1. Приемане на Проект за вътрешни правила за работата на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика

2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 - за първо гласуване.

3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
И ПАРЛАМЕНТАРНА ЕТИКА


НЕРЕДАКТИРАНА СТЕНОГРАМА



П Р О Т О К О Л
№ 1



На 4 декември 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заседанието беше открито в 16.35 часа и ръководено от председателя на комисията господин Валентин Николов при следния


Дневен ред:


1.Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г.

2.Приемане на проект за вътрешни правила за робата на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

3.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Валентин Николов: Добър ден. Откривам първото заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 43-то Народно събрание.
Постарахме се вчера да Ви раздадем дневния ред, а също и правилата за работа на комисията. И съответно във връзка с бюджета сме поканили гости.
Преди да прочета дневния ред или по-точно аз ще Ви го прочета и ще Ви направя едно предложение. Дневен ред за днешното заседание – Приемане на проект за вътрешни правила за робата на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Втора точка – Представяне, обсъждане и приемане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 година за първо гласуване.
И трета точка – Разни.
Преди да гласуване Ви предлагам да сменим втора точка да стане първа, тъй като сме поканили гости и аз ще Ви запозная кои са, във връзка с бюджета. Първа точка да стане втора и трета – Разни.
Гостите, които сме поканили, преди да гласуваме, да Ви ги прочета, това са от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, господин Николай Николов, временно изпълняващ длъжността председател на комисията, госпожа Снежина Стефанова, директор на дирекция „Финансово стопански дейности и административно обслужване“, госпожа Диана Кундзова, главен експерт в дирекция „Финансово стопански дейности и административно обслужване“. И от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – господин Иво Иванов, заместник-председател, председателят отсъства понеже не е в София, госпожа Катерина Колчакова, финансов контрольор и госпожа Николета Мараканджиева, главен експерт. Това са гостите.
Имате думата по дневния ред. Има ли възражения да бъдат заменени точките?

Господин Илиан Тодоров: Господин председател, ако е възможно?

Председател Валентин Николов: Заповядайте.

Господин Илиан Тодоров: Аз Ви предлагам първо да приемем Правилника за работа на комисията, което е основополагащо в нашата работа и след това да преминем към бюджета.

Председател Валентин Николов: Добре, това е Ваше предложение. Ще ги гласуваме моето и Вашето. Друго предложение? Не виждам. Ами така, тъй като и аз направих предложение, предлагам на гласуване първо моето предложение – втора точка да стане първа, а първа да стане втора. Моля, който е съгласен да гласува. Който е „за“, да гласува. Който е „против“? 2 – „против“. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“. Предложението се приема.
Сега ще Ви предложа на гласуване самия дневен ред, така че, моля, който е съгласен, който е „за“ дневния ред, моля да гласува. Така. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Не виждам. Приема се.
Постарахме се да Ви раздадем бюджетите на двете комисии и предлагам да дадем думата на господин Николай Николов, временно изпълняващ длъжността председател на комисията. Заповядайте.

1.Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 01.12.2014 г.

Господин Николай Николов: Уважаеми господин Николов. Уважаеми членове на комисията.
Бюджетът на комисията за следващата бюджетна година е определен, проектобюджет в размер на 1 233 000 лева. Веднага бързам да кажа, че тази сума е достатъчна за осъществяване на основните функции на комисията. Разбира се, сумата, която ние заявихме като в хода на бюджетната процедура възлизаше на 1 370 000 лева. Бюджет от 1 233 000 ще бъде достатъчен за осигуряване на основното функциониране на комисията в сегашните й параметри.
Разбира се, искам да ползвам възможността да кажа, че през настоящата година 2014-та, бюджетът на комисията беше определен на 1 310 000 лева. Съответно след актуализацията, която се извърши през лятото, като един от последните актове на състава на 42-то Народно събрание, бюджетът на комисията беше намален на 1 248 000 лева.
Това, което е важно е, че с тези бюджетни средства ние се опитахме и реализираме много сериозна програма за превенция на конфликта на интереси, която акумулира скромни допълнителни средства. От началото на годината са проведени до момента 21 обучителни семинара и срещи на регионално ниво с представители на неправителствени организации, с административни ръководители и магистрати, в рамките на апелативните райони, съвместно с постоянните комисии към Висшия съдебен съвет. Допълнително се организираха мероприятия с редица неправителствени организации. Считаме дори, че и тази допълнителна дейност, дейността по превенция на комисията би могла да се впише с бюджета от 1 233 000 лева.
В нашия орган имаме практиката не само да се спазват стриктно финансовите правила, които съществуват в държавата, съществуващите закони в рамките на бюджетната дисциплина, но и разбира се, изключително пестеливо да се разходват средства. Успяхме да се вместим в бюджета от 1 248 000 лева за настоящата година.
Ако има допълнителни въпроси, разбира се съм на разположение за отговор на уважаемите народни представители. Благодаря Ви много.

Председател Валентин Николов: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси. Има ли въпроси? Ако няма, да благодарим на господин Николов за изнесените данни и да поканим от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, заместник-председателя, господин Иво Иванов. Заповядайте.

Господин Иво Иванов: Така както е определен проектобюджетът за тази година на комисията, той е в размер на 5 132 000 лева. За сравнение ще кажа, че през 2012 и 2013 година определеният бюджет на комисията със закона е бил 6 145 000 лева, за 2014 година - 5 401 000 лева и намалението беше със 700 000 лева. След това със Закона за здравната каса беше намален с още 258 000 лева. А сега за 2015 година се предвижда още едно намаление. Това, което Министерски съвет ни отпусна през миналата година са целеви средства в размер на 300 000 лева, тъй като най-накрая беше предоставена сграда в Пловдив, който се предвижда да бъде устроена за централен архив, защото вече просто трябва да си съхраняваме материалите, задръстват се помещенията и бяхме под наем в Пловдив. Тоест, пестят се разходи за плащане на наем.
От тази гледна точка, поредното намаление на нашия бюджет с около 10 % определено ще затрудни работата на комисията, защото знаете, ние работим по два закона, този, който беше отменен, още има производства и съдебни дела, които продължават, и по новия закон, Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Там имаме задължение да управляваме обезпечено имущество, за което и тази година, и следващата не са предвидени средства. Тоест, това изключително много затруднява нашата дейност.
Освен това, при така определения показател за фонд „Работна заплата“, може би ще се стигне и до реално съкращаване на персонала от порядъка на може би 20 души. Което ние ще се опитаме при всяко положение да го избегнем, защото и в момента не ни достигат хора. Просто работата е много като обем. Така че, това е. Ако имате въпроси, най-общо взето бюджетът ни е направен по решението на Министерски съвет с 10 % намаление на разходите за персонал. Точната цифра е 9,4 %.

Председател Валентин Николов: Колеги, имате думата за въпроси. Заповядайте, господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Аз имам няколко въпроса. Първият въпрос е колко е персоналът? Това е едно. Казахте, че 20 човека ще се наложи да бъдат съкратени. И второ, каква е стойността на иззетото имущество или конфискувано в полза на държавата през 2014-та и респективно 2013-та? Това са ми въпросите.

Председател Валентин Николов: Благодаря. Заповядайте Андреев.

Господин Методи Андреев: Вторият въпрос, който зададе, беше всъщност моя, но аз искам сега да го разделя. Колко е реализирано, тоест минало е през съдебни дела и окончателно? И колко е онова, което в момента е запорирано за 2014-та, което очаква производство?

Господин Иво Иванов: Значи, малко отзад напред ще започна. Персоналът на комисията в момента са 186 служители, от които инспекторският състав са около 120. 120 инспектори, тези които по закон са органи на комисията. Значи, отнетото имущество за 2013 година е малко повече от 13 милиона лева. ЗА 2014 година отнетото имущество, по изпълнителни листове е 9 милиона лева, а очаквахме по-голяма сума, но както знаете, имаше тълкувателно решение на Върховния съд, имаше спрени дела и така около 3 – 4 месеца не се гледаха дела, което забави окончателните решения.
За 2014 година, вече по новия закон, който не изисква наказателна присъда за внасяне на мотивирано искане на комисията, към настоящия момент са образувани 28 производства с реално обезпечено имущество на стойност 13 милиона лева. Ако не бъркам цифрите, а са внесени 14 мотивирани искания, които са на стойност 18 милиона лева. Тоест, разликата се получава от това, че исковете не винаги има реално имущество срещу тях. Претендира се парична равностойност на разпоредено имущество, затова те са по-големи от реално обезпеченото. Така до края на годината планираме да бъдат образувани още може би около 15 производства. Цифрата от 40 производства по новия закон ще има.

Председател Валентин Николов: Това ли е?

Господин Иво Иванов: Това е, да.

Председател Валентин Николов: Има ли още въпроси? Заповядайте.

Господин Иван Иванов: Иван Иванов се казвам. Казахте общо за персонала. Бихте ли казали малко за регионални структури, каква Ви е структурата? Доколкото съм запознат Вие имате и регионални структури, колко са и смятате ли, че този тип на териториалност върши работа? Има ли нужда от някакво преструктуриране? Тоест, какъв е процентът примерно на отнети имущества на територията на страната, да речем в София, малко териториално как действате?
И другият въпрос това имущество само запорирано ли е или е реално отнето? И още един под въпрос. Струва ми се, че това имущество е малко като стойност, но така или иначе, даже да е отнето как се управлява това имущество? Имате ли някакви идеи за това и всъщност това може ли да Ви носи някакви допълнителни приходи?

Господин Иво Иванов: Не. Отнетото имущество, то се пуска на междуведомствен съвет, който го управлява. Нашата работа свършва до изваждането на изпълнителен лист, който се предава на този междуведомствен съвет, който взима решение за това как да бъде управлявано. Тоест, от това нещо комисията не може да реализира никакви приходи. Единствено, нали, по изпълнителни листове, с които ни се присъждат юрисконсултски възнаграждения за воденето на съответното дело.
За сумите, които казах – 13 милиона и 9 милиона са реално отнето имущество, на такава стойност. Но вече конкретните данни към края на годината, те ще бъдат в нашия отчет до Вас, който се надявам да разгледаме през март месец.
А териториалната структура ни е определена в закона. Петте дирекции на територията на петте апелативни съдилища, към тях имаме бюра, териториални бюра, които подпомагат директора като орган. Те също имат инспектори. Там ръководни кадри няма, те работят само инспектори, пряка работа. Единственият ръководен кадър, това е директорът, който има определени правомощия и функции, по закон. Считаме, че структурата е добра, защото все пак се работи с местни органи, създават се по по-значими случаи на местно ниво екипи с окръжна прокуратура съвместни. И считам, че за нас структурата работи, ефективна е и тъй като на съответните лица, повечето от имуществото им е в мястото където живеят, включително и бизнесът.

Председател Валентин Николов: Първо поиска думата господин Кирил Добрев, а след него господин Радан Кънев.

Господин Кирил Добрев: Аз към колегите Андреев и Иванов. Значи, тук всяка година водим един и същи спор, колеги – каква е ефикасността на тази комисия? Започваме с блокиране на имущество за стотици милиони, след това ги сваляме с около десетина пъти надолу, докато ги вкараме в процедура и накрая получаваме 100 пъти по-малко когато ги продадем. Значи, с това трябва да сме напълно наясно. По телевизията излиза, че са блокирани имоти за еди колко си милиона. И като краен резултат се получава това. Вие сигурен ли сте, че имате 9 милиона приходи, реално вкарани в бюджета, с осъдителни дела! 9 милиона лева са продадени имоти и те са влезли в бюджета?

Господин Иво Иванов: Тази статистика, господин Добрев, ние не можем да я имаме. Ние не продаваме имуществото. Говоря за изпълнителен лист, това което е присъдено в полза на комисията, на държавата.

Господин Кирил Добрев: Значи, запазва ми се пропорцията, тя е едно към сто, по принцип ефективността на тази комисия като действие.
Сега, разбрах, че пак Ви намаляват бюджета. Как мислите да влезете в него? В смисъл, съкращения, намаляване на заплати, административни разходи? Какво точно ще направите, за да влезете в този бюджет?

Господин Иво Иванов: Административните ни разходи са намалени. Надяваме се да не се стигне, ще намалим издръжката, което направихме и тази година, за да не се налага да съкращаваме хора. Това е, намаляваме издръжката, пести се от всичко и разбира се, това е свързано с един ежемесечен мониторинг на средствата за работна заплата, защото ето, както беше решението миналата година за парите за Здравната каса, те трябваше да бъдат взети отнякъде. Нали, от нашият собствен бюджет.

Господин Кирил Добрев: Вижте, аз не се заяждам.

Господин Иво Иванов: Аз не го приемам като заяждане.

Господин Кирил Добрев: Аз просто се опитвам през тези години, които сме работили в тази сфера да намерим по-голяма ефективност за държавния бюджет и за приходите. В смисъл, ние поддържаме някакви комисии такива, независими контролни органи, а особено от Вашата се очаква Вие да наказвате лошите и на тези лоши да им прибираме имущество и имоти и с това нещо да бъде в полза на държавата. Само, че Вие много добре знаете, блокирате или обезпечавате имущество за примерно бензиностанция или хотел и докато тръгне да се продава, то остава само тухли, дори и бензиноколонки вече няма. Дайте да намерим начина, по който да запазим това имущество от първото Ви действие, до последното, през всички институции, които минава. В противен случай, пак Ви казвам, има тук и нови колеги, ще завъртим още един път колелото, ще дойде догодина отчета пак да го гледаме и там пак ще си задаваме едни и същи въпроси. Какво всъщност сме свършили? И ще се окаже, че ефективността е никаква.
Съжалявам, извинявам се. Знам, че кореспондира с данъчните, знам, че кореспондира с други неща, но дайте някаква инициатива, от Ваша страна ли да почне, откъде, така че през това време да запазим този имот, този примерно скъп имот, за да може парите, които влизат в държавата да бъдат тези, за които Вие правите запора, а не 100 пъти по-малко.

Господин Иво Иванов: Да, но управлението на този скъп имот или скъп автомобил, съхранението му, то е свързано с разходи. Значи, ние можем да го изземем, ГПК ни позволява това, но трябва да има пазач, трябва да го поддържаме, трябва да правим други разходи. А ние тези средства ги нямаме и никога не сме ги имали. Освен това, в управлението на имуществото е точно ролята на междуведомствения съвет. Той трябва да се събира, към него да се отправят предложения, искания от общини, организации и така нататък. Как трябва да се управлява това имущество, което е иззето, за какви социални и обществени нужди.

Господин Кирил Добрев: Сега колеги последно и няма да взимам повече отношение. Сега разбрахте ли за какво става въпрос всъщност? Значи, имаме една комисия, която я рекламирахме и медийно и всичко и обяснявахме какъв борец е тази комисия. Тя излиза с декларации, прессъобщения, председателят дава интервюта, в които обяснява как лошите сме ги приключили вече. И докато стигнем до крайния резултат се оказва, че нито те имат къде да пазят примерно въпросната кола, нито има кой да охранява конфискувания хотел и той през това време всичко се сваля от него. И от цялата работа губи държавата и бюджетът.
Благодаря. И съжалявам, че направихме тази дискусия по повод бюджета на Вашата комисия. Аз разчитам, господин председателю, да направим специално заседание. И ако трябва да направим така, че да стиковаме всички институции от до, за да имаме ефект от работата ни. В противен случай сме само едни констататори. Констатираме, че сме направили тази работа, но ефект от нея няма.
Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Ще направим, господин Добрев. Господин Радан Кънев има думата.

Господин Радан Кънев: Да, въпросите са ми два и те са свързани. Единият е по бюджета са 4,9, близо 5 милиона текущи разходи, в това число 3,9 персонал. И няма данни за останалия 1 милион по пера. Как се разпределя?
И другият въпрос. По принцип средствата, необходими за юридическата част на работата на комисията достатъчни ли са? И те в този 1 милион ли са?

Господин Иво Иванов: Не, не са достатъчни. Те са в този 1 милион. Това е текущата издръжка, както се промениха със Закона за публичните финанси. Вече след това ние съгласуваме с Министерството на финансите. Те са и за юридическа работа, и за издръжка – горива, енергия, наеми, средства, въпросната охрана и всичко.

Председател Валентин Николов: Свършихте ли с отговора? Заповядайте за въпрос.

Господин Иван Иванов: Един допълващ въпрос имам към въпроса на господин Кънев. Споменахте, че вероятно ще предстои 10 % съкращение. Колко е средната заплата на инспекторите при Вас?

Господин Иво Иванов: Ако не бъркам, средната заплата е около 1 400 лева. Това е бруто. По Закона за държавния служител.

Господин Иван Иванов: 1 400 лева, без никакви допълнителни стимули?

Господин Иво Иванов: Не, нямаме.

Председател Валентин Николов: Колеги, има ли други въпроси? Имаме ли други въпроси? Благодаря Ви за участието.

Господин Иво Иванов: И аз Ви благодаря за вниманието. Лека работа.

Председател Валентин Николов: Така, да завършим с първа точка. Представям на Вашето внимание за гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 година, № 402-01-7, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2014 година за първо гласуване. Който е съгласен, моля да гласува. Който е „за“? 9 – „за“.

Господин Атанас Зафиров: Тук има малко недоразумение, ако позволите да внеса малко пояснение? Моля да обясните на колегите, че ние в момента гласуваме целия държавен бюджет, не само в частта, касаещ двете комисии, които са на вниманието на комисията. Мисля, че стана известно недоразумение. Ако трябва, подложете го втори път на гласуване.

Председател Валентин Николов: Аз мисля, че точно така г прочетох. Ако трябва пак да го прочета, пък и Вие го имате в дневния ред, както е записано, така съм го прочел. Вече гласувахме „за“. Който е „против“, моля да гласува. 7 – „против“. Благодаря. „Въздържали се“? Няма.
Така, предлагам да преминем към втора точка. Преди да започнем да обсъждаме тези вътрешни правила, искам само да Ви кажа, ако обичате да погледнете, в чл. 1 има една техническа грешка, наместо чл. 15 е чл. 16. По правилник е така. Ал 1 и ал. 2, без т. 20.
Заповядайте, господин Зафиров.

Господин Атанас Зафиров: Извинявам се, не искам да изпадам в дребнотения, но 9 и 7 прави 16, а току що преброих, че сме 15 човека.

Председател Валентин Николов: Сега, мисля, че два пъти броиха. Нямахте възражения. Два пъти се броихме.

Господин Атанас Зафиров: 15 човека сме, господин председател.

Председател Валентин Николов: Имаше още един човек при гласуването. Нали господин Янков гласува и излезе да говори по телефона. Вижте, колеги, никой не направи възражение когато гласувахме. Господин Янков излезе преди малко. Сега няма да гласуваме 50 пъти.

Господин Атанас Зафиров: Господин председател, може ли чисто процедурно? Все пак след като има съмнение в гласуването, нормално е да го прегласуваме и ще Ви кажа, защо. Алтернативният вариант е всеки един от нас е да тръгне да брои при всяко гласуване. Сега, в момента констатацията, че е имало 15 души в залата, а сумата от гласовете е 16. Нормално е да направим едно прегласуване. Да се преброим. Иначе другото не му виждам смисъла на другото. Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Аз нямам нищо против да го прегласуваме.

Господин Кирил Добрев: Да, да, ако може, защото друга излиза сметката.

Председател Валентин Николов: Добре, колко човека сме в момента? 16. Но ние бяхме 16 по време на гласуването.

Госпожа Калина Крумова: Господин председател, той казва, че не е гласувал.

Председател Валентин Николов: Добре, за да няма никакви съмнения, подлагам на прегласуване точка първа за държавния бюджет. Моля, който е съгласен, нека да гласува и да броим този път както трябва. Кой е „против“, моля да гласува. Нека да преброим правилно. 8 – „против“.
Аз предлагам още едно прегласуване. Който е „за“ приемането на бюджета, моля да гласува. 8 – „за“. Интересно, как първия път бяхме 9, а сега станахме 8, но …

Господин Атанас Зафиров: Извинявам се, че така взимам думата. Просто първият път колегите се заблудиха и бяха преброени „за“. Аз затова настоявах да има обяснение и гласуване. И тук имахме диалог и аз обясних, че не гласуваме частта тук касаеща работата на комисиите, които нашата комисия контролира и наблюдава, а целия държавен бюджет, както е по правилник. Така стана грешката. Те първия път вдигнаха ръката и бяха преброени за „за“, а това не беше техният мотивиран вот. И затова няма недоразумение – 8 на 8, комисията не приема бюджета.

Председател Валентин Николов: Колеги, няма да спорим, значи няма грешка в броенето, били са 9, после станаха 8 след като са разбрали какво гласуват. Така, резултатът е 8 на 8, нали така?
Да преминем към втората точка.

2.Приемане на проект за вътрешни правила за робата на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Председател Валентин Николов: Обърнах Ви внимание, колеги, че има техническа грешка вместо чл. 15, в самото начало, в чл. 1 е записан чл. 16, ал. 1 и 2 са верни, без т. 20 от правилника. Просто техническа грешка е. Техническа грешка е, вместо 15, чл. 16, ал. 1 и 2 от т. 19, нали така? Тъй като този правилник е стария и основно ползваме стария правилник затова е станала грешката. Имате думата.

Господин Илиан Тодоров: Тук коментирахме с колегите, че думата „председател“ има три модификации, четири. Да вземем малко да го оправим откъм грешки, защото думата председател е написана веднъж с две „с“, веднъж с „ц“. Според мен, първият път е почнато по един пробен метод и накрая вече е докарано.

Председател Валентин Николов: Вижте колеги, понеже все още нямаме сътрудници назначени и бързахме вчера да Ви го дадем този правилник, а не днес, както можеше да стане и възможно е да е допусната някоя техническа грешка. Тоест, това ще го оправим. Така че, нищо фатално не виждам в това, че има някоя техническа грешка или правописна, случва се на всеки. Не съм го писал аз, ако това Ви интересува. Няма никакво значение. Значи, това го поправихме. Имате думата по правилника.

Господин Илиан Тодоров: Ако може, господин председател? Значи, чл. 3, т. 1 – Комисията се формира на паритетен принцип по трима народни представители. Няма такова нещо, по двама сме.

Председател Валентин Николов: Знаете, защо е така, защото ние ползваме стария правилник. А сега комисията е с по двама човека, в предната комисия сте били по трима човека от парламентарна група. Чл. 3 ще го поправим. Добре, това го поправихме. Други? Заповядайте.

Госпожа Калина Балабанова: Господин председател, по принцип аз смятам, че е редно да изчетем и да поправим всички технически, правописни, синтактични и всякакъв такъв тип грешки, за да може все пак правилникът да придобие някаква цялостна форма, правилна. Така че, не го приемайте лично.

Председател Валентин Николов: Значи, аз не го приемам лично, казах какви са причините, евентуално за това са допуснати грешки, след като е ползван старият Ви правилник. Така че, ако започнем да го четем, аз затова се постарах още вчера да Ви го раздадем, всеки да го прочете, да си каже забележките и да го гласуваме, евентуално, или да го отложим за следващо заседание, ако прецените. Но ако започнем да го четем член по член, доста време ще отнеме. Ако сте забелязали някои други грешки, нямам нищо против, ще ги оправим. Ще Ви бъде изпратен правилникът в коригиран вариант, без тези грешки, които установихме.

Госпожа Калина Балабанова: Аз мога да отбележа това, което съм си отбелязала аз.

Председател Валентин Николов: Да, разбира се, че може. Записвайте където има някаква грешка, записвайте, да ги коригираме.

Госпожа Калина Балабанова: Колегите могат да ме допълнят, ако нещо не съм видяла. Колегата Тодоров казва за броя на народните представители, съответно това би трябвало да стане на двама. В същия член, ал. 1 председателя е написано с „ц“. Във втора алинея, пак имаме председател – с „ц“, в трета имаме председател – с две „с“.
Така, пълните членове също. Председателят на комисията. Ами не мисля, че е сложно. Не го отбелязах, защото това съм отбелязала на първо време. Всички членове в правилника, където председателят започва изречението с него и извършва някакво действие, трябва да е в пълен член, защото това са много членове и алинеи в правилника. Мисля, че други технически грешки няма. Не, в чл. 13, ал. 1 – при констатирани данни за престъпления, между „з“ и „а“ има някакъв интервал, който не е уместен. Чл. 13, ал. 1, чл. 9, ал. 3. Нали това беше желанието на колегите – да се изчетат набелязаните. Ако нещо съм пропуснала, просто добавяйте. „Вълху“ да стане „върху“. Чл. 9, ал. 3 – по искане на комисията, „о“ след „к“ трябва да е малко, евентуално.

Председател Валентин Николов: Други грешки?

Госпожа Калина Балабанова: Мисля, че това съм отбелязала като технически, но ще имам по-късно пак.

Председател Валентин Николов: Ще говорим и за другите, първо да свършим с техническите.
Значи, аз разбирам, че Вие сте работили по този правилник в предното Народно събрание, защото правилникът е почти същият, копиран е.

Госпожа Калина Балабанова: Не е същият.

Председател Валентин Николов: Значи с тези правописни грешки сте работили в първото Народно събрание.

Госпожа Калина Балабанова: Господин председател, ето го правилника.

Председател Валентин Николов: Няма никакво значение, приемам забележките, нямам още сътрудници назначени, Ви казах. Ще се постараем и ще ги поправим тези грешки, ще Ви ги изпратим по електронната поща, както пожелаете. Мисля, че да се занимаваме сега с „ц“-то и „а“-то, че били разделени ….

Госпожа Калина Балабанова: Господин председател, може ли само да отговоря? Ето го правилника на комисията, миналото Народно събрание, точно на първото заседание при нас също имаше някакви технически грешки, които бяха поправени. Така че, тези грешки са си Ваши, нашите ние ги оправихме. И понеже е практика като има такива технически грешки да бъдат поправени, просто затова Ви казах да не го приемате лично.

Председател Валентин Николов: Добре, няма да споря. Пак казвам, грешките ще бъдат отстранени. Да минем по същество, да оставим грешките и да минем по същество. Имате думата по правилника, за корекции, за предложения.

Господин Илиан Тодоров: Господин председател. Колеги. В чл. 4, т. 3 виждаме следният текст – Изявления и информация пред медиите за работата на комисията могат да дават единствено председателят или посочен от него член на комисията.
Така, тук съм длъжен да примоля, че работата в комисията в 42-то Народно събрание позволяваше на всеки един член свободно да коментира и пред медии, и пред журналисти като цяло, работата на комисията, какво е разгледано в нея. Тук има колеги, които бяхме заедно в предишната комисия. Те могат да потвърдят думите ми.
А от друга гледна точка, дори ако погледнем и Конституцията на Република България ще видим, че в чл. 39, ал. 1 пише следното: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Тоест, моето предложение е и във връзка със спазването на Конституцията на Република България, в чл. 4, т. 3, просто да отпадне, защото е правно необоснована.

Господин Атанас Зафиров: Аз като изцяло споделям духа на преждеговорещия, на изказването му, искам да кажа, че тук има и един малко такъв правен нонсенс, защото по правилник, Правилника, който приехме за работа на Народното събрание, заседанията на комисията открити. Така че, тук не виждам логиката, при условие, че са открити, може да има медии и после председателят да дава някаква информация какво сме правили на комисията, при условие, че ако идеята тук е за закритите заседания само председателят да има това право, то това трябва да се отрази. Аз и този подход не споделям, но така както е написано е в противоречие с правилника на Народното събрание, тъй като заседанията на комисията са открити.

Председател Валентин Николов: Така, колеги, аз нямам нищо напротив. Никой не е решил от нас да ограничава когото и да е от Вас да се изказвате. Аз го приемам и може би, това е най-правилното, да се запише само за закрити заседания, ако нямате нищо против. Защото знаете, че имаме право и можем да вземаме решения за закрити заседания. Аз ще го подложа на гласуване, няма проблем, ако трябва и едното предложение, и другото. Вашето беше да отпадне, другото е за закрити. Така ли е? Добре, ако Вие не правите това предложение, аз го правя предложението за закрити заседания, така че има две предложения. Добре.
Думата имате, заповядайте.

Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря Ви, господин председател, аз по същата тема. Дори и да включим закритите заседания, дори и да го има като текст, примерно, от практиката знам и от предишната комисия бях член и на предишната комисия бях член, например, ако телевизия Алфа или Скат ме спрат в Народното събрание за коментар по конкретен въпрос, който сме разглеждали в комисията, аз няма да се направя, че не съм разглеждал въпроса И като направя коментар, каква е санкцията? Този въпрос е разгледан. Така че, няма нещо, което да може да ограничи кой да е член на комисията да може да коментира кой и да е въпросът.
Друг е въпросът за самите текстове, които ги има и в Правилника за защита на определени лични данни, включително и информация, която касае частния живот на лицата. Има го и в правилника. Така че, аз не виждам нещо, което може да ограничи.
Другият вариант, дори и да го има като ограничение и като текст, каква е санкцията? Така че, аз подкрепям по-скоро предложението да отпадне ал. 3, отколкото да направим каква да е редакция. Благодаря.

Председател Валентин Николов: Ако сте свършили, само и аз искам да Ви кажа какво се има в предвид. Значи, има се в предвид, чл. 30, ал. 7. Участващи в заседанието на комисията са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информацията по Закона за защита на личните данни, както и сведения, отнасящи се до така. Сега, вижте, значи тук идеята е пак казвам, не да се ограничаваме, тогава какъв е смисълът ние да правим закрити заседания, след като ни спрат в парламента всеки щял да взима отношение? Аз не мога да разбера, значи тогава да приемем да не правим закрити заседания? Нещо си противоречим. Заповядайте, господин Добрев.

Господин Кирил Добрев: Малко да вкарам яснота, господин председател. Когато провеждаме закрити заседания и работим с класифицирана информация, ние подлежим на санкции по съвсем друг закон, а не от вътрешните правила на тази или онази комисия. Всеки един от нас, когато се проведе такова закрито заседание и когато работим с такава класифицирана информация, сам може да прецени кое от тази информация може да даде на медиите, така че да не попадне под ударите на закона. А и няма шанс, примерно някой да затвори устата на този или онзи да коментира такъв или друг случай. Така че, наистина и аз тук бих подкрепил да отпадне този член.
А що се отнася до класифицираната информация, пак казвам, ние подлежим на други санкции, по друг закон.

Председател Валентин Николов: Добре, колеги. Оформят се две предложения – да отпадне този член или по-точно алинеята на чл. 4. И другото, да се допълни „само при закрити заседания“. Аз го направих като предложения, така че ще го гласуваме и каквото реши комисията, това ще бъде. Заповядайте, господин Тодоров.

Господин Илиан Тодоров: Само ако може, господин председател, съжалявам, че трябва да се повторя, но дори когато говорим за закрити заседания, разберете, с този правилник, който няма никаква реална правна стойност, ние всъщност искаме да ограничим силата на чл. 39 от Конституцията, че всеки може да се изразява свободно. Така, че дори на закрити заседания, Вашето предложение просто не кореспондира с Конституцията на България.

Председател Валентин Николов: Според мен не са така нещата, никой никого не иска да ограничава, нито да нарушава Конституцията. Така че, сега да не спорим, мисля, че не сме толкова видни юристи да навлизаме в темата. Просто предлагам да се гласуват двете предложения.
Така, първото предложение, колеги е да отпадне ал. 3, чл. 4. Това е първото предложение. Който е съгласен, моля да гласува. Бройте внимателно, моля Ви. 9 – „за“. Значи, то е безсмислено тогава да се гласува другото.
Добре, независимо от всичко, ще го подложа на гласуване, тук колегите казват. Който е съгласен с моето предложение – само при закрити заседания да се отнася, ал. 3 на чл. 4, моля да гласува. Колко човека са? 6 – „за“. Добре, значи всъщност ал. 3 на чл. 4 отпада.
Така, други предложения ако има? Заповядайте, госпожо Балабанова.

Госпожа Калина Балабанова: Господин председател, аз бих искала да обърна внимание на чл. 15, ал. 2 на това, че комисията не извършва проверки по анонимни сигнали. Това е въпрос, който обикновено в началото на дейността на всяка комисия се разглежда и обсъжда. Знаете, щом сте чел правилника и сте ползвал за база нашия правилник от миналото Народно събрание, при нас беше възможно да се извършват проверки по анонимни сигнали, а точният текст е „които предоставят информация с висока степен на точност“, защото всички сме наясно, че пристигат и много сигнали, които са с две изречения, просто не са стойностни като информация.
Затова, аз предлагам да обсъдим и да си кажат колегите мнението дали наистина да се запази този текст, в този вариант или да го променим. Относно анонимните сигнали.

Председател Валентин Николов: Така, ще мога ли да кажа няколко изречения? Да, това е другата поправка спрямо старите правила за работа. Имали сме предвид, че не искаме да превръщаме комисията в инструмент за разчистване на каквито и да е сметки, включително и политически. Всеки, който иска да си подаде сигнала, да бъде така доблестен да си застане с името, с координатите, с телефоните, да направим вътрешната проверка, това сме имали в предвид, и едва тогава комисията да разглежда сигнали. А не някой си да пише анонимни сигнали срещу когото и да е и кой ще прецени степента на достоверност, поред Вас?

Госпожа Калина Балабанова: Ами обикновено това се обсъжда на заседанията.

Председател Валентин Николов: Добре, имате думата. Ще гласуваме.

Господин Илиан Тодоров: Ако може, господин председател, тъй като използвахте думите „инструмент за разчистване на политически сметки“. Сега, каква е практиката? Когато дойде сигнал и има нужната фактологическа част към него, има сътрудници в тази комисия, които преценяват дали този сигнал има някаква правна стойност, тогава вече в тази комисия, всички ние, гласуваме дали този сигнал да бъде разгледан, или да не бъде разгледан, дали да се работи по него, или да не се работи по него. Всъщност, нека не забравяме, че има доста голяма част, да не казвам от българското общество хора, които просто ги е страх, от страх не подават сигнали. Страх ги е да застанат с имената си. Има и такива случаи, когато става въпрос за измами и корупционни сделки в големи размери. Един обикновен човек в повечето случаи го е страх. И затова аз Ви предлагам, нека това да отпадне, нека да приемем анонимни сигнали, с нужната, разбира се фактологическа част. След като сътрудниците, които ще бъдат, разбира се, главно от Вас като председател, те ще преценяват в последствие дали има достатъчно доказателства ние като комисия да продължим да работим в тази насока или този сигнал да бъде прекратен.

Председател Валентин Николов: Други изказвания по този въпрос? Заповядайте, господин Кънев.

Господин Радан Кънев: Аз ще подкрепя тук колегите. Според мен, част от смисъла на тази комисия е да може да извършва такава преценка. Още повече в 15.1 имаме съобщения и публикации в средствата за масово осведомяване, тоест информация стигнала или тиражирана чрез каквото и да е средство за масово осведомяване може да бъде повод за разглеждане, докато анонимен сигнал от гражданин, според мен един солиден анонимен сигнал може да има повече тежест в себе си и обратно – голяма част от нещата, които се публикуват в българските медии, били те онлайн, хартиени или ефирни са най-обикновени клевети, които са анонимни по същността си. В момента на публикацията не би трябвало да имат по.голяма тежест. Може би, наистина да поемем тази отговорност, да преценяваме дали в даден сигнал се съдържа необходимата доза достоверност, за да бъде проверен.

Председател Валентин Николов: Благодаря. Господин Касабов има думата.

Господин Валентин Касабов: Така, след като отхвърлихте предишната точка, сега идва следващият капан, който е бил заложен в стария правилник. Практиката на старата комисия, включително сътрудници от комисията да пишат анонимни сигнали. Казвам Ви само факти. Това е едно.
Второ, господин Кънев, когато има публикации във вестници, сайтове, по телевизия, сигналите не са анонимни. Там има автори или ако статията или материалът е без автор, това означава, че той е редакционен. Освен това, през последните години, последните 20 години има страшно много осъдени журналисти, редакции, вестници и издания. Така че, там общо-взето се прецизират много добре нещата и когато се изнасят факти, тези факти, общо-взето са горе-долу прецизирани.
Ще Ви споделя моя опит през годините на работата ми като разследващ журналист. Залят съм с най-различни писма, със сигнали, включително с документи. Говоря за анонимните. Повече от 90 %, деветдесет и няколко процента от анонимните сигнали не са нищо друго, включително с фактология, която се уж поднася, не са нищо друго освен опити да се изманипулира, в случая медията или предаването което работи, за да свършва някаква работа в полза на дадения човек.
И сега си представете, първият член падна, тогава, тоест гласувахме преди малко когато заседанието е закрито ...

Председател Валентин Николов: Колеги, малко тишина, за да можем да се изслушваме.

Господин Валентин Касабов: Така, единият член Вие го гласувахте когато заседанието е закрито, всеки има право да говори във връзка с конфиденциалната информация, нали има закон, има това, има онова. Сега пробвате и другия член, тоест, пада другият член, където започваме да разглеждаме ужасяващи, да речем анонимни сигнали. И всеки един от Вас започва да интерпретира и започва да говори и в публичното пространство настава шум, какафония, дори да не се съобщават имена, започват примерно, получаваме сигнал, че даден баща, първо изнасилва децата си, след което ги накълцва на парчета и сутринта ги яде. С факти, документи и със снимков материал. Мога да Ви го предоставите, колкото искате анонимни сигнали такива. След, което всеки един от нас излиза и започва да разсъждава по темата – къде е бащата, черен ли е, от какво малцинство ли е, каква политическа принадлежност е, колко са децата, от къде започва, от черното дробче ли и така нататък.
Давам този пример, защото в момента това, което правим, всъщност ще навреди на цялостната работа и Вие ще се убедите в комисията. Така че, когато решавате да махнете един или друг член, просто мислете. Не само ще се затрудни работата на комисията, но и комисията просто ще се превърне в оръдие на нечистоплътни сметки. Това се опитвам да Ви кажа. Какво означава анонимен сигнал, който има достатъчно много факти. Как ще ги установим тези факти? По кой начин ще ги установим? Няма начин. Кои ще бъдат тези експерти? Къде ще тръгнат да търсят онова, което ни пише някакъв анонимник? Хайде, който дава сериозни сигнали, да бъде така добър да си пише името. А оправданието за това, че хората много били уплашени, съжалявам, мисля, че не са уплашени хората. Уплашени са тези, които ще започнат да ни ползват като оръдие. Мен са се опитвали през годините точно така и в началото така се хващах както аз, така и мои колеги и знам за какво става въпрос. Опасността да влезем в капан, да си трошим тук времето, да започнем да разсъждаваме по различни теми, е много голяма.
Така че, аз предлагам, просто нека този член да си остане и да не се занимаваме с анонимни сигнали. Това е, което искам да Ви кажа. Благодаря.

Председател Валентин Николов: Първи думата искаше господин Добрев, после господин Янков.

Господин Кирил Добрев: Господин председател, тук нашата група сме склонни да Ви подкрепим за това да не се разглеждат анонимни сигнали, но с едно условие. Пак казвам, аз съм от няколко парламента, по-скоро три в тази комисия и понякога наистина има сигнали, които самият факт, когато го четете, разбирате, че има висока степен на достоверност. Сега, дали ще оплюем този или онзи не е важно. За мен е важно другото, по-голяма част от такива сигнали касаят, примерно местна власт, кметове, местни феодали. И аз ще Ви помоля, не само Вашите сътрудници, а и когато имаме подобен сигнал, да го обсъждаме, да решим. Ако комисията реши, че можем да го вкараме, да го гледаме, а не просто някакво разчистване на сметки, този да го унищожим или другия, когато има нещо сериозно, да взимаме решения ад хок. Така работихме, ако си спомняш и при Бойко Великов, примерно имаме за четири години сме гледали три такива сигнали, но и от трите излезе нещо, което беше сериозно.
Така че, по принцип да не се гледат, да не разглеждаме анонимни сигнал, но ако ръководството прецени, че има нещо, което си заслужава, може да го предложи на комисията да го вкараме.

Председател Валентин Николов: Благодаря Ви, господин Добрев. Господин Янков.

Господин Янко Янков: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги. Анонимният доносник се превърна в най-удобния инструмент на съвременната ни действителност. И ние като изключително сериозен орган трябва да изхождаме според мен, от принципа, че от една страна ние трябва да се ръководим от истината, и от друга страна, всеки, който е оклеветен, да има правото да се защити и да получи възмездие, ако неправилно е оклеветен.
В случая, ние сме колективен орган. Напише ли някой анонимен сигнал, ние вземаме решение да започнем да го проверяваме. Решението е субективна преценка, за която ние като колективен орган не носим никаква отговорност. И човекът после не може да получи никакво възмездие.
Какво значи някой сътрудник да прецени, колеги? Вижте, това не е шега работа. Тук става въпрос за човешки съдби. Или някакво субективно решение. Нали се сещате, че всеки от нас може да бъде мотивиран да гласува, ако е за кмета, дали този кмет е от ГЕРБ, дали е от БСП, дали е от някой друг и има някаква друга мотивация, извън обективната реалност, която е записана в този сигнал.
От тази гледна точка, ако наистина ние искаме да въведем ред в правораздаването, в цялостната система, всеки, който наистина милее за справедливостта, за ролята на закона, трябва да има доблестта да си напише името. И с това, което подава като сигнал, в определен случай да излезе и да го защити.
Виждал съм страхотно много такива сигнали, които на пръв поглед изглеждат изключително реални, а толкова много съвсем друго нещо се крие зад тях. И според мен, наистина ние тук трябва да бъдем категорични и да подкрепим текста в такъв вид, защото в крайна сметка иначе, да, можем, вижте, има един такъв принцип в правораздаването, по-добре 10 неосъдени отколкото един осъден неправилно. Откъде на къде, в крайна сметка?
Така че, ние лично, смятам тук от нашата парламентарна група ще подкрепим председателя в това предложение.

Председател Валентин Николов: Преди Вас, думата искаше господин Андреев.

Господин Методи Андреев: Аз понеже не съм юрист и тук по отношение на тези анонимни сигнали, прокрадна се да има сериозна фактологическа част на сигнала. Е какво е сериозна фактологическа част? Ето примерно мога да Ви кажа, че аз съм гледал документ, сниман на ксерокопие, който ако Ви доставя тук и го видите, ще паднете всички долу на пода, защото това, което пише засяга фундаментално сегашното състояние на държавата.
Примерно, виждал съм документ, с лица, които никога не са излизали в публичното пространство, като агенти на държавна сигурност и които са големи политици в момента. Но то е на ксерокопие. На пръв поглед, това е изключително важен и фактологичен документ. Но ако тръгнем да търсим това дали е вярно, няма да стигнем до никъде.
Значи, трябва да знаете какво е това „сериозна фактологична част“. Аз Ви го казвам, такъв документ съществува, това е така наречената разработка „Възраждане“. Документ, създаден на 21 февруари 1989 година, подписан от Григор Шопов и от генерал Велинов, Боян Велинов. Но ксерокопие, казвам. Там има хора, които и сега в момента са на висши постове в държавата, на много висши. Хора, които са заемали много висши постове. Аз не мога този документ да кажа, че е верен. В момента, в който го извадя и тръгна да го разследвам, аз ще бъда ударен, абсолютно правилно от нашето законодателство.
Ние или сме сериозна комисия и работим по автентични документи, автентични, повтарям, не ксерокопия, не някой написал, или тогава да направим тук една редакция към нашата комисия, примерно към Пик, Шоу, Бивола и да започнем да ги снабдяваме с материал. Така че, колеги, има тук юристи, нека малко да помислят по този въпрос.

Председател Валентин Николов: Думата първо поиска господин Кънев, след това сте Вие и после господин Зафиров. Заповядайте, господин Кънев.

Господин Радан Кънев: Аз накратко. Първо, не е случайно, че не сме съд. Ако бяхме съд, щяхме да работим по определени правила и естествено, че и 1 000 неосъдени е по-добре отколкото един несправедливо осъден. Става дума за възможността комисията да прецени сериозно един анонимен сигнал, дали съдържа нещо повече от обичайната плява, с която така и така ще бъдем затрупвани и ще я отхвърляме.
На практика имаме, по отношение на борбата с корупцията, две сфери на дейност. Едната е по-скоро методологична, която взема част от този правилник, другата е по проверка на конкретни сигнали. Конкретен сигнал, подкрепен с, както каза, господин Андреев, автентични, нали не си представя, че някой ще ни изпраща на нас оригинала на документи. Хората не ни вярват повече отколкото вярват на кварталния, така и така. Значи, следващата стъпка е да искаме като в съда, човекът, който изпраща документите какво, да заверява ксерокопията „вярно с оригинала“, за да се поставя себе си в положение да гарантира с подписа си, че не ги е фалшифицирал примерно?
Ако има сериозни доказателства, по смисъла на закона, този човек, той ще ги изпрати в Прокуратурата, или по съответния ред ще образува някакво производство в съда. Тук става дума за сфера на чувствителна проверка и нашата отговорност е точно тази, можем ли да извършим чувствителна проверка, която е извън компетенцията на прокуратурата или не можем?
А по отношение на гражданската доблест на човекът, който изпраща сигнала, аз не приемам този аргумент. Струва ми се, че всички сме видели достатъчно през живота си, за да знаем, че има хора на позиции, които не им позволяват по никакъв начин да проявят тази гражданска доблест, ако не са наистина герои, които са готови да се разделят с живота си или със здравето си, най-малко. Говорим за служители на определени нива в службите за сигурност, служители на определени нива в Прокуратурата, в съда, които къде точно, ако не тук, ще изпратят определени документи?
В този смисъл, аз не случайно гласуват „за“ това да има конфиденциалност на закритите заседания. Съжалявам, че не го приехме, защото пък стои другият въпрос, че определени анонимни сигнали ако бъдат раздути от нас, те могат да разкрият автора си и без да са подписани, защото хората, които са визирани в тях знаят кой има достъп до делата им, ако става дума за нещо сериозно.
Накратко, не можахте да ме убедите. Аз няма да си променя гласуването, ще бъда „против“ този текст.

Председател Валентин Николов: Ваше право е. Господин Зафиров, заповядайте, искахте думата.

Господин Атанас Зафиров: Вижте колеги, аз честно казано съм доста раздвоен по тази точка, но все пак дължа да информирам комисията, че ние сме на път да повторим едно нарушение, за което много убедително критикувахме Комисията за конфликт на интереси по времето на Златанов, тъй като тя беше нарушила закона, законът категорично казва, че не може да се работи по анонимни сигнали, законът, по който те работят – Законът за конфликт на интереси, което да голяма степен обезсмисля тук нашия разговор. Но те бяха направили една гимнастика с точно такива вътрешни правила, бяха променили този закон. Сега не съм юрист, точно как го бяха направили, че не приемат сигнала, но приемат, че има достатъчно основания да се самосезира и самата комисия вече прави такъв сигнал.
Сега, ние можем да направим един такъв, според мен прочит, дотолкова, доколкото моето конкретно предложение, аз няма да подкрепя да работим с анонимни сигнали, смятам, че освен незаконно, не е и много морално и наистина можем да се превърнем в инструмент за разчистване на политически отношения. Но, аз предлагам тези сигнали да не отиват в кошчето, а примерно веднъж седмично или веднъж месечно всеки един от членовете на комисията да получава от сътрудниците целия такъв набор от сигнали и всеки един вече може да прецени дали може от негово име да постави на гласуване, тоест на разглеждане в комисията един такъв сигнал. Това е един много, според мен, разумен подход. Защото всеки народен представител, тук като обсъждахме, аз не взех отношение по първа точка, но ние тук всички сме равни. Тоест, всеки един достатъчно, и на базата на своя опит, и своята компетенция може да прецени докъде стига плявата и докъде стига разума в един такъв сигнал.
И тук вече стигам до това да се съглася с господин Кънев, че наистина има много хора, които в своето отчаяние виждат в нашата комисия една последна надежда. Има такива хора, аз в миналото Народно събрание имах среща с такива хора. Между другото, човекът, който уби банкерката, три пъти съм имал среща с него. Ами този от Карнобат – Любен Симеонов. Три пъти идва при мен и беше отчаян, каза: „Разбери, ни Прокуратура, никой не ми обръща внимание“. И аз тук имах с него оживена кореспонденция, разбира се, не съм и предполагал, че ще се стигне до там, но този човек беше на ръба на отчаянието. А той не искаше неговото име дори да се споменава, защото това е друга една история.
Така че, вижте, според мен, един такъв подход е балансиран, разумен, всеки един от членовете на комисията, повтарям, да получава тези сигнали и вече да преценя може ли някой да ни свърши работа или не може. Но по принцип, да гласуваме, че комисията по анонимни сигнали не работи.

Господин Христо Тодоров: Моето мнение се припокрива с това на колегата. Нашата основна работа, в нашата комисия ще бъде във връзка със Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, за да бъда малко по-конкретен, чл. 23, ал. 2 в този закон гласи, че конфликт на интереси не може да се установи след анонимен сигнал. Така че, мисля, че тези дебати са излишни в момента тук. И ако искаме да го направим, трябва да променим закона.

Председател Валентин Николов: Така, думата има господин Касабов, после сте Вие и след това господин Кънев. Заповядайте, господин Касабов.

Господин Валентин Касабов: Сега, започвам от господин Зафиров. Вие давате пример с човек, който е дошъл, но той не е анонимен сигнал, Вие го познавате, това че се страхува, тоест, дали да се подпише под официален документ, това не го прави анонимен сигнал. Има конкретна личност, човек с ЕГН, с възраст и така нататък, реално съществуваща личност.
Аз говоря за конкретни анонимни сигнали. И сега, господин Кънев, аз Ви казвам, че утре или другата седмица, на другото заседание мога да Ви изфабрикувам един анонимен сигнал, ще седнем тук с колегата, в който аз, примерно и анонимния човек, в случая аз, да речем, пиша и заявявам, че господин Кънев има няколко имота в швейцарските Алпи, банкова сметка в различни офшорни фирми на стойност няколко милиона лева, той е част от престъпна група, която се занимава с контрабанда на наркотици. Замествам малко Митьо Очите, замесвам другите хора от ъндърграунда, заявявам още, че имате яхта някъде в гръцкото пристанище, примерно в Пирея, снимам една яхта, снимам Вас, правя един добър, хубав монтаж, всичко това го снимам, заедно с едни прекрасни вили, обяснявам кои са фирмите офшорни, чрез които внасяте наркотици или не знам си какво, през еди коя си граница, с еди кои си митничари. Всичко така ще го напипам, толкова достоверно и какво прави комисията, господин Кънев? След което ние започваме да се занимаваме дълго и пространно с Вашата личност поименно. И някой от комисията излезе, и тук медиите започват да питат, и някой се изтърве и каже: „Абе Вие знаете ли какво става? Под секрет ще Ви кажа, тук господин Кънев, много е нагазил лука“. Ама ето, ето, за това говорим. Вие защитавате точно това. Защото има сигнали, които не можем да ги проверим, които достоверно. Какво значи „достоверно“? Майсторите на такива сигнали, те звучат безкрайно достоверно. Както измамниците звучат страшно достоверно и истински, само че са измамници.
Затова Ви казвам, анонимния сигнал, той просто е начин, по който ние просто ще се изцапаме. И това е практиката. Казвам Ви, споделям Ви моя опит.

Председател Валентин Николов: Една секунда само. Искам само с едно изречение да го допъпля, защото е много прав и аз точно това искам да Ви кажа, че Вие с един анонимен сигнал, колеги, задействаме цялата държавна машина – Прокуратура, всички институции, за които се сетите. Тоест, как я мислите тази работа? Разбира се, нали ги изпращаме, ние ги изпращаме сигналите. Още повече, че по Закона за конфликт на интереси ние сме длъжни да ги пращаме сигналите в комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. И те се произнасят, да не го забравяме и това.
Сега, много Ви моля, понеже тук господин Карадайъ чака доста време, за думата, заповядайте.

Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря Ви, господин председател. Значи, имам някои въпроси, по-скоро към хората, евентуално Вие, може би сте запознат, към някои неща от проекта за правилник. Първо, доколкото си спомням, в по-предишния парламент 41-ия парламент, етиката беше част от тази комисия, но в 42-то Народно събрание го нямаше, но в по-предишиня правилник имаше цял раздел свързан с етиката. Тук не успях да го видя, не знам какво търся, но не успях да го видя. Това ми беше единият въпрос.
Доколкото се отнася до конкретната тема по анонимните сигнали, колеги, бих искал да обърна внимание към един раздел от проекта за правилник, който се казва „Предмет на дейността на комисия“, тоест самата наша комисия какви задачи имаме и какво ще изпълняваме, за да видим дали си заслужава толкова много време да отделяме на тези тема?
Значи, чл. 8 казва – съдейства за координация между различните власти. Чл. 9, ал. 1 казва – приема и регистрира подадени декларации от различни държавни органи. Ал. 2 казва – поддържа регистър на интернет страницата си за тези декларации. Така, ал. 3 казва, че по искане на комисията в 14-дневен срок се получава информация. Чл. 10, ал. 1 казва – разглежда законопроекти и проекти за решения. Пише, доклади и становища по закони и проекти за решения, събира информация за ефективно изпълнение на законодателството, за законодателството. Използва правно установени форми на контрол за получаване на обективна информация и за изпълнение на актовете на Народното събрание. Събира информация и упражнява контрол върху органите на изпълнителната власт. Не случайно ги чета. Това ни е предмета, да видим какво правим ние в комисията, за да видим дали си заслужава. Защото ние не сме онзи разследващ орган, който ще получи сигнал и ще го разследва. Нещо повече, прескачам да не чета целия предмет, само отивам до два примера – чл. 18 казва – комисията регистрира в специален регистър постъпили материали и образува преписки, които ги анализира, но след това веднага в ал. 2 казва – когато пристигналите материали не са свързани с предмета на дейност на комисията или съдържат отделни данни, които не са от нейната компетенция се изпращат на съответни органи.
Значи, много зависи какъв е сигналът и какво има в този сигнал, защото нашият предмет на дейност е изписан тук и той е ясен и рамкиран. Ние няма какво да се произнасяме. Нещо повече, особено пък когато става въпрос за конфликт на интереси или евентуално съмнение за корупция, има си препратки, примерно в чл. 20 е казано, че препраща незабавно на компетентния орган, съответния сигнал. Незабавно го препращаме. Значи, ние няма да установяваме нито дали има конфликт на интереси, нито дали има корупция. Има си органи, които ще го установяват. Има органи, които ще ги установяват. И не случайно в предмета на дейност, значи, от чл. 8 до чл. 14 е описано какво прави нашата комисия. Така, толкова по този въпрос.
Но аз имам един конкретен въпрос, евентуално ако има място искам да го прочета, няма място, да намери място. Един такъв текст, който периодично, дори да не е всяка седмица, но поне веднъж на месец нашата комисия да извършва контрол върху дейността на аналогичната комисия от изпълнителната власт, Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. Не за нещо друго, защото все още е актуална темата, примерно за едно тефтерче, водят се дела. Видяхме по какъв начин се използват различни институции и органи на изпълнителната власт в различни случаи. И по-скоро считам, че огромно наше задължение е да изпълняваме контрол над различни органи на изпълнителната власт. От една страна те ефективно да си изпълняват възложените им задължения по закон, а от друга страна пък, ако можем да положим всякакви усиля и да пресечем всякакви такива форми изпълнителната власт да бъде и инструмент за разчистване на каквито и да са сметки. Неща, които успяхме и ги видяхме. Има ги и по медиите и до днес са актуални. И ако има такъв текст, че периодично ще контролираме дейността на съответната комисия, искам да го прочета как звучи, за да го редактираме, евентуално, а ако няма, да си намери съответното място. Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Така, отзад напред. Първо, няма нужда да го записваме това като текст, защото ние точно това ни е работата, че можем да контролираме и да изслушваме постоянно тази комисия, другата комисия, която днес изслушахме, така че няма смисъл да го записваме изрично. Както имаме право да изслушваме и министри, съответни други представители на различни учредения, ние трябва да ги изброим тогава всичките. Пък това е в нашите правомощия.
По отношение на Закона за конфликт на интереси, аз съм съгласен, защото там действително се препращат към тази комисия и тя установява има ли конфликт на интереси, няма ли конфликт. Това не е наша работа. Но по закона, ние говорим в момента за първото за заглавието, за борба с корупция. Тоест, именно там говорим за анонимни сигнали. Тези анонимни сигнали няма да дойдат във връзка със Закона за конфликт на интереси. Едва ли ще дойдат. Те идват обикновено, именно за корупция, за корупционни практики, действия и когато са анонимни, аз Ви казах, ние даваме становище, решение на комисията, доклад, който го публикуваме и чрез интернет страницата на Народното събрание и на комисията, от сайта на комисията и това става достояние до всеки един гражданин. Така че, тук опасността да опетним доброто име на някой гражданин е доста, доста, бих казал голяма. Това е нашата идея, а не друга.
За етиката пропуснах да Ви кажа, нали питахте? Така, етиката. Сега, аз ще Ви кажа за етиката, виждате, тя е в Правилника за организация и работа на Народното събрание, там са залегнали някакви правила, които нали за етичното поведение на народните представители. Аз искам да Ви кажа за информация, че в 41-то Народно събрание ние бяхме изготвили етичен кодекс. Така или иначе този кодекс дълго и широко се коментира, но Народното събрание не пожела той да бъде гласуван. Сега съм убеден, че такъв кодекс ще бъде гласуван и тогава, тогава вече ще има такъв раздел в нашите правила. Още повече, че ни притискат и европейските институции, има някакви срокове и доколкото даже разбрах, че някои от колегите вече го разработват този етичен кодекс. Но така или иначе ние сме комисията, която ще бъде водеща по разглеждането на такъв кодекс. Аз дори имам готовност да внеса такъв кодекс веднага, ако комисията реши. Друг е въпросът с какво становище ще излезем и дали парламентът ще приеме такъв кодекс. Тогава трябва да намери приложение в правилника този кодекс. Това е.

Господин Мустафа Карадайъ: Уважаеми господин председател. Значи, дали е за конфликт на интереси, дали е за корупция, сигналът си е сигнал. Кой установява дали има конфликт на интереси и кой установява дали има извършване на корупция? Не сме ние органът, който ще издаде присъдата. Нашият предмет на дейност е изписан от чл. 8 до чл. 14 и е изписан предметът на дейност, рамката на нашата дейност, на нашата комисия. Това исках да кажа.
Това е по диференциацията. А по отношение дали да има раздел парламентарна етика, и че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е изписано какво и как да извършваме, аз считам, че ако това е логиката, няма нужда от вътрешни правила, поради простата причина Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание регламентира цялата дейност. Тоест, не бих могъл да приема мотива и аргумента, че в Правилника за организация и дейността на Народното събрание има ред и регламенти, нали и в тази връзка и от тази гледна точка не са изписани правилата.

Председател Валентин Николов: Явно Вие не сте ме разбрали. По Вашата логика, само едно изречение да кажа, трябва да закрием комисията. Значи, по тази логика ние трябва да закрием въобще комисията. Вижте, най-върховният орган е Народното събрание. Тази комисия не е без значене, тя затова е създадена. И пак говорим, че комисията се произнася със становище, с доклади, които стават публични. Господин Касабов, реплика иска, процедура.

Господин Валентин Касабов: Ако остане старият вариант за анонимните сигнали, аз предлагам там да се уточни какво се разбира, по какъв начин ще бъдат дадени тези сигнали. Аз предлагам чрез SMS-и, телефонно обаждане – една жена на ъгъла, чрез пощенски гълъб, чрез електронна поща и включително с големи плакати на обществени места – еди кой си е еди какъв си, и ние се самосезираме. Това са анонимни сигнали, уважаеми дами и господа. С това да се занимаваме. И държа точно тези предложения да се впишат, какво означава „анонимни сигнали“ и как ще ги получаваме. А и още нещо – и по телепатичен път, защото има хора, които получават, корабът майка им съобщава.

Председател Валентин Николов: Благодаря, господин Касабов. Господин Добрев. Много моля да се изслушваме, да не влизаме в диалози, нека все пак колегите като вземат думата да се изкажат.

Господин Радан Кънев: Господин председател, мен ме забравихте, а трябва и да тръгвам. Моята молба е първо, понеже се размихме по целия правилник, да го решим този чл. 15, ал. 2, да го подложим на гласуване във вида, в който е предложен от ръководството на комисията, ако не се приеме, тогава да му мислим. Ако се приеме, излишно е. И последно, да подкрепя господин Карадайъ, само че за мен това ми подкрепя моите аргументи. Именно това е смисълът, тази комисия не е юрисдикция. Комисията за установяване конфликт на интереси е юрисдикция, тя се произнася с актове, с преки правни последици върху засегнатите лица, те имат право да ги обжалват пред Административния съд, тоест имат особена юрисдикция, която може да налага много тежки санкции върху определен кръг лица. Ние не сме, именно поради особения предмет на дейност ние трябва да можем да боравим с всякаква информация, стига да има вид на достоверна.
Моето предложение, във връзка и с това, което Вие предложихте е примерно, комисията не извършва проверки по анонимни сигнали, но по изключение, по предложение на член на комисията, разглежда сигнали, подкрепени, с подлежащи на проверка фактически твърдения за тежки корупционни практики. Не съм сигурен, че можем да стигнем до крайна редакция, но дайте да видим, ако 15.2 има подкрепа, да престанем да му търсим алтернативи.

Председател Валентин Николов: Благодаря. В тази връзка искам, господин Добрев, ще Ви дам думата, искам да редактирате обаче Вашето предложение, защото нашето ще го оттеглим и ще предложим Вашето на гласуване и съответно на господин Кънев. Две предложения. Заповядайте.

Господин Кирил Добрев: Аз Ви казах, че ние тук се колебаем групата, но след като чухме аргументите сме изцяло да подкрепим текста в комисията, който Вие сте предложили. Защо? Когато имаме анонимен сигнал, който касае примерно моя избирателен район и аз съм се запознал с него и смятам, че е с висока степен на достоверност, то тогава аз, като народния представител Кирил Добрев, мога да застана с името си и да внеса този сигнал. И той вече не е анонимен. Но, имам няколко въпроса. Какво правим със сигнали, подписани от Петър Иванов? Второ, какво правим със сигнали от електронни сайтове? Защото манипулацията и рекетът, медийния е нещо, което това е вече начин на общуване. То е въведен като форма на изнудване. Защото господин Кънев, вместо да прави такива сложни предложения, той може нещо много просто – дава го в сайта Фактор, Фактор го публикува, с което вече този сигнал не е анонимен и започва да се занимава комисията. Примерно аз съм засегнат от такъв материал в такъв сайт. И той го внася в този сайт. Сайтът Фактор го е публикувал. И ние по този правилник се самосезираме, може и в Бивол. Който сайт си иска, може някакъв, който е без издател, някакъв да го издават от не знам къде си и да си пишат каквото искат вътре. Само, дайте ми разяснение, пак казвам, и съм готов да подкрепя. Затова си оттеглям предложението. Веднага сигналът става неанонимен, когато аз застана зад него или народен представител.

Господин Валентин Касабов: Господин Добрев, тук сте прав. Като народен представител Вие заставате с името си и се предполага, че Вие сте извършили най-елементарното разследване. Това не е анонимен сигнал. Когато ми говорите за сайтове, аз ще Ви кажа, че никой сайт, никоя сериозна медия няма да си позволи, с много малки изключения да пльосне един материал, който им е даден, нали едни листи, в които се обвиняват този, онзи и така нататък. Нека да Ви го кажа. Аз дадох вариант, в който идва книжен източник, книжен носител. Но, нещата толкова са се затегнали около медиите, че никой сайт, сериозен няма да тръгне да публикува нещо, който и да му го даде. Той ще тръгне, той ще търпи някаква разработка и то сериозна разработка. И тези медии, те си имат своите източници, те си имат своите източници, те си имат своите не само източници, но съответните представители в съответните служби, органи и така нататък. Те ако го пуснат, те ще са направили съответната надлежна проверка и поне три източника трябва да потвърдят. Така вече се работи. Казвам Ви за сериозни медии, сега не Ви говоря за жълта преса. Господин Добрев сега има три очи, но едното го крие тук някъде. То има и осъдени. Така, че сериозен сайт там вече отива вече сайта на кино, отива да се съди и това е. Така че, там също може да се разчита, това не е анонимно.

Гласове от залата: Нека да гласуваме.

Председател Валентин Николов: Добре. Последно господин Тодоров и ще гласуваме. Заповядайте.

Господин Илиан Тодоров: Така, аз първо ще трябва да направя една реплика и ще Ви помоля някак си да вкарате някакъв ред като председател, нали просто отдавна мина моментът когато трябваше да направя реплика, но както и да е.
Значи, господин Касабов, както виждате спазвам добрия тон, ще Ви помоля да правите същото, защото преди време казахте тук, че сътрудниците в комисията в 42-то Народно събрание пишели анонимни сигнали. Аз ще Ви помоля ако имате някакви доказателства аз това да го докажете, а не просто да си хвърляме тук някакви празни думи, лишени от стойност и съдържание. Ако имате данни и доказателства, добре дошъл, но така просто да се обиждаме по този начин е грозно.
Господин Андреев, към Вас казахте „автентични документи“. Да, аз съм съгласен с Вас, но може ли да се случи същото, когато както примерно господин Добрев каза, Петър Петров от София, примерно как ще направим насрещната проверка? Как ще намерим Петър Петров от София, аз не знам, може би Вие ще кажете? Ако същият този Петър Петров даде на комисията сигнали, документи, които са с невярно съдържание? Същност ние пак ще работим с документи с невярно съдържание, без значение техния вносител дали е Петър Петров, който по пощата ни е изпратил даден сигнал, или анонимния гражданин.
Да, аз съм съгласен с доводите на колегите, че наистина може би е най-добре анонимните сигнали когато пристигнат и когато към тях има достатъчно прикрепена фактологична част, документална, ние да имаме достъп до тези документи и по наше предложение, разбира се, да бъдат внесени. Защото в противен случай, аз пак Ви казвам, господин Андреев, един елементарен пример Ви давам за анонимен сигнал. Представете си общинска администрация, нека да предположим, елементарен пример, кмет – служител в кметство. Този служител в кметството, до него достигат някакви документи, че кметът или общински съветници, или който и да било, по-висшестоящи от него изпълняват някакви корупционни практики. Според Вас, този служител в общината, дадената община, ще си позволили да си изпише името и да предостави на нашата комисия тези документи? Не, няма да го направи, защото следващото ще бъде неговото уволнение.

Председател Валентин Николов: Господин Тодоров, да не се повтаряме, тази теза я разви господин Кънев. И ще Ви помоля от тук нататък да спазваме някакъв ред и да не говорим по 10 минути всеки и да взимаме по 10 пъти думата.

Господин Илиан Тодоров: Господин председател, в такъв случай, нека да напишем в правилника по колко минути може да говори всеки народен представител и без да сме го приели, да не ме прекъсвате и да ме оставите да си доизкажа тезата. Благодаря Ви, за което.
Така че, аз съм готов да подкрепя предложението и на господин Зафиров, и донякъде но господин Кънев. Но в крайна сметка, да направим така, че ако има сигнал, без значение от кой е дошъл, с нужните документални факти, ние нямаме разследващи функции, ние не сме разследващ орган. Но ако видим с документи, че има достатъчно факти и обстоятелства, които могат да стартират една бъдеща проверка, аз не мисля, че това е някакъв проблем.
Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Последно реплика, господин Касабов и преминаваме към гласуване.

Господин Валентин Касабов: Това, което казах не са празни приказки и повтарям, заставам зад думите си. Миналата комисия е вкарана тази точка и са писани, в тази сграда, анонимни сигнали от сътрудниците. Тази информация е имаме от член на комисията. Член на комисията, миналата комисия, повтарям, и стоя зад думите си. Който е бил просто свидетел за какво става въпрос. Това е било практика. Ето затова се е използвала тази точка. Благодаря.

Председател Валентин Николов: Колеги, прекратяваме разискванията, мисля че достатъчно дълго време всеки от нас говори по темата. Подлагам на гласуване така както сме го предложили чл. 15, ал. 2 от правилата за работа на комисията. Комисията не извършва проверки по анонимни сигнали.

Господин Атанас Зафиров: Господин председател, понеже имаше направени предложения и те до голяма степен касаят и начина, по който ние ще гласуваме, дали ще бъдат приети или няма да бъдат приети, аз предлагам да гласуваме първо или направо да поставите на гласуване с корекциите, които бяха направени.

Председател Валентин Николов: Добре, формулирайте го точно, аз нямам нищо против.

Господин Атанас Зафиров: Господин Кънев, аз съжалявам, че го няма, той направи някакво конкретно предложение, аз бих го допълнил, да бъде създаден механизъм, така че да всеки, подчертавам, всеки сигнал да стига до народните представители, независимо дали ние си имаме достъп или не. Нали знаете как пристигат тези сигнали?

Председател Валентин Николов: Има ли нужда въобще да го формулираме?

Господин Атанас Зафиров: Ами има. Аз настоявам така както в миналата комисия го получавахме, така да бъде и сега, всеки месец или седмица, по преценка, или на две седмици, всеки от народните представители да получава пълен списък с всички сигнали, в това число и анонимните.

Председател Валентин Николов: Господин Зафиров, който от членовете на комисията го интересува какви сигнали има получени, винаги може да дойде и да си ги види сигналите. Те няма да бъдат при председателя сигналите.

Господин Атанас Зафиров: Какво пречи да въведем такъв механизъм – всеки да получава от сътрудниците списък с всички сигнали? Това е практика, това е правено. Защото ние можем да влезем в такава хипотеза. Ако сега приемем, че комисията не работи с анонимни сигнали, къде е гаранцията, че някой от сътрудниците въобще този сигнал няма да го хвърли в кошчето, защото той е анонимен.

Председател Валентин Николов: Няма как да го хвърли. Сега, дайте да не се обиждаме.

Господин Атанас Зафиров: Не не се обиждаме. Това е прието е комисията да работи, край. Аз държа да изпишем, че всеки от народните представители в някаква такава времева периодичност, която търпи коментар получава пълен списък с всички сигнали. Това беше моето предложение. С това условие аз ще подкрепя Вашето предложение.

Председател Валентин Николов: Добре, последно, господин Андреев.

Господин Методи Андреев: Аз само искам да кажа, че в крайна сметка, макар, че и моето колебание беше 50,009 на 49,001 в полза на това да не подкрепя този текст, да не се разглежда анонимни сигнали, сега съм вече в това си убеждение да го подкрепя. Защото всъщност ние установихме, че няма анонимни сигнали. Когато един народен представител застане зад какъвто и да е сигнал, той вече не е анонимен. Това, което каза господин Добрев, така, че по-добре този текст да отпадне, а от тези сигнали, които идват в комисията, в интерес на истината, никой не може да ги унищожи, защото те идват с входящ номер. Който иска да си ги разглежда и ако намери в него някакво основание, да го вземе и да го внесе и да каже: „Ето, това е от мое име“. И затова няма нужда да имаме анонимни сигнали.

Председател Валентин Николов: Вижте господа, дайте да приключваме. Господин Добрев, формулирайте си Вашето предложение, защото не го разбрах.

Господин Кирил Добрев: Нека най-напред да го подложим на гласуване и да направим т. 3, в която всички сигнали, включително и анонимните, как, господин Андреев, помогнете ми как, остават, се съхраняват в комисията, в архива, как?

Председател Валентин Николов: Добре, господин Янков. Колеги, моля Ви за малко тишина. Господин Янков, слушам Ви.

Господин Янко Янков: Колеги, много се извинявам, обаче аз направо се учудвам. Вижте, няма никаква връзка между чл. 15, ал. 2. Ал. 2, само една секунда, господин Добрев. Чл. 15, ал. 2 е „Комисията не извършва проверки по анонимни сигнали“, а тук, само една секунда, да видя кой член беше, ето вижте чл. 18 – комисията регистрира, в специален регистър постъпилите материали, образува ги в преписки и анализира, колеги, всички постъпващи гласни и писмени сигнали. Е, аз не мога да разбера сега, къде е логиката?

Господин Атанас Зафиров: Така е. Аз също оттеглям моето предложение.

Председател Валентин Николов: Колеги, предлагам на гласуване чл. 15, ал. 2 така както Ви го предлагаме в правилата – комисията не извършва проверки по анонимни сигнали. Който е съгласен, моля да гласува. Бройте, ако обичате. Точно бройте, за да нямаме забележки. Благодаря. „Против“? 1 – „против“. „Въздържал се“? 1 – „въздържал се“. Така, предложението се приема.
Има ли някакви други предложения по отношение на правилата?

Господин Илиан Тодоров: Господин председател, ако може да взема отношение по други членове?

Председател Валентин Николов: Разбира се, няма проблем.

Господин Илиан Тодоров: Значи, чл. 16, ал. 1 – държавните органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да представят, при поискване, всички сведения и документи необходими за дейностите на комисията. В този член Ви гарантирам, че чисто правно няма как ние като парламентарна Комисия за борба с корупция и конфликт на интереси, няма правна норма, по който да задължим който и да било да ни предостави каквото и да било. Този текст е абсолютно пожелателен и аз Ви гарантирам, че просто ще бъде неработещ. Няма такова правно основание, на което ние можем да задължим който и да било.


Председател Валентин Николов: Свършихте ли?


Господин Илиан Тодоров: Да, свърших.


Председател Валентин Николов: Този текст е заимстван от Правилника за организация и работата на Народното събрание.


Господин Илиан Тодоров: Този текст не работи, аз Ви го казвам. Този текст просто не работи, затова Ви го казвам.


Председател Валентин Николов: Ами той е от правилника.


Господин Илиан Тодоров: И отделно, само още едно допълнение. Чл. 16, т. 2. Става въпрос за поканените за изслушване пред комисията. Поканените са длъжни да се явят и да предоставят поисканата информация, както и да отговорят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание ако то е след изтичането на 7-дневния срок. Значи, ще Ви дам само няколко примера. В 42-то Народно събрание, в тази комисия бяха канени Президентът на Република България – господин Плевнелиев, и господин Бойко Борисов, ако не се лъжа и господин Валери Симеонов и още много хора, които не пожелаха да дойдат и да дадат обяснение пред комисията. И ние реално, правно, нямаме никаква възможност да ги накараме да дойдат и да ни кажат своето становище по дадена конкретна тема. Това е въпрос на тяхно лично желание. И затова Ви казвам, че и този текст, в случая няма да проработи.


Председател Валентин Николов: Той също е от Правилника, а и от Конституцията. Така че, съжалявам, не съм я писал аз Конституцията. Зна, че не работи текстът, много добре го знам това нещо, на сила не можем да докараме никой, но е заложено, както казвам и в Конституцията, и в Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Между впрочем, този същият текст го има и във Вашия, предния правилник от 42-то Народно събрание.


Господин Илиан Тодоров: Нашият, предния правилник, господин председател, не знам дали сте се запознал с него, ако искате после може да го обсъдим, но наистина Ви казвам, че няма смисъл да приемаме кухи текстове. Ако мислите, че има смисъл да приемаме кухи текстове, добре, ок.


Председател Валентин Николов: Не мисля, че има смисъл да приемаме кухи текстове, казвам Ви, че той е заимстван от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и от Конституцията.
Има ли други някакви предложение, забележки или да преминаваме към гласуване на цялостния вариант на вътрешни правила. Колеги, много Ви моля, малко търпение, защото като гледам не останахме тук в тази зала.
Сега, да преминем към гласуване на вътрешните правила за дейността на Комисията за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика, приет на 04.12.2014 година. Моля, който е съгласен, който е „за“, да гласува. Гласуваме с направените преди малко корекции. 9 – „за“. Кой е „против“? Няма. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. С тази точка свършихме.
Има точка Разни. Ако някой желае, може да вземе думата и да постави някакви въпроси. Господин Андреев, заповядайте.


Господин Методи Андреев: Не ми е ясно какво става с тази комисия БОРКОР, тя към нас ли е, не е ли към нас, има ли я, няма ли я?


Господин Кирил Добрев: Няма нищо общо с нашата комисия?


Господин Методи Андреев: Е добре де, но тя има ли бюджет? И като има бюджет, нямаме ли право да го разгледаме този бюджет?


Председател Валентин Николов: Това е агенция към Министерски съвет. Имаме право да ги поканим на изслушвания, ако прецени комисията, както и всеки друг, от всякаква агенция.


Господин Кирил Добрев: Отговорен е министър-председателят, в смисъл, той подлежи на парламентарен контрол, не агенцията. Но можем да ги каним тук. Но това, което Вие искате да направим с БОРКОР, примерно като съвместна работа, действия, идеи да обменяме, няма как да стане.


Председател Валентин Николов: Благодаря. Заповядайте.


Господин Иван Иванов: Определили ли сме точния ден и час на редовните заседания на комисията?


Председател Валентин Николов: По принцип смятаме да ги правим всеки четвъртък от 16:30 часа. Ако някой има други предложения - моля, но трудно ще можем да се съобразим с всички в зависимост от това кой в какви комисии участва и дали се дублират. Може би, ще има и такива между нас, но няма как да го направим по друг начин. Какъвто и ден и час да сложим, все някъде ще се дублират.
Ако няма друго, закривам заседанието на комисията.


Заседанието беше закрито в 18:20 часа.


Председател на Комисията за
борба с корупцията, конфликт на интереси
и парламентарна етика:


Валентин Николов




Отпечатано в един екземпляр.
Изготвил/напечатал: Цветанка Георгиева
5 декември 2014 година.
Общо символи – 81 451. Общо страници – 45.