1.Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27.02.2015 год.
2. Обсъждане на проект за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

П Р О Т О К О Л
№ 8

На 19 март 2015 година се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заседанието беше открито в 16.05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Валентин Николов при следния

Дневен ред:
1.Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27.02.2015 год.
2. Обсъждане на проект за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3.Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.
4.Разни.
Гости и докладчици на заседанието бяха:
Комисия за предотвратяване и установяване конфликт на интереси:
-Николай Николов, и.д. председател
-Катя Станева, член
-Паскал Бояджийски, член

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Валентин Николов: Колеги, добър ден. Предлагам да открием заседанието на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Ще започна с дневния ред. Първа точка – Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27.02.2015 година.
Втора точка – Обсъждане на проект за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Всички имате предложенията. Това е по инициатива на комисията, подчертавам и по препоръките на ГРЕКО.
Трета точка – Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.
И четвърта точка – Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам. Моля, който е съгласен с така прочетения дневен ред, да гласува. „Против“? „Въздържали се“? Няма. Единодушно се приема.
Минаваме към първа точка. Уважаеми колеги, днес сме поканили в комисията ръководството на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да ни запознаят накратко с доклада. Разбира се, ние също сме запознати. Ако има някакви въпроси по отношение на доклада да можем да ги зададем, да ги уточним, тъй като предстои приемането му в Народното събрание, а ние трябва да излезем с решение като комисия.
Така, че ще дам думата на господин Николов, изпълняващ длъжността, да ни запознае накратко с доклада. Заповядайте, господин Николов.
1.Представяне, обсъждане и приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, N 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27.02.2015 год.
Господин Николай Николов: Благодаря, господин Николов. Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми гости.
Преди всичко отново бих искал да благодаря за предоставената възможност да участваме в обсъждането на четвъртия доклад на Комисията за конфликт на интереси от нейното създаване.
Като структура, този доклад в една висока степен следва структурата на предходните четиrи, но не това обаче е най-важното. Този доклад се внася в Народното събрание на основание чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси и съобразно принципа на отчетност.
На второ място, трябва да кажа, че законният срок за внасянето на доклада беше 31 март тази година. Ние обаче решихме, че е по-добре колкото се може по-бързо докладът да бъде внесен в Народното събрание, за да има възможност да го обсъдим.
На трето място, бих искал да кажа, че основно, в общи линии, развитието на комисията, утвърждаването й като орган в последната 2014 година би могло да бъде маркирано в пет основни насоки, които накратко, с Ваше разрешение ще разреша с Вас?
Председател Валентин Николов: Да, разбира се. Заповядайте.
Господин Николай Николов: През 2014 година Комисията за конфликт на интереси е приключила 366 производства, което е почти толкова, колко е през 2013 година, когато бяха 380. Това, което е важно, че една от основателните критики към нас, която касаеше твърде дългия срок на произнасяне, направихме необходимото, имаме определен напредък в постигането на положителни резултати в това отношение.
През 2013 година, едва 11 % от решените 380 производства са били решени в законния двумесечен срок. За 2014 година този процент е 35 %, а от началото на настоящата година решените производства в голямата си част вече са около 50 % в този, макар и не задължителен, но все пак, законов двумесечен срок. Това на първо място.
На второ място, моля да отбележите обстоятелството, че административно-наказателните актове, които издава комисията са удвоени в сравнение с 2013 година. Тогава те бяха 70. Имаме около 140 наказателни постановления, мотивирани резолюции за прекратяване на административно-наказателни производства през отчетната 2014 година.
На трето място, изградени бяха, образно казано, две устойчиви нови системи в дейността на комисията. Имали сме инициативи в тези две направления и в предходните години. Този път нещата обаче имат системен, имат устойчив характер. Визирам следното: По инициатива на комисията сме отправили искания за предоставяне на данни за просрочени декларации от множество съответни органи, в това число постоянната комисия на Народното събрание във връзка с просрочени декларации, главният инспекторат на Министерски съвет, постоянната комисия към Висшия съдебен съвет и така нататък.
Това, което е важно, че вече има система, изградена за това, когато се сменят, образно казано, високите етажи на властта след всякакъв вид парламентарни избори, да получаваме своевременно информация по отношение на законодателния орган, по отношение на министри, заместник-министри, областни, заместник-областни управители във връзка със сроковете за подаване на декларациите. Както ни е известно, в тази зала многократно сме обсъждали този факт. Към днешна дата, Комисията за конфликт на интереси има правомощия единствено и само да проверява сроковете за подаването на тази декларации, не и тяхното съдържание.
Втората устойчива система, за която също е ставало дума е системата за превенция на конфликта на интереси. 21 са обученията, инициирани в голямата си част от Комисията за конфликт на интереси, през миналата 2014 година, точно толкова колкото за предходните три години взети заедно. Две от тях са по инициатива на неправителствени организации, Асоциацията на българските градове и регион и Център НПО, Разград. Останалите са инициирани изцяло от комисията. Това са обучения по отношения на регионални структури на държавата, по отношения на съдебната власт, за първи път през миналата година направихме с Висшия съдебен съвет такива обучения. По отношение на пет министерства на други органи на централната и изпълнителна власт.
Това, което е важно е, че този тип обучения ние ги възприемаме като основен приоритет на комисията, въпреки, че това не е вписано изрично в закона, тъй като нашата практика сочи, че голяма част от случаите на конфликт на интереси се дължат на непознаване на тази материя, на първо място. На второ място, тъй като в последния Доклад за състоянието на администрацията през 2013 година, приет от Министерския съвет през юни 2014 година темата „Конфликт на интереси“, необходимостта от обучения се сочи като тема номер едно от администрациите, които са анкетирани при съставянето на този доклад като тема, от която има нужда от подобна обучителна дейност.
Следващото, четвърто направление, което бих искал накратко да спомена пред Вас, е също по отношение на подобрените вътрешни правила в дейността на комисията. През месец август миналата година с вътрешни актове ние регулирахме редица организационни въпроси от дейността на комисията, които гарантират в по-висока степен нейната безпристрастност, обективността на нейната работа. Визирам въведения принцип на случайно разпределение на преписките между служителите в специализираната администрация. В момента нито председателят на комисията, нито самата комисия като колективен орган, нито директорът на дирекция „Правна“, тоест, ръководителят, образно казано, на специализираната администрацията определят кой служител от специализираната администрация коя преписка ще разглежда. Това го определя компютърът по познатия ни начин за случайно разпределение на преписките.
