---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените
организации и жалбите на гражданите

П Р О Т О К О Л

Днес, 18.06.2015 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

На заседанието присъстват: от Министерството на здравеопазването – д-р Бойко Пенков, заместник-министър и Полина Денчева, експерт в Правна дирекция на Министерството на образованието; от Президентството – Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента на Р. България, и Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество на Президента на Р. България;

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Бойка Маринска, председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите

Предс. Бойка Маринска:
Добър ден на всички, Откривам заседанието на комисията.
Колеги, дневният ред е пред вас от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г.
2. Предложение за произвеждане на национален референдум, № 501-00-2, внесено от Президента на Република България на 3 юни 2015 г.
Има ли други предложения за включване на други точки в дневния ред? Няма. Гласуваме дневния ред така, както го изчетох. Всички гласуваха „за”. Против и въздържали се няма.
По първа точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 502-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г.
На заседанието присъства д-р Бойко Пенков, заместник министър на здравеопазването и г-жа Полина Денчева, експерт в правна дирекция в Министерството на здравеопазването, които ще ни представят законопроекта. Заповядайте, д-р Пенков.
Д-р Бойко Пенков:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости, ще резюмирам нещата, защото доста дълъг е Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Някои основни акценти по това, което се предлага:
Знаете, че и по сегашния закон има Национална здравна карта. Предлагаме ново съдържание на тази Национална здравна карта, което се базира на базата на областни здравни карти. В тези областни здравни карти ще бъдат определени какви са демографските тенденции за всяка една област, от какво страдат най-много хората, какви са най-големите проблеми, за да може да се търси решение и на национално и на областно ниво. Там ще се направи анализ на съществуващата здравна инфраструктура, какво е необходимо – да се добави, или какво е излишно в тази инфраструктура, като болници, извънболнична помощ, практики, амбулатории, общопрактикуващи лекари, дентални практики. Чрез нея ще бъде осъществен пълен анализ и на нуждите от лекари, зъболекари, сестри и акушерки, за да може там, където те недостигат, да се създадат подходящи условия тези хора да започнат работа там при определен интерес, за да могат да се покрият реално нуждите на хората в цялата страна, да имат равен достъп.
Вторият основен акцент е възможността, която се дава на Националната здравноосигурителна каса за селекция, за избор на лечебни заведения, с които тя да сключи договор. През Националната здравна каса се определя минималният - минимално необходими остри активни легла в болниците, които приемат по спешност хора с основни заболявания, легла за продължаващо лечение и за рехабилитация. На тази база, при наличието на качествени оценки за инфраструктура и човешки персонал НЗОК и по изработени критерии ще може да прецени точно с кои лечебни заведения да сключи договор, за да покрие потребностите на хората в областта.
Въвежда се и регулация за разкриването на нови лечебни заведения в болничната помощ и също така нови дейности в самите болници. Знаете, че до момента един от основните проблеми на системата и критиките, които търпим от Световната банка и от Европейската комисия почти непрекъснато на всяко тримесечие е твърде фрагментираната и огромния брой болници, който сме извели през последните години.
През тази здравна карта и през тази постоянна комисия, която ще прави оценка на нуждите, тя ще дава становище още на ниво инвестиционно намерение дали в дадена област ще бъде необходимо разкриването на нова болница. Ако има нужда, инвеститорът е добре дошъл, било то държава, община или частен инвеститор. И дали има нужда от нова структура – отделение, клиника, там където е необходимо, или ако няма нужда, даже национална комисия съвместно с областните комисии, в които участват кметове, всички съсловни организации, ще дава негативно становище и тя няма да получава правото на договор с публичния фонд. И това за срока на действие на Националната здравна карта. По този начин искаме да ограничим безразборното нарастване на болнични структури, и то само в определени места. Който иска, нека да инвестира, но на местата, където има реална нужда.
Въвежда се и задължителна акредитация. До момента акредитацията беше един вид оценка, с която се прави абсолютна преценка на дейността, на резултатите, на структурата, на въвеждането, на хората, на техните специализации във всяка една болница. До момента тя е доброволен акт. Тя е задължителна само тогава, когато дадената болница иска да кандидатства да бъде университетска болница и да обучава специализанти и студенти. Сега това става задължителен акт тогава, когато тя иска да сключи договор с Националната здравно-осигурителна каса. Защо е необходимо да се въвежда този тип норма? По простата причина, че по този начин касата ще гарантира на хората, на нас като пациенти, че тя е сключила договор действително с болници, лечебни заведения, които преди това са оценени – направена им е пълна оценка, и че те отговарят на всички изисквания за качество и безопасност, които могат да предоставят на пациентите.
Създават се също така и нови условия за изграждането на здравни болнични мрежи. Това е нещо, към което в момента Европа върви. При нас приложението е съвсем меко. Примерно, в Белгия с постъпили доста грубо. Просто са закрили всички болници, които са под 150 легла. В смисъл, решили са, че голяма медицина човек може да получи, и може да получи качествена помощ, комплексна само в обединени болнични заведения, където може да му се реши проблемът. Тук нормите, които се предлагат са възможността за създаване на консорциум. Това е едно доброволно обединение на структури в областта или в дадения град с една единствена цел – комплексно решение на проблема на човека. Ако някъде няма рентген, а на друго място рентгенът е по-добър, или няма скенер, то по този начин, сдружавайки се на такъв принцип, нещата биха могли да станат – да се осигури пътят на пациента от началото до края, когато той има диагноза и изписано лечение, ако е нужно това.
Другата форма е пак през решение н собствениците за физическо обединение на структури там, където се счете, че това ще бъде от полза за хората. Това означава обединение на ресурси с една единствена цел – по-добро здравеопазване и по-добра грижа за хората, които живеят в областта.
