---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените
организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л

На 29 януари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-21, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-22, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
3. Обсъждане и приемане на критерии и правила за избор на членове на Обществения съвет към комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
4. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от госпожа Бойка Маринска – председател на комисията.
* * *
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Уважаеми дами и господа, добър ден на всички! Откривам заседанието на комисията. Кворум имаме. И тъй като това е първото ни заседание за новата 2015 г., искам да пожелая на всички – и членовете на комисията, и присъстващите, ползотворна работа през цялата година.
Преди да започнем деловата работа, бих искала да поздравя от името на комисията госпожа Нели Петрова, която скоро имаше рожден ден, да и пожелая здраве преди всичко и професионални и лични успехи! (Ръкопляскания.)
А сега да преминем към същинската ни работа. На заседанието на нашата комисия присъстват: от името на вносителя на двата законопроекта господин Илиан Тодоров, народен представител от парламентарната група на партия „Атака”; от Министерството на правосъдието присъства господин Александър Стефанов, началник отдел „Нормотворчество“ в Дирекция „Правосъдие, нормотворчесво и проекти“. Поради ангажимент на господин Янкулов, заместник-министър, който е ангажиран с избора, който протича в момента във ВКС, той е упълномощил господин Стефанов да изрази становището на Министерството на правосъдието. От Министерството на образованието чакаме госпожа Ваня Кастрева, заместник-министър.
Колеги, след като чуем представянето на законопроектите, становищата на министерствата и изказванията на народните представители - членове на комисията, ще дадем възможност за изказване на представителите на неправителствените и неформалните организации, които присъстват на нашето заседание.
Съгласно чл. 8, ал. 5 от Вътрешните правила на комисията определям регламент за изказване на представителите на неправителствените и неформалните организации 3 минути. Моля изказванията да бъдат по същество, както и да се спазва регламента с оглед на по-оперативното протичане на заседанието.
Пред вас е дневният ред. Всички предполагам вече сте го изчели. Мое задължение е още веднъж да го прочета (чете дневния ред.) Имате ли други предложения за дневния ред?
Госпожа Дукова има думата за процедура.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо председател, имам изричното поръчение на госпожа Менда Стоянова и Теодора Георгиева във връзка с ангажименти – на Менда Стоянова председателстване на Комисията по бюджет и финанси, което съвпада с нашето заседание, на Теодора Георгиева й възникна личен спешен проблем, който трябва да реши, тя вероятно ще дойде по някое време, моля техните гласове да бъдат зачетени такива, каквито са гласовете на ПП „ГЕРБ” и нейните участници в заседанието. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Още две писма са постъпили – от Борислав Иглев и от Борислав Миланов, които изтъкват основателни причини за отсъствието си днес и са делегирали правото си на глас, по какъв начин ще гласуват, на мен.
Гласуваме дневния ред, моля гласувайте.
За – 13, против и въздържали се - няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-21, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Господин Илиан Тодоров, давам Ви думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, не знам дали представителите на гражданските организации са имали възможност да се запознаят с нашите мотиви, затова ще ги изчета.
В Конституцията е точно посочено, че изучаването на български език е право и задължение на всеки един от нас българските граждани. Основен факт е, че голяма част на гласувалите поради липса на основно образование не познават, не разбират и не оценяват правата, които им дава Конституцията на Република България. Точно образователният ценз определя и това дали необразованите български граждани знаят задълженията си като граждани на републиката.
Необходимото равнище на образованост се получава след получаване на степен за основно образование, определена в българските закони. От своя страна степента на образование гарантира усвояването на общообразователния минимум, както и на знания и умения, съответстващи на интересите и на индивидуалните възможности на индивидите. Това обуславя и възможността на необразованите избиратели да прочетат и осмислят предизборните платформи на политическите партии и да приложат правото си на глас не само при нормално гласуване, но и при вот с нови технологични начини на гласуване.
Липсата на основно образование е предпоставка и за непознаване на държавното управление, принципите на демокрация и важността на дейността на политическите партии в страната. Необразованите граждани не могат да оценят смисъла и значението на собствените си гласове в контекста на своя житейски опит и образование, както и не познават приноса на политиките на партии в различните области на живота в страната – икономика и финанси, образование и култура, вътрешен ред и сигурност. Въвеждането на задължително гласуване, от друга страна, ще прекрати практиките на контролиране на вота и купуването на гласове сред необразованите български граждани, с което ще се избегне и опасността от избор, направен в условията на недостатъчна информираност и неграмотност. Ще бъде преодолян и корпоративния вот и неговото влияние при ограничено участие на гражданите в изборите.
С настоящите промени целим да направим механизма за произвеждане на национален референдум доста по-приложим и разпространен в обществото. Така действително ще има пряко участие на гражданите в дейността на държавната власт и местното самоуправление, което ще направи и гражданите доста по-активни и заинтересовани участници в процеса. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Тодоров.
Давам думата на господин Стефанов, представител на Министерството на правосъдието, да представи становището на Министерството на правосъдието по предложения законопроект.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Много Ви благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря ви още веднъж за възможността да представя пред вас становището на Министерството на правосъдието по така предложения ни законопроект. Ще акцентирам само върху основните неща.
Министерството на правосъдието счита, че с така направеното предложение за въвеждане на образователен ценз като условие за участие в референдум не е отчетена разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България, според която: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”.
Съгласно цитираната разпоредба виждаме, че всеки гражданин, навършил 18 години и не попадащ в кръга на лицата, поставени под запрещение или изтърпяващи наказание лишаване от свобода, има право да участва в допитвания до народа. Това право, прокламирано от Конституцията, не може да бъде ограничавано по друг начин и обвързвано с допълнителни изисквания, включително и чрез използването на този юридически предложен способ чрез промяна в Закона за прякото участие на гражданите. Във връзка с това едно такова предложение се явява в противоречие с Конституцията.
По отношение на второто предложение, че се предлага въвеждането на задължително гласуване от всеки един гражданин, искаме да кажем, както вие всички добре знаете, в момента не може да бъде даден еднозначен отговор за степента на това предложение с Конституцията и по-конкретно доколко конституционното право на участие в допитвания до народа следва да бъде обвързано със задължителното му упражняване, закрепено в закон.
Считаме, че дебатът в обществото не е приключил, а подобно предложение може да бъде подкрепено само въз основа на постигнато консенсусно решение, което да стане като база за тези нормативни промени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Това и за втория законопроект ли е вашето становище?
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Не, това е само по първия, макар че те до някъде се припокриват. И ако решите, може по втория да не взимам отношение.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Следва становището на Министерството на образованието, което аз ще започна да чета.
„Уважаема госпожо Маринска, по представения на вниманието ни законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-21, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, изразяваме следното становище.
С предлаганото въвеждане на ограничение в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление за придобито основно образование като условие за участие в референдум се нарушава основния конституционен принцип за равнопоставеност на гражданите пред закона, установен в чл. 6 от Конституцията на Република България, и прокламиран в чл. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Чрез въвеждането на забрана, основаваща се на образователен ценз, гражданите се поставят в неравностойно положение в зависимост от степента на тяхното образование. По този начин на част от тях се отнема правото, установено в чл. 42 от Конституцията на Република България за участие в допитване до народа, изразяващо се в пряко участие на гражданите в дейността на държавната власт и местното самоуправление. В този смисъл правата и свободите на политически дееспособните граждани губят своето значение, защото се превръщат в привилегия на едни и ограничение за други. Това по своята същност представлява посегателство срещу конституционно установените права на гражданите.
С промените в чл. 4, ал. и ал. 2 се нарушава и чл. 10 от Конституцията на Република България, по силата на който референдумът се произвежда на основата на принципите на общо и равно право на глас, като същите принципи са установени и в чл. 2, т. 2 от ЗПУГДВМС. Равното право на глас означава, че всички гласоподаватели следва да упражняват своите права на равни основания, т.е. че всички лица без разлика на пол, раса, националност, социален произход, образование и т.н., които са граждани на съответната държава и имат статут на гласоподаватели се ползват с равни възможности да гласуват. Чрез образователния ценз на практика се отстраняват от избирателния електорат социално слабите представители на обществото, което го превръща в прикрита форма на имуществен ценз. Ограничението на правото на участие в референдум прави фиктивна неговата всеобщност, а оттук и е нарушение на конституционния принцип за равноправие на гражданите.
В мотивите към законопроекта е посочено, че наличието на определена степен на образование на гражданите е гаранция за разбиране и оценяване на конституционните им права, както и познаване на държавното управление, принципите на демокрацията и важността на дейността на политическите партии в страната. Презумпцията на вносителите за наличието на гражданско образование на гласоподавателите с основно образование е изтъкната като основна причина за въвеждането на образователния ценз, формиращ правото им на участие в референдум. Тези аргументи обаче се опровергават от факта, че вносителите запазват състава на електората, необходим за иницииране на референдум чрез подписка по чл. 10, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от закона, в който се включват същите необразовани граждани. Това поставя под съмнение мотивите на вносителите за необходимостта от гражданско образование на участниците в референдума, при условие че предложението за произвеждането му се основава именно на подписите и мнението на същите необразовани граждани, които не могат да оценят смисъла и значението на собствените си гласове по конкретно поставения въпрос на бъдещия референдум. Ето защо е нелогично интелектуалните възможности на едни и същи физически лица в едни случаи да бъдат годни за формиране волята на народа за произвеждане на референдум, а в други – негодни за упражняване правото им на участие в него.
С въвеждането на цензово ограничение за правото на участие в референдумите се стеснява кръгът от гласоподаватели, с което се възпрепятства основната цел на референдума за адекватно отразяване на отношението на гражданите по конкретно поставения въпрос. Селектирането на гласоподавателите с гражданско образование е несъвместимо по своята същност с демокрацията и нейната класическа форма – референдума. Гражданите без придобито основно образование са също част от народа и следователно те съставляват съответната част от народния суверенитет. При липса на всеобщност референдумът губи своята социална значимост и предназначение, което е в основата на допитването до народа.
На следващо място, във връзка с предлаганите промени в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от закона е необходимо задължителното гласуване да се проведе последователно във всички текстове на закона и по-конкретно в раздел II „Национален референдум” и раздел III „Местен референдум” относно обявяването на резултатите от националния и местния референдум. От друга страна, задължителното гласуване не е обезпечено със съответните административно-наказателни разпоредби като санкционни последици за гражданите при евентуално неизпълнение на задължението.
В заключение на изложеното становище може да се обобщи, че е необходимо преосмисляне на предложените изменения, като се направят по-задълбочени изследвания и анализи на причините, които налагат промените, както и доколко ще се постигнат преследваните със законопроекта цели за преустановяване контролирането на вота и за по-голяма активност и заинтересованост на гражданите в процесите на пряко участие в дейността на държавната власт и местното самоуправление.”
(В този момент госпожа Кастрева влиза в залата.)
Госпожо Кастрева, изчитам становището на Министерството на образованието, ако Вие имате нещо друго да добавите към така изчетеното становище, имате думата.
КАСТРЕВА: Аз мисля, че становището е достатъчно изчерпателно. Ще помоля да ме извините, но имахме важна среща във връзка с учебниците по история, затова малко се забавих.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Колеги, давам думата на членовете на комисията, които биха искали да вземат отношение по така предложения от партия „Атака” законопроект.
Заповядайте, господин Илиев, имате думата.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Парламентарната група на ДПС няма да подкрепи така предложения законопроект. Както чухме от становището на Министерството на образованието, абсолютно подробно описано, считаме, че този законопроект е абсолютно дискриминационен, противоречи на Конституцията на Република България и е вреден като цяло за обществото. Не е достатъчно добре обмислен и не би имал положителен ефект. Така че ние няма да подкрепим законопроекта поради тези причини.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Илиев.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз в лично качество, а искрено се надявам и колегите от парламентарната група на ПП „ГЕРБ” също няма да подкрепим този законопроект. Първо, смятам, че безспорно не му е времето, закъснял е. Имаше време, когато колегите бяха в управленска коалиция, можеха да решават много неща и да си свършат и тази работа.
Второ, защото най-малкото и мотивите, представени на нашето внимание, не кореспондират с основния закон на Република България, а именно Конституцията и всичко, което е право. А референдумът е право на гражданите. Обвързването на участието в референдум с това право е изключително необосновано по една много съществена причина, а това е, че задължителното право на образование до 16 години в Конституцията и в Закона за народната просвета, действащ в момента, не е обвързан възрастово. С оглед на това да се обвързва образованието и с възрастта в референдумите за мен е изключително необосновано.
На следващо място, ще се присъединя към аргумента и мотива на колегата Илиев. Ще кажа, че тези текстове са дискриминационни. Самото становище на Министерството на правосъдието е изключително обосновано и коректно. Такова е и това на Министерството на образованието и науката. Бих попитала в този смисъл на некоректно отношение, да не кажа силна дискриминация, как бихме постъпили с тези хора, които не изучават гражданско образование, как бихме постъпил с инвалидите и лежащо болните, за които има принципи да участват? Значи ли, че и тях бихме дискриминирали по право?
В този смисъл смятам, че това е нелогично, необосновано, ненавременно, не отговаря на законите на Република България, на желанието на хората на този демократичен принцип да участват в тази пряка демокрация и да изразяват своята позиция, затова ние не бихме го подкрепили. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Освен всичко изложено до момента като становище и на колегите, и на Министерството на правосъдието и Министерството на образованието в техните становища аз ще добавя още нещо. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от същия закон, с която се предлага задължително гласуване, е в противоречие и с Договора за функциониране на Европейския съюз, конкретно с чл. 20, т. 2, буква „б”. С посочената разпоредба се прокламира следното: „Гражданите на съюза се ползват с правата и имат задълженията, предвидени от договорите. Те имат правото да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейски парламент, както и в общински избори в държава-членка, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава”.
Въвеждането на образователен ценз също е в противоречие на международни актове, които са в сила и в Република България, на правото на Европейския съюз, чл. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно нормата на чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека упражняването на правата и свободите, изложени в тази конвенция, следва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация, основаваща се на какъвто и да е признак.
Затова и ние от Реформаторския блок няма да подкрепим този законопроект.
Други колеги? Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз считам предложения законопроект съгласно и становищата за по принцип недопустим поради неговата конституционна недопустимост. Мога да се съглася с част от мотивацията на колегите, които го предлагат, а именно, че неграмотността и липсата на достатъчно образование би могла да се яви като пречка да вземането на информиран избор. Но за да се преборим с това нещо, моят съвет към колегите е да съсредоточим усилията си към такива законодателни мерки, които ще обезпечат заложеното в Конституцията задължение за получаване на образование и да направим така, че сред българските граждани да няма хора, които са неграмотни и не могат да направят информиран избор. По този начин ще обезпечим и по-високото качество на участието на гражданите в обществените процеси, а не по репресивен начин да намаляваме обхвата на граждани, които участват в едно или друго решение. Ако се замислим, можем да намерим и други признаци, по които граждани не могат да участват пълноценно или да упражняват едно или друго свое конституционно право. И ако тръгнем по тази наклонена плоскост, можем да стигнем далеч в лошия смисъл.
Затова смятам, че този и следващият законопроект са просто конституционно недопустими. И тъй като са очевидно недопустими, подробното им обсъждане дори смятам за излишно и в известна степен загуба на време и на колегите, и на представителите на министерствата, чието време ангажираме в момента. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Станимиров.
Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз чувам една дума дискриминация, но нека не забравяме, че в една държава като Унгария, член на Европейския съюз, има образователен ценз, за да имаш право да гласуваш. Унгария е член на Европейския съюз, а никой не я е наказал по никакъв начин. Явно, че не нарушава Хартата за правата на човека на ООН, тъй като щом в държава от Европейския съюз може да има гласуване при необходим образователен ценз, то явно не се нарушават никакви човешки права. В момента аз ви разбирам, да, продължаваме да узаконяваме, съвсем спокойно мога да го нарека, глупостта, един човек, който дори не може да чете, когато пред него има бюлетина, без значение с какъв надпис, той как разбира за какво гласува? Това е много интересно, ако може да ми го обясните. Аз разбирам, не е нужно да намесваме инвалиди или други хора в неравностойно положение, тук въпросът е, че когато един човек дори не може да чете, хайде вие ми отговорете как прочита за кого да гласува и изобщо какво прави. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Тодоров, да, така е, но трябва да се предприемат други мерки, а не да влезем в текст, който скандално противоречи на основния закон на Република България Конституцията.
