---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ




П Р О Т О К О Л


На 04 юни 2015 година от 14.30 часа в зала 142 в сградата на пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Административен мониторингов доклад за 2014 година по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.
2. Приемане на Доклад за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то Народно събрание за периода декември 2014 г. - май 2015 г.
3. Разни

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Бойка Маринска.
Списъкът на присъствалите народни представители ще бъде приложен към протокола.

***

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Имаме кворум. Откривам заседанието на комисията.
Дневният ред е пред вас.
1. Административен мониторингов доклад за 2014 година по изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) № 502-00-32, внесен от Министерски съвет на 08.05.2015 г.;
2. Приемане на Доклад за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то Народно събрание за периода декември 2014 г. - май 2015 г.;
3. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред?
Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред така, както го изчетох.
Моля, гласувайте.
Който е „за”.
За- 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
По първа точка, всички сте получили доклада на електронните си пощи.
На заседанието присъстват представители на Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси:
г-жа Росица Иванова, секретар на Съвета и експертите:
г-жа Даниела Николова;
г-жа Ахавнит Топакбашян и
г-н Никола Петков. Няма го, ще се присъедини по-късно.
Госпожо Иванова, давам Ви думата, за да представите доклада в резюме.
РОСИЦА ИВАНОВА:Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. В съответствие с решението на Народното събрание от 01март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), Министерският съвет прие със свое решение, на 08 май т.г., настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе за разглеждане в Народното събрание.
Настоящият Административен мониторингов доклад отчита напредъка по изпълнението на плана към Стратегията. Планът е изработен в два периода – (2012-2014 г.) и (2014-2020 г.).
През изминалата 2014 г., също бяхме изготвили Административен мониторингов доклад, но поради обективни и понятни причини, беше разгледан само в няколко от парламентарните комисии.
Искам да обърна и да насоча вашето внимание към това, че това е Административен мониторингов доклад, което означава, че всяко едно от ресорните министерства и ведомства са изработили своята част така, както изрично и експлицитно е отразено в Националната стратегия, която съдържа 6 приоритета, като за всеки един от приоритетите съответното министерство има отговорността, както да планира и работи по мерките, така и да прави отчети по тяхното изпълнение. Така че, в настоящият Административен мониторингов доклад, всяко едно от министерствата, съответно по шестте приоритета на стратегията, предостави данни, цифри, статистика, които са включени в този доклад.
Освен всичко, от 2013 т. започна изработването и на общински планове за действие и областни стратегии. И тъй като действителните и истински политики по отношение на интеграция, включване - всеки кой както предпочете така да използва термина – се случват на местно ниво, заради това, една голяма част в този доклад е подадена от съответните общини и от съответните областни управи.
През отчетната година, която се отразява, 2014 г., за напредъка на плана, както казах, се продължава изпълнението на редица мерки, които се финансират със средства от държавния бюджет, както и със средства, преди всичко, по европейски донори и плюс Европейско икономическо пространство – това са Норвежки финансов механизъм и Швейцарска програма по Споразумението за сътрудничество между Република България и Конфедерация Швейцария.
Бих искала да спомена, че това, което е отразено като мерки и като политика е действително в дългосрочен план, което със сигурност можем да кажем, че не е самоцел, а това е действително част от общата, голямата политика за борбата с бедността и социалното изключване.
Както ви споменах, през изминалата 2014 г., също имахме защити в различните парламентарни комисии. За тази година, това ни е втората защита и по специализираните комисии, които са с фокус образование, здравеопазване, ние каним и експерти, които са подали съответната информация от съответните ведомства, но днес нямаше как да поканим представители от абсолютно всички министерства.
Така че, бихме ви били най-полезни в отговор на въпросите какво сме правили през настоящата година в диалога ни с гражданските организации, с гражданския сектор, защото изпълнявайки не само нашите насоки такива, каквито са в държавната политика, но ние знаем, че въпроса за ромите не е български, той е и европейски проблем и с налагането на Европейската национална рамка за изработването на национални ромски стратегии на абсолютно всички държави-членки на Европейския съюз, има общи политики, които ние сме длъжни да следваме.
Готови сме да дадем някои пояснения, някои разяснения, на интересни ваши въпроси да отговаряме, но още веднаж искам да повторя – административен доклад, ние сме държавни служители и в рамките на нашите правомощия, ние сме обработили информацията, която сме получили (цифри, данни, статистика) от съответните министерства. Готови сме да отговаряме на въпроси, които са фокусирани именно по отношение на тази посоката, която изтъкнах.
ПРЕДС.БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Колеги, имате думата.
Тук присъстват и колеги от Комисията по образование и наука и предполагам, че ще имат въпроси, свързани с частта „образование” от доклада.
Госпожа Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги.
Аз ще започна по нетрадиционен начин с това да благодаря на експертите към Комисията, които редуцираха част от текстовете в така обемния и широкообхватен Административен мониторингов доклад, защото този обем трудно се асимилира в някои части почти, бих казала неразбираем, както и да се разбира това.
Бях си намислила да кажа, че той е доста широкообхватен, развива процесите в областта и в сферата на интеграцията и реинтеграцията на ромите по отношение на Националната стратегия (2012-2020), но в този Административен доклад, Вие ме изпреварихте с част от това, което казахте като становище, че вие сте един административен екип, който е обобщил резултатите по работата на различните ведомства и министерства в техните секторни политики и ангажименти, които касаят стратегията.
Това леко облекчи моя поглед към Вас и моите интродукции на въпросите ще бъдат по-меки и по-плавни, защото аз иначе бих била доста по-критична и доста по-остра по отношение на тази проблематика, която в частност касае образованието, а за мен той е изключително първичен въпрос в стратегията и би трябвало точно там да се култивира и да се търсят реалните измерители и промените, които би трябвало да настъпят, защото вече е изминал един доста сериозен период от тази стратегия, обвързана е и с Плана за действие, аз плана го четох също, както и моментите на Декадата но ромското включване (2005-2015 г.).
