---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените
организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л

На 28 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29.04.2015 г.
2. Утвърждаване на правила за работата и дейността на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 14,45 ч. и председателствано от госпожа Бойка Маринска – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, започваме нашето заседание. Дневният ред е пред всички. Други предложения за дневния ред имаме ли? Няма
Подлагам на гласуване дневния ред.
„ЗА“10“, „ПРОТИВ“-0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ 0
Приема се единодушно.
Започваме с точка първа от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29.04.2015 г.
Законопроектът го имате, качен беше и на сайта на комисията заедно с всички материали.
На нашето заседание присъстват госпожа Калина Димитрова, директор на дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Жанета Рогова, началник на отдел „Правен” в същото министерство и заместник-министър Валери Борисов, които ще ни представят законопроекта като вносители. Заповядайте.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, предложените изменения и допълнения в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация са свързани с въвеждането на изисквания на изменената директива за повторна употреба на информацията. Тя е в сила от 2013 г. Също така и с някои промени, отнасящи се до общия режим за достъп до обществена информация с насоченост към предоставянето на повече информация от органите от обществения сектор.
Накратко ще ви представя предложенията за изменение и допълнение в закона. Разширява се обхвата на приложение на закона с включване на някои културни институции като библиотеки, включително университетски такива, музеи, архиви. Предоставя се възможност за безплатно предоставяне на информация за повторно използване по преценка на организациите от обществения сектор. Установява се горна граница на таксата, която се заплаща за повторно използване на информацията, като тук е важно да отбележим, че тази такса няма да превишава материалните разходи по възпроизвеждането на информацията и нейното предоставяне. Въвежда се изискването организациите от обществения сектор да предоставят информация за повторно използване в отворен и машинно четим формат, както и да я публикуват в портала за отворени данни.
В хода на работата на групата, която работеше по тези промени, възникна необходимост да бъдат въведени разпоредби освен в частта на Закона за достъп до обществена информация, така и някои изменения в разпоредби, касаещи предоставянето на достъп до обществена информация. Кои са те? Всяка информация в обществения сектор, която ще бъде създадена след 1 октомври тази година, 2015 г., трябва да се поддържа и в електронен вид.
Възможността за достъп до обществена информация да се извърши и по електронен път при поискване на заявителя, без да се изисква електронен подпис. Махайки изискването за електронен подпис, смятаме, че ще улесни значително достъпа до обществена информация и ще повиши прозрачността в работата на администрациите при поискване на такава от обществения сектор.
Въвежда се нова форма за предоставяне на достъп до обществена информация чрез копия, предоставяни по електронен път или интернет адрес, на който да се съхраняват данните, предмет на съответния интерес.
Към администрацията на Министерския съвет се създава и поддържа платформа за достъп до обществена информация, чрез която могат да се подават заявления за достъп до такава. В тази платформа публичните органи ще публикуват освен подадените заявления, също решенията по тях и предоставяната обществена информация. Всеки ръководител на административна структура в изпълнителната власт ежегодно ще обявява списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет за сферата на дейност на съответната администрация, като информацията, която бъде променяна в съответната администрация ще се актуализира в срок от 3 работни дни.
И не на последно място колегите от администрацията на Министерския съвет ще създадат портал за отворени данни, в който информацията се обновява ежегодно, като достъпът до тази информация ще бъде безплатен. Това е накратко съдържанието на предлаганите промени в Закона за достъп до обществена информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз, господин Борисов.
Колеги, имате ли въпроси? Или преди това да изслушаме становищата и след това ако имате някакви въпроси.
Първото становище е на представителите на Програма „Достъп до информация”. Госпожа Гергана Жулева и Александър Кашъмов са представителите, които са при нас.
Заповядайте, господин Кашъмов.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, ние вече представихме веднъж нашето становище пред Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с неправителствените организации, депозирали сме го и писмено. Вие сте добре запознати с него. Преди Александър Кашъмов да го представи, искам да кажа, че за разлика от много други законопроекти този законопроект беше създаван с много активното участие на неправителствени организации през лятото на 2014 г., когато беше формирана работна група. В тази работна група, която беше широко отворена, участвахме не само ние, представители на Общество БГН, а всеки, който желаеше, можеше да обяви, че има някакви предложения. Да не говорим, че самото обществено обсъждане по законопроекта също така беше доста време, не 15-те дни, предвидени по закон, а 1 месец проектозаконът беше публикуван на страницата на Министерството на транспорта и информационните технологии, където постъпваха мнения, становища, предложения. Тези предложения също бяха систематизирани, беше отговорено на всички. Така че работата по този законопроект е пример как трябва да се работи по един проектозакон, така че на един по-късен етап да не се налагат някакви съществени промени.
Много от нашите предложения по това време са взети предвид и от работната група, и след това в хода на съгласуването, така че ние фактически препоръчваме законопроектът да бъде предложен за първо четене в пленарната зала.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Жулева.
Господин Кашъмов, заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, дами и господа, нашето становище е положително, както разбирате. От една страна със законопроекта се въвежда Европейската директива 2013/37. Оценката на Програма „Достъп до информация” е, че директивата, с която се изменя директивата от 2013 г. относно повторното използване на информация в обществения сектор е адекватно въведена. Осъществява се необходимото изисквано от Европейския съюз разширяване на повторното използване, както чухте и зам.министър Борисов, чрез разширяване на кръга на задължените субекти и включването на библиотеки, архиви и музеи. Същевременно имаме прозрачна калкулация на разходите и максимален праг, над който те не могат да отидат. Това е в полза на правото на гражданите и на юридическите лица на достъп до информация.
Това, което е важно преди второ чете, е да не се отстъпи от стандарта по повод начина на определяне на разходите, тъй като по време на предварителните обсъждания имаше силно лобиране от страна на Националното сдружение на общините да може общинските съвети да определят за всяка община таксите. Слава богу, в настоящия вариант таксата, която се приема от Министерския съвет, е праг, над който общините не могат да отидат. Но това е смисълът на директивата. Смисълът на директивата е да има изискване за праг и за съответствие на разходите с възпроизвеждането. Не може и не това е идеята да служи за печалба продажбата на търговския регистър, на кадастъра и т.н.
Това, което някои неправителствени организации посочиха в рамките на обществената дискусия като потенциален проблем, което също е добре да бъде обект на внимание преди второ четене, е свързано с разширяването на обхвата на ограниченията за повторно използване на информация, предвидена в чл. 41б в новата му редакция. Същевременно обаче според нас този обхват съответства на директивата, освен това е логично и нормално достъпът до един документ да подлежи на ограничение не при повече основания, отколкото достъпът до цялата база данни и документи. Не може до базата данни да има само 3 основания за отказ, а до единия документ да са 7 основанията. Така че смятаме, че я има тази адекватност.
Въведе се и текстът за надделяващ обществен интерес, което е много важно, беше наше настояване и изключително коректно и добронамерено представителите на министерството отправиха запитване до Брюксел, с което да бъде официално отговорено дали това е идеята и разумът на директивата. Получи се такъв отговор, в резултат на което е и редакцията в този текст. Това са текстовете, върху които имаше дискусия в рамките на общественото обсъждане, иначе няма да преповтарям всичко това, което и зам.министърът каза, и нашият изпълнителен директор Гергана Жулева. Това е сериозна стъпка и по отношение на достъпа до информация, защото тук се засилва електронният достъп. Забраната да се изискват електронни подписи, което е отговор на проблеми в практиката, предоставяне на документи по електронен път, това също съответства на проблеми в практиката, премахване на протокола за предоставяне на информация за тези случаи, когато е по електронен път. Защото няма смисъл гражданинът да отиде от София до Силистра, за да подпише протокол, след като го е получил по имейл.
Така че смятаме, че е абсолютно адекватен законопроектът и нашето становище е, че следва да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря и аз. Ще дам думата на господин Панов, за да представи становището на Обществения съвет към комисията. Заповядайте.
ПАНОВ: Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, представители на институции, уважаеми колеги! Миналата седмица Общественият съвет обсъжда законопроекта с участие на експерти от Програма „Достъп до информация”. Нашето становище е, че комисията трябва да подкрепи законопроекта на първо четене и при необходимост от изчистване на текстове може да се създаде работна група между експерти от Програма „Достъп до информация”, членове на Обществения съвет, които биха имали интерес да се включат, и народни представители. Но това е, ако има необходимост от изчистване на текстове. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Колеги, имате думата. Няма желаещи.
