1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г.

---

На 10 януари 2017 г. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите, което протече при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г.
Списък с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.


Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от господин Славчо Атанасов – председател на Комисията.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, откривам извънредното заседанието на Комисията.
Точка първа: Промени в Закона за радиото и телевизията –имаме три наказателни процедури от Европейската комисия. Никой не може да каже още колко работа остава на парламента. Поради тази причина е днешното извънредно заседание, за да може Законът за радиото и телевизията, докато действа този парламент, да премине на второ четене и най-после да излезем от абсурдната ситуация – от 2011 г. е първото предупредително писмо на Европейската комисия за промените в Закона за радиото и телевизията.
Налице е кворум.
Съгласно предварително обявения дневен ред на заседанието са предвидени следните точки:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се.
От Министерството на културата присъстват доц. д-р. Бони Петрунова – зам.-министър, Миглена Кацарова – главен юрисконсулт, Людмила Харизанова – главен юрисконсулт.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет, има постъпили предложения от народния представител Славчо Атанасов.
Работния доклад с предложенията Ви е изпратен на сайта на Комисията.
Преминаваме към обсъждане за второ гласуване на Законопроекта.
Гласуваме наименованието на Закона.
Който е съгласен, да гласува.
Против и въздържали се няма. Приема се с пълно единодушие.
По § 1 е постъпило предложение – в ал. 4, т. 1, думите „сериозно“ и „тежко“ да се заменят със „съществено“ и „грубо“.
Правим това, защото Законът за радиото и телевизията ползва точно тези понятия.
Моля да гласуваме това предложение.
Който е за, моля да гласува:
Против и въздържали се няма. Пълно единодушие.
Гласуваме и текста на вносителя заедно с вече приетото предложение.
Който е за, моля да гласува: против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Колеги, ще направя процедурно предложение за размяна на точките и да започнем с втора точка, където има обсъждане и дебати.
Който е съгласен да разменим точките, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Точка втора:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СТАРИТЕ СТОЛИЦИ НА БЪЛГАРИЯ, № 654-01-139.
Вносители: Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г.
По Законопроекта са поискани становища от Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Министерството на финансите.
Становището на Министерството на културата Ви е изпратено.
Ще дам думата на един от вносителите да представи Законопроекта, след това ще дам думата и на представители на Министерството на културата. Становището е писмено, но тук неслучайно е и заместник-министър Петрунова, за да каже няколко думи по този Законопроект.
Господин Иванов, може да представите Законопроекта.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
За много години на всички колеги! Да сме живи и здрави, и да работим със сърце за България!
Един от вносителите съм на Законопроекта за старите столици на България. Голяма част от вносителите решихме, че като се каже исторически столици в чисто исторически план започва дебат: кои са тези исторически столици?
От една страна „старите столици“ изглежда по-разтегливо понятие, от друга страна, дава възможност да се включат и някои други градове, в случая Видин. По принцип става въпрос за особен Закон за устройство на важни територии в държавата. Смятаме, че е нужен такъв закон, защото знаем какво е състоянието на културно-историческото и архитектурното наследство, най-вече в нашите стари столици – Видин, Плиска, Преслав и Велико Търново.
Смятаме, че има нужда от специализиран закон. Между другото, досега в държавата има два такива закона. Единият, за устройство на Черноморската територия, другият – за устройство на столицата, на Столична община. Това показва, че държавата има специално отношение към териториите, ключови за развитие на определени сектори.
В Четиридесет и второто Народно събрание е имало идея за такъв Законопроект. Времето не е стигнало. Показателно е, че тук, към края на работата на парламента въпросът се повдига пак. Уверявам Ви, че обектът, който третира Законопроектът е изключително важен и сериозен и трябва да се отнесем с необходимата сериозност към тази тема.
Законопроектът има своята дълбока политическа философия. Сега го обсъждаме на първо четене и в голяма степен коментираме неговата концептуалност, насока, приоритетност като цяло философията на Законопроекта.
Всички знаем какво е състоянието, първо, на културно-историческото наследство.
На второ място, какво е състоянието и дереджето на Северна България в сравнение с Южна. Инвестициите за, ще използвам историческия термин „Източна Румелия“, са многократно повече отколкото в „Княжество България“.
Дискретният подтекст на Законопроекта е през връзката, която се прави между Видин, Велико Търново, Плиска, Преслав, с възможността да се изграждат общи туристически маршрути, да се изработват общи стратегии за развитие, стратегически устройствени планове, да се създават структури, специализирани структурни звена за управление на историческото селище, защото тук става въпрос за архитектурните резервати и за историческите селища, които са в тези градове. Не става въпрос за цялото устройство на територията.
Също така изграждане на обществени съвети. Законът третира начина, по който ще се бюджетират тези планове. Дава се възможност да се създаде към общината специална сметка, където реално да се управляват постъпилите средства от различните пера, които могат да бъдат свързани с отдаване на концесия, с участие в европейски проекти, дарения – знаем, във Велико Търново Трапезица беше реконструирана с дарение от чуждестранен фонд.
Смятам, че е настъпило времето наистина държавата да се опита да концентрира вниманието си към обособените исторически части от нашите стари столици, така че да можем да ги възстановяваме по много по-адекватен начин и, от друга страна – ще използвам думата „експлоатираме“, или по-скоро управляваме по много по-ефективен и свързан с допълнителни ресурси за съответните общини мотив.
Имаме становище на Националното сдружение на общините на Република България, което абсолютно категорично подкрепя Законопроекта и смятат, че от гледна точка на местното самоуправление това е изключително добър Законопроект.
Не на последно място ще кажа, уважаеми колеги, тъй като очаквам всички парламентарни групи да го подкрепят – представители от почти всички парламентарни групи: Патриотичен фронт, Реформаторски блок, БСП, ГЕРБ. Смятам, че когато гласуваме необходимостта от закон на философско, на концептуално ниво трябва да го подкрепим. Действително става дума за фокусиране върху проблемите на нашите исторически столици.
Няма държава, която уважава себе си, да не отделя специално внимание на архитектурните си части. Отделен е въпросът, че имаме и Закон за културното наследство. Най-вероятно управлението на тези територии се трактова и от други законопроекти.
Нямам съмнение, че някои части от Законопроекта трябва да бъдат изчистени между първо и второ четене, за което съм категорично за, дебат и експертна аргументация.
Призовавам Ви да подкрепим Законопроекта на първо четене, с което да проявим воля за работа по тази тема.
Законопроектът има пет глави. Става въпрос за целите, за структурите на управление, които се визират в Законопроекта, за финансирането. Като народен представител проведох публичен форум в Велико Търново. Присъстваха много заинтересовани страни – общината, архитекти, инженери, туристически дружества. Всички категорично застанаха зад необходимостта от такъв Законопроект.
Това е като цяло. Надявам се на силна подкрепа.Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Иванов.
Преди да направим изказванията, нека дадем думата на заместник-министър Петрунова за становище на Министерството на културата по Законопроекта.
Заповядайте.
Доц.д-р БОНИ ПЕТРУНОВА: Благодаря, господин Председателю.
Първо, за много години, тъй като най-вероятно това ни е последната среща в този мандат. Още веднъж да повторя, че като нов човек в политиката, съм приятно впечатлена и мога да кажа, че едно от най-уютните места, на които съм се чувствала, беше Комисията по култура.
Независимо че имаме различни гледни точки, различни политики за решаване на проблеми, мисля че ни обединяваше това, че всички милеем за българската култура и културно наследство.
Имате становището на Министерството на културата. Много се надявам, че сте се запознали подробно с него, затова ще се опитам да обобщя по-важните моменти.
Първо, не се съмняваме в добрите намерения, с които е изработен Законопроектът. За съжаление, с добрите намерения не се изчерпва всичко.