За съжаление, аз не видях един безспорен сериозен анализ в обемния доклад или в анотацията на този доклад, направен от експертите.
За мен, в голямата си част, много схематично, неаналитично са представени нещата. В голямата си част, те представляват регистрацията, така точно както Вие казахте, на някои от свършените неща по тази стратегия, без обаче да има конкретни количествени измерители, без да има сравнителен анализ по отношение на годините на свършена работа и, на практика, какви резултати са получени. От общия обем, първоначално 60 страници, никъде няма количествени индикатори, нито сравнение с предшестващи години, нито пък какво се случва с тези ромски деца. Ще бъда обща, аз така казах, иначе щях да бъда много конкретна, какво се случва във всичките политики, които са свързани с ромската интеграция и реинтеграция.
От момента нататък, има някакви проекти, които не винаги са дадени в обща стойност в различните сфери, в които са направени. Има някакви обучения, има някаква интеграция, има някаква квалификация на учителите, има нещо толкова пръснато в доклада, от което не става ясно, какви средства са похарчени, дори и в конкретика за тази 2014 г., за която ние говорим, каква част са от тези средства, които са отишли по различните проекти, интеграционни програми. Единственото нещо, което ми стана ясно, в средищните училища, и това е благодарение, разбира се, на Министерството на образованието и науката и неговото предишно ръководство, за възпитателските групи, които са от първи до осми клас и които включват ромските деца, без обаче да е казано, каква цифра от всичките етноси, са точно ромски деца и успя министерството да запази тези възпитателски групи и към този момент, но това едва ли е принос, някакъв конкретен, ваш или да речем на други хора, по отношение на тази стратегия.
Доста неща в проектите ме смущават. Цифрите са впечатляващи по отношение на инвестицията в тази ромска интеграция. Те надхвърлят милиони като сума, но аз не виждам реални мерители, нито система, по която да са отчетени тези индикатори за промяна, за реинтеграция и интеграция на ромите в обществото, по никакъв начин.
За мен, нека да не прозвучи грубо, семантично, но имаме някаква работа, с някакви хора, които може би са от ромски произход, да кажем че те са така, без да проследим какво се случва нито с родителите, които трябва да бъдат интегрирани в настоятелства, които трябва да участват в учебния процес.
Липсва количественият анализ на тези процеси и общата рамка на финализиране на този анализ, резултатите, до които са довели, в края на краищата, работата по тази стратегия, а те са, вие казахте, една много голяма част образованието присъства. Също така, няма анализ на секторните политики и на общата консолидираност на тези секторни политики като рефлексия по отношение на ромите.
Смятам, че ние не сме свършили много работа по тази стратегия или анализът не дава основание да смятаме, че ние сме свършили много работа. Някой спечелил проекти. Аз съм част от тези бивши директори, които са работили в тази сфера, аз съм печелила проекти в Цой дуем на лис, в тази организация.
Някак си, вървят доста повърхностно, да не кажа опростенчески, схемите по начина на оползотворяване на тези средства, защото държавата не е абдикирала, тя отпуска много сериозни средства и за нас това е, как да кажа, един проблем, индикиран в днешното време, в което ние виждаме какво се случва в тези етнически общности и в частност от това, че те не са интегрирани по никакъв начин. Те са ресоциализирани, според мен, към момента и тази инвестиция не е оправдала своето присъствие, и този анализ липсва в стратегията.
Аз бих свършила с това, защото наистина мога много да говоря, но след това ще вляза в конкретика с някои въпроси, но Вие ме затруднихте със своя увод като казахте, че Вие само регистрирате това, което са свършили. Нашата мисъл трябва да бъде отправена към министерствата и към секторните политики, и към хората в определените сфери, дори от политическа гледна точка, за това какво са свършили и какъв е този анализ. Не бих искала той да бъде повърхностен или поне не е представен в Административният мониторингов доклад и да не дава в пълна степен яснота затова какво точно се случва.
И пак казвам - едни хора свършиха една работа, която няма ясен резултат и която няма конкретни мерители – няма таблици, няма, както казах, сравнителен анализ в годините, къде сме днес и какво се случва. Стратегията има още малко време и тя ще бъде изчерпана, консумирахме едни пари, трябва да дадат някакъв по-ясен резултат, но, аз след това ще имам възможност да задам и някои конкретни въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Дукова.
Аз също ще се присъединя и ще се съглася към всичко това, което госпожа Дукова каза. Тя беше достатъчно изчерпателна. Аз също разбирам, че вашата мисия е била да обобщите едни материали, които пристигат от различни министерства, от различни институции, но все си мисля, че ако им бяхте задали някаква форма, формат и да ги вкарате в тази форма, нямаше да изглежда така доклада.
Докладът е една компилация от материали, които са Ви подавали различни министерства, различни институции и които се различават по форма, съдържание и структура. Затова ми се ще да Ви направя една препоръка. Когато правите следващия доклад, задайте параметри. Задайте параметри, в които да ги вкарате всички тези институции и те да знаят всички какво трябва да ви подадат, каква информация, и тогава и вашата работа ще бъде улеснена, вие няма да срещате затруднения, защото вие, от начина, по който ви е подадена информацията, вие се затруднявате да я обобщите и затова не сте я обобщили.
Много въпроси има, особено в частта, които касаят образованието, предполагам, че и г-жа Дариткова ще има и въпроси, свързани със здравеопазването, но това, което е подадено за образованието, аз не бих могла да се съглася, че това е материал, който дава някаква яснота или поне не напълно.
Други колеги?
Госпожа Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги. Аз, в никакъв случай, не искам да съм адвокат на колегите от Националния съвет, обаче, съгласна съм с абсолютно всички коментари.
