Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
19/05/2016
ПРОТОКОЛ № 6 от редовно заседание на КВНОЖГ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
П Р О Т О К О Л № 6
На 19 април 2016 година от 14.30 часа в зала 142 в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен в Министерски съвет на 09.05.2016 г.
3аседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на комисията Снежана Дукова.
Списъкът на присъствалите народни представители, гости и представители на НПО ще бъде неразделна част от протокола.
* * *
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Уважаеми дами и господа, откривам заседанието на комисията. Имаме кворум - 8 присъстващи членове на комисията, поради което преминаваме към същинската ни работа.
Добре дошли на нашите гости, които ще представят точката днес от дневния ред.
Откривам заседанието.
Наши гости са представителите на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, а именно: г-жа Росица Иванова – секретар на Съвета и експертите - г-жа Даниела Николова и г-жа Ахавнит Топакбашян.
Присъстват и представители на НПО – г-н Костадин Недев и г-н Найден Москов от Българската асоциация на пенсионерите.
Предлагам на вашето внимание оперативна работа с единствена точка в дневния ред, а именно: Обсъждане и приемане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите /2012-2020/, № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.
Имате ли други предложения, колеги?
Няма.
Който е съгласен тази точка да бъде в дневния ред, моля да
гласува.
„За“ - 8
„Против“ – няма
„Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предлагам, както винаги, да дадем думата на вносителите, на г-жа Росица Иванова, за да ни представи доклада.
Моля, имате думата госпожо Иванова.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА – секретар на Националния съвет:
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В съответствие с решението на Народното събрание от 01 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое решение от 05 май 2016 г. настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе в Народното събрание.
Аз няма да се спирам подробно върху постиженията на този труд от 68 страници, но искам да обърна вашето внимание основно върху две неща.
Първо – структурата на доклада, както той е изготвен и
Второ – това, което е отчетено като предизвикателство и като трудности, дори и като нерешени проблеми, които до 2020-та година трябва да бъдат залагани като мерки и дейности в съответните национални планове за действие към съответната стратегия.
Това, което в доклада не сте видели са две неща:
Първо – анализи, тъй като това е Административен мониторингов доклад. Така е заложено още в приетите стратегии от 41-то Народно събрание, т.е. да е Административен мониторингов доклад, защото информацията, която се подава е от съответното министерство, от съответната институция и звеното в администрацията на Министерски съвет, чиято структура ръководя, обобщава тези данни и ги представя пред вас. Т.е. анализи вие не може да видите в същинската си част, като анализ.
Другото, което не може да се срещне в този доклад е въпреки, че ние имаме наименование Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, точен брой на роми няма как да бъдат видени в този доклад, поради следната причина. Съгласно Конституцията на Република България данни по етнически признак в България не се събират и поради тази причина няма как да имаме изведени брой роми деца, брой роми ваксинирани, брой роми, които са се възползвали от строителство на социални жилища и т.н.
Следващото към което искам да насоча вашето внимание е, че този доклад отчита напредъка по изпълнение на Плана за действие към 2015 г. Стратегията такава, каквато е приета през 2012 г. отчита какво трябва да бъде заложено и политическата визия на интеграционната политика до 2020 г. Всяка година се изработва Национален план за действие, като механизмът е следния – всяка институция залага мерки и дейности, които трябва да изпълни и по настоящи комисии, доклади ние изготвяме един обобщен доклад, в който най-общо взето ние отчитаме, какво е извършила дадена институция и какво не е извършила.
Т.е., това са основните три неща, които ни дадоха поука от предходните години, защото може би недостатъчно добре обяснявахме, че действително няма как, това, което току що отбелязах, да се намери, поради съответните причини, които изложих.
Докладът е структуриран в два раздела.
Първо – изпълнение на национално ниво, както вече казах, отразява това, което са ни подали всички институции, които имат отношение към интеграционна политика и
Второ - изпълнение на регионално и местно ниво – основната част, с която вие разполагате е 68 листа.
Взехме си поука от предходните години. Тъй като материалите са доста обемисти. Приложенията от всички местни стратегии на общините – в България има 265 общини – към настоящия момент разполагаме с 220 общински планове за действие за изпълнение на Националната стратегия, така че няма как да не отчетем изпълнението и по тази политика на общините. Този път, това което те са ни подали като изпълнение сме го направили като приложение към този доклад.
Общо взето, това е механизмът по който е структуриран доклада. Важно нещо, което искам да отбележа е, че освен на Народното събрание, т.е на вас, ние даваме подобен отчет почти в 90 % в същата структура и на Европейската комисия. Тъй като политиката по интегриране на роми се наблюдава пряко от Генерална дирекция „Правосъдие“ на Европейската комисия и структурата, която ние представляваме е междинното звено между Правителството на Република България и на Европейската комисия по тази политика, така че, ние сме следвали дневния ред, заложен в структурата на това, което са искали Европейската комисия, за да не правим различни доклади пред институциите, пред които сме длъжни да представим такива. До тук с механизмите на изготвяне на този доклад.
Докладът съдържа информация за извършеното по всички приоритети, а приоритетите са шест.
Това, което искам да отбележа е, че общоевропейската политика наложи на всички държави-членки да планират мерки и дейности в четири основни области: достъп до образование, достъп до здравеопазване, достъп до заетост и социална политика и по добри жилищни условия. Ние в нашия план за действие сме добавили още два приоритета и това са част от добрите думи, които така отличават нашата държава на европейско ниво тогава, когато ние се отчитаме с този доклад на Европейската комисия. Другите два приоритета са: върховенство на закона на дискриминация, както и култура и медии.
В Доклада са посочени добри практики, най-много в сферата на образованието, в сферата на задължителното предучилищно образование, въвеждане на целодневното обучение на деца от първи до четвърти клас, какви мерки са били включени за броя на преждевременно напуснали образователната система.
В областта на здравеопазването ние надграждаме един модел на здравния медиатор, така че, преди всичко на различни кампании здравно превенционни, както и различни степендиантски програми, особено за студенти по медицински специалности.
В областта на жилищните условия - разработи се и се изпълни една схема „Интегра“, която включваше мерките за оперативни програми.
Така че, в тези 68 страници доста добре и детайлно съответните министерства са отбелязали това, което те считат за напредък.
Смятам да завърша с това, което ние сме извели като изводи, тъй като в никакъв случай, не искаме да оставате с впечатлението, че ние сме само едни събирачи на данни, едни хора, които работим, обобщават едни данни и се явяват за да ги рапортуват абсолютно механично.
Въпреки постигнатият напредък, предоставен от информацията на институциите, налице са и трудности и предизвикателства, които продължават да са обект на кръгли маси, на дискусии, на различни механизми за тяхното решаване и в резултат на това, което сме проследили, прочитайки наистина цялата информация, която е предоставена от министерствата, те могат да се фокусират върху следното:
Трудностите най-вече са свързани с ниската мотивация на родителите от ромския етнос за получаване на образование на своите деца; все още много млади роми, говоря под пети-шести клас остават без подходящо образование; много млади роми напускат училище и не го завършват или въобще не тръгват на училище.
Това което трябва да бъде обект на политика – това е превенция на ранните бракове. Това е един изключително огромен бич.
Трябва наистина да се планират такива операции по оперативните програми – като проекти и програми, така че да се направят обучения, които не веднъж и по медиите сме отразявали, колко са полезни, за създаване на устойчива заетост; подобряване на пригодност и намиране на работа на младите хора. Знаем, че това е общовалиден въпрос за абсолютно всички млади хора в България, но особено за ромската общност трябва да има допълнителни дейности и мерки.
Не можем да не кажем, че всичко това, което изброяваме е част от борбата с бедността и социалното изключване. Когато говорим защо ромската интеграция, ромското включване не се е случило, трябва да отбележим, че просто тези стереотипи нямат някакво краткосрочно решение, а дългосрочно решение. Проблемите се задълбочават и те са свързани най вече с бедността.
В доклада добре е отразено, че все по-добре започват да работят всички заинтересовани страни. Под заинтересовани страни имам предвид на национално ниво, на местно ниво, институциите, местните власти, неправителствените организации, така нареченото партньорство. До момента тогава, когато говорихме за мерки, които трябва да бъдат включени в план към Стратегия за роми и до ден днешен в много големи градове плановете им стоят - екшън планове, планове за действие - стоят и не биват приемани от общинските съвети. Аз отговор няма да давам, защо е така. Пъстрата палитра от политическите представителства в местните парламенти е наистина една от бариерите и пречките за приемане на тези планове. Знаем че една мярка или дейност, която не е подкрепена с финансови ресурси, не може да бъде развита и да даде резултат. Така че, това е също един негатив. Мисля, че местните власти трябва да израстват в това отношение.
Другият извод до който сме стигнали е, че продължава обособяването на маргинализираното малцинствено население в изолирани махали, а това води до една социална изолация на жителите на тези квартали. Независимо, че сме служители на Министерски съвет, ние редовно ходим на посещение на места. Примерно, при тези посещения, аз съм се натъквала на случаи в квартал Надежда, в Сливен на хора, които са на моята възраст и цял живот не са излизали от квартала в който живеят. Този процес се задълбочава, тази социална изолация. Трябва да се работи в тази посока.
Толкова по отношение на констатациите.
По отношение на посланието към политиците. Това, което сме изложили в този доклад.
Изминалият период показва, че решаването на съществуващите проблеми за постигане на целите на интеграционните политики не е самоцел. Колкото по-добре живее ромската общност, толкова това ще бъде по-добре и в изгода на цялото общество.
Но за да се случи това трябва да има наличие на политическа воля, уважаеми народни представители. Без това няма как да стане. Икономически растеж без това няма. Не случайно няколко пъти отчитам, че интеграционната политика е част от цялостната стратегия за борбата с бедността и социалното изключване, дългосрочно планиране. Мисля, че доста сме слаби във всички звена, говоря на ниво институции от това което ни се подава като доклади – няма анализи. Аз съм икономист по професия и съм абсолютно убедена, че без планиране не може да се постигне нещо. Последователни усилия. Подобряване на пазара на труда, на цялата социална система. В доклада са изброени още и още много, но смятам до тук да спра.
Този път наистина се постарахме да дадем един малко по друг поглед, една малко по друга обща картина, с малко повече таблички и изводи, защото като че ли от подробните данни, анализи и т.н. не става ясно, не е обобщено върху какво трябва да се работи, а ние прекрасно, хората които се занимаваме с това, знаем и не случайно точно, кратко и ясно сме извели изводите. И ако съответно хората, които са отговорни за това ги вземат под внимание, мисля, че ние ще сме направили крачка напред.
Последното ми изречение е свързано с това, как стои България по отношение отчитане на тази политика на европейско ниво, защото в Европа живеят между 10 и 12 милиона роми и ние не сме единствената държава, която има проблеми. Ако някоя от държавите наистина беше постигнала чувствителен напредък, то щяхме да вземем добрата практика. С удовлетворение мога да ви кажа, че благодарение на нашата работа – на институционално ниво, това което правим и което синхронизираме на европейски документи, България е в първите пет държави и наистина получаваме дори оценки. Стъпката е направена.
И към гражданския сектор искам да се обърна, че стъпката е направена. Следват оттук-нататък други стъпки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Благодаря Ви и аз, госпожо Иванова.
Колеги, имате думата за становища, мнения.
Преди да подходите към това, аз искам да кажа две-три думи.
Вероятно доста сериозно моето изказване от миналата година е повлияло. Усещам го и в доклада, усещам го и във Вашата позиция, дори и в чисто физическия израз, защото миналата година доста много критикувах доклада. Надявам се, че това беше наистина справедливо от моя страна. И ако това не беше така ми се струва, че нямаше да стигнем вероятно до днешния мониторингов доклад, който е годишен етап на изпълнение на програмата във връзка със Стратегията 2012-2020 година. Това, което ми направи впечатление е, че видимо забележимо нещата са променени и структурно, и иституционално като отношение, като анализ, дори като чисто цифров анализ и като обем информация и аз искам за това да Ви благодаря.
Не отпадат, разбира се, моите въпроси и съмнения, въпреки че аз търся в анализа достоверността на това, което говоря, а то е факт.
Конвенцията за защита на гражданите и на лични данни ни води наистина към тази малко имагинерна мярка на обхвата на хората и малко работим с една реципрочност на едни числа, които не са съвсем адекватни в тезите, които залагаме, защото дори има и нонсенс и контрапункт в доклада затова, че ние работим не само с роми, които се идентифицират като такива, а и като обкръжаваща среда, която живее по същия начин, в което няма нищо лошо, разбира се. И аз го разбирам, защото тук става въпрос за социален статус, за интегративни подходи и социална грижа, която може да бъде изградена в тази общност, от която безспорно има нужда.
Аз няма да бъда многословна, само ще ви попитам нещичко. Вие ме провокирахте с това, че казахте, че сте посещавали квартал Надежда. Аз съм народен представител точно от този избирателен район - 25 избирателен район и аз зная какво струваше на Люлин, на Надежда, на Връбница, на Модерно предградие, на район Илинден в момента, където има изключително различни подходи, за да се съборят тези гета и се осъществи тази интеграция. Защо го казвам. Наистина това е правилно отразено, но мисля че оттук-нататък освен национално да се отчитаме, като Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и всички подведомствени институции, много са те, които са ангажирани в този проблем. Много важна и съществена е работата с общинските и регионалните структури и мисля, че там е и самото решение и ако може финансовите потоци, които не са безгранични, но са страшно много във всички посоки и като структурни проекти в ЕС, и като фондове и като бюджет, и като европейска подкрепа, категорично ние инвестираме страхотно много в тази дейност и като че ли резултатът не е адекватен на финансовите измерения на това, което ние инвестираме в тази посока. И като че ли нещата някак си нямат видим аспект.
Аз не мога да си обясня дори. Според мен и правилно е структуриране в доклада, Министерство на образованието и науката е водеща структура. Без знание, без обучение, без формиране на познание ние от тази общност трудно бихме могли да реализираме всичките постъпателни други инициативи, които трябва да направим за да ги интегрираме. Безспорно без интеграция ние няма да се справим никак, виждайки опита и на Франция, най-вече, в тази посока. Нещата там зациклиха страхотно и не ми се иска въобще да мисля, че и в тази бежанска криза, която настъпва - още един сериозен проблем, ние бихме могли да задълбаем в тази тема, а България има визия, има политическа визия, има ръководство, с изключително балансиран подход и изключителна ангажираност – административна и като финансов ресурс, за подкрепа в тази връзка.
Аз мога да говоря много по този въпрос, но искам да предоставя възможността и на колегите да вземат отношение по дискутираната тема.
За да завърша пак искам да кажа, че тази година съм удовлетворена от доклада. Радвам се че, критиката, която направих миналата година е била градивна и Вие сте отчели тези неща, за които миналата година говорихме.
Ще ми се да знам, отчитаме в проект успехите - обхванати 185 325 ученика. Дали знаем, какъв процент от тях са роми или отново тази диференциация по етнически признак не можем да я направим, нали? Или тя пак е имагинерна.
Г-ЖА РОСИЦА НИКОЛОВА:
Единственият подход е по териториален признак. Като знаем какви са кварталите, които са обхванати, можем да си направим изводи.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Да.
Ще Ви дам думата да ми отговорите, само да завърша.
Преброяването през 2011 година казва, че децата от ромски произход, които не посещават училище са 23,2 %. Все пак, анализът какво сочи - че този процес намалява или се увеличава?
Ако Стратегията е всеобхватна, то Годишният план е по-рационален и по-конкретен. Той би могъл да ни даде това измерение. За 2015 г. евентуално в тези образователни програми имаме ли представа, колко такива деца са обхванати като брой? Много ме интересуват и финансовите измерения на този обхват. Той ще ни доведе поне до количествен анализ, ако не до сериозен качествен анализ, давайки си сметка че всичко това е процес – дълъг, мащабен, а понякога незабележим, даже и творчески. Постиженията там не се виждат с просто око и ние наистина трябва да влагаме всички сили. Няма друг шанс.
Благодаря Ви много.
Колеги вие сте.
Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА:
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми народни представители,
Уважеми гости,
Аз съм предизвикана от изискването наистина да се дадат количествени измерения на това, колко от ромските деца са обхванати в образователни програми. Но тъй като напоследък от знайни и незнайни месии непрекъснато сме обвинявани ние – народните представители, че сме откъснати от реалния живот, аз съвсем категорично ще заявя, че работя с цигани откакто съм започнала практиката си като педиатър преди 20 години. Знам какво предизвикателство е да спечелиш доверието на тези общности, да успееш да ги убедиш във всички правилни механизми на отглеждане на децата, имунизационни програми и всичко останало. През цялото време изключително много съм подкрепяла програмата на здравните медиатори, защото това е начинът наистина да се стигне до тези затворени общества и да се постигне поне малко изравняване на възможностите за достъп до здравни грижи, защото те се ограничават от собствените ограничения – психологически и образователни на тези общности.
Но това, което най много ме товари в годините е, необходимостта с медицински бележки да се покриват отсъствията от училище на ромски деца. По този начин се създава количествено впечатление, че образованието в тези общности върви добре В същото време тези деца не могат да четат, а достигат класове 5-ти, 6-ти, 7-ми, което е потресаващо. Техните родители са образовани - те могат да четат и пишат, а сегашните поколения млади ромчета, в резултат на всичките тези усилия –програми, отчитания, включват се и допълнителни европейски за образование – не могат да четат и пишат.
Моето впечатление е че ефективността не е на ниво и смятам, че трябва да престанем да се заблуждаваме, че нещата са толкова хубави, като се инвестират толкова много пари. Категорично смятам, че не се инвестират ефективно. Необходимо е по накякъв начин на практика, на терен да се направи добра колаборация между образователните и здравните институции, защото при мен идват деца с бележки от техните учители, за да могат да си осигурят доход на техните училища, те искат да не отпадат деца от училището им. После водим спор с майките. Съгласете се, че всеки лекар, който е затрупан от работа, а трябва да изпълнява и тези функции, няма да е много щастлив от устройството на държавата и от всички тези, които реализират някакви политика.
Докладите са наистина много добри, изчерпателни, далеч по- синтезирани тази година, за което ви поздравявам, но на практика трябва да търсим по-ефективни механизми. Именно хората, които комуникират, да могат по-лесно да си вършат работата и в същото време да не се самозаблуждаваме. Защото най-голямата заплаха за националната сигурност е именно тази общност от необразовани млади, с голям процент на прираст, хора, които на следващите етапи няма да могат да намерят своето достойно място и на пазара на труда, и всичко това ще създава само затруднения на обществото. Върху това трябва много сериозно да се замислим още сега.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Благодаря на доктор Дариткова.
Безспорно е права в своя анализ.
Аз ще кажа само две думи, тъй като касае образованието. Тази колаборация трябва безспорно да се случи.
Но този проблем – с тези бележки, за които говорихте, се случва в по- малките населени места. В София по трудно се случва. Това е една некоректност чисто административна и чисто на педагогическата общност с оглед на финансирането. Този проблем с финансирането, аз категорично подкрепям, но това поведение е доста престъпно и смятам, че не само пряко ангажираните, а и всички власти от всякакъв характер с това трябва да се справим.
Колеги имате думата.
/Няма заявили желание за изказване/.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Г-жо Иванова, моля да отговорите на повдигнатите дотук въпроси.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА:
Първо на вашия въпрос г-жо Дукова.
Не случайно в началото казах, че цифри няма да видим, но ще видим тенденции. Така че, на въпроса, който вие зададохте, отговорът му е на 7 страница от доклада, където се казва, че през 2014 и 2015 г. се наблюдават понижаване на стойностите на посочените коефициенти в началния етап от 99 % през 2004-2005 г. до 94,8 % през 2014-2015 г. и в основното образование – от 84,2 % през 2004-2005 г. до 78,6 % през 2014-2015 г., както и в професионалното обучение и т.н. Т.е. това, което можем да изведем са тенденциите, дали намаляват или се увеличават.
Тази година Националният план за действие беше връщан три пъти на съответните институции, за да бъде преработен така, щото поне тенденции да можем да отчитаме и с дата от предната сряда на заседание на Министерски съвет от м. януари т.г. едва сега м. май т.г. същият беше приет.
По отношение на г-жа Дариткова.
За съжаление вие сте много права.
