Протокол

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека


П Р О Т О К О Л

№ 3

Днес, 5 февруари 2015 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
На заседанието присъстват: от Министерство на труда и социалната политика - зам.-министър Лазар Лазаров, Ирина Иванова – началник отдел в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи”, от Комисията за защита от дискриминация – доц. Д-р Ана Джумалиева – председател и д-р Баки Хюсеинов – зам.-председател, от Министерство на правосъдието – Александър Стефанов – началник отдел в Дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти”, от Министерство на външните работи – Мария Спасова – началник отдел „Права на човека” към Дирекция „Права на човека” и Саша Райчева – младши експерт в отдел „Международно право”, Дирекция „Международно право и право на ЕС”, от Фондация „Български манастири и църкви” – Светозар Филипов, Сдружение форум „Средна класа” – Стефан Стойков, Граждански форум „Промяна” – Найден Борисов и Димитър Бонев, Движение за защита на гражданите – арх. Пламен Генов и народните представители от ПП Атака – Илиан Тодоров и Николай Александров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Красимир Велчев – председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Председател Красимир Велчев:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Добър ден, имаме кворум и можем да започваме. Имате дневния ред, вие го знаете, но все пак ще го зачета.
Първа точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация № 402-01-12, внесен от Министерски съвет на 18.12.2014 г. – за първо гласуване.
Втора точка – Проект за решение за отмяна на Декларацията на 41-то Народно събрание за осъждане на Възродителния процес като опит за асимилация на българските мюсюлмани, № 454-02-14, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Трета точка – Проект за решение за налагане на мораториум върху строежа на джамии в Република България, № 454-02-13, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Четвърта точка – Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Да ви представя гостите на днешното ни заседание. Г-н Лазар Лазаров – зам.-министър на Министерство на труда и социалната политика и г-жа Ирина Иванова – началник на отдел в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи”.
Доц. Д-р Ана Джумалиева , председател и д-р Баки Хюсеинов – зам.-председател от Комисията за защита от дискриминация.
Г-н Александър Стефанов – началник отдел в Дирекция „Правосъдие, нормотворчество и проекти” от Министерство на правосъдието.
От Министерство на външните работи – г-жа Мария Спасова – началник отдел „Права на човека” и г-жа Саша Райчева – младши експерт в отдел „Международно право” към Дирекция „Международно право и право на ЕС”.
Желание да присъстват са изявили и:
Г-н Светозар Филипов от Фондация „Български манастири и църкви”.
Г-н Стефан Стойков от Сдружение форум „Средна класа”.
Господата Найден Борисов и Димитър Бонев от Граждански форум „Промяна”.
Арх. Пламен Генов от Движение за защита на гражданите.
Г-н Илиян Тодоров и г-н Николай Александров от ПГ на партия Атака.
Започваме с първа точка от дневния ред на днешното заседание – Законопроект за защита от дискриминация. Тук има становище и на омбудсмана. Все пак да дадем думата и на вносителите на закона. Заповядайте.
Лазар Лазаров – Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители, представяме ви Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Основната цел на законопроекта е транспониране на изискванията на директивите на ЕС в правото на Република България, по-конкретно се въвеждат изискванията на две европейски директиви. Ще ми позволите да ги цитирам, за да бъда по-точен – това е Директива 2006-54 ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите и Директива 2004-113 ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа на стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги.
Две основни предложения се предвиждат в законопроекта. Едното е свързано с промяна на тежестта на доказване в производство по дискриминация. Досега съществуващият текст предвижда тежестта на доказване на наличието на дискриминация да бъде в ищеца. В новото предложение, което в момента е на вашето внимание е приложен точно обратният подход, а именно лицето, което е ответник, то трябва да докаже, че няма наличие на дискриминация. Това е в съответствие с изискванията на тези две директиви, които цитирах преди малко. Това е едното изменение, а другото изменение е свързано с относителни неточности при транспонирането на директивите в тази област и то е свързано с това, че освен гарантирането на правата на двата пола в българското законодателство не съществуват и инструменти, с които да се гарантират правата и на лицата, които сменят своя пол. Затова предложението в тази посока касае, че в случаите когато прокламираният в Закона за защита от дискриминация, принцип на равенство, единият от които е по пол, в този случай да разбираме и случаите когато има промяна на пола.
Тези две изменения произтичат все пак от, да бъда по-детайлен, с оглед основанията за предлагането на тези изменения - те произтичат от членството на България в Европейския съюз. В рамките на това членство ние имаме ангажименти, които биват проследявани и от Европейската комисия и в резултат на това проследяване е установено, че тези два аспекта не са достатъчно добре засегнати в нашето законодателство. В момента в ЕК има поредица от запитвания и поредица от отговори от страна на Република България, с които ние сме поели ангажимент да транспонираме директивите по този начин, по който са разписани и са гарантирани правата на лицата, които твърдят, че са жертва на дискриминация. В момента отсъствието на предприемането на допълнителни стъпки в тази посока ще доведе до наказателна процедура за България, а наказателната процедура във всички случаи е свързана със санкции.
Законопроектът, в този му вид беше представен на 42-то Народно събрание, но поради определени факти и обстоятелства не успя да бъде приет, поради което повторно бива внасян от страна на Министерски съвет. За неговото разработване е използван подхода на работна група с широко представителство от почти всички заинтересовани институции в тясно партньорство с колегите от Министерство на правосъдието, от Министерство на външните работи, от Министерство на вътрешните работи, Комисията за защита от дискриминация и разбира се, представители на националния омбудсман.
Законопроектът беше гледан от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове на 43-то НС и беше подкрепен, поради което ние също предлагаме след обсъждане, да бъде подкрепен.
Благодаря Ви, г-н председател.
Председател Красимир Велчев: Благодаря г-н Лазаров. Становище има от Комисията за защита от дискриминация. Г-жо Джумалева, ще вземете ли думата? С две-три думи само да кажете вашето становище.
Ана Джумалиева: Г-н председател,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа, ние сме изпратили становище до Комисията по вероизповеданията и правата на човека на 43-то НС и сме участвали активно, както каза и г-н Лазаров в междуведомствената работна група и като заключение сме приели без забележки изготвеното предложение. Няма да ви губим времето със самото становище, предполагам че вие сте се запознали с него, но поддържаме казаното от г-н Лазаров. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви.Тъй като няма представител на омбудсмана, аз съвсем накратко ще ви зачета неговото мнение и становище.
„На основание чл. 19, ал. 1, т. 8 от Закона за омбудсмана изразявам следното становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация № 402-01-12, внесен от МС. Подкрепям напълно предложените изменения и смятам, че промяната на действащия член 9 от Закона за защита от дискриминация ще допринесе за точното транспониране на чл. 19 от Директива 2006-54 ЕО, който предвижда прехвърлянето на тежестта на доказване върху извършителя на пряка или непряка дискриминация.”
Това е становището на омбудсмана.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е подкрепила законопроекта. Чета ви тяхното заключение от заседанието на комисията:
„С оглед на гореизложеното и в резултат на проведено гласуване, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, предлага с 10 гласа – за и 2 гласа въздържали се на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация № 402-01-12, внесен от Министерски съвет на 18.12.2014 г.”
Давам ви думата, колеги.
Юлиан Ангелов: Благодаря, г-н председател. Относно предложенията по двата текста – първият текст може да се приеме, че трябва да се подкрепи подобно нещо, въпреки че без никакви доказателства някой от отсрещната страна да трябва да се оправдава дали е дискриминирал или не, е малко така недемократично, бих казал. Но относно втория текст, който се предлага – признакът пол по чл. 4, ал. 1 включва и случаите на промяна на пола. Моето мнение и мнението на Патриотичния фронт е, че в сегашния закон много добре са обяснени всички признаци, които са база за дискриминация. Ето, написано е „Забранена е всяка пряка и непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование” и т.н., така че в чл. 4, ал. 1 наистина е казано точно и ясно на база на какво може да се дискриминира.
От тук идва въпроса, приемайки случаите на промяна на пола, тогава тази формулировка не обхваща и хората, които така или иначе имат мъжки и женски белези едновременно. Те защо не са споменати, така наречените хермафродити. Откъде накъде трябва да посочваме промяната на пола, при положение че посочването в чл. 4 въз основа на пол, а къде са хората с и мъжки, и женски белези? Моето виждане и виждането на групата ни е, че на база на тези предложения, ние първото можем да го подкрепим, но второто няма как да се случи.
И ще предложа процедура когато се гласуват предложенията от комисията да бъдат направени поотделно гласуванията за двете предложения. Дали може, ще каже г-н председателя. Още повече искам да попитам и българските институции, от които зависи транспонирането на различни приети норми в международните организации, също така има и от Комитета за премахване на дискриминация срещу жените към ООН, приети през м. юли 2012 г., също препоръки, които ние до 2016 г. трябва да ги приемем, а те не са предложени. Когато се предлагат промени в един закон, хубаво е наистина да се правят промени във всички текстове, които касаят препоръки, които ние трябва да гласуваме. Или може би ще се сетим отново декември месец 2015 г. в най-добрия случай, или както обикновено януари 2016-та.
Аз съм изготвил съответните промени в Закона за защита от дискриминация, които между първо и второ четене ще внеса и които касаят именно тези и други изисквания към България. Благодаря ви.
Лазар Лазаров: За уточнение - в България няма такъв пол – приема се или мъжки, или женски, така че това е излишно, което предлагате, според мен.
Председател Красимир Велчев: Точно затова говорим, той заявява пола си и това е свобода на волеизявлението.
Илиан Тодоров: Понеже стана дискусия– при промяна на пола, също се заявява пола.
Лазар Лазаров: Не виждам защо трябва директно да е изписано.
Председател Красимир Велчев: Други колеги за изказване? Имате думата г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев: Благодаря.
Уважаеми г-н председател,
Уважаеми г-н заместник министър,
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги! Аз и моята парламентарна група ще подкрепим този законопроект без условности, защото най-важният критерий, по който оценяваме законопроекта е, че той е в посока на проевропейското развитие на Република България и хармонизиране на законодателството. Този законопроект има история от две издания на Народното събрание. Само ще припомня, че миналата година имаше цяла епопея поради предложение от страна на една политическа сила. На второ четене при гласуването на втори параграф в този законопроект отпадна – иначе нямаше да се занимаваме сега. Дори тогава най-голямата политическа сила, вероятно заради това че предложението беше направено от премиера Орешарски с 47 гласа не подкрепи. Против и въздържали се бяха 11 от КБ, заради това не мина.
Затова апелирам в това издание поне такова безпринципно опозиционерство и непоследователна визия по отношение на директиви, предложени от ЕС, да не допускаме. Ще подкрепим директивата защото е предвиден облекчен доказателствен стандарт в полза на жертвите на дискриминация. Имам предвид правилото за обръщане на тежестта на доказване. Обръща се посоката на търсене на доказателства. Досега ако ищецът, тоест жертвата, трябваше да намери всички доказателства, за да покаже, за да докаже неправомерно третиране, то сега достатъчно е само да презумира тези свои опасения. С тази промяна доказателствата вече трябва да се привеждат от страна на извършителя на дискриминационното деяние. Това е европейският подход, който осигурява, според нас, справедливо равновесие между правата на жертвата, на ищеца и правата на ответната страна, в случая дискриминиращо лице или дискриминиращия субект.
Вярно е и колегата го каза, че в чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация подробно са изредени всичките 17 или 19 признака, по отношение на критерии за дискриминация. В §2 приложното поле се разширява като към признака „пол” се добавя и промяна на пола. Всичко това е с цел в съответствие с разпоредбите на правото на Европейския съюз и миналата година, сещам се, имаше такова заключение, че единствено България не е приела тази директива 2006-54. Ние имахме не веднъж, а два пъти предупреждения за това. Предполагам, че г-н Лазаров това имаше предвид – България ще бъде подложена на санкции.
Разбира се, трябва да чуем аргументите и на колегите, които не приемат § 2. Аз съм спокоен лично за себе си и за моята политическа сила и с това завършвам – според някои – това е своеобразна еволюция на човешката мисъл, всъщност – т.е. светът върви напред, независимо ние с нашата воля дали ще го следваме, или не, дали ще го подкрепяме, или не. Правата на всички хора, които населяват тази планета са еднакви и ние трябва да се опитаме, особено когато имаме образец за подражание, доказани демокрации, поне да го следваме. Разбира се, очевидно е че не всичко това е възможно в този план. Ние поне ще подкрепим този законопроект. Благодаря.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви, г-н Кърджалиев. Други колеги?
Илиан Тодоров: Мога ли да се изкажа?
Предс. Красимир Велчев: Разбира се, че можете да се изкажете.
Илиан Тодоров: Благодаря Ви, г-н председател! От името на цялата група и без да съм го съгласувал, ще Ви кажа, че ние няма да го подкрепим в зала, макар и да не съм член на комисията.
Г-н Кърджалиев, тотално няма да се съглася с вас, че еволюцията върви натам, защото на базата на наводненията, не очаквам хората да еволюират в земноводни в следващия месец. Това е и някак си против естествения ред и начина, по който се раждат хората и те вече може да се самоопределят. Няма смисъл в допълнителната добавка в това, което успях да чуя, в т. 2 – да се сложат и тези, които си сменят пола. Така или иначе и в момента се обявява, както стана ясно и от уточненията на колегата Димитров, при тези случаи на двоен пол при раждане. Така че, тук вече вие ще се разберете как ще си го гласувате, защото не може под заплахата, че ще ни наказват и ние да приемаме абсолютно всичко, което ни предлага ЕС, при положение, че има такива безумия, които ни предлага, откровени, които не могат да действат в българските условия, на базата на население, икономика, включително непознаване на различни особености, които имаме ние тук. Това, че просто Европейският съюз ни го предлага, дайте видите ли колко е хубаво да го приемем, няма как да стане. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви. Заповядайте колега.
Юлиан Ангелов: Г-н Хафъзов, бих ви помолил само да кажете вярвате ли като вярващ мюсюлманин, какъвто знам, че сте и имайки предвид сурите в Корана относно хомосексуализма и подобни неща като третия пол, бихте ли казали какво е Вашето отношение за еволюцията, за която говори Вашият колега. Просто ми е много интересно.
Хюсеин Хафъзов: Уважаеми колега, основният постулат в Корана е свободата. Човек е отговорен пред Бог, така че аз съм за това хората да се самоопределят. Самият акт може да е порочен, но не съм аз този, който ще го съди.
По тази причина аз ще подкрепя законопроекта защото смятам, че всяко едно ограничение е против човешката природа и против желанието на Бог да живеем свободно. Аз много често, лишаван от тази свобода както да говоря, така и да живея според своите разбирания, бих искал да дам възможност на другите да живеят, защото тази възможност се дава един път, без повторение. И нека всеки пълноценно да изживее своята част от живота, своя дар от Бога, така както реши за себе си. Против всякакъв вид ограничения съм. Свободата и духът на свободата в Корана са един от основните принципи, защото Бог ще ни съди според свободните свои волеви дела. Отговорен съм пред Него, не пред вас. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви, г-н Хафъзов. Заповядайте, г-н Антонов.
Васил Антонов: Благодаря, г-н председател.
Уважаеми колеги, ние ще се въздържим по направеното предложение за промяна в закона, тъй като е нарушен единият от основополагащите принципи на правото – това е размяна на доказателствена тежест. Въпреки че голяма част от институциите подкрепят това предложение, нас това ни притеснява, въпреки европейската директива, така че по този въпрос ние ще се въздържим от БСП.
Председател Красимир Велчев: Благодаря, г-н Антонов. Има ли други колеги? Г-н Петров , заповядайте.
Росен Петров: Мен толкова не ме притеснява кой от какъв пол е, но наистина промяната ответникът да си размени ролята с ищеца, при представянето на доказателства и кой какво доказва, представяте ли си какво ще се случи в страна с нашия народопсихологически нрав. Ние ще заринем съдилищата с дела. Отивам и казвам – ми аз съм дискриминиран, а докажи, че не съм, така че аз също ще се въздържа.
Председател Красимир Велчев: Колеги, има думата доц. Джумалиева.
Ана Джумалиева: Действително в правото има една латинска сентенция „In dubio pro reo”–„Съмнението в полза на обвинението”, но не трябва да забравяме, че и ние сме част от и членове на Европейския съюз и съгласно Конституцията на Република България, международното право и нормите на Европейския съюз имат примат. Те не стават само част от нашето законодателство, но те имат примат пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви, г-жо Джумалиева. Други колеги?
Колеги ясно е, повече няма изказващи се. Тази процедура, колега Ангелов за разделянето не може да стане, защото това е първо гласуване. При второ гласуване, естествено ще го гласуваме отделно. Благодаря. Който е за – моля да гласува. Благодаря.
За – 12. Против – 1, въздържали се – 4. Законопроектът се приема.
Благодаря колеги. Преминаваме към втора точка от дневния ред.
На гостите благодаря за участието.
Проект за решение за отмяна на Декларацията на 41-то Народно събрание за осъждане на Възродителния процес, като опит за асимилация на българските мюсюлмани, № 454-02-14, внесен от г-н Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г.
Давам възможност на представител на Атака, надявам се, че от името на вносителя – Волен Сидеров за представяне на проекта. Заповядайте.
Николай Александров: Благодаря Ви. Аз ще си позволя да ви прочета известна част от нашите мотиви, тъй като напоследък доста се говореше и обсъждаше включително в Зала за процеса за насилствена асимилация на българското население, така наречения Възродителен процес и какво трябвало да се направи. Колегите от ДПС даже имаха цялостно предложение в тази насока.
Председател Красимир Велчев: Ние сме ги чели, но ако държите да го направите…
Николай Александров: Държа да ви запозная, защото рискувам да ви се доверя и да пропусна някой, който е пропуснал да ги прочете.
Декларацията осъжда Възродителния процес като опит за насилствена асимилация на българските граждани мюсюлмани, приета е в угода на глобалистичната антибългарска неолиберална клика в Европа и всъщност неоосманска политика на Република Турция. Именно затова, ще отворя една скоба, в Съда за правата на човека се заведоха много дела срещу България на базата именно на тази декларация, която беше приета в 41-вия парламент, предложена от Синята коалиция тогава, сега пак отново част от управлението под формата на Реформаторски блок и заедно с гласовете на колегите от ГЕРБ.
Приета от Българския парламент, тя хвърля вина върху целия български народ за акт, който не е получил геополитическа, геокултурна и историческа оценка. Ние сме дълбоко убедени, че българският народ не носи вина и отговорност за т. нар. „Възродителен процес”, нито за изселването на част от турската диаспора в Република Турция. Гражданите от турската диаспора в България заминаха за своето отечество напълно доброволно, убеждавани за това от активисти и пр. Да, има и част от хората, които са се върнали след процеса и това го дебатираха, включително и в Зала, когато се каза, че има българомохамедани, които не са си сменили имената. Все още си притежават българските имена и аз познавам хора, които си ги носят с достойнство.
Така приетата декларация е в пълен разрез с националните ни интереси. Тя дава възможност да се води постоянна антибългарска кампания като за това, както ви казах по-рано, свидетелстват многобройните дела, които се водят в момента срещу България.
Ние смятаме, че тази декларация беше един акт на зловещо погазване на националните интереси на държавата ни. И нейното приемане в 41-то Народно събрание беше свързано повече с политическа обстановка и политическа игра към онзи момент за запазване на мнозинства и пр. и смятаме, че тя трябва да бъде отменена днес. Не може цялата държава да става жертва на една декларация, приета от група политици в Народно събрание и след това делата, които биват печелени в Съда за правата на човека в Европа да ги плаща изцяло бюджетът, защото бюджетът се събира все пак от нашите данъци и такси, ДДС, акцизи и пр. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря. Аз само ще си позволя да Ви репликирам. Всеки един акт и законопроект се приема от група народни представители. Някак си омаловажавате Народното събрание, че Декларацията е приета от група народни представители. Естествено е, че ще е от група. От кой да бъде приета? И в този смисъл само искам да кажа, че парламентът е дал своята негативна оценка веднъж и е осъдил престъпленията срещу основните права и свободи на българските граждани. Отмяната на декларацията би било отстъпление от демократични принципи и ценности, които страната ни е приела като безспорен и необратим факт от демократичното си европейско развитие.
Комисията ни, според мен, не би трябвало да подкрепи това проекторешение, което ще ни върне във времето назад, когато се потъпкваха основни права и свободи на българските граждани. Това е мое мнение.
Колеги, вие също имате възможност да изкажете вашето. Г-н Кърджалиев.
Тунчер Кърджалиев: Благодаря, уважаеми г-н председател!
Уважаеми гости, уважаеми колеги, аз не разбрах само дали има становища от министерства или от други институции, г-н председател.
Председател Красимир Велчев: Извинете, г-н Кърджалиев, много благодаря за поправката. Давам думата на представителите на Министерството на правосъдието – г-н Стефанов за становище по въпроса.
Александър Стефанов: Много благодаря, г-н председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за предоставената възможност да представя пред вас становището на Министерството на правосъдието по проекта на решение за отмяна на Декларацията на 41-то Народно събрание за осъждане на Възродителния процес.
Министерство на правосъдието счита, че така нареченият Възродителен процес е акт, който е недопустим от едно цивилизовано общество, който, без всякакво съмнение, заслужава нашата негативна морална и политическа, и законодателна оценка, както и системни действия на българските институции за разкриване и разследване на извършените престъпления срещу основни права и свободи на българските граждани през този период.
Народното събрание, като общонационална представителна институция, по един безспорен начин е заявила своята политическа позиция по този въпрос както в декларацията на 41-то Народно събрание за осъждане на Възродителния процес, така и в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Тази своя позиция смятаме, че следва да бъде отстоявана.
От правна страна, декларацията на Народното събрание е приета в съответствие с чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. В това отношение не е налице противоречие с основния закон на страната и не са налице правни основания за нейната отмяна. До политическия аспект на решението, доколкото има и такъв аспект, то не бихме могли да вземем отношение в тази му насока. Благодаря ви за вниманието.
Председател Красимир Велчев: Благодаря и аз. Сега г-н Кърджалиев, имате думата.
Тунчер Кърджалиев: Благодаря уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги! През недалечната 2012 г. аз бях член на тази комисия, която между първо и второ четене на няколко заседания направи окончателния вид на тази декларация, която е пред мен. Участие в изработването на този текст взеха наистина доайени на българския парламентаризъм.
Предложението беше от г-н Иван Костов, Йордан Бакалов, Юнал Лютви участва активно и т.н. И накрая се получи тази декларация, която заради това може би, че на няколко заседания разглеждахме и всяка дума, не просто всяко изречение беше прецизирано, се прие със 112 гласа за, само трима въздържали се и нула – против от парламентарната зала. Отчете се, че т. нар. преход е изживял детския си период и е време за такъв тип декларация. Отчете се, че демокрацията е укрепнала и условията за адекватна, при това с желание за еднопосочна оценка на тези събития се отчетоха, дори имаше и подходящ микроклимат в Народното събрание тогава за приемане без забележки, без гласове против. Това се доказа и в Зала. Страната ни е припознала, от друга страна, една по-богата и доказано по-справедлива, по-добра ценностна система – тази на Европейския съюз. И този факт допълнително мислихме тогава, че ни улеснява и същевременно и задължава да приемем точно този тип декларация.
Този опит за насилствена асимилация – на него няма да се спирам аз – само няколко думи, този опит за насилствена смяна на имената, пося омраза между хората и то по такъв начин, че мултиплицира насилието и нямаше незасегнат сегмент от българското общество през тези години. Това беше, лично според мен, и една неописуема житейска драма за над 360 хиляди човека, оказваща давление не просто върху живота, а върху екзистенциални параметри от битието. Да не говорим за унизено достойнство, суспендирани човешки и културни права. Да не отговорим за отнети свободи по брутален начин или пък за разбити надежди. Упование да се приеме тогава декларацията ни даде фактът, че и други международни институции и форуми, включително, също предприеха инициатива в тази посока. Припомням ви Съветът на Европа излезе преди години с такова становище. Имаше и, който следи темата - знае, извинения от няколко премиера - Луканов, Виденов, Станишев, също от страна на президента Първанов, от страна на друг премиер, пропуснах – Костов. И това е допълнително основание за приемане на декларацията.
Аз и към днешна дата смятам, че това беше полезно дело. Оценките може би в исторически аспект трябва да се направят по отношение на тази декларация. Това беше опит за приключване на един лош исторически казус и аз съм убеден, казвайки всичко това, че тази декларация има не просто морален, ценностен заряд, но тази декларация има категорично политическо заключение и то в цивилизационен аспект. Тази декларация е един добър пример за демонстриране на толерантност в българското общество, за недопускане на между- етническо напрежение, неприязън, омраза, а също е безспорен акт в полза на интегритета на българското общество.
Казвайки всичко това, трябва дебело да подчертая, това го направих и на два пъти когато ПП Атака внасяше предложение за отмяна на декларацията. Това тяхно предложение идва в потвърждение на онези балкански геопесимисти, които твърдят, че когато поживееш няколко десетилетия на тези географски ширини, на Балканите, си в състояние постепенно да загубиш вярата и в справедливостта, и в доброто, и дори и в Господ.
Ето затова призовавам всички да не подкрепят предложението на Политическа партия Атака.
Председател Красимир Велчев: Г-н Кърджалиев, благодаря Ви. Г-н Ангелов, Вие.
Юлиан Ангелов: Благодаря Ви, г-н председател.
Дами и господа, аз ще подкрепя предложението на Атака не заради мотивите, които са изложени към тяхното предложение, а с други мотиви.
Подробно прегледах декларацията, която е приета от 41-то Народно събрание. Според мен тя не е точна и коректна, с оглед на това, че по време на комунистическия режим не бяха преследвани само българските мюсюлмани, а бяха преследвани всички религиозни групи в България. Бяха избивани свещеници - и католици, и православни. Беше забранявано на българите да посещават църкви. Аз може да изглеждам млад, но помня как класната ни забраняваше да ходим на Великден на църква и казваше, че там ще има човек, който ще ни записва кои сме ходили на църква. Така че, когато се приема подобна декларация от българския парламент, тя трябва да се изготви на база на обективната истина, както казвате и вие от ДПС, на база на европейските ценности. И когато говорим за несправедливости, права на човека, религиозни права, ние трябва наистина да кажем, че правата на религиозните общности в България по време на комунистическия режим са били нарушени, включително Възродителния процес. Аз не одобрявам тази мярка на комунистическия режим, особено това, че няма само турци мюсюлмани, но има и българи мюсюлмани. Това не ги прави по-лоши граждани на България.
И с оглед на това, аз предлагам наистина тази декларация, която от 41-вия Парламент е приета, да бъде отхвърлена и да бъде направена наистина обективна декларация, която изразява самата истина. Не можем ние да дискриминираме другите религиозни общности, които също страдат по времето на комунистическия режим в България.
Защо господа от ДПС, трябва да говорим само за насилията над мюсюлманите? А насилие над християни нямаше ли? Тук не става въпрос само за Възродителния процес. Прочетете внимателно декларацията. Ще видите, че това включва целия период на комунистическия режим.
Господа от ДПС, когато сте прецизни с другите колеги от тогавашното Народно събрание в текстовете, мисля че това не е прецизно, не е коректно. И когато се говори за права и свободи трябва да бъдат гарантирани на всички.
Ще посоча няколко факта от самата декларация, която е приета. Тук се говори за мюсюлманско малцинство. Къде в българската Конституция е указано, че в България има малцинство, че не се сещам? С тази декларация е нарушена българската Конституция. Мюсюлманско малцинство или мюсюлмански народ има в България! Нима мюсюлманите не са турци, татари, черкези, българи, цигани, араби и др.? Какво е това мюсюлманско малцинство? Нов народ ли си изгражда? Това не мога да разбера.
Как може българското Народно събрание да нарушава българската Конституция и да признава наличието на някакъв вид малцинство. За мен това е абсолютно недопустимо. И ако наистина искаме да сме обективни, ние трябва да направим една нова декларация, която да опише всички тези неща, които са се случвали над религиозните групи в България.
Има друга неточност, ето – обявяване прогонването на 360 хиляди български граждани от турски произход. Отново лъжа. Ами сред тези граждани от български произход нямаше ли българомохамедани, цигани, татари или само турци бяха. Тази декларация е с невярно съдържание от горе до долу. Тя не изразява обективната истина. И не може българският Парламент и българската държава да позволява приемането на подобни декларации, които не са обективни, които се гледат само от една страна.
Това е моето виждане и на Патриотичния фронт. Затова казвам – аз ще подкрепя предложението на Атака, защото наистина това нещо не е нормално прието в българския Парламент. Това не показва обективната истина. Благодаря ви.
Председанел Красимир Велчев: Благодаря г-н Ангелов. Други? Заповядайте.
Тунчер Кърджалиев: Може ли само малка реплика? Удивява ме това превратно тълкуване, включително и на текстове от Конституцията. Там изрично е написано, има религиозни, етнически общности.
Този текст само ще ви кажа от кого е гласуван. Ние не сме инициатори на тази декларация. Ние сме съавтори. Коригирахме го, направихме го в такъв екзактен вид, че да може да е приемлив за всяка парламентарна група.
От тези 112 народни представители, които са гласували, 74 са от ГЕРБ, 19 са от ДПС, 14 от Синята коалиция, двама независими и трима от Коалиция за България. Трима само има въздържали се. Тогава е имало такъв консенсус, така че аз не считам, че в нашето съвремие нещо драматично се е случило. Нищо не се е променило, за да се отменя Декларацията. За мен е много прецизен този текст и с нито една от тезите, с изключение на една, аз няма как да се съглася.
Тезата, след като я прегледах като текст, защото се съмнявам в коректност, която ние също бихме подкрепили, е за наистина репресията, оказвана и върху други религиозни общности. Ние имаме голяма сензитивност към тези теми и на база на това, вие може би няма да повярвате, но особено като ни поканите като съавтори или ако не като съавтори, то поне да го видим текста в по-суров вид и да направим нашите забележки и ние можем да го подкрепим.
Тази декларация касае строго определен казус – така нареченият с най-грозната метафора в българската история Възродителен процес. За това става дума.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви, г-н Кърджалиев.
Юлиан Ангелов: Имам право на дуплика, предполагам.
Председател Красимир Велчев: Само да не стане някакъв личен спор. Имате думата.
Юлиан Ангелов: Става дума за обективната истина и аз казах факти, които са верни и мисля, че всички които присъстват в тази зала са разбрали, че това не е лъжа. Това е истина спрямо текста на декларацията, който е пред мен, така че Вие може да не се съгласявате с моите съждения, но те са факт. Не може един етнос да твърди, че всички мюсюлмани са от него. Това е факт.
И другото, което ще кажа, че българите също страдаха с това, че не можеха да си избират имена. Тук повечето хора са живели при комунистическия режим и помнят много добре, че имаше именна система и не можеш да си избереш друго име. Докато за вас, през по-голямата част от комунистическия режим имахте право на избор на име. Нали така? Българите нямаха право да изберат друго имен освен това, което е записано в именната система. По този начин не са ли нарушени и техните права? Не трябва ли и това да е казано? Благодаря.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви. Г-н Хаджийски.
Никола Хаджийски: Уважаеми господин председател, колеги! Тъй като г-н Кърджалиев беше изключително изчерпателен и обстоятелствен, аз няма да се повтарям, но ние от Реформаторския блок, категорично сме против отмяната на тази декларация, приета от 41-то Народно събрание. Тя по никакъв начин не накърнява честта на българския народ, а единствено осъжда асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим, така че ние заставаме срещу отмяната на декларацията и ще гласуваме против.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви, колега. Колеги имате думата. Г-н Антонов.
Васил Антонов: Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги и гости! Ние ще подкрепим предложението за отмяна на декларацията.
Първо, това което изнесоха колегите за 41-то Народно събрание, искам да напомня, че ние не подкрепихме тази декларация. Може да е имало единични гласувания, но в мнозинството си народните представители от БСП не подкрепиха декларацията, те не гласуваха, така че днес, с днешния свят, ние ще бъдем последователни и ще подкрепим направеното предложение за анулиране решението на 41-то НС, още повече че решението, прието от 41-то Народно събрание, само по себе си, няма юридическа стойност. То реално има политическа стойност и бе прието от едно пиарско мнозинство, каквото е и днешното. Така че ще бъдем последователни в своите действия и ще подкрепим направеното предложение на вносителите.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви, г-н Антонов. Г-н Хафъзов.
Хюсеин Хафъзов: Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, няма юридическа стойност, но тази декларация има една много голяма морална стойност. Тя е необходима на всички мюсюлмани, защото все пак е един вид знак, с който ние получаваме някакъв вид, може би съжаление, разбиране за това, че случилото се през т. нар. Възродителен процес, не е било акт на целия български народ, а само на едно тоталитарно управление.
С тази декларация горчилката няма да отмине, болката също. Защото във всяко едно населено място и във всяко едно семейство има трагични, драматични събития, които най-вероятно всеки ден и по десет пъти да си четат вкъщи тази декларация, тя няма да отмине. Не говоря само за смъртните случаи и за тези, които са лежали в Белене, но за всяко едно семейство, вярвайте, има такива преживени моменти, които няма да бъдат забравени, няма да бъдат заличени. Напротив, те ще бъдат преразказвани много по-често, отколкото ще се чете тази декларация в нашите домове. Но въпреки това, в момента мюсюлманите в страната с интерес следят дали все пак този морален акт на един вид извинение към нас, ще бъде отменен. Аз също смятам, че може би трябва да бъде много по-строго осъден този режим във всичките му прояви и най-вече в тази част за възродителния процес. Но, така или иначе, Народното събрание към онзи момент е прецизирало текста и е одобрило този вариант.
Възродителният процес е такъв един период от историята на страната, който няма да бъде забравен скоро, но лошото е, че с дебати като вчерашния в парламента на нас ни се казва – това не е история. Това е било, е и ще бъде. Това разбирам аз, дано да не е така. Такива сигнали получавам. Е, не очаквах такова голямо съжаление, сълзи, извинения – не, но все пак да си признаем – това е един позорен акт и не ние бъркаме в тази рана. Тя си е още отворена, опитваме се с някакви определения, разбира се законопроекти, или с някакви предложения да излекуваме тази рана, защото тя все още е отворена, ние не бъркаме в нея, опитваме се да я излекуваме.
Тежко се вълнувам, особено когато се запознах с не десетки, а може би със стотици и дори хиляди истории, човешки съдби, не само по отношение за смяна на имената, а такива случаи когато се е налагало нощно време да се отварят гробове, да се изнасят трупове, да биват измивани, според ритуала, да бъдат полагани в белия плащ, наречен кефем, да бъде премахнат ковчега и да му се изпълни молитвата. Това е задължително според исляма, един ритуал, един обред, трябва постепенно да се изпълнят тези неща и да бъде поставен покойникът в гроба му, за да се срещне със своя Бог. Нощно време, защото през деня е бил изпълнен друг комунистически, социалистически или какъвто и да било друг ритуал.
Това е само един случай, а има случаи, когато това е било изпълнено, но е донесено някъде там, в централата на БКП или в Държавна сигурност и е трябвало отново да бъде оправен покойника, за да бъде облечен в костюм, положен в ковчег и отново поставен в гроба.
Само два случая – отново казвам – запознат съм с не стотици, хиляди може би съдби, затова морален е актът, необходим е и е необходимо да говорим за това – само да споделяме, вижте, даже забележете – не търсим чак толкова и сметка, но е необходимо да се изповядаме, необходимо е да общуваме, необходимо е да споделяме, да се разбираме, да се опознаваме. Не само, за да не се случи, не само за да не се повтори всичко това, въпреки че имаме такова чувство, че е възможно все пак, но най-малкото затова че ние сме съграждани. На кого друг да се оплачем, с кого да споделим ако не с всички вас.
Моля ви, не подкрепяйте това предложение, нека да си остане тази декларация, нека от време навреме аз или някой от моите колеги да говори така емоционално, необходимо е това. Проявете разбиране. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря, г-н Хафъзов. Реплика ли, г-н Антонов.
Васил Антонов: Да, ако позволите. Аз разбирам пиетата на г-н Хафъзов и точно по тия причини бях умерен в моите аргументи, още повече че и вчера дебатите в залата, в някаква степен може би, преминаха някакви граници на парламентаризма. И точно това бяха основните ни аргументи, защото беше много близо вчерашния ден.
Но, отивайки към неподкрепа на тази декларация, ние фактически отиваме в голяма степен към унижение, не на един строй, но ние отиваме към унижение на българския народ. На по-голямата част на българския народ, на българите. Така че, ако искате да предложим заедно – вносителите да оттеглят тази декларация и да подготвим една обща декларация, която отбелязвайки някои неща през последните 45-50—70 години в българската история, да върнем българската история с поне 150 години назад.
Нека отбележим обесването на Левски, нека да отбележим клането в Батак, нека да отбележим много други събития. Така че, смятам че по този начин както е с подкрепата на тази декларация, ние стигаме до фактически премахваме един политически акт от 41-то Народно събрание, което е предходното, за да се стигне до вчерашния ден, до тези дебати. Защото към такива политически моменти ние ще се връщаме отново в тая посока, така че нека да подкрепим декларацията, за да затворим наистина тази страница. Или пък другия вариант – колегите от Атака да изтеглят това предложение и заедно да подготвим една декларация, която да защитава и да отразява правата на всички.
Председател Красимир Велчев: С това предложение се иска отмяна на тази декларация. Вие направете предложение за друга декларация, нека да се приеме от Народното събрание.
Аз не мога да се съглася само с едно – от Вашите думи разбрах, че целият български народ е виновен за този акт, който аз не съм съгласен, че е така. Аз съм живял в това време и в никакъв случай не мога да кажа, че с мое съгласие са изгонвани или са преименувани хора в тази държава. Ако смятате, че действията на БКП, вие ще припишете на целия народ, аз не съм съгласен. Но това е мое мнение, разбира се. Други колеги?
Илиан Тодоров: Аз съм съгласен с колегата от БСП. Ако ние изтеглим в момента този проект за решение, вие от ДПС готови ли сте в една бъдеща декларация, вие бихте ли признали геноцида над българите в Османската империя, или геноцида над арменците в Османската империя и да направим една обща декларация? За възродителния процес и за геноцида над българите и арменците, разбира се.
Тунчер Кърджалиев: Г-н Председател, този диалогов формат одобрявате ли го? Атака ни задава въпроси. Нямаме потребност да ви отговаряме.
Председател Красимир Велчев: Г-н Кърджалиев, да не минаваме в диалог един с друг. Аз мисля, че си казахте мнението. Г-н Александров, Вие.
Николай Александров: Вижте сега, колеги. Действително ние нашето предложение няма да го оттеглим. Ако смятате да бъдете максимално обективни, максимално демократи, тоест справедливи, тук в тази декларация от 41-то Народно събрание, както каза колегата от Патриотичния фронт липсват доста елементи. Отделно, чисто като морален акт, ако трябва Народното събрание да приема морални актове, ние трябва да приемем също и геноцида на българите от Илинденско-Преображенското въстание, Батак трябва да запишем, арменския геноцид, особено пък арменския, ако искаме да бъдем западноевропейци, има 24 държави, които са го приели. Канада е начело, например. Ако трябва да бъдем точни, трябва да запишем в декларацията бомбените атентати в Пловдив, Варна, гара Буново, супермаркета в Бургас, Подуене и пр.
Разбирате по себе си, че това не е толкова морален жест, а тук се стига до ситуация, в която излиза един представител на ДПС и обвинява реално целия български народ и казва - на мен това ми е моралният жест – оставете ми я, за да мога тук с близки приятели да си я чета и да имам моралното удовлетворение, тя няма да притъпи горчивината от това, което целият български народ е направил. Не, ние именно на това се позоваваме, това го пише в нашите мотиви. Не българският народ го е извършил. Извършил го е определен режим, не целият български народ е бил деен участник в този режим. Но по силата на такава декларация се достига реално до такива ситуации.
И аз ви призовавам действително като дясно мислещи, като демократи бъдете справедливи. Отменете я, да седнем и да подготвим такава декларация, която да бъде максимално обективна и справедлива към абсолютно всички.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви.
Росен Петров: Колеги от Атака, за османския геноцид ще ви подкрепя. Говоря в лично качество. За арменския – също, но това да отменяме декларация, която осъжда процеса на насилственото сменяне на имената, към което аз имам, вие сте млади, аз имам съвсем близко отношение, понеже служех тогава във ВСШ „Георги Димитров”, сега Академия на МВР, на границата и съм виждал какви неща са ставали. За 6 месеца преследвани и убити – двама унгарци и един немец, трима граждани от турска общност, които напускаха страната. Да ви кажа гледката не е приятна, така че моят личен опит ме учи, че с това постоянно връщане към процеса на смяна на имената, ние само натягаме етническото напрежение в страната и накрая ще стане беля. И никой, повтарям никой няма да има полза от това. Адски лесно е да се възбуди на етническа основа беля. Един ще напише нещо на паметника на Левски, друг ще купи една граната за 50 лв. ще я хвърли в една джамия и на другия ден вече сме на нож. Ние срещу тях. Това е възможен сценарий. В смисъл натяга се много напрежението и аз мисля, че това нещо трябва да се забрави. И вчерашния дебат го показа.
Аз ще гласувам, лично мнение е това, против отмяната на тази декларация.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви. Колеги, мисля да прекратяваме вече дебатите. Моля да гласуваме. Който е за отмяната, моля да гласува.
За – 2, против – 13 , въздържали се – 1.
Колеги, минаваме към трета точка от дневния ред – Проект за решение за налагане на мораториум върху строежа на джамии в Република България № 454-05-13, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. За представяне на проекта, моля колегата от Атака, представете проекта.
Николай Александров: Г-н Председател, уважаеми колеги, набързо ще ви запозная с мотивите.
През последните години в България се наблюдават притеснителни процеси по ислямизирането на редица български райони и населени места. Строежът на джамии в Република България в напълно християнски райони е ежедневие. В едно от последните проучвания на Евростат става ясно, че България е на първо място в Европа по брой джамии на глава от населението. В страната ни има изградени 1200 джамии, с което държавата ни се нарежда до арабските страни. Предвид водещото ни място по брой на ислямски религиозни храмове на глава от населението в Европа, ние от Атака предлагаме да се наложи мораториум на строежи на джамии в България. Подобно решение по никакъв начин не противоречи на европейското право, а като пример можем да вземем Италия, която вече взе подобно решение. Искам да допълня, че на глава от населението – ние бяхме направили едно такова изследване в Атака 2011 г. още – в България има повече мюсюлмански храмове, отколкото в 80-милионна Турция. И това са факти, които на всеки един от вас могат да бъдат предоставени.
Аз не знам дали в момента тук има представители на Министерство на външните работи, ако няма силно съжалявам, защото наистина ми омръзна просто да изопачават фактите. Има ли?
Нямам нищо против вас, виждам вашето изявление – казвате „Република България отдава голямо значение на въпросите на нетолерантността, ксенофобията, расовата дискриминация, както и свързаните с тях съвременни форми на дискриминация. Страната ни е част от световната коалиция за борба с тези негативни тенденции като последователно и активно заявява Конвенцията за защита правата на човека, гарантира свободата на мисълта и т.н. и т.н.”
Многоуважаема госпожо, аз Ви питам следния въпрос: Една Швейцария, една от най-демократичните държави в света, която наложи мораториум върху строежа на джамии на своя територия, тя недемократична ли е? Правителството на Швейцария ксенофобско ли е? Нетолерантно ли е?
Една Италия. В Италия също се взе решение 2011 г. правителството взе решение да наложи мораториум върху строежа на джамии. И италианците ли са ксенофоби?
Ще Ви помоля когато правите такива изявления, да събирате някаква информация. В Швейцария в момента има 400 хиляди мюсюлмани. Знаете ли колко джамии има в Швейцария за тези 400 хиляди мюсюлмани. Четири на брой. Една джамия обслужва средно по 100 хиляди мюсюлмани в момента.
В България според проучването от 2012 г. има 570 хиляди мюсюлмани с 1200 джамии, 1200. Нека не слизаме по наклонената права, че това било проевропейско, етнически мир и т.н. Аз пак казвам – една Италия е типичният пример, една Швейцария. Най-развитите демокрации в света, всеки ден правят референдуми тези хора. Не са ксенофоби, не са и расисти.
Аз мисля, че българското общество достатъчно е доказало през годините, че е едно от най-толерантните в цяла Европа и мисля, че този брой на джамиите спрямо общия брой на мюсюлманското население е най-голямото доказателство за това. Няма друга такава държава в Европа, на първо място сме в Европа. Доказали сме предостатъчно нашата толерантност към българските мюсюлмани. Извинявам се много, но тези процеси трябва да спрат, защото както казват и европейските ни партньори, ние вече се доближаваме до арабските страни. Съгласете се, че България е все още християнска държава, източноправославна. По никакъв начин не трябва ние да отделяме нуждите на българските мюсюлмани, разбира се, но ние сме ги презадоволили на този етап. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви. Моля представителя на Министерство на външните работи, заповядайте.
Мария Спасова: Благодаря Ви, г-н Председател.
Дами и господа народни представители, предполагам, че сте запознати с нашето становище, поне Вие г-н Тодоров – ако греша името – извинявайте.
Аз не виждам какво бих могла да добавя и да взема отношение по коментара, направен току що. Не мога да коментирам политическите развития в Швейцария и Италия. Ако сте чели нашето становище, надявам се, сте обърнали внимание на последния параграф, а именно, че подобно проекторешение все пак се отнася до компетенциите на други министерства и ведомства, като такива смея да предложа, че може би и Министерство на регионалното развитие също би имало отношение.
На Вашия конкретен коментар по отношение на толерантността и формите на дискриминация и ксенофобия, това е политическа позиция, която е обща и дали това Ви дразни, или не - това е изразявана последователна позиция. Аз не мога да взема някакво по-различно отношение от това. Ако Вие имате желание, можете да се обърнете в лично качество и ние ще Ви отговорим подобаващо. Това е, което мога да кажа по въпроса. Не смятам, че нещо повече от така изложеното ни становище си струва да бъде отбелязано към този момент. Благодаря ви.
Председател Красимир Велчев: Благодаря и аз. Един момент, колега, ще Ви дам думата. Аз искам само да допълня, че не знам в Швейцария Закон за вероизповеданията дали имат, но по нашия закон, който сме приели тук или предишен парламент, чл. 12, ал. 1 пише, че „вероизповеданията могат да откриват за свои нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби”. Това е записано в нашия закон. Може би трябва да предложим първо да се промени закона и след това да искаме такъв мораториум.
Аз поисках в предишния парламент, където и Вие участвахте, мораториум върху строителството на един паметник на културата, който искахме да го запазим. И Ви молих тогава и Вас, и всички този мораториум да съществува за един месец докато Прокуратурата не си каже думата – дали е правилна сделката, дали не са извършили закононарушение, защото тогава временната комисия констатира много закононарушения. И не лично към Вас, но точно Атака ни подведе и в момента, в който трябваше да го гласуваме това решение в комисия, Вашият представител – знаете тогава комисията беше по двама човека от парламентарна група – аз много разчитах, че поне Вие ще подкрепите това нещо, защото става дума за българската памет и за паметниците на културата, Вашият представител избяга от комисията, за да може с 4 на 3 гласа да бъде отменено това нещо.
Илиан Тодоров: Няма такова нещо.
Председател Красимир Велчев: Не, има протоколи, има стенограми, моля Ви се. Питайки Вашия представител къде е другият член, той каза, че не знае, не му вдигал телефона. Както и да е. Има стенограми, има и мои изказвания в комисията, проверете ги тези неща, ще ги видите.
Не е коректно. Човек трябва да има някакви принципи, когато говорим, защото там не нарушавахме никакъв закон. Просто искахме да се изясни истината, Вие не го подкрепихте. А тук става дума за нарушаване на закона. Аз затова прочетох чл. 12, ал. 1. Казвам го само за сведение. Благодаря, Вие имате думата.
Манол Генов: Аз имам един въпрос към колегата – каква статистика са ползвали, за да изкарате 1200 джамии в България. И не знам какво разбирате вие под джамия, защото има и месчит. Знаете ли какво е месчит – подобно на християнски параклис. И в крайна сметка нека се насочим, както представителят на Министерството на външните работи каза, къде е Министерството на регионалното развитие, ДВНСК, РНСК, контролните органи, когато са строени тези постройки, ако наистина са толкова, защото аз дълбоко се съмнявам, че са толкова. Не знам методиката, по която сте ги броили, но това хвърлено в пространството – 1200 - наистина звучи внушително. Но мисля, че нещо с преброяването сте се объркали. Статистиката ме интересува – как ги преброихте. И влизат ли в тях тези молитвени обредни домове, които са малки стаички дето могат да влязат 5 души. Просто познавам нещата, защото съм от такъв район. Ние имаме 60 църкви и параклиси, една джамия и един месчит. А живеят 12 хиляди мюсюлмани. Ако мислите, че тези хора, разполагайки с такава площ, могат да отидат и да си свършат обреда в този молитвен обреден дом -12 хиляди мюсюлмани в град – и ви казвам статистиката на църкви, манастири и съответни обредни мюсюлмански домове.
Председател Красимир Велчев: Благодаря г-н Генов. Г-н Тодоров, моля съвсем кратко.
Илиан Тодоров: Уважаеми колега, тези данни не съм си ги измислил аз. Това са данни от Евростат. Както всички знаем, Евростат е официалната статистическа агенция на Европейския съюз, т.е. ако Вие се съмнявате в данните, които излизат от нашите, така наречени европейски партньори, това съмнение остава за Вас. Колкото за броя на храмовете, за които стана въпрос, аз пък да Ви задам един контра въпрос – как е възможно 400 хиляди мюсюлмани в Швейцария за тях да има само 4 джамии, защото ми давате такива факти и аз да Ви попитам същото.
Манол Генов: Вие сте против европейските статистика, така че не знам защо се позовавате на тях в случая. Звучи малко нелогично в политическа позиция, но аз съм съгласен да направя с Вас едно преброяване и да видите, че няма да са толкова. Ако загубя, един коч имате от мен.
Председател Красимир Велчев: Колеги, само да не минаваме в лични разправии. Г-н Хафъзов, съвсем кратко, моля Ви.
Хюсеин Хафъзов: Не за друго, за да внеса яснота, без да влизам в полемики. Темата за джамиите се преекспонира не за първи път в нашата страна. Твърдението, че джамиите никнат като гъби е просто пропагандна теза. Имаше случай когато български политик обяви, че има 1500 новопостроени джамии, така че този фарс, който тук в момента се случва, не е нещо ново. 1500 новопостроени.
Въпросът дали са 1200 джамиите? Малко повече са. Да, вярно е. Според статистиката на Главно мюфтийство са малко повече. С месчитите много повече. Тоест това са 1200 храмови обекта, които се наричат джамии. Дали са много, или малко? Това трябва да решат самите мюсюлмани. Вие смятате ли, че някой ще тръгне да строи джамия, която струва няколкостотин хиляди може би, ей така, само за да пустее и да няма кой да я използва. Кой строи храм или каквато и да е сграда, без да има предвид нейното предназначение? Сега, дали са новопостроени обаче, колко са новопостроените и дали строежа на джамиите представлява опасност вече е наистина един много интересен въпрос.
Знаете ли, колеги, колко са новопостроените след 1989 г. А знаете ли колко са разрушените преди 1989 г. ? Преди 1989 г. е имало над 3000 джамии. Сега казваме, че са малко повече от 1200. Къде са другите джамии, защо ги няма, защо са били разрушени? Е щом са били разрушени, то тогава трябва да има и строеж, защото случва се така, че мюсюлманите от едно населено място биват преселвани принудително или по желание в друго населено място. Аз съм именно от тези мюсюлмани. В пет села в Айтоско има мюсюлмани, преселени от някъде и след 1989 г. се наложи да си построят по една джамия. Никога преди това там, може би, е нямало или ако е имало, те са били разрушени. Преселени мюсюлмани – е, налага се.
Вие знаете ли, че новопостроените джамии не са толкова много. Повечето са реставрирани, ремонтирани или са построени на място, където и по-рано е имало джамия. Не са много джамиите там, където по-рано никога не е имало джамия. Повтарям, мога да ви дам точна статистика, но ми е интересно доколко вие сте се запознали с този въпрос. Тази статистика може да бъде взета от Главно мюфтийство, които може би трябваше да заемат своето място тук, за да ни ограмотят.
През последните 3-7 или 10 години колко са новопостроените – това ми е въпросът към вас. Разбира се, че в момента бих могъл да кажа следното – в някои от населените места има по една джамия и тя е предостатъчна, защото за петкратната молитва или за петъчната молитва е достатъчна, но почти нито в едно населено място джамията не е достатъчна за празничните молитви. Няма джамия, без значение колко е голяма или малка, те се строят според населението и броя на мюсюлманите в това населено място. В повечето случаи на празничните молитви, една част от мюсюлманите, се молят извън храма. Тоест не се налага да се строи втори, защото в годината само два пъти се използва по този начин.
Затова доколко някой отвън ги финансира и това също е една спекулация за това, че някой дава пари отнякъде. В момента в страната има около 25 джамии, които няколко години не могат да бъдат завършени. Ако вие познавате някои араби-фундаменталисти или който и да е с намерение да инвестира в нашите джамии, те са български джамии, нека така да ги наречем, те са наши джамии и ще обслужват нашето население, ми поканете ги, защото аз не познавам такива.
Отново казвам – от години насам има джамии, които не могат да бъдат завършени – около 25 има такива, които така стоят, все още в груб строеж, някои поради забрана.
Нещо друго – джамиите са мястото, където мюсюлманите се молят, общуват с Бога, разбира се провеждат и някои социални и други културни мероприятия. Това е възможност за нашата страна и за нашата държава да контролира тези опасни процеси, които коментираме напоследък. Знайте, че ако има някаква опасност, тя идва отвън. Не от джамиите. И именно поради тази причина ние трябва да поощряваме там, където няма джамия или има необходимост от джамия, извинявам се, с контрола на държавата да бъдат построени, защото именно по този начин Главно мюфтийство, ДАНС и всички служби ще контролират всички религиозни процеси в общността. Това е възможност, отново ви казвам – всички фундаменталисти, които оттук насетне ще създават проблеми на всички нас, ще заобикалят джамиите, защото знаят, че няма да виреят там, че няма да намират почва. Точно там ще бъдат пазени от самите мюсюлмани. Ще заобикалят джамиите. Има такава опасност срещу монетарния момент наистина да настъпят такива течения в страната, но отново казвам те ще бъдат антирелигиозни, те ще бъдат политически аргументирани, но ще използват религията. Джамиите, като обекти, като храм, като сграда ще предотвратяват такива явления или най-малкото ще намалят тяхното пагубно въздействие.
Може да се каже още много по въпроса. Така или иначе нека да подкрепяме това предложение, защото храмовете са ни необходими и за националната сигурност. Нека да бъдем мъдри, нека да контролираме процесите, но отново казвам – това е една необходимост за мюсюлманите, не е провокация към страната, не е провокация към християните. Мюсюлманите са повече от 500 хиляди, както е обявено по статистика, защото не е задължително всеки да обявява своята религиозна принадлежност. Те могат да са по-малко или повече, но никой не е длъжен да обявява задължително, така че се строи само там, където има необходимост. И ако някъде има джамии, които наистина не са използвани, защото няма много мюсюлмани, то е защото са били принудително изселени някъде другаде. По тази причина има такива храмове, но те са разбира се не новопостроени с някаква провокативна цел, а са останали от време оно. Благодаря ви за вниманието.
Председател Красимир Велчев: Благодаря Ви, г-н Хафъзов.
Николай Александров: Според Главно мюфтийство в момента в България се строят 22 нови джамии. Да ви кажа елементарен пример – Вие признахте, че в България има над 1200 джамии. Само ще Ви кажа, че в една Испания, която е колко пъти по-голяма като територия от България, има 668 джамии. Да има месчити, добре. Холандия и Норвегия. Словакия при 108 хиляди мюсюлмани, Словакия е държава-членка на Европейския съюз няма нито една джамия. Аз мисля, че ние, повтарям се, сме доказали нашата толерантност към българските мюсюлмани, но на този етап трябва да спре малко строежа.
Илиан Тодоров: Просто като един допълнителен въпрос към г-н Хафъзов. Той ще ме поправи, аз не съм вещ по въпроса. Според исляма, ако не се лъжа, целият свят е място за молитвен поклон, на всяко място можеш да изпълниш молитва, а джамията вече е сакралното място.
Председател Красимир Велчев:. Моля ви се тук става като пазар, не комисия. Двама души се питате. Г-н Ангелов, имате думата.
Юлиан Ангелов: Благодаря г-н председател. Понеже винаги от Патриотичния фронт гледаме да сме обективни, да говорим и да казваме истината, ще ви кажа следното по това предложение, което е направено от Атака.
Господа от Атака, вие правите непрекъснато предложения за законопроекти или предложения за решения на Народното събрание, които знаете, че няма да минат и са направени така че няма как да се случат. Не знам дали го правите с цел единствено популизъм – как лошите народни представители отхвърлят хубавите предложения, видите ли, на Атака, но аз тук не виждам как вие ще спазите закона с подобен мораториум, забележете. Нали все пак сте патриоти и трябва да пише „забрана”, според мен. Отделно „строежа на джамии”, може би трябва да бъде „строежа на мюсюлмански храмове”, а не „джамии”. Може би текетата на алианите и казълбашите искате да строите, не знам. Не мога да разбера точно текста, който сте предложили какво цели.
И когато трябва да бъдем обективни – вярно е има заплаха и в някои от религиозните храмове на мюсюлманите се прокрадва и радикален ислям, но там е ролята на българската държава, на българските институции, които трябва да предотвратяват подобни неща. И това, че българската държава и българските институции не си вършат работата, не са виновни българските мюсюлмани.
Във ВМРО има стотици членове българомохамедани. Аз няма как да не подкрепя тяхното право на молитва и на техен религиозен храм. Тези хора поколения наред са участвали като дейци на ВМРО още преди 9-ти септември. Те са участвали в четите на ВМРО и са се борили за Освобождението на България. Искате тези хора ние да ги лишим от правото на вяра, на храм. Това е недопустимо.
Там, обаче, където има проблеми, а проблеми има не само по религиозните храмове на мюсюлманската общност в България, проблеми има и в други религиозни храмове, които вие защо така сте ги пропуснали, не знам. Ами да наложим забрана и върху строежа на Йехова, Божията църква, на мормоните. Там, където се проповядват радикални виждания. Това са лъже християнски секти, които са много по-вредни за българските граждани, отколкото поканването тук на радикален ислям в България. Бъдете обективни, предлагайте неща, които наистина народните представители да подкрепят, а не да отхвърлят и след това по телевизия „Алфа” да оповестявате кой е лош и кой е по-лош. Нито едно предложение досега, което съм видял, не е било направено по обективния начин, за да бъде подкрепено от народните представители. Благодаря.
Председател Красимир Велчев: Благодаря и аз. Г-н Антонов.
Васил Антонов: Само с едно изречение. Колеги, няма да подкрепим направеното предложение именно поради аргументите, за които стана въпрос. И на последния колега, и на г-н Хафъзов. Тук става въпрос за законни мюсюлмански храмове, за законни български граждани, за законни български мюсюлмани, изповядващи тази вяра, така че няма как да подкрепим това предложение и предлагам, г-н председател да прекратим дебатите.
Председател Красимир Велчев: Да, г-н Петров.
Росен Петров: Моята позиция съвпада с позицията на колегата от ВМРО.
Председател Красимир Велчев: Да, благодаря. Колеги, аз също смятам, че трябва да прекратим дебата. Ние сме колеги, всеки ден сме заедно, тези въпроси можем да ги коментираме и извън залата. Благодаря ви. Който е за предложението на г-н Волен Сидеров и група народни представители за забрана, временна или постоянна, за строеж на храмове, моля да гласува.
За – 0 , против – 13, въздържали се - 3.
Колеги и тази точка е приключена. Благодаря на гостите от външно министерство.
Само в точка Разни – моля за внимание. Тук има едно становище, което мисля, че ви е дадено. То се приема за сведение, за да не правим заседание само заради него.
Това е Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение на Европейския съюз за 2015 г. и това, което искам да прогласуваме – Комисията по вероизповеданията и правата на човека няма предложение за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2015 г. и е приела за сведение.
Това нещо минава във всички комисии за сведение. Който е за това становище да бъде прието за сведение, моля да гласува.
За – 15, против - 0, въздържали се – 0.
Благодаря ви, колеги за днешното заседание. Ако вие нямате нещо по т. 4? Г-н Ангелов.
Юлиан Ангелов: Г-н Председател, бях изпратил едно писмо до Вас, като председател на комисията, с оглед на това че желая да бъде изискан доклад за дейността на Комисията по дискриминацията за целия период откакто е формирана, а не само за предходната година. И то по определени неща, които съм изредил. Получих отговор от Вас, където се посочва, че ще има доклад за изтеклата година и там може да бъдат зададени въпроси във връзка с този доклад. Моето желание беше да получим писмено доклад всички в комисията за целия период на дейност на Комисията за защита от дискриминация.
Председател Красимир Велчев: Да, знам. Тъй като предстои отчет за последната година затова нека, ако Вие сте съгласен, да чуем отчета и след това ние ще поискаме, вече като знаем отчета за тази изтекла година, тогава да им поискаме за по-задни дати, за да изясним някои неща, както аз Ви казвам, че съм отправил, да знаете колеги, до министър-председателя искане относно изразходването на средствата от Дирекция „Вероизповедания” в Министерски съвет назад две години – как са изразходвани средствата. Аз мисля, че това е и вашата идея, аз я подкрепям. Нека сега видим - ще седнем и разгледаме, аз съм за контрола в държавата и всички агенции да се увеличи, защото не може от данъците на всички нас, да се дават 4,5 млн. на вероизповеданията и никой да не знае как се харчат тия пари. Затова съм и за този контрол, който и вие искате. Подкрепям ви напълно, ако искате ще се разберем допълнително за изслушването. Да не се разводни, защото ще стане един отчет за задни дати. Нека чуем сега за предходната година.
Колеги, благодаря ви за участието и за коректното отношение и държание и приятна вечер. Благодаря.
(Закрито в 17:35 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Велчев

Стенограф:
Т. Екимова