Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
06/10/2016
Протокол
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 6 октомври 2016 г., се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерски съвет на 08.07.2016г.
2. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 04.08.2016г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Евгения Алексиева.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Днес аз ще водя заседанието, тъй като господин Велчев отсъства от страната.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. „За“ – 14, против и въздържали се няма. Приема се.
Гости на нашето заседание днес са: от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Деница Сачева – заместник-министър, госпожа Ирина Иванова – началник отдел в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; от Министерството на правосъдието – Вергиния Мичева; от Комисия за защита от дискриминация – доц. д-р Анна Джумалиева – председател, и д-р Баки Хюсеинов – заместник-председател.
Желание за присъствие в заседанието на Комисията са заявили: от Движение за защита на гражданите и държавата и Гражданско движение за духовно развитие „Разковниче“ арх. Пламен Генов и доц. д-р Костадин Милушев; от Фондация „Български център за нестопанско право“ – госпожа Надя Шабани-Панова – директор, Елин Юмерова – правен консултант; от Движение за защита на гражданите и държавата – господин Марин Григоров.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДЕСКРИМИНАЦИЯ
По тази точка сме Водеща комисия.
Имаме постъпило становище от Комисията за защита от дискриминация.
Давам думата на госпожа Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика, да представи Законопроекта.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Предложените промени и допълнения в Закона за защита от дискриминация са в две посоки.
Първо, извършена е промяна в регламентацията на понятието „непряка дискриминация“, с която се разширява кръгът на лицата, към които се прилагат принципът на равно третиране, като се включват и тези, които търпят неблагоприятно третиране наред със защитените лица на основата на тяхната раса, етнически произход и други признаци, регламентирани в чл. 4, ал. 1 на Закона. Така се коригира установеният от Европейския съд недостатък на определението за непряка дискриминация в Закона за защита от дискриминацията, което към момента преповтаря концептуално дефиницията за пряка дискриминация. Предложената промяна дава възможност да се защитят и онези лица, които са потърпевши от неблагоприятното третиране на лица, независимо че не са носители на някои от защитените признаци.
Втората промяна е по отношение на коригиране на дефиницията за „неблагоприятно третиране“, като е съобразена с решението на Европейския съд, че за да е налице дискриминация, е достатъчно спорната практика да представлява по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго – не е необходимо да са засегнати законни права и интереси, каквото е изискването в Закона за защита от дискриминация към момента, защото с това изискване се ограничава нивото на защита от дискриминация. Поради това е несъвместимо с директивата и е предложено да бъде премахнато, като текстът е приведен в съответствие с решението на Европейския съд.
Предложените промени са изработени съвместно от Министерството на труда и социалната политика заедно с Комисията за защита от дискриминация, омбудсмана и Министерския съвет. С това се цели не само да се подобри защита от дискриминация, но и да се предотврати евентуално откриване от Европейската комисия на производство срещу България за неизпълнение на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Предложените промени няма да доведат до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Джумалиева.
АННА ДЖУМАЛИЕВА (КЗД): Ние сме изразили нашето становище за промяната в Закона за защита от дискриминация. Участвали сме активно в изготвените промени. Считаме, че България е длъжна да се съобрази с решението на Съда в Люксембург по Дело № С-83/2014. Това ще помогне като цяло на държавата, за да не се приемат наказателни процедури спрямо нас.
Представили сме становището и няма да го четем.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Имате думата за съображения.
Това е промяна, която цели националното законодателство да се приведе в съответствие с изискванията на Директива 2000/43/ЕО относно прилагането на принципа за равно третиране на лица без разлика на раса или етнически произход. Мисля, че Законопроектът трябва да бъде подкрепен.
Имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Това е във връзка с европейска директива. Предложенията, които се правят, са минали през много институции – министерства, омбудсман и други институции. „Неблагоприятното третиране“ като терминология не крие ли някакви други опасности при съдебните практики? Поставям въпроса юридически. При сегашното законодателство има ли нещо, което да е било противопоставено на него или да е нещо, позволявало да се стига до други решения, нещо, което да смущава нашите съдебни практики и нашето законодателство? Мненията, които споделят нашите експерти, е, че досегашното законодателство не е в противовес на всичко, което следва досега.
По принцип ние ще подкрепим предложените промени. В залата предстоят първо четене и второ четене на Законопроекта. Ние ще поработим още по тази тема. Затова искам тук да се съсредоточим върху Закона.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, госпожо Сачева.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Предполагам, че знаете етимологията на тези промени. В този смисъл по-скоро отговорът на Вашия въпрос е, че към момента е имало такива проблеми. Точно заради това се стига и до днешните решения.
За онези, които не са в детайлите на онова, за което говоря, ще кажа, че става въпрос за съдебен процес, заведен от страна на собственик на хранителен магазин в квартал с приоритетно ромско население. Повечето от Вас са чували, че ЧЕЗ качиха електромерите на недостъпна височина. Собственичката на хранителния магазин е с български етнически произход и счита, че срещу нея е извършена дискриминация. Завежда се дело в българските институции и в Комисията за защита от дискриминация. Възникват спорове, тъй като ЧЕЗ отказва да приеме решението на Комисията за защита от дискриминация. Отнесена е жалба до Европейския съд и Европейският съд постановява, че нашето законодателство не отговаря на изискванията на тази Директива.
Така че имаме съдебна практика, която ни кара да предприемаме тези промени, а от друга страна имаме решение от Европейския съд, което също ни кара да предприемем тези промени. Нямаме много възможности за избор.
Разширението на двете определения ще ни даде възможност в бъдеще България да не бъде уязвима и да не се водят европейски дела срещу нея.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Оставам още по-учуден. Има Закон за защита от дискриминацията, в същото време се поставят въпроси, касаещи собственост, касаещи ЧЕЗ, касаещи други закони. С приемането на Закона практиките ще бъдат такива, каквито ги задаваме днес.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, госпожо Джумалиева.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Днешната промяна не бива да буди тревога у Вас. Ние неправилно или непълно сме транспонирали една Директива, която България е длъжна да приеме и да въведе в своето законодателство. Днес се опитваме с тази законодателна промяна, предложена пред Вас, която Комисията за защита от дискриминация подкрепя и с която се съгласява, всъщност се опитваме да транспонираме по-пълно и цялостно тази Директива.
А това, че става въпрос за ЧЕЗ, за разпределение, за електромери и за собственост, искам да Ви уверя, че практиката на Комисията за защита от дискриминация е изключително разнообразна. Тоест дискриминацията можем да я срещнем във всеки момент, на всяко място от нашия живот и в нашето общуване.
Предложението е плод на заведената преписка в Комисията за защита от дискриминация, последвалите обжалвания и последвалото решение от Европейския съд. Ние имаме практика на съда, с която сме длъжни да се съобразяваме като административен орган. Длъжни сме да я прилагаме при решаването на преписки от подобен характер, които евентуално за в бъдеще ще постъпят в Комисията за защита от дискриминация.
По този начин се получава така, че лицата, които не са носители примерно на определен признак, но се чувстват дискриминирани или се усещат по някакъв начин дискриминирани, или към тях има неблагоприятно третиране, да могат да се възползват и да бъдат защитени техните права, в случай че се чувстват дискриминирани.
По въпроса за неблагоприятното третиране – този въпрос и към днешно време стои в Закона за защита от дискриминация. По-скоро имаме едно по-пълно и правилно транспониране на директивата в конкретния случай. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Обявявам гласуване по точка първа от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
Който е „за“, моля да гласува. За – 15, против и въздържали се няма. Приема се. Благодаря.
Продължаваме с втора точка от дневния ред.
(Заседанието продължава със следващата точка по дневния ред, по която Комисията по вероизповеданията и правата на човека не е водеща.)
(Закрито в 14.55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Евгения Алексиева/
Стенограф:
(Карамфил Матев)
(Втора точка от протокол № 20/06.10.2016 г. на КВПЧ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Преминаваме към точка втора – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 4 август 2016 г.
Колеги, тъй като г-жа Виргиния Мичева закъснява и предполагам, че е ангажирана с друга комисия в сградата в момента и помоли за малко търпение да изчакаме за точка втора. Или да стартираме с точката, или да преминем към точка Разни - нещо да си кажем и след това да се върнем на втора точка от дневния ред. Ако искате можем да си дадем пет минути почивка, за да изчакаме г-жа Мичева? Ето – точно навреме! Заповядайте – ще Ви дадем минутка за глътка въздух, както се казва.
Относно разглеждането на законопроекта, искам да кажа, че той е разгледан във водещата Правна комисия, където е приет. Разгледан е и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, където е подкрепен. Също и в Комисията по социална и демографска политика. Нашата комисия също трябва да разгледа този законопроект, както и Комисията по здравеопазване – не знам дали са успели те вчера, или днес да го разгледат, така че мисля че само те остават – колегата, който е в тази комисия казва, че не е разгледан.
Този законопроект е представен доста обширно във водещата комисия, дискутиран с всички, които са внесли становища и имат отношение по този законопроект. Писмени становища по законопроекта са постъпили към нашата комисия от фондацията „Глобална инициатива в психиатрията в София”, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, Фондация „Български център за нестопанско право” и Фондация „Светът на Мария”.
След като бъде представен законопроектът от вносителя, ако иска някой да вземе отношение към законопроекта, ще има възможност да го направи, като ще помоля да бъде на микрофона и съответно да се представи, за да може да бъде записан в стенограмата.
Експертите на комисията са предоставили становищата на всички народни представители както и законопроекта, като в тези становища се изразява пълна подкрепа на предложенията в този законопроект като се отбелязва, че той е изключително важен и належащ за това определена група лица – това са лицата с интелектуални затруднения и психически здравни проблеми, да не бъдат дискриминирани и да могат да упражняват гарантираните им от Конституцията и законите, права и свободи. Законопроектът предлага необходими последователни и пропорционални мерки за подкрепа, при спазването на принципа на зачитане на желанията, предпочитанията и ценностите на личността като в някои от становищата се дават препоръки и конкретни бележки, които са свързани с отпадането на мярката „Насочване към социална услуга”, съответстваща на насочване на лицето към определена от съда дирекция „Социално подпомагане”, както и относно изискването подкрепящ да не може да бъде всеки работещ в резидентната услуга.
Искам да дам думата на г-жа Виргиния Мичева, която да представи законопроекта и вече след това да можем и ние да участваме в дискусията. Заповядайте.
ВИРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви. Благодаря за търпението.
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест именно пред вашата комисия да представя законопроекта, тъй като той наистина касае основни човешки права. Законопроектът идва като отговор на международния ангажимент на Република България по ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и по-конкретно на чл. 12, който признава на всички хора, независимо от техните увреждания дали физически, или психически, равни права. Идва и като резултат на две осъдителни решения срещу България по делото Станев и по делото Станков. Уведомени сме, че има и трето заведено дело, което вероятно България отново ще загуби. Там обаче защото лица, поставени под запрещение, са лишени от право да гласуват.
Законопроектът е може би един от най-дълго изработваните, дискутирани законопроекти. Всъщност той започва да бъде писан през 2012 г. когато влиза в сила и е ратифицирана конвенцията, но през последната година изключително се засили работната група. Той претърпя много изменения, тъй като беше поставен на три обществени обсъждания. Може би това също е рекорд. Това е законопроект, който касае всеки от нас, а не само хората с психически увреждания. Деменцията, комата са състояния, които също са включени тук. Всеки от нас е възможно да изпадне в такова състояние. Затова той трябва да бъде добре обмислен и обсъден от цялото общество. Именно това наложи и три обществени обсъждания, за да може да се чуе широкото мнение, да могат да се коригират текстовете, съгласуван е със съдии от Върховния касационен съд, от академици по облигационно и търговско право, защото винаги голямото притеснение е дали сме защитили търговския оборот и какво ще се случи когато хората с психически увреждания започнат да си продават имотите. Консултиран е с нотариуси, те са предложили съответна разпоредба, която смятат, че ще подпомогне и двете страни при изповядване на сделките.
Всъщност Законът за физическите лица и мерките за подкрепа отменя текстове от Закона за лицата и семейството – вие знаете чл. 5, който беше представен пред Конституционния съд с искане да бъде обявен за противоконституционен от Омбудсмана на републиката. КС не уважи това искане, но посочи, че уредбата на запрещението в ЗЛС е изключително остаряла и е спешна задача на законодателя да приеме нова, модерна уредба. Затова представям на вашето внимание тази нова, модерна уредба, която именно трябва да отговори както на международните изисквания и ангажименти на България, така и от човешка гледна точка да уредим по-добре състоянието на хора с психични увреждания, защото поставените под запрещение – всички знаете – означава гражданска смърт и нулеви права. Хората не могат да работят, не могат да сключват брак, ако желаят, не могат да взимат, каквото и да е, осъзнато решение.
Представили сме ново понятие за нашето право, а именно подкрепеното вземане на решение. Обяснено е вътре за кого възниква, какво представлява. Може би трябва да уточня, че ролята на съда в това производство по това подкрепено вземане на решение, налагане на мерки за подкрепа, всъщност е много по-засилена. За разлика от сегашното положение, когато съдът разглежда молбата за поставяне под запрещение, разпитва свидетели или вещо лице и взема решение дали да постави едно лице под запрещение, или не и забравя след това за делото и никой не контролира и не наблюдава какво се случва с лицето, поставено под запрещение. За разлика, сега предвиждаме съдът на всеки две години да получава доклад, тоест делото никога да не се затваря или приключва, или архивира, освен след смъртта, разбира се, на лицето. На всеки две години съдът ще получава доклад с информация дали мярката е подходяща, или не, дали се налага да се промени мярката, коя е най-подходящата за конкретното лице, мярка.
Тъй като това са много юридически въпроси и не знам дали са интерес за вас, но всъщност този законопроект отразява вече работата по пилотни проекти в годините назад, осъществявани от няколко неправителствени организации – именно подкрепено вземане на решение. Възприет е техният модел как добре работи в България. Разбира се, съобразили сме с най-развитите юрисдикции в Европа. За случаи когато не можем да имаме подкрепено вземане на решение, тъй като състоянието на лицето е по-тежко, имаме съвместно вземане на решение. И най-тежката мярка – това са защитните мерки именно когато лицето е в изключително тежко състояние, не може само да формира своята воля и предпочитания.
Законът ще влезе в сила една година след неговото обнародване, за да можем да развием институциите, органа за подкрепено вземане на решение, който е нов орган и ще замести сегашните настойнически съвети и кметовете на общините. Всъщност отново кметовете на общините ще бъдат отговорни за органа за подкрепено вземане на решение, той ще бъде по-широк и ще има нови функции. Предвидили сме специално място в регистъра „База данни, население” в графите Забележка да се вписват взетите от съда мерки за подкрепа и защитни мерки, именно за да могат органите, които имат достъп до тази система – нотариуси, полиция, съд, прокуратура – да могат да узнаят, че спрямо това лице има взети мерки за подкрепено вземане на решение.
Отделно от това сме възложили на доставчиците на услуги, особено мобилните оператори, банките – да имат специално обучени експерти, които да работят с хора с увреждания. Вие знаете за случаи, в които обикновено мобилни телефони се продават именно на такива лица, защото те не могат сами да вземат решения, карат ги да подписват договори, след това семейството се чуди как да изплаща тези телефони, да изпълнява задълженията по договорите. Казвам го защото такива случаи има в съда.
Ще видите Преходните и Заключителни разпореди на законопроекта са изключително дълги, тъй като институтът на запрещението действа май повече от 60 години – той е дал отражение в много закони, съществуващи в държавата и затова има и много препратки към съществуващите такива, за да можем да уредим по-правилно съответните обществени отношения, които касаят всеки един от тези закони.
Може би е по-добре да го обсъдим, ако имате конкретни въпроси. Благодаря ви и моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДЕТАЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз. Колеги, имате думата. Някои от гостите също могат да вземат отношение. Заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ, Български център за нестопанско право: Уважаеми народни представители, благодаря ви за възможността. Ние сме представили становище и аз се надявам да се запознаете с него. Просто няколко неща извън становището - за мен също е изключително важно дебата и разглеждането в тази комисия, тъй като аз съм сигурна, че вие ще поставите акцента не върху правната система, не върху защита на оборота, не върху готовността на социалната система, а именно върху човека и възможността той да упражнява своите права и свободи.
Както и г-жа Мичева преди мен каза, вие сте наясно, че след ратификацията на конвенцията през 2012 г., на практика, българският съд е в една голяма дилема, тъй като по силата на ратификацията вече тя има примат над вътрешното право и всъщност самият съд е ограничен в това да прилага Закона за лицата и семейството и тези хора остават още по-незащитени, на практика, от предишната система. Така че законът не само е важен с това, че ще даде възможност хората, които имат определени когнитивни затруднения, определени увреждания, които водят до това, според остарялата система, да бъдат ограничавани във възможността да избират сами – не само ще даде възможност те да бъдат пълноценни граждани, да могат да работят, да се женят като всеки един от нас, но също така ще даде възможност на съда, когато те имат нужда от съответната подкрепа, по един справедлив и достоен начин, да я осигури. Те няма да останат незащитени. Важен е и е необходим, и спешен. Той преживя няколко министъра на правосъдието, няколко министъра на труда и социалната политика.
Дълбоко вярвам и се надявам, че това е един надполитически закон, който всъщност е за всеки един от нас. Не само защото всеки един от нас или член на нашето семейство може да има нужда, а затова че ние в 2016-та година знаем като общество кои са ценностите, които споделяме и защитаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз. Някой друг, който иска да вземе отношение по законопроекта? Не виждам.
Колеги, закривам разискванията и обявявам гласуване по точка втора от дневния ред:
Обсъждане за първо гласуване на законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 4 август 2016 г.
Моля гласувайте.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет единодушно. Благодаря ви. Благодаря и за Вашето участие.
Колеги, точка Разни? Нямаме явно за момента теми за точка Разни.
Благодаря на всички за участието, закривам заседанието.
(Закрито в 15:00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ:
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 6 октомври 2016 г., се проведе заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерски съвет на 08.07.2016г.
2. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа, № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 04.08.2016г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Евгения Алексиева.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Днес аз ще водя заседанието, тъй като господин Велчев отсъства от страната.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. „За“ – 14, против и въздържали се няма. Приема се.
Гости на нашето заседание днес са: от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Деница Сачева – заместник-министър, госпожа Ирина Иванова – началник отдел в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; от Министерството на правосъдието – Вергиния Мичева; от Комисия за защита от дискриминация – доц. д-р Анна Джумалиева – председател, и д-р Баки Хюсеинов – заместник-председател.
Желание за присъствие в заседанието на Комисията са заявили: от Движение за защита на гражданите и държавата и Гражданско движение за духовно развитие „Разковниче“ арх. Пламен Генов и доц. д-р Костадин Милушев; от Фондация „Български център за нестопанско право“ – госпожа Надя Шабани-Панова – директор, Елин Юмерова – правен консултант; от Движение за защита на гражданите и държавата – господин Марин Григоров.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДЕСКРИМИНАЦИЯ
По тази точка сме Водеща комисия.
Имаме постъпило становище от Комисията за защита от дискриминация.
Давам думата на госпожа Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика, да представи Законопроекта.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Предложените промени и допълнения в Закона за защита от дискриминация са в две посоки.
Първо, извършена е промяна в регламентацията на понятието „непряка дискриминация“, с която се разширява кръгът на лицата, към които се прилагат принципът на равно третиране, като се включват и тези, които търпят неблагоприятно третиране наред със защитените лица на основата на тяхната раса, етнически произход и други признаци, регламентирани в чл. 4, ал. 1 на Закона. Така се коригира установеният от Европейския съд недостатък на определението за непряка дискриминация в Закона за защита от дискриминацията, което към момента преповтаря концептуално дефиницията за пряка дискриминация. Предложената промяна дава възможност да се защитят и онези лица, които са потърпевши от неблагоприятното третиране на лица, независимо че не са носители на някои от защитените признаци.
Втората промяна е по отношение на коригиране на дефиницията за „неблагоприятно третиране“, като е съобразена с решението на Европейския съд, че за да е налице дискриминация, е достатъчно спорната практика да представлява по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго – не е необходимо да са засегнати законни права и интереси, каквото е изискването в Закона за защита от дискриминация към момента, защото с това изискване се ограничава нивото на защита от дискриминация. Поради това е несъвместимо с директивата и е предложено да бъде премахнато, като текстът е приведен в съответствие с решението на Европейския съд.
Предложените промени са изработени съвместно от Министерството на труда и социалната политика заедно с Комисията за защита от дискриминация, омбудсмана и Министерския съвет. С това се цели не само да се подобри защита от дискриминация, но и да се предотврати евентуално откриване от Европейската комисия на производство срещу България за неизпълнение на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Предложените промени няма да доведат до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Има думата госпожа Джумалиева.
АННА ДЖУМАЛИЕВА (КЗД): Ние сме изразили нашето становище за промяната в Закона за защита от дискриминация. Участвали сме активно в изготвените промени. Считаме, че България е длъжна да се съобрази с решението на Съда в Люксембург по Дело № С-83/2014. Това ще помогне като цяло на държавата, за да не се приемат наказателни процедури спрямо нас.
Представили сме становището и няма да го четем.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Имате думата за съображения.
Това е промяна, която цели националното законодателство да се приведе в съответствие с изискванията на Директива 2000/43/ЕО относно прилагането на принципа за равно третиране на лица без разлика на раса или етнически произход. Мисля, че Законопроектът трябва да бъде подкрепен.
Имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Това е във връзка с европейска директива. Предложенията, които се правят, са минали през много институции – министерства, омбудсман и други институции. „Неблагоприятното третиране“ като терминология не крие ли някакви други опасности при съдебните практики? Поставям въпроса юридически. При сегашното законодателство има ли нещо, което да е било противопоставено на него или да е нещо, позволявало да се стига до други решения, нещо, което да смущава нашите съдебни практики и нашето законодателство? Мненията, които споделят нашите експерти, е, че досегашното законодателство не е в противовес на всичко, което следва досега.
По принцип ние ще подкрепим предложените промени. В залата предстоят първо четене и второ четене на Законопроекта. Ние ще поработим още по тази тема. Затова искам тук да се съсредоточим върху Закона.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, госпожо Сачева.
ДЕНИЦА САЧЕВА: Предполагам, че знаете етимологията на тези промени. В този смисъл по-скоро отговорът на Вашия въпрос е, че към момента е имало такива проблеми. Точно заради това се стига и до днешните решения.
За онези, които не са в детайлите на онова, за което говоря, ще кажа, че става въпрос за съдебен процес, заведен от страна на собственик на хранителен магазин в квартал с приоритетно ромско население. Повечето от Вас са чували, че ЧЕЗ качиха електромерите на недостъпна височина. Собственичката на хранителния магазин е с български етнически произход и счита, че срещу нея е извършена дискриминация. Завежда се дело в българските институции и в Комисията за защита от дискриминация. Възникват спорове, тъй като ЧЕЗ отказва да приеме решението на Комисията за защита от дискриминация. Отнесена е жалба до Европейския съд и Европейският съд постановява, че нашето законодателство не отговаря на изискванията на тази Директива.
Така че имаме съдебна практика, която ни кара да предприемаме тези промени, а от друга страна имаме решение от Европейския съд, което също ни кара да предприемем тези промени. Нямаме много възможности за избор.
Разширението на двете определения ще ни даде възможност в бъдеще България да не бъде уязвима и да не се водят европейски дела срещу нея.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Оставам още по-учуден. Има Закон за защита от дискриминацията, в същото време се поставят въпроси, касаещи собственост, касаещи ЧЕЗ, касаещи други закони. С приемането на Закона практиките ще бъдат такива, каквито ги задаваме днес.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, госпожо Джумалиева.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Днешната промяна не бива да буди тревога у Вас. Ние неправилно или непълно сме транспонирали една Директива, която България е длъжна да приеме и да въведе в своето законодателство. Днес се опитваме с тази законодателна промяна, предложена пред Вас, която Комисията за защита от дискриминация подкрепя и с която се съгласява, всъщност се опитваме да транспонираме по-пълно и цялостно тази Директива.
А това, че става въпрос за ЧЕЗ, за разпределение, за електромери и за собственост, искам да Ви уверя, че практиката на Комисията за защита от дискриминация е изключително разнообразна. Тоест дискриминацията можем да я срещнем във всеки момент, на всяко място от нашия живот и в нашето общуване.
Предложението е плод на заведената преписка в Комисията за защита от дискриминация, последвалите обжалвания и последвалото решение от Европейския съд. Ние имаме практика на съда, с която сме длъжни да се съобразяваме като административен орган. Длъжни сме да я прилагаме при решаването на преписки от подобен характер, които евентуално за в бъдеще ще постъпят в Комисията за защита от дискриминация.
По този начин се получава така, че лицата, които не са носители примерно на определен признак, но се чувстват дискриминирани или се усещат по някакъв начин дискриминирани, или към тях има неблагоприятно третиране, да могат да се възползват и да бъдат защитени техните права, в случай че се чувстват дискриминирани.
По въпроса за неблагоприятното третиране – този въпрос и към днешно време стои в Закона за защита от дискриминация. По-скоро имаме едно по-пълно и правилно транспониране на директивата в конкретния случай. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Обявявам гласуване по точка първа от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.
Който е „за“, моля да гласува. За – 15, против и въздържали се няма. Приема се. Благодаря.
Продължаваме с втора точка от дневния ред.
(Заседанието продължава със следващата точка по дневния ред, по която Комисията по вероизповеданията и правата на човека не е водеща.)
(Закрито в 14.55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Евгения Алексиева/
Стенограф:
(Карамфил Матев)
(Втора точка от протокол № 20/06.10.2016 г. на КВПЧ)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Преминаваме към точка втора – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 4 август 2016 г.
Колеги, тъй като г-жа Виргиния Мичева закъснява и предполагам, че е ангажирана с друга комисия в сградата в момента и помоли за малко търпение да изчакаме за точка втора. Или да стартираме с точката, или да преминем към точка Разни - нещо да си кажем и след това да се върнем на втора точка от дневния ред. Ако искате можем да си дадем пет минути почивка, за да изчакаме г-жа Мичева? Ето – точно навреме! Заповядайте – ще Ви дадем минутка за глътка въздух, както се казва.
Относно разглеждането на законопроекта, искам да кажа, че той е разгледан във водещата Правна комисия, където е приет. Разгледан е и в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, където е подкрепен. Също и в Комисията по социална и демографска политика. Нашата комисия също трябва да разгледа този законопроект, както и Комисията по здравеопазване – не знам дали са успели те вчера, или днес да го разгледат, така че мисля че само те остават – колегата, който е в тази комисия казва, че не е разгледан.
Този законопроект е представен доста обширно във водещата комисия, дискутиран с всички, които са внесли становища и имат отношение по този законопроект. Писмени становища по законопроекта са постъпили към нашата комисия от фондацията „Глобална инициатива в психиатрията в София”, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения, Фондация „Български център за нестопанско право” и Фондация „Светът на Мария”.
След като бъде представен законопроектът от вносителя, ако иска някой да вземе отношение към законопроекта, ще има възможност да го направи, като ще помоля да бъде на микрофона и съответно да се представи, за да може да бъде записан в стенограмата.
Експертите на комисията са предоставили становищата на всички народни представители както и законопроекта, като в тези становища се изразява пълна подкрепа на предложенията в този законопроект като се отбелязва, че той е изключително важен и належащ за това определена група лица – това са лицата с интелектуални затруднения и психически здравни проблеми, да не бъдат дискриминирани и да могат да упражняват гарантираните им от Конституцията и законите, права и свободи. Законопроектът предлага необходими последователни и пропорционални мерки за подкрепа, при спазването на принципа на зачитане на желанията, предпочитанията и ценностите на личността като в някои от становищата се дават препоръки и конкретни бележки, които са свързани с отпадането на мярката „Насочване към социална услуга”, съответстваща на насочване на лицето към определена от съда дирекция „Социално подпомагане”, както и относно изискването подкрепящ да не може да бъде всеки работещ в резидентната услуга.
Искам да дам думата на г-жа Виргиния Мичева, която да представи законопроекта и вече след това да можем и ние да участваме в дискусията. Заповядайте.
ВИРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви. Благодаря за търпението.
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е чест именно пред вашата комисия да представя законопроекта, тъй като той наистина касае основни човешки права. Законопроектът идва като отговор на международния ангажимент на Република България по ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и по-конкретно на чл. 12, който признава на всички хора, независимо от техните увреждания дали физически, или психически, равни права. Идва и като резултат на две осъдителни решения срещу България по делото Станев и по делото Станков. Уведомени сме, че има и трето заведено дело, което вероятно България отново ще загуби. Там обаче защото лица, поставени под запрещение, са лишени от право да гласуват.
Законопроектът е може би един от най-дълго изработваните, дискутирани законопроекти. Всъщност той започва да бъде писан през 2012 г. когато влиза в сила и е ратифицирана конвенцията, но през последната година изключително се засили работната група. Той претърпя много изменения, тъй като беше поставен на три обществени обсъждания. Може би това също е рекорд. Това е законопроект, който касае всеки от нас, а не само хората с психически увреждания. Деменцията, комата са състояния, които също са включени тук. Всеки от нас е възможно да изпадне в такова състояние. Затова той трябва да бъде добре обмислен и обсъден от цялото общество. Именно това наложи и три обществени обсъждания, за да може да се чуе широкото мнение, да могат да се коригират текстовете, съгласуван е със съдии от Върховния касационен съд, от академици по облигационно и търговско право, защото винаги голямото притеснение е дали сме защитили търговския оборот и какво ще се случи когато хората с психически увреждания започнат да си продават имотите. Консултиран е с нотариуси, те са предложили съответна разпоредба, която смятат, че ще подпомогне и двете страни при изповядване на сделките.
Всъщност Законът за физическите лица и мерките за подкрепа отменя текстове от Закона за лицата и семейството – вие знаете чл. 5, който беше представен пред Конституционния съд с искане да бъде обявен за противоконституционен от Омбудсмана на републиката. КС не уважи това искане, но посочи, че уредбата на запрещението в ЗЛС е изключително остаряла и е спешна задача на законодателя да приеме нова, модерна уредба. Затова представям на вашето внимание тази нова, модерна уредба, която именно трябва да отговори както на международните изисквания и ангажименти на България, така и от човешка гледна точка да уредим по-добре състоянието на хора с психични увреждания, защото поставените под запрещение – всички знаете – означава гражданска смърт и нулеви права. Хората не могат да работят, не могат да сключват брак, ако желаят, не могат да взимат, каквото и да е, осъзнато решение.
Представили сме ново понятие за нашето право, а именно подкрепеното вземане на решение. Обяснено е вътре за кого възниква, какво представлява. Може би трябва да уточня, че ролята на съда в това производство по това подкрепено вземане на решение, налагане на мерки за подкрепа, всъщност е много по-засилена. За разлика от сегашното положение, когато съдът разглежда молбата за поставяне под запрещение, разпитва свидетели или вещо лице и взема решение дали да постави едно лице под запрещение, или не и забравя след това за делото и никой не контролира и не наблюдава какво се случва с лицето, поставено под запрещение. За разлика, сега предвиждаме съдът на всеки две години да получава доклад, тоест делото никога да не се затваря или приключва, или архивира, освен след смъртта, разбира се, на лицето. На всеки две години съдът ще получава доклад с информация дали мярката е подходяща, или не, дали се налага да се промени мярката, коя е най-подходящата за конкретното лице, мярка.
Тъй като това са много юридически въпроси и не знам дали са интерес за вас, но всъщност този законопроект отразява вече работата по пилотни проекти в годините назад, осъществявани от няколко неправителствени организации – именно подкрепено вземане на решение. Възприет е техният модел как добре работи в България. Разбира се, съобразили сме с най-развитите юрисдикции в Европа. За случаи когато не можем да имаме подкрепено вземане на решение, тъй като състоянието на лицето е по-тежко, имаме съвместно вземане на решение. И най-тежката мярка – това са защитните мерки именно когато лицето е в изключително тежко състояние, не може само да формира своята воля и предпочитания.
Законът ще влезе в сила една година след неговото обнародване, за да можем да развием институциите, органа за подкрепено вземане на решение, който е нов орган и ще замести сегашните настойнически съвети и кметовете на общините. Всъщност отново кметовете на общините ще бъдат отговорни за органа за подкрепено вземане на решение, той ще бъде по-широк и ще има нови функции. Предвидили сме специално място в регистъра „База данни, население” в графите Забележка да се вписват взетите от съда мерки за подкрепа и защитни мерки, именно за да могат органите, които имат достъп до тази система – нотариуси, полиция, съд, прокуратура – да могат да узнаят, че спрямо това лице има взети мерки за подкрепено вземане на решение.
Отделно от това сме възложили на доставчиците на услуги, особено мобилните оператори, банките – да имат специално обучени експерти, които да работят с хора с увреждания. Вие знаете за случаи, в които обикновено мобилни телефони се продават именно на такива лица, защото те не могат сами да вземат решения, карат ги да подписват договори, след това семейството се чуди как да изплаща тези телефони, да изпълнява задълженията по договорите. Казвам го защото такива случаи има в съда.
Ще видите Преходните и Заключителни разпореди на законопроекта са изключително дълги, тъй като институтът на запрещението действа май повече от 60 години – той е дал отражение в много закони, съществуващи в държавата и затова има и много препратки към съществуващите такива, за да можем да уредим по-правилно съответните обществени отношения, които касаят всеки един от тези закони.
Може би е по-добре да го обсъдим, ако имате конкретни въпроси. Благодаря ви и моля да подкрепите законопроекта.
ПРЕДСЕДЕТАЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз. Колеги, имате думата. Някои от гостите също могат да вземат отношение. Заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ, Български център за нестопанско право: Уважаеми народни представители, благодаря ви за възможността. Ние сме представили становище и аз се надявам да се запознаете с него. Просто няколко неща извън становището - за мен също е изключително важно дебата и разглеждането в тази комисия, тъй като аз съм сигурна, че вие ще поставите акцента не върху правната система, не върху защита на оборота, не върху готовността на социалната система, а именно върху човека и възможността той да упражнява своите права и свободи.
Както и г-жа Мичева преди мен каза, вие сте наясно, че след ратификацията на конвенцията през 2012 г., на практика, българският съд е в една голяма дилема, тъй като по силата на ратификацията вече тя има примат над вътрешното право и всъщност самият съд е ограничен в това да прилага Закона за лицата и семейството и тези хора остават още по-незащитени, на практика, от предишната система. Така че законът не само е важен с това, че ще даде възможност хората, които имат определени когнитивни затруднения, определени увреждания, които водят до това, според остарялата система, да бъдат ограничавани във възможността да избират сами – не само ще даде възможност те да бъдат пълноценни граждани, да могат да работят, да се женят като всеки един от нас, но също така ще даде възможност на съда, когато те имат нужда от съответната подкрепа, по един справедлив и достоен начин, да я осигури. Те няма да останат незащитени. Важен е и е необходим, и спешен. Той преживя няколко министъра на правосъдието, няколко министъра на труда и социалната политика.
Дълбоко вярвам и се надявам, че това е един надполитически закон, който всъщност е за всеки един от нас. Не само защото всеки един от нас или член на нашето семейство може да има нужда, а затова че ние в 2016-та година знаем като общество кои са ценностите, които споделяме и защитаваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря и аз. Някой друг, който иска да вземе отношение по законопроекта? Не виждам.
Колеги, закривам разискванията и обявявам гласуване по точка втора от дневния ред:
Обсъждане за първо гласуване на законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа № 602-01-48, внесен от Министерски съвет на 4 август 2016 г.
Моля гласувайте.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет единодушно. Благодаря ви. Благодаря и за Вашето участие.
Колеги, точка Разни? Нямаме явно за момента теми за точка Разни.
Благодаря на всички за участието, закривам заседанието.
(Закрито в 15:00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ:
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА
