Протокол от проведено редовно заседание на КВНОЖГ на 18.02.2016 г.

---

П Р О Т О К О Л № 3


На 16 февруари 2016 година от 14.30 часа в зала 142 в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016) № 602–00–7, внесена от Министерски съвет на 29.01. 206 г.

2. Разни

3аседанието беше открито и ръководено от председателят на комисията Бойка Маринска.
Списъкът на присъствалите народни и списъкът на гостите е неразделна част от протокола.

***

ПРЕДС.БОЙКАМАРИНСКА:
Уважаеми колеги,
Драги гости,
Имаме кворум, което ми позволява да открия днешното заседание на Комисията.
Гости на нашето заседание са:

- Г-жа Яна Дочева – съветник на г-жа Меглена Кунева – заместник.министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
- представители на неправителствени организации, които са заявили участие в днешното заседание.
Списъкът на гостите ще бъде неразделна част от протокола ни.
Предлагам днешното ни заседание да протече при следния Дневен ред:

1. Обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.

2. Разни.

Колеги, имате ли някакви предложения по дневния ред.
Няма.
В такъв случай, да гласуваме дневния ред:

Гласували:
„за“ – 8;
„против“ – няма;
„въздържали се“ – няма.

Благодаря. Дневният ред е приет.

Сега да преминем към точка Първа от дневния ред – Обсъждане и приемане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.)

Колеги, давам думата на г-жа Яна Дочева, да представи Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
- Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА - съветник на г-жа Меглена Кунева – заместник.министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси.

