Протокол от съвместно заседание на Комисията по взаимодействие с неправителсвените организации и жалбите на гражданите и Комисията по правни въпроси, проведено на 10 февруари 2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси

П Р О Т О К О Л № 2

Днес, 10.02.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват по т. 2-ра от дневния ред:

- Представители на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите;

- Представители на ОБществения съвет към КВНОЖГ : ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – заместник-педседател на Обществения съвет;

- Представители на Национална гражданска инициатива за тулкуване на Закона за нормативните актове: БОЙКО НИКИФОРОВ и АНТОН БОЯДЖИЕВ;

- Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“: ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ, ЦВЕТОМИР ТОДОРОВ, ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ И МИРОСЛАВ МИЧЕВ.

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието, при следния дневен ред:

1. …………………………………………………………………………

2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г.;
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.
Съвместно заседание с Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

3. ………………………………………………………………………….
4. ………………………………………………………………………….


…………………………………….


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:

Преминаваме към точка ВТОРА:
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г. и
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.

Както вече уточних, това е при условията на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси с Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Гости от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието неправителствените организации и жалбите на гражданите е г-жа Ива Таралежкова, заместник-председател на Обществения съвет.
Представители на Национална гражданска инициатива за тълкуване на Закона за нормативните актове – г-н Бойко Никифоров и г-н Антон Бояджиев.
Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” – г-н Велислав Величков, г-н Цветомир Тодоров, г-н Любомир Авджийски и г-н Мирослав Мичев.

Колеги, предлагам ви следния регламент на обсъждане. Запознати сме с аргументите и с преписките по двете граждански инициативи, но ви предлагам да дадем възможност на колегите, които са представители на Инициативния комитет да представят в рамките от 3 до 5 минути същината, проблемите и предложенията в инициативите. След това ви предлагам дебат и гласуване на проекти за решения.
По тази процедура имате ли становища?

Г-ЖА БОЙКА МАРИНСКА – председател на КВНОЖГ:
Предлагам след като изслушаме представителите на гражданските организации, които ще представят инициативите си, да дадем думата и на Ива Таралежкова, която е заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да представи становището на Обществения съвет.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-жо Председател.
Има ли възражения по това предложение?
Няма.
Давам думата на колегата Петър Славов:

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ – член на КПВ:
Благодаря, г-н Председател.
Като процедура, тъй като двете инициативи са доста различни по своята същност, предполагам, че ще трябва да има две отделни решения за тях. И понеже споменахте проекторешение, ако евентуално има нещо подготвено от сътрудниците на комисията, може да го погледнем в хода на дебата, за да сме запознати.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Не съм възлагал подготовката на служебен проект за решение.
По първата инициатива имаме по-подробно правно изследване, защото там въпросите бяха доста широко дефинирани и по тази причина колегите експерти бяха подготвили вътрешно становище, което завършваше с проект за решение.
Аз ви предлагам в рамките на дебата да правим предложения по отношение на евентуалните проекти за решения.
Но обсъждаме и двете инициативи едновременно или поредно?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Да обсъждаме двете инициативи поредно. Те са различни.


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Не са толкова различни.
Давам думата на г-н Бойко Никифоров да ни представи основните тези, предложения и искания в Гражданската инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове и други законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22.
Заповядайте.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ – Председател на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
Уважаеми дами и господа народни представители,
За мен е чест да ви представя исканията на Национална гражданска инициатива за тълкуване. Искам да направя една поправка на заглавието, посочено в дневния ред – „на основание чл. 51 от Закона за нормативните актове”. Ние няма да тълкуваме Закона за нормативните актове, а на основание чл. 51 от него искаме да бъде направено тълкуване на Закона за съдебната власт – на част от него, на някои елементарни норми от ГПК, елементарни норми от Наказателния кодекс.
Позволете ми да започна отзад напред, т.е. какво би се получили, ако нашите предложения бъдат приети.
Понастоящем състоянието на съдебната система на всички е известно, че е абсолютно незадоволително. Гражданите нямат абсолютно никакво доверие в нея. И това се дължи не на това, че се оказва някакъв политически натиск върху Висшия съдебен съвет, а се дължи на елементарни нарушения на длъжностните задължения в съдилищата и в прокуратурата. За това ние се насочихме към създаване условия в българските съдилища най-накрая да се появи значението на истината. Защото гражданите са недоволни от съдебната система не от друго, а от това, че те не получават правосъдие в съдилищата. Всевъзможни процесуални хватки, всевъзможни нарушения на процесуалните закони и в много случаи незачитане нормите на закона.
Ако нашите предложения бъдат приети, до голяма степен ще се възвърне доверието на гражданите в съдебната система. Ако не бъдат приети, ще остане това състояние, което е сега и с тенденции това състояние да се влошава.
Нашите предложения и нашите искания стъпват върху принципа, който е заложен в Закона за нормативните актове и който досега никъде в България не е прилаган, а това е, че нормативният акт, когато е непълен или неясен, чл. 51 е точно това, задължително тълкуване дава неговият създател. Тук вече влизаме в несъответствието на това, което става в България, а именно че върховните съдилища – Върховният касационен съд издава тълкувателни решения, но не само върху практиката, която трябва да уеднаквяват, а си позволяват да тълкуват и норми на закона.
За това ние се обръщаме към Народното събрание на основание на чл. 51 от Закона за нормативните актове и искаме тълкуването върху тези норми да бъде извършено, както е съгласно закона, от неговия създател – Народното събрание.
Основните неща, които сме заложили в нашата инициатива, са в четири насоки.
Първата насока е по отношение на служебните задължения на магистратите, тяхната дисциплинарна отговорност и тяхната несменяемост. В Закона за съдебната власт и в Конституцията е посочено, че магистратите стават несменяеми и те могат да бъдат сменени само – изброени са ред неща, и е посочено и „за неизпълнение на други служебни задължения”.
В Конституцията „тежко нарушение и несистемно изпълнение на служебните задължения”.
Но никъде, нито в Закона за съдебната власт не е посочено кои са тежките нарушения на служебните задължения. Това дава възможност на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет да отказват разглеждането на сигнали срещу магистрати. Защото те казват: Ние имаме много сигнали на граждани, които са подавани до Висшия съдебен съвет, подавани до Инспектората, в които директно, съвсем директно е записано, че примерно еди-кой си съдия е излъгал в мотивите на решението, става дума за много груби неща. Пише в мотивите, че има доказателства на еди-кой си лист, но като го отвориш решението, там тези неща ги няма. На такъв сигнал, подаден до Висшия съдебен съвет и до Инспектората се връща отговор, че сред качествата, които трябва да има магистрата, това качество не съществува по закон. Тоест, истината не се изисква.
За това ние искаме да бъде записано като тълкуване на Закона за съдебната власт, че „служебно задължение на магистратите е установяване на истината в делата, удовлетворяване на всички искания на страните и делата, целящи установяването на истината, постановяването на съдебните актове единствено и в съответствие с нормативната уредба и истината според доказателствата в делото.”
Тежко нарушение на служебното задължение е постановяване на съдебен акт в несъответствие с доказателствата по делото, отказ да бъде отменено влязло в сила съдебно решение, когато има съмнение, че делото е решено в несъответствие с истината, постановяване на съдебен акт по собствена теза на съда, без да е била дадена възможност на страните да я оборят, отказ да бъде извършена проверка относно истинността и верността на оспорени в производството писмени доказателства, отказ на прокурор да образува проверка по сигнал, без да потвърди всички твърдени в него обстоятелства, затаяване на истина или потвърждаване на неистина в обстоятелствената част на съдебен акт или протокол от съдебно заседание и отказ да даде възможност на страна по дело или неин представител да докаже теза, като недопусне направени от нея доказателствени искания.
Това са все груби нарушения – нарушения на процеса, които водят до подмяна на диспозитива на решението, т.е. то не е постановено в съответствие с истината и нормите на закона.
Ние мислим, че няма да има човек, който няма да подкрепи тези искания, тъй като, ако те не бъдат подкрепени, това означава ние да легитимираме съдилищата и прокуратурата да работят така, без да установяват истината да решават дела по техни тези, които въобще не са спорени в процеса.
Това е по отношение на първия аспект.
Вторият аспект по отношение на въвеждане на истината като принцип в решаването на делата и силата на съдебните решения.
В Гражданско-процесуалния кодекс е посочено, че нищожните решения могат да се отменят, без значение във времето.
Нашето желание е парламентът да направи тълкуване и да запише що е нищожно решение, защото в нито един закон и в нито един кодекс не е посочено какво е „нищожно решение”. И когато се подадат искания за отмяна на решения поради тяхната нищожност, съдиите сами решават дали решението е нищожно или не, без да има някакъв критерий, върху който те да стъпят и да кажат, че решението е нищожно.
Всичко това ви казвам от гледна точка на гражданите какво гражданите очакват. Гражданите искат да бъде ясен и точен законът, за да могат, когато погледнат закона да нямат нужда от юридическо образование и да знаят, че при един евентуален спор без значение на каква тема, те ще се обърнат към съда и ще получат правосъдие. Ще получават разрешаване на спора, съгласно закона и обстоятелствата такива, каквито са. По този начин те ще могат да си планират живота, ще могат да възпитават децата си, а не да ги учат на едни норми от закона, а когато излязат на улицата се сблъскват с нещо съвсем друго.
Благодарение на това, че българите не получават правосъдие, само през миналата година държавата са напуснали над 700 семейства.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря Ви.
Доста повече време дадохме за това изложение.
Ще поканя колегите от Инициативен комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” да представят предложенията си. Заповядайте, колеги.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: - председател на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“:
Уважаеми народни представители, благодарим ви за възможността да изложим нашите предложения пред двете комисии, които днес заседават съвместно – Комисията по правни въпроси и Комисията за взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” има 7 съвсем конкретни предложения, които касаят конституционни норми и които бяха на вниманието на народните представители в Конституционната комисия между първо и второ четене на промените в Конституцията, но по процедурни причини, а именно, че не попадат в обхвата на приетия на първо четене законопроект, с изключение на едно от тях – това за тайното гласуване, не бяха разгледани, поради което в момента всъщност сме в хипотезата на първоначално разглеждане на тези предложения.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” възникна като форма на използване на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от една неформална общност, каквато е инициатива „Правосъдие за всеки”, съществуваща от края на февруари миналата година.
Нашите предложения са работени дълго време с екип от юристи –конституционалисти и всъщност тяхната цел е постигането на дълбока смислена съдебна реформа, която да обхване всички структурни части на съдебната система, а не само една или две от тях. И веднага пояснявам какво имам предвид. И при трите промени в Конституцията, в които е променена Глава „Съдебна власт” народните представители от различни Народни събрания не се занимаваха с въпросите за структурата, функциите и правомощията на прокуратурата, т.е. избирателно една от частите на съдебната система не беше променяна. По-късно ще дам думата на моя колега Любомир Авджийски, който ще представи тази част.
Над 50 души учредители учредиха в Пловдив Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” на 6 септември 2015 г. и проведохме информационна кампания в 7 града в страната по апелативни райони плюс още големи окръжни града, срещи с общественици, магистрати, хора интересуващи се пряко от материята, събрахме около 5 хиляди подписа, които минаха по съответния ред на проверка и сега се радваме, че предложенията са вече на вашето внимание.
Най-общо казано, едно от тях бе частично изпълнена с гласуването на конституционния законопроект, именно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии: съдийска и прокурорска, като остана висяща тази част от нашето предложение, че предложения за председатели на върховните съдилища да могат да правят само хора от съдийската колегия, само членове на съдийската колегия и съответно за главен прокурор само членове на прокурорската колегия, за да няма взаимна намеса в този кадрови избор, което за нас е особено важно, особено що се касае до председателите на върховни съдилища.
Другите неща, които предлагаме, са намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и втората част беше изпълнена с конституционните промени – избор с квалифицирано мнозинство от общия брой на народните представители. Считаме, че съставът от 11 души в пленарния състав на Висшия съдебен съвет на практика половината избираем пленарен състав, де факто няма контролираща функция на парламентарната власт, по-скоро на политическата система спрямо Висшия съдебен съвет, а се формира почти управляващо мнозинство. Когато 11 от 22 е парламентарната квота, всъщност излиза, че парламентът де факто управлява съдебната система. Той има почти мнозинство и само за сравнение ще посоча, че няма нито една страна в Европа, в която да има такъв процент на парламентаристите във Висшия съдебен съвет, в нито една. В Румънския съдебен съвет има двама парламентаристи от 16. А има висши съдебни съвети, в които няма въобще парламентарна квота. Всъщност само в четири от страните на Европейския съюз има парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. И както се видя през годините, точно по линия на парламентарната квота, която е доста безименна в момента, в който бъде избрана, но и доста безотчетна, се генерират някои от най-големите скандали във всички състави на Висшия съдебен съвет. И нито един досега парламент не е използвал правомощието си да предложи образуване на дисциплинарни производства срещу членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Ние бяхме свидетели в предишен Висш съдебен съвет – то не бяха черни, то не бяха бели, то не бяха „покривки“, но ние не видяхме парламентът да се опита да проконтролира членовете си от парламентарната квота. Всъщност нашето наблюдение е, че във всички Висши съдебни съвети в момента, в който бъдат избрани членовете на парламентарната квота, стават зависими от всички други, но не и от парламента. Всъщност това са най-независимите, обаче, от лошия прочит на нещата, членове на Висшия съдебен съвет.
Другото наше предложение е за намаляване на мандатите. Това, което се съдържаше в първия законопроект, така наречения преди историческия компромис – основният законопроект, намаляване мандата на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години. Ние предлагаме намаляване на мандата от 5 на 3 години, без право на повторно избиране. И веднага обясняваме защо. Целта на законодателя не трябва да е създаване на съдебна бюрокрация на хора, откъснати от съдебната система, които оттук нататък работят само за заплатите и влиянието си и въобще нямат идея какво става в Генерал Тошево, Враца или Варна. Защото хора, които явно нямат намерение никога да се връщат в съдебната система, а да се пенсионират във Висшия съдебен съвет или след това да минат в Инспектората към него, защото пътят им така е построен. Тези хора се откъсват от проблемите. Те се откъсват дори от колегите си и в крайна сметка произвеждаме вместо управленски и кадрови орган на съдебната власт, произвеждаме несменяема съдебна администрация и бюрокрация. Трябва да има по-голяма ротация и повече магистрати да имат възможността да минат през съставите на Висшия съдебен съвет. И тогава ще има по-голяма отчетност, контрол и дори самоконтрол на хората от висшия съдебен съвет, защото после знае, че се връща там откъдето е дошъл. А това е много добър мотив да работи малко по-добре и отговорно.
Намаляване мандата на главния прокурор от 7 на 5 години. Естествено това може да бъде обвързано по ваша преценка и с мандата на другите двама големи в съдебната власт – председателите на върховните съдилища, но считаме, че важи особено за главния прокурор, защото 7 години един уреден в зората на демокрацията и в Конституцията мандат може да е гарантирал независимост на първите главни прокурори, но в момента гарантира единствено безотчетност, безконтролност, а така и всеовластяване. Когато 7 години не подлежиш на отчет и на контрол, защото главният прокурор не подлежи по никакъв начин на отчет и на контрол, дали действаш или бездействаш Висшият съдебен съвет няма никаква възможност да реагира на твоето действие.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Ще Ви помоля да се ориентирате към заключение.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Ние не сме по-дъги от колегите преди нас. Имаме 7 предложения.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Колегата надхвърли 10-те минути и Вие надхвърляте 10 минути.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Не съм. Аз си засичам часовника и приключвам с мандата на главния прокурор само с една хипотеза. Представете си хипотезата на бездействащ главен прокурор в третата година. Какво правим до седмата? Държавата остава без държавна наказателна политика, защото главният прокурор бездейства.
Изменение на чл. 120 от Конституцията, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове. Всеки гражданин в най-голяма степен бива увреждан чрез проявата на властнически правомощия. Когато чрез административен акт се регулират и нарушават права ,законни права и интереси на гражданите, дали е за 5 лв., за 100 лв. или за нещо друго няма никакво значение. Всеки гражданин трябва да има възможност по линия на съдебния контрол да обжалва този съдебен акт, а не Конституцията да се явява подзаконов нормативен акт и всеки закон да може да го заобиколи, като изключва от обжалване на определени категории съдебни актове.
Благодаря от мен.
Колегата Авджийски накратко за прокуратурата.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Няма да дам думата на колегата Авджийски.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Господин Председател, извинявайте, ние един път сме тук на комисия за 10 месеца. Дали сме си труда да обиколим 7 града в страната и да съберем 5 хиляди подписа и моля народните представители да уважат този истински граждански труд. Защото само до днес във вашите пощи има до 3 хиляди писма на граждани в подкрепа на тези предложения.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Именно. Оценяваме вашия труд. Изчели сме всички брошури, които вие досега бяхте внасяли и разпространявали сред народните представители. Запознали сме се с предложенията. Голяма част от тях сме ги дебатирали и в рамките, както и Вие казахте, във Временната конституционна комисия.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Не, там не подлежаха на дебат. Вие ги изключихте от процедурата.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Като ценим Вашето изложение, нека не влизаме на ниво представяне. Тепърва колегите ще поставят въпроси и ще изразяват мнение, да не злоупотребяваме с времето.
Давам думата на г-н Авджийски за 1 минута за нещо повече и по-различно от това, което каза колегата за прокуратурата.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ – член на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“:
Няма нужда за 1 минута. Става въпрос за промени в Конституцията, за главния прокурор, за антикорупционна дирекция, така че за 1 минута няма как да стане.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Ние четем. Благодаря Ви.
Има думата колегата от Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите:
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги,
Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, който е създаден следствие на Правилника за организацията и дейността на народното събрание разгледа и двете граждански инициативи на свои заседания.
Първата гражданска инициатива беше разгледана на заседание на Обществения съвет на 25 юни миналата година. И тогава Общественият съвет беше препоръчал на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа тази инициативи.
По отношение на втората инициатива сме написали по-подробно становище. В последвалата дискусия, която се проведе на 28 януари, членовете на Обществения съвет изразиха становище, че подкрепят направените предложения от Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, които са изключително важни, навременни и актуални в светлината на обсъжданата съдебна реформа и за това предлагат те да бъдат разгледани по същество от Комисията на нейно заседание.
Освен това, предлагаме членове на комисията, както и на правната комисия да поставят на обсъждане предложението в пленарна зала. Препоръчва се внасянето на предложения за промени в Конституцията.
След проведеното гласуване Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 12 гласа „за”, 0 гласа „против” и нула „въздържали се” предлага Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа направеното предложение по същество.
Искам само да напомня, че и двете инициативи са в изпълнение на Закона за прякото участие гражданите в държавната власт и местното самоуправление и според чл. 52 органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници и в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
Освен това, органите са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.
Просто напомням, че има срокове в закона и много се надявам поредното становище на Обществения съвет да не остане като капка в морето. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-жо Таралежкова за представянето на становището на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания, позиции.
Г-н Славов по процедура. И след това г-н Попов за изказване.

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ – член на КПВ:
Г-н Председател, аз по процедура искам да попитам горе-долу как ще процедираме. Първите две граждански инициативи, в които участвах в разглеждането в правна комисия, моя спомен е от подобния ред, в който разгледахме предложението от референдума, тъй като то мина по същия законов ред, тогава изготвихме един проект за решение, който най-общо казва, че Народното събрание подкрепя, тогава беше за дистанционното електронно гласуване, и се ангажира с конкретни стъпки и евентуално мерки, които да се предприемат.
Тук по същия начин ли ще процедираме, т.е. за всяка инициатива ще кажем принципно подкрепя Народното събрание да се отвори Конституцията, да се направят съответните законодателни предложения и т.н., включително да се коригират слабостите от последните промени, сочени в последния доклад на Европейската комисия и след това ще се даде срок за събиране на 60 подписа, за да се направи съответната инициатива, подготви законопроект и т.н. Или има някакъв друг начин, който си го представяте, да процедирате.
Това ми е въпросът, за да мога да се ориентирам и вече какво да предлагам по същество.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
За втори път го повдигаме този въпрос. Аз го поставих още първоначално, точно за да може всички заедно да се ориентираме по процедурата. По тази причина ви предлагам следното становище.
Чрез подписката се предлага даване на задължително тълкуване. Това е по първата подписка.
Гражданската инициатива по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление може да се възприеме като разновидност на колективната петиция.
С подписките и петициите се сезира определен държавен орган с определени искания, които обобщават и изразяват мнението на гражданите, пренасяйки го по публичен начин до определен държавен или местен орган. Тоест, те имат предимно информативен и консултативен характер и нямат същите преки правни последици, като референдумите и общото събрание на населението.
Тоест оттук искам да разграничим двете хипотези: така, както действахме при резултата от референдума в част от случаите, в които референдумът е задължителен за нас, и да го отличим от другата хипотеза, когато са граждански инициативи.
Органът, който е сезиран, трябва да ги разгледа и заеме конкретна позиция по предложения проблем, но не е длъжен да удовлетвори искането, като приеме съответен правен акт.
Гражданската инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е от формите на така наречената „демокрация на участието”, резултатите от които не пораждат преки правни последици.
Подписката следва да се разглежда като предложение за промени, но не и като законопроект, защото в Конституцията изчерпателно са посочени субектите с право на законодателна инициатива: Министерски съвет и всеки народен представител. Гражданската инициатива не следва да бъде приравнявана на законодателна народна инициатива, тъй като това би противоречало на закона, според който чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложение до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Това е чл. 44, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
При това положение, колеги, аз ви предлагам следното. Нека да протече обсъждането. Съжалявам, че трябва да се произнеса и по същество, което избягвам да направя.
В първия случай имаме проблематика, която е изцяло установена в закона. Не може с инициатива да правим задължителни тълкувания на закони, които се прилагат по този начин около 150 години сигурно.
Във втория случай имаме 7 или 8 въпроса, които 4 или 5 сме ги решили изцяло положително в предходния случай, когато сме обсъждали промените в Конституцията и сме имали дебат, който не е довел до законодателна промяна в 3 или 4 от тези случаи.
Но при положение, че има законодателна инициатива за тези промени, каквото и решение да вземем, би следвало, ако има народни представители, които искат да направят съответната инициатива, да я направят по съответния начин. Ако ще се променя Конституцията ,да съберат изискуемия брой от вносители, за да се направи предложение за изменение в Конституцията. Ако е за изменение в нормативен акт, съответно да се следва процедурата такава, каквато е в конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако ме питате аз какво ще предложа и за двете инициативи, г-н Славов, аз ще предложа да приемем повдигнатите въпроси и в двете инициативи за сведение и с адресиране към народни представители в случай, че народен представител прецени да внесе конкретен законопроект, да стори това.
Смятам, че това е, изследвайки назад други парламенти, парламентарната традиция в рамките на обсъждане на подписка на гражданска инициатива, което можем да направим.
В този смисъл директно казвам и на Обществения съвет, че не подкрепям предложенията така, както Общественият съвет се опита да ги дефинира като проект за решение.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Г-н Председател, ние можем ли да се изкажем по този процедурен въпрос.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Заповядайте.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Тъй като казахте, че по-скоро е различна хипотезата от тази с референдума, при хипотезата на референдум, когато са под 400 000 не е задължително за Народното събрание да вземе конкретното решение. Напротив, хипотезата е една и съща с именно този референдум, при който нямаше 400 000, именно защото съобразно чл. 52 от същият закон органът, т.е. Народното събрание следва да разгледат в срок предложенията и да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение.
Тук малката разлика с това, което Вие казахте, е, че не е позиция, а е решение. Тоест, същото като при референдума.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Точно, решение ще вземем.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Моля Вас и народните представители тук, взимайки на сериозно нашите предложения да вървим към решение за предлагане именно на Народното събрание, разбира се, чрез г-жа Цецка Цачева, да докладва седемте предложения за нашата инициатива и да има проекторешение цялото Народно събрание да подкрепи инициативата или съответно да не я подкрепи.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Вие чели ли сте решението по референдума. Някой от вас ми беше написал и тогава проект за решение, но в крайна сметка прочетохте ли какво е решението по референдума.
Категорично възразявам, пак казвам, срещу сливането на двата института – чл. 52 не изравнява двата института и няма смисъл да ви чета отново всичко, което прочетох и което е и правно-теоретично, но и практическа постановка по конкретния казус. Да ние се произнасяме с решението и решението, което аз бих предложил, ще бъде в този смисъл.
Приема за сведение. Препоръчва на народните представители, които желаят да внесат законопроекти със съответното съдържание. Абсолютно същия случай както за електронното гласуване, като говорим за технология на решението, по отношение на референдума за електронното гласуване. Приема резултата, за който е уведомен от Централната избирателна комисия и възлага на Комисията по правни въпроси да разгледа всички висящи и тези, които ще постъпят законопроекти, защото има законопроекти за електронното гласуване, но и някой от народните представители, който иска, също може да внесе законопроект, който развива да кажем друг модел на електронното гласуване.
Заповядайте.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Искам да обърна внимание на една малка подробност в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, че там става дума, че органът, към който е подадено предложението, се произнася. Органът е Народното събрание.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
А ние какво правим в момента?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Вие сте комисиите, а не Народното събрание.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Точно такъв доклад ще постъпи.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Текстът на закона определя Народното събрание да се произнесе. То може да го направи само чрез гласуване в пленарна зала.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Уважаеми Господине, защо правим това заседание?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Защото редът да се приемат тълкувания на закони трябва да мине по същия ред, по който е приет законът.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
А какво правим в момента?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Той минава от тук, но не спира до тук. Той трябва да стигне до гласуване в пленарна зала.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Разбира се, че не спира до тук. Иначе това щеше да е свободен дебат в някоя от големите зали, както „Правосъдие за всеки” досега си правиха такива обсъждания. За какво го правим това обсъждане в рамките на Комисията по правни въпроси. Нали да вземем проект за решение и целият този дебат е в този смисъл.
Съжалявам, но няма да допусна, Вие сте изложили правното си виждане да кажем за нищожните решения, което аз въобще не мога да подкрепя. Но не може в рамките на този дебат да се обучаваме. Не може! Излагаме позиции.
Колегите, по процедура, които отвориха дебата, ако искат да вземат становище, имат възможност. Ако ще повтаряте съдържанието на чл. 52, няма да ви дам думата.
Заповядайте.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Само фактологично, господин председател. Пет от седемте ни предложения въобще не са гласувани в пленарна зала и не са приети. Въобще. Не са и обсъждани по същество, тъй като бяха отклонени по процедура. Частично са приети предложенията по 5 и 6 точки. Така че това, което казахте, че 4 от 7 са приети, фактологически е абсолютно невярно. За това нека народните представители да разглеждат всичките предложения в цялост.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Народните представители могат да четат и са ги прочели.
Мога да отворя спор по това кое от вашите предложения как и къде е било обсъдено и докъде е стигнало. Но това надали ще помогне на дебата. Вие смятате, че има ваши предложения, които още не са получили законодателно развитие. Те имат законодателно развитие, защото по стенограмите ще извадим много становища, които са били изложени на заседанията на Временната комисия. Други в пленарна зала са били коментирани.
Да закривам ли дебата по процедура и г-н Попов да има възможност да се изкаже. (Да.)
Г-н Попов, заповядайте.

