---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените
организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л

На 07 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 31.03.2015
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-65, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 01.04.2015 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-72, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 08.04.2015 г.
4. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 ч. и председателствано от госпожа Снежана Дукова – заместник-председател на комисията.

* * *
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Колеги, имаме кворум, откривам заседанието и предлагам то да протече при предложения дневен ред.
Има ли други предложения за включване в дневния ред? Да смятам, че няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред за днешното заседание на комисията, моля да гласува.
„ЗА „ – 9, „ПРОТИВ“ – 0 , „ВЪЗДЪРЖАЛИ Е „ - 0
Приема се единодушно.
Дневният ред е приет.
Започваме с точка първа от дневния ред:
Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г., № 539-02-2, внесен от омбудсмана на Република България на 31.03.2015 г.
Колеги, вие сте получили доклада, който е раздаден и качен на сайта на комисията. Особено ми е приятно да кажа, че сме поканили омбудсмана на Република България господин Пенчев, на когото ще дам думата да ни представи в резюме доклада.
Заповядайте, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми членове на Обществения съвет! За мен също е удоволствие да присъствам в Народното събрание и да мога да представя в резюме доклада на омбудсмана за 2014 г. И искрено се надявам този доклад да влезе този път в пленарната зала, тъй като докладите за 2012 и 2013 г. минаха през комисия, но не можаха да влязат в пленарната зала.
Ще се спра накратко върху структурата и движението на жалбите на тази ресорна комисия. През 2014 г. са постъпили 5010 жалби. Тъй като през м. април, отчитайки доклада на пресконференция се отчетохме за част от дейността на омбудсмана за 10 години, тъй като през април се навършиха 10 години откакто институцията съществува, сме направили сравнителни таблици и тези 5010 жалби са сравнително по-малък брой, доста по-малък, отколкото бяха през 2013 г., когато имаше пик. Аз не смятам, че този по-малък брой се дължи на това, че хората са доволни или пък че нямат доверие в омбудсмана, по-скоро пикът през 2013 г. знаете, че се дължеше на повишеното обществено напрежение, процесите на потребителите, после процесите с други искания. Тогава наистина жалбите бяха повече.
Но ние сме си позволили да направим едни изчисления колко хора са се допитали до омбудсмана, защото наличието на 5010 жалби не означава, че 5000 души са се обърнали към омбудсмана и 5000 души са получили някакъв отговор. Фактически гражданите получили от омбудсмана помощ са много повече от така наречените жалбоподатели, от формално подалите жалба. Аз мога да ви дам като илюстрация всяка една приемна, на която аз лично приемам граждани, днес аз имах пак записани 12 души и трябва да ви кажа, че от тях получих 4 или 5 жалби, но нито един не си отиде недоволен, нито един не си отиде и да каже, че е недоволен. И са консултации правни, житейски, искат да се ориентират има ли нарушени права, трябва ли да се жалят някъде. На всички тези хора ние даваме съответен отговор. Направили сме също така изчисление, че ако през 2013 г. над 10 000 граждани са получили обслужване от омбудсмана, то за 2014 г. те са 9800 души. Тоест, разликата не е толкова, както при жалбите, което показва, че хората продължават да търсят своите права и да търсят съдействието на институцията.
Също така характерното от 2013 г. и от 2014 г. е, че имаме не само конкретни жалби, т.е. човек с конкретен проблем, който търси разрешение, а имаме голям процент жалби на хора, които се оплакват от устройството на държавата, дават идеи какво трябва да се промени, как трябва да се решат проблемите. Тоест, виждаме едно по-държавническо отношение на гражданите към проблемите в държавата, а не само да гледат личните си проблеми. Даже някой път, когато ги приема, те ми се извиняват, казват, че не идват с личен проблем, а идват с обществен въпрос. Това е похвално. Не трябва да се извиняват за това.
Също така комуникацията на омбудсмана се извършва не само посредством писмените и устни жалби и личните контакти, а също при срещи с училища, с университети. Аз редовно се срещам с млади хора и говорим по тези въпроси. И в Нов Български университет, и в Софийския университет, и в УНСС, също в гимназия в Ямбол, 21 у-ще София, т.е. срещам се с най-различни възрастови групи, където не само се опитвам да обясня, че имат права и какви са им правата, а просто се опитвам да въведем това гражданско образование като законът, който вие приемате. Но ние се опитваме да помагаме в тази насока.
Иначе по структура на жалбите тенденцията продължава. Най-много са жалбите на потребителите. Те са 1483, горе-долу малко по-малко от една трета. Втората група са социалните права, правото на собственост и реституционни претенции, които са все още нерешени в голяма степен що се отнася до реституцията на земеделските земи. Уви, този въпрос не може да свърши вече толкова години. Още става дума за незаконни строежи или че строителният надзор не си върши работата или обратното, че събаря незаконни строежи.
В доклада е обърнато внимание и на броя на недопустимите жалби. Те са доста по-малко вече, в смисъл хората знаят много добре омбудсманът какво може да направи и вече все по-малко пряко имат искания да реша някакви дела в тяхна полза или пък да пререша съдебни актове. Освен това искам да отбележа, че постъпилите жалби са 5010, а решените са 5114. Тоест, ние се стремим към това, към което и всеки един съд би трябвало да се стреми, решените жалби да бъдат повече, отколкото са постъпилите. Тоест, да не си бавим отговора, защото специално при омбудсмана всяко едно забавяне на отговора или неотговаряне в рамките на няколко месеца все едно, че не вършим работа. Хората остават с чувството, че и тази институция като много други гледа формално на работата си.
Няма повече да ви отнемам времето. Това е най-схематично казано. Готов съм да отговоря на всякакви ваши въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин Пенчев. Колеги, имате думата за въпроси и становища по доклада на институцията на омбудсмана.
Да кажа и аз няколко думи. Винаги е неловка тази тишина, която се получава в началото. Аз първо Ви благодаря, господин Пенчев, за личното присъствие и отношение, тъй като комисията в този аспект е изключително важна. Така както институцията на омбудсмана работи доста сериозно с неправителствените организации, това е същността на работата на нашата комисия. В този смисъл, когато ние съчетаем тази работа и работим по-усърдно и по-близко с омбудсмана, аз смятам, че въпросите ще бъдат по-бързо и по-лесно решими. Още повече че хората в България се научиха да създават гражданско общество, да търсят подкрепата и помощта на омбудсмана понякога като последна надежда или като последен пристан за това да бъде решен въпросът им. В този смисъл институцията е изключително важна и тя е полифункционална с оглед на това жалбите да носят различна структура, различен аспект, засягат различни институции.
Аз наистина много се надявам докладът да влезе и в зала, това ще е рефлексия на обществената значимост на институцията, на това да се види в по-голям мащаб там, където й е мястото, значимата роля на институцията и на Вас като цяло и работата, която е свършена през тази година. Аз искрено се надявам с наша помощ това да стане.
Вие казахте 5010 жалби, аз мисля, че са 5114 жалбите на гражданите. Това, което на мен ми прави впечатление е това, че вие в този доклад давате и конкретни препоръки за работа, за приемане на адекватни законови мерки за подобряване така да се каже животът на гражданите и подкрепа, в случая давам за пример Закона за защита правата на пациентите, които вие сте казали.
