Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
04/12/2014
Законопроект за държавния бюджет на Република България 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
ПРОТОКОЛ
№ 1
Днес, 4 декември 2014 г., в зала 134 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Списъци на присъстващите народни представители – членове на комисията и на гостите се прилагат.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., за първо гласуване.
2. Разни.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Добър ден, колеги. Имаме вече кворум и можем да започнем работа. Първото заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите беше предвидено за работно такова, за да приемем правилника, но стеклите се обстоятелства наложиха да го направим редовно, за да приемем бюджета.
На заседанието присъстват членове на комисията, народни представители и госпожа Евгения Орлова, която е главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, госпожа Лиляна Арсова, главен експерт в отдел „Интеграция на хората с увреждания“ в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Костадина Пергелова – началник отдел „Интеграция на хората с увреждания“ в същото министерство. Присъстват и представители на неправителствените организации. Госпожа Мария Асими - сдружение „Асоциация за балканско сътрудничество“, която е заявила участие, но не знам причината за отсъствието. Господин Ангел Славчев – няма го и него – сдружение „Граждански контрол“ представлява. И Светозар Съев – и него го няма. Той е от сдружение „Движение за пълна заетост и неговата стабилност“.
САШО РАДЕВ: Представител съм на Обединените пенсионерски съюзи – Съюз на пенсионерите…
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., за първо гласуване
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Давам думата на госпожа Орлова да представи Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2015 година.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди да ви представя проекта на бюджет, в частта му за юридическите лица с нестопанска цел, ще ви представя макроикономическите показатели и ограниченията и допусканията, при които е разработен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 година, който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 година, представляваща мотивите към законопроекта.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. и бюджет 2015 г. са изготвени изцяло въз основа на изискванията на Закона за публичните финанси и са свързани със заложените в него правила и ограничения, като важен елемент на бюджетната рамка.
Основните приоритети в бюджет 2015: провеждане на политика, гарантираща финансова стабилност и постепенна финансова консолидация, предприемане на действия за оптимизация на административните структури на бюджетните организации след извършване на функционален анализ, ефективно усвояване на европейските фондове.
Рамката на бюджет 2015 е изготвена на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите. Отразени са и ефектите от внесеното от правителството в Народното събрание неотложна актуализация на бюджет 2014. Фискалните цели на правителството за този период съответстват на изведената като приоритет политика на гарантиране на финансова стабилност и постепенна финансова консолидация, разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполага да се елиминират факторите, довели до влошаване на бюджетната позиция през 2014 г. и за връщане още с бюджет 2015 на този показател в границите до 3% от брутния вътрешен продукт.
Салдото по консолидираната фискална програма през периода 2015-2017 г. е дефицит съответно в размер на 3% от брутния вътрешен продукт за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г. и 2% от БВП за 2017 г., а именно, в средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0,5 на сто.
През 2015 г. се очаква забавяне на реалния растеж на брутния вътрешен продукт до 0,8% в резултат на ниското потребителско доверие и негативните очаквания от страна на бизнеса. През следващите две години икономическият растеж ще се ускори с основен принос на вътрешното търсене. Нивото на безработица през 2015 г. се очаква слабо да се понижи – до 11,7% поради ограничените възможности за наемане на работа и при очаквания за по-слабо участие за пазара на труда спрямо предходната година.
Заложените параметри по консолидираната фискална програма за 2015 г. са съобразени с променената макроикономическа среда и със заложените основни допускания. Както вече казах, салдото по Консолидираната фискална програма е дефицит в размер на 3%.
По отношение на приходите по Консолидираната фискална програма, те са планирани в размер на 36,8% от брутния вътрешен продукт. Мерките за фискална консолидация в частта на приходите са насочени към създаване на по-добра организация и координация на приходните агенции, администриращи данъчно-осигурителните приходи, разширяване на базата за облагане при запазване на плоското облагане на доходите на физическите лица и съвета на предпоставки за по-висока събираемост на приходите при запазване на ниските нива на данъчно облагане.
По отношение на разходите очакваното ниво по Консолидираната фискална програма е 39,8%, малко под 40% от брутния вътрешен продукт за 2015 г. при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци и при реалистична оценка на изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз и други донори и съответно при заложените фискални цели за бюджетното салдо.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да се увеличи до 24,5 млрд. лева, като съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт се очаква да бъде 29,7%. През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 млрд. лв.
По отношение на разходите да допълня още нещо. За ограничението на разходите за персонал се предвиждат без делегираните бюджети да бъде с 10 на сто бюджетната сфера, което е свързано с преглед на административните структури и тяхното оптимизиране. Предвидено е в Актуализираната средносрочна бюджетна програма увеличение на минималната работна заплата на два пъти – през 2015 г. съответно от 1 януари 360, от 1 юли 380 лв. Следващо увеличение на минималната работна заплата се предвижда да стане от 1 януари 2016 г. 420 лева, от 1 януари 2017 г. 460 лева.
В социалната сфера приоритет остават гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра насоченост на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите, прилагане на диференциран подход, усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалното подпомагане.
За реализирането на приоритетите по отделните секторни политики ключово значение ще има и успешното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Продължават дейностите за преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции между регионите, като през 2015 г. ще продължи изпълнението на оперативни проекти, насочени към генериране на заетост и доходи в регионите.
По отношение на субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел, общо предвидените средства по Консолидираната фискална програма за юридически лица с нестопанска цел възлизат на
165 600 000 лева. Тук ще направя разбивка.
По централния бюджет са предвидени 10 270 000, по бюджетите на министерствата и ведомствата – 52 740 000, от общините субсидии за читалищата – 55 500 000, по Национален фонд – 46 милиона. Средствата за финансиране на проекти с бенефициенти юридически лица с нестопанска цел по линия на европейските фондове, както и по Държавен фонд „Земеделие“ – 1 100 000.
От така представените средства с проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г. за финансиране на проекти и дейности на юридически лица с нестопанска цел са предвидени средства по държавния бюджет (само по държавния бюджет) в размер на 63 млн. лв., като в това число са: по бюджетите на министерствата – 52 740 000, които са включени по адресни бюджети на съответните министерства и 10 270 000 – по централния бюджет.
Условията и редът за предоставяне на средствата по бюджетите на съответните министерства са определени в съответните специални закони, което кореспондира с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
По централния бюджет средствата са предвидени и посочени поименно с приложение № 4 към чл. 49, ал. 1 и Приложение № 5 към чл. 49, ал. 2 от Проект на Закон за държавния бюджет за 2015 г.
Финансирането на организациите се извършва в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при условия и по ред, определени в съответните специални закони. Тези организации включват национално представителните организации на и за хора с увреждания, Съюза на ветераните от войните, Български червен кръст, Съюза на народните читалища, Рилската Света обител, Национален дарителски фонд „13 века България“, Български институт по стандартизация и Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство.
Предвидените средства са предназначени за подпомагане на изпълнението на съответните политики. Основната група юридически лица с нестопанска цел, които имат право да получават субсидия от държавния бюджет, са национално представителните организации на и за хора с увреждания, на основание на чл. 52 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Общо предвидените средства за тази група юридически лица възлизат на 4 600 000 лева. В момента има 19 национално представителни организации на и за хора с увреждания, които са признати за такива с решение на Министерски съвет. Решението за национално представителство е за срок от три години. Средствата са за подпомагане дейността на организациите в областта на интеграцията на хората с увреждания, като предназначението на средствата ще бъде конкретизирано с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2015 година. Считаме, че с така предвидените средства се създават условия за изпълнение на заложените цели за подпомагане дейността на правоимащите юридически лица с нестопанска цел и предлагам проектът на Закон за държавния бюджет за Република България за 2015 да бъде приет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Орлова. От Министерството на труда и социалната политика?
КОСТАДИНА ПЕРГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз мога да добавя само малко във връзка с колегата от Министерството на финансите като едно малко пояснение в следното направление. Национално представителните организации на и за хората с увреждания подават своите предложения за получаване на субсидия от централния бюджет за 2015 г. до Министерството на финансите чрез Министерството на труда и социалната политика, като министърът на труда и социалната политика съответно има ангажимента по закон да съгласува предложенията за получаване на този вид субсидия. За целта организациите представят, може да се каже така, подробно описание на дейностите, които извършват и съответната сума, която желаят да получат, за да бъде сформирана обща сума на субсидията на дадената организация. Те участват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и сътрудничат за провеждането на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, която се провежда от Министерски съвет, министъра на труда и социалната политика, областни управители и органите на местното самоуправление със сътрудничество на тези организации. Както каза колегата от Министерството на финансите, подробното описание на дейностите, които те извършват, се разписват в постановлението за изпълнението на държавния бюджет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Вие искате ли да вземете отношение?
ЛИЛЯНА АРСОВА: Благодаря, госпожо председател. Само искам да допълня, че отчетите на неправителствените организации на база държавната субсидия, която получават по държавния бюджет, се представят на базата на всяко тримесечие, тоест в годината четири пъти. Там подробно се описва получената субсидия. Тези отчети се предоставят на Министерството на финансите, на Сметната палата и на министъра на труда и социалната политика. Не на последно място – национално представените организации на и за хора с увреждания, членуващи в Националния съвет за интеграция на хора с увреждания са задължени да публикуват своите отчети на своите интернет страници, тоест още една стъпка за публичност във връзка с изпълнение на хуманната им дейност по отношение на интеграцията на хората с увреждания.