Други колеги? Няма ли? Няма.
Понеже обещах в самото начало, че представителите на неправителствените организации след приключване на дебата в комисията могат да вземат отношение, ако има такива, моля заповядайте.
Проф. ХАДЖИЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата”): Нашата конституция и всички закони, които се правят въз основа на нея, е изградена на базата на пълното невежество и неразбиране на това как се управлява държава. Абсолютно всички закони и подзаконови актове целят да извратят и да преиначат, и да обезсмислят заложените в Конституцията норми. Давам конкретен пример, свързан с този закон, който се обсъжда в момента. В Конституцията е записано създаването на една институция наречена Общо събрание на населението, която да бъде като контролен орган в изпълнението на местната власт. Това Общо събрание трябва да бъде апотеоз на гражданското самосъзнание и самоорганизация. Съобразно Закона за прякото участие на народа във властта как е направен Закона за свикване на Общо събрание на населението? Представете си, то се свиква със заповед на кмета. А предназначението според Конституцията е Общото събрание да бъде коректив и контрол на дейността на кмета.
Имам предложение, ако наистина ще се правят, а е задължително да се направят промени на Закона за прякото участие, изключително фундаментален и значим въпрос, по-значим от всички въпроси и всички функции и на националната сигурност, защото това, което вие правите в момента, този Закон за прякото участие е основен елемент на системата на националната ни сигурност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз Ви благодаря. Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ (Българска асоциация на пенсионерите): Искам да кажа следното във връзка с това, което обсъждате, че Законът за референдума, а това беше предложение още на Обществения съвет при предишното правителство, трябва да претърпи коренно изменение. Той не трябва да остане в сегашния си вид, тъй като видяхме няколко смешни референдума, които се проведоха и резултатите от които отидоха на кашонен носител, от тях нищо не се видя. Така че Законът за референдумите трябва да бъде променен както на входа, така и на изхода. Тоест, кога се свиква референдум, да бъдат облекчени условията за свикване на референдум. И на изхода – как се използват резултатите от решението на суверена. Тези решения, които се получат в резултат на референдума, трябва да бъдат на по-високо ниво, отколкото решенията на Народното събрание. Тоест, Народното събрание трябва само, както се казва, да им удари босилека и да бъдат закони. Това е едно.
Второ, задължителното гласуване. Задължителното гласуване – не, това е в противоречие с Хартата за правата на човека за свободен избор. Образователният ценз обезателно трябва да бъде въведен. Това ще премахне голяма част от купуването на гласове.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Заповядайте.
СТОИЛ ЦИЦЕЛКОВ (представител на Европейска асоциация за защита на човешките права в България, също член на борда на Европейската асоциация за човешките права в Брюксел): Няма сега да повтарям нещата, които са очевидни, че това напълно противоречи на всички принципи на Европейския съюз и още по-малко отива на хора, избрани по тези демократични принципи, да искат да ги променят за други избори. Взех думата самото защото чух от колега, който каза, че подкрепя образователния ценз. Поради същите причини той е нереален. Обещах да бъда кратък. Някой от членовете на комисията каза, да, ако в една държава има проблем с образованието, то тя трябва да се стреми да премахне този проблем, а не да ограничава хората по този принцип.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ (председател на Гражданско движение „Освобождение” и директор на списание „НАТО и България”): Основният закон на държавата показва, че всеки гражданин има право на труд и на безплатно образование. Тук може ли всеки от вас да каже, че това се спазва?
На следващо място, също като колегата аз съм на мнение, че може би през следващите пет или десет години поне образователен ценз трябва да има. Неинформираното избиране води до изкривяване на политиките и това, което се случва в държавата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз благодаря. Заповядайте.
НИНА ГЕРГОВА (Гражданска инициатива за нов обществен договор): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да ви поздравя, че сте избрали да бъдете в тази комисия, защото за мен лично тази комисия е най-трудна от всички комисии в Народното събрание, същевременно е и най-важната, защото вие сте народни представители, а тук се чува все пак гласа на народа.
По отношение на законопроекта Гражданската инициатива е категорично против задължителното гласуване, защото това все пак е право, а не е задължение.
За образователния ценз подкрепям колегите, които казаха, че за първите пет, десет години трябва да има задължително образователен ценз, защото, както каза и господин народният представител, той като не може да разбере какво пише, за какво ще гласува.
Но понеже казахте, че няма да подкрепите този законопроект, ако все пак образователният ценз е спънката, ви моля все пак да го разгледате точка по точка, защото в него има много хубави неща и за референдуми, и за гражданското участие. Така че нека да бъде гласуван точка по точка и ако някои точки ви спъват, нека да бъде отхвърлен законопроектът изцяло. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви и аз. Заповядайте.
СТЕФАН СТОЙКОВ (Организация „Граждански контрол”): Аз също подкрепям преди мен изказалата се да не се отхвърлят всички точки. Не може заради една да отхвърляте всички. А не по принцип да се отхвърли първия закон, без да сме го чели и т.н. и след това започва бозата между двете четения. Просто не може да има двойни стандарти повече в Европа. Не може в Унгария да може, в България да не може. До кога ние ще робуваме на някакви си принципи, измислени в Европа и трябва да ги спазваме. Така че ви призовавам да не отхвърляте целия законопроект, а това, което е полезно за момента, да го приемете. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз. И само едно уточнение. Има възможност между първо и второ четене да се предложат и приемат някои текстове.
Заповядайте.
КОСТАДИН НЕДЕВ (Българска асоциация на пенсионерите): Много рационална точка е тази за образованието, тъй като за да разбереш нещо, трябва да можеш да го прочетеш и да го осъзнаеш. Прави са вносителите да искат задължително образование. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз благодаря.
Господин Станимиров има думата.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, госпожо председател. Тъй като вече се забелязва повтаряемост на мненията относно законопроекта правя процедурно предложение да прекратим дискусията и да гласуваме, тъй като имаме още няколко законопроекта, а трябва все пак да свършим в рамките на определеното от Правилника време за заседания на комисията.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Станимиров да спрем с разискванията и да минем към гласуване.
Предложението се приема единодушно.
Сега подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-21, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
За – 0, против – 14, въздържали се – 2.
Съгласно проведеното гласуване комисията отхвърля този законопроект.
Искам да благодаря на госпожа Кастрева за участието. Ще помоля представителите на Министерството на правосъдието да останат за разглеждането на втория законопроект.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 454-01-22, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Господин Тодоров, имате думата.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ще ви запозная с мотивите.
„Премахване на долната граница минимален брой гласове, необходими за обявяване на действителен вот.
Действащият до момента Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на практика не позволява да се реализира идеята за референдум в нейната цялост. В закона е заложена долна граница на необходимите гласове за приемане на дадено предложение след провеждане на национален референдум. Тази долна граница е определена на базата на общия брой гласували на предходните парламентарни избори. Целта на това условие на практика е да предопредели провала на всяка една гражданска инициатива, която се осмели да подеме реализацията на един национален референдум. На изборите за Народно събрание през 2014-та година са гласували 3 501 269 души. За да бъде прието или отхвърлено едно предложение чрез провеждане на национален референдум трябва в урните да бъдат пуснати 3 501 269 бюлетини. Само една бюлетина по-малко би направила провеждането на референдум недействително. Долна граница над четири милиона гласоподаватели, определена в действащия закон, изкривява идеите и целите на пряката демокрация. В българското законодателство не съществува числен праг на гласоподавателите що се отнася до избор на народни представители, общински съветници или евродепутати. Условията за участие, нормално протичане, отчитане на резултати при провеждане на избори за Народно събрание , местна власт и Европейски парламент са съставени на базата на принципите на пряката демокрация. В тази връзка Законът за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление поправя една груба грешка, която са допуснали народните представители от 40-то Народно събрание, приемайки закона в този му вид.
С предложената промяна на чл. 23 се премахва долната граница или задължителния брой гласове за обявяване на референдума за действителен.
Намаляване броя на необходимите подписи за внасяне на предложение за произвеждане на национален референдум.
В действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са заложени точен брой подписи, необходими за произвеждане на национален референдум. Според закона съществуват две възможности – да се инициира и събере подписка с обем от 200 хиляди валидни подписа и такава с обем от 500 хиляди валидни подписа. В първия случай, при подписка със събрани 200 хиляди подписа, гражданската инициатива, внасяйки подписката в Народното събрание, задължава народните представители да разгледат предложението и да гласуват „за” или „против” произвеждане на референдум по дадения въпрос. Във втория случая, при събрана подписка от 500 хиляди подписа, гражданската инициатива задължава Народното събрание и президента на Република България да предприемат действия за произвеждане на референдум. С предложените поправки се намалява броя на необходимите подписи за произвеждане на референдум и в двата случа, съответно от 200 хиляди се намаляват на 50 хиляди и от 500 хиляди се намаляват на 200 хиляди валидни подписа. Според действащото законодателство необходимите и достатъчни подписи за учредяване на партия възлизат на 5000, а 200 хиляди реални гласа са необходими за влизане на партия в Народното събрание.
Увеличаване на сроковете по процедурата по внасяне на предложение за референдум и съкращаване на сроковете за иницииране на повторен референдум.
Действащият закон предвижда срок от три месеца от уведомяването на председателя на Народното събрание за събиране и внасяне на подписката в Народното събрание. Подготовката и изпълнението на организация по събиране на подписи на територията на цялата страна е отговорна и трудна задача, изискваща време и ангажиране на човешки ресурс. Краткият срок от три месеца не е достатъчен за новоучреден граждански инициативен комитет да покрие територията на цялата страна с пунктове за събиране на подписи. Практически толкова кратък срок принуждава организаторите да концентрират събирането на подписи само в няколко областни центрове. По този начин се ограничава правото на жителите на малки населени места да изразят волята си и да вземат участие в инициирането на предложение за произвеждане на референдум. В предложените поправки срокът за внасяне на подписка в Народното събрание се удължава от три на пет месеца. От друга страна, измененията предвиждат съкращаване на сроковете за повторно стартиране на подписка с предложение за референдум от шест на три месеца и от една на половин година, ако Народното събрание е отхвърлило същото предложение.
Според действащия закон повторно провеждане на референдум е възможно да се осъществи не по-рано от две години след неговото отхвърляне. Предложените изменения предвиждат този срок да се съкрати на половина или от две на една година. Поправката е нужна предвид динамичното развитие на икономическата, социалната и политическата среда в последните години в световен мащаб.
Премахване на забраната за провеждане на референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори след тяхната ратификация.
С премахване на чл. 9, ал. 4 отпада забраната българските граждани да се произнасят по въпроси, уредени в международни договори и ратифицирани от Народното събрание. Последните 20 години на прехода показаха, че много често взетите от различни правителства решения противоречат на обществената нагласа. По този начин правителства са сключвали пряко волята на народа договори и са вкарвали държавата във военни действия, примерно войната в Ирак. Тази поправка има за цел да се коригират подобни решения, взети в противоречие с широката общественост.
Въвеждане на срок, задължаващ председателя на Народното събрание да придвижи подписката с предложение за референдума към главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
В действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не е предвиден срок, в който председателят на Народното събрание да изпрати събраните подписи на главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”. Този пропуск дава възможност на председателя на Народното събрание да забави неограничен период от време процедурата по внасяне и обсъждане на подписката. Създава се висок риск от задържане на подписката в деловодството на Народното събрание, евентуални злоупотреби и изкуствено извличане на политически дивиденти чрез подвеждане на гражданите, участващи в подписката с предложение за произвеждане на референдум. С предложените изменения се въвежда срок от три дни, в който председателят на Народното събрание е задължен да внесе събраните подписи в главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” за служебна проверка. По този начин се предотвратяват всички рискове от умишлено забавяне на процедурата и подвеждане на гражданите.
Ангажиране на БНТ и БНР в информационно-разяснителната кампания.
Измененията и допълненията в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предвиждат активно участие на държавните медии БНТ и БНР и провеждане на прозрачна и обективна медийна кампания за разясняване и информиране на гражданското общество. Държавната телевизия и държавното радио се задължават да включат в своята програма специализирани предавания по темата, отнасяща се до референдума. Ръководствата на БНТ и БНР се задължават да отделят равно по обем време за всички гледни точки относно предстоящия референдум. Тези предложения целят осигуряване на равен достъп на всички граждани до необходимата информация за взимане на обосновано решение при предстоящото гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз, господин Тодоров.
Колеги, по този законопроект са постъпили 3 становища – на Министерството на правосъдието, на БНР и на БНТ.
Господин Стефанов, давам Ви думата да представите становището на Министерството на правосъдието.
АЛЕКСАНДЪР СТЕФАНОВ: Много Ви благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа народни представители, до голяма степен становището на Министерството на правосъдието, изложено по предходния законопроект, припокрива и втория законопроект. Съвсем накратко само ще акцентирам, че по принцип предложените промени действително касаят проблеми в обществено-политическия живот, доколкото обаче става дума за промени, с които се предлагат определяне на прагове и процедурни срокове, следва да отбележим, че не са посочени ясни критерии, въз основа на които това нещо е било направено и въз основа на които това се предлага.
В тази връзка и предвид изискването всяка нормативна промяна да съответства на общата логика на закона и да е резултат на широко обсъждане, както казах и в предходното си изказване, предлагаме на уважаемите народни представители законопроектът да не бъде приет. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз, господин Стефанов.
Колеги, по отношение на постъпилите от БНТ и БНР становища. Становището на БНТ гласи, че сега действащата правна уредба на участие на обществените медии в подобни информационно разяснителни кампании е достатъчна, съответства на принципите на правовата държава и напълно кореспондира с конкретните цели на вносителите на законопроекта, поради което не е необходимо да бъде изменяна и допълвана по предложения от тях начин.
Становище на Българското национално радио. Нямаме възражение по повод новите текстове, предложени от законопроекта, т.е. чл. 16, ал. 4 и ал. 5, които са свързани с програмите на Българското национално радио.
Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Станимиров, заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, аз считам в момента действащият закон за референдумите за адекватен. Сравнително по-големият брой подписи, които са необходими за внасяне на тема за референдум, гарантира именно, че проблемите, които ще се повдигнат в този референдум, са с достатъчно висока степен обществена значимост, а не защитават малки групови интереси, които биха могли да се реализират пред политически партии в рамките на парламентарната дейност. Искам да насоча вашето внимание, че при хипотезата на законопроекта, внесен от колегите, ако намалим броя подписи на 50 хиляди и задължим парламента да обсъжда и да взема становища при всеки един такъв случай, то повечето парламентарно представени партии само на база на членската си маса могат на практика да блокират действието на парламента и по този начин напълно да се изкриви смисъла на участието на гражданите в референдуми и да се блокира парламентарната дейност. Точно затова не считам така предложените промени в закона за целесъобразни.
А колкото до втората част, която касае ратификацията на международните документи, то и в европейската практика има страни, в които е необходимо, за да бъде ратифициран един договор, той да премине през референдум, както беше примерно с присъединяването на някои държави към Европейския съюз, където задължително беше проведен референдум. Това там се решава по конституционен път. Но няма как, след като нещо вече е ратифицирано от Народното събрание и съответният договор става международен договор, по който България е страна и е ангажирана към другите страни, участнички в договора, впоследствие то да бъде коригирано през референдум, защото се създава международен правен хаос. Тоест, именно чрез промяна в Конституцията може да се задължи при определен тип договори да има референдум преди тяхната ратификация в Народното събрание. Но в този вид, в който е представен, няма как да бъде. По тази причина аз и моята парламентарна група ще гласуваме „против”.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Станимиров.
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА : Аз съм съгласна с аргументите на колегата, госпожо председател, те наистина са изключително обективни. Моето мнение е, че действащите към момента нормативни документи определят широтата на територията с оглед на по-голямата група, която участва по съответния проблем и дава обществена значимост на този проблем, съответно общественото му решение. Аз само ще добавя към Вашето изказване, колега, че становищата на медиите – на БНТ и БНР, по същество също са коректни и достатъчно обективни. Смятам, че се дава телевизионно и радио- време в достатъчен порядък на всички заинтересовани страни. Нека да знаем, че не само за референдумите, когато се правят предавания и за изборите, имат регламенти за тези неща. Всичко останало би било злоупотреба и недостатъчна равнопоставеност на участващите в тези процеси.