Аз искам обаче да ви задам един такъв въпрос. След този доклад бих искала да вземете отношение по двата законопроекта, които ще бъдат предложени, с оглед на адекватност на една европейска норма за намаляване на броя на лицата, които подават за такива референдуми, броя на лицата, които трябва да бъдат като численост и да видя Вашето мнение в тази посока, защото аз смятам, че принципно това е правилният път и това е възможно. Като ви желая по-малко да са жалбите в институцията, но колкото и да са те, по-голям да е броят на решените проблеми и за една подадена ръка за съвместна наистина добра работа, защото българското общество го заслужава. И както казах и в стачки, и във всички изисквания, които имат към нас политиците, по този начин те ще стигнат по-лесно до нас и по-лесно до решенията, които ще трябва да се вземат именно в полза на гражданското общество.
Аз ви благодаря, ще подкрепя доклада на омбудсмана.
И моля, колеги, ако вие имате въпроси или становища, заповядайте. Първо ще помоля това да сторят членовете на комисията, а след това ще дам думата и на гостите. Колеги, да смятам, че приемате доклада, че всичко е ясно, че всичко е точно.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА БОЖИНОВА (Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива): Здравейте. Ние работим вече 10 години по прякото участие и се радваме, че от утопия нещата ще преминат към някаква по-реално дейност в България. Но по доклада на омбудсмана. Знам, че не съм запозната с него, но за втори път идват на комисия в Народното събрание не защото не съм активен гражданин и не съм от неправителствения сектор, а защото дълбоко се съмнявам в ефективността на идването ми от Бургас до тук и обратно. Надявам се да бъда опровергана оттук нататък. Първия път беше, когато имаше по време на правителството на НДСВ такава подобна комисия за НПО и медиите.
С това искам да обясня защо ще ви задам въпрос, който не е пряко отнасящ се до точно този отчет, но моля Ви да уважите моето желание да знам това, което е принципно. Едното е как се отнасяте Вие към слабостта на системата от общински омбудсмани там, където ги има? Зная, че не сте в йерархическа зависимост с тях, те не ви докладват и вие може би имате отношение към тях само методологически, но не може да нямате отношение към институцията на местно или регионално ниво, която би поела част от вашия товар. Моето впечатление, бях кандидат за омбудсман преди години в Бургас, нормата на закона е изключително тежка, няма такава, мисля, че в България няма такъв случай, в който да има толкова изисквания за която и да е изборна длъжност, включително и за президент, както е за общински омбудсман. И с две трети приемане. Най-често те се превръщат в договорена между партиите в общинския съвет длъжност, която е примерно увеличава кадровата мощ на кмета, защото той посочва човека и един човек отива там и заема това място като социална заетост за наши хора, които трябва да бъдат наградени по някакъв начин. Дали и Вие виждате така нещата и имате ли някаква концепция, предложили ли сте я някъде по отношение промяната на статута на омбудсманите едно ниво под Вас?
Другият ми въпрос е свързан с поканата да коментирате по-нататъшните втора и трета точка на това заседание. Аз поне знам за една жалба към Вас, на която не обърнахте внимание, която е свързана с референдум в село Черни връх, община Камено. Референдумът имаше 73 % активност, макар че тя не се мери по закона с проценти, а в бройки, а на предните местни избори бяха участвали 80 % от хората. Административният съд впоследствие реши, че нормата на закона е противоконституционна, но Вие не се занимахте с тази жалба, макар че Вие сте нашия човек, на гражданите, ние нямаме право на индивидуална конституционна жалба. В такива случаи разчитаме на Вас, след като нормата за плаващия кворум в настоящия закон дори според съда поне на Велико Търново и Бургас е противоконституционна, Вие не взехте отношение. Предполагам, че сте били сезирани и с други случаи. Може би въпросът ми е също как подбирате, понеже вероятно ви занимават с много проблеми, как подбирате с кои проблеми да се занимавате? Заради медийния интерес или някаква друга причина? Благодаря.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви. Господин омбудсман, искам да съобщя на колегите преди да Ви дам думат, че в гласуването ще участват госпожа Дамянова, госпожа Стоянова и Бойка Маринска, които водят други комисии в този момент. Те са дали своето съгласие да направят гласуването по съответния ред. Искам това да го изясня.
Още нещо. Нека ви представя господин Любен Панов, аз трябваше с това да започна, извинявам се за което, който е председател на Обществения съвет и е от Центъра за българско нестопанско право. И ще помоля, нека всички неправителствени организации да бъдат по-кратки в своите изложения и въпроси, ние имаме правилник за работа на комисията. И ако може, все пак председателят на Обществения съвет да бъде така неформалният лидер, който ще изразява позиции и становища, когато пожелае, във всеки един момент. Благодаря ви.
Господин Пенчев, Вие сте.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря. Първо по Вашите забележки по доклада и по моето становище по тези законопроекти за изменение на Закона за допитване на народа. Никога не съм променял позицията си, че трябва да бъде много облекчен режимът за референдумите. Даже моето становище беше малко по-крайно по отношение на миналия парламент. Аз бях убеден, че парламентът няма право да отклонява или да не разглежда питането на президента. Аз смятам, че това право на парламента се отнася само за това, когато става дума за подписка над 500 хиляди души. Също възприемам това, че не може когато има сезиране в 42-ия парламент, 43-ия да не се интересува от това. Всички тези предложения и по двата законопроекта аз ги приветствам, защото и двата законопроекта са към либерализация на режима на референдумите. В края на краищата моето становище е, че трябва да престанем да се страхуваме от това, че народът пита и едва ли не да кажем: да, народът пита, а ние ако му отговорим, някаква голяма беля ще стане. Ако народът гласува по един неумен начин. Народът е най-умният, защото всички ние сме избрани от народа по някакъв начин, пряко или косвено и работим за хората. Така че мисля, че да кажем, че народът не е мъдър и може да вземе глупаво решение, гласувайки на референдум, това е за мен абсолютно неправилно. Така че аз подкрепям и двата законопроекта. А колко души и колко процента, това е въпрос на подробности. Важното за мен е, че този парламент има воля да се либерализира режимът, т.е. наистина да може да имаме референдуми, а не да има само законова възможност, която на практика да бъде нереализуема.
Госпожо Божанова, ще Ви кажа за обществените посредници. Фактически обществените посредници са регламентирани при един омбудсман. Тоест, те са регламентирани с един текст от Закона за местното самоуправление и местната администрация, който е приет преди да има закон за омбудсмана изобщо. Законодателят тогава доста предпазливо е пристъпил и дал две трети мнозинство. Защото идеята е всеки омбудсман, дали местен или национален, да бъде максимално консенсусна личност и колкото се може по-малко партийно обвързана. И когато този текст е бил приет, аз съм в течение, че са били избрани около двадесет и няколко обществени посредници в България, не само в областните градове, а и в по-малки. После мандатът на тези хора изтече и в голяма степен нямаше нови избори. Имаше случаи, когато общината казва: още по-добре като не можем да изберем, ще спестим тези пари.