Идеята на този тип възможности, които са дадени там където имаме проблеми, където имаме социално значими заболявания, където имаме случаи на разпокъсаност, на фрагментиране на лечението, това да бъде преодоляно. Предполагам, че всеки от вас се е сблъсквал, което не е хубаво, но с проблем на ваш близък или на роднина, аз съм се сблъсквал непрекъснато, примерно, когато му се постави диагнозата в една болница, че има карцином на стомаха, там го оперират прекрасно, но тази болница не провежда химиотерапия. Той отива в друга болница, където трябва някой да го уреди да получи химиолечение, в трета болница, където трябва да получи лъчелечение и т.н. Целта на това нещо е създаването на подобен тип мрежи, за да може да се реши проблемът на човека. Това означа, че като излезе от хирургията, някой координатор вече му е осигурил място в другата болница и аз отивам там след решението на онкокомитета и получавам моята терапия. Ако се наложи лъчепроцедури, имам също така резервиран час и ден там, където това може да ми се случи. Това е идеята на предложените промени.
Говорим за непрекъснатост на лечението и за тежко болни хора.
Четвъртият акцент от предлаганите промени е отпадането на забраната за приватизация на лечебни заведения за болнична помощ. Предвижда се лечебните заведения, които са държавна или общинска собственост да могат и даже тези, които са с доминиращо държавно участие и собственост на държава, след решение на Министерския съвет, да има такава възможност за приватизация и за инвестиции.
Какво очакваме при такава възможност да се случи? При силното рестриктиране на възможността оттук нататък да се появяват нови лечебни заведения безразборно и хаотично, досега държавата и общините са инвестирали в техни лечебни заведения държавна или общинска собственост. Знаем, че в условията на финансово-икономическа криза не могат да се отделят прекалено много средства цялата тази база да бъде подновена и да бъде такава, каквато всеки би искал да бъде, иска да работи в нея или да бъде в нея като пациент. По този начин се възможност, след решение на съответните общински съвети и на правителството, по реда, предвиден по закон (Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за лечебните заведения) да могат да бъдат осъществени инвестиции в съществуващи и доказано необходими структури за болнична помощ.
Петото нещо, което се създава, това е нов вид лечебно заведение – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Знаете, че до момента това се вършеше от Дома за медико-социални грижи за деца. Във връзка с проекта, който има, и за деинституционализация и за грижа при децата все повече се налага резидентен тип услуга, но животът ни показа, че има толкова тежко увредени деца, които не могат да бъдат изведени от домовете и затова през този закон ние предлагаме създаването на нов вид лечебно заведение, което има абсолютно комплексен подход. Там ще има медицински грижи, лекари, сестри. Ще има социални работници. Въобще пълната гама от специалисти, които са необходими за грижата към тези безкрайно увредени дечица.
Също така в тези нов тип лечебни заведения вътре ще могат да се лекуват тогава, когато трябва или да бъдат обгрижвани тогава, когато трябва, всички деца, които са външно настанени.
Прави се предложение и за регламентиране на интегрираните здравно-социални услуги в общността, като комплексно предоставяне на здравни и социални услуги за бременни жени, хора с увреждания, хронични заболявания и възрастни хора. Видяхме защо го предлагаме сега. В Столична община и сега включително в някои неправителствени организации, в Български червен кръст, имаха някои вече наложени традиции, включително и пилотни проекти, които показаха много добри практики при подобен тип комплексен подход на здравни и социални услуги в общността. Това означава, че извън досегашните чисто битови социални услуги към тях се предоставят и здравните грижи – патронаж от сестра, от друг медицински работник, които комплексно биха могли да помогнат на човека в дома му, когато има такава нужда.
Предлагат се и доста мерки, които са свързани с плана за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса през решение на Министерския съвет и също така за облекчаване на процедурите за издаване на удостоверение, регистрация – всичко това, което би могло да улесни колеги, пациенти които търсят от такъв тип наши административни услуги.
Също така се правят и правно технически промени, дават се дефиниции на неща, които досега не бяха добре дефинирани и създаваха проблеми.
Променят се легални дефиниции, примерно, премахва се терминът „долекуване”, защото няма такова нещо в света. Ти си болен и се долекуваш, а трябва да се лекуваш, да те долекуват някъде другаде, има друг тип продължаващо лечение или рехабилитация, но долекуване няма.
Благодаря ви за вниманието.
Бях съвсем кратък, за да не ви отегчавам. Ако имате въпроси, на разположение съм.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря Ви, д-р Пенков. Колеги, имате думата за въпроси. Г-жа Дукова.
Снежана Дукова:
Аз виждам някои съществени неща, които са заложени в Закона за лечебните заведения. Обаче две неща, които ми правят впечатление и които не мога да осмисля.
В така наречените ДКЦ ще откриват допълнително по 5 легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Това значи допълнително финансиране и материална база. Това ще бъде препоръчително, задължително, те самите ще го искат, или задължително трябва да го направят. Това първо.
Втори въпрос и с това ще свърша.
Интересува ме тези центрове, които ще бъдат за комплексно обслужване на деца, което на мен много ми харесва. То кореспондира по сериозен начин с всички тези промени, които ние правим в системата на българското образование с нови подкрепящи учебни заведения. Ще преобразувате ли медико-социалните центрове, които към момента работят, защото във вашия анализ и презентация прозвуча това, че ще бъдат съвсем нови структури, тип „Лечебно заведение”, които ще бъдат кумулативни за тези деца със специални образователни потребности.
Благодаря.
Предс. Бойка Маринска:
Заповядайте, д-р Пенков.
Д-р Бойко Пенков:
Благодаря, г-жо Председател.
Извинявайте, че ще тръгна отзад напред във връзка с комплексното обслужване на дечицата. Няма пречка и сегашните ДМСГД, които така или иначе прекратяват своята дейност, да бъде преобразувано в новия тип лечебно заведение. Но всъщност се предвижда да бъде нов тип лечебно заведение, което да подпомага специално тежко увредените дечица.
А на въпроса за ДКЦ. Те и сега имат възможност - всяко ДКЦ, ако иска, има 10 легла. Защо предлагаме увеличаването на възможността, при тяхно желание, с още 5 легла? Това е на базата на едно изследване, което беше направено от KPMG и настояването на няколко организации, които се занимават с клинични проучвания. Счита се, че по-малкият брой легла намалява възможността за привличане на по-голям брой клинични изпитвания в страната и оттам по-добър икономически ефект и резултат ще дойде за фиска. От тази гледна точка това е възможност, функционална, никакви бюджетни средства не изисква и няма по никакъв начин да навреди на бюджета на касата или на републиканския бюджет.
Предс. Бойка Маринска:
Г-жа Дариткова, заповядайте.
Даниела Дариткова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Уважаем представители на Президентството, уважаеми гости,
Аз като председател на водещата комисия по този законопроект – Комисията по здравеопазване, бих искала да призова народните представители да го подкрепят на първо четене.
Смятам, че в него се засягат много обществени отношения, именно затова той е разпределен на толкова много комисии. Виждате, че става въпрос не само за чисто медицински, а и за друг тип услуги – интегрирани, защото е ясно, че в чист вид здравните услуги няма как да бъдат успешни в обществото.
И ще започна от това, което е много важно ние тук в тази комисия да отбележим, а именно въвеждането на тези интегрирани социално-здравни грижи. Върху тях работим още от 41-то Народно събрание. Много успешни проекти бяха реализирани с помощта на Българския червен кръст и във Враца и в други общини в страната. Този процес трябва да намери своята регламентация юридическа. Смятам, че ще намери и съответното финансиране. Защото това ще бъде изключително полезно за хората, ще бъде полезно и на здравната система. Ако се оказват такива интегрирани социално-здравни грижи ще може да се проследява и да се стабилизира здравословното състояние на пациентите, именно в домашна среда. А това ще намали натиска върху системата на здравеопазването и смятам, че това ще бъде една стъпка напред, за да можем да постигнем това, което е целта на другата част на законопроекта – да се регламентира достъпът до болнична помощ, която е скъпо струващо лечение и там наистина да се изразходват средствата по медицинска целесъобразност и там хората да получават безплатно лечение именно за тежките социално значими заболявания.
По отношение на новия вид лечебни заведения, които се предвижда да се създадат, аз наистина смятам, че процесът на деинституциализация – ние сме длъжни да закрием домовете за деца в различните им разновидности, но се появи един известен луфт по отношение на грижите за тежко болните деца, защото има огромно притеснение и няма подготвени кадри, които да обгрижват тези деца по домовете. Смятам, че този нов вид лечебно заведение ще реши този проблем, защото там трябва да има обучен персонал и се надявам това да е съобразено с цялата програма за деинституциализация, за да можем наистина ние да не влезем в някаква колизия с предварително заложените параметри на тази програма и да не се считат отново като институции този вид лечебни заведения. Надявам се, че министерството всичко това го е съобразило, предлагайки тези законови промени. Но иначе смятам, че това ще бъде категорично полезно. Защото в момента, доколкото аз имам информация, в голям брой домове са останали именно тежко болните деца, които имат затруднения да попаднат в друга среда, защото грижите за тях са много специфични. А има построени бази, които могат да се ползват.
По отношение на същественото в този законопроект, а именно Националната здравна карта, това е картата, която ще определя не само сегашната картина на здравеопазването в България, но и ще помогне на държавата да инвестира в местата, където имаме дефицит на определен вид медицински услуги, за да може наистина да се постигне равнопоставеност на достъпа на българските граждани до медицинско обслужване. Това е дългогодишен опит. Защото Националната здравна карта не е ново понятие за закона. Този термин съществува отдавна, но той трябва да бъде изпълнен с нужното съдържание, за да постигнем целите именно да разпределим така лечебните заведения, че този дисбаланс, който е наличен в момента, да започне постепенно да се преодолява.
В законопроекта се предвиждат и мерки, които касаят оптимизация – ефективно разходване на средствата за лекарствени продукти. Тук моето лично притеснение е, че току-що сме приели едни текстове в закона и тези нови текстове могат да създадат известна доза проблем при преговорите, които евентуално ще започнат с Националната здравно-осигурителна каса, но това вече е специфична материя, която смятам, че във водещата комисия постепенно ще изчистим между първо и второ четене.
Смятам, че законопроектът като цяло отговаря на намеренията д се преструктурира системата на здравеопазването така, че да бъде водеща медицинската целесъобразност и грижата за пациента и пациентът да бъде поставен в центъра на системата. За това смятам, че законопроектът на първо четене трябва да бъде подкрепен.
Разбира се, гарантирам, като председател на водещата комисия, че всички забележки от всички комисии, всички предложения ще бъдат взети предвид и ще може максимално между първо и второ четене да изчистим текстовете, за да постигнем този консенсус, който е необходим за устойчиво прилагане на всички правни законодателни норми в живия живот. Благодаря.
Ако имате въпроси към Здравната комисия, съм готова и аз да помогна на Министерството на здравеопазването да отговаряме на тях.
В същото време смятам, че е добре и полезно законопроектът да бъде подкрепен.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-жо Дариткова. Колеги, други въпроси, изказвания, мнения? Заповядайте, г-н Анастасов.

Георги Анастасов:
Аз първо ще кажа политическата част, а после ще задам един въпрос.
По мнение на експерти на Коалиция лява България, тъй като аз съм лидер на българските социалдемократи, затова казвам, че е Коалиция лява България, аз лично ще се въздържа и колегата ще се въздържи, когото представлявам в момента.
Аз имам един въпрос, който повече касае нашата комисия – това са правата на човека и по-точно конституционните му права за достъп до здравеопазване. Един изключително човешки въпрос, за който съм сигурен, че много хора са се сблъсквали с него, за съжаление, и аз съм се сблъсквал с него, решавал съм го, имал съм възможност, но има огромна част от българите, които нямат такава възможност да го решат. Давам пример с хора, които са получили инсулт, които не са в съзнание, изписват ги от болниците и се вдига ръка от тях. Но те не са здрави. Задачата на лечебните заведения, според мен, а мисля, че няма друг нормален човек, който да не мисли така, е именно да се грижат до последния момент за хората, за да се възстановят, или – да не коментирам втората част. Налага се такива хора да се изпращат в хосписи. Най-евтиният хоспис в София към месец март е 860 лв. Защото вкъщи никой не може да се грижи за един такъв човек – да се опита да го възстанови, да получи тази рехабилитация, която трябва.
Тоест, въпросът ми към вас е, не знам доколко касае тази тема или по-точно законопроекта за лечебните заведения, мисля, че е време да се помисли за този тип хора. Те не са един или двама, те са хиляди съгласно статистиката (могат да се вземат данните от статистиката), които се изписват в такова състояние и ако няма близки, които да имат финансови възможности, ние ги обричаме на смърт.
Въпросът ми е мисли ли се по този въпрос от Министерството на здравеопазването, защото там са професионалистите, да бъде решен и този въпрос аз тези хора, а да не ги обричаме бедните и хората с малки финансови възможности на смърт.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-н Анастасов. Заповядайте, г-жо Дариткова.
Даниела Дариткова:
Уважаеми г-н Анастасов, за да изпреваря донякъде отговора на министерството, а може и да го допълня, бих искала да подчертая, че въпросът Ви не е конкретно свързан със законопроекта, но пък има и връзка с него. Защото това, което приехме и срещу което вие много протестирахте – разделянето на пакетите, ще даде възможност да се прецизира именно това, което е необходимо да се въведе в основния пакет и да бъде грижа за тези пациенти. Защото, повярвайте ми, наистина сега имаме възможности за рехабилитационни пътеки, но там непопадат пациентите, които се нуждаят от такива грижи. Няма достатъчно средства и за палиативни грижи. Именно това налагаше да се прецизират пакетите и аз се надявам сега поне да го разберете защо се налагаше тази промяна в закона, а не така както интерпретираше вашата политическа сила.
От друга страна, в този законопроект се залагат възможности за интегрираните социално-здравни грижи. Те ще позволят и в дома да дойдат подходящи подготвени кадри, които да помогнат на близките, ако не искат да оставят съответния пациент в рехабилитационния център или в хосписа да получава с грижите рехабилитацията, която е необходима. Ще се въведе наистина едно гарантирано лечение на тежко болните пациенти, независимо от техния социален статус, защото именно това е смисълът на солидарния модел – ползват тези, които имат нужда, а се осигуряват всички според доходите си. Смятам наистина, че това ще бъде от полза и на пациентите, които вие изтъквате. А и точното прецизиране – виждам, че клатите глава невярващо, но повярвайте ми, нещо трябва да се прави. Не бива да се седи в ступор и бездействие, както беше последната година и половина. Системата се нуждае от реформи. Смятам, че поне с това сте съгласни и трябва да се направи поне опит за това и трябва да има подкрепа, защото се търсят добрите решения.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря Ви, г-жо Дариткова. От министерството? Заповядайте да допълните.
Д-р Бойко Пенков:
Уважаеми г-н Анастасов, подходът е абсолютно комплексен – това, което се залага не само с промените в закона за лечебните заведения, в Закона за здравното осигуряване. Предстоят промени, които ще предложа на вашето внимание, ако ги одобри министърът, в Закона за здравето.
Какво се цели? Този проблем трябва да бъде решен. Няма човек, няма семейство непострадало от мозъчно-съдова болест.
Първото нещо, което е задължително от гледна точка на общественото здраве е превенция – здрав начин на живот. Просто трябва да се работи в тази посока. И това ще се случи. След което, както каза и д-р Дариткова, основният пакет – покриване на 100%, премахването на финансовата бариера на хората до добро лечение, за да могат да си взимат лекарствата и да се контролира кръвното налягане. Това, парламентът гласувайки този закон, може да бъде факт съвсем скоро време – в смисъл 100% покритие на хората.
След това през Концепцията за развитие на спешна помощ и осигурените средства от Европейския съюз, създаването на центрове за борба с мозъчния инсулт. Това означава, че в България в смисъл условно имаме право на 3 златни часа. Или така трябва да бъдат разположени тези центрове из страната, че в рамките до третия час всеки човек, който има подобен проблем, да попадне при квалифицирани лекари в добре оборудван център, в който могат да се решат проблемите на исхемичните инсулти. В повечето страни те вече не са проблем. Човек не остава парализиран, а само след един час манипулации, на другия ден или на по-другия той отново е вече в нормално състояние.
Като говорим за възможността през този закон за мрежата от болнични лечебни заведения, ако човек получи подобен тип страдание, след това къде да продължи лечението си. Едната възможност е да продължи да се рехабилитира в болница за рехалбилитация, която е в тази мрежа и му се осигурява престоя.
И другото нещо, което пак през този закон са интегрираните центрове, за които д-р Дариткова спомена, където може да получи интегрирана услуга, включително и в дома си, когато отиде там.
Това е най-общо пътят на един човек, който би имал такъв проблем.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, д-р Пенков. Колеги? За реплика, заповядайте.
Георги Анастасов:
Аз не съм експерт, не съм лекар, нито съм медик.
Понеже чувам подхвърляния. Не е частен случай и не е само това заболяване. Много са от този вид заболяванията, за които се налагат такива грижи. Нямам намерение да се опитвам да ги търся кои са.
Въпросът е, че само принципно, от общите позиции, няма да можем да го решим. Трябва да има ясно разписани правила. За това лично съм помолил тези, които са при нас българските социалдемократи, експерти лекари да ни подготвят някакви текстове, които ще се опитам да внеса между първо и второ четене към вашите предложения, защото виждам, че има разбиране. Да се опитаме да наложим или поне да отворим дебат задължително след това да се намерят подобни хосписни заведения, такива каквито са частните. Защото, съгласете се всички, че е хубаво това, което казвате, вкъщи да дойдат, ама има хора, които денонощно имат нужда от медицинска помощ, т.е. те не са се излекували.
И за да не влизаме в частен разговор, т.е. само ние си говорим, аз прекратявам дискусията и ви казвам, че такова предложение ще направя, защото това засяга българите. В момента знаем, че здравеопазването не от година и половина, а от много години, тези промени, които се правят мисля, че не са най-добрите.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-н Анастасов. Колеги? Няма изказвания от други колеги.
Аз искам за моя яснота да попитам нещо. Аз не съм лекар, учител съм и нямам претенции, че материята ми е много добре позната.
Вие създавате една възможност с този законопроект за сдружаване на лечебни заведения с цел да се обхване целият цикъл от лечение. Дано правилно се изразявам? Тоест операциите на едно място, както са били досега, химиотерапията на друго, на трето – лечение, и т.н. Но това не е задължително. Нали така? Ние не задължаваме. Това е възможност. Само от сдружаване на лечебни заведения.
Д-р Бойко Пенков:
Има три възможности, които ще бъдат препоръчани от Националната комисия по изработване на здравна карта и една от тези възможности трябва да бъде възприета от лечебните заведения в областта, за да може да се гарантира комплексен подход. Защото по-нататък проблемът е, ако тези, които не го направят в интерес на хората, че няма да получат донорска помощ.
Предс. Бойка Маринска:
Тоест, вие създавате три възможности, а те задължително трябва да изберат една от тези три възможности, за да се завърши целият цикъл. (Да.) Благодаря. Разбрах.
Колеги, други въпроси, изказвания? Ако няма, преминаваме към гласуване. Искате думата ли? Две минути. Заповядайте.
Найден Москов: Обществен съвет
Аз искам да обърна внимание на две неща.
Първо, понеже аз съм инженер, а тук се касае за въпроси от здравеопазването, аз бих препоръчал, като съм съгласен с предложението на д-р Дариткова, за целесъобразно рационално разпределение на лечебните заведения на територията на България. Има прекалено голямо струпване в столицата и в големите градове. Има зони, в които просто липсват лечебни заведения и много трудно е да се следи за здравето на хората.
За това предлагам, ако нямате нищо против, да се възложи създаването (разработването) на една програма за оптимизиране разпределението на лечебните заведения на Техническия университет, който би свършил тази работа идеално, стига да му бъдат зададени от лекарите и от самите жители на съответните места условията, критериите и така наречената целева функция на тази програма. Тогава тя ще бъде изпълнена много добре от Техническия университет.
И нещо за възрастните хора, тъй като аз съм техен представител.
За възрастните хора не са подходящи пътеките. Понеже те имат по няколко заболявания, там е подходящо така нареченото диагностично свързано лечение.
Освен това ,подходящи са заведенията за долекуване, т.е. след лечебното заведение за довършване на лечението в диспансерни лечебни заведения и т.н.
И накрая, много е важно по отношение на обучението по медицина да се обучават така наречените „гериатри”, които сега не се обучават, доколкото знам. И във всеки диагностично-медицински център да има по един гериатър, който да се грижи за здравето на възрастните хора. Благодаря.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-н Москов. От министерството отношение искате ли да вземете? (Не.) Не е задължително. Благодаря.
Други от гостите ни желаят ли изказване? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 504-01-47, внесен от Министерски съвет на 09.06.2015 г.
Колеги, гласуваме. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Благодаря на гостите от министерството.
По втора точка - Предложение за произвеждане на национален референдум, № 501-00-2, внесено от Президента на Република България на 3 юни 2015 г.
По втора точка наши гости са г-жа Петя Тянкова, секретар по правни въпроси на Президента и г-жа Румяна Коларова, секретар по образование, наука и гражданско общество.
Г-жа Коларова, заповядайте.
Румяна Коларова:
Мотивите на Президента са публикувани. Той в обръщение към гражданите на Република България имаше възможности допълнително да аргументира своето предложение за произвеждане на национален референдум.
Това, което ще си позволя да направя, е първо да прочета въпросите. Те също са известни и да сложа няколко акценти върху мотивите, с които Президентът е подкрепил това свое предложение.
Трите въпроса са:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Последователно за всеки един от въпросите ще сложа акцент върху мотиви, с които Президентът е подкрепил това свое предложение. Мисля, че що се отнася до първия въпрос е редно да подчертаем, че виждането на президента е, че смесената избирателна система в различни варианти, в които тя е позната, може да съчетае предимствата на пропорционалната избирателна система и мажоритарния избор. Като Президентът изрично подчертава подкрепата си не само за многопартийността, но и за партийната система на България в ефективните модели, в които до този момент е функционирала.
Също така, когато става дума за първи въпрос, Президентът подчертава, че евентуално след провеждането на референдума законодателят ще има възможност, ползвайки, както експерти, така и в процес на активен дебат да потърси и намери конкретно законодателно решение, което съответно да бъде облечено и в политическа отговорност, но също така да има възможност и за вторични корекции и т.н.
Що се отнася до втория въпрос за задължителното гласуване от ключово значение е аргументът на Президента, че освен права като хора, имаме отговорности като членове на обществото и трябва да участваме във формирането на държавността. Това е фундаментално изискване на идеята за демокрацията, като република, не само като воля, но и като дело на хората.
Вторият аргумент е, че единствено гласувайки ние можем да защитим правата си. Ако не гласуваме, няма кой да защити нашите права.
Третият аргументи, който е силен и който е коментиран многократно в много държави по света, че в задължителното гласуване Президентът вижда един начин, вижда инструмент, с който може д се противодейства на порочни практики, като корпоративен, манипулиран и купен вот.