С тази добавка на аргумент мисля, че ние няма да подкрепим този законопроект и ще гласуваме „против”. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз.
Други колеги? Ако няма, да дадем възможност на неправителствените организации, пак напомням, в рамките на 3 минути да изразят тезата си. Заповядайте.
СТЕФАН СТОЙКОВ: Аз тук чувам само думата „не”. Никакви мотиви защо се отхвърлят предложенията. Добре, не сте съгласни с тези цифри, поне предложете нови. Господинът от Министерството на правосъдието говори за мотиви, мотивите са ясни. А какви са били предните мотиви, бихте ли ги цитирали, за да изберем 4 милиона? Вие само казвате не. Явно не искате да има пряка демокрация, защото поне се замислете, не ми харесва това, не ми харесва онова, параграф 22, но да стане пряката демокрация. Вие не я искате, казвате само не.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Други желаещи да вземат отношение по втория законопроект? Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ: Благодаря Ви. Аз няма да повтарям това, което казах в предишното си изказване, обаче ще кажа, че в България в момента се употребява термина „гражданско общество” и то най-безогледно. Гражданското общество в България е в ембрионален стадий. Гражданското общество сега се изгражда и не бива да се злоупотребява с него. То сега се ражда. И ако трябва гражданското общество да се роди, да се изгради и да бъде стабилно, т.е. гражданската активност в управлението, би трябвало Законът за референдума да се измени и едва след това, след като бъде приет този Закон за референдума, на съответен референдум да се пристъпи към нов избирателен закон, тъй като там е зарито кучето, което позволява в Народното събрание да влизат хора, които не заслужават да бъдат там. Народното събрание сега е партийно събрание. Ще бъде Народно събрание, когато бъде изменен Избирателния закон – 50 на 50 процента. Тоест, едните по пропорционалния закон, другата половина избрани на мажоритарен принцип. Така че не спъвайте тези закони за референдума, ако искате България да върви напред, тъй като пряката демокрация, която е била мечтата и завещанието на Левски, е истината.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Други? Няма.
В такъв случай, колеги, преминаваме към гласуване на законопроекта по точка втора, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Моля, гласувайте.
За – 0, против – 7, въздържали се – 10.
След проведеното гласуване комисията отхвърля така предложения законопроект.
Колеги, използвам случая да благодаря на представителите на Министерството на правосъдието, а ние с вас преминаваме към точка трета от дневния ред:
Обсъждане и приемане на критерии и правила за избор на членове на Обществения съвет към комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Всички разполагате с правилата. Преди да ви дам думата, колеги, за обсъждане и предложения по т. 3, аз искам да внеса едно предложение: към чл. 3, т. 1 към посочените области да бъде добавена и областта правосъдие, вътрешна сигурност и обществен ред.
Подлагам на гласуване това предложение. Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Госпожа Дамянова има думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, и аз бих искала да направя едно предложение: към чл. 2 да се добави ал. 4 със следното съдържание: „Съставът на Обществения съвет е от 22 членове”, за да е ясна точно бройката на участващите в този Обществен съвет.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря.
Поставям на гласуване предложението на госпожа Дамянова към чл. 2, ал. 4 да се добави текста: „Съставът на Обществения съвет е от 22 члена”. Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
СНЕЖАНА ДУКОВА: И аз имам едно предложение. Уважаема госпожо председател, аз имам едно по-скоро корективно предложение: в чл. 7, ал. 1 думите „общ представител” да бъдат заменени с думите „един представител”.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Дукова в чл. 7, ал. 1 думите „общ представител” да бъдат заменени с думите „един представител”.
За – 17, против и въздържали се – няма.
И това предложение се приема.
Колеги членове на комисията, имате думата.
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, в чл. 3, т. 1 „Представители в Обществения съвет могат да предлагат неправителствени организации: 1. Които са регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и са осъществявали своята дейност не по-малко от 3 години преди датата на подаване на заявлението за участие с предмет в поне една от следните области:” С оглед на това, че през последните 3 години гражданското общество прояви сериозна активност, ние сме свидетели как се променяха обществените настроения, променяха се и представителите на изпълнителната власт. Много от гражданското общество създадоха свои неправителствени организации през този период от време, така че нашето предложение е да не бъде „не по-малко от 3 години”, а предлагаме „не по-малко от 1 година”. Мисля, че има резон, тъй като ние също сме потърпевши от това, но считаме, че е по-демократично да дадем възможност и на породилото се ново гражданско общество в лицето на нови неправителствени организации да имат възможност да участват и те чрез своите представители.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Данев. Преди да подложа на гласуване това предложение, искам само да кажа каква е била логиката на нашето предложение с текста „не по-малко от 3 години”. Имали сме предвид в Обществения съвет да участват хора, които са натрупали известен опит в сферата, в която са работили.
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Човек с опит означава да са участвали активно в гражданското общество. Това означава, че вие волю или неволю отстранявате примерно Реформаторската мрежа, които са от 2013 г., по-малко са от 3 години. По този начин те не могат да участват, както и други организации. Някой може да е създал организация и да има активна дейност само в рамките на няколко месеца. Аз ще ви дам един друг пример. Примерно, има едно сдружение „Живот за България”. Това беше първото сдружение, което организира през 2011 година, съжалявам, че ще трябва да цитирам едно управление, управлението на ГЕРБ, първото организирано протестно движение, когато първия ден изкараха 200 човека да протестират, изкараха полицията и ги биха, на втория ден излязоха 800 човека и щат не щат Бойко Борисов тогава ги прие като министър-председател. По-малко активни ли са те? Тоест, въпреки че това е през 2011 г. Нека да не бъдем формалисти, да заковаваме определени срокове от 1 или 3 години, а да дадем възможност на хората, които наистина имат определен опит, имат гражданска активност да участват. Гражданската активност не означава само да създадеш сдружението, а ти трябва да си доказал опита на тези, които го съставляват, доколко е реален.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Анастасов, аз искам да внеса малко яснота по отношение на неправителствени и неформални организации. Вие цитирате „Протестна мрежа”. Това е неформална организация, а Правилникът на Народното събрание, веднага ви зачитам текста: „Към Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите се създава Обществен съвет от представители на неправителствени организации”, т.е. тези, които са регистрирани по реда на закона. „Протестна мрежа” не е там. Но „Протестна мрежа” може да участва в нашите заседания, да даваме думата на нейни представители за развиване на тези по въпроси, които обсъждаме, на експертно ниво. Тоест, всяка една неправителствена организация чрез нейния представител може да покани експерти на заседанието на комисията, които да бъдат и от „Протестна мрежа”, и от други неформални организации. Същият текст, базирайки се на този от Правилника на Народното събрание, е залегнал и в нашите правила.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Вижте, аз даже няма да влизам в полемика, само ще кажа: ако искаме да направим нещо добро, има един начин, да го свършим. Ако искаме да кажем как да не стане, можем да намерим стои и един начини. Въпросът е дали имаме желание наистина да поканим реални представители на гражданското общество.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Само едно изречение и да не продължаваме в този личен диалог. Господин Анастасов, ние имаме желание за много неща, но когато нашите желания противоречат на Правилника, в случая на парламента и на нашите вътрешни правила, няма как да се случи. Нищо против. Всички тези неформални организации ще имат възможност да участват на нашите заседания и да вземат отношение по темите, които се разискват. Благодаря.