Аз искам само да попитам за малко повече яснота да внесете във връзка с това, че процедурата по електронно подаване на заявления и предоставяне на информация дали не е добре да бъде уредена в закона с цел уеднаквяване на практиките на всички субекти. Защото ако им се даде възможност всеки сам да определя правилата, ще се получи ситуация, в която всяка една институция ще има различни правила. Дали не е добре да го уредим в закона това, да регламентираме тези правила в закона? Въпросът ми е към вносителите.
ВАЛЕРИ БОРИСОВ: Ако ми разрешите, госпожо председател, ние смятаме, че правилата за заявяване на достъп до информация са регламентирани в закона. Тоест, има правила, които са еднакви за всички, доколкото е законно.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Когато задължените от закона субекти определят сами правилата за подаване на електронни заявления, биха могли да добавят и допълнителни изисквания. Това имам предвид. Възможността, която им се дава за допълнителни изисквания.
КАЛИНА ДИМИТРОВА: Нашето мнение е, че законопроектът съвсем ясно указва и дава възможност за достъп до обществена информация по електронен път чрез предоставяне на достъп по електронен път и поискване от заявителя. Тоест, по един и същи начин се заявява информация по електронен път и втори път, когато вече тя бива предоставена чрез копия, предоставени по електронен път, не би могло да има изискване за унифициране, тъй като това зависи все пак и от една страна от волята на заявителя, от друга страна от форматите, които е достъпна съответната информация в електронен вид в рамките на дадената административна структура, към която е отправено заявлението за достъп. Тоест, знаем, че това понякога опира и до бюджетни възможности. Но така или иначе не смятаме, че това е пречка. Един закон не би могъл да унифицира толкова, доколкото тук имаме различни задължени субекти, от една страна са органите на изпълнителната власт на централно ниво, от друга страна са тези на местно ниво, тип общини и най-после имаме културни институции – музеи, библиотеки, също така на висшите училища. В този смисъл по-рисковано е да се създадат някакви унифицирани правила. Но така или иначе всеки ръководител на административна структура, който ще има ангажимент да обявява категориите информация, които ще публикуват за достъп на своите интернет страници, по същия начин той ще определя и форматите, в които тя ще бъде достъпна. Но във всички случаи те ще са четими. Това е и смисълът информацията, която се предоставя в отворен вид, да е четима, да може да се ползва от всички заявители. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря. Коментарът Ви е изключително уместен, но всъщност точно с изменението на чл. 24, ал. 2 от Закона за достъп се постига ефекта, за който Вие говорите, защото сегашната редакция казва, че заявлението се счита за писмено в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган. Това отпада в новата редакция и става, че то се счита за писмено в случаите, когато е направено по електронен път или чрез платформата за достъп до обществена информация. И все пак се прибавя, че в тези случаи не се изисква електронен подпис. Тоест, всъщност се премахва възможността, която съществуваше досега. И наистина ние сме правили преглед в нашите годишни доклади на вътрешните правила на органите на изпълнителната власт и се установява, че в някои от тях се поставят изисквания за електронен подпис. Сега това е премахнато и всъщност институциите няма да имат тази дискреция вече.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Други колеги? Не виждам желаещи. В такъв случай преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 29.04.2015 г. – първо четене.
Гласуваме закона на първо четене и имаше възможност да се правят предложения, както каза и господин Панов, да се доизглаждат текстовете. По принцип днес не очаквах голяма активност. Вероятно в срока, в който ще бъде предоставен на всички колеги народни представители за допълнителни предложения, те ще бъдат по-активни.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, Против –няма и Въздържали се - няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Утвърждаване на правила за работата и дейността на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Съгласно нашите правила преди няколко седмици Общественият съвет беше формиран и съгласно същите тези правила те трябваше да създадат свои вътрешни такива, да ни ги предложат и в комисията да ги гласуваме. Имате ги всички и на имейлите си. Предполагам сте се запознали с тях.
Предлагам господин Панов да представи правилата и след това вече ще вземем отношение. Заповядайте, господин Панов.
ПАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз няма да изпадам в детайли по отношение на правилата, само искам да подчертая няколко неща. Първо, какви са функциите на Обществения съвет. Една от целите е да осигурява експертизи и участие на широк кръг неправителствени организации при изразяване на мнения и становища. Тоест, да се опитаме да привличаме и организации извън кръга на Обществения съвет в зависимост от темите, които се обсъждат. Второ нещо, което ще прави Общественият съвет, е да подготвя становища и доклади по законопроекти, които се разглеждат в тази комисия, но и по законопроекти, които по принцип се разглеждат в парламента.
