Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата и медиите
27/10/2016
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2015 г.,№ 530-00-7, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
На 27 октомври 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите, което протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2015 г.,№ 530-00-7, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
3. Разни.
Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,37 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, вече е 14,37 ч., имаме наличния кворум и Ви предлагам да започнем нашата работа.
Съгласно предварително обявения дневен ред, в заседанието са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 530-00-7, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
3. Разни.
Само една скоба ще отворя – току-що, в буквалния смисъл само преди минути, колеги от Комисията касае – получихме Отчета за дейността на СЕМ за периода януари – юни 2016 г. Но това ще го гледаме на друго заседание.
Има ли други предложения за дневния ред?
Подлагам на гласуване дневния ред.
Моля да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред на днешното заседание е приет.
По първа и втора точка
Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 530-00-7, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2015 г.
Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
От СЕМ присъстват Мария Стоянова – председател, доц. Лозанов, София Владимирова, Розита Еленова – член на СЕМ, Бетина Жотева – член на СЕМ, Иво Атанасов – член на СЕМ, Вержиния Савова – главен инспектор, Емилия Станева – главен юрисконсулт, и Спаска Янева – началник на отдел „Бюджет и финанси“.
Колеги, съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, СЕМ внася в Народното събрание отчети за дейността си, които в нашата Комисия следва да се разгледат и да се подготви становище и Проект за решение по тях.
Давам думата на госпожа Мария Стоянова да представи отчетите за 2015 г.
Госпожо Стоянова, разбирам Вашето желание да ги представите обстойно и напоително, но аз съм убеден, че всички членове на Комисията сме чели отчетите, които получи всеки от членовете, така че ще Ви помоля да бъдете синтезирана и кратка.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Председател на Комисията за културата и медиите, скъпи заместник-председатели на Комисията, дами и господа членове на Комисията!
Към края на 2016 г. представям пред Вас двата шестмесечни отчета на Съвета за електронни медии за 2015 г. Председател съм на регулатора от шест месеца, но това в никакъв случай не ме дистанцира от работата на надзора през изминалата година, още повече че съм участвала активно в дейността му като член заедно с моя колега господин Иво Атанасов.
Позволете ми специално и официално да благодаря пред Вас на членовете на регулатора госпожа София Владимирова, госпожа Розита Еленова и госпожа Бетина Жотева, които въпреки че не са участвали в работата през миналата година, сега солидарно споделят отговорността и го доказват с присъствието си в тази зала, разбира се, и от уважение към народното представителство.
През 2015 г. Съветът за електронни медии продължи да изпълнява функциите си съобразно правомощията, разписани в Закона за радиото и телевизията, като съвкупност от различни специализирани дейности. Съветът има дългогодишна практика в наблюдението на програми с различен профил, изпълнява функциите си по лицензирането и регистрирането на доставчици на медийни услуги, активно участва в международната дейност, за която лично отговарях и отговарям като ресорен член.
И през двата отчетни периода основният критерий в надзорната дейност – фокус върху обществения интерес, е защитата на аудиторията от нарушения на Закона за радиото и телевизията в разпространяваните програми на доставчиците.
В дейността на СЕМ през цялата 2015 г. беше поставен акцент върху наблюдението за ползване на език на омразата в електронните медии. Обръщам внимание първо на това, защото в момента сме в предизборна ситуация и вече има прояви на агресивна словесност. И, второ, защото все още няма легална дефиниция за езика на омразата. Това, разбира се, не възпрепятства изследването на медийното съдържание, както и административно-наказателната дейност на СЕМ. Наличието на реч на омраза беше основен параметър в мониторинга през първата половина на 2015 г. за отразяването на етнически, религиозни и културни различия. Обемното наблюдение показа, че рейтинговите програми имат като цяло коректно отношение към проблемите на различните социални групи. В същото време наблюдението установи и случаи на стереотипизация и употреба на враждебна реч спрямо малцинства и бежанци.
Характерно за медийното поведение бе представянето на тези общности чрез теми, свързани с бедността, липсата на интеграция и образование, криминални прояви. В същия период враждебната реч намери различни проявления при отразяването на конфликти между представители на мнозинството и малцинството в квартал „Орландовци“ и в село Гърмен. Изследването на медийното съдържание по тези теми показа, че има случаи на употреба на словесна агресия спрямо малцинство, но и спрямо представители на мнозинство в отделни репортажи и зрителски обаждания.
По повод отразяването на конфликтите зачестиха жалбите и сигналите срещу доставчици на медийни услуги, постъпили в СЕМ. По тях се извършиха проверки, като отделни казуси се препратиха и до Националния съвет по журналистическа етика, който е саморегулаторен медиен орган.
Друга обща тема за наблюдение и за двата периода бе защитата на личната неприкосновеност и накърняване на човешкото достойнство. Обект на анализ през цялата минала година бяха освен изследването на формати, при които е възможен риск от нерегламентирано нахлуване в личното пространство, а именно популярните формати и „Вип брадър“, „Биг брадър“ и „Папараци“. А както и още няколко мониторинга върху различни аспекти на личната неприкосновеност в медийното съдържание.
Отразяването на случай с акушерка, при което медиите разпространиха снимка на майка и направиха опит да вземат интервюто от дъщерята и майката на въпросната акушерка. Друг аспект в наблюдението постави въпроса за личната неприкосновеност на бебето и неговите родители.
Ако позволите, бих могла да се спра на още две конкретни наблюдения, но тъй като Вие ме призовахте за по-съдържателно и концентрирано изложение, ще ги прескоча, но сме на разположение за въпроси по тях.
Само ще обобщя, че въз основа на конкретните наблюдения, които са проведени през последните месеци на 2015 г., Съветът е констатирал, че в разпространяването медийно съдържание не се открива отражение на достатъчно уважение към неприкосновеността на личността и на личните данни. Съветът напомни, че чистото любопитство или гоненето на сензации не може да оправда засягане правото на личен живот и неговата неприкосновеност.
Безспорно най-голямото по обем наблюдение през периода юли – декември 2015 г. е във връзка с провеждането на местните избори и национален референдум. То обхваща периода на предизборната кампания за местни избори 2015 г. от 14 септември до деня на изборите.
Специално внимание през първата половина на изминалата година беше обърнато на контрола по разпоредбата на Закона за радиото и телевизията за нивото на звука на рекламите и на надвишаването обема на рекламно време. Бяха констатирани множество надвишения на 12-минутното ограничение за обем рекламно време в програми с висок рейтинг. Нарушенията не бяха идентични случаи, а тенденция към претоварване на рекламните блокове както в най-гледаното телевизионно време, така и извън него крие рискове за ощетяване на държавния бюджет. Поради това през първото шестмесечие на 2015 г. бяха съставени актове на две национални търговски медии – двете големи национални търговски медии във връзка със спазване на разпоредбата.
Специално внимание през периода бе отделено на контрола по разпоредбата в Закона за радиото и телевизията за нивото на звука на аудиовизуалните търговски съобщения и търговските съобщения в радиоуслуги, които не трябва да се излъчват със сила на звука по-голям от силата на звука на останалата част от програмата.
Извършен е и продължава да се извършва технически експертен анализ на данните по график за наблюдение на 22 програми, включително тематичен и специализиран профил, местни и регионални програми и програми с неголям обхват на аудиторията. Наблюдението показа, че след превантивна и административно-наказателна дейност на регулатора от предишни периоди голяма част от рекламните блокове са в рамките на допустимото техническо ниво на звук, което е съизмеримо със силата на звука на останалата част от програмата. Както вече стана дума, този контрол продължи и през следващия отчетен период.
Посочените наблюдения върху съдържанието на програмите съвсем не изчерпва дейността ни във връзка с мониторинга, която е една от основните дейности на регулатора и затова говори общият обем наблюдения през годината.
През първото полугодие на 2015 г. общият обем мониторинг на радио- и телевизионни програми е 12 136 часа. По обхвата на наблюдението попадат общо 94 телевизионни програми. От тях с национален обхват на разпространение са 67, с местен и регионален – 27. Общият брой на мониторираните радиопрограми е 72.
През втората половин година общият обем на наблюдението на радио- и телевизионните програми е по-голям поради наблюдението на изборите – става въпрос за 16 011 часа.
С Ваше позволение специално място ще отделя на националните и обществени доставчици на медийни услуги – Българско национално радио и Българска национална телевизия. Наблюдението на дейността им винаги е било приоритет в работата на Съвета за електронни медии. Затова трябва да се отбележи, че от май, когато започна кризата в Българското национално радио, до края на годината Съветът беше ангажиран с този проблем по искане и на двете страни в създалия се конфликт – служителите, които настояваха за оставката на ръководството и ръководството на Българското национално радио, а както и служителите, които го подкрепяха.
На свое заседание на 29 май 2015 г. Съветът за електронни медии обяви, че няма правомощия да реши кризата и призова ръководството да се справи със създалата се конфронтационна среда. Беше даден срок за решение на проблемите в медията и за постигане на консенсус със служителите. Въпреки призивите за помирение, въпреки срещите с оформилите се два лагера, напрежението не беше уталожено.
През втората част от годината публичен дебат предизвика желанието на националния обществен доставчик Съветът за електронни медии да лицензира Регионална станция – Българско национално радио – Радио Кърджали. След като регулаторът два пъти връща документите за прецизиране през втората половина на годината се взе решение за лицензиране. То беше обжалвано пред Върховния административен съд, но съдът отхвърли жалбата.
Повод за упреци към регулатора стана издаденият акт за административно нарушение на предаването „Деконструкция“. Въпреки че то отпадна от програмната схема на „Хоризонт“ по предложение на тогавашния генерален директор на Българското национално радио, към регулатора по съдържанието се насочиха неоправдани критики.
В този смисъл позволете да отбележа, че административно-наказателната дейност на Съвета за електронни медии се прилага спрямо всички доставчици на медийни услуги и съставените актове не представляват нито повод, нито причина за сваляне на предавания, което е суверенно решение на съответните ръководства. Също така се налага уточнението, че споменатият по-горе акт не се превърна в наказателно постановление. Създаденият проблем със свалянето на предаването беше разгледан от Съвета за електронни медии на първото заседание за тази 2016 г.
Съвсем накратко по отношение на Българската национална телевизия. Върху програмното съдържание на програмите на националния обществен доставчик се извършва ежегоден надзор, ежедневен надзор. Извършен бе и сравнителен анализ на събитията с общонационално значение в програмите на Българската национална телевизия за 2014 и 2015 г., в който се открои изводът, че медията изпълнява обществените си функции на национален доставчик.
Друг анализ за изпълнението на параметрите, заложени в лицензията, както и жанровата характеристика на програмите – БНТ 1, БНТ 2, БНТ „Свят“, БНТ HD за отчетния период показа, че в Програма БНТ 1 все още съществуват дефицити, констатирани през предишни години при изискванията за детски и младежки предавания. Неизпълнение на лицензионни параметри има и при БНТ 2 относно образователни предавания и предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение.
Продължи работата по защита на авторските и сродните на тях права. Представители на Съвета за електронни медии участваха в създадена експертна работна група, която да изготви нов Закон за колективното управление на авторските и сродните на тях права в съответствие с необходимостта от създаването на изцяло нов Закон, продиктуван от изискването за въвеждане на разпоредбите на Директива 2014/26 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар на Европейския съюз.
Съветът за електронни медии работи активно и по отношение на предпазване на детската аудитория от неблагоприятно съдържание. С отношение към предпазване на аудиторията бе осъществено наблюдение върху съдържанието на предаванията „Бинго милиони“ по Програма bТV и „Национална лотария“ по Програма Нова телевизия и рекламите на тези предавания.
По отношение на превенцията при защита на детската аудитория, особено във връзка с предизборната кампания за избор на органи за местно самоуправление и провеждането на националния референдум, СЕМ неколкократно сезира Държавната агенция за закрила на детето като компетентния държавен орган.
Представители на регулатора участваха в работна група, създадена от Националния съвет за саморегулация по инициативата „Децата и рекламата на храни“. Инициативата в България ще приложи съгласуваните на европейско ниво хранителни профили, като идеята е компаниите от хранителния бранш да спазват определени хранителни стойности, които да не са вредни за деца. Във връзка с друга важна дейност на Съвета за електронни медии, лицензиране и регистриране, общата картина на доставчиците на медийни услуги, които осъществяват радио- и телевизионна дейност в България за 2015 г., е разнообразна като формати и способи на разпространение на съдържание. Няма съществена промяна в количествените измерения на радио- и телевизионната среда.
През първата половина на 2015 г. новорегистрираните доставчици на аудиовизуални услуги са четири. Заличена е една регистрация за телевизионна дейност и една – за радиодейност. Вписани са пет доставчици на услуги по заявка. СЕМ не е обявявал конкурси през 2015 г. за радиодейност, което дава отражение върху дейността на регулатора през тази година.