Г-Н ФИЛИП ПОПОВ – член на КПВ:
Аз вече се чудя дали изобщо да взимам думата след този дебат.
Аз искам да поздравя инициативните комитети за тяхната работа. Но, разглеждайки по същество предложенията, говоря за първите, мисля, че голяма част от тях на практика преповтарят вече заложени в нашето законодателство норми.
По отношение на делата да се решават в съответствие с истината. Записано е в нашата Конституция, че магистратите и в чл. 14 от Закона за съдебната власт, решават делата в съответствие с обективната истина, събраните по делото доказателства и вътрешното си убеждение. Дори е по-разширено, от така предложеното.
По отношение на това да има възможност за възобновяване на делата, то и сега има, да речем в ГПК, чл. 304 и надолу отмяна на влезли в сила решения тогава, когато са постановени и е извършен някакъв състав на престъпление. Ако това се докаже, разбира се.
Постановената тълкувателна…. да влезе в сила съгласно разпоредбата на Закона за нормативните актове и да е от датата на съответния акт и то от Народното събрание, тук дори се чудя как да го коментирам. Тук говорим за обратна сила на тия тълкувателни решения. Изобщо изключвам от спектъра възможността за смесването на съдебна и законодателна власт.
По отношение на нищожността на решенията. Там също съм доста учуден, защото има и богата съдебна практика и по отношение на нищожността на решенията. Тоест, нищо ново не виждам.
По-скоро може би очертаване на някакви проблеми, които възникват в съдебния процес, но тези проблеми, така очертани, те на практика са решени във вече действащите ни закони и в Конституцията.
Тоест , не виждам предложения за възможност за разрешаване на така очертаните проблеми.
По другото предложение няма да коментирам. Аз лично не виждам възможност дори и за народните представители на база на този материал да вземат някаква законодателна инициатива.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Попов.
Г-н Нотев.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ – член на КПВ:
Ще бъдат съвсем кратък. В имената, които са положили подписите си под предложението виждам имена на уважавани хора, които не бих подминал с лека ръка. Вероятно има известно разминаване, свързано с периода на подготовка на тези предложения и обстоятелството, че междувременно настъпиха тези конституционни промени, които са отговори на част от въпросите, които са предмет на предложението за преуреждане на тези отношения.
Аз бих казал, например, че въпросът за парламентарната квота във Висшия съдебен съвет беше предмет на предложение от страна н партия Атака и то в най-радикалния му вид – просто да няма парламентарна квота. Да има само професионални квоти. Това някак си не стана популярно, не стана известно. Но така или иначе, обаче, говорим за минал етап, за приети промени в Конституцията в определен вид.
За това с оглед на направеното изявление и казаното от Председателя на Комисията, ние сме на един етап от движението на тези два документа. Безусловно те ще продължат своя живот и ще влязат за обсъждане, ще станат достояние в пленарна зала, ще бъдат достояние на всеки един народен представител, и ако някой намери рационално зърно и намери процедура, по която да застане зад тях, аз мисля, че това може да стане. Лично за мен някои от нещата представляват интерес и провокация за преразглеждането им и съответно за уреждането им на друго ниво във връзка със законите, които предстоят да доразвият идеите, които бяха заложени с промените в Конституцията.
Някои от въпросите обсъждахме преди по-малко от час с Министъра на правосъдието. И аз мисля, че има върху какво да се поработи. Няма място за конфронтация. За уважение е това, което вие ни предлагате, още повече, че някои от тези идеи, както казах, аз лично споделям, само че за съжаление ние не можахме да ги доведем до край. Може би в това е и нашият шанс на някои от парламентарните групи да направим процедура по преразглеждане на вече взети решения, стига това да се окаже възможно.
За това аз предлагам да гласуваме тези два документа и наистина да внесем спокойствие в атмосферата в залата. Имаме два смислени документа. Поставя се „пръстът в раната”. Действително не можем да подминем с лека ръка проблемите, които са посочени тук, които будят недоверието, които будят лошата оценка за състоянието на съдебната система.
Това е моето предложение – да прекратим обсъждането и да гласуваме.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Нотев.
Предлагате и процедура по прекратяване на дебата.
Заповядайте, г-н Иванов.

Г-Н СВИЛЕН ИВАНОВ – член на КПВ:
Уважаеми дами и господа, скъпи гости, забелязах от възраженията на инициативните комитети, че доста са чели чл. 52. Препоръчвам да прочетат и чл. 49, ал. 2 и следващия път документите, които внасят, да са перфектни, тъй като говорим за доста сериозни неща и доста сериозни промени в цялата съдебна система. Поне документите да са абсолютно изрядни.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
Господин Славов.



Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Благодаря, г-н Председател.
По същество съвсем кратко ще се изкажа.
Поздравявам и двата инициативни комитета за усилията, които са положили, за труда, който е положен, за да се съберат тези подписи в подкрепа на техните предложения.
По отношение на първата подписка ми се струва, че повечето предложения, които се съдържат в нея, всъщност не изискват тълкуване, а искат директно изменение на съответните закони. Аз лично бих им препоръчал по този път да помислят и може би по конкретни текстове, изпратени до правна комисия, вече ще можем да ги коментираме и ако даден народен представител ги припознае може да ги внесе като конкретна законодателна инициатива.
Що се касае до втората подписка на инициативата „Правосъдие за всеки” ми се струва, че наистина трябва да помислим дали не ни се дава възможност на база на техните предложения и на много от нещата, които третират и отчетността на прокуратурата и доста неслучили се реформи по начина, по който бяха замислени във Висшия съдебен съвет с последните промени в Конституцията, отново да преразгледаме тези пропуски и да ги коригираме. Личното ми убеждение е, като тук ще вляза в известно разминаване с позицията на Председателя на комисията, че наистина е редно в решението, което ще приемем днес, да препоръчаме на Народното събрание, когато гласуваме в зала, или принципно да подкрепи или да не подкрепи така направените предложения.
И специално направих справка с решението, което сме приели за електронното гласуване, там казваме така:
„Народното събрание реши: подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите” и т.н.
Тоест, има една принципна позиция за подкрепа на Народното събрание, която очевидно след това ще бъде последвана от законодателни изменения в Изборния кодекс, по които много от нас работят в момента.
Моето разбиране и смисълът на това решение е всъщност да се види каква подкрепа то получава в зала, особено що се касае до промените в Конституцията, тъй като очевидно те не могат да бъдат предложени само от един народен представител, а са нужни доста повече въобще да стартира законодателната инициатива, а пък, за да мине тя и да бъде подкрепена знаем какво мнозинство е изискуемо. Така че това за мен би бил един предварителен тест дали подобни предложения въобще биха получили подкрепа в зала.
И това, с което завършвам, тъй като виждам, че може би има несъгласие с тази моя теза, но като колегиален юридически съвет към представителите на инициативата, може би, ако Народното събрание не подкрепи техните предложения и никой не се ангажира или по-скоро 60 народни представители не се ангажират със законодателна инициатива, е хубаво да поговорят и с президента, който също има законодателна инициатива и може би ще е на друго мнение.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Нека да уточним, г-н Славов.
Правите го като предложение за проект на решение? Така ли да го разбирам?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
В първата част - да. Подкрепя по принцип седемте формулирани предложения на гражданска инициатива.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Това само за едната инициатива ли е или и за двете инициативи?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Това е по отношение на втората инициатива.
По отношение на първата казах, че е по-добре да се помисли за конкретни законодателни изменения, а не търсене на тълкуване на съществуващи норми.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Г-н Делчев и след това г-н Митев.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ – член на КПВ:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз искам да поздравя двете граждански инициативи, че търсят това, което голяма част от българското общество търси – по-справедлив и по-ефективен съдебен процес, по-добре подредена съдебна система.
Мисля, че не е лошо, а това е и доколкото съм чувал и искане на самите граждански инициативи, може би да се опитаме да проведем някаква дискусия по част от тези предложения по същество. И докато първата инициатива са по-общи и малко по-трудно ще можем да проведем дискусия, макар че аз имам две конкретни питания.
Едното е по отношение, ако правилно го разбирам, съдиите и прокурорите да станат длъжностни лица. Защо смятат, че в момента не са длъжностни лица, тъй като аз смятам, че те са длъжностни лица.
И второто е за изискването за доказване на интерес при водене на съдебните искове да отпадне. Това, лично според мен, би довело до по-голям хаос отколкото е в момента, тъй като точно изискването за правен интерес води до все пак някаква ефективност на съдебния процес и до това, че в съдебната зала присъстват лица, които имат конкретен интерес от процеса, а не създават напразни на халос принципни съдебни процеси, които да решават принципни въпроси, което значително би затормозило и не би отговорило на функцията на съда.
Това е по първата инициатива.
По втората всъщност всички предложения, които касаят Висшия съдебен съвет ние от Реформаторския блок до голяма степен сме ги подкрепили. Аз имах шанс да говоря и когато министър Захариева беше тук. Позицията на Реформаторския блок по отношение на Висшия съдебен съвет е ясна. Аз не съжалявам, че не беше прието намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет, тъй като между нас с депутатите от ГЕРБ очевидно за втори път се видя, че и този Висш съдебен съвет е изгубил доверието си прекалено рано. Явно 5 години са много за него.
Аз искам да задам два въпроса по отношение на другите две предложения.
Предвижда се намаляване на мандата на Главния прокурор от 7 на 5 години. Но тъй като и Конституцията, и Законът за съдебната власт разглеждат главния прокурор в пакет с другите двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, чудя се защо само за главния прокурор е предвидено това намаляване на мандата. Колегите ще отговорят.
И вторият ми въпрос е по отношение на отмяната на методическото ръководство. Тук какво точно се има предвид? Дали не се има предвид това доколко главният прокурор може да се намесва в дейността на прокурорите надолу – на нисшестоящите прокурори и това методическо ръководство ли е или по-друг въпрос. Защото методическото ръководство смея да твърдя, че може да се изразява в издаване на методически указания веднъж годишно. Това искам да си изясня за себе си, защото, ако ще се дебатират тези въпроси в бъдеще, е добре да имаме и вашата позиция.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Тъй като колегата постави въпроси, на които знае отговорите, заповядайте все пак да отговорите.
Преди това г-н Попов.

Г-Н ФИЛИП ПОПОВ:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на проекта на решение, процедура взимам, аз подкрепям предложението на председателя на комисията и ще се обоснова защо. Защото предложеното от колегата Славов на практика поставя в едно доста по-неблагоприятно положение първата инициатива. Самият той спомена, че в тази инициатива няма конкретни текстове, а по-скоро препоръки. И на практика какво, ние ще приемем решение, че подкрепяме декларацията на инициативния комитет че има проблеми в съдебната власт. Нещо такова ми звучи.
За това, за да не затваряме вратата и пред първата инициатива, мисля, че по-резонно е предложението на председателя и аз го подкрепям в тази част.
Понеже трябва да тръгвам, просто исках да заявя и как ще гласувам – подкрепям предложението на председателя.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
Колега Митев, заповядайте.

Г-Н ХРИСТИАН МИТЕВ – член на КПВ:
Моето е чиста процедура и тя до голяма степен се препокрива с това, което чухме от колегата Попов. Аз смятам, че трябва да имаме действително единен подход. Не можем с един модел да взимаме решение по отношение на едната инициатива, а съвсем друг модел по отношение на другата инициатива. В тази връзка аз подкрепям това, което Вие предлагате, още повече, че до голяма степен това, което се предлага и в двете инициативи много наподобява на правото, което имат гражданите да правят предложения до органите, които имат законодателни инициатива. Оттам нататък всеки от тези органи преценява дали ще реализира това свое право или не.
Това е, което исках да кажа, чисто процедурно.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Митев. Ще дам възможност колегите да отговорят.
В този ред на мисли, аз се заявявам за изказване, когато колегите изчерпат въпросите и изказванията си.
Заповядайте.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Наставническият тон и тонът, който показва досада, показва, че част от вас не знаят за какво са тук или за какво са в Народното събрание и не знаят от кого са избрани. Така че моля този тон да приключи.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Вие обмислете Вашия тон.


Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Не ме прекъсвайте. (Така ли?) Да. Ако обичате.
Ако не, кажете ни искате ли по същество да дискутираме нашите предложения като предложения на 5 хиляди граждани. По същество означава да ни оставите да изложим нашите аргументи, да ни задавате въпроси, вие да изложите вашите аргументи, с които искате да уважите нашие предложения или не желаете, за да знаем дали да останем или да отидем да вършим работа, която наистина едни хора на по 40-50 години имат за вършене.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Обръщам ви внимание, че Вашият тон е абсолютно неуместен. За такъв тон и в тази ситуация би следвало да ви изведем с охрана.
Интерпретацията в такъв порядък, пак казвам, е абсолютно неуместна. Виждате, че дори вносители народни представители спазват правилника и дисциплината при провеждане на заседание. Това че Вие не познавате правилника и сме ви наредили там, където обикновено изслушваме всички вносители – Министерски съвет, и народни представители, не би трябвало да ви заблуждава, че това ще бъде един театър, в който ние ще бъдем вашите статисти. Ние следваме една процедура и по тази процедура се опитваме да стигнем до най-вярното решение. Като юристи, защото претендирате за това си качество, би следвало да отличите, че дебатираме и спорим във времето, в което членовете на комисиите спорят, във времето, в което тече дебата за народните представители. Това че аз си позволявам свободата да ви давам едва ли не диалогов режим, извинявайте, но злоупотребявате в момента точно с процедурната възможност да се изявите по най-добрия начин.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Изискваме само сериозно отношение. Нищо неуважително не сме казали към Вас.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Абсолютно не уважително и продължавате в този тон. Продължавате в този тон и най-настоятелно Ви каня да преустановите това.
Дадох ви възможност да отговаряте на въпроси. Не искам аз да отговарям вместо вас. Защото и питащият г-н Делчев много добре знае и Вие много добре знаете, че в тази част и по тези искания и вие и ние имахме абсолютна хармония. Ние сме подкрепили тези текстове в дебатите, които бяха по законопроекта за изменение на Конституцията. Подкрепили сме ги! Ако искате да обърнем дебата по друг начин, и аз за това, ако може би към някои малко несправедливо реагирах, беше към представителя на Обществения съвет, защото Общественият съвет, но те не са длъжни да използват правно прецизни понятия, защото те казаха Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледат по същество. Аз пак ви питам досега какво правим. И вие говорите за конкретните предложения и ние ви поставяме въпроси също по конкретните предложения, които добре знаем. Истината е, че правим и разглеждане по същество в момента и за това се заявих за изказване, защото, за да са спокойни и двете инициативи и аз като колегите искам пункт по пункт, така както хората са се подписвали. Защото и аз ценя труда и усилието, че сте събрали едната инициатива определен брой, другата инициатива малко над 4 хиляди подписа, да кажа какво мисля по тези пунктове, които сте представили в бланка за подписване от подкрепящите ви граждани.
Така че, ако искате да отговорите на въпрос на г-н Делчев, заповядайте. Ако не искате, дебатът продължава.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Благодаря отново за думата.
Децентрализацията на прокуратурата е една от основните препоръки в доклада на Европейската комисия, както и да бъде създаден орган за антикорупция и органите, които в момента съществуват за борба с корупцията да бъдат в много по-добър синхрон и координация. Всъщност една от критиките е, че към момента органите са с липса на координация и липса на адекватно взаимодействие помежду си – органите за борба с корупцията. Тоест, тези две критики, първо, че е твърде централизирана прокуратурата, че главният прокурор има толкова сериозна власт, съсредоточена в неговите ръце, както и второто, че има нужда от антикорупционен орган, и че борбата с корупцията в България не е на добро ниво. Напротив, знаем, че 6 или 8 от основните критики на Европейската комисия са именно към прокуратурата за липсата на резултати в борбата с корупцията и в борбата с организираната престъпност. Именно за това считаме, че препоръките и критиките на Европейската комисия могат да бъдат преодолени и разрешени от българския законодател именно с част от нашите предложения.
Първото предложение относно премахването на методическото ръководство от Конституцията. Считаме, че това е пряко свързано с възможността за намеса от главния прокурор и от по-горе стоящите прокурори по същество в конкретната работа на прокурорите по същество, а не по законосъобразност. Прав сте, г-н Делчев, от друга страна това методическо ръководство позволява веднъж годишно, или веднъж на три месеца, или когато прецени, да издава общи актове като инструкции към всички главни прокурори. Но като цяло включва и възможността по целесъобразност да се меси в конкретни дела – нещо, което след това е продължено в Закона за съдебната власт с чл. 136 и други, че всички прокурори са подчинени на по-горе стоящия и на главния прокурор.
На второ място, 2006 г. едно решение на Конституционния съд да не разгледа искане на главния прокурор за тълкуване на методическото ръководство има особено мнение на проф. Мария Павлова, вече покойна, която казва в особеното си мнение, тъй като пленарният състав на Конституционния съд отказва да разгледа въпроса по същество, че изключително важно е било (ще го изпратим на e-mail на членовете на комисията) да бъде тълкувано методическото ръководство, тъй като то до момента няма тълкуване. С две думи прокурорите в България и разследващите органи нямат представа какво представлява методическото ръководство и то не може да бъде тълкувано в законите. Това казва проф. Павлова. Тоест, трябвало е да бъде тълкувано. Това е вторият аргумент за това, че методическото ръководство, от една страна, е неясно за институциите, от друга страна, обаче, отваря възможността в Закона за съдебната власт по такъв начин да бъде продължен този начин безкраен за намеса на главния прокурор и на по-горе стоящите, по който другият член от Конституцията, който казва, че всички магистрати са независими, има нарушение, т.е. двете норми имат колизия, според нас.
Да, в Закона за съдебната власт след методическото ръководство трябва да бъдат премахнати и онези норми, които казват, че по-горе стоящите прокурори са началници на всички останали, както и главният прокурор. Това, не веднъж сме казвали, е копирано от руската конституция, чл. 129, който казва едно към едно прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор – нещо, което не може да се види в нито една друга европейска конституция или законодателство. Смея да го твърдя отчетливо и ясно и съм сигурен в това нещо. Модерните прокуратури в Европа не позволяват на по-горе стоящите да се намесват по същество в конкретни дела. Имах възможност преди един месец да бъда в Париж на среща с апелативен прокурор на Париж. Там няма главен прокурор, който е началник на всички. Има 35 апелативни, които са генерални прокурори. На въпрос можете ли да се месите по същество, да се произнасяте по същество с указания или отнемане на дело, или поради целесъобразност, той ми каза, че не ме разбира какво го питам. Тоест, невъзможно е това нещо.
Имаме руската конституция и руската прокуратура, където единствено е възможно. Имаме европейските модерни прокуратури, където е невъзможно. Искаме в България това нещо да бъде по този начин.
Последно, г-жа Моника Маковей, която беше тук през май месец миналата година, поканена от нас, на среща с нея каза, че това било първото нещо, което са премахнали през 2004 г., а именно възможността по-горе стоящите да се месят по същество на делата. Оперативната самостоятелност на прокурорите е изключително важна.
И второто накратко. Създаването на антикорупционен орган, който ни препоръчва Европейската комисия.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Не толкова за антикорупционния орган, защото там има друга национална концепция и там горе-долу е ясно в каква посока се върви, а по-скоро защо само на главния прокурор да му се намали мандатът от 7 на 5 години, а не на тримата големи.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Смятаме, че е абсолютно ваша инициативата вие да го направите и за тримата големи. Считаме, че това е резонно.

РЕПЛИКА:
Допълвам въпроса. Защото председателите на върховните съдилища наистина осъществяват само административно и организационно ръководство на съдилищата, докато главният прокурор осъществява на практика ръководство на дейността на всички прокурори. И най-яркият пример беше Враца. Това беше типичното проявление на методическото ръководство. За няколко часа крилата бригада от 7 прокурори отиде и промени обвинението от най-лекото го преквалифицира в най-тежкото. Сега искаме да видим какво ще кажат след експертизата. Ето за това методическо ръководство – защото главният ги събра и главният ги изпрати.
При приемането на Конституцията няма Върховен касационен съд и Върховен административен съд.


Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Позволете ми да отговоря на двата въпроса, които бяха зададени към първата инициатива. На въпроса защо да отпадне изискването за правен интерес, ние не искаме да отпада. Ние искаме да бъде дефинирано. Преценката на интерес – в ГПК не е посочено правен интерес, посочено е интерес. Преценката на интерес е субективна от страна на съда в сегашното състояние, тъй като няма дефиниция що е интерес. Ние искаме да бъде записано, че интерес винаги е налице, когато ищецът би получил положителен резултат от делото, когато делото бъде решено в негова полза. Понастоящем съдиите съвсем субективно решават дали има правен интерес и едно дело, когато не искат да го гледат, най-лесно им е да кажат, че ищецът няма правен интерес.
По отношение на въпроса дали е необходимо да бъде дефинирано, че магистратите са длъжностни лица, има богата практика на съдилища – на Върховен касационен съд, включително по чл. 303, ал. 1 от ГПК доказване на престъпни деяния, в която е записано, че не могат да бъдат доказани престъпни деяния, извършени от магистрати, защото те не са длъжностни лица. И в Наказателния кодекс е записано кои са длъжностните лица, сред които магистратите не попадат.

Г-Н АНТОН БОЯДЖИЕВ – от Националната гражданска инициатива за тълкуване на основание чл. 51, ал. 1 от закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България :
Аз съм от Гражданската инициатива.
Първо искам да благодаря на всички народни представители, присъстващи тук, за голямата толерантност, казвам го съвсем сериозно, която проявяват и за възможността да се установи един спокоен и разумен начин на разговор. Веднага искам да отбележа, че може би както моя милост има и много други хора, от нашите хора от Гражданската инициатива, които по една или друга причина от техническо естество не са имали възможност да се запознаят с текста, който е представен на уважаемите народни представители. И във връзка с това не мога да не отбележа, че веднага ни направи силно впечатление, че може би по естествен път поради взаимно неразбиране, най-вероятно съвсем неволно, а ако има някаква вина, подчертавам, тя е наша, дебатът леко се измести от някои по-съществени въпроси, които са до болка познати на всички практикуващи юристи.
За да не пропусна, нека отбележа, колегите от другото НПО са тук, ние абсолютно подкрепяме тяхното така направено становище относно главния прокурор, което беше развито от колегата, на който не му знам името, за намаляване на мандата и също така с риск да прозвучи малко силно, но може би ще се намерят някои народни представители юристи, които биха събрали кураж и биха поставили на обсъждане в една тяхна компетентна среда дали действително България се нуждае от фигурата „Главен прокурор” изобщо. Ние нито сме федерация, нито сме конфедерация. Русия, доколкото знам е федерация. Точно преди малко колегата каза, че съвсем наскоро е бил в една европейска страна и е обсъждал въпроси именно в тази връзка с действащи апелативни прокурори, които не са съумели да разберат какво точно колегата ги пита, задавайки въпроса могат ли апелативните прокурори да се намесват в прякото решаване на преписките по съответните наказателни производства. Значи там това е немислими! В този смисъл ние заемаме същата позиция.
Относно термина „истина”, който доста се подмята тук. Вашата идея е навсякъде в законодателството – наказателно, гражданско, административно, да има само един термин, а именно „обективна истина”. Това че по чужд образец от някои настроени доста крайно либерални среди се въведе постепенно, лека-полека в новото гражданско процесуално законодателство виждането за „формалната истина” в процеса. Тоест, тази истина, която се формира от наличието на доказателства между корите на делото. Няма ли ги тези доказателства няма такава истина. В този смисъл, пак казвам по наша вина, е допусната известна неточност. Казвам това ,тъй като съм разговарял много с колегите, обсъждали сме тези въпроси и моето лично убеждение е, че те имат предвид именно това.
Следващата плоскост, на която има едно много голямо разминаване, и за което, уверен съм, много ми е трудно да си представя, че може да се намери представител на българската адвокатура, който да каже, че това не е първостепенен проблем, а именно става въпрос за технологичната страна на доказването в процеса. Няма адвокат от тази огромна 12 500 членна гилдия, който да не е пропищял, а и гражданите също, на тема протоколи – съдебни протоколи. Какви са основните слабости.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Извинявайте, че ви прекъсвам. Но, г-н Председател, можем ли да въведем някакъв регламент във времето, защото двете граждански инициативи си представиха самите идеи, ние зададохме някакви въпроси, а Вие в момента излизате извън тези въпроси и може би е добре да има някакво конкретно време, в рамките на което да се говори. Иначе рискуваме да замръкнем.

Г-Н АНТОН БОЯДЖИЕВ:
Аз ще кажа още две-три изречения.
Трудно представимо е, особено за обикновения гражданин, да приеме, че може съдията, който лично е оформил и подчертавам, редактирал, този протокол, у нас протоколите много дълго и напоително се редактират. Аз не знам какво значи и къде в законодателството има такъв термин, но така се казва.
Освен това, сроковете във връзка с представянето на протоколите изобщо не се спазват и в същото време почти навсякъде, това сме го проверили, реално в съдебните зали има аудио записващи уредби, обаче когато страните поискат да бъдат представени записите, обикновено се отказва. И само в строго определени ситуации се дава достъп до тези записи, което смятаме, че не е нормално и не съдейства за справедливостта.
Това е. Аз само на две неща се спирам – относно истината и относно протоколите.
Дори има предложение, не знам как ще се погледне на него, тъй като въпросът е изключително невралгичен, изготвянето на протокола да става от специално лице, което да не бъде подчинено на съдията.
И също така смятаме, както е в много други страни, протоколът от съдебното заседание трябва веднага, още докато страните са в залата, да им се представя срещу подпис, а те вече да имат някакви забележки , по съответния ред с молба да поискат неговата промяна. Сега в момента, независимо че има някаква уредба, тя, първо, не се спазва и второ, е неефикасна. Това е.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
За да поясня за колегата Делчев, стремежът е да имат възможност инициативните комитети да представят предложенията си, въпреки напрежението по изразните средства, мисля, че трябва да запазим традицията и да имаме възможност, защото всички ние сме граждани, да говорим като граждани, дори когато това ни коства излизане от нормалното оперативно време за работа и за дискусия.
По първата инициатива е забавена по моя вина дискусията просто защото нямаше възможност да отворим достатъчно време за едно такова говорене и обсъждане. Впрочем, поне от три месеца това ни е първата седмица, в която можем и Председателят на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да каже, че от три месеца се опитваме да намерим време за съвместно заседание на двете комисии, за да направим нормално за инициативните комитети изслушване, а не само процедурно обсъждане.
Заповядайте, г-н Делчев и след това г-н Лазаров за изказване.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Аз благодаря за отговорите. Първо, защо зададох въпроса за главния прокурор и защо той се отделя от пакета на тримата големи. Знаем, че са им различни функциите, но така се реферира към тях в Конституцията и в Закона за съдебната власт - заедно. Много опасно би било за реформата, ако има фиксация върху определен човек или върху определена позиция и за това всъщност, доколкото разбирам, няма такава фиксация. Но по-важното е друго.
С втория въпрос това, което исках да ми стане ясно, е дали вие си представяте, както сте го описали, че разводняването на методическото ръководство на главния прокурор ще се реши някакъв проблем, доколкото разбирам не е така. Защото всъщност трябва да се приемат група от норми, за да се постигне това, за което вие говорите. Само отмяната на един текст няма да доведе до полезния ефект, който търсите, т.е. да се каже няма методическо ръководство, но това не решава въпроса само по себе си.
Така че явно не е това начинът. Начинът е и ако се реши, трябва министърът на правосъдието да го намери този начин. Той е наистина чрез редица норми.
И понеже бях провокиран от примера с Враца, аз честно да ви кажа мисля, че примерът за Враца е точно обратното на това, което се каза. Всъщност главният прокурор в този случай не действа лошо. В този случай той успокои общественото мнение. Защото спомняте си какво беше преди да се изпратят прокурори. И тук пак ви моля. Недейте да се фиксирате върху фигурата на главния прокурор. В момента, в който отидоха прокурори от Главна прокуратура и експерти от съдебна медицина, хората се успокоиха, че няма някаква далавера за прикриване на някакви мутри на местно равнище. И това беше важно. След това се постигна обрат и се даде възможност да се намери обективната истина. А каква е тя, все още не знаем, но да се надяваме, че ще бъде намерена. Тоест, в този случай по-скоро беше добре това, че Главна прокуратура изпрати редица експерти там, за да се занимават с този случай. А той не беше никак малък, защото той беше един от редица случаи на битова престъпност. И смея да твърдя, че лично аз обикаляйки по моя район съм виждал доста случаи на окръжни прокурори, районни прокурори, окръжни съдии, районни съдии, които седят и пият с местни съмнителни лица. Дали ще е във Враца, дали ще е в София-област, дали ще е в Благоевград – има много такива примери. Освобождаването на тези местни прокурори да не доведе до другата крайност. Това е моето голямо притеснение. Да не се случи така ,че олигарсите в Дупница ще си имат собствен прокурор, с който могат да си правят каквото си искат, тъй като никой не може да му се намеси в работата.
Аз за това ви поставих тези точки за дебат, защото самият аз искам да си ги изясня и ми се ще да намерим правилното решение.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Г-н Делчев, г-н Славов и аз бях поканен, имахте вече тази възможност. Направи се преди известно време теоретична конференция в зала „Запад” от „Правосъдие за всеки”. Тези въпроси в диалогов режим напълно спокойно можехте да си ги обсъдите там и най-вероятно сте ги обсъждали. Защото аз виждам във вашите материали по-изчистени тези, голяма част от които, пак казвам, бяха предмет и на законодателна инициатива. За това ще спра до тук въпросите и отговорите и отношенията, които пак водят до въпроси. Не можем всички текущи криминални казуси и разследвания също да ги изследваме в едно заседание на правна комисия.
Г-н Лазаров за изказване.

Г-Н ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ – член на КПВ:
Съвсем кратък ще бъда. Познати са ми предложенията на Гражданската инициатива. Почти в този вид те бяха внесени и в проекта за изменение на Конституцията между първо и второ четене. По някои от тях се произнесе Народното събрание – в частта, за която каза г-н Нотев, по т. 5 имаше предложение, което беше в обхвата. В останалата част те не бяха разглеждани, защото не бяха в обхвата на внесения законопроект.
Говорим за баланса – надзор за законност върху дейността на другите прокурори. Така е в чл. 126, ал. 2 на Конституцията – „(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.”
И пак в Конституцията като правомощия се споменават дадените от Конституцията на главния прокурор методическо ръководство и надзор за законност, а като правомощие са споменати Върховния касационен съд и Върховния административен съд и то не е случайно. Законодателят е имал предвид нещо.
Но съдебен надзор за точното прилагане на законите, т.е. за законност, има в чл. 124 що се касае за Върховният касационен съд и чл. 125, що с касае до Върховния административен съд. Тоест, двете върховни съдилища упражняват също контрол за законност и еднаквото прилагане на законите.
Цитирате г-жа Павлова в това особено мнение за методическото ръководство, но то, както се опита да каже и каза г-н Делчев, е малко по-различно от правомощията, които дава Конституцията на прокурора да упражнява контрол за законност върху дейността на прокурорите. И ако има актове на прокурорите, които са незаконни така както Касационният съд, или институционалният контрол ще ги отмени, това има предвид Конституцията. Отделен е въпросът и до каква степен по цялата тази верига, но това се урежда законодателно в процесуалните закони и в Закона за съдебната власт.
Предлагате намаляване на 7 членовете на парламентарната квота. Аз не чух някакво разумно обяснение. Може би е пропуснала г-жа Маковей да ви каже, че в Румъния всички магистрати се назначават от президента. Никой не говори за намеса на едната власт върху изпълнителната власт. Нека да не правим дебат, аз се изказвам. В Германия министърът на правосъдието назначава всички магистрати. Предлагат ги организации, Висш съдебен съвет или магистратски организации, а различни са системите, в Австрия също е така, в Полша е по друг начин. Само искам да ви обърна внимание, че при нас Висшият съдебен съвет назначава магистратите, изключая хипотезата на тримата големи, които биват предлагани или избирани от Висшия съдебен съвет, но назначавани от президента. 1998 г. или 1999 г. имаше прецедент президентът отказа да назначи избрания тогава главен прокурор от Висшия съдебен съвет. Нека правим разлика между избиране, предлагане и назначаване. Защото в препоръките на Венецианската комисия и на ГРЕКО се казва, че властите трябва да си взаимодействат, властите трябва да се контролират. Не се препоръчва, обаче, и е казано за съдебната власт, сама да си оценява и назначава.
Говорим за баланса във всички тези предложения. Има място за сериозен дебат. Споменахте за тълкувателното решение на Конституционния съд, но нека да припомним, че имаше още едно, което е по искане на Върховния касационен съд с едни поставени въпроси от пленума. Каква трябва да бъде структурата на Висшия съдебен съвет. Може ли да има представители на прокуратурата във Висшия съдебен съвет или само Главния прокурор, директора на Национална следствена служба. Знаете го, нали? Не искам да ви го цитирам изцяло това решение. То е категорично. Място за дебат има. Аз не казвам, че решенията са окончателни. Ние говорихме при измененията на Конституцията що се касае разделянето на две колегии. Да, те еволюират, иновативни са.
Няма да се спирам на явно гласуване – нещата ,които вече са приети.
Дотолкова доколкото все пак пленумът има компетенции, да, така го приехме пленумът да има компетенции да предлага на президента главния прокурор. Отделен е въпросът, което и сега конституционно не е уредено, и тримата големи да предлага, уредено е в Закона за съдебната власт – 2/3, как става избора и т.н. Предстои ни да приемаме Закона за съдебната власт, предстои ни да приемаме изменения и в други закони. Да, има място за този дебат, но нека все пак да не забравяме, че законодателят, приемайки Конституцията, винаги се е съобразявал с баланса между властите – 7, 5, 4, говоря в отделните власти – 5 за президента, 7 за тримата големи. Да, няма проблем да бъдат намалени мандатите. Въпросът е доколко това би нарушило този баланс. В това отношение също има конституционни решения. Аз не казвам дали ще го наруши. Въпрос на дебати. Не трябва да бъдем категорични. Както и намаляване на парламентарната квота – от 11 на 7. Дали точно тук е балансът – 11 от парламентарната квота, 11 избрани от съдии и прокурори.
Има място за дебат. Колегата Кирилов беше прав. Да, наистина, то така е и препоръката в доклада, че трябва да продължи разговора и дебата по следващи изменения на Конституцията. Но нека да се замислим, когато цитираме и казваме как една хипотеза уредена в една държава, че при други хипотези са уредени по друг начин що се касае до назначаването на магистратите, до оценката им, до дисциплинарните производства. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Лазаров. Колеги, ако няма други изказвания, макар да обещах дълго и по същество да се изкажа, ще опитам да не е дълго, макар и да засегна съществото.
Първо, искам да се присъединя към колегите, които изразиха благодарността си към инициативните комитети. Подкрепям усилията и на двата инициативни комитета, макар да са подходили по различен начин, т.е. методът на анализ на фактите и обстоятелствата да е по-различен в двата случая. За това има и обяснение. Инициативата, която е първа по време, тя е отпреди около година – в началото на дебата за съдебната реформа, а инициативата „Правосъдие за всеки”, която гледаме в срок, всъщност е в пика на дебата за конституционните промени.
Присъединявам се към изложеното от всички колеги, че за нас исканията, тезите, предложенията следва да бъдат сериозен ориентир, без значение как са формулирани.
Тук ще си позволя само кратко процедурно отклонение по дебата „референдум и аналогията с гражданска инициатива”. Аз правя друга аналогия в смисъл през цялото това време, да кажем от първата инициатива, аз съм възприел инициативата като законодателни предложения, т.е. така, както комисията регулярно от всичките организации, които са заинтересувани, получава писма, в които има становище по отделни законопроекти. Така съм приел първата инициатива.
За втората е по-сложно, защото тя се включи в рамките на конституционния дебат и в рамките на взаимодействието на гражданското общество със законодателната власт. Единствената разлика, която съм направил в този случай, която отговаря за организацията за работата на комисията, е тази, че гражданската инициатива и с оглед формалната процедура и формалните предпоставки, да има инициативен комитет, да имаме доказано събиране на подписи, да имаме след това проверка на подписите. За това смятам, че законът напълно правилно и обосновано е казал законодателят да се срещне очи в очи с инициативния комитет и с тези граждани, които са извървели пътя по въпросната процедура. За това бих казал, че за първи път в 43-то Народно събрание правим такава процедура. И пред колегите, които ви питаха по някои от детайлите, признавам, че в голяма част от случаите, включително и за колегите от Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите не съм имал яснота и категоричност съм казвал няма практика, няма яснота, но съм разчитал на това, че следва да спазим принципа на доброто взаимодействие и обезпечаване на гражданското участие.
Първата инициатива има спецификата, че тя сочи желан резултат. Казва, искаме като резултат справедливо правосъдие. Искаме друго отношение към истината. Искаме друго отношение към доказателствата. Първоначално казаната теза за понятие за нищожност, която и аз критикувах малко в движение, всъщност се имат предвид и някои от специфичните хипотези, които сега са актуални и се обсъждат във връзка с постановяване на съдебно решение от състав, определен или неопределен от системата за случайно разпределение. Тоест, не може да се каже, че имам само девизи или пожелания, имаме и конкретна фактология в нещата. Но смятам, че този дебат е полезен за това най-малкото да ни обостря вниманието по всички тези въпроси.
По първата инициатива нашата комисия не, но Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите е получила становище от Министерството на правосъдието, в което Министерството на правосъдието обяснява как в работата си и в законодателната си дейност и инициатива залага конкретни разпоредби във връзка с направените предложения. И това е било към дата 17.06.2015 г., заместник-министърът Петко Петков е казал: „Предвид гореизложеното считаме, че голяма част от препоръките на Национална гражданска инициатива за тълкуване на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, пряко кореспондират с предложените от Министерството на правосъдието законодателни промени.”
Това е отговорът и подходът, който е използван. За съжаление, представителят на Обществения съвет си тръгна, без да сме доизяснили този въпрос окончателно, но това е подходът, на който реагира министерството като елемент и част от Министерския съвет, който има основната законодателна инициатива.
Смятам, че такъв трябва да е и нашият подход. Настоящият дебат би следвало да генерира не само обща законодателна инициатива, но и конкретна законодателна инициатива. Ще взема за пример нищожност на решение, постановено от съдебен състав, който не е определен от системата за случайно разпределение на делата. Който иска да направи такова предложение, защото тук са възможни варианти. Дебатът, чета и в пощата получавам различни становища, все още тече и продължава. Тоест, нормалното и логичното е като дойде втората серия на Закона за съдебната власт или първия момент, в който гледаме ГПК да имаме варианти, да проведем дебат и да имаме повече от едно предложение по този въпрос. Защото това съществено касае гражданското съдопроизводство.
И за истината всички сме съгласни, всички знаем основните теоретични постановки за обективната и за формалната истина, знаем какво трябва да се следва, но знаем какъв е и капацитетът и възможностите на съда. Знаем, вероятно повечето от нас, къде законодателят поставя някакъв баланс или компромис между свръх прецизното безкрайно изследване на истината, което не може да даде справедлив резултат във времето и сравнително по-скоростното правосъдие, което пък заради формалния подход води до непълноти, грешки и до несъответствия.
По втората инициатива, за да не звучи лично или предубедено. Къде отиде колегата, с който брояхме статистически резултата приети и неприети? (Отиде да си вземе детето от детската градина.) Аз ще ви помоля да му предадете и да го запознаете.
Голяма част от предложенията нашата политическа партия, която представляваме аз и г-н Лазаров и г-н Иванов, сме ги защитавали пред цялата минала година. Аз ще говоря тук накратко и само по мое лично мнение. Аз съм убеден поддръжник на тезата, че парламентарната квота трябва да е по-малка от съдийската квота. Водил съм и съм се опитвал да проведа разговори с конституционалисти по повод на критериите и изискванията на двете конституционни решения, които казват какво може да измени обикновеното Народно събрание. За съжаление, всички конституционалисти защитават тезата, че обикновено Народно събрание не може да допусне неравенство без да влоши или да промени съотношението на властите. За да не се стигне до противоконституционност за това може би писмено или недостатъчно ясно в дебатите изрично не съм отстоявал тази теза. Но аз мисля, че съотношението имаше няколко варианта – и на 7, и на 9, мисля, че щеше да е в голяма степен полезно за общественото възприятие и заради обществената нагласа главно заради усещането и убеждението, че това ще ограничи, ще намали политическата намеса във Висшия съдебен съвет.
Колегата, който го няма, беше абсолютно прав. Моето лично убеждение, аз не съм избирал членове на Висшия съдебен съвет и в голяма степен не познавам избраните от парламентарната квота членове на Висшия съдебен съвет. Смятам, че тяхната връзка с органа по избирането им веднага се прекъсва. Те наистина стават бързо и автоматично изключително независими.
Трябва да съобразяваме и другата крайност, обаче, защото този дебат и разговорите, които водих с конституционалисти се появи и другият, според мен, логичен аргумент. Ако прекалено махнете парламентарната квота от Висшия съдебен съвет, вие ще премахнете единствената връзка и възможност Висшият съдебен съвет да се само затвори и никой няма да разбере какво става там вътре. Тоест, това е един вид тезата за наблюдателя, образно казано разузнавач, който да обезпечи информираността на властите за състоянието и взаимодействието между тях.
Сигурен съм, че дебатът по част от вашите въпроси ще продължи. Няма как да не продължи. Но вие ми кажете как, ако приемем буквално искането на колегата от Обществения съвет да се произнесем по същество, как би трябвало сега да се произнесем и да гласуваме по предложения, които вече сме отхвърлили, вече са били гласувани. Имало е гласуване и в комисии, и в зала. Проверете ги! А и процедурно смислено ли е това да се прави, защото ние тук не можем да докараме окончателния резултат. Но резултатът, който може да тръгне от тук, това е на ниво инициатива. И без да ми се сърдите, извинявам се и към колегите от Реформаторски блок, те започнаха с хубава инициатива „Кръгла маса – Правосъдие за всеки”, ако смятат и ако искат да продължим в тази насока, нека да продължи този дебат. Нека да продължи този дебат и нека да се стигне до една подкрепена законодателна инициатива.
Няма повече да удължавам изказването и да бавя.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Г-н Славов преди да тръгне ми остави пълномощно как гласува, даже го е написал и се е подписал.
Той предложи да се гласува подкрепяме по принцип предложението на „Правосъдие за всеки” и ако се гласува, той ще гласува „за” за него. Ако то не мине, съответно „за” за първоначалното предложение, както Вие го формулирахте.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Добре. Колегата Славов направи това предложение. Трудно му беше. Много време отне. Трябваше изрично да му върна въпроса, но го направи като предложение, така че ще го подложа на гласуване.
Друго по гласуванията има ли, защото мисля да закрия дебата?
По гласуванията пропуснах да кажа, че трябва да са две отделни гласувания за двете отделни комисии. Тоест, в едното гласуване гласуват членовете на Комисията по правни въпроси, а в другото гласуват членовете на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
В този случай Председателят на Народното събрание не е определил водеща и участваща комисия, т.е. двете комисии сме наравно водещи и наравно участващи.

Първо подлагам на гласуване за Комисията по правни въпроси.
Който подкрепя предложението на колегата Петър Славов, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване и за двете инициативи проекта за решение, който ви предложих. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Прие се проектът за решение.
Г-жо Председател, заповядайте.

Г-ЖА БОЙКА МАРИНСКА – Председател на КВНОЖГ:
Колеги, първо да уточня, че 4 депутати са оставили заявления, като са заявили вота си, както колегата им от ГЕРБ.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване двете инициативи. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря ви.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Какво всъщност е решението?

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
За да сте наясно, накратко ще обясня. От това заседание, което е съвместно, по най-бърз начин в Деловодството на парламента ще бъде внесен доклад, изготвен от колеги експерти на база дебата и документите. В този доклад ще бъде отразен в максимална степен дебатът и становищата, включително процедурните. Този доклад завършва с предложение за решение, т.е. с нашето решение. Комисиите, както следва решиха: по този проект за решение с еди-колко си гласа и по този проект с толкова гласа. Приетият проект за решение, т.е. гласуваният положително ще бъде предложен на пленарна зала. Тоест, оттам започва дебата. В пленарна зала е възможно да се възобнови изцяло дебатът, който водихме тук. Възможно е колегите, както в случая колегата Славов да си повтори предложението. Тоест, окончателното решение на пленарна зала е съобразно гласуването в пленарна зала. Някой правилно отбеляза кой е органът. Ние сме само комисия. Органът, който казва подкрепя или неподкрепя в окончателен вид е пленарният състав на Народното събрание и онова гласуване е окончателно. Възможно е решението в зала да бъде подкрепя инициативите, дава възможност на народните представители да внесат съответните законопроекти, съобразно предложенията в инициативите.
Аз мисля, че по въпроса подкрепяме инициативите, ние нямаме спор. Ние по това нямаме спор. Въпросът е конкретното изражение на инициативата, конкретният законопроект и конкретното гласуване, което може да направи законопроекта закон.
Благодаря на колегите от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Благодаря на представителите на инициативните комитети и гражданите, които присъстваха и участваха в обсъждането.
Прекратявам съвместното заседание.

……………………………

/п / БОЙКА МАРИНСКА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА
ГРАЖДАНИТЕ




ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси

П Р О Т О К О Л № 2

Днес, 10.02.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват по т. 2-ра от дневния ред:

- Представители на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите;

- Представители на ОБществения съвет към КВНОЖГ : ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – заместник-педседател на Обществения съвет;

- Представители на Национална гражданска инициатива за тулкуване на Закона за нормативните актове: БОЙКО НИКИФОРОВ и АНТОН БОЯДЖИЕВ;

- Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“: ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ, ЦВЕТОМИР ТОДОРОВ, ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ И МИРОСЛАВ МИЧЕВ.

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието, при следния дневен ред:

1. …………………………………………………………………………

2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г.;
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.
Съвместно заседание с Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

3. ………………………………………………………………………….
4. ………………………………………………………………………….


…………………………………….


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:

Преминаваме към точка ВТОРА:
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г. и
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.

Както вече уточних, това е при условията на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси с Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Гости от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието неправителствените организации и жалбите на гражданите е г-жа Ива Таралежкова, заместник-председател на Обществения съвет.
Представители на Национална гражданска инициатива за тълкуване на Закона за нормативните актове – г-н Бойко Никифоров и г-н Антон Бояджиев.
Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” – г-н Велислав Величков, г-н Цветомир Тодоров, г-н Любомир Авджийски и г-н Мирослав Мичев.

Колеги, предлагам ви следния регламент на обсъждане. Запознати сме с аргументите и с преписките по двете граждански инициативи, но ви предлагам да дадем възможност на колегите, които са представители на Инициативния комитет да представят в рамките от 3 до 5 минути същината, проблемите и предложенията в инициативите. След това ви предлагам дебат и гласуване на проекти за решения.
По тази процедура имате ли становища?

Г-ЖА БОЙКА МАРИНСКА – председател на КВНОЖГ:
Предлагам след като изслушаме представителите на гражданските организации, които ще представят инициативите си, да дадем думата и на Ива Таралежкова, която е заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да представи становището на Обществения съвет.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-жо Председател.
Има ли възражения по това предложение?
Няма.
Давам думата на колегата Петър Славов:

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ – член на КПВ:
Благодаря, г-н Председател.
Като процедура, тъй като двете инициативи са доста различни по своята същност, предполагам, че ще трябва да има две отделни решения за тях. И понеже споменахте проекторешение, ако евентуално има нещо подготвено от сътрудниците на комисията, може да го погледнем в хода на дебата, за да сме запознати.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Не съм възлагал подготовката на служебен проект за решение.
По първата инициатива имаме по-подробно правно изследване, защото там въпросите бяха доста широко дефинирани и по тази причина колегите експерти бяха подготвили вътрешно становище, което завършваше с проект за решение.
Аз ви предлагам в рамките на дебата да правим предложения по отношение на евентуалните проекти за решения.
Но обсъждаме и двете инициативи едновременно или поредно?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Да обсъждаме двете инициативи поредно. Те са различни.