Моето становище е било винаги, че всеки кмет и всеки общински съвет има интерес от обществен посредник. Вярно, че можем много да говорим за тяхната независимост. Те не могат да бъдат независими 100 %, защото мандатът им е определен от общинския съвет, който ги избира. Но така или иначе, те могат да вършат много добра работа и на хората, и на администрацията. В смисъл когато те поемат жалбите, те стават един буфер между гражданите и между общинската власт. Тоест, всички тези недопустими жалби, които нямат нищо общо с местната власт, ги поемат те и успокояват хората, а не ги изпращат в приемната на кмета. Тоест, и кметът, и общинският съвет, и гражданите имат интерес от тези обществени посредници, колкото и тяхната независимост да е малко условна. Тоест, те може да вършат много добра работа. Аз съм виждал как работят те с местните доставчици на обществени услуги. Те с един телефон могат наистина да разсрочат дълга на някой възрастен човек, закъсал. На местно ниво по-лесно стават тези неща.
Така че аз съм за развиване на този институт, може би обаче трябва не само да получи допълнителна законова уредба, тоест да има някаква огледална регламентация с тази на националния омбудсман. Националният омбудсман се избира по предложение на парламентарна група или на депутати и се избира с тайно гласуване. По моему по същия начин трябва да се избират обществените посредници. Защото тези две трети, които бяха сложени в началото, за да бъдат консенсусни, се оказаха много трудно преодолими в дадени общини. Освен това те са две трети, но са с явно гласуване. Вие знаете местните взаимообвързаности, нашето момче, вашето момче и някакъв си хората, дори и да желаят, не смеят да гласуват за или против и това две трети мнозинство се получава много трудно. Плюс това в много общини конкурсът за омбудсман е като конкурс за работа за безработни. Обявяваме място за обществен посредник и всичко живо, което няма работа, се кандидатира. И някакви общински комисии свеждат кандидатите до двама, трима и после отиват към гласуване. За мен това е несериозно. Както националният омбидсман, така и общинският трябва да бъде първо човек, който е познат, хората го познават и му имат доверие. Това не е място за безработни, това е съвсем престижна длъжност.
Така че аз съм убеден, че може би да се въведе дори задължителност на тази институция, но да кажем примерно в мащаба на областния деец, които обаче да имат юрисдикция върху цялата област. Защото в много малките общини не е оправдано да има такава длъжност.
Що се отнася до референдума в село Камено, аз не мога да си спомня конкретната жалба каква е била, но доколкото разбирам от Вас, става дума за сезиране на Конституционния съд. Това са искали от мен. Нека да обясня. За мен е много правилно това, че омбудсманът има пълномощия, макар и все още ограничени, да сезира Конституционния съд, защото това е фактически връзката между хората и Конституционния съд. Защото в нито една държава, в която дори има право на индивидуална конституционна жалба, Конституционният съд се занимава с жалбата на всеки гражданин. Винаги има един механизъм, който да пресее жалбите и накрая в Германия например 5 - 6 % от всички жалби влизат в Конституционния съд за разглеждане, уважаване и отхвърляне. Не е имало случай аз да не обърна внимание обаче. Понеже Вие питате дали се произнасям по жалби съобразно обществения интерес или медийния интерес, не, аз се произнасям по всяка една жалба. Аз се произнасям дори по жалби, в които пише: преследват ме, ще ме убият, разни хора влизат в къщата, подслушват ме и ме облъчват с вълни. Да. Аз не им казвам: това са глупости и да ги хвърля в коша, аз отговарям и казвам: да, разбирам Ви, съчувствам Ви, омбудсманът обаче не е разследващ орган, обърнете се към МВР. Тоест, няма жалба, на която ние не сме отговорили.
По същия начин няма искане за сезиране на Конституционния съд, на което аз не съм отговорил. В по-голямата част аз обяснявам на съответния човек защо няма да сезирам Конституционния съд, защо смятам, че няма противоречие на дадената разпоредба с Конституцията. Или пък казвам, че по тези въпроси Конституционният съд вече се е произнасял. Тоест, няма човек, който е поискал това от мен и да не е получил писмен отговор. Много са недоволните, признавам си, но аз им казвам, че все пак моят подпис стои отдолу, аз не съм пощенска кутия. Аз трябва да съм убеден, че има нарушение на Конституцията, за да сезирам Конституционния съд, да мога да мотивирам моето искане. Така че това мога да отговаря на Вашите въпроси.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: В доклада Вие правите един съществен извод за това, че сте получили много жалби с оглед на нарушенията на лични данни в така събраните подписки. Но това ще бъде все по-сериозна практика оттук нататък, след като искаме да разширяваме гражданското присъствие и гражданското участие. Вашето мнение по тези въпроси? Какво да се направи, трябва ли да се инкриминират тези дейности за тези фалшифицирания? Защото за мен това е една много сериозна и много дълбока тема, която може на практика да подрони съзнателно и да нарани общественото мнение в тази посока.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Вие знаете може би, че и моите данни бяха откраднати. Аз бях обект на това престъпление и тогава сезирах главния прокурор, ЦИК и Комисията за защита на личните данни. Признавам си най-честно, аз ги сезирах само защото съм омбудсман. Ако бях обикновен гражданин, нямаше да ги сезирам, защото знам, че това упражнение е абсолютно безсмислено. Аз бях два пъти викан в Софийско градско управление на МВР и дадох показания един път, втори път, дадох и образци, но и аз много добре знам, и самите разследващи също казаха, че не трябва да се надяваме изобщо някога някой да открие извършителя. Защото вие знаете, че това е престъпление, но престъпник е този, който се е разписал срещу мен в съответния списък. Никой не може да установи кой се е разписал вместо мен, така че извършител няма да има, това е ясно на всички. Ще има обаче за сметка на данъкоплатците разпити, ще има експертиза, която ще каже очевидното, че почеркът не е мой и подписът не е мой.
Но мен ми се струва, че този шум имаше някакво отражение в смисъл, че доколкото знам, на следващите избори нямаше толкова масово сигнали за откраднати данни. Тук разбира се изникват много въпроси: защо се е позволило тази база данни да бъде достъпна. И аз мога да ви кажа, че примерно моето име и моето ЕГН са били в „Държавен вестник”, когато бях и аз в списъка на синдиците. По онова време списъкът на синдиците се обнародваше с име, с адрес и с ЕГН. Тоест, на мен никой не ми е откраднал данните, те са били в един момент обществено достояние и сега са се използвали, разбира се, неправомерно.
Лично аз съм бил винаги резервиран към това изискване по този начин да докажем, че една партия е значима или незначима, да събере 5000 подписа. При тези законови изисквания се стигна до тази кражба на данни, защото едно такова непреодолимо препятствие до това води. По моему по друг начин може да се изолират от политическия живот незначителните партии, те сами отпадат в крайна сметка. Така че ние няма как да го инкриминираме, да сложим по-тежко наказание, защото и най-тежкото да сложим, просто няма как тези хора да се докаже, че са те. Никой не може да докаже кой е написал моето име в списъците. Никой не може да каже кой ме е подписал. Всеки може да каже: ами един човек дойде, написа, че е Константин Пенчев и се подписа. Ние ще хванем този, който е изготвил този списък, но кой ще каже, че е дошъл един човек, когото не познава, не му е гледал документите, писа си ЕГН-то. Така че не е пътят наказателната репресия. Но иначе наистина такива злоупотреби с лични данни може да доведат до големи бели, защото примерно може да се тегли едва ли не банков кредит. Но аз искам да ви кажа, че имаше такъв случай по телевизията за една жена, която е под ограничено запрещение, от нея има теглени кредити, а се оказа, че проблемът не са нейните лични данни, не е проблемът, че тя е под запрещение, проблемът е, че тя има човек в банката, който злоупотребява. Тоест, винаги има някой, който стои вътре и мисля, че натам трябва да се ориентираме, да хванем тези къртици и в митници, и в банки.
ПРЕДС.СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, господин Пенчев, аз оставам на една такава позиция, че трябва да има правна мярка в тази посока към този, който върши тези неща или събира подписката, защото тогава ще бъдат малко по-внимателни, колкото и мярката да не бъде репресивна, както Вие се изразихте.
Колеги, имате ли въпроси? Няма. Да подходим към гласуване по принцип.
Минахме към гласуване, господине, три пъти попитах има ли още някой за изказване. От толерантност, заповядайте за кратко изказване.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ (Организация „Технически ренесанс”): Благодаря Ви, госпожо Дукова. Имайки предвид, че господин главния прокурор в момента е в Брюксел на четири очи с комисаря по правосъдие и вътрешен ред и отчитайки, че българските граждани са преди всичко европейски граждани и чак тогава са български граждани, ние участваме в съюз, участваме по чл. 4, ал. 3 от Конституцията, господин Пенчев ще ви го потвърди, следва да давате думата на данъкоплатците първо като гражданските организации и обикновените граждани. Във Франция преди малко си говорихме с господин Пенчев, че четирима души имат имунитет само, и на омбудсмана, и на президента, и на главния прокурор ще им отнемат имунитета, ако извършат нарушение, което е скандално. Така че в тази връзка да ви обясня, че е налице ограничаване на правата на българските граждани регулярно с цел изваждането им от Европейския съюз. Ние сме в Европейския съюз, хем правата на гражданите, които господин Пенчев го заливат жалби, които са императивни норми и са над националното законодателство, над решения на българския парламент, които са без правна стойност и за които българската държава дължи и обезщетения по дела. Има редица дела, някои са ключови. Шест и девет от деветдесета година, по които държавата е задължена да плати обезщетения…
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз Ви моля по доклада да се изказвате, все пак имаме предмет на дейност, а не така всеобхватно. Затова ви моля да се изказвате по доклада. Ние днес приемаме доклада на омбудсмана, уважаеми господине.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Найденов се казвам. Става въпрос дали се прилагат правата, понеже питах господин Пенчев на 4 април 2014 г. в парламента кои решения важат при колизия – на националните съдилища или на съда в Европейския съюз. И господин Пенчев беше така любезен в кулоарите на Народното събрание да каже, че решенията на съда в Люксембург. Имате големи проблеми. На господин Пенчев са му ограничени правата, мисля че умишлено, са му ограничени правата на омбудсман, който защитава европейски граждани и осем български граждани. Императивните норми са права на защита на потребителите и конкуренция, където нашата държава, подписвайки договор с Европейския съюз, предварителният договор е на 1 февруари 1995 г., Европейско споразумение за асоцииране…(Шум и реплики.) Моля за тишина в залата.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз пък Ви моля, имаме правилник на комисията, 3 минути минаха. Ограничете се във времето по правилата, моля Ви.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Аз ви обяснявам скандални неща.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Моля Ви, имаме правила.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Това ви обяснявам, че нямат правна стойност. Благодаря Ви, госпожа Дукова. Така че в писмен вид ще изложим това, което считаме за господин Пенчев спрямо доклада му и ще го публикуваме, включително в интернет. Става въпрос за причиняване на щети в особено големи размери. Имам писмо от Европейския съюз от 9 февруари тази година, което касае и тема енергетика и ограничаване на конкуренцията, също подвеждане на европейските партньори.
ПРЕДС.СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин Найденов. Само едно малко разминаване имаме с Вас, няма да влизам в спор, аз смятам, че сме първо български граждани и после европейски, но това е въпрос на гледна точка.
И така, колеги, бях обявила гласуване.
Доклада на омбудсмана за 2014 г., моля да гласувате.
„ЗА“-12, „ПРОТИВ“-0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ -0,
Приема се единодушно.
Господин омбудсман, благодаря Ви за Вашето присъствие, за Вашето участие и се надявам наистина работата на комисията с институцията ви да бъде много близка, много конкретна и много полезна. Още веднъж много Ви благодаря за участието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-65, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 01.04.2015 г.
Поканили сме вносителите на законопроекта, на които ще дам думата. Госпожо Тодорова, заповядайте, за да представите законопроекта.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, аз ще бъда отговорна към времето на комисията и затова в съвсем оперативен порядък ще представя идеите на закона. В духа и на това, което омбудсманът каза, ние не трябва да се страхуваме да овластим гражданите с повече права, така че те да могат да упражняват ефективно пряката демокрация. От Освобождението насам, което е 137 години, в България има проведени само 4 референдума, два от които са били по времето на социализма, а в най-новата ни история е само един и той не беше успешен. Така че считаме, че трябва да се направи стъпка в посока на това този инструмент да стане по-възможен. Единадесет други инициативи са пропаднали по идеологически или по процедурни причини.
Сега действащият закон според мен не е ефективен, тъй като той е доста релактивен по отношение на успеваемостта на референдума, тъй като е обвързан с последното гласуване на национални избори и с избирателната активност. Ако един път тя бъде висока 68 %, то на практика това прави един референдум почти невъзможен, защото е много трудно да се повтори тази активност. Друг път тя може да е 50 % или 48 %, тогава има някаква степен на вероятност, което по някакъв начин предварително сугестира гражданите, защото вместо те да мобилизират подкрепа и да търсят успех на референдума, калкулират каква би била избирателната активност и има ли вероятност да се случи. Затова нашето предложение прагът за валидност и елективност на референдум да бъде 40 % плюс 1 глас от имащите право на глас по избирателни списъци за Народно събрание и за местни референдуми и общински съветници. Тук бързам да отговоря на въпроса защо точно 40 %. Аз, мислейки по проекта, изследвах различни практики в Европа, най-високият праг, по-консервативният, който се предлага, е 50 % от имащите право на глас, а най-ниският е 20 % в Словения, 30 % в Дания и в някои други скандинавски страни. 40 % е в Гърция. Считам, че това е като манталитет е близка до нас страна и все пак от друга страна е люлката на демокрацията.
Разговаряйки и срещайки се с неправителствени организации, исканията са в посока на това да се свали прага, дори да бъде 20 или 30 %, но с оглед на това, че ние искахме правилата за провеждане на местен референдум и на национален да бъдат еднакви, затова избрахме един усреднен критерий, придържащ се към по-високия праг от 40 %, все пак за да има еднакъв критерий, еднакви права и на гражданите от общините и областите, също и на национално ниво. 40 % е грубо около 2 760 000 български граждани. Ако това е резултат много успешен и представителен за избор на президент, не виждаме защо това да не е добър резултат за легитимност на един референдум. Все пак в идеалния случай президентът е държавен глава, който представлява интересите на цялата нация. Затова се спряхме на това процентно изражение, като се ограничихме то да не е по-ниско, защото все пак трябва референдумът да бъде легитимен и да бъде представителен, и в него да са участвали по-голям брой хора.
Има множество дебати за това зряло ли е нашето общество да бъде свален прагът. Има много коментари в посока на това, че референдумите са своеобразна ядрена бомба, че гражданите не винаги са осведомени, но в крайна сметка много изследвания показват, че при по-нисък праг се мобилизира подкрепа и от двете страни – и „за”, и „против”, и така се изваждат много повече обективни аргументи. В крайна сметка по-ниският праг води до обективно информирано решение според различни научни изследвания, които аз няма да цитирам, тъй като се отклонява темата. Това е 40 % плюс 1 от имащите право на глас за местен и за национален референдум, които са две от предложенията за измененията и допълнения в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Другите ни предложения касаят следното нещо, да има право да се инициира референдум с подписите на 300 хиляди, а не на 500 хиляди граждани, защото считаме, че така ще се даде шанс и на неправителствени организации и на по-малки партийни структури да мобилизират тази подписка. В този случай с намаляването на броя на подписите 3 месеца е достатъчен срок.
Другото, което променяме, е от 200 хиляди да се намали броят на подписите на 150 хиляди за инициатива за референдум на Народното събрание със същите мотиви като предходните.
И нещо, което пропуснах да отбележа, по въпроси, които касаят евентуални конституционни промени, предлагаме прагът за референдум тогава с валидност и легитимност да е по-висок – 50 % плюс 1 от имащите право на глас, тъй като конституционните промени са сериозни, в Народното събрание те се взимат с по-голямо мнозинство. Затова считаме, че само в този изключителен случай прагът трябва да е по-висок. Благодаря за вниманието, готова съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо Тодорова. Освен че сте представили готови мотиви, които са раздадени на членовете на комисията, Вие доста подробно и дефинитивно представихте вашия законопроект. Аз искам само да кажа, че този законопроект е подкрепен от Министерството на правосъдието с нарочно становище към него.
Сега имате думата, колеги, за въпроси, становища, мнения, оценки.
Но най-напред ще дам думата на господин Панов, председател на Обществения съвет. Заповядайте.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, уважаеми колеги и гости, на 30 април Общественият съвет се събра за първи път на свое заседание. Обсъдихме принципно двата законопроекта и излязохме с първото становище или решение, което е принципно, не разглежда конкретно единия или другия текст. Целта на становището и мнението на Обществения съвет е, че двата проекта имат за цел и правят опит да създадат по-добри условия за повишена гражданска активност, но на практика с предложените проценти за форум и за брой подписи, необходими за стартиране на референдум това не се постига. На заседанието на Обществения съвет беше споделена практиката с последния референдум, който се проведе в България, този за АЕЦ „Белене”, където въпреки включването на няколко водещи политически сили в дебата, едвам кворумът достигна малко над 20 % по такъв важен въпрос. Според нас не е реалистично да се счита, че по други въпроси и инициативи, които са стартирани от страна на гражданите, може да се очаква много по-голяма активност.
Така че ние имаме принципно няколко предложения, които касаят намаляване на изискването за кворум, на първо място, намаляване на изискването за определен брой подписи за стартиране на референдуми, удължаване на срока за събиране на подписи, предложение Народното събрание да не може да преформулира въпроса, който е поставен, облекчаване също така на изискването за предоставяне на лични данни. Но предлагам Ива Таралежкова, която е член на Обществения съвет, конкретно да представи предложенията.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин Панов.
Заповядайте, госпожо Таралежкова.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА (Председател на Форум „Гражданско участие”): Благодаря. „Гражданско участие” е мрежа от над 120 неправителствени организации от цялата страна и още съм член на новосформирания Обществен съвет към комисията. Много се надявам наистина да успеем да заработим активно с комисията, защото участието в този съвет ни коства доста време и енергия и се надяваме, че той наистина ще изпълни задачата си и ще бъде един партньор така да се каже, един мост между гражданските организации и парламента.
Нашите предложения са обсъждани с много организации. Истината е, че от самото приемане на закона от 2009 г., когато той спря да бъде Закон за допитване до народа, и слава Богу, ние очакваме момента, в който да се приемат и промени в него, защото за съжаление въпреки че той беше приет като един доста по-нов закон в сравнение с предишния, все пак ограниченията в него бяха доста повече, отколкото възможностите, които даваше. Така че нашите предложения са на база опита от провеждане на доста граждански инициативи и референдуми както на местно, така и на национално ниво, проучване, разбира се, на чуждестранния опит и обсъждане в много дискусии, много групи с различни формати.
В интерес на истината това, което ние предлагаме, до голяма степен представлява също компромис, защото някои от нашите колеги искаха още по-големи промени, още по-радикални предложения. Ние в крайна сметка се опитахме да обобщим и да търсим някакъв компромис, за да постигнем някаква промяна.
Ние напълно подкрепяме предложенията, които са в посока прекратяване, отпадане на обвързването на резултатите от референдума с броя гласували на изборите, съответно на местно и на национално ниво. Това, което ние предлагаме обаче, е кворумът да бъде до 20 % от гласоподавателите. Аргументите са много в тази насока. Всъщност голяма част от организациите предлагаха този кворум съвсем да отпадне, както е в страни като Швейцария. Но все пак е хубаво да внимаваме с кого се мерим. Като се мерим с различни страни нека да се мерим с добрите. Не мисля, че в Гърция се провеждат много референдуми с тези граници.
Освен това ние предлагаме намаляване отново изискването за събиране на брой подписи за гражданска инициативна, като цифрите са до 100 хиляди за обвързваща инициатива за национален референдум и 50 хиляди за необвързваща инициатива. За местен референдум предлагаме до 1 % от броя на гласоподавателите за обвързваща инициатива и до половин процент за необвързваща. Считаме, че събирането на подписи не е цел, а е средство за осъществяване на целта, която после идва. Всъщност целта е провеждането на референдума. Затова считаме, че трябва да бъде облекчена.
Мислим, че партиите и особено парламентарно представените, въобще управляващите имат достатъчно възможности да изразят своето мнение, да вземат решение по важни въпроси, така че този закон най-вече цели да даде възможност на граждани, граждански групи, граждански организации да изразят позиции, по които може би управляващите не са изразили или с които може би не са съгласни. Така че смятаме, че максимално трябва да паднат тези граници, за да се даде възможност наистина на автентични граждански инициативи, а не организирани по-скоро партийно наистина да се случат.
Освен това сме абсолютно за удължаване на срока на събиране на подписи пак по същите съображения, като тук ние предлагаме 6 месеца, макар че много от колегите ни искаха този срок да бъде до 1 година. Това не отнема възможността, ако предварително се съберат тези подписи, те да се внесат и да се процедира по-нататък.
Предлагаме да се въведе абсолютна невъзможност от страна на Народното събрание или общинските съвети за преформулиране на въпроса, особено когато за него са събрани подписи. Това означава, че се подменя инициативата, за която гражданите са се подписали.
Освен това нещо, което директно кореспондира с темата, по която преди малко и с омбудсмана обсъждахме, това е огромното притеснение на хората за събиране на голямо количество лични данни при събиране на подписи. Ние предлагаме да отпадне единния граждански номер, да се впишат достатъчно данни, но не абсолютно всички, така че да може да се установи местоживеенето на лицето, въобще неговото съществуване.
Също така мислим, че е много важно да се предостави възможност за събиране на подписи от лайн по аналогия с европейската гражданска инициатива, като това не изключва и събирането на подписи на хартия, разбира се.
Считаме, че, тъй като референдумът и гражданската инициатива за нас са не само гласуване на крайното решение на един въпрос, но това е една голяма информационна кампания, един момент, в който може да се изговори един проблем от всичките му страни с всичките му „за” и „против”, затова считаме, че трябва да се разшири закона по отношение на информационната кампания с цел гарантиране на условия за широк дебат, представящ различните позиции по даден въпрос. Да, сега има такава формулирана възможност, но смятаме, че може да се доразвие още. Тук сме готови да помагаме с готови текстове. И, разбира се, въвеждане на възможност за реална законодателна гражданска инициатива, нещо, което засега не е възможно.
Разработили сме и сме готови да предоставим конкретни текстове, които са конкретните параграфи и промени в самия закон. И сме на разположение за контакти по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, госпожо Таралежкова. Наистина доста обстойно сте поработили. Лично аз за себе си възприемам доста от нещата, които казахте, особено това, което касае личните данни, да има достатъчно данни, които да идентифицират субекта, защото злоупотребата е доста голяма. Също за подписите он лайн.
Имате ли други колеги, които имат желание да се изкажат? Заповядайте.
АТАНАС СЛАВОВ (Министерство на правосъдието, съветник на министъра на правосъдието): Госпожо председател, дами и господа народни представители, представители на гражданските организации, Министерството на правосъдието изрази принципно становище в подкрепа и на двата законопроекта, които обсъждаме, но все пак дължа да направя няколко уточнения.
Действително считаме, че е важно да се либерализира режимът за провеждане на референдуми и граждански инициативи за референдуми, ако искаме референдумите да са действително израз на волята на народа, а не едно скъпо струващо социологическо проучване, когато те са невалидни. Ето защо считаме, че е важно подписите да бъдат намалени, които се изискват. Разбира се, министерството не може да се ангажира с конкретна цифра в тази посока. Също така е много важно изискването на лични данни да бъде редуцирано, така че да не сме изправени пред фрапантни случаи на злоупотреба с лични данни. При първата инициатива за национален референдум имаше близо 200 хиляди подписа, обявени за невалидни от ГД „ГРАО”. Значи сме свидетели наистина на един много сериозен проблем. При втората инициатива от миналата година бяха към 150 хиляди. Тоест, редуцирането на изискването за лични данни все пак ще е една гаранция, че няма да се злоупотребява и фрапантно да се заобикаля и нарушава закона в този случай. Дали това ще означава примерно една част от ЕГН-то да се записва, рождената дата или адресът да не е пълен, това вече е въпрос на конкретна законодателна преценка.
Също така считаме, че е важно срокът за иницииране на национален референдум да бъде удължен, ако искаме гражданските организации реално да са част от процеса. Видяхме, че е много трудно дори за едни от най-големите партии в България да съберат легитимна подписка с необходимия брой подписи, какво да говорим за гражданските сдружения, които имат оскъдно финансиране, нямат организационния ресурс на политическите партии, не получават субсидии от бюджета. Така че бихме предложили либерализиране и на тези срокове.
И нещо много важно, колеги. Имаме все пак международни стандарти в рамките на Съвета на Европа, има приет кодекс на добрите практики за референдуми от Венецианската комисия. България многократно е ползвала становищата на Венецианската комисия, по много законопроекти продължаваме да имаме добър работен режим, включително и сега, когато обсъждаме съдебната реформа в страната. Добре е, когато работим законопроекти, да се съобразяваме със стандартите на Венецианската комисия, без те да са императивни. Именно в този Кодекс на добрите практики за референдуми се препоръчва кворумите за валидност по принцип да бъдат отменени, защото те блокират гражданското участие. И има изложени достатъчно доказателства в тази посока.
Сега, разбира се, Министерството на правосъдието е наясно с контекста в страната и би подкрепило съществено редуциране на кворума за валидност на референдумите, не пълната отмяна, но все пак считаме, че 40 или 50 % на практика би означавало отново невалидни референдуми. Ето защо ние по-скоро бихме подкрепили още една крачка напред към намаляване на кворума за валидност. Ще спра до тук, имате становището в писмен вид. Благодаря.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря, господин Славов, само че, за да бъдем коректни по отношение на препоръката на Венецианската комисия, нека да кажем, че не само това е препоръката, а в случай че се предвижда да бъдат фиксирани към един нисък праг от 20, 25 %, за да бъдем максимално коректни, да не злоупотребяваме с документите в тяхната точност и яснота.
Както разбирам, и Общественият съвет и вие, министерството, дадохте становище по двата законопроекта, затова ще помоля господин Лилков да представи и другия законопроект, ако има някои допълнения към обсъждането, да ги направим съвместно и моето предложение е да ги гласуваме по принцип.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, госпожо Дукова. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа, законопроектът на Реформаторския блок по същата тема в някои отношения почти напълно съвпада с предложения от колегите от АБВ. Аз ще се спра основно на нещата, които ние предлагаме в допълнение.
Едното от нещата, които предлагаме, е по отношение на казуса, който се появи с несъстоялия се референдум поради разпускането на Народното събрание. Ние предлагаме, аз ще го прочета, то е кратко: „След внасянето на подписка в Народното събрание и ако последното не се произнесе по предложението за произвеждане на национален референдум в рамките на мандата му, по предложението се произнася новоизбраното Народно събрание. За периода от прекратяване на мандата на Народното събрание до конституиране на новоизбраното Народно събрание, сроковете по този закон спират да текат, а извършените действия от предходния мандат запазват своето действие”. Това допълнение е свързано с това, че на практика инициативата на около 700 хиляди души за произвеждане на референдум беше провалена поради несъвършенството на закона. И смятам, че по този начин ще запълним една празнота в закона.
Подкрепяме също категорично идеята да се предпазим от злоупотреба с лични данни и по този начин да се насърчи активността на гражданите за участие в подписките, като предлагаме при събиране на подписи да се ограничим само с населено място, улица, съответно район, адрес на лицето, но да не изискваме лични данни, които могат да бъдат впоследствие използвани.
И още нещо. По отношение на инициативата за произвеждане на референдум, ще прочета точно закона. В момента той казва така: „Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от не по-малко от една пета от народните представители”. Предлагаме това число да бъде една десета, което на практика означава 24 народни представители да могат да внесат предложение за произвеждане на референдум. В този случай много силно облекчаваме и гражданите, които имат такава инициатива, тъй като много по-лесно е да убедиш 24 народни представители, отколкото да търсиш подкрепата на 48 или да събереше десетки хиляди подписи. Така че смятам, че с това допълнение в закона, по-точно тази промяна в закона ще облекчим възможностите за произвеждане на референдум.
Иначе предлагаме в ал. 1 на чл. 10, точка 5 числото „200 хиляди” да се замени със „150 хиляди”. Имам предвид инициативен комитет от граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 хиляди подписа, да се замени със 150 хиляди и числото от „500 хиляди”, което е в ал. 2, което задължава Народното събрание да вземе решение, да бъде намалено на „300 хиляди”.
Подкрепяме идеята за 50 % от гражданите с избирателни права, това да бъде прага за участие в референдумите. Това са идеи, които сме обсъждали, но разбира се вече числото 50, 40, 30 % е въпрос на дискусия. Ние предлагаме да бъдем малко по-предпазливи в движението си към демократизиране на възможностите за провеждане на референдуми, за да не се превърнат те в професии за някои хора, защото знаем, че ако силно отворим възможностите, не е добре.
И още нещо. За местните референдуми вместо една пета от общинските съветници предлагаме броят на тези, които могат да инициират местен референдум, да бъде една десета, но не по-малко от трима. Тоест, и там да облекчим възможностите за инициатива за референдум.
Тъй като няма да взимам повече думата, ще слушам повече, искам да кажа моето мнение по отношение идеята да не се преформулира въпроса, който е зададен първоначално. Това крие много рискове, защото много често гражданите могат да бъдат подведени изобщо за допустимостта на даден референдум. Те бяха подведени така в София по отношение възможността да се проведе референдум за „Софийска вода”. Там стигнахме до съд, до многократни решения на общинския съвет. Оказа се, че по принцип такава възможност няма. И ми се струва, че много хора могат да спекулират, могат да подведат гражданите, защото лесно се събират подписи, особено когато се подходи популистки по дадена тема. Благодаря.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, проф. Лилков.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Аз обаче малко се смущавам от тази цифра 24 народни представители. Смущавам се дотолкова, доколкото това е една средно статистически малка парламентарна група, което само по себе си означава да бъде много тясно скроено на партиен принцип. Докато ако е по-сериозна бройката, тогава вече се търси някакъв консенсус, който може да се постигне. Но това е въпрос, както казахте Вие, на дискусия и на решения.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ МИЛКОВ (Центъра на НПО в Разград, член на Обществения съвет): Благодаря Ви. Аз ще изкажа подкрепа на законопроекта, внесен от господин Петър Славов и 7 народни представители, който току що беше представен от проф. Вили Лилков. Законопроектът дава отговори на няколко важни предизвикателства, които показа нашата практика през последните години. На първо място, дава предложение, което аз бих препоръчал на вносителите да преформулират в посока намаляване, което всички споделиха. 50 % е твърде висок праг за кворум за гласуване, но аз смятам, че ако ние се доближаваме до стандартите на Венецианската комисия, вносителите могат да помислят да намалят двойно кворумът, който легитимира един референдум.
Законопроектът дава решение и на проблема със злоупотребата с лични данни като нова стъпка към премахване на злоупотребите. Но аз се опасявам, че единственият идентификатор, който е уникален и не може да бъде заместен за едно лице, че съществува, това е само единният граждански номер. Може да се помисли част от него да бъде използван, каквото предложение беше направено тук. Разбира се, много е добро предложението да се редуцират данните за адреса.
Срокът за събиране на подписите аз бих препоръчал да се помисли и да се увеличи от 6 на 8 месеца за националните инициативи и между 4 и 6 месеца за местни референдуми, което отговаря на повечето от предложенията, които бяха направени и до момента.
На последно място, законопроектът дава разумно решение и либерализира режима за минимален брой инициатори от избраните публични лица от Народното събрание и от общинските съвети да инициират. Аз само си мисля, обаче, проф. Лилков, имам известно опасение, че ако намалим толкова много инициативата, аз доста пътувам и в България вече станаха 265 общини, ще отворим прекалено много възможността за увеличаване на тенденцията за роене на нови общини. А България има сериозен проблем с административното деление, те трябва да бъдат намалявани, а не да бъдат увеличавани. Затова аз бих препоръчал да помислите върху възможността, дори бих препоръчал да се помисли дали да не се остави възможност на местните референдуми да се организират повече от граждани, като може би там свалим или премахнем кворумът въобще. Ще ви дам пример с общините в Северозападна България. Има общини с по 1500 човека, което обезсмисля доста. Но в тази връзка законопроектът е доста добър и заслужва да бъде подкрепен.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин Милков. Аз само да не забравя да кажа, че и този законопроект с номер 554-01-72 е подкрепен от Министерството на правосъдието и че становището на Обществения съвет касае и двата законопроекта.
Други изказвания? Заповядайте.
ИЛИЯ БАЧЕВ (Движение „Защита на гражданите и държавата”): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, напълно подкрепям предложените промени в чл. 10 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
По отношение на промените в чл. 23 и чл. 41 считаме, че те са създадени единствено с цел обезсмисляне на референдумите, дори когато са събрани нужните гласове за провеждането им. През последните години избирателната активност в България е ниска и ако приемане на решенията бъде поставено в зависимост от процента гласували, то провеждането на референдуми ще доведе само и единствено до разход на бюджетни средства за целите на едно проучване. Използвам термина „проучване”, защото взетите решения няма да бъдат приети поради недостиг на процента гласували. Считаме, че чл. 23 трябва да отпадне изцяло, както и ал. 2 и 3 от чл. 41 като незаконосъобразни, противоречащи на чл. 1, ал. 2 и 3 и чл. 136 от Конституцията на Република България. Посочените членове поставят в дискриминационно положение организаторите на всяка гражданска инициатива и на гражданското общество като цяло. Ако чл. 23 и чл. 41, ал. 2 и 3 не бъдат отменени, то те трябва да бъдат въведени и в Изборния кодекс, за да се преустанови тази дискриминационна практика прямо гражданските инициативи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви и аз, господин Бачев, но всъщност Вие говорихте за сега действащия закон, а ние обсъждаме два други закона.
ИЛИЯ БАЧЕВ: Аз казах това, за да се вземе под внимание при обсъждането.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви за предложенията.
Има ли още някой желание? Заповядайте.
СТЕФАН МАНОВ (Френско-Български форум и временни обществени съвети на българите в чужбина): Уважаема госпожо председател, господа народни представители, ще обърна внимание на един въпрос, който не се съдържа в законопроектите, внесени от народните представители, но който е изключително важен, а именно възможността на българските граждани, живеещи постоянно извън страната, да участват в национален референдум. Днес чл. 9, ал. 1 от действия Закон за референдумите ограничава периметъра на гласуването до територията на Република България. За ядрения референдум това означаваше до територията на посолствата и консулствата. Добре известно е, че големият брой български граждани извън страната живеят в градове извън тези, в които има посолства и консулства. На последните избори за Народно събрание три четвърти от гласуващи извън страната, в Западна Европа и САЩ, гласуваха извън посолствата и консулствата. Както сега действащия закон, така и законопроектите базират валидността на референдума върху един периметър, който е избирателния корпус, електоралното тяло, различни термини дефиниращи едно и също нещо, избирателните списъци, лицата с избирателни права. В тях, и слава Богу, българските граждани, живеещи извън страната, присъстват. Тоест, получава се парадокс ние да оценяваме избирателната активност или валидността на референдума относно един периметър, който физически не е същият, тъй като просто българските граждани извън страната нямат физическата възможност да гласуват, тъй като не могат да бъдат откривани секции. Аз забелязах в становището на Министерството на правосъдието, че този въпрос е повдигнат.
Искам специално да обърна внимание, че правен и житейски нонсенс е, ако се произнасяме след няколко месеца по въпроса за интернет вота, за задължително гласуване, за мажоритарни кандидати, въпроси, които пряко касаят българските граждани, живеещи извън страната, те да не могат да вземат участие. Затова аз, подкрепяйки тези законопроекти по принцип на първо четене, които либерализират начините за създаване на условия за национален референдум, моля уважаемите народни представители между първо и второ четене съгласно чл. 80, ал. 1 от Правилника за дейността на Народното събрание да внесат съответни допълнения към тези законопроекти, а именно чл. 9, ал. 1 в текста да бъде редактиран. Редакционно е необходимо да се заличат думите „на територията на Република България”. По-нататък, в други текстове на закона се казва, че за неуредени въпроси се прилага Изборния кодекс, а там са описани начините за откриване на избирателни секции навсякъде в света.
В заключение, струва ми се, че е много важно, когато либерализираме участието на гражданите, на гражданската инициатива в пряко участие в държавната власт, не на местното самоуправление, защото в чужбина такова няма, да се даде възможност на избирателите в чужбина, които са пълноправни български граждани с избирателни права и съгласно чл. 26, ал. 1 имат еднакви права с живеещите в страната, да могат да участват на национален референдум. Въпросът е не технически, той е политически, но решението е техническо – да се заличат няколко думи на чл. 9, ал. 1. Благодаря.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви, господин Манов. Аз не мога да отговоря от гледна точка на правната норма, но за мен тези две неща не се колаборират и ако става въпрос за инициатива на местно самоуправление, какво да бъде участието на гражданите от Канада, когато трябва да решим един въпрос за моста в Долно Камарци.
СТЕФАН МАНОВ: Извинявам се, госпожо председател, може да не съм бил ясен, аз изрично говорих за чл. 9, ал. 1, която урежда националния референдум. Не съм говорил за местни референдуми.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: А, да, добре.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Само едно допълнение към изказаното от господин Манов. Всъщност Общественият съвет обсъжда и този въпрос и в нашето становище също е подкрепено предложението да отпадне от чл. 9 текста „на територията на Република България”. Надявам се, че народните представители имат в писмен вид становище то на Обществения съвет, така че да могат да видят конкретните предложения.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, имате думата.
ДАНИЕЛА БОЖИНОВА: Благодаря. Най-напред искам да изясня нещо, което ми се струва, че се бърка от господа и дамите народни представители, поне останах с такова впечатление, става въпрос за личните данни. Няколко пъти, госпожо председател, и Вие посочихте случаите, които квалифицирахте като фалшификати, фалшиви данни. Това не е много точно. Имаше такива случаи, но ако ви представя една статистика на ГД „ГРАО”, която моето сдружение е направило, подписки за национални и местни референдуми, ще забележите, че във всяка подписка между 20 и 60 % от събраните подписи са невалидни. Примерно, във варненският опит за референдум от 33 хиляди събрани подписа имат 17 хиляди невалидни. Там те са доста хора биткаджии, които тръгнаха да разбират по Закона за достъп до информация какво всъщност окачествява като невалидни ГД „ГРАО”. Това вероятно е недописан вход или етаж и т.н. Тоест, прекомерно много са данните и не би трябвало да казваме, че те били фалшифицирани и някой си играе с личните данни. Има и такива случаи, но масовият случай, а той наистина е масов, това е системен проблем, ГД „ГРАО” има огромна дискреция да преценява кой подпис е валиден и кой не е и законодателството би трябвало в това отношение също да определи как точно ще става валидирането на подписките. Защото сега има някакви инструкции, до които ние не можем да се доберем. Самите сабирачи на подписи не знаят какво точно се изисква от тях, дали само улицата и номера, входа, етажа и т.н. Вчера моят колега от Варна ми изпрати точна информация, че 94 % от тези 17 хиляди са с недописани данни и няма никаква фалшификация. Там имат и прокурорска проверка. Тя е по личните данни.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Колежке, ще Ви помоля да бъдем по-кратки и да напомня, че ние сме на първо четене. Ние гледаме принципно на законите, а не гледаме детайлите и член по член. Затова ви моля все пак да се съобразяваме с това, че сме наистина на първо четене.
ДАНИЕЛА БОЖИНОВА: Добре.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Професор Лилков има думата.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Включвам се в този разговор. Казах преди малко по отношение на личните данни, че вписването на ЕГН прави така, че много хора не желаят да се включат в инициативата, предполагайки, страхувайки се, че ще се злоупотреби с техните лични данни. Само това. И от тази гледна точка с цел насърчаване на активността е нашето предложение. А по отношение на валидността на информацията и произнасянето на ГД „ГРАО” не мога да кажа. Поне опитът, който аз съм имал, а и колегите показва, че много хора се въздържат да участват. Но беше правилна и забележката на господин Милков за това какъв е начинът за удостоверяване в крайна сметка дали това лице съществува изобщо. И доколко пък няма да се злоупотреби с другите данни, защото тогава пък най-лесно другите данни могат да се вписват от негово име. Но това вече е друг въпрос.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз ще ви моля наистина да спазваме времето. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ КОСАКОВ (председател на Движение за защита на гражданите и държавата): Първият принципен въпрос, теоретичен е въпросът какво е референдум, какво е плебисцит. Когато инициативата е на народни представители или на президента, това не е народен вот, това е фактически плебисцит. А то се получи така с тези предложения, свързани с промяна на Изборния кодекс за трите въпроса – за мажоритарното, задължителното и…. Тук проблемът според мен е, и прави чест на народните представители на двете групи, че търсят възможност да се преодолеят бариерите, които досега бяха слагани в този закон. Това е в унисон с Конституцията. Бих искал да напомня на всички народни представители, че Конституцията възприема като равноправни представителната демокрация и пряката демокрация. За съжаление 25 години в България няма пряка демокрация, няма и реална представителна демокрация.
Конституцията дава и важна гаранция за властта на народа в чл. 1, ал. 3, чета го дословно: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”. Какво искам да кажа? Държавна институция, включително и Народното събрание не могат да ограничават правото на гражданите да участват пряко в управлението, а трябва да създават условия за пълноценно утвърждаване на това право. И аз се обръщам към вас с молба: това не е станало мислене на народните представители. Ако искаме да бъдем действително демократична държава, трябва тази равнопоставеност между пряка и представителна демокрация да влезе в живота. Благодаря.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: И аз Ви благодаря. Аз имам малко несъгласие с това, което Вие казахте, но да речем то ще бъде в един друг момент, когато тръгнем към конкретиката. Защото не можете да отнемете това право на народни представители, когато проблемът е общозначим, общодържавен, който не е формулиран да речем в гражданското общество, така наречено, нито отдолу по най-елементарния начин казано. В този смисъл смятам, че от която и страна да дойде, когато се спазва нормата на института, той може да бъде защитен.
Колежке, имате думата.
НЕЛИ ПЕТРОВА: Госпожо председател, предвид на това, че бяхме доста изчерпателни в продължение на час и половина и предвид това, че сме на първо четене, предлагам да прекратим разискванията и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА: Постъпило е предложение за гласуване…(Представителка на гостите иска думата.) Вие се изказахте два пъти. Това все пак е първо четене.
Съжалявам, постъпило е предложение и аз съм длъжна да го поставя на гласуване.
Колеги, който е съгласен да прекратим разискванията, моля да гласува.
Предложението се приема се единодушно.
Преминаваме към гласуване на законопроектите.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-65, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 01.04.2015 г., който да бъде приет по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
„ЗА“-12, „ПРОТИВ“ -0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 0
Законопроектът се приема единодушно по принцип.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 554-01-72, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 08.04.2015 г.
Който е съгласен законопроектът да бъде приет по принцип, моля да гласува.
„ЗА“-12, „ПРОТИВ“ -0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 0
Законопроектът се приема единодушно по принцип.
И този законопроект се приема единодушно по принцип.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)

ЗАМЕСТНИК- ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Снежана Дукова

Стенограф: Невена Чехларова