Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
23/06/2016
ПРОТОКОЛ № 7 от заседание на КВНОЖГ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
П Р О Т О К О Л № 7
На 23 юни 2016 година от 14.30 часа в зала 142 в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.
3аседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията г-жа Бойка Маринска.
Списъкът на присъствалите народни представители, гости и представители на НПО ще бъде неразделна част от протокола.
* * *
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Откривам заседанието на комисията.
По обективни причини се наложи да започнем малко по-късно. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е на лице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите. Така че няма пречки да започнем нашето заседание.
На заседанието на Комисията ни присъства господин Марешки, председател на Инициативния комитет и членове на Инициативния комитет.
Присъстват още и представители на неправителствената организации Българска петролна и газова асоциация.
Колеги, след като чуем представянето на мотивите на предложението от Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум и изказванията на народните представители - членове на комисията, по темата, ще дам възможност и на присъстващите представители на неправителствени организации да вземат отношение. Само да напомня, че регламентът ни е за изявления и становища на представители на неправителствени организации до 3 минути.
Ще помоля господин Марешки в рамките на 10 минути да представи своя материал.
Дневният ред на заседанието е от една точка - Разглеждане и обсъждане на Предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 година.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред.
Няма.
Моля колегите членове на Комисията, ако са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за“ - 8, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към единствената точка в дневния ред - Разглеждане и обсъждане на Предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.
По предложението колеги са постъпили становища от Министерство на икономиката по т.1 и от Министерство на здравеопазването по т. 2 от въпросите в Предложението. Становищета са изпратени на членовете на Комисията, а така също са качени и на сайта на Комисията.
Давам думата на вносителите.
Господин Марешки, заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Уважаеми народни представители, уважаеми журналисти, представители на неправителствени организации, инициирахме този референдум най-вече, за да дадем думата на българският народ да се изкаже по основния въпрос, иска ли да има картел на търговията с горива или иска да има едни нормални правила, с които държавата да защити българския народ и да не се достига до изкривяване на пазара, с цел ограбването на българските граждани. Затова и първият въпрос за нас е най-важен – подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
В съвременната икономика стойността на почти всички стоки и услуги зависи пряко или косвено от транспортните разходи за доставката на суровини до производителите и готови продукти до търговската мрежа. По-ниските цени на пазара на горива на дребно биха довели до понижаване на цените на почти всички останали стоки и услуги, което би довело до повишаване на потреблението, а от там до икономическия растеж и до повишаване на брутния вътрешен продукт на България.
Досегашната практика показва, че при условията на свободен пазар, търговците на горива могат да си позволят да поддържат нереално високи цени на дребно. Доколкото превозните средства, изпълващи двигател с вътрешно горене нямат реална алтернатива като възможност за придвижване, както търговците, чиято дейност зависи от автомобилния транспорт, така и крайните потребители не разполагат с друг избор, освен да продължат да купуват горива, независимо от техните цени. Така печалбата на търговците на горива нараства пропорционално на увеличаването на цените.
Доколкото горивата са стоки от първа необходимост и без реална пазарна алтернатива, считаме че е целесъобразно да се въведе регулация на пазара, която да ограничи описаните търговски практики, подобна регулация не би била прецедент. Като пример би могло да се посочи пазарът на електрическа енергия, където има регулирани цени, пазара на лекарства и няколко други. Считаме, че е справедливо да бъдат въведени ограничения на максималната надценка, при която търговците могат да продават горива на дребно. Това ще доведе до облекчаване на финансовата тежест върху крайните потребители за сметка на печалбата на търговците. Доколкото този въпрос касае всеки български гражданин е удачно той да бъде решен по пътя на пряка демокрация, чрез гласуване на национален референдум.
Втора точка – подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките.
Считаме, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 от Закона за лекарствените продукти е хуманната медицина, която установява ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната. Това е лишено от икономическа и правна логика. Чрез това ограничение се нарушава свободната конкуренция на пазара на лекарствени продукти, което в крайна сметка води до по-високи цени на крайните потребители, без да постига какъвто и да било положителен резултат. От друга страна чрез въвеждането на подобни ограничения се нарушава принципът на свободна стопанска инициатива, учреден в чл. 19 от Конституцията.
Третият въпрос е, подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политически партии и коалиции?
Считаме, че държавната субсидия за партии и коалиции, получили определен брой гласове създава неоправдано предимство за тези партии и коалиции пред новосформирани политически субекти. Това на практика създава пречки за промяна на политическото статукво, а от там и за извършване на ефективни реформи, които са необходими в множество сфери на държавната политика. В този смисъл субсидията за политическите партии по-скоро възпрепятства, отколкото да спомага за развитието на демокрацията в Република България.
Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
Парламентарната практика в последните години показва, че обикновено почти всички членове на определена парламентарна група заемат една и съща позиция при обсъждане и гласуване в Народното събрание. Тази позиция обикновено се определя от ръководството на съответната политическа партия и повечето членове на съответната парламентарна група се съобразяват с нея, без каквото й да е обсъждане. По този начин мнението на отделният народен представител губи своето значение и тежест при решаване на важни за държавата въпроси.
Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?
В последно време в медиите бяха отразени редица случаи, при които народни представители демонстративно извършват престъпления. Органите на реда не могат да реагират адекватно заради техния имунитет. Така в обществото и у самите народни представители се създава впечатление за безнаказаност на тези деяния и безсилие на държавата. В този смисъл ние подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Колеги, имате думата.
Госпожо Дукова, заповядайте.
Г-ЖА СНЕЖАНА ДУКОВА:
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми колеги и гости,
Моето търпение обикновено е малко и аз когато има такава неловка пауза искам да я спестя и на вносителите и на всички нас, защото позициите трябва да бъдат ясни, трябва да бъдат добре изречени и трябва да бъдат добре мотивирани.
Моята лична позиция е, с оглед и на първият референдум, предложение, което ние гласувахме и този, както моята, така и партийната позиция е, че референдумите са истинската част на българската демокрация и няма по-сериозно нещо от това да питаш хората за важни, съществени неща, да чуеш тяхното мнение и тяхната позиция. Аз по принцип адмирирам референдума, като инструмент на демокрацията.