Не знам, особено в този му размер, как смятате, че доклада би могъл да се разгледа по най-ефективния начин от Народното събрание и да се приеме. Нали разбирате, че това трябва да го гласуваме и в зала, и аз лично не си представям как 240 души ще изчетат целия този доклад, още повече, че когато правим такъв мониторингов доклад, трябва да се наблегне на реалните резултати от работата и съответно на изпълнението на Плана за действие.
Като казах, че не искам да влизам в ролята на адвокат на колегите от Националния съвет, ще кажа, че обикновено такава рамка се подава. Друг е въпроса, дали отделните администрации и аз като човек, който е работил в структурите на Министерство на образованието и науката, ще кажа, че самата аз съм се сблъсквала с този феномен да се подаде надолу към администрацията определен формат, но тя да си напише това, което тя си знае и това, което тя си е решила, и да не спазва формата. Наистина, това става, особено, когато трябва да се съберат информации от различните министерства, тогава задачата на този, който трябва да обобщи доклада, за да го приведе в що-годе приличен вид, е изключително тежка. Тук, аз ще предложа ние, в ресорните комисии, когато разглеждаме този доклад, да си отправим конкретни препоръки към отделните министерства, а представителите на Националния съвет на следващото заседание да представят критиките, които ние сме отправили общо в това отношение.
По отношение на количествените стойности. Тук също трябва да се изясни един много важен въпрос - как събираме информацията за интеграцията на ромите по етнически признак. Аз ще припомня един случай. През 2010 г. имаше освободен един зам.-министър заради опит да преброи ромите в училище. Така че, това е въпрос, който трябва, в крайна сметка, да се обсъди, защото България подлежи на различни мониторингови доклади от най-различни организации и ние винаги се сблъскваме с това, че ние не можем да предоставим реални количествени измерители на политиките, които прилагаме, защото биваме обвинени в дискриминация и това създава проблем. Ето, това е много съществен въпрос.
Същото е и в различните сфери. Ние не можем да кажем колко деца, например от ромски произход, са били обхванати в задължителна детска градина на петгодишните, защото ние не можем да събираме такава информация, нямаме това право да го правим. Единствената информация, която се събира, е по отношение на националните външни оценявания. Там учениците доброволно попълват, по свое желание, съответно към кой етнос принадлежат и там евентуално може да се направи такава справка и да получим що-годе някаква информация. Казвам „що-годе”, защото тя пак няма да изчерпателна, защото, ако учениците не са си попълнили, съответно и ние няма да получим пълната картина за това, което искаме да измерим, в случая за резултатите на децата от ромски произход, примерно, на външните оценявания.
Така че, това е един въпрос, който се надявам в най-скоро време да бъде изяснен, за да можем да имаме реални измерители на политиките, които извършваме. Иначе, ние говорим общо - колко деца са обхванати в безплатните занимални от първи до четвърти клас - понеже сме на тема образование. Общо, обаче, ние не знаем колко от тях са от ромски произход. Как работим с родителите – тук по-можем да кажем, защото регионалните инспекторати от няколко години провеждат най-различни практики с иновативни родителски срещи в тези населени места, в които имаме преобладаващо ромско население. Там горе-долу може да се даде някаква статистика, но тя отново няма да е точна, защото ние отново трябва да съберем информацията по етнически признак и отново ще влезем в казуса с дискриминацията.Това е един сериозен въпрос, който можем и ние да обсъждаме и е крайно време да намерим решение, защото иначе ще продължаваме да получаваме едни такива големи трудове, в които няма да можем да прочетем нищо конкретно.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси.
Аз признавам също, че не съм се запознала с целия доклад, запознала съм се с частта „Здравеопазване”, която пряко ме касае и която ще се разглежда и в комисията, която оглавявам.
Разбира се, виждайки един такъв голям обем, можем да си създадем илюзорното впечатление, че сме постигнали такива крупни, големи успехи в интеграцията, но всички ние сме реалисти, живеем в реалния живот и знаем, че има много, каквото да се желае.
Въпреки това, аз искам да подчертая удовлетворението си от това, което чета по отношение на приоритет „здравеопазване”, защото тук конкретиката може да бъде съвсем очевидна и измерима. Тук става въпрос за „брой проведени прегледи”, за „брой направени имунизации” и всичко това е факт.
Искам да подчертая и това, което мен особено ме удовлетворява – нарастването на броя на здравните медиатори. Те започнаха като професионално направление след епидемията от морбили 2010 г., която много трудно овладяхме, и тогава се създаде идея за въвеждането на такава длъжност, която да влезе в ромските общности и да бъде посредник между медицинските специалисти и тези, които трябва да използват превенцията и профилактиката, за да подобрят здравния си статус. За 2015 г. имаме 20 повече здравни медиатори повече, което смятам, че е очевиден успех и на Министерството на здравеопазването, а и на вас и на всички нас като структура, която наистина работи за по-добрия здравен статус на тези групи от населението.
Моето голямо притеснение е свързано с дейността на кабинетите, които са финансирани от Глобалния фонд за спин, туберкулоза, и притеснението ми, че от следващата година те най-вероятно се оттеглят от България. Надявам се този въпрос да се постави и от вас, а и от нас ще се постави на Министерството на здравеопазването. Много важно е това финансиране да бъде подкрепено от държавата, защото имаме лошите примери на съседни нам държави където се появиха много високи показатели на тези заболявания след оттеглянето на международните институции. Смятам, че здравните постижения в тези области трябва да ги затвърдим, защото винаги знаем, че е по-евтино да се инвестира в профилактика и превенция, отколкото в последствие да се лекуват болестите и смятам, че това трябва да бъде извод, който касае доклада в това отношение.
