Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
15/01/2015
Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, No402-00-23, внесена от Министерски съвет на 18.12.2014 год.
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА
ДОКЛАД
Относно: Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерски съвет на 18.12.2014 г.
На свое заседание, проведено на 15.01.2015 г., Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика обсъди Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерски съвет на 18.12.2014 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието: г-н Христо Иванов, министър на правосъдието, от Висшия съдебен съвет: г-жа Соня Найденова, председателстващ, г-жа Незабравка Стоева, г-жа Милка Итова и г-н Ясен Тодоров, членове на Висшия съдебен съвет, от Инспектората към Висшия съдебен съвет: г-жа Анна Караиванова, главен инспектор.
Стратегията беше представена от г-н Христо Иванов.
Поставените стратегически цели, които се отнасят до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика са ограничаване на възможностите за неправомерно политическо влияние върху съдебната власт. Една от целите е начина на избиране на Висшия съдебен съвет и неговото структуриране да става така, че да се осигури в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет мнозинство на съдии, пряко избрани от своите колеги. Целта е когато се взимат решения, свързани с тяхната кариера да става в органа, който има мнозинство от съдии. Г-н Иванов акцентира и върху конкретни мерки, свързани с превенция на конфликта на интереси и корупцията. В стратегията е заложено създаване на специално административно звено към Висшия съдебен съвет, което по закон да бъде задължено да се занимава с проверка на фактори, които биха могли да повдигнат съмнения за корупция на определен магистрат. Посочено беше, че в момента се подават декларации за конфликт на интереси от всички висши държавни служители и магистрати, но няма орган, който да прави изчерпателна проверка дали декларациите коректно отразяват декларираните обстоятелства и дали декларираните имоти съответстват на възможностите на определения човек да ги придобие или има индикации за корупционно поведение. От добрите практики в държави с по-здрав институционален ред става ясно, че именно такива проверки на публичните служители, в частност съдии, прокурори и следователи са сериозна гаранция за превенция на корупцията. Предлага се това звено да бъде именно към Висшия съдебен съвет, така че да няма намеса в работата му извън съдебната власт. В Стратегията се предвижда конкретно разширяване на обстоятелствата, които задължително да бъдат декларирани. Предвижда се да подлежи на деклариране от съдиите и принадлежността им към сдружения и неформални групи, които не обявяват своя членски състав. В този смисъл да се създаде единен електронен регистър на отводите, който да позволи на страните да се ползват от информацията за тези сдружения. Стратегията си поставя за цел да направи опит да ограничи възможностите за политическо влияние върху съдебната власт, начина на избиране на Висшия съдебен съвет и неговото структуриране.
Представителите на съдебните органи изразиха принципната си подкрепа за Стратегията и посочиха основните си възражения по нея. Стратегията в този си вид не дава отговор на основни въпроси, основни проблеми, начините за решаване, стъпките и времевите рамки. Има конституционни ограничения в момента и ако се предприемат стъпки в тази посока, наистина ще са необходими промени в Конституцията.
В дискусията взеха участие народните представители г-н Методи Андреев, г-н Георги Ковачев, г-н Валентин Касабов, г-н Радан Кънев, г-н Кирил Добрев, г-н Янко Янков, г-н Иван Иванов и г-н Мустафа Карадайъ. Г-н Методи Андреев отбеляза, че има изключителен дефицит на правосъдие и справедливост и оттук нататък, каквото и да се направи ще е по-добро от това, което е в момента. Г-н Георги Ковачев изрази опасение, че при внасяне на Стратегията в пленарна зала, опозицията ще гласува против и хората ще останат с впечатление, че няма воля за реформа в съдебната система. Той изрази мнение, че липсва консенсус между Висш съдебен съвет, Прокуратура и съдии относно Стратегията за съдебната реформа. Г-н Валентин Касабов остро постави въпроса колко дела е загубила България в съда в Страсбург и има ли наказани магистрати за това. Според него, една част от тези дела са загубени поради липса на знания, опит и компетентност, а друга част точно поради корупционни практики. Той счита, че е необходимо допълнително време за да се изготви една наистина нормална, справедлива стратегия, такава каквато да обхване всички тези неблагополучия или сривове в системата, които са станали практика и да не битува усещането за ненаказуемост. Г-н Радан Кънев изрази становище, че основната функция на Комисията е да прецени антикорупционния потенциал на Стратегията и критично високите нива на корупция в съдебната власт. Той отхвърли твърденията, че Стратегията е изненада за съдебната система, защото от години това са ключовите препоръки на Европейската комисия и на хората, които се занимават със съдебна реформа в България. Тези решения са в основата на предизборните програми на Реформаторския блок и на ГЕРБ в тази сфера. Г-н Янко Янков заяви, че парламентарната група на ДПС ще се въздържи от подкрепа на Стратегията, но в същото време ще участва активно в дебатите. Г-н Кирил Добрев счита, че Стратегията не е отворена към хората от съдебната система и трябва да има посочени ясни срокове, отговорници и по-голяма яснота. Г-н Иван Славов подкрепя оценките, които са направили колегите му за необходимостта от консенсус по отношение на толкова важен документ, по който да има не само политическо съгласие на мнозинството, но и обществено съгласие за необходимостта от реформата. Според г-н Мустафа Карадайъ, в Стратегията има две основни положения, това е отмяната на Висшия съдебен съвет и кадрови промени в съдебната система.
След проведената дискусия и обсъждане се проведе гласуване. Резултати от гласуването: „за“ - 4 гласа; „въздържал се“ - 10 гласа; „против“ - 0 .
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Народното събрание да не одобри Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с решение № 825 на Министерски съвет от 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА
ДОКЛАД
Относно: Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерски съвет на 18.12.2014 г.
На свое заседание, проведено на 15.01.2015 г., Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика обсъди Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, № 402-00-23, внесена от Министерски съвет на 18.12.2014 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието: г-н Христо Иванов, министър на правосъдието, от Висшия съдебен съвет: г-жа Соня Найденова, председателстващ, г-жа Незабравка Стоева, г-жа Милка Итова и г-н Ясен Тодоров, членове на Висшия съдебен съвет, от Инспектората към Висшия съдебен съвет: г-жа Анна Караиванова, главен инспектор.
Стратегията беше представена от г-н Христо Иванов.
Поставените стратегически цели, които се отнасят до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика са ограничаване на възможностите за неправомерно политическо влияние върху съдебната власт. Една от целите е начина на избиране на Висшия съдебен съвет и неговото структуриране да става така, че да се осигури в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет мнозинство на съдии, пряко избрани от своите колеги. Целта е когато се взимат решения, свързани с тяхната кариера да става в органа, който има мнозинство от съдии. Г-н Иванов акцентира и върху конкретни мерки, свързани с превенция на конфликта на интереси и корупцията. В стратегията е заложено създаване на специално административно звено към Висшия съдебен съвет, което по закон да бъде задължено да се занимава с проверка на фактори, които биха могли да повдигнат съмнения за корупция на определен магистрат. Посочено беше, че в момента се подават декларации за конфликт на интереси от всички висши държавни служители и магистрати, но няма орган, който да прави изчерпателна проверка дали декларациите коректно отразяват декларираните обстоятелства и дали декларираните имоти съответстват на възможностите на определения човек да ги придобие или има индикации за корупционно поведение. От добрите практики в държави с по-здрав институционален ред става ясно, че именно такива проверки на публичните служители, в частност съдии, прокурори и следователи са сериозна гаранция за превенция на корупцията. Предлага се това звено да бъде именно към Висшия съдебен съвет, така че да няма намеса в работата му извън съдебната власт. В Стратегията се предвижда конкретно разширяване на обстоятелствата, които задължително да бъдат декларирани. Предвижда се да подлежи на деклариране от съдиите и принадлежността им към сдружения и неформални групи, които не обявяват своя членски състав. В този смисъл да се създаде единен електронен регистър на отводите, който да позволи на страните да се ползват от информацията за тези сдружения. Стратегията си поставя за цел да направи опит да ограничи възможностите за политическо влияние върху съдебната власт, начина на избиране на Висшия съдебен съвет и неговото структуриране.
Представителите на съдебните органи изразиха принципната си подкрепа за Стратегията и посочиха основните си възражения по нея. Стратегията в този си вид не дава отговор на основни въпроси, основни проблеми, начините за решаване, стъпките и времевите рамки. Има конституционни ограничения в момента и ако се предприемат стъпки в тази посока, наистина ще са необходими промени в Конституцията.
В дискусията взеха участие народните представители г-н Методи Андреев, г-н Георги Ковачев, г-н Валентин Касабов, г-н Радан Кънев, г-н Кирил Добрев, г-н Янко Янков, г-н Иван Иванов и г-н Мустафа Карадайъ. Г-н Методи Андреев отбеляза, че има изключителен дефицит на правосъдие и справедливост и оттук нататък, каквото и да се направи ще е по-добро от това, което е в момента. Г-н Георги Ковачев изрази опасение, че при внасяне на Стратегията в пленарна зала, опозицията ще гласува против и хората ще останат с впечатление, че няма воля за реформа в съдебната система. Той изрази мнение, че липсва консенсус между Висш съдебен съвет, Прокуратура и съдии относно Стратегията за съдебната реформа. Г-н Валентин Касабов остро постави въпроса колко дела е загубила България в съда в Страсбург и има ли наказани магистрати за това. Според него, една част от тези дела са загубени поради липса на знания, опит и компетентност, а друга част точно поради корупционни практики. Той счита, че е необходимо допълнително време за да се изготви една наистина нормална, справедлива стратегия, такава каквато да обхване всички тези неблагополучия или сривове в системата, които са станали практика и да не битува усещането за ненаказуемост. Г-н Радан Кънев изрази становище, че основната функция на Комисията е да прецени антикорупционния потенциал на Стратегията и критично високите нива на корупция в съдебната власт. Той отхвърли твърденията, че Стратегията е изненада за съдебната система, защото от години това са ключовите препоръки на Европейската комисия и на хората, които се занимават със съдебна реформа в България. Тези решения са в основата на предизборните програми на Реформаторския блок и на ГЕРБ в тази сфера. Г-н Янко Янков заяви, че парламентарната група на ДПС ще се въздържи от подкрепа на Стратегията, но в същото време ще участва активно в дебатите. Г-н Кирил Добрев счита, че Стратегията не е отворена към хората от съдебната система и трябва да има посочени ясни срокове, отговорници и по-голяма яснота. Г-н Иван Славов подкрепя оценките, които са направили колегите му за необходимостта от консенсус по отношение на толкова важен документ, по който да има не само политическо съгласие на мнозинството, но и обществено съгласие за необходимостта от реформата. Според г-н Мустафа Карадайъ, в Стратегията има две основни положения, това е отмяната на Висшия съдебен съвет и кадрови промени в съдебната система.
След проведената дискусия и обсъждане се проведе гласуване. Резултати от гласуването: „за“ - 4 гласа; „въздържал се“ - 10 гласа; „против“ - 0 .
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Народното събрание да не одобри Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с решение № 825 на Министерски съвет от 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
