1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, No554-01-26, внесен от Мая Божидарова Манолова, Кирил Николаев Добрев и Атанас Зафиров Зафиров на 11.02.2015 год.
2.Изменение и допълнение на „Вътрешните правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“.
3.Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.
4.Разни.

---

Нередактирана стенограма


П Р О Т О К О Л
№ 6


На 19 февруари 2015 година се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заседанието беше открито в 16.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Валентин Николов при следния


Дневен ред:


1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, No554-01-26, внесен от Мая Божидарова Манолова, Кирил Николаев Добрев и Атанас Зафиров Зафиров на 11.02.2015 год.

2.Изменение и допълнение на „Вътрешните правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“.

3.Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.

4.Разни.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси:
-Николай Николов, и.д. председател
-Катя Станева, член
-Паскал Бояджийски, член

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Валентин Николов: Уважаеми колеги, предлагам да започваме, имаме кворум, седем човека сме, седем члена на комисията. Така, че да не губим време, започвам с дневния ред.
Първа точка – Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, No554-01-26, внесен от Мая Божидарова Манолова, Кирил Николаев Добрев и Атанас Зафиров Зафиров на 11 втори месец 2015 година.
Втора точка – Изменение и допълнение на „Вътрешните правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“.
Трета точка – Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.
Четвърта точка – Разни.
Има ли други предложения? Не виждам. Няма. Който е съгласен, моля да гласува този дневен ред. Единодушно, всички „за“.
Така, те нашите гости вече не се нуждаят от представяне, но все пак за протокола. От Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси присъстват господин Николай Николов – изпълняващ длъжността председател на комисията, госпожа Катя Станева, член на комисията и господин Паскал Бояджийски, член на комисията. Присъстват във връзка със законопроекта по първа точка.
Сега, колега, получихте и всички имате по едно становище от комисията. Наистина преди малко сме го получили, те са го пратили в комисията в 14:00 часа, но предполагам, че не всички сме запознати, пък в крайна сметка затова и комисията е тук, за да ни запознае. Така, че предлагам първо по законопроекта становище да изразят комисията. Може би господин Николов ще вземе думата, след което вече да пристъпим към разглеждане на съответния предложен ни законопроект.

Господин Кирил Добрев: Нека вносителя да си представят законопроекта.

Председател Валентин Николов: Вносителя естествено, че ще го представи. Аз лично нямам нищо против, ако и колегите нямат, заповядайте, господин Добрев.

1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, No554-01-26, внесен от Мая Божидарова Манолова, Кирил Николаев Добрев и Атанас Зафиров Зафиров на 11.02.2015 год.

Господин Кирил Добрев: Ако не възразявате колеги така, за да може да бъде в диалог, пак казвам, съжалявам, че Мая Манолова я няма, тя е юрист. Само аз накратко да следвам философията, причината за промените, които искахме да направим в закона са свързани с онзи прословут скандал с тефтера Златанов и влязохме в детайли в работата на комисията. През цялото време с трима от членовете, които и сега са тук сме работили почти всяка седмица. Голяма част от предложенията са съвместно обсъждани. Може би има детайли, които трябва да поправим, но с няколко изречения философията.
Първо, в председателя на комисията, по сегашния закон е съсредоточена изключително много власт. Затова търсим разделяне да има възможност и за заместник-председател.
Второ. Преписките, единствено и само са така негово правомощие да бъдат преразпределяни в комисията. Това нещо трябва по закон да може да бъде отнето.
Три. Да имаме ротационен принцип на гледане на делата, подобно на съдийските дела в съда. И всяко едно дело да бъде внасяно от член на комисията, за да носи персонална отговорност за това, което се внася.
Разширяваме обхвата, малко на хората, които са засегнати по този закон. Две, което може би ще предизвика, така може би, дискусия – удължаване на сроковете и намаляване на глобите. И аз ще се аргументирам, защо сме предложили това.
И последно, което мисля, че беше важно – оптимизиране на сроковете и комисията да може да работи като колективен орган.
Значи, като разширяване на други групи, включваме и кметските наместници, омбудсманите, обществените посредници. Сега, казвам го по ал. 3, чл. 15 ние в седемдневен срок народните представители трябва да представим такава декларация. Разбирате, че за седем дена, ако си забравил, глобата е 1 500 лева. Да го направим от 7 на 14 дни. Всички засегнати да имат малко повече време. Видях, че във Вашето становище е 30 дни, даже още по-добре.
Председател, да бъде включен заместник-председател, което е, казах го вече в мотивите си. Нещо, което е много важно, хората, които заемат тази позиция, председателят трябва да има 7 години минимум юридически стаж и да се ползва с обществено доверие, а за член на комисията да бъде 5 години и пак да се ползва с обществен авторитет. Мисля, че това ще помогне за по-добрата работа.
Казахме, че включваме кметските наместници и обществените посредници. Определя се извършването на случаен принцип чрез електронно разпределение на делата.
Сега, за глобите. Тук искам да ми помогнете и Вие. Когато един народен представител в срок не си подаде декларацията, глобата е минимум 1 500 лева, така ли беше? 1 000. Между 1 000 и 3 000 лева. Когато обаче един директор на училище също пропусне или общински съветник, който е с 400 лева заплата пропусне да си подаде декларацията в срок, глобата също е между 1 000 и 3 000 лева. Мисля, че това не е справедливо. Има ли вариант в закона да го направим една работна заплата, или едно възнаграждение в бюджетната сфера, нещо подобно предложение. Пак казвам, голяма част, ние сме го коментирали с Вас, господин Николов, голяма част и от оплакванията бяха, че изпуснал за 2 дена и глоба, която народният представител или човекът с по-висока заплата може да си го позволи, но селският даскал или кметски наместник не може да си го позволи. Има ли вариант да бъде направено?
Аз виждам, че комисията ми е подкрепила всичко, почти всичко, защото пак казвам, сме работили заедно, почти всичко, с изключение на поправките на Мая Манолова, но останалата част като философия е подкрепено. Тук ми е много важно да помислим и заедно да решим дали можем да направим такова предложение.
И другото, да има глоба за лица, които не предоставят информация. Пак сме го коментирали заедно, тъй като отказват да се явят на изслушване в комисията и отказват да дават доказателства.
В преходните и заключителни разпоредби сме включили, че на проверка подлежат и лица, заместници на главния прокурор, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, което също е подкрепено от Вас.
Това е от мен.