Що се отнася до третия въпрос на Президента, тук бих искала да поставя акцент върху това, че българските граждани са имали възможност да използват електронното гласуване, по-точно системата за обмен на информация по електронен път тогава, когато беше проведено преброяването и там видяхме, че повече от 3 милиона български граждани предпочетоха да се преброят по електронен път.
Едновременно с това, това са нови технологии, които вече са въведени на много места по света. Конституционният съд в свое решение посочва, че е възможно това да стане в съответствие с българската Конституция.
Електронното дистанционно гласуване ще даде възможност на българските граждани, независимо къде са, има се предвид не само зад граница, но знаете, че има мобилност на хора дори в рамките на територията на страната, да гласуват.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това са накратко мотивите на Президента. Президентът силно разчита на вашата подкрепа, за да може този референдум да бъде проведен.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-жо Коларова. Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте, г-н Анастасов.

Георги Анастасов:
Аз ще избегна техническият въпрос дали навреме е внесен или е закъсняло предложението или е трябвало по-късно да се внесе. Това е въпрос, който ще остава в зала да се коментира. Той е повече политически въпрос, отколкото човешки въпрос.
Аз ще се опитам, обаче, да представя през друга светлина искането за референдума. Той е по-простичък въпрос.
На първия въпрос за мажоритарните избори. Въобще дали трябва да има мажоритарни избори или не трябва да има мажоритарни избори в България? Дали трябва да остане пропорционална системата, или да бъде мажоритарна? И понеже влизаме в диалогов режим, веднага ще отговоря защо е това становище, което изказвам от името на всички български социалдемократи.
Ще ви дам един пример. Аз произхождам от социалдемократически род и моят дядо 1927 г. е бил народен представител, избиран мажоритарно от Бяла Слатинска околия до 1948 г., когато комунистите са го помолили да се разходи до Белене. Но той е лежал и в Гонда вода през 1942 г. 45 дни, независимо, че е бил народен представител, защото е водил протестна манифестация срещу мажоритарния елемент. На вас ви е известно, като човек, който се занимава с политика. Той е единственият мажоритарно избиран от нашата формация, а другите са били пропорционално. Тогава също е била смесена.
Защо мажоритарната система е опасна за България? Тя би била подходяща за традиционните демократически страни, въпреки че и там вече се говори за пропорционална система. Ще ви дам един пример. Франция. Не тези избори. Предидущите избори Националистическата партия на Люпен има над 20%. Не искам да влизам в детайли колко точно. Знаете ли колко народни представители има в 800 членния парламент? Нула, нито един, просто защото е мажоритарно, защото се избира измежду две. Защото на втория тур, когато има негласно съгласие, когато е десен срещу националиста, левите гласуват за десния и обратното. Това не е представителна демокрация. Това е едното.
Второто, така или иначе все още в България не е завършен демократичния процес. Така че по Конституция на нас ни се полага да сме демократична държава, свободни, все още не е свободна. Все още е принципът на емоцията. Ще ви дам един простичък пример. През 2009 г., когато имаше мажоритарен елемент в 31 района, във Видин мажоритарен кандидат беше проф. Гайдарски. При цялото ми уважение към дамата, която се кандидатира от ГЕРБ, не й помня името, за което моля да бъда извинен от нея, тя спечели пред проф. Гайдарски. След това се направи едно проучване с един простичък въпрос в същия този видински район. Кого от двамата познавате? И знаете ли какъв беше резултатът? Над 80% за проф. Гайдарски и останалите проценти за девойката и имаше няколко процента невалидни. Тоест, хората не гласуваха за човека, защото съгласете, че проф. Гайдарски и това момиче, което доколкото разбрах е била секретарка, или нещо аналогично, при цялото ви уважение към професиите, но не можем да ги сравняваме двамата. Именно за това е другият аргумент. Защото в България все още се гласува немажоритарно, а се гласува за политическата формация и за това кой в момента е на върха на славата.
Предс. Бойка Маринска:
Г-н Анастасов, моля формулирайте си въпросите. Не ни четете лекция.
Освен това, искам да ви обърна внимание, че ние не разглеждаме законопроект за промяна на Изборния кодекс, а разглеждаме предложение за референдум.
Георги Анастасов:
Аз не чета лекция. Но първият въпрос е свързан с мажоритарните вот и аз изказвам становище.
Предс. Бойка Маринска:
От името на всички социалдемократи може би можете да говорите, но от името на всички българи какво искат, това ще го видим след референдума.
Георги Анастасов:
Нека да си довърша изложението защо защитавам тезата защо ще гласувам против първата част на въпроса. Защото един от въпросите аз ще подкрепя. И понеже няма да мога, ще гласувам като цяло против. Но да си довърша изложението.
И третият, най-важният момент, така най-лесно ще бъдат манипулирани българските граждани. Защо? Защото само най-богатите ще могат да се включат и представители на най-богатите, с най-големите финансови възможности ще могат да бъдат в парламента. Защото изборите са огромно количество. В момента приравняваме мажоритарните с общинските избори, които са мажоритарните. И тогава ще бъде масово купуването на гласове, защото ние ще трябва да разделим България на 120, в случай, че бъдат приети 50 на 50. Тоест, мажоритарният елемент е изключително опасен за демокрацията в България, за представителната демокрация.
И по третия въпрос за електронното гласуване.
Кой може да забрани в моя дом да събера в деня на изборите 50 човека и те да гласуват под моята диктовка. Няма такъв метод. И кой може да забрани на работодателите в този ден да работят извънредно и да съберат работниците и да ги накарат насила да гласуват? Кой може да забрани в гетата кокорбашиите да ги викнат и да гласуват пред очите им.
Ето това е сериозният проблем. Разбирам, че българите в чужбина, които вече са над 2 милиона, имат правото на глас, но това е друга система, която трябва да се промени. Затова вторият въпрос неудовлетворява за референдума.
Що се касае за задължителното гласуване, аз с две ръце бих го подкрепил, не само защото съм гръцки зет, а защото по този начин наистина ще се намали купуването на гласовете и тогава, ако има задължително гласуване, можем да говорим за мажоритарен елемент.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-н Анастасов. Г-жа Дукова иска думата.
Снежана Дукова:
Г-жо Председател, колеги, аз нарочно не взимам реплика, г-н Анастасов, аз да не ми отговаряте. Не виждам смисъл в това.
Но, Вие сте позиционирани в ляво. Тезите, които ги изразявате тук, те са контрапункт на всичко това, което направи лявото. Мажоритарният елемент в миналите избори го въведе лявото. Провали се.
Преференциалният вот, който въведе лявото, провали се и иска да го промени.
Извинявайте много, но аз не разбирам кога сте истински и кога не сте. Легенди тук няма да разказваме. Аз взех думата, за да кажа само това, че политическа партия ГЕРБ и хората, които са тук и винаги са на комисия, ще подкрепят безусловно и въпросите и референдума, който наистина трябва да се проведе в България. Дали му е времето и кога му е времето не е същественият въпрос за днешното заседание на комисията. Същественият въпрос е, че е сложена на масата темата, принципът, кога да се проведе този референдум и той трябва да бъде проведен. Хората казват: Глас народен-глас Божи.
Ако сме закъснели, ние повече няма да закъсняваме. Пряката демокрация е точно това и ние все отнякъде трябва да я започнем. Защото, ако с обструкции непрекъснато вървим, защото ако искаме да се променят нещата и ако искаме хората с простички изречения да кажат – те са доста простички и доста смислени и няма да объркат никого, да кажат какво точно да се прави, за мен е безапелационно. Дори смятам, че не е необходимо да се дебатира друг текст.
В този смисъл аргументите и мотивите на Президента, те са доста подробни, аз няма в никакъв случай да се спирам на нито един от тях, защото съм ги чела, слушала съм ги и смятам, че разумният българин, не само, разумният депутат в 43-то Народно събрание не може да си позволи да не ги подкрепи. Ние ще гласуваме „за”.
Георги Анастасов:
Само едно изречение. (Само едно!) Добре, три изречения.
Отворете стенографските протоколи от 2009 г., когато се гласува законът за смесената мажоритарна система и пропорционална, ще видите, че има три гласа от Коалиция за България, които са гласували против. Единият глас е мой. Вторият е на Иглика Иванова. Това сме българските социалдемократи. Третият глас е на Николай Камов от политическо движение социалдемократи. Приключих.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря. Колеги, други изказвания? Ще дам думата на г-н Москов в рамките на две минути. Заповядайте.
Найден Москов:
Аз искам да изразя моето мнение и мнението на милионите пенсионери в България.
Този закон за референдума, който съществува сега, е неподходящ. Трябва да се направи нов закон за референдума, при който да бъдат намалени условията на входа и условията на изхода. Тоест, за какво се използва резултатът от референдума. И думата да бъде дадена на волята на суверена, без Народно събрание. Народното събрание само да одобри това, което народът е казал. Това е едно.
И второ, след като се направи нов закон за референдума в този смисъл, в който казвам, едва тогава да се пристъпи към изменение на Изборния кодекс. Защото много ни обвиняват, че ние сме си ги избрали тези народни представители. В момента България се управлява от едно 20% от избирателите. Така че никак не може да се обвинява народът. Имаме 65% негласували. Тогава да се измени избирателния закон. Този закон на Мая Манолова е неподходящ. Той е погрешен закон. Аз съм го казвал и в лицето на Мая Манолова.
И следващото нещо. Едва тогава да се пипа Конституцията. Конституцията сега не трябва да се пипа, както се говори напоследък, защото можем да получим много лош резултат.
По отношение на трите въпроса за референдума.
Първият въпрос за мажоритарния избор – такова нещо имаше. Казваше се мажоритарен елемент, но това е пълна заблуда. Този елемент не бива вече да се използва. Трябва да бъде системата 50 на 50.
Второ, задължителното гласуване. Задължителното гласуване противоречи на Хартата за правата на човека. Това е право, а не е задължение. И нашият избирател, българският ще му намери цаката, за да гласува, без да се брои гласът му за нещо. Тоест, ще зачертае бюлетината и толкова.
И накрая, за електронното гласуване. Господа, не забравяйте, че ние българите разполагаме с една много даровита млада смяна, така наречените „хакери”. Те могат да правят всичко. Щом на Пентагона объркаха работата!
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-н Москов. За ваше сведение да кажа, че между първо и второ четене в парламента е Законът за референдумите. В зала вече се гледа Законът за референдумите.
Заповядайте. Моля да се представите.
Станислав Косаков:
Аз съм от Гражданско сдружение „Защита на гражданите и държавата”.
Аз считам, че инициативата на Президента да внесе тези въпроси да се поставят на референдум е похвална за това, защото това е първият Президент, който използва това си право, за да инициира референдум.
Действителното българското изборно законодателство се нуждае от много радикална промяна. В този си вид Изборният кодекс не осигурява възможност в парламента да попадат професионалистите - хората, които могат да управляват България по най-добрия начин и след 25 години преход ние да не се намираме на дъното, да сме най-нещастната, най-бедната нация, която умира и т.н. – с-най голямата демографска криза.
Какво имам предвид? Имам предвид това, че промяната, която се предлага трябва много внимателно да се обмисли каква част от народните представители ще бъдат избирани мажоритарно. Защото преференциалното гласуване, което беше въведено, то дава възможност за мажоритарност, но в рамките на партиите. Отново партиите определят, примерно, листа от 20 човека, от които ти можеш да посочиш 20-тия на първо място. Но това е партиен подход.
Главният проблем на българското изборно законодателство е, че то е партизирано от а до я. И онова, което най-много вълнува гражданското общество, е свързано с осигуряване на възможност за равнопоставеност – да се осигури възможност чрез граждански листи в парламента да могат да попаднат и хора от интелектуалния, професионалния, експертния елит.