Аз обаче мога да ви кажа една доста по страшна статистика по доклад на Световната банака. Ако ние продължаваме да не планираме достатъчно добре мерките и дейностите не само по Националанта програма, а по всички Оперативни програми - най-вече такива, които касаят заетост и образование - там за първи път в този програмен период МОН има програма за наука и образование и интелигентен растеж, с много милиарди левове там - т.е. ако ние правилно не заложим, ако не отчетем демографската криза, това което казва Световната банка е, че през 2050 година всеки трети гражданин в трудоспособна възраст на пазара на труда ще бъде от ромски произход. Няма лошо, че ще бъде от ромски произход, но това, че той няма да има образование, това, което аз изтъкнах като тенденции, че все по-необразовано става населението, тогава си представете какъв икономически растеж, подем и всичко останало с прогрес ние може да наблюдаваме.
Това е.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Благодаря, госпожо Иванова
Госпожо Иванова вие сте права. Тенденциите пак са условни по някакъв начин. По скоро трябва да имаме коректни индикатори за измерване на тези тенденции. Това според мен е много важно и в момента си мисля в цялостния доклад има ли място и можем ли да търсим църквата и християнството като партньор за да измерим и това място. Много е важно - като партньор. Знаете ли, те имат една Божия църква в която целокупно могат да се преброят защото 99 и 99 са от ромски произход и там наистина в една колаборация, както казва доктор Дариткова, можем наистина и с инвестиции, разбира се, да генерираме доста позитиви. Голяма част от тях това ги владее. Не бих казала всички, но голяма част.
Колеги, Вие сте.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Аз не съм имал възможността да прочета доклада, но имам своето мнение по този въпрос с ромите. Мислех да не го изказвам, но понеже говорите за тенденции, бихте ли ми казали, каква е тенденцията на ромите, които постъпват в първи клас и не завършват осми клас, като процент? Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е, каква е тенденцията при новородените – примерно от 10 деца колко са ромчета и как се развива тази тенденция през годините, в проценти?
Правите ли такава статистика?.
Това са моите въпроси.
Защото, ако има някакъв проблем, той е толкова важен както за икономическия растеж за който вие говорите, както и за това, че за нашето поколение няма кой да плаща пенсиите. Реално ние сега плащаме пенсиите на совите родители, а утре ние нямаме абсолютно никакви гаранции, кой ще плаща нашите пенсии, което е самата истина.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Аз смятам, че трудно ще се улови тази тенденция, г-н Добрев.
Госпожо Иванова, заповядайте.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА:
Вие казахте че не сте се запознали с Доклада, но на страница 10-та от доклада е дадена тази тенденция, по отношение на ученици обаче.
Предполагам си спомняте, че имаше един заместник-министър на образованието преди 4 или 5 години, който искаше да даде отговор на подобни на вашите въпроси и беше моментално уволнен, защото според Конституцията на Република България данни по етнически признак не се събират, още повече лицата, които не са пълнолетни в училище, няма как да определят себе си какъв етнос са. Съобразно Конститутуцията всеки има право да определя сам себе си единствено и само по време на преброяване на населението и жилищния фонд, което последно беше през 2011 г. Така че в нашите доклади ние даваме тенденции на отпадналите ученици.
По това, което Вие питате - един от основните проблеми, който стои пред образователната система е преждевременното напускане на училище. Имаме данни от 2011-2012 учебна година – тогава те са били 4 761 броя ученици, а през учебната 2014-2015 година, те са 3 282. Ако това е вярно, което е подадено от Министерство на образованието и науката, а аз не се съмнявам, че е така, то тогава тенденцията е към понижаване.
Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ:
Като се има предвид и колко души напуснаха страната, ако се даде процентно, то може тенденцията да е към повишаване.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА:
Да. Така е, защото влияят различни фактори. Миграцията влияе. Аз съм почти убедена че в почти всяко второ или трето семейство има член на семейството, който се намира извън пределите на страната. Влияят и други фактори.
Това са изключително много фактори, които са отбелязани, които са заложени.
Но аз искам да кажа и нещо друго, че едно от предварителните условия по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е изграждане на система за мониторинг на тази Национална стратегия, защото миналата година благодарение на думите на г-жа Дукова ние доста се постарахме тази година докладът да е в този вид. Така че, вместо да ви отчитам и да ви кажа: „Съгласно Конституцията не мога да ви дам точни данни и т.н.“, два милиона лева инвестира Европейската комисия в изграждането на такава система. България е единствената държава, която прави системата и ако тя е успешна ще бъде мултиплицирана и в другите държави.
Така че, лично аз се надявам, ако сме живи и здрави, ако съм на работа, през 2017-та година да се изправя пред вас и да ви говоря със конкретни индикатори, защото системата трябва да бъде готова до м. декември 2016 г. А именно в тази система е заложен индикаторния модел. Там имаме три вида индикатори – базови индикатори, индикатори за вход и индикатори за резултат, тъй нареченото въздействие върху обществото. Така че, с много голяма достоверност на данните, живот и здраве, през 2017 г. ще ви докладваме.
Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ:
Стигнахме заедно до извода, че тенденцията е обратна на това, което казвате Вие.
В смисъл, като казвате, че в момента има по-малко даца, които отпадат от училище като бройка - да, но като процент техният брой е значително по-голям, имайки предвид намалената раждаемост и емиграционния процес, който се извършва. Т.е. за разлика от предишни години днес повече деца не завършват дори начално образование.
Те, ако не се определят, дали са ромчета или не когато учат в училище, то вие много добре знаете когато цигани раждат дали раждат ромчета или българчета.
На втория въпрос не ми отговорихте. Всъщност от 10 новородени, колко са ромчета, от семейство на роми?
Значи и тази статистика не може да се даде.
Да ви кажа честно, тази статистика неофициално е факт и аз не виждам, какво лошо има ние, госпожо председател, да работим с тези цифри.
Факт е, че това буквално генерира заплаха за националната сигурност. Фактът, че хора от един етнос не завършват образование, т.е. постъпват за да получат социални придобивки и не завършват и второ, фактът също, че един етнос се развива повече, по-бързо от друг.
Ние генерираме хора, които имат ниско образование, хора които не са квалифицирани и реално това вече е много голям проблем.
По-добре е ако си го говорим честно и си го казваме в очите, отколкото под такива форми на доклади да скриваме истинското състояние.
ПРЕДС. СНЕЖАН ДУКОВА:
Аз благодаря на г-н Добрев.
Моята позиция също беше като Вашата, господин Добрев.
Бях много остра миналата година и направих доста предложения, затова казвам, че тази година Докладът е по-добър и по-селективен в това, което дава и като анализ, и като процентно съотношение и като цифрово изражение.
Въпросът е, че наистина Конституцията не ни дава право да събираме данни на етнически признак.
Да се надяваме, че догодина в резултат на тези индикатори за които спомена г-жа Иванова ще имаме по-конкретна и точна картина.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване на доклада.
„За“ – 11
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – няма.
С това приемаме Административния мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите /2012-2020/ година.
Като благодаря на нашите гости и на членовете на нашата комисия, закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
/Бойка Маринска/
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
П Р О Т О К О Л № 6
На 19 април 2016 година от 14.30 часа в зала 142 в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и приемане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 602-00-33, внесен в Министерски съвет на 09.05.2016 г.
3аседанието беше открито и ръководено от заместник-председателя на комисията Снежана Дукова.