Благодаря, госпожо Арсова.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, имате думата за въпроси. Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами, благодаря за представянето. Ако правилно съм разбрал, общият бюджет за организации с нестопанска цел е 63 милиона, а тук в отчета подробно са ни дадени само тези 10 милиона, които се разпределят от централния бюджет. Въпросът ми е можем ли да видим как се разпределят и за кои организации и по колко тези, които минават през министерствата. Има ли го като разбивка, за да се запознаем с него, защото все пак ние отговаряме за всички неправителствени организации и е хубаво да имаме поглед. За протокола ще кажа, че преди началото на заседанието ни беше казано, че субсидиите за 2015 г. повтарят субсидиите за 2014 г. като обем за организациите.
Благодаря.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Да, субсидиите, които са планирани по централния бюджет за организациите с нестопанска цел запазват размера си от тази година. Това, което е планирано по държавния бюджет, е в размер на 63 млн. лв., по централния бюджет са 10 милиона. Останалото може да се види по съответните бюджети на министерствата. В момента аз мога да ви изброя къде е основната част. Основната част е в Министерство на младежта и спорта – 44 милиона има там, те са за финансиране на дейности по програми за олимпийска подготовка и за развитие на спорта за високи постижения, както и за финансово подпомагане реализирането на спортни дейности и проекти по целеви програми за развитие на спорта за учащи. Планирани са средства по бюджета на Министерството на културата – 600 000. Има средства по бюджета на Министерството на правосъдието за юридически лица с нестопанска цел, кандидатстващи с проекти във връзка с прилагането на Закона за защита от домашно насилие. В Министерството на икономиката има по-малко, само 70 000. За Министерството на правосъдието са 450 000. В Министерството на финансите има 2 милиона, също за юридически лица с нестопанска цел, кандидатстващи с проекти и предложения за дейности по Закона за хазарта всъщност са те. Министерството на културата – 600 000, Министерството на образованието – 800 000, Министерството на труда и социалната политика – 270 000.
БОРИС СТАНИМИРОВ: За Министерство на отбраната не чух има ли.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Министерство на отбраната няма. Може би пропускам само Министерски съвет за регистрираните вероизповедания в Република България – 4 500 000.
Общо по Консолидираната фискална програма средствата възлизат на 165 милиона, тъй като тук са включени средствата, които са в Национален фонд, това е за проекти, по които бенефициенти ще бъдат юридически лица с нестопанска цел. Там са 46 милиона. В общините са планирани 55 – това е основният ресурс.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Аз имам едно предложение – докато не получим ние пред себе си всички тези неща, а не така да ни се диктуват, ми се струва несериозно да обсъждаме каквото и да е; на час по лъжичка не върви. Лично аз съм удивен от това, че този дисбаланс с Министерството на спорта – 40 милиона, а общо 65 милиона. Но все пак казвам: трябва да имаме цялата рамка, а не да ни се разказва.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Орлова, каква е била практиката досега?
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Тези средства биха могли да се видят по отделните бюджети на министерствата, които влизат в Закона за държавния бюджет, в отделните членове на закона те са посочени. Аз съм направила една по-подробна справка предвид на това, че гледаме в частност юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Може ли да се изработи една такава синтезирана справка?
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Да, бих могла да я направя.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Добре, благодаря. Други въпроси, колеги? Заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ /Парламентарна група на ДПС/: Вие вероятно сте имали този въпрос и от някои други колеги, ако вие сте докладвали на другите комисии бюджета - става въпрос в мерките за приходната част. вие предвиждате немалка сума. Може би вие трябва да потвърдите отново – приходи, разлика от увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители. В момента, в който е 240 лева, вие предвиждате той да стане на 420 лева от 1 януари 2015 година. Това, което ние си говорихме и с някои от колегите е, че това рязко увеличение в пъти повече категорично такова е мнението поне на голяма част от колегите, с които коментирахме, това рязко увеличение ще доведе до един много сериозна част от тези самоосигуряващи се лица, които ще отидат в сивия сектор и де факто вие залагате едни пари, които със сигурност поне половината от тях няма да влязат.
Другите мерки, които също предвиждате в приходната част, като сериозна разлика, са именно доходи от облагането на физическите лица, данъка за физическите лица, а ние считаме, че това увеличение при положение, че България все повече и повече обезлюдява и хората масово фалират и като малки предприятия, и като среден бизнес и при това масово обезлюдяване на страната все повече и повече млади хора напускат и никой не смее да се захваща, както се казва, с бизнес, ние считаме, че също така този плануван приход до голяма степен е много рисков и представлява абсолютно предпоставка, за да не излязат сметките. Какво мислите Вие по въпроса?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Илиев, ние в момента сме на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Тук обсъждаме само частта от бюджета, която касае именно темата на комисията. Тези изказвания наистина за зала ще бъдат полезни, но това трябваше да стане вчера на Бюджетна комисия. Вие като народен представител може да присъствате на всички комисии, но глобалната рамка, фискална, приходна, разходна, се обсъждаше вчера подробно на Бюджетна комисия. Днес би следвало наистина да не затруднявам експертите, а съм сигурна, че те могат да ви отговорят, но в същото време това не е предмет на дейността на тази комисия и аз съжалявам, че закъснях, надявам се, че ще се приемат Правила за дейността на комисията в някое следващо заседание, за да може да е ясно, защото парламентарната практика трябва да се спазва точно.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Следващата седмица предвиждаме едно работно съвещание за приемане на правилата и тогава може би няма да изпадаме в тая ситуация. Благодаря Ви, госпожо Дариткова. Господин Илиев?
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Кой го регламентира точно така да стане? Явно съм пропуснал. Всяка комисия разглежда само частта, за която отговаря. Нашата комисия коя част според Вас точно регламентира?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само частта, която касае неправителствените организации.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Добре.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Лидер съм на Българските социалдемократи, за тези, които не знаят. Първо, ще взема отношение по повдигнатия въпрос. Недопустимо е да се ограничава народен представител, когато обосновава тезата си защо ще подкрепя нещо и защо няма да го подкрепя. Това е абсурдно. Така че можеш да тръгнеш от общото към частното или от частното към общото – това е парламентарна практика. И всички в Народното събрание са абсолютно равни, независимо от това дали са част от опозицията или част от управляващата четворна коалиция в момента. Това на първо място.
Когато комисията заседава и гледа такъв важен въпрос, какъвто е бюджетът, традиция е на всяка комисия да присъства ресорен министър и трябва да бъде поканен. Аз участвам може би вече пети парламент и ми е много изненадващо, защото тук не присъства министър, който да даде отговори. При цялото уважение към експертите, а и към дамите. Редно беше когато обсъждаме бюджета да присъства такъв министър, особено като се има предвид, че има цял вицепремиер, който отговаря за коалиционната политика. В моите представи би трябвало да отговаря и за неправителствените организации тогава.
Сега две думи за бюджета. Бюджетът по своята същност като цяло е изключително рестрективен и антисоциален. Той не подпомага както развитието на производството, така и неправителствените организации. Изключително права беше бележката на колегата Велизар Енчев, че е непълна информацията, що се касае до неправителствените организации. И няма как да бъде подкрепена една част от бюджета, когато като цяло философията на бюджета е сбъркана, и това го казвам като представител на българските социалдемократи. Затова няма да го подкрепим ние, българските социалдемократи и коалицията, която сме, няма да подкрепим този бюджет. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Анастасов. Аз ще кажа само една реплика. Нали разбирате, че няма как един министър да присъства на толкова много заседания и да представлява Министерството на финансите или Министерството на труда и социалната политика. Ще се задоволите с експертите, които са достатъчно добре подготвени да отговарят на въпроси, но въпроси, които са предмет на днешното обсъждане, а ние днес обсъждаме бюджета в частта му за неправителствени организации.
Благодаря Ви.
Други въпроси?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз още веднъж ще повторя, има достатъчно много министри, които отговарят за неправителствените организации, които може да присъстват на днешното заседание, включително и вицепремиерът по коалиционната политика. Той няма нищо общо с Министерството на финансите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители уважаеми представители на изпълнителната власт, аз наистина искам да направя няколко уточнения, защото всички имаме част от присъстващите достатъчно парламентарен опит и може да си мерим политическата реторика, но е по-добре това да се запази за зала, защото тук експертно трябва да преценим наистина частта, която касае предмета на дейност на нашата комисия. Няма как наистина като съпътстваща комисия да имаме претенции министърът на финансите да бъде тук, защото при разпределението на различните законопроекти е ясно коя е водещата комисия и това определя присъствието на съответния ресорен министър. Такава е парламентарната практика.
Разбира се, всички могат да изказват всякакви становища и аз категорично по никакъв начин не съм се опитала да огранича колегите. Просто смятам, че е добре тонът в комисиите наистина да бъде коректен. Ясно е, че всички имаме своите пристрастия за или против това управление, само че и управлението в момента, и този бюджет са наистина възможни след предходното. Така че ние разполагаме със средства за неправителствените организации, които са в размер същия, както за миналата година, което смятам, че е позитивно, защото в условията на криза да се запази финансирането все пак е бюджетен успех.