Ще се спра на няколко основни пункта. Единият е, че при реализирането на намеренията, заложени в петте точки, се използват законодателни механизми, които и в момента съществуват в нашето законодателство. На практика всичко, което е обяснено, как се процедира по отношение на паметниците на културата, съществува и в момента.
Каква е съществената разлика, която, предполагам, всички сте уловили? Дават се много повече правомощия на местните структури. Такова нещо съществува и в момента. Всяка община може да кандидатства и да сключи договор с Министерството на културата за стопанисване на който и да е паметник – законът го позволява, в срок от 10 години и да направи чудеса с неговото управление, да направи стратегия по отношение на неговото опазване и така нататък. За съжаление, тази практика няма положителни резултати.
Най-често общините кандидатстват за стопанисване на определени паметници, когато трябва да се кандидатства по европейски проекти, и след като си изчерпат средствата по съответния проект, така наречената „устойчивост на проекта“ или това, с което трябва да продължи неговото поддържане, се прекратява. Често имаме случаи, единият е с община Видин, който точно на три пъти преди този мандат е взимал и отново е връщал крепостта „Баба Вида“ на Министерството на културата, респективно на държавата. Сами разбирате какво Ви подсказва това нещо.
Много важно е да се знае, че при сега регламентираното финансиране, тъй като един от основните проблеми е начинът, по който ще се финансира цялата програма, ако бъде приета и утвърдена като закон, в момента източниците на финансиране са абсолютно същите, каквито се оказани в т. 4 на този Законопроект – държавният бюджет, общинските бюджети, възможностите за кандидатстване по различни програми. Тук възникват много сериозни въпроси. Едно от постиженията на нашето направление в министерството беше, че успяхме да създадем много стройна система за конкурсен принцип за кандидатстване, макар и малкото средства, които държавният бюджет отпуска за провеждане на археологически проучвания и на консервационно реставрационни дейности по недвижимите културни ценности.
В тази наредба са обособени три големи групи недвижими културни ценности, като принципът на тяхното обособяване е строго научен и обхваща всички страни, всички посоки. В първа група влизат и старите български столици, разбира се, там влизат и големите римски градове, и големите праисторически обекти.
Втората група са от национално и местно значение и в третата група – да не обяснявам, всичко го има на сайта.
Ако сега обособим нова група само от стари български столици, тя ще провокира твърде много спорове и в историческата наука, и по отношение на това кой ще се определи. Да предположим, че новоприетата структура заработи добре. Повярвайте ми, един куп общини ще поискат да докажат, че техните градове или недвижими културни ценности са били стари столици на България. Веднага мога да Ви кажа няколко, които не са предвидени в този Законопроект – Кюстендил,знаете, че Велбъжд е столица на едно деспотство, Калиакра – столица на „Добруджанското деспотство“. За Охрид няма да споменавам, тъй като вносителите са се ограничили само с това, което е на днешната българска територия.
Какво ще направим със столиците на тракийските владетели – със Севтополис и с Кабиле? По отношение на термина трябва да разгледаме и друга важна особеност – сегашният обхват на резерватите, давам Ви за пример Търново, „Момина крепост“ въобще не влиза в старата българска столица. „Момина крепост“ е античната крепост на Търново. Същото касае „Баба Вида“, „Плиска“ и „Преслав“. Тук има по-големи специалисти от мен, няма да се простирам там. Искам да Ви кажа само че терминът „резерват“ обхваща всички културни останки, цялата агломерация, което фактически прецизира термина, докато терминът „стара българска столица“ е спорен, податлив на всякакви внушения, промени и така нататък. Така че искам сериозно да се помисли по този въпрос. Той е обособен на историко субективен принцип, разбира се, това ще породи много спорове и недоразумения.
Отново се връщам на финансирането.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Госпожо Петрунова, чели сме становището на Министерството на културата.
Доц.д-р БОНИ ПЕТРУНОВА: Ще кажа само това, което не написахме в становището.
Основният проблем на културното ни наследство е да се намери начин за по-добро финансиране на всички. Когато се изкара приоритетна група, която ще трябва да се финансира с малкото средства, с които досега финансираме всички останали паметници, повярвайте ми, това няма да доведе до благоприятно влияние, а до конфликт.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрунова.
Становището на Министерството на културата е отрицателно.
Други изказвания?
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не може да се означава, както каза госпожа Петрунова, „стари български столици“ и не може да се означава – в ал. 1 са изброени тези столици. Когато правим законодателство, имаме специална терминология от законите, свързани с тази материя.
В Закона за културното наследство Плиска е НИАР „Плиска“ (Национален историко археологически резерват „Плиска“) и той не може да бъде означаван по никакъв друг начин. НИАР „Велики Преслав“ – не може да бъде означаван по друг начин в Законопроекта. Експертите, които са писали Закона, дори не са наясно с териториалната структура.
Първо, град Плиска, община Каспичан, област Шумен и реалностите на околния град Плиска, включващ вътрешен град Голяма Базилика, външен град – приходяща територия. Територията на Голямата Базилика е актувана като собственост на община Нови Пазар и не е Каспичанска община. По-голямата част от външния град също е на територията на община Нови Пазар. Как това нещо ще бъде обединено, как ще се деактува? Впрочем актуването като собственост на тази територия е антиконституционен акт по принцип, защото в целия Закон се казва, че тези паметници са публично-държавна собственост. Не са! Археологическите резервати са изключителна държавна собственост и не може да бъде казвано по този начин в такъв Законопроект.
Има и едни общи позиции, които са в Закона за културното наследство и в тази връзка споменавам нещо, което съм споменавал и друг път пред Комисията.
Уважаеми колеги, в Министерството на културата има план за развитие на културния туризъм в България, разработен преди десет години от специалисти на италианската провинция Емилия-Романя, с консултация на български учени – бил съм един от консултантите, приет е от Министерството и от Министерския съвет. На практика този план е стратегия за културното наследство, разписано абсолютно всичко и няма нужда тук да се обяснява какви стратегии и така нататък. Това трябва да се вземе и да се приложи и към националните резервати, които са включени вътре с отделни клаузи.
Винаги съм бил за специален закон за старите български столици, само че той не може да бъде общ. Защо? Защото „Плиска“ се намира в голото поле и там няма никаква съвременна агломерация и тя е на километри от град Плиска и на още повече километри от град Каспичан. Управлява се от държавна структура – регионално историческия музей в Шумен.
Ще Ви кажа как тя се управлява, защото това, което в момента се предлага, на практика е вече предложено. Националният резерват „Велики Преслав“ заедно със столицата и музея на „Велики Преслав“ се е управлявала повече от десетилетия от община Велики Преслав. Резултатите може да види всеки, който посети резервата. Резерват „Плиска“, който е почистен и има приличен вид с градинките му, с всичко каквото трябва, има още да се желае, но това го прави регионалният музей с цялата си организация, докато оттатък е това, което турците наричат „деингерлик“ – пустош. Там е почистено само около разкопаните сгради, около крепостната стена, а в селището долу, където са манастирите, комплексите, болярските, всичко, не личи къде има паметник, защото общината няма ресурс, защото тогавашният изключително енергичен, агресивен кмет обиколи всички министерства, обиколи Министерския съвет, ходи, разправя се и накрая му го дадоха. И като му го дадоха, ето го резултата.