В случая ще кажа личната си позиция. Аз намирам въпросите на господин Марешки по някакъв си начин не добре мотивирани, не добре направени, не добре построени като яснота и като изискуема позиция, на което би могло да се отговори по най-адекватен и правилен начин. Това всичко би могло да претърпи редакция. Разбира се, би могло да бъдат адаптирани въпросите и така селектирани, че те да дадат онзи нюанс на верният отговор на българския гражданин, когато застане пред урната със своята мотивация да направи този избор.
В случая обаче моите притеснения са не толкова от некоректността на една част от въпросите, колкото от недостига на подписи или некоректно вписани данни в самата подписка. Самият недостиг от 2 644 подписа до 400 000 на практика е почти малко повече от половината необходими, за да бъде направен този референдум законен, така, както са изискванията на Закона, мен ме смущава. Още повече отстранени веднъж, коригирани в първи вариант, изискани от Министерство на регионалното развитие и благоустройството това се случва и втори път с доста голям брой, над 80 000 подписа, вторият път малко по-малко, които са некоректно записани и които не отговарят на реквизитите, необходими за тази цел.
В този смисъл аз няма да правя анализ на въпросите, виждам становищата, които са представени на Комисията и които са изцяло отрицателни от съответните ресорни министерства, защитавайки съответните секторни политики по законен начин.
В този смисъл аз ще се въздържа днес да гласувам за пускане на този референдум към зала. Моят глас ще бъде „въздържал се“.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, госпожо Дукова.
Колеги, други изказвания.
Аз много се надявам по такава значима тема да вземат отношение повече колеги и призовавам за по-активна позиция.
Очевидно няма.
Аз само няколко думи в такъв случай да кажа.
На мен ми се иска да фокусирам вниманието ви като членове на Комисията, защото вие сте хората, които ще гласуват последствие върху двете становища на Министерство на икономиката по т.1 и на Министерство на здравеопазването по т.2.
Становището на Министерство на икономиката и на Министерство на здравеопазването, не случайно ви насочвам вниманието към тях, защото това са две институции, чието мнение в някаква степен трябва да уважим и да се съобразим, което не е задължително.
Въвеждането на регулация, по силата на която държавни органи и институции да имат право или задължително да следят или регулират процесът на ценообразуване във фирмите и предприятията и търговия на стоки и услуги, в т.ч. и на течни горива на територията на Република България, би било в противоречие с правилата на конкуренция и с принципите на пазарна икономика. Това е мнението на Министерство на икономиката. Като резултат на това, Министерство на здравеопазването вижда необходимост да се преформулира внесеният за референдум въпрос по т.2 или евентуално същият да бъде отхвърлен като недопустим.
Тук е мястото да кажа, че не е функция на нашата Комисия да преформулираме или да редактираме или разместваме въпросите така, както са представени от вносителите.
Другото, което искам да кажа е че два от въпросите - за намаляване броят на народните представители от 240 на 120 и отпадане на държавната субсидия за политически партии и коалиции се покриват с въпросите от приетия в Народното събрание преди броени дни Национален референдум на 12 май 2016 година.
Другото, което бих искала да ви напомня е, че единият от въпросите по т.2 за намаляване броя на народните представители се препокрива с въпросите на същата тази инициатива и освен, че се препокрива, той е внесен от президента на Република България в Конституционния съд по искане на Президента за установяване на противоконституционност на този въпрос. Решението още го няма, в Конституционния съд, предстои да се вземе. Така че, на мен ми се струва, че освен аргументът, който е съществен, за който госпожа Дукова каза, че липсват 2 600 подписа и в тази връзка искам да ви зачета |Закона: “Народното събрание приема решения за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от Инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4“.
В случая ние нямаме налице взети 400 000 минимум подписи на български граждани. Така че, имайте го предвид и това, когато вземате решение за предлагане на Народното събрание да приеме или отхвърли този референдум.
Заповядайте, ако има други изказвания.
Колеги, ако нямате желание за изказване да дадем думата на господин Марешки.
Заповядайте, г-н Марешки.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Не очаквах, че ще четем законите като Дявола Евангелието, но все пак от вашата колежка нещата бяха представени, че едва ли не половината от подписите липсват, че едва ли не сме минали с малко половината, а всъщност говорим за по-малко от 0.5 % и то в рамките на статистическа грешка, които не достигат за задължителното минаване на референдума в зала. Вие прочетохте само тази част, а всъщност когато подписката има над 200 000 редовно подписали се, което това беше направено много по-рано, всъщност то също минава за разглеждане в зала, но там има възможност Парламента да редактира въпросите, а не, че трябва да отпадне задължително. От там нататък това, което прочетохте от Министерство на икономиката, сега аз ще ви прочета, какво правят в Европейският съюз, в Европейският парламент, държавата какво прави в други органи и в общините, за да може да имате реална представа, как се случват нещата.
Започваме с Европейският парламент. Регламент № 717/ 2007 на Европейския парламент и на Съвета относно роуминга на обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на общността“
„Европейският съвет като взе предвид договорът за създаване на европейската общност, по-специално чл. 95, взеха предвид предложенията на Комисията, взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет. След консултация с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в чл.251 от договора…“Тъй като този текст е много дълъг, ще ви прочета различни изречения, за да видите за какво ниво става въпрос.
„Високо равнище на цените /какви термини се употребяват/ е въпрос, който поражда загриженост от страна на националните регулаторни органи, както и на потребителите и на институциите от общността“. Говорим за Европейският съюз, все пак ние се стремим да ставаме редовен член на Европейския съюз. По-нататък. „Продължават да са налице доказателства, че връзката между разходи и цени не е такава, каквато би преобладавала в напълно конкурентни пазари. Целта е да се създаде вътрешен пазар, като същевременно се осигури висока степен на защита на потребителите чрез засилена конкуренция“. Виждате ли терминологията. „Настоящият регулаторен подход / навсякъде говорим за регулация, никой не ни е казал, че това не е икономически целесъобразно и че е против конкуренцията/ следва да бъде въпрос за прилагане и наблюдаване. За да се защитават интересите на клиентите следва да се наложат регулаторни задължения, както на дребно, така и на едро“.
Много е дълго, но само такива термини се използват. Те нямат нищо общо с това, което прочетохте от Министерство на икономиката.
Прекалено високите тарифи издигат препятствия по отношение на свободата на придвижване и обслужване на хората.
Настоящият регламент е необходим пример за хората с малки предприятия и т.н.
Това е една от темите, която се обсъжда в Европейския съюз.
Минаваме на нашата българска родна почва.
Преди да стигна до основният въпрос, съм ви изкарал тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариална дейност, където всичко е абсолютно фиксирано - Закон за регулиране на водоснабдителните и на канализационните услуги, Закон за автомобилните превози.
Общинските съвети определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътниците за 1 км пробег в съответната тарифа, валидни за територията на съответната община, където е извадено разрешението.
Наредба № 1 от 2013 година за регулиране цените на електрическата енергия.
Наредба № 2 от същата година за регулиране на цените на природния газ.
Закон за енергетиката, където са описани всички тези неща и е записано: „осъществяване регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон, които да определят ежегодно пределна цена“.
Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, където в чл. 31 съвсем ясно е написано, а това е да се защитят интересите на потребителите, като същевременно се защитава и конкуренцията.
Запознат съм с ценоразписа на болницата за избор на максимални и с това, че максималните суми които болницата може да получи от пациентите си не могат да бъдат по-големи от 500 лева за избор на лекар и по-големи от 900 лева за избор на екип, независимо от извършваната интервенция.
Това са само част от нещата. Можем естествено да ви засипем с такива дейности, където картелът не е толкова силен и не е успял да си защити интереса, но основното и за което аз апелирам постоянно е, че с две точки буквално може да се въведат такива регулации, които да защитят това, което пишат в Европейския съюз – защита на интересите на потребителите, като едновременно с това се осъществяват възможности за нормална конкуренция. Това е Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
Само ще ви чета точките.
Образуване на пределна цена на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание. Навсякъде има ограничения, въведени буквално с две – три изречения.
Условия и ред за регулиране на пределните цени на лекарствените продукти. Всъщност тук съвсем точно е описано как се случват нещата. Дистрибуторът, производителят регистрира, там всеки може да си го види, Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, където производителят по определен начин регистрира цена. Същото е в петролния бранш, има си рафинерия и това е производителят аналог, след това имаме дистрибутори, има максимално регистрирани надценки за дистрибутори. Те са в рамките на 3, 5, 7 % мисля и следват петролните складове и след това има аптеки, в случая бензиностанции и за аптеките мисля, че до 18 – 20 % има заложени пределни надценки. Това защитава потребителя, че няма да има хора, които да се съюзят и да вдигнат цените до такива нива, че те да са невъзможни за потребителите. От друга страна оставят достатъчно пространство на играчите на пазара да се конкурират. Защитени са интересите на всички, държавата се е погрижила и след като се е погрижила за лекарствата не виждам защо трябва да не го направим същото. Буквално на три–четири странички да го направим същото и за горивата. Всъщност последните няколко месеца показват, че при сегашните нива на петрола и на долара цените по бензиностанциите бяха около 2.30 лева, а в момента са около 2.00 и под 2.00 лева, а на определени места са около 1.70 лева.
Точно това мародерство над българския народ трябва да бъде защитено от вас, които сте призвани да правите законите.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Само ще се вметна с няколко думи по отношение на становищата на Министерство на икономиката и на Министерство на здравеопазването.
Всяка парламентарна комисия в Народното събрание има процедура за изискване по определени теми на становище на съответното министерство и ние тази процедура сме я спазили. Това са български институции, чието мнение трябва да се уважава и да се приема като меродавно.
По отношение на Закона. Не чета Закона като Дявола Евангелието. Факт е, че в момента разглеждаме тук вашия референдум, означава, че сме спазили Закона. Аз само напомних на колегите народни представители чл.10, ал.2 от Закона за прякото участие на гражданите в местната власт и в местното самоуправление и държавната власт.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Благодаря Ви много.
По едната точка, буквално едно изречение. Прочетохте този член, но не ни прочетохте другия, там беше упрекът.
По другата точка както се казва благодаря Ви затова, че ми подадохте топката. Ще ви помоля да изискате, какви са становищата на същите тези министерства, когато са приемали тези регулации за тока, водата, лекарствата, такситата и т.н.
Това ми беше идеята и да видим, дали има разминаване или дали тези разминавания не се случват, благодарение на някакви корупционни практики, които потискат правото на свободно волеизявление на някое министерство или народен представител.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Давам думата на представителите на Българска петролна и газова асоциация.
Заповядайте, господин Бенчев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ:
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ппреди да изложа с няколко думи нашето становище по първият въпрос от този референдум, който касае нас конкретно, две предварителни бележки бих искал да направя.
На първо място секторите, за които говореше вносителят на подписката за референдум телекомуникации, водоснабдяване и електроснабдяване са така наречените сектори с публични услуги, където в течение на годините се образува естествен монопол и е напълно нормално да има някакви видове регулация. Същото се отнася и за аптеките, тъй като става въпрос за живота и здравето на хората и това е фактор, който е признат и от Европейската комисия, от Европейския парламент и от всички държави-членки.
Втората бележка, която бих искал да направя е, че аз лично като гражданин не мога да разбера идеята да бъде регулиран един сектор, а именно нашият с пределни цени или както там бъде решено. Въпросът е, че в друг сектор, в който вносителят също има интереси за реализация на свободната конкуренция на свободния пазар и честно казано виждам сериозно противоречие в това.
Що се касае до нашите основни точки, днес ние внесохме в деловодството на Народното събрание едно наше становище, което адресирахме до председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, до всички засегнати комисии и до всички председатели на парламентарните групи на Народното събрание.
Ще си позволя с няколко думи да го обобщя.
На първо място към настоящият момент ценообразуването на горивата е изцяло подчинено на пазарни принципи. Това позволява на потребителите да получават качествени продукти, премио продукти, както и допълнителни услуги на нашите обекти и на търговците да оперират спрямо търсенето и предлагането, както и външни за тях фактори, като стойността на суровината например, които се променят ежедневно, да не кажем ежечастно.
Членовете на Българската петролна и газова асоциация реализираха обекти за търговия на дребно от европейски тип благодарение точно на тази свободна конкуренция, за да могат да привлекат повече клиенти. Ако бъде въведена каквато и да е ценова регулация, всичко това ще изчезне. Компаниите ще съкратят драстично своите разходи и голяма част от бензиностанциите вероятно ще затворят, персоналът ще бъде освободен, а е възможно да има и сериозни проблеми с доставките в някои малки населени места.
Петролната асоциация осъзнава, че на пазара на горива има фирми, които продават на по-ниски от нас цени. Ние сме наясно с това нещо. Както обаче бе констатирано наскоро и от контролните органи, дори и на бензиностанции на вносителя на подписката за референдум, обаче това се случва обикновено за сметка на качеството. Дори и да приемем обаче, че това не е така, такъв ценови модел не може да се задържи на територията на страната, тъй като това ще означава ниски разходи, инвестиции, липсващи или с ниско качество допълнителни услуги за клиентите, съкращаване на средствата за заплащане, както и най-лошото съкращаване на средствата за безопасност.
Нека да ви припомня, че до средата на 90-те години в България имаше подобна регулация, цените бяха регулирани от Министерски съвет и това водеше до дефицит на горива, ниско качество на продуктите, никакъв инвеститорски интерес и невъзможност за каквито и да е инвестиции в бранша.
Следващата точка. Многобройни са становищата както на европейски, така и на национални антимонополни органи, че единствено конкуренцията дава възможност за развиване на правилен пазар, за съревнование между икономическите оператори. Ако въведем ценова регулация всичко това ще изчезне и няма да имаме едни и същи обекти с много сериозен ефект върху качеството.
Не на последно място бих искал да кажа, че в Конституцията на Република България, чл. 19 по-специално ясно казва, че се гарантира свободна стопанска инициатива и това противоречи на един подобен въпрос. Просто не виждаме как един референдум може да противоречи с конституционния текст на Република България.
Също така освен, че ще бъде лош сигнал един подобен референдум, с един може би положителен въпрос, ще бъде много лош сигнал за български и чуждестранни инвеститори. Остава един сериозен въпрос и това е ако цената се регулира, в случай че регулираната цена се окаже доста по-ниска от пазарната, кой ще компенсира икономическите оператори. Имайте предвид, че това ще доведе до страхотен дисбаланс в системата, виждали сме го в други сектори на енергетиката и не считаме за необходимо да го видим в нашия сектор.
Именно поради тези причини, уважаеми дами и господа народни представители, ние ви призоваваме да не подкрепите провеждането на референдум с такъв въпрос. Пазарът е конкурентен, има законодателство, което гарантира конкуренцията, има антимонополна комисия, която се занимава с това. Нека да оставим нещата такива, каквито са.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИАНСКА:
Благодаря, господин Бенчев.
Ако искат думата други представители на неправителствени организации, които последствие са дошли. Няма.
Господин Марешки иска думата.
Заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Предполагам, че ако имахте свободата да се изказвате свободно, нямаше да прочетете този пасквил, с който изрекохте куп глупости, като започнем от това, че твърдите че нормалните цени в София са около 2.00 лева, а те бяха 2.30 лева при същите нива на международните пазари и на долара и са плод на некачествено гориво. Предполагам, че не твърдите това нещо, но така излезе от вашите приказки и опитвайки се да вадите различни части, защото такситата примерно не са монопол, но те имат ограничение на най-ниска и на най-висока цена, т.е. да се защити потребителят от такива, които искат да го ограбват и се стигне до там, че вие искате точно порочната практика да сравните с нашето предложение за една нормална не регулация, а поставяне на максимални цени чрез фиксирани надценки, които никой не може да продава и се опитвате да ги сравнявате с порочния модел за водата, тока и т.н. и с безобразията, които стават там. Не, ние искаме да ги сравним с нормалните неща, които се случват в лекарствоснабдяването . Вижда се, че независимо че има пределни надценки от около 20 % в сектора с лекарства. Никой не работи на тези цени. Ние участниците на пазара се конкурираме и продаваме доста по-ниско от максималните цени. Това не води до затваряне на аптеки, напротив отварят се все по-нови и все по-модерни аптеки и все по-доволни потребители има в България, защото някой в един сектор е защитил правото на хората да имат достъп до лекарства.
Призовавам ви да пуснете референдумът да мине, защото ако той не мине сега, ви гарантирам, че след като мине срокът в който не може да бъде поставен този въпрос, отново ще бъде поставен от над 1 млн. български избиратели и тогава задължително ще се разгледа.
Всъщност само да ви кажа, че ние подаваме ръка на българския законодател. Нямаше проблем да съберем още 2 600 подписа, но ако бяхме събрали тези 2 600 подписа, които не ни достигат, това щеше да бъде задължително и нямаше да дадем възможност на вас народните представители, на правителството заедно да редактираме точките така, че те да бъдат по-ясни.
Всъщност с тези 2 600 подписа, които не ни достигат, за да го направим задължително, ние даваме възможност примерно първа точка да изглежда много по-ясна, като се напише подкрепяте ли да се въведат максимални надценки на пазара на горива. Аз предлагам няколко варианта, но точно това е идеята обсъждането с вас, с неправителствените организации да стигнем до точната формулировка на текста, за да може той да бъде максимално ясен и наистина хората, когато ги питаме, те да знаят какво ги питаме и да отговорят това, което мислят по въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Тези 2 600 подписа господин Марешки Ви бяха необходими, за да може Народното събрание да приеме решения за произвеждане на национален референдум, а то се взема, когато е поискано от Инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 избиратели и за да не ме укорявате, че чета отново както Дяволът Евангелието, ще ви прочета и чл.10, ал.1: „Чл.10 (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от...
5. Инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа“.
С 200 000 подписа и над 200 000 подписа, 300 000 , 350 000 до 400 000 подписа вие можете да вкарате в Народното събрание предложение, но решение на Народното събрание може да бъде взето само, ако подписите са минимум 400 000. Така че не знам, кой чете законът както Дяволът Еевангелието.
Има ли други желаещи представители на неправителствени организации да вземат думата.
Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Народното събрание да приеме предложението на Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум № ПГ-539-01-11 от 3 .02.2016 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за“ – няма, „против“ – няма, „въздържали се“ – 7.
Имаме две декларации на госпожа Менда Стоянова и госпожа Даниела Дариткова , които декларират че гласуват „въздържал се“.
Не се приема.
Това е решението на Комисията.
Референдумът ще влезе в зала, но ние предлагаме Народното събрание да не приеме провеждането му точно по тези съображения.
Колеги, закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
/Бойка Маринска/
Стенограф:
/Т. Стоянова/
Брой знаци: 30 923 ,стр.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
П Р О Т О К О Л № 7
На 23 юни 2016 година от 14.30 часа в зала 142 в сградата на Народното събрание, пл. „Княз Александър ¬1” се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на Предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.
3аседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията г-жа Бойка Маринска.
Списъкът на присъствалите народни представители, гости и представители на НПО ще бъде неразделна част от протокола.
* * *
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Откривам заседанието на комисията.
По обективни причини се наложи да започнем малко по-късно. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е на лице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите. Така че няма пречки да започнем нашето заседание.
На заседанието на Комисията ни присъства господин Марешки, председател на Инициативния комитет и членове на Инициативния комитет.
Присъстват още и представители на неправителствената организации Българска петролна и газова асоциация.
Колеги, след като чуем представянето на мотивите на предложението от Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум и изказванията на народните представители - членове на комисията, по темата, ще дам възможност и на присъстващите представители на неправителствени организации да вземат отношение. Само да напомня, че регламентът ни е за изявления и становища на представители на неправителствени организации до 3 минути.
Ще помоля господин Марешки в рамките на 10 минути да представи своя материал.
Дневният ред на заседанието е от една точка - Разглеждане и обсъждане на Предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 година.
Колеги, имате ли предложения по дневния ред.
Няма.
Моля колегите членове на Комисията, ако са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за“ - 8, против – няма, въздържали се – няма.
Дневния ред е приет.
Преминаваме към единствената точка в дневния ред - Разглеждане и обсъждане на Предложение за провеждане на национален референдум, № ПГ-539-01-11, внесено в Народното събрание от Инициативен комитет на 03.02.2016 г.
По предложението колеги са постъпили становища от Министерство на икономиката по т.1 и от Министерство на здравеопазването по т. 2 от въпросите в Предложението. Становищета са изпратени на членовете на Комисията, а така също са качени и на сайта на Комисията.
Давам думата на вносителите.
Господин Марешки, заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Уважаеми народни представители, уважаеми журналисти, представители на неправителствени организации, инициирахме този референдум най-вече, за да дадем думата на българският народ да се изкаже по основния въпрос, иска ли да има картел на търговията с горива или иска да има едни нормални правила, с които държавата да защити българския народ и да не се достига до изкривяване на пазара, с цел ограбването на българските граждани. Затова и първият въпрос за нас е най-важен – подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
В съвременната икономика стойността на почти всички стоки и услуги зависи пряко или косвено от транспортните разходи за доставката на суровини до производителите и готови продукти до търговската мрежа. По-ниските цени на пазара на горива на дребно биха довели до понижаване на цените на почти всички останали стоки и услуги, което би довело до повишаване на потреблението, а от там до икономическия растеж и до повишаване на брутния вътрешен продукт на България.
Досегашната практика показва, че при условията на свободен пазар, търговците на горива могат да си позволят да поддържат нереално високи цени на дребно. Доколкото превозните средства, изпълващи двигател с вътрешно горене нямат реална алтернатива като възможност за придвижване, както търговците, чиято дейност зависи от автомобилния транспорт, така и крайните потребители не разполагат с друг избор, освен да продължат да купуват горива, независимо от техните цени. Така печалбата на търговците на горива нараства пропорционално на увеличаването на цените.
Доколкото горивата са стоки от първа необходимост и без реална пазарна алтернатива, считаме че е целесъобразно да се въведе регулация на пазара, която да ограничи описаните търговски практики, подобна регулация не би била прецедент. Като пример би могло да се посочи пазарът на електрическа енергия, където има регулирани цени, пазара на лекарства и няколко други. Считаме, че е справедливо да бъдат въведени ограничения на максималната надценка, при която търговците могат да продават горива на дребно. Това ще доведе до облекчаване на финансовата тежест върху крайните потребители за сметка на печалбата на търговците. Доколкото този въпрос касае всеки български гражданин е удачно той да бъде решен по пътя на пряка демокрация, чрез гласуване на национален референдум.
Втора точка – подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките.
Считаме, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 от Закона за лекарствените продукти е хуманната медицина, която установява ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната. Това е лишено от икономическа и правна логика. Чрез това ограничение се нарушава свободната конкуренция на пазара на лекарствени продукти, което в крайна сметка води до по-високи цени на крайните потребители, без да постига какъвто и да било положителен резултат. От друга страна чрез въвеждането на подобни ограничения се нарушава принципът на свободна стопанска инициатива, учреден в чл. 19 от Конституцията.
Третият въпрос е, подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политически партии и коалиции?
Считаме, че държавната субсидия за партии и коалиции, получили определен брой гласове създава неоправдано предимство за тези партии и коалиции пред новосформирани политически субекти. Това на практика създава пречки за промяна на политическото статукво, а от там и за извършване на ефективни реформи, които са необходими в множество сфери на държавната политика. В този смисъл субсидията за политическите партии по-скоро възпрепятства, отколкото да спомага за развитието на демокрацията в Република България.
Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
Парламентарната практика в последните години показва, че обикновено почти всички членове на определена парламентарна група заемат една и съща позиция при обсъждане и гласуване в Народното събрание. Тази позиция обикновено се определя от ръководството на съответната политическа партия и повечето членове на съответната парламентарна група се съобразяват с нея, без каквото й да е обсъждане. По този начин мнението на отделният народен представител губи своето значение и тежест при решаване на важни за държавата въпроси.
Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?
В последно време в медиите бяха отразени редица случаи, при които народни представители демонстративно извършват престъпления. Органите на реда не могат да реагират адекватно заради техния имунитет. Така в обществото и у самите народни представители се създава впечатление за безнаказаност на тези деяния и безсилие на държавата. В този смисъл ние подкрепяме това предложение.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Колеги, имате думата.
Госпожо Дукова, заповядайте.
Г-ЖА СНЕЖАНА ДУКОВА:
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми колеги и гости,
Моето търпение обикновено е малко и аз когато има такава неловка пауза искам да я спестя и на вносителите и на всички нас, защото позициите трябва да бъдат ясни, трябва да бъдат добре изречени и трябва да бъдат добре мотивирани.
Моята лична позиция е, с оглед и на първият референдум, предложение, което ние гласувахме и този, както моята, така и партийната позиция е, че референдумите са истинската част на българската демокрация и няма по-сериозно нещо от това да питаш хората за важни, съществени неща, да чуеш тяхното мнение и тяхната позиция. Аз по принцип адмирирам референдума, като инструмент на демокрацията.
В случая ще кажа личната си позиция. Аз намирам въпросите на господин Марешки по някакъв си начин не добре мотивирани, не добре направени, не добре построени като яснота и като изискуема позиция, на което би могло да се отговори по най-адекватен и правилен начин. Това всичко би могло да претърпи редакция. Разбира се, би могло да бъдат адаптирани въпросите и така селектирани, че те да дадат онзи нюанс на верният отговор на българския гражданин, когато застане пред урната със своята мотивация да направи този избор.
В случая обаче моите притеснения са не толкова от некоректността на една част от въпросите, колкото от недостига на подписи или некоректно вписани данни в самата подписка. Самият недостиг от 2 644 подписа до 400 000 на практика е почти малко повече от половината необходими, за да бъде направен този референдум законен, така, както са изискванията на Закона, мен ме смущава. Още повече отстранени веднъж, коригирани в първи вариант, изискани от Министерство на регионалното развитие и благоустройството това се случва и втори път с доста голям брой, над 80 000 подписа, вторият път малко по-малко, които са некоректно записани и които не отговарят на реквизитите, необходими за тази цел.
В този смисъл аз няма да правя анализ на въпросите, виждам становищата, които са представени на Комисията и които са изцяло отрицателни от съответните ресорни министерства, защитавайки съответните секторни политики по законен начин.
В този смисъл аз ще се въздържа днес да гласувам за пускане на този референдум към зала. Моят глас ще бъде „въздържал се“.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, госпожо Дукова.
Колеги, други изказвания.
Аз много се надявам по такава значима тема да вземат отношение повече колеги и призовавам за по-активна позиция.
Очевидно няма.
Аз само няколко думи в такъв случай да кажа.
На мен ми се иска да фокусирам вниманието ви като членове на Комисията, защото вие сте хората, които ще гласуват последствие върху двете становища на Министерство на икономиката по т.1 и на Министерство на здравеопазването по т.2.
Становището на Министерство на икономиката и на Министерство на здравеопазването, не случайно ви насочвам вниманието към тях, защото това са две институции, чието мнение в някаква степен трябва да уважим и да се съобразим, което не е задължително.
Въвеждането на регулация, по силата на която държавни органи и институции да имат право или задължително да следят или регулират процесът на ценообразуване във фирмите и предприятията и търговия на стоки и услуги, в т.ч. и на течни горива на територията на Република България, би било в противоречие с правилата на конкуренция и с принципите на пазарна икономика. Това е мнението на Министерство на икономиката. Като резултат на това, Министерство на здравеопазването вижда необходимост да се преформулира внесеният за референдум въпрос по т.2 или евентуално същият да бъде отхвърлен като недопустим.
Тук е мястото да кажа, че не е функция на нашата Комисия да преформулираме или да редактираме или разместваме въпросите така, както са представени от вносителите.
Другото, което искам да кажа е че два от въпросите - за намаляване броят на народните представители от 240 на 120 и отпадане на държавната субсидия за политически партии и коалиции се покриват с въпросите от приетия в Народното събрание преди броени дни Национален референдум на 12 май 2016 година.
Другото, което бих искала да ви напомня е, че единият от въпросите по т.2 за намаляване броя на народните представители се препокрива с въпросите на същата тази инициатива и освен, че се препокрива, той е внесен от президента на Република България в Конституционния съд по искане на Президента за установяване на противоконституционност на този въпрос. Решението още го няма, в Конституционния съд, предстои да се вземе. Така че, на мен ми се струва, че освен аргументът, който е съществен, за който госпожа Дукова каза, че липсват 2 600 подписа и в тази връзка искам да ви зачета |Закона: “Народното събрание приема решения за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от Инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4“.
В случая ние нямаме налице взети 400 000 минимум подписи на български граждани. Така че, имайте го предвид и това, когато вземате решение за предлагане на Народното събрание да приеме или отхвърли този референдум.
Заповядайте, ако има други изказвания.
Колеги, ако нямате желание за изказване да дадем думата на господин Марешки.
Заповядайте, г-н Марешки.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Не очаквах, че ще четем законите като Дявола Евангелието, но все пак от вашата колежка нещата бяха представени, че едва ли не половината от подписите липсват, че едва ли не сме минали с малко половината, а всъщност говорим за по-малко от 0.5 % и то в рамките на статистическа грешка, които не достигат за задължителното минаване на референдума в зала. Вие прочетохте само тази част, а всъщност когато подписката има над 200 000 редовно подписали се, което това беше направено много по-рано, всъщност то също минава за разглеждане в зала, но там има възможност Парламента да редактира въпросите, а не, че трябва да отпадне задължително. От там нататък това, което прочетохте от Министерство на икономиката, сега аз ще ви прочета, какво правят в Европейският съюз, в Европейският парламент, държавата какво прави в други органи и в общините, за да може да имате реална представа, как се случват нещата.
Започваме с Европейският парламент. Регламент № 717/ 2007 на Европейския парламент и на Съвета относно роуминга на обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на общността“
„Европейският съвет като взе предвид договорът за създаване на европейската общност, по-специално чл. 95, взеха предвид предложенията на Комисията, взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет. След консултация с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в чл.251 от договора…“Тъй като този текст е много дълъг, ще ви прочета различни изречения, за да видите за какво ниво става въпрос.
„Високо равнище на цените /какви термини се употребяват/ е въпрос, който поражда загриженост от страна на националните регулаторни органи, както и на потребителите и на институциите от общността“. Говорим за Европейският съюз, все пак ние се стремим да ставаме редовен член на Европейския съюз. По-нататък. „Продължават да са налице доказателства, че връзката между разходи и цени не е такава, каквато би преобладавала в напълно конкурентни пазари. Целта е да се създаде вътрешен пазар, като същевременно се осигури висока степен на защита на потребителите чрез засилена конкуренция“. Виждате ли терминологията. „Настоящият регулаторен подход / навсякъде говорим за регулация, никой не ни е казал, че това не е икономически целесъобразно и че е против конкуренцията/ следва да бъде въпрос за прилагане и наблюдаване. За да се защитават интересите на клиентите следва да се наложат регулаторни задължения, както на дребно, така и на едро“.
Много е дълго, но само такива термини се използват. Те нямат нищо общо с това, което прочетохте от Министерство на икономиката.
Прекалено високите тарифи издигат препятствия по отношение на свободата на придвижване и обслужване на хората.
Настоящият регламент е необходим пример за хората с малки предприятия и т.н.
Това е една от темите, която се обсъжда в Европейския съюз.
Минаваме на нашата българска родна почва.
Преди да стигна до основният въпрос, съм ви изкарал тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариална дейност, където всичко е абсолютно фиксирано - Закон за регулиране на водоснабдителните и на канализационните услуги, Закон за автомобилните превози.
Общинските съвети определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътниците за 1 км пробег в съответната тарифа, валидни за територията на съответната община, където е извадено разрешението.
Наредба № 1 от 2013 година за регулиране цените на електрическата енергия.
Наредба № 2 от същата година за регулиране на цените на природния газ.
Закон за енергетиката, където са описани всички тези неща и е записано: „осъществяване регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон, които да определят ежегодно пределна цена“.
Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, където в чл. 31 съвсем ясно е написано, а това е да се защитят интересите на потребителите, като същевременно се защитава и конкуренцията.
Запознат съм с ценоразписа на болницата за избор на максимални и с това, че максималните суми които болницата може да получи от пациентите си не могат да бъдат по-големи от 500 лева за избор на лекар и по-големи от 900 лева за избор на екип, независимо от извършваната интервенция.
Това са само част от нещата. Можем естествено да ви засипем с такива дейности, където картелът не е толкова силен и не е успял да си защити интереса, но основното и за което аз апелирам постоянно е, че с две точки буквално може да се въведат такива регулации, които да защитят това, което пишат в Европейския съюз – защита на интересите на потребителите, като едновременно с това се осъществяват възможности за нормална конкуренция. Това е Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти.
Само ще ви чета точките.
Образуване на пределна цена на лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание. Навсякъде има ограничения, въведени буквално с две – три изречения.
Условия и ред за регулиране на пределните цени на лекарствените продукти. Всъщност тук съвсем точно е описано как се случват нещата. Дистрибуторът, производителят регистрира, там всеки може да си го види, Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, където производителят по определен начин регистрира цена. Същото е в петролния бранш, има си рафинерия и това е производителят аналог, след това имаме дистрибутори, има максимално регистрирани надценки за дистрибутори. Те са в рамките на 3, 5, 7 % мисля и следват петролните складове и след това има аптеки, в случая бензиностанции и за аптеките мисля, че до 18 – 20 % има заложени пределни надценки. Това защитава потребителя, че няма да има хора, които да се съюзят и да вдигнат цените до такива нива, че те да са невъзможни за потребителите. От друга страна оставят достатъчно пространство на играчите на пазара да се конкурират. Защитени са интересите на всички, държавата се е погрижила и след като се е погрижила за лекарствата не виждам защо трябва да не го направим същото. Буквално на три–четири странички да го направим същото и за горивата. Всъщност последните няколко месеца показват, че при сегашните нива на петрола и на долара цените по бензиностанциите бяха около 2.30 лева, а в момента са около 2.00 и под 2.00 лева, а на определени места са около 1.70 лева.
Точно това мародерство над българския народ трябва да бъде защитено от вас, които сте призвани да правите законите.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Само ще се вметна с няколко думи по отношение на становищата на Министерство на икономиката и на Министерство на здравеопазването.
Всяка парламентарна комисия в Народното събрание има процедура за изискване по определени теми на становище на съответното министерство и ние тази процедура сме я спазили. Това са български институции, чието мнение трябва да се уважава и да се приема като меродавно.
По отношение на Закона. Не чета Закона като Дявола Евангелието. Факт е, че в момента разглеждаме тук вашия референдум, означава, че сме спазили Закона. Аз само напомних на колегите народни представители чл.10, ал.2 от Закона за прякото участие на гражданите в местната власт и в местното самоуправление и държавната власт.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Благодаря Ви много.
По едната точка, буквално едно изречение. Прочетохте този член, но не ни прочетохте другия, там беше упрекът.
По другата точка както се казва благодаря Ви затова, че ми подадохте топката. Ще ви помоля да изискате, какви са становищата на същите тези министерства, когато са приемали тези регулации за тока, водата, лекарствата, такситата и т.н.
Това ми беше идеята и да видим, дали има разминаване или дали тези разминавания не се случват, благодарение на някакви корупционни практики, които потискат правото на свободно волеизявление на някое министерство или народен представител.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Давам думата на представителите на Българска петролна и газова асоциация.
Заповядайте, господин Бенчев.
Г-Н СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ:
Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ппреди да изложа с няколко думи нашето становище по първият въпрос от този референдум, който касае нас конкретно, две предварителни бележки бих искал да направя.
На първо място секторите, за които говореше вносителят на подписката за референдум телекомуникации, водоснабдяване и електроснабдяване са така наречените сектори с публични услуги, където в течение на годините се образува естествен монопол и е напълно нормално да има някакви видове регулация. Същото се отнася и за аптеките, тъй като става въпрос за живота и здравето на хората и това е фактор, който е признат и от Европейската комисия, от Европейския парламент и от всички държави-членки.
Втората бележка, която бих искал да направя е, че аз лично като гражданин не мога да разбера идеята да бъде регулиран един сектор, а именно нашият с пределни цени или както там бъде решено. Въпросът е, че в друг сектор, в който вносителят също има интереси за реализация на свободната конкуренция на свободния пазар и честно казано виждам сериозно противоречие в това.
Що се касае до нашите основни точки, днес ние внесохме в деловодството на Народното събрание едно наше становище, което адресирахме до председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, до всички засегнати комисии и до всички председатели на парламентарните групи на Народното събрание.
Ще си позволя с няколко думи да го обобщя.
На първо място към настоящият момент ценообразуването на горивата е изцяло подчинено на пазарни принципи. Това позволява на потребителите да получават качествени продукти, премио продукти, както и допълнителни услуги на нашите обекти и на търговците да оперират спрямо търсенето и предлагането, както и външни за тях фактори, като стойността на суровината например, които се променят ежедневно, да не кажем ежечастно.
Членовете на Българската петролна и газова асоциация реализираха обекти за търговия на дребно от европейски тип благодарение точно на тази свободна конкуренция, за да могат да привлекат повече клиенти. Ако бъде въведена каквато и да е ценова регулация, всичко това ще изчезне. Компаниите ще съкратят драстично своите разходи и голяма част от бензиностанциите вероятно ще затворят, персоналът ще бъде освободен, а е възможно да има и сериозни проблеми с доставките в някои малки населени места.
Петролната асоциация осъзнава, че на пазара на горива има фирми, които продават на по-ниски от нас цени. Ние сме наясно с това нещо. Както обаче бе констатирано наскоро и от контролните органи, дори и на бензиностанции на вносителя на подписката за референдум, обаче това се случва обикновено за сметка на качеството. Дори и да приемем обаче, че това не е така, такъв ценови модел не може да се задържи на територията на страната, тъй като това ще означава ниски разходи, инвестиции, липсващи или с ниско качество допълнителни услуги за клиентите, съкращаване на средствата за заплащане, както и най-лошото съкращаване на средствата за безопасност.
Нека да ви припомня, че до средата на 90-те години в България имаше подобна регулация, цените бяха регулирани от Министерски съвет и това водеше до дефицит на горива, ниско качество на продуктите, никакъв инвеститорски интерес и невъзможност за каквито и да е инвестиции в бранша.
Следващата точка. Многобройни са становищата както на европейски, така и на национални антимонополни органи, че единствено конкуренцията дава възможност за развиване на правилен пазар, за съревнование между икономическите оператори. Ако въведем ценова регулация всичко това ще изчезне и няма да имаме едни и същи обекти с много сериозен ефект върху качеството.
Не на последно място бих искал да кажа, че в Конституцията на Република България, чл. 19 по-специално ясно казва, че се гарантира свободна стопанска инициатива и това противоречи на един подобен въпрос. Просто не виждаме как един референдум може да противоречи с конституционния текст на Република България.
Също така освен, че ще бъде лош сигнал един подобен референдум, с един може би положителен въпрос, ще бъде много лош сигнал за български и чуждестранни инвеститори. Остава един сериозен въпрос и това е ако цената се регулира, в случай че регулираната цена се окаже доста по-ниска от пазарната, кой ще компенсира икономическите оператори. Имайте предвид, че това ще доведе до страхотен дисбаланс в системата, виждали сме го в други сектори на енергетиката и не считаме за необходимо да го видим в нашия сектор.
Именно поради тези причини, уважаеми дами и господа народни представители, ние ви призоваваме да не подкрепите провеждането на референдум с такъв въпрос. Пазарът е конкурентен, има законодателство, което гарантира конкуренцията, има антимонополна комисия, която се занимава с това. Нека да оставим нещата такива, каквито са.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИАНСКА:
Благодаря, господин Бенчев.
Ако искат думата други представители на неправителствени организации, които последствие са дошли. Няма.
Господин Марешки иска думата.
Заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ:
Предполагам, че ако имахте свободата да се изказвате свободно, нямаше да прочетете този пасквил, с който изрекохте куп глупости, като започнем от това, че твърдите че нормалните цени в София са около 2.00 лева, а те бяха 2.30 лева при същите нива на международните пазари и на долара и са плод на некачествено гориво. Предполагам, че не твърдите това нещо, но така излезе от вашите приказки и опитвайки се да вадите различни части, защото такситата примерно не са монопол, но те имат ограничение на най-ниска и на най-висока цена, т.е. да се защити потребителят от такива, които искат да го ограбват и се стигне до там, че вие искате точно порочната практика да сравните с нашето предложение за една нормална не регулация, а поставяне на максимални цени чрез фиксирани надценки, които никой не може да продава и се опитвате да ги сравнявате с порочния модел за водата, тока и т.н. и с безобразията, които стават там. Не, ние искаме да ги сравним с нормалните неща, които се случват в лекарствоснабдяването . Вижда се, че независимо че има пределни надценки от около 20 % в сектора с лекарства. Никой не работи на тези цени. Ние участниците на пазара се конкурираме и продаваме доста по-ниско от максималните цени. Това не води до затваряне на аптеки, напротив отварят се все по-нови и все по-модерни аптеки и все по-доволни потребители има в България, защото някой в един сектор е защитил правото на хората да имат достъп до лекарства.
Призовавам ви да пуснете референдумът да мине, защото ако той не мине сега, ви гарантирам, че след като мине срокът в който не може да бъде поставен този въпрос, отново ще бъде поставен от над 1 млн. български избиратели и тогава задължително ще се разгледа.
Всъщност само да ви кажа, че ние подаваме ръка на българския законодател. Нямаше проблем да съберем още 2 600 подписа, но ако бяхме събрали тези 2 600 подписа, които не ни достигат, това щеше да бъде задължително и нямаше да дадем възможност на вас народните представители, на правителството заедно да редактираме точките така, че те да бъдат по-ясни.
Всъщност с тези 2 600 подписа, които не ни достигат, за да го направим задължително, ние даваме възможност примерно първа точка да изглежда много по-ясна, като се напише подкрепяте ли да се въведат максимални надценки на пазара на горива. Аз предлагам няколко варианта, но точно това е идеята обсъждането с вас, с неправителствените организации да стигнем до точната формулировка на текста, за да може той да бъде максимално ясен и наистина хората, когато ги питаме, те да знаят какво ги питаме и да отговорят това, което мислят по въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКА МАРИНСКА:
Благодаря, господин Марешки.
Тези 2 600 подписа господин Марешки Ви бяха необходими, за да може Народното събрание да приеме решения за произвеждане на национален референдум, а то се взема, когато е поискано от Инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 избиратели и за да не ме укорявате, че чета отново както Дяволът Евангелието, ще ви прочета и чл.10, ал.1: „Чл.10 (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от...
5. Инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа“.
С 200 000 подписа и над 200 000 подписа, 300 000 , 350 000 до 400 000 подписа вие можете да вкарате в Народното събрание предложение, но решение на Народното събрание може да бъде взето само, ако подписите са минимум 400 000. Така че не знам, кой чете законът както Дяволът Еевангелието.
Има ли други желаещи представители на неправителствени организации да вземат думата.
Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Народното събрание да приеме предложението на Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум № ПГ-539-01-11 от 3 .02.2016 година.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за“ – няма, „против“ – няма, „въздържали се“ – 7.
Имаме две декларации на госпожа Менда Стоянова и госпожа Даниела Дариткова , които декларират че гласуват „въздържал се“.
Не се приема.
Това е решението на Комисията.
Референдумът ще влезе в зала, но ние предлагаме Народното събрание да не приеме провеждането му точно по тези съображения.
Колеги, закривам заседанието на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
/Бойка Маринска/
Стенограф:
/Т. Стоянова/
Брой знаци: 30 923 ,стр.
