви. Само че не съм знаел, че гарантиран влог е 100 хиляди. Нямаше да ги сложа там. Платил съм си данъците, госпожо, и днес ги доказвам. И скоро ще съдя един човек. Да, тъжно е, че тези пари ги няма. Питате ме къде са. Чакаме съдът да реши и ако има цесии, направени от съответните организации, разбира се да се върнат на хората парите, да върнат и моите даже.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин министър. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сл. Атанасов