Благодаря Ви, госпожо председател.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се изготвя всяка година от Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ на база приносът от всички работни групи, които функционират в рамките на Съвета по европейските въпроси.
При нейното съставяне от огромно значение е да се съобразим с Годишната програма на Европейската комисия за 2016 година, с програмата на тройката председателства Нидерландия, Словакия, Малта, както и, разбира се, с шестмесечната програма на Нидерландия до средата на тази година.
Както знаем, Европейската комисия през последните няколко години следва политика да намалява общо взето новите законодателни предложения, с цел да се фокусира върху най-важните и основните въпроси, като за тази година се предлагат само 23 нови предложения. Има доста предложения за отпадане и за изменение на такива, които утежняват така да се каже процедурите в Европейския съюз и е в съответствие с така наречената Програма REFIT за намаляване на регулаторната тежест. По тази причина и нашата програма всъщност се фокусира, също така, върху няколко високо приоритетни области, а от друга страна, разбира се, не казвам, че само това са ни приоритетите, напротив имаме позиции по всички останали теми, сфери и политики на Европейския съюз.
Ще ви представя съвсем накратко високоприоритетните области. Това, разбира се, са: насърчаването на икономиката, растежа и заетостта; миграцията и сигурността; ефективния енергиен съюз; политиката по отношение на климата. Сред другите приоритети са единният цифров пазар и, разбира се, разширяването на Европейския съюз.
По отношение на насърчаването на икономическия растеж и заетост. Това всъщност е общоевропейски приоритет, който и страната ни общо взето всяка година залага. Тук нашите усилия ще са насочени да прилагаме нашите национални цели в рамките на Стратегия Европа 2020. Това се случва посредством Националната програма за реформи, която се приема всяка година. Има специфична такава работна група в рамките на Съвета по европейските въпроси, в която участват представители от всички министерства, разработва се и общо взето през м. април трябва да е готова.
По отношение на подобряване на процеса там, може би, от основно значение ще бъде по-доброто прилагане на специфичните мерки, които се публикуват за всяка държава членка в рамките на европейския семестър. Така че, може би, там ще се стремим да има по-голямо приложение и по-добър синхрон между отделните министерства, тъй като голяма част от темите са взаимообвързани.
По отношение на миграцията и сигурността мисля, че не е необходимо да казвам колко високоприоритетна е тази тема. Виждаме какво се случва както по границите на Европейския съюз, така и вътре в него. Важното е да се намери общоевропейски отговор, който да бъде базиран на солидарност и отговорност от всички държави членки. Едностранни решения просто няма да ни свършат работа. За да се справим с този проблем първо трябва да се погледне отвъд рамките на Съюза и да се види какви са икономическите и политическите предизвикателства, които карат тези хора на такива тълпи да идват насам и да се справим с тези проблеми. Разбира се, трябва да има и много целенасочена политика по отношение на бъдещото развитие, на общата европейска политика за убежище, връщането, релокацията на емигрантите и разбира се прилагането на всички споразумения с трети държави, което честно казано не е никак леко, тъй като има реален отказ от тяхна страна да изпълняват задълженията си.
Много важно е, също така, управлението на границите и всички усилия да бъдат насочени към спирането на каналджиите и да се борим срещу незаконния трафик на хора, тъй като това в момента е проспериращ бизнес за тях. Използва се точно нещастието на тези хора, които бягат от война или някакви други причини, използва се за проспериращия бизнес на трафикантите. Разбира се, има и други инструменти в тази сфера, като така наречената плукарт или законната миграция, която трябва да бъде насърчена след като се успокоят нещата с този сериозен наплив.
Мисля, също така, че би следвало да се обърне внимание, че миграцията и сигурността са дълбоко обвързани и всъщност мерките от гледна точка на сигурността и външната политика също трябва да залегнат там, като се разчита и на сериозни дипломатически усилия.
Борбата с тероризма също би могла да бъде в обхвата на тази тема, като тук усилията продължават. Трябва да има цялостен и интегриран подход по отношение на осигуряване киберсигурност, киберпрестъпления, тежка организирана престъпност и пак споменавам трафика на хора.
За енергийният съюз е ясно, това винаги ни е било приоритет. Да се осигури енергийната ни сигурност е много важно предвид нашата сериозна зависимост. Разбира се, ще продължим усилията си към реализирането на проектите от ключово значение, общоевропейските проекти от ключово значение, изграждането на газовите връзки със съседни държави, изобщо изграждането на единен вътрешен енергиен пазар.
В рамковата стратегия на Европейският съюз по отношение на енергийния съюз има пет тясно обвързани допълващи се направления. Това са: енергийна сигурност; солидарност и доверие; вътрешен енергиен пазар; енергийна ефективност, като принос за намаляване на енергийното потребление; декарбонизация на икономиката; развитие на енергийните технологии.
В този смисъл искам да отбележа, че енергийната политика и политиката по отношение на околната среда и устойчивото развитие са силно обвързани и може би трябва да се насърчи процеса за създаване на стимули за секторите, които генерират иновативни решения и допринасят общо взето за преминаването към кръгова икономика, която е доста по-ефективна.
По отношение на четвъртия ни приоритет – единен цифров пазар. Разбира се това е от съществено значение за повишаване на конкурентноспособността и икономическия растеж.
През 2016 година от приоритетно значение ще бъде работата по предложението на Европейската комисия. Освен това, през 2016 година се очакват законодателни предложения, които да дадат резултата от оценката на прегледа на регулаторната рамка за електронните и съобщителни мрежи и услуги. Тук ние подкрепяме като цяло изграждането на единни правила на територията на Европейския съюз, но все пак смятаме, че твърде голямата хармонизация не винаги води до добри резултати и би могло да доведе до допълващи разходи и до административно и регулаторно натоварване.
По отношение на петия ни приоритет – разширяването на Европейския съюз. Това е политика, която ние следваме през годините. Ясно е, че за нас е от особено значение Западните балкани, Турция, региона тук да биде силен, стабилен и в тази връзка ще работим за постигането на напредък на тези държави, които и понастоящем са кандидати за членство в Европейския съюз.
Разбира се, това не трябва да се обвързва с геополитическата обстановка в момента и всъщност всяка държава членка трябва да напредва в зависимост от своите собствени заслуги и възможности да покрие критериите за членство.
Затова съвсем накратко ще приключа по по-големите ни приоритетни досиета и искам да кажа, че има една 6-месечна програма, която се изготвя за всяко председателство, където са развити самите досиета - законодателни и незаконодателни и всъщност какво ще се предприеме по тях.
Благодаря.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
И аз Ви благодаря, госпожо Дочева.

Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Караджов.

Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Госпожо председател, благодаря Ви.
Г-жо Дочева, благодаря Ви за чудесното изложение.
Това всъщност беше резюме, за което също Ви благодаря.
Все пак ще попитам, защото и на мен не ми е ясно, какви са тези иновативни похвати в кръговата икономика.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Аз предлагам веднага да отговаряме на въпросите. Нали нямате нищо против колеги.
Заповядайте, госпожо Дочева.

Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА:
Мисля, че няма да мога да ви отговоря, какви са точно похватите, защото не виждам да са изписани в самата Годишна програма като инструменти.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Аз само да се включа.
Може би в стратегическите документи, които се очаква да бъдат изготвени във връзка със Стратегия Европа 2020 ще бъдат посочени.

Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА:
В Стратегия Европа 2020 ние имаме национални мерки, които се развиват в Националната програма за реформи и там със сигурност ще бъдат набелязани абсолютно всички политики по отделните сектори, които са свързани и инструменти как ще си постигнем националните цели, но конкретно да ви отговоря в момента, какви са похватите наистина не е записано, за което аз се извинявам, че не мога да дам правилен и коректен отговор.

Г-Н ГРОЗДАН КАРАДЖОВ:
Аз зададох въпроса, защото Вие го споменахте във Вашето изложение, което беше подробно и изчерпателно.

Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА:
Всъщност става въпрос за пакет от предложения за насърчаване на тази така наречена кръгова икономика, която изменя 6 действащи директиви в областта на управлението на отпадъците, затова става въпрос. Предложените действия ще допринесат за затваряне на кръга в рамките на жизнения цикъл на продуктите чрез увеличаване на рециклирането, повторната употреба и ще бъдат от полза както за околната среда, така и за икономиката. Всъщност тук кръговата икономика се обхваща от намаляването на емисиите, енергийната ефективност, осигуряването на сигурността, изобщо енергийната сигурност, диверсификацията и, разбира се, всички тези, които са за рециклиране отпадъци и изграждане на биосъобразна икономика.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря Ви, и понеже съм взела думата, да Ви попитам, кога се очаква тези стратегически документи във връзка със Стратегията да бъдат изготвени, някакъв срок има ли?

Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА:
За Националната програма за реформа по принцип започнала е процедурата в рамките на Съвета по европейски въпроси и обичайно до края на м. март се приема, за да може да се изпрати през м. април както Националната програма, така и Конвергентната програма до Европейската комисия.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря.
Колеги, заповядайте.

Г-Н ДОБРИН ДАНЕВ:
Благодаря, госпожо председател.
Аз зададох този въпрос, когато разглеждахме Годишната програма в Комисията за земеделие и храни. Става въпрос за следното. Вие изразявайки в резюме какво представлява програмата, казахте, че тези приоритети, които са заложени в програмата са на базата на изработено досие. Аз тогава Ви попитах, ако възникне някаква нова инициатива през годината, която е спешна и трябва да бъде разгледана като приоритет, първият отговор тогава беше, че ще остане за следващата година. Впоследствие, след коментар, Вие казахте, че е възможно в оперативен порядък, ако бъде изготвено това досие, да бъде включена в Годишната програма след допълнително разглеждане.
Може ли да доразвиете въпросът, тъй като в динамичното време, в което живеем възникват такива екстрени ситуации и трябва да се взема много по-бързо решение, да не се чака цяла година. Затова, какви са възможностите при възникване на форсмажорна ситуация за отреагиране и залагане на този приоритет в Годишната програма.
ПРЕДС.БОЙКА МАРИНСКА:
Заповядайте, госпожо Дочева.

Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА:
Вероятно не съм била аз, когато сте задавали тези въпроси, но ще ви разкажа. Всъщност, всяко досие, което се публикува от Европейската комисия, се изпраща тук - в Секретариата на Съвета по европейски въпроси и се разпределя на съответното ведомство. Тук са по-скоро общи неща, области, няма конкретни законодателни предложения, това имах предвид с 6-месечната програма, където се развива доста по-детайлно. За 6 месеца мисля, че всичко може да бъде обхванато, защото самото председателство, както е Нидерландското в момента си е заложило по кои директиви, регламенти и съответно незаконодателни предложения ще работи през тези 6 месеца. Разбира се, случва се да възникнат форсмажорни обстоятелства. Тогава предложението се изпраща и отново се изготвя рамкова позиция. По това просто няма никаква друга процедура, има си срокове, в които се изработва и се изпраща и до Народното събрание - всъщност, всички рамкови позиции по такива важни досиета.
Това че го няма в един стратегически документ, не значи, че няма да се работи по него.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря.
Аз искам да задам един въпрос във връзка с ниския индекс в България по прилагане на политиката за равнопоставеност на половете.
Въпросът ми е, какъв е механизмът, по който ще се отчита работата на отделните министри, защото в случая тук Министерство на труда и социалната политика трябва да бъде активната страна?

Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА:
Наистина Министерство на труда и социалната политика е активната страна по всички заложени теми. За съжаление това не е една от високоприоритетните теми, ако мога така да се изразя, но е факт, че в рамките на този Съвет по европейските въпроси или така наречения координационен механизъм ние си имаме определените инструменти, чрез които проверяваме до къде какво е стигнало и сигнализираме, когато има забавяне.
Както казах и малко по-рано, когато има съответното законодателно предложение се започва работа по него, то се разглежда на заседанията на работните групи, след това се разглежда на Съвета по европейските въпроси, където участват всички министри. Госпожа Кунева като председател на Съвета по европейските въпроси има възможност да дава определени насоки или да изисква информация докъде какво е стигнало. Така че тази тема наистина е приоритетна. Миналата година имахме събитие, на което участва и г-жа Кристалина Георгиева и се разглеждаше точно тази тема за възможността за участието на жените на по-високите постове. Общо взето поставяме темата, тъй като е важна, на възможно най-много форуми, конференции и в Съвета по европейските въпроси също се разглежда. Истински се надявам, че ще успеем да постигнем някаква по-голяма равнопоставеност между мъжете и жените от гледна точка на заплащане, пенсиониране горе долу по еднаква възраст и т.н.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси.
Няма.
Аз имам още един въпрос. Във връзка с безвизовите пътувания на български граждани в Съединените щати и Канада в програмата ви се казва, че ще продължи работата по установяване на тези безвизови пътувания. В какъв момент ще бъде задействан механизмът за реципрочност?

Г-ЖА ЯНА ДОЧЕВА:
Мисля, че това зависи от преговорите, които се водят, тъй като това е на ниво Европейски съюз. Тук ние като държава, разбира се, участваме, даваме си нашите позиции в рамките на преговорния процес, но до голяма степен зависи от нашите партньори. Знаем, че те искат да постигнем доста сериозни успехи и в други сфери, свързани било то в борбата с корупцията и изобщо много други теми, които ни вълнуват понастоящем, за да можем да докажем, че в случая става въпрос за Европейския съюз и Канада и Европейския съюз и САЩ. Но ако искаме за българската страна безвизов режим ще трябва да постигнем още много в други сфери, преди да имаме реални шансове. Като цяло ако ние си спазваме абсолютно всички останали изисквания не би следвало да има различно третиране. Затова се борим, да няма различно третиране в рамките на Европейския съюз, но за съжаление виждаме, че Европа е на две скорости в много отношения и ще продължим да настояваме за нашите права. Понастоящем, за съжаление, темата не е толкова високоприоритетна изобщо в рамките на Съюза, виждаме и, че по отношение на преговорите не се знае какво ще се случи. Очакваме може би справяне с миграционната криза, за да можем да преминем вече и към външнополитическите и външнотърговските ни взаимоотношения с останалите държави.

ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря Ви.
Колеги, ако нямате други въпроси да дам възможност на представителите на неправителствените организации в рамките на 3 минути да вземат отношение.
Имате ли въпроси?

ДОБРИН ДАНЕВ: Ако не приемем тази Годишна програма, тогава какво би следвало?

Г-ЖА ЯНА МАРИНОВА:
Годишната програма се представя за информация. Министерският съвет има задължение да информира предварително Народното събрание.

Г-ЖА МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
Процедура. Ние приемаме Годишната програма. Разглеждаме я за да се информираме. Аз не помня случай, в който да е имало гласуване „против”, но ако има предложения , които са в нови области, които предполагат някакви корекции, могат да се направят, но това се прави само когато има необходимост. Когато имаме нови области, които би следвало да се включат в тази Годишна програма, тогава могат да се направят корекции.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
От представителите на неправителствените организации някой желае ли да вземе отношение?
Няма желаещи.

Колеги, подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016), № 602-00-7, внесена от Министерски съвет на 29.01.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували:
„за” – 11;
„против“ – няма;
„въздържали се“ – няма.
Годишната програма е приета.

Колеги, позволете ми, Преди да преминем към точка втора от дневния ред, да благодаря на г-жа Яна Дочева за представянето на Годишната програма.

Преминаваме към точка Втора от дневния ред – Разни.
Колеги, има те ли някакви въпроси или предложения?
Няма.

В такъв случай, закривам заседанието на Комисията.
Благодаря Ви за участието.

Край на заседанието: 15.00 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:


/п/ Бойка Маринска/