Председател Валентин Николов: Добре, да дадем думата на господин Николов да каже няколко думи във връзка със становището на комисията.

Господин Николай Николов: Уважаеми господин Николов. Уважаеми господа Добрев, Зафиров – вносители на законопроекта. Уважаеми дами и господа членове на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси към Народното събрание.
Първо бих искал отново да благодаря и от мое име и от името на моите колеги за възможността в този начален етап от една законодателна процедура да изразим становище по внесените предложения. Трябва веднага да кажа, че този законопроект засяга редица фундаментални въпроси, които са свързани с дейността на комисията и поставя въпроси, които действително имат нужда от разрешение, включително и във връзка със скъсяване на сроковете на производството до санкция, в това число, поставени в доклади на Европейската комисия от месец януари 2013 година.
Трябва да кажа, че законопроектът е изключително обширен, той включва 32 параграфа. Разбира се, комисията, в състав тричленен не можа да формира становище по всеки от тях.

Господин Кирил Добрев: Тричленка.

Господин Николай Николов: Тричленка, и петчленка вероятно да бяхме, пак щеше да е така. Извинявам се за това отклонение.
Разбира се, формирахме обаче становище по по-голямата част от въпросите, които накратко, ако позволите, господин Николов ще бъдат както следва.

Председател Валентин Николов: Да, да, заповядайте.

Господин Николай Николов: Изразяваме принципно съгласие по отношение на идеите за разширяване субективния обхват на закона, в това число по отношение и на заместник-председателите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, заместник-главния прокурор, разбира се – кметските наместници и обществените посредници
На второ място, по отношение на § 2 трябва да кажа, че ние не успяхме да формираме единно становище. Наистина, по принцип обаче подкрепяме идеята за удължаване на тези срокове. Това е посочено като едно последно изречение тук. Има различни аргументи, в посока дори едномесечен срок. Има различни аргументи във връзка с тези декларации. Те, може би ще бъдат чути, включително идеи, че някои от декларациите, а именно тази за несъвместимост следва да отпадне и като цяло от закона.
На трето място по отношение на § 3 трябва да кажа, че комисията, както вече казах, подкрепя увеличаването на срока, както по отношение на декларациите по чл. 12, т. 2 така и по отношение на декларациите по отношение на чл. 12, т. 3, още повече, че целта в този случай е да се уеднаквят абсолютно всички срокове за подаване на декларации. Добре би било всички срокове да бъдат 30-дневни. В момента един е 30-дневен, два са 7-дневени. Ако разбира се, народното представителство възприеме тази идея.
По отношение на § 4 трябва да кажа, че не формирахме едно определено становище затова няма да навлизам тук в дълбочина.
По отношение на § 5. Трябва да кажа, че идеята тук е да се даде възможност с един и същи акт, един-единствен акт, съответното лице, заемащо публична длъжност да си направи отвод и да депозира декларация за частен интерес по конкретен повод. По действащия режим, това са два отделни акта. Тук идеята е да се премине към едно такова съвместяване. Наистина, по този въпрос има аргументи за, има и аргументи против. Може да навлезем в детайли, но изразяваме като цяло едно принципно несъгласие с тази идея.
На следващо място по отношение на § 6 и 7. Подкрепяме същите.
По отношение на § 8 и 12, нещо много важно. Решихме да не изказваме становище по отношение на статута на комисията, на реда за номиниране и за избор на членове на комисията, по отношение на изискванията към членове на комисията, защото смятаме, че това няма да бъде коректно по никакъв начин, както по отношение на законодателния орган, така и по отношение на бъдещ състав на комисията. Това е от изключително правомощие законодателния орган.
По отношение на § 13. Изключително важен въпрос е засегнат тук, а именно този във връзка с правомощията на комисията. Една от съществените празноти в действащия закон, както каза и господни Добрев е, че комисията е фокусирана върху председателя. Пълномощия на комисията като колективен орган не са определени. Това е едно голямо изключение в действащото българско право. Затова тази амбиция тук, като цяло е изключително положителна да се формулират изрично правомощията на самата комисия като колективен орган, в това число да се въведе по отношение на нея задължение да извършва превантивна дейност. И в момента правим такова, макар че както съм казал многократно, макар, че нямаме такова задължение.
На второ място, комисията да има възможност да издава методически указания, за да може също да се регулира по някакъв начин превантивната дейност по отношение на конфликта на интереси. Но тук имаме няколко предложения по отношение на правомощията на комисията, които са в следния порядък:
Специално в първата точка, която касае точка втора, идеята тук е да се заличи думата „несъвместимост“, защото комисията няма правомощия по отношение установяване на съвместимост и вместо нея да добавим, че установяваме нарушения на забраните по чл. 21, 22 от закона. Това подчертаване е детайлно, то се налага тъй като тези забрани, ограничения след като лицето заеме публична длъжност, не са конфликт на интереси.
На второ място, да кажа като цяло, по отношение на т. 3, ние предлагаме да отпадне т. 5 от чл. 22, ал. 1 като проект, тъй като какви сигнали ще бъдат адресирани от страна на комисията към други органи, в това число и към другите постоянни комисии, не е много ясно. Разбира се, ако има такива, които да речем, откриваме престъпления в рамките на конкретно производство, то имаме задължение екс леге да сезираме прокуратурата. Или пък ако открием несъвместимост, по която нямаме правомощие, имаме задължение да уведомим съответната постоянна комисия, която да предприеме съответните действия. И разбира се, това, което е важно тук е, че също във връзка с точка първа, както вече казах, предлагаме ограниченията след вземане на публична длъжност, да бъдат изрично добавени.
По отношение на § 14 ние изразяваме едно принципно съгласие. По отношение на § 15 ние изразяваме становище, че тази разпоредба не може да бъде подкрепена, тъй като може би, не знам, ще има допълнително мотив в този смисъл, въвежда идеята за четири отделни регистъра по отношение на сигналите. Тоест, един регистър за сигнал, един регистър за искането, един регистър за решение за образуването и четвърти по отношение на крайните актове. А сегашната уредба, която предвижда един регистър за всички четири, предвижда една систематика като цяло.
По отношение на § 16, ние изразяваме становище, че предложената тук идея всъщност до известна степен дублира това, което го имаме в момента като уредба в чл. 23, ал. 1. Наистина, това би било едно допълнително разрешение, а е изключително важно в чл. 23, ал. 2 специално да се запази разпоредбата, че комисията не провежда производство по анонимни сигнали.

Господин Кирил Добрев: Може ли в диалогичен режим малко, за да може по-лесно да стане и за комисията? Нищо лично.
Когато имаме критична маса от публикации в такава посока, възможно ли е член на комисията, не анонимен сигнал, член от комисията се усъмнява и внася този материал за разглеждане в комисията? Тук нямам предвид анонимен подател или нещо подобно. Това по същия начин ние решихме във Вътрешните правила – когато на някой му се види достатъчно сериозен даден сигнал, аз заставам зад името си и го внасям за разглеждане в комисията. Тоест, не е анонимно.

Господин Николай Николов: Има ред да се процедира точно по този начин.

Господин Кирил Добрев: Имате такава възможност и по сега действащия закон?

Господин Николай Николов: По сега действащия закон не е изрично уредена, предвидено е в Правилника. Там се казва, че когато има анонимен сигнал, на основание чл. 23, ал. 2 производството следва да бъде прекратено, но ако той съдържа данни за конфликт на интереси, за упражнени правомощия, за лице, заемащо публична длъжност, за частен интерес, дирекция „Правна“ е длъжна да внесе предложение за образуване на производство. Тоест, третото действащо основание по чл. 23, ал. 1 – по решение на комисията.

Председател Валентин Николов: Комисията се самосезира.

Господин Кирил Добрев: Има такава опция в Правилника?

Господин Николай Николов: Има такава и дори има задължение.

Господин Паскал Бояджийски: Само да поясним. Това, което ни притеснява нас е, че тази предварителна проверка започва преди още да е започнало самото производство. А ние си имаме, както каза и колегата Николов определен ред, по който да започва производството. Тоест, ние си вземаме решение за образуване на производството и си правим проверка, която е свързана със срокове и е ясно кой я прави и не се прави по избор на съответно лице. Ако е така записано, може да се даде възможност точно за това.

Господин Николай Николов: По § 18 да уточним, че така имаме различия, които трябва да бъдат осветени. Според едното становище е добре в този общ модифициран закон изрично да бъдат предвидени тези четири или пет механизма за развитие правото на защита на проверяваните лица. В смисъл, те трябва да знаят, че могат да представят допълнителни доказателства. Не само, че могат да представят писмено възражение, могат да ползват адвокат, че могат да получат преписката по съответното производство, изрично.
Според другото становище, такава изрична уредба на ал. 2 и 3 не е необходима, тъй като има редица други правни норми, разбира се, принципи, съдебна практика, която не налага такава изрична уредба.
По § 19. Трябва да кажем, че е предвидено нещо много важно, а именно принципът на случайно разпределение между членовете на комисията на конкретните преписки и отделно между експерти. Трябва да ползвам тази възможност, ние ще го развием това и в отчета за дейността за 2014-та, който предстои да внесем до края на този месец, предсрочно, но и в момента, в комисията е въведено случайно разпределение на преписките. Това се случи с вътрешни правила, лятото на миналата година, в сила от 1 август. Нещо повече, това беше отчетено като положителен факт от Европейската комисия в нейния доклад от 28 януари. В смисъл, че случайното разпределение и преписки е факт, но между служителите в специализираната администрация на комисията. Разбира се, идеята да има случайно разпределение на преписките вече и между членовете на комисията е изключително положителна. Но по отношение на експертите тук възникват въпросите, важни въпроси – кои експерти? Може би служителите в специализираната администрация, което е важен детайл, който трябва да го уточним. Тоест, член на комисията, на който със случайно разпределение, с компютър му се разпределя преписката, трябва също на случайно разпределение, може би с компютър да му е ясно с кой служител ще работи в екип по конкретната преписка. И така да има едно постоянно разнообразие, бих казал, за да не се формират някакви излишни зависимости.
Така. По § 20 във връзка с удължаването на срока за произнасяне. Ние споделяме разбирането, че такова удължаване е необходимо и преди две седмици във връзка с предходен законопроект изрично заявихме, че срокът от 2 месеца, който в момента е предвиден е недостатъчен. В предишен законопроект беше предвидено 6 месеца, с едно много важно условие, че правата на държавата се погасяват. Тук идеята е 2 месеца плюс 30 дни. Такова удължаване е необходимо. Сега, с колко – дали с един месец или още с два месеца? Лично наше мнение е, че четиримесечният срок би бил най-удачният. 4 месеца, примерно 3 плюс 1 или 2 плюс 2, нещо в този тип. Направо 4. Да, може би колегите ще уточнят тук, че четиримесечният срок като цяло, твърдият четиримесечен срок, както каза и госпожа Станева ще е …

Господин Кирил Добрев: Три плюс един, по-добре звучи.

Господин Николай Николов: Както прецените. Това е нашето становище, за принципно удължаване в посока 4 месеца.
И последно, което трябва да кажа, наистина трябва да кажа, че подкрепяме идеите относно намаляването на глобите. По принцип това е много важно.
Много важно за нас, за да не губя повече време е и в това по същество най-важно разрешение, което е заложено § 20, поне според мен, а именно установителният акт и санкциониращият акт да бъдат един и да бъдат фактически на колективният орган, а не както досега, установителният акт е на колективния орган, санкциониращият акт, който се издава въз основа на него е на едноличния орган – председател на комисията. В това важно разбиране предлагаме един много важен детайл § 20, т. 3, а именно детайлът е да добавим и тези забрани по глава пета, които както вече казах, не съставляват конфликт на интереси, че по отношение и на тях единствено и само колективният орган установява нарушението на глава пета и разбира се, налага и санкциите.
Другото нещо, което така споделяме принципно, тъй като времето напредна е, че подкрепяме това, което се каза във връзка с § 27, който въвежда принципно правомощие на комисията да налага санкции във връзка със събирането на доказателствата. Не подкрепяме становището, което е дадено в § 21 по силата, на което се прилага АПК.
И последното нещо, което е изключително важно е, че в § 28 предлагаме да се запази сегашната редакция на чл. 43 като от нея обаче се извади сегашния чл. 40 и се добави новия чл. 41а във връзка с правомощието за санкциониране тогава когато не се представят своевременно доказателства.
По § 29, 32, които въвеждат допълнителна възможност за достъп до данъчна информация, до банкова тайна и така нататък, също изразяваме принципно становище. Разбира се, може би съм пропуснал част от писменото становище, което сме депозирали предварителното, аз ще помоля ако господин Николов разреши, разбира се, колегите да вземат отношение по въпроса.

Председател Валентин Николов: Само ще помоля по-кратко, за да можем и ние да взимаме отношение.

Господин Паскал Бояджиев: Мисля, че ще бъде от полза за дебата. Най-важното нещо според мен в този законопроект е § 20 и свързването на двата акта за установяване на конфликт на интереси със санкцията в един. Скъсява производството с около две години и половина. Това е изискване на Европейската комисия още от по-миналия доклад.
Но редакцията, която предлагаме тук в ал. 3 е малко по-прецизна, ще я видите така както сме я предложили, сегашната дадена също е добра, но не държи сметка за факта, че ние установяваме и нарушения на глава пета, които не са конфликт на интереси. Така записано ще излезе, че само за конфликта на интереси ще се следва само тази опростена процедура, а за другите, които не са, ще е пак дълга процедурата. Затова сме дали редакция, мислили сме я, да е по-прецизно за Вас.
И по § 21. Не може само за тази глава да се прилага АПК. Той се прилага по принцип за всички актове. По-скоро считаме, че е допусната някаква грешка и няма нужда да се препраща към общия закон. Той се прилага на общо основание.
И само да Ви върна към § 13, там в т. 2 всъщност, не само в т. 1 считаме, че несъвместимостите трябва да отпаднат като част от правомощията за осъществяване на превантивна дейност, тъй като Комисията за конфликт на интереси не е компетентна да установява несъвместимости по отношение на почти всички, на всички субекти по чл. 3. Вижте само в Конституцията какво е записано за народните представители и кой установява несъвместимост по отношение на тях. Това е Конституционният съд.

Председател Валентин Николов: Това го казахме вече.

Господин Паскал Бояджиев: Това само да кажем, че за това искаме да отпадне и вместо него да се сложи забраните по глава пета.

Председател Валентин Николов: Така, колеги, имате думата по законопроекта. Чухме становището и на комисията. Господин Андреев.

Господин Методи Андреев: Уважаеми господин председател. Уважаеми гости. Колеги.
Това, което чух като предложение на колегите Мая Манолова и Кирил Добрев, мен лично ми харесва, защото логиката, в която е правена това поправка и това допълнение е в посока на това Вашите правомощия да се разширят, да се извадят още други случаи, които не са обхванати от закона и в същото време да се улесни прилагането на закона като технологически тези проблеми, които сега сте имали да бъдат минимизирани.
Сега обаче има един момент, който в този законопроект най-вероятно не е засегнат, но аз искам сега да го поставя като въпрос и ако трябва Вие да го включите във Вашите предложения. Ще разгледам конкретен казус, който Вие сте гледали. Когато Вие изпълнявате Вашия закон, Вие гледате конфликт на интереси както е разписано то Вашия закон. А чели ли сте в други закони специализирани има ли различия между това, което Вие имате във Вашия закон като конфликт на интереси и това, което е регламентирано там?
Ще Ви дам конкретен пример и ако може с това да Ви сезирам. Конкретният пример се нарича Иван Мавров. Това е член на Комисията за независим контрол, публичен надзор на регистрираните одитори. Той при Вас е поискал, само е поискал, да бъде разследвано неговото положение като член на комисията и като главен одитор на Българска народна банка дали не е в конфликт на интереси. Тъй като не е имало конкретен казус, Вие по най-общия текст сте чели и сте казали, че няма такъв. Така, това е по Вашия закон. Но ако вземете и прочетете Закона за независимия финансов одит ще видите нещо друго. Там в регламентацията на свързани лица ще видите, че свързани лица са и тези, които са свързани, имат един и същ обект на дейност, примерно, точно не го казвам, защото не съм юрист, но логиката е следната: Ако аз като главен одитор съм проверяван от Кей Пи Ем Джи, но като член на комисията аз проверявам Кей Пи Ем Джи, там ще видите в Закона за независимия финансов одит, че има ясен конфликт на интереси.
И ето, аз Ви предлагам този казус да разгледате и от този казус да направите съответните предложения. А и предлагам и да се самосезирате и да видите в тази светлина господин Мавров като член на тази комисия има ли вече конфликт на интереси само, че по отношение на Закона за независимия финансов одит, тъй като е специализиран за него и Вие би трябва да гледате и за конфликт на интереси за конкретния специален случай, по специалния закон.
Така, това беше …

Председател Валентин Николов: Господин Андреев, ако не сте забравили, ние сезирахме вече комисията с решение.

Господин Методи Андреев: Така, но сега аз го поставям като казус, който те да внесат.

Председател Валентин Николов: Той е вътре в казуса, ние цялата комисия сме я сезирали.

Господин Методи Андреев: Така, но мисълта ми е те да го направят предложението така към това, което сега предлагат колегите, за да няма други подобни случаи.

Председател Валентин Николов: Ние сме Ви сезирали. Има решение на комисията във връзка с Комисията за публичен надзор.

Господин Методи Андреев: Това ми беше предложението.

Председател Валентин Николов: Заповядайте, господин Бояджийски.

Господин Паскал Бояджийски: Благодаря. Вашият въпрос ми дава повод да уточня и отново да заявя, че конфликтът на интереси е административно нарушение, така уредено в закона. Ние сме комисията, която установява едно административно нарушение по своето същество. За административните нарушения не може да се прилага по аналогия закон, а просто трябва да следваме фактическия състав на нарушението, да изследваме налице ли е или не е налице. Не можем да тълкуваме нормите разширително.
В нашия закон има специална уредба на това що е свързано лице. И в чл. 2 от закона се препраща именно към дефиниция на свързано лице, дадена в Закона за конфликт на интереси, а не в който и да било друг закон. Това е в сегашния закон.

Господин Методи Андреев: Моята логика е следната: Когато се търси конфликт на интереси, трябва да се прилага по-тежката санкция. Тоест, по-общата санкция. Не да търсите само Вашия закон какво е написано, а да видите и в други закони и това да го направите като текст. Да видите и в други закони дали няма по-разширен смисъл на свързани лица както е в случая със Закона за независимия финансов одит. Вижте го да видите.

Господин Мустафа Карадайъ: Може ли, господин председател?

Председател Валентин Николов: Да, може.

Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря, господин председател. Колеги, имам една молба. Да го направим да заприлича на заседание. Ако имате някаква нужда от лични консултации и обсъждания, направете го. Сега, в този формат на диалог ние нито законопроекта разглеждаме, нито получаваме лична консултация. Не сме полезни в нито една посока. Нека да взимаме думата от председателя, да си кажем мнението и по законите, ако имаме въпроси да си поставим ясно въпросите и да очакваме евентуално да получим отговори.
Това ми е процедурата, господин председател и обръщение към всички колеги. Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Понеже Вие закъсняхте, господин Добрев предложи така да протече дебатът. Но дайте да преминем към работата и да не си играем на реплики.

Господин Методи Андреев: Господин председател, аз само искам да кажа следното: Аз рядко се обаждам, в смисъл да бавя комисията и да говоря празни приказки. Никога не съм изпълнявал такава функция. Съжалявам, че господин Карадайъ, който много често взема думата и разводнява заседанията сега прави забележка точно в стремежа ми да поставя един въпрос, който съществува като правен казус, който не е решен в закона, който изпълнява комисията. Аз го поставям в светлината на това, което господин Добрев и госпожа Манолова са направили и смятам, че е хубаво към това предложение за изменение и допълнение на закона да се реши и този казус. Защото както виждате по този казус някои хора се измъкват.

Председател Валентин Николов: Добре, значи да спрем с репликите и дупликите, ще Ви помоля, да минем към съществото на работа.
Колеги, имате думата за въпроси към законопроекта. Добре, аз искам да уточня някои неща под формата на въпроси.
За анонимните сигнали мисля, че се уточнихме преди малко, защото наистина не беше ясно ще се разглеждат ли анонимни сигнали, ще се променя ли въобще законът в тази му част. Уточнихме, че имате механизъм, така че този въпрос отпада.
Чл. 27, в нова ал. 6 се предлага оспорвани решения на заинтересованите лица, само при наличие на конфликт на интереси. Значи, тук е въпросът да изясним подателят на сигнал или жалба има ли право да оспори решението на комисията, за липса на конфликт на интереси. Господин Добрев, и към Вас е въпросът като вносители. Мнението може да го кажат и комисията, но все пак, към Вас е въпросът.
Другото, което съм си отбелязал е за глобите. За глобите също се мотивирахте, отпада. Аз лично съм съгласен.
Така, в чл. 39 да се заличи „или 21“, в чл. 39, което предлагат. Значи, тук става въпрос за лица, заемали публична длъжност, които нямат право в продължение на една година след напускането си, нали така е законът, да изпълняват ръководни функции или да сключват договори, или най-кратко казано, с търговски дружества, които са били обект на контрол от тяхна страна.
Защо трябва да отпадне този чл. 39 или 21? Какви са Ви мотивите, за да отпадне? Това е вторият ми въпрос.
И тук, защо се иска да се заличи точно чл. 22, ал. 1 при положение, че се отнася за разпореждане с европейски средства и наличие на евентуален частен интерес за лицето, заемало публична длъжност?
Ето на тези три въпроса. Просто и комисията ще искам също да си каже мнението.
Вижте сега, дайте да отговаряте на микрофона. Кой ще вземе думата? Господин Добрев, Вие ли? Не.

Господин Николай Николов: Може ли да кажа аз?

Председател Валентин Николов: Господин Николов, заповядайте.

Господин Николай Николов: Накратко на въпросите, поставени от господин Николов. Благодаря за предоставената възможност в началото.
По отношение на глобите няма да коментираме, тъй като имаме яснота там. Трябва да кажа по отношение на въпроса на господин Николов за § 25, защо или 21 се заличава? Отговорът е, текстът на чл. 21 влиза в глава пета. Глава пета, както казахме вече, не е конфликт на интереси, а всички нарушения в глава пета, това са и 21 и 25 са предвидени в действащия, в проекта за чл. 40. Там са включени и санкцията за нарушенията на 21 не отпада, тя не се заличава, тя просто е включена в чл. 40, следния § 26. Това на първо място.
В същия смисъл е отговорът и по отношение на последния Ваш въпрос за 22. 21 и 22 създават ограничения след напускане на публичната позиция, те трябва да бъдат предвидени, и не са конфликт на интересите, те трябва да бъдат предвидени като санкции и редът за установяването им да бъде малко по-отделен.
А по въпроса, който поставихте във връзка с § 20, а именно новата ал. 6, която е предвидена, дали лица, които са подали сигнал, доколкото разбрах, могат да обжалват в перспектива. Трябва да кажа, че този текст не дава категоричен отговор на този въпрос, но първо според общия принцип, който е създаден в АПК. Силата на този закон е, че всеки български гражданин, който има данни за конфликт на интереси, за нарушения от страна, което води до корупция от страна на лице заемащо публична длъжност, може да отправи сигнал. Не се изисква този български гражданин да е пострадал, да е засегнат от съответното корупционното действие, от изпълнението на съответните служебни задължения. Няма нужда той да има личен правен интерес от това да подаде сигнал и комисията да се произнесе с решение. Това е много важно.
От тази гледна точка, съгласно съдебната практика, формирана 2009-2010 година се прие категорично, че тъй като той няма правен интерес от окончателното решение на комисията по стария ред от решенията на съдилищата и прочие, той няма право да обжалва прекратяване на производство или пък решение, с което не се установява конфликт на интереси. Неговите лични права, съгласно Административно процесуалния кодекс, визирам чл. 15 където се казва кои са страни в административното производство, няма да бъдат засегнати от това решение за неустановен конфликт на интереси поради която причина и той няма право на жалба.
Сега, тук има една директна препратка. Той няма правен интерес и не е заинтересовано лице. Тук има една препратка към Административно-процедуалния кодекс, която е съгласно сегашното положение. Ни повече, ни по-малко. И съдебната практика обаче стана разнообразна. Примерно в два случая сигналоподателите, които нямат нищо общо с конкретния казус, не са засегнати техни права, Върховният административен съд прие, че имат право на жалба срещу решение за прекратяване или дори решение за неустановяване, мисля, че беше, на друго основание. Но в други казуси повече, мисля че три или четири, Върховният административен съд продължи да се придържа към тази практика, че след като няма правен интерес сигналоподателят, след като дори в предходния текст на чл. 27, ал. 4 изрично не е посочено, че му се праща решението на комисията, каквото и да е то – и с конфликт и без конфликт, и за прекратяване, той трябва да продължи да няма право да депозира жалба.
В този смисъл практиката е разнообразна. Лично аз обаче бих изразил лично мнение, се е придържала към консервативното разбиране, че сигналоподателят трябва да си остане лице, което не е страна в производството, и което да няма право на жалба срещу съответното решение. По-важното обаче и това трябва да го заявя отговорно пред почитаемата комисия е, че по всеки казус, по който ние сме се поизнесли с решение, изпращаме писмо на съответните сигналоподатели е, че сме се произнесли с решение и да се запознаят с конкретното решение от сайта на комисията където се качва вече и се публикува всяко конкретно решение.
Надявам се да съм бил изчерпателен на поставените от Вас въпроси, господин председател?

Председател Валентин Николов: Да, благодаря. Колеги, имате думата за въпроси. Иска ли някой думата? Заповядайте, господин Иванов.

Господин Иван Иванов: Благодаря. Сега, доколкото разбирам това е законопроект, който е внасян в 42-то Народно събрание, декември 2013 година. Има ли някаква промяна? Законът е само така поизтупан от праха или са предложени някакви актуализации? Доколкото разбирам на базата на този законопроект имаме проблем свързан с това, че би трябвало на базата на законопроекта, който в момента действа комисията да се състои от петима човека. На Вас Ви е изтекъл мандатът. Общо-взето в рамките вече на една година. И не е попълнена квотата от други двама човека, които би трябвало да бъдат избрани от президента и от Народното събрание. И според мен, много бързо в тази посока трябва да се върви, защото по принцип Вие трябва да вземате решения с единодушие, тоест с трима човека в случая с единодушие, което според мен утежнява работата, защото е важно вътре да има различни гледни точки.
Налице са и ред други проблеми, разбира се. Сега не искам да говорим, тъй като говорим за конкретния закон. Специално ние от Реформаторския блок сме внесли алтернативен на този закон. Мисля , че на 27 януари 2015 година. Там сме обърнали внимание точно на тези проблеми. И специално ние от Реформаторския блок се надявам този законопроект тук да го обсъдим и той да бъде подкрепен. В случая ще гласуваме „въздържал се“.
Та имам конкретен въпрос към вносителя, смятате ли, че тези проблеми, които казвам с този закон ще бъдат решени? И доколко този закон е поизтупан или е някакъв римейк на онзи закон?

Председател Валентин Николов: Господин Иванов, само да Ви кажа, ние този законопроект го обсъждахме в комисията, но просто комисията не го прие. Не си спомням как точно беше гласуването.

Господин Кирил Добрев: Пак може да се пробвате да го внесете, няма проблем и да ги гледаме после заедно в зала. Ние го отхвърлихме от комисия тук.
Сега, това е старият законопроект, пак казвам. Ама Вие вярно я обърнахте тази комисия на пазар, бе колега.
Сега, стар е законопроектът, 2013 година е вкаран, няма никакви промени, не е изтупан, просто темата става все по-актуална. Това кога ще се попълни комисията не към опозицията, а към управляващите. В смисъл, седнете си, поговорете си там и се разберете как ще попълваме квотата, пък ние само ще гласуваме. А и колкото по-рано успеем да съберем двата законопроекта и да ги вкараме в зала, толкова по-добре, тъй като тази тема ще я върнем като актуална и ще можем да си попълним състава.
И накрая, просто сигурно сте нямали поглед върху работата, но аз искам да благодаря на тези трима души, защото те след един огромен скандал измиха срама, буквално казвам, от лицето на комисията, с които се бяхме объркали и работиха много достойно. Защото един да излезе в болнични комисията не може да работи. А трябва да Ви кажа, тримата са станали машини, и всички онези дела, които бяха натрупани да бъдат отметнати.
Така, че от моя страна, искам да Ви благодаря.

Председател Валентин Николов: Така, колеги, иска ли някой друг думата? Разбира се, заповядайте господин Карадайъ.

Господин Мустафа Карадайъ: Колеги, не е задължително да говоря. Изобщо не се чувствам длъжен да говоря. Нямам и нужда.

Председател Валентин Николов: Колеги, моля Ви се. Дайте сериозно да работим.

Господин Мустафа Карадайъ: Но с оглед на това, за да сме си полезни и нашето пребиваване тук да има някакъв резултат и полза, аз ще задам същите въпроси, които ги зададох на предишното заседание към членовете на комисията, на които на получих отговор тогава и не държа да получа отговор. Но сега в момента ще разширя малко и кръга.
Значи, колеги, аз от Вашето становище виждам, че Вие правите коментар на предложени текстове за промяна. Моят въпрос към Вас е, с оглед на Вашата дейност, опитът и практиката Ви, има ли други теми, проблемни в закона? Какво е Вашето становище с тези предложени текстове решават ли се проблемите, свързани с предмета на дейност на комисията? Не Вашите проблеми, а с предмета на дейност на комисията.
И за да си разширя въпроса от предишното заседание, тъй като виждаме, предишното Народно събрание е внесен законопроект, който не е получил резултат. Предишно заседание гледаме един законопроект, който не получи резултат. Днес гледаме на заседание законопроект, който не получава резултат, аз съм убеден, че Вие като ръководство в комисията познавате всичките предложени законопроекти, Вие имате ли идея с какво и как да се коригира този закон, който действа, за да се подобри работата на комисията? И къде са Вашите предложения?
Коментарите по предложените текстове на законопроектите ги виждаме. Но Вашите предложения къде са?
А иначе, ако се приеме законопроектът за първо четене, сигурно между първо и второ четене ще направим ред предложения. Личното ми мнение е, че все още законопроектът не обхваща в цялост промените в закона. Ще дам две теми от предишния път и сега. Превенцията разгледана ли е и къде Ви е мястото? С това нещо започва дори заглавието на закона.
И второто, което е, санкциите получават ли някакъв ред в този законопроект? Санкциите към органи, институции, които са длъжни да Ви дават информация и санкция на евентуалните нарушители.
Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Да, господин Зафиров, заповядайте.

Господин Атанас Зафиров: Благодаря. Уважаеми господин председател. Колеги. Комисари. Уважаеми господин Карадайъ.
Аз само една кратка реплика. Още не сме решили дали ще получи одобрение този законопроект. Вие в първата част на Вашето експозе казахте: „И този законопроект не получава одобрение“. А иначе между другото сте абсолютно прав, понеже кореспондира с другите два примера, които дадохте, а там резултатът беше отрицателен, та тоест, за другото съм съгласен, че ние закъсняваме и затова призоваваме колегите наистина да го подкрепим законопроекта в този му вид на първо четене, тъй като няма да стоим много сериозно и като комисия ако всички сме наясно, че има крещяща нужда от такъв законопроект, бързи и спешни мерки за подобряване качеството на работа на комисията, за попълване на нейния състав и ред други слабости, които бяха отчетени в процеса на нашата работа. А в същото време втори законопроект ние пренебрегваме. Тоест, мисля, че ще бъде добре да го подкрепим, призовавам да го направим, със съответните, разбира се, промени, които ще настъпят между първо и второ четене.
Един от основните аргументи, в това число и аз изразих такъв на предишното заседание, и което беше основание да се въздържа от подкрепа на законопроекта на колегите беше, че той не беше достатъчно цялостен, достатъчно обхватен. Сигурно и този наш законопроект има такава слабост, но искрено се надявам, че това, че сме го отхвърлили на колегите законопроекта, не означава разбира се, че няма да влезе в зала. Ако комбинираме най-доброто от двата законопроекта в зала, със съответните поправки, ние ще имаме един работещ продукт.
Така, че още веднъж призовавам колегите да се държим отговорно като комисия. Имаме нужда от тези промени и нека да ги подкрепим и да подкрепим, разбира се и работата на комисията, да я облекчим.
Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Да. Задайте си въпросите, господин Иванов.

Господин Иван Славов Иванов: Благодаря Ви, господин председател. В реплика на господин Зафиров ще кажа, че тъй както би било погрешно да не приемем законопроекта, така би било погрешно и ако го приемем поради простата причина, че съм доста изненадан от становището, което комисията поднася тук. В него има доста в различия с внесени текстове. А пък си спомням на едно от предходните заседания точно комисията заяви тук, че има свои разработки, които сигурно биха допринесли за едно по-добро регламентиране работата на комисията и нашата борба с корупцията.
Та мисля, че верният подход ще бъде, ако наистина комисията се наеме да подготви един сериозен законопроект, в който да бъдат включени и някои от нормите, предлагани от колегите, чийто усилия, труд и резултати адмирирам и по-скоро работната група, която може би преди месец внесе законопроект, в който също имаше добри текстове.
Аз имам тук също някои различия по предложения законопроект, които няма да направя сега тук, но въпроси свързани с мандатността. Аз смятам, че не е необходимо ние да определяме колко мандата ще има комисията, а органите, които изпълняват задълженията си по закон ще го направят. Тъй както и профилите на потенциалните кандидати за включване в комисията. Според мен биха могли да бъдат и икономисти и хора с практика в одиторския контрол. Примерът с Комисията по досиетата много добре би кореспондирал със състава на тази комисия. Там има не само юристи. В този смисъл комисията само ще спечели откъм решаване на компетенциите си.
Това е. Ние ще се въздържим от подкрепа на този закон.

Председател Валентин Николов: Предлагам ако има и други колеги с въпроси, след което да дадем думата на господин Николов да отговори. Господин Янков, заповядайте.

Господин Янко Янков: Благодаря. Господин председател. Уважаеми колеги.
Съвсем накратко, господин председател, ние ги имаме законопроектите на първо четене. Влизаме в детайли, които ни дават много плюсове и минуси и сигурно за доста колеги е трудно да си изработят окончателна оценка. Затова аз моля представителите на комисията да ни кажат ясно, конкретно, категорично и безпристрастно ако приемем този законопроект, това като цяло ще подобри ли съществуващия закон, по който работи комисията, като философия, като обща правна техника, която е тук или не? Това е изключително важно да го знаем, да имаме категорична оценка. Защото в крайна сметка може да има само един минус, аз така внимателно прочетох становището на комисията, но този минус да нанесе много, много щети, много вреди.
Има някои неща тук, наистина, не искам да влизаме в детайли сега, но моля нека комисията да каже като цялостна оценка за законопроекта какво предлага.

Председател Валентин Николов: Има ли други въпроси, колеги? Не виждам. Господин Николов, ако обичате, да отговорите на тези въпроси.

Господин Николай Николов: Уважаеми господин Николов. Уважаеми господин Карадайъ. Господин Славов. Уважаеми народни представители.
Наистина на 5 февруари, може би, не бяхме толкова категорични в отговора дали проблемите на несъвместимостта, на превенцията, на реда за налагане на санкции са наложителни да бъдат направени като промени в закона. Но действително, проектът, който тогава се обсъждаше, нямаше нищо общо с тези въпроси. Този проект поставя тези въпроси, поради, което аз бих казал следното:
Несъвместимостта като правен институт, като функция на комисията не се налага да бъде уреден дотолкова, доколкото в България и в момента има действаща система за регламентиране, за установяване на несъвместимост. Това е правонарушение, което е много различно от конфликта на интереси и което в момента е възложено на редица, редица, няколко десетки, няколко стотин различни държавни органи, според компетенцията на съответните лица, заемащи публична длъжност. Такава е съдебната практика. Позволявам си да го кажа, тъй като в този законопроект беше предложено ние да осъществяваме превантивна дейност както по отношение на конфликта на интереси, така и по отношение на несъвместимостта и по този въпрос изразихме определени резерви, както вече споменах. След като нямаме право да установяваме, не би следвало да извършваме и превантивна дейност.
Превантивната дейност е изключително важна в дейността на комисията. Именно заради тази думичка, която Вие споменахте и в заглавието на закона, ние и в момента осъществяваме изключително активна такава и аз твърдя най-отговорно, че тази дейност на комисията със или без закон вече е неотменима, бих казал необратима нейна функция именно заради заглавието и заради съдържанието на този нормативен акт.
Но все пак, определено е стъпка в правилната посока, предвиденото в законопроекта, комисията да осъществява превантивна дейност по отношение на конфликт на интереси и да издава методически указания във връзка с приложението на закона.
За реда, за налагане на санкции, което се постави също като въпрос, също трябва да кажа има стабилни крачки напред в тази посока, както каза и господин Бояджийски, във връзка с това, с един акт на комисията да се установява правонарушението, конфликт на интереси и да се налага санкция дотолкова доколкото това съкращава процедурата на установяване и санкциониране на конфликта на интереси, без да създава сериозни рискове за проверяваните лица.
Разбира се, аз бих могъл, не мога да отговаря еднозначно дали законопроектът, който още е в начална фаза, в окончателен вариант ще покрие всички очаквания, от една страна, от друга страна въпроси, които могат да възникват в дейността на комисията до момента и в перспектива. Мога да отворя само една скоба за размисъл, ако господин Николов позволи, разбира се? Декларациите по Закона за конфликт на интереси. Огромен въпрос, по който очевидно тепърва в перспектива ще трябва да мислим заедно. Тук се поставя в този законопроект въпроса със срока за подаване на декларациите и възниква в хода на дебата идеята за тяхното уеднаквяване. За да могат да се улеснят действително възможностите на задължените лица да ги подават. Нека всички декларации да се подават в 30-дневен срок. Нека той да се удължи колкото се може по-дълго, не само в 14-дневен, защото така, лична позиция, съвсем накратко, считам, пък и всички ние може би считаме, и това го казваме по обучителните семинари, че е много по-важно държавата да създаде условия за спазването на един закон отколкото в последствие да търси санкции и отговорности за неизпълнението му. По-дълъг срок значи по-големи шансове за подаването на тези декларации. Затварям тази скоба, с Ваше позволение, господин Николов.
И пак да кажа, уважаеми дами и господа народни представители, не можем да дадем еднозначен отговор на въпроса дали тук се покрива всичко необходимо, но можем да кажем нещо твърдо, благодаря, госпожо Станева, за това, че вече в системата на изпълнителната власт представители на комисията са включени в работна група на Министерство на правосъдието, която следва да предложи нова стратегия, антикорупционна стратегия за борба с корупцията, която вероятно ще бъде не само акт на изпълнителната власт, но е възможно да бъде разгледана в законодателния орган, в перспектива. Така, по всички важни стратегически въпроси ще се опитам там да изработим като становище.
Отново подчертавам това, което казах като първи думи на 5 февруари. Готови сме с цялата експертиза, която имаме, с целия опит, с доброто и лошото в сложилата се практика да бъдем на Ваше разположение. И в следващите фази на тези две законодателни процедури, и в перспектива, надявам се този път да съм бил по-убедителен.

Председател Валентин Николов: Така, колеги, предполагам, че няма повече въпроси, доста дискутирахме, да благодарим на гостите. Както се казва до нови срещи, ние да си продължим с работата. Сигурно след внасянето на отчета Ви, пак ще се наложи да се гледаме в най-скоро време. Довиждане.
Така, предлагам да преминем към гласуване на първа точка, това е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, № 554-01-26, внесен от Мая Божидарова Манолова, Кирил Николаев Добрев и Атанас Зафиров на 11 февруари 2015 година.
Колеги, който е „за“ приемането, моля да гласува. Всички ли са тук? 5 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 8 – „въздържали се“. Така, колеги, така или иначе законопроектите и двата ще влязат в залата, искам само да кажа, че наистина има положителни и в единия и в другия законопроект. Така, че залата в Народното събрание ще вземе решение.
Преминаваме към втора точка.

2.Изменение и допълнение на „Вътрешните правила за дейността на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“.

Председател Валентин Николов: Моля за тишина малко. Ще предложа на Вашето внимание два варианта. Чета първи вариант – Заседанията на комисията, във връзка с частта по разглеждане на преписките, образувани по жалби и сигнали са закрити. Протоколите от закритите заседания се съхраняват в комисията със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Това е първият вариант.
Само искам да подчертая за тези от Вас, които ги нямаше. Предния път, дори гласувахме за закритите заседания и гласовете бяха 10 - „за“ доколкото си спомням и имаше само 2 - „против“. Но въпреки всичко, понеже господин Карадайъ, който напусна преди малко, искаше това да бьде внесено в писмена форма като допълнение към вътрешните ни правила, така че експертите ни са се постарала и са го подготвили.
Така втория вариант който е подготвен, мисля, че е много по-приемлив, защото в крайна сметка за сигналите не става въпрос за класифицирана информация, специални режими и така нататък, гласи следното:
Заседанията на комисията във връзка с частта по разглеждане на преписките, образувани по жалби и сигнали са закрити. Протоколите от закритите заседания не се публикуват в интернет страницата на Народното събрание и се съхраняват в комисията с режим са съхранение, отчет и достъп, с оглед защитената тайна на личните данни и информация, която би могла да бъде използвана за нарушаване на права и законни интереси на лица и институции.
Именно, всички колеги изразиха точно това мнение и затова гласувахме по-предния път. Така, че го предлагам на Вашето внимание. Имате думата.

Председател Валентин Николов: Така, колеги, затова Ви помолих, нали на базата на нашето предно решение, по-предно решение са изготвени тези поправки. Нека да си ги гласуваме, от там нататък можем да коментираме темата, да я разискваме, или да направим други поправки към правилата.

Заместник-председател Калина Балабанова: Може ли една процедура да направя?

Председател Валентин Николов: Да, имате думата.

Господин Валентин Касабов: Това също го взехме като решение и затова взех отношение.
Заместник-председател Калина Балабанова: Господин председател, една процедура. Тогава да разместим точка Разни да мине преди сигналите, тъй като предложението, което направи господин Тодоров пряко касае тези сигнали, които ще разглеждаме. И мисля, че комисията ще бъде подведена да гласува първо сигналите и после да обсъждаме предложението. Правя предложение точка Разни да мине преди сигналите.
Господин Илиан Тодоров: Не да променяме дневния ред, а да разместим точките.
Заместник-председател Калина Балабанова: Моля да подложите на гласуване разместване на точките. Има сигнал, който ние видяхме …
Председател Валентин Николов: Предния път решихме сигналите да бъдат на закрити заседания. Решихме го. Така.
Сега, колеги, предлагам да гласуваме по дневния ред. Ако няма други изказвания, който е съгласен по втора точка с измененията и допълненията, а после ще обсъдим в точка Разни, имате възможност да обсъдим Вашите предложения.
Който е съгласен, моля да гласува. 10 гласа са „за“. Кои са „против“ измененията и допълненията на Вътрешните правила? 2 – „против“. И 1 „въздържал се“. Записахте ли? Добре.
Така, предлагам на гласуване предложението на госпожица Балабанова за разместване на точка три с точка четири. Който е съгласен, моля да гласува. 3 – „за“. Който е „против“, моля да гласува. 5 – „против“. 1- „въздържал се“. Предложението не се приема. Продьлжаваме по дневния ред.
Сега, колеги ако обичате, минаваме към сигналите.
По т. 3 заседанието е закрито и не се публикува.
Заседанието беше закрито в 18:10 часа.


Председател на Комисията за
борба с корупцията, конфликт на интереси
и парламентарна етика:


Валентин Николов