Списъкът на присъствалите народни представители, гости и представители на НПО ще бъде неразделна част от протокола.
* * *
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Уважаеми дами и господа, откривам заседанието на комисията. Имаме кворум - 8 присъстващи членове на комисията, поради което преминаваме към същинската ни работа.
Добре дошли на нашите гости, които ще представят точката днес от дневния ред.
Откривам заседанието.
Наши гости са представителите на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, а именно: г-жа Росица Иванова – секретар на Съвета и експертите - г-жа Даниела Николова и г-жа Ахавнит Топакбашян.
Присъстват и представители на НПО – г-н Костадин Недев и г-н Найден Москов от Българската асоциация на пенсионерите.
Предлагам на вашето внимание оперативна работа с единствена точка в дневния ред, а именно: Обсъждане и приемане на Административен мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите /2012-2020/, № 602-00-33, внесен от Министерски съвет на 09.05.2016 г.
Имате ли други предложения, колеги?
Няма.
Който е съгласен тази точка да бъде в дневния ред, моля да
гласува.
„За“ - 8
„Против“ – няма
„Въздържали се“ – няма.
Приема се.
Предлагам, както винаги, да дадем думата на вносителите, на г-жа Росица Иванова, за да ни представи доклада.
Моля, имате думата госпожо Иванова.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА – секретар на Националния съвет:
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В съответствие с решението на Народното събрание от 01 март 2012 г. за приемане на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Министерският съвет прие със свое решение от 05 май 2016 г. настоящия Административен мониторингов доклад и го внесе в Народното събрание.
Аз няма да се спирам подробно върху постиженията на този труд от 68 страници, но искам да обърна вашето внимание основно върху две неща.
Първо – структурата на доклада, както той е изготвен и
Второ – това, което е отчетено като предизвикателство и като трудности, дори и като нерешени проблеми, които до 2020-та година трябва да бъдат залагани като мерки и дейности в съответните национални планове за действие към съответната стратегия.
Това, което в доклада не сте видели са две неща:
Първо – анализи, тъй като това е Административен мониторингов доклад. Така е заложено още в приетите стратегии от 41-то Народно събрание, т.е. да е Административен мониторингов доклад, защото информацията, която се подава е от съответното министерство, от съответната институция и звеното в администрацията на Министерски съвет, чиято структура ръководя, обобщава тези данни и ги представя пред вас. Т.е. анализи вие не може да видите в същинската си част, като анализ.
Другото, което не може да се срещне в този доклад е въпреки, че ние имаме наименование Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите, точен брой на роми няма как да бъдат видени в този доклад, поради следната причина. Съгласно Конституцията на Република България данни по етнически признак в България не се събират и поради тази причина няма как да имаме изведени брой роми деца, брой роми ваксинирани, брой роми, които са се възползвали от строителство на социални жилища и т.н.
Следващото към което искам да насоча вашето внимание е, че този доклад отчита напредъка по изпълнение на Плана за действие към 2015 г. Стратегията такава, каквато е приета през 2012 г. отчита какво трябва да бъде заложено и политическата визия на интеграционната политика до 2020 г. Всяка година се изработва Национален план за действие, като механизмът е следния – всяка институция залага мерки и дейности, които трябва да изпълни и по настоящи комисии, доклади ние изготвяме един обобщен доклад, в който най-общо взето ние отчитаме, какво е извършила дадена институция и какво не е извършила.
Т.е., това са основните три неща, които ни дадоха поука от предходните години, защото може би недостатъчно добре обяснявахме, че действително няма как, това, което току що отбелязах, да се намери, поради съответните причини, които изложих.
Докладът е структуриран в два раздела.
Първо – изпълнение на национално ниво, както вече казах, отразява това, което са ни подали всички институции, които имат отношение към интеграционна политика и
Второ - изпълнение на регионално и местно ниво – основната част, с която вие разполагате е 68 листа.
Взехме си поука от предходните години. Тъй като материалите са доста обемисти. Приложенията от всички местни стратегии на общините – в България има 265 общини – към настоящия момент разполагаме с 220 общински планове за действие за изпълнение на Националната стратегия, така че няма как да не отчетем изпълнението и по тази политика на общините. Този път, това което те са ни подали като изпълнение сме го направили като приложение към този доклад.
Общо взето, това е механизмът по който е структуриран доклада. Важно нещо, което искам да отбележа е, че освен на Народното събрание, т.е на вас, ние даваме подобен отчет почти в 90 % в същата структура и на Европейската комисия. Тъй като политиката по интегриране на роми се наблюдава пряко от Генерална дирекция „Правосъдие“ на Европейската комисия и структурата, която ние представляваме е междинното звено между Правителството на Република България и на Европейската комисия по тази политика, така че, ние сме следвали дневния ред, заложен в структурата на това, което са искали Европейската комисия, за да не правим различни доклади пред институциите, пред които сме длъжни да представим такива. До тук с механизмите на изготвяне на този доклад.
Докладът съдържа информация за извършеното по всички приоритети, а приоритетите са шест.
Това, което искам да отбележа е, че общоевропейската политика наложи на всички държави-членки да планират мерки и дейности в четири основни области: достъп до образование, достъп до здравеопазване, достъп до заетост и социална политика и по добри жилищни условия. Ние в нашия план за действие сме добавили още два приоритета и това са част от добрите думи, които така отличават нашата държава на европейско ниво тогава, когато ние се отчитаме с този доклад на Европейската комисия. Другите два приоритета са: върховенство на закона на дискриминация, както и култура и медии.
В Доклада са посочени добри практики, най-много в сферата на образованието, в сферата на задължителното предучилищно образование, въвеждане на целодневното обучение на деца от първи до четвърти клас, какви мерки са били включени за броя на преждевременно напуснали образователната система.
В областта на здравеопазването ние надграждаме един модел на здравния медиатор, така че, преди всичко на различни кампании здравно превенционни, както и различни степендиантски програми, особено за студенти по медицински специалности.
В областта на жилищните условия - разработи се и се изпълни една схема „Интегра“, която включваше мерките за оперативни програми.
Така че, в тези 68 страници доста добре и детайлно съответните министерства са отбелязали това, което те считат за напредък.
Смятам да завърша с това, което ние сме извели като изводи, тъй като в никакъв случай, не искаме да оставате с впечатлението, че ние сме само едни събирачи на данни, едни хора, които работим, обобщават едни данни и се явяват за да ги рапортуват абсолютно механично.
Въпреки постигнатият напредък, предоставен от информацията на институциите, налице са и трудности и предизвикателства, които продължават да са обект на кръгли маси, на дискусии, на различни механизми за тяхното решаване и в резултат на това, което сме проследили, прочитайки наистина цялата информация, която е предоставена от министерствата, те могат да се фокусират върху следното:
Трудностите най-вече са свързани с ниската мотивация на родителите от ромския етнос за получаване на образование на своите деца; все още много млади роми, говоря под пети-шести клас остават без подходящо образование; много млади роми напускат училище и не го завършват или въобще не тръгват на училище.
Това което трябва да бъде обект на политика – това е превенция на ранните бракове. Това е един изключително огромен бич.
Трябва наистина да се планират такива операции по оперативните програми – като проекти и програми, така че да се направят обучения, които не веднъж и по медиите сме отразявали, колко са полезни, за създаване на устойчива заетост; подобряване на пригодност и намиране на работа на младите хора. Знаем, че това е общовалиден въпрос за абсолютно всички млади хора в България, но особено за ромската общност трябва да има допълнителни дейности и мерки.
Не можем да не кажем, че всичко това, което изброяваме е част от борбата с бедността и социалното изключване. Когато говорим защо ромската интеграция, ромското включване не се е случило, трябва да отбележим, че просто тези стереотипи нямат някакво краткосрочно решение, а дългосрочно решение. Проблемите се задълбочават и те са свързани най вече с бедността.
В доклада добре е отразено, че все по-добре започват да работят всички заинтересовани страни. Под заинтересовани страни имам предвид на национално ниво, на местно ниво, институциите, местните власти, неправителствените организации, така нареченото партньорство. До момента тогава, когато говорихме за мерки, които трябва да бъдат включени в план към Стратегия за роми и до ден днешен в много големи градове плановете им стоят - екшън планове, планове за действие - стоят и не биват приемани от общинските съвети. Аз отговор няма да давам, защо е така. Пъстрата палитра от политическите представителства в местните парламенти е наистина една от бариерите и пречките за приемане на тези планове. Знаем че една мярка или дейност, която не е подкрепена с финансови ресурси, не може да бъде развита и да даде резултат. Така че, това е също един негатив. Мисля, че местните власти трябва да израстват в това отношение.
Другият извод до който сме стигнали е, че продължава обособяването на маргинализираното малцинствено население в изолирани махали, а това води до една социална изолация на жителите на тези квартали. Независимо, че сме служители на Министерски съвет, ние редовно ходим на посещение на места. Примерно, при тези посещения, аз съм се натъквала на случаи в квартал Надежда, в Сливен на хора, които са на моята възраст и цял живот не са излизали от квартала в който живеят. Този процес се задълбочава, тази социална изолация. Трябва да се работи в тази посока.
Толкова по отношение на констатациите.
По отношение на посланието към политиците. Това, което сме изложили в този доклад.
Изминалият период показва, че решаването на съществуващите проблеми за постигане на целите на интеграционните политики не е самоцел. Колкото по-добре живее ромската общност, толкова това ще бъде по-добре и в изгода на цялото общество.
Но за да се случи това трябва да има наличие на политическа воля, уважаеми народни представители. Без това няма как да стане. Икономически растеж без това няма. Не случайно няколко пъти отчитам, че интеграционната политика е част от цялостната стратегия за борбата с бедността и социалното изключване, дългосрочно планиране. Мисля, че доста сме слаби във всички звена, говоря на ниво институции от това което ни се подава като доклади – няма анализи. Аз съм икономист по професия и съм абсолютно убедена, че без планиране не може да се постигне нещо. Последователни усилия. Подобряване на пазара на труда, на цялата социална система. В доклада са изброени още и още много, но смятам до тук да спра.
Този път наистина се постарахме да дадем един малко по друг поглед, една малко по друга обща картина, с малко повече таблички и изводи, защото като че ли от подробните данни, анализи и т.н. не става ясно, не е обобщено върху какво трябва да се работи, а ние прекрасно, хората които се занимаваме с това, знаем и не случайно точно, кратко и ясно сме извели изводите. И ако съответно хората, които са отговорни за това ги вземат под внимание, мисля, че ние ще сме направили крачка напред.
Последното ми изречение е свързано с това, как стои България по отношение отчитане на тази политика на европейско ниво, защото в Европа живеят между 10 и 12 милиона роми и ние не сме единствената държава, която има проблеми. Ако някоя от държавите наистина беше постигнала чувствителен напредък, то щяхме да вземем добрата практика. С удовлетворение мога да ви кажа, че благодарение на нашата работа – на институционално ниво, това което правим и което синхронизираме на европейски документи, България е в първите пет държави и наистина получаваме дори оценки. Стъпката е направена.
И към гражданския сектор искам да се обърна, че стъпката е направена. Следват оттук-нататък други стъпки.
Благодаря ви.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Благодаря Ви и аз, госпожо Иванова.
Колеги, имате думата за становища, мнения.
Преди да подходите към това, аз искам да кажа две-три думи.
Вероятно доста сериозно моето изказване от миналата година е повлияло. Усещам го и в доклада, усещам го и във Вашата позиция, дори и в чисто физическия израз, защото миналата година доста много критикувах доклада. Надявам се, че това беше наистина справедливо от моя страна. И ако това не беше така ми се струва, че нямаше да стигнем вероятно до днешния мониторингов доклад, който е годишен етап на изпълнение на програмата във връзка със Стратегията 2012-2020 година. Това, което ми направи впечатление е, че видимо забележимо нещата са променени и структурно, и иституционално като отношение, като анализ, дори като чисто цифров анализ и като обем информация и аз искам за това да Ви благодаря.
Не отпадат, разбира се, моите въпроси и съмнения, въпреки че аз търся в анализа достоверността на това, което говоря, а то е факт.
Конвенцията за защита на гражданите и на лични данни ни води наистина към тази малко имагинерна мярка на обхвата на хората и малко работим с една реципрочност на едни числа, които не са съвсем адекватни в тезите, които залагаме, защото дори има и нонсенс и контрапункт в доклада затова, че ние работим не само с роми, които се идентифицират като такива, а и като обкръжаваща среда, която живее по същия начин, в което няма нищо лошо, разбира се. И аз го разбирам, защото тук става въпрос за социален статус, за интегративни подходи и социална грижа, която може да бъде изградена в тази общност, от която безспорно има нужда.
Аз няма да бъда многословна, само ще ви попитам нещичко. Вие ме провокирахте с това, че казахте, че сте посещавали квартал Надежда. Аз съм народен представител точно от този избирателен район - 25 избирателен район и аз зная какво струваше на Люлин, на Надежда, на Връбница, на Модерно предградие, на район Илинден в момента, където има изключително различни подходи, за да се съборят тези гета и се осъществи тази интеграция. Защо го казвам. Наистина това е правилно отразено, но мисля че оттук-нататък освен национално да се отчитаме, като Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и всички подведомствени институции, много са те, които са ангажирани в този проблем. Много важна и съществена е работата с общинските и регионалните структури и мисля, че там е и самото решение и ако може финансовите потоци, които не са безгранични, но са страшно много във всички посоки и като структурни проекти в ЕС, и като фондове и като бюджет, и като европейска подкрепа, категорично ние инвестираме страхотно много в тази дейност и като че ли резултатът не е адекватен на финансовите измерения на това, което ние инвестираме в тази посока. И като че ли нещата някак си нямат видим аспект.
Аз не мога да си обясня дори. Според мен и правилно е структуриране в доклада, Министерство на образованието и науката е водеща структура. Без знание, без обучение, без формиране на познание ние от тази общност трудно бихме могли да реализираме всичките постъпателни други инициативи, които трябва да направим за да ги интегрираме. Безспорно без интеграция ние няма да се справим никак, виждайки опита и на Франция, най-вече, в тази посока. Нещата там зациклиха страхотно и не ми се иска въобще да мисля, че и в тази бежанска криза, която настъпва - още един сериозен проблем, ние бихме могли да задълбаем в тази тема, а България има визия, има политическа визия, има ръководство, с изключително балансиран подход и изключителна ангажираност – административна и като финансов ресурс, за подкрепа в тази връзка.
Аз мога да говоря много по този въпрос, но искам да предоставя възможността и на колегите да вземат отношение по дискутираната тема.
За да завърша пак искам да кажа, че тази година съм удовлетворена от доклада. Радвам се че, критиката, която направих миналата година е била градивна и Вие сте отчели тези неща, за които миналата година говорихме.
Ще ми се да знам, отчитаме в проект успехите - обхванати 185 325 ученика. Дали знаем, какъв процент от тях са роми или отново тази диференциация по етнически признак не можем да я направим, нали? Или тя пак е имагинерна.
Г-ЖА РОСИЦА НИКОЛОВА:
Единственият подход е по териториален признак. Като знаем какви са кварталите, които са обхванати, можем да си направим изводи.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Да.
Ще Ви дам думата да ми отговорите, само да завърша.
Преброяването през 2011 година казва, че децата от ромски произход, които не посещават училище са 23,2 %. Все пак, анализът какво сочи - че този процес намалява или се увеличава?
Ако Стратегията е всеобхватна, то Годишният план е по-рационален и по-конкретен. Той би могъл да ни даде това измерение. За 2015 г. евентуално в тези образователни програми имаме ли представа, колко такива деца са обхванати като брой? Много ме интересуват и финансовите измерения на този обхват. Той ще ни доведе поне до количествен анализ, ако не до сериозен качествен анализ, давайки си сметка че всичко това е процес – дълъг, мащабен, а понякога незабележим, даже и творчески. Постиженията там не се виждат с просто око и ние наистина трябва да влагаме всички сили. Няма друг шанс.
Благодаря Ви много.
Колеги вие сте.
Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА:
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми народни представители,
Уважеми гости,
Аз съм предизвикана от изискването наистина да се дадат количествени измерения на това, колко от ромските деца са обхванати в образователни програми. Но тъй като напоследък от знайни и незнайни месии непрекъснато сме обвинявани ние – народните представители, че сме откъснати от реалния живот, аз съвсем категорично ще заявя, че работя с цигани откакто съм започнала практиката си като педиатър преди 20 години. Знам какво предизвикателство е да спечелиш доверието на тези общности, да успееш да ги убедиш във всички правилни механизми на отглеждане на децата, имунизационни програми и всичко останало. През цялото време изключително много съм подкрепяла програмата на здравните медиатори, защото това е начинът наистина да се стигне до тези затворени общества и да се постигне поне малко изравняване на възможностите за достъп до здравни грижи, защото те се ограничават от собствените ограничения – психологически и образователни на тези общности.
Но това, което най много ме товари в годините е, необходимостта с медицински бележки да се покриват отсъствията от училище на ромски деца. По този начин се създава количествено впечатление, че образованието в тези общности върви добре В същото време тези деца не могат да четат, а достигат класове 5-ти, 6-ти, 7-ми, което е потресаващо. Техните родители са образовани - те могат да четат и пишат, а сегашните поколения млади ромчета, в резултат на всичките тези усилия –програми, отчитания, включват се и допълнителни европейски за образование – не могат да четат и пишат.
Моето впечатление е че ефективността не е на ниво и смятам, че трябва да престанем да се заблуждаваме, че нещата са толкова хубави, като се инвестират толкова много пари. Категорично смятам, че не се инвестират ефективно. Необходимо е по накякъв начин на практика, на терен да се направи добра колаборация между образователните и здравните институции, защото при мен идват деца с бележки от техните учители, за да могат да си осигурят доход на техните училища, те искат да не отпадат деца от училището им. После водим спор с майките. Съгласете се, че всеки лекар, който е затрупан от работа, а трябва да изпълнява и тези функции, няма да е много щастлив от устройството на държавата и от всички тези, които реализират някакви политика.
Докладите са наистина много добри, изчерпателни, далеч по- синтезирани тази година, за което ви поздравявам, но на практика трябва да търсим по-ефективни механизми. Именно хората, които комуникират, да могат по-лесно да си вършат работата и в същото време да не се самозаблуждаваме. Защото най-голямата заплаха за националната сигурност е именно тази общност от необразовани млади, с голям процент на прираст, хора, които на следващите етапи няма да могат да намерят своето достойно място и на пазара на труда, и всичко това ще създава само затруднения на обществото. Върху това трябва много сериозно да се замислим още сега.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Благодаря на доктор Дариткова.
Безспорно е права в своя анализ.
Аз ще кажа само две думи, тъй като касае образованието. Тази колаборация трябва безспорно да се случи.
Но този проблем – с тези бележки, за които говорихте, се случва в по- малките населени места. В София по трудно се случва. Това е една некоректност чисто административна и чисто на педагогическата общност с оглед на финансирането. Този проблем с финансирането, аз категорично подкрепям, но това поведение е доста престъпно и смятам, че не само пряко ангажираните, а и всички власти от всякакъв характер с това трябва да се справим.
Колеги имате думата.
/Няма заявили желание за изказване/.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Г-жо Иванова, моля да отговорите на повдигнатите дотук въпроси.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА:
Първо на вашия въпрос г-жо Дукова.
Не случайно в началото казах, че цифри няма да видим, но ще видим тенденции. Така че, на въпроса, който вие зададохте, отговорът му е на 7 страница от доклада, където се казва, че през 2014 и 2015 г. се наблюдават понижаване на стойностите на посочените коефициенти в началния етап от 99 % през 2004-2005 г. до 94,8 % през 2014-2015 г. и в основното образование – от 84,2 % през 2004-2005 г. до 78,6 % през 2014-2015 г., както и в професионалното обучение и т.н. Т.е. това, което можем да изведем са тенденциите, дали намаляват или се увеличават.
Тази година Националният план за действие беше връщан три пъти на съответните институции, за да бъде преработен така, щото поне тенденции да можем да отчитаме и с дата от предната сряда на заседание на Министерски съвет от м. януари т.г. едва сега м. май т.г. същият беше приет.
По отношение на г-жа Дариткова.
За съжаление вие сте много права.
Аз обаче мога да ви кажа една доста по страшна статистика по доклад на Световната банака. Ако ние продължаваме да не планираме достатъчно добре мерките и дейностите не само по Националанта програма, а по всички Оперативни програми - най-вече такива, които касаят заетост и образование - там за първи път в този програмен период МОН има програма за наука и образование и интелигентен растеж, с много милиарди левове там - т.е. ако ние правилно не заложим, ако не отчетем демографската криза, това което казва Световната банка е, че през 2050 година всеки трети гражданин в трудоспособна възраст на пазара на труда ще бъде от ромски произход. Няма лошо, че ще бъде от ромски произход, но това, че той няма да има образование, това, което аз изтъкнах като тенденции, че все по-необразовано става населението, тогава си представете какъв икономически растеж, подем и всичко останало с прогрес ние може да наблюдаваме.
Това е.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Благодаря, госпожо Иванова
Госпожо Иванова вие сте права. Тенденциите пак са условни по някакъв начин. По скоро трябва да имаме коректни индикатори за измерване на тези тенденции. Това според мен е много важно и в момента си мисля в цялостния доклад има ли място и можем ли да търсим църквата и християнството като партньор за да измерим и това място. Много е важно - като партньор. Знаете ли, те имат една Божия църква в която целокупно могат да се преброят защото 99 и 99 са от ромски произход и там наистина в една колаборация, както казва доктор Дариткова, можем наистина и с инвестиции, разбира се, да генерираме доста позитиви. Голяма част от тях това ги владее. Не бих казала всички, но голяма част.
Колеги, Вие сте.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Аз не съм имал възможността да прочета доклада, но имам своето мнение по този въпрос с ромите. Мислех да не го изказвам, но понеже говорите за тенденции, бихте ли ми казали, каква е тенденцията на ромите, които постъпват в първи клас и не завършват осми клас, като процент? Това е първият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е, каква е тенденцията при новородените – примерно от 10 деца колко са ромчета и как се развива тази тенденция през годините, в проценти?
Правите ли такава статистика?.
Това са моите въпроси.
Защото, ако има някакъв проблем, той е толкова важен както за икономическия растеж за който вие говорите, както и за това, че за нашето поколение няма кой да плаща пенсиите. Реално ние сега плащаме пенсиите на совите родители, а утре ние нямаме абсолютно никакви гаранции, кой ще плаща нашите пенсии, което е самата истина.
ПРЕДС. СНЕЖАНА ДУКОВА:
Аз смятам, че трудно ще се улови тази тенденция, г-н Добрев.
Госпожо Иванова, заповядайте.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА:
Вие казахте че не сте се запознали с Доклада, но на страница 10-та от доклада е дадена тази тенденция, по отношение на ученици обаче.
Предполагам си спомняте, че имаше един заместник-министър на образованието преди 4 или 5 години, който искаше да даде отговор на подобни на вашите въпроси и беше моментално уволнен, защото според Конституцията на Република България данни по етнически признак не се събират, още повече лицата, които не са пълнолетни в училище, няма как да определят себе си какъв етнос са. Съобразно Конститутуцията всеки има право да определя сам себе си единствено и само по време на преброяване на населението и жилищния фонд, което последно беше през 2011 г. Така че в нашите доклади ние даваме тенденции на отпадналите ученици.
По това, което Вие питате - един от основните проблеми, който стои пред образователната система е преждевременното напускане на училище. Имаме данни от 2011-2012 учебна година – тогава те са били 4 761 броя ученици, а през учебната 2014-2015 година, те са 3 282. Ако това е вярно, което е подадено от Министерство на образованието и науката, а аз не се съмнявам, че е така, то тогава тенденцията е към понижаване.
Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ:
Като се има предвид и колко души напуснаха страната, ако се даде процентно, то може тенденцията да е към повишаване.
Г-ЖА РОСИЦА ИВАНОВА:
Да. Така е, защото влияят различни фактори. Миграцията влияе. Аз съм почти убедена че в почти всяко второ или трето семейство има член на семейството, който се намира извън пределите на страната. Влияят и други фактори.
Това са изключително много фактори, които са отбелязани, които са заложени.
Но аз искам да кажа и нещо друго, че едно от предварителните условия по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е изграждане на система за мониторинг на тази Национална стратегия, защото миналата година благодарение на думите на г-жа Дукова ние доста се постарахме тази година докладът да е в този вид. Така че, вместо да ви отчитам и да ви кажа: „Съгласно Конституцията не мога да ви дам точни данни и т.н.“, два милиона лева инвестира Европейската комисия в изграждането на такава система. България е единствената държава, която прави системата и ако тя е успешна ще бъде мултиплицирана и в другите държави.
Така че, лично аз се надявам, ако сме живи и здрави, ако съм на работа, през 2017-та година да се изправя пред вас и да ви говоря със конкретни индикатори, защото системата трябва да бъде готова до м. декември 2016 г. А именно в тази система е заложен индикаторния модел. Там имаме три вида индикатори – базови индикатори, индикатори за вход и индикатори за резултат, тъй нареченото въздействие върху обществото. Така че, с много голяма достоверност на данните, живот и здраве, през 2017 г. ще ви докладваме.
Г-Н КИРИЛ ДОБРЕВ:
Стигнахме заедно до извода, че тенденцията е обратна на това, което казвате Вие.
В смисъл, като казвате, че в момента има по-малко даца, които отпадат от училище като бройка - да, но като процент техният брой е значително по-голям, имайки предвид намалената раждаемост и емиграционния процес, който се извършва. Т.е. за разлика от предишни години днес повече деца не завършват дори начално образование.
Те, ако не се определят, дали са ромчета или не когато учат в училище, то вие много добре знаете когато цигани раждат дали раждат ромчета или българчета.
На втория въпрос не ми отговорихте. Всъщност от 10 новородени, колко са ромчета, от семейство на роми?
Значи и тази статистика не може да се даде.
Да ви кажа честно, тази статистика неофициално е факт и аз не виждам, какво лошо има ние, госпожо председател, да работим с тези цифри.
Факт е, че това буквално генерира заплаха за националната сигурност. Фактът, че хора от един етнос не завършват образование, т.е. постъпват за да получат социални придобивки и не завършват и второ, фактът също, че един етнос се развива повече, по-бързо от друг.
Ние генерираме хора, които имат ниско образование, хора които не са квалифицирани и реално това вече е много голям проблем.
По-добре е ако си го говорим честно и си го казваме в очите, отколкото под такива форми на доклади да скриваме истинското състояние.
ПРЕДС. СНЕЖАН ДУКОВА:
Аз благодаря на г-н Добрев.
Моята позиция също беше като Вашата, господин Добрев.
Бях много остра миналата година и направих доста предложения, затова казвам, че тази година Докладът е по-добър и по-селективен в това, което дава и като анализ, и като процентно съотношение и като цифрово изражение.
Въпросът е, че наистина Конституцията не ни дава право да събираме данни на етнически признак.
Да се надяваме, че догодина в резултат на тези индикатори за които спомена г-жа Иванова ще имаме по-конкретна и точна картина.
Ако няма други изказвания, предлагам да преминем към гласуване на доклада.
„За“ – 11
„Против“ – няма.
„Въздържали се“ – няма.
С това приемаме Административния мониторингов доклад за 2015 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите /2012-2020/ година.
Като благодаря на нашите гости и на членовете на нашата комисия, закривам заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
/Бойка Маринска/
