1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.

---

На 15 ноември 2016 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11.00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Славчо Атанасов и заместник-председателя Ирена Соколова.


* * *

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, Комисията има необходимия кворум.
Макар че нещата са форсмажорни и по същото време протичат почти всички парламентарни комисии, една част от колегите са и на други комисии, самият аз трябваше в момента да съм и в Комисията по регионално развитие, но като председател трябва да съм тук. В хода на заседанието част от колегите от парламентарната комисия ще се включат, но, така или иначе, имаме кворум и можем да започнем.
Съгласно Правилника предлагам да гласуваме дневен ред, а тя е точка единствена – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Уважаеми колеги, длъжен съм да питам има ли предложения по дневния ред? Ако няма, гласуваме само членовете на Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Пълно единодушие, дневният ред е приет.
Колеги, на днешното заседание присъстват:
- от Министерството на културата: Вежди Рашидов – министър, Бони Петрунова – заместник-министър, Боил Банов – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Стоян Стоянов – главен секретар, Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“;
- от Министерството на финансите: Росица Спасова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи“, и Евгения Петкова – държавен експерт в дирекция „Финанси на общините“;
- от Съвет за електронни медии: Мария Стоянова – председател, София Владимирова – член на СЕМ, Розита Еленова – член на СЕМ, Бетина Жотева – член на СЕМ, Иво Атанасов – член на СЕМ, и Спаска Янева – началник отдел „Финанси“;
- от Българска телеграфна агенция: Борислав Чалъков – зам.-генерален директор, Уляна Пръмова – завеждащ редакция „Студио БТА“, и Данчо Антонов – финансов директор;
- от Българска национална телевизия: Вяра Анкова – генерален директор, Десислава Преображенска – член на УС на БНТ, Геновева Момчева – член на УС на БНТ, и Маргарита Николова – финансов директор;
- от Българското национално радио: Александър Велев – генерален директор, Виктор Серафимов – член на УС на БНР, Ирена Манчева – директор на „Финансова дирекция“.
Колеги, по Законопроекта за държавния бюджет съм длъжен да Ви уведомя, че в Комисията са получени становища от Конфедерацията на независимите синдикати в България, Съюза на артистите в България, Сдружение „Български музеи“, Съвета по електронни медии и Държавна агенция „Архиви“ и от Библиотечната асоциация. Тези становища са изпратени своевременно на електронната Ви поща и са публикувани на интернет страницата, писмата са разпратени до членовете на Комисията. Ще обявя, че всичките писма, които сме получили са с недобро отношение към бюджета, който е предвиден за 2017 г. за културата и за националните медии.
Предлагам да започнем с Министерството на културата.
Давам думата на министър Рашидов да изкаже отношението си по Бюджет 2017-та.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Всички знаете, два мандата съм министър, непрекъснато повтарям едно и също, че културата би било хубаво да бъде приоритет – български, по една проста причина. Миналата седмица на Министерски съвет си позволих да кажа една фраза и ще я повторя тук да я чуете. Тъй като, разбира се, образованието е важно нещо, здравето е важно нещо, войската е важно нещо – изобщо в живота всичко е много важно нещо, но когато говорим за това, винаги трябва да знаем, че има учебници и жалони, и христоматии.
Културата не е само едно звено, където се веселим, пеем, танцуваме и свирим. Културата обособява, създава и изчиства образи, които утре ще бъдат четени в христоматиите. Ако българската култура не е в състояние да изгради, а това не става с общо образование, не изгради хора като Иван Вазов, не изгради хора като Йовков, като Елин Пелин, като Дебелянов и да стигнем до Христо Фотев, до Дечко Узунов до Владимир Димитров, българските деца няма какво да учат, те това изучават, извинявайте!
Бих искал в бъдеще, тъй като може би това ще бъде моето последно идване в Комисията по култура и, разбира се, с удоволствие идвах и работихме прекрасно, много моля, работете така, че в бъдеще българската култура да бъде доста време приоритет.
С няколко думи ще Ви кажа, защото останалото просто ще Ви прочета, което ни е дадено като необходимост. Разбира се, че от първия мандат, когато ние дойдохме с 96 милиона бюджет в културата, днес сме 150 или 160, господин Стоянов?
РЕПЛИКА: Сто петдесет и седем.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Сто петдесет и седем, за да бъда по-конкретен.
Разбира се, радваме се, че прогресивно този бюджет растеше. Разбира се, това не стана и без Вашето активно съдействие, но винаги съм казвал, че това не достига за българската култура. Разбира се, че театрите, когато станах министър, имаха 48 милиона бюджет – сценичните, имам предвид филхармонии и опери. Днес са 80 милиона, колеги! Това в тежка криза. Разбира се, признание не чакам. Длъжен съм само да Ви уведомя, че за всичко това сме работили сериозно. Най-високият бюджет беше 10 милиона за киното, днес е 14 милиона и 200 и, дай Боже, догодина още един милион сме предвидили, тъй като пак не достига и не може да изпълним Закона за киното, ще стане 15 милиона и 200.
Разбира се, за книги сме дали досега от първия мандат 2 милиона и 600. Не достигат, разбира се, длъжници сме и на българската книга, и на българските читалища. Имаме над 4300 библиотеки и читалища. Колеги, това не са малко, това е една доста тежка структура.
Разбира се, че за археология сме разпределяли на година, което е доста обидно, 500 хиляди лева за година, а искаме България да стане туристическа дестинация, а за да стане ние трябва наистина да положим малко усилия и малко повече възможности да имаме, да направим това, за което говорим много често и мечтаем много често.
Така че ще Ви помоля в бъдеще, между Вас има и млади хора, ще бъдат дълго време – вижте, отдайте на културата онова значение, което винаги го е имало по света. Отдайте това значение! Много е важно за бъдещето на нацията, за идентичност. И отново повтарям: ако ги нямаме жалоните на националната ни духовност, няма какво да учат в общото образование децата, извинявайте! В такъв смисъл го казвам, без да отричам нищо останало.
Сега ще мина, ако ми разрешите, по бюджета тази година.
Знаехте, че се борихме за малко по-голям бюджет. Той отново е четиринадесет и петстотин отгоре. Малко е повечко, но не достатъчно повечко. Пак няма да достигнат, пак втората половина от годината ще отидем пред вратите на финансовия министър и отново ще молим за още допълнителни средства. Това упражнение е доста – и неприятно, и унизително. Мисля, че е неприятно и за финансовия министър, защото всеки ден го врънкат – всички министерства са му на главата да го врънкат за едни пари. Явно и другаде не достига. Така че на този етап имаме такъв бюджет. Само ще Ви прочета как ги разпределяме на базата на бюджет, който ни е предоставен.
С Проектозакона за държавния бюджет на Република България 2017 г. за Министерството на културата са предвидени приходи в размер на 25 милиона лева и общи разходи в размер на 157 млн. лв. Проектът за 2017 г. е увеличен в сравнение с 2016 г. в частта „Приходи“ с 2 милиона лева, а в частта „Разходи“ с около 14 милиона лева. Увеличението на приходите е предвидено за организациите от сценичните изкуства, съобразено е с нарастването на реализираните от тях приходи и е на база по-разнообразен качествен творчески продукт и достигането му до голям брой зрители. Предвидените разходи са увеличени с 14 милиона лева за 2017 г. или с около десет на сто повече спрямо разходите на 2016 г. и са за следните програми и дейности.
Първо, по бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ увеличението е с 1 милион лева за консервационни, реставрационни работи и теренни археологически проучвания, като средствата от 1 милион лева през 2016 г. нарастват на 2 млн. лв. през 2017 г.
Второ, по бюджетна програма „Сценични изкуства“ увеличението на разходите е с около 10 милиона лева, което ще даде възможност срещу увеличения размер на приходите на тези организации да се осигури и полагащата се допълнителна субсидия, на база утвърдени стандарти за различните видове сценични изкуства.
Трето, по бюджетната програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“ увеличението е в размер на 2 милиона лева, от които 1 милион лева са предвидени за увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал и 644 хил. лв. за повишаване на стандарта за издръжка на брой ученик, както и за увеличение броя на ученици в училищата по изкуствата, а те са 23 на брой.
Четвърто, по бюджетна програма „Администрация“. Увеличението през 2017 г. спрямо 2016 г. – със 112 хил. лв., за организациите с регулирана численост и 90-те български културни институти в чужбина и централната администрация, което е за предвиденото увеличение на минималната работна заплата в страната, считано от 1 януари 2017 г., както и увеличението с 1 % на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“.
Втори раздел – за делегираните от държавата дейности.
За финансиране на библиотеките, музеите, художествените галерии с регионален характер за 2017 г. са предвидени средства в размер на 42 милиона лева, съответно за дейността на народните читалища е предвидена субсидия в размер на 55 милиона. В прогнозата за 2017 г. е предвидено общо увеличение на текущите разходи на тези две дейности в размер на 3 млн. лв. в сравнение с определените от закона за 2016 г.
За читалищата увеличението е общо 2 млн. лв., от които 1 млн. лв. са за увеличение с 3% на стандарта на читалищата и 584 хил. лв. за увеличаване субсидираните бройки на читалищата с 80 броя, за новорегистрирани читалища, разширяване дейността на съществуващи такива.
Второ, за увеличение на субсидираните бройки на музеите със 67 бройки, във връзка с преобразуване на ДВИМ – Плевен, в Регионален военно-исторически музей – Плевен, и за осигуряване на средства за разширяването на дейността на РИМ – София и РИМ – Велико Търново, 855 хил. лв.
Трето, за увеличение на закритите площи на три музея – 87 хил. лв.
Надяваме се, че в предстоящото обсъждане на Проекта за бюджета и комисиите на парламента ще се потърсят възможности за допълнително увеличение на разходите за: филмопроизводство – с 3 млн. лв.; програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ – с 2 млн. лв.; археологически проучвания, консервация и реставрация недвижими културни ценности – 7 млн. лв; капиталови разходи – 10 млн. лв.; ремонти на операта – гр. Пловдив, филхармонията в Бургас и др.; държавните музеи и художествени галерии – увеличение 10 на сто; стандарта на субсидираната численост и на допълващия стандарт за управление на закрити площи – увеличение на разходите с 1 млн. лв.; разходи за възнаграждение на персонала на организациите с регулирана численост е необходимо увеличение в размер на 1 млн. лв., основно за Националния институт за недвижимо културно наследство, Българската национална филмотека и Изпълнителната агенция „Национален филмов център“.
Поставяйки на вниманието Ви тези проблеми, все пак трябва да припомня, че в периода на двата мандата на управлението на Кабинета Борисов беше осигурен чувствителен ръст на финансирането в сектора. Ще спомена само две цифри. Бюджетът на Министерството за 2008 г. е бил 103 млн. лв., а в бюджета за 2017 г. вече се предвиждат 157 млн. лв. През годините, без 2014 г., е осигуряван известен ръст на разходите, като общо за периода увеличението е 54 млн. лв.
Ще допълня и две изречения, колеги, да знаете и важността на това, което четем, и защо са необходими. Често говорим, в момента всички окръзи са легнали върху НИНКН – паметници на културата. Ние не можем да увеличим бройките на хората – нямаме щатни бройки, и заплатите. Най-ниските ставки в бюджетната – не са на Министерството на културата, това сме го повтаряли и го знаете. Аз на 400 лв. заплата не мога да назнача, няма желаещи да работят в НИНКН. Сто и шестдесет хиляди паметници трябва проект по проект да бъдат обработени, така че понякога, когато се оплакваме, че няма разрешение, че се бавят, е само защото имаме 15 експерти, които обработват цялата тази документация от 160 хиляди паметници на културата със средна заплата 600, а минималната е 400. Така че сами се сещате, казвайки това, то не е оплакване, а една реалност, която трябва да ни даде възможност да разберем, че така няма как да задържаме тези институти.
Киното. В киното имаме да изпълним един закон и хората с основание искат да им изпълним закона, така че няма какво да се сърдим на киното.
Второ, българското кино започна не само да се раздвижва. Българското кино започна много активно да прави успешни сериали. Ние трябва да предвидим поне малко пари, за да подпомогнем и да стимулираме развитието на сериалите по българските телевизии, а и не само телевизии. Така че тази необходимост не бива да умира в зародиш. Смятам, че трябва да се отнесем много отговорно към всички процеси, които са положителни.
Колеги, само две думи за българските театри и сценични изкуства. Това е най-болезненото място. Ако искат хората да го приемат, ако искат да не го приемат, ще бъда откровен. Тук е госпожа Малчева и с много голяма обич и уважение към господин Стефан Данаилов, че той започна нещо, но трябваше да направим реформи в театъра, много болезнен процес. Отивайки си, казваме, че има реформи в българското управление и то в театрите, когато станах министър беше на бюджет. Осемдесет процента от театрите нямаха платен ток и парно, колеги, и затова имаме документация. Главният ми секретар винаги може да ги предостави. Променихме начинът. Август месец се изчерпваха бюджетните пари, от август месец театрите казаха, че има отлив на публика. Разбира се, публиката е една и съща. Искахме да направим такава реформа, че днес талантливите, големите български артисти да пълнят залите и те се напълниха. Държавата да субсидира, защото това е ролята на държавата – да подпомага българската култура, подпомагаме я. Може да са недостатъчни – да, но днес е факт нещо. Кога Бургаският театър можеше да плати хонорар на един Блатечки – великолепен български актьор, примерно 100 хил. лв. Може би заслужава много повече, Ал Пачино ги взима много повече, разбира се, много талантливи и винаги съм бил затова. Защо българският творец трябва да бъде вечно беден, ако е много талантлив?
Така че, колеги, има промяна. Аз се радвам, че има промяна, но ще се радвам много повече след като върнахме публиката, след като успяхме към 40 милиона да вдигнем бюджета на българските театри и те още малко не достигат, защото има един капацитет – публиката не може да стане – като България е осем милиона, девет милиона, но ние трябва да стигнем това ниво и да знаем, че това е публиката и това ще бъде тяхното бъдещо развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И ние благодарим на господин Министъра.
Сега даваме думата на представителите на финансово министерство, в случая може би най-важните в целия този казус.
Заповядайте.
РОСИЦА СПАСОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, гости! Господин Вежди Рашидов представи в най-общи линии приоритетите на внесения Проект на бюджет за 2017 г., както и основните параметри на бюджетите включени в група „Култура“. В този смисъл, ние оставаме на разположение да се включим за информация при необходимост в хода на дискусията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги от Комисията, аз Ви предлагам следното: нека да дадем думата за кратки изявления по Бюджет 2017-та и на първостепенните разпоредители с бюджетни средства. Предлагам да започнем. (Реплика от министър Вежди Рашидов.)
Да, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Две думи само за Министерството на финансите. Разбира се, сигурно им е трудно и на тях. Аз уважавам безкрайно колегите си, те са били винаги добронамерени, но тук аз спестих много неща. Колеги, бюджетът още повече трябва да бъде.
Културните ни центрове имат собствености в чужбина. Те са в окаяно състояние. В Австрия например културният ни център „Витгенщайн“ е национален паметник. Това е първата сграда, която поставя кубизмът в световната архитектура и ние сме имали късмет да бъдем собственици на тази сграда. Тя е пред разпад, колеги. Ние трябва да поддържаме и материалната си база, иначе ще стигнем, както навремето продадохме в Мексико една от най-красивите и хубави сгради в центъра на Мексико като културен център. Много още културни центрове – в Германия, в Париж, всичко това е изоставено. Аз го спестявам, защото няма да може и гледам живите хора да са по-спокойни – тези, които произвеждат културния продукт.
Има още много неща, за които се изискват много средства. Материалната база и в България – ремонтирахме 10 опери, филхармонии и театри, но те са петдесет и три и са в лошо състояние. В центъра на Бургас в момента – е да падне, да се събори Филхармонията – Бургас, нямаме пари. Така че иска малко още културата. Затова казвам, хубаво е малко да бъде приоритет за известно време. Мерси.
ПРЕДС. СЛЕВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Бони Петрунова, заповядайте.
БОНИ ПЕТРУНОВА: Доколкото си давам сметка, че това е може би последната ми среща с Вас – става въпрос официално, първо, искам да Ви благодаря за прекрасната работа в тези две години, защото ние от Министерството се чувствахме тук в една среда, в която разбират нашите проблеми и за всички съдействия, които получихме, изключително на всички политически сили, на всички представители на Комисията по култура. Работихме, мисля, много добре, много неща се направиха.
Позволявам си да взема думата само по една причина, без са съпоставям, която и да е сфера от културата. Факт е, че всичко се нуждае от пари. Няма как да не се обадя по темата за археологически проучвания и консервационно-реставрационни работи.
Уважаеми колеги, много е писано. Знаете, че мина писмо през Вас, Вие го подкрепихте, отправихте го към съответното министерство. Сумата от един милион лева е обидно подигравателна. Нямам друга дума. Вие виждате какво струва един ремонт дори само на един театър, а тук става въпрос за 40 хиляди паметника в цяла България. Определянето на такава сума с увеличението за поддръжка, за опазване, за реставрация, за каквото и да било, означава, че ние обричаме на гибел нашата национална памет. Ето защо аз лично, с цялото ми уважение към всички експерти, всяка цифра под седем милиона ще приема като подигравка с българското културно наследство.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И сега да дадем думата на госпожа Стоянова. Само ще упомена, че тя представи в Комисията ни една много добра разбивка и становище на СЕМ за бюджета – 2017 г. Ще помоля разпоредителите с първостепенни средства да бъдат по-сбити, по-концентрирани, за да може и ние като представители на Комисията да си кажем становището по Бюджета.
Заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Председател на Комисията по културата и медиите, уважаеми заместник-председатели на Комисията, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Две хиляди и шестнадесета година е годината, в която Съветът за електронни медии навършва 15 години от своето основаване. Това по същество е не просто една специална годишнина, но и тържествена. Ние обаче няма да можем да я отбележим както подобава, защото нямаме средства за това. В своята петнадесета година треперим дали ще успеем да се справим с всяко ново и следващо предизвикателство. Стремглавото развитие на съвременните дигитални технологии изисква приспособяване на изпробваните в миналото стратегии и правила към промените.
Само благодарение на желанието за работа и усилията на дългогодишните служители в регулатора, засега успяваме някак си. Разбира се, всички в СЕМ сме наясно, че възможностите на държавния бюджет са ограничени. Затова оценяваме, че за първи път от няколко години насам ни се предоставя увеличение за издръжка в размер на 75 хил. лв. Така медийният надзор е определено през 2017 г. да разполага с 1 млн. 310 хил. 300 лв. Въпреки това тази сума е с повече от половин милион по-малка от бюджета на регулатора през 2009 г. За тези средства настоявахме пред Финансовото ведомство. Ако имахме тези пари, щяхме, на първо място, да ги инвестираме в кадри. Съветът за електронни медии не се отличава от други държавни институции, в които липсват цели поколения. Когато догодина в заслужена пенсия се оттеглят дългогодишни експерти няма кой да заеме местата им, ниските заплати не въздействат като магнит за професионалисти, специалисти в областта на медийното съдържание, авторските права, юридическите науки, високите технологии. С повече средства бихме могли да привлечем млади хора, които да бъдат обучени от опитните експерти в СЕМ, да ги подпомагат в дейността им и да заемат местата им по естествен начин, когато дойде време.
Технологичното обновяване е второто важно звено. Голямата част от работния ден на служителите в мониторинга преминава с вперен взор в малките екрани на компютри от 2006-а. Почти през цялото време те са със слушалки на главите си, които някои от тях си купуват с лични средства. Част от средствата, отпуснати ни като целева субсидия за изборното наблюдение, веднага отделихме за десет компютъра, но за слушалки на този етап няма да имаме възможност.
Недостатъчният финансов ресурс затруднява дейностите на Съвета във връзка с участието в преразглеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Медийната регулация в международен план е изключително динамична и от отговорното участие в развитието й зависи качеството на работата на националните регулатори. За да бъде пълноценен партньор в дебатите и да защити ефективно интересите на българската аудитория и медийна индустрия в промените на Директивата, СЕМ се нуждае от повече пари за международната си дейност. Нямаме предвид представителни разходи, нито пък от средства за дълги командировки се нуждаем, но за да сме относително равностойни на европейските си колеги в диалога с тях, трябва да имаме финансова възможност, за да участваме в него. Работата по Директивата се провежда в конкурентна среда и изисква предварителна подготовка, консултации, специализирани изследвания, непрестанно актуализиращ се преглед на развитието в аудиовизуалния сектор в страните от Европейския съюз.
С оглед на нелеката бюджетна картина в България, СЕМ не настоява за максимума или дори за оптимума, а за минимума, нужен, за да бъде достойно представена България. Уточняваме, че промените в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги се явяват наложителни най-вече заради развитието на интернет, което доведе до появата на нови хибридни медийни форми, а и на нови медийни посредници. В момента тече не само европейски и световен, но и вече започна български разговор – дали регулацията трябва да се разпространи и върху част от новите интернет играчи? В този контекст ще се стигне до разширяване на регулаторния обхват. СЕМ ще се нуждае от спешно актуализиране на бюджетната си рамка, за да може да поеме новите задачи. Липсата на средства обрича регулатора, а и България, да остане извън тенденциите, но и дискусиите за промяната на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, тоест България ще бъде само обект, а не субект на промените в нормативната база.
Други дейности, накратко, за които бихме отделили повече средства, ако ги имахме, са свързани със защитата на съдебните дела в страната във връзка с издадени наказателни постановления и актове за установяване на публични държавни вземания, които са част от приходите на Съвета, с пълноценното функциониране на регионалните центрове в Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Благоевград и Видин, с осигуряването на по-голям обем експертни мнения и доклади в отговор на повишените изисквания към мониторинговите дейности, с експертни консултации за новите разпоредби на Закона за радиото и телевизията и съответствието им с медийната практика при защитата на деца, на обема на съответствието им с медийния принос европейска продукция, наблюдение на новите форми на търговски съобщения, на проверките по текстовете от корелативни закони, като Закона за хазарта, Закона за защитата от дискриминация, Закона за здравето, Закона за защита на конкуренцията и други, както и съвместна дейност с компетентните по тях институции, с обслужването на нарастващия брой жалби и сигнали от институции и граждани, с проверките за разпространение на нерегистрирани и нелицензирани програми.
Отчитаме усилията на правителството и държавната политика по отношение на медийната регулация, правата на медийните потребители, законодателните промени и сложността на процеса на въвеждане на качествено нови услуги.
С така определения бюджет обаче има опасност регулаторният орган да не може да изпълнява предвидените в Закона за радиото и телевизията ангажименти и да се постави под въпрос неговата функционалност и ефективност. На разположение сме за Ваши въпроси.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Българска национална телевизия.
Ще Ви помоля да бъдем по-концентрирани. Ще видите, че самите ние като членове на Комисията, ще се опитаме да бъдем също по-стегнати в изказванията си.
ВЯРА АНКОВА: Аз дори не съм подготвила изказване, защото тук присъствам на Медийната комисия от години наред, редица цифри сме съобщавали тук за последните няколко години. Бюджетът през последните години на Българската национална телевизия от 78 милиона, е намален вече до 65 милиона.
Това, което искам да кажа тук, е не да говорим за цифри, защото аз винаги съм си задавала въпроса: как се стига до тези цифри без диалог? Съгласувателните писма, които изпраща Министерството на финансите и тази година, са върнати без съгласуване от Българската национална телевизия, защото ние категорично не сме съгласни не с бюджета тази година, ние не сме съгласни с политиката за бюджетиране на Българската национална телевизия през последните години.
И аз тук искам да задам въпрос, затова не съм си подготвила изказване. Искам да задам следния въпрос: някой обвързва ли тези цифри, които се представят към Българската национална телевизия, с изискванията, които БНТ има, които идват от законите, които идват изработени от Вас?
Защото това, което съм си подготвила, но няма да го чета, защото то е прекалено дълго, но ще Ви го предоставя, са законовите изисквания, които Вие сте гласували, нещата, които БНТ трябва да изпълни, за да може да отстои името на българска обществена телевизия, да може да отстои доверието на хората. И аз искам за пореден път да пледирам да започне този диалог на това как се определя бюджетът на обществените медии, да може да започне този диалог – ако държавата няма достатъчни средства, как би трябвало да изглежда образът, лицето на обществената медия в България? Защото обществените медии, няма да говоря от името на Националното радио, но ще говоря от името на Националната телевизия, вече са с бюджет под албанската телевизия. И аз бях поканена на конференция на нашата организация, на Европейската асоциация на радиото и телевизията, да говоря как БНТ може да се оправи с този бюджет, който получава – 32 и малко милиона евро, говоря в евро, защото там в Европейската асоциация, разбира се, така се разглеждат бюджетите.
И наистина искам тук да поставя началото на един диалог. Цифрите изглеждат така: тези изисквания с малко над 65 млн. лв. не могат да бъдат реализирани от Националната телевизия, независимо под чие ръководство е тя. Ето тук има бивш генерален директор на Националната телевизия, при чийто мандат също беше намален драстично бюджета на Националната телевизия. В момента, пак казвам, е стигнал до 65 млн. лв. при тези изисквания. Дайте, отговорно пред обществото, да стартираме този диалог как трябва да изглеждат обществените медии и как трябва да се направи това финансиране, защото с всяка изминала година се добавят изисквания – или законови, или поради технологичното развитие на медиите по света. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Българско национално радио – господин Александър Велев.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, госпожи и господа! Ние в Националното радио, естествено, също не сме особено щастливи с Проекта за държавен бюджет, парите никога не стигат и на никого не стигат, но се опитахме да направим един реалистичен бюджет, в който да заложим промени дотолкова, доколкото те действително са крайно необходими.
Заложили сме, съвсем накратко ще отбележа онова, което сме заложили, разрастването на Радио София в трета национална мрежа. Ние смятаме, че е необходимо Националното радио, за да изпълнява своите функции на обществена медия, да има трета национална мрежа. В Европа няма радио, което да има само две национални мрежи, отбележете. Ние разполагаме само с Програма „Христо Ботев“ и Програма „Хоризонт“, и само с тези две програми се опитваме да покрием всички нужди на общественото радио, тоест да изпълняваме функциите си на обществено радио.
Младежката аудитория – една част от българското население са младежи, които трябва да получават своите програми. Програмите трябва да бъдат ориентирани към тях и ние заложихме Радио София да бъде превърнато в трета национална мрежа, постепенно, разбира се, и там са основните разходи, които биха отишли за разрастване на радиоразпръскването на младежкото радио.
Друг съществен елемент, който заложихме в нашия бюджет, това е разкриването на ново РРС в Централна Северна България. В Северна България ние имаме РРС в Шумен, Варна и Видин, както знаете, има един голям отсек от страната, който не е покрит въобще, и регионалните проблеми там няма кой да ги третира в едно регионално радио. Затова ние предлагаме или в Плевен, или във Велико Търново да бъде създадено такова регионално радио. В предишния мандат, на предходния генерален директор, е стартирана подобна процедура, между другото. Има договор даже с общината в Плевен за наем на помещение, тоест за помещение, където да се разположи радиото. Смятам, че това има двустранен ефект, двуяк ефект – от една стана, ние ще изпълняваме задължението си като обществено радио, за да създаваме радио на регионална основа, да третираме регионалните проблеми, а знаете, че регионализацията е изключително важна. На второ място, ние ще подпомогнем региона. Знаете, че примерно в Плевен безработицата е висока и там ние ще задържим висококвалифицирани специалисти. Това, което се случва във Видин, където 25-30 човека работят и намират прехрана, висококвалифицирани журналисти и хора с високо образование, това би се случило и в Плевен.
Парите, които ние искаме затова, не са кой знае колко много, това са 841 хил. лева. Разбира се, ако радиото не го стартираме веднага в началото на годината, парите могат да бъдат и наполовина, и ние бихме приели вариант, при който да получим половината от тези средства, за да разкрием в рамките на следващата година такова РРС. Това обаче не може да стане без подкрепата на държавата и без държавната поръчка, защото трябва да имаме гаранция, че това нещо ще се развива в бъдеще.
Още един елемент, който смятам, че е изключително важен в днешната политическа обстановка около нас, на Балканите и в света – това е разрастването на кореспондентската мрежа. Ние бяхме заложили нови четири кореспондентски пункта, но по време на защитата ни в Министерството на финансите, след като разбрахме кои са приоритетите на държавата и това, че е трудно да се отделят такива средства, бихме редуцирали нашето искане до един кореспондентски пункт. Един кореспондентски пункт в съседна Турция, където е изключително важно ние да получаваме в България обективна информация за това, което се случва в Турция. Всички вие познавате обстановката в Турция и знаете какво се случва там. Там цензурата е жестока, бих казал. И за да имаме картината за това, което става в съседна Турция, би трябвало да имаме – някоя от националните медии би трябвало да има свой кореспондент там, за да имаме достоверен източник на информация. Това е изключително важно.
И ще направя едно припомняне с моя предишен мандат, тогава беше кризата в Югославия, ударите срещу сърбите и кризата в Косово. Тогава ние имахме кореспондент в Белград и той беше единственият кореспондент, който информираше за това какво се случва там. Много е важно информацията да идва от достоверен източник, на който ние можем да имаме доверие.
Разбира се, ние сме заложили и повишение на капиталовите разходи. Това е дигитализацията, искаме да тръгнем и с експериментално дигитално излъчване. В Европа вече такова излъчване има в Северна Европа. Би било редно и ние да го стартираме и полека-лека този формат да се въведе – DAB+ и в България, и в автомобилите поне да започнат да приемат качествен дигитален сигнал. Това е и бъдещето – дигитализацията.
Разбира се, мога още много да говоря. През годините, имам една табличка тук пред мен, която показва спада в субсидията, която е получавало Българското национално радио – от 533 лв. за час програма през 2007 г., в Проекта за държавен бюджет за следващата година са 405 лв. на час програма. Така че това е едно намаляване на субсидията ни с повече от 125 лв. на час програма, а живота не е поскъпнал. Но, в крайна сметка, ние се съобразяваме с това, което са възможностите на държавата, но смятам, че сред приоритетите на държавата би било да се разкрие една нова национална младежка мрежа, да се отвори едно регионално радио в Плевен или в Северна Централна България, както и да се разшири кореспондентската мрежа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ ЧАЛЪКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ако кажа, че бюджетът, който ни е отреден ни прави безкрайно щастливи, ще ми се изсмеете, но все пак ние съзнаваме какви са конкретните възможности и така или иначе ще се справим с това, което ни е отредено.
Няма да Ви занимавам с бъдещите си намерения, които биха били възможни, ако… – безсмислено е да се води такъв разговор, но отчитайки винаги разбирането, което сме срещали във Ваше лице, не можем да пренебрегнем и факта, че то не винаги е задоволявало потребностите ни в пълна степен. Това най-вече засяга нашето технологично обновление, без което трудно можем да си представим каквото и да е била дейност.
В този контекст ще насоча вниманието Ви само към един детайл, който е свързан с нещо елементарно, става дума за охраната на БТА. Ние сме извадени от списъка за стратегически обекти и проблемът не е в това, че ние ще трябваме да плащаме, което е естествено. Една охрана, като се заплаща, ще трябва да се лишим от нещо друго за нейна сметка, но това, че недоумяваме как в един момент, когато има конфронтации, хибридни войни, различни заплахи, подобен национален институт може да бъде оставен да бъде охраняван от някакви неизвестни хора с неясни качества. Всички си даваме сметка, че една грешна стъпка и 500 000 души от една информация, попаднала не където трябва, нито както трябва, пусната, Бог знае от кого, може да изкара 500 000 души на улицата. Да не говорим, че лишавайки се от възможността да се обновяваме технологично, едни хакерски атаки също носят своите огромни заплахи.
Знам че е много трудно, почти невъзможно това да бъде решено сега, в един момент, в близко бъдеще дори, но тъй като винаги съм срещал разбиране от страна на всички членове на Комисията, вярвам, че със своите възможности, влияние, познания върху атмосферата, в която работим, ще ни помогнат да решим поне частично проблемите, пред които сме изправени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз благодаря на БТА.
А сега вече ще преминем към дискутиране на бюджета от самата Комисия. Започваме с най-голямата политическа сила в Комисията – ГЕРБ.
Кой ще вземе отношение от ГЕРБ? Госпожа Соколова.
Госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми гости и колеги! Министърът изложи бюджетната рамка, заяви вследствие на приоритетите, които има Министерство на финансите и правителството до онзи ден на България, какъв е размерът на увеличението на парите по перо култура. Това, което искам да изброя са секторите, в които има леко увеличение и го казвам не със задоволство, казвам го с една емоция на частично удовлетворение, давайки си сметка, че секторите, които са получили увеличение, са по-малко от тези, които не са получили увеличение. Освен това размерът на сумите за увеличение са плод на доста сериозни преговори от Комисия по култура, Министерство на културата и Финансово министерство. Казахме, че са повече с 10% и увеличението е с над 14 млн. лв.
За опазване на недвижимото културно наследство увеличението е 1 милион, съответно, както каза и министър Петрунова, консервационно-реставрационни работи, теренни археологически проучвания, продължаване на археологическата дейност и така.
За сценични изкуства с над 11 млн. лв.
За училищата по изкуствата и културата увеличението е в размер над 2 млн. лв., където се предвижда увеличение на педагогическия персонал, както увеличаване съответно на грижата към училищата и ежегодния приоритет, който има по отношение на изграждането на капацитет в тази област.
За делегираните от държавата дейности, които включват библиотеки, музеи, художествени галерии с регионален характер, читалища за 2017 г., са предвидени общо 97 млн. лв., а увеличението на текущите разходи за тези дейности е в размер на 3 млн. лв. в сравнение с определените със Закона за 2016 г., което гарантира едно увеличение от 3% на стандарта на читалищата и увеличение на субсидирани бройки в читалищата с 80 такива за новоразкрити читалища и разширяване на дейността на съществуващите.
Запознати сме с подготвения от Министерството на културата Проект за бюджет за 2017 г., който доказваше аргументирано необходимостта от увеличение със 70 млн. лв., така че да могат да бъдат остойностени желанията и покрити нуждите към момента, дори, бих казала, не в пълен размер, а в частичен размер на всички сектори.
Възможностите, които има националния бюджет към този момент, са тези и, пак казвам, знаем с какви преговори се постигна това увеличение, но бюджетите така се правят, че винаги имат някакъв резерв и някаква възможност. Между първо и второ четене ще има, разбира се, дебат по тази тема и аз силно се надявам политическите сили да не приемат територията на обсъждането на бюджета като политическа свада и битка за препотвърждаване на политическите си заявки и политическите си стойности да намерят там, а наистина да премерим общите си усилия към това да подпомогнем отделните сектори, защото тук няма как да пропуснем нито филмопроизводството, нито библиотеките.
С огорчение ще кажа, че наистина бюджетите на нашите национални медии не са големи и особено със застъпване към БНТ, защото, знаем, без да противопоставям отделните национални медии, но знаем колко е издръжката на една телевизия и колко се влага в едно радио. Просто технологично е по-различно, технологично има по-висока издръжка, без това да е критерий за качеството на работещите в отделните национални медии. Разбира се, за БТА казвам същото.
Ще си позволя по повод казаното от директора на Българското национално радио за създаването на трета национална програма да кажа следното и да изразя своето мнение по повод превръщането на Радио София в национална младежка програма. Винаги съм смятала, че няма нищо по-добро измислено от конкуренцията в бизнеса, така че да може да ражда най-добър плод, да дава най-добър резултат. И съм на мнение, че изискването на допълнителни средства или изискването на допълнителни национални честоти, така че да може да се утвърди една трета национална медия, та било то и младежка, трябва да мине първо през доказване на капацитета на тази медия и след това в превръщането й в национална. Защото и към момента смятам, че години наред наблюдавахме отделни параметри в националните ни медии, които програмно не съответстват на нуждите и потребностите. Нека да си го кажем с ръка на сърце – така е, във всичките ни национални медии. Има нужда от това, първо, да се премери качеството, първо, да се даде достатъчно добър продукт и след това да бъде наложен като национален. Това е мое споделяне, винаги съм изхождала от тази презумпция.
Определено смятам, че застъпването за развитието на библиотечното дело и съответно свързаното с него и книгопроизводство, и подкрепа на авторите, е тема, която трябва да изведем пред скоби. От две години насам, както каза и министърът на културата, ние не сме имали финансиране в тази област. А подкрепяйки библиотечното дело и книгоразпространение, ние всъщност подкрепяме три сектора. Ние даваме и много ясен знак към авторите на литературни произведения. Трябва да сме отговорни в тази си позиция.
Почти няма сектор, за който да не кажа, че не се нуждае от увеличение на средствата и си мисля, че така, както всяка година, обсъждайки и дебатирайки бюджета, сме намирали някакви възможни стъпчици за извървяване на диалога и превръщането му в дела напред, ще го направим и този път. В този смисъл казвам, че нашата група ще подкрепи бюджета, защото той е направен с мисъл напред, но заедно с това ще Ви кажа, че сме непримирими по отношение на желанието ни за увеличаване в рамките на между първо и второ четене, както и в най-крайния случай – актуализация във второто шестмесечие. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Соколова.
Сега втората по големина политическа сила.
Госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Ще си позволя в началото да кажа няколко по-общи думи по бюджета и искам да Ви кажа, че ние сме подготвили от името на тримата представители на Парламентарната група на БСП лява България и писмена позиция по бюджета, която ще връчим на уважавания председател.
За поредна година правителството ни предлага постен бюджет, в който ние не виждаме стимули за развитие на икономиката, само затягане на събирането на бюджетните приходи, за да се финансират увеличаващите се разходи. Новото в 2017 г. е, че няма приоритетни политики, а всъщност реално има фокусирани мерки в областта на здравеопазването, образованието и отбраната.
Разходните политики в повечето области нямат съществена промяна спрямо миналата година и особено впечатляващо в това отношение е отношението към културата и изкуствата. Тук не само няма ръст, но и се отбелязва спад, което според нас обрича този сектор на доизживяване. Извинете за тежките думи, но ние бяхме изключително активни като народни представители, когато се анализираше предварителният бюджет, когато вече имахме данните и сме сред подписалите писмото до финансовия министър Владислав Горанов, което беше изключително тревожно по отношение на финансирането на културата за 2017 г., освен това ние се ангажирахме и с участие в срещата при министър Вежди Рашидов, за да може да се търсят общи действия по отношение на това да убедим правителството, че трябва да бъдат предприети сериозни мерки за увеличаване на средствата и намаляване на този недостиг, който беше видян още в този предварителен период.
Всъщност ние тогава посочихме пробойните и направихме опит все пак да бъде преодоляно това, за да не бъдат поставени на колене определени сектори в българската култура и дейците в българската култура.
Нещо повече, според нас с този бюджета не се оценява ролята на българската наука, изкуство и култура като фактор в националната ни сигурност, доколкото извисяването на българските граждани, докосвайки се, участвайки в българската култура, ги превръща всъщност в производители на обществен и икономически продукт, а това води и до опазването на българската национална идентичност.
Вече бяха дадени доста примери по отношение на недостига на средства. Аз ще си позволя съвсем кратко отново да припомня, защото видях различен ракурс по отношение на макар и минималните увеличения в някои от отделните направления.
По отношение на единия милион за теренни разкопки се прибавя само един милион за 2017 г. Да, това е увеличение, но те стават само два милиона.
Уважаеми колеги, това нима ще стигне за консервация или реставрация само на един от хитовите обекти на националното културно наследство по българските земи? А на това се надяват и рекламните пакети в туризма. Така че, ако тук нямаме сериозна промяна и мисля, че това мнение беше изразено и в предварителните срещи, няма как да постигнем някакво ново отношение и промяна.
През 2016 г. бяха дадени на Националния исторически музей два допълнителни транша, общо около 1 млн. 20 хил. лв. За тази година никъде не виждаме такива предвидени средства. Да, ние си даваме сметка, че е оставен висок резерв, с оглед на това в следващите месеци чрез правителствени постановления да бъдат подпомагани там, където има абсолютно спешни и екстремни нужди, но мисля, че това поставя в несигурно положение нашите национални институти.
По отношение на сценичните изкуства, беше направен вече коментар. Да, предвидени са 8 милиона, но всъщност доказаният дефицит е от близо 10 милиона, дори и единадесет, казва нашият председател. Какво ще правим?
Капиталовите разходи. Да, формално има известно увеличение, но забележете, уважаеми участници в това заседание, то е само 200 хил. лв. Това е изключително малко, практически нямаме ръст също за едно от много важните пера.
Бюджетът на киното, който вече пет години – досега е все 13 млн. 900 хил. лв., фактически ние продължаваме да не спазваме важен чл. 17 от Закона за филмовата индустрия, защото не достигаме необходимите нива на финансиране.
Тук доста се коментира въпросът за увеличените средства за галерии, читалища, за книгоиздаването. Аз смятам, че трябва да кажем ясно и точно: основно увеличението ще отиде за заплатите, което е справедливо, правилно, защото хората протестираха преди няколко месеца – абсолютно, мисля, че сме убедени в това, че трябва да има по-високи заплати, защото това са висококвалифицирани кадри, с няколко магистратури, повечето от тях владеят по един или два чужди езика, но всъщност от нас очакват едно увеличение на средствата и за дейности, и за издръжка, което е изключително важно.
Тук искам да Ви дам един пример, тъй като имаме предложения относно необходимите средства от различните асоциации – в случая Българската библиотечно-информационна асоциация ни е направила предложение, в което видях един текст, който искам да Ви прочета, изключително впечатляващ е. В момента ние говорим да се увеличат парите за книги за всеки жител на България от 2 до 30 стотинки. Искам да Ви кажа, че международните норми в момента в света са от 0,2 до 0,25 книги на човек от населението, което за българските условия прави около 3 лева на човек. Ето, примерно само в тази сфера, това са изключително тревожни въпроси, които не можем да отминем без внимание.
Вероятно трябва да се спрем на всеки един от основните сектори в сферата на културата. Не искам да злоупотребявам с Вашето внимание, защото вероятно колегите ще искат да вземат отношение, тъй като вероятно има много още, което трябва да се каже.
Аз, господин Председател, ще Ви предложа писмения текст на това, което ние сме предложили и то е продиктувано – защото тук се чу за политическо говорене, вярно е, че бюджетът винаги е територия, в която няма как да не се изрази отношението на политическите сили, но в случая нашето отношение като народни представители от Парламентарната група на БСП лява България е продиктувано от този път, който извървяхме голяма част от членовете на Комисията по културата и медиите в предварителния период, убедени, че трябва да бъдат обединени усилията на цялата Комисия, за да може да убедим и Министерството на финансите, и българското правителство за повече средства. Аз лично очаквах, че в този сектор общите ни усилия ще дадат резултат, така че това, което, за съжаление не се случи, не ни дава основание да подкрепим Проекта за бюджет и ще гласуваме „въздържал се“.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бояджиева.
Иван Иванов, заместник-председател на българския парламент, Реформаторски блок.
ИВАН ИВАНОВ: В случая, уважаеми господин Председател, член на Комисията.
Уважаеми господин Министър, уважаеми ръководители на различни културни институции, обществени медии, уважаеми колеги! Това, което аз ще кажа като начало е, че в ситуация на криза, в ситуация на ценностна девалвация, действително културата е антидот срещу всички деструктивни процеси, които има в обществото. По принцип колко една държава отделя за култура е белег за това, доколко тя е склонна да инвестира в стратегическо бъдеще и да инвестира в качество на живот, оттам в качество на демокрацията и въобще това да бъдем цивилизован народ. За съжаление, парите за култура никога не стигат. Така или иначе, парите за култура, пак казвам, са функция от качеството на самия бюджет.
Що се отнася до медиите и националните медии, те са изключително, пак казвам, все по-важни в едно съвременно общество, защото, така малко претенциозно, бих казал, че сме свидетели в последно време на това, което се нарича телевизионна или медийна демокрация. Все повече общуването между гражданите, политиците, управлението минава през различните медии и интерпретациите, които има там.
Абсолютно съм съгласен с коментара на ръководителите на различните институции, че бюджетът не стига. Той действително няма и да стига, това е нормално, но аз бих казал, че може би, що се отнася до коментара на госпожа Анкова, обществените медии имат нужда от по-голямо финансиране, но там реално трябва да се смени начинът на финансиране. Това е, разбира се, друга тема – не финансиране на час продукция, а по-скоро на качество. Това повдига темата за критериите.
Съгласен съм с това, че трябва да се регионализира и Българското национално радио, защото действително в по-изостаналите и икономически, и социално области ние трябва да комуникираме националната политика през тези национални медии.
Ние ще подкрепим бюджета на първо четене най-вече заради това, че на първо четене ние подкрепяме в някаква степен философията на бюджета и рамката. Ще го направим, но под условие, защото истински бюджета за 2017 г. се предлага да бъде увеличен с 14 милиона на базата на дефицита, който е от 11 милиона, обаче реално увеличението е с 3 милиона. Имаме джентълменска договорка с министъра на финансите, че ще бъде увеличен с 43 милиона, тоест ние даваме кредит на доверие. Ще внесем това предложение между първо и второ четене. Ако бюджетът за култура и медии не бъде увеличен, най-вероятно ние на второ четене няма да го подкрепим. Това е нашата позиция.
Действително ние членовете на Комисията по култура трябва да се борим за увеличение на бюджета и се надявам между първо и второ четене да има воля за това. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
А сега е моят ред и аз да взема думата, тъй като представителят Ерджан Ебатин на ДПС отсъства. Моето голямо изказване, ще Ви направя едно уточнение, аз съм го подготвил в парламента. Там от парламентарната трибуна съответно ще коментирам за всички ресори, свързани с културата и с медиите, както го направи госпожа Бояджиева тук в своето изказване. Аз ще гледам да бъда по-кратък.
Искам да поздравя Министерството, нашето Министерство на културата, министъра и екипа на министъра, защото прави всичко възможно 2017 г. да има един достоен бюджет за културата. То беше направило и е направило изключително прецизна разбивка на разходите, които са необходими във всички направления в културата, в това число и медийния сектор и ставаше въпрос за малко над 70 милиона. При неформални разговори с Финансовото министерство и на мен ми се ще да се обърна към представители на Финансово министерство, стигна се до редуцирана сума от 56 милиона, която да получи културата. В края на краищата, ние получаваме в момента 14 милиона, от които, както каза господин Иванов, 11 милиона са дефицит при сценични изкуства. На практика не получаваме почти нищо, говоря за културата и медиите като цяло.
В това отношение аз съм убеден, че колегите от Комисията ще положим изключително сериозни усилия в парламентарната зала, и това Ви го гарантирам поне от себе си, особено между първо и второ четене, тези 42 милиона аз ги изчислявам, самата култура да получи. Защото, вижте, приоритетите на този Бюджет 2017 са три области – национална сигурност, образование и съответно здравеопазване.
Само че, колеги, всички казват, а и целия свят смята, че културата и медиите са също национална сигурност. И аз съм учуден защо в тези 825 милиона, аз много внимателно гледах целия бюджет на държавата, защо в тези 825 милиона, които се отделят за национална сигурност, не се добавиха тези прословути 42 милиона? Което, повярвайте ми, аз съм бил кмет на втори по големина град, правил съм бюджети с 250 милиона – да нищо не е в сравнение с държавата, но тези цифри са просто, извинявайте, обръщам се към Финансово министерство, са нищожни, но за културата ще са жизнено важни тези 42 милиона да ги получим между първо и второ четене.
Иначе във всеки доклад – всяка година януари месец, докладът, който службите по национална сигурност изнасят тук в секретни заседания, винаги има графа „Медии и култура“. Винаги! В един момент обаче сякаш от националната сигурност се отделя културата и медиите и съответно смятаме, че национална сигурност могат да бъдат само самолетите, корабите, танковете и бронетранспортьорите. Само че не е така, не е така.
Не искам тук да развивам тезата си колко е важна културата, защото всички в тази зала знаете за какво става въпрос. Става въпрос за ценностната система, която се изгражда в нашите деца, а тя се изгражда именно чрез култура и образование.
Поради тази причина като цяло бюджетът на държавата не е лош, но аз като председател на Комисията не мога да си позволя да подкрепя този бюджет, при положение че културата отново е пратена на 0,5%.
Пак към Финансовото министерство: разберете, ние бяхме изключително умерени хора, говоря и за нашето Министерство на културата, искахме от 0,5% да стане на 0,6% бюджетът и там Вашите специалисти във Финансово министерство и това не дадоха. Само че, както от няколко години бюджетът за култура е постоянно 0,5%, после ще се чудим защо нашите деца растат без ценностна система, което е бъдещето. Няма смисъл да Ви убеждавам всички колко е важно това.
Така че в това отношение аз днес ще гласувам против този бюджет. Надявам се между първо и второ четене колегите от всички партии – тук в никакъв случай не съм съгласен, че се политизират нещата, напротив, културата никога не бива да бъде политизирана и в нашата Комисия й прави чест, че никога не се политизират нещата – надявам се колегите от всички парламентарни групи между първо и второ четене да направим така, че тези, казвам, 242 милиона съответно да бъдат получени.
Веднага ще ме запитате, господин Атанасов, откъде ще ги вземем? Разбира се, няма да кажа, че ще ги вземем от 825 милиона за национална сигурност, защото те са изключително важни, но ще Ви кажа, колеги, от Финансово министерство – имаме резерв от 3 милиарда. Естествено, че за културата могат да се дадат прословутите, повтарям пак, 42 млн. лв. И тогава всички ще бъдат доволни. Ама не съответно доволни за самите себе си, че получават пари, а доволни за това, че ние в този си вид културата малко от малко ще тръгнем да я развиваме. В момента с този бюджет, който ни давате като рамка от Финансово министерство, обричаме културата не да я развиваме, не да я съхраняваме, обричаме културата направо на унищожаване. Това го разберете!
Аз съм чел доста от исканията на различните гилдии, ами те са просто смехотворни, разберете го. Това са суми за една държава, които са нищожни. Ето, давам пример СЕМ – от милион и двеста милиона, просто сега случайно погледнах Стоянова и се сещам за СЕМ, от милион и двеста милиона бюджет, който им се дава в момента, хората искат до милион и деветстотин. На финансистите ли да обяснявам в макрорамката, че това са смехотворни суми за една държава?!
Така че още един път казвам, днес аз няма да подкрепя бюджета. Ако, разбира се, между първо и второ четене тези неща, които са много важни за културата станат, ще убедя и моята парламентарна група евентуално да подкрепи този бюджет.
Така че всеки казва – да, много е важно за стабилността на държавата този бюджет да бъде приет. И аз го казвам, да, наистина е важно за стабилността, но културата е неделима част от стабилността на държавата. Благодаря Ви.
Ваш ред е.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Значи аз съм единадесета година в този парламент и всяка година говорим едно и също, едни и същи слабости. Аз мисля, че не е причината нито във Вежди Рашидов, нито във Владислав Горанов, причината е в погрешната философия, с която се управлява държавата ни. И тази погрешна философия, с която се управлява държавата, е от самите промени до ден-днешен по отношение на културата. Много се говореше в началото на промените за пазара, че пазарът ще регулира това и пазарът ще регулира онова. Когато имаш малка държава под 40 милиона, това е, между другото, аксиома, не можеш да издържаш културата чрез пазара и държавата винаги трябва да се намесва. Държавата трябва да се намесва – един писател, който може да е гениален писател, но на български език има осем милиона аудитория, той не може да се издържа и да живее по този начин. Това са известни неща и при комунизма се правеха всевъзможни изпълнения, за да могат големите писатели като Радичков, Емилиян Станев и другите да живеят, да оцеляват и да пишат тези знаменити книги.
Думата ми е за следното нещо. Много пъти се говори, че ние като говорим за процент от брутния вътрешен продукт, казват, да, но нашата икономика е много слаба и затова ние не можем да постигнем даже минималния процент за Европейския съюз, примерно 1,1 и 2, което е абсолютно, как да Ви кажа, несъстоятелен аргумент, тъй като спрямо бюджетите, то си е едно и също. Много по-голям бюджет на силна държава от брутния продукт 1% е много по-висока сума пари, а от нашия е много по-малко.
Проблемът е този, че аз не искам да обидя някого, но имаше навремето една пословица, която се знае, какво казал Гьобелс, че като чуел думата култура се хващал за пистолета. Току-що употребих този пример горе в Комисията по науката по отношение на средствата за наука, тъй като се оказва, че такива няма.
Сега, между двете световни войни, няма да бъда обстоятелствен ще говоря кратко, искам само да дам няколко примера за цялата несъстоятелност на нещата. Между двете световни войни унгарските правителства са направили един експеримент за Европа, който днес почти никой не го знае, разбира се, знаят го хората, които се интересуват активно от културна история. Значи, те са заложили на културата, науката и образованието и са влагали там огромни средства. Изведнъж се оказва, че последните три години преди да почне войната, те имат изключително нарастване на икономическите си възможности, на икономическото ниво. Това е показателно, до ден-днешен този феномен не е изследван, но се знае, че това е така. Ако ние имаме доброто желание, тоест правителството има доброто желание, да качи тези 0,5% на 1% тук ще бъдат разпределяни съвсем друг тип средства.
И още нещо като допълнение към това, което каза госпожа Петрунова. По отношение на културното наследство ние наистина се опитваме да увеличим скоростта, тъй като нашата модерна държава е малко над един век, а всички останали са овладяли това пространство значително по-рано от нас и ние сме много изостанали. Примерно една Унгария, пак ще посоча, понеже там познавам нещата по-добре, и една Чехия в изучаване на културната си наследство, в идентичността си, тя е ужасно много напред. Ние това нещо искаме да го идентифицираме, обаче не можем да го направим. Не можем да го направим поради едно много просто разбиране – целият акцент пада върху културния туризъм, който носи пари. Да, това е истина, но целият акцент би трябвало да пада върху идентичността на познанието, защото там са високите материи и високите етажи в Европа ценят България точно по тези високи материи, а не по това колко туристи са отишли, което също е важно.
Не може да се гласува един такъв бюджет, просто това е възмутително. И като говорим, че тук няма политика, напротив, това нещо се нарича културна политика и когато нямаш достатъчно адекватна културна политика, губиш позиция и губиш почва под краката си. Няма как да се направи и никой не може да отговори, че това ще го направи.
И Вежди Рашидов тази година се е постарал. Тази година като министър беше максималното, което той положи за увеличаване на бюджета, даже призова Комисията, което друг път не се е случвало, подписва се и опозицията, и властуправляващите, и всички, с пълно единодушие, и както видяхте – какво беше? – 14 милиона. За смях на кокошките. За смях на кокошките! Това нещо не може да продължава. Надявам се, че следващият парламент ще бъде такъв, че културата, изобщо българската култура, ще получи разбиране. Тя не може да продължава така. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател, първо, с дълбоко уважение към професора, към него имам и уважение и респект, знам и неговия живот и неговите неща.
Вижте, не би било красиво да кажем, че държавата абдикира от културата си. Тя не абдикира, има недостиг за средствата за култура, това е правилното. И ще Ви дам един пример.
Докато ние не излезем от самодейното говорене с българската култура, а не говорим професионално за нея, смятайте, че ще ревем само за заплати. И ще бъда остър, защото ми е последно заседание.
Колеги, 60 милиона Италия – ще Ви дам пример, питал съм колко държавни театри имат? Отговорът е нула. Пет опери, професионални, останалите се филхамоничната, фундационен принцип там има. Защо Ви го казвам? С две думи ще ви кажа това. Примери ще Ви дам и с Полша, и с Чехия, и с Франция. Една Австрия – нула театри, държавни – нула. Франция – 4 държавни. Полша – 40 милиона Полша – 4 държавни. Аз го проучих това, защото се опитах да направя една добра реформа, която без политическа воля няма да стане.
И за последно ще Ви кажа защо реформата е по средата. Колеги, седма година съм министър и говорим само за заплати, това е непонятно да се говори в една държава – не за творчество, а за заплати. Непонятно е! Един не влезе в моя кабинет седем години и да ми каже: „Вижте, такова изкуство, такова творчество, това ще е…“. Заплати не стигат, заплати не стигат! Ясно, че не стигат. Ние всички това казваме.
Питам италианския министър: „Колега, как участва държавата във финансирането като нямате държавни опери и театри? Казва, много просто, държавата ни е абдикирала, както и българската. Имаме 50 милиона евра на 60 милиона Италия, които ги даваме срещу проекти. – Какви са Ви театрите? Сто и десет – 60 процента са общински и останалите частни. – Работят ли? Работят. – Щастливи ли са? Щастливи са.“
Ние не можахме да накараме нашите общини да имат ангажимента да си поемат местните театри, да ги управляват. Те абдикираха, не пожелаха. Бюджетът за издръжка да отиде при тях, хората не бива да бъдат притеснени. Разбира се, частните да бъдат равнопоставени в проектния принцип към държавата. Държавата не е абдикирала и няма такава държава да абдикира от културата. Говорим, че е недостатъчно. Сбъркан ни е моделът. Оправете го, ако можете по-нататък. Всички тези театри – минимумът, екзистенц-минимумът като имат, като деактуваме сградния фонд, театрите, всичко каквото има, тогава държавата да седне и спокойно да каже, вижте, колеги, бюджетът – ние трябва да правим високо, голяма класа изкуство. Дайте в бюджета едни милиони да започнем на проектен принцип.
Сега ще Ви кажа, драмата ще продължи. Ние от Пипков досега нямаме възложен на един голям български композитор една нова българска опера да напише. Колеги, иначе, ако така си говорим, дайте пари да раздаваме – тя е лесна. И аз съм много талантлив човек. Аз след малко ще се сбогувам с Вас, защото прекрасно работих с една Комисия и Ви благодаря, разбира се. Аз се вълнувам, като казвам тези неща – с тази Комисия, защото за първи път работя толкова добре в името на културата с Вас.
Аз също съм талантлив. На всяка моя продадена скулптура никой не ми дава два лева отгоре. Никой не ми дава! На един писател още не сме намерили възможности как не да толерираме издателя, а как да толерираме производителя на духовния продукт. Четири години този човек да има едни средства, за да напише една българска сериозна книга, не че нямаме добри писатели.
Загубихме преводаческото начало. Ние не се превеждаме на никакъв език. Вижте, много тежки проблеми има. Опитах се да изкарам българските театри, преди малко казах, що-годе на пазара. Бюджетният принцип беше в социализма. Да, ама времената се промениха, това е бизнес – и музиката, и театъра. Който се забавлява с националната ни култура като художествена самодейност – 4300 читалища, който иска да е професионалист, ето живота. Ако България е 6 милиона и не е добър пазар – ветрило, ще я отворим, ще искаме, да пожелаем.
Как така на Тина Търнър й плаща държавата, на Бийтълс – държавата, на Лейди Гага – държавата, на Ал Пачино – държавата? Колеги, спрете това говорене – не е добре за българския талант. Днес Блатечки може да играе в който си поиска театър, защото е талантлив и го харесвам много, и Вие го харесвате, и той може да взима свободно хонорари. Да, това стана възможно. А оттук нататък всички заедно трябва да подредим много добре пътя, по който иска да върви бъдещето на българската култура. Иначе няма как. Не е длъжна държавата. В Конституцията е ясно и точно. Аз явно, че повече мандати няма да карам, вече така се отраках, извинявайте, остарях, разбира се, и се разболях – дойдох здрав като бих, отивам си болен като съборетина. Ламбо е прав в това, което казва. Вижте, много нерви.
Вижте, господин Станилов, на 96 милиона бюджет днес, отново при мое управление – 80 милиона за театрите, при 48 милиона, когато встъпих, все е недостатъчно, това говорим.
Да, за българското кино – от 10 милиона, четиринайсет милиона и двеста до тринадесет и няколко. Догодина от бюджета отделяме още един милион, бавно да се доближим наистина до тези 17% – има нужда, длъжници сме.
Колеги, длъжници сме на книгата, длъжници сме на читалищата.
Ще Ви кажа още. Колежката е тук, с нея много често си обсъждаме и книгите и читалищата. Да спрем порочната практика да финансираме милиони да закупуваме залежала стока от издателствата. Това се случва. Това, което на пазар не върви, чистим депата. Колеги, дайте да стигнат парите. Те отново не се четат по читалищата. Да, финансираме. Колеги, променете нещо.
Изцяло и културата трябва да се промени, отношението към културата, което председателят каза – да, заставам сто процента зад Вашите думи. Приоритет трябва да бъде, повярвайте ми. Отивам си с ясното несъгласие, не можем да гледаме към културата като нещо, с което се веселим. И препоръчвам на политиците, на моите приятели, колеги, разбрах, че те не са черните ангели, каквито ни изкараха, нали, и сега разбирам, че и аз като опозиционер не съм бил прав – не е така, петдесет процента недъзи може да имат политиците, но и това не е така. Една голяма част от тази политика се оказва смислена и е трудна. Подредете тази култура пуста, има нужда от нея, иначе ще останем на Орлов мост. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Така е.
Благодаря Ви, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: И сега заместник-председателят на Комисията – господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Аз ще бъда много кратък, защото трябва да присъствам вече в друга комисия. Мисля, че моите колеги казаха почти всичко, което и аз мисля.
Неглижирането на културата просто си е вървяло във времето и така си върви. Но в крайна сметка аз мога да кажа едно нещо: да, има една стъпка нагоре. И тази стъпка е правилната стъпка. Въпросът е от тук нататък какво ще правим, защото с тези пари, които ще останат три милиона, нали се сещате, че абсолютно нищо не може да се направи.
В крайна сметка, когато няма пари за културата, бумерангът се обръща обратно и той ни удря, създаваме чалгапоколението, което се връща, та второ, та трето и така нататък, в един кръговрат, от който няма излизане. И затова моята съвест не позволява аз да приема този бюджет. Ще гласувам „въздържал се“, защото това ще бъде един знак тези обещания – четиридесет и колко милиона…?
РЕПЛИКА: Петдесет и шест бяха, ама…
ПЕТЪР КАДИЕВ: Да, да, поне тези четиридесет. Ами, ще си ги искаме, всички трябва да си ги искаме, защото де факто ние сме застанали в тази Комисия с ясното съзнание, че културата трябва да се развива, иначе оставаме пак назад. А това е най-важното нещо за една нация – не само сигурността, това е важно за самата нация. Тя няма как да се развива без култура. Така че, засега ще се въздържим и между първо и второ четене ще натискаме всички. Аз предполагам, че няма човек от Комисията, който няма да го иска това нещо. И да благодарим на господин Рашидов, защото той каза много истини.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Сега, колеги, тъй като днес наистина е чрезвичаен ден, има колеги, които трябва да бъдат и в друга комисия, в това число самият аз трябва да бъда в друга комисия, има представители на гилдиите, нали? Има. Предлагам следното: нека Комисията да гласува бюджета, а след това – аз поне, предполагам и някои колеги, ще останем да чуем представителите на гилдиите.
Нека да преминем към гласуването. Днес наистина денят е малко форсмажорен.
Колеги, трябва да направим две гласувания.
Едното гласуване е за бюджета, както знаете, на Висшия съдебен съвет. По традиция трябва да Ви кажа, че комисиите не го подкрепят, знаете защо. (Реплики.)
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Не, не директно го казвам, по традиция не се подкрепя и между първо и второ четене се водят вече преговори със съдебната система, защото те винаги искат прекалено, прекалено много. Нашите 40 милиона тук са смешна приказка в сравнение с това, което искат те.
Така че нека да преминем първо към гласуване на бюджета на Висшия съдебен съвет и след това вече конкретно за бюджета.
Чето го, тъй като за протокола трябва да се запише:

- По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“ да гласува този бюджет, моля да гласува със „за“.
„За“ – 0, „против“ – няма, „въздържали се“ – пълно единодушие от „въздържали се”.
Само обявете за протокола колко са и с тези, които ги броим също.
Седемнадесет – „въздържали се“.
И преминаваме, колеги, към втората изключително важна точка:
- По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“ да гласува с вдигане на ръка.
„За“ – 10, „против“ – 5, „въздържали се“ – 2. (Реплика от министър Вежди Рашидов.)
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Разбира се, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Много исках да си взема довиждане с Вас, тъй като аз имам основателни причини повече да не бъда министър. Това два пъти е в историята на Министерството на културата, малко е в повече, не искам да омръзвам на всички хора.
Само искам да Ви кажа, че много Ви благодаря, че работих в една много смислена Комисия. Да сте живи и здрави! Разбира се, няколко думи за себе си, защото никога не съм се представял пред Вас. Онова, което Вие знаете, напоследък човек има къса памет и помни само, което чува напоследък, е много лошо за мене, сигурно аз съм много лош човек.
В живота си към осем години преподавах в Художествената академия – изгониха ме, лош човек бях, невъзпитан човек. Може би ми направиха добро, влязох в ателието си. Цял живот не съм работил никаква държавна работа. За първи път работих държавна работа като министър и се опитах наистина да бъда един смислен човек, за да се себедокажа, може би и, разбира се, от уважение към всички, с които съм живял през целия си живот. Дойдох с много слава, разбира се, получих много неоснователни удари и огорчения. Разбира се, политиката е мръсна в мръсното си начало, но не е мръсно занятие. Мръсна е в душата на мръсника.
Разбира се, искам да се разделя с Вас. В последно време, знаете добре, бях крадец с хотели по Австрия, мошеник, синът ми работеше по фирми, пък крадохме, пък… Колеги, аз общо-взето съм обичан човек от българската държава. Съгласих се да стана министър на ГЕРБ. Не съм бил член на нито една партия в живота си, но нали знаете, като обикнеш колегите си, безпартийният член е по-опасен от комуниста с билет в джоба, нали така имаше една приказка. С прекрасни хора работих, лоялен министър бях на ГЕРБ, ще продължа да бъда лоялен. Все пак са един екип, с които работих, имах разбиране, подкрепа. Да са ми живи и здрави! Както Комисията – бяхте една прекрасна Комисия!
Колеги, всичко това, което беше лъжа, на моите години вече – на 65, целият живот ми мина да бъда честен и чист човек. Аз дойдох със слава тук и добра слава, и то много силна международна слава. Никога нищо не съм поискал от моята държава. Никога!
Деветдесет и първа година напуснах Съюз на художниците, бях шеф на контролно-ревизионна комисия, за да бъда свободен артист. Поисках десет години назад – ще го депозирам тук, да го имате, да знаете, че си отива един честен човек, аз така живях и така си отивам – десет години проверка на НАП. Излезе, защото ще съдя определени клеветници. 2009 г. – Сметна палата, ще Ви го депозирам. Кристален.
Бях наречен – Държавна сигурност, и този документ ще Ви го дам, никога не съм бил, не можах и това да стана. Би било хубаво, сега можех да бъда лидер на партия.
Ремонти на сгради, всичко – кои фирми, как са ремонтирали.
Одитите – минали всички видове одити, независимо че голям мерак имаше някой да бъда в затвора, не знам защо, сигурно ревност към таланта ми, ако не за друго.
Колеги, звания и титли. Никога не съм го казвал. И за да завършим по-весело, ще Ви разкажа нещо. Ще Ви ги предоставя – академик, почетен гражданин на София, почетен член на Италианската академия, член-кореспондент на Българската академия на науките. Това го правя за първи път в живота си, може да е смешно. – Почетен член, дори са ме приели след като напуснах Съюза на художниците, член на Парижкия есенен салон, член на Европейската академия и академик във Франция, Париж.
И още интересни неща има. Златен медал на Франция за изключителни заслуги към човешката общност, академик на Имперската академия на Русия, почетен член на „Кол арт“ във Венеция. Колеги, много има. И съм бил, забравих, 1985 г. член на АИАП към ЮНЕСКО – с черна брада много красиво момче, и още съм член на АИАП. Документи – Австрия, бонбони не съм купувал, официално исках от властите, официално получих.
Колеги, показвам Ви това, защото искам във Ваше лице да си отида като един честен човек. Който има претенции, има съд. Аз ще търся моите права в съда. Много исках навремето да правя портретите на другаря Живков, Людмила Живкова, Мара Малеева – те са прекрасни, но не ги даваха на всеки, много пари имаш, пък и аз гаджета отглеждах в „Ялта“. Нямаше, не съм ги правил аз. Демократ днес, със златна лъжичка в станциите на ЦК, само съм свалял 60 тона гипс на баща му на „Любен Каравелов“.
Моето творчество, ако има библиотека Народното събрание, Ви оставям засега тук едно скромно мое творчество какво съм правил – една книга от 1990 г. досега. Борил съм се за свободата на словото. Националната телевизия беше застрашена от мен, че казах, че е на държавен бюджет и едно младо момче: ти получаваш заплата, но какво да направим – такава е свободата… Когато „агнешките главички“ ги нямаше и нямаше платени протестъри, бил съм и протестър, затова Ви казвам, че 50% не съм бил спрямо българските политици. Между тях има отговорни, качествени хора, на които им благодаря. Оставям Ви ги.
Да сте ми живи и здрави! Прегръщам Ви! Работете за културата – много важна сфера за нацията, нищо общо с политиката няма, нищо общо. И много хубаво работихте досега. Нищо общо, касае самочувствието на всички ни. Това, че Пикасо е нарисувал гълъбчето не го прави по-малко важен за една Франция за идентичността. Е, комунист е бил, какво да го правим. Обичаме го.
Кой какъвто ще да бъде, единствените свещени неща са вяра, майка, религия и избор, свещено право и идеология. Свещено право на избор. Затова имам приятели сред БСП, имам приятели в СДС, имам приятели навсякъде. Е, не ме приехте за член никъде – и в ДПС дори. (Оживление. Смях.)
Живи и здрави да сте! (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Министър, от името на Комисията, предполагам всички ще се съгласят с мен, Ви благодарим за работата.
Искам да Ви кажа, че и в личен план, откакто съм председател на Комисията, работих перфектно с Вас и Министерството на културата. Лично аз ценя изключително много хора, които се борят за кауза, а в момента културата е кауза и за нея трябва да се води борба, защото без борба нищо не става. И тази борба ще продължи. Аз съм убеден, че всички колеги ще се борим, за да получим по-добър бюджет. Вие и Вашият екип направихте всичко възможно тази година – за 2017 г., културата да има наистина един достоен бюджет. Така че Ви благодаря. Ще помоля госпожа Соколова да продължим заседанието. Искам лично да си взема довиждане с Вас.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз също ще стана да Ви връча за Библиотеката малко култура.
ПРЕДС. ИРЕНА СОКОЛОВА: Така само след секундичка, в която желаещите да напуснат, ще напуснат и да дадем думата на колегите, които искат да вземат думата. Моля да седнат на микрофоните отпред. (Шум.)
Колеги, заповядайте на микрофоните, за да можете да изразите становище всички, които искате. Аз моля за по-бързо изтегляне и тишина. (Силен шум.)
Госпожо Янева, моля за малко извинение, докато се успокои средата малко. Колеги, ще помоля наистина за тишина и за предвидливост по отношение на това, че Комисията все пак продължава.
Госпожо Янева, заповядайте.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Благодаря.
За протокола – Снежана Янева, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация.
Аз какво да кажа в този момент? Май че нищо. Ние с госпожа Соколова сме говорили и тя познава моите изказвания, защитата на една кауза и може би в този момент би трябвало просто само заради протокола и ще бъда прекалено кратка, тъй като не виждам смисъл.
Аз напълно разбирам и благодаря, че останахте тук с нас, но това е просто невероятно. Как може да се случва? Министърът си тръгва, министърът не иска да чуе какво мислят гилдиите за неговия бюджет, даже, ако това е хубаво. И така се случва не за първа година. Да, аз съм имала няколко срещи с него, да, аз съм му обяснявала за какво става въпрос, да, първата ми среща беше да му кажа: „Абе, слушай, наборе, поне казвай и библиотеки, като казваш галерии и музеи, регионални дейности.“
Тук разпространихме едно становище на Българската библиотечно-информационна асоциация, а преди да си тръгна ще оставя и писмо, с което да Ви го връча официално. Съжалявам, че преди това не го бях дала.
Днес искам да кажа следните няколко думи.
През 2015 г. Латвия откри Председателството на Европейския съюз в новата сграда на националната си библиотека. Преди един месец латвийските обществени библиотеки получиха 15 млн. евро за технологично обновление. И защо, трябва да се запитаме ние, е това? Защото тези хора имат традиция. Никаква традиция ние нямаме вече в културата. Не можем да говорим за такава традиция. Двеста и четиридесет души, които гласуват против увеличен бюджет за културата!
Не знам колко служители в Министерството на културата, не знам колко служители в Министерството на финансите, мислят, че националната сигурност свършва до стената. Не, националната започва оттам. И аз действително много пъти съм слушала господин Рашидов, когато обяснява как центровете ще са велики, ние ще се представяме в чужбина, всичко това е много хубаво. Обаче какво представяме в чужбина? Представяме ли ние българския народ или представяме това, което са правили хората преди векове. Ще дойде време, след нас няма да има какво да кажат за нашето време, защото тук ще е една абсолютно неграмотна нация.
Аз пледирам и не казвам, че библиотеките са действително разковничето на всичко, но библиотеките, особено тези, които са в читалищата, останаха единствените огнища на действително култура, образование, близка до всеки български гражданин. Днес те изпълняват важни функции, свързани с дигиталното и социално включване – и това е национална сигурност. Ако нашият народ не може да осъществи това, ако ние не можем да помогнем на социално слабите да станат културни хора и да бъдат част от нашата нация, ние сме загубени, с това приключва националната сигурност.
Насърчават четенето и ученето през целия живот. Не могат всички пари да отиват само в Министерството на образованието, а там да ми казват – съжалявам, че това не е същата комисия, но бях страхотно поразена – висши кадри на Министерството на образованието: „Защо са ви училищни библиотеки, те децата и без това не четат.“
В този смисъл: защо са ни училища, ако те и без това не ходят на училище, нали?! Те имат функцията за достъп и популяризиране на културното наследство. Да, ние ще имаме добри автори, но кой ще ги чете? В Париж ли ще ги четат, или трябва нашите деца да могат да ги прочетат?
Подценяването на ролята на обществените библиотеки и произтичащото от това системно недофинансиране не позволяват пълноценното изпълнение на всички тези функции.
Госпожа Бояджиева спомена моята таблица. Аз обаче искам да кажа, че тя даже е по-страшна, когато я разказвам аз.
През 2008 г. държавата е отделила по 30 стотинки на жител на България за закупуване за попълване фондовете на библиотеките по Програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. И какво става след това? 2009 г. – няма, 2010 г. – няма, 2011 г. – по 10 ст., 2012 г. – по 15 ст., след голяма борба, 2013 г. – няма нито една, 2014 г. и 2015 г. – 32 ст. 2016 г. – нямаме още пари, 2017 г. – никой не мисли по въпроса.
В същото време възрастните хора на село събират по един лев от тези малки пенсии, които имат, за да могат да купят книги, за да могат децата в селото да четат. И това се нарича, какво се нарича?! Аз вече нямам думи! Не мога да си позволя тук ние да говорим колко сме велики по света. Не сме велики!
Имахме шанса да поканим Международната федерация на библиотечните асоциации, има конференция в България. Ние се събрахме и какво решихме, че нямаме какво да покажем, че нас ни е срам. Нищо, че ходим и казваме колко е велика страната. Нищо, че имаме приятели навсякъде. Нямаме титлите на министър Рашидов, но имаме хора, които са с приятели с много високи титли и високи положения. Разберете, така повече не може!
Аз не мога да разбера и аз вече не знам към кого да се обърна, може би този параграф да Ви го оставя на Вас да се обърнете с него, защото той е един въпрос към държавните мъже, нали така е изразът, и жени, разбира се, дали някой може да потвърди пред всички нас тук, в тази зала, че знанието и грамотността не са приоритет за нашата нация, че той не подкрепя приоритетите като ученето през целия живот, социалното и дигитално включване, че подкрепя бюджет, в който няма и стотинка за дейността на библиотеките, които в днешно време могат успешно да подпомагат държавата в изпълнението на тези важни за страната ни задачи. Там работят едни хора, които получават – и аз благодаря, че миналата година все пак успяхме малко с усилията на хората от Народното събрание да увеличим заплатите, но тази година отново няма никакво увеличение.
Тези хора, те какво да направят? Те нямат пари за дейност, ние им казваме колко са велики библиотеките в чужбина, искаме да правят като тях. Те работят по 10 часа, ако не по 12 и получават същите такива скромни заплати, каквито са получавали или които получават най-ниско заплатените в страната, защото повече пари няма. Вярно, някъде може да има, някъде, но общото е това.
Аз разбирам, че трябва да има реформа. Шест години след приемането на Закона за обществените библиотеки с голям натиск и с усилията на Библиотечната асоциация подготвихме и приехме Стандарт за библиотечно-информационно обслужване. За да започне тази реформа, трябват 10 млн. лв.
И аз пледирам тези пари да бъдат намерени – не някога, не утре, не вдругиден – ние ги чакаме вече шест години. Защото така, както продължаваме, преди две години аз казах: хората си планират затворите според това колко неграмотен е народът. Сега казвам: народът вече е много неграмотен.
Стигнахме до положение да започнем да строим затвори. Това е опасно. Това е опасно и с тази реч аз не искам да кажа, че искам само пари. Искам да Ви помоля да пренесете в залата тревожността не само на тази гилдия, а на седем милиона български граждани, който, хайде, ако три от тях имат пари да си купят книги, другите не могат да прочетат нито една книга през годината. Това е жестоко. Библиотеките не са предприятия, те не са културна индустрия, те са въпрос за социално равенство.
Ние тук с колежката от Столична библиотека винаги си говорим и аз казвам, че не може библиотеката да има такса читателска карта, даже ако тя е един лев. Не може! Защото това е непозволено.
Не мога да благодаря за трите милиарда. Никой не може да повярва, че при три милиарда в държавния бюджет ние нямаме по един лев на човек от населението да дадем, за да могат възрастните хора да прочетат един вестник, децата да имат книги, социално слабите да могат да отидат в библиотеката да почетат. Хайде сега, да речем, има някакви компютри, утре ще трябва и компютрите да се сменят. Това не е лош бюджет, това не е мисъл за държавата! Съжалявам много, но повече от това не мога да кажа.
Утре ние искаме да започнем Председателството – 2018-а, на Европейския съюз. Какво Председателство, какви пет лева, се казва в жаргона?! С този неграмотен народ ние кого ще излъжем, че имаме елит от 10 000 човека, който може да чете и пише ли?! Председателство?!
От името на Колегията искам само да заявя, че ние ще започнем петиция за подкрепа на българските библиотеки. Надявам се тя да е успешна и с тази петиция в това Народно събрание, в следващото, в Европейски съюз. Европейският съюз говори за ролята на обществените библиотеки. Европейските депутати ни подкрепят. Двеста и четиридесет депутати ще гласуват утре бюджет за културата, в който няма пари за българските библиотеки. Ами аз сигурно трябваше да стана права, за да може министърът да види, че съм тук, да каже думата „библиотека“.
Не е честно към българските граждани! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо, отношение ще вземем ли, или…
Аз мога да кажа две думи.
Това всичко, което го казвате, е абсолютно вярно. Аз самият преди няколко месеца – преди два месеца бях в, както се казва, лицето на българските библиотеки – Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Трябва да Ви кажа, че тази красива фасада, която е отвън, вътре като се влезе в хранилищата е потресаващо. Целият покрив на библиотеката тече. Девет милиона книги са изложени вътре в хранилищата, тече върху самите книги. Аз отидох, точно пък се случих след дъжд, и се вижда как капе от тавана върху самите книги. Поради липса на места, където да се слагат, ги слагат на пода. А да не говоря, че най-безценните екземпляри, където са ръкописи от X век, от времето на Симеон Велики още, са в бивша баня. Съхраняват ги в бивша баня без абсолютно никакви условия за съхраняване на тези безценни екземпляри. Сложили са един климатик, колкото там да проветрява въздуха, повтарям, това са ръкописи от X-XII век, от XVI-XVII век.
Така че в това отношение аз съм убеден, че с колегите наистина – видяхте Финансово министерство, в никакъв случай не тръгвам да обвинявам Финансово министерство, но ние ще се опитаме да си свършим работата между първо и второ четене и да получим това прословуто увеличение от поне 40 милиона, за да може малко от малко да се получат пари и за библиотеките.
В разчета на Министерството на културата са предвидени такива средства, да знаете. От тези 56 милиона, които имахме, неформални разговори с Министерството на финансите, първо, искахме седемдесет и два, след това те обясниха, че тези пари просто не могат да ги намерят и договорката беше да получим 56 милиона. От тези 56 милиона наистина, ако видите, разчетите на Министерството на културата, има не много, но за първи път се предвиждаха пари и за библиотеки, и читалища, и така нататък. В един момент видяхте ситуацията каква се получи. Дават 14 милиона, от които ние имаме дефицит в Министерството – единадесет. На практика нищо не дават, в сравнение с Бюджет 2016.
Затова Ви казвам, че чукате на отворена врата и ние наистина, без разлика от партии, ще водим много сериозен диалог между двете четения на бюджета специално за вдигане на тези пари.
Повтарям Ви още веднъж, аз съм правил бюджети и то на не малки суми, все пак вторият по големина град е сериозна институция. Четиридесет и два, четиридесет и три милиона за мощта на една държава, колкото и да е в затруднено положение, още оттук Ви го казвам, че това са несъществени средства за една държава. Тя винаги може да ги намери тези пари – винаги, при положение че имаме резерв 3 милиарда.
Така че категорично ще срещнете нашата подкрепа и съм убеден, че няма и да остана сам в тази борба – всички колеги, от всички партии ще ме подкрепят. (Шум и реплики.)
ЮЛИЯ ЦИНЗОВА: Госпожо Соколова, Юлия Цинзова, директор на Столична библиотека.
Ще бъда съвършено кратка след много емоционалното изказване на госпожа Янева.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: При тази ситуация няма как да не бъде.
ЮЛИЯ ЦИНЗОВА: Именно, просто няма какво да се допълни, но все пак бих искала в моето изказване малко по-друг аспект по проблемите на библиотеките и то свързан специално с финансирането на библиотеките.
Столична библиотека миналата година има 500 000, половин милион раздадени книги. Четиридесет хиляди читатели, над четиридесет ще станат – четиридесет и две сигурно до нова година. Така че за разлика от много други библиотеки в страната ние имаме увеличение и на раздадени книги и на читатели, и страшно много културни инициативи, 500 000 посещения, при това безплатни читателски карти за деца, безплатни за възрастни и осем лева – в столицата, читателска карта, най-ниската, за другите читатели.
В същото време субсидиите, които получава Столична библиотека са същите, са на някакъв принцип субсидирана бройка или как е там точно. Миналата година получихме от Програмата за книгата 1600 лв. плюс 400 наши, както и библиотеките Видим, Лом и така нататък.
В момента имаме дигитален център по две международни програми с четири скенера, най-големият. Качихме, имаме сайт вече, на най-голямата дигитална платформа на 13 български класици с 206 000 дигитални копия – ръкописи, предмети, библиография и всичко това. Затова ние нямаме средства. Добре, скенерите са по програмата, сървъри няма, бекъпи няма, няма средства за хора, които да работят, да правят софтуер, да работят на тези сървъри, след това на тези скенери. Ние имаме сега възможност за една мощна дигитализация с този дигитален център, нямаме възможност с тези средства, с тези бройки, а ние нямаме и бройки съответно.
И най-важното: докога? Дайте нов начин на финансиране. Ние не сме съгласни по този начин да се разпределят средствата.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Само ще Ви кажа, госпожо, софтуерът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Марибор, Словения.
ЮЛИЯ ЦИНЗОВА: Зная.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Значи, разбирате. Поради простата причина, че това е абсурдно, че няма възможност да бъде финансирано. Това е абсурдно! Това касае национална сигурност.
ЮЛИЯ ЦИНЗОВА: Така е.
Тази платформа, която всъщност прави бенефициентът и Института по литература, е на нашия сървър, защото те също нямат възможност. Много проблеми. Голяма част от тях са на гилдията също.
Ние не отричаме тук нашата огромна роля. Аз мисля, че гилдията има огромни проблеми в това да координира своите дейности и да направи така, че не всички да дигитализират, не всички да дигитализират всичко, не всички да правят всичко. Има такъв проблем в самата гилдията, но мисля, че най-големият проблем е финансирането на културата.
И този начин от тук нататък повече, каквото Финансовото министерство определи и след това да искаме тук някакви допълнителни средства с огромни усилия всички ние и с протести, това е абсурдно. И ние ще помагаме в определянето на методиката за финансиране.

ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви много.
Аз предлагам да преминем към закриване на днешното заседание. Благодаря.



(Закрито в 13,10 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Славчо Атанасов


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена Соколова



Стенограф:
Красимира Коева


Списък на присъствали на 15.11.2016 г.

Министерство на културата
Вежди Рашидов министър
Бони Петрунова заместник-министър
Боил Банов заместник-министър
Стоян Стоянов главен секретар
Маргарита Васева директор на дирекция „Бюджет и финансово счетоводни дейности"



Министерство на финансите
Росица Спасова началник отдел в дирекция „Държавни разходи”
Евгения Петкова държавен експерт в дирекция „Финанси на общините”


Българска телеграфна агенция
Борислав Чалъков зам.-генерален директор
Уляна Пръмова
Данчо Антонов финансов директор


Съвет за електронни медии
Мария Стоянова председател
София Владимирова член на СЕМ
Розита Еленова член на СЕМ
Бетина Жотева член на СЕМ
Иво Атанасов член на СЕМ
Спаска Янева началник отдел „Финанси”


Българско национално радио
Александър Велев генерален директор
Виктор Серафимов член на УС на БНР
Ирена Манчева директор на Финансова дирекция

Българска национална телевизия
Вяра Анкова генерален директор
Десислава Преображенска член на УС на БНР
Геновева Момчева член на УС на БНР
Маргарита Николова финансов директор


Българска библиотечно-информационна асоциация
Снежана Янева

Асоциация Българска книга
Веселин Тодоров председател на УС
Жаклин Вагенщайн зам.-председател на УС
Василка Ванчева издателство „Емас”
Дамян Яков издателство „Дамян Яков”
Димитър Илиев издателство „Шамбала”

КНСБ
Иван Иванов
Пеньо Пирозов
Зоя Никова

Музикаутор
Иван Димитров
Стоян Стоянов

ЕАЗИПА
Здравка Сиракова
Виолета Георгиева

Столична библиотека
Юлия Цинзова
Здравка Шейрето
Елисавета Шапкарева


Движение Защита на гражданите и държавата
Петьо Хаджиев
Пламен Генов