В този Законопроект няма национални институции. Споменато е само едно единствено министерство и министър. Тук има: Съюз на архитектите в България – няма оценка, няма нищо. Тук има НАИМ БАН, това което по закон прави същественото проучване, без което изобщо не може да съществува един резерват. Институтът, който се занимава с консервация и реставрация е Националният институт за опазване на недвижимото културно наследство. Къде са подразделенията и клоновете на международната организация за опазване на културното наследство към Организацията на обединените нации, къде са те? Къде е археологическата карта на България, в която много от тук формулираните неща са вътре? В общината трябва да има списък, да си имат регистър на всичките паметници. Този регистър отдавна е направен с държавни пари и се попълва постоянно, има държавна организация. Какъв регистър ще правим?
Най-после, да Ви кажа, тук непрекъснато се пледира с термин, който се казва „местни музеи“. Какви местни музеи? Такова нещо в правния мир на културата няма. Има музейна сбирка, има общински музей, има регионален музей, има национален музей. Друго няма! Кой музей е местен? Къде е мнението на всички тези организации? Те трябва да имат мнение по този Законопроект. Къде е мнението на регионалните музеи? Най-важното нещо са регионалните музеи, които са мостовете от Министерството на културата към общината, които работят заедно с общините. Те каква роля имат? Ще Ви кажа каква: регионалният музей във Велико Търново курира целия резерват, регионалният музей в Шумен курира само „Плиска“, а „Велики Преслав“ курира общината. Нямам нищо против общината да участва активно, да й се възлага и прочие, но това трябва да бъде направено със закон за всеки резерват отделно или по договор, и да бъде разписано кой какво прави, кой какво дава, и кой какво взема. Не може държавата да дава, държавата да субсидира проучване, консервация, реставрация, опазване, впрочем проучването в този Закон е споменато само на едно място, а общината да къса билетчетата. Това не е възможно. Това няма как да стане!
Разбирам, че общините, които са затруднени, примерно Каспичанската община много иска да получава някакви приходи от резервата „Плиска“, само че приходите в резервата „Плиска“ са само половината от разходите, тоест това не може да бъде печелившо. Може да се разработи такъв Закон, но затова трябва консултации, експертна оценка, експерти и прочие. Мисля, че това нещо не може да бъде прието.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря.
Аз също ще взема отношение, преди да преминем към гласуване, разбира се, ако няма други желаещи.
Упълномощен съм от моята парламентарна група да подкрепя този Законопроект на първо четене. Като прегледах сериозно нещата виждам, че между първо и второ четене има много работа, за да излезе достоен закон за парламента.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо заместник-министър, гости! Ще бъда съвсем кратък. Искам да допълня професора, че липсва становище на Сдружението на общините. (Реплики.)Ако го има, не съм го видял.
От Министерството на регионалното развитие няма, от Министерството на финансите – също. Не знам къде сте видели становището на общините, ще се запозная. Казвате има го, не съм го видял, не съм запознат с него.
Притеснява ме друго – грубото нарушаване на Правилника за работата на Народното събрание. Не знам какъв парламент сме и какъв пример даваме на гражданите в България, след като ние не спазваме основния закон в държавата, ние, които правим законите. Как може да започне заседание без кворум? Много интересно ми е! Това беше по времето на предишното Народно събрание, когато тогавашният председател и заместник-председател на Народното събрание ни брояха като овце в залата и казваха: „Има кворум“, без да искат гласуване, без да искат начин на регистрация. Тук се получава нещо подобно – започва заседанието, без кворум. Не знам! Председателят да си прави сметка.
Притеснява ме, след като чух и професора, ние сме говорили по тези теми, практиката показва, че винаги към края на един мандат се прокарват неща, които са с много съмнителен характер. Не говоря само за този Закон. Ако се върнете назад и при други правителства и парламенти, в последните заседания се гласуват неща, които никога не биха се гласували. Най-малкото, мога да заподозря вносителите в популизъм. Затова няма как да подкрепим Законопроекта.
Господин Председател, Вие казвате, че ще го подкрепите на първо четене. Второ четене за една седмица ли ще стане? Не виждам как ще стане. Не знам защо толкова много се настоява да се приеме закон на две, на три, след като има толкова много неща, които, първо, трябва да се изяснят и второ, да се прецизират. Затова няма как да подкрепим това. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Други изказвания?
Колеги, както виждате, не сме подложили на гласуване нито първа, нито втора точка. Имаше уверенията на член на Комисията, че всеки момент пристига в залата. Доверих се на това и започнахме дебатите. Нямаше гласуване нито по първа, нито по втора точка.
Що се отнася до извънредното заседание на Комисията, става въпрос за точка първа, която е изключително важна. По тази точка имаме три наказателни процедури от Европейската комисия и точно тази точка е причината за днешното извънредно заседание. Не съм предвидил, че на 10 януари ще има толкова тежка метеорологична обстановка.
По втора точка – винаги съм се отнасял коректно към всеки от членовете на Комисията и всеки, който е предлагал да вкараме в дневния ред дадена точка, съм се съгласявал.
За днешното извънредно заседание трябваше да има единствена точка – Законът за радиото и телевизията, защото сме в сериозни наказателни процедури и се надявам най-после да гласуваме промените в Закона, забележете, първото наказателно писмо е от 2011 г. Имаме три наказателни писма от Европейската комисия по точка първа.
Ако Вие не бяхте дошли в Комисията, щях да прекратя заседанието и щях да назнача извънредна комисия утре в почивката, за да гласуваме поне първа точка.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Велчев, не смятам, че има нещо популистко в този Закон и не смятам, че времето, в което е внесен, между другото, сред вносителите има и колега от Вашата парламентарна група. Тук става въпрос за отговорност, която народните представители от съответните региони имаме към териториите, свързани с културно-историческото наследство.
Законопроектът беше предвиден да бъде внесен още преди четири месеца. По молба на Вашия председател на парламентарната група не беше внесен, за да не бъде използван предизборно. Няма нищо странно, че го внасяме.
Що се отнася до забележката, че има много неща, които трябва да бъдат доизпипани експертно, смятам, че Законопроектът е нужен точно за стари и исторически столици, защото действително, казах го и в мотивацията ми, донякъде те са и визитката на Северна България – знаем колко инвестиции има в Северна България в сравнение с Южна България. Хората там искат да видят реално нещо конкретно, което се прави.
Съгласен съм и с проф. Станилов. Ние имаме всички тези структури, но какво от това? Вие да виждате някакво развитие, някаква промяна? Смятам, че трябва да направим нещо по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Има ли други изказвания? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за старите столици на България, № 654-01-139, внесен от Димитър Делчев и група народни представители на 9 декември 2016 г.
Който е за, моля да гласува. „За“ е Мариана Бояджиева.
Гласували: за – 4, против – 4, въздържали се – 4.
Не се приема.
Преминаваме към следващата точка:
Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.
Започваме с наименованието на Закона.
Колеги, по Законопроекта има постъпили предложения от народния представител Славчо Атанасов.
Работният доклад с предложенията Ви е изпратен и публикуван на интернет страницата на Комисията.
Преминаваме към обсъждане на второто гласуване на Законопроекта.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 – постъпило е предложение в ал. 4, т. 1 думите „сериозно“ и „тежко“ да се заменят със „съществено“ и „грубо“.
Аргументът е Законът за радио и телевизия ползва тези понятия.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме и текста на вносителя заедно с приетото предложение.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 2 – предложение за отпадане на параграфа, тъй като чл. 116 е отменен от Закона за електронните съобщения, който е обнародван в ДВ в бр. 103 от 2016 г.
Гласуваме предложението за отпадането – Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението за преномерация на § 3, заедно с текста на вносителя.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме предложението по Заключителните разпоредби и § 4, тъй като са свързани.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 5 – предложението е правно-техническо. Предлагам да го гласуваме заедно с текста на вносителя.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред на днешното заседание.
Благодаря Ви за свършената работа и най-вече за този Закон, за който много години получаваме наказателни процедури.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16, 30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЧО АТАНАСОВ