От друга страна, ако внимателно сте разгледали целия материал, който е изпратен на комисиите, можете много спокойно, примерно на страница 49 от материала да видите как в бюджета на Министерството на спорта ясно е разписано точка 1.2.2. Субсидии за юридически лица с нестопанска цел. Тоест, ако народните представители се готвят коректно за заседанията на комисиите, те би следвало да са прегледали целия материал и оттам да са видели как да се разпределят средствата от общата сума. Разбира се, ще бъде полезно и ако сътрудниците на комисията улесняват народните представители защото те са изключително ангажирани и предоставят по-предъвкана информация.
Аз обаче имам и едно питане във връзка с бюджета, който ние като представители на политическа партия ГЕРБ категорично ще подкрепим, защото смятам, че това е национално отговорното поведение в момента. Към нас в Комисията по здравеопазване многократно са се обръщали пациентските организации, които съгласно Закона за здравето също са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, с желанието те също да бъдат включени в този списък, който се финансира по този параграф от бюджета, защото така смятат, че ще бъдат относително по-независими от други източници на финансиране и аз бих попитала дали сте в течение, има ли някакви намерения от Министерството на финансите, има ли някакви юридически ограничения и въобще какви са възможностите за разширяване на този списък за юридически лица с нестопанска цел, които се финансират от бюджета на държавата.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Финансирането от държавния бюджет на тези организации може да се осъществява само при условия, определени със закон. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел в чл. 4 е определено, че могат да бъдат подпомагани финансово от държавата тези юридически лица, за които са изпълнени кумулативно двете условия. Тези юридически лица са определени за извършване на обществено полезна дейност, тоест да са регистрирани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и да съществува специален закон, който да определя условията и реда за финансово подпомагане от страна на държавата. Това са двете условия.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Други въпроси, колеги? Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Аз ще помоля госпожа Орлова, наистина госпожа Дариткова е права, трябваше да се запознаем. Ние получихме вече в електронен вариант бюджета, но наистина, госпожо Дариткова, в последните дни. Видяхте и вчера, и днес какви тежки заседания имаше, така че това не ни оправдава. Наистина трябва да се запознаем с текста, който получихме по електронен път. Но тъй като така и така госпожа Орлова е тук, само искам ако може това съотношение между 44 милиона субсидии за юридически лица с нестопанска цел за спорта и 600 000 само за такива лица от Министерството на културата, тъй като това е просто грандиозна разлика. По никакъв начин не омаловажавам спорта и не го противопоставям на културата, но все пак културата не е по-малко важна, да не кажа по-важна. Бихте ли направили една разбивка отгоре, отгоре. Пак казвам, че се извинявам, че не съм прочел в детайли бюджета. Основно да изброите организации от спорта, който получават 44 милиона и от Министерството на културата, да ги чуем.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Това са средства, които са планирани по съответните бюджети. Тези средства предстои да бъдат разпределени в хода на изпълнението на проектен принцип, когато кандидатстват тези юридически лица, да предложат своите проекти и те да получат съответното финансиране за изпълнението на политиката.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Тогава веднага поставям обратен въпрос. На каква база такава огромна, чудовищна разликата между парите за спорта за тези организации и парите за културата. Кои са критериите, за да допуснете такава неприемлива разлика и дисбаланс?
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Здравейте. Аз съм от гражданска организация, но мога да отговаря на зададения от Вас въпрос. В случая става въпрос за финансиране на спортните федерации. Всички спортни федерации в България са юридически лица с нестопанска цел, за разлика от културата, където всички организации в сферата на културата са на издръжка на Министерството на културата. Тоест, средствата, които са предвидени в бюджета, се разпределят между спортните федерации във вид на субсидия, с която те развиват спортната дейност в държавата. Това е разликата. Просто в културата тези, които са в сферата на културата, развиват културна дейност. Те са на щат в театри и т.н., докато в спорта няма щат там всичко се развива през такива организации с нестопанска цел.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря.
Господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Една реплика към господин Енчев. Тази част от бюджета – 44 милиона, включва не само спорта, а и младежта, тоест в нея са включени всички младежки проекти, които се финансират от бюджета.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Други въпроси, колеги? Да разбирам ли, че няма въпроси?
СВЕТОЗАР СЪЕВ /Движение за пълна заетост и ценова стабилност/: Аз и вчера слушах в Комисията по икономика - дебатите. Там бе обяснено, че основната философия на бюджета е свързана с това, че ще се търси вътрешно финансиране от банковата система, тоест средствата, които са за развитие на националния бизнес, преди всичко. Това го каза Мартин Димитров като аргументация за идеологията на бюджета. Второто беше, че ние ще развиваме националната икономика, като ще дадем приоритет на износа, тоест ще стимулираме под някаква форма и износа, така че той да бъде двигателят на икономическия растеж.
Първо, считате ли, че действително българската банкова система разполага с необходимия ресурс, който би могъл да съживи българската икономика (ако може да отговорите на тези въпроси) и как точно ще се стимулира бизнесът, за да може да се постигне желаният растеж на износа и съответно икономически растеж в държавата?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: На господин Енчев вече отидоха да му подготвят справката, която искахте.
Госпожа Орлова?
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Всъщност пак излизаме извън темата на комисията, така че… Не бих могла да Ви отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви.
Господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Това, което искам да кажа е, че наистина да се прегледа един такъв бюджет е нещо отговорно и сериозно и дайте да не го караме малко от краката за главата, както се казва. Моят въпрос е следният. Предполагам, че има някаква връзка с нашата комисия, Националния съвет за етнически и демографски въпроси. Какъв е бюджетът за този съвет, понеже не можах да го намеря, малко ми е времето. Какъв бюджет има за Националния съвет за етнически и демографски въпроси? Не мога да го видя.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Илиев, въпросът Ви трябва да бъде отправен към Комисията за вероизповедания и правата на човека.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Националният съвет за етнически и демографски въпроси работи с неправителствени организации, и то доста сериозно, доколкото знам в моята практика.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Смесваме функциите на две различни комисии.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Кой го измисли този правилник? Да нямаме право да задаваме въпроси. Ние за какво сме комисия? За какво сме народни представители?
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Предметът на обсъждане е бюджетът на неправителствените организации. Госпожа Дариткова има думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колега, вече споменахме на моя въпрос какъв е регламентът за включване в списъка на юридическите лица с нестопанска цел, които се финансират от този бюджета и в този списък ако не откривате съвета, който Вие посочвате, няма как присъстващите тук експерти да Ви дадат пояснение. Както ние не сме достатъчно подготвени като народни представители по всички тези на бюджета, така и експертите имат някаква тясна специализация. Аз примерно сега трябва да изровим всичките, предполагам, че никой не е подготвен, този съвет как е регистриран, какви са източниците му на финансиране. Ако вие сте по-подготвен, разкажете го и ще го търсим в страниците на бюджета. Към Министерски съвет е вероятно, но не касае именно юридическите лица с нестопанска цел, нещо, което е предмет на комисията. Вие може да питате за всичко, и аз мога да Ви попитам какъв е бюджетът на Министерството на здравеопазването за профилактика, защото там ми е експертизата, но не очаквам да ми отговорят.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Други въпроси, колеги, има ли?
НЕВИН ХАСАН /Движение за права и свободи/: Госпожо председател, уважаеми колеги, групата на Движението за права и свободи няма да подкрепи този бюджет, защото той е икономически неиздържан, а това, че министъра го няма, не се съобразяваме с това. Вчера на съвместна комисия, където беше Комисията на труда и социалната политика, Комисията по здравеопазване и още една комисия – три комисии заседавахме заедно, нито господин Москов, нито господин Горанов можаха да отговорят на всички зададени въпроси от народните представители. Затова нашата позиция е: ние ще гласуваме против.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Други въпроси? няма. Закривам дебата по бюджета.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и 2. Гласуваме.
Гласуване: 8 гласа „за“, „против“ 5, „въздържали се“ – няма.
ПО ТОЧКА ВТОРА
„РАЗНИ“
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Имате думата. Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаеми колеги, в първите дни на 43-ото народно събрание всички парламентарни групи, вярвам, получиха едно писмо от голяма група българи в чужбина, които се обръщат специално към нашите комисии и към работата на 43-ото народно събрание с искане за въвеждане на няколко правила като практика, които увеличават прозрачността и възможността на българите от чужбина да се осведомяват своевременно и да участват в работата на Народното събрание. Тези искания всички са ги получили, няма да ги цитирам изцяло но едно от тях за мен много съществено, е прякото предаване на заседанията на комисиите онлайн на сайта на парламента, което е заявено като намерение и в нашия правилник и което го има като добра практика вече в повечето европейски парламенти и на Европейския парламент. Аз просто съм поел ангажимента да поставя въпроса на нашата комисия, защото смятам, че е въпрос на добър вкус и поведени точно нашата комисия да бъде сред първите, които да настояват за въвеждане на тези добри практики за прозрачност. Това включва, разбира се, и достъпа на представители на неправителствените организации, но все пак българите в чужбина, които също са наши избиратели, още повече че те нямат все още избирателен район, тоест може да се каже, че са избиратели на всички ни, трябва да имат равна възможност да следят нашата и на колегите ни в другите комисии работа.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз. Приемаме, че това е за сведение и евентуално за предприемане на някакви стъпки.