На второ място, тъй като наистина търпяхме сериозни критики, които ние приемаме, за твърде дългия среден срок за произнасяне на производствата. Наистина въведохме правило на 45-ия ден от образуването на съответното производство, при условие, че комисията има 60 дни за произнасяне, съответният служител да се яви и да обясни причината за забавата, поради която няма да спазим този 60-дневен срок, да получи указания и така нататък.
И на следващо място, допълнително въведохме, развихме редица права на проверяваните лица. Те са вписани във вътрешни актове, някои от тях бяха обсъждани в тази зала като евентуален проект на бъдещото изменение на Закона за конфликт на интереси, с оглед на сочене на документи, на право да получат предварително хората преписките, да се запознаят с тях, да видят за какво става дума и така нататък.
Не на последно място, бих искал да кажа, че 2014 година беше характерна, специфична с това, че комисията се отвори към неправителствените организации, към структурите на гражданското общество, към медиите. Проведохме семинари за неправителствените организации и медиите, които целят предоставяне на специфичната информация за това какво е конфликт на интереси, с цел тези два много сериозни фактора за упражняване на граждански контрол да имат максимално актуална информация, в този смисъл.
На следващо място, привлякохме, поканихме същите в някои от наши форуми. Имаме двустранни срещи, подписахме и споразумения с Националното сдружение на общините в Република България през тази година продължаваме и с други непавителствени организации. Например утре се очаква, също така, в контекста на споразумението, да подпишем споразумение с Комисията за защита на конкуренцията, целта на което е тази комисия да ни изпраща сигнали за конфликт на интереси по повод висящите по тях процедури за оспорване на обществени поръчки, за които има данни за конфликт на интереси.
Всеки държавен орган, съгласно чл. 24, ал. 3 е задължен да изпраща данни за конфликт на интереси на нашата комисия, но както казах, в една голяма част от органите, дори и там все още не се познава що е това явление.
В заключение бих искал да кажа следното: Ние считаме, че сме отбелязали определен напредък в дейността на комисията през 2014 година. Това комисията да осъществява нормално своята дейност, образно казано, да натискаме разходите и да не произвеждаме скандали не е достатъчно. Това, което искаме е в България да има още по-функционираща система за конфликт на интереси, защото към днешна дата, при тази рамка на закона тя съществува и функционира. Въпросът е, че трябва да бъде подобрена. От важно значение за нас, надявам се и за Народното събрание е обстоятелството, че в техническата част на доклада, по реда на европейския механизъм за сътрудничество и партньорство бяха изтъкнати тези наши усилия в областта на превенцията, на подобряване на вътрешните правила, както и беше изтъкнато обстоятелството, че комисията е продължила нормално да изпълнява своите задължения и да изпълнява функциите си през цялата 2014 година.
Благодаря за вниманието. На разположение сме за Вашите въпроси.
Председател Валентин Николов: Така, колеги, всички сте запознати с доклада, предполагам и мате думата за въпроси.
Ако искате аз да започна? Запознах се с доклада, господин Николов и искам да Ви кажа кое ме смущава. А това е именно във връзка с приходите и разходите и гласувания бюджет на комисията. Тук виждам, че бюджет 1 310 000 лева, приходите според мен са така, твърде малко. Може би Вие ще кажете какви са причините. Закръглени на 111 000 лева и тук разбира се, са всички разходи за заплати, издръжка, капиталови разходи.
Какво възнамерявате да направите по отношение на събираемостта на актовете, които вече сте издали? Това е моят въпрос. Ако искате да отговорите.
Как да процедираме въпрос-отговор ли да бъде? Да. Заповядайте, тогава да отговорите.
Господин Николай Николов: Благодаря. Събираемост на приходите. Уважаеми господин Николов. Уважаеми дами и господа народни представители.
Първо искам да изтъкна обстоятелството, че Комисията за конфликт на интереси не е приходо-събиращ орган. Тя не може да бъде сравнявана нито с Националната агенция по приходите, нито с Агенция „Митници“.
Второ, за отчетната 2014 година в Закона за държавния бюджет не бяха посочени конкретни суми от приходи, които трябва да формираме и съберем през 2014 година. За първи път в Закона за държавния бюджет, в настоящата 2015 година беше вписано, че следва да съберем, да имаме приходи на стойност 20 000 лева. При тази фактическа обстановка, трябва да кажа следното:
Тази сума от 110 000 лева представлява сума от доброволно пратени в комисията актове по влезли в сила санкции. В този случай, в който съответното наказателно постановление влезе в сила, по процедура ние сме длъжни да изпратим на съответното лице покана в 7-дневен срок да плати сумата по сметката на комисията. По този ред през цялата 2014 година в комисията са постъпили 110 000 лева. За сравнение сумата, която е постъпила по този ред, през 2013 година е 5 пъти по-малка. Това на първо място.
На второ място, трябва да кажа, че в другите случаи, в които няма такъв ред доброволно плащане, ние изпращаме съответно, цялата преписка на публичния изпълнител Националната агенция по приходите, за да събере съответните суми. За съжаление, също през отмината 2014 година суми, събрани от НАП по влезли в сила наказателни санкции на комисията са на стойност 3 000 лева.
Това, което правим ние е следното: Също в средата на миналата година, като част от подобряване на вътрешните правила, с решение на комисията бяха приети вътрешни правила за доброволно изпълнение за събиране на суми по влезли в сила наказателни постановления, които регламентират ред до дни от влизане в сила на съответното наказателно постановление да се изпращат поканите, да се отчита своевременно и точно и във Финансовата дирекция, и съответния юрисконсулт, който води преписката по наказателното постановление, съответно датата на получаване на поканата, постъпването на плащане и ако това не се случи, веднага съответната преписка да бъде изпратена на публичния изпълнител. Трябва да кажа, че сумата от 20 000 лева, която беше планирана като приход за настоящата цяла 2015 година на този етап, към днешна дата е достигната.
Председател Валентин Николов: Благодаря за отговора. Колеги? Господин Зафиров, заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Комисари.
Аз и колегата Добрев едва ли можем да бъдем упрекнати в някакви условия на симпатии към комисията дотолкова доколкото по време на общоизвестните събития, които се разиграха около Вашата комисия и бившият й председател бяхме едни от активните говорители. И надявам се, така обективни критики прозвучаха от нас. Това ми дава и възможност, и самочувствие да направя разлика с това, което е в момента състоянието й и това, което до момента ни беше представено.
Ето защо ние ще подкрепим този доклад. Аз смятам, че един съвсем бърз прочит на фактите, на обстоятелствата, на новия подход в работата на комисията показва, че нещата са коренно променени и коренно различни.
Използвам случая да Ви поздравя, защото знаем колко трудно се работи в намален състав, с намалени бюджети, в условията на тази медийна кампания, която се разгоря против комисията и сложи под един знаменател всички комисари. Така, че аз изцяло приемам доклада, тук по отношение на този въпрос, който Вие зададохте, господин председател, все пак държа да подчертая, че не случайно първата буквичка след „К“ е „П“, тоест предотвратяване, комисията има в голямата си степен превантивна функция и това, което и временно изпълняващият длъжността председател изнесе по отношение на превенцията, го намирам за напълно задоволително.
Сигурно може да се желае още, но разбира се, това ще бъде обект на работа на комисията оттук нататък. Така, че ние ще приемем доклада и ще подкрепим работата на комисията.
Благодаря Ви.
Председател Валентин Николов: Благодаря Ви, господин Зафиров. Колеги, имате думата за въпроси към гостите. Господин Кънев, заповядайте.
Господин Радан Кънев: Аз имам няколко въпроса, по-скоро от методологически характер.
Наблюдава се по доклада едно значително увеличаване на броя на прекратените преписки, тоест тези, които не са стигнали до разглеждане по същество както като относителен дял, така и като абсолютен брой. Това нещо на какво може да се отдаде – по-голяма активност на заявителите, на лицата, които подават сигнали? По-голям брой недобросъвестни сигнали или някакви други причини?
Председател Валентин Николов: Господин Николов, заповядайте за отговор.
Господин Николай Николов: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин Кънев. Дами и господа народни представители.
Констатацията на господин Кънев е съвършено вярна. Факт е това обстоятелство. Причините са най-разнообразни, но нека да кажа първо по фактите. Основанията за прекратяване на производство са няколко. В действащия закон те не са изброени. В един от проектите се предвиждаше да бъдат изрично изброени с оглед на специалния характер на тази материя. Но най-често прилаганите от нас случаи за прекратяване на производството са сигнал, по който липсва лице, заемащо публична длъжност. То може да касае лице от публичния сектор, но то да не заема публична длъжност. В това отношение, дори и от тази седмица, последната информация, продължават например тези лица, които са само служители или заместник-управители на териториални поделения на държавните горски стопанства, един често срещан пример в това отношение, да се третират като лица, заемащи публична длъжност. А според съдебна практика на Върховния административен съд, ние имахме едно решение в този смисъл, те не са и ние макар на прецедента основа, тази практика сме длъжни да я съобразяваме.
На второ място, основанието за прекратяване на производство, разбира се е случаят, при който съответният сигнал е анонимен. Има такава изрична законова разпоредба в чл. 23, ал. 2 от действащия закон – по анонимен сигнал комисията не просто няма право, тя е длъжна да прекрати производството. Тя няма право да го провежда и е длъжна да го прекрати.
И третият случай, който може би е с най-често срещан характер е обстоятелството, че в сигналите много често липсват конкретни факти. Конкретни данни, ако трябва да бъда по-точен, за нарушение на Закона за конфликт на интереси. Сочи се, лице, заемащо публична длъжност не се сочи обаче негово правомощие, което то да е упражнило за изпълнение на служебните си задължения, или пък релевантен негов частен интерес.
В тази връзка трябва да Ви кажа, че продължава тук в тази част да липсват конкретни данни. Една голяма част от производствата грешат този термин с несъвместимостта. За мен беше много интересно, нека да го споделя, когато това няма да е някакво изтичане на вътрешна информация, гражданин се оплаква, че кметът на кметството е член на управителния съвет на районната потребителска кооперация. Естествено, той не знае, че това е само несъвместимост. Той адресира своето оплакване до Върховния административен съд, който по компетентност го изпраща, разбира се, на областния управител на София-област, който пък на свой ред го препраща към нас. И всички тези институции не са наясно, че по отношение на несъвместимостта изключителни правомощия, пак според трайна съдебна практика единствени правомощия има единствено и само органът по назначаване, или органът по избора, в този случай при кмет на кметство, разбира се, общинската избирателна комисия.
Трябва да кажа, че това сито къде има конкретни факти и къде не, е много важно да бъде максимално, бих казал, максимално прецизно и тънко. Ето, защо във всеки един случай, в който ние приемаме, че липсва лице, заемащо публична длъжност или пък, че липсват конкретни факти и по Административно-процесуалния кодекс, но най-вече и по вътрешни правила, изпращаме до съответния сигналоподател, искане да уточни своя сигнал като предостави съответните конкретни факти. Оказваме му къде сигналът не съответства на изискванията. Даваме му възможност в 3-дневен срок, съгласно АПК той да реагира и ако това не стане, едва тогава прекратяваме съответното производство. Дори и да постъпят съответните конкретни факти в последствие, след този 3-дневен срок ги приемаме за релевантни и продължаваме производството.
Тази недостатъчност на познаването на материята на конфликта на интереси ни мотивира обученията, които правим да бъдат адресирани не по отношение на задължените по закона лица, тоест по отношение на лицата, заемащи публична длъжност, по отношение на служителите в администрации, общинските съветници и прочие. Затова се опитахме да потърсим неправителствените организации. Много силен 4-часов семинар направихме на 3 декември миналата година. Тук мисля, че има участници в него. Наистина, комисията беше максимално открита, отговорихме на всички въпроси. Но това, което е важно е, че нашата констатация, че тази материя не се познава, което донякъде е естествено дотолкова доколкото гражданите нямат съответните специални знания в една или друга област.
Друг типичен случай, който бих могъл да посоча за конкретни факти е, че примерно втори братовчед на съответен директор на дирекция в някоя община се намира, съвсем хипотетичен е примерът, се намира в родствени отношения с директора. Те са роднини. Добре, но какво от това? Трябва конкретно правомощие, заповед, която директорът да я съгласува или нещо друго, с оглед на втория си братовчед, а всъщност свързаните по закона лица са само до първи братовчед.
Наистина, това е повод, по който трябва да се разсъждава. Още нещо трябва да подчертая. Във всеки случай, в който имаме решение за прекратяване, във всеки един случай през отминалата 2014 година, а и преди това, всъщност за всеки случай през отминалата 2014 година е изпратено съответното решение на комисията както на заинтересованото лице, така и на органите на прокуратурата за упражняване на общ надзор, с оглед на правото им на протест в съответния едномесечен срок по Административно-процесуалния кодекс, за да има още една институция, която и по силата на АПК да каже своето мнение доколко този процедурен акт каквото представлява решението за прекратяване е законосъобразен.
Надявам се да съм бил полезен?
Председател Валентин Николов: Благодаря. Някакъв допълващ въпрос, господин Кънев?
Господин Радан Кънев: Аз имам още два-три въпроса.
Председател Валентин Николов: Моля имате думата.
Господин Радан Кънев: Те са до голяма степен свързани с това, което говорим до момента, тъй като от доклада се вижда една тенденция и за намаляване на броя на сигналите и доста рязко намаляване и на броя на установените конфликти на интереси в 2014-та, сравнено с 2013 година, което се отдава на повишената превантивната дейност, на повишената превантивна роля на закона. Можем ли да правим извод, че в момента има ефективно намаляване на случаите на конфликти на интереси в управлението на страната или може да се отдаде на някакъв друг фактор? Това е същественото, защото ако отразява реални факти в обществото, тази статистика е много окуражаваща, ние можем да смятаме, че има силно намаляване на случаите на конфликти на интереси. Единственото, което тревожи е увеличеният брой прекратени производства, както и тези 25 случая, в които е имало гласове и не е стигнато до мнозинство в рамките на комисията или се налага изводът, че случаите на конфликт на интереси са значително намалели, или се налага изводът, че съпротивата срещу разкриването на тези случаи е значително увеличена и изразена в прекратяване и отхвърляне на установителни решения?
И другият въпрос, който е конкретен. Малко подробности относно този софтуер за разпределение на казусите, с който работи комисията. По чия поръчка е направен, кой го разработил, при какви условия, кой е собственик на софтуерните кодове, всъщност кой упражнява контрол върху софтуера?
Председател Валентин Николов: Господин Николов, имате думата.
Господин Николай Николов: По първия въпрос трябва да кажа, че съвършено ясно трябва да сме наясно със следното, че наистина първо положителният факт, който е много важен е, че тази материя, макар и да не се познава в достатъчна степен от задължените лица, започна да навлиза в ежедневието на администрацията. Това особено ясно се вижда в централната администрация и централните ведомства. В смисъл, там във всяко министерство, във всяка агенция, материята на конфликта на интереси действа и това е обективна причина за намаляване на броя на сигналите, поне по отношение, в това число и на инспекторати на министерства.
Второто нещо, което бих искал да кажа по повод на първия Ви въпрос е, че сравнително малкия брой на установени случаи на конфликт на интереси е пряка функция от непопълнения състав на комисията. И това е така, защото тези други 25 случая, за които Вие споменахте, 19 случая са с проект на решения за конфликт на интереси. Но предвид факта, че законът изисква комисията да приема своите решения с мнозинство, повече от половината от общия й състав, а в сегашната ситуация това практически означава само единодушие, включително в тези 19 от общо 25 случая, съответното решение така или иначе не е прието. Тоест, ако имахме попълнен състав на комисията, бройката 8 щеше да е много по-висока. Това е реален, обективен факт. Той не се крие, сега е моментът той да бъде казан, защото наистина в този аспект ние имаме затруднение в дейността си. И не случайно е написан и споделен в конкретния отчет. Но отново бих искал да подчертая положителната тенденция в централните ведомства материята на конфликта на интереси се знае и тук този закон е реално действащ, функциониращ и от тази гледна точка, наистина имаме обективна причина за намаляване броя на сигналите.
Колкото се касае до втория случай, трябва да кажа, че софтуерът, който ние направихме, всъщност е на външен експерт. Не беше по обществена поръчка. Той струваше 300 лева на държавния бюджет и засега работи безотказно. Има необходимите контролни механизми за осъществяването му. Ние го демонстрирахме, на 11 септември го споменахме пред Европейската комисия като възможна и важна опция за нашата дейност. И това, което е важно е, че освен, че въведе комисията случайното разпределение на преписките, имаме и вътрешни правила за функционирането на софтуера, които са гласувани именно от колективният орган, веднага и своевременно с неговото въвеждане. Оказа се, че е изключително удачно разрешение, което е много полезно както за публичния образ на комисията, така и във вътрешен аспект за създаване на добра атмосфера в работата.
Надявам се да съм бил полезен?
Председател Валентин Николов: Благодаря за отговорите. Колеги? Господин Иванов ще зададе въпрос.
Господин Иван Кирилов Иванов: Благодаря, господин председател. Моят въпрос донякъде е свързан с това, което се говореше досега. Сякаш това, което казвате и аз разбирам от доклада, решенията за образуване на производство или по-скоро Вашите реакции са на базата на три опции. Едната е самосезиране, втората е от лица, заемащи публична длъжност и другата е от сигнали, които са идващи отвън. Сякаш самата оценка си личи, че особено исканията от лица, заемащи публична длъжност са малко. Доколкото успях да се запозная, те са само 10, самосезиранията са само 2. Вашето обяснение е, че тук става въпрос за субективни нагласи от страна на тези хора, или страх, или непознаване, съответно на закона.
Аз действително споделям това мнение, че това е бих казал, много нисък резултат. Какво трябва да се направи в тази посока? Защото действително едната хипотеза е, че просто няма конфликт на интереси. Мисля, че някак си не можем да я споделим. Другият аргумент е, че просто се създава една добра защитна стратегия, просто не се възползват от тази възможност лицата, заемащи тези длъжности.
Конкретните Ви препоръки, какво може да се направи, за да се увеличат точно исканията, съответно самосезирането? Най-вероятно ще кажете обучения, но някак си ми се ще по-стратегически да отговорите на моя въпрос.
Благодаря.
Председател Валентин Николов: Благодаря. Господин Николов? Не, господин Бояджийски, член на комисията. Заповядайте.
Господин Паскал Бояджийски: Благодаря. Уважаеми народни представители.
Едва ли може да се даде еднозначно обяснение на поставените въпроси, особено за доклада на комисията за нейната дейност и конфликта на интереси като явление. Едва ли, тук всеки от нас не е със самочувствието, че само нашата дейност ще изтрие това явление от живота в България, но би помогнало за увеличаване на тези искания от лицата, заемащи публична длъжност и за познаването на закона, по-скоро, възможността комисията да дава методически указания съответните групи, категории лица, заемащи публична длъжност. Защото сегашната възможност, ние сме го посочили в доклада, сегашната възможност едно лице да разбере дали е в конфликт на интереси идва едва след като то е упражнило правомощията си, защото ние установяваме административни нарушения, както неколкократно сме повтаряли, а едно административно нарушение, за да бъде установено, трябва да бъде извършено.
Решението на комисията подлежи на двуинстанционен съдебен контрол. Така, че най-малкото по тези причини ние не можем да се произнесем и по бъдещо несигурно събитие от типа ако подпиша договор с тази фирма, в конфликт на интереси ли ще бъда? Текстът на чл. 19, който е в момента, може би подвежда, може би кара хората да мислят в тази насока, но той има предвид обстоятелството когато е изпълнено правомощието и лицето да разбере дали е в конфликт на интереси. Ако ние не разполагаме към момента с методическа възможност да даваме методически указания каквито например има Агенцията за обществени поръчки, тогава и информираността на служителите би била много по-голяма, ефектът от забраните би бил много по-голям и то ще създаде някакви своеобразни етични правила за съответните категории лица.
И затова, все пак имайте предвид външни за нас фактори. Ние не можем да контролираме колко хора ще подадат сигнал или искане. Просто констатирали сме тези бройки като такива каквито са посочени в доклада. Мисля, че с това може да се даде отговор на Вашите въпроси.
Председател Валентин Николов: Господин Иванов, нещо уточняващо? Няма. Колеги, други въпроси имаме ли или да преминаваме нататък? Господин Карадайъ. Заповядайте, господин Карадайъ.
Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря Ви, господин председател. Имам няколко въпроса.
Единият ми въпрос, може би, евентуално, ще бъде предмет на някое следващо наше заседание, защото като се запознаем с доклада, който е пред мен, вътре виждаме много детайлна информация, много статистика. Така, явно можем да видим доста детайлен разрез върху дейността на комисията, но аз доколкото имам спомен от предишното Народно събрание, временната анкетна комисия, той господин Добрев е тук, той пряко се занимаваше с тази дейност, на мен ми е малко любопитно и интересно, и най-вероятно ще поискаме да видим информацията относно разпределението на делата. Господин Добрев, Вие доста детайлно се бяхте запознали с тази информация. С оглед на поставените въпроси тук от колегите и от господин Кънев, и от господин Иванов, за да видим как системата функционира, може би в един определен отрязък от време, може и за края на 2014-та, може и за края на 2015 година, защото за средата на 2014 година имахме малко информация, тоест повечко.
Но моите въпроси. На база многото статистика, която гледаме и тези, които не сме математици, малко трудно ще се ориентираме, но от изводите, основният извод, който е направен в самия доклад на комисията е, че комисията е един активно работещ орган. Но от тази статистическа информация, без да влизаме в детайлите на статистиката, само от обобщената и част виждаме, че в срок приключват около 35 % от делата. Но никъде не видяхме какви са причините и проблемите, за да е толкова нисък този дял на приключваните в срок дела. Аз нещо не можах да разбера. Или аз не съм разбрал, а за Вас е ясно, или има нещо друго тук, защото самите доклади, ние като четем заключението, сериозна заключителна част има в доклада, там има едно основно заключение, че този въпрос малко ми се губи.
Другото, което е, видяхме, че със съда комисията добре работи, прави семинари, но за съдебната практика относно делата, там също малко ми се губи. Каква част от взетите решение от тези около 300, защото от доклада става ясно, че около 300 решения се взимат на година от комисията, каква част от тях са обжалвани в съда, каква част са потвърдени и каква част са отпаднали? Нали, освен семинарите и това е нормално да го знаем.
Другото, което е. За 2015 година разбираме от самия доклад, че основният акцент върху дейността през 2015 година е превенцията. Тъй като ние апелирахме и на предишни наши заседания, че тази материя и тази част, може би трябва да бъде една от основните дейности на комисията, от тази гледна точка, от тук малко не можахме да разберем каква е промяната в дейността на самата комисия, за да видим, че превенцията е акцент, а не онова, което е било досега.
И не на последно място, ще припомня въпрос, поставен тук на комисия, на заседание на нашата комисия към държавния орган – комисията. Въпросът беше има ли законодателни проблеми в комисията и какви са идеите на комисията? Колеги, аз от заключенията виждам, че няма нужда от никакви законодателни промени. Поне с такова впечатление останах и затова, тъй като пък основен предмет на самата наша комисия и на парламента е законодателната дейност и по-скоро на база тази статистика, която я гледаме тук, аз не можах да намеря онзи предмет на нашата комисия, нужно ли е, не е ли нужно, има ли проблем със закона, има ли нужда от промяна, няма ли нужда от промяна?
Ето тези неща аз не можах да ги видя в тази статистика, която е пред нас. А заключенията са интересни. Благодаря Ви.
Председател Валентин Николов: Господин Николов, имате думата.
Господин Кирил Добрев: Само една кратка реплика, не с лошо чувство, разбира се.
Ние доста активно работихме с господин Карадайъ по тази временна анкетна комисия и за мен също ще бъде интерес как протичат делата в съда. Дали се запазва процентното съотношение на върнати дела, които да оборват Ваши решения?
А що се отнася до другата част, господин Карадайъ, аз продължавам да следя дейността на комисията и не случайно съм изказвал ласкави думи към тези трима души, които са останали. Веднъж те са различни квоти, освен политически и общо-взето институционални, но благодарение на тях ние успяхме да изкараме тези 2 години, в които измихме срама. Знаете, че имаше много проверки от европейски институции след скандала и въпреки всичко устояха на целия този напън.
Ако има нещо, с което ние депутатите сме длъжници и Народното събрание е това, че не можахме да окомплектоваме комисията. Защото сега един човек да е болен и тази комисия не може да заседава.
Убеден съм, пак няколко пъти сме говорили, че този случаен принцип на разпределение на преписките е въведен и още повече, те са еталон, пак казвам, въпреки, че са абсолютно различни по политически виждания, те са еталон за това как може да имаме несъвършен закон, а всъщност да може да се изпълнява. Тоест, всеки един, и лошият закон е по-добрия от безвластието.
Извинявам се, като реплика и коментар на Вашите думи.
Председател Валентин Николов: Господин Николов, имате думата за отговор на въпросите. Заповядайте.
Господин Николай Николов: Уважаеми господин Николов. Уважаеми господин Карадайъ. Уважаеми господин Добрев. Уважаеми дами и господа народни представители.
Наистина въпросите бяха четири и бяха съвсем конкретни, затова дължим и конкретен отговор. На първо място 35 %. Аз моля тези 35 % да ги разгледате в контекста на онези 11 % от 2013 година. Когато процентът на приключените в този незадължителен, инструктивен срок преписки беше едва 11 %. И да отчетете факта, че направихме нужното с двама души по-малко, за да се приближим до този процент. Нас резултатът 35 % изобщо не ни удовлетворява, но съм го споменал и друг път в тази зала, никога при действащия закон 100 % от преписките няма да бъдат приключени в 2-месечния срок, който е незадължителен, пак да кажа и не води до съществено нарушение на процедурни правила.
Накратко причините за неспазването на този срок са следните: Първо. На първо място, много често, тоест сравнително често не ни се предоставя информация, доказателства, които искаме във връзка с тези производства в двуседмичния срок. А тези две седмици са една четвърт от тези два месеца, в които трябва да се произнесем. Ето защо ни е необходима санкция за тези държавни органи или частни лица, които не предоставят исканите документи в този 2-месечен срок. Това по повод на четвъртия Ви въпрос, може би.
Втората причина за тази забава, все пак е обстоятелството, че имахме изключително голямо натрупване на нерешени преписки в началото на 2014 година. Нека да кажа, че те бяха 180 в средата на 2013 година, че бяха около 140 на 31 март 2014 година и че в момента са около 70 – 75. При намаляне броя на сигналите, но относително еднакъв техен темп.
И третото нещо, което бих искал да кажа, е че и през настоящата година правим всичко възможно да се включим в двумесечния срок. Не случайно към момента това се следи всеки месец и след всяко заседание близо 50 % от решените преписки от началото на настоящата година са в рамките на този двумесечен срок.
От тази гледна точка, отново по повод на четвъртия Ви въпрос да кажа, както сме казвали и друг път, добре е, за да могат да бъдат сроковете реални, да бъде увеличен този двумесечен срок, поне на четири месеца. Това мисля, че беше по повод на първия законопроект, за който ние говорихме на 5 февруари, ако не ме лъже паметта.
И в заключение, отново изключително важно е преписките да се решават в срок, защото в крайна сметка бързо получено решение, макар че няма да удовлетворява едната от двете страни, без значение дали сигналоподателят или пък този, срещу който е подаден сигналът, в крайна сметка означава, че основната цел, с която е създадена тази процедура за ефикасност и бързина е спазена, с възможности естествено, за защита, за протест и прочие.
Съдебната фаза на производствата. Всички осем решения с конфликт на интереси за миналата година са обжалвани. От постановените решения за неустановен конфликт на интереси или за прекратяване на производства е протестирано само едно от страна на органите на прокуратурата, които осъществяват общ надзор върху този тип актове. От осемте решения с конфликт на интереси, всъщност е приключила процедурата по оспорване само в един случай и решението на комисията, което е от средата на 2014 година е потвърдено както от Административен съд София, град, така и от Върховния административен съд. В останалите случаи продължават да бъдат във висяща фаза съответните установителни производства с конфликт на интереси от 2014 година.
По отношение на третия Ви въпрос – превенцията. Ами, какво да Ви кажа? Значи, нямаме специален човек, който да отговаря за превенцията на конфликт на интереси в комисията. Отговаряме двама-трима души, едва ли не за всичко – за контакт със съответния областен управител, за намиране на място където да се проведе в провинцията съответното обучение, за контакти с Висшия съдебен съвет. Даже по споразумение вече имахме, преди два дни съвместно заседание с постоянната комисия за конфликт на интереси на Висшия съдебен съвет, за да уточним програмата за обучението на магистратите до края на годината, реално. Но специално натоварен човек, който да организира семинарната дейност, нямаме. Но това, което е важно, че превенцията през тази година беше развита в редица други направления. На сайта на комисията сме публикували в примерен вид съдържанието на декларациите като бланки, по т. 1, 3 и 4, защото по т. 2 е част от закона.
На следващо място, публикували сме примерен регистър за декларациите по Закона за конфликт на интереси. На следващо място, подготвяме и също по споразумението с Националното сдружение на общините, предстои да издадем второ издание на наръчника за конфликт на интереси в сферата на местното самоуправление. Това е с оглед на местните избори, които предстоят през 2015 година, за да могат на първото заседание новоизбраните съветници и кметове да получат и този наръчник. Смятам, че това няма да е малък принос към превенцията на конфликта на интереси.
И пак да кажа, всички тези дейности, малко или много ги правим без да искаме допълнителни пари от държавния бюджет и без да натоварваме специално нарочени хора за тази цел. Но това, което мога да кажа обаче е, че те си представляват отделни, специфични дейности. Основната превантивна дейност на комисията са резултатите от дейността й. Определянето на това какво е конфликт на интерес или не е и цялата практика да бъде на сайта така както е и в момента.
По последния Ви въпрос, който касае нужните, важните, необходимите изменени, освен, че споменах две вече от тях – увеличаване на срока от една страна, въвеждане на санкция за неизпълнение на наше искане за представяне на доказателства, въвеждане на самата форма на превенция във вида методически указания, за което спомена господин Бояджийски като правомощия на комисията изрично, защото това без запис в закона няма да може да се получи.
Мога да посоча още пет случая на необходимите изменения на конфликт на интереси, на Закона за конфликт на интереси.
На първо място, единен акт, както сме го говорили. Установителното решение и санкционният акт на председателя трябва да станат един акт, за да може колективният орган с едно решение да установява съответния случай на конфликт на интереси и да налага санкцията. Подробна аргументация на това предложение, в момента вероятно няма да имаме време да направим.
На второ място, намаляване на санкциите по този закон в редица показатели,е което също може да бъде аргументирано и също е говорено в тази зала.
На трето място, нуждаем се от изрично вписване вътре на принципа на случайно разпределение на преписките и на правомощията на самата комисия като институция, за да може да се уравновеси тази балансираност в момента.
И на четвърто място, това за което също имаме една висока степен на консенсус е удължаване, уеднаквяване на сроковете за подаване на декларациите по този закон. Това пречи на хората. Много често те се бъркат кога е 7-дневният и кога е 30-дневният срок. А целта на държавата е да създаде условия за спазване на съответните законови режим
Така накратко маркирах и отговорих на четвъртия Ви въпрос. Благодаря.
Председател Валентин Николов: Благодаря за подробните отговори. Искате ли да вземете някакво отношение по отговорите, господин Карадайъ или да дадем възможност на другите колеги?
Господин Мустафа Карадайъ: Може ли да взема?
Председател Валентин Николов: Да, разбира се.
Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря и на двамата председатели на комисии, най-вече на държавната комисия, която ни разясни.
Разбрахме, че основна причина за забавата на делата е действащият закон, поне така го казахте и така си го отбелязах и от там започнахте, включително с различните детайли, кой кога подава информация и какви са санкциите, но не ги прочетохме тук, кои са текстовете, кои са причините. Би било редно. Това е основният предмет на дейност на парламента и в частност и на нашата комисия.
Така. Другото, което е за акцента, превенция през 2015 година, разбрах, че основният проблем е липса на човек. Един човек ще прави превенцията, но промяната във философията нещо ми се загуби малко. Тоест, ще продължава тенденцията, защото онова, което Вие го разяснихте във Вашия отговор разбрах, че ще се случва онова, което е правено и досега – семинари и обучения. И това го разбрахме.
И от тази гледна точка аз самият по последната тема, което е основен наш предмет на нашата комисия за промени в закона, не съм привърженик някой, на някого, някъде, нещо да казва, защото законите са конкретни текстове. А Вие работите с тези текстове и Вие най-добре познавате текстовете в действащия закон и Вие най-добре знаете кои са онези текстове, които ще подпомогнат дейността на комисията да е още по-добра, а да не е на 35 %.
Това е моето отношение. Благодаря Ви.
Председател Валентин Николов: Господин Методи Андреев иска думата.
Господин Методи Андреев: Аз също смятам да се присъединя към призива на господин Карадайъ, смятам че действително в сега действащото законодателство, което определя, че този конфликт на интереси по Вашия закон, не са транспонирани други закони, в които има разлика по отношение на това що е конфликт на интереси. Христоматиен пример е въпросът с това има ли конфликт на интереси лицето, което е бил главен одитор на БНБ и който участва в Комисията за контрол върху регистрираните одитори. По Вашето законодателство, по Вашия закон той няма конфликт на интереси, но това лице като главен одитор на БНБ, той си контролира, неговата дейност се одитира от Кей Пи Ем Джи. А в качеството той, което има към Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори, той всъщност трябва да дава оценка за дейността на Кей Пи Ем Джи. Очевидно е, ако прочете Закона за независимия финансов одит, ще видите, че там за свързани лица определението се различава от това, което Вие имате във Вашия закон.
Според мен трябва да се направи един сравнителен анализ на различни закони и Вашия закон да стане максимално общ.
И другото. Тъй като в България много от нас съществуват и работят в конфликт на интереси, Вие трябва да обхванете всички видове случаи и казуси, в които има такъв конфликт. Един случай. Колега, който е професор е заместник-председател на една професионална организация. В това си качество той обучава всички колеги по негови курсове. Това конфликт на интереси ли е? Нали разбирате?
Значи, съществуват много други казуси, които трябва да бъдат обхванати и тогава Вашата приходна част ще набъбне. Хората ще се дисциплинират и нещата ще придобият един по-европейски характер. Аз това Ви призовавам, много внимателно да огледате всъщност законодателството, което Вие работите и да включите всички възможни случаи, които Ви изброих и които най-вероятно в момента не влизат в определенията, които Вие изследвате.

Председател Валентин Николов: Благодаря Ви. Господин Бояджийски, заповядайте.
Господин Паскал Бояджийски: Аз не мога да отговоря на изявлението, тъй като наистина то има характер на препоръка, но във връзка с предишния въпрос на господин Карадайъ и отговорите на господин Николов, ние не сме отказвали да даваме експертиза и препоръки за подобряване на законодателството. Самият факт, че тримата, заедно с предходния член на комисията, госпожа Сапунджиева бяхме част от една работна група към Министерството на правосъдието от миналия парламент, в която участвахме и давахме предложения за промяна на закона, означава, че ние не сме се дистанцирали от това обстоятелство. Давахме и становища по съответните законопроекти на народни представители. И пак ще даваме, стига да дойдат.
Целта на нашия доклад беше да представим работата ни, която сме свършили през 2014 година. Аз съм напълно съгласен с него и нееднократно сме заявявали тук, че е необходимо да се постигне някакво уравновесяване на установителната част от правомощията на комисията и превантивната им част, които в момента не са в синхрон. Превантивната част е по-слабо застъпена.
Председател Валентин Николов: Благодаря за разяснението. Господин Ковачев иска да зададе въпрос. Заповядайте, господин Ковачев.
Господин Георги Ковачев: Благодаря, господин председател. Аз искам да попитам за последното изречение в доклада, развиване на административен капацитет на комисията, с цел решаване на възложените й задачи. Искам да ми се разтълкува предвид това, че щатното разписание на комисията е 31 души, от тях „N“ на брой инспектори, ще ми кажете точно колко са, тъй като общите случаи на самосезиране са общо 3, тоест комисията работи изключително и само на бюро, доколкото разбирам, или може би аз не съм разбрал правилно?
Председател Валентин Николов: Кой ще отговори? Вие ли ще отговорите? Господин Николов, заповядайте за отговор.
Господин Николай Николов: Уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Ковачев.
Административният капацитет в конкретният случай е вписано като запис на страница последна от доклада, не само като някакви конкретни количествени показатели, става дума преди всичко за нови вътрешни актове на комисията, които да подобрят процедурата след изменението на закона. Става дума за повишаване квалификацията на служителите. Става дума, на следващо място, и за допълнителни сграден фонд и помещение, след евентуалното изменение в закона. На този етап не става дума за допълнителни бюджетни средства.

Господин Георги Ковачев: Тоест, да разбирам, че на Вас допълнителни бюджетни средства за по-голям щат, с оглед на това да се установяват повече случаи на конфликт на интереси, не Ви е необходим? Или не съм разбрал добре?
Господин Николай Николов: При действащия закон, при тези функции на комисията, категорично да, мисля, че го заявихме на първото заседание през месец ноември, когато се обсъждаше проектобюджетът на комисията за настоящата 2015 година. Но в случай, че има модификация на функциите и допълване с нови компетентности, тогава Вашият въпрос би могъл да бъде открит.
Господин Георги Ковачев: Последна реплика. Значи, обединяваме се около това, че при ново законодателство, при нов закон бихме увеличили административния капацитет на комисията, съответно бихме очаквали по-високи ефекти, повечко наказателни постановления, по-грамотно написани, които да не падат в съда, съответно повече приходи? Тъй като Вие сами разбирате, макар че това не Ви е основна функция и задължения, в приходната част Вие изпълнявате една дванадесета, всичко останало е разход. И аз така като имам малко информация от Бюджетна комисия, но все пак трябва по някакъв начин да се опитаме да Ви побутнем, да Ви помръднем. Имаше един доклад, който колегата Иванов от АБВ ще трябва да го разглежда в понеделник в Страсбург, където много ясно и точно е написано слабост на нашето законодателство, посочени са конкретни грешки, включително избора, Вашия избор като комисия от Народното събрание, да не говорим, че Вие трябва да сте в петчленен състав.
И във Вашето заключение просто не виждам да Ви притеснява, че сте трима вместо петима, че сте само 31. В същия момент аз знам, че бюджетът Ви е по-нисък тази година. Това исках да изкоментирам.
Председател Валентин Николов: Така, колеги, има ли още въпроси или да приключваме? Виждам, че няма повече въпроси. Да благодарим на членовете на комисията за това, че винаги са се отзовавали на нашите покани. Надявам се, че скоро пак ще се видим.
Господин Николай Николов: И ние благодарим и сме на Ваше разположение.
Председател Валентин Николов: Добре. Колеги, моля за малко внимание. ще помоля, за да не пропуснем, все пак да гласуваме доклада на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Така че, който от Вас е съгласен с първа точка от дневния ред относно приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, № 520-00-17, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 27 февруари 2015 година, моля да гласува. 9 – „за“. „Против“, има ли? Няма. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. Комисията приема годишния доклад.
Преминаваме към втора точка, имате думата за обсъждане на допълненията от Правилника за дейността на Народното събрание. – Обсъждане на проект за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Знаете много добре, че това допълнение, тази инициатива е наша.
Това е по наша инициатива, а именно да направим тези предложения, този проект за решение, за да бъде променен Правилникът за организация и дейността на Народното събрание, а именно в Раздел две – Етични правила на поведение. Тъй като много добре знаете, че в момента нашата комисия не разполага с механизми и не може да работи по този раздел, няма санкциониращи функции. Още повече, че имаме препоръки от ГРЕКО, които още на 27-ми ще влязат в доклада в Страсбург. С тези препоръки Вие сте запознати, предния път ние ги обсъждахме и една от препоръките е именно в този Раздел две на правилника да има санкциониращи функции, за да може комисията да изпълнява своите задължения.
Запознати сте и с тези допълнения, така че подлагам ги на обсъждане, имате думата за изказване.
Господин Янков, заповядайте.
Господин Янко Янков: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги.
Господин председател, ние с Вас предварително сме разговаряли по този въпрос. Ние ще подкрепим, но всъщност може би тук има нещо, което трябва да го усъвършенстваме, защото не е ясно по какъв начин комисията ще взема решенията си, специално при тези нарушения, тъй като това са санкции, които са сериозни. Може би тук трябва да включим, нямаме готовност за конкретно предложение, но примерно комисията да взема решение с мнозинство 50 плюс 1, но от общия брой на комисията, а не от присъстващите. Защото това е нещо изключително сериозно. И може би, как ще образуваме, по какъв начин комисията трябва да установява тези нарушения.
Това е само нещото, което леко ме смущава на този етап. Иначе, пак казвам, ако не направим такива промени в правилника, някак си тази част от дейността на комисията – парламентарна етика остава безсмислена, защото е без функции.
Председател Валентин Николов: Благодаря Ви. Аз ще се помъча да Ви отговоря с две изречения. Предвидено е решенията да се вземат както всички решения в комисията с 50 плюс 1 гласа, затова и точно това не е уточнено изрично.
Вие имате предложение това да става с 50 плюс 1 гласа от цялата комисия, а не от присъстващите членове на заседанието в момента на вземане на решението, нали? Имате право да направите това предложение, но то е предвидено в тези допълнения на правилника. Това са имали предвид експертите на комисията, когато са го изготвили.
Други мнения, въпроси?
Разговори между народните представители в залата при изключени микрофони.
Господин Мустафа Карадайъ: Как ще се установяват нарушенията?
Председател Валентин Николов: Как ще се установяват? Нарушенията, както се установяват, разбира се, по реда на сигналите, постъпили в комисията, а също така, комисията има право да се самосезира от медии, от твърдения в средствата за масова информация, които не са анонимни, разбира се. Така, че редът ще бъде абсолютно същият както за сигналите.
Други? Да, господин Зафиров?
Господин Атанас Зафиров: Уважаеми господин председател, колеги. Ние с колегата Добрев се подписахме под предложенията. Ние смятаме, че те са необходими …
Председател Валентин Николов: Благодаря Ви, господин Зафиров. Господин Касабов, заповядайте.
Господин Валентин Касабов: Аз искам да кажа, че тези промени са навременни, но мисля, че не са достатъчни и може би в пленарна зала там ще предложим или аз ще предложа по-сериозни санкции, защото за мен тези санкции са твърде бледи като се има предвид пресните примери отпреди да речем една година, като се има в предвид, че според състоянието на отделния депутат може да се стигне от обикновена обида до псуване, до блъскане на полицаи и други подобни изявления. Тоест, тази санкция трябва да съответства на арогантното и съответно, бих казал, крайно, да не кажа просташко поведение на отделни депутати, които биха си позволили подобно нещо.
Така, че в този смисъл, може би трябва да помислим за по-тежки санкции, санкции от сорта на отстраняване от пет и повече заседания …
Председател Валентин Николов: Колеги, моля Ви за тишина.
Господин Валентин Касабов: И в момента на отстраняването трябва веднага да му се бърка в джоба, защото подобни хора разбират от две неща – от бъркане в джоба, или от по-строга мярка. Но това по-нататък, сега нека така да остане.
Председател Валентин Николов: Колеги, има ли други, които искат да се изкажат? Няма. Добре, подлагам на гласуване проекта за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така както сме Ви го предложили.
Който е съгласен, моля да гласува.
10 – „за“, 4 – „Въздържали се“. „Против“? Няма, не виждам. Приема се проектът за решение и ще Ви го предоставим за подпис.
Нека първо желаещите народни представители от комисията да се разпишат и след това ако има желаещи и други народни представители от различните парламентарни групи да го направят, ще бъде на разположение утре, за да може след това да се внесе в деловодството на Народното събрание.
Преминаваме към трета точка от дневния ред – Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.
Заседанието по тази точка е закрито.

Заседанието беше закрито в 17:40 часа.

Председател на Комисията за
борба с корупцията, конфликт на интереси
и парламентарна етика:

Валентин Николов