---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените
организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л

На 12 февруари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2015 г.
2. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от госпожа Бойка Маринска – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, започваме нашето заседание. Преди да ви представя дневния ред, искам да ви съобщя, че колегите Георги Анастасов и Шабанали Домуш са депозирали при мен писма за извинение на отсъствията им поради невъзможност да присъстват на днешното заседание.
Имаме кворум от 9 души. Започваме нашето заседание.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Колеги, само искам да обявя, че са депозирали също невъзможността да присъстват днес, но са съгласни да участват с глас за разглеждания днес документ, Менда Стоянова, която води Комисията по бюджет и финанси, и Милена Дамянов, която води в момента една кръгла маса в Народното събрание. Така че моля ви да зачетем и тяхното присъствие, и техния глас. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, дневният ред за днешното заседание е известен. Имате ли някакви други предложения по този дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Представяне, обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2015 г.
По точка първа от днешния дневен ред гости на нашето заседание са:
Яна Дочева – съветник на госпожа Меглена Кунева, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Тук присъстват и представители на неправителствени организации. Не ги виждам всички, но предполагам заради проблема с опашката долу може би ще закъснеят.
И така, по точка първа от дневния ред, представянето и приемане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз давам думата на Яна Дочева. Заповядайте, госпожо Дочева.
ЯНА ДОЧЕВА: Благодаря Ви. Уважаеми госпожи и господа, Годишната програма за участието на България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз е също стратегически документ, който се приема всяка година от Министерския съвет до 31 януари. След това има 7-дневен срок, в който се изпраща на Народното събрание, като и тази година са спазени основните изисквания.
Годишната програма, както казах, е стратегически документ и е доста общ по своя характер, но той има за цел да послужи за база при изготвянето на позициите на българската страна по приоритетни за нас въпроси в рамките на Европейския съюз. В този смисъл би могъл да послужи на Народното събрание при изготвянето на неговата годишна програма по европейските въпроси.
Също така искам да ви кажа, че от тази година изпращаме 6-месечната програма на Съвета по европейските въпроси също на Народното събрание. Тя е малко по-конкретна, има конкретни досиета, които също биха могли да бъдат в помощ и да насочат към конкретни приоритетни въпроси, които са от значение за България.
Годишната програма се изработва от 36 работни групи в рамките на Съвета по европейските въпроси или така наречения Координационен механизъм по въпросите на Европейския съюз и всъщност обхваща основните приоритети в програмата на Европейската комисия за тази година, както и на тройката председателство Италия – Латвия – Люксембург, също и програмата на Латвия с нейните приоритети до средата на тази година.
Мога да ви кажа, че България ще се спре на няколко високоприоритетни досиета и теми, това ще бъде „Насърчаване на икономическия растеж и заетостта”, тук акцентът е планът „Юнкер” и инвестициите, които евентуално бихме могли да използваме от него, така нареченият Европейски енергиен съюз, справянето с миграционните потоци, създаването на единен цифров пазар и разширяването на Европейския съюз. Не на последно място, присъединяването ни към Шенгенското пространство. Много накратко ще ви кажа по основните приоритети.
По отношение на Енергийния съюз българската страна още от самото начало от зараждането на идеята подкрепя неговото поетапно създаване. Очаква се, че със създаването на Енергийния съюз ролята на енергетиката в контекста изобщо на икономическата политика ще се повиши и всъщност ще даде възможност на Европейския съюз за общи действия по енергийни въпроси и по-добра защита на нашите интереси и права. Основен приоритет за България е, разбира се, диверсификацията на маршрутите и на източниците на доставка. Успоредно с това, разбира се, и енергийната ефективност е от особено значение, предвид че миналата година се прие нова рамка на ниво Европейския съюз за климатите и енергетиката с нови цели до 2030 година. Очакваме представянето от страна на комисията на този стратегически документ. Надявам се това да се случи на 25 февруари. Знаете за срещата, която се състоя на 9 февруари тук, в София, по енергийните въпроси. Там също са били разисквани важни теми за българската страна и развитието на енергетиката.
По отношение на вътрешния енергиен пазар и енергийната сигурност трябва да се стремим към регионална интеграция, премахване на търговските и физическите бариери за енергийните доставки между съседните страни. Развитието на интерконекторите също ще бъде важно. И не на последно място да включим потребителите като по-активни участници, да бъдат по-добре информирани и по този начин да постигнем един от приоритетите си.
По отношение насърчаване на икономическия растеж и заетостта ще поставя само акцента върху плана „Юнкер”. Всички знаем, това е план за така наречените 315 милиарда евро инвестиции. На този етап няма още твърде яснота по конкретните елементи на плана. На 13 януари беше публикувано законодателното предложение и започна работа в ат хок работна група в Брюксел. Вчера беше последното заседание, на което са се обсъждали конкретни елементи. За нас от основно значение ще бъде да можем да осигурим разпределение на средствата на база географски принцип. Това първоначално ни беше отказано, но заедно с други страни в сходно на нашето положение, да кажем Вишеградската група, страните от източна и централна Европа, кохегионните държави, така наречени, се борим да има все пак някакво по-справедливо разпределение. Това от гледна точка на факта, че България няма много опит в публично-частните партньорска, използване на иновативни финансови инструменти. Важното е да се подчертае, че в този план свежи пари няма. Всичко, което се предлага, е под формата на гаранции и ще бъде доста трудно да се привлекат инвеститори, които да вложат някакви средства в проекти и тяхната реализация. Така че ще се борим, ако може да се осигури все пак някакво географско разпределение или поне механизми, посредством които да бъдем наравно с останалата част от държавите.
Също така, след като има повече яснота по основните елементи на инвестиционния план, смятаме да проведем и публично събитие, на което да се поканят инвеститори, общо взето заинтересовани лица, на които да бъде показано какви са им възможностите, как могат да инвестират в проекти. Не знам дали ви е известно, че през април месец в България ще има посещение на Юрки Катайнен, което също ще бъде с акцент върху плана „Юнкер”, така че оттук нататък ще работим в тази посока.
И по Шенгенското пространство всички сме свидетели на сериозната динамика в международните отношения, сериозни проблеми за сигурността, терористични атаки. В този смисъл Шенген е един от основните елементи за осигуряване на сигурност на гражданите не само на България, а и на Европейския съюз. Българската страна е в много специфично отношение както от географска гледна точка – близостта на конфликтните региони, това е един от основните транзитни канали на трафик на хора и терористи, разбира се, няма как да не го кажа. Та от гледна точка на Шенген за нас е много важно да можем да ползваме целия набор инструментариум на шенгенското законодателство, тъй като ние сме доказали своята готовност от техническа гледна точка, доказали сме се като сигурен партньор, а същевременно не можем да ползваме част от основните шенгенски информационни системи и да обменяме информация с партньорите си. Така че българската страна ще насочи всичките си усилия към присъединяването към Шенген. Сутринта, може би сте разбрали, премиерът заяви, че това ще бъде един от основните приоритети на българската държава. Ще работим по няколко линии. През парламента, разбира се, също ще бъде много важно, където можем да указваме натиска, за да бъдат България и Румъния в скоро време в Шенгенското пространство. Също така много е важно да се работи с държавите, които са така да се каже хардлайнери и се противопоставят, това са Франция, Германия, Холандия и Финландия основно. Мога да заявя, че досега са извършени доста посещения в чужбина, които са с акцент Шенген и предоставяне на аргументите защо трябва да станем в най-скоро време пълноправен член на пространството. Това е съвсем накратко по приоритетите.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви.
Колеги, ако имате въпроси, заповядайте, имате думата.
Докато вие обмисляте и формулирате въпросите си, аз ще се опитам да задам един въпрос. Можете ли да ни кажете какви конкретни стъпки е извършила България по отношение на присъединяването ни към енергийния съюз?
ЯНА ДОЧЕВА: На този етап всъщност няма как да има конкретни стъпки, защото законодателното предложение предстои да бъде публикувано на 25 февруари. Факт е, че това в момента и на европейско ниво е само идея. Като един от основните въпроси, който ще бъде от значение за нас е така нареченото колективно закупуване на газ. Има дебат на европейско ниво, където държавите от западна Европа смятат, че едно общо закупуване на газ на ниво Европейски съюз ще доведе до нарушаване на конкуренцията и на свободния пазар. За България и други държави, които са зависими от един енергиен доставчик този въпрос решава много проблеми, така че ние ще се борим по-скоро за колективното закупуване на такива газови доставки.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. И още един въпрос с кратък отговор. Действията на България до момента и занапред по отношение присъединяването ни към Шенгенското пространство.
ЯНА ДОЧЕВА: Мерките, които се предприемат, са основно в сферата на сигурността, тъй като, както акцентирах Шенген понастоящем за Европа означава сигурност. Така че, прави се преглед на националната ни стратегия за сигурност, който се очаква до края на март да има конкретен законодателен текст. В него ще влязат конкретни приоритети, програми и планове, посредством които да покажем на нашите европейски партньори, че имаме желание за реформа и че ние можем също да помогнем по някакъв начин на Европа за сигурността. Бяхме на Съвет общи въпроси преди два дена, където се спомена, че Западните Балкани са основният район на трафик на оръжия и България би могла да участва доста сериозно по тази линия, като се помисли за създаване на център, който да обменя информация за трафик на оръжие и други подобни.
Също така по темата за чуждестранните бойци, тяхното преследване, обмен на информация. Има специална работна група под ръководството на МВнР и ДАНС и те са извършили анализ на нормативната база, като съвсем скоро ще се приеме решение, което ще внесе промени в няколко законодателни акта, както и евентуално ще се създаде една комуникационна система, която да е насочена към медиите и гражданите и ще бъде насочена към културна приемственост и борба с радикализация и нейните първопричини.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, госпожо Дочева.
Колеги, имате думата, ако имате въпроси.
БОРИСЛАВ ИГЛЕВ: За 2015 г. младежката безработица включена ли е в приоритетите? Все пак България е на първо място по младежка безработица от 28-те страни, членски на Европейския съюз. Има ли изложени приоритетни програми?
ЯНА ДОЧЕВА: Има, разбира се, това е така наречената „Младежка гаранция”, която е част от приоритетните области на България и ще се работи по тази линия. Отпускат се средства за младежи, които не се обучават, не са на работа, не са на някакви стажове. За тях ще се предвидят определени средства, за да може те отново да се интегрират в обществото, да могат да започнат работа. Това са тези хора, които от дълго време са безработни и са загубили надежда за всякаква реализация. Така че, да, има приоритет и за заетостта.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, други въпроси? Госпожо Дочева, няколко думи само за инвестиционния план, който се предвижда в програмата.
ЯНА ДОЧЕВА: Това е този план „Юнкер”, за който аз споменах. Реално погледнато ще се стремим освен всичко, което казах, ако можем да направим общи проекти със съседни държави, тъй като един от критериите, заложени в инвестиционния план, е даден проект за да може да се инвестира, да ползва средства от инвестиционния фонд е да има добавена стойност. Тези трансгранични проекти, за които говоря, да кажем би могло да е с Румъния, с Гърция или с някоя друга съседна страна, ще ни бъдат също така приоритет. Мога да кажа, че са подети първи стъпки с Румъния и очакваме евентуално в следващите месеци, когато има повече яснота по критериите, да се съставят работни групи между отделните министерства и да се помисли за тези общи проекти, за да можем да се възползваме по-пълноценно от средствата, които ни предлага Европейският фонд за стратегически инвестиции. Основният елемент тук е да има частен инвеститор. Само публично участие не върши работа в случая. Също така трябва да се отбележи, че се дава гаранция за инвестицията, а не се дават пари и това е един съществен проблем.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА : Уважаема госпожо председател, благодаря на госпожа Дочева за представянето на Годишната програма, която трябва да бъде одобрена. Аз лично я разглеждам като стратегически документ от гледна точка на приоритетите на Европейския съюз и като законодателни акценти и приоритети за България.
Тъй като не казахме две-три думи за един много важен към този момент за мен въпрос, това е докладът, който ще бъде през май 2015 г. по отношение на акцентите и приоритетите в политиката на образованието и новите цели и приоритети. В този смисъл реформата, която се предвижда с новия Закон за образование много сериозно се вписва в тези акценти и по същество, както прочетох в Годишния доклад, смятам, че целите, които са заложени в него, адекватно отговарят на тези приоритети. И аз смятам, че те ще бъдат заложени в този доклад 2015 година и с това България ще акцентира на един свой национален приоритет, който е разписан като такъв и на Европейския парламент в Латвийското председателство. Надявам се да бъдем подкрепени, да бъдем полезни и да отговорим на тази европейска практика. Поне такива са нашите цели и задачи. Смятам, че документът ще бъде изключително съдържателен.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Борис Станимиров, заповядайте, имате думата.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, благодаря за представянето на документа. Считам, че особено важно и хубаво е, че той е разпределен и на нашата комисия, макар и на пръв поглед да няма пряко отношение към нейната работа. Но всъщност има, защото тъкмо през структурите на гражданското общество ние трябва да дадем и някаква отчетност на българските граждани, че България, участвайки в Европейския съюз взема реално участие в определянето на общите политики. Тоест, тя е истински участник в съюза и решенията, които се взимат на ниво Европейски съюз, са и наши решения, а не сме просто някакъв обект на нещо, които други хора другаде решават, каквато пропагандна парадигма има в част от обществото. Аз разбирам днешното изслушване като част от усилието в тази посока българите да се почувстват част от хората, които правят политиката в Европейския съюз.
В тази светлина искам да попитам дали този документ, толкова широк и стратегически, е нещо фиксирано или е нещо, което с времето и с конкретните стъпки става по-детайлно. Също така има ли някаква обратна връзка и отчетност после на изпълнението на тези поставени цели. Мерси.
ЯНА ДОЧЕВА: Има, както казах, до 31 януари и оттам нататък няма промени по него. Но заради това имаме тези 6-месечни програми в рамките на конкретните председателства, където се отчитат приоритетите за 6-месечния период и могат да се изменят. Има отчетност, да, прави се отчет на самата годишна програма, прави се отчет и за всяко 6-месечно председателство. Тази 6-месечна програма, за която споменах, че е изпратена до Народното събрание, съдържа и доклад, който отчита нашата дейност в рамките на предишното Италианско председателство. Така че може да се види конкретно какво е постигнато по отделните въпроси и какво още следва да се направи.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: А трите председателства като екип ли работят?
ЯНА ДОЧЕВА: Да, те са на тройка. Сега след средата на годината е Люксембург и с това ще се затвори тази тройка председателства. Те си имат собствена програма на тройките и отделни програми за всяко председателство за 6-те месеца.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Добре, благодаря.
Ако няма други колеги, членове на комисията, да дадем думата и възможност на неправителствения сектор. Заповядайте.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА (Клуб на парламентарните журналисти и Форум граждански контрол): В представения документ стана дума за Вишеградската четворка, която предлага допълнително участие на българското гражданство, директно участие в програмите. Знаем, че Вишеградската четворка беше създадена първо като Вишеградска тройка през 1991 г. по предложение на Лех Валенса и след като Чехословакия се раздели стана Вишеградска четворка. България влиза през 2005 година под формулата две-четири + и интересното е, че имайки възможност да участваме, ние сме задължени да присъединяваме страните от Вишеградската четворка, за да можем да участваме в тази програма. Неприятното е, че въпреки че идеите могат да излизат от нас, организацията да бъде от нас, ние винаги ще получаваме 40 %, а тези, които присъединяваме към нашите проекти, при тях отиват 60 %. Няма я тази равнопоставеност за всички страни. В това отношение какво би могло да се направи?
ЯНА ДОЧЕВА: Истината е, че не съм запозната конкретно с тези проекти. Вие казвате 40 % за нас и 60 % за останалите, но мога да кажа, че взаимодействието, което имаме с Вишеградската четворка е доста успешно и благодарение на тях и техните усилия през октомври миналата година постигнахме резултати от гледна точка енергийната политика, доста позитивни за България резултати. Без тяхното сътрудничество определено нямаше да можем да си защитим позициите. И не е само това, много са сферите, в които си взаимодействаме. Наистина не зная какъв е механизмът и защо е това разпределение 40 към 60, нямам представа на какво основание е подписано. Разписано ли е?
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Не е. Просто Външно министерство през 2005 година е подписало нашето присъединяване.
ЯНА ДОЧЕВА: Аз не съм запозната с подобно нещо. Но е хубаво, че го казахте.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, някой друг от неправителствените организации? Заповядайте.
НАЙДЕН МОСКОВ (Българска асоциация на пенсионерите): Имам следните въпроси. Първо, съществуваше едно такова усилие да бъдат разрешавани проблемите на страните от Черноморския район. Влезе ли това в плана за тази година за работата с Европейския съюз и евентуално с така наречената Черноморска търговска зона? Във връзка с това в програмата дали влиза нашето участие във взимането на решения относно Ураинската криза и защитата на българите, които са в този район? И още един въпрос. Участие във вземането на решения в Европейския съюз във връзка с подобряване състоянието на българските пенсионери, тъй като те са най-бедните пенсионери в Европейския съюз. Дали има някакви европейски програми, по които може да се подобри положението на пенсионерите, като се включат в развитие на човешките ресурси или нещо такова?
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Госпожо Дочева, заповядайте.
ЯНА ДОЧЕВА: По отношение на Черноморския регион всъщност Европейският съюз конкретна програма няма. В този смисъл България като страна участва там, но това не е обект на настоящата годишна програма в никакъв случай. Също така искам да отбележа, че в тази годишна програма се изключват въпросите на общата външна политика и политика за сигурност. Това включва Украйна. Това е въпрос, който се разглежда на малко по-различен формат и не е част от тази програма. Разбира се, от гледна точка на политиката на Европейския съюз по отношение на съседните държави има конкретни заложени мерки, но конкретно за Украйна, не, не е обект на тази програма, това е обект предполагам на други стратегически документи.
За пенсионерите какво мога да кажа, в сферата на социалната политика не мисля, че конкретно са заложени някакви мерки за подобряване жизнения стандарт на пенсионерите. Да, това е политика на национално ниво, за която ние сами трябва да намерим къде са приоритетите и съответно да намерим евентуално някакви средства чрез Европейския съюз, която да ни подпомогне.
НАЙДЕН МОСКОВ: За българските пенсионери главно за така наречените директиви, спускани от Европейския съюз за увеличение на възрастта за пенсиониране и осигурителния стаж, тъй като ние не можем да се сравняваме с Холандия и Белгия, тъй като нашите мъже умират на 70 години, а там умират над 80 години. Така че относно изискванията и изпълнението на тези директиви трябва България да реагира съответно.
ЯНА ДОЧЕВА: Знаете, че всяка държава си определя възрастта, на която ще се пенсионират хората. Това е национална политика. Няма унифицирано, че всички се пенсионират на 60 или на 65 години. Всяка държава решава сама за себе си. Това е национална политика, докато тук говорим за европейските политики. На европейско ниво няма задължения.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви.
КОСТАДИН НЕДЕВ (Българска асоциация на пенсионерите): Първо искам да кажа, че ние сме за Енергийния съюз и за енергийната сигурност. Имаме само едно пожелание – да се говори внимателно, защото от неразумното говорене през последните 2-3 години Южният поток загина и стана Турски поток, който минава на 50 км от Резово.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Недев, формулирайте си въпрос по темата.
КОСТАДИН НЕДЕВ: По отношение на пенсионерите германците откраднаха нашата идея, защото ние имаме техникуми, където се води трудов стаж за децата от 13 годишна възраст, механотехникуми, електротехникуми. Сега се предлага да се вземат младежи на около 15 – 16 години, които да водят стаж в заводите, като това ще им се води за трудов стаж и ще получават заплата. Ние като млади ученици в тези механотехникуми сме работили без пари и сме се подготвяли. Нашето предложение е обучението в техникумите, въобще технически училища.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Недев, нали не бъркате нашата комисия с Комисията по образование.?
КОСТАДИН НЕДЕВ: Не бъркам комисията, обаче за да има икономически възход, трябва да има кадри, а тези кадри се създават там и в институтите.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, обаче измествате темата.
КОСТАДИН НЕДЕВ: И сме за цялостно пълноправно членство в Шенген, тъй като чуваме, че има финансови акули, които се канят да развалят валутния борд и едно евро да стане някъде 7 – 8 лева. Ние сме за пълноправно членство в Шенген. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви.
Ако няма други въпроси, подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, № 502-00-5, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2015 г.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на госпожа Дочева.
Аз нямам никакво предложение по точка „Разни”, ако някой друг има, заповядайте. Няма желаещи.
В такъв случай закривам заседанието. Благодаря ви за участието.

(Закрито в 15,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Маринска



Стенограф:
Невена Чехларова