Госпожа Асими, заповядайте.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Станимиров, извинете ме, аз съм от неправителствената организация „Асоциация за балканско сътрудничество“, да Ви отговоря. Дори на страницата на парламента днес е посочена камерата. Миналата година бях в Обществения съвет към тази комисия. Всичките наши заседания се предаваха, и то Канал 3 я предаваше по-редовно, отколкото националната телевизия, и телевизията на парламента. Ние също искахме, дори претендираме сега ако може Вие да ни помогнете, да има канал на самия парламент. Така че вие сте на работа днес, в Америка часовата разлика е голяма, като се приберат, да могат да гледат и заседания, защото, не Ви обиждам, но миналата година цяла година и половина с това се занимавахме – обществени проблеми наистина и в здравеопазване, и за промяна на ГПК ние внесохме за 417 и протестираме за това, че остана в чекмеджето. Дори госпожа Цачева беше много любезна с нас миналата година, отново ще я помолим.
Много от организациите, искам като практика да ви кажа, влязоха и трябва да ви кажа, че ние сме три организации, които нямаме отсъствия. Човек, който се записва, влиза, имаме Обществен съвет, който трябва да се направи. И господин Станимиров, разбрах, и Вие не сте били. Казвам Ви го от миналогодишната практика не беше лоша. Даваше ни се право на всички от Обществения съвет, присъстваме на вашите комисии. Нямаме право да гласуваме, освен вас депутатите. Но се спазваше регламентът и ние чрез вас можем да внасяме предложенията за проектозаконите. Но това, което вие казахте, го има, но нека да бъде постоянно, да има дори заседанията. Това е много разумно, да има телевизия, един ефирен канал. Казаха ми, че нямало честоти и т.н. Това е много важна комисия. И съм много обидена, че 17 депутати трябваше да бъдат тук. Много от хората долу не ги пускат. Спор няма, че днес съвпадат много комисии и затова ги няма депутатите. Но много от неправителствените организации са долу и не ги пускат да се качат.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Не знам точно какво се е случило, може би някаква техническа неразбория е станала. Ние сме дали заявка.
МАРИЯ АСИМИ: Миналата година не беше така.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Всички, които са заявили участие, ние сме ги заявили за пропуск. Господин Станимиров – реплика.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаема госпожо, това, което искат тези хора, чието писмо аз цитирах, каквото е и моето предложение, не е да предоставим възможност на обществени или частни телевизии да предават заседанието на комисията, което те, разбира се, могат да направят по съответния ред, а Народното събрание да осигури техническа възможност на страницата на Народното събрание онлайн да се предават всички заседания на всички парламентарни комисии, освен тези, аз които по някаква причина са закрити заседания и съответно след това записите от тези заседания също да бъдат налични. Така че всеки, който се интересува, да може да отвори страницата на Народното събрание, да си гледа своята комисия или да гледа предишните заседания, каквато е практиката, пак повтарям, в Европейския парламент задължително. По всяко едно време всяко едно заседание – било на комисия, било пленарно, се предава онлайн и се превежда симултанно на всички езици на Европа. Няма да откриваме топлата вода, въпрос на практика.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Станимиров, искам да Ви върна. Аз съм два пъти член на Европейския съюз, гражданин и 39 години живея навън, по фамилията личи. И точно такива канали има. Вие днес сте ангажиран в 10 или в 12 или в 14 часа –Вие го гледате. Това нещо се мъчихме да го наложим. Така и не успяхме. Сега е по-шарен парламентът. Надявам се дано нещо да имаме подкрепа. Няма СДС, няма БСП. Няма червени и зелени, телевизията е една, трябва да се гледа. И човек вижда какво е и може да се обърне към народния представител, който е в неговия район, ако намери такъв, защото съм търсила и не съм намирала.
Така че е много разумно, аз приветствам и ще ви подкрепя, всичките ще ви подкрепим. Така трябва да бъде, да бъдем информирани, когато не сме доволни да направим забележка, да си вземете бележка и обратното. Да се стимулира нещо. Всички проектозакони да се обсъждат да ги виждаме. Прав сте. Има техническа възможност. Щом в Европа има, и тук може да бъде. Но някой не иска.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Други въпроси?
САШО РАДЕВ: Национална инициатива „Социална солидарност“, НПО. Двадесет и три години ние, пенсионерите провеждаме всеки четвъртък постоянно протестно присъствие на Южния парк, напоследък на „Александър Невски“, седем-осем години. Поставям един категоричен въпрос. Нас пенсионерите от двата големи съвета – Национален пенсионерски съвет и Конфедеративният съвет на организацията на пенсионерите и възрастните хора в България – ни няма в никакви комисии. Така наречената тристранна комисия, където са работодатели, работници и служители и държавата, нас ни няма, не ни упоменават въобще. Затова поставям въпроса. Ние категорично настояваме и внасяме навсякъде вече предложение, че искаме нова тристранна система между пенсионерите – имаме два съвета, които могат да дадат своите двама представители, както профсъюзите, между НОИ, който от друга страна владее тези сметки, и властта, за да може да имаме на централно ниво правителство, в министерствата, в отраслите, откъдето се пенсионират пенсионери, и в общините наши клонове на тристранна система за урегулиране на тези отношения. Става дума за отношенията на пенсионерите за изслужено време и старост, не за социалните пенсионери – които са така да се каже, запазили своето плодоотдаване и плодоносене в наследство, което вие сте наследили. Поставям този въпрос и тук, тъй като става дума за неправителствени организации, не за партии. Ние чрез нашите пенсионерски партии можем да движим нещата, можем да се обединяваме, както се обединяват всички български партии около националните въпроси, но не е там въпросът. Става дума за неправителствените организации. Поставям въпроса за по-нататък.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви и аз. Аз се опасявам, господине, че такова решение нашата комисия няма как да вземе. Единственото, което мога да Ви предложа, е да участвате като неправителствена организация в заседанията на нашата комисия.
САШО РАДЕВ: Отговарям. Поставям въпроса и на Вашето внимание, тъй като той косвено Ви касае, като има такива неправителствени организации. Да не Ви завари неинформирани. Аз не казвам да го гласуваме, но казвам все пак да сте информирани, за да движим тези въпроси. Той е и на Вашето внимание.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз благодаря.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам накрая просто да припомня някои неща от миналия Обществен съвет и миналата подобна комисия. Ние, гражданските организации в миналия Обществен съвет бяхме поставили за решаването пет-шест законопроекта. За съжаление, въпреки че парламентът работи повече от година, тези законопроекти не можаха да влязат в зала и не можаха да бъдат решени проблемите. Ние, разбира се, ще настояваме и това Народно събрание и тази година възможно по-скоро, възможно по-бързо тези законопроекти да намерят място в това Народно събрание. За кои законопроекти става въпрос?
Това са предимно законопроекти, които са свързани с правата на българските граждани, които сериозно са потъпкани за сметка примерно на банките. Това касае промени в банковите закони, в Гражданско-процесуалния кодекс в частта му за член 417 – това е за заповедното производство, както и регламентирането на дейността на частните съдебни изпълнители, които направо своеволничат по отношение на проблемите с кредиторите.
Освен това бяха поставени още няколко законопроекта. Това са Законопроектът за частните фалити, фалитите на физическите лица, законопроект за нелоялните търговски практики, въобще законопроекти, които защитават български граждани и българския бизнес. За съжаление, мнозина, десетки други законопроекти намериха време, място и начин да бъдат решени в предишното Народно събрание, а тези законопроекти, които са жизнено важни за българските граждани, бяха отложени и не бяха решени в предшестващия парламент.
Призивът и молбата ми е към Вашата комисия да направите всичко възможно – това са законопроекти, които са жизнено важни за българските граждани.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Доколкото разбирам, говорим за правата на гражданите, нали така? Само за сведение да ви кажа, че от тази година в този парламент се обединиха двете комисии – по взаимодействие с гражданските организации и жалбите на гражданите, а правата на човека вече са в Комисията по вероизповедания.
Госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, сигурно неправителствените организации в България са достатъчно много и представителите на граждански инициативи. Аз наистина предлагам регламентът следващия път да изключва възможността за повторно взимане на думата, защото на всички времето ни е ценно, и да се концентрират представителите на неправителствения сектор и в едно изказване да предложат всичките свои тези по конкретните теми.
От друга страна искам да припомня и Конституцията на България, според която законодателна инициатива имат народните представители и Министерски съвет, така че се надявам тези законопроекти, за които говорим, да бъдат припознати от някои от двата субекта, които споменах.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз благодаря. Със сигурност ще има някакъв ред от следващия път, след като приемем Правилника на комисията.
Използвам случая да ви кажа, колеги, членове на комисията, че следващата седмица в четвъртък в 14.30 ние ще ви уведомим и ще качим и съобщението на сайта на парламента, но ще имаме съвещание, за да можем да приемем именно правилника, за да въдворим някакъв ред.
Благодаря.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 15.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
/Б. Маринска/
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
ПРОТОКОЛ
№ 1
Днес, 4 декември 2014 г., в зала 134 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Списъци на присъстващите народни представители – членове на комисията и на гостите се прилагат.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., за първо гласуване.
2. Разни.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Добър ден, колеги. Имаме вече кворум и можем да започнем работа. Първото заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите беше предвидено за работно такова, за да приемем правилника, но стеклите се обстоятелства наложиха да го направим редовно, за да приемем бюджета.
На заседанието присъстват членове на комисията, народни представители и госпожа Евгения Орлова, която е главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, госпожа Лиляна Арсова, главен експерт в отдел „Интеграция на хората с увреждания“ в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Костадина Пергелова – началник отдел „Интеграция на хората с увреждания“ в същото министерство. Присъстват и представители на неправителствените организации. Госпожа Мария Асими - сдружение „Асоциация за балканско сътрудничество“, която е заявила участие, но не знам причината за отсъствието. Господин Ангел Славчев – няма го и него – сдружение „Граждански контрол“ представлява. И Светозар Съев – и него го няма. Той е от сдружение „Движение за пълна заетост и неговата стабилност“.
САШО РАДЕВ: Представител съм на Обединените пенсионерски съюзи – Съюз на пенсионерите…
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Разглеждане, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2014 г., за първо гласуване
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Давам думата на госпожа Орлова да представи Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2015 година.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, преди да ви представя проекта на бюджет, в частта му за юридическите лица с нестопанска цел, ще ви представя макроикономическите показатели и ограниченията и допусканията, при които е разработен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 година, който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 година, представляваща мотивите към законопроекта.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. и бюджет 2015 г. са изготвени изцяло въз основа на изискванията на Закона за публичните финанси и са свързани със заложените в него правила и ограничения, като важен елемент на бюджетната рамка.
Основните приоритети в бюджет 2015: провеждане на политика, гарантираща финансова стабилност и постепенна финансова консолидация, предприемане на действия за оптимизация на административните структури на бюджетните организации след извършване на функционален анализ, ефективно усвояване на европейските фондове.
Рамката на бюджет 2015 е изготвена на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите. Отразени са и ефектите от внесеното от правителството в Народното събрание неотложна актуализация на бюджет 2014. Фискалните цели на правителството за този период съответстват на изведената като приоритет политика на гарантиране на финансова стабилност и постепенна финансова консолидация, разчетите и предприетите мерки за ограничаване на бюджетния дефицит предполага да се елиминират факторите, довели до влошаване на бюджетната позиция през 2014 г. и за връщане още с бюджет 2015 на този показател в границите до 3% от брутния вътрешен продукт.
Салдото по консолидираната фискална програма през периода 2015-2017 г. е дефицит съответно в размер на 3% от брутния вътрешен продукт за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г. и 2% от БВП за 2017 г., а именно, в средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0,5 на сто.
През 2015 г. се очаква забавяне на реалния растеж на брутния вътрешен продукт до 0,8% в резултат на ниското потребителско доверие и негативните очаквания от страна на бизнеса. През следващите две години икономическият растеж ще се ускори с основен принос на вътрешното търсене. Нивото на безработица през 2015 г. се очаква слабо да се понижи – до 11,7% поради ограничените възможности за наемане на работа и при очаквания за по-слабо участие за пазара на труда спрямо предходната година.
Заложените параметри по консолидираната фискална програма за 2015 г. са съобразени с променената макроикономическа среда и със заложените основни допускания. Както вече казах, салдото по Консолидираната фискална програма е дефицит в размер на 3%.
По отношение на приходите по Консолидираната фискална програма, те са планирани в размер на 36,8% от брутния вътрешен продукт. Мерките за фискална консолидация в частта на приходите са насочени към създаване на по-добра организация и координация на приходните агенции, администриращи данъчно-осигурителните приходи, разширяване на базата за облагане при запазване на плоското облагане на доходите на физическите лица и съвета на предпоставки за по-висока събираемост на приходите при запазване на ниските нива на данъчно облагане.
По отношение на разходите очакваното ниво по Консолидираната фискална програма е 39,8%, малко под 40% от брутния вътрешен продукт за 2015 г. при запазване на данъчната политика, основана на ниски данъци и при реалистична оценка на изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз и други донори и съответно при заложените фискални цели за бюджетното салдо.
Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. да се увеличи до 24,5 млрд. лева, като съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт се очаква да бъде 29,7%. През 2015 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 8,1 млрд. лв.
По отношение на разходите да допълня още нещо. За ограничението на разходите за персонал се предвиждат без делегираните бюджети да бъде с 10 на сто бюджетната сфера, което е свързано с преглед на административните структури и тяхното оптимизиране. Предвидено е в Актуализираната средносрочна бюджетна програма увеличение на минималната работна заплата на два пъти – през 2015 г. съответно от 1 януари 360, от 1 юли 380 лв. Следващо увеличение на минималната работна заплата се предвижда да стане от 1 януари 2016 г. 420 лева, от 1 януари 2017 г. 460 лева.
В социалната сфера приоритет остават гарантиране на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра насоченост на социалните помощи, повишаване на ефективността на програмите, прилагане на диференциран подход, усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалното подпомагане.
За реализирането на приоритетите по отделните секторни политики ключово значение ще има и успешното изпълнение на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Продължават дейностите за преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции между регионите, като през 2015 г. ще продължи изпълнението на оперативни проекти, насочени към генериране на заетост и доходи в регионите.
По отношение на субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел, общо предвидените средства по Консолидираната фискална програма за юридически лица с нестопанска цел възлизат на
165 600 000 лева. Тук ще направя разбивка.
По централния бюджет са предвидени 10 270 000, по бюджетите на министерствата и ведомствата – 52 740 000, от общините субсидии за читалищата – 55 500 000, по Национален фонд – 46 милиона. Средствата за финансиране на проекти с бенефициенти юридически лица с нестопанска цел по линия на европейските фондове, както и по Държавен фонд „Земеделие“ – 1 100 000.
От така представените средства с проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г. за финансиране на проекти и дейности на юридически лица с нестопанска цел са предвидени средства по държавния бюджет (само по държавния бюджет) в размер на 63 млн. лв., като в това число са: по бюджетите на министерствата – 52 740 000, които са включени по адресни бюджети на съответните министерства и 10 270 000 – по централния бюджет.
Условията и редът за предоставяне на средствата по бюджетите на съответните министерства са определени в съответните специални закони, което кореспондира с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
По централния бюджет средствата са предвидени и посочени поименно с приложение № 4 към чл. 49, ал. 1 и Приложение № 5 към чл. 49, ал. 2 от Проект на Закон за държавния бюджет за 2015 г.
Финансирането на организациите се извършва в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при условия и по ред, определени в съответните специални закони. Тези организации включват национално представителните организации на и за хора с увреждания, Съюза на ветераните от войните, Български червен кръст, Съюза на народните читалища, Рилската Света обител, Национален дарителски фонд „13 века България“, Български институт по стандартизация и Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство.
Предвидените средства са предназначени за подпомагане на изпълнението на съответните политики. Основната група юридически лица с нестопанска цел, които имат право да получават субсидия от държавния бюджет, са национално представителните организации на и за хора с увреждания, на основание на чл. 52 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Общо предвидените средства за тази група юридически лица възлизат на 4 600 000 лева. В момента има 19 национално представителни организации на и за хора с увреждания, които са признати за такива с решение на Министерски съвет. Решението за национално представителство е за срок от три години. Средствата са за подпомагане дейността на организациите в областта на интеграцията на хората с увреждания, като предназначението на средствата ще бъде конкретизирано с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2015 година. Считаме, че с така предвидените средства се създават условия за изпълнение на заложените цели за подпомагане дейността на правоимащите юридически лица с нестопанска цел и предлагам проектът на Закон за държавния бюджет за Република България за 2015 да бъде приет.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Орлова. От Министерството на труда и социалната политика?
КОСТАДИНА ПЕРГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз мога да добавя само малко във връзка с колегата от Министерството на финансите като едно малко пояснение в следното направление. Национално представителните организации на и за хората с увреждания подават своите предложения за получаване на субсидия от централния бюджет за 2015 г. до Министерството на финансите чрез Министерството на труда и социалната политика, като министърът на труда и социалната политика съответно има ангажимента по закон да съгласува предложенията за получаване на този вид субсидия. За целта организациите представят, може да се каже така, подробно описание на дейностите, които извършват и съответната сума, която желаят да получат, за да бъде сформирана обща сума на субсидията на дадената организация. Те участват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и сътрудничат за провеждането на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, която се провежда от Министерски съвет, министъра на труда и социалната политика, областни управители и органите на местното самоуправление със сътрудничество на тези организации. Както каза колегата от Министерството на финансите, подробното описание на дейностите, които те извършват, се разписват в постановлението за изпълнението на държавния бюджет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Вие искате ли да вземете отношение?
ЛИЛЯНА АРСОВА: Благодаря, госпожо председател. Само искам да допълня, че отчетите на неправителствените организации на база държавната субсидия, която получават по държавния бюджет, се представят на базата на всяко тримесечие, тоест в годината четири пъти. Там подробно се описва получената субсидия. Тези отчети се предоставят на Министерството на финансите, на Сметната палата и на министъра на труда и социалната политика. Не на последно място – национално представените организации на и за хора с увреждания, членуващи в Националния съвет за интеграция на хора с увреждания са задължени да публикуват своите отчети на своите интернет страници, тоест още една стъпка за публичност във връзка с изпълнение на хуманната им дейност по отношение на интеграцията на хората с увреждания.
Благодаря, госпожо Арсова.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, имате думата за въпроси. Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми дами, благодаря за представянето. Ако правилно съм разбрал, общият бюджет за организации с нестопанска цел е 63 милиона, а тук в отчета подробно са ни дадени само тези 10 милиона, които се разпределят от централния бюджет. Въпросът ми е можем ли да видим как се разпределят и за кои организации и по колко тези, които минават през министерствата. Има ли го като разбивка, за да се запознаем с него, защото все пак ние отговаряме за всички неправителствени организации и е хубаво да имаме поглед. За протокола ще кажа, че преди началото на заседанието ни беше казано, че субсидиите за 2015 г. повтарят субсидиите за 2014 г. като обем за организациите.
Благодаря.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Да, субсидиите, които са планирани по централния бюджет за организациите с нестопанска цел запазват размера си от тази година. Това, което е планирано по държавния бюджет, е в размер на 63 млн. лв., по централния бюджет са 10 милиона. Останалото може да се види по съответните бюджети на министерствата. В момента аз мога да ви изброя къде е основната част. Основната част е в Министерство на младежта и спорта – 44 милиона има там, те са за финансиране на дейности по програми за олимпийска подготовка и за развитие на спорта за високи постижения, както и за финансово подпомагане реализирането на спортни дейности и проекти по целеви програми за развитие на спорта за учащи. Планирани са средства по бюджета на Министерството на културата – 600 000. Има средства по бюджета на Министерството на правосъдието за юридически лица с нестопанска цел, кандидатстващи с проекти във връзка с прилагането на Закона за защита от домашно насилие. В Министерството на икономиката има по-малко, само 70 000. За Министерството на правосъдието са 450 000. В Министерството на финансите има 2 милиона, също за юридически лица с нестопанска цел, кандидатстващи с проекти и предложения за дейности по Закона за хазарта всъщност са те. Министерството на културата – 600 000, Министерството на образованието – 800 000, Министерството на труда и социалната политика – 270 000.
БОРИС СТАНИМИРОВ: За Министерство на отбраната не чух има ли.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Министерство на отбраната няма. Може би пропускам само Министерски съвет за регистрираните вероизповедания в Република България – 4 500 000.
Общо по Консолидираната фискална програма средствата възлизат на 165 милиона, тъй като тук са включени средствата, които са в Национален фонд, това е за проекти, по които бенефициенти ще бъдат юридически лица с нестопанска цел. Там са 46 милиона. В общините са планирани 55 – това е основният ресурс.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Аз имам едно предложение – докато не получим ние пред себе си всички тези неща, а не така да ни се диктуват, ми се струва несериозно да обсъждаме каквото и да е; на час по лъжичка не върви. Лично аз съм удивен от това, че този дисбаланс с Министерството на спорта – 40 милиона, а общо 65 милиона. Но все пак казвам: трябва да имаме цялата рамка, а не да ни се разказва.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Орлова, каква е била практиката досега?
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Тези средства биха могли да се видят по отделните бюджети на министерствата, които влизат в Закона за държавния бюджет, в отделните членове на закона те са посочени. Аз съм направила една по-подробна справка предвид на това, че гледаме в частност юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Може ли да се изработи една такава синтезирана справка?
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Да, бих могла да я направя.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Добре, благодаря. Други въпроси, колеги? Заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ /Парламентарна група на ДПС/: Вие вероятно сте имали този въпрос и от някои други колеги, ако вие сте докладвали на другите комисии бюджета - става въпрос в мерките за приходната част. вие предвиждате немалка сума. Може би вие трябва да потвърдите отново – приходи, разлика от увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители. В момента, в който е 240 лева, вие предвиждате той да стане на 420 лева от 1 януари 2015 година. Това, което ние си говорихме и с някои от колегите е, че това рязко увеличение в пъти повече категорично такова е мнението поне на голяма част от колегите, с които коментирахме, това рязко увеличение ще доведе до един много сериозна част от тези самоосигуряващи се лица, които ще отидат в сивия сектор и де факто вие залагате едни пари, които със сигурност поне половината от тях няма да влязат.
Другите мерки, които също предвиждате в приходната част, като сериозна разлика, са именно доходи от облагането на физическите лица, данъка за физическите лица, а ние считаме, че това увеличение при положение, че България все повече и повече обезлюдява и хората масово фалират и като малки предприятия, и като среден бизнес и при това масово обезлюдяване на страната все повече и повече млади хора напускат и никой не смее да се захваща, както се казва, с бизнес, ние считаме, че също така този плануван приход до голяма степен е много рисков и представлява абсолютно предпоставка, за да не излязат сметките. Какво мислите Вие по въпроса?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Илиев, ние в момента сме на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Тук обсъждаме само частта от бюджета, която касае именно темата на комисията. Тези изказвания наистина за зала ще бъдат полезни, но това трябваше да стане вчера на Бюджетна комисия. Вие като народен представител може да присъствате на всички комисии, но глобалната рамка, фискална, приходна, разходна, се обсъждаше вчера подробно на Бюджетна комисия. Днес би следвало наистина да не затруднявам експертите, а съм сигурна, че те могат да ви отговорят, но в същото време това не е предмет на дейността на тази комисия и аз съжалявам, че закъснях, надявам се, че ще се приемат Правила за дейността на комисията в някое следващо заседание, за да може да е ясно, защото парламентарната практика трябва да се спазва точно.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Следващата седмица предвиждаме едно работно съвещание за приемане на правилата и тогава може би няма да изпадаме в тая ситуация. Благодаря Ви, госпожо Дариткова. Господин Илиев?
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Кой го регламентира точно така да стане? Явно съм пропуснал. Всяка комисия разглежда само частта, за която отговаря. Нашата комисия коя част според Вас точно регламентира?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Само частта, която касае неправителствените организации.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Добре.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Лидер съм на Българските социалдемократи, за тези, които не знаят. Първо, ще взема отношение по повдигнатия въпрос. Недопустимо е да се ограничава народен представител, когато обосновава тезата си защо ще подкрепя нещо и защо няма да го подкрепя. Това е абсурдно. Така че можеш да тръгнеш от общото към частното или от частното към общото – това е парламентарна практика. И всички в Народното събрание са абсолютно равни, независимо от това дали са част от опозицията или част от управляващата четворна коалиция в момента. Това на първо място.
Когато комисията заседава и гледа такъв важен въпрос, какъвто е бюджетът, традиция е на всяка комисия да присъства ресорен министър и трябва да бъде поканен. Аз участвам може би вече пети парламент и ми е много изненадващо, защото тук не присъства министър, който да даде отговори. При цялото уважение към експертите, а и към дамите. Редно беше когато обсъждаме бюджета да присъства такъв министър, особено като се има предвид, че има цял вицепремиер, който отговаря за коалиционната политика. В моите представи би трябвало да отговаря и за неправителствените организации тогава.
Сега две думи за бюджета. Бюджетът по своята същност като цяло е изключително рестрективен и антисоциален. Той не подпомага както развитието на производството, така и неправителствените организации. Изключително права беше бележката на колегата Велизар Енчев, че е непълна информацията, що се касае до неправителствените организации. И няма как да бъде подкрепена една част от бюджета, когато като цяло философията на бюджета е сбъркана, и това го казвам като представител на българските социалдемократи. Затова няма да го подкрепим ние, българските социалдемократи и коалицията, която сме, няма да подкрепим този бюджет. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Анастасов. Аз ще кажа само една реплика. Нали разбирате, че няма как един министър да присъства на толкова много заседания и да представлява Министерството на финансите или Министерството на труда и социалната политика. Ще се задоволите с експертите, които са достатъчно добре подготвени да отговарят на въпроси, но въпроси, които са предмет на днешното обсъждане, а ние днес обсъждаме бюджета в частта му за неправителствени организации.
Благодаря Ви.
Други въпроси?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз още веднъж ще повторя, има достатъчно много министри, които отговарят за неправителствените организации, които може да присъстват на днешното заседание, включително и вицепремиерът по коалиционната политика. Той няма нищо общо с Министерството на финансите.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители уважаеми представители на изпълнителната власт, аз наистина искам да направя няколко уточнения, защото всички имаме част от присъстващите достатъчно парламентарен опит и може да си мерим политическата реторика, но е по-добре това да се запази за зала, защото тук експертно трябва да преценим наистина частта, която касае предмета на дейност на нашата комисия. Няма как наистина като съпътстваща комисия да имаме претенции министърът на финансите да бъде тук, защото при разпределението на различните законопроекти е ясно коя е водещата комисия и това определя присъствието на съответния ресорен министър. Такава е парламентарната практика.
Разбира се, всички могат да изказват всякакви становища и аз категорично по никакъв начин не съм се опитала да огранича колегите. Просто смятам, че е добре тонът в комисиите наистина да бъде коректен. Ясно е, че всички имаме своите пристрастия за или против това управление, само че и управлението в момента, и този бюджет са наистина възможни след предходното. Така че ние разполагаме със средства за неправителствените организации, които са в размер същия, както за миналата година, което смятам, че е позитивно, защото в условията на криза да се запази финансирането все пак е бюджетен успех.
От друга страна, ако внимателно сте разгледали целия материал, който е изпратен на комисиите, можете много спокойно, примерно на страница 49 от материала да видите как в бюджета на Министерството на спорта ясно е разписано точка 1.2.2. Субсидии за юридически лица с нестопанска цел. Тоест, ако народните представители се готвят коректно за заседанията на комисиите, те би следвало да са прегледали целия материал и оттам да са видели как да се разпределят средствата от общата сума. Разбира се, ще бъде полезно и ако сътрудниците на комисията улесняват народните представители защото те са изключително ангажирани и предоставят по-предъвкана информация.
Аз обаче имам и едно питане във връзка с бюджета, който ние като представители на политическа партия ГЕРБ категорично ще подкрепим, защото смятам, че това е национално отговорното поведение в момента. Към нас в Комисията по здравеопазване многократно са се обръщали пациентските организации, които съгласно Закона за здравето също са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, с желанието те също да бъдат включени в този списък, който се финансира по този параграф от бюджета, защото така смятат, че ще бъдат относително по-независими от други източници на финансиране и аз бих попитала дали сте в течение, има ли някакви намерения от Министерството на финансите, има ли някакви юридически ограничения и въобще какви са възможностите за разширяване на този списък за юридически лица с нестопанска цел, които се финансират от бюджета на държавата.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Финансирането от държавния бюджет на тези организации може да се осъществява само при условия, определени със закон. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел в чл. 4 е определено, че могат да бъдат подпомагани финансово от държавата тези юридически лица, за които са изпълнени кумулативно двете условия. Тези юридически лица са определени за извършване на обществено полезна дейност, тоест да са регистрирани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и да съществува специален закон, който да определя условията и реда за финансово подпомагане от страна на държавата. Това са двете условия.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Други въпроси, колеги? Господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Аз ще помоля госпожа Орлова, наистина госпожа Дариткова е права, трябваше да се запознаем. Ние получихме вече в електронен вариант бюджета, но наистина, госпожо Дариткова, в последните дни. Видяхте и вчера, и днес какви тежки заседания имаше, така че това не ни оправдава. Наистина трябва да се запознаем с текста, който получихме по електронен път. Но тъй като така и така госпожа Орлова е тук, само искам ако може това съотношение между 44 милиона субсидии за юридически лица с нестопанска цел за спорта и 600 000 само за такива лица от Министерството на културата, тъй като това е просто грандиозна разлика. По никакъв начин не омаловажавам спорта и не го противопоставям на културата, но все пак културата не е по-малко важна, да не кажа по-важна. Бихте ли направили една разбивка отгоре, отгоре. Пак казвам, че се извинявам, че не съм прочел в детайли бюджета. Основно да изброите организации от спорта, който получават 44 милиона и от Министерството на културата, да ги чуем.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Това са средства, които са планирани по съответните бюджети. Тези средства предстои да бъдат разпределени в хода на изпълнението на проектен принцип, когато кандидатстват тези юридически лица, да предложат своите проекти и те да получат съответното финансиране за изпълнението на политиката.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Тогава веднага поставям обратен въпрос. На каква база такава огромна, чудовищна разликата между парите за спорта за тези организации и парите за културата. Кои са критериите, за да допуснете такава неприемлива разлика и дисбаланс?
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Здравейте. Аз съм от гражданска организация, но мога да отговаря на зададения от Вас въпрос. В случая става въпрос за финансиране на спортните федерации. Всички спортни федерации в България са юридически лица с нестопанска цел, за разлика от културата, където всички организации в сферата на културата са на издръжка на Министерството на културата. Тоест, средствата, които са предвидени в бюджета, се разпределят между спортните федерации във вид на субсидия, с която те развиват спортната дейност в държавата. Това е разликата. Просто в културата тези, които са в сферата на културата, развиват културна дейност. Те са на щат в театри и т.н., докато в спорта няма щат там всичко се развива през такива организации с нестопанска цел.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря.
Господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Една реплика към господин Енчев. Тази част от бюджета – 44 милиона, включва не само спорта, а и младежта, тоест в нея са включени всички младежки проекти, които се финансират от бюджета.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Други въпроси, колеги? Да разбирам ли, че няма въпроси?
СВЕТОЗАР СЪЕВ /Движение за пълна заетост и ценова стабилност/: Аз и вчера слушах в Комисията по икономика - дебатите. Там бе обяснено, че основната философия на бюджета е свързана с това, че ще се търси вътрешно финансиране от банковата система, тоест средствата, които са за развитие на националния бизнес, преди всичко. Това го каза Мартин Димитров като аргументация за идеологията на бюджета. Второто беше, че ние ще развиваме националната икономика, като ще дадем приоритет на износа, тоест ще стимулираме под някаква форма и износа, така че той да бъде двигателят на икономическия растеж.
Първо, считате ли, че действително българската банкова система разполага с необходимия ресурс, който би могъл да съживи българската икономика (ако може да отговорите на тези въпроси) и как точно ще се стимулира бизнесът, за да може да се постигне желаният растеж на износа и съответно икономически растеж в държавата?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: На господин Енчев вече отидоха да му подготвят справката, която искахте.
Госпожа Орлова?
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Всъщност пак излизаме извън темата на комисията, така че… Не бих могла да Ви отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви.
Господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Това, което искам да кажа е, че наистина да се прегледа един такъв бюджет е нещо отговорно и сериозно и дайте да не го караме малко от краката за главата, както се казва. Моят въпрос е следният. Предполагам, че има някаква връзка с нашата комисия, Националния съвет за етнически и демографски въпроси. Какъв е бюджетът за този съвет, понеже не можах да го намеря, малко ми е времето. Какъв бюджет има за Националния съвет за етнически и демографски въпроси? Не мога да го видя.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Илиев, въпросът Ви трябва да бъде отправен към Комисията за вероизповедания и правата на човека.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Националният съвет за етнически и демографски въпроси работи с неправителствени организации, и то доста сериозно, доколкото знам в моята практика.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Смесваме функциите на две различни комисии.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Кой го измисли този правилник? Да нямаме право да задаваме въпроси. Ние за какво сме комисия? За какво сме народни представители?
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Предметът на обсъждане е бюджетът на неправителствените организации. Госпожа Дариткова има думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми колега, вече споменахме на моя въпрос какъв е регламентът за включване в списъка на юридическите лица с нестопанска цел, които се финансират от този бюджета и в този списък ако не откривате съвета, който Вие посочвате, няма как присъстващите тук експерти да Ви дадат пояснение. Както ние не сме достатъчно подготвени като народни представители по всички тези на бюджета, така и експертите имат някаква тясна специализация. Аз примерно сега трябва да изровим всичките, предполагам, че никой не е подготвен, този съвет как е регистриран, какви са източниците му на финансиране. Ако вие сте по-подготвен, разкажете го и ще го търсим в страниците на бюджета. Към Министерски съвет е вероятно, но не касае именно юридическите лица с нестопанска цел, нещо, което е предмет на комисията. Вие може да питате за всичко, и аз мога да Ви попитам какъв е бюджетът на Министерството на здравеопазването за профилактика, защото там ми е експертизата, но не очаквам да ми отговорят.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Други въпроси, колеги, има ли?
НЕВИН ХАСАН /Движение за права и свободи/: Госпожо председател, уважаеми колеги, групата на Движението за права и свободи няма да подкрепи този бюджет, защото той е икономически неиздържан, а това, че министъра го няма, не се съобразяваме с това. Вчера на съвместна комисия, където беше Комисията на труда и социалната политика, Комисията по здравеопазване и още една комисия – три комисии заседавахме заедно, нито господин Москов, нито господин Горанов можаха да отговорят на всички зададени въпроси от народните представители. Затова нашата позиция е: ние ще гласуваме против.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Други въпроси? няма. Закривам дебата по бюджета.
Подлагам на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и 2. Гласуваме.
Гласуване: 8 гласа „за“, „против“ 5, „въздържали се“ – няма.
ПО ТОЧКА ВТОРА
„РАЗНИ“
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Имате думата. Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаеми колеги, в първите дни на 43-ото народно събрание всички парламентарни групи, вярвам, получиха едно писмо от голяма група българи в чужбина, които се обръщат специално към нашите комисии и към работата на 43-ото народно събрание с искане за въвеждане на няколко правила като практика, които увеличават прозрачността и възможността на българите от чужбина да се осведомяват своевременно и да участват в работата на Народното събрание. Тези искания всички са ги получили, няма да ги цитирам изцяло но едно от тях за мен много съществено, е прякото предаване на заседанията на комисиите онлайн на сайта на парламента, което е заявено като намерение и в нашия правилник и което го има като добра практика вече в повечето европейски парламенти и на Европейския парламент. Аз просто съм поел ангажимента да поставя въпроса на нашата комисия, защото смятам, че е въпрос на добър вкус и поведени точно нашата комисия да бъде сред първите, които да настояват за въвеждане на тези добри практики за прозрачност. Това включва, разбира се, и достъпа на представители на неправителствените организации, но все пак българите в чужбина, които също са наши избиратели, още повече че те нямат все още избирателен район, тоест може да се каже, че са избиратели на всички ни, трябва да имат равна възможност да следят нашата и на колегите ни в другите комисии работа.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз. Приемаме, че това е за сведение и евентуално за предприемане на някакви стъпки.
Госпожа Асими, заповядайте.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Станимиров, извинете ме, аз съм от неправителствената организация „Асоциация за балканско сътрудничество“, да Ви отговоря. Дори на страницата на парламента днес е посочена камерата. Миналата година бях в Обществения съвет към тази комисия. Всичките наши заседания се предаваха, и то Канал 3 я предаваше по-редовно, отколкото националната телевизия, и телевизията на парламента. Ние също искахме, дори претендираме сега ако може Вие да ни помогнете, да има канал на самия парламент. Така че вие сте на работа днес, в Америка часовата разлика е голяма, като се приберат, да могат да гледат и заседания, защото, не Ви обиждам, но миналата година цяла година и половина с това се занимавахме – обществени проблеми наистина и в здравеопазване, и за промяна на ГПК ние внесохме за 417 и протестираме за това, че остана в чекмеджето. Дори госпожа Цачева беше много любезна с нас миналата година, отново ще я помолим.
Много от организациите, искам като практика да ви кажа, влязоха и трябва да ви кажа, че ние сме три организации, които нямаме отсъствия. Човек, който се записва, влиза, имаме Обществен съвет, който трябва да се направи. И господин Станимиров, разбрах, и Вие не сте били. Казвам Ви го от миналогодишната практика не беше лоша. Даваше ни се право на всички от Обществения съвет, присъстваме на вашите комисии. Нямаме право да гласуваме, освен вас депутатите. Но се спазваше регламентът и ние чрез вас можем да внасяме предложенията за проектозаконите. Но това, което вие казахте, го има, но нека да бъде постоянно, да има дори заседанията. Това е много разумно, да има телевизия, един ефирен канал. Казаха ми, че нямало честоти и т.н. Това е много важна комисия. И съм много обидена, че 17 депутати трябваше да бъдат тук. Много от хората долу не ги пускат. Спор няма, че днес съвпадат много комисии и затова ги няма депутатите. Но много от неправителствените организации са долу и не ги пускат да се качат.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Не знам точно какво се е случило, може би някаква техническа неразбория е станала. Ние сме дали заявка.
МАРИЯ АСИМИ: Миналата година не беше така.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Всички, които са заявили участие, ние сме ги заявили за пропуск. Господин Станимиров – реплика.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаема госпожо, това, което искат тези хора, чието писмо аз цитирах, каквото е и моето предложение, не е да предоставим възможност на обществени или частни телевизии да предават заседанието на комисията, което те, разбира се, могат да направят по съответния ред, а Народното събрание да осигури техническа възможност на страницата на Народното събрание онлайн да се предават всички заседания на всички парламентарни комисии, освен тези, аз които по някаква причина са закрити заседания и съответно след това записите от тези заседания също да бъдат налични. Така че всеки, който се интересува, да може да отвори страницата на Народното събрание, да си гледа своята комисия или да гледа предишните заседания, каквато е практиката, пак повтарям, в Европейския парламент задължително. По всяко едно време всяко едно заседание – било на комисия, било пленарно, се предава онлайн и се превежда симултанно на всички езици на Европа. Няма да откриваме топлата вода, въпрос на практика.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Станимиров, искам да Ви върна. Аз съм два пъти член на Европейския съюз, гражданин и 39 години живея навън, по фамилията личи. И точно такива канали има. Вие днес сте ангажиран в 10 или в 12 или в 14 часа –Вие го гледате. Това нещо се мъчихме да го наложим. Така и не успяхме. Сега е по-шарен парламентът. Надявам се дано нещо да имаме подкрепа. Няма СДС, няма БСП. Няма червени и зелени, телевизията е една, трябва да се гледа. И човек вижда какво е и може да се обърне към народния представител, който е в неговия район, ако намери такъв, защото съм търсила и не съм намирала.
Така че е много разумно, аз приветствам и ще ви подкрепя, всичките ще ви подкрепим. Така трябва да бъде, да бъдем информирани, когато не сме доволни да направим забележка, да си вземете бележка и обратното. Да се стимулира нещо. Всички проектозакони да се обсъждат да ги виждаме. Прав сте. Има техническа възможност. Щом в Европа има, и тук може да бъде. Но някой не иска.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Други въпроси?
САШО РАДЕВ: Национална инициатива „Социална солидарност“, НПО. Двадесет и три години ние, пенсионерите провеждаме всеки четвъртък постоянно протестно присъствие на Южния парк, напоследък на „Александър Невски“, седем-осем години. Поставям един категоричен въпрос. Нас пенсионерите от двата големи съвета – Национален пенсионерски съвет и Конфедеративният съвет на организацията на пенсионерите и възрастните хора в България – ни няма в никакви комисии. Така наречената тристранна комисия, където са работодатели, работници и служители и държавата, нас ни няма, не ни упоменават въобще. Затова поставям въпроса. Ние категорично настояваме и внасяме навсякъде вече предложение, че искаме нова тристранна система между пенсионерите – имаме два съвета, които могат да дадат своите двама представители, както профсъюзите, между НОИ, който от друга страна владее тези сметки, и властта, за да може да имаме на централно ниво правителство, в министерствата, в отраслите, откъдето се пенсионират пенсионери, и в общините наши клонове на тристранна система за урегулиране на тези отношения. Става дума за отношенията на пенсионерите за изслужено време и старост, не за социалните пенсионери – които са така да се каже, запазили своето плодоотдаване и плодоносене в наследство, което вие сте наследили. Поставям този въпрос и тук, тъй като става дума за неправителствени организации, не за партии. Ние чрез нашите пенсионерски партии можем да движим нещата, можем да се обединяваме, както се обединяват всички български партии около националните въпроси, но не е там въпросът. Става дума за неправителствените организации. Поставям въпроса за по-нататък.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви и аз. Аз се опасявам, господине, че такова решение нашата комисия няма как да вземе. Единственото, което мога да Ви предложа, е да участвате като неправителствена организация в заседанията на нашата комисия.
САШО РАДЕВ: Отговарям. Поставям въпроса и на Вашето внимание, тъй като той косвено Ви касае, като има такива неправителствени организации. Да не Ви завари неинформирани. Аз не казвам да го гласуваме, но казвам все пак да сте информирани, за да движим тези въпроси. Той е и на Вашето внимание.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз благодаря.
СВЕТОЗАР СЪЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз искам накрая просто да припомня някои неща от миналия Обществен съвет и миналата подобна комисия. Ние, гражданските организации в миналия Обществен съвет бяхме поставили за решаването пет-шест законопроекта. За съжаление, въпреки че парламентът работи повече от година, тези законопроекти не можаха да влязат в зала и не можаха да бъдат решени проблемите. Ние, разбира се, ще настояваме и това Народно събрание и тази година възможно по-скоро, възможно по-бързо тези законопроекти да намерят място в това Народно събрание. За кои законопроекти става въпрос?
Това са предимно законопроекти, които са свързани с правата на българските граждани, които сериозно са потъпкани за сметка примерно на банките. Това касае промени в банковите закони, в Гражданско-процесуалния кодекс в частта му за член 417 – това е за заповедното производство, както и регламентирането на дейността на частните съдебни изпълнители, които направо своеволничат по отношение на проблемите с кредиторите.
Освен това бяха поставени още няколко законопроекта. Това са Законопроектът за частните фалити, фалитите на физическите лица, законопроект за нелоялните търговски практики, въобще законопроекти, които защитават български граждани и българския бизнес. За съжаление, мнозина, десетки други законопроекти намериха време, място и начин да бъдат решени в предишното Народно събрание, а тези законопроекти, които са жизнено важни за българските граждани, бяха отложени и не бяха решени в предшестващия парламент.
Призивът и молбата ми е към Вашата комисия да направите всичко възможно – това са законопроекти, които са жизнено важни за българските граждани.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Доколкото разбирам, говорим за правата на гражданите, нали така? Само за сведение да ви кажа, че от тази година в този парламент се обединиха двете комисии – по взаимодействие с гражданските организации и жалбите на гражданите, а правата на човека вече са в Комисията по вероизповедания.
Госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, сигурно неправителствените организации в България са достатъчно много и представителите на граждански инициативи. Аз наистина предлагам регламентът следващия път да изключва възможността за повторно взимане на думата, защото на всички времето ни е ценно, и да се концентрират представителите на неправителствения сектор и в едно изказване да предложат всичките свои тези по конкретните теми.
От друга страна искам да припомня и Конституцията на България, според която законодателна инициатива имат народните представители и Министерски съвет, така че се надявам тези законопроекти, за които говорим, да бъдат припознати от някои от двата субекта, които споменах.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз благодаря. Със сигурност ще има някакъв ред от следващия път, след като приемем Правилника на комисията.
Използвам случая да ви кажа, колеги, членове на комисията, че следващата седмица в четвъртък в 14.30 ние ще ви уведомим и ще качим и съобщението на сайта на парламента, но ще имаме съвещание, за да можем да приемем именно правилника, за да въдворим някакъв ред.
Благодаря.
Закривам заседанието.
/Закрито – в 15.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
/Б. Маринска/