Административно-наказателната работа на регулатора за първото полугодие на 2015 г. се изразява в докладвани над 130 преписки по съставени от длъжностните лица актове за административно нарушение – така наречените АУАН-и за нарушения на различни членове от Закона за радиото и телевизията. Вследствие на тях председателят на СЕМ е издал 78 наказателни постановления, 21 мотивирани резолюции за прекратяване и 14 предупреждения.
Не на последно място, позволете да поставя акцент и върху международната дейност на Съвета за електронни медии, тъй като през второто полугодие на 2015 г. СЕМ се фокусира върху работата си в групата на европейските регулатори на аудиовизуални медийни услуги ЕРГА, която участва активно през визия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Към ЕРГА бяха създадени четири работни подгрупи, в които са обсъдени различни тематични полета за бъдеща ревизия на Директивата на експертно ниво. Подгрупа за защита на децата, подгрупа за материалната юрисдикция, подгрупа за независимостта на регулаторите в областта на аудиовизията и подгрупа за териториалната юрисдикция. Всяка от тях е в рамките на тематиката, за която са създадени, е извършила експертни обсъждания, анализи, съставила и разпространила до регулаторите от страните членки различни въпросници. Формулирани и изработени са проектодоклади, които бяха разгледани на високо ниво в рамките на ЕРГА. Подробен доклад за тази дейност беше предоставен на Комисията по културата и медиите в края на миналата година.
По отношение на практиката по прилагане на Закона за радио и телевизия Съветът отчита проблеми, свързани не само с конкретни текстове, липса на санкционни разпоредби за определени нарушения, технологични трудности по осъществяване на надзора и други – проблеми, които се споменавани в предишни отчети, но и във връзка с актуалността на текстовете на Закона за радио и телевизия по отношение на високотехнологичното медийно развитие.
За СЕМ няма съмнение, че необходимата трансформация в националното законодателство трябва да бъде в съответствие с обсъжданите реформи на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги с акцент върху засилване на независимостта на националните регулатори, ясни правила за номинации и назначения, наличие на експертен персонал, квалифицирани кадри. Във връзка с това Съветът за електронни медии като независим регулаторен орган и в качеството си на такъв би било добре да се върне към предишното си позициониране на регулатор и неговите служители да не бъдат част от държавната администрация.
Моделът, който беше въведен през 2012 г. и направи от служителите на СЕМ държавни служители, не е ефективен. Този модел не позволява подбор на най-подходящите кадри за нуждите на специфичната ни дейност.
Накрая, но не на последно място, Съветът за електронни медии заради това, че служителите му де факто и де юре не са негови служители, трудно може да се самоопредели като независим.
По друг важен за независимостта белег – финансова автономност на регулацията с другите регулатори, обединени в ЕРГА, настояваме за адекватни финансови ресурси. Ясен принцип на отчетност, консултации и сътрудничество със заинтересовани страни. Също така работим в посока на по-голяма отговорност на надзора за защита на детската аудитория от вредно съдържание и високо ниво на защита на аудиторията конвергентна среда.
Сегашните графици на обхвата са силно ограничени относно услугите, които покрива регулацията, тъй като надзорът е върху електронните медии без онлайн съдържанието. Разширяване на правомощията на националните регулатори във връзка с конвергентното съдържание – регулация на онлайн и офлайн медии, следва да се направи преценка за разширяване на законовата регламентация върху съдържанието в интернет, което е достъпно на екраните на телевизори, смартфони, таблети. Във връзка със защита на аудиторията от неблагоприятно медийно съдържание – ясно дефиниране и на враждебната реч и опазване на медийното съдържание от пропаганда.
СЕМ отчита проблем, свързан с трудностите за връчване на актове за установяване на административно нарушение на определени предприятия и доставчици на медийни услуги. През двата отчетни периода за 2015 г. Съветът за електронни медии изрази своята загриженост за цифровизацията на телевизионния ефир в България и призова всички участници и институции в процеса за активни и ангажирани действия за осигуряване на нейната ефективна реализация.
Две думи за финансовата ни стабилност. Със Закона за държавния бюджет на Република България на СЕМ е утвърден бюджет за 2015 г., както следва: приходи – 1 млн. 200 хил.лв., разходи – 1 млн. 229 хил. 500 лв., трансфер между двете – 29 хил. 500 лв.
За периода 1 януари – 31 декември 2015 г. приходите са в размер на 1 млн. 38 хил. 409 лв. в сравнение с 2014 г. събраните приходи са с 80 хил. 228 лв. по-малко, което представлява 7,17%. Причините за неизпълнение на плана за приходите са заличаване на регистрирани радио- и телевизионни оператори по тяхно искане и неизпълнение на задължението на доставчиците на медийни услуги относно плащане на дължимите годишни такси.
През периода 1 януари – 31 декември 2015 г. Съветът за електронни медии в осъществяване на своята дейност е изразходвал 1 млн. 228 хил. 566 лв., което представлява 99,92% от определения бюджет.
Уважаеми господин Председател, заместник-председатели и членове на Комисията, депозирахме днес, за Ваша информация, мотивационно писмо до Министерството на финансите, в което настояваме за предвиждане на бюджет, с какъвто СЕМ е разполагал през 2009 г. Миналата седмица беше проведена среща с представители на ресорното ведомство. По последна информация от официалния му сайт нашето настояване остава неудовлетворено.
На разположение сме ние, членовете на регулатора, а заедно със служителите в администрацията, изпълняващият длъжността главен секретар госпожа Спаска Янева, главният юрисконсулт госпожа Емилия Станева и ръководителят на специализирания екип по наблюдението на изборите, в случай че имате въпроси, госпожа Вержиния Савова. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Стоянова.
Колеги, имате възможност да задавате въпроси.
Някой има ли желание да зададе въпрос?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на СЕМ!
Благодаря за подробния и доста обширен отчетен доклад. Аз имам по-конкретен въпрос и ще Ви кажа по какъв повод. Вие споменахте в доклада за една от порочните практики, които съществуваха и, според мен, ролята на регулатора е точно такава – да следи спазването на Закона и реда в медиите, и евентуално ако не се спазва, да бъдат налагани наказания. Тъй като в доклада, доколкото погледнах и Вие споменахте, може би и Вие не сте посочили точно. За това е моят въпрос. Касае се за една порочна практика, за която преди четири години внесохме промяна в Закона и аз бях напълно убеден, че тя ще бъде премахната изцяло. Това се отнася, точно както и Вие споменахте, за нивото на звука в електронните медии – когато се излъчваха реклами, се повишаваше нивото на звука. Беше много неприятно като факт. Но тъй като забелязвам, даже съвсем наскоро отново видях, че определени медии не го спазват това – ако искате, след това ще Ви кажа и медиите, в които съм забелязал това, че не се спазва.
Вие казахте, че наблюдавате и сте продължили наблюденията, моят конкретен въпрос е: има ли наказания и какви са те? Контролът, какъвто и да е, колкото и да работите, аз виждам, че Вие полагате немалко усилия в тази сфера и от доклада си личи, но ако няма наложени наказания, знаем поговорката, че на българина ако не му бръкнеш в джоба, това не е само на българина, в целия свят е така, ако не бръкнеш директно в джоба, колкото и превантивни мерки да взимаме и закони да гласуваме, надали ще има резултат.
Затова моят конкретен въпрос е специално в тази сфера за това нещо, защото знам, че продължават тези нарушения: има ли наказани и с колко? Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Благодаря, господин Велчев, за Вашия конкретен въпрос. Краткият отговор на Вашия въпрос е – да, има. По-дългият отговор на Вашия въпрос, ако Вие не възразявате и ако приемете, с удоволствие бихме Ви предоставили един от последните обобщаващи доклади за цялостната ни дейност, свързана именно със звука на рекламите, в който детайлно с цифри Вие ще се запознаете с проверките, които са извършени, наложените наказания, както и дейността в цялостен обем.
Позволете ми обаче да допълня към това начинът, по който аз виждам нашата дейност. В никакъв случай не мисля, че ние трябва да служим като плашило на този сектор, който, от друга страна, е в една много особена среда – трудна, икономическа среда. Среда, в която пазарът е изключително тесен и малък. Ние си даваме сметка за това и в никакъв случай не бихме искали на нашата дейност да се гледа основно като на наказателна. По-скоро виждаме себе си като способност и начин за оздравяване, а и развитие и надграждане на тази среда. Толкова по наказанията.
По отношение на конкретния Ви въпрос, до края на деня Вие ще получите подробна информация за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Надявам се. Но след като четири години продължат определени телевизии да не спазват Закона, значи според мен трябва да влезете в ролята и на организация и институция, от която да се страхуват. Задавам този въпрос – аз ще проверя и ще видя за кои медии става дума, защото ако Вие сте налагали санкции и те продължават въпреки всичко, защото само преди месец наблюдавах пак същите практики, които се ползват, ще поискам парламентът да променим Закона, ако трябва, и да увеличим санкциите. По този същия начин ние сега увеличаваме санкциите, знаете, за Закона за пътищата, защото, когато има негативни неща и практики, които независимо дали застрашават човешкия живот, или не, след като има закон, той трябва да се спазва, независимо какви щети нанася.
Затова зададох този въпрос. След като се запозная с Вашите материали, ще преценя дали да поискам по-строги санкции за тези нарушители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря, господин Велчев.
Други изказващи се от колегите?
МАРИЯ СТОЯНОВА: Може ли да допълня към господин Велчев?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се. Това е вече извън правилника, но бъдете кратка.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Председател, ако позволите.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Велчев, дами и господа народни представители! Позволете ми само да обърна внимание на нещо, което за нас е много важно, а именно, че дейността по звука на рекламите е дейност, която ние отговорно извършваме, въпреки че тя не е част от нашата конкретна, същинска работа. Това е една техническа, технологична дейност, която според нас, позволете, повече приляга на други институции, подобни на нашата, именно защото това не е част от работата на регулатора по съдържанието, а именно да следи технологичните параметри на програмите. Може би затова у Вас е останало впечатление, че в регулатора на този въпрос не се обръща внимание, но именно и въпреки това, че това не е същинска дейност на надзора по съдържанието, въпреки това ние извършваме изключителна отговорност с ясното съзнание, че, както Вие казахте, Законът е, за да се спазва. Когато се налага и има необходимост, ние налагаме наказания. Но, още веднъж, целта ни е да оздравяваме средата и да способстваме за нейното развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други колеги?
Предлагам да гласуваме следните проекти:
„РЕШЕНИЕ
по отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 януари 2015 г. – 30 юни 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на електронните медии за периода 1 януари 2015 г. – 30 юни 2015 г.“
Моля да гласуваме Отчета.
За – 15, против – 1, въздържали се няма.
(Професор Станилов помоли гласът му да се счита „против“.)
Преминаваме и към второто гласуване по втория отчет:
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронните медии
за периода 1 юли 2015 г. – 31 декември 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронните медии за периода 1 юли 2015 г. – 31 декември 2015 г.“
Колеги, моля да гласуваме.
За – 12, против – 1, въздържали се – 3.
Благодаря на колегите от Съвета за електронни медии.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Господин Председател, уважаеми колеги! Реших да взема думата след като гласувахме отчетите, защото темата за дейността на СЕМ е дискутирана неведнъж, особено в рамките на няколкото изслушвания, които бяха по дейността на СЕМ преди напускането на господин Лозанов около темата за предаването „Деконструкция“.
Разбира се това, което за нас е важно в този момент, е дейността на настоящата конфигурация на СЕМ, на настоящия състав. Тук искам да изразя, разбира се, удовлетворението от това, че работим динамично заедно с Комисията по култура и медии. Но имаме въпроси и искаме да ги зададем към настоящия състав на СЕМ. Те нямат отношение към доклада, който изтече.
Първият ми въпрос е: как работят Съветът за електронни медии и ЦИК в момента? Каква е динамиката на отношения? Какви са до момента нарушенията, които Вие регистрирате и съответно сезирате ЦИК, и какъв е механизмът на правораздаване след това?
И още един въпрос, който ни вълнува. Това е по отношение на субекти, които не са в предизборна кампания като идентифицирани субекти – претенденти за властта, но заедно с това са с партийна натовареност, а влизат в ролята на експерти. Разбирате какво Ви питам.
Тук искам да вмъкна и особения казус „Слави Трифонов“, за който моля да имате своето становище и обяснение, така че да бъдем удовлетворени като информация, която почива на закона и на Вашите възможности да сезирате съответните органи, от които зависи това – едно предаване, което е с развлекателен характер, да излъчва откровени политически послания.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОАВ: Госпожо Заместник-председател на Комисията за култура и медии, много Ви благодаря, първо, за вниманието към нас, за интереса към нашата сегашна работа, която действително е доста интензивна. Поставихте много актуални и важни за нашата работа въпроси.
Предизборното наблюдение и изборното поведение на медиите в рамките на кампанията сега, в момента, отнема основната част от нашата работа. Това нека да не означава, че ние сме пренебрегнали всички останали дейности. Но, подчертавам, това отнема в момента основното ни внимание.