Много важна функция на Обществения съвет, с което колегите се съгласиха, беше, че Общественият съвет трябва да поставя важни въпроси и предложения пред комисията независимо дали те имат отношение към разглежданите от парламента законопроекти.
Тук е мястото да спомена, ние приехме, че всеки член на Обществения съвет има право да участва във всички публични заседания на комисията с право на съвещателен глас.
Общественият съвет ще се подпомага от постоянни работни групи, които всъщност са 22-те области, от които са излъчени членовете на Обществения съвет. Освен това можем да създаваме и временни работни групи по конкретни проблеми, които се обсъждат от съвета.
Приехме също така освен председател Общественият съвет да има и двама заместник-председатели. Дори преди да одобрите правилата вече сме ги избрали. Надявам се да не отпадне тази точка от правилата.
На заседанията на Обществения съвет може да взема участие всеки представител на неправителствена организация независимо дали е бил от тези 65 предварително кандидатствали организации, но естествено гласуванията се извършват само от членовете на Обществения съвет. Съветът се свиква най-малко веднъж месечно от неговия председател, от председателя на комисията или по предложение на една трета от членовете на съвета. По същия начин се предлага дневния ред.
По отношение на кворума. Общественият съвет може да заседава, ако на заседанието присъстват най-малко половината от членовете на Обществения съвет или техни заместници, като решенията се вземат с обикновено мнозинство. Има възможност обаче и за спадащ кворум. Ако нямаме най-малко половината от членовете, заседанието се отлага с 30 минути и може да се проведе, ако има минимум 8 члена на Обществения съвет от 22 члена. Под 8 члена не може да има въобще заседание. В този случай решенията може да се вземат с мнозинство от минимум 6 гласа. Според нас, ако дадена позиция не срещне подкрепата на поне 6 члена на Обществения съвет, то решението не е достатъчно представително, за да твърдим, че е решение на Обществения съвет.
Общо взето това са ключовите неща. Ако имате въпроси, моля, задавайте ги.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Панов. Колеги, заповядайте, въпроси по проекта за правила на Обществения съвет.
Нека да коментираме въпроса за кворума. Това е в ал. 5, чл. 18, където се дава възможност при липса на кворум, с падащ кворум и изчакване от 30 минути да се проведе заседанието на Обществения съвет, ако присъстват минимум 8, като решенията се вземат с минимум 6 гласа. Но дали ще бъде достатъчно представително това решение, което ще се вземе от 6 представители от 22 области на компетентност. Хайде да поразсъждаваме на тази тема.
ПАНОВ: Мога да обясня цифрата 6 защо е така. Защото сметнахме, че ако има нормален кворум, явят се 11 от 22 члена, което е достатъчно за провеждане на заседание, тогава по нормалния ред решенията могат да се вземат с 6 от общо 11 гласа. Затова всъщност, въпреки че сме снижили кворума за провеждане на заседание, де факто мнозинството за вземане на решение не е намаляло. Както и комисията предполагам се събира, ако има поне половината от членовете и могат да вземат решения, ако има мнозинство подкрепата, по подобен начин е и това предложение.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Панов, аз разбирам математическата аналогия, която правите, но и аналогията с представителството и кворума на комисията не е идентична в случая, защото вие сте обществен граждански орган. Аз смятам, че тясно представителство на този кворум не би довело до тази гражданска позиция и тези политики, които искаме да бъдат защитени като гражданско общество. С оглед на това аз си мисля, че с толкова нисък кворум не могат да се вземат решения.
Второ, притеснява ме този съвещателен глас от чисто юридическа гледна точка. Това е едно формално решение, а не законодателно и доколкото тежестта на този глас е само като отзвук в ехопространството. Защото този съвещателен глас не носи дивиденти на Обществения съвет, нито на комисията. Той просто е престижен. Но от гледна точка на законодателя аз не зная дали това би могло и дали е допустимо. Аз искам отговор на този въпрос.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Само една реплика към това, което каза госпожа Дукова. Това е чл. 10, колеги, искам да го погледнете: „Всеки член на Обществения съвет има право да участва във всички публични заседания на комисията с право на съвещателен глас”. По принцип ние даваме възможност на всички неправителствени организации, които присъстват, след като всички народни представители се изкажат и има такива желаещи, ние по принцип им даваме, госпожо Дукова, такава възможност. Защо да не я дадем и на Обществения ни съвет, който си е част от комисията?