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Не са толкова различни.
Давам думата на г-н Бойко Никифоров да ни представи основните тези, предложения и искания в Гражданската инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове и други законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22.
Заповядайте.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ – Председател на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
Уважаеми дами и господа народни представители,
За мен е чест да ви представя исканията на Национална гражданска инициатива за тълкуване. Искам да направя една поправка на заглавието, посочено в дневния ред – „на основание чл. 51 от Закона за нормативните актове”. Ние няма да тълкуваме Закона за нормативните актове, а на основание чл. 51 от него искаме да бъде направено тълкуване на Закона за съдебната власт – на част от него, на някои елементарни норми от ГПК, елементарни норми от Наказателния кодекс.
Позволете ми да започна отзад напред, т.е. какво би се получили, ако нашите предложения бъдат приети.
Понастоящем състоянието на съдебната система на всички е известно, че е абсолютно незадоволително. Гражданите нямат абсолютно никакво доверие в нея. И това се дължи не на това, че се оказва някакъв политически натиск върху Висшия съдебен съвет, а се дължи на елементарни нарушения на длъжностните задължения в съдилищата и в прокуратурата. За това ние се насочихме към създаване условия в българските съдилища най-накрая да се появи значението на истината. Защото гражданите са недоволни от съдебната система не от друго, а от това, че те не получават правосъдие в съдилищата. Всевъзможни процесуални хватки, всевъзможни нарушения на процесуалните закони и в много случаи незачитане нормите на закона.
Ако нашите предложения бъдат приети, до голяма степен ще се възвърне доверието на гражданите в съдебната система. Ако не бъдат приети, ще остане това състояние, което е сега и с тенденции това състояние да се влошава.
Нашите предложения и нашите искания стъпват върху принципа, който е заложен в Закона за нормативните актове и който досега никъде в България не е прилаган, а това е, че нормативният акт, когато е непълен или неясен, чл. 51 е точно това, задължително тълкуване дава неговият създател. Тук вече влизаме в несъответствието на това, което става в България, а именно че върховните съдилища – Върховният касационен съд издава тълкувателни решения, но не само върху практиката, която трябва да уеднаквяват, а си позволяват да тълкуват и норми на закона.
За това ние се обръщаме към Народното събрание на основание на чл. 51 от Закона за нормативните актове и искаме тълкуването върху тези норми да бъде извършено, както е съгласно закона, от неговия създател – Народното събрание.
Основните неща, които сме заложили в нашата инициатива, са в четири насоки.
Първата насока е по отношение на служебните задължения на магистратите, тяхната дисциплинарна отговорност и тяхната несменяемост. В Закона за съдебната власт и в Конституцията е посочено, че магистратите стават несменяеми и те могат да бъдат сменени само – изброени са ред неща, и е посочено и „за неизпълнение на други служебни задължения”.
В Конституцията „тежко нарушение и несистемно изпълнение на служебните задължения”.
Но никъде, нито в Закона за съдебната власт не е посочено кои са тежките нарушения на служебните задължения. Това дава възможност на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет да отказват разглеждането на сигнали срещу магистрати. Защото те казват: Ние имаме много сигнали на граждани, които са подавани до Висшия съдебен съвет, подавани до Инспектората, в които директно, съвсем директно е записано, че примерно еди-кой си съдия е излъгал в мотивите на решението, става дума за много груби неща. Пише в мотивите, че има доказателства на еди-кой си лист, но като го отвориш решението, там тези неща ги няма. На такъв сигнал, подаден до Висшия съдебен съвет и до Инспектората се връща отговор, че сред качествата, които трябва да има магистрата, това качество не съществува по закон. Тоест, истината не се изисква.
За това ние искаме да бъде записано като тълкуване на Закона за съдебната власт, че „служебно задължение на магистратите е установяване на истината в делата, удовлетворяване на всички искания на страните и делата, целящи установяването на истината, постановяването на съдебните актове единствено и в съответствие с нормативната уредба и истината според доказателствата в делото.”
Тежко нарушение на служебното задължение е постановяване на съдебен акт в несъответствие с доказателствата по делото, отказ да бъде отменено влязло в сила съдебно решение, когато има съмнение, че делото е решено в несъответствие с истината, постановяване на съдебен акт по собствена теза на съда, без да е била дадена възможност на страните да я оборят, отказ да бъде извършена проверка относно истинността и верността на оспорени в производството писмени доказателства, отказ на прокурор да образува проверка по сигнал, без да потвърди всички твърдени в него обстоятелства, затаяване на истина или потвърждаване на неистина в обстоятелствената част на съдебен акт или протокол от съдебно заседание и отказ да даде възможност на страна по дело или неин представител да докаже теза, като недопусне направени от нея доказателствени искания.
Това са все груби нарушения – нарушения на процеса, които водят до подмяна на диспозитива на решението, т.е. то не е постановено в съответствие с истината и нормите на закона.
Ние мислим, че няма да има човек, който няма да подкрепи тези искания, тъй като, ако те не бъдат подкрепени, това означава ние да легитимираме съдилищата и прокуратурата да работят така, без да установяват истината да решават дела по техни тези, които въобще не са спорени в процеса.
Това е по отношение на първия аспект.
Вторият аспект по отношение на въвеждане на истината като принцип в решаването на делата и силата на съдебните решения.
В Гражданско-процесуалния кодекс е посочено, че нищожните решения могат да се отменят, без значение във времето.
Нашето желание е парламентът да направи тълкуване и да запише що е нищожно решение, защото в нито един закон и в нито един кодекс не е посочено какво е „нищожно решение”. И когато се подадат искания за отмяна на решения поради тяхната нищожност, съдиите сами решават дали решението е нищожно или не, без да има някакъв критерий, върху който те да стъпят и да кажат, че решението е нищожно.
Всичко това ви казвам от гледна точка на гражданите какво гражданите очакват. Гражданите искат да бъде ясен и точен законът, за да могат, когато погледнат закона да нямат нужда от юридическо образование и да знаят, че при един евентуален спор без значение на каква тема, те ще се обърнат към съда и ще получат правосъдие. Ще получават разрешаване на спора, съгласно закона и обстоятелствата такива, каквито са. По този начин те ще могат да си планират живота, ще могат да възпитават децата си, а не да ги учат на едни норми от закона, а когато излязат на улицата се сблъскват с нещо съвсем друго.
Благодарение на това, че българите не получават правосъдие, само през миналата година държавата са напуснали над 700 семейства.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря Ви.
Доста повече време дадохме за това изложение.
Ще поканя колегите от Инициативен комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” да представят предложенията си. Заповядайте, колеги.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: - председател на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“:
Уважаеми народни представители, благодарим ви за възможността да изложим нашите предложения пред двете комисии, които днес заседават съвместно – Комисията по правни въпроси и Комисията за взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” има 7 съвсем конкретни предложения, които касаят конституционни норми и които бяха на вниманието на народните представители в Конституционната комисия между първо и второ четене на промените в Конституцията, но по процедурни причини, а именно, че не попадат в обхвата на приетия на първо четене законопроект, с изключение на едно от тях – това за тайното гласуване, не бяха разгледани, поради което в момента всъщност сме в хипотезата на първоначално разглеждане на тези предложения.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” възникна като форма на използване на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от една неформална общност, каквато е инициатива „Правосъдие за всеки”, съществуваща от края на февруари миналата година.
Нашите предложения са работени дълго време с екип от юристи –конституционалисти и всъщност тяхната цел е постигането на дълбока смислена съдебна реформа, която да обхване всички структурни части на съдебната система, а не само една или две от тях. И веднага пояснявам какво имам предвид. И при трите промени в Конституцията, в които е променена Глава „Съдебна власт” народните представители от различни Народни събрания не се занимаваха с въпросите за структурата, функциите и правомощията на прокуратурата, т.е. избирателно една от частите на съдебната система не беше променяна. По-късно ще дам думата на моя колега Любомир Авджийски, който ще представи тази част.
Над 50 души учредители учредиха в Пловдив Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” на 6 септември 2015 г. и проведохме информационна кампания в 7 града в страната по апелативни райони плюс още големи окръжни града, срещи с общественици, магистрати, хора интересуващи се пряко от материята, събрахме около 5 хиляди подписа, които минаха по съответния ред на проверка и сега се радваме, че предложенията са вече на вашето внимание.
Най-общо казано, едно от тях бе частично изпълнена с гласуването на конституционния законопроект, именно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии: съдийска и прокурорска, като остана висяща тази част от нашето предложение, че предложения за председатели на върховните съдилища да могат да правят само хора от съдийската колегия, само членове на съдийската колегия и съответно за главен прокурор само членове на прокурорската колегия, за да няма взаимна намеса в този кадрови избор, което за нас е особено важно, особено що се касае до председателите на върховни съдилища.
Другите неща, които предлагаме, са намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и втората част беше изпълнена с конституционните промени – избор с квалифицирано мнозинство от общия брой на народните представители. Считаме, че съставът от 11 души в пленарния състав на Висшия съдебен съвет на практика половината избираем пленарен състав, де факто няма контролираща функция на парламентарната власт, по-скоро на политическата система спрямо Висшия съдебен съвет, а се формира почти управляващо мнозинство. Когато 11 от 22 е парламентарната квота, всъщност излиза, че парламентът де факто управлява съдебната система. Той има почти мнозинство и само за сравнение ще посоча, че няма нито една страна в Европа, в която да има такъв процент на парламентаристите във Висшия съдебен съвет, в нито една. В Румънския съдебен съвет има двама парламентаристи от 16. А има висши съдебни съвети, в които няма въобще парламентарна квота. Всъщност само в четири от страните на Европейския съюз има парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. И както се видя през годините, точно по линия на парламентарната квота, която е доста безименна в момента, в който бъде избрана, но и доста безотчетна, се генерират някои от най-големите скандали във всички състави на Висшия съдебен съвет. И нито един досега парламент не е използвал правомощието си да предложи образуване на дисциплинарни производства срещу членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Ние бяхме свидетели в предишен Висш съдебен съвет – то не бяха черни, то не бяха бели, то не бяха „покривки“, но ние не видяхме парламентът да се опита да проконтролира членовете си от парламентарната квота. Всъщност нашето наблюдение е, че във всички Висши съдебни съвети в момента, в който бъдат избрани членовете на парламентарната квота, стават зависими от всички други, но не и от парламента. Всъщност това са най-независимите, обаче, от лошия прочит на нещата, членове на Висшия съдебен съвет.
Другото наше предложение е за намаляване на мандатите. Това, което се съдържаше в първия законопроект, така наречения преди историческия компромис – основният законопроект, намаляване мандата на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години. Ние предлагаме намаляване на мандата от 5 на 3 години, без право на повторно избиране. И веднага обясняваме защо. Целта на законодателя не трябва да е създаване на съдебна бюрокрация на хора, откъснати от съдебната система, които оттук нататък работят само за заплатите и влиянието си и въобще нямат идея какво става в Генерал Тошево, Враца или Варна. Защото хора, които явно нямат намерение никога да се връщат в съдебната система, а да се пенсионират във Висшия съдебен съвет или след това да минат в Инспектората към него, защото пътят им така е построен. Тези хора се откъсват от проблемите. Те се откъсват дори от колегите си и в крайна сметка произвеждаме вместо управленски и кадрови орган на съдебната власт, произвеждаме несменяема съдебна администрация и бюрокрация. Трябва да има по-голяма ротация и повече магистрати да имат възможността да минат през съставите на Висшия съдебен съвет. И тогава ще има по-голяма отчетност, контрол и дори самоконтрол на хората от висшия съдебен съвет, защото после знае, че се връща там откъдето е дошъл. А това е много добър мотив да работи малко по-добре и отговорно.
Намаляване мандата на главния прокурор от 7 на 5 години. Естествено това може да бъде обвързано по ваша преценка и с мандата на другите двама големи в съдебната власт – председателите на върховните съдилища, но считаме, че важи особено за главния прокурор, защото 7 години един уреден в зората на демокрацията и в Конституцията мандат може да е гарантирал независимост на първите главни прокурори, но в момента гарантира единствено безотчетност, безконтролност, а така и всеовластяване. Когато 7 години не подлежиш на отчет и на контрол, защото главният прокурор не подлежи по никакъв начин на отчет и на контрол, дали действаш или бездействаш Висшият съдебен съвет няма никаква възможност да реагира на твоето действие.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Ще Ви помоля да се ориентирате към заключение.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Ние не сме по-дъги от колегите преди нас. Имаме 7 предложения.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Колегата надхвърли 10-те минути и Вие надхвърляте 10 минути.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Не съм. Аз си засичам часовника и приключвам с мандата на главния прокурор само с една хипотеза. Представете си хипотезата на бездействащ главен прокурор в третата година. Какво правим до седмата? Държавата остава без държавна наказателна политика, защото главният прокурор бездейства.
Изменение на чл. 120 от Конституцията, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове. Всеки гражданин в най-голяма степен бива увреждан чрез проявата на властнически правомощия. Когато чрез административен акт се регулират и нарушават права ,законни права и интереси на гражданите, дали е за 5 лв., за 100 лв. или за нещо друго няма никакво значение. Всеки гражданин трябва да има възможност по линия на съдебния контрол да обжалва този съдебен акт, а не Конституцията да се явява подзаконов нормативен акт и всеки закон да може да го заобиколи, като изключва от обжалване на определени категории съдебни актове.
Благодаря от мен.
Колегата Авджийски накратко за прокуратурата.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Няма да дам думата на колегата Авджийски.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Господин Председател, извинявайте, ние един път сме тук на комисия за 10 месеца. Дали сме си труда да обиколим 7 града в страната и да съберем 5 хиляди подписа и моля народните представители да уважат този истински граждански труд. Защото само до днес във вашите пощи има до 3 хиляди писма на граждани в подкрепа на тези предложения.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Именно. Оценяваме вашия труд. Изчели сме всички брошури, които вие досега бяхте внасяли и разпространявали сред народните представители. Запознали сме се с предложенията. Голяма част от тях сме ги дебатирали и в рамките, както и Вие казахте, във Временната конституционна комисия.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Не, там не подлежаха на дебат. Вие ги изключихте от процедурата.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Като ценим Вашето изложение, нека не влизаме на ниво представяне. Тепърва колегите ще поставят въпроси и ще изразяват мнение, да не злоупотребяваме с времето.
Давам думата на г-н Авджийски за 1 минута за нещо повече и по-различно от това, което каза колегата за прокуратурата.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ – член на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“:
Няма нужда за 1 минута. Става въпрос за промени в Конституцията, за главния прокурор, за антикорупционна дирекция, така че за 1 минута няма как да стане.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Ние четем. Благодаря Ви.
Има думата колегата от Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите:
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги,
Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, който е създаден следствие на Правилника за организацията и дейността на народното събрание разгледа и двете граждански инициативи на свои заседания.
Първата гражданска инициатива беше разгледана на заседание на Обществения съвет на 25 юни миналата година. И тогава Общественият съвет беше препоръчал на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа тази инициативи.
По отношение на втората инициатива сме написали по-подробно становище. В последвалата дискусия, която се проведе на 28 януари, членовете на Обществения съвет изразиха становище, че подкрепят направените предложения от Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, които са изключително важни, навременни и актуални в светлината на обсъжданата съдебна реформа и за това предлагат те да бъдат разгледани по същество от Комисията на нейно заседание.
Освен това, предлагаме членове на комисията, както и на правната комисия да поставят на обсъждане предложението в пленарна зала. Препоръчва се внасянето на предложения за промени в Конституцията.
След проведеното гласуване Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 12 гласа „за”, 0 гласа „против” и нула „въздържали се” предлага Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа направеното предложение по същество.
Искам само да напомня, че и двете инициативи са в изпълнение на Закона за прякото участие гражданите в държавната власт и местното самоуправление и според чл. 52 органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници и в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
Освен това, органите са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.
Просто напомням, че има срокове в закона и много се надявам поредното становище на Обществения съвет да не остане като капка в морето. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-жо Таралежкова за представянето на становището на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания, позиции.
Г-н Славов по процедура. И след това г-н Попов за изказване.

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ – член на КПВ:
Г-н Председател, аз по процедура искам да попитам горе-долу как ще процедираме. Първите две граждански инициативи, в които участвах в разглеждането в правна комисия, моя спомен е от подобния ред, в който разгледахме предложението от референдума, тъй като то мина по същия законов ред, тогава изготвихме един проект за решение, който най-общо казва, че Народното събрание подкрепя, тогава беше за дистанционното електронно гласуване, и се ангажира с конкретни стъпки и евентуално мерки, които да се предприемат.
Тук по същия начин ли ще процедираме, т.е. за всяка инициатива ще кажем принципно подкрепя Народното събрание да се отвори Конституцията, да се направят съответните законодателни предложения и т.н., включително да се коригират слабостите от последните промени, сочени в последния доклад на Европейската комисия и след това ще се даде срок за събиране на 60 подписа, за да се направи съответната инициатива, подготви законопроект и т.н. Или има някакъв друг начин, който си го представяте, да процедирате.
Това ми е въпросът, за да мога да се ориентирам и вече какво да предлагам по същество.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
За втори път го повдигаме този въпрос. Аз го поставих още първоначално, точно за да може всички заедно да се ориентираме по процедурата. По тази причина ви предлагам следното становище.
Чрез подписката се предлага даване на задължително тълкуване. Това е по първата подписка.
Гражданската инициатива по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление може да се възприеме като разновидност на колективната петиция.
С подписките и петициите се сезира определен държавен орган с определени искания, които обобщават и изразяват мнението на гражданите, пренасяйки го по публичен начин до определен държавен или местен орган. Тоест, те имат предимно информативен и консултативен характер и нямат същите преки правни последици, като референдумите и общото събрание на населението.
Тоест оттук искам да разграничим двете хипотези: така, както действахме при резултата от референдума в част от случаите, в които референдумът е задължителен за нас, и да го отличим от другата хипотеза, когато са граждански инициативи.
Органът, който е сезиран, трябва да ги разгледа и заеме конкретна позиция по предложения проблем, но не е длъжен да удовлетвори искането, като приеме съответен правен акт.
Гражданската инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е от формите на така наречената „демокрация на участието”, резултатите от които не пораждат преки правни последици.
Подписката следва да се разглежда като предложение за промени, но не и като законопроект, защото в Конституцията изчерпателно са посочени субектите с право на законодателна инициатива: Министерски съвет и всеки народен представител. Гражданската инициатива не следва да бъде приравнявана на законодателна народна инициатива, тъй като това би противоречало на закона, според който чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложение до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Това е чл. 44, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
При това положение, колеги, аз ви предлагам следното. Нека да протече обсъждането. Съжалявам, че трябва да се произнеса и по същество, което избягвам да направя.
В първия случай имаме проблематика, която е изцяло установена в закона. Не може с инициатива да правим задължителни тълкувания на закони, които се прилагат по този начин около 150 години сигурно.
Във втория случай имаме 7 или 8 въпроса, които 4 или 5 сме ги решили изцяло положително в предходния случай, когато сме обсъждали промените в Конституцията и сме имали дебат, който не е довел до законодателна промяна в 3 или 4 от тези случаи.
Но при положение, че има законодателна инициатива за тези промени, каквото и решение да вземем, би следвало, ако има народни представители, които искат да направят съответната инициатива, да я направят по съответния начин. Ако ще се променя Конституцията ,да съберат изискуемия брой от вносители, за да се направи предложение за изменение в Конституцията. Ако е за изменение в нормативен акт, съответно да се следва процедурата такава, каквато е в конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако ме питате аз какво ще предложа и за двете инициативи, г-н Славов, аз ще предложа да приемем повдигнатите въпроси и в двете инициативи за сведение и с адресиране към народни представители в случай, че народен представител прецени да внесе конкретен законопроект, да стори това.
Смятам, че това е, изследвайки назад други парламенти, парламентарната традиция в рамките на обсъждане на подписка на гражданска инициатива, което можем да направим.
В този смисъл директно казвам и на Обществения съвет, че не подкрепям предложенията така, както Общественият съвет се опита да ги дефинира като проект за решение.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Г-н Председател, ние можем ли да се изкажем по този процедурен въпрос.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Заповядайте.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Тъй като казахте, че по-скоро е различна хипотезата от тази с референдума, при хипотезата на референдум, когато са под 400 000 не е задължително за Народното събрание да вземе конкретното решение. Напротив, хипотезата е една и съща с именно този референдум, при който нямаше 400 000, именно защото съобразно чл. 52 от същият закон органът, т.е. Народното събрание следва да разгледат в срок предложенията и да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение.
Тук малката разлика с това, което Вие казахте, е, че не е позиция, а е решение. Тоест, същото като при референдума.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Точно, решение ще вземем.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Моля Вас и народните представители тук, взимайки на сериозно нашите предложения да вървим към решение за предлагане именно на Народното събрание, разбира се, чрез г-жа Цецка Цачева, да докладва седемте предложения за нашата инициатива и да има проекторешение цялото Народно събрание да подкрепи инициативата или съответно да не я подкрепи.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Вие чели ли сте решението по референдума. Някой от вас ми беше написал и тогава проект за решение, но в крайна сметка прочетохте ли какво е решението по референдума.
Категорично възразявам, пак казвам, срещу сливането на двата института – чл. 52 не изравнява двата института и няма смисъл да ви чета отново всичко, което прочетох и което е и правно-теоретично, но и практическа постановка по конкретния казус. Да ние се произнасяме с решението и решението, което аз бих предложил, ще бъде в този смисъл.
Приема за сведение. Препоръчва на народните представители, които желаят да внесат законопроекти със съответното съдържание. Абсолютно същия случай както за електронното гласуване, като говорим за технология на решението, по отношение на референдума за електронното гласуване. Приема резултата, за който е уведомен от Централната избирателна комисия и възлага на Комисията по правни въпроси да разгледа всички висящи и тези, които ще постъпят законопроекти, защото има законопроекти за електронното гласуване, но и някой от народните представители, който иска, също може да внесе законопроект, който развива да кажем друг модел на електронното гласуване.
Заповядайте.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Искам да обърна внимание на една малка подробност в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, че там става дума, че органът, към който е подадено предложението, се произнася. Органът е Народното събрание.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
А ние какво правим в момента?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Вие сте комисиите, а не Народното събрание.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Точно такъв доклад ще постъпи.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Текстът на закона определя Народното събрание да се произнесе. То може да го направи само чрез гласуване в пленарна зала.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Уважаеми Господине, защо правим това заседание?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Защото редът да се приемат тълкувания на закони трябва да мине по същия ред, по който е приет законът.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
А какво правим в момента?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Той минава от тук, но не спира до тук. Той трябва да стигне до гласуване в пленарна зала.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Разбира се, че не спира до тук. Иначе това щеше да е свободен дебат в някоя от големите зали, както „Правосъдие за всеки” досега си правиха такива обсъждания. За какво го правим това обсъждане в рамките на Комисията по правни въпроси. Нали да вземем проект за решение и целият този дебат е в този смисъл.
Съжалявам, но няма да допусна, Вие сте изложили правното си виждане да кажем за нищожните решения, което аз въобще не мога да подкрепя. Но не може в рамките на този дебат да се обучаваме. Не може! Излагаме позиции.
Колегите, по процедура, които отвориха дебата, ако искат да вземат становище, имат възможност. Ако ще повтаряте съдържанието на чл. 52, няма да ви дам думата.
Заповядайте.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Само фактологично, господин председател. Пет от седемте ни предложения въобще не са гласувани в пленарна зала и не са приети. Въобще. Не са и обсъждани по същество, тъй като бяха отклонени по процедура. Частично са приети предложенията по 5 и 6 точки. Така че това, което казахте, че 4 от 7 са приети, фактологически е абсолютно невярно. За това нека народните представители да разглеждат всичките предложения в цялост.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Народните представители могат да четат и са ги прочели.
Мога да отворя спор по това кое от вашите предложения как и къде е било обсъдено и докъде е стигнало. Но това надали ще помогне на дебата. Вие смятате, че има ваши предложения, които още не са получили законодателно развитие. Те имат законодателно развитие, защото по стенограмите ще извадим много становища, които са били изложени на заседанията на Временната комисия. Други в пленарна зала са били коментирани.
Да закривам ли дебата по процедура и г-н Попов да има възможност да се изкаже. (Да.)
Г-н Попов, заповядайте.

Г-Н ФИЛИП ПОПОВ – член на КПВ:
Аз вече се чудя дали изобщо да взимам думата след този дебат.
Аз искам да поздравя инициативните комитети за тяхната работа. Но, разглеждайки по същество предложенията, говоря за първите, мисля, че голяма част от тях на практика преповтарят вече заложени в нашето законодателство норми.
По отношение на делата да се решават в съответствие с истината. Записано е в нашата Конституция, че магистратите и в чл. 14 от Закона за съдебната власт, решават делата в съответствие с обективната истина, събраните по делото доказателства и вътрешното си убеждение. Дори е по-разширено, от така предложеното.
По отношение на това да има възможност за възобновяване на делата, то и сега има, да речем в ГПК, чл. 304 и надолу отмяна на влезли в сила решения тогава, когато са постановени и е извършен някакъв състав на престъпление. Ако това се докаже, разбира се.
Постановената тълкувателна…. да влезе в сила съгласно разпоредбата на Закона за нормативните актове и да е от датата на съответния акт и то от Народното събрание, тук дори се чудя как да го коментирам. Тук говорим за обратна сила на тия тълкувателни решения. Изобщо изключвам от спектъра възможността за смесването на съдебна и законодателна власт.
По отношение на нищожността на решенията. Там също съм доста учуден, защото има и богата съдебна практика и по отношение на нищожността на решенията. Тоест, нищо ново не виждам.
По-скоро може би очертаване на някакви проблеми, които възникват в съдебния процес, но тези проблеми, така очертани, те на практика са решени във вече действащите ни закони и в Конституцията.
Тоест , не виждам предложения за възможност за разрешаване на така очертаните проблеми.
По другото предложение няма да коментирам. Аз лично не виждам възможност дори и за народните представители на база на този материал да вземат някаква законодателна инициатива.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Попов.
Г-н Нотев.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ – член на КПВ:
Ще бъдат съвсем кратък. В имената, които са положили подписите си под предложението виждам имена на уважавани хора, които не бих подминал с лека ръка. Вероятно има известно разминаване, свързано с периода на подготовка на тези предложения и обстоятелството, че междувременно настъпиха тези конституционни промени, които са отговори на част от въпросите, които са предмет на предложението за преуреждане на тези отношения.
Аз бих казал, например, че въпросът за парламентарната квота във Висшия съдебен съвет беше предмет на предложение от страна н партия Атака и то в най-радикалния му вид – просто да няма парламентарна квота. Да има само професионални квоти. Това някак си не стана популярно, не стана известно. Но така или иначе, обаче, говорим за минал етап, за приети промени в Конституцията в определен вид.
За това с оглед на направеното изявление и казаното от Председателя на Комисията, ние сме на един етап от движението на тези два документа. Безусловно те ще продължат своя живот и ще влязат за обсъждане, ще станат достояние в пленарна зала, ще бъдат достояние на всеки един народен представител, и ако някой намери рационално зърно и намери процедура, по която да застане зад тях, аз мисля, че това може да стане. Лично за мен някои от нещата представляват интерес и провокация за преразглеждането им и съответно за уреждането им на друго ниво във връзка със законите, които предстоят да доразвият идеите, които бяха заложени с промените в Конституцията.
Някои от въпросите обсъждахме преди по-малко от час с Министъра на правосъдието. И аз мисля, че има върху какво да се поработи. Няма място за конфронтация. За уважение е това, което вие ни предлагате, още повече, че някои от тези идеи, както казах, аз лично споделям, само че за съжаление ние не можахме да ги доведем до край. Може би в това е и нашият шанс на някои от парламентарните групи да направим процедура по преразглеждане на вече взети решения, стига това да се окаже възможно.
За това аз предлагам да гласуваме тези два документа и наистина да внесем спокойствие в атмосферата в залата. Имаме два смислени документа. Поставя се „пръстът в раната”. Действително не можем да подминем с лека ръка проблемите, които са посочени тук, които будят недоверието, които будят лошата оценка за състоянието на съдебната система.
Това е моето предложение – да прекратим обсъждането и да гласуваме.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Нотев.
Предлагате и процедура по прекратяване на дебата.
Заповядайте, г-н Иванов.

Г-Н СВИЛЕН ИВАНОВ – член на КПВ:
Уважаеми дами и господа, скъпи гости, забелязах от възраженията на инициативните комитети, че доста са чели чл. 52. Препоръчвам да прочетат и чл. 49, ал. 2 и следващия път документите, които внасят, да са перфектни, тъй като говорим за доста сериозни неща и доста сериозни промени в цялата съдебна система. Поне документите да са абсолютно изрядни.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
Господин Славов.



Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Благодаря, г-н Председател.
По същество съвсем кратко ще се изкажа.
Поздравявам и двата инициативни комитета за усилията, които са положили, за труда, който е положен, за да се съберат тези подписи в подкрепа на техните предложения.
По отношение на първата подписка ми се струва, че повечето предложения, които се съдържат в нея, всъщност не изискват тълкуване, а искат директно изменение на съответните закони. Аз лично бих им препоръчал по този път да помислят и може би по конкретни текстове, изпратени до правна комисия, вече ще можем да ги коментираме и ако даден народен представител ги припознае може да ги внесе като конкретна законодателна инициатива.
Що се касае до втората подписка на инициативата „Правосъдие за всеки” ми се струва, че наистина трябва да помислим дали не ни се дава възможност на база на техните предложения и на много от нещата, които третират и отчетността на прокуратурата и доста неслучили се реформи по начина, по който бяха замислени във Висшия съдебен съвет с последните промени в Конституцията, отново да преразгледаме тези пропуски и да ги коригираме. Личното ми убеждение е, като тук ще вляза в известно разминаване с позицията на Председателя на комисията, че наистина е редно в решението, което ще приемем днес, да препоръчаме на Народното събрание, когато гласуваме в зала, или принципно да подкрепи или да не подкрепи така направените предложения.
И специално направих справка с решението, което сме приели за електронното гласуване, там казваме така:
„Народното събрание реши: подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите” и т.н.
Тоест, има една принципна позиция за подкрепа на Народното събрание, която очевидно след това ще бъде последвана от законодателни изменения в Изборния кодекс, по които много от нас работят в момента.
Моето разбиране и смисълът на това решение е всъщност да се види каква подкрепа то получава в зала, особено що се касае до промените в Конституцията, тъй като очевидно те не могат да бъдат предложени само от един народен представител, а са нужни доста повече въобще да стартира законодателната инициатива, а пък, за да мине тя и да бъде подкрепена знаем какво мнозинство е изискуемо. Така че това за мен би бил един предварителен тест дали подобни предложения въобще биха получили подкрепа в зала.
И това, с което завършвам, тъй като виждам, че може би има несъгласие с тази моя теза, но като колегиален юридически съвет към представителите на инициативата, може би, ако Народното събрание не подкрепи техните предложения и никой не се ангажира или по-скоро 60 народни представители не се ангажират със законодателна инициатива, е хубаво да поговорят и с президента, който също има законодателна инициатива и може би ще е на друго мнение.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Нека да уточним, г-н Славов.
Правите го като предложение за проект на решение? Така ли да го разбирам?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
В първата част - да. Подкрепя по принцип седемте формулирани предложения на гражданска инициатива.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Това само за едната инициатива ли е или и за двете инициативи?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Това е по отношение на втората инициатива.
По отношение на първата казах, че е по-добре да се помисли за конкретни законодателни изменения, а не търсене на тълкуване на съществуващи норми.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Г-н Делчев и след това г-н Митев.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ – член на КПВ:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз искам да поздравя двете граждански инициативи, че търсят това, което голяма част от българското общество търси – по-справедлив и по-ефективен съдебен процес, по-добре подредена съдебна система.
Мисля, че не е лошо, а това е и доколкото съм чувал и искане на самите граждански инициативи, може би да се опитаме да проведем някаква дискусия по част от тези предложения по същество. И докато първата инициатива са по-общи и малко по-трудно ще можем да проведем дискусия, макар че аз имам две конкретни питания.
Едното е по отношение, ако правилно го разбирам, съдиите и прокурорите да станат длъжностни лица. Защо смятат, че в момента не са длъжностни лица, тъй като аз смятам, че те са длъжностни лица.
И второто е за изискването за доказване на интерес при водене на съдебните искове да отпадне. Това, лично според мен, би довело до по-голям хаос отколкото е в момента, тъй като точно изискването за правен интерес води до все пак някаква ефективност на съдебния процес и до това, че в съдебната зала присъстват лица, които имат конкретен интерес от процеса, а не създават напразни на халос принципни съдебни процеси, които да решават принципни въпроси, което значително би затормозило и не би отговорило на функцията на съда.
Това е по първата инициатива.
По втората всъщност всички предложения, които касаят Висшия съдебен съвет ние от Реформаторския блок до голяма степен сме ги подкрепили. Аз имах шанс да говоря и когато министър Захариева беше тук. Позицията на Реформаторския блок по отношение на Висшия съдебен съвет е ясна. Аз не съжалявам, че не беше прието намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет, тъй като между нас с депутатите от ГЕРБ очевидно за втори път се видя, че и този Висш съдебен съвет е изгубил доверието си прекалено рано. Явно 5 години са много за него.
Аз искам да задам два въпроса по отношение на другите две предложения.
Предвижда се намаляване на мандата на Главния прокурор от 7 на 5 години. Но тъй като и Конституцията, и Законът за съдебната власт разглеждат главния прокурор в пакет с другите двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, чудя се защо само за главния прокурор е предвидено това намаляване на мандата. Колегите ще отговорят.
И вторият ми въпрос е по отношение на отмяната на методическото ръководство. Тук какво точно се има предвид? Дали не се има предвид това доколко главният прокурор може да се намесва в дейността на прокурорите надолу – на нисшестоящите прокурори и това методическо ръководство ли е или по-друг въпрос. Защото методическото ръководство смея да твърдя, че може да се изразява в издаване на методически указания веднъж годишно. Това искам да си изясня за себе си, защото, ако ще се дебатират тези въпроси в бъдеще, е добре да имаме и вашата позиция.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Тъй като колегата постави въпроси, на които знае отговорите, заповядайте все пак да отговорите.
Преди това г-н Попов.

Г-Н ФИЛИП ПОПОВ:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на проекта на решение, процедура взимам, аз подкрепям предложението на председателя на комисията и ще се обоснова защо. Защото предложеното от колегата Славов на практика поставя в едно доста по-неблагоприятно положение първата инициатива. Самият той спомена, че в тази инициатива няма конкретни текстове, а по-скоро препоръки. И на практика какво, ние ще приемем решение, че подкрепяме декларацията на инициативния комитет че има проблеми в съдебната власт. Нещо такова ми звучи.
За това, за да не затваряме вратата и пред първата инициатива, мисля, че по-резонно е предложението на председателя и аз го подкрепям в тази част.
Понеже трябва да тръгвам, просто исках да заявя и как ще гласувам – подкрепям предложението на председателя.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
Колега Митев, заповядайте.

Г-Н ХРИСТИАН МИТЕВ – член на КПВ:
Моето е чиста процедура и тя до голяма степен се препокрива с това, което чухме от колегата Попов. Аз смятам, че трябва да имаме действително единен подход. Не можем с един модел да взимаме решение по отношение на едната инициатива, а съвсем друг модел по отношение на другата инициатива. В тази връзка аз подкрепям това, което Вие предлагате, още повече, че до голяма степен това, което се предлага и в двете инициативи много наподобява на правото, което имат гражданите да правят предложения до органите, които имат законодателни инициатива. Оттам нататък всеки от тези органи преценява дали ще реализира това свое право или не.
Това е, което исках да кажа, чисто процедурно.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Митев. Ще дам възможност колегите да отговорят.
В този ред на мисли, аз се заявявам за изказване, когато колегите изчерпат въпросите и изказванията си.
Заповядайте.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Наставническият тон и тонът, който показва досада, показва, че част от вас не знаят за какво са тук или за какво са в Народното събрание и не знаят от кого са избрани. Така че моля този тон да приключи.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Вие обмислете Вашия тон.


Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Не ме прекъсвайте. (Така ли?) Да. Ако обичате.
Ако не, кажете ни искате ли по същество да дискутираме нашите предложения като предложения на 5 хиляди граждани. По същество означава да ни оставите да изложим нашите аргументи, да ни задавате въпроси, вие да изложите вашите аргументи, с които искате да уважите нашие предложения или не желаете, за да знаем дали да останем или да отидем да вършим работа, която наистина едни хора на по 40-50 години имат за вършене.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Обръщам ви внимание, че Вашият тон е абсолютно неуместен. За такъв тон и в тази ситуация би следвало да ви изведем с охрана.
Интерпретацията в такъв порядък, пак казвам, е абсолютно неуместна. Виждате, че дори вносители народни представители спазват правилника и дисциплината при провеждане на заседание. Това че Вие не познавате правилника и сме ви наредили там, където обикновено изслушваме всички вносители – Министерски съвет, и народни представители, не би трябвало да ви заблуждава, че това ще бъде един театър, в който ние ще бъдем вашите статисти. Ние следваме една процедура и по тази процедура се опитваме да стигнем до най-вярното решение. Като юристи, защото претендирате за това си качество, би следвало да отличите, че дебатираме и спорим във времето, в което членовете на комисиите спорят, във времето, в което тече дебата за народните представители. Това че аз си позволявам свободата да ви давам едва ли не диалогов режим, извинявайте, но злоупотребявате в момента точно с процедурната възможност да се изявите по най-добрия начин.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Изискваме само сериозно отношение. Нищо неуважително не сме казали към Вас.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Абсолютно не уважително и продължавате в този тон. Продължавате в този тон и най-настоятелно Ви каня да преустановите това.
Дадох ви възможност да отговаряте на въпроси. Не искам аз да отговарям вместо вас. Защото и питащият г-н Делчев много добре знае и Вие много добре знаете, че в тази част и по тези искания и вие и ние имахме абсолютна хармония. Ние сме подкрепили тези текстове в дебатите, които бяха по законопроекта за изменение на Конституцията. Подкрепили сме ги! Ако искате да обърнем дебата по друг начин, и аз за това, ако може би към някои малко несправедливо реагирах, беше към представителя на Обществения съвет, защото Общественият съвет, но те не са длъжни да използват правно прецизни понятия, защото те казаха Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледат по същество. Аз пак ви питам досега какво правим. И вие говорите за конкретните предложения и ние ви поставяме въпроси също по конкретните предложения, които добре знаем. Истината е, че правим и разглеждане по същество в момента и за това се заявих за изказване, защото, за да са спокойни и двете инициативи и аз като колегите искам пункт по пункт, така както хората са се подписвали. Защото и аз ценя труда и усилието, че сте събрали едната инициатива определен брой, другата инициатива малко над 4 хиляди подписа, да кажа какво мисля по тези пунктове, които сте представили в бланка за подписване от подкрепящите ви граждани.
Така че, ако искате да отговорите на въпрос на г-н Делчев, заповядайте. Ако не искате, дебатът продължава.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Благодаря отново за думата.
Децентрализацията на прокуратурата е една от основните препоръки в доклада на Европейската комисия, както и да бъде създаден орган за антикорупция и органите, които в момента съществуват за борба с корупцията да бъдат в много по-добър синхрон и координация. Всъщност една от критиките е, че към момента органите са с липса на координация и липса на адекватно взаимодействие помежду си – органите за борба с корупцията. Тоест, тези две критики, първо, че е твърде централизирана прокуратурата, че главният прокурор има толкова сериозна власт, съсредоточена в неговите ръце, както и второто, че има нужда от антикорупционен орган, и че борбата с корупцията в България не е на добро ниво. Напротив, знаем, че 6 или 8 от основните критики на Европейската комисия са именно към прокуратурата за липсата на резултати в борбата с корупцията и в борбата с организираната престъпност. Именно за това считаме, че препоръките и критиките на Европейската комисия могат да бъдат преодолени и разрешени от българския законодател именно с част от нашите предложения.
Първото предложение относно премахването на методическото ръководство от Конституцията. Считаме, че това е пряко свързано с възможността за намеса от главния прокурор и от по-горе стоящите прокурори по същество в конкретната работа на прокурорите по същество, а не по законосъобразност. Прав сте, г-н Делчев, от друга страна това методическо ръководство позволява веднъж годишно, или веднъж на три месеца, или когато прецени, да издава общи актове като инструкции към всички главни прокурори. Но като цяло включва и възможността по целесъобразност да се меси в конкретни дела – нещо, което след това е продължено в Закона за съдебната власт с чл. 136 и други, че всички прокурори са подчинени на по-горе стоящия и на главния прокурор.
На второ място, 2006 г. едно решение на Конституционния съд да не разгледа искане на главния прокурор за тълкуване на методическото ръководство има особено мнение на проф. Мария Павлова, вече покойна, която казва в особеното си мнение, тъй като пленарният състав на Конституционния съд отказва да разгледа въпроса по същество, че изключително важно е било (ще го изпратим на e-mail на членовете на комисията) да бъде тълкувано методическото ръководство, тъй като то до момента няма тълкуване. С две думи прокурорите в България и разследващите органи нямат представа какво представлява методическото ръководство и то не може да бъде тълкувано в законите. Това казва проф. Павлова. Тоест, трябвало е да бъде тълкувано. Това е вторият аргумент за това, че методическото ръководство, от една страна, е неясно за институциите, от друга страна, обаче, отваря възможността в Закона за съдебната власт по такъв начин да бъде продължен този начин безкраен за намеса на главния прокурор и на по-горе стоящите, по който другият член от Конституцията, който казва, че всички магистрати са независими, има нарушение, т.е. двете норми имат колизия, според нас.
Да, в Закона за съдебната власт след методическото ръководство трябва да бъдат премахнати и онези норми, които казват, че по-горе стоящите прокурори са началници на всички останали, както и главният прокурор. Това, не веднъж сме казвали, е копирано от руската конституция, чл. 129, който казва едно към едно прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор – нещо, което не може да се види в нито една друга европейска конституция или законодателство. Смея да го твърдя отчетливо и ясно и съм сигурен в това нещо. Модерните прокуратури в Европа не позволяват на по-горе стоящите да се намесват по същество в конкретни дела. Имах възможност преди един месец да бъда в Париж на среща с апелативен прокурор на Париж. Там няма главен прокурор, който е началник на всички. Има 35 апелативни, които са генерални прокурори. На въпрос можете ли да се месите по същество, да се произнасяте по същество с указания или отнемане на дело, или поради целесъобразност, той ми каза, че не ме разбира какво го питам. Тоест, невъзможно е това нещо.
Имаме руската конституция и руската прокуратура, където единствено е възможно. Имаме европейските модерни прокуратури, където е невъзможно. Искаме в България това нещо да бъде по този начин.
Последно, г-жа Моника Маковей, която беше тук през май месец миналата година, поканена от нас, на среща с нея каза, че това било първото нещо, което са премахнали през 2004 г., а именно възможността по-горе стоящите да се месят по същество на делата. Оперативната самостоятелност на прокурорите е изключително важна.
И второто накратко. Създаването на антикорупционен орган, който ни препоръчва Европейската комисия.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Не толкова за антикорупционния орган, защото там има друга национална концепция и там горе-долу е ясно в каква посока се върви, а по-скоро защо само на главния прокурор да му се намали мандатът от 7 на 5 години, а не на тримата големи.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Смятаме, че е абсолютно ваша инициативата вие да го направите и за тримата големи. Считаме, че това е резонно.

РЕПЛИКА:
Допълвам въпроса. Защото председателите на върховните съдилища наистина осъществяват само административно и организационно ръководство на съдилищата, докато главният прокурор осъществява на практика ръководство на дейността на всички прокурори. И най-яркият пример беше Враца. Това беше типичното проявление на методическото ръководство. За няколко часа крилата бригада от 7 прокурори отиде и промени обвинението от най-лекото го преквалифицира в най-тежкото. Сега искаме да видим какво ще кажат след експертизата. Ето за това методическо ръководство – защото главният ги събра и главният ги изпрати.
При приемането на Конституцията няма Върховен касационен съд и Върховен административен съд.


Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Позволете ми да отговоря на двата въпроса, които бяха зададени към първата инициатива. На въпроса защо да отпадне изискването за правен интерес, ние не искаме да отпада. Ние искаме да бъде дефинирано. Преценката на интерес – в ГПК не е посочено правен интерес, посочено е интерес. Преценката на интерес е субективна от страна на съда в сегашното състояние, тъй като няма дефиниция що е интерес. Ние искаме да бъде записано, че интерес винаги е налице, когато ищецът би получил положителен резултат от делото, когато делото бъде решено в негова полза. Понастоящем съдиите съвсем субективно решават дали има правен интерес и едно дело, когато не искат да го гледат, най-лесно им е да кажат, че ищецът няма правен интерес.
По отношение на въпроса дали е необходимо да бъде дефинирано, че магистратите са длъжностни лица, има богата практика на съдилища – на Върховен касационен съд, включително по чл. 303, ал. 1 от ГПК доказване на престъпни деяния, в която е записано, че не могат да бъдат доказани престъпни деяния, извършени от магистрати, защото те не са длъжностни лица. И в Наказателния кодекс е записано кои са длъжностните лица, сред които магистратите не попадат.

Г-Н АНТОН БОЯДЖИЕВ – от Националната гражданска инициатива за тълкуване на основание чл. 51, ал. 1 от закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България :
Аз съм от Гражданската инициатива.
Първо искам да благодаря на всички народни представители, присъстващи тук, за голямата толерантност, казвам го съвсем сериозно, която проявяват и за възможността да се установи един спокоен и разумен начин на разговор. Веднага искам да отбележа, че може би както моя милост има и много други хора, от нашите хора от Гражданската инициатива, които по една или друга причина от техническо естество не са имали възможност да се запознаят с текста, който е представен на уважаемите народни представители. И във връзка с това не мога да не отбележа, че веднага ни направи силно впечатление, че може би по естествен път поради взаимно неразбиране, най-вероятно съвсем неволно, а ако има някаква вина, подчертавам, тя е наша, дебатът леко се измести от някои по-съществени въпроси, които са до болка познати на всички практикуващи юристи.
За да не пропусна, нека отбележа, колегите от другото НПО са тук, ние абсолютно подкрепяме тяхното така направено становище относно главния прокурор, което беше развито от колегата, на който не му знам името, за намаляване на мандата и също така с риск да прозвучи малко силно, но може би ще се намерят някои народни представители юристи, които биха събрали кураж и биха поставили на обсъждане в една тяхна компетентна среда дали действително България се нуждае от фигурата „Главен прокурор” изобщо. Ние нито сме федерация, нито сме конфедерация. Русия, доколкото знам е федерация. Точно преди малко колегата каза, че съвсем наскоро е бил в една европейска страна и е обсъждал въпроси именно в тази връзка с действащи апелативни прокурори, които не са съумели да разберат какво точно колегата ги пита, задавайки въпроса могат ли апелативните прокурори да се намесват в прякото решаване на преписките по съответните наказателни производства. Значи там това е немислими! В този смисъл ние заемаме същата позиция.
Относно термина „истина”, който доста се подмята тук. Вашата идея е навсякъде в законодателството – наказателно, гражданско, административно, да има само един термин, а именно „обективна истина”. Това че по чужд образец от някои настроени доста крайно либерални среди се въведе постепенно, лека-полека в новото гражданско процесуално законодателство виждането за „формалната истина” в процеса. Тоест, тази истина, която се формира от наличието на доказателства между корите на делото. Няма ли ги тези доказателства няма такава истина. В този смисъл, пак казвам по наша вина, е допусната известна неточност. Казвам това ,тъй като съм разговарял много с колегите, обсъждали сме тези въпроси и моето лично убеждение е, че те имат предвид именно това.
Следващата плоскост, на която има едно много голямо разминаване, и за което, уверен съм, много ми е трудно да си представя, че може да се намери представител на българската адвокатура, който да каже, че това не е първостепенен проблем, а именно става въпрос за технологичната страна на доказването в процеса. Няма адвокат от тази огромна 12 500 членна гилдия, който да не е пропищял, а и гражданите също, на тема протоколи – съдебни протоколи. Какви са основните слабости.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Извинявайте, че ви прекъсвам. Но, г-н Председател, можем ли да въведем някакъв регламент във времето, защото двете граждански инициативи си представиха самите идеи, ние зададохме някакви въпроси, а Вие в момента излизате извън тези въпроси и може би е добре да има някакво конкретно време, в рамките на което да се говори. Иначе рискуваме да замръкнем.

Г-Н АНТОН БОЯДЖИЕВ:
Аз ще кажа още две-три изречения.
Трудно представимо е, особено за обикновения гражданин, да приеме, че може съдията, който лично е оформил и подчертавам, редактирал, този протокол, у нас протоколите много дълго и напоително се редактират. Аз не знам какво значи и къде в законодателството има такъв термин, но така се казва.
Освен това, сроковете във връзка с представянето на протоколите изобщо не се спазват и в същото време почти навсякъде, това сме го проверили, реално в съдебните зали има аудио записващи уредби, обаче когато страните поискат да бъдат представени записите, обикновено се отказва. И само в строго определени ситуации се дава достъп до тези записи, което смятаме, че не е нормално и не съдейства за справедливостта.
Това е. Аз само на две неща се спирам – относно истината и относно протоколите.
Дори има предложение, не знам как ще се погледне на него, тъй като въпросът е изключително невралгичен, изготвянето на протокола да става от специално лице, което да не бъде подчинено на съдията.
И също така смятаме, както е в много други страни, протоколът от съдебното заседание трябва веднага, още докато страните са в залата, да им се представя срещу подпис, а те вече да имат някакви забележки , по съответния ред с молба да поискат неговата промяна. Сега в момента, независимо че има някаква уредба, тя, първо, не се спазва и второ, е неефикасна. Това е.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
За да поясня за колегата Делчев, стремежът е да имат възможност инициативните комитети да представят предложенията си, въпреки напрежението по изразните средства, мисля, че трябва да запазим традицията и да имаме възможност, защото всички ние сме граждани, да говорим като граждани, дори когато това ни коства излизане от нормалното оперативно време за работа и за дискусия.
По първата инициатива е забавена по моя вина дискусията просто защото нямаше възможност да отворим достатъчно време за едно такова говорене и обсъждане. Впрочем, поне от три месеца това ни е първата седмица, в която можем и Председателят на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да каже, че от три месеца се опитваме да намерим време за съвместно заседание на двете комисии, за да направим нормално за инициативните комитети изслушване, а не само процедурно обсъждане.
Заповядайте, г-н Делчев и след това г-н Лазаров за изказване.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Аз благодаря за отговорите. Първо, защо зададох въпроса за главния прокурор и защо той се отделя от пакета на тримата големи. Знаем, че са им различни функциите, но така се реферира към тях в Конституцията и в Закона за съдебната власт - заедно. Много опасно би било за реформата, ако има фиксация върху определен човек или върху определена позиция и за това всъщност, доколкото разбирам, няма такава фиксация. Но по-важното е друго.
С втория въпрос това, което исках да ми стане ясно, е дали вие си представяте, както сте го описали, че разводняването на методическото ръководство на главния прокурор ще се реши някакъв проблем, доколкото разбирам не е така. Защото всъщност трябва да се приемат група от норми, за да се постигне това, за което вие говорите. Само отмяната на един текст няма да доведе до полезния ефект, който търсите, т.е. да се каже няма методическо ръководство, но това не решава въпроса само по себе си.
Така че явно не е това начинът. Начинът е и ако се реши, трябва министърът на правосъдието да го намери този начин. Той е наистина чрез редица норми.
И понеже бях провокиран от примера с Враца, аз честно да ви кажа мисля, че примерът за Враца е точно обратното на това, което се каза. Всъщност главният прокурор в този случай не действа лошо. В този случай той успокои общественото мнение. Защото спомняте си какво беше преди да се изпратят прокурори. И тук пак ви моля. Недейте да се фиксирате върху фигурата на главния прокурор. В момента, в който отидоха прокурори от Главна прокуратура и експерти от съдебна медицина, хората се успокоиха, че няма някаква далавера за прикриване на някакви мутри на местно равнище. И това беше важно. След това се постигна обрат и се даде възможност да се намери обективната истина. А каква е тя, все още не знаем, но да се надяваме, че ще бъде намерена. Тоест, в този случай по-скоро беше добре това, че Главна прокуратура изпрати редица експерти там, за да се занимават с този случай. А той не беше никак малък, защото той беше един от редица случаи на битова престъпност. И смея да твърдя, че лично аз обикаляйки по моя район съм виждал доста случаи на окръжни прокурори, районни прокурори, окръжни съдии, районни съдии, които седят и пият с местни съмнителни лица. Дали ще е във Враца, дали ще е в София-област, дали ще е в Благоевград – има много такива примери. Освобождаването на тези местни прокурори да не доведе до другата крайност. Това е моето голямо притеснение. Да не се случи така ,че олигарсите в Дупница ще си имат собствен прокурор, с който могат да си правят каквото си искат, тъй като никой не може да му се намеси в работата.
Аз за това ви поставих тези точки за дебат, защото самият аз искам да си ги изясня и ми се ще да намерим правилното решение.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Г-н Делчев, г-н Славов и аз бях поканен, имахте вече тази възможност. Направи се преди известно време теоретична конференция в зала „Запад” от „Правосъдие за всеки”. Тези въпроси в диалогов режим напълно спокойно можехте да си ги обсъдите там и най-вероятно сте ги обсъждали. Защото аз виждам във вашите материали по-изчистени тези, голяма част от които, пак казвам, бяха предмет и на законодателна инициатива. За това ще спра до тук въпросите и отговорите и отношенията, които пак водят до въпроси. Не можем всички текущи криминални казуси и разследвания също да ги изследваме в едно заседание на правна комисия.
Г-н Лазаров за изказване.

Г-Н ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ – член на КПВ:
Съвсем кратък ще бъда. Познати са ми предложенията на Гражданската инициатива. Почти в този вид те бяха внесени и в проекта за изменение на Конституцията между първо и второ четене. По някои от тях се произнесе Народното събрание – в частта, за която каза г-н Нотев, по т. 5 имаше предложение, което беше в обхвата. В останалата част те не бяха разглеждани, защото не бяха в обхвата на внесения законопроект.
Говорим за баланса – надзор за законност върху дейността на другите прокурори. Така е в чл. 126, ал. 2 на Конституцията – „(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.”
И пак в Конституцията като правомощия се споменават дадените от Конституцията на главния прокурор методическо ръководство и надзор за законност, а като правомощие са споменати Върховния касационен съд и Върховния административен съд и то не е случайно. Законодателят е имал предвид нещо.
Но съдебен надзор за точното прилагане на законите, т.е. за законност, има в чл. 124 що се касае за Върховният касационен съд и чл. 125, що с касае до Върховния административен съд. Тоест, двете върховни съдилища упражняват също контрол за законност и еднаквото прилагане на законите.
Цитирате г-жа Павлова в това особено мнение за методическото ръководство, но то, както се опита да каже и каза г-н Делчев, е малко по-различно от правомощията, които дава Конституцията на прокурора да упражнява контрол за законност върху дейността на прокурорите. И ако има актове на прокурорите, които са незаконни така както Касационният съд, или институционалният контрол ще ги отмени, това има предвид Конституцията. Отделен е въпросът и до каква степен по цялата тази верига, но това се урежда законодателно в процесуалните закони и в Закона за съдебната власт.
Предлагате намаляване на 7 членовете на парламентарната квота. Аз не чух някакво разумно обяснение. Може би е пропуснала г-жа Маковей да ви каже, че в Румъния всички магистрати се назначават от президента. Никой не говори за намеса на едната власт върху изпълнителната власт. Нека да не правим дебат, аз се изказвам. В Германия министърът на правосъдието назначава всички магистрати. Предлагат ги организации, Висш съдебен съвет или магистратски организации, а различни са системите, в Австрия също е така, в Полша е по друг начин. Само искам да ви обърна внимание, че при нас Висшият съдебен съвет назначава магистратите, изключая хипотезата на тримата големи, които биват предлагани или избирани от Висшия съдебен съвет, но назначавани от президента. 1998 г. или 1999 г. имаше прецедент президентът отказа да назначи избрания тогава главен прокурор от Висшия съдебен съвет. Нека правим разлика между избиране, предлагане и назначаване. Защото в препоръките на Венецианската комисия и на ГРЕКО се казва, че властите трябва да си взаимодействат, властите трябва да се контролират. Не се препоръчва, обаче, и е казано за съдебната власт, сама да си оценява и назначава.
Говорим за баланса във всички тези предложения. Има място за сериозен дебат. Споменахте за тълкувателното решение на Конституционния съд, но нека да припомним, че имаше още едно, което е по искане на Върховния касационен съд с едни поставени въпроси от пленума. Каква трябва да бъде структурата на Висшия съдебен съвет. Може ли да има представители на прокуратурата във Висшия съдебен съвет или само Главния прокурор, директора на Национална следствена служба. Знаете го, нали? Не искам да ви го цитирам изцяло това решение. То е категорично. Място за дебат има. Аз не казвам, че решенията са окончателни. Ние говорихме при измененията на Конституцията що се касае разделянето на две колегии. Да, те еволюират, иновативни са.
Няма да се спирам на явно гласуване – нещата ,които вече са приети.
Дотолкова доколкото все пак пленумът има компетенции, да, така го приехме пленумът да има компетенции да предлага на президента главния прокурор. Отделен е въпросът, което и сега конституционно не е уредено, и тримата големи да предлага, уредено е в Закона за съдебната власт – 2/3, как става избора и т.н. Предстои ни да приемаме Закона за съдебната власт, предстои ни да приемаме изменения и в други закони. Да, има място за този дебат, но нека все пак да не забравяме, че законодателят, приемайки Конституцията, винаги се е съобразявал с баланса между властите – 7, 5, 4, говоря в отделните власти – 5 за президента, 7 за тримата големи. Да, няма проблем да бъдат намалени мандатите. Въпросът е доколко това би нарушило този баланс. В това отношение също има конституционни решения. Аз не казвам дали ще го наруши. Въпрос на дебати. Не трябва да бъдем категорични. Както и намаляване на парламентарната квота – от 11 на 7. Дали точно тук е балансът – 11 от парламентарната квота, 11 избрани от съдии и прокурори.
Има място за дебат. Колегата Кирилов беше прав. Да, наистина, то така е и препоръката в доклада, че трябва да продължи разговора и дебата по следващи изменения на Конституцията. Но нека да се замислим, когато цитираме и казваме как една хипотеза уредена в една държава, че при други хипотези са уредени по друг начин що се касае до назначаването на магистратите, до оценката им, до дисциплинарните производства. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Лазаров. Колеги, ако няма други изказвания, макар да обещах дълго и по същество да се изкажа, ще опитам да не е дълго, макар и да засегна съществото.
Първо, искам да се присъединя към колегите, които изразиха благодарността си към инициативните комитети. Подкрепям усилията и на двата инициативни комитета, макар да са подходили по различен начин, т.е. методът на анализ на фактите и обстоятелствата да е по-различен в двата случая. За това има и обяснение. Инициативата, която е първа по време, тя е отпреди около година – в началото на дебата за съдебната реформа, а инициативата „Правосъдие за всеки”, която гледаме в срок, всъщност е в пика на дебата за конституционните промени.
Присъединявам се към изложеното от всички колеги, че за нас исканията, тезите, предложенията следва да бъдат сериозен ориентир, без значение как са формулирани.
Тук ще си позволя само кратко процедурно отклонение по дебата „референдум и аналогията с гражданска инициатива”. Аз правя друга аналогия в смисъл през цялото това време, да кажем от първата инициатива, аз съм възприел инициативата като законодателни предложения, т.е. така, както комисията регулярно от всичките организации, които са заинтересувани, получава писма, в които има становище по отделни законопроекти. Така съм приел първата инициатива.
За втората е по-сложно, защото тя се включи в рамките на конституционния дебат и в рамките на взаимодействието на гражданското общество със законодателната власт. Единствената разлика, която съм направил в този случай, която отговаря за организацията за работата на комисията, е тази, че гражданската инициатива и с оглед формалната процедура и формалните предпоставки, да има инициативен комитет, да имаме доказано събиране на подписи, да имаме след това проверка на подписите. За това смятам, че законът напълно правилно и обосновано е казал законодателят да се срещне очи в очи с инициативния комитет и с тези граждани, които са извървели пътя по въпросната процедура. За това бих казал, че за първи път в 43-то Народно събрание правим такава процедура. И пред колегите, които ви питаха по някои от детайлите, признавам, че в голяма част от случаите, включително и за колегите от Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите не съм имал яснота и категоричност съм казвал няма практика, няма яснота, но съм разчитал на това, че следва да спазим принципа на доброто взаимодействие и обезпечаване на гражданското участие.
Първата инициатива има спецификата, че тя сочи желан резултат. Казва, искаме като резултат справедливо правосъдие. Искаме друго отношение към истината. Искаме друго отношение към доказателствата. Първоначално казаната теза за понятие за нищожност, която и аз критикувах малко в движение, всъщност се имат предвид и някои от специфичните хипотези, които сега са актуални и се обсъждат във връзка с постановяване на съдебно решение от състав, определен или неопределен от системата за случайно разпределение. Тоест, не може да се каже, че имам само девизи или пожелания, имаме и конкретна фактология в нещата. Но смятам, че този дебат е полезен за това най-малкото да ни обостря вниманието по всички тези въпроси.
По първата инициатива нашата комисия не, но Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите е получила становище от Министерството на правосъдието, в което Министерството на правосъдието обяснява как в работата си и в законодателната си дейност и инициатива залага конкретни разпоредби във връзка с направените предложения. И това е било към дата 17.06.2015 г., заместник-министърът Петко Петков е казал: „Предвид гореизложеното считаме, че голяма част от препоръките на Национална гражданска инициатива за тълкуване на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, пряко кореспондират с предложените от Министерството на правосъдието законодателни промени.”
Това е отговорът и подходът, който е използван. За съжаление, представителят на Обществения съвет си тръгна, без да сме доизяснили този въпрос окончателно, но това е подходът, на който реагира министерството като елемент и част от Министерския съвет, който има основната законодателна инициатива.
Смятам, че такъв трябва да е и нашият подход. Настоящият дебат би следвало да генерира не само обща законодателна инициатива, но и конкретна законодателна инициатива. Ще взема за пример нищожност на решение, постановено от съдебен състав, който не е определен от системата за случайно разпределение на делата. Който иска да направи такова предложение, защото тук са възможни варианти. Дебатът, чета и в пощата получавам различни становища, все още тече и продължава. Тоест, нормалното и логичното е като дойде втората серия на Закона за съдебната власт или първия момент, в който гледаме ГПК да имаме варианти, да проведем дебат и да имаме повече от едно предложение по този въпрос. Защото това съществено касае гражданското съдопроизводство.
И за истината всички сме съгласни, всички знаем основните теоретични постановки за обективната и за формалната истина, знаем какво трябва да се следва, но знаем какъв е и капацитетът и възможностите на съда. Знаем, вероятно повечето от нас, къде законодателят поставя някакъв баланс или компромис между свръх прецизното безкрайно изследване на истината, което не може да даде справедлив резултат във времето и сравнително по-скоростното правосъдие, което пък заради формалния подход води до непълноти, грешки и до несъответствия.
По втората инициатива, за да не звучи лично или предубедено. Къде отиде колегата, с който брояхме статистически резултата приети и неприети? (Отиде да си вземе детето от детската градина.) Аз ще ви помоля да му предадете и да го запознаете.
Голяма част от предложенията нашата политическа партия, която представляваме аз и г-н Лазаров и г-н Иванов, сме ги защитавали пред цялата минала година. Аз ще говоря тук накратко и само по мое лично мнение. Аз съм убеден поддръжник на тезата, че парламентарната квота трябва да е по-малка от съдийската квота. Водил съм и съм се опитвал да проведа разговори с конституционалисти по повод на критериите и изискванията на двете конституционни решения, които казват какво може да измени обикновеното Народно събрание. За съжаление, всички конституционалисти защитават тезата, че обикновено Народно събрание не може да допусне неравенство без да влоши или да промени съотношението на властите. За да не се стигне до противоконституционност за това може би писмено или недостатъчно ясно в дебатите изрично не съм отстоявал тази теза. Но аз мисля, че съотношението имаше няколко варианта – и на 7, и на 9, мисля, че щеше да е в голяма степен полезно за общественото възприятие и заради обществената нагласа главно заради усещането и убеждението, че това ще ограничи, ще намали политическата намеса във Висшия съдебен съвет.
Колегата, който го няма, беше абсолютно прав. Моето лично убеждение, аз не съм избирал членове на Висшия съдебен съвет и в голяма степен не познавам избраните от парламентарната квота членове на Висшия съдебен съвет. Смятам, че тяхната връзка с органа по избирането им веднага се прекъсва. Те наистина стават бързо и автоматично изключително независими.
Трябва да съобразяваме и другата крайност, обаче, защото този дебат и разговорите, които водих с конституционалисти се появи и другият, според мен, логичен аргумент. Ако прекалено махнете парламентарната квота от Висшия съдебен съвет, вие ще премахнете единствената връзка и възможност Висшият съдебен съвет да се само затвори и никой няма да разбере какво става там вътре. Тоест, това е един вид тезата за наблюдателя, образно казано разузнавач, който да обезпечи информираността на властите за състоянието и взаимодействието между тях.
Сигурен съм, че дебатът по част от вашите въпроси ще продължи. Няма как да не продължи. Но вие ми кажете как, ако приемем буквално искането на колегата от Обществения съвет да се произнесем по същество, как би трябвало сега да се произнесем и да гласуваме по предложения, които вече сме отхвърлили, вече са били гласувани. Имало е гласуване и в комисии, и в зала. Проверете ги! А и процедурно смислено ли е това да се прави, защото ние тук не можем да докараме окончателния резултат. Но резултатът, който може да тръгне от тук, това е на ниво инициатива. И без да ми се сърдите, извинявам се и към колегите от Реформаторски блок, те започнаха с хубава инициатива „Кръгла маса – Правосъдие за всеки”, ако смятат и ако искат да продължим в тази насока, нека да продължи този дебат. Нека да продължи този дебат и нека да се стигне до една подкрепена законодателна инициатива.
Няма повече да удължавам изказването и да бавя.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Г-н Славов преди да тръгне ми остави пълномощно как гласува, даже го е написал и се е подписал.
Той предложи да се гласува подкрепяме по принцип предложението на „Правосъдие за всеки” и ако се гласува, той ще гласува „за” за него. Ако то не мине, съответно „за” за първоначалното предложение, както Вие го формулирахте.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Добре. Колегата Славов направи това предложение. Трудно му беше. Много време отне. Трябваше изрично да му върна въпроса, но го направи като предложение, така че ще го подложа на гласуване.
Друго по гласуванията има ли, защото мисля да закрия дебата?
По гласуванията пропуснах да кажа, че трябва да са две отделни гласувания за двете отделни комисии. Тоест, в едното гласуване гласуват членовете на Комисията по правни въпроси, а в другото гласуват членовете на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
В този случай Председателят на Народното събрание не е определил водеща и участваща комисия, т.е. двете комисии сме наравно водещи и наравно участващи.