Госпожа Савова е човекът, който ръководи специализирания ни екип, който беше създаден именно с цел отдаване на съответното значение на кампанията за работата на регулатора и тя ще Ви запознае конкретно.
С ЦИК отношенията ни са много тесни, много близки, за да не кажа дори на личностно ниво комуникираме помежду си, така че по най-бързия начин да се обработват нарушенията, които ние предполагаме, че биха могли да прераснат в такива, след решение на Централната избирателна комисия. Броят им ще уточни госпожа Савова.
Поставихте един много важен за регулатора по съдържанието въпрос, а именно участието на един телевизионен водещ от гледната точка на инициатор на обществено допитване. Това, госпожо Соколова, е прецедент изобщо в медийната среда в Европейския континент. За целта Съветът за електронни медии се обърна към три институции за съдействие. Едната беше Европейската комисия, която, както знаете, е пазител на документите на Европейския съюз. Другата институция беше Факултетът по журналистика и масови комуникации към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и третата бяха колегите ни от италианския регулатор.
Според нас има паралели между подобна инициатива, а именна тази на Бепе Грило в Италия – „5 звезди“, и инициативата на българския телевизионен водещ. Разликата е съществена, защото Бепе Грило не беше присъствал в телевизионния ефир на Италия по време на кампанията за референдум, която инициира през 2009 г., за разлика от българския телевизионен водещ. Именно заради опасенията, че евентуални участници в кампанията за референдум биха могли да бъдат неравнопоставени, тъй като един от участниците се ползва с естественото преимущество на телевизионно време, Съветът за електронни медии направи среща с доставчика на аудио-визуални медийни услуги, който разпространява това съдържание. На тази среща въпросът беше поставен, имаме уверение от доставчика, че още преди подновяването на договора с въпросния инициатор на референдум, който се явява и телевизионен водещ, тази тема е станала част от неговия договор. Може би това е информация, която не трябваше да съобщавам толкова публично, но го правя от уважение към институцията, в която се намираме, а и от уважение към загрижеността, която имате именно за равнопоставеността на всички участници в изборния процес. Това, първо.
Второ, от Европейската комисия получихме отговор. Насоката на поглед към темата, която още веднъж представлява прецедент и затова за нея няма конкретен текст не само в българското, но и в европейското законодателство, беше да се подходи от гледната точка на дискриминация и неравнопоставеност. Това сме го взели предвид и съответното съдържание се наблюдава.
Ако позволите, бих дала възможност на госпожа Савова да Ви запознае накратко с дейността ни по предизборния мониторинг и мониторинга на популяризиране на инициативата за референдум. Благодаря Ви.
ВЕРЖИНИЯ САВОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, това, което въведохме по време на този мониторинг, е отчетност на десет дни.
Първият доклад ние с данни и констатации вече качихме на сайта на Съвета за електронни медии. Днес изтича втората десетдневка и колегите ми предоставят докладите, които ние ще обобщим и ще предоставим на заседанието на Съвета във вторник, така че своевременно ще качим също на сайта на Съвета за електронни медии.
Ще ми позволите обаче да Ви дам малко данни от първата десетдневка, тъй като в момента подготвяме останалите данни.
Установени в първите десет дни са пет нарушения на Изборния кодекс. В изпълнение на правомощията на Съвета за електронни медии сигналите за констатирани нарушения са изпратени до Централната избирателна комисия, която реагира много бързо. Те са свързани с разпространяване на платено съдържание, без това да е изрично казано – чл. 179 от Изборния кодекс. Този вид нарушение се наблюдава предимно при аудио услугите.
Вторият тип нарушения са свързани с оповестяване на социологически данни без необходимите реквизити кой е поръчал и финансирал проучването.
Третият вид нарушение е свързано с участието на деца. Писмото е изпратено до Държавната агенция за закрила на детето. Констатациите са свързани със следното. В първите десет дни не е отразено широко политическо участие нито в обществените, нито в търговските медии.
Засега провеждането на предизборната кампания не оформя тенденция за активизиране на максимално гражданско участие в електронните медии. Това обобщение е съществено за нас, защото в тези избори има нов елемент и той е свързан със задължителността на вота. След това политическата риторика отчасти присъства в конкретния дебат за функциите и правомощията на президентската институция, но не достатъчно.
И третата констатация, която ние сме направили, е, че медийният образ на кампанията засега не съответства на разнообразието на предизборни форми. Една обаче от не най-предпочитаните досега форми, а именно диспутът, се оказва привлекателен за политическите претенденти и мисля, че това е интересно за аудиторията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря.
Имам един уточняващ въпрос. В част от телевизиите участват като експерти изявени политически лица, които влизат в ролята на експерти по тяхната първоначална и нативна същност – политолози, социолози и такива, каквито са, но те са категорично политически лица, принадлежащи към съответни партии. Естествено е, експертната роля да бъде повлияна.
Тук моят въпрос е: как СЕМ регулира и преди това остойностява този процес? Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Савова.
МАРИЯ САВОАВ: Госпожо Соколова, още на 13 септември 2016 г. на заседание на Съвета за електронни медии беше приета нова Методика за изследване на медийното съдържание по време на изборите. Именно в тази методика ние ясно сме идентифицирали, как да кажа, политическите участници в този предизборен дебат, като ние в крайния доклад ще идентифицираме именно тези експерти, чиято роля е по принцип да анализират дейността, а не дали участват с анализ, или с политическа оценка съобразно изборите.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, бяхте достатъчно изчерпателни.
Колеги, само ще Ви помоля – останете за точка „Разни“. Ще направим така, че Комисията да не бъде толкова дълга, защото имаме да решаваме изключително важен въпрос в точка „Разни“.
Първо има думата господин Кадиев, после – господин Добрев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема Комисията, уважаеми колеги! Аз отново ще повдигна един въпрос, който отдавна се повдига и от страна на господин Велчев – за силата на звука, с едно ясно съзнание, че СЕМ не може да извършва такъв мониторинг. Ще кажа защо не може да го извършва. Защото, първо, тя няма наличната апаратура, с която да прави този мониторинг и ще бъда много учуден, ако Вие сте успели да наложите някакви наказания, защото това, при едни по-големи тесни специалисти, много трудно се доказва.
Всъщност Комисията за регулиране на съобщенията има такава функция и тя я упражнява – упражнява я в радиосектора, като там наложи с поставянето на една специална апаратура, звукът който се излъчва навън, да бъде ограничен в съответните параметри. И аз мисля, че натам трябва да се насочат усилията. Правилно го поставя господин Велчев, защото това е страшно дразнещо и то непрекъснато се повтаря и продължава да се повтаря. Така че усилията ни, първо, там трябва да бъдат насочени в тази посока.
Относно онлайн мониторинга, аз от сега виждам големи притеснения. Много трудно ще бъде да се наложи такъв онлайн мониторинг. И ще Ви кажа защо. Първото нещо, което е създадено като интернет пространството, това е свободно пространство. Не знам по какъв начин може да бъде наложен такъв мониторинг, така че ще бъда много учуден, ако наистина и там успеем да направим нещо.
Относно авторските и сродни права. Трябва да Ви кажа, че в момента съществува апаратура, която е в рамките на 30 – 35 евро и тази апаратура се поставя пред телевизора и от интернет пространството се смъкват 2200 телевизии. И задавам този въпрос: Какъв мониторинг може да се извършва върху човека, който ще отиде, ще си вземе съответната апаратура и ще си гледа, а в същото време ние ще искаме от съответните оператори да спазват закона? Разбирате ли колко са противоречиви нещата? Казвам го технически.
Съветът за електронни медии има съвсем друга функция. Функцията е да регулира съдържанието върху съответните програми и натам трябва да бъдат насочени усилията, защото в крайна сметка виждате какво се получава. Най-малкото е, че ние, като народни представители, сме охулвани и оплювани по най-грозния начин и няма как да се защитим. Това е най-малкото, което искам да кажа. Това, че се охулват институции – цели институции се охулват, мисля, че усилията ни трябва да бъдат насочени точно там. Защото, това, първо, е лъжа. Второ, е манипулация, и, трето, е насочване на зрителя в съвсем друга посока. Така че аз мисля, че натам трябва да движим нашите съвместни усилия – на Комисията и на регулаторния орган СЕМ.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Госпожо Стоянова, кой ще отговори?
Само ще помоля! Колеги, нашата Комисия е изключително толерантна, но все пак малко от малко да влизаме в реда на Правилника, защото наистина много се протяжва заседанието.
Доктор Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз исках да поставя този въпрос в рубриката „Разни“ на по-миналото заседание, но ще използвам присъствието на ръководството на СЕМ, за да поставя проблеми и да попитам моите колеги и ръководството на СЕМ как бихме могли да въздействаме. Става въпрос за масираната реклама по телевизионния екран, а и по други средства за масова информация, на хазарта – на всички видове хазарт, включително лотарийния. И тази реклама масово върви с един лайтмотив – начин за лесна печалба без труд, начин за обогатяване без труд. Това нещо се дава и в най-гледаното време. С тези мисли и идеи се облъчват нашите деца. Става мащабна рекламата за лесна печалба без труд и за хазарт на всички нива.
Не знам дали СЕМ е институцията, но най-малкото може да ни даде идея как бихме могли, поне частично, да противодействаме. А с този въпрос и с тази тема, аз бих искал да намеря съмишленици от моите колегите в Комисията по култура и медии.
Но моите приятели, моето близко обкръжение виждат нарастващата сила, опресия на тези реклами и също така, резултата на хора в нищета и бедност, които играят хазарт, и които мислят, че животът и светлото им бъдеще се състои в това. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Кой ще отговори, тъй като имаше въпрос в началото.
Госпожо Стоянова, Вие ли?
МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Добрев, благодаря Ви много за резонния въпрос.
Съветът за електронни медии и в предишния отчетен период за който стана дума преди малко, аз споменах неслучайно, сме следили темата за хазарта с внимание и фокус върху защита на детската аудитория. Цитирах неслучайно предавания, върху които също сме насочили внимание, но, както Вие правилно отбелязахте, въпреки нашите усилия, които се опитваме да привлечем Държавната комисия за хазарта, те остават недостатъчни, тоест нашите усилия и нашата дейност се оказва недостатъчна. Моментите, в които сме сезирали Държавната комисия по хазарт, се получават отговори, че те не са в състояние. Понеже Вие поставихте темата, като възможност и шанс за препоръки и развитие на въпроса, ако си позволя да дам такава, то тя би била в насока – среща и обсъждане на такива действия съвместно с Държавната комисия по хазарт.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ние имаме санкционна политика в тази посока. Тази тема изобщо не е без значение и тя е във фокуса. Предстои огромен, голям мониторинг именно по темата за хазарт. Включително миналата седмица, няма изобщо да споменавам нито размера на санкцията, нито оператора, защото, така или иначе, е още в такава фаза, но Съветът за електронни медии е наложил в тази посока реална финансова санкция. Така че фокусът на Съвета върху това изобщо не е изместен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз Ви благодаря.
Да, наистина има смисъл да проведем една работна среща и с Комисията по хазарта, но аз бих искал да сензибилизирам и моите колеги – дали няма да е необходимо и законодателна инициатива в тази насока. Да, така мисля аз, и Ви благодаря за съмишлеността.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Ако позволите, искам да благодаря за Вашето партньорско отношение към Съвета за електронни медии и също така за Вашето внимание към нашата работа, както и за оценката за нашата работа.
Позволете ми да обърна внимание, че все пак ние сме един регулатор по съдържанието. В България има и други институции, които също така, както нашата, носят отговорност. Така че ние в никакъв случай не се изживяваме като компетентни по всички теми и не бихме искали да изземваме тяхната дейност.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представители на Комисията!
Имам подобен въпрос, като д-р Добрев. В Закона за лекарствата и хуманната медицина изрично е упомената забраната за реклама на лекарства по медиите – както по електронните медии, така и рекламата изобщо на лекарства.
Нещо повече, предполагам, че всички се сблъсквате напоследък с реклама, където изрично казва: „Това не е хранителна добавка – няма да казвам за какво става въпрос – това е лекарство“.
Аз искам да се обърна към Вас във връзка с това, че специално за лекарствата, Вие добре знаете всички присъстващи тук, че всичко зависи от дозата, начина на приложение, аудиторията в голямата си степен не е специализирана. Тоест, тази реклама не е отправена към специалисти.
Затова искам да се обърна към Вас и да Ви попитам: дали Вие имате отношение и дали сте запознати, тъй като изрично в Закона, пак казвам в кой Закон е, изрично е упомената забраната.
Нещо повече, дори в лекарските кабинети, лекарските коридори на различни ДКЦ-а, болници и така нататък, е забранена рекламата на лекарства. Така че това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Доктор Иванов, Вие поставяте един много важен и много съществен за регулатора по съдържание въпрос и аз ще Ви призная, че Съветът за електронни медии направи среща с Изпълнителната агенция по лекарствата в Република България, от която, трябва да Ви призная, че не останахме с усещането за чувствителността по въпроса, по начина по който Вие, ние, а както разбираме, и друга част от аудиторията, го възприемат. Затова има много и различни обяснения, но това е още една тема, по която ясно личи как взаимодействието между отделни български институции, в случая от едната страна е Съветът за електронни медии, като регулатор по съдържанието, и другата, която е компетентна затова, не сработва по най-добрия начин, както ни се иска.
По отношение специално, конкретно за рекламите, които ние констатираме, а и позволете да отбележа, аудиторията ни сезира, обаче работим изключително добре, за да не кажа отлично, с един саморегулаторен орган в Република България и той се нарича Националният съвет по саморегулация. Това е една институция, формирана на доброволни начала от представители на рекламната индустрия. В момента, в който констатираме или получим сигнал от аудиторията, от зрителя, за такъв тип реклами, специално, д-р Иванов, сезираме Националния съвет за саморегулация и те постановяват решения, които всъщност са задължителни за сектора на рекламната индустрия. В този диапазон и в този контекст работим успешно. По другото вече споделих.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз много благодаря.
Само една вметка. Сега предстои отново приемане на Закон за лекарствата и хуманната медицина, където изрично отново е упоменато – аз Ви благодаря за това, което ми давате като информация за ИАЛ – това е Агенцията за лекарства, тя така се нарича, аз ще поставя въпроса и на министъра на здравеопазването да окаже съдействие, тъй като разбирам – адмирации, че Ви сте взели необходимите мерки. Благодаря, ще си запазя правото за по-нататъшни действия.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да благодарим на колегите от СЕМ – разбира се, ако няма други въпроси към тях.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: От днешното заседание и от всички тези изказвания на колегите, оставам с впечатление, че ако правим някакви закони, те са ялови. Честно да Ви кажа.
Молбата ми е към Вас, господин Председател – нека да направим тези съвместни срещи. Вижте с Вашите сътрудници въпросите, които поставихме – и д-р Иванов и всички ние, да направим така, че съвместната ни дейност с регулатори, които споменаха и те, събираме се всички заедно и не да се говори как нещо не може да стане, а как да стане. Защото иначе нашата работа в парламента става абсолютно безсмислена. Правим закон, след това се оказва, че този закон изобщо, всеки казва: „Ама, той не касае мен“. Ако трябва да се посочват поименно регулаторите, какви функции искат и тях ще ги попитаме. Добре, ако примерно СЕМ може да указва някакви от тези мерки, за които става дума, за да прекъснем такива порочни практики, да кажат какво да променим. Законът ще го променим! Но за четири години аз останах с впечатление, че всичко е в ред, а сега разбирам, че нямало апаратура. А тази апаратура сигурно струва повече от 100 евро, да сложат пред монитора, да се види колко се вдига децибела на предаването от нормалното предаване в рекламите. Това не е сложна апаратура и скъпа апаратура. Това изобщо не е въпросът. Въпросът е: Кой ще отговаря и кой ще контролира дали се спазва прилагането на Закона? Иначе, ще си говорим тук и няма да има никакъв смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще си позволя да взема кратко отношение като председател.
Ще си позволя да взема отношение – максимално кратък ще бъда, за да спазвам и аз Правилника. Господин Велчев е абсолютно прав и както се казва, тук наистина се чука на отворена врата, защото най-добре е, Вие от СЕМ, говоря като представители на СЕМ, най-добре знаете къде трябва да се промени законодателството, за да Ви се улесни Вашата работа.
Само ще спомена, че от Комисията направихме среща с абсолютно всички гилдии, свързани с култура, с медии и така нататък, и те представиха – повтарям, те, които са вътре в нещата, представиха предложения за промени в законодателството. Много, разбира се, от предложенията – аз ги четох много внимателно, някои наистина, като юрист казвам, не стават, но има изключително добри предложения. Тук ние като Комисия ще имаме една много богата законодателна дейност въз основа на това. Ще Ви помоля, както и господин Велчев правилно каза, Вие най-добре знаете къде трябва да се промени даден закон, за да Ви се улесни работата, защото Вие работите ежедневно с определен пакет от закони. Така че в това отношение Вие виждате и аз много се радвам, че между Вас и нас може би за първи път има толкова близко сътрудничество. Мисля, че и в бъдеще ще бъде така.
Давам думата на господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Много благодаря на колегите, че повдигнаха толкова важни въпроси, които бих казал в голяма степен са свързани с психичното здраве на нацията, защото най-лесният начин да деградираш една нация е да й обещаваш бързо забогатяване през реклама на хазарт, през реклама, ако щете на лекарства, които понякога те имат, разбира се, и оздравителен ефект, но в голяма степен формират също зависимост, през реклама на алкохол и така нататък. В крайна сметка, ако трябва да бъдем честни, тук става въпрос за търговски интерес на медиите и икономически интерес на тези, които имат желание, през тези интензивни реклами всъщност да продават зависимост. Така както, между другото, беше с цигарите – забрани се рекламата, а в крайна сметка доколко това е повлияло върху здравето на нацията, е отделен въпрос, подозирам, че положително. Така или иначе, това наистина са теми, по които ние трябва да направим нещо. Трябва някой да направи крачката. Ние сме законодателна Комисия и институция, но Вие би трябвало по дефиниция, имайки желание да променим тази комуникационна среда, защото тя действително информационно е негативна, просто да ни подскажете. Аз си спомням, че ние бяхме на среща при Вас, в СЕМ, и постигнахме договореност Вие да ни предложите конкретни законодателни промени в законите, така че просто това е пътят. В наше лице Вие имате съмишленици. Мисля, че колегите в Комисията еднозначно сме готови да подкрепим законодателни инициативи в тази посока. Така че Вие направете стъпката, ние ще направим съвместно крачката.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Стоянова, заключителни думи.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Ако ми позволите само една дума по отношение на въпроса и проблема, поставен от уважаемия господин Велчев. Апаратурата не струва 100 лв., а 10 хил.лв. Съветът за електронни медии се е снабдил и работи с нея – с въпросната апаратура за следене на звука и силата на рекламите.
Още веднъж – прав е уважаемият господин Кадиев, че да, действително това е дейност, която ни претоварва, защото не е специфична за регулатора по съдържанието, но ние я извършваме изключително и отговорно. До края на деня, още веднъж казвам, ще получите нашият доклад.
По отношение на предложенията за промени в законодателството, господин Иванов, Вие получихте от нас, след срещата в Съвета за електронни медии, за която още веднъж ми позволете да изразя искрено признание, че си направихте труда и усилията да отделите време и да дойдете, за да вадите как работи тази българска институция, а именно Съветът за електронни медии.
По отношение на това, че благодарение на Вашето разбиране към значението на съдържанието за формирането на демократичното общество в тази страна, благодарение на това Ваше разбиране, в момента отношенията между регулатора и комисията – аз продължавам да го казвам с голяма радост, са партньорски, което е много важно. Аз си позволих дори да споделя това в Европейския парламент, където пък се чуват упреци към държави като нашата млада демокрация, че политиците оказват влияние върху такива органи като нашия и аз там си позволих да дам за пример нашето сътрудничество, нашето коопериране и разбиране, което получаваме от Вас, политиците и народни представители, които ни давате възможността да работим в тази, още веднъж, важна българска институция Съвет за електронни медии.
На 8 декември 2016 г. по наша покана ще дойде председателят на Групата на европейските регулатори проф. Мадeлин де Кок Бюнинг, която е председател на Холандския регулатор. Голямото ни желание е Вие, ако намерите време, да направим кратка среща с Вас, на която заедно с нея да Ви запознаем, първо, с предстоящите промени в директивата. Второ, тъй като тя е професор по медийно право – нещо, което не се среща често като възможност за обмяна на мисли, да обсъдим точно конкретни промени и насоки за промени, така че адекватно да преработим нормативната уредба и тя да работи в нашата, българска среда, съобразено и синхронизирано с европейските разпоредби. Това е за 8 декември 2016 г., анонсирам го още отсега. Ако има възможност и желание, разбира се.
Промените в българското законодателство според нас, както вече имах възможност да кажа, трябва да дойдат след промените в директивата, за да не се налага Вие, пък и ние, да вършим двойна и тройна работа.
И накрая, според нас би било изключително подходящи тези промени в българския Закон за радиото и телевизията, които са дълго чакани от сектора, да дойдат в сътрудничество и съдействие на европейски експерти. Ние сме на разположение да представим такива. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, и аз Ви благодаря.
Само да подчертая, че устно съгласие ние сме дали за такава среща – да знаете, даже ще поканим този холандски представител като точка в нашия дневен ред на заседание на Комисията. В това отношение, пак казвам, чукате на отворена врата.
Нека с колегите да преминем към т. „Разни“, защото започнахме да намаляваме.
Благодарим Ви за гостуването при нас, за отчетите Ви.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Благодарим за вниманието. Радваме се да Ви представим Отчета за 2016 г.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Довиждане! Всичко добро!
Колеги, преминаваме към
По трета точка
Разни.
Колеги, повдигам един изключително важен въпрос, който касае нашата комисия.
На 31 октомври 2016 г. Държавният бюджет влиза в парламента официално. Веднага ще бъде разпределен по всички комисии в парламента, тоест и в нашата комисия.
Има два варианта. Единият вариант е да гледаме този бюджет на 3 ноември 2016 г. Веднага чух и от други колеги: „Абсурд!“. Другият вариант е да го гледаме на 10 ноември 2016 г., защото на 11 ноември 2016 г., повтарям – на 11 ноември 2016 г., ние трябва да сме готови с доклада на нашата комисия в парламента.
Тъй като има още една причина, за да Ви предложа датата 10 ноември 2016 г. да гледаме бюджета, е тази, че на 7 или 8 ноември 2016 г., най-вероятно – не мога да кажа с увереност от 100%, но най-вероятно ще имаме среща с финансовия министър и в присъствието на нашия министър Вежди Рашидов, пак във връзка с бюджета.
Така че мисля, че 3 ноември 2016 г. е по-неприятната дата, тъй като е хубаво преди да гледаме бюджета, да осъществим пак една среща с нашия финансов министър. По тази причина Ви предлагам да се обединим около датата 10 ноември. Опитах се, тъй като всички знаете, че сме ангажирани в предизборни кампании, да направим съвещанието в 10,00 ч., но нямаме право, защото тогава сме на заседание на парламента. Тоест, пак ще трябва да е в 14,30 ч. На 9 и 10 ноември 2016 г. ще имаме заседание. Доколкото разбрах, ще има заседание на 10 ноември, което значи, че нямаме право да свикаме заседание. Иначе идеята беше сутринта да свикаме комисията, всеки вечерта да ходи по предизборните събрания.
Предлагам да се обединим около гласуване гледането на бюджета да бъде на 10 ноември 2016 г. от 14,30 ч.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Председател, тук има някакво разминаване. По същата причина искаха много спешно да гласуваме бюджета в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Казано е, че до 18 ноември 2016 г. трябва да се приеме, не знам точно. Но ние превръщаме парламента в някакво предприятие на норма или нещо – дай днес да изкопаем толкова. Всеки има нещо много спешно и ние сме на разположение непрекъснато на един или двама министри и започват – дайте да гласуваме това, дайте да гласуваме онова. Не знам, помислете го.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, това не е мое хрумване или желание. Днес получихме писмо от Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси. Чета Ви го в момента: „Уважаеми дами и господа, във връзка с предстоящото разглеждане на Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2017 г. и традиционното предварително изготвяне на графика за неговото приемане, бих искала да Ви информирам, че същият ще бъде внесен в Народното събрание на 31 октомври 2016 г., съобразно изискванията на закона. С оглед на предвиденото в седмицата 14-18 ноември 2016 г. първо обсъждане и гласуване на законопроекта в пленарна зала Ви, моля да организирате неговото обсъждане и гласуване с ръководените от Вас комисии и внасянето на доклади до 11 ноември 2016 г.”
Това не е мое хрумване, това е по писмо, което получихме. То е от Менда Стоянова, Комисията по бюджет и финанси. Затова така тя настоява до 11 ноември 2016 г. да имаме свой доклад какво ни е отношението по бюджета, касаещ специално културата. (Уточнения.)
Обединяваме ли се около това?
Колеги, има достатъчно време. Ще го обсъдим още утре с Менда Стоянова, ще видим и с господин Димитър Главчев. Евентуално ако нямаме заседания на 9 и 10 ноември 2016 г., най-добрият вариант е да се съберем сутринта и вечерта всеки да си ходи по събитията. Това беше моята идея. (Уточнения.)
Колеги, поради изчерпване на точките от дневния ред, закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Катя Бешева
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
ЗАСЕДАНИЕ 27.10.2016 г.
Поканени да присъстват на заседанието на основание чл. 30 от ПОДНС
Георги Лозанов
Изявили желание да присъстват на заседанието на основание чл. 30 от ПОДНС
Борислав Шабански
Антоанета Лозенска
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
На 27 октомври 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите, което протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2015 г.,№ 530-00-7, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
3. Разни.
Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,37 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, вече е 14,37 ч., имаме наличния кворум и Ви предлагам да започнем нашата работа.
Съгласно предварително обявения дневен ред, в заседанието са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 530-00-7, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2015 г.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
3. Разни.
Само една скоба ще отворя – току-що, в буквалния смисъл само преди минути, колеги от Комисията касае – получихме Отчета за дейността на СЕМ за периода януари – юни 2016 г. Но това ще го гледаме на друго заседание.
Има ли други предложения за дневния ред?
Подлагам на гласуване дневния ред.
Моля да гласуваме.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред на днешното заседание е приет.
По първа и втора точка
Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 530-00-7, внесен от Съвета за електронни медии на 02.11.2015 г.
Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2015 г., № 630-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 31.03.2016 г.
От СЕМ присъстват Мария Стоянова – председател, доц. Лозанов, София Владимирова, Розита Еленова – член на СЕМ, Бетина Жотева – член на СЕМ, Иво Атанасов – член на СЕМ, Вержиния Савова – главен инспектор, Емилия Станева – главен юрисконсулт, и Спаска Янева – началник на отдел „Бюджет и финанси“.
Колеги, съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, СЕМ внася в Народното събрание отчети за дейността си, които в нашата Комисия следва да се разгледат и да се подготви становище и Проект за решение по тях.
Давам думата на госпожа Мария Стоянова да представи отчетите за 2015 г.
Госпожо Стоянова, разбирам Вашето желание да ги представите обстойно и напоително, но аз съм убеден, че всички членове на Комисията сме чели отчетите, които получи всеки от членовете, така че ще Ви помоля да бъдете синтезирана и кратка.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Председател на Комисията за културата и медиите, скъпи заместник-председатели на Комисията, дами и господа членове на Комисията!
Към края на 2016 г. представям пред Вас двата шестмесечни отчета на Съвета за електронни медии за 2015 г. Председател съм на регулатора от шест месеца, но това в никакъв случай не ме дистанцира от работата на надзора през изминалата година, още повече че съм участвала активно в дейността му като член заедно с моя колега господин Иво Атанасов.
Позволете ми специално и официално да благодаря пред Вас на членовете на регулатора госпожа София Владимирова, госпожа Розита Еленова и госпожа Бетина Жотева, които въпреки че не са участвали в работата през миналата година, сега солидарно споделят отговорността и го доказват с присъствието си в тази зала, разбира се, и от уважение към народното представителство.
През 2015 г. Съветът за електронни медии продължи да изпълнява функциите си съобразно правомощията, разписани в Закона за радиото и телевизията, като съвкупност от различни специализирани дейности. Съветът има дългогодишна практика в наблюдението на програми с различен профил, изпълнява функциите си по лицензирането и регистрирането на доставчици на медийни услуги, активно участва в международната дейност, за която лично отговарях и отговарям като ресорен член.
И през двата отчетни периода основният критерий в надзорната дейност – фокус върху обществения интерес, е защитата на аудиторията от нарушения на Закона за радиото и телевизията в разпространяваните програми на доставчиците.
В дейността на СЕМ през цялата 2015 г. беше поставен акцент върху наблюдението за ползване на език на омразата в електронните медии. Обръщам внимание първо на това, защото в момента сме в предизборна ситуация и вече има прояви на агресивна словесност. И, второ, защото все още няма легална дефиниция за езика на омразата. Това, разбира се, не възпрепятства изследването на медийното съдържание, както и административно-наказателната дейност на СЕМ. Наличието на реч на омраза беше основен параметър в мониторинга през първата половина на 2015 г. за отразяването на етнически, религиозни и културни различия. Обемното наблюдение показа, че рейтинговите програми имат като цяло коректно отношение към проблемите на различните социални групи. В същото време наблюдението установи и случаи на стереотипизация и употреба на враждебна реч спрямо малцинства и бежанци.
Характерно за медийното поведение бе представянето на тези общности чрез теми, свързани с бедността, липсата на интеграция и образование, криминални прояви. В същия период враждебната реч намери различни проявления при отразяването на конфликти между представители на мнозинството и малцинството в квартал „Орландовци“ и в село Гърмен. Изследването на медийното съдържание по тези теми показа, че има случаи на употреба на словесна агресия спрямо малцинство, но и спрямо представители на мнозинство в отделни репортажи и зрителски обаждания.
По повод отразяването на конфликтите зачестиха жалбите и сигналите срещу доставчици на медийни услуги, постъпили в СЕМ. По тях се извършиха проверки, като отделни казуси се препратиха и до Националния съвет по журналистическа етика, който е саморегулаторен медиен орган.
Друга обща тема за наблюдение и за двата периода бе защитата на личната неприкосновеност и накърняване на човешкото достойнство. Обект на анализ през цялата минала година бяха освен изследването на формати, при които е възможен риск от нерегламентирано нахлуване в личното пространство, а именно популярните формати и „Вип брадър“, „Биг брадър“ и „Папараци“. А както и още няколко мониторинга върху различни аспекти на личната неприкосновеност в медийното съдържание.
Отразяването на случай с акушерка, при което медиите разпространиха снимка на майка и направиха опит да вземат интервюто от дъщерята и майката на въпросната акушерка. Друг аспект в наблюдението постави въпроса за личната неприкосновеност на бебето и неговите родители.
Ако позволите, бих могла да се спра на още две конкретни наблюдения, но тъй като Вие ме призовахте за по-съдържателно и концентрирано изложение, ще ги прескоча, но сме на разположение за въпроси по тях.
Само ще обобщя, че въз основа на конкретните наблюдения, които са проведени през последните месеци на 2015 г., Съветът е констатирал, че в разпространяването медийно съдържание не се открива отражение на достатъчно уважение към неприкосновеността на личността и на личните данни. Съветът напомни, че чистото любопитство или гоненето на сензации не може да оправда засягане правото на личен живот и неговата неприкосновеност.
Безспорно най-голямото по обем наблюдение през периода юли – декември 2015 г. е във връзка с провеждането на местните избори и национален референдум. То обхваща периода на предизборната кампания за местни избори 2015 г. от 14 септември до деня на изборите.
Специално внимание през първата половина на изминалата година беше обърнато на контрола по разпоредбата на Закона за радиото и телевизията за нивото на звука на рекламите и на надвишаването обема на рекламно време. Бяха констатирани множество надвишения на 12-минутното ограничение за обем рекламно време в програми с висок рейтинг. Нарушенията не бяха идентични случаи, а тенденция към претоварване на рекламните блокове както в най-гледаното телевизионно време, така и извън него крие рискове за ощетяване на държавния бюджет. Поради това през първото шестмесечие на 2015 г. бяха съставени актове на две национални търговски медии – двете големи национални търговски медии във връзка със спазване на разпоредбата.
Специално внимание през периода бе отделено на контрола по разпоредбата в Закона за радиото и телевизията за нивото на звука на аудиовизуалните търговски съобщения и търговските съобщения в радиоуслуги, които не трябва да се излъчват със сила на звука по-голям от силата на звука на останалата част от програмата.
Извършен е и продължава да се извършва технически експертен анализ на данните по график за наблюдение на 22 програми, включително тематичен и специализиран профил, местни и регионални програми и програми с неголям обхват на аудиторията. Наблюдението показа, че след превантивна и административно-наказателна дейност на регулатора от предишни периоди голяма част от рекламните блокове са в рамките на допустимото техническо ниво на звук, което е съизмеримо със силата на звука на останалата част от програмата. Както вече стана дума, този контрол продължи и през следващия отчетен период.
Посочените наблюдения върху съдържанието на програмите съвсем не изчерпва дейността ни във връзка с мониторинга, която е една от основните дейности на регулатора и затова говори общият обем наблюдения през годината.
През първото полугодие на 2015 г. общият обем мониторинг на радио- и телевизионни програми е 12 136 часа. По обхвата на наблюдението попадат общо 94 телевизионни програми. От тях с национален обхват на разпространение са 67, с местен и регионален – 27. Общият брой на мониторираните радиопрограми е 72.
През втората половин година общият обем на наблюдението на радио- и телевизионните програми е по-голям поради наблюдението на изборите – става въпрос за 16 011 часа.
С Ваше позволение специално място ще отделя на националните и обществени доставчици на медийни услуги – Българско национално радио и Българска национална телевизия. Наблюдението на дейността им винаги е било приоритет в работата на Съвета за електронни медии. Затова трябва да се отбележи, че от май, когато започна кризата в Българското национално радио, до края на годината Съветът беше ангажиран с този проблем по искане и на двете страни в създалия се конфликт – служителите, които настояваха за оставката на ръководството и ръководството на Българското национално радио, а както и служителите, които го подкрепяха.
На свое заседание на 29 май 2015 г. Съветът за електронни медии обяви, че няма правомощия да реши кризата и призова ръководството да се справи със създалата се конфронтационна среда. Беше даден срок за решение на проблемите в медията и за постигане на консенсус със служителите. Въпреки призивите за помирение, въпреки срещите с оформилите се два лагера, напрежението не беше уталожено.
През втората част от годината публичен дебат предизвика желанието на националния обществен доставчик Съветът за електронни медии да лицензира Регионална станция – Българско национално радио – Радио Кърджали. След като регулаторът два пъти връща документите за прецизиране през втората половина на годината се взе решение за лицензиране. То беше обжалвано пред Върховния административен съд, но съдът отхвърли жалбата.
Повод за упреци към регулатора стана издаденият акт за административно нарушение на предаването „Деконструкция“. Въпреки че то отпадна от програмната схема на „Хоризонт“ по предложение на тогавашния генерален директор на Българското национално радио, към регулатора по съдържанието се насочиха неоправдани критики.
В този смисъл позволете да отбележа, че административно-наказателната дейност на Съвета за електронни медии се прилага спрямо всички доставчици на медийни услуги и съставените актове не представляват нито повод, нито причина за сваляне на предавания, което е суверенно решение на съответните ръководства. Също така се налага уточнението, че споменатият по-горе акт не се превърна в наказателно постановление. Създаденият проблем със свалянето на предаването беше разгледан от Съвета за електронни медии на първото заседание за тази 2016 г.
Съвсем накратко по отношение на Българската национална телевизия. Върху програмното съдържание на програмите на националния обществен доставчик се извършва ежегоден надзор, ежедневен надзор. Извършен бе и сравнителен анализ на събитията с общонационално значение в програмите на Българската национална телевизия за 2014 и 2015 г., в който се открои изводът, че медията изпълнява обществените си функции на национален доставчик.
Друг анализ за изпълнението на параметрите, заложени в лицензията, както и жанровата характеристика на програмите – БНТ 1, БНТ 2, БНТ „Свят“, БНТ HD за отчетния период показа, че в Програма БНТ 1 все още съществуват дефицити, констатирани през предишни години при изискванията за детски и младежки предавания. Неизпълнение на лицензионни параметри има и при БНТ 2 относно образователни предавания и предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение.
Продължи работата по защита на авторските и сродните на тях права. Представители на Съвета за електронни медии участваха в създадена експертна работна група, която да изготви нов Закон за колективното управление на авторските и сродните на тях права в съответствие с необходимостта от създаването на изцяло нов Закон, продиктуван от изискването за въвеждане на разпоредбите на Директива 2014/26 на Европейския съюз, на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар на Европейския съюз.
Съветът за електронни медии работи активно и по отношение на предпазване на детската аудитория от неблагоприятно съдържание. С отношение към предпазване на аудиторията бе осъществено наблюдение върху съдържанието на предаванията „Бинго милиони“ по Програма bТV и „Национална лотария“ по Програма Нова телевизия и рекламите на тези предавания.
По отношение на превенцията при защита на детската аудитория, особено във връзка с предизборната кампания за избор на органи за местно самоуправление и провеждането на националния референдум, СЕМ неколкократно сезира Държавната агенция за закрила на детето като компетентния държавен орган.
Представители на регулатора участваха в работна група, създадена от Националния съвет за саморегулация по инициативата „Децата и рекламата на храни“. Инициативата в България ще приложи съгласуваните на европейско ниво хранителни профили, като идеята е компаниите от хранителния бранш да спазват определени хранителни стойности, които да не са вредни за деца. Във връзка с друга важна дейност на Съвета за електронни медии, лицензиране и регистриране, общата картина на доставчиците на медийни услуги, които осъществяват радио- и телевизионна дейност в България за 2015 г., е разнообразна като формати и способи на разпространение на съдържание. Няма съществена промяна в количествените измерения на радио- и телевизионната среда.
През първата половина на 2015 г. новорегистрираните доставчици на аудиовизуални услуги са четири. Заличена е една регистрация за телевизионна дейност и една – за радиодейност. Вписани са пет доставчици на услуги по заявка. СЕМ не е обявявал конкурси през 2015 г. за радиодейност, което дава отражение върху дейността на регулатора през тази година.
Административно-наказателната работа на регулатора за първото полугодие на 2015 г. се изразява в докладвани над 130 преписки по съставени от длъжностните лица актове за административно нарушение – така наречените АУАН-и за нарушения на различни членове от Закона за радиото и телевизията. Вследствие на тях председателят на СЕМ е издал 78 наказателни постановления, 21 мотивирани резолюции за прекратяване и 14 предупреждения.
Не на последно място, позволете да поставя акцент и върху международната дейност на Съвета за електронни медии, тъй като през второто полугодие на 2015 г. СЕМ се фокусира върху работата си в групата на европейските регулатори на аудиовизуални медийни услуги ЕРГА, която участва активно през визия на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Към ЕРГА бяха създадени четири работни подгрупи, в които са обсъдени различни тематични полета за бъдеща ревизия на Директивата на експертно ниво. Подгрупа за защита на децата, подгрупа за материалната юрисдикция, подгрупа за независимостта на регулаторите в областта на аудиовизията и подгрупа за териториалната юрисдикция. Всяка от тях е в рамките на тематиката, за която са създадени, е извършила експертни обсъждания, анализи, съставила и разпространила до регулаторите от страните членки различни въпросници. Формулирани и изработени са проектодоклади, които бяха разгледани на високо ниво в рамките на ЕРГА. Подробен доклад за тази дейност беше предоставен на Комисията по културата и медиите в края на миналата година.
По отношение на практиката по прилагане на Закона за радио и телевизия Съветът отчита проблеми, свързани не само с конкретни текстове, липса на санкционни разпоредби за определени нарушения, технологични трудности по осъществяване на надзора и други – проблеми, които се споменавани в предишни отчети, но и във връзка с актуалността на текстовете на Закона за радио и телевизия по отношение на високотехнологичното медийно развитие.
За СЕМ няма съмнение, че необходимата трансформация в националното законодателство трябва да бъде в съответствие с обсъжданите реформи на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги с акцент върху засилване на независимостта на националните регулатори, ясни правила за номинации и назначения, наличие на експертен персонал, квалифицирани кадри. Във връзка с това Съветът за електронни медии като независим регулаторен орган и в качеството си на такъв би било добре да се върне към предишното си позициониране на регулатор и неговите служители да не бъдат част от държавната администрация.
Моделът, който беше въведен през 2012 г. и направи от служителите на СЕМ държавни служители, не е ефективен. Този модел не позволява подбор на най-подходящите кадри за нуждите на специфичната ни дейност.
Накрая, но не на последно място, Съветът за електронни медии заради това, че служителите му де факто и де юре не са негови служители, трудно може да се самоопредели като независим.
По друг важен за независимостта белег – финансова автономност на регулацията с другите регулатори, обединени в ЕРГА, настояваме за адекватни финансови ресурси. Ясен принцип на отчетност, консултации и сътрудничество със заинтересовани страни. Също така работим в посока на по-голяма отговорност на надзора за защита на детската аудитория от вредно съдържание и високо ниво на защита на аудиторията конвергентна среда.
Сегашните графици на обхвата са силно ограничени относно услугите, които покрива регулацията, тъй като надзорът е върху електронните медии без онлайн съдържанието. Разширяване на правомощията на националните регулатори във връзка с конвергентното съдържание – регулация на онлайн и офлайн медии, следва да се направи преценка за разширяване на законовата регламентация върху съдържанието в интернет, което е достъпно на екраните на телевизори, смартфони, таблети. Във връзка със защита на аудиторията от неблагоприятно медийно съдържание – ясно дефиниране и на враждебната реч и опазване на медийното съдържание от пропаганда.
СЕМ отчита проблем, свързан с трудностите за връчване на актове за установяване на административно нарушение на определени предприятия и доставчици на медийни услуги. През двата отчетни периода за 2015 г. Съветът за електронни медии изрази своята загриженост за цифровизацията на телевизионния ефир в България и призова всички участници и институции в процеса за активни и ангажирани действия за осигуряване на нейната ефективна реализация.
Две думи за финансовата ни стабилност. Със Закона за държавния бюджет на Република България на СЕМ е утвърден бюджет за 2015 г., както следва: приходи – 1 млн. 200 хил.лв., разходи – 1 млн. 229 хил. 500 лв., трансфер между двете – 29 хил. 500 лв.
За периода 1 януари – 31 декември 2015 г. приходите са в размер на 1 млн. 38 хил. 409 лв. в сравнение с 2014 г. събраните приходи са с 80 хил. 228 лв. по-малко, което представлява 7,17%. Причините за неизпълнение на плана за приходите са заличаване на регистрирани радио- и телевизионни оператори по тяхно искане и неизпълнение на задължението на доставчиците на медийни услуги относно плащане на дължимите годишни такси.
През периода 1 януари – 31 декември 2015 г. Съветът за електронни медии в осъществяване на своята дейност е изразходвал 1 млн. 228 хил. 566 лв., което представлява 99,92% от определения бюджет.
Уважаеми господин Председател, заместник-председатели и членове на Комисията, депозирахме днес, за Ваша информация, мотивационно писмо до Министерството на финансите, в което настояваме за предвиждане на бюджет, с какъвто СЕМ е разполагал през 2009 г. Миналата седмица беше проведена среща с представители на ресорното ведомство. По последна информация от официалния му сайт нашето настояване остава неудовлетворено.
На разположение сме ние, членовете на регулатора, а заедно със служителите в администрацията, изпълняващият длъжността главен секретар госпожа Спаска Янева, главният юрисконсулт госпожа Емилия Станева и ръководителят на специализирания екип по наблюдението на изборите, в случай че имате въпроси, госпожа Вержиния Савова. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Стоянова.
Колеги, имате възможност да задавате въпроси.
Някой има ли желание да зададе въпрос?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на СЕМ!
Благодаря за подробния и доста обширен отчетен доклад. Аз имам по-конкретен въпрос и ще Ви кажа по какъв повод. Вие споменахте в доклада за една от порочните практики, които съществуваха и, според мен, ролята на регулатора е точно такава – да следи спазването на Закона и реда в медиите, и евентуално ако не се спазва, да бъдат налагани наказания. Тъй като в доклада, доколкото погледнах и Вие споменахте, може би и Вие не сте посочили точно. За това е моят въпрос. Касае се за една порочна практика, за която преди четири години внесохме промяна в Закона и аз бях напълно убеден, че тя ще бъде премахната изцяло. Това се отнася, точно както и Вие споменахте, за нивото на звука в електронните медии – когато се излъчваха реклами, се повишаваше нивото на звука. Беше много неприятно като факт. Но тъй като забелязвам, даже съвсем наскоро отново видях, че определени медии не го спазват това – ако искате, след това ще Ви кажа и медиите, в които съм забелязал това, че не се спазва.
Вие казахте, че наблюдавате и сте продължили наблюденията, моят конкретен въпрос е: има ли наказания и какви са те? Контролът, какъвто и да е, колкото и да работите, аз виждам, че Вие полагате немалко усилия в тази сфера и от доклада си личи, но ако няма наложени наказания, знаем поговорката, че на българина ако не му бръкнеш в джоба, това не е само на българина, в целия свят е така, ако не бръкнеш директно в джоба, колкото и превантивни мерки да взимаме и закони да гласуваме, надали ще има резултат.
Затова моят конкретен въпрос е специално в тази сфера за това нещо, защото знам, че продължават тези нарушения: има ли наказани и с колко? Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Благодаря, господин Велчев, за Вашия конкретен въпрос. Краткият отговор на Вашия въпрос е – да, има. По-дългият отговор на Вашия въпрос, ако Вие не възразявате и ако приемете, с удоволствие бихме Ви предоставили един от последните обобщаващи доклади за цялостната ни дейност, свързана именно със звука на рекламите, в който детайлно с цифри Вие ще се запознаете с проверките, които са извършени, наложените наказания, както и дейността в цялостен обем.
Позволете ми обаче да допълня към това начинът, по който аз виждам нашата дейност. В никакъв случай не мисля, че ние трябва да служим като плашило на този сектор, който, от друга страна, е в една много особена среда – трудна, икономическа среда. Среда, в която пазарът е изключително тесен и малък. Ние си даваме сметка за това и в никакъв случай не бихме искали на нашата дейност да се гледа основно като на наказателна. По-скоро виждаме себе си като способност и начин за оздравяване, а и развитие и надграждане на тази среда. Толкова по наказанията.
По отношение на конкретния Ви въпрос, до края на деня Вие ще получите подробна информация за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Надявам се. Но след като четири години продължат определени телевизии да не спазват Закона, значи според мен трябва да влезете в ролята и на организация и институция, от която да се страхуват. Задавам този въпрос – аз ще проверя и ще видя за кои медии става дума, защото ако Вие сте налагали санкции и те продължават въпреки всичко, защото само преди месец наблюдавах пак същите практики, които се ползват, ще поискам парламентът да променим Закона, ако трябва, и да увеличим санкциите. По този същия начин ние сега увеличаваме санкциите, знаете, за Закона за пътищата, защото, когато има негативни неща и практики, които независимо дали застрашават човешкия живот, или не, след като има закон, той трябва да се спазва, независимо какви щети нанася.
Затова зададох този въпрос. След като се запозная с Вашите материали, ще преценя дали да поискам по-строги санкции за тези нарушители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Аз Ви благодаря, господин Велчев.
Други изказващи се от колегите?
МАРИЯ СТОЯНОВА: Може ли да допълня към господин Велчев?
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се. Това е вече извън правилника, но бъдете кратка.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Председател, ако позволите.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Велчев, дами и господа народни представители! Позволете ми само да обърна внимание на нещо, което за нас е много важно, а именно, че дейността по звука на рекламите е дейност, която ние отговорно извършваме, въпреки че тя не е част от нашата конкретна, същинска работа. Това е една техническа, технологична дейност, която според нас, позволете, повече приляга на други институции, подобни на нашата, именно защото това не е част от работата на регулатора по съдържанието, а именно да следи технологичните параметри на програмите. Може би затова у Вас е останало впечатление, че в регулатора на този въпрос не се обръща внимание, но именно и въпреки това, че това не е същинска дейност на надзора по съдържанието, въпреки това ние извършваме изключителна отговорност с ясното съзнание, че, както Вие казахте, Законът е, за да се спазва. Когато се налага и има необходимост, ние налагаме наказания. Но, още веднъж, целта ни е да оздравяваме средата и да способстваме за нейното развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други колеги?
Предлагам да гласуваме следните проекти:
„РЕШЕНИЕ
по отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 януари 2015 г. – 30 юни 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на електронните медии за периода 1 януари 2015 г. – 30 юни 2015 г.“
Моля да гласуваме Отчета.
За – 15, против – 1, въздържали се няма.
(Професор Станилов помоли гласът му да се счита „против“.)
Преминаваме и към второто гласуване по втория отчет:
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронните медии
за периода 1 юли 2015 г. – 31 декември 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронните медии за периода 1 юли 2015 г. – 31 декември 2015 г.“
Колеги, моля да гласуваме.
За – 12, против – 1, въздържали се – 3.
Благодаря на колегите от Съвета за електронни медии.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Господин Председател, уважаеми колеги! Реших да взема думата след като гласувахме отчетите, защото темата за дейността на СЕМ е дискутирана неведнъж, особено в рамките на няколкото изслушвания, които бяха по дейността на СЕМ преди напускането на господин Лозанов около темата за предаването „Деконструкция“.
Разбира се това, което за нас е важно в този момент, е дейността на настоящата конфигурация на СЕМ, на настоящия състав. Тук искам да изразя, разбира се, удовлетворението от това, че работим динамично заедно с Комисията по култура и медии. Но имаме въпроси и искаме да ги зададем към настоящия състав на СЕМ. Те нямат отношение към доклада, който изтече.
Първият ми въпрос е: как работят Съветът за електронни медии и ЦИК в момента? Каква е динамиката на отношения? Какви са до момента нарушенията, които Вие регистрирате и съответно сезирате ЦИК, и какъв е механизмът на правораздаване след това?
И още един въпрос, който ни вълнува. Това е по отношение на субекти, които не са в предизборна кампания като идентифицирани субекти – претенденти за властта, но заедно с това са с партийна натовареност, а влизат в ролята на експерти. Разбирате какво Ви питам.
Тук искам да вмъкна и особения казус „Слави Трифонов“, за който моля да имате своето становище и обяснение, така че да бъдем удовлетворени като информация, която почива на закона и на Вашите възможности да сезирате съответните органи, от които зависи това – едно предаване, което е с развлекателен характер, да излъчва откровени политически послания.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОАВ: Госпожо Заместник-председател на Комисията за култура и медии, много Ви благодаря, първо, за вниманието към нас, за интереса към нашата сегашна работа, която действително е доста интензивна. Поставихте много актуални и важни за нашата работа въпроси.
Предизборното наблюдение и изборното поведение на медиите в рамките на кампанията сега, в момента, отнема основната част от нашата работа. Това нека да не означава, че ние сме пренебрегнали всички останали дейности. Но, подчертавам, това отнема в момента основното ни внимание.
Госпожа Савова е човекът, който ръководи специализирания ни екип, който беше създаден именно с цел отдаване на съответното значение на кампанията за работата на регулатора и тя ще Ви запознае конкретно.