Други? Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Колеги, идеята на този Обществен съвет и ролята му по силата на чл. 2, ал. 1 от настоящия проект за правилник е именно да оказват експертна помощ при взимане на решенията на комисията. Искам да направим ясно разграничение между активни представители на гражданското общество и неправителствени организации с опит и експертен капацитет, които да ни подпомогнат при вземане на решения във връзка с оценка на предложенията по едни или други законопроекти. Идеята на този Обществен съвет е неправителствените организации, които са натрупали опит от своята дейност, да могат с този опит да ни съветват, така че ние да можем да вземем по-компетентни решения по законопроекти, които се гледат в комисията и по този начин да подпомагат пряката законодателна дейност. Активната гражданска позиция, включително през улични протести, тя по никакъв начин не гарантира компетентност по въпросите на законодателството. По тази причина аз смятам, че предложеният срок от 3 години е в някаква степен гаранция, че неправителствените организации ще са вече утвърдени и ще имат натрупан опит в съответната сфера по тези точки, които са 22, и ще могат наистина да увеличат нашия капацитет като комисия, за да можем да оценяваме законопроектите. Затова подкрепям така направеното предложение.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Вижте, Вие колко пъти сте били народен представител? Един път.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз мисля, че в тази зала няма глупави хора и затова искам малко да успокоим топката. Но бих попитал колегата той колко мандата е бил народен представител, защото по тази логика не би трябвало да бъдете никога народен представител, защото нямате опит в Народното събрание.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Променете Конституцията и може да забраните.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Аз искам да кажа нещо простичко: не ограниченията за 3 години прави някого специалист, защото има хора, които са натрупали опит за няколко месеца, които имат тази даденост като професионалисти в дадена област. Ние не събираме компютърни специалисти, ние събираме хора с гражданска съвест. Това че те не са имали време да се организират в едно НПО не означава, че нямат гражданска позиция. Важно е да е доказал човек своята гражданственост. И не бягайте от това да правим правила, като в случая нито едната, нито трите години противоречат на нашия правилник, защото аз съм пети мандат народен представител за сведение, но това не ме прави малко повече знаещ или повече гражданин. Просто трябва да се опитаме да направим така, че в този Обществен съвет да сложим наистина хора, които активно са участвали в гражданското общество и в създаването на гражданското общество, защото още няма гражданско общество. Гражданско общество има в Гърция и го доказаха последните избори.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Анастасов.
За дуплика има думата господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаеми господин Анастасов, аз считам, че Вие като народен представител с пет мандата зад гърба си безспорно сте по-компетентен и по-опитен от мен по въпросите на парламентарната дейност. Но това не представлява проблем за конституционните права на нас двамата. Но смятам, че точно по същата логика ние трябва да търсим за този Обществен съвет неправителствени организации с достатъчно голям опит, които да могат да предадат капацитет пред комисията, включително на по-нови и неопитни народни представители като мен, може би в по-голяма степен отколкото на Вас, но точно за нас ще бъде по-полезно да бъдем съветвани от организации, които имат вече натрупан опит в съответните сфери, в които са изявени. А разбира се, от нас зависи да изберем такива, които имат силна граждански активна позиция, а не такива, които са формални и съществуват с регистрация от 3 години. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз считам, че като цяло предложения правилник е добре и прецизно съобразен с по-нататъшната работа на комисията, съобразен с основните изисквания и с цел протичане на добра работа на комисията, но също така се присъединявам към предложението на колегата за промяна в чл. 3, ал. 1, защото считам, че това би дало една по-голяма прозрачност и достъп на повече организации да вземат участие в работата на комисията.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Илиев.
Госпожа Дукова има думата.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз не искам да принизяваме дебата по този правилник като си мерим мандатите в Народното събрание. По-скоро трябва да си мерим експертизите, защото за мен това е същественото. На второ място, няма да си мерим пристрастията и политическите цели, защото основната цел на тази комисия е именно експертизата на гражданското общество. В този смисъл аз ще ви напомня, че тук говорим за обществен съвет, за участие на определен брой, по-точно 22-а представители в този обществен съвет, за критерии, които за записани в тези правила за участие в този обществен съвет и никаква гаранция за това, че определена неправителствена организация може да попадне в този обществен съвет, ако тя не е избрана между подобни такива или ако не е предпочетена от членовете на комисията. В този смисъл според мен спорът е абсолютно безплоден и смятам, че така заложените 3 години са този оптимален срок за онези хора, които наистина имат експертизата и които наистина ще бъдат избрани по тези показатели и по тези критерии, в тези области, които са изложени в тези правила. С оглед на това смятам, че ние наистина ще подкрепим правилата в този вариант, в който са предложени. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз.
Подлагам на гласуване предложението на господин Данев за промяна в чл. 3, т. 1 – текстът „не по-малко от 3 години” да бъде заменен с текста „не по-малко от 1 година”.
За – 6, против -11, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Други колеги?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Аз предлагам да гласуваме поотделно различните алинеи.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Аз мисля, че това не е необходимо. Правите предложението, гласуваме там където имате предложение и след това ще гласуваме текста на правилника изцяло.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: По другите алинеи нямаме различия. Само тази алинея да гласуваме отделно.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Тъй като има процедура, предложена от господин Анастасов, който е за да се гласува алинея по алинея, моля да гласува.
За – 6, против – 11, въздържали се – няма.
Не се приема предложението.
Ако няма други колеги, членове на комисията, които биха искали да вземат отношение, да дам думата на представителите на неправителствените и неформалните организации. Само да ви напомня, че изказванията ви трябва да бъдат в рамките на три минути.
Заповядайте.
СТОИЛ ЦИЦЕЛКОВ: Искам да протестирам и мисля, че изразявам не само мое мнение, че всъщност бяхме поканени тук не разбрах за какво, може би да администрираме вашето гласуване, че вие ни давате думата едва след като свърши гласуването. Не разбирам моята роля тук.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Законопроектът не е гласуван още.
СТОИЛ ЦИЦЕЛКОВ: Имаше колеги, а и аз също, поканени тук в качеството си на някакви експерти, които да вземат отношение по тези въпроси, но нищо такова не се получава. Аз имам отношение по този въпрос. Мога да ви кажа, че ако се вгледате в правилата, всъщност една организация, която да бъде регистрирана от 3 години, би могла да покани експерт, както казахте, който е съвсем нов член. И обратно, може да има една организация, каквито в България има хиляди, които съществуват само на хартия или някъде регистрирани в съда, които не са реални организации, аз не ги срещам на терена, не познавам тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз ви благодаря. И сега искам да внеса малко яснота. Проектът на този правилник беше качен на сайта на комисията. Вие всички сте го прочели. Вероятно през определени депутати сте предложили тази промяна, тъй като вие нямате право да правите предложения, вашите предложения не можем да ги гласуваме, това трябва да стане през някой от народните представители. Вие вероятно сте го направили, но този текст не се прие.
Заповядайте.
СПАС КОЛЕВ (досегашен член на Обществения съвет): Госпожо председател, разбирам Вашите трудности в момента, както и на по-младите колеги, които участват в парламента. Ще бъда съвсем кратък. Първо, моля комисията, това ще бъде чест за цялата комисия, да оттегли този нонсенс, който е вкарала. Имам чувството, че тези точки са писани от хора, които никога в живота си не са участвали в обществени и каквито и да е организации.
Второ, тогава правя едно допълнително предложение, нека в текста за критерии, за едната година, да бъде изрично записано, че членове на обществения съвет ще бъдат тези, които освен трите години стаж или едната година, но и тези, които са получавали пари в последните пет години от фондация „Америка за България” или „България за Америка”, за да бъде и това критерий.
Трето, направете разлика между лингвинистичното неформална организация и неправителствена организация. Ако някой не е езиково подготвен най-вече в българския език, нека да не пише глупости.
Четвърто, отново ви моля, ако вашите ръководства, не тези, които са в момента в опозиция, ако вашите ръководства се учудват, включително министър-председателят, защо утре гражданското общество ще протестира, ще излиза на улицата и вие пак ще бъдете поставени в някаква ситуация, в която да не водим нормален диалог. Аз много съжалявам, че тук липсва госпожа Менда Стоянова, поради една единствена причина – тя беше член и на миналата комисия. И ако Вие, госпожо председател, и това е молба лично към Вас, изчетете протоколите на всички заседания на Обществения съвет от миналия парламент, ще видите какъв дух на конструктивизъм, дух на обсъждане, дух на нормално подаване на ръка съществуваше, независимо кой каква организация представлява. Ако Вие в тази комисия приемете тези правила в този си вид, това е сегрегация и политическа монополизация на определен сегмент от обществено политическия процес в България. И накрая, аз съм член на гражданското общество, аз съм гражданин, не съм член на обществото на Великобритания и не съм поданик, така че моля и народните представители, и други колеги, когато боравят с определения да знаят, че ние сме република и сме граждани на тази република. Така поне пише и в Конституцията, и в личните ни карти и документи. В тази посока, като граждани, не сегрегирайте обществото, в момента нямаме необходимост от това, разберете го. Умолявам ви.
Завършвам с думите на един много по-велик и парламентьор, и парламентарист, и дипломат, и политик: не всички са равни, но правата на всички са еднакви, защото свободата на индивида свършва точно там, където започва обществената свобода. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз Ви благодаря. Пак ще кажа, че няма никакви пречки представителите на неправителствените организации да участват и да правят предложения през народните представители.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР БЪРЗОЕВ (политолог): Само искам да ви анонсирам нещо. Бях заместник-председател на Обществения съвет за изработване на нов Изборен кодекс в миналия парламент. Съжалявам, че там аз и много мои колеги, професионално подготвени, послужихме за параван на намеренията на тогава управляващите да направят поредните неправилни правила. Казвам го категорично, защото се водя от тази мъдрост, която се преписва на Конфуций, че другите се казват тогава, само когато носят някаква полза. И аз искам да помоля, затова исках думата в началото, и се извинявам, че щях да наруша вашите правила, но имах намерение да помогна, тъй като дълги години съм бил експерт в парламента и знам, че единствено право да внасят каквито и да е предложения имат народните представители. И аз се обръщам към вашата съвест, към вашата ако искате младост и към вашата перспектива, обръщам се към най-младите депутати: ще живеете в такава държава, каквато вие подредите. Но ако в тази държава няма правила, които да създават нормални условия за живот, няма да живеете нормално, защото няма нищо по-страшно от законовото ограбване. В момента вие създадохте няколко норми, които не са подходящи за днешното развитие на България.
Позволете ми да ви кажа една методологическа постановка: политиката е дело, с което се занимават всички граждани на държавата. Управлението е дело, с което се занимават определени избрани от тях техни представители. Когато се управлява, се управлява чрез три власти и най-високата в парламентарната република сте вие. Вие носите най-голямата отговорност. Не говоря неща, които не знаете, припомням ги. Много ви моля да ме чуете: когато гласувате сега да се отиде към един Обществен съвет, нека този обществен съвет да бъде обществен и да концентрира тези представители на гражданите, които най-добре ще изразят гражданските позиции, защото от другото губим всички. От другото вие ще взимате решения, които няма да обслужват гражданите.
Завършвам с един извод политологически, който очевидно не е разбран от всички, защото няколко пъти се направи опит да се казва на какво състояние днес се намира гражданското общество. То е на това състояние или в това състояние, в което е, но грешните интерпретации могат да доведат до грешни решения. Затова гражданското общество днес се изразява от над 22 хиляди неправителствени организации, но тези 22 хиляди или малко над тях неправителствени организации представляват не повече от 500 хиляди граждани. И вие правите една редукция на тези организации чрез тази норма, която току що приехте. Аз ви предлагам, когато гласувате окончателно да намерите необходимата юридическа проформа и да вкарате норма, в която в този обществен съвет да влязат представители на гражданите, не на гражданските организации, защото експертизата не се определя от гражданските организации, експертизата се определя от индивидуалното развитие на всеки един техен член и на всеки един член на гражданското общество. Благодаря ви за вниманието. Надявам се, че казах неща, които ще бъдат полезни.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз Ви благодаря. И отново само ще напомня, че ние не ограничаваме правото на гражданските организации или на неформалните, които не са регистрирани по закона за неправителствените организации, да участват в нашите заседания, да дават предложения, да обсъждаме теми, през народни представители да прокарват свои предложения. Не знам защо го тълкувате по този начин.
Слушам Ви, представете се, ако обичате.
СТЕФАН СТОЙКОВ (представител на Гражданския контрол): Добър ден! Ще ви дам само един пример. Има едни НПО-та, които се оказа, че нищо не свършиха за две години. Тук съм дошъл днес, за да видя кой ще дойде, кои хора са тук и после пак ще дойда, за да видя кои са избраните после в този Обществен съвет.
Второ, моята молба е, говорим само за законотворчество, кога ще видя един случай, в който орган на парламента, който е годен, ще направи ревизия и оценка на приет закон през гражданския контрол, за да се види какво е постигнал този закон като ефект върху обществото и какво е струвало това общество. Това не го видях във вашите цели. Това е моята молба. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И аз благодаря.
НИНА ГЕРГОВА: Подкрепям колегите, които говориха досега. В началото, когато ви казах, че тази комисия е най-трудната, ви го казах от опита, който имах от предишното Народно събрание, защото в тази комисия бяха най-будните дебати. Трябва да знаете, че тук ще чуете много неща, които няма да са ви много приятни, но това е гражданското общество или част от него. Така че мисля, че текстовете, които приехте току що, са абсолютно дискриминационни. Както казаха колегите, има формални и неформални организации. Тук колко човека сме? В Обществения съвет трябва да бъдат 22-а човека. Тук няма 22-а човека. Значи може да има някоя организация, създадена преди 20 години, но да не е взимала никакво участие. С какво се легитимира нейната експертност? С това, че е прочел два доклада? Аз ще ви кажа, че в предишния Обществен съвет имахме такива организации, които бяха поне от 20 години, идваха само на някои заседания, за да прочетат два реда, да им се напише в биографията, че са били в Обществения съвет. И това беше тяхното участие. Ако искате да направите такъв формален Обществен съвет, това е пътят. Но ако искате да бъде един Обществен съвет, в който наистина да се чува гласа на гражданите, да има и някаква полза за вас и за цялото общество, трябва да пуснете абсолютно свободен достъп.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо, не знам на какъв език да обяснявам. Не се ограничава правото на участие на неформалните организации, но ние не можем с текст в нашите правила за избор да противоречим на правилника на Народното събрание, в който се казва, че гражданският съвет се формира от представители на неправителствени организации, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Но ние за да отворим ветрилото, за да не ограничаваме неформалните организации от участие в нашите заседания, сме казали в нашите правила „и експерти”, което значи, че всеки, който пожелае и се запише да дойде на наше заседание, да изрази мнение, да разисква по тема, която го интересува или е предмет на дейност на неговата неформална организация, винаги може да дойде, няма ограничения. За трети път го повтарям, няма.
Заповядайте.
ИВАН СТАМБОЛИЕВ („Европейски идеи и младежки идеали”): Горе-долу моето изказване ще бъде подобно на тона на другите колеги, представители на неправителствени организации, като мен ме безпокои най-вече следното. Бихте ли ми обяснили така наречената експертиза на дадената неправителствена организация по какъв начин ще бъде доказана? Затова, че е участвало в три конференции и пет семинара или е направила нещо конкретно?
Другото. Една неправителствена организация може да е новосформирана, но при тях участват вече хора, които имат дългогодишен опит в различни обществени дейности, макар че тогава са били в други организации. Сега след бурните промени в последните две години са станали членове на други неправителствени организации. Защо по този начин ограничавате тези хора, които са с богата експертиза, да участват в бъдещия Обществен съвет? Четох правилата, никъде не е описано по какъв начин ще оцените коя експертиза е повече от другата от 20, 30 хиляди, за да установите кои са най.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господине, Вие прочели ли сте проектът за правила?
ИВАН СТАМБОЛИЕВ: Има ограничителни рамки.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Няма ограничителни рамки в това нещо, прочетете много внимателно проекта за правила и сам ще се убедите. Аз се опитвам от половин час да ви обясня, че няма ограничения и че напротив, ние сме отворили ветрилото и сме дали възможност да участват всички неправителствени, неформални организации и граждани.
ИВАН СТАМБОЛИЕВ: Аз не говоря за това, говоря по кой начин ще оцените критериите, на които да отговарят 22-та члена на Обществения съвет. За това говоря, не за дискусията.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз ще помоля, госпожо председател, да се прочетат добре тези правила. Аз не мога да си обясня, госпожа Маринска няколко пъти ви каза, че участието в този Обществен съвет не е наша работа, а е ваша.
ГЛАС ОТ ГОСТУВАЩИТЕ: Най-после да го чуем!