За мен е позитивно това, че се предлага мажоритарно гласуване затова, защото по този начин трябва да се съчетаят. Аз лично не възприемам 240 депутати да бъдат избирани мажоритарно. Това ще доведе до много порочна практика. Моят въпрос е как да се съчетаят предимствата на пропорционалното с мажоритарното гласуване. Мажоритарният избор вече опира до качества на кандидатите, а пропорционалният – до представителност. Да се осигури една по-голяма представителност в българския парламент, тъй като в момента парламентът е с 47%.
И конкретен въпрос. Как ще се преодолее чл. 42, който казва: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.”
Къде в Конституцията има текст, който дава възможност да се въведе въпрос за задължително гласуване.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-н Косаков.
Станислав Косаков:
И втори въпрос. Ако евентуално хората гласуват за задължително гласуване, ще се намали ли партийната субсидия, тъй като тогава милионите ще станат двойно повече, които отиват за партиите. Благодаря.
Предс. Бойка Маринска:
Г-н Косаков, още в самото начало казах, че ние не разглеждаме законопроект за промяна на Изборния кодекс.
Ние разглеждаме предложение на Президента за референдум. Вие залитате в друга тема.
Станислав Косаков:
Говоря в подкрепа на идеята за провеждане на референдум. Това ми е мисълта. Но по какъв начин? Конкретният ми въпрос е как ще с преодолее чл. 42? Как ще се въведе задължително гласуване?
Предс. Бойка Маринска:
Процедура – г-жа Дамянова.
Милена Дамянова:
Процедурата ми се препокрива с Вашата бележка, г-жо Председател.
Колеги, уважаеми гости, нека да спазваме дневния ред. Това, което разглеждаме днес, е предложението на Президента за произвеждане на референдум. Не коментираме дали трябва да има и колко да са избраните народни представители мажоритарно, дали трябва да има задължително гласуване или не. Тук коментираме трябва ли да бъде произведен референдум, за да питаме българските граждани.
Защото аз, за разлика от колегата от БСП-лява България, смятам, че живеем в демократично общество. Това коментираме. Българските граждани ще кажат какво е тяхното мнение, участвайки в референдума, по тези три въпроса. Дайте да не коментираме Изборния кодекс, Закона за референдуми и т.н. Така че моля ви да спазваме дневния ред.
Предс. Бойка Маринска:
Други изказвания? От Президентството искате ли да вземете отношение по някои от поставените теми. Заповядайте, г-жо Коларова.
Румяна Коларова:
Правото да избират е различно регламентираното гласуване. Аз не съм юрист, но много уважавани от мен юристи правят тази интерпретация на Конституцията. От тази гледна точка нека да се доверим на тях. Не знам дали вие сте юрист.
Що се отнася до електронното гласуване искам да кажа няколко неща, за да стане ясно, че съществуват процедури на дистанционно електронно гласуване, които дават възможност да се гарантира свободата на волята. Например, в Естония такова решение е възможността да се гласува в продължение на една седмица електронно. И ако някой ваш работодател ви е накарал в четвъртък или в петък да гласувате пред него на компютъра, вие в събота може да си отидете вкъщи и да смените своя вот, ако имате свободна воля. Дори в Естония е предвидено, че в деня на избора с бюлетината вие можете да отмените електронното си гласуване, ако то е било под принуда. От тази гледна точка всякакви варианти могат да се измислят срещу електронното гласуване. Но фактът, че ние всичко вече правим електронно, включително банкирането, мислите ли че хакерите не са много по-мотивирани да манипулират една банка. Обаче има защита. Както има хакери, така има и защита. Не искам да коментирам, че самият изборен процес е обект на хакерска атака, този който е класическият, също е обект на хакерска атака и българската държава устоява на това. Имайте доверие в институциите, когато става дума за такъв тип посегателство.
А що се отнася до комбинацията между мажоритарен и пропорционален елемент, имаме всякакви варианти. Имаме система, при която има мажоритарен изборен и едновременно с това 100% пропорционални резултати. Именно заради това Президентът е оставил този въпрос толкова широко формулиран, за да се даде възможност на народните представители да намерят отговорно експертно решение. Има много решения!
Благодаря за вниманието и за възможността да кажа тези неща.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-жо Коларова. Други изказвания. Заповядайте.
Йоана Минева: Сдружение „Прозорец към света”
От Обществения съвет към комисията.
Конкретно за електронното гласуване ми е въпросът, защото е формулиран „дистанционно електронно гласуване”. Обаче има пенсионери или хора с увреждания, които нямат достъп до компютър. Въпросът ми е от гледна точка на формулировката. Само дистанционно електронно ли ще включи конкретно на финала на формулировката или дистанционно и електронно може да бъде гласуването.
Румяна Коларова:
Така е формулировката. Ако става дума за възрастни хора, които се нуждаят от подпомагане, имайте предвид, че и в момента има възможност за асистиран вот, доколкото аз знам. Има и подвижна избирателна секция. Има много различни начини. Подвижната избирателна секция също е вариант, чрез който може на възрастните хора да им се гарантира правото. Има всякакви законодателни решения. Просто не искам да ги коментирам, защото това не е в предмета на предложението на Президента. Но има решения. Благодаря ви.
Предс. Бойка Маринска:
Благодаря, г-жо Коларова.
Вашият въпрос се съдържа във въпроса на Президента. Изчетете го внимателно: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно”…, което значи, че осигуряваме и другите възможности за гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване Предложение за произвеждане на национален референдум, № 501-00-2, внесено от Президента на Република България на 3 юни 2015 г.
Гласуваме колеги. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Няма.
И тъй като нямаме точка Разни, закривам заседанието на комисията.
Благодаря на представителите на Президентството.

Председател:

Бойка Маринска

Стенограф:

Д. Христова