По отношение на образованието, аз съм практикуващ лекар, имам много роми в моята практика. За съжаление има деца, които са стигнали до 8 клас и не могат да си напишат името - нещо, което мен, като правещ и политиките в дадените области, много ме тревожи, защото това, което правим като допълнителни програми, не зная дали има смисъл когато и в самата задължителна образователна система тези деца се ползват само като източник на финансиране за даденото училище, без те да се ограмотяват основно. Това е проблем, който ако не намери своето решение, с образованието започва и просперитета на всяка една нация, и няма как ние да мислим, че ще интегрираме успешно тази част от населението.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Други колеги.
Аз ще ви помоля да си записвате въпросите.
РОСИЦА ИВАНОВА: Извинете, но по-общи са теми, които засегнахме, а може би по секторните политики ще бъде по-лесно да вникна, все пак, аз не знам доклада наизуст, ще бъде много по-конструктивно и много по-бързо.
Не ни приемайте само като регистратори на информация, която трябва да бъде събрана в един доклад. Ние сме звеното в цялата администрация, централна, в Министерския съвет, която е моста между Европейската комисия и между нашата страна и сме отговорни по становища, международни договори, ратификации, в които България е страна, по абсолютно всички международни страни /? Мисля, че е международни организации, а не страни/ като ООН, ОССЕ и като ПАСЕ и всичко друго, по което България е страна. Ние сме длъжни да спазваме абсолютно всички международни договори така, щото нашата страна нито да бъде подложена на постоянен мониторинг, нито под наблюдение, нито под каквито и било други такива наблюдения.
По отношение на формата на доклада. Всеки край на декември, Европейската комисия ни задава формат, по който трябва да измери напредъка на националните стратегии. Този доклада, който ви представяме, е направен по този формат, който беше разглеждан януари месец в Европейски парламент и след това в Европейска комисия. Нашето звеното, което разглежда нашата политика, се намира в Генерална дирекция „Правосъдие”. Т.е., ние считаме, че някак си, много ресурс ще хвърлим да правим доклад един път по зададена рамка от Европейски съюз, който се разглежда от Европейски парламент и втори път да правим нов доклад, който да бъде в рамките на нашия парламент. Именно затова сме използвали тази рамка, която е зададена.
Благодаря на госпожа Дамянова за разбирането, което успя да внесе, че тогава, когато се получава информацията при нас, тя е подписана от името на министъра. Така че, кои сме ние да оспорваме това, под което министъра е положил своя подпис, т.е. информацията по приоритети.
По отношение на анализа. Това, което искам да кажа е, че съгласно Конституцията на Р България данни по етнически признак, категорично не се събират в България и по това обяснение, няма как да има анализ защото, дайте да си говорим абсолютно честно, зад тази интеграционна политика пари от националния бюджет няма и няма как да има. Средствата, които са насочени за ромската интеграция, те са в националните програми. До преди България да влезе в Европейския съюз, до 2007 година, имаше предприсъединителна програма ФАР и там някак си се завоалираха нещата - средства, насочени към уязвими етнически групи с фокус към ромите. Сега, в сегашните програми, има от националния бюджет единствено средства в националните програми с конкретни мерки за това, което и госпожа Дариткова и госпожа Дамянова казаха – с конкретни мерки, които касаят съответно ромските ученици, ромските пациенти. Така че, в това отношение, няма как анализа да има за каквото и както и да е.
По отношение на външното финансиране, т е с европейското, по оперативните програми. Там не можем да гъкнем и да мръднем, защото програмите имат Споразумение за партньорство, в предходния период имаше Национална стратегическа референтна рамка. Т.е., един път се подава като Европейска комисия, имаме Управляващия органи, имаме критерии, имаме органи, които одобряват, мониторират, отпускат средства и съответно верифицират плащане, при което приемат да или не даден проект за изпълнен, успешен или неуспешен.
Трето, аз дълбоко вярвам, че всички вие сте свидетели какво се случи миналата година по отношение на политическата среда, защото този доклад отразява развитието на тази политика през 2014 г. По Устройствен правилник, Председател на нашия Национален съвет е винаги в правителството вицепремиер. който и да е той, един от вицепремиерите се определя. Миналата година имаше три правителства, при което минимум, за да стане една смяна, чисто като документооборот, се изискваше изключително много време. Така че, това също се отрази върху качеството както на мерки, така и на всичко останало.
И последно. Искам да зарадвам и госпожа Дамянова, и госпожа Дариткова, защото в двете най-важни области – образование и здравеопазване – работим, имаме история от годините назад. Искам да Ви уверя, че България е държавата, която предложи на Европейската комисия нов начин на анализ точно на тези мерки, защото ние като държавна институция можем да работим единствено и само с данни от официални източници, такъв е Националния статистически институт.
И тъй като трябва веднаж завинаги да спрат спекулациите с това колко средства са дадени за ромска интеграция, България, в лицето на нашия Секретариат, направи предложение на Европейската комисия да изработи система за мониторинг и контрол за мерене на индикаторите по Плана за действие към тази стратегия. Отпуснати са ни 2 млн. лв., при което, ако успешно стартира проекта, тъй като е в много къси срокове, до края на годината трябва да стане, ние го изпълняваме в мое лице, аз съм ръководител на проекта в партньорство с Fundamental Right Agency (Агенцията за основни права) го правим, ако този проект е успешен, ние ще сме хората, които ще го промотираме в останалата част на Европа. Т.е., не само ние имаме този проблем – събирането на данни по етнически признак. Така че, ние ще обърнем внимание не на количествени и качествени индикатори, защото това, което ние сме разбрали до момента е, че като обучим 100 учителя, какво от това, че сме ги обучили. За нас е важно в процеса какво се е случило като процесни индикатори, тия outcome и output indicators и резултата от индикаторите, какво е въздействието върху обществото. Така че, всичко това е с индикативна рамка до края на края на тази година. Смятаме, че ако не се удължи проекта, би могло, най-много до март, до април, да се направи.