С ЦИК отношенията ни са много тесни, много близки, за да не кажа дори на личностно ниво комуникираме помежду си, така че по най-бързия начин да се обработват нарушенията, които ние предполагаме, че биха могли да прераснат в такива, след решение на Централната избирателна комисия. Броят им ще уточни госпожа Савова.
Поставихте един много важен за регулатора по съдържанието въпрос, а именно участието на един телевизионен водещ от гледната точка на инициатор на обществено допитване. Това, госпожо Соколова, е прецедент изобщо в медийната среда в Европейския континент. За целта Съветът за електронни медии се обърна към три институции за съдействие. Едната беше Европейската комисия, която, както знаете, е пазител на документите на Европейския съюз. Другата институция беше Факултетът по журналистика и масови комуникации към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и третата бяха колегите ни от италианския регулатор.
Според нас има паралели между подобна инициатива, а именна тази на Бепе Грило в Италия – „5 звезди“, и инициативата на българския телевизионен водещ. Разликата е съществена, защото Бепе Грило не беше присъствал в телевизионния ефир на Италия по време на кампанията за референдум, която инициира през 2009 г., за разлика от българския телевизионен водещ. Именно заради опасенията, че евентуални участници в кампанията за референдум биха могли да бъдат неравнопоставени, тъй като един от участниците се ползва с естественото преимущество на телевизионно време, Съветът за електронни медии направи среща с доставчика на аудио-визуални медийни услуги, който разпространява това съдържание. На тази среща въпросът беше поставен, имаме уверение от доставчика, че още преди подновяването на договора с въпросния инициатор на референдум, който се явява и телевизионен водещ, тази тема е станала част от неговия договор. Може би това е информация, която не трябваше да съобщавам толкова публично, но го правя от уважение към институцията, в която се намираме, а и от уважение към загрижеността, която имате именно за равнопоставеността на всички участници в изборния процес. Това, първо.
Второ, от Европейската комисия получихме отговор. Насоката на поглед към темата, която още веднъж представлява прецедент и затова за нея няма конкретен текст не само в българското, но и в европейското законодателство, беше да се подходи от гледната точка на дискриминация и неравнопоставеност. Това сме го взели предвид и съответното съдържание се наблюдава.
Ако позволите, бих дала възможност на госпожа Савова да Ви запознае накратко с дейността ни по предизборния мониторинг и мониторинга на популяризиране на инициативата за референдум. Благодаря Ви.
ВЕРЖИНИЯ САВОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, това, което въведохме по време на този мониторинг, е отчетност на десет дни.
Първият доклад ние с данни и констатации вече качихме на сайта на Съвета за електронни медии. Днес изтича втората десетдневка и колегите ми предоставят докладите, които ние ще обобщим и ще предоставим на заседанието на Съвета във вторник, така че своевременно ще качим също на сайта на Съвета за електронни медии.
Ще ми позволите обаче да Ви дам малко данни от първата десетдневка, тъй като в момента подготвяме останалите данни.
Установени в първите десет дни са пет нарушения на Изборния кодекс. В изпълнение на правомощията на Съвета за електронни медии сигналите за констатирани нарушения са изпратени до Централната избирателна комисия, която реагира много бързо. Те са свързани с разпространяване на платено съдържание, без това да е изрично казано – чл. 179 от Изборния кодекс. Този вид нарушение се наблюдава предимно при аудио услугите.
Вторият тип нарушения са свързани с оповестяване на социологически данни без необходимите реквизити кой е поръчал и финансирал проучването.
Третият вид нарушение е свързано с участието на деца. Писмото е изпратено до Държавната агенция за закрила на детето. Констатациите са свързани със следното. В първите десет дни не е отразено широко политическо участие нито в обществените, нито в търговските медии.
Засега провеждането на предизборната кампания не оформя тенденция за активизиране на максимално гражданско участие в електронните медии. Това обобщение е съществено за нас, защото в тези избори има нов елемент и той е свързан със задължителността на вота. След това политическата риторика отчасти присъства в конкретния дебат за функциите и правомощията на президентската институция, но не достатъчно.
И третата констатация, която ние сме направили, е, че медийният образ на кампанията засега не съответства на разнообразието на предизборни форми. Една обаче от не най-предпочитаните досега форми, а именно диспутът, се оказва привлекателен за политическите претенденти и мисля, че това е интересно за аудиторията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря.
Имам един уточняващ въпрос. В част от телевизиите участват като експерти изявени политически лица, които влизат в ролята на експерти по тяхната първоначална и нативна същност – политолози, социолози и такива, каквито са, но те са категорично политически лица, принадлежащи към съответни партии. Естествено е, експертната роля да бъде повлияна.
Тук моят въпрос е: как СЕМ регулира и преди това остойностява този процес? Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Савова.
МАРИЯ САВОАВ: Госпожо Соколова, още на 13 септември 2016 г. на заседание на Съвета за електронни медии беше приета нова Методика за изследване на медийното съдържание по време на изборите. Именно в тази методика ние ясно сме идентифицирали, как да кажа, политическите участници в този предизборен дебат, като ние в крайния доклад ще идентифицираме именно тези експерти, чиято роля е по принцип да анализират дейността, а не дали участват с анализ, или с политическа оценка съобразно изборите.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, бяхте достатъчно изчерпателни.
Колеги, само ще Ви помоля – останете за точка „Разни“. Ще направим така, че Комисията да не бъде толкова дълга, защото имаме да решаваме изключително важен въпрос в точка „Разни“.
Първо има думата господин Кадиев, после – господин Добрев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема Комисията, уважаеми колеги! Аз отново ще повдигна един въпрос, който отдавна се повдига и от страна на господин Велчев – за силата на звука, с едно ясно съзнание, че СЕМ не може да извършва такъв мониторинг. Ще кажа защо не може да го извършва. Защото, първо, тя няма наличната апаратура, с която да прави този мониторинг и ще бъда много учуден, ако Вие сте успели да наложите някакви наказания, защото това, при едни по-големи тесни специалисти, много трудно се доказва.
Всъщност Комисията за регулиране на съобщенията има такава функция и тя я упражнява – упражнява я в радиосектора, като там наложи с поставянето на една специална апаратура, звукът който се излъчва навън, да бъде ограничен в съответните параметри. И аз мисля, че натам трябва да се насочат усилията. Правилно го поставя господин Велчев, защото това е страшно дразнещо и то непрекъснато се повтаря и продължава да се повтаря. Така че усилията ни, първо, там трябва да бъдат насочени в тази посока.
Относно онлайн мониторинга, аз от сега виждам големи притеснения. Много трудно ще бъде да се наложи такъв онлайн мониторинг. И ще Ви кажа защо. Първото нещо, което е създадено като интернет пространството, това е свободно пространство. Не знам по какъв начин може да бъде наложен такъв мониторинг, така че ще бъда много учуден, ако наистина и там успеем да направим нещо.
Относно авторските и сродни права. Трябва да Ви кажа, че в момента съществува апаратура, която е в рамките на 30 – 35 евро и тази апаратура се поставя пред телевизора и от интернет пространството се смъкват 2200 телевизии. И задавам този въпрос: Какъв мониторинг може да се извършва върху човека, който ще отиде, ще си вземе съответната апаратура и ще си гледа, а в същото време ние ще искаме от съответните оператори да спазват закона? Разбирате ли колко са противоречиви нещата? Казвам го технически.
Съветът за електронни медии има съвсем друга функция. Функцията е да регулира съдържанието върху съответните програми и натам трябва да бъдат насочени усилията, защото в крайна сметка виждате какво се получава. Най-малкото е, че ние, като народни представители, сме охулвани и оплювани по най-грозния начин и няма как да се защитим. Това е най-малкото, което искам да кажа. Това, че се охулват институции – цели институции се охулват, мисля, че усилията ни трябва да бъдат насочени точно там. Защото, това, първо, е лъжа. Второ, е манипулация, и, трето, е насочване на зрителя в съвсем друга посока. Така че аз мисля, че натам трябва да движим нашите съвместни усилия – на Комисията и на регулаторния орган СЕМ.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Госпожо Стоянова, кой ще отговори?
Само ще помоля! Колеги, нашата Комисия е изключително толерантна, но все пак малко от малко да влизаме в реда на Правилника, защото наистина много се протяжва заседанието.
Доктор Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз исках да поставя този въпрос в рубриката „Разни“ на по-миналото заседание, но ще използвам присъствието на ръководството на СЕМ, за да поставя проблеми и да попитам моите колеги и ръководството на СЕМ как бихме могли да въздействаме. Става въпрос за масираната реклама по телевизионния екран, а и по други средства за масова информация, на хазарта – на всички видове хазарт, включително лотарийния. И тази реклама масово върви с един лайтмотив – начин за лесна печалба без труд, начин за обогатяване без труд. Това нещо се дава и в най-гледаното време. С тези мисли и идеи се облъчват нашите деца. Става мащабна рекламата за лесна печалба без труд и за хазарт на всички нива.
Не знам дали СЕМ е институцията, но най-малкото може да ни даде идея как бихме могли, поне частично, да противодействаме. А с този въпрос и с тази тема, аз бих искал да намеря съмишленици от моите колегите в Комисията по култура и медии.
Но моите приятели, моето близко обкръжение виждат нарастващата сила, опресия на тези реклами и също така, резултата на хора в нищета и бедност, които играят хазарт, и които мислят, че животът и светлото им бъдеще се състои в това. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Кой ще отговори, тъй като имаше въпрос в началото.
Госпожо Стоянова, Вие ли?
МАРИЯ СТОЯНОВА: Господин Добрев, благодаря Ви много за резонния въпрос.
Съветът за електронни медии и в предишния отчетен период за който стана дума преди малко, аз споменах неслучайно, сме следили темата за хазарта с внимание и фокус върху защита на детската аудитория. Цитирах неслучайно предавания, върху които също сме насочили внимание, но, както Вие правилно отбелязахте, въпреки нашите усилия, които се опитваме да привлечем Държавната комисия за хазарта, те остават недостатъчни, тоест нашите усилия и нашата дейност се оказва недостатъчна. Моментите, в които сме сезирали Държавната комисия по хазарт, се получават отговори, че те не са в състояние. Понеже Вие поставихте темата, като възможност и шанс за препоръки и развитие на въпроса, ако си позволя да дам такава, то тя би била в насока – среща и обсъждане на такива действия съвместно с Държавната комисия по хазарт.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ние имаме санкционна политика в тази посока. Тази тема изобщо не е без значение и тя е във фокуса. Предстои огромен, голям мониторинг именно по темата за хазарт. Включително миналата седмица, няма изобщо да споменавам нито размера на санкцията, нито оператора, защото, така или иначе, е още в такава фаза, но Съветът за електронни медии е наложил в тази посока реална финансова санкция. Така че фокусът на Съвета върху това изобщо не е изместен.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Аз Ви благодаря.
Да, наистина има смисъл да проведем една работна среща и с Комисията по хазарта, но аз бих искал да сензибилизирам и моите колеги – дали няма да е необходимо и законодателна инициатива в тази насока. Да, така мисля аз, и Ви благодаря за съмишлеността.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Ако позволите, искам да благодаря за Вашето партньорско отношение към Съвета за електронни медии и също така за Вашето внимание към нашата работа, както и за оценката за нашата работа.
Позволете ми да обърна внимание, че все пак ние сме един регулатор по съдържанието. В България има и други институции, които също така, както нашата, носят отговорност. Така че ние в никакъв случай не се изживяваме като компетентни по всички теми и не бихме искали да изземваме тяхната дейност.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представители на Комисията!
Имам подобен въпрос, като д-р Добрев. В Закона за лекарствата и хуманната медицина изрично е упомената забраната за реклама на лекарства по медиите – както по електронните медии, така и рекламата изобщо на лекарства.
Нещо повече, предполагам, че всички се сблъсквате напоследък с реклама, където изрично казва: „Това не е хранителна добавка – няма да казвам за какво става въпрос – това е лекарство“.
Аз искам да се обърна към Вас във връзка с това, че специално за лекарствата, Вие добре знаете всички присъстващи тук, че всичко зависи от дозата, начина на приложение, аудиторията в голямата си степен не е специализирана. Тоест, тази реклама не е отправена към специалисти.
Затова искам да се обърна към Вас и да Ви попитам: дали Вие имате отношение и дали сте запознати, тъй като изрично в Закона, пак казвам в кой Закон е, изрично е упомената забраната.
Нещо повече, дори в лекарските кабинети, лекарските коридори на различни ДКЦ-а, болници и така нататък, е забранена рекламата на лекарства. Така че това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Доктор Иванов, Вие поставяте един много важен и много съществен за регулатора по съдържание въпрос и аз ще Ви призная, че Съветът за електронни медии направи среща с Изпълнителната агенция по лекарствата в Република България, от която, трябва да Ви призная, че не останахме с усещането за чувствителността по въпроса, по начина по който Вие, ние, а както разбираме, и друга част от аудиторията, го възприемат. Затова има много и различни обяснения, но това е още една тема, по която ясно личи как взаимодействието между отделни български институции, в случая от едната страна е Съветът за електронни медии, като регулатор по съдържанието, и другата, която е компетентна затова, не сработва по най-добрия начин, както ни се иска.
По отношение специално, конкретно за рекламите, които ние констатираме, а и позволете да отбележа, аудиторията ни сезира, обаче работим изключително добре, за да не кажа отлично, с един саморегулаторен орган в Република България и той се нарича Националният съвет по саморегулация. Това е една институция, формирана на доброволни начала от представители на рекламната индустрия. В момента, в който констатираме или получим сигнал от аудиторията, от зрителя, за такъв тип реклами, специално, д-р Иванов, сезираме Националния съвет за саморегулация и те постановяват решения, които всъщност са задължителни за сектора на рекламната индустрия. В този диапазон и в този контекст работим успешно. По другото вече споделих.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Доктор Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз много благодаря.
Само една вметка. Сега предстои отново приемане на Закон за лекарствата и хуманната медицина, където изрично отново е упоменато – аз Ви благодаря за това, което ми давате като информация за ИАЛ – това е Агенцията за лекарства, тя така се нарича, аз ще поставя въпроса и на министъра на здравеопазването да окаже съдействие, тъй като разбирам – адмирации, че Ви сте взели необходимите мерки. Благодаря, ще си запазя правото за по-нататъшни действия.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да благодарим на колегите от СЕМ – разбира се, ако няма други въпроси към тях.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: От днешното заседание и от всички тези изказвания на колегите, оставам с впечатление, че ако правим някакви закони, те са ялови. Честно да Ви кажа.
Молбата ми е към Вас, господин Председател – нека да направим тези съвместни срещи. Вижте с Вашите сътрудници въпросите, които поставихме – и д-р Иванов и всички ние, да направим така, че съвместната ни дейност с регулатори, които споменаха и те, събираме се всички заедно и не да се говори как нещо не може да стане, а как да стане. Защото иначе нашата работа в парламента става абсолютно безсмислена. Правим закон, след това се оказва, че този закон изобщо, всеки казва: „Ама, той не касае мен“. Ако трябва да се посочват поименно регулаторите, какви функции искат и тях ще ги попитаме. Добре, ако примерно СЕМ може да указва някакви от тези мерки, за които става дума, за да прекъснем такива порочни практики, да кажат какво да променим. Законът ще го променим! Но за четири години аз останах с впечатление, че всичко е в ред, а сега разбирам, че нямало апаратура. А тази апаратура сигурно струва повече от 100 евро, да сложат пред монитора, да се види колко се вдига децибела на предаването от нормалното предаване в рекламите. Това не е сложна апаратура и скъпа апаратура. Това изобщо не е въпросът. Въпросът е: Кой ще отговаря и кой ще контролира дали се спазва прилагането на Закона? Иначе, ще си говорим тук и няма да има никакъв смисъл. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ще си позволя да взема кратко отношение като председател.
Ще си позволя да взема отношение – максимално кратък ще бъда, за да спазвам и аз Правилника. Господин Велчев е абсолютно прав и както се казва, тук наистина се чука на отворена врата, защото най-добре е, Вие от СЕМ, говоря като представители на СЕМ, най-добре знаете къде трябва да се промени законодателството, за да Ви се улесни Вашата работа.
Само ще спомена, че от Комисията направихме среща с абсолютно всички гилдии, свързани с култура, с медии и така нататък, и те представиха – повтарям, те, които са вътре в нещата, представиха предложения за промени в законодателството. Много, разбира се, от предложенията – аз ги четох много внимателно, някои наистина, като юрист казвам, не стават, но има изключително добри предложения. Тук ние като Комисия ще имаме една много богата законодателна дейност въз основа на това. Ще Ви помоля, както и господин Велчев правилно каза, Вие най-добре знаете къде трябва да се промени даден закон, за да Ви се улесни работата, защото Вие работите ежедневно с определен пакет от закони. Така че в това отношение Вие виждате и аз много се радвам, че между Вас и нас може би за първи път има толкова близко сътрудничество. Мисля, че и в бъдеще ще бъде така.
Давам думата на господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Много благодаря на колегите, че повдигнаха толкова важни въпроси, които бих казал в голяма степен са свързани с психичното здраве на нацията, защото най-лесният начин да деградираш една нация е да й обещаваш бързо забогатяване през реклама на хазарт, през реклама, ако щете на лекарства, които понякога те имат, разбира се, и оздравителен ефект, но в голяма степен формират също зависимост, през реклама на алкохол и така нататък. В крайна сметка, ако трябва да бъдем честни, тук става въпрос за търговски интерес на медиите и икономически интерес на тези, които имат желание, през тези интензивни реклами всъщност да продават зависимост. Така както, между другото, беше с цигарите – забрани се рекламата, а в крайна сметка доколко това е повлияло върху здравето на нацията, е отделен въпрос, подозирам, че положително. Така или иначе, това наистина са теми, по които ние трябва да направим нещо. Трябва някой да направи крачката. Ние сме законодателна Комисия и институция, но Вие би трябвало по дефиниция, имайки желание да променим тази комуникационна среда, защото тя действително информационно е негативна, просто да ни подскажете. Аз си спомням, че ние бяхме на среща при Вас, в СЕМ, и постигнахме договореност Вие да ни предложите конкретни законодателни промени в законите, така че просто това е пътят. В наше лице Вие имате съмишленици. Мисля, че колегите в Комисията еднозначно сме готови да подкрепим законодателни инициативи в тази посока. Така че Вие направете стъпката, ние ще направим съвместно крачката.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожа Стоянова, заключителни думи.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Ако ми позволите само една дума по отношение на въпроса и проблема, поставен от уважаемия господин Велчев. Апаратурата не струва 100 лв., а 10 хил.лв. Съветът за електронни медии се е снабдил и работи с нея – с въпросната апаратура за следене на звука и силата на рекламите.
Още веднъж – прав е уважаемият господин Кадиев, че да, действително това е дейност, която ни претоварва, защото не е специфична за регулатора по съдържанието, но ние я извършваме изключително и отговорно. До края на деня, още веднъж казвам, ще получите нашият доклад.
По отношение на предложенията за промени в законодателството, господин Иванов, Вие получихте от нас, след срещата в Съвета за електронни медии, за която още веднъж ми позволете да изразя искрено признание, че си направихте труда и усилията да отделите време и да дойдете, за да вадите как работи тази българска институция, а именно Съветът за електронни медии.
По отношение на това, че благодарение на Вашето разбиране към значението на съдържанието за формирането на демократичното общество в тази страна, благодарение на това Ваше разбиране, в момента отношенията между регулатора и комисията – аз продължавам да го казвам с голяма радост, са партньорски, което е много важно. Аз си позволих дори да споделя това в Европейския парламент, където пък се чуват упреци към държави като нашата млада демокрация, че политиците оказват влияние върху такива органи като нашия и аз там си позволих да дам за пример нашето сътрудничество, нашето коопериране и разбиране, което получаваме от Вас, политиците и народни представители, които ни давате възможността да работим в тази, още веднъж, важна българска институция Съвет за електронни медии.
На 8 декември 2016 г. по наша покана ще дойде председателят на Групата на европейските регулатори проф. Мадeлин де Кок Бюнинг, която е председател на Холандския регулатор. Голямото ни желание е Вие, ако намерите време, да направим кратка среща с Вас, на която заедно с нея да Ви запознаем, първо, с предстоящите промени в директивата. Второ, тъй като тя е професор по медийно право – нещо, което не се среща често като възможност за обмяна на мисли, да обсъдим точно конкретни промени и насоки за промени, така че адекватно да преработим нормативната уредба и тя да работи в нашата, българска среда, съобразено и синхронизирано с европейските разпоредби. Това е за 8 декември 2016 г., анонсирам го още отсега. Ако има възможност и желание, разбира се.
Промените в българското законодателство според нас, както вече имах възможност да кажа, трябва да дойдат след промените в директивата, за да не се налага Вие, пък и ние, да вършим двойна и тройна работа.
И накрая, според нас би било изключително подходящи тези промени в българския Закон за радиото и телевизията, които са дълго чакани от сектора, да дойдат в сътрудничество и съдействие на европейски експерти. Ние сме на разположение да представим такива. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Стоянова, и аз Ви благодаря.
Само да подчертая, че устно съгласие ние сме дали за такава среща – да знаете, даже ще поканим този холандски представител като точка в нашия дневен ред на заседание на Комисията. В това отношение, пак казвам, чукате на отворена врата.
Нека с колегите да преминем към т. „Разни“, защото започнахме да намаляваме.
Благодарим Ви за гостуването при нас, за отчетите Ви.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Благодарим за вниманието. Радваме се да Ви представим Отчета за 2016 г.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Довиждане! Всичко добро!
Колеги, преминаваме към
По трета точка
Разни.
Колеги, повдигам един изключително важен въпрос, който касае нашата комисия.
На 31 октомври 2016 г. Държавният бюджет влиза в парламента официално. Веднага ще бъде разпределен по всички комисии в парламента, тоест и в нашата комисия.
Има два варианта. Единият вариант е да гледаме този бюджет на 3 ноември 2016 г. Веднага чух и от други колеги: „Абсурд!“. Другият вариант е да го гледаме на 10 ноември 2016 г., защото на 11 ноември 2016 г., повтарям – на 11 ноември 2016 г., ние трябва да сме готови с доклада на нашата комисия в парламента.
Тъй като има още една причина, за да Ви предложа датата 10 ноември 2016 г. да гледаме бюджета, е тази, че на 7 или 8 ноември 2016 г., най-вероятно – не мога да кажа с увереност от 100%, но най-вероятно ще имаме среща с финансовия министър и в присъствието на нашия министър Вежди Рашидов, пак във връзка с бюджета.
Така че мисля, че 3 ноември 2016 г. е по-неприятната дата, тъй като е хубаво преди да гледаме бюджета, да осъществим пак една среща с нашия финансов министър. По тази причина Ви предлагам да се обединим около датата 10 ноември. Опитах се, тъй като всички знаете, че сме ангажирани в предизборни кампании, да направим съвещанието в 10,00 ч., но нямаме право, защото тогава сме на заседание на парламента. Тоест, пак ще трябва да е в 14,30 ч. На 9 и 10 ноември 2016 г. ще имаме заседание. Доколкото разбрах, ще има заседание на 10 ноември, което значи, че нямаме право да свикаме заседание. Иначе идеята беше сутринта да свикаме комисията, всеки вечерта да ходи по предизборните събрания.
Предлагам да се обединим около гласуване гледането на бюджета да бъде на 10 ноември 2016 г. от 14,30 ч.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Председател, тук има някакво разминаване. По същата причина искаха много спешно да гласуваме бюджета в Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Казано е, че до 18 ноември 2016 г. трябва да се приеме, не знам точно. Но ние превръщаме парламента в някакво предприятие на норма или нещо – дай днес да изкопаем толкова. Всеки има нещо много спешно и ние сме на разположение непрекъснато на един или двама министри и започват – дайте да гласуваме това, дайте да гласуваме онова. Не знам, помислете го.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги, това не е мое хрумване или желание. Днес получихме писмо от Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси. Чета Ви го в момента: „Уважаеми дами и господа, във връзка с предстоящото разглеждане на Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2017 г. и традиционното предварително изготвяне на графика за неговото приемане, бих искала да Ви информирам, че същият ще бъде внесен в Народното събрание на 31 октомври 2016 г., съобразно изискванията на закона. С оглед на предвиденото в седмицата 14-18 ноември 2016 г. първо обсъждане и гласуване на законопроекта в пленарна зала Ви, моля да организирате неговото обсъждане и гласуване с ръководените от Вас комисии и внасянето на доклади до 11 ноември 2016 г.”
Това не е мое хрумване, това е по писмо, което получихме. То е от Менда Стоянова, Комисията по бюджет и финанси. Затова така тя настоява до 11 ноември 2016 г. да имаме свой доклад какво ни е отношението по бюджета, касаещ специално културата. (Уточнения.)
Обединяваме ли се около това?
Колеги, има достатъчно време. Ще го обсъдим още утре с Менда Стоянова, ще видим и с господин Димитър Главчев. Евентуално ако нямаме заседания на 9 и 10 ноември 2016 г., най-добрият вариант е да се съберем сутринта и вечерта всеки да си ходи по събитията. Това беше моята идея. (Уточнения.)
Колеги, поради изчерпване на точките от дневния ред, закривам днешното заседание.
(Закрито в 15,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов
Стенограф:
Катя Бешева
КОМИСИЯ ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
ЗАСЕДАНИЕ 27.10.2016 г.
Поканени да присъстват на заседанието на основание чл. 30 от ПОДНС
Георги Лозанов
Изявили желание да присъстват на заседанието на основание чл. 30 от ПОДНС
Борислав Шабански
Антоанета Лозенска