Заповядайте, господин Анастасов, имате думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Първо, за кворума не влизам в детайли, математиката е любимото ми след историята занимание, не 11, а 12 души е кворумът, следователно, ако сте спазвали някаква логика при спадащ кворум решенията трябва да се вземат със 7 души, а не с 6. Защото кворум се води, когато е 50 плюс 1 %. Но това е техническата страна на въпроса. Другото е по-съществено, че наистина в тази комисия би трябвало да разсъждаваме компетентно като експерти преди всичко, а политическите ги оставаме за залата. Понеже става въпрос за Обществен съвет, естествено е, че трябва да има максимално представителство, иначе този Обществен съвет придобива някаква роля на ООД или акционерно дружество. Тук не е това целта. Целта на Обществения съвет е наистина да покажем, че има гражданско общество, защото тука може да идват винаги по 8 човека и винаги този съвет да стане безинтересен и да отбива номера. Извинявам се за цинизма. Затова вие можете да си провеждате заседанията, може да взимате примерно със 7 гласа решения и когато се съберете на следващо заседание, да предложите същите тези теми да бъдат утвърдени, когато вече имате необходимия кворум от 12 човека минимум. Тогава вече ще има някаква тежест Общественият съвет. Плюс това е хубаво за някои важни решения да не се взимат с 50 %, а да се взимат с две трети, но това вече е въпрос на техника, която в движение може да се докоригира. Но иначе аз съм съгласен с преждеговорившите, че той няма някаква тежест, така ще го превърнем във формализъм и лека полека ще се оттече и ще дойдат други граждански сдружения вместо вас. Казвам го в добрия смисъл.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: И една реплика. Аз подкрепям до голяма степен това, което каза колегата, защото ако остане текстът с мнозинство да се приемат решенията, това и ще дисциплинира членовете на съвета. А и аз не смятам, че е толкова трудно от 22-а 12 представители да бъдат събрани. Ако един не може да отиде, с пълномощно има тази възможност да упълномощи някой друг. И работните групи имат също заместници.
Да разбирам ли, господин Анастасов, че правите предложение този текст да отпадне? Той пада. Ще има две промени: в ал. 2 на чл. 18, където сме писали „в случаите по т. 5” и сме зачертали „ако друго мнозинство не е определено в настоящите правила”, за да остане чистият текст за приемане на решенията с мнозинство. И цялата ал. 5 пада. Така ли е? Добре.
Госпожа Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Извинявам се много, аз съм съгласна с това, което госпожа Маринска каза. Размишлявах и смятам, че от гледна точка на правилникът е регистрация на пълномощията и функциите, които ще трябва да спазва Обществения съвет в някаква хронология, последователен ред и ангажимент. Аз мисля, че комисията трябва да чува наистина гражданския глас на този Обществен съвет в неговата пълнота и яснота, иначе ще се превърне в един орган със затихващи функции, който, както каза господин Анастасов, като ехо ще отмине.
Но по-важното нещо е, аз смятам, че ролята на този Обществен съвет е така да формира експертиза в съответните законодателни решения или политики, или задачи, че да убедят политиците от комисията в правилността на тези политики и на тези решения и да ги убедят да гласуват тези решения, а не да ги превръщаме в политически придатък на комисията, което може да блокира в голяма степен решенията с оглед разноликостта на Обществения съвет и на претенциите на представителите в него, и то така трябва да бъде тази многоликост, може да блокира дори нашите решения. С оглед на това смятам, че наистина съвещателният глас дори в този контекст трябва да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Панов, внесете ни повече яснота точно за този съвещателен глас. Какво точно имате предвид – „Всеки член на Обществения съвет има право да участва във всички публични заседания с право на съвещателен глас”. Да участва в дискусията на комисията или?
ПАНОВ: Първо, това между другото беше точката, по която имаше най-много дебати, за мнозинствата и причината да бъде предложена е опасението, ако на заседание не се явява необходимия кворум, какво се случва със становищата, които са дискутирани. Тогава Общественият съвет официално не може и на вас да представи никакво становище по законопроекти, които се разглеждат. Затова беше предложено. Аз само представям тук решението, което целият Обществен съвет е взел. Така че това беше дебатирано решение и има привърженици на едната и на другата позиция.