И още веднаж казвам, абсолютно измерими данни ние ще имаме, затова щото да не липсва това, което за Вие питате. А за това, което Вие питате, аз съм абсолютно съгласна с Вас, но поради причините, които изтъкнах, няма как да има анализ, защото ние участваме в Националната програма за реформи, ние я наричаме „библията” за икономическото развитие на България до 2020 г. и всичките тия мерки по основните политики – здравеопазване, образование, климат, транспорт, екологии и т.н. – всичко това е включено там. Няма роми. Ние сме част от голямата Стратегия за борбата с бедността и социалното изключване. Т.е., много е трудно, ние работим с колеги от неправителствени организации за ромска интеграция, тук има колеги от тях и неведнъж ние сме го казвали това, че няма как да стане и те самите се сблъскват с тези неща.
Бях малко дълга, но исках да бъда максимално ясна както по това, което ще правим и това, което е по силите, че в момента е направено в този доклад.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:Благодаря Ви, госпожо Иванова. Аз само с едно изречение да се вметна. Няма роми, а работим за
ромска интеграция. Хайде, обяснете ми го.
РОСИЦА ИВАНОВА: Обяснявам Ви го. Съгласно Конституцията на Р България, всеки сам себе си самоопределя като определен етнос. В България нямаме припознати национални малцинства, но има етнически малцинства и като една демократична държава, ние трябва да спазваме демократичните ценности и да уважаваме културната идентичност на тези отделни етноси. И, тъй като считаме, че ромската етническа група е по-малко включена и интегрирана в процесите, затова ние отделяме средства и ресурс за мерки, които са насочени към тяхното по-добро включване в няколко от секторните политики. Малко политически Ви отговорих, обаче, това е положението.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Не ми стана много ясно. Няма роми, но има ромска етнос, която се опитваме да интегрираме в обществото. Малко ми е трудно и аз самата в тази голяма, обемна материя да вникна.
И аз благодаря на експертите от комисията, които положиха огромен труд, за да успеят да синтезират това, което е най-важното и основното в този обемен материал.
Въпросите са много. Аз се бях подготвила да задам много въпроси, но очевидно, това са въпроси към Министерство на образованието и науката.
Но, аз Вас искам да ви попитам. На Вас този доклад така структуриран, харесва ли Ви?
РОСИЦА ИВАНОВА: Аз работя от 12 години и разбирам всичко, което има в доклада като данни. Какво значи да ми харесва? Нали Ви казвам, че това го зададоха като модел, като Template от Европейската комисия и това го ползвахме, за да можем да го представим и тук.
При всички случаи, ще се съобразим с Вашите бележки, корекции. Миналата година отново по Template беше зададен, този път е доста по-различен, може би искаха да подберат само мерките и какви средства от националния бюджет са насочени за ромска интеграция. Разликата между тази година и предходната е тази, че тази година искаха да разберат какви са средствата, които са насочени за ромска интеграция. Т.е., по отделните приоритети дали държавата, от националния си бюджет, отпуска експлицитно средства за роми или чака единствено и само на европейски програми. От този доклад е ясно, че е пълно с европейски програми и всеки си отчита това, което му е дадено като данни.
На мен не ми харесва доклада от гледна точка на това, че няма средства, с които държавният бюджет, националният бюджет да го отдели и да каже, че ще отидат за това и за това. Може би, тогава измеримостта на резултатите ще бъде доста по-видима, отколкото само от европейските проекти, които аз не мога да ги коментирам, там си има други органи, които са на многостепенен контрол.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Г-жа Дукова.
Г-жа СНЕЖАНА ДУКОВА: Защо е такава процедурата? Значи, там е приет, пък ние тук го обсъждам сега.
Г-жа РОСИЦА ИВАНОВА: Защото сроковете са различни.
Г-жа СНЕЖАНА ДУКОВА: Добре, приключвам с това. Ще Ви помоля само за по-глобална яснота. Наистина, едни пари за едни хора, така звучат нещата и че само парите ще направят интеграцията. За съжаление, рефлексията от този доклад е такава.
И аз, от този смисъл, питам: къде се намира България в този интегративен процес в сравнение с другите европейски държави, колко устойчив е този процес при нас, като първи въпрос.
Колко общо струват на държавата дотук работите през този отчетен период? Това не сте го дали, а то не е толкова сложно – общата сума на всичките проекти се дели на обхванатите хора и се дава някаква конкретика в този смисъл. И да ми дадете някаква яснота затова колко средства струва дотук.
Третият ми въпрос е да ми кажете колко от роми участват в административното управление по една от целите, които са заложени в България.
Няма да ви задавам повече въпроси, защото ако се върна на съответните институти и това, което сте заложили, аз ще Ви кажа на колко неща не е отговорено. Няма данни, няма данни, няма данни. Може би не са Ви подали в този аспект и сте права, че здравеопазването съдържа по-сериозна конкретика, така е, докато образованието, за мен, е не по-малко важно от здравеопазването защото то пък ще възпита начина за това как да се лекуват тези хора или да речем какво да се случва в здравеопазването с тях, ние първо трябва да ги научим какво да правят. Така че, образованието за мен е по-важно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Процедура. Господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Искам да проявите разбиране, но аз имам един непреодолим ангажимент, който ме кара да напусна тази прекрасна комисия в момента и затова упълномощавам г-н Добрин Данев да гласува от мое име, независимо, че е от друга партия. Благодаря Ви.Нали ме освобождавате.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Да. Госпожа Дамянова.
Г-жа МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ще ми позволите да направя само една реплика на г-жа Иванова и да не се съглася с нея затова, че няма отпуснати пари от държавния бюджет за интеграция на ромите, категорично не мога да се съглася с това. Те са през различните мерки.
Пак се връщам през образованието и ще кажа, че ако за нещо България беше похвалена пред Европейската комисия през 2014 г., това беше за въвеждането на задължителната детска градина за петгодишните деца през 2010 г. и това беше точно в един доклад на Европейската комисия по отношение на интеграция на ромите. Аз само ще кажа, че въвеждането на задължителната градина на петгодишните деца означава по-голям финансов ресурс в поемане на част от храната, поемане на транспорта на всички деца, разбира се, на всички деца, които са на 5 години, но това включва и ромите.
Тази мярка имаше един изключително голям ефект за приобщаването на децата, нека да ги кажем, от социално уязвимите групи, защото сега конкретно говорим за ромите, но тук са и деца в риск, дори деца, които са от други етноси, но които имат проблеми с приобщаващото образование.
Така че, това са пари от националния бюджет и аз ще кажа, че само в периода, защото такива данни имам, от 2010 г., от приемането на задължителната детска градина за петгодишните деца, до края на 2012 г., държавата инвестира допълнително над 500 млн.лева в най-малките деца, именно чрез тази мярка.
Следваща мярка, също с пари от националния бюджет - безплатните занимални от първи до четвърти клас. Тук не говоря за средищните училища, в които безплатните занимални се финансират с европейски средства. Говоря за безплатните занимални в другите училища. Това е също голям ресурс, в който държавата инвестира и се надявам, че в Комисия по образованието, Министерство на образованието и науката ще даде по-конкретни данни. Аз пак разполагам с данните до 2013 г. Тогава общо за целодневна организация, включително и със средствата за средищните училища, бяха 262 млн.лв., но пак казвам, занималните от първи до четвърти клас. Останалите училища се финансират със средства от държавния бйджет.
Продължавам нататък. Средствата по националната програма „С грижа за всеки ученик”. Това е национална програма, която върви от няколко години в Министерството на образованието и науката, по която се подпомагат деца, които имат проблеми с усвояването на учебното съдържание.
Мога да продължа още, но това са пари от държавния бюджет. Това не са пари от европейски средства, макар че те са също български пари, не трябва в никакъв случай да ги изключваме. Какво означава европейски пари, те са все на България тази пари, те са пари в нашия бюджет. Но, ето че пак говоря за парите от националния бюджет. Така че, те са насочени.
Обучението на учители. Ще дам още една програма за пример – Национална програма „Квалификация и обучение на учителите за работа в смесените паралелки”. Знаем къде са смесените паралелки и в кои райони, по „мултикултурна среда” е по европейски проекти. Аз вадя само тези, които са по националните програми.
И още и още, много други мерки, които наистина се финансират, но сега пак една реплика към госпожа Иванова. Няма как да има конкретни данни докато не се изчисти въпроса с това как ги броим. База данни, да, но то е обвързано, пак е същото, няма как да кажем, примерно, от национална програма „С грижа за всеки ученик” колко пари са отишли за работа с ромски деца. Няма как да го кажем това, защото няма как да ги преброим. Единствените данни, с които всички институциите боравят, без изключение, това са данните, които са от Националния статистически институт.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз задълбочено слушах експозето на Мониторинговия доклад и изказването на колежките Дукова и Дамянова, и тъй като аз съм малко по-встрани, се запознах доклада неосновно.
Смятам, че това, което са направили колежките, е един сериозен труд, който обобщава една огромна информация, систематизиран в отделните направления. И както колежките в отдел „образование” са на „ти” с материята и малко в доклада придърпват черджето към себе си, в този сектор, може би и колежката Дариткова пък в бранш „здравеопазване”, аз мисля че основната цел на този доклад, казано така по български – наблюдението на доклада за изпълнението на тази стратегия за интеграция, може би трябваше да има един анализ, който да покаже в каква фаза е тази интеграция, използвайки финансовия ресурс на европейските програми, проблемите, които съществуват с този етнос в България, тъй като виждаме и завчера, и миналата седмица какви проблеми възникват, за пример давам Гърмен, може би трябваше да отчетем това, което е финансирано за решаването на определен тип проблеми, какъв резултат има, какво трябва да се направи и за в бъдеще, използвайки тези възможности, които са дадени в доклада, да бъдат така използвани, че проблемите, които съществуват, да започнат да се решават, имайки една цел и вървейки в тази посока, ние да ги постигаме с желанието и в определено време. Мисля, че това е основното, което трябваше да направим.
Докладът си има своите слабости, но това е една информация, която според мен е достойна за уважение, систематизирана и събрана по този начин. Вярно е, че трябваше, след забележките на колегите, да бъде представена по малко по-различен начин, но това е едно начало и ако вземете бележка, от това което казахме на комисията, може да се превърне в нещо полезно за в бъдеще, за бъдещата работа.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, господин Данев. Колеги, имате ли други въпроси или изказвания? Нямате.
Сега ще дам думата, в рамките на 3 минути, на гостите. Заповядайте. Ще Ви помоля съвсем синтезирано.
НАЙДЕН МОСКОВ, Българска асоциация на пенсионерите: Аз откровено си казвам, че не съм чел доклада, обаче, имам някои неща, които бих могъл да предложа.
Първо, интеграцията чрез работни места. Ромите няма да се вълнуват толкова и да вършат толкова престъпления, ако те имат работа. Това е абсолютна истина. Така че, когато в България се възроди промишлеността и индустрията, и строителство, и т.н., нещата ще се получат.
Другото, което бих могъл да препоръчам, това е относно ромската престъпност, особено спрямо възрастните хора. Аз мисля, че не са само ромите виновни затова. Там има и българи, има и турци. Така че, подходът за отделните общности в България не е правилен. Би трябвало да се изменят законите и то главно Наказателния кодекс и наказанията да бъдат повишени при опит за посегателство и убийство на беззащитни възрастни хора. Наказанията трябва да се повишат така, че всеки, който иска да ограби пенсията на един възрастен човек, да посегне върху пенсията му, да си помисли колко време след това трябва да лежи наказан в затвора, но не да лежи, а да си отработи и това, което е откраднал.
Последно, бих предложил пропорционална имиграция в рамките на Европейския съюз. Да се повдигне този въпрос в Европейския парламент на нашите роми да им се даде възможност да емигрират където пожелаят, пропорционално на населението на съответната държава, както е с тези, които нахлуват у нас отвън, да поемат тази бежанска вълна и другите страни, а не само България и Италия, т.е. средиземноморието. Така че, в Европейския парламент би трябвало да се повдигне този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Само искам да кажа, че днес ние не гледаме законопроект за промяна на Наказателния кодекс, а Мониторингов доклад по изпълнение на Националната стратегия на Р България за интегриране на ромите.
Други изказвания?
Господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ: Моля да ме извините, че вземам думата в средата на изказванията от страна на гостите, но моля, госпожо Председател и на двете от Вас, когато има изказвания от сорта на ромската престъпност и други такива, които са казвам пряко „ксенофобски” , т.е. те са насочени срещу различието, изказващият се да бъде прекъсван. Тук се намираме на територията на Парламента и подобен тип расистки, в основата си, изказвания не трябва да бъдат допускани повече. Моля Ви и Вас, господине, да се съобразявате с това.
НАЙДЕН МОСКОВ: Мога ли да отговаря? Аз не казах ромска престъпност, така се говори, обаче престъпността е и на българи и на турци...
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви. Да не влизаме в диалог, три минути имате.
МАРИЯ СТОИМЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, аз съм направила доклад във връзка с това, но ще бъда кратка, защото ако го прочета, няма да мога да се вместя в трите минути.
Искам да кажа само едно, че 25 години се говори само за ромската интеграция, но до ромите нищо не стига. Защо? Защото 25 години едни и същи си сменят ризите и влизат в политическите власти. Голяма е корупцията в България, всички работят в името на ромите, но до ромите нищо не стига.
Аз не съм съгласна да се делим на роми и на българи. Ромите са част от българското общество и тук е работа на политическите власти и на правителството, защото при оттегляне на държавата ни 25 години и тази крадедемокрация, които забогатяха до девето коляно, ромите ги оставиха по улицата и да крадат, и да ровят по кофите на боклука и много дечица останаха без образование.
Във връзка с образованието. Много пари се отпуснаха за образованието, но те пак не стигнаха до ромските деца.
Тази корупция трябва да се премахне, да има съд в тая държава и наново да се помисли за тези хора, не само за ромите, защото има и българи, които са в бедствено положение. Ние сме част от българското общество и трябва да бъдем заедно.
Едно време, през 1923 г., Стамбилийски е помислил много добре тези хора - за ромите, за социално слабите хора и е създал трудовата повинност. Какво има сега, кои работят? Има ли роми да работят в строителството? Вижте какво, една година се прави строителство, втората година се правят ремонти. Гражданите вече не издържат на това.
Уважаеми господа, трябва сериозно да се помисли по тези въпроси. Не да се създават квалификации и преквалификации, защото удостоверенията за квалификация не може да яде това семейство. Щом тези неправителствени организации провеждат тези курсове, ще им намерят работа, да работят тези хора. Не може едно дете да отиде гладно, голо и босо да отиде на училище. Вижте децата как спят по градините, в селата хората нямат работа и живеят в областите на България. Има много неща, по които да се говори за ромите, защото в Европейския съюз отиват хора, които лъжат Европа.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Госпожо Стоименова, трите ви минути за изказване изтекоха.
Благодаря Ви.
Други колеги, гости? Няма.
Ваша е думата, госпожо Иванова.
РОСИЦА ИВАНОВА: Отговарям на първия въпрос на госпожа Дукова – колко общо струва струва на България ромската интеграция. До момента такава статистика няма и няма как да я има.
Тъй като коментирахме определени национални програми от приоритет „образование”, защото на него най-обширно се спряхме, казвам: национална програма „С грижа за всеки ученик” имаме 3,363 ученика в един от модулите. Има национална програма, има някакво финансиране, което е в рамките на 20 и колко милиона. Т.е., от тези 3,363 ученика, ние знаем ли колко са роми? Може би неправилно съм се изказала като лексика затова, че няма дадени пари за ромската интеграция. Напротив, има, но те са част от общото и няма как да ги измерим. Още по три програми искам да ви кажа.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Нас ни интересува сумата, която е отпусната за ромската интеграция, без да ги броите, че там да речем не са всички роми, защото може би има и други етноси. /Реплика - 34 милиона/. Ама аз искам не Вие да ми отговорите.
РОСИЦА ИВАНОВА: Как ги изчислихте 34 милиона?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ами, посъбрахме ги.
РОСИЦА ИВАНОВА: Няма как. Ето, има национална програма „Училището - територия на учениците”. Това са средства, които Министерство на образование, националният бюджет отпуска. Да, вътре има мерки за ромите, но няма как да кажем..
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ще кажете средствата, които са отпуснати по тези програми за ромска интеграция.
РОСИЦА ИВАНОВА: Те са за всички деца и оттам идват, уважаеми госпожи и господа, спекулите. Няма как да стане това с данни в България, забранено е и оттук идват спекулациите.
Искам максимално добре да бъда разбрана от гостите тук. Събират се механично данни от национални програми, в които има мерки за ромите, събира се едно огромно число и се казва, че тези пари са дадени за ромите, не са, уважаеми дами и господа, не са, те са частица, те за това са национални програми.