Първо подлагам на гласуване за Комисията по правни въпроси.
Който подкрепя предложението на колегата Петър Славов, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване и за двете инициативи проекта за решение, който ви предложих. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Прие се проектът за решение.
Г-жо Председател, заповядайте.

Г-ЖА БОЙКА МАРИНСКА – Председател на КВНОЖГ:
Колеги, първо да уточня, че 4 депутати са оставили заявления, като са заявили вота си, както колегата им от ГЕРБ.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване двете инициативи. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря ви.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Какво всъщност е решението?

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
За да сте наясно, накратко ще обясня. От това заседание, което е съвместно, по най-бърз начин в Деловодството на парламента ще бъде внесен доклад, изготвен от колеги експерти на база дебата и документите. В този доклад ще бъде отразен в максимална степен дебатът и становищата, включително процедурните. Този доклад завършва с предложение за решение, т.е. с нашето решение. Комисиите, както следва решиха: по този проект за решение с еди-колко си гласа и по този проект с толкова гласа. Приетият проект за решение, т.е. гласуваният положително ще бъде предложен на пленарна зала. Тоест, оттам започва дебата. В пленарна зала е възможно да се възобнови изцяло дебатът, който водихме тук. Възможно е колегите, както в случая колегата Славов да си повтори предложението. Тоест, окончателното решение на пленарна зала е съобразно гласуването в пленарна зала. Някой правилно отбеляза кой е органът. Ние сме само комисия. Органът, който казва подкрепя или неподкрепя в окончателен вид е пленарният състав на Народното събрание и онова гласуване е окончателно. Възможно е решението в зала да бъде подкрепя инициативите, дава възможност на народните представители да внесат съответните законопроекти, съобразно предложенията в инициативите.
Аз мисля, че по въпроса подкрепяме инициативите, ние нямаме спор. Ние по това нямаме спор. Въпросът е конкретното изражение на инициативата, конкретният законопроект и конкретното гласуване, което може да направи законопроекта закон.
Благодаря на колегите от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Благодаря на представителите на инициативните комитети и гражданите, които присъстваха и участваха в обсъждането.
Прекратявам съвместното заседание.

……………………………

/п / БОЙКА МАРИНСКА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ
ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА
ГРАЖДАНИТЕ





ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси

П Р О Т О К О Л № 2

Днес, 10.02.2016 г., сряда, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват по т. 2-ра от дневния ред:

- Представители на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите;

- Представители на ОБществения съвет към КВНОЖГ : ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – заместник-педседател на Обществения съвет;

- Представители на Национална гражданска инициатива за тулкуване на Закона за нормативните актове: БОЙКО НИКИФОРОВ и АНТОН БОЯДЖИЕВ;

- Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“: ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ, ЦВЕТОМИР ТОДОРОВ, ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ И МИРОСЛАВ МИЧЕВ.

Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на комисията.

Заседанието се ръководи от Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието, при следния дневен ред:

1. …………………………………………………………………………

2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г.;
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.
Съвместно заседание с Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

3. ………………………………………………………………………….
4. ………………………………………………………………………….


…………………………………….


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:

Преминаваме към точка ВТОРА:
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22, внесен от Инициативен комитет на 16.02.2015г. и
- Разглеждане на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” № 539-01-14, внесена от Инициативен комитет на 02.12.2015 г.

Както вече уточних, това е при условията на съвместно заседание на Комисията по правни въпроси с Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Гости от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието неправителствените организации и жалбите на гражданите е г-жа Ива Таралежкова, заместник-председател на Обществения съвет.
Представители на Национална гражданска инициатива за тълкуване на Закона за нормативните актове – г-н Бойко Никифоров и г-н Антон Бояджиев.
Представители на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” – г-н Велислав Величков, г-н Цветомир Тодоров, г-н Любомир Авджийски и г-н Мирослав Мичев.

Колеги, предлагам ви следния регламент на обсъждане. Запознати сме с аргументите и с преписките по двете граждански инициативи, но ви предлагам да дадем възможност на колегите, които са представители на Инициативния комитет да представят в рамките от 3 до 5 минути същината, проблемите и предложенията в инициативите. След това ви предлагам дебат и гласуване на проекти за решения.
По тази процедура имате ли становища?

Г-ЖА БОЙКА МАРИНСКА – председател на КВНОЖГ:
Предлагам след като изслушаме представителите на гражданските организации, които ще представят инициативите си, да дадем думата и на Ива Таралежкова, която е заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да представи становището на Обществения съвет.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-жо Председател.
Има ли възражения по това предложение?
Няма.
Давам думата на колегата Петър Славов:

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ – член на КПВ:
Благодаря, г-н Председател.
Като процедура, тъй като двете инициативи са доста различни по своята същност, предполагам, че ще трябва да има две отделни решения за тях. И понеже споменахте проекторешение, ако евентуално има нещо подготвено от сътрудниците на комисията, може да го погледнем в хода на дебата, за да сме запознати.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Не съм възлагал подготовката на служебен проект за решение.
По първата инициатива имаме по-подробно правно изследване, защото там въпросите бяха доста широко дефинирани и по тази причина колегите експерти бяха подготвили вътрешно становище, което завършваше с проект за решение.
Аз ви предлагам в рамките на дебата да правим предложения по отношение на евентуалните проекти за решения.
Но обсъждаме и двете инициативи едновременно или поредно?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Да обсъждаме двете инициативи поредно. Те са различни.


ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Не са толкова различни.
Давам думата на г-н Бойко Никифоров да ни представи основните тези, предложения и искания в Гражданската инициатива за тълкуване на чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове и други законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, № ПГ-539-00-22.
Заповядайте.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ – Председател на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
Уважаеми дами и господа народни представители,
За мен е чест да ви представя исканията на Национална гражданска инициатива за тълкуване. Искам да направя една поправка на заглавието, посочено в дневния ред – „на основание чл. 51 от Закона за нормативните актове”. Ние няма да тълкуваме Закона за нормативните актове, а на основание чл. 51 от него искаме да бъде направено тълкуване на Закона за съдебната власт – на част от него, на някои елементарни норми от ГПК, елементарни норми от Наказателния кодекс.
Позволете ми да започна отзад напред, т.е. какво би се получили, ако нашите предложения бъдат приети.
Понастоящем състоянието на съдебната система на всички е известно, че е абсолютно незадоволително. Гражданите нямат абсолютно никакво доверие в нея. И това се дължи не на това, че се оказва някакъв политически натиск върху Висшия съдебен съвет, а се дължи на елементарни нарушения на длъжностните задължения в съдилищата и в прокуратурата. За това ние се насочихме към създаване условия в българските съдилища най-накрая да се появи значението на истината. Защото гражданите са недоволни от съдебната система не от друго, а от това, че те не получават правосъдие в съдилищата. Всевъзможни процесуални хватки, всевъзможни нарушения на процесуалните закони и в много случаи незачитане нормите на закона.
Ако нашите предложения бъдат приети, до голяма степен ще се възвърне доверието на гражданите в съдебната система. Ако не бъдат приети, ще остане това състояние, което е сега и с тенденции това състояние да се влошава.
Нашите предложения и нашите искания стъпват върху принципа, който е заложен в Закона за нормативните актове и който досега никъде в България не е прилаган, а това е, че нормативният акт, когато е непълен или неясен, чл. 51 е точно това, задължително тълкуване дава неговият създател. Тук вече влизаме в несъответствието на това, което става в България, а именно че върховните съдилища – Върховният касационен съд издава тълкувателни решения, но не само върху практиката, която трябва да уеднаквяват, а си позволяват да тълкуват и норми на закона.
За това ние се обръщаме към Народното събрание на основание на чл. 51 от Закона за нормативните актове и искаме тълкуването върху тези норми да бъде извършено, както е съгласно закона, от неговия създател – Народното събрание.
Основните неща, които сме заложили в нашата инициатива, са в четири насоки.
Първата насока е по отношение на служебните задължения на магистратите, тяхната дисциплинарна отговорност и тяхната несменяемост. В Закона за съдебната власт и в Конституцията е посочено, че магистратите стават несменяеми и те могат да бъдат сменени само – изброени са ред неща, и е посочено и „за неизпълнение на други служебни задължения”.
В Конституцията „тежко нарушение и несистемно изпълнение на служебните задължения”.
Но никъде, нито в Закона за съдебната власт не е посочено кои са тежките нарушения на служебните задължения. Това дава възможност на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет да отказват разглеждането на сигнали срещу магистрати. Защото те казват: Ние имаме много сигнали на граждани, които са подавани до Висшия съдебен съвет, подавани до Инспектората, в които директно, съвсем директно е записано, че примерно еди-кой си съдия е излъгал в мотивите на решението, става дума за много груби неща. Пише в мотивите, че има доказателства на еди-кой си лист, но като го отвориш решението, там тези неща ги няма. На такъв сигнал, подаден до Висшия съдебен съвет и до Инспектората се връща отговор, че сред качествата, които трябва да има магистрата, това качество не съществува по закон. Тоест, истината не се изисква.
За това ние искаме да бъде записано като тълкуване на Закона за съдебната власт, че „служебно задължение на магистратите е установяване на истината в делата, удовлетворяване на всички искания на страните и делата, целящи установяването на истината, постановяването на съдебните актове единствено и в съответствие с нормативната уредба и истината според доказателствата в делото.”
Тежко нарушение на служебното задължение е постановяване на съдебен акт в несъответствие с доказателствата по делото, отказ да бъде отменено влязло в сила съдебно решение, когато има съмнение, че делото е решено в несъответствие с истината, постановяване на съдебен акт по собствена теза на съда, без да е била дадена възможност на страните да я оборят, отказ да бъде извършена проверка относно истинността и верността на оспорени в производството писмени доказателства, отказ на прокурор да образува проверка по сигнал, без да потвърди всички твърдени в него обстоятелства, затаяване на истина или потвърждаване на неистина в обстоятелствената част на съдебен акт или протокол от съдебно заседание и отказ да даде възможност на страна по дело или неин представител да докаже теза, като недопусне направени от нея доказателствени искания.
Това са все груби нарушения – нарушения на процеса, които водят до подмяна на диспозитива на решението, т.е. то не е постановено в съответствие с истината и нормите на закона.
Ние мислим, че няма да има човек, който няма да подкрепи тези искания, тъй като, ако те не бъдат подкрепени, това означава ние да легитимираме съдилищата и прокуратурата да работят така, без да установяват истината да решават дела по техни тези, които въобще не са спорени в процеса.
Това е по отношение на първия аспект.
Вторият аспект по отношение на въвеждане на истината като принцип в решаването на делата и силата на съдебните решения.
В Гражданско-процесуалния кодекс е посочено, че нищожните решения могат да се отменят, без значение във времето.
Нашето желание е парламентът да направи тълкуване и да запише що е нищожно решение, защото в нито един закон и в нито един кодекс не е посочено какво е „нищожно решение”. И когато се подадат искания за отмяна на решения поради тяхната нищожност, съдиите сами решават дали решението е нищожно или не, без да има някакъв критерий, върху който те да стъпят и да кажат, че решението е нищожно.
Всичко това ви казвам от гледна точка на гражданите какво гражданите очакват. Гражданите искат да бъде ясен и точен законът, за да могат, когато погледнат закона да нямат нужда от юридическо образование и да знаят, че при един евентуален спор без значение на каква тема, те ще се обърнат към съда и ще получат правосъдие. Ще получават разрешаване на спора, съгласно закона и обстоятелствата такива, каквито са. По този начин те ще могат да си планират живота, ще могат да възпитават децата си, а не да ги учат на едни норми от закона, а когато излязат на улицата се сблъскват с нещо съвсем друго.
Благодарение на това, че българите не получават правосъдие, само през миналата година държавата са напуснали над 700 семейства.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря Ви.
Доста повече време дадохме за това изложение.
Ще поканя колегите от Инициативен комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” да представят предложенията си. Заповядайте, колеги.

ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: - председател на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“:
Уважаеми народни представители, благодарим ви за възможността да изложим нашите предложения пред двете комисии, които днес заседават съвместно – Комисията по правни въпроси и Комисията за взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” има 7 съвсем конкретни предложения, които касаят конституционни норми и които бяха на вниманието на народните представители в Конституционната комисия между първо и второ четене на промените в Конституцията, но по процедурни причини, а именно, че не попадат в обхвата на приетия на първо четене законопроект, с изключение на едно от тях – това за тайното гласуване, не бяха разгледани, поради което в момента всъщност сме в хипотезата на първоначално разглеждане на тези предложения.
Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” възникна като форма на използване на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от една неформална общност, каквато е инициатива „Правосъдие за всеки”, съществуваща от края на февруари миналата година.
Нашите предложения са работени дълго време с екип от юристи –конституционалисти и всъщност тяхната цел е постигането на дълбока смислена съдебна реформа, която да обхване всички структурни части на съдебната система, а не само една или две от тях. И веднага пояснявам какво имам предвид. И при трите промени в Конституцията, в които е променена Глава „Съдебна власт” народните представители от различни Народни събрания не се занимаваха с въпросите за структурата, функциите и правомощията на прокуратурата, т.е. избирателно една от частите на съдебната система не беше променяна. По-късно ще дам думата на моя колега Любомир Авджийски, който ще представи тази част.
Над 50 души учредители учредиха в Пловдив Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки” на 6 септември 2015 г. и проведохме информационна кампания в 7 града в страната по апелативни райони плюс още големи окръжни града, срещи с общественици, магистрати, хора интересуващи се пряко от материята, събрахме около 5 хиляди подписа, които минаха по съответния ред на проверка и сега се радваме, че предложенията са вече на вашето внимание.
Най-общо казано, едно от тях бе частично изпълнена с гласуването на конституционния законопроект, именно разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии: съдийска и прокурорска, като остана висяща тази част от нашето предложение, че предложения за председатели на върховните съдилища да могат да правят само хора от съдийската колегия, само членове на съдийската колегия и съответно за главен прокурор само членове на прокурорската колегия, за да няма взаимна намеса в този кадрови избор, което за нас е особено важно, особено що се касае до председателите на върховни съдилища.
Другите неща, които предлагаме, са намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и втората част беше изпълнена с конституционните промени – избор с квалифицирано мнозинство от общия брой на народните представители. Считаме, че съставът от 11 души в пленарния състав на Висшия съдебен съвет на практика половината избираем пленарен състав, де факто няма контролираща функция на парламентарната власт, по-скоро на политическата система спрямо Висшия съдебен съвет, а се формира почти управляващо мнозинство. Когато 11 от 22 е парламентарната квота, всъщност излиза, че парламентът де факто управлява съдебната система. Той има почти мнозинство и само за сравнение ще посоча, че няма нито една страна в Европа, в която да има такъв процент на парламентаристите във Висшия съдебен съвет, в нито една. В Румънския съдебен съвет има двама парламентаристи от 16. А има висши съдебни съвети, в които няма въобще парламентарна квота. Всъщност само в четири от страните на Европейския съюз има парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. И както се видя през годините, точно по линия на парламентарната квота, която е доста безименна в момента, в който бъде избрана, но и доста безотчетна, се генерират някои от най-големите скандали във всички състави на Висшия съдебен съвет. И нито един досега парламент не е използвал правомощието си да предложи образуване на дисциплинарни производства срещу членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Ние бяхме свидетели в предишен Висш съдебен съвет – то не бяха черни, то не бяха бели, то не бяха „покривки“, но ние не видяхме парламентът да се опита да проконтролира членовете си от парламентарната квота. Всъщност нашето наблюдение е, че във всички Висши съдебни съвети в момента, в който бъдат избрани членовете на парламентарната квота, стават зависими от всички други, но не и от парламента. Всъщност това са най-независимите, обаче, от лошия прочит на нещата, членове на Висшия съдебен съвет.
Другото наше предложение е за намаляване на мандатите. Това, което се съдържаше в първия законопроект, така наречения преди историческия компромис – основният законопроект, намаляване мандата на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години. Ние предлагаме намаляване на мандата от 5 на 3 години, без право на повторно избиране. И веднага обясняваме защо. Целта на законодателя не трябва да е създаване на съдебна бюрокрация на хора, откъснати от съдебната система, които оттук нататък работят само за заплатите и влиянието си и въобще нямат идея какво става в Генерал Тошево, Враца или Варна. Защото хора, които явно нямат намерение никога да се връщат в съдебната система, а да се пенсионират във Висшия съдебен съвет или след това да минат в Инспектората към него, защото пътят им така е построен. Тези хора се откъсват от проблемите. Те се откъсват дори от колегите си и в крайна сметка произвеждаме вместо управленски и кадрови орган на съдебната власт, произвеждаме несменяема съдебна администрация и бюрокрация. Трябва да има по-голяма ротация и повече магистрати да имат възможността да минат през съставите на Висшия съдебен съвет. И тогава ще има по-голяма отчетност, контрол и дори самоконтрол на хората от висшия съдебен съвет, защото после знае, че се връща там откъдето е дошъл. А това е много добър мотив да работи малко по-добре и отговорно.
Намаляване мандата на главния прокурор от 7 на 5 години. Естествено това може да бъде обвързано по ваша преценка и с мандата на другите двама големи в съдебната власт – председателите на върховните съдилища, но считаме, че важи особено за главния прокурор, защото 7 години един уреден в зората на демокрацията и в Конституцията мандат може да е гарантирал независимост на първите главни прокурори, но в момента гарантира единствено безотчетност, безконтролност, а така и всеовластяване. Когато 7 години не подлежиш на отчет и на контрол, защото главният прокурор не подлежи по никакъв начин на отчет и на контрол, дали действаш или бездействаш Висшият съдебен съвет няма никаква възможност да реагира на твоето действие.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Ще Ви помоля да се ориентирате към заключение.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Ние не сме по-дъги от колегите преди нас. Имаме 7 предложения.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Колегата надхвърли 10-те минути и Вие надхвърляте 10 минути.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Не съм. Аз си засичам часовника и приключвам с мандата на главния прокурор само с една хипотеза. Представете си хипотезата на бездействащ главен прокурор в третата година. Какво правим до седмата? Държавата остава без държавна наказателна политика, защото главният прокурор бездейства.
Изменение на чл. 120 от Конституцията, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове. Всеки гражданин в най-голяма степен бива увреждан чрез проявата на властнически правомощия. Когато чрез административен акт се регулират и нарушават права ,законни права и интереси на гражданите, дали е за 5 лв., за 100 лв. или за нещо друго няма никакво значение. Всеки гражданин трябва да има възможност по линия на съдебния контрол да обжалва този съдебен акт, а не Конституцията да се явява подзаконов нормативен акт и всеки закон да може да го заобиколи, като изключва от обжалване на определени категории съдебни актове.
Благодаря от мен.
Колегата Авджийски накратко за прокуратурата.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Няма да дам думата на колегата Авджийски.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Господин Председател, извинявайте, ние един път сме тук на комисия за 10 месеца. Дали сме си труда да обиколим 7 града в страната и да съберем 5 хиляди подписа и моля народните представители да уважат този истински граждански труд. Защото само до днес във вашите пощи има до 3 хиляди писма на граждани в подкрепа на тези предложения.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Именно. Оценяваме вашия труд. Изчели сме всички брошури, които вие досега бяхте внасяли и разпространявали сред народните представители. Запознали сме се с предложенията. Голяма част от тях сме ги дебатирали и в рамките, както и Вие казахте, във Временната конституционна комисия.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Не, там не подлежаха на дебат. Вие ги изключихте от процедурата.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Като ценим Вашето изложение, нека не влизаме на ниво представяне. Тепърва колегите ще поставят въпроси и ще изразяват мнение, да не злоупотребяваме с времето.
Давам думата на г-н Авджийски за 1 минута за нещо повече и по-различно от това, което каза колегата за прокуратурата.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ – член на Инициативния комитет на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“:
Няма нужда за 1 минута. Става въпрос за промени в Конституцията, за главния прокурор, за антикорупционна дирекция, така че за 1 минута няма как да стане.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Ние четем. Благодаря Ви.
Има думата колегата от Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

Г-ЖА ИВА ТАРАЛЕЖКОВА – заместник-председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите:
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги,
Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, който е създаден следствие на Правилника за организацията и дейността на народното събрание разгледа и двете граждански инициативи на свои заседания.
Първата гражданска инициатива беше разгледана на заседание на Обществения съвет на 25 юни миналата година. И тогава Общественият съвет беше препоръчал на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа тази инициативи.
По отношение на втората инициатива сме написали по-подробно становище. В последвалата дискусия, която се проведе на 28 януари, членовете на Обществения съвет изразиха становище, че подкрепят направените предложения от Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, които са изключително важни, навременни и актуални в светлината на обсъжданата съдебна реформа и за това предлагат те да бъдат разгледани по същество от Комисията на нейно заседание.
Освен това, предлагаме членове на комисията, както и на правната комисия да поставят на обсъждане предложението в пленарна зала. Препоръчва се внасянето на предложения за промени в Конституцията.
След проведеното гласуване Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 12 гласа „за”, 0 гласа „против” и нула „въздържали се” предлага Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледа направеното предложение по същество.
Искам само да напомня, че и двете инициативи са в изпълнение на Закона за прякото участие гражданите в държавната власт и местното самоуправление и според чл. 52 органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници и в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
Освен това, органите са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.
Просто напомням, че има срокове в закона и много се надявам поредното становище на Обществения съвет да не остане като капка в морето. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-жо Таралежкова за представянето на становището на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, становища, изказвания, позиции.
Г-н Славов по процедура. И след това г-н Попов за изказване.