По отношение на съвещателния глас може би формулировката не е достатъчно добра, възможно е изказване в дискусията. Няма нищо общо с формиране на кворума на комисията или с гласуване по точките.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Аз пак ще кажа, че не е толкова страшно и няма такава опасност, че няма да се събере кворум, защото представител, пак казвам, който не може да присъства, според вашите правила има право да упълномощи някой друг, който да го представлява и да изрази мнение. Така че според мен няма наистина такава опасност.
А по отношение на съвещателния глас, може би трябва да се направи малка редакция чл. 10, за да бъде по-ясно точно с какви права и точно в кой момент може да се изрази този съвещателен глас.
Господин Анастасов искаше думата.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: По първа точка е ясно, че ако едно сдружение или неправителствена организация трябва да има поне 7 члена, за да се регистрира, защото то трябва да е в обществена ползва. Ако е само 7 члена, поне един от тях ще трябва да присъства на това заседание. Не знам какво сте говорили по време на дискусията, но трябва да е ясно, че всеки ръководител има право, независимо дали е политическа формация, дали е стопанска единица, има право да упълномощава когото и да било. Така че това трябва да им обясните и няма смисъл да водим повече тази дискусия. Защото това са сериозни граждански организации, които би трябвало да вършат съответната дейност. Ако нямат членове, не могат да упълномощят някого. Ако е човек организация и е записал приятелите си само, значи тя не е точно това, което е. Да оставим настрани, че доста неща битуват във фейсбук, че има доста организации, които са създадени само за да взимат пари от някъде си.
А що се касае до следващия въпрос, по принцип ние в правилника сме заложили, че всеки народен представител има право да кани подадена тема представители и даже да изпитваме несъгласие по даден човек, като се обърнете към нашата комисия, ще бъдете поканени, за да вземете становище. Но образно казано, само да предположим, идват 22 души, и 22 изказвания, ние като комисия ако се съберем случайно някога целия състав, представяте ли си колко дълго ще заседаваме? Ще заседаваме повече, отколкото Здравната комисия, при цялото ми уважение към нея, която изкарва до 22, 23 часа нощно време.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Анастасов. Други изказвания във връзка с тези текстове, върху които спорим? Или друго предложение?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Предложението ми е този чл. 10 да придобие вида както е нашият текст за каненето на външни лица, може да придобие този вид. Правилникът на комисията е, че всеки народен представител има възможност да кани специалисти. И всеки член на Обществения съвет има право да участва по покана и т.н. А иначе като гости могат да бъдат през цялото време, но това е безсмислено да се пише.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Те имат право да правят становища по законопроекти, които са внесени.
Други предложения има ли по чл. 10 и чл. 18? Да формулираме предложение и по чл. 18 – „Заседанията на обществения съвет са редовни…”, спорна е ал. 2: „Решенията на Обществения съвет се взимат с обикновено мнозинство. Членовете на Съвета могат да гласуват „за”, „против” и „въздържал се”.” И ал. 5 да отпадне.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Защо да ги ограничаваме? Когато казваме „с обикновено мнозинство”, то друго мнозинство не може да бъде по-различно от обикновеното. То може да бъде по-голямо, но не може да бъде по-малко. Следователно с друго мнозинство могат да се заложат две трети или три четвърти да взимат решения. В този аспект беше изказването ми. Примерно, по важни точки могат да взимат решения с две трети или три четвърти, а могат да пожелаят да бъде и с пълно единодушие, което трудно се получава.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Госпожа Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Една реплика към колегата. А как ще определим по кои точно въпроси ще се вземат решения с две трети или с единодушие? Това е изключително от една страна хлъзгаво, от друга страна, ще ги вкара в невъзможност наистина да вземат изобщо някакво решение. Много е трудно да се очертае точно кръга на въпросите, по които трябва да се взема решение с друго мнозинство освен обикновеното. Така че все пак става въпрос за граждански организации, за Обществен съвет. И аз лично смятам, че предложеният текст от госпожа Маринска е напълно коректен. Пак казвам, тук става въпрос за доброволно участие. Общес твеният съвет ако на свое заседание реши, че даден въпрос все пак изисква едно различно мнозинство, винаги могат да кажат, че те са взели такова решение и ни предлагат решение, което е взето с две трети или с единодушие по решение на Обществения съвет. Пак казвам, те могат да го решат, но е много трудно в правилата ние да очертаем случаите, в които те трябва да вземат такова решение.
Аз все пак смятам, че когато говорим за правила за работа на Обществения съвет, трябва да спрем до тук, да е регламентирано, а оттам нататък, ако те си вземат някакво друго решение, да си бъде тяхна доброволна инициатива, около която те са се обединили. Иначе следващия път като се съберат ще започнат да дебатират помежду си случаите, в които ще трябва да вземат решение с две трети от мнозинството. Мисля, че все пак Общественият съвет трябва да ни подпомага вече по същество, а не да се занимава с процедурни правила.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Дамянова.
Господин Анастасов, държите ли да остане предложението Ви или ще го оттеглите?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Добре, благодаря.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Не смятам, че ал. 5 трябва да отпадне, защото ние обричаме при липса на пълен кворум заседанието да отпадне и многократно това да се случва. Затова текстът „след 30 минути може да се проведе в присъствие на 8 члена” смятам да остане, като последното изречение отпада – „да се гласува с мнозинство от 6 гласа”.
ПАНОВ: Ако махнем изречението за мнозинството при вземане на решения, тогава ще се прилага ал. 2, която казва „мнозинство от присъстващите” и де факто решения ще се взимат с 4 или 5 човека. Така че изречението трябва да остане в цялост.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Това говорихме одеве, че не трябва да се превръща във формалност. Или ще присъстват представители на тези 12 организации, или когато присъстват 8 могат да си пият по едно кафе и да си поприказват само. Иначе може да си бъде една другарска среща, могат да пият по едно кафе или една ракия. Но идеята е принципна, но в никакъв случай не може да бъде заседание и да излизат даже и със становище по даден въпрос, защото те със становище могат да излизат като самостоятелна организация.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Прав е господин Панев, или махаме текста, или го оставяме целия. Аз държа на моето предложение, остава като такова.
Искам да дам думата на Мария Тенчева, нашия експерт към комисията. Предполагам, че няма да възразите.
МАРИЯ ТЕНЧЕВА: Аз бих искала много на бързо само да кажа, че част от организациите всъщност са мрежи, в които членуват много неправителствени организации и е съвсем логично, ако представителят, член на Обществения съвет не може да присъства, той има възможност да избира от много други от мрежата, които да изпрати, така че наистина ал. 5 според мен трябва да отпадне.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря. Госпожа Дукова имаше предложение, предполагам, че го оттегля.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Оттеглям го.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Добре, благодаря. В такъв случай аз имам едно предложение чисто редакционно: в чл. 20, ал. 3 – „Администрацията на комисията подпомага” да се добави „работата и комуникацията” между членовете на Обществения съвет и работните групи, като им изпраща информация „в електронен вариант” да отпадне „за постъпилите законопроекти”. Ще ви прочета цялата редакция, без да коментирам кое добавяме:
„Чл. 20. (3) Администрацията на комисията подпомага работата и комуникацията между членовете на Обществения съвет и работните групи, като им изпраща информация за постъпилите законопроекти, предложения, становища и други не по-късно от 3 дни от постъпването им в комисията по имейл.”
Колеги, имате думата за други предложения. Не виждам.
В чл. 7 правя още едно предложение, ще ви го прочета в редакцията, в която трябва да изглежда според мен:
„Чл. 7. Становищата, докладите и протоколите от заседанията на Обществения съвет се публикуват на интернет страницата на комисията не по-късно от 3 дни след заседанието на Обществения съвет.”
Преди да гласуваме, заповядайте, госпожо Стоименова.
МАРИЯ СТОИМЕНОВА: Възможно ли е да изпратя от моята фондация представител да присъства на заседание на Обществения съвет?
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Това вече за четвърти път ще го кажа, че всеки представител има право, ако е възпрепятстван по една или друга причина да отсъства, да упълномощи негов представител. Това го има в правилата. В тази връзка беше и предложението ми за кворума, тъй като всеки може да упълномощи представител, ако не може да присъства. Надявам се вече да съм разбрана. Благодаря.
Господин Панов, заповядайте.
ПАНОВ: Един въпрос по чл. 10, малко не ми стана ясно. Според мен, ако махаме съвещателния глас е добре изречението да свърши след „комисията”, там да е точката.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Точно така е предложението. Целият текст остава без право на съвещателен глас.
Ако няма други предложения, минаваме към гласуване на предложенията.
МАРИЯ ТЕНЧЕВА: „Чл. 7. Становищата, докладите и протоколите от заседанията на Обществения съвет се публикуват на интернет страницата на комисията не по-късно от 3 дни от заседанието на Обществения съвет.”
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Чухте новата редакция на чл. 7. Подлагам на гласуване предложението, както беше прочетено.
Моля да гласуваме.
„ЗА“- 11, „ПРОТИВ“-0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 0
Приема се единодушно.
МАРИЯ ТЕНЧЕВА: Член 10 се изменя по следния начин:
„Чл. 10. Всеки член на Обществения съвет има право да участва във всички публични заседания на комисията.”
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Подлагам на гласуване текста така, както го чухте.
Моля да гласува.
„ЗА“- 11, „ПРОТИВ“-0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 0

Приема се единодушно.
Следващото предложение.
МАРИЯ ТЕНЧЕВА: „Чл. 18. (2) Решенията на обществения съвет се вземат с обикновено мнозинство. Членовете на съвета могат да гласуват „за”, „против” и „въздържали се”.
Алинея 5 отпада.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Колеги, гласуваме прочетеното.
Моля да гласува.
„ЗА“- 11, „ПРОТИВ“-0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 0
Приема се единодушно.
МАРИЯ ТЕНЧЕВА: „Чл. 20. (3) Администрацията на комисията подпомага работата и комуникацията между членовете на Обществения съвет и работните групи, като им изпраща информация за постъпилите законопроекти, предложения, становища и други не по-късно от 3 дни от постъпването им в комисията по имейл.”
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Гласуваме, колеги, текста така, както го чухте.
Моля да гласува.
„ЗА“- 11, „ПРОТИВ“-0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 0
Приема се единодушно.
Сега гласуваме целия проект на Правилник на Обществения съвет.
Моля да гласува.
„ЗА“- 9, „ПРОТИВ“-0, „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ - 0
Приема се единодушно.

Продължаваме с точка Разни.
Колеги, имате ли предложения? Няма.
Заповядайте, господин Москов.
НАЙДЕН МОСКОВ (Асоциация на българските пенсионери): Аз това нещо го казах на заседанието на Обществения съвет, но мисля, че наименованието на Обществения съвет на тази парламентарна комисия е за взаимодействие между неправителствените организации. Повтарям, взаимодействие, а това означава да се поставят наравно двете страни, а не да бъде само въздействие върху обществото. Затова аз апелирам към вас в комисията Общественият съвет да не бъде обслужващо звено, само да му се задават някакви задачи и той да ги изпълнява, а да бъде един генератор на идеи, нови идеи, които да се дават на народните представители и евентуално да се внасят в Народното събрание. Така че това е смисълът на Обществения съвет и неговото съществуване.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, господин Москов. Ако внимателно изчетете правилата и функциите на Обществения съвет ще се убедите, че точно това ще прави Общественият съвет. Доколко можем ние да уеднаквим, както твърдите Вие, правомощията на комисията и на Обществения съвет, Вие искате членовете на Обществения съвет да могат да гласуват заедно с народните представители, това значи уеднаквяване.
НАЙДЕН МОСКОВ: Не само тези законопроекти, а от наша страна да излизат идеи, които да влизат към комисията и евентуално към залата.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Аз мисля, че господин Панов ще ви убеди по-добре от мен, че точно такива ще бъдат функциите на Обществения съвет.
ПАНОВ: Ние всъщност обсъждахме този въпрос и на заседание на Обществения съвет и затова сме заложили в чл. 4 т. Б – „Поставя важни въпроси и предложения пред комисията, свързани с развитието на гражданското общество в България или такива със значим обществен интерес”. Тоест, от Обществения съвет могат да се инициират различни предложения, които не са свързани с внесени вече законопроекти. И не само в тази комисия.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Да, не ограничаваме възможността на Обществения съвет да прави предложения по законопроекти, които се гледат само в комисията. По принцип те ще имат тази възможност.
Колеги, ако няма други въпроси, няма, закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бойка Маринска



Стенограф:
Невена Чехларова