Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
12/05/2016
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 16
Днес, 12 май 2016 г., четвъртък, от 14:30 часа в зала № 1 на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Евгения Алексиева – зам.-председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Настъпи обявеното време за днешното заседание. Искам да попитам кворумът колко е ? 12, така че можем да започнем нашата работа.
Колеги, здравейте. Днес аз ще водя заседанието на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и искам да ви запозная с дневния ред на днешното заседание.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г., № 620-00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31.03.2016 г.
2. Разни.
Предлагам да гласуваме дневния ред. Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се не виждам, така че единодушно се приема.
Днес на нашето заседание присъстват от Комисия за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева, председател на комисията и д-р Баки Хюсеинов, който е зам.- председател; от Движение за защита на гражданите и държавата са заявили присъствие доц. д-р Костадин Нушев и арх. Пламен Генов; от Гражданско движение за духовно развитие – Станислав Косаков и от Сдружение „Форум Средна класа” – Стефан Стойков. Това са заявилите присъствие на нашето заседание, това е дневният ред.
Знаете, че съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация е представила в срок в Народното събрание отчета за дейността си за 2015 г., като отчетът представя постигнатите резултати в работата на Комисията в защита от дискриминация. Отчетът е даден на народните представители много преди нашата почивка и доста подробно са описани в него абсолютно всички действия на комисията и резултати от работата.
Колеги, предполагам сте се запознали подробно с него и ще помоля доц. д-р Ана Джумалиева в резюме да ни представи отчета за дейността, като наблегне на някои от основните акценти. Давам Ви думата. Заповядайте.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, за нас е чест и удоволствие да бъдем в Комисията по вероизповедания и права на човека. Отчетът сме предоставили на хартиен и на електронен носител и затова аз ще си позволя да не бъда многословна, а съвсем в резюме да подчертая някои от основните дейности и направления, по които Комисията за защита от дискриминация е работила през отчетения период.
Както знаем, комисията вече десет години работи за защита от всички форми на дискриминация, за осигуряване на равенство в третирането и участието в обществения живот. Отчетът за 2015 г. включва законово определените дейности и правомощия на КЗД, които подробно са разписани в Закона за защита от дискриминация.
През отчетния период с непроменен финансов и човешки ресурс КЗД и нейната администрация извършиха значително по-голям обем от работа в сравнение с предходни години. Това, разбира се, е и в резултат на тенденцията да се увеличава броят на жалбите и сигналите, които постъпват в КЗД. Традиционно в КЗД преобладават оплаквания по признак „Лично положение и увреждане”, растат оплакванията за „Множествена дискриминация”. През годината зачестиха случаите на образуване преписки по жалби и сигнали на лишени от свобода лица. Наблюдава се увеличение на жалбите на родители на деца със специални образователни потребности, с хипер активно поведение, които срещат спънки в адаптацията в детските заведения или в училище и не се приемат от педагогическия състав или имат различни оправдания за това неприемане.
През 2015 г. в КЗД са постъпили и обработени общо 1051 броя жалби и сигнали и допълнения към тях, тъй като към жалбите и сигналите има и допълнителни документи и документация.
През 2015 г. в КЗД са образувани 474 преписки, които са около 45 % от общия брой постъпили в КЗД инициативни документи и допълнения към тях, като броят на образуваните преписки по признаци през 2015 г. - това ви е предоставено в табличен вариант в отчета на комисията – най-много по възраст – 41, вяра – 3, гражданственост на етническа основа – 88. Наблюдава се тенденция за нарастване на броя на тези преписки. Защита на упражняване на право на труд – 7, имуществено състояние – 26, лично положение – 220, увреждане – 108, произход - 4, политическа принадлежност – 24, пол – 25, обществено положение – 28. Няма да цитирам абсолютно всички признаци, като несъответствието между общия брой образувани преписки и разпределението на преписки по признаци се дължи на обстоятелството, че над 160 броя от преписките, са разгледани по повече от един признак, тоест в разширен специализиран състав на комисията, петчленен състав, когато се касае за множествена дискриминация, тоест дискриминация по повече от един признак.
Личното положение присъства в 228 преписки, като искам да поставя акцент, че този признак е уникален и комплексен и е интересно съчетание на различни персонални характеристики на отделния човек. Например, семейно положение, образование, местожителство и др.
През 2015 г. юрисконсултите на КЗД са осъществили процесуално представителство в общо 263 съдебни заседания пред Административен съд София-град, административни съдилища в страната и Върховен административен съд. По жалби срещу решения на КЗД, АССГ и ВАС са постановили 133 решения и определения, от които най-голям дял е делът на решенията, които отхвърлят жалбите, но потвърждават решенията на КЗД. Установената съдебна практика налага юрисконсултите на комисията да се явяват в открити заседания на територията на цялата страна. Процесуалното представителство на КЗД пред съдилищата в страната изисква голям кадрови и финансов ресурс. Това беше наложено и от промените, които бяха направени в Административно-процесуалния кодекс, тъй като преди това решенията на КЗД се обжалваха пред Върховен административен съд, докато сега е променена подсъдността. Въпреки така очертаните затруднения – предизвикателства, които ние изпитахме тази година, представители на комисията взимат становища по заведените дела, с оглед защита на постановените решения и сме намерили вариант, в който регионалните ни представители, които са магистри по право, също да вземат активно участие и да ни представляват в отделните региони в административните съдилища.
През миналата година се отчита повишение на обема на административното обслужване. Значително нарасна количеството на обработената изходяща и входяща кореспонденция. Обработката на деловодната документация, предоставянето на информация и материали, искания по Закона за достъп до обществена информация и т.н.
КЗД продължи практиката да наема служители на срочни трудови договори по програми на Агенцията по заетостта. През 2015 г. приключи програмата „Старт на кариерата”, по която бяха наети пет служители, които работиха в общата и специализираната администрация. Наети бяха и трима души по проект, които работиха като оператори на компютри.
През 2015 г. регионалните представители на Комисията за защита от дискриминация продължиха работата си по информирането на гражданите за техните законови права, съгласно Закона за защита от дискриминация, както и подпомагане на комисията на национално и регионално ниво. Стремежът е КЗД да изпълни препоръките в доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, според които комисията е задължена да открива и управлява регионални офиси във всички областни центрове, като по този начин дирекция „Регионални представители” трябва да обхване всички области на страната. Към момента са разкрити регионални офиси в 24 областни центрове в страната, но на практика работиха по-малко офиси. Това вече сме го споменавали пред тази комисия – имаме три офиса, в които не сме осигурили работна сила и регионален представител поради финансови затруднения, защото това изисква оборудване на офиса и отчитане от фонд „Работна заплата”.
Консултациите се провеждат в регионалните офиси и в организираните от регионалните представители открити приемни по съставите и общините. През 2015 г. регионалните представители са провели 567 открити приемни по съставни общини като са информирали и консултирали 1232 лица. В регионалните офиси на КЗД през 2015 г. са консултирани и информирани 3747 лица за приложението на антидискриминационния закон, за правомощията и правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация, за това как да си оформят жалбата или сигнала лицата, и да подадат тази жалба или сигнал до КЗД.
Организационните функции са една от основните дейности на регионалните представители. Съществена част от антидискриминационното право е именно превантивната дейност, която е особено ефективна при осъществяване на съвместни партньорства с централните администрации, представители на държавни институции, НПО сектора, на органи на местно самоуправление. През изминалата година регионалните представители са организирали 1134 мероприятия за популяризиране дейността на КЗД. Тук е мястото да благодарим за дейността на регионалните ни представители и да кажем, че ние се гордеем като институция, че съществуват регионални представители, защото това е един от критериите, който винаги е посочван в Европа и в Европейската мрежа за равнопоставеност на органите, че българската Комисия за защита от дискриминация има и регионални представители.
През 2015 г. продължи взаимодействието с редица национални органи – МС, Министерство на външните работи – като тук искам да подчертая, че ние активно участваме – аз като председател и заместник-председателят, в националния координационен механизъм по правата на човека към МВнР, МВР, МТСП, МРРБ и Министерство на образованието. Тук е мястото да подчертая и за нашето много активно участие и добро сътрудничество с МТСП, тъй като ние участваме на техни работни срещи и също подкрепихме Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, който беше приет наскоро от уважаваните народни представители.
КЗД участва в изключително много експертни групи и срещи за формиране на политики в областта на дискриминацията и правата на човека на международно и национално ниво, както и в комитетите по наблюдение по оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество.
През 2015 г. КЗД взе солидно участие и в изготвянето на позицията на Република България във връзка с поетите международни ангажименти в областта на правата на човека и равноправното включване на уязвими групи, етнически малцинства, хора с увреждания и борба с расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза.
Комисията в отговор на предизвикателствата на социално икономическото включване на уязвими групи, равноправно третиране на жените, насилието над жените, словото на омразата и престъпленията от омраза засили партньорството и сътрудничеството си с национални и международни неправителствени организации, професионални организации, представители на дипломатическия корпус в България и висшите учебни заведения.
В областта на превенцията в борбата срещу дискриминацията годината бе богата на събития и дейности. Даден бе старт на работата по проект „Повишаване на капацитета на претенциалния персонал” за превенция на дискриминация и зачитане на човешките права чрез обучение по европейски стандарти. Тук е моментът и да благодаря на посланичката на Норвегия и на нашия норвежки партньор за това, че по този проект изследвахме опита на норвежките затвори и в резултат на това изготвихме специални обучителни материали, бяха обучени служители от София, Плевен и Сливен, но разбира се, това стана и благодарение на Агенцията за изпълнение на наказанията, тъй като с тях подписахме меморандум и те ни осигуриха достъп до служителите на затворите.
През април и ноември 2015 г. по инициатива на КЗД, в качеството й на национална точка за контакт с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в областта на престъпленията от омраза и със сътрудничеството на експерти от Бюрото по демократични институции и правата на човека към ОССЕ се организираха две национални работни срещи за унифициране на системата за регистриране и докладване на престъпленията от омраза в Република България.
През септември в София Европейската мрежа на органите за равнопоставеност, с подкрепата на КЗД, за първи път организира обучителна сесия в България на тема „Подпомагане на равенството при кандидатстване и използване на средства на Европейския съюз”.
През 2015 г. КЗД приключи изпълнението на проект „Функционален анализ и оптимизиране структурата и звената на КЗД”. Този проект беше финансиран по оперативна програма „Административен капацитет” и се финансира от ЕС чрез европейски социален фонд. И тук е моментът да подчертая, че трябва да се подчертае и да се каже, че направеният в рамките на проекта сравнителен анализ, сочи безпрецедентно повишаване на ефективността от работата на Комисията за защита от дискриминация.
Основният извод от извършения функционален анализ на дейността на КЗД е, че разпознаваемостта и познанието за функциите на КЗД сред заинтересованите страни, се увеличава. За периода 2012-2014 г., който период беше изследван в анализа, по този показател е отчетен значителен ръст. Ефикасността в работата на КЗД е повишена три пъти. Това се потвърждава от стабилната тенденция за запазване и постепенно увеличаване на броя на постъпилите жалби и сигнали и запитвания до КЗД. За сравнение ще ви дам – 2006 г. постъпили жалби и сигнали, когато се създаде комисията – 239, а през 2015 г. -995. Броя на образуваните преписки от началото на създаването – 183, 2015 – 474, брой на постановените решения в началото на създаването – 74, 2015 г. – вече са 476.
През следващата година ние сме си поставили осъществяването на още задачи и правомощия, които са ни вменени по закон, но разбира се, това е свързано и със значителни финансови средства. И тук е може би моментът да кажа, че ако се направи широкомащабна медийна кампания по телевизията, това може би ще доведе до още по-голямо популяризиране на дейността на КЗД, защото от създаването на комисията до днес, за съжаление, бюджетът на комисията драстично е намалял, което разбира се създава за нас определени затруднения и пречки при осъществяване на нашите правомощия. А това също така е препоръка на ЕК срещу расизма и нетолерантността да се осигурят достатъчно финансови средства в бюджета на КЗД, за да може тя нормално, спокойно и независимо да осъществява своите правомощия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз за представения отчет, не толкова кратко, но наистина този голям обем от работа, който е видно, че е свършила Комисията за защита от дискриминация, няма как да бъде представен толкова кратко, както и нейната значимост в борбата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване.
Колеги, можем да зададем своите въпроси, да отправим препоръки, мнения и констатации относно отчета, който ни се предостави днес, като аз ако мога първа да взема думата.
Ще започна от там където завършихте, г-жо Джумалиева, относно регионалните представители. За мен наистина това също е една от най-важните функции на КЗД и в отчета е явно, че е доста разгърнато през 2015 г. представителството в различните областни центрове. Наскоро приехме отчета за 2014 г. в Зала в Народното събрание, доколкото си спомням за 2014 г. имаше открити 18 регионални центрове, в някои от тях нямаше назначени служители, а за 2015 – 24, като препоръката, която е направена е за 28, като в четири области Ямбол, Хасково, Плевен и Кюстендил все още няма дадени помещения, а в три от 24-те областни центрове няма назначени служители. Мисля, че тази функция е много важна на Комисията за защита от дискриминация, защото по този начин се осъществява социалната политика, откритите приемни, информираността на хората, консултирането по прилагането на антидискриминационния закон мисля, че е много важно нещо. Това се вижда и в отчета, който ни е представен – по областните центрове колко много хора са посетили тези приемни, колко много от тях са консултирани.
И в тази връзка като заговорихме за бюджет, макар и не много за 2016 г. със 156 хил. лв. е увеличен бюджета на КЗД, в сравнение с 2015 г. Искам да попитам дали тези средства по някакъв начин ще окажат някакъв положителен ефект и ще могат да допринесат за разрешаване на някои от тези проблеми и ще могат да бъдат открити областни центрове и да бъдат назначени служители в останалите градове, където нямате. Благодаря.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря за поставения въпрос и за това, че сте разбрали колко важно за нас като институция е съществуването на регионалните представители. Това е важно, пак ви повтарям, защото това е едно от нещата, с които комисията е уникална в цяла Европа при други сродни институции. Това до известна степен ще ни помогне, но за съжаление голяма част от тези средства не са дадени и не са заложени в параграф за фонд „Работна заплата”, а в параграф „Издръжка”, ние няма как да осигурим работните заплати за регионални представители.
Искам, обаче още нещо да вметна тук, което пропуснах да ви кажа. Ние не сме обикновена институция, ние не сме само съд, който само отсъжда и постановява определени решения и с това нещата приключват. Аз гледам на КЗД като сериозна социална институция със социално значение. Още повече, че ние от години, от създаването на комисията, при нас има установена традиция, която и до ден днешен реализираме и с решение на 9-членния състав, със заповед на председателя производството пред комисията е безплатно. Но ние имаме още една социална функция. Тъй като хората, които обикновено се усещат, че са дискриминирани имат чувството, че има неравно третиране по отношение на тях, в много случаи тези хора са и финансово затруднени или социално слаби. И това са хора от социално уязвими групи. И поради тази причина ние, включително, поемаме пътните разноски на участниците в производството пред нас, на жалбоподателите и ответните страни, тъй като за един човек, който е в социално уязвимо положение, за него примерно плащането на билета за автобус или на билета за влак и достигането му до офиса на комисията, където се разглеждат заседанията и преписките на комисията, това за него е сериозен финансов разход. Така че, ние поемаме този разход. Представете си, че това е традиция, която е установена от години – миналата година – сега ще ви призная, че ние бяхме в толкова притеснено и затруднено положение, че имахме три месеца, в които преустановихме плащането на тези разходи, защото едни такива разходи, взети в годишно процентно отношение, представляват също финансово перо за нашия бюджет. Така че, от тази гледна точка ние винаги повтаряме и настояваме за достатъчно финансови средства, за да можем ние да се чувстваме достатъчно сигурни и спокойни, че можем да осъществим всички тези социални функции. Ние не сме хората, които ще кажем само има или няма дискриминация. Ние сме социален отдушник на уязвимите групи, на хората, които са в затруднено финансово положение и се обръщат с жалба или сигнал към комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви. Други колеги? Г-н Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви г-жо Председател! Отдавна не съм бил на комисията от самото начало. Аз се обръщам към членовете на Комисията по вероизповеданията и правата на човека със следния призив и предложение - този доклад и отчет на Комисията за защита от дискриминация да не бъде приет. И ще ви кажа защо. Според нас, Патриотичния фронт, това е един неефективен паразитен орган, който изпълнява определени поръчки и от него има нулева ефективност. Голяма част от решенията му в съда, впоследствие на хората, които обжалват, съдът отхвърля техните решения, тоест българската държава отделя едни средства за един орган, който е неефективен, от гледна точка на това, да реши определени лица дали са били дискриминирани, или не, а последната дума има българският съд.
Друго, което ми направи впечатление в самия отчет на комисията, все пак мисля, че те са държавен български орган и трябва да се съобразяват с термините и понятията, заложени в българското законодателство и българската конституция, а в техния отчет виждаме използването, включително и г-жа председателката прочете в резюме, говорят за „етнически малцинства”. В България няма етнически малцинства. Има етнически групи, има етнически общности. По Конституция България е еднонационална държава. И вие сте длъжни, когато си изготвяте отчетите, да се съобразявате с българското законодателство и Конституцията, и термините, които са приложими там. Само този мотив, който ясно показва, че техния отчет противоречи на Конституцията, е достатъчен за това да не бъде приет този отчет.
Ще продължа нататък. Финансовата част в отчета им е около страничка и половина. Абсолютно никаква прозрачност във финансов аспект на тази комисия. Абсолютно никаква прозрачност. Харчат се средства по наша информация, която сме придобили, аз ще попитам, разбира се, дали е вярно, или не, за различни неща, които не са присъщи за дейността на комисията, а в същото време комисията заявява как й трябват повече средства, за да работи по-ефективно и по-добре.
Преди повече от месец съм изпратил писмо, от името на нашата парламентарна група, с питане по определени въпроси до комисията и не съм получил отговор до момента, въпреки че срокът е един месец, което смятам че също не е нормално. Една комисия, която се бори срещу дискриминацията, тоест защитава някакви морални устои в българското общество да не спазва българското законодателство и Правилника за дейността на Народното събрание, където ясно и категорично е казано, че народните представители осъществяват контрол върху дейността на тази комисия, както и на други. Това за мен е недопустимо. Не може един държавен орган да си позволява да нарушава срокове, да не отговаря на народните представители и да заблуждава с отчета колко прекрасно работим и колко сме ефективни. Ами, защо не чухме колко от вашите решения, които са обжалвани пред съд, съдът е отменил вашите решения. Чухме колко е потвърдил. Защо в един отчет се говори само за това колко сме ефективни, а не се показва и другата страна на въпроса. Къде е другата справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Моля по-кратичко.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Да, ще гледам да бъда по-кратък. Приключвам. Не разбрах наистина от този отчет колко от тези решения, които са обжалвани пред съответния съд, съдът е отхвърлил решенията на комисията.
А също така искам да попитам за възможността да получим ние, народните представители, по-прозрачна финансова отчетност на дейността на самата комисия. И да попитам конкретно за неща, за които са ни информирали като народни представители – има ли традиция самата Комисия по защита от дискриминация, в смисъл тя няма държавни представителни функции, има ли традиция, примерно, да се харчат пари за букети за нови лидери на политически партии, които са избрани. Редно ли е пари за букети да се дават, когато говорим, че нямаме пари за дейността на самата комисия. Плащат ли се наеми за определени помещения и имоти или жилища, защото такава информация не можах да видя във финансовата част на отчета. Дали самата комисия плаща някакви наеми за жилища, офиси, имоти и т.н.
Ето тези неща – те са дребни, но са важни когато говорим за един държавен орган, който трябва да решава проблемите на българите, свързани с дискриминацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви г-н Ангелов. Ще помоля да се придържаме към правилника на нашата комисия относно времето за изказване и вземане на отношение. Имате думата за отговор.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Аз не мога да не си позволя да не взема отношение. Първо по въпроса за етническите малцинства.
Уважаеми дами и господа, първо съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, където неизчерпателно са изброени признаците за защита от дискриминация, се посочва, че се счита за пряка дискриминация по признак пол, раса, религия, националност, политическа принадлежност,лично и обществено положение. По етнически признак говорех, не споменах думата „малцинства”.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (реплика): Има стенографски протокол…
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Говорих за преписки, които са образувани по този признак, който е предвиден в Закона за защита от дискриминация, така че след като законът ни е вменил за задължение ние да разглеждаме и по този признак, мисля че ние сме длъжни това да го правим.
По въпроса дали комисията трябва да бъде закрита аз ще си позволя накрая да взема отношение.
За финансовата част ще кажа следното. Първо, отчетът на КЗД съдържа финансова част, да. Освен, обаче, отчет на КЗД, има сайт на комисията, винаги се качват и отчетите и проверките, които са направени и заверените протоколи от Сметната палата. Ние, като бюджетна организация, като първостепенен разпоредител с финансови средства, подлежим всяка година на финансова проверка от страна на Сметната палата. Освен това сме проверявани веднъж и от Агенцията за държавна финансова инспекция, така че при положение, че финансовите отчети на комисията за заверени без забележки мисля, че нямате основание, уважаеми г-н народен представител, за тревоги в това направление.
Другото, което ще кажа по въпроса дали се плащат наеми от комисията. Уважаемите дами и господа народни представители, които не са от град София ползват жилища, които им предоставя Народното събрание. За наше щастие и благодарение и на мандата на предишния състав на комисията, КЗД е придобила известен брой ведомствени жилища, които ползваме само по предназначение и в които всъщност отсядат избраните и назначените с указ на Президента на Република България членове на Комисията за защита от дискриминация, които не са от град София и нямат жилище в град София. Мисля, че това е практика, която е установена не само в КЗД, а и в много други институции.
По въпроса харчат ли се пари – какво казахте Вие, за букети? Аз като материално отговорно лице на КЗД ще декларирам пред вас, че като представител на тази комисия и като наша вътрешна организация, ние имаме известен брой представителни разходи, които са минимални и са 0,01 % от общия бюджет на Комисията за защита от дискриминация. И ако имате предвид нещо конкретно, е добре да ми зададете конкретен въпрос за кой букет, аз ще се попитам тук, на това заседание за кой букет става въпрос, защото аз съжалявам, обаче…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Да не изпадаме в такива подробности.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: И накрая, във връзка с това дали Комисията за защита от дискриминация трябва да бъде закрита като институция ще ви цитирам следната мисъл на френския политолог Ален Дюбрияр – и ние като национален орган по равнопоставеност и по защита на правата на човека мисля, че тази мисъл отговаря много на нашето амплоа, който казва „Правата на човека са като природата, защото могат да бъдат погазени. Правата на човека са като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, млади и стари, ниски и високи. И правата на човека са като дух, защото не могат да бъдат пречупени.” И мисля, че Българя трябва да се гордее, че има Комисия за защита от дискриминация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви г-жо Джумалиева. Моля съвсем кратичко, за да не влизаме само в едностранен диалог. Има и други колеги, които искат да вземат отношение.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз мисля, че в тази комисия трябва да има някакъв разговор, така че искам да използвам правото си на реплика, г-жо Председател.
Г-жо Джумалиева, Вие избягахте от отговорите на всички въпроси. Говорихте за апартаментите на народните представители, които ползват. Каква връзка има с моя въпрос това. Или Вие сте дошли нас да питате с какво народните представители разполагат, или ние трябва да питаме Вас какво правите. Нещо малко объркахте нещата. И аз не Ви питах колко ведомствени жилища има комисията. Нормално е когато има избрани комисари, които са от страната, да им е осигурено жилище. Но не е нормално някой да отказва такова жилище и да му се плаща, примерно, наем за частен имот. Ако това е така, ако е вярно кажете вярно ли е. Ако не е вярно, щом не е вярно – добре.
Другото – Вие не отговорихте на съществения въпрос колко от вашите решения са отхвърлени от съответния съд. Хора, които са жалили ваши решения в съда, колко са отхвърлени. Вие не казахте това. Вие цитирате френски политолози, каква връзка има това с отчета на Вашата комисия? Никаква.
И искам още веднъж да кажа и с това завършвам. Има стенограма от заседанието, това може да се провери – г-жа Джумалиева, която чете в резюме и говореше за етнически малцинства. Никой не отрича правото представители на различни етноси в България, на етнически общности, но говорим, че българската конституция е ясна и категорична. И не може държавен орган, а пък камо ли председател на държавен орган, да използва термин „етнически малцинства”. Говорим за думата „малцинства”, не говорим за общности, не говорим за групи, не говорим за етническото. Никой няма спор, че в България живеят представители на различни етноси и трябва техните права и свободи да се защитават. Но термините когато се употребяват и когато са писани в един отчет и доклад, трябва да са съобразени с българското законодателство и Конституция. Благодаря ви. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря г-н Ангелов. Съвсем накратко, за да завършим този въпрос, за да мога да дам думата на г-н Ибрямов.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: По въпроса само за съда – искам да кажа, че решенията, които са обжалвани пред административните съдилища и в процентно отношение са 60 % са потвърдени, а само 40 % са отхвърлени или върнати за ново доразглеждане.
По въпроса за жилището, защото аз разбирам, че Вие ме пращате към 2012 г. Да, за един от членовете на комисията имахме недостиг и не ни достигна едно жилище, но нямах представа, че ще се върнем към този въпрос от 2012 г. Имаме абсолютно цялата документация от областен управител и писма – изходяща кореспонденция от КЗД. Жилището, което трябваше да получим, тъй като ние си направихме труда да повикаме експерти да направят експертиза – трябваше да дадем 60 000 лв. за ремонт. Мисля, че изключително финансово неоправдано и некоректно да дадем такава огромна сума за ремонтиране на жилището, тъй като то не беше годно за живеене и има такова писмо от областния управител, че жилището не е годно за живеене, веднага да бъде настанен човек вътре.
Не се сещам друг въпрос зададохте ли ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Това бяха допълнителните въпроси към Вас от г-н Ангелов. Думата поиска г-н Ибрямов. Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря Ви г-жо Председателстващ, г-жо Джумалиева, първо да се извиня за моето закъснение. Направих си труда да прочета целия доклад обстойно, доста дълъг, бих казал почти изчерпателен. Във всички решения, забелязвам, са по етнически признак или раса и в по-голямата част от жалбите са предизвикани от представители на малцинствата или организации, които защитават правата на човека и на етническите групи. В доклада Вие казвате, че те се чувстват дискриминирани, заплашени в правата и свободите си, причинени от различни въздействия, като започнем от работодатели, работодателски организации, учреждения, дори в заведения, медийни представители и т.н., и т.н.
Могат да се посочат най-различни примери дори и от нашето ежедневие, и днес. Споменахте много обстойно също и за тези изнесени ваши открити приемни, където имало съответно подадени жалби от страна на жалбоподатели. Но никъде аз не срещам в доклада за самосезиране от страна на Комисията за защита от дискриминация. А доколкото съм запознат с вашия устав, по който вие работите, имате пълното право да се самосезирате. Защо го казвам? Защото по-голямата част от вашите представители в местните структури, които работят, трябва именно да защитават правата на гражданите, защото по-голямата част от тези хора, не знаят собствените си права. Мога да подкрепя с много примери това, което казвам. Дори мога да започна и с Гърмен, Стара Загора и Сливен – прословутите ромски махали, където имаше бунтове за събаряне на къщи. Какво стана? Дали има повдигнати дела? На какъв етап са, имате ли информация изобщо от общинските кметове или от областните управители.
Напоследък се задава също така една сериозна цъкаща бомба, бих казал, в обществото с въвеждането на общински актове, с които откровено се дискриминират и накърняват правата на човека. Приемането на такъв акт, който забранява закриването на лицето. Какво правим в тази ситуация, примерно, със служителите на жандармерията, специалните служби, дори мотоциклетистите, скиорите, които така или иначе са със закрити лица? Мога да дам и примери дори с българските пет лева, където е изобразен художникът Иван Милев, който има една уникална творба, наречена „Защо нашите майки ходят все в черно”. Жалеещите, които също се обличат в черно и закриват понякога лицата си.
Всичко това довежда до едни въпроси, тук не казвам, за да ви коригирам, а просто трябва да се вземат предвид всичките тези надигащи се явления в българското общество. Затова обърнете специално внимание на онази част от вашия устав за работа, където вие имате право да се самосезирате. Не говоря за религии, не говоря за защита на която и да е религиозна общност, а за накърняването, дискриминирането на човешки права. Дори мога да дам и пример с картината на Владимир Димитров-Майстора „Задушница”. Обърнете внимание. Всичко това говори за българското село, за българските традиции, за българската история. Ако ние, като демократи, позволим потъпкването на тези ценности, докъде ще стигне нашата държава.
Бих казал, че се нарушават основни човешки принципи. Да се обличаш и показваш така, както искаш, не е грях.
Ние разчитаме много на тази комисия. Да се самосезира, не искаме да се стига до крайности и до различни изстъпления.
Разчитаме също, тук ви подсказвам, и на адекватните демократични действия на областните управители, които имат правото да налагат вето на такива актове. И вие, като Комисия за защита от дискриминация, може да поискате информация от съответните областни управители дали те са наложили вето, или имат намерение да наложат вето на този дискриминационен акт. Мога да кажа и градовете. Става дума за Пазарджик и за Пловдив. Чуват се гласове и от София. Това са все големи областни центрове. И ако стигнем и до закон, цитирам ви една рамкова конвенция, която българският парламент през 1999 г. е ратифицирал, това е Рамковата конвенция за защита правата на човека и защита на малцинства. И от тази гледна точка, молбата ми е наистина КЗД да предприеме необходимите съответни действия.
И се обръщам и към председателстващия парламентарната комисия – може би ще се наложи в най-скоро време ние, като парламентарна комисия, да излезем със съответните становища по тези актове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Заповядайте. Ще помоля за стенограмата - на микрофона.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Не работи микрофонът. Ще говоря по-високо.
Искам да кажа, че това, което обсъждаме няма нищо общо със забрадките и няма нужда да се дават такива примери. И когато се говори за традиция, не е това което се наблюдава по улиците. Народното събрание е колективен орган, трябва да се уважават решенията на колективните органи и в местното самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре. Благодаря Ви г-н Стоев. Г-н Хюсеинов.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз само искам да отговоря по въпроса за самосезиранията.
Да, прав е народният представител, че поставя такъв въпрос. Аз искам да го уверя обаче, че нашите комисари - членове на комисията са се самосезирали по различни въпроси – и по етнически признак, и по политически. И най-вероятно наша грешка е, че не сме включили тези самосезирания в отчета. Но отчетът е толкова обемист и разглеждаме около 1000 решения. Не можем всичките да ги сложим в един отчет. Самосезиране е имало и в най-скоро време можем да ви представим такъв отчет – кой, кога се е самосезирал в КЗД. Миналата седмица имаше последно самосезиране на КЗД за това момче, което беше бито, в кое село беше. Забравих селото, всички знаете за това, така че следим тези въпроси и това право го използваме. Благодаря ви.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (РЕПЛИКА): За писмото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Други въпроси, колеги? Мисля, че след заседанието, ако искате. Въпросът е, че имаше вече няколко опита за задаване на допълнителни въпроси.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Само за писмото, което получихме… Аз не знам как да ви го представя това писмо. Писмото изисква цялостна ревизия от 2005 до 2015 г. За десет години.
Може ли, уважаеми дами и господа народни представители, за един месец ние да направим ревизия за десетгодишната дейност на комисията? Това са правораздавателна дейност, превантивна дейност на комисията. Всяка година даваме отчет на комисията пред парламента. Да, можем да отговорим на определени въпроси, които са в писмото, но цялостна ревизия на комисията? Как да стане това? Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Мисля, че днес някак си се възползвахте от това, че дама води заседанието.
Закривам разискванията. Обявявам режим на гласуване по т. 1 от дневния ред.
Обсъждане на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г. № 620—00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31.03.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Единодушно, с 15 гласа „за”, Комисията по вероизповеданията и правата на човека приема Отчета за дейността на КЗД за 2015 г.
Благодаря за участието в днешното заседание.
Колеги, по точка Разни ако желаете да обсъдим нещо? Не. Благодаря на всички. Закривам заседанието. Лек ден.
(Закрито 15:25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения АЛЕКСИЕВА
Стенограф:
Т. Екимова
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
П Р О Т О К О Л
№ 16
Днес, 12 май 2016 г., четвъртък, от 14:30 часа в зала № 1 на Народното събрание се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от Евгения Алексиева – зам.-председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Настъпи обявеното време за днешното заседание. Искам да попитам кворумът колко е ? 12, така че можем да започнем нашата работа.
Колеги, здравейте. Днес аз ще водя заседанието на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и искам да ви запозная с дневния ред на днешното заседание.
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г., № 620-00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31.03.2016 г.
2. Разни.
Предлагам да гласуваме дневния ред. Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се не виждам, така че единодушно се приема.
Днес на нашето заседание присъстват от Комисия за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева, председател на комисията и д-р Баки Хюсеинов, който е зам.- председател; от Движение за защита на гражданите и държавата са заявили присъствие доц. д-р Костадин Нушев и арх. Пламен Генов; от Гражданско движение за духовно развитие – Станислав Косаков и от Сдружение „Форум Средна класа” – Стефан Стойков. Това са заявилите присъствие на нашето заседание, това е дневният ред.
Знаете, че съгласно чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, Комисията за защита от дискриминация е представила в срок в Народното събрание отчета за дейността си за 2015 г., като отчетът представя постигнатите резултати в работата на Комисията в защита от дискриминация. Отчетът е даден на народните представители много преди нашата почивка и доста подробно са описани в него абсолютно всички действия на комисията и резултати от работата.
Колеги, предполагам сте се запознали подробно с него и ще помоля доц. д-р Ана Джумалиева в резюме да ни представи отчета за дейността, като наблегне на някои от основните акценти. Давам Ви думата. Заповядайте.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря. Уважаеми дами и господа народни представители, за нас е чест и удоволствие да бъдем в Комисията по вероизповедания и права на човека. Отчетът сме предоставили на хартиен и на електронен носител и затова аз ще си позволя да не бъда многословна, а съвсем в резюме да подчертая някои от основните дейности и направления, по които Комисията за защита от дискриминация е работила през отчетения период.
Както знаем, комисията вече десет години работи за защита от всички форми на дискриминация, за осигуряване на равенство в третирането и участието в обществения живот. Отчетът за 2015 г. включва законово определените дейности и правомощия на КЗД, които подробно са разписани в Закона за защита от дискриминация.
През отчетния период с непроменен финансов и човешки ресурс КЗД и нейната администрация извършиха значително по-голям обем от работа в сравнение с предходни години. Това, разбира се, е и в резултат на тенденцията да се увеличава броят на жалбите и сигналите, които постъпват в КЗД. Традиционно в КЗД преобладават оплаквания по признак „Лично положение и увреждане”, растат оплакванията за „Множествена дискриминация”. През годината зачестиха случаите на образуване преписки по жалби и сигнали на лишени от свобода лица. Наблюдава се увеличение на жалбите на родители на деца със специални образователни потребности, с хипер активно поведение, които срещат спънки в адаптацията в детските заведения или в училище и не се приемат от педагогическия състав или имат различни оправдания за това неприемане.
През 2015 г. в КЗД са постъпили и обработени общо 1051 броя жалби и сигнали и допълнения към тях, тъй като към жалбите и сигналите има и допълнителни документи и документация.
През 2015 г. в КЗД са образувани 474 преписки, които са около 45 % от общия брой постъпили в КЗД инициативни документи и допълнения към тях, като броят на образуваните преписки по признаци през 2015 г. - това ви е предоставено в табличен вариант в отчета на комисията – най-много по възраст – 41, вяра – 3, гражданственост на етническа основа – 88. Наблюдава се тенденция за нарастване на броя на тези преписки. Защита на упражняване на право на труд – 7, имуществено състояние – 26, лично положение – 220, увреждане – 108, произход - 4, политическа принадлежност – 24, пол – 25, обществено положение – 28. Няма да цитирам абсолютно всички признаци, като несъответствието между общия брой образувани преписки и разпределението на преписки по признаци се дължи на обстоятелството, че над 160 броя от преписките, са разгледани по повече от един признак, тоест в разширен специализиран състав на комисията, петчленен състав, когато се касае за множествена дискриминация, тоест дискриминация по повече от един признак.
Личното положение присъства в 228 преписки, като искам да поставя акцент, че този признак е уникален и комплексен и е интересно съчетание на различни персонални характеристики на отделния човек. Например, семейно положение, образование, местожителство и др.
През 2015 г. юрисконсултите на КЗД са осъществили процесуално представителство в общо 263 съдебни заседания пред Административен съд София-град, административни съдилища в страната и Върховен административен съд. По жалби срещу решения на КЗД, АССГ и ВАС са постановили 133 решения и определения, от които най-голям дял е делът на решенията, които отхвърлят жалбите, но потвърждават решенията на КЗД. Установената съдебна практика налага юрисконсултите на комисията да се явяват в открити заседания на територията на цялата страна. Процесуалното представителство на КЗД пред съдилищата в страната изисква голям кадрови и финансов ресурс. Това беше наложено и от промените, които бяха направени в Административно-процесуалния кодекс, тъй като преди това решенията на КЗД се обжалваха пред Върховен административен съд, докато сега е променена подсъдността. Въпреки така очертаните затруднения – предизвикателства, които ние изпитахме тази година, представители на комисията взимат становища по заведените дела, с оглед защита на постановените решения и сме намерили вариант, в който регионалните ни представители, които са магистри по право, също да вземат активно участие и да ни представляват в отделните региони в административните съдилища.
През миналата година се отчита повишение на обема на административното обслужване. Значително нарасна количеството на обработената изходяща и входяща кореспонденция. Обработката на деловодната документация, предоставянето на информация и материали, искания по Закона за достъп до обществена информация и т.н.
КЗД продължи практиката да наема служители на срочни трудови договори по програми на Агенцията по заетостта. През 2015 г. приключи програмата „Старт на кариерата”, по която бяха наети пет служители, които работиха в общата и специализираната администрация. Наети бяха и трима души по проект, които работиха като оператори на компютри.
През 2015 г. регионалните представители на Комисията за защита от дискриминация продължиха работата си по информирането на гражданите за техните законови права, съгласно Закона за защита от дискриминация, както и подпомагане на комисията на национално и регионално ниво. Стремежът е КЗД да изпълни препоръките в доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, според които комисията е задължена да открива и управлява регионални офиси във всички областни центрове, като по този начин дирекция „Регионални представители” трябва да обхване всички области на страната. Към момента са разкрити регионални офиси в 24 областни центрове в страната, но на практика работиха по-малко офиси. Това вече сме го споменавали пред тази комисия – имаме три офиса, в които не сме осигурили работна сила и регионален представител поради финансови затруднения, защото това изисква оборудване на офиса и отчитане от фонд „Работна заплата”.
Консултациите се провеждат в регионалните офиси и в организираните от регионалните представители открити приемни по съставите и общините. През 2015 г. регионалните представители са провели 567 открити приемни по съставни общини като са информирали и консултирали 1232 лица. В регионалните офиси на КЗД през 2015 г. са консултирани и информирани 3747 лица за приложението на антидискриминационния закон, за правомощията и правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация, за това как да си оформят жалбата или сигнала лицата, и да подадат тази жалба или сигнал до КЗД.
Организационните функции са една от основните дейности на регионалните представители. Съществена част от антидискриминационното право е именно превантивната дейност, която е особено ефективна при осъществяване на съвместни партньорства с централните администрации, представители на държавни институции, НПО сектора, на органи на местно самоуправление. През изминалата година регионалните представители са организирали 1134 мероприятия за популяризиране дейността на КЗД. Тук е мястото да благодарим за дейността на регионалните ни представители и да кажем, че ние се гордеем като институция, че съществуват регионални представители, защото това е един от критериите, който винаги е посочван в Европа и в Европейската мрежа за равнопоставеност на органите, че българската Комисия за защита от дискриминация има и регионални представители.
През 2015 г. продължи взаимодействието с редица национални органи – МС, Министерство на външните работи – като тук искам да подчертая, че ние активно участваме – аз като председател и заместник-председателят, в националния координационен механизъм по правата на човека към МВнР, МВР, МТСП, МРРБ и Министерство на образованието. Тук е мястото да подчертая и за нашето много активно участие и добро сътрудничество с МТСП, тъй като ние участваме на техни работни срещи и също подкрепихме Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, който беше приет наскоро от уважаваните народни представители.
КЗД участва в изключително много експертни групи и срещи за формиране на политики в областта на дискриминацията и правата на човека на международно и национално ниво, както и в комитетите по наблюдение по оперативните програми и програмите за трансгранично сътрудничество.
През 2015 г. КЗД взе солидно участие и в изготвянето на позицията на Република България във връзка с поетите международни ангажименти в областта на правата на човека и равноправното включване на уязвими групи, етнически малцинства, хора с увреждания и борба с расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза.
Комисията в отговор на предизвикателствата на социално икономическото включване на уязвими групи, равноправно третиране на жените, насилието над жените, словото на омразата и престъпленията от омраза засили партньорството и сътрудничеството си с национални и международни неправителствени организации, професионални организации, представители на дипломатическия корпус в България и висшите учебни заведения.
В областта на превенцията в борбата срещу дискриминацията годината бе богата на събития и дейности. Даден бе старт на работата по проект „Повишаване на капацитета на претенциалния персонал” за превенция на дискриминация и зачитане на човешките права чрез обучение по европейски стандарти. Тук е моментът и да благодаря на посланичката на Норвегия и на нашия норвежки партньор за това, че по този проект изследвахме опита на норвежките затвори и в резултат на това изготвихме специални обучителни материали, бяха обучени служители от София, Плевен и Сливен, но разбира се, това стана и благодарение на Агенцията за изпълнение на наказанията, тъй като с тях подписахме меморандум и те ни осигуриха достъп до служителите на затворите.
През април и ноември 2015 г. по инициатива на КЗД, в качеството й на национална точка за контакт с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в областта на престъпленията от омраза и със сътрудничеството на експерти от Бюрото по демократични институции и правата на човека към ОССЕ се организираха две национални работни срещи за унифициране на системата за регистриране и докладване на престъпленията от омраза в Република България.
През септември в София Европейската мрежа на органите за равнопоставеност, с подкрепата на КЗД, за първи път организира обучителна сесия в България на тема „Подпомагане на равенството при кандидатстване и използване на средства на Европейския съюз”.
През 2015 г. КЗД приключи изпълнението на проект „Функционален анализ и оптимизиране структурата и звената на КЗД”. Този проект беше финансиран по оперативна програма „Административен капацитет” и се финансира от ЕС чрез европейски социален фонд. И тук е моментът да подчертая, че трябва да се подчертае и да се каже, че направеният в рамките на проекта сравнителен анализ, сочи безпрецедентно повишаване на ефективността от работата на Комисията за защита от дискриминация.
Основният извод от извършения функционален анализ на дейността на КЗД е, че разпознаваемостта и познанието за функциите на КЗД сред заинтересованите страни, се увеличава. За периода 2012-2014 г., който период беше изследван в анализа, по този показател е отчетен значителен ръст. Ефикасността в работата на КЗД е повишена три пъти. Това се потвърждава от стабилната тенденция за запазване и постепенно увеличаване на броя на постъпилите жалби и сигнали и запитвания до КЗД. За сравнение ще ви дам – 2006 г. постъпили жалби и сигнали, когато се създаде комисията – 239, а през 2015 г. -995. Броя на образуваните преписки от началото на създаването – 183, 2015 – 474, брой на постановените решения в началото на създаването – 74, 2015 г. – вече са 476.
През следващата година ние сме си поставили осъществяването на още задачи и правомощия, които са ни вменени по закон, но разбира се, това е свързано и със значителни финансови средства. И тук е може би моментът да кажа, че ако се направи широкомащабна медийна кампания по телевизията, това може би ще доведе до още по-голямо популяризиране на дейността на КЗД, защото от създаването на комисията до днес, за съжаление, бюджетът на комисията драстично е намалял, което разбира се създава за нас определени затруднения и пречки при осъществяване на нашите правомощия. А това също така е препоръка на ЕК срещу расизма и нетолерантността да се осигурят достатъчно финансови средства в бюджета на КЗД, за да може тя нормално, спокойно и независимо да осъществява своите правомощия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз за представения отчет, не толкова кратко, но наистина този голям обем от работа, който е видно, че е свършила Комисията за защита от дискриминация, няма как да бъде представен толкова кратко, както и нейната значимост в борбата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване.
Колеги, можем да зададем своите въпроси, да отправим препоръки, мнения и констатации относно отчета, който ни се предостави днес, като аз ако мога първа да взема думата.
Ще започна от там където завършихте, г-жо Джумалиева, относно регионалните представители. За мен наистина това също е една от най-важните функции на КЗД и в отчета е явно, че е доста разгърнато през 2015 г. представителството в различните областни центрове. Наскоро приехме отчета за 2014 г. в Зала в Народното събрание, доколкото си спомням за 2014 г. имаше открити 18 регионални центрове, в някои от тях нямаше назначени служители, а за 2015 – 24, като препоръката, която е направена е за 28, като в четири области Ямбол, Хасково, Плевен и Кюстендил все още няма дадени помещения, а в три от 24-те областни центрове няма назначени служители. Мисля, че тази функция е много важна на Комисията за защита от дискриминация, защото по този начин се осъществява социалната политика, откритите приемни, информираността на хората, консултирането по прилагането на антидискриминационния закон мисля, че е много важно нещо. Това се вижда и в отчета, който ни е представен – по областните центрове колко много хора са посетили тези приемни, колко много от тях са консултирани.
И в тази връзка като заговорихме за бюджет, макар и не много за 2016 г. със 156 хил. лв. е увеличен бюджета на КЗД, в сравнение с 2015 г. Искам да попитам дали тези средства по някакъв начин ще окажат някакъв положителен ефект и ще могат да допринесат за разрешаване на някои от тези проблеми и ще могат да бъдат открити областни центрове и да бъдат назначени служители в останалите градове, където нямате. Благодаря.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря за поставения въпрос и за това, че сте разбрали колко важно за нас като институция е съществуването на регионалните представители. Това е важно, пак ви повтарям, защото това е едно от нещата, с които комисията е уникална в цяла Европа при други сродни институции. Това до известна степен ще ни помогне, но за съжаление голяма част от тези средства не са дадени и не са заложени в параграф за фонд „Работна заплата”, а в параграф „Издръжка”, ние няма как да осигурим работните заплати за регионални представители.
Искам, обаче още нещо да вметна тук, което пропуснах да ви кажа. Ние не сме обикновена институция, ние не сме само съд, който само отсъжда и постановява определени решения и с това нещата приключват. Аз гледам на КЗД като сериозна социална институция със социално значение. Още повече, че ние от години, от създаването на комисията, при нас има установена традиция, която и до ден днешен реализираме и с решение на 9-членния състав, със заповед на председателя производството пред комисията е безплатно. Но ние имаме още една социална функция. Тъй като хората, които обикновено се усещат, че са дискриминирани имат чувството, че има неравно третиране по отношение на тях, в много случаи тези хора са и финансово затруднени или социално слаби. И това са хора от социално уязвими групи. И поради тази причина ние, включително, поемаме пътните разноски на участниците в производството пред нас, на жалбоподателите и ответните страни, тъй като за един човек, който е в социално уязвимо положение, за него примерно плащането на билета за автобус или на билета за влак и достигането му до офиса на комисията, където се разглеждат заседанията и преписките на комисията, това за него е сериозен финансов разход. Така че, ние поемаме този разход. Представете си, че това е традиция, която е установена от години – миналата година – сега ще ви призная, че ние бяхме в толкова притеснено и затруднено положение, че имахме три месеца, в които преустановихме плащането на тези разходи, защото едни такива разходи, взети в годишно процентно отношение, представляват също финансово перо за нашия бюджет. Така че, от тази гледна точка ние винаги повтаряме и настояваме за достатъчно финансови средства, за да можем ние да се чувстваме достатъчно сигурни и спокойни, че можем да осъществим всички тези социални функции. Ние не сме хората, които ще кажем само има или няма дискриминация. Ние сме социален отдушник на уязвимите групи, на хората, които са в затруднено финансово положение и се обръщат с жалба или сигнал към комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви. Други колеги? Г-н Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви г-жо Председател! Отдавна не съм бил на комисията от самото начало. Аз се обръщам към членовете на Комисията по вероизповеданията и правата на човека със следния призив и предложение - този доклад и отчет на Комисията за защита от дискриминация да не бъде приет. И ще ви кажа защо. Според нас, Патриотичния фронт, това е един неефективен паразитен орган, който изпълнява определени поръчки и от него има нулева ефективност. Голяма част от решенията му в съда, впоследствие на хората, които обжалват, съдът отхвърля техните решения, тоест българската държава отделя едни средства за един орган, който е неефективен, от гледна точка на това, да реши определени лица дали са били дискриминирани, или не, а последната дума има българският съд.
Друго, което ми направи впечатление в самия отчет на комисията, все пак мисля, че те са държавен български орган и трябва да се съобразяват с термините и понятията, заложени в българското законодателство и българската конституция, а в техния отчет виждаме използването, включително и г-жа председателката прочете в резюме, говорят за „етнически малцинства”. В България няма етнически малцинства. Има етнически групи, има етнически общности. По Конституция България е еднонационална държава. И вие сте длъжни, когато си изготвяте отчетите, да се съобразявате с българското законодателство и Конституцията, и термините, които са приложими там. Само този мотив, който ясно показва, че техния отчет противоречи на Конституцията, е достатъчен за това да не бъде приет този отчет.
Ще продължа нататък. Финансовата част в отчета им е около страничка и половина. Абсолютно никаква прозрачност във финансов аспект на тази комисия. Абсолютно никаква прозрачност. Харчат се средства по наша информация, която сме придобили, аз ще попитам, разбира се, дали е вярно, или не, за различни неща, които не са присъщи за дейността на комисията, а в същото време комисията заявява как й трябват повече средства, за да работи по-ефективно и по-добре.
Преди повече от месец съм изпратил писмо, от името на нашата парламентарна група, с питане по определени въпроси до комисията и не съм получил отговор до момента, въпреки че срокът е един месец, което смятам че също не е нормално. Една комисия, която се бори срещу дискриминацията, тоест защитава някакви морални устои в българското общество да не спазва българското законодателство и Правилника за дейността на Народното събрание, където ясно и категорично е казано, че народните представители осъществяват контрол върху дейността на тази комисия, както и на други. Това за мен е недопустимо. Не може един държавен орган да си позволява да нарушава срокове, да не отговаря на народните представители и да заблуждава с отчета колко прекрасно работим и колко сме ефективни. Ами, защо не чухме колко от вашите решения, които са обжалвани пред съд, съдът е отменил вашите решения. Чухме колко е потвърдил. Защо в един отчет се говори само за това колко сме ефективни, а не се показва и другата страна на въпроса. Къде е другата справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Моля по-кратичко.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Да, ще гледам да бъда по-кратък. Приключвам. Не разбрах наистина от този отчет колко от тези решения, които са обжалвани пред съответния съд, съдът е отхвърлил решенията на комисията.
А също така искам да попитам за възможността да получим ние, народните представители, по-прозрачна финансова отчетност на дейността на самата комисия. И да попитам конкретно за неща, за които са ни информирали като народни представители – има ли традиция самата Комисия по защита от дискриминация, в смисъл тя няма държавни представителни функции, има ли традиция, примерно, да се харчат пари за букети за нови лидери на политически партии, които са избрани. Редно ли е пари за букети да се дават, когато говорим, че нямаме пари за дейността на самата комисия. Плащат ли се наеми за определени помещения и имоти или жилища, защото такава информация не можах да видя във финансовата част на отчета. Дали самата комисия плаща някакви наеми за жилища, офиси, имоти и т.н.
Ето тези неща – те са дребни, но са важни когато говорим за един държавен орган, който трябва да решава проблемите на българите, свързани с дискриминацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви г-н Ангелов. Ще помоля да се придържаме към правилника на нашата комисия относно времето за изказване и вземане на отношение. Имате думата за отговор.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Аз не мога да не си позволя да не взема отношение. Първо по въпроса за етническите малцинства.
Уважаеми дами и господа, първо съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, където неизчерпателно са изброени признаците за защита от дискриминация, се посочва, че се счита за пряка дискриминация по признак пол, раса, религия, националност, политическа принадлежност,лично и обществено положение. По етнически признак говорех, не споменах думата „малцинства”.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (реплика): Има стенографски протокол…
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Говорих за преписки, които са образувани по този признак, който е предвиден в Закона за защита от дискриминация, така че след като законът ни е вменил за задължение ние да разглеждаме и по този признак, мисля че ние сме длъжни това да го правим.
По въпроса дали комисията трябва да бъде закрита аз ще си позволя накрая да взема отношение.
За финансовата част ще кажа следното. Първо, отчетът на КЗД съдържа финансова част, да. Освен, обаче, отчет на КЗД, има сайт на комисията, винаги се качват и отчетите и проверките, които са направени и заверените протоколи от Сметната палата. Ние, като бюджетна организация, като първостепенен разпоредител с финансови средства, подлежим всяка година на финансова проверка от страна на Сметната палата. Освен това сме проверявани веднъж и от Агенцията за държавна финансова инспекция, така че при положение, че финансовите отчети на комисията за заверени без забележки мисля, че нямате основание, уважаеми г-н народен представител, за тревоги в това направление.
Другото, което ще кажа по въпроса дали се плащат наеми от комисията. Уважаемите дами и господа народни представители, които не са от град София ползват жилища, които им предоставя Народното събрание. За наше щастие и благодарение и на мандата на предишния състав на комисията, КЗД е придобила известен брой ведомствени жилища, които ползваме само по предназначение и в които всъщност отсядат избраните и назначените с указ на Президента на Република България членове на Комисията за защита от дискриминация, които не са от град София и нямат жилище в град София. Мисля, че това е практика, която е установена не само в КЗД, а и в много други институции.
По въпроса харчат ли се пари – какво казахте Вие, за букети? Аз като материално отговорно лице на КЗД ще декларирам пред вас, че като представител на тази комисия и като наша вътрешна организация, ние имаме известен брой представителни разходи, които са минимални и са 0,01 % от общия бюджет на Комисията за защита от дискриминация. И ако имате предвид нещо конкретно, е добре да ми зададете конкретен въпрос за кой букет, аз ще се попитам тук, на това заседание за кой букет става въпрос, защото аз съжалявам, обаче…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Да не изпадаме в такива подробности.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: И накрая, във връзка с това дали Комисията за защита от дискриминация трябва да бъде закрита като институция ще ви цитирам следната мисъл на френския политолог Ален Дюбрияр – и ние като национален орган по равнопоставеност и по защита на правата на човека мисля, че тази мисъл отговаря много на нашето амплоа, който казва „Правата на човека са като природата, защото могат да бъдат погазени. Правата на човека са като времето, което е еднакво за всички – бедни и богати, млади и стари, ниски и високи. И правата на човека са като дух, защото не могат да бъдат пречупени.” И мисля, че Българя трябва да се гордее, че има Комисия за защита от дискриминация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви г-жо Джумалиева. Моля съвсем кратичко, за да не влизаме само в едностранен диалог. Има и други колеги, които искат да вземат отношение.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз мисля, че в тази комисия трябва да има някакъв разговор, така че искам да използвам правото си на реплика, г-жо Председател.
Г-жо Джумалиева, Вие избягахте от отговорите на всички въпроси. Говорихте за апартаментите на народните представители, които ползват. Каква връзка има с моя въпрос това. Или Вие сте дошли нас да питате с какво народните представители разполагат, или ние трябва да питаме Вас какво правите. Нещо малко объркахте нещата. И аз не Ви питах колко ведомствени жилища има комисията. Нормално е когато има избрани комисари, които са от страната, да им е осигурено жилище. Но не е нормално някой да отказва такова жилище и да му се плаща, примерно, наем за частен имот. Ако това е така, ако е вярно кажете вярно ли е. Ако не е вярно, щом не е вярно – добре.
Другото – Вие не отговорихте на съществения въпрос колко от вашите решения са отхвърлени от съответния съд. Хора, които са жалили ваши решения в съда, колко са отхвърлени. Вие не казахте това. Вие цитирате френски политолози, каква връзка има това с отчета на Вашата комисия? Никаква.
И искам още веднъж да кажа и с това завършвам. Има стенограма от заседанието, това може да се провери – г-жа Джумалиева, която чете в резюме и говореше за етнически малцинства. Никой не отрича правото представители на различни етноси в България, на етнически общности, но говорим, че българската конституция е ясна и категорична. И не може държавен орган, а пък камо ли председател на държавен орган, да използва термин „етнически малцинства”. Говорим за думата „малцинства”, не говорим за общности, не говорим за групи, не говорим за етническото. Никой няма спор, че в България живеят представители на различни етноси и трябва техните права и свободи да се защитават. Но термините когато се употребяват и когато са писани в един отчет и доклад, трябва да са съобразени с българското законодателство и Конституция. Благодаря ви. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря г-н Ангелов. Съвсем накратко, за да завършим този въпрос, за да мога да дам думата на г-н Ибрямов.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: По въпроса само за съда – искам да кажа, че решенията, които са обжалвани пред административните съдилища и в процентно отношение са 60 % са потвърдени, а само 40 % са отхвърлени или върнати за ново доразглеждане.
По въпроса за жилището, защото аз разбирам, че Вие ме пращате към 2012 г. Да, за един от членовете на комисията имахме недостиг и не ни достигна едно жилище, но нямах представа, че ще се върнем към този въпрос от 2012 г. Имаме абсолютно цялата документация от областен управител и писма – изходяща кореспонденция от КЗД. Жилището, което трябваше да получим, тъй като ние си направихме труда да повикаме експерти да направят експертиза – трябваше да дадем 60 000 лв. за ремонт. Мисля, че изключително финансово неоправдано и некоректно да дадем такава огромна сума за ремонтиране на жилището, тъй като то не беше годно за живеене и има такова писмо от областния управител, че жилището не е годно за живеене, веднага да бъде настанен човек вътре.
Не се сещам друг въпрос зададохте ли ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Това бяха допълнителните въпроси към Вас от г-н Ангелов. Думата поиска г-н Ибрямов. Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря Ви г-жо Председателстващ, г-жо Джумалиева, първо да се извиня за моето закъснение. Направих си труда да прочета целия доклад обстойно, доста дълъг, бих казал почти изчерпателен. Във всички решения, забелязвам, са по етнически признак или раса и в по-голямата част от жалбите са предизвикани от представители на малцинствата или организации, които защитават правата на човека и на етническите групи. В доклада Вие казвате, че те се чувстват дискриминирани, заплашени в правата и свободите си, причинени от различни въздействия, като започнем от работодатели, работодателски организации, учреждения, дори в заведения, медийни представители и т.н., и т.н.
Могат да се посочат най-различни примери дори и от нашето ежедневие, и днес. Споменахте много обстойно също и за тези изнесени ваши открити приемни, където имало съответно подадени жалби от страна на жалбоподатели. Но никъде аз не срещам в доклада за самосезиране от страна на Комисията за защита от дискриминация. А доколкото съм запознат с вашия устав, по който вие работите, имате пълното право да се самосезирате. Защо го казвам? Защото по-голямата част от вашите представители в местните структури, които работят, трябва именно да защитават правата на гражданите, защото по-голямата част от тези хора, не знаят собствените си права. Мога да подкрепя с много примери това, което казвам. Дори мога да започна и с Гърмен, Стара Загора и Сливен – прословутите ромски махали, където имаше бунтове за събаряне на къщи. Какво стана? Дали има повдигнати дела? На какъв етап са, имате ли информация изобщо от общинските кметове или от областните управители.
Напоследък се задава също така една сериозна цъкаща бомба, бих казал, в обществото с въвеждането на общински актове, с които откровено се дискриминират и накърняват правата на човека. Приемането на такъв акт, който забранява закриването на лицето. Какво правим в тази ситуация, примерно, със служителите на жандармерията, специалните служби, дори мотоциклетистите, скиорите, които така или иначе са със закрити лица? Мога да дам и примери дори с българските пет лева, където е изобразен художникът Иван Милев, който има една уникална творба, наречена „Защо нашите майки ходят все в черно”. Жалеещите, които също се обличат в черно и закриват понякога лицата си.
Всичко това довежда до едни въпроси, тук не казвам, за да ви коригирам, а просто трябва да се вземат предвид всичките тези надигащи се явления в българското общество. Затова обърнете специално внимание на онази част от вашия устав за работа, където вие имате право да се самосезирате. Не говоря за религии, не говоря за защита на която и да е религиозна общност, а за накърняването, дискриминирането на човешки права. Дори мога да дам и пример с картината на Владимир Димитров-Майстора „Задушница”. Обърнете внимание. Всичко това говори за българското село, за българските традиции, за българската история. Ако ние, като демократи, позволим потъпкването на тези ценности, докъде ще стигне нашата държава.
Бих казал, че се нарушават основни човешки принципи. Да се обличаш и показваш така, както искаш, не е грях.
Ние разчитаме много на тази комисия. Да се самосезира, не искаме да се стига до крайности и до различни изстъпления.
Разчитаме също, тук ви подсказвам, и на адекватните демократични действия на областните управители, които имат правото да налагат вето на такива актове. И вие, като Комисия за защита от дискриминация, може да поискате информация от съответните областни управители дали те са наложили вето, или имат намерение да наложат вето на този дискриминационен акт. Мога да кажа и градовете. Става дума за Пазарджик и за Пловдив. Чуват се гласове и от София. Това са все големи областни центрове. И ако стигнем и до закон, цитирам ви една рамкова конвенция, която българският парламент през 1999 г. е ратифицирал, това е Рамковата конвенция за защита правата на човека и защита на малцинства. И от тази гледна точка, молбата ми е наистина КЗД да предприеме необходимите съответни действия.
И се обръщам и към председателстващия парламентарната комисия – може би ще се наложи в най-скоро време ние, като парламентарна комисия, да излезем със съответните становища по тези актове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Заповядайте. Ще помоля за стенограмата - на микрофона.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Не работи микрофонът. Ще говоря по-високо.
Искам да кажа, че това, което обсъждаме няма нищо общо със забрадките и няма нужда да се дават такива примери. И когато се говори за традиция, не е това което се наблюдава по улиците. Народното събрание е колективен орган, трябва да се уважават решенията на колективните органи и в местното самоуправление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Добре. Благодаря Ви г-н Стоев. Г-н Хюсеинов.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, аз само искам да отговоря по въпроса за самосезиранията.
Да, прав е народният представител, че поставя такъв въпрос. Аз искам да го уверя обаче, че нашите комисари - членове на комисията са се самосезирали по различни въпроси – и по етнически признак, и по политически. И най-вероятно наша грешка е, че не сме включили тези самосезирания в отчета. Но отчетът е толкова обемист и разглеждаме около 1000 решения. Не можем всичките да ги сложим в един отчет. Самосезиране е имало и в най-скоро време можем да ви представим такъв отчет – кой, кога се е самосезирал в КЗД. Миналата седмица имаше последно самосезиране на КЗД за това момче, което беше бито, в кое село беше. Забравих селото, всички знаете за това, така че следим тези въпроси и това право го използваме. Благодаря ви.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (РЕПЛИКА): За писмото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Други въпроси, колеги? Мисля, че след заседанието, ако искате. Въпросът е, че имаше вече няколко опита за задаване на допълнителни въпроси.
БАКИ ХЮСЕИНОВ: Само за писмото, което получихме… Аз не знам как да ви го представя това писмо. Писмото изисква цялостна ревизия от 2005 до 2015 г. За десет години.
Може ли, уважаеми дами и господа народни представители, за един месец ние да направим ревизия за десетгодишната дейност на комисията? Това са правораздавателна дейност, превантивна дейност на комисията. Всяка година даваме отчет на комисията пред парламента. Да, можем да отговорим на определени въпроси, които са в писмото, но цялостна ревизия на комисията? Как да стане това? Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Мисля, че днес някак си се възползвахте от това, че дама води заседанието.
Закривам разискванията. Обявявам режим на гласуване по т. 1 от дневния ред.
Обсъждане на Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г. № 620—00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31.03.2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Единодушно, с 15 гласа „за”, Комисията по вероизповеданията и правата на човека приема Отчета за дейността на КЗД за 2015 г.
Благодаря за участието в днешното заседание.
Колеги, по точка Разни ако желаете да обсъдим нещо? Не. Благодаря на всички. Закривам заседанието. Лек ден.
(Закрито 15:25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгения АЛЕКСИЕВА
Стенограф:
Т. Екимова