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Ами да го бяхте прочели, за да не го чувате сега, господине.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Вие имате право на избор, вие имате право да направите експертизата по 22 области, които са заложени в тези правила. Изберете вие. При нас само там, където територията е разграничителна и не може да се случи, ще направи комисията. Но аз си мисля, че такъв случай няма да има. В този смисъл, ако се изказваме само за да се изявим, ние работа няма да свършим. Затова ви моля за пореден път за добър прочит на материалите, които се предлагат, за да бъдем не само коректни, а за да бъдем и полезни. Защото иначе просто можем само да си говорим и да не свършим никаква работа. А нашата цел не е тази, нали?
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Дукова.
Аз като председател на тази комисия ви гарантирам, че всеки, било то член на неправителствена, било член на неформална организация, гражданин винаги може да участва, да дава предложения и изобщо да бъде част от обсъжданията на тема, която ще бъде в дневния ред на комисията. Аз съм убедена, че ако внимателно изчетете правилата, ще се съгласите с мен.
Заповядайте, госпожо Асими.
МАРИЯ АСИМИ (заместник-председател на Асоциация за балканско сътрудничество): Благодаря Ви. Обръщам внимание, че сега някои хора се чувстват наистина дискриминирани. Приемам това, което казаха за една година, защото моята организация е от 15 години, така че ако ме одобрите, ще вляза. Но има хора, които нямат и една година.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Не ние одобряваме, вие ще одобрявате, прочетете правилата, моля ви.
МАРИЯ АСИМИ: Аз съм ги прочела и съм извадила каквото трябва.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Защо твърдите тогава, че ние трябва да ви одобрим? Ние не одобряваме, вие сами се избирате.
МАРИЯ АСИМИ: Двадесет и две обществени организации трябва да влязат.
НЕЛИ ПЕТРОВА: Госпожо председател, искам само да направя една процедура.
МАРИЯ АСИМИ: А ако има 60 предложения?
НЕЛИ ПЕТРОВА: Сигурно пет пъти председателката на комисията обясни, че вие сами ще избирате. Затова аз предлагам процедура да прекратим дебатите. След това аз лично ще ти обясня за какво става въпрос. Така че моето предложение е да приключим дебатите.
МАРИЯ АСИМИ: Мога ли аз да продължа да кажа това, което искам да кажа или нямам право?
НЕЛИ ПЕТРОВА: Аз мисля, че Вие свършихте и дадох процедурно предложение.
МАРИЯ АСИМИ: Бях в миналия Обществен съвет, без да съм подавала молба, но бях в него, тъй като когато започнахте тогава, тук моля да бъда извинена, че наистина не съм обърнала внимание, когато се подбираше Обществения съвет се започна – Отворено общество, КНСБ и други, които не присъстваха. И тук някои от хората имат право, защото влязоха организации, които дори не идваха на заседанията.
НЕЛИ ПЕТРОВА: Извинявайте, сега председателката не е Мая Манолова, председателката е друга, така че недейте да правите сравнение с миналото Народно събрание.
Госпожо Асими, правя рационално предложение, ще поканя експерта, за да ви обясни процедурата, защото очевидно повечето от вас не са я разбрали. Ще имате ли търпение да изслушате експерта и тогава да вземете отношение?
Гласуваме моето предложение да дам думата на експерта от комисията, която да обясни процедурата по избор на членове и представители в Обществения съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Заповядайте, госпожо Денчева.
МАРИЯ ДЕНЧЕВА: Добър ден. Благодаря ви, че ми дадохте думата. Аз бих искала да обясня как ще протече процедурата. Ще има обявена и качена покана на сайта всички неправителствени организации, които изявяват интерес да излъчат свой представител в Обществения съвет, могат да подадат съответните документи, като изискването е организацията да е регистрирана по закона, тъй като така повелява Правилникът на Народното събрание. Ние имахме най-добро желание да отворим ветрилото и неформалните организации също да имат право да участват, но трябваше да се съобразиме с Правилника на Народното събрание. Изискването е тези организации да имат опит и експертиза в продължение на не по-малко от 3 години, защото сметнахме, че при 22 хиляди организации наистина трябва да има някакъв критерий, по който да отсеем тези, които имат опит. Те подават заявленията си за участие, след което ние изпращаме съобщение. Те ги подават по области на компетентност – 22 области на компетентност. Постарахме се да бъдат достатъчно раздробени тези области. Можехме и да ги окрупнихме, но сметнахме, че така е по-прецизно. След което ние им изпращаме покана, в която казваме: уважаеми господа, съберете се, направете си събрание и с присъствен лист и протокол ни уведомете кого номинирате да бъде ваш представител и да изразява вашите интереси от вашата област на компетентност в Обществения съвет. Така че ние не избираме, вие избирате измежду вас си по области на компетентност. Единственият ни спорен въпрос за трите години, тъй като преценихме, че все пак при 22-а представители, ако един по област на компетентност трябва да бъде избиран измежду 10 хиляди организации, например, ще стане доста сложно. И не сме искали да ограничим участието на неформалните организации, просто го съобразихме с Правилника. Няма как да нарушим Правилника на Народното събрание. Всъщност вие се избирате. Вие се събирате по области на компетентност. Ние ще ви подпомагаме административно. След това идеята е тези групи по области на компетентност да подпомагат Обществения съвет, защото 22-а души в Обществения съвет не биха могли да дадат изчерпателна експертиза по дадена тема, по която ние имаме нужда да чуем вашето мнение. И всъщност тези области на компетентност впоследствие могат да се превърнат в работни групи към Обществения съвет. И те излъчват свой представител, който изразява интересите на групата, ние не избираме.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, дано вече да сме станали ясни. Аз се изтощих да обяснявам това.
Преди това гласувахме процедурно предложение, че спираме дискусията, но заповядайте.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз изпратих становище по имейл, макар и късно, че самите критерии по чл. 3, ал. 1 са дискриминационни.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Аз ще Ви отговоря, защото е пред мен имейла Ви. Вашето предложение дойде днес, срокът беше до снощи. Аз съм го взела под внимание и затова го взех с мен. И ще отговоря така на Вашето предложение: Вие твърдите, че от чл. 3, т. 1 искате да отпадне текста от 3 години. Цитираната разпоредба от Закона за защита от дискриминацията, чл. 73, се отнася за административни актове, които по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, конкретно чл. 21, ал. 1 прокламира определението за административен акт. И за да не ви чета повече становището на моите експерти, ви казвам: правилата, проектът за правила на нашата комисия не са административен акт. И ще се съгласите с мен, нали?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Добре, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Съжалявам, но има вече гласувано процедурно предложение за спиране на дискусията и преминаване към гласуване. Аз мисля, че ви дадох възможност да чуете в конкретика експертното мнение, самата процедура, подробности по процедурата. Ако седнете и си прочетете правилата, утре ще разговаряме по друг начин.
Колеги народни представители, подлагам на гласуване проекта на Правила за определяне на представители на неправителствените организации за членове на Обществен съвет към комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Проектът е приет.
Последната точка от днешния дневен ред е точка РАЗНИ. Ако вие имате нещо, което предлагате да се обсъди, кажете. Става въпрос за членовете на комисията. Ако нямате, искам да ви представя експертния състав на комисията:
Валерия Николова – отговаря за координацията на работата на комисията;
Лили Иванова и Васко Василев – ще се занимават с разпределението на законопроекти, изготвяне на писма и доклади от името на комисията;
Малинка Ангарева и господин Сунгарски – ще се занимават с постъпилите жалби в комисията, както и ще участват експертно в организираните приемни на членовете на комисията
Мария Пенчева, която ви разясни процедурата по избора на членове и представители на Обществения съвет и Галя Желева ще се занимават с неправителствения сектор.
Всички колеги, които ви изброих, притежават необходимия професионален опит, а да не говорим за господин Сунгарски, който пък е бил и председател на Комисията по жалби. Господин Сунгарски и Васко Василев са нещатни сътрудници към комисията, тъй като щатът на комисията, който беше определен, не е достатъчен за обема на работа.
Само за информация ще ви кажа, че до момента от месец декември са постъпило 80 жалби, като всички жалби се обработват в срок и на всички се отговаря в срок. Освен жалбите в комисията пристигат и документи, писма, на които също се отговаря своевременно.
Ако моите колеги народни представители нямат друго предложение в тази точка, закривам заседанието. Благодаря ви.

(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Маринска






Стенограф:
Невена Чехларова