По отношение на проекти и програми, никога няма експлицитно дадени пари за роми. Те са към уязвими етнически групи и г-жа Дариткова ще ме подкрепи, че когато има един мобилен кабинет, който е спрян дори в центъра на махалата и отидат всички да се прегледат, няма как вие да отидете и да ги попитате от какъв произход са, т.е. минават и българи и роми, а целево държавата дава пари за преглед с тези единици. И няма как да кажем, че миналата година 405 хил. лв. Министерство на здравеопазването е дало за преглед с тези единици и да кажем от тези 405 хил. лв. ,колко са за роми.
Разбирате ли, че механично събиране на данни по никакъв начин не ни прави услуга в полза на обществото, защото подвеждаме с некоректна информация, което е изключително опасно. Това е причината да няма данни, няма как да ги има и който и да ги иска, това ще отговарям.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Аз сега ще Ви кажа няколко програми, които са за „Интеркултурно образование и възпитание в мултикултурна среда”, аз не съм казала, че трябва да бъде само за роми. Ето сега, тези програми, тези средства, които ние ги събрахме - „Интеграция на деца и ученици от етническите малцинства в образователната система”, „Подпомагането и обучението на деца със специални образователни потребности в тези етноси”, „Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства”, „Реинтеграция на отпаднали ученици в образователната система” - общата сума е 34,100,462 лв. Това са само европейски пари. Защо го няма това нещо в доклада. Да се види, че за тази интеграция на етническите малцинства европейските пари са толкова. Разделени на броя деца, които са участвали в тези програми са толкова. Аз разбирам, че не можем да кажем – толкова роми, толкова гърци, толкова турци, но поне това можем да направим. Благодаря ви.
РОСИЦА ИВАНОВА: Специално ще помоля колегите от Министерство на образованието и науката за това, което Вие ми цитирате „Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства” - никога проектът не се реализира в рамките на една година. Тук е дадена една сума от 21 млн.лв., на страницата, която гледаме, ако това ми изредихте. Т.е. повече от 21 млн.лв. те няма какво повече да дадат. Това е стойността на проекта и толкова. Това е коректното, законното, което би могло да се даде и колегите от Министерството са го дали и няма как да им искаме други данни, защото проекта е със стойности от – до. Т.е., ако този проект е с продължителност 3 години, догодина ние пак ще го отчетем.
Следващият въпрос, който бяхте задали е колко от ромите участват в административния процес, това не го разбрах, като служители в администрацията ли?
СНЕЖАНА ДУКОВА: В администрацията. Там имаше определени изисквания като данни колко от ромите участват в управлението на интеграцията в администрацията.
РОСИЦА ИВАНОВА: Съгласно Закона за държавния служител, има изисквания, по които може човек, чрез конкурсна процедура, както всички ние сме кандидатствали. Съгласно този закон всеки сам самоопределя себе си и аз не мога да цитирам данни.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Тогава махнете тези неща от доклада и той ще стане 20 страници.
РОСИЦА ИВАНОВА: Знаете ли, че има колеги, които не изразяват своята етническа идентичност и е обидно ние да сме хората, които да го казваме, включително и за хора в нашата администрация. Преди три имахме среща с много отговорни другари, чужденци, с които толкова много се зарадвахме, че колегите до нас ще кажат, че са със съответния произход, но те си замълчаха и скриха това. Така че, ние не сме адвокати на никой, за да ги сочим.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Иванова.
Да финализираме първа точка.
Колеги, виждам, че няма повече изказвания.
РОСИЦА ИВАНОВА: Само да отговаря на господина по отношение на трудовия пазар.
Уважаеми, господине, съгласно международните договорености, от януари месец 2014 г. има либерализация на трудовия пазар за Европейската общност за граждани на България и Румъния. Швейцария не е в Европейската общност, но тя също заяви, че би могла да пусне българи и румънци да работят, беше удължен срока до месец май, сега го удължиха още. Така че, това което Вие казахте, това го има и съществува от 2014 г. всеки може да отиде и да се труди.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Не влизайте в диалог. Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Колеги, подлагам на гласуване Административния мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнение на Националната стратегия на Р България за интегриране на ромите (2012-2020).
Който е „за”, моля да гласува.
За – 9; Против . няма. Въздържали се -2.
Благодаря на гостите за представянето на доклада.
Колеги, преминаваме към точка 2-ра от дневния ред: „Приемане на Доклад за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то Народно събрание за периода декември 2014 г. - май 2015 г.”
Всички имате доклада.
Въпроси към доклада.
Заповядайте госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Госпожо Маринска, аз тук съм изненадана. Не знам дали е такава практиката, за първи път ми се случва комисия да прави отчет на своята дейност. Да, така е по правилник и съм много впечатлена и приятно изненадана, защото в него е отразено абсолютно всичко, което сме правили. Мисля, че и в другите комисии трябва да има такива неща в правилника. Ако някой ми каже, че тук, в този доклад, който аз го прочетох, не е отразено нещо, което ние сме направили, грях му на душата. Абсолютно всичко е отразено, всичко, което сме свършили. Аз ще гласувам за този доклад.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря, госпожо Дукова. Това е заслуга на всички нас и този комплимент трябва да се
отнася не само към председателя на комисията, към сътрудниците, които са работили и към всеки един член на Комисията. Приятно ми е да споделя, че вече заимстват министерства и Министерски съвет опит по формиране на обществен съвет.
Други въпроси към доклада.
Ако няма, моля да преминем към гласуване.
Гласуваме Доклада за дейността на Комисията за периода декември 2014 – май 2015 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За - 11
. Против и въздържали се – няма.
Благодаря на всички.
Имаме още една точка „Разни”.
Ако имате нещо в предвид, думата е ваша. Няма.
Колеги, закривам заседанието на комисията. Благодаря ви.


Край на заседанието: 15.40 часа

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
/Бойка Маринска/

СТЕНОГРАФ:
/Т.Стоянова /