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ – член на КПВ:
Г-н Председател, аз по процедура искам да попитам горе-долу как ще процедираме. Първите две граждански инициативи, в които участвах в разглеждането в правна комисия, моя спомен е от подобния ред, в който разгледахме предложението от референдума, тъй като то мина по същия законов ред, тогава изготвихме един проект за решение, който най-общо казва, че Народното събрание подкрепя, тогава беше за дистанционното електронно гласуване, и се ангажира с конкретни стъпки и евентуално мерки, които да се предприемат.
Тук по същия начин ли ще процедираме, т.е. за всяка инициатива ще кажем принципно подкрепя Народното събрание да се отвори Конституцията, да се направят съответните законодателни предложения и т.н., включително да се коригират слабостите от последните промени, сочени в последния доклад на Европейската комисия и след това ще се даде срок за събиране на 60 подписа, за да се направи съответната инициатива, подготви законопроект и т.н. Или има някакъв друг начин, който си го представяте, да процедирате.
Това ми е въпросът, за да мога да се ориентирам и вече какво да предлагам по същество.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
За втори път го повдигаме този въпрос. Аз го поставих още първоначално, точно за да може всички заедно да се ориентираме по процедурата. По тази причина ви предлагам следното становище.
Чрез подписката се предлага даване на задължително тълкуване. Това е по първата подписка.
Гражданската инициатива по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление може да се възприеме като разновидност на колективната петиция.
С подписките и петициите се сезира определен държавен орган с определени искания, които обобщават и изразяват мнението на гражданите, пренасяйки го по публичен начин до определен държавен или местен орган. Тоест, те имат предимно информативен и консултативен характер и нямат същите преки правни последици, като референдумите и общото събрание на населението.
Тоест оттук искам да разграничим двете хипотези: така, както действахме при резултата от референдума в част от случаите, в които референдумът е задължителен за нас, и да го отличим от другата хипотеза, когато са граждански инициативи.
Органът, който е сезиран, трябва да ги разгледа и заеме конкретна позиция по предложения проблем, но не е длъжен да удовлетвори искането, като приеме съответен правен акт.
Гражданската инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е от формите на така наречената „демокрация на участието”, резултатите от които не пораждат преки правни последици.
Подписката следва да се разглежда като предложение за промени, но не и като законопроект, защото в Конституцията изчерпателно са посочени субектите с право на законодателна инициатива: Министерски съвет и всеки народен представител. Гражданската инициатива не следва да бъде приравнявана на законодателна народна инициатива, тъй като това би противоречало на закона, според който чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложение до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Това е чл. 44, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
При това положение, колеги, аз ви предлагам следното. Нека да протече обсъждането. Съжалявам, че трябва да се произнеса и по същество, което избягвам да направя.
В първия случай имаме проблематика, която е изцяло установена в закона. Не може с инициатива да правим задължителни тълкувания на закони, които се прилагат по този начин около 150 години сигурно.
Във втория случай имаме 7 или 8 въпроса, които 4 или 5 сме ги решили изцяло положително в предходния случай, когато сме обсъждали промените в Конституцията и сме имали дебат, който не е довел до законодателна промяна в 3 или 4 от тези случаи.
Но при положение, че има законодателна инициатива за тези промени, каквото и решение да вземем, би следвало, ако има народни представители, които искат да направят съответната инициатива, да я направят по съответния начин. Ако ще се променя Конституцията ,да съберат изискуемия брой от вносители, за да се направи предложение за изменение в Конституцията. Ако е за изменение в нормативен акт, съответно да се следва процедурата такава, каквато е в конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако ме питате аз какво ще предложа и за двете инициативи, г-н Славов, аз ще предложа да приемем повдигнатите въпроси и в двете инициативи за сведение и с адресиране към народни представители в случай, че народен представител прецени да внесе конкретен законопроект, да стори това.
Смятам, че това е, изследвайки назад други парламенти, парламентарната традиция в рамките на обсъждане на подписка на гражданска инициатива, което можем да направим.
В този смисъл директно казвам и на Обществения съвет, че не подкрепям предложенията така, както Общественият съвет се опита да ги дефинира като проект за решение.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Г-н Председател, ние можем ли да се изкажем по този процедурен въпрос.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Заповядайте.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Тъй като казахте, че по-скоро е различна хипотезата от тази с референдума, при хипотезата на референдум, когато са под 400 000 не е задължително за Народното събрание да вземе конкретното решение. Напротив, хипотезата е една и съща с именно този референдум, при който нямаше 400 000, именно защото съобразно чл. 52 от същият закон органът, т.е. Народното събрание следва да разгледат в срок предложенията и да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение.
Тук малката разлика с това, което Вие казахте, е, че не е позиция, а е решение. Тоест, същото като при референдума.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Точно, решение ще вземем.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Моля Вас и народните представители тук, взимайки на сериозно нашите предложения да вървим към решение за предлагане именно на Народното събрание, разбира се, чрез г-жа Цецка Цачева, да докладва седемте предложения за нашата инициатива и да има проекторешение цялото Народно събрание да подкрепи инициативата или съответно да не я подкрепи.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Вие чели ли сте решението по референдума. Някой от вас ми беше написал и тогава проект за решение, но в крайна сметка прочетохте ли какво е решението по референдума.
Категорично възразявам, пак казвам, срещу сливането на двата института – чл. 52 не изравнява двата института и няма смисъл да ви чета отново всичко, което прочетох и което е и правно-теоретично, но и практическа постановка по конкретния казус. Да ние се произнасяме с решението и решението, което аз бих предложил, ще бъде в този смисъл.
Приема за сведение. Препоръчва на народните представители, които желаят да внесат законопроекти със съответното съдържание. Абсолютно същия случай както за електронното гласуване, като говорим за технология на решението, по отношение на референдума за електронното гласуване. Приема резултата, за който е уведомен от Централната избирателна комисия и възлага на Комисията по правни въпроси да разгледа всички висящи и тези, които ще постъпят законопроекти, защото има законопроекти за електронното гласуване, но и някой от народните представители, който иска, също може да внесе законопроект, който развива да кажем друг модел на електронното гласуване.
Заповядайте.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Искам да обърна внимание на една малка подробност в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, че там става дума, че органът, към който е подадено предложението, се произнася. Органът е Народното събрание.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
А ние какво правим в момента?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Вие сте комисиите, а не Народното събрание.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Точно такъв доклад ще постъпи.

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Текстът на закона определя Народното събрание да се произнесе. То може да го направи само чрез гласуване в пленарна зала.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Уважаеми Господине, защо правим това заседание?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Защото редът да се приемат тълкувания на закони трябва да мине по същия ред, по който е приет законът.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
А какво правим в момента?

Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Той минава от тук, но не спира до тук. Той трябва да стигне до гласуване в пленарна зала.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Разбира се, че не спира до тук. Иначе това щеше да е свободен дебат в някоя от големите зали, както „Правосъдие за всеки” досега си правиха такива обсъждания. За какво го правим това обсъждане в рамките на Комисията по правни въпроси. Нали да вземем проект за решение и целият този дебат е в този смисъл.
Съжалявам, но няма да допусна, Вие сте изложили правното си виждане да кажем за нищожните решения, което аз въобще не мога да подкрепя. Но не може в рамките на този дебат да се обучаваме. Не може! Излагаме позиции.
Колегите, по процедура, които отвориха дебата, ако искат да вземат становище, имат възможност. Ако ще повтаряте съдържанието на чл. 52, няма да ви дам думата.
Заповядайте.

Г-Н ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ:
Само фактологично, господин председател. Пет от седемте ни предложения въобще не са гласувани в пленарна зала и не са приети. Въобще. Не са и обсъждани по същество, тъй като бяха отклонени по процедура. Частично са приети предложенията по 5 и 6 точки. Така че това, което казахте, че 4 от 7 са приети, фактологически е абсолютно невярно. За това нека народните представители да разглеждат всичките предложения в цялост.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Народните представители могат да четат и са ги прочели.
Мога да отворя спор по това кое от вашите предложения как и къде е било обсъдено и докъде е стигнало. Но това надали ще помогне на дебата. Вие смятате, че има ваши предложения, които още не са получили законодателно развитие. Те имат законодателно развитие, защото по стенограмите ще извадим много становища, които са били изложени на заседанията на Временната комисия. Други в пленарна зала са били коментирани.
Да закривам ли дебата по процедура и г-н Попов да има възможност да се изкаже. (Да.)
Г-н Попов, заповядайте.

Г-Н ФИЛИП ПОПОВ – член на КПВ:
Аз вече се чудя дали изобщо да взимам думата след този дебат.
Аз искам да поздравя инициативните комитети за тяхната работа. Но, разглеждайки по същество предложенията, говоря за първите, мисля, че голяма част от тях на практика преповтарят вече заложени в нашето законодателство норми.
По отношение на делата да се решават в съответствие с истината. Записано е в нашата Конституция, че магистратите и в чл. 14 от Закона за съдебната власт, решават делата в съответствие с обективната истина, събраните по делото доказателства и вътрешното си убеждение. Дори е по-разширено, от така предложеното.
По отношение на това да има възможност за възобновяване на делата, то и сега има, да речем в ГПК, чл. 304 и надолу отмяна на влезли в сила решения тогава, когато са постановени и е извършен някакъв състав на престъпление. Ако това се докаже, разбира се.
Постановената тълкувателна…. да влезе в сила съгласно разпоредбата на Закона за нормативните актове и да е от датата на съответния акт и то от Народното събрание, тук дори се чудя как да го коментирам. Тук говорим за обратна сила на тия тълкувателни решения. Изобщо изключвам от спектъра възможността за смесването на съдебна и законодателна власт.
По отношение на нищожността на решенията. Там също съм доста учуден, защото има и богата съдебна практика и по отношение на нищожността на решенията. Тоест, нищо ново не виждам.
По-скоро може би очертаване на някакви проблеми, които възникват в съдебния процес, но тези проблеми, така очертани, те на практика са решени във вече действащите ни закони и в Конституцията.
Тоест , не виждам предложения за възможност за разрешаване на така очертаните проблеми.
По другото предложение няма да коментирам. Аз лично не виждам възможност дори и за народните представители на база на този материал да вземат някаква законодателна инициатива.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Попов.
Г-н Нотев.

Г-Н ЯВОР НОТЕВ – член на КПВ:
Ще бъдат съвсем кратък. В имената, които са положили подписите си под предложението виждам имена на уважавани хора, които не бих подминал с лека ръка. Вероятно има известно разминаване, свързано с периода на подготовка на тези предложения и обстоятелството, че междувременно настъпиха тези конституционни промени, които са отговори на част от въпросите, които са предмет на предложението за преуреждане на тези отношения.
Аз бих казал, например, че въпросът за парламентарната квота във Висшия съдебен съвет беше предмет на предложение от страна н партия Атака и то в най-радикалния му вид – просто да няма парламентарна квота. Да има само професионални квоти. Това някак си не стана популярно, не стана известно. Но така или иначе, обаче, говорим за минал етап, за приети промени в Конституцията в определен вид.
За това с оглед на направеното изявление и казаното от Председателя на Комисията, ние сме на един етап от движението на тези два документа. Безусловно те ще продължат своя живот и ще влязат за обсъждане, ще станат достояние в пленарна зала, ще бъдат достояние на всеки един народен представител, и ако някой намери рационално зърно и намери процедура, по която да застане зад тях, аз мисля, че това може да стане. Лично за мен някои от нещата представляват интерес и провокация за преразглеждането им и съответно за уреждането им на друго ниво във връзка със законите, които предстоят да доразвият идеите, които бяха заложени с промените в Конституцията.
Някои от въпросите обсъждахме преди по-малко от час с Министъра на правосъдието. И аз мисля, че има върху какво да се поработи. Няма място за конфронтация. За уважение е това, което вие ни предлагате, още повече, че някои от тези идеи, както казах, аз лично споделям, само че за съжаление ние не можахме да ги доведем до край. Може би в това е и нашият шанс на някои от парламентарните групи да направим процедура по преразглеждане на вече взети решения, стига това да се окаже възможно.
За това аз предлагам да гласуваме тези два документа и наистина да внесем спокойствие в атмосферата в залата. Имаме два смислени документа. Поставя се „пръстът в раната”. Действително не можем да подминем с лека ръка проблемите, които са посочени тук, които будят недоверието, които будят лошата оценка за състоянието на съдебната система.
Това е моето предложение – да прекратим обсъждането и да гласуваме.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Нотев.
Предлагате и процедура по прекратяване на дебата.
Заповядайте, г-н Иванов.

Г-Н СВИЛЕН ИВАНОВ – член на КПВ:
Уважаеми дами и господа, скъпи гости, забелязах от възраженията на инициативните комитети, че доста са чели чл. 52. Препоръчвам да прочетат и чл. 49, ал. 2 и следващия път документите, които внасят, да са перфектни, тъй като говорим за доста сериозни неща и доста сериозни промени в цялата съдебна система. Поне документите да са абсолютно изрядни.
Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
Господин Славов.



Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Благодаря, г-н Председател.
По същество съвсем кратко ще се изкажа.
Поздравявам и двата инициативни комитета за усилията, които са положили, за труда, който е положен, за да се съберат тези подписи в подкрепа на техните предложения.
По отношение на първата подписка ми се струва, че повечето предложения, които се съдържат в нея, всъщност не изискват тълкуване, а искат директно изменение на съответните закони. Аз лично бих им препоръчал по този път да помислят и може би по конкретни текстове, изпратени до правна комисия, вече ще можем да ги коментираме и ако даден народен представител ги припознае може да ги внесе като конкретна законодателна инициатива.
Що се касае до втората подписка на инициативата „Правосъдие за всеки” ми се струва, че наистина трябва да помислим дали не ни се дава възможност на база на техните предложения и на много от нещата, които третират и отчетността на прокуратурата и доста неслучили се реформи по начина, по който бяха замислени във Висшия съдебен съвет с последните промени в Конституцията, отново да преразгледаме тези пропуски и да ги коригираме. Личното ми убеждение е, като тук ще вляза в известно разминаване с позицията на Председателя на комисията, че наистина е редно в решението, което ще приемем днес, да препоръчаме на Народното събрание, когато гласуваме в зала, или принципно да подкрепи или да не подкрепи така направените предложения.
И специално направих справка с решението, което сме приели за електронното гласуване, там казваме така:
„Народното събрание реши: подкрепя възможността да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите” и т.н.
Тоест, има една принципна позиция за подкрепа на Народното събрание, която очевидно след това ще бъде последвана от законодателни изменения в Изборния кодекс, по които много от нас работят в момента.
Моето разбиране и смисълът на това решение е всъщност да се види каква подкрепа то получава в зала, особено що се касае до промените в Конституцията, тъй като очевидно те не могат да бъдат предложени само от един народен представител, а са нужни доста повече въобще да стартира законодателната инициатива, а пък, за да мине тя и да бъде подкрепена знаем какво мнозинство е изискуемо. Така че това за мен би бил един предварителен тест дали подобни предложения въобще биха получили подкрепа в зала.
И това, с което завършвам, тъй като виждам, че може би има несъгласие с тази моя теза, но като колегиален юридически съвет към представителите на инициативата, може би, ако Народното събрание не подкрепи техните предложения и никой не се ангажира или по-скоро 60 народни представители не се ангажират със законодателна инициатива, е хубаво да поговорят и с президента, който също има законодателна инициатива и може би ще е на друго мнение.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Нека да уточним, г-н Славов.
Правите го като предложение за проект на решение? Така ли да го разбирам?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
В първата част - да. Подкрепя по принцип седемте формулирани предложения на гражданска инициатива.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Това само за едната инициатива ли е или и за двете инициативи?

Г-Н ПЕТЪР СЛАВОВ:
Това е по отношение на втората инициатива.
По отношение на първата казах, че е по-добре да се помисли за конкретни законодателни изменения, а не търсене на тълкуване на съществуващи норми.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Г-н Делчев и след това г-н Митев.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ – член на КПВ:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Аз искам да поздравя двете граждански инициативи, че търсят това, което голяма част от българското общество търси – по-справедлив и по-ефективен съдебен процес, по-добре подредена съдебна система.
Мисля, че не е лошо, а това е и доколкото съм чувал и искане на самите граждански инициативи, може би да се опитаме да проведем някаква дискусия по част от тези предложения по същество. И докато първата инициатива са по-общи и малко по-трудно ще можем да проведем дискусия, макар че аз имам две конкретни питания.
Едното е по отношение, ако правилно го разбирам, съдиите и прокурорите да станат длъжностни лица. Защо смятат, че в момента не са длъжностни лица, тъй като аз смятам, че те са длъжностни лица.
И второто е за изискването за доказване на интерес при водене на съдебните искове да отпадне. Това, лично според мен, би довело до по-голям хаос отколкото е в момента, тъй като точно изискването за правен интерес води до все пак някаква ефективност на съдебния процес и до това, че в съдебната зала присъстват лица, които имат конкретен интерес от процеса, а не създават напразни на халос принципни съдебни процеси, които да решават принципни въпроси, което значително би затормозило и не би отговорило на функцията на съда.
Това е по първата инициатива.
По втората всъщност всички предложения, които касаят Висшия съдебен съвет ние от Реформаторския блок до голяма степен сме ги подкрепили. Аз имах шанс да говоря и когато министър Захариева беше тук. Позицията на Реформаторския блок по отношение на Висшия съдебен съвет е ясна. Аз не съжалявам, че не беше прието намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет, тъй като между нас с депутатите от ГЕРБ очевидно за втори път се видя, че и този Висш съдебен съвет е изгубил доверието си прекалено рано. Явно 5 години са много за него.
Аз искам да задам два въпроса по отношение на другите две предложения.
Предвижда се намаляване на мандата на Главния прокурор от 7 на 5 години. Но тъй като и Конституцията, и Законът за съдебната власт разглеждат главния прокурор в пакет с другите двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, чудя се защо само за главния прокурор е предвидено това намаляване на мандата. Колегите ще отговорят.
И вторият ми въпрос е по отношение на отмяната на методическото ръководство. Тук какво точно се има предвид? Дали не се има предвид това доколко главният прокурор може да се намесва в дейността на прокурорите надолу – на нисшестоящите прокурори и това методическо ръководство ли е или по-друг въпрос. Защото методическото ръководство смея да твърдя, че може да се изразява в издаване на методически указания веднъж годишно. Това искам да си изясня за себе си, защото, ако ще се дебатират тези въпроси в бъдеще, е добре да имаме и вашата позиция.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Тъй като колегата постави въпроси, на които знае отговорите, заповядайте все пак да отговорите.
Преди това г-н Попов.

Г-Н ФИЛИП ПОПОВ:
Благодаря, г-н Председател.
По отношение на проекта на решение, процедура взимам, аз подкрепям предложението на председателя на комисията и ще се обоснова защо. Защото предложеното от колегата Славов на практика поставя в едно доста по-неблагоприятно положение първата инициатива. Самият той спомена, че в тази инициатива няма конкретни текстове, а по-скоро препоръки. И на практика какво, ние ще приемем решение, че подкрепяме декларацията на инициативния комитет че има проблеми в съдебната власт. Нещо такова ми звучи.
За това, за да не затваряме вратата и пред първата инициатива, мисля, че по-резонно е предложението на председателя и аз го подкрепям в тази част.
Понеже трябва да тръгвам, просто исках да заявя и как ще гласувам – подкрепям предложението на председателя.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
Колега Митев, заповядайте.

Г-Н ХРИСТИАН МИТЕВ – член на КПВ:
Моето е чиста процедура и тя до голяма степен се препокрива с това, което чухме от колегата Попов. Аз смятам, че трябва да имаме действително единен подход. Не можем с един модел да взимаме решение по отношение на едната инициатива, а съвсем друг модел по отношение на другата инициатива. В тази връзка аз подкрепям това, което Вие предлагате, още повече, че до голяма степен това, което се предлага и в двете инициативи много наподобява на правото, което имат гражданите да правят предложения до органите, които имат законодателни инициатива. Оттам нататък всеки от тези органи преценява дали ще реализира това свое право или не.
Това е, което исках да кажа, чисто процедурно.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Митев. Ще дам възможност колегите да отговорят.
В този ред на мисли, аз се заявявам за изказване, когато колегите изчерпат въпросите и изказванията си.
Заповядайте.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Благодаря за думата, г-н Председател.
Наставническият тон и тонът, който показва досада, показва, че част от вас не знаят за какво са тук или за какво са в Народното събрание и не знаят от кого са избрани. Така че моля този тон да приключи.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Вие обмислете Вашия тон.


Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Не ме прекъсвайте. (Така ли?) Да. Ако обичате.
Ако не, кажете ни искате ли по същество да дискутираме нашите предложения като предложения на 5 хиляди граждани. По същество означава да ни оставите да изложим нашите аргументи, да ни задавате въпроси, вие да изложите вашите аргументи, с които искате да уважите нашие предложения или не желаете, за да знаем дали да останем или да отидем да вършим работа, която наистина едни хора на по 40-50 години имат за вършене.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Обръщам ви внимание, че Вашият тон е абсолютно неуместен. За такъв тон и в тази ситуация би следвало да ви изведем с охрана.
Интерпретацията в такъв порядък, пак казвам, е абсолютно неуместна. Виждате, че дори вносители народни представители спазват правилника и дисциплината при провеждане на заседание. Това че Вие не познавате правилника и сме ви наредили там, където обикновено изслушваме всички вносители – Министерски съвет, и народни представители, не би трябвало да ви заблуждава, че това ще бъде един театър, в който ние ще бъдем вашите статисти. Ние следваме една процедура и по тази процедура се опитваме да стигнем до най-вярното решение. Като юристи, защото претендирате за това си качество, би следвало да отличите, че дебатираме и спорим във времето, в което членовете на комисиите спорят, във времето, в което тече дебата за народните представители. Това че аз си позволявам свободата да ви давам едва ли не диалогов режим, извинявайте, но злоупотребявате в момента точно с процедурната възможност да се изявите по най-добрия начин.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Изискваме само сериозно отношение. Нищо неуважително не сме казали към Вас.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Абсолютно не уважително и продължавате в този тон. Продължавате в този тон и най-настоятелно Ви каня да преустановите това.
Дадох ви възможност да отговаряте на въпроси. Не искам аз да отговарям вместо вас. Защото и питащият г-н Делчев много добре знае и Вие много добре знаете, че в тази част и по тези искания и вие и ние имахме абсолютна хармония. Ние сме подкрепили тези текстове в дебатите, които бяха по законопроекта за изменение на Конституцията. Подкрепили сме ги! Ако искате да обърнем дебата по друг начин, и аз за това, ако може би към някои малко несправедливо реагирах, беше към представителя на Обществения съвет, защото Общественият съвет, но те не са длъжни да използват правно прецизни понятия, защото те казаха Комисията по правни въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да разгледат по същество. Аз пак ви питам досега какво правим. И вие говорите за конкретните предложения и ние ви поставяме въпроси също по конкретните предложения, които добре знаем. Истината е, че правим и разглеждане по същество в момента и за това се заявих за изказване, защото, за да са спокойни и двете инициативи и аз като колегите искам пункт по пункт, така както хората са се подписвали. Защото и аз ценя труда и усилието, че сте събрали едната инициатива определен брой, другата инициатива малко над 4 хиляди подписа, да кажа какво мисля по тези пунктове, които сте представили в бланка за подписване от подкрепящите ви граждани.
Така че, ако искате да отговорите на въпрос на г-н Делчев, заповядайте. Ако не искате, дебатът продължава.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Благодаря отново за думата.
Децентрализацията на прокуратурата е една от основните препоръки в доклада на Европейската комисия, както и да бъде създаден орган за антикорупция и органите, които в момента съществуват за борба с корупцията да бъдат в много по-добър синхрон и координация. Всъщност една от критиките е, че към момента органите са с липса на координация и липса на адекватно взаимодействие помежду си – органите за борба с корупцията. Тоест, тези две критики, първо, че е твърде централизирана прокуратурата, че главният прокурор има толкова сериозна власт, съсредоточена в неговите ръце, както и второто, че има нужда от антикорупционен орган, и че борбата с корупцията в България не е на добро ниво. Напротив, знаем, че 6 или 8 от основните критики на Европейската комисия са именно към прокуратурата за липсата на резултати в борбата с корупцията и в борбата с организираната престъпност. Именно за това считаме, че препоръките и критиките на Европейската комисия могат да бъдат преодолени и разрешени от българския законодател именно с част от нашите предложения.
Първото предложение относно премахването на методическото ръководство от Конституцията. Считаме, че това е пряко свързано с възможността за намеса от главния прокурор и от по-горе стоящите прокурори по същество в конкретната работа на прокурорите по същество, а не по законосъобразност. Прав сте, г-н Делчев, от друга страна това методическо ръководство позволява веднъж годишно, или веднъж на три месеца, или когато прецени, да издава общи актове като инструкции към всички главни прокурори. Но като цяло включва и възможността по целесъобразност да се меси в конкретни дела – нещо, което след това е продължено в Закона за съдебната власт с чл. 136 и други, че всички прокурори са подчинени на по-горе стоящия и на главния прокурор.
На второ място, 2006 г. едно решение на Конституционния съд да не разгледа искане на главния прокурор за тълкуване на методическото ръководство има особено мнение на проф. Мария Павлова, вече покойна, която казва в особеното си мнение, тъй като пленарният състав на Конституционния съд отказва да разгледа въпроса по същество, че изключително важно е било (ще го изпратим на e-mail на членовете на комисията) да бъде тълкувано методическото ръководство, тъй като то до момента няма тълкуване. С две думи прокурорите в България и разследващите органи нямат представа какво представлява методическото ръководство и то не може да бъде тълкувано в законите. Това казва проф. Павлова. Тоест, трябвало е да бъде тълкувано. Това е вторият аргумент за това, че методическото ръководство, от една страна, е неясно за институциите, от друга страна, обаче, отваря възможността в Закона за съдебната власт по такъв начин да бъде продължен този начин безкраен за намеса на главния прокурор и на по-горе стоящите, по който другият член от Конституцията, който казва, че всички магистрати са независими, има нарушение, т.е. двете норми имат колизия, според нас.
Да, в Закона за съдебната власт след методическото ръководство трябва да бъдат премахнати и онези норми, които казват, че по-горе стоящите прокурори са началници на всички останали, както и главният прокурор. Това, не веднъж сме казвали, е копирано от руската конституция, чл. 129, който казва едно към едно прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор – нещо, което не може да се види в нито една друга европейска конституция или законодателство. Смея да го твърдя отчетливо и ясно и съм сигурен в това нещо. Модерните прокуратури в Европа не позволяват на по-горе стоящите да се намесват по същество в конкретни дела. Имах възможност преди един месец да бъда в Париж на среща с апелативен прокурор на Париж. Там няма главен прокурор, който е началник на всички. Има 35 апелативни, които са генерални прокурори. На въпрос можете ли да се месите по същество, да се произнасяте по същество с указания или отнемане на дело, или поради целесъобразност, той ми каза, че не ме разбира какво го питам. Тоест, невъзможно е това нещо.
Имаме руската конституция и руската прокуратура, където единствено е възможно. Имаме европейските модерни прокуратури, където е невъзможно. Искаме в България това нещо да бъде по този начин.
Последно, г-жа Моника Маковей, която беше тук през май месец миналата година, поканена от нас, на среща с нея каза, че това било първото нещо, което са премахнали през 2004 г., а именно възможността по-горе стоящите да се месят по същество на делата. Оперативната самостоятелност на прокурорите е изключително важна.
И второто накратко. Създаването на антикорупционен орган, който ни препоръчва Европейската комисия.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Не толкова за антикорупционния орган, защото там има друга национална концепция и там горе-долу е ясно в каква посока се върви, а по-скоро защо само на главния прокурор да му се намали мандатът от 7 на 5 години, а не на тримата големи.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Смятаме, че е абсолютно ваша инициативата вие да го направите и за тримата големи. Считаме, че това е резонно.

РЕПЛИКА:
Допълвам въпроса. Защото председателите на върховните съдилища наистина осъществяват само административно и организационно ръководство на съдилищата, докато главният прокурор осъществява на практика ръководство на дейността на всички прокурори. И най-яркият пример беше Враца. Това беше типичното проявление на методическото ръководство. За няколко часа крилата бригада от 7 прокурори отиде и промени обвинението от най-лекото го преквалифицира в най-тежкото. Сега искаме да видим какво ще кажат след експертизата. Ето за това методическо ръководство – защото главният ги събра и главният ги изпрати.
При приемането на Конституцията няма Върховен касационен съд и Върховен административен съд.


Г-Н БОЙКО НИКИФОРОВ:
Позволете ми да отговоря на двата въпроса, които бяха зададени към първата инициатива. На въпроса защо да отпадне изискването за правен интерес, ние не искаме да отпада. Ние искаме да бъде дефинирано. Преценката на интерес – в ГПК не е посочено правен интерес, посочено е интерес. Преценката на интерес е субективна от страна на съда в сегашното състояние, тъй като няма дефиниция що е интерес. Ние искаме да бъде записано, че интерес винаги е налице, когато ищецът би получил положителен резултат от делото, когато делото бъде решено в негова полза. Понастоящем съдиите съвсем субективно решават дали има правен интерес и едно дело, когато не искат да го гледат, най-лесно им е да кажат, че ищецът няма правен интерес.
По отношение на въпроса дали е необходимо да бъде дефинирано, че магистратите са длъжностни лица, има богата практика на съдилища – на Върховен касационен съд, включително по чл. 303, ал. 1 от ГПК доказване на престъпни деяния, в която е записано, че не могат да бъдат доказани престъпни деяния, извършени от магистрати, защото те не са длъжностни лица. И в Наказателния кодекс е записано кои са длъжностните лица, сред които магистратите не попадат.

Г-Н АНТОН БОЯДЖИЕВ – от Националната гражданска инициатива за тълкуване на основание чл. 51, ал. 1 от закона за нормативните актове, на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България :
Аз съм от Гражданската инициатива.
Първо искам да благодаря на всички народни представители, присъстващи тук, за голямата толерантност, казвам го съвсем сериозно, която проявяват и за възможността да се установи един спокоен и разумен начин на разговор. Веднага искам да отбележа, че може би както моя милост има и много други хора, от нашите хора от Гражданската инициатива, които по една или друга причина от техническо естество не са имали възможност да се запознаят с текста, който е представен на уважаемите народни представители. И във връзка с това не мога да не отбележа, че веднага ни направи силно впечатление, че може би по естествен път поради взаимно неразбиране, най-вероятно съвсем неволно, а ако има някаква вина, подчертавам, тя е наша, дебатът леко се измести от някои по-съществени въпроси, които са до болка познати на всички практикуващи юристи.
За да не пропусна, нека отбележа, колегите от другото НПО са тук, ние абсолютно подкрепяме тяхното така направено становище относно главния прокурор, което беше развито от колегата, на който не му знам името, за намаляване на мандата и също така с риск да прозвучи малко силно, но може би ще се намерят някои народни представители юристи, които биха събрали кураж и биха поставили на обсъждане в една тяхна компетентна среда дали действително България се нуждае от фигурата „Главен прокурор” изобщо. Ние нито сме федерация, нито сме конфедерация. Русия, доколкото знам е федерация. Точно преди малко колегата каза, че съвсем наскоро е бил в една европейска страна и е обсъждал въпроси именно в тази връзка с действащи апелативни прокурори, които не са съумели да разберат какво точно колегата ги пита, задавайки въпроса могат ли апелативните прокурори да се намесват в прякото решаване на преписките по съответните наказателни производства. Значи там това е немислими! В този смисъл ние заемаме същата позиция.
Относно термина „истина”, който доста се подмята тук. Вашата идея е навсякъде в законодателството – наказателно, гражданско, административно, да има само един термин, а именно „обективна истина”. Това че по чужд образец от някои настроени доста крайно либерални среди се въведе постепенно, лека-полека в новото гражданско процесуално законодателство виждането за „формалната истина” в процеса. Тоест, тази истина, която се формира от наличието на доказателства между корите на делото. Няма ли ги тези доказателства няма такава истина. В този смисъл, пак казвам по наша вина, е допусната известна неточност. Казвам това ,тъй като съм разговарял много с колегите, обсъждали сме тези въпроси и моето лично убеждение е, че те имат предвид именно това.
Следващата плоскост, на която има едно много голямо разминаване, и за което, уверен съм, много ми е трудно да си представя, че може да се намери представител на българската адвокатура, който да каже, че това не е първостепенен проблем, а именно става въпрос за технологичната страна на доказването в процеса. Няма адвокат от тази огромна 12 500 членна гилдия, който да не е пропищял, а и гражданите също, на тема протоколи – съдебни протоколи. Какви са основните слабости.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Извинявайте, че ви прекъсвам. Но, г-н Председател, можем ли да въведем някакъв регламент във времето, защото двете граждански инициативи си представиха самите идеи, ние зададохме някакви въпроси, а Вие в момента излизате извън тези въпроси и може би е добре да има някакво конкретно време, в рамките на което да се говори. Иначе рискуваме да замръкнем.

Г-Н АНТОН БОЯДЖИЕВ:
Аз ще кажа още две-три изречения.
Трудно представимо е, особено за обикновения гражданин, да приеме, че може съдията, който лично е оформил и подчертавам, редактирал, този протокол, у нас протоколите много дълго и напоително се редактират. Аз не знам какво значи и къде в законодателството има такъв термин, но така се казва.
Освен това, сроковете във връзка с представянето на протоколите изобщо не се спазват и в същото време почти навсякъде, това сме го проверили, реално в съдебните зали има аудио записващи уредби, обаче когато страните поискат да бъдат представени записите, обикновено се отказва. И само в строго определени ситуации се дава достъп до тези записи, което смятаме, че не е нормално и не съдейства за справедливостта.
Това е. Аз само на две неща се спирам – относно истината и относно протоколите.
Дори има предложение, не знам как ще се погледне на него, тъй като въпросът е изключително невралгичен, изготвянето на протокола да става от специално лице, което да не бъде подчинено на съдията.
И също така смятаме, както е в много други страни, протоколът от съдебното заседание трябва веднага, още докато страните са в залата, да им се представя срещу подпис, а те вече да имат някакви забележки , по съответния ред с молба да поискат неговата промяна. Сега в момента, независимо че има някаква уредба, тя, първо, не се спазва и второ, е неефикасна. Това е.
Благодаря ви.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря.
За да поясня за колегата Делчев, стремежът е да имат възможност инициативните комитети да представят предложенията си, въпреки напрежението по изразните средства, мисля, че трябва да запазим традицията и да имаме възможност, защото всички ние сме граждани, да говорим като граждани, дори когато това ни коства излизане от нормалното оперативно време за работа и за дискусия.
По първата инициатива е забавена по моя вина дискусията просто защото нямаше възможност да отворим достатъчно време за едно такова говорене и обсъждане. Впрочем, поне от три месеца това ни е първата седмица, в която можем и Председателят на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите да каже, че от три месеца се опитваме да намерим време за съвместно заседание на двете комисии, за да направим нормално за инициативните комитети изслушване, а не само процедурно обсъждане.
Заповядайте, г-н Делчев и след това г-н Лазаров за изказване.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Аз благодаря за отговорите. Първо, защо зададох въпроса за главния прокурор и защо той се отделя от пакета на тримата големи. Знаем, че са им различни функциите, но така се реферира към тях в Конституцията и в Закона за съдебната власт - заедно. Много опасно би било за реформата, ако има фиксация върху определен човек или върху определена позиция и за това всъщност, доколкото разбирам, няма такава фиксация. Но по-важното е друго.
С втория въпрос това, което исках да ми стане ясно, е дали вие си представяте, както сте го описали, че разводняването на методическото ръководство на главния прокурор ще се реши някакъв проблем, доколкото разбирам не е така. Защото всъщност трябва да се приемат група от норми, за да се постигне това, за което вие говорите. Само отмяната на един текст няма да доведе до полезния ефект, който търсите, т.е. да се каже няма методическо ръководство, но това не решава въпроса само по себе си.
Така че явно не е това начинът. Начинът е и ако се реши, трябва министърът на правосъдието да го намери този начин. Той е наистина чрез редица норми.
И понеже бях провокиран от примера с Враца, аз честно да ви кажа мисля, че примерът за Враца е точно обратното на това, което се каза. Всъщност главният прокурор в този случай не действа лошо. В този случай той успокои общественото мнение. Защото спомняте си какво беше преди да се изпратят прокурори. И тук пак ви моля. Недейте да се фиксирате върху фигурата на главния прокурор. В момента, в който отидоха прокурори от Главна прокуратура и експерти от съдебна медицина, хората се успокоиха, че няма някаква далавера за прикриване на някакви мутри на местно равнище. И това беше важно. След това се постигна обрат и се даде възможност да се намери обективната истина. А каква е тя, все още не знаем, но да се надяваме, че ще бъде намерена. Тоест, в този случай по-скоро беше добре това, че Главна прокуратура изпрати редица експерти там, за да се занимават с този случай. А той не беше никак малък, защото той беше един от редица случаи на битова престъпност. И смея да твърдя, че лично аз обикаляйки по моя район съм виждал доста случаи на окръжни прокурори, районни прокурори, окръжни съдии, районни съдии, които седят и пият с местни съмнителни лица. Дали ще е във Враца, дали ще е в София-област, дали ще е в Благоевград – има много такива примери. Освобождаването на тези местни прокурори да не доведе до другата крайност. Това е моето голямо притеснение. Да не се случи така ,че олигарсите в Дупница ще си имат собствен прокурор, с който могат да си правят каквото си искат, тъй като никой не може да му се намеси в работата.
Аз за това ви поставих тези точки за дебат, защото самият аз искам да си ги изясня и ми се ще да намерим правилното решение.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Г-н Делчев, г-н Славов и аз бях поканен, имахте вече тази възможност. Направи се преди известно време теоретична конференция в зала „Запад” от „Правосъдие за всеки”. Тези въпроси в диалогов режим напълно спокойно можехте да си ги обсъдите там и най-вероятно сте ги обсъждали. Защото аз виждам във вашите материали по-изчистени тези, голяма част от които, пак казвам, бяха предмет и на законодателна инициатива. За това ще спра до тук въпросите и отговорите и отношенията, които пак водят до въпроси. Не можем всички текущи криминални казуси и разследвания също да ги изследваме в едно заседание на правна комисия.
Г-н Лазаров за изказване.

Г-Н ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ – член на КПВ:
Съвсем кратък ще бъда. Познати са ми предложенията на Гражданската инициатива. Почти в този вид те бяха внесени и в проекта за изменение на Конституцията между първо и второ четене. По някои от тях се произнесе Народното събрание – в частта, за която каза г-н Нотев, по т. 5 имаше предложение, което беше в обхвата. В останалата част те не бяха разглеждани, защото не бяха в обхвата на внесения законопроект.
Говорим за баланса – надзор за законност върху дейността на другите прокурори. Така е в чл. 126, ал. 2 на Конституцията – „(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.”
И пак в Конституцията като правомощия се споменават дадените от Конституцията на главния прокурор методическо ръководство и надзор за законност, а като правомощие са споменати Върховния касационен съд и Върховния административен съд и то не е случайно. Законодателят е имал предвид нещо.
Но съдебен надзор за точното прилагане на законите, т.е. за законност, има в чл. 124 що се касае за Върховният касационен съд и чл. 125, що с касае до Върховния административен съд. Тоест, двете върховни съдилища упражняват също контрол за законност и еднаквото прилагане на законите.
Цитирате г-жа Павлова в това особено мнение за методическото ръководство, но то, както се опита да каже и каза г-н Делчев, е малко по-различно от правомощията, които дава Конституцията на прокурора да упражнява контрол за законност върху дейността на прокурорите. И ако има актове на прокурорите, които са незаконни така както Касационният съд, или институционалният контрол ще ги отмени, това има предвид Конституцията. Отделен е въпросът и до каква степен по цялата тази верига, но това се урежда законодателно в процесуалните закони и в Закона за съдебната власт.
Предлагате намаляване на 7 членовете на парламентарната квота. Аз не чух някакво разумно обяснение. Може би е пропуснала г-жа Маковей да ви каже, че в Румъния всички магистрати се назначават от президента. Никой не говори за намеса на едната власт върху изпълнителната власт. Нека да не правим дебат, аз се изказвам. В Германия министърът на правосъдието назначава всички магистрати. Предлагат ги организации, Висш съдебен съвет или магистратски организации, а различни са системите, в Австрия също е така, в Полша е по друг начин. Само искам да ви обърна внимание, че при нас Висшият съдебен съвет назначава магистратите, изключая хипотезата на тримата големи, които биват предлагани или избирани от Висшия съдебен съвет, но назначавани от президента. 1998 г. или 1999 г. имаше прецедент президентът отказа да назначи избрания тогава главен прокурор от Висшия съдебен съвет. Нека правим разлика между избиране, предлагане и назначаване. Защото в препоръките на Венецианската комисия и на ГРЕКО се казва, че властите трябва да си взаимодействат, властите трябва да се контролират. Не се препоръчва, обаче, и е казано за съдебната власт, сама да си оценява и назначава.
Говорим за баланса във всички тези предложения. Има място за сериозен дебат. Споменахте за тълкувателното решение на Конституционния съд, но нека да припомним, че имаше още едно, което е по искане на Върховния касационен съд с едни поставени въпроси от пленума. Каква трябва да бъде структурата на Висшия съдебен съвет. Може ли да има представители на прокуратурата във Висшия съдебен съвет или само Главния прокурор, директора на Национална следствена служба. Знаете го, нали? Не искам да ви го цитирам изцяло това решение. То е категорично. Място за дебат има. Аз не казвам, че решенията са окончателни. Ние говорихме при измененията на Конституцията що се касае разделянето на две колегии. Да, те еволюират, иновативни са.
Няма да се спирам на явно гласуване – нещата ,които вече са приети.
Дотолкова доколкото все пак пленумът има компетенции, да, така го приехме пленумът да има компетенции да предлага на президента главния прокурор. Отделен е въпросът, което и сега конституционно не е уредено, и тримата големи да предлага, уредено е в Закона за съдебната власт – 2/3, как става избора и т.н. Предстои ни да приемаме Закона за съдебната власт, предстои ни да приемаме изменения и в други закони. Да, има място за този дебат, но нека все пак да не забравяме, че законодателят, приемайки Конституцията, винаги се е съобразявал с баланса между властите – 7, 5, 4, говоря в отделните власти – 5 за президента, 7 за тримата големи. Да, няма проблем да бъдат намалени мандатите. Въпросът е доколко това би нарушило този баланс. В това отношение също има конституционни решения. Аз не казвам дали ще го наруши. Въпрос на дебати. Не трябва да бъдем категорични. Както и намаляване на парламентарната квота – от 11 на 7. Дали точно тук е балансът – 11 от парламентарната квота, 11 избрани от съдии и прокурори.
Има място за дебат. Колегата Кирилов беше прав. Да, наистина, то така е и препоръката в доклада, че трябва да продължи разговора и дебата по следващи изменения на Конституцията. Но нека да се замислим, когато цитираме и казваме как една хипотеза уредена в една държава, че при други хипотези са уредени по друг начин що се касае до назначаването на магистратите, до оценката им, до дисциплинарните производства. Благодаря.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Благодаря, г-н Лазаров. Колеги, ако няма други изказвания, макар да обещах дълго и по същество да се изкажа, ще опитам да не е дълго, макар и да засегна съществото.
Първо, искам да се присъединя към колегите, които изразиха благодарността си към инициативните комитети. Подкрепям усилията и на двата инициативни комитета, макар да са подходили по различен начин, т.е. методът на анализ на фактите и обстоятелствата да е по-различен в двата случая. За това има и обяснение. Инициативата, която е първа по време, тя е отпреди около година – в началото на дебата за съдебната реформа, а инициативата „Правосъдие за всеки”, която гледаме в срок, всъщност е в пика на дебата за конституционните промени.
Присъединявам се към изложеното от всички колеги, че за нас исканията, тезите, предложенията следва да бъдат сериозен ориентир, без значение как са формулирани.
Тук ще си позволя само кратко процедурно отклонение по дебата „референдум и аналогията с гражданска инициатива”. Аз правя друга аналогия в смисъл през цялото това време, да кажем от първата инициатива, аз съм възприел инициативата като законодателни предложения, т.е. така, както комисията регулярно от всичките организации, които са заинтересувани, получава писма, в които има становище по отделни законопроекти. Така съм приел първата инициатива.
За втората е по-сложно, защото тя се включи в рамките на конституционния дебат и в рамките на взаимодействието на гражданското общество със законодателната власт. Единствената разлика, която съм направил в този случай, която отговаря за организацията за работата на комисията, е тази, че гражданската инициатива и с оглед формалната процедура и формалните предпоставки, да има инициативен комитет, да имаме доказано събиране на подписи, да имаме след това проверка на подписите. За това смятам, че законът напълно правилно и обосновано е казал законодателят да се срещне очи в очи с инициативния комитет и с тези граждани, които са извървели пътя по въпросната процедура. За това бих казал, че за първи път в 43-то Народно събрание правим такава процедура. И пред колегите, които ви питаха по някои от детайлите, признавам, че в голяма част от случаите, включително и за колегите от Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите не съм имал яснота и категоричност съм казвал няма практика, няма яснота, но съм разчитал на това, че следва да спазим принципа на доброто взаимодействие и обезпечаване на гражданското участие.
Първата инициатива има спецификата, че тя сочи желан резултат. Казва, искаме като резултат справедливо правосъдие. Искаме друго отношение към истината. Искаме друго отношение към доказателствата. Първоначално казаната теза за понятие за нищожност, която и аз критикувах малко в движение, всъщност се имат предвид и някои от специфичните хипотези, които сега са актуални и се обсъждат във връзка с постановяване на съдебно решение от състав, определен или неопределен от системата за случайно разпределение. Тоест, не може да се каже, че имам само девизи или пожелания, имаме и конкретна фактология в нещата. Но смятам, че този дебат е полезен за това най-малкото да ни обостря вниманието по всички тези въпроси.
По първата инициатива нашата комисия не, но Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите е получила становище от Министерството на правосъдието, в което Министерството на правосъдието обяснява как в работата си и в законодателната си дейност и инициатива залага конкретни разпоредби във връзка с направените предложения. И това е било към дата 17.06.2015 г., заместник-министърът Петко Петков е казал: „Предвид гореизложеното считаме, че голяма част от препоръките на Национална гражданска инициатива за тълкуване на законови норми, свързани с честното правосъдие в Република България, пряко кореспондират с предложените от Министерството на правосъдието законодателни промени.”
Това е отговорът и подходът, който е използван. За съжаление, представителят на Обществения съвет си тръгна, без да сме доизяснили този въпрос окончателно, но това е подходът, на който реагира министерството като елемент и част от Министерския съвет, който има основната законодателна инициатива.
Смятам, че такъв трябва да е и нашият подход. Настоящият дебат би следвало да генерира не само обща законодателна инициатива, но и конкретна законодателна инициатива. Ще взема за пример нищожност на решение, постановено от съдебен състав, който не е определен от системата за случайно разпределение на делата. Който иска да направи такова предложение, защото тук са възможни варианти. Дебатът, чета и в пощата получавам различни становища, все още тече и продължава. Тоест, нормалното и логичното е като дойде втората серия на Закона за съдебната власт или първия момент, в който гледаме ГПК да имаме варианти, да проведем дебат и да имаме повече от едно предложение по този въпрос. Защото това съществено касае гражданското съдопроизводство.
И за истината всички сме съгласни, всички знаем основните теоретични постановки за обективната и за формалната истина, знаем какво трябва да се следва, но знаем какъв е и капацитетът и възможностите на съда. Знаем, вероятно повечето от нас, къде законодателят поставя някакъв баланс или компромис между свръх прецизното безкрайно изследване на истината, което не може да даде справедлив резултат във времето и сравнително по-скоростното правосъдие, което пък заради формалния подход води до непълноти, грешки и до несъответствия.
По втората инициатива, за да не звучи лично или предубедено. Къде отиде колегата, с който брояхме статистически резултата приети и неприети? (Отиде да си вземе детето от детската градина.) Аз ще ви помоля да му предадете и да го запознаете.
Голяма част от предложенията нашата политическа партия, която представляваме аз и г-н Лазаров и г-н Иванов, сме ги защитавали пред цялата минала година. Аз ще говоря тук накратко и само по мое лично мнение. Аз съм убеден поддръжник на тезата, че парламентарната квота трябва да е по-малка от съдийската квота. Водил съм и съм се опитвал да проведа разговори с конституционалисти по повод на критериите и изискванията на двете конституционни решения, които казват какво може да измени обикновеното Народно събрание. За съжаление, всички конституционалисти защитават тезата, че обикновено Народно събрание не може да допусне неравенство без да влоши или да промени съотношението на властите. За да не се стигне до противоконституционност за това може би писмено или недостатъчно ясно в дебатите изрично не съм отстоявал тази теза. Но аз мисля, че съотношението имаше няколко варианта – и на 7, и на 9, мисля, че щеше да е в голяма степен полезно за общественото възприятие и заради обществената нагласа главно заради усещането и убеждението, че това ще ограничи, ще намали политическата намеса във Висшия съдебен съвет.
Колегата, който го няма, беше абсолютно прав. Моето лично убеждение, аз не съм избирал членове на Висшия съдебен съвет и в голяма степен не познавам избраните от парламентарната квота членове на Висшия съдебен съвет. Смятам, че тяхната връзка с органа по избирането им веднага се прекъсва. Те наистина стават бързо и автоматично изключително независими.
Трябва да съобразяваме и другата крайност, обаче, защото този дебат и разговорите, които водих с конституционалисти се появи и другият, според мен, логичен аргумент. Ако прекалено махнете парламентарната квота от Висшия съдебен съвет, вие ще премахнете единствената връзка и възможност Висшият съдебен съвет да се само затвори и никой няма да разбере какво става там вътре. Тоест, това е един вид тезата за наблюдателя, образно казано разузнавач, който да обезпечи информираността на властите за състоянието и взаимодействието между тях.
Сигурен съм, че дебатът по част от вашите въпроси ще продължи. Няма как да не продължи. Но вие ми кажете как, ако приемем буквално искането на колегата от Обществения съвет да се произнесем по същество, как би трябвало сега да се произнесем и да гласуваме по предложения, които вече сме отхвърлили, вече са били гласувани. Имало е гласуване и в комисии, и в зала. Проверете ги! А и процедурно смислено ли е това да се прави, защото ние тук не можем да докараме окончателния резултат. Но резултатът, който може да тръгне от тук, това е на ниво инициатива. И без да ми се сърдите, извинявам се и към колегите от Реформаторски блок, те започнаха с хубава инициатива „Кръгла маса – Правосъдие за всеки”, ако смятат и ако искат да продължим в тази насока, нека да продължи този дебат. Нека да продължи този дебат и нека да се стигне до една подкрепена законодателна инициатива.
Няма повече да удължавам изказването и да бавя.

Г-Н ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ:
Г-н Славов преди да тръгне ми остави пълномощно как гласува, даже го е написал и се е подписал.
Той предложи да се гласува подкрепяме по принцип предложението на „Правосъдие за всеки” и ако се гласува, той ще гласува „за” за него. Ако то не мине, съответно „за” за първоначалното предложение, както Вие го формулирахте.

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Добре. Колегата Славов направи това предложение. Трудно му беше. Много време отне. Трябваше изрично да му върна въпроса, но го направи като предложение, така че ще го подложа на гласуване.
Друго по гласуванията има ли, защото мисля да закрия дебата?
По гласуванията пропуснах да кажа, че трябва да са две отделни гласувания за двете отделни комисии. Тоест, в едното гласуване гласуват членовете на Комисията по правни въпроси, а в другото гласуват членовете на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
В този случай Председателят на Народното събрание не е определил водеща и участваща комисия, т.е. двете комисии сме наравно водещи и наравно участващи.

Първо подлагам на гласуване за Комисията по правни въпроси.
Който подкрепя предложението на колегата Петър Славов, моля да гласува „за”. Два гласа „за”. Който е против? Нула „против”. Който е въздържал се? Девет „въздържали се”. Не се приема предложението на колегата Славов.
Подлагам на гласуване и за двете инициативи проекта за решение, който ви предложих. Моля, който е „за”, да гласува „за”. Единайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Прие се проектът за решение.
Г-жо Председател, заповядайте.

Г-ЖА БОЙКА МАРИНСКА – Председател на КВНОЖГ:
Колеги, първо да уточня, че 4 депутати са оставили заявления, като са заявили вота си, както колегата им от ГЕРБ.

Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Славов. Който е „за”, моля да гласува. Един глас „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Не се приема.
Подлагам на гласуване двете инициативи. Който е „за”, моля да гласува. Девет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря ви.

Г-Н ЛЮБОМИР АВДЖИЙСКИ:
Какво всъщност е решението?

ПРЕДС. ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
За да сте наясно, накратко ще обясня. От това заседание, което е съвместно, по най-бърз начин в Деловодството на парламента ще бъде внесен доклад, изготвен от колеги експерти на база дебата и документите. В този доклад ще бъде отразен в максимална степен дебатът и становищата, включително процедурните. Този доклад завършва с предложение за решение, т.е. с нашето решение. Комисиите, както следва решиха: по този проект за решение с еди-колко си гласа и по този проект с толкова гласа. Приетият проект за решение, т.е. гласуваният положително ще бъде предложен на пленарна зала. Тоест, оттам започва дебата. В пленарна зала е възможно да се възобнови изцяло дебатът, който водихме тук. Възможно е колегите, както в случая колегата Славов да си повтори предложението. Тоест, окончателното решение на пленарна зала е съобразно гласуването в пленарна зала. Някой правилно отбеляза кой е органът. Ние сме само комисия. Органът, който казва подкрепя или неподкрепя в окончателен вид е пленарният състав на Народното събрание и онова гласуване е окончателно. Възможно е решението в зала да бъде подкрепя инициативите, дава възможност на народните представители да внесат съответните законопроекти, съобразно предложенията в инициативите.
Аз мисля, че по въпроса подкрепяме инициативите, ние нямаме спор. Ние по това нямаме спор. Въпросът е конкретното изражение на инициативата, конкретният законопроект и конкретното гласуване, което може да направи законопроекта закон.
Благодаря на колегите от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Благодаря на представителите на инициативните комитети и гражданите, които присъстваха и участваха в обсъждането.
Прекратявам съвместното заседание.

……………………………

/п/ БОЙКА МАРИНСКА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВНОЖГ