1.Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на Закон за публичност на лобизма, № 554-01-53, внесен от Георги Ковачев и група народни представители на 19.03.2015 год.

---

Съкратен протокол Утвърдил:
Председател: Валентин Николов

П Р О Т О К О Л
№ 9
На 2 април 2015 година се проведе редовно заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заседанието беше открито в 16.15 часа и ръководено от председателя на комисията господин Валентин Николов при следния Дневен ред:
1.Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на Закон за публичност на лобизма, № 554-01-53, внесен от Георги Ковачев и група народни представители на 19.03.2015 год.
2.Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.
3.Разни
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.
Председател Валентин Николов: Колеги, откривам заседанието на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. На Вашето внимание ще прочета дневния ред:
Първа точка – Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за Закон за публичност на лобизма, № 554-01-53, внесен от Георги Ковачев и група народни представители на 19.03.2015 година.
Втора точка – Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията.
Трета точка – Разни
Има ли други предложения за дневния ред? Няма. Който е съгласен, моля да гласува. „Против“? „Въздържали се“? Няма. Дневният ред е единодушно приет, без гласове „против“ и „въздържали се“.
Преди да започнем с обсъждането на внесения законопроект съм задължен да Ви запозная накратко с решение на нашата комисия относно изслушването на членовете на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Знаете много добре, че комисията излезе с решение да изиска доклада и становището на експертите от проверяващия екип.
Изпратихме писмо на 18.03.2015 година до КПНРО. Юридически издържано, държа да подчертая и получихме отговор на 31.03.2015 година. Отговорът е отказ, той е кратък, не знам дали разполагате с това писмо или да Ви го прочета.
Госпожа Мария Миталова: Не сме изпращали писмото на членовете на Комисията.
Председател Валентин Николов: Експертите не са го изпратили. Добре, ще Ви го прочета, просто да знаете какво ни отговарят от комисията (чете писмото).
„……….С оглед на гореизложеното, Ви уведомяваме, че е налице правна пречка за предоставянето на исканите от Вас документи, тъй като това ще попречи за разкриване на обективната истина по делото.“
Това е отговорът на нашето писмо, с което им изискахме съответните документи.
Аз ще изразя съвсем кратко становище по това писмо. Първо, не ни е предоставено копие, а би било редно копие от писмото на прокуратурата, за да разберем по какъв начин е поискано това разрешение от прокуратурата. Защото колеги, ако, казвам „ако“, хипотетично, по принцип комисията е поискала разрешение от прокуратурата, естествено, че прокуратурата ще откаже. Ако в писмото обаче е записано, че тези документи се изискват от Комисията за борба с корупция, конфликт на интереси и парламентарна етика, аз мисля, че прокуратурата няма как да откаже. И за Ваше сведение ще Ви кажа, че през 41-то Народно събрание нашата комисия имаше сключено споразумение с главния прокурор и ние имахме достъп като комисия до всички преписки, които се водят в прокуратурата, независимо, че не са приключили. Да оставим, че и по Закона за класифицираната информация, да не Ви цитирам от кои членове, ако трябва ще ги цитираме, ние имаме пълен достъп до класифицирана информация в най-висока степен. Така, че това писмо ни е пратено без никакви приложени към него искания до прокуратурата и отговори.
Така или иначе това е решение на комисия. Ние сме подготвили писмо и до главния прокурор, за да ги изискаме официално тези документи, но съм длъжен да Ви запозная какво сме свършили до момента и съответно и Вие да изразите становище по този въпрос. Имате думата и след това ще минете към дневния ред. Господин Андреев, заповядайте.
Господин Методи Андреев: Господин председател. Уважаеми колеги.
Вие знаете, че в нашата комисия ние започнахме първи да се занимаваме със случая КТБ и в последното ни заседание тук се случи един много интересен момент, голяма част от Вас присъстваха. Мисля, че това, което се случи на това заседание ни даде повод да знаем и да мислим, че всъщност нещата както ни ги представиха от Комисията за надзор над публичните одитори не е точно в начина, по който тук ни беше представено.
И тъй като ние сме Комисия за борба с корупцията, установяване на конфликт на интереси и парламентарна етика, ние не можем да оставим този установен факт без да бъде решен и без да бъдем запознати с първоначалните документи. Ако ние действително сме Комисия за борба с корупцията, трябва действително да стигнем докрай по този казус.
Това за мен е абсолютно неуважение към комисията и смятам, че за да си свършим работата трябва да бъдем много категорични. Защото тук вече няма разлика между политически сили. Като всички наши избиратели и гражданите на тази държави, утре можем да се окажем също в тази ситуация. Сега сме народни представители, утре ще бъдем обикновени граждани. Трябва просто да направим действително един жест към това общество, което трябва веднъж завинаги да научи някаква истина, а ние се добрахме, може би до малката истина за това какво се е случило с КТБ, защото това са били едни от първите симптоми за това какво се случва в КТБ.
Председател Валентин Николов: Благодаря. Господин Касабов поиска думата. Заповядайте.
Господин Валентин Касабов: С цел да повторя част от това, което каза господин Андреев, ще кажа само нещо в добавка, че така написаното писмо означава в прав текст „…….от Вас нищо не зависи, държавата е изтърбушена с няколко милиарда, а пък Вие като подобна комисия нямате право да разберете, да чуете, евентуално да огласите и да кажете“. В крайна сметка парламентарна комисия, ние сме парламентарна държава, за какво иде реч. Тоест, оказва се, че там някакъв чиновник или чиновници са или по някакъв начин се чувстват по-овластени от тази комисия.
Мисля, че това писмо е навременно до главния прокурор и от тук нататък ако главният прокурор или прокуратурата откаже да ни предостави информация, защото тази информация засяга държавата. От тук нататък мисля, че съвсем спокойно, с чиста съвест можем да излезем и да дадем ясна и точна пресконференция, че прокуратурата, заедно с въпросната комисия всъщност прикриват важна информация, която засяга България и която засегна, в крайна сметка финансовата част и на бюджета. Защото част от парите на тези 16 милиарда отидоха заради далаверите на шепа хора, които струпаха КТБ. Това е пътят, друг път няма. Благодаря.
Председател Валентин Николов: Само да поясня. Аз не подлагам на гласуване това писмо, тъй като ние вече имаме решение и аз като председател съм длъжен да извървя пътят до край. Но искам да го обсъдим и затова съм го подложил на обсъждане, да си кажете всички мнението. Иска ли някой друг думата? Господин Зафиров, заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Това е ясно, технологията я разбрах, но каква е нашата реакция не разбрах.
Председател Валентин Николов: От тук нататък експертите са подготвили писмо до главния прокурор, с цел чрез него да изискаме тези документи. Според нашите експерти юристи, неправомерно ни се отказват тези документи като комисия.
Господин Атанас Зафиров: Аз напълно споделям подхода и категорично заявявам, че ще се подпиша под такова писмо и ще настоявам да получим тази информация, защото необяснимо е, тук се цитират някакви членове от НПК, но на практика би трябвало нашата комисия да разполага с всякакви документи от всякакво естество, независимо тя обект на каква проверка са и какво.
А пък сега, друг е въпросът, че всеки от членовете на комисията си носи своята отговорност дали нещата, които е научил по линия на професионалните си ангажименти той ще ги разгласи някъде. Това е отговорност на всеки един от нас.
Аз не виждам причина да ни бъде отказано. Изцяло споделям подхода и също ще настоявам ние да получим отговор на тези въпроси. Аз не смятам, че това ще попречи нещо на делото. Какво ще попречи на делото това, че ние ще получим тази информация? НЕ виждам логика в подобен тип разсъждение. За мен остава наистина усещането, че по-скоро тук има някакъв опит да се скрие някаква информация и да се попречи.
Председател Валентин Николов: Ако сте свършили, господин Зафиров, мен ме смущава друго, че към това писмо би било редно, все пак да ни се приложи копие от писмото на прокуратурата, за да разберем как е зададен въпросът към прокуратурата. Там визирано ли е, че има искане на нашата комисия или по принцип са попитали дали е възможно да се изнасят тези материали? Защото ако са питали по принцип, естествено, че прокуратурата ще откаже. Но интересно е, защо няма копие на преписката.
Господин Атанас Зафиров: Само ако позволите в този ред на мисли, господин председател? Аз мисля, че е редно и доколкото знам не в предишното, а в по-предишното Народно събрание, Вие имате информация, има един много добър диалог между нашата комисия и прокуратурата, в това число и сървър.
Председател Валентин Николов: Аз го казах, точно така беше.
Господин Атанас Зафиров: Значи, време е да възстановим този диалог и може би тук да Ви натоварим Вас с тази отговорност от името на комисията спешно да проведете разговори с прокуратурата, за да може най-логичното нещо, нашият съвместен диалог да бъде в интерес на обществото. От това по-логично няма. А така сега ако ще си крием информация взаимно, извинявайте, но в крайна сметка наистина нашата комисия се обезсмисля.
Председател Валентин Николов: Ако позволите, тук експертът госпожа Миталова ще Ви запознае конкретно и точно да поясни юридически.
Госпожа Мария Миталова: Аз искам да поясня, че ние сме поискали документите да бъдат изпратени по реда на Закона за класифицираната информация, което означава да бъде поставен гриф за сигурност и съответно, тъй като народните представители имат най-висока степен за достъп до квалифицирана информация, всеки един ще отиде в съответната дирекция, ще се запознае и ще се знае кой се е запознал и кой не.
Председател Валентин Николов: Добре. Господин Добрев, заповядайте.
Господин Кирил Добрев: Подходите са няколко, или в стаите на Секретна секция, другият подход е на закрито заседание идва човекът с папката, подписваме се, връщаме я и всеки след това носи отговорност за себе си откъде ще излезе тази информация. И съответно законът е срещу нас, срещу тези, които изнасят информацията. Така, че няма никакъв проблем да поискаме този документ и да се запознаем с него. В противен случай ставаме само едни инкасатори.
Председател Валентин Николов: Така е. За съжаление така се получава. Колеги, някой друг иска ли да вземе отношение или да преминаваме към дневния ред? Не виждам. Добре, в такъв случай ще изпратим писмо до главния прокурор и ще чакаме за резултата. А относно това, което предложи господин Зафиров, ще се постарая да направя среща с главния прокурор и да попитам какво е становището му, защото знам, че в предното Народно събрание е приключило това споразумение между прокуратурата и комисията. Ще се помъчим да го възобновим, но пак зависи от волята и желанието на главния прокурор. За целта ще помоля колегите да видят в архива и да намерим това споразумение, за да отида с документа при главния прокурор господин Цацаров, защото това споразумение се случи при предния главен прокурор – господин Велчев.
Колеги, преминаваме към дневния ред. Поставям на обсъждане – Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект на Закон за публичност на лобизма, № 554-01-53, внесен от Георги Ковачев и група народни представители на 19.03.2015 година.
Давам думата на господин Ковачев да ни го представи накратко. Ние имаме законопроекта. Предполагам, че всеки от нас го е чел и след това ще изразим становища и въпроси, ако има. Заповядайте, господин Ковачев.
Господин Георги Ковачев: Благодаря Ви, господин председател. Ще се постарая действително съвсем накратко, тъй като знам колко нормативни документа преминават през всеки един от нас.
Има няколко неща върху, които ще акцентирам. Значи ключовата дума в този законопроект е публичност. Искам да обърнете специално внимание на това нещо. Ние не инкриминираме лобизма, това е едно обществено явление, което е напълно нормално, има го в цял свят, има го в тази стая, извън тази стая, в другата сграда, случва се всеки ден, ние живеем с него.
На второ място това е една много силна антикорупционна мярка. Като основната цел на законопроекта е да постигнем някаква прозрачност, да въведем правила, процедури за осъществяване на лобистката дейност, както и да въведем дефиниции, забрани, регистрационен режим и така нататък.
Законът е кратък. За практиките, набързо ще Ви запозная. В Европа има една-единствена държава, която има такъв закон въведен, специален закон, това е Полша. Има доста опити в Западна Европа да се въведе подобно нещо. Все още са на етап работен. Най-силно тази нормативна база е добре постигната в САЩ. Там от 95-та година действа закон, който го урежда на федерално ниво, както има и един Закон за изменение на Закона за публичността три години по-късно, който вече го въвежда и на национално ниво.
В европейския парламент, тъй като аз и нашата парламентарна група побързахме да го внесем веднага след доклада на ГРЕКО преди нашите колеги да заминат в Страсбург. В европейския парламент има много интересно определение за лобиста. Тук предварително се извинявам, имаме доста сериозна разработка, направена за няколко страни в Европа, която аз ще Ви я препратя на имейла. Там са казали, че е лице, което желае често да влиза в европейския парламент, с цел да предоставя информация на членове на европейския парламент, която информация има отношение към извършваната от тях парламентарна дейност. За да имат право на достъп до европейския парламент, лобистите трябва да получат едногодишен пропуск от колегията на квесторите и да се впишат в публичен регистър.
Това, което ние сме се опитали да направим, знаете, че в нашия парламент има два опита за въвеждане на такъв закон, неуспешни, е да адаптираме регистрационния режим от европейския парламент и най-вече да стъпим на базата на американското законодателство. Естествено там са в доста по-разширен вариант.
Дефинирали сме три основни неща – лобист, лобистка дейност, лобистки контакт, което е още в самото начало на закона, това е в чл. 3, може да обърнете внимание. В глава втора сме очертали забраните, като в ал. 4 говорим за лицата, които заемат изборна или назначаема длъжност в органите по чл. 2, тоест това се отнася за нас самите. Регистрационният режим, декларирането са в глава трета. Тук има един чисто нов елемент, с който сме въвели участието на Сметната палата. За съжаление, новият Закон за Сметната палата вече е приет, ние сме предложили това да е органът, който да извършва регистрационния режим със свой подзаконов нормативен акт, да установи такси и тарифи, като знаете, че на Бюджетна комисия в момента, в който кажем, че трябва да се дават 5 лева повече, ни казват: „Намерете си ги“.
Нямам претенции, че сме изработили най-доброто нещо. Затова моето предложение е да стъпим на база на това, което ние Ви предлагаме и заедно да се опитаме да го усъвършенстваме и да го защитим дружно, защото виждате, че за корупция в парламента и изпълнителната власт се говори всеки ден. И тъй като ние нямаме приети други подобни правила, все пак е добре да имаме един специален закон, който пак подчертавам и с това завършвам, идеята е да се освети тази дейност. Аз съм убеден, че в деня, в който влезе в сила, до края на първия месец ще има поне стотина лобистки фирми.
Има някои интересни моменти, които касаят и нас като народни представители. Ако сте ги прочели внимателно сте забелязали, че сме въвели едни ограничения за дарения, пак подлежат на коментар. Това, което мен лично не ме смущава, а може би ми се върти в главата да го усъвършенствам е самият контрол. Защото тук пак опираме до начина на осъществяване, от една страна и начина на наблюдение, от друга страна. Сметна палата, която ние сме предложили за такъв орган, а защо да не е и друг, няма такова специализирано звено, но това не значи, че не може да бъде създадено.
Значи, аз предлагам ако искате да започнем дискусия и аз да приключа. Има ли още нещо неясно по нещата колеги?
Председател Валентин Николов: Приключихте ли?
Господин Георги Ковачев: Приключвам да.
Председател Валентин Николов: Колеги, имате думата по законопроекта. Господин Зафиров, заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Уважаеми господин председател, колеги. Аз искам да кажа предварително, че ще подкрепя внесения законопроект от колегите. Мисля, че има нужда от подобен закон. Сега, тук беше споменато нашето участие в първото четене на доклада на ГРЕКО. Там наистина в документите, които и Вие имахте, в предварителния текст на доклада, беше споменато, че на два пъти такъв опит е правен за приемане на такъв закон, но той не е приет. В интерес на истината той имаше по-скоро информативен, а не препоръчителен характер. Тоест, не съм видял окончателния вариант на доклада , който беше приет в петък, ние бяхме тръгнали вече, но това поне, което беше на изслушването и на пленарната сесия, никъде на нас не ни беше казано, че трябва да има такъв закон, но смятам, че този закон е в контекста и може да бъде приет в контекста на общия дух на доклада, който препоръчва по-голяма прозрачност, по-голям контрол, повече механизми за контрол върху работата на народните представители, в частност. И приемам аргументите, които бяха изтъкнати в тази посока.
Малко ме притеснява, в интерес на истината фактът, че само в една държава има такъв закон. Може би, тук колегата да обясни малко по-подробно, защо това е така, но аз лично съм с нагласата да го подкрепя. И смятам, че до голяма степен е и в духа на препоръките от ГРЕКО, въпреки, че няма такъв изричен запис, пак подчертавам. Благодаря.
Председател Валентин Николов: Благодаря. Господин Ковачев, заповядайте за отговор.
Господин Георги Ковачев: Сега, ще тръгна по азбучен ред, така да кажа. Австрия - няма специализиран закон, има федерален Закон за вътрешен ред на Национален съвет от 1975 година и вътрешен ред на Федерален съвет от 1999 година. При определението за лобист, всъщност определението за лобист при тях са правилниците за дейността на двете камари на австрийския парламент, които обаче не предполагат дефиниция за лобист и лобистка дейност.
Белгия - ситуацията е подобна. Пак няма специализирано законодателство. Работи се по въпроса. Между другото, тази справка аз ще Ви я изпратя подробно, за да я разгледате, защото тя е много дълга в момента да Ви я изнасям. Ако искате, да не ги изброявам всичките страни, включително и Великобритания. Великобритания, която веднага се свързва с думата лобист, има правила за поведение на парламентаристите във Великобритания и Закон за управление на Уелс от 1998 година. Нямат легални дефиниции за лобист и лобистка дейност. Професионалните им лобисти не се третират като отделни категории при издаване на пропуски за Камарата на общините.
Аз Ви предлагам, ако искате да се спрем малко по-подробно на това, което е различно. Те са развити в лобизма и правната уредба е развита при най-големите демокрации. Развита е в Канада, Америка и в Австралия. Ние сме в рамките на Европейския съюз, но въпреки това ми се струва, че когато говорим за развито законодателство, най-лошо е да вземем това като практика, което се е случило в Америка. Да, там има закон, както Ви казах от 1995 година. На федерално ниво той дава публичност. Всъщност законът в Щатите се казва точно по същия начин – Закон за публичност на лобизма. Има, само ще го нахвърлям набързо, ще Ви го изпратя да го прегледате по-детайлно.
По отношение на акредитация, тъй като в нашия закон ние нямаме специална акредитация. В справката, която ние сме направили се набляга много на самото акредитиране на подобни лобисти в регистрационен режим в самите им парламенти, независимо в коя камара се намират. Регистрацията на лобистите в щатите е направена в рамките на 45 дни. Ние сме направили подобно нещо и сме въвели 7 дни преди осъществяване на лобистки контакт. Нещо повече, включваме и това, когато той е направен по интернет, примерно по електронна поща. Глобите са почти адаптирани. Това, че са малко по-високи, може да прелистите и накрая на закона да видите за какво става въпрос. Това не означава, в смисъл такъв, понеже говорим за нашата част, за народните представители. Идеята тук каква е? Има един много рестриктивен срок, сигурно сте му обърнали внимание, това е 2 години след напускане на трудово или служебно правоотношение да нямаш право да се занимаваш с такава дейност. Аз считам, че това е напълно нормално. По отношение на финансирането, също.
По отношение на правната уредба в Канада и Щатите, пак Ви казвам, не искам в момента да Ви губя времето, но ще Ви изпратя тази справка, тази наша разработка, която имаме, която е напълно актуална и моето предложение е това нещо когато решим, когато му дойде редът да влезе в пленарна зала, да го защитим като един наш общ проект, независимо, че той е внесен от парламентарната група на БДЦ. Ефектът, публичният според мен ще бъде много добър от цялата тази работа.
Думата „лобизъм“ е смущаваща, но това явление се квалифицира по този начин. Аз предлагам да се хванем за думата „публичност“, защото ние всъщност това и желаем да направим.
Господин Атанас Зафиров: Дуплика само.
Председател Валентин Николов: Добре, заповядайте.
Господин Атанас Зафиров: Вижте, аз пак казвам, ще Ви подкрепя, но колега Ковачев, в интерес на истината не звучите много убедително. С тези аргументи трудно ще убедим обществото. Казвам го съвсем откровено. Аз ще Ви подкрепя, защото мое вътрешно убеждение е, че има нужда от такъв подход и го казах. Но като съвет, пък и като общо усилие, наистина да се помисли по-сериозно по отношение на тълкувателния режим, по отношение на обяснителния режим, защо има нужда от това. Тази дума „лобист“ наистина смущава. Не знам дали не трябва да се помисли чисто морфологично ако щете някаква замяна или някакъв друг термин без да Ви се меся конкретно в работата, но то и сега има лобисти. Ясно, разходете се около Народното събрание, влезте в барчето и ще ги видите, те не се крият. Но наистина, може да срещне неочакван отпор и в обществото, а пък ако щете и в парламента не за нещо друго, а поради недоброто обяснение и натовареността на тази дума, както казахте, с негативизъм през годините.
Благодаря Ви.
Председател Валентин Николов: Господин Касабов има думата.
Господин Валентин Касабов: Сега, аз приветствам колегите от БДЦ, които с този закон, лобистки или както искате, така го наречете, се опитват да ограничат по някакъв начин или да извадят на светло различни корупционни схеми, които примерно да бъдат санкционирани. Но, имам доста възражения по самия закон, защото първо, така направен законът, може би е направен и е взет от страни с нормална демокрация, а не като се има практиките, свирепите, корупционни практики, агресивни практики на всякакви нива в България. И веднага мога да се аргументирам. Хващаме чл. 4, в който се казва: „Не се смята за лобистка дейност. Първо, дейността на представителните синдикални организации и организации на работодатели по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения“ и така нататък. Веднага Ви давам пример. ………… преди две години събра представителите на синдикатите, закара ги на Слънчев бряг, ядоха и пиха три дни под формата на семинар, след което подписаха един колективен трудов договор, срещу съответните подаръци, разбира се разточително ядене и пиене, с което се отне част от привилегиите на работниците, там допълнителни неща им бяха леко намалени заплатите и оттук нататък синдикатите щракаха с пръсти.Питам аз това какво е – корупция ли е, лобизъм ли е или какво е?
Продължавам по-нататък с тези светли примери. Дейността на организациите с нестопанска цел, която се извършва по проектите финансирани безвъзмездно, финансови помощи, това са неправителствените организации. Да Ви подскажа ли светлите примери с тъй наречените ………, всички онези зелени, в по-голямата си част не са нищо друго освен тъй наречените лобистки или рекетьорски организации, които скачат там където има пари и защитават съответните интереси. Те са изключени. Защо?
Така, че в този смисъл, тук са изключени организации, група от хора, медии, политически партии. Всъщност, най-съществените ядра в общественото пространство, които имат възможността да лобират или казано по български да корумпират и да възпроизвеждат корупционни практики. И тогава в този смисъл, ако приемем този закон, а тези ги изключим, то това означава, че държавата ще върви по същото русло, ще се назначат там 15, 20, 100, 500, 1 000 лобиста примерно, които ще си щъкат нагоре-надолу и ще започнат да лобират. Само че лобирането в България е равно поставено или то е синоним на корупционна практика, защото тези тук са изключени. Тези тук са изключени. Не казвам, че всички са такива, но в по-голямата си част практиката от години в България е такава. И на практика този закон, дори да бъде приет, той няма как да заработи, защото най-големите, хайде в кавички ще го сложа „злодеи“ в цялата структура на държавата, те са пощадени. Е като са пощадени, този закон върху кого ще ударим? Ще ударим върху дребни малки хорица или някакви дребни организациийки, които се опитват по един или друг начин нещо да направят и то в полза на браншовите организации, примерно на дребния бизнес или на нещо друго и ако някъде сгафят, недай си Боже, и законът ще бъде стоварен с цялата си сила. А останалите, просто се подминават.
И завършвам.Това е. Така, че аз просто в момента се колебая как да гласувам тези текстове на този закон. Казвам Ви, приветствам усилията, желанието всичко това да се вкара в някаква норма, да се осветли, „за“ съм такива мерки, но някак си тази рамка е прекалено тясна за мащабите на агресивната корупционна страна, в която трябва да се приложи този закон. Това ми е мнението. Иначе по принцип съм „за“ такова нещо, но трябва сериозно преработване. Или опити от други държави, където са въведени, драстични неща трябват.
Благодаря Ви.
Председател Валентин Николов: Господин Добрев, заповядайте.
Господин Кирил Добрев: В същия контекст и в подкрепа на господин Касабов, защото аз бих доразвил тезата, какво правим с фармацевтичните компании, които водят държавните лекари на семинари и така нататък и след това започваме да изписваме ……, най-простото казвам от лев и тридесет вместо от 20 стотинки лекарства? Какво правим с кметове, председатели на общински съвети и цели общински съвети, които пътуват до чужбина да видят дадено депо или пречиствателна станция или тем-подобни неща?
Сега, аз мисля, че тук вече като продължаване на мисълта на господин Касабов, по-скоро трябва да изключим възможността на някои субекти да се занимават с лобизъм и медиите са един такъв субект. И обратно, подобни компании да декларират средствата за лобизъм. Тогава ще ми е ясно, защо пием всички еди-какви си лекарства от ……., а не еди-кои си. Защото тя има в бюджета си за лобистка дейност 3 милиона лева. Това не е рекламна дейност, да сме много наясно. Яденето, пиенето и разходките не са рекламна дейност, и докторите на семинари. Това е буквално лобизъм. И ако те бъдат отделени в отделна графа по Закона за счетоводството, ние можем да видим, защо, кой и как, по какъв начин ни пробутва този продукт.
Председател Валентин Николов: Господин Методи Андреев искаше думата и след това господин Янков.
Господин Методи Андреев: Историята на този тип законопроекти започва от времето на НДСВ. Тогава за пръв път една група народни представители отделили се от НДСВ направиха опит да вкарат подобен законопроект. Сега, истината по въпроса е следната:
Действително такъв тип законодателство е добре, само че за стабилни, доказали се демокрации, в които върховенството на закона е гарантирано и корупционните практики ефективно се преследват.
Всъщност, какво е положението в България? Аз, между другото в 2000 година бях в Щатите, тогава като народен представител в 38-то Народно събрание и посетихме най-голямата американска фирма лобистка – „……“ се казваше и те ни запознаха с регистрите на лобистите в Сената в Конгреса. Само, че там ни обясниха една много важна подробност на американското законодателство. Там държавата, правосъдието са силни, ама толкова силни, че данъчното законодателство е извадено пред скоби пред всичките останали законодателства. И се оплакаха от „…………“, че в България трудно пробивали американски инвестиции, защото тяхното законодателство не позволява на фирмите да имат черни каси. Всеки долар, който влезе във фирмата, неговият път от влизането до излизането се проследява. Липсата на такъв мощен корупционен ресурс в тази държава, наличието на силна съдебна система, на силна държава и върховенството на закона позволяват тази държава да развие такъв вид законодателство каквото е лобизмът. Значи той е от 46-та година в Америка имат Закон за лобизма и аз тук ще Ви прочета един много интересен текст, който е към дата 95-та година, тогава е извадено това нещо, това е във връзка с една предистория и анализ на един анализ, който е правен за един информационен бюлетин на Си Ер Ес – Законови разпоредби за професионалните асоциации, организирани интереси и лобистки въпроси в 104-ия конгрес и каква констатация правят тук експертите в точка „Предистория и анализ“. Чуйте сега какво казват в най-уредената законова държава.
„Конгресът не успя обаче да прокара мерки за реформа на действащия от 49 години „Закон за лобиране“, това е към 95-та година: „Да забрани на лобистите да дават и на членовете да получават подаръци и други финансови облаги, като обеди, вечери, ваканции и други, както и да забрани на регистрираните лобисти да подпомагат финансово предизборни кампании“.
Забележете, това нещо се е случило в най-сериозната демокрация. Аз веднага Ви давам пример какво може да се случи в нашата несериозна демокрация. Идва една фирма, да кажем любимата фирма Х и казва: „Господин Андреев, за да прокараме този закон официално Вие ще обявите, че аз съм Ви дал 10 000 лева хонорар за Вашата лобистка дейност“. Аз ще го обявя. Само, че господин Андреев, на ушенце, милион ще Ви дадем по еди-каква си сметка. Защо? Защото в България системата за следене на приходи и разходи, контролът върху фирмите е никакъв. Ами вижте само нашите данъчни декларации, аз съм по-богат от най-богатия човек в този парламент няколко пъти. Аз се возя на „Део“, той се вози на джипове, и 150 души охрана има семейството му. Е, аз питам сега, как ще стане после когато примерно един народен представител си върви с един адвокат, с един съдия, един прокурор и образуват престъпна лобистка група как ще ги пробием? Кой ще е този в държавата орган, който ще ги уличи, че са превишили разпоредбите на закона?
Значи, първо ние трябва да създадем в държавата онази отговорност на юридическите, физическите лица, политиците, към закона трябва да създадем такава съдебна система, която да провежда, да прилага този закон еднакво за всички. И тогава вече, при това наличие, при тази база, на тази силна демокрация, на тази силна пазарна среда, ние тогава можем да регламентираме как може да се лобира.
Иначе в момента какво ще направим? Ще създадем един закон – много хубаво. На базата на този закон моментално ще се направят схеми, които привидно ще бъдат абсолютно законови, както знаете много такива случаи има, всичко е законово. Взимат примерно по закон огромни земи, заменят ги по закон и после ни пишат от Европа, че държавата е реализирала нерегламентирана държавна помощ. Значи, ако създадем този закон при тази съдебна система, при тези отговорности на държавните органи, или по-скоро безотговорност, при този тип на мислене у нас народните представители, политиците, ние ще направим врата в поле.
Иначе разбирам, че това е модерно законодателство, но то е за модерни държави. Ние, за съжаление, не сме такава модерна държава. Трябва да си го признаем. Нито съдът ни е модерен, ето виждате как ни отказват, преди малко това дебатирахме. Това представяте ли си в Съединените американски щати на такава комисия като нашата да откажат такава информация.
Така, че аз смятам, че законът е ефектен, интересен, но той е неприложим, при тази наша българска демокрация. Казвам българска, защото не е демокрация. Това е опит за летене. Неуспешен засега, разбира се, и смятам, че този закон трябва да бъде предложен на обществено обсъждане. Нека да се говори, нека да се обсъжда, нека да се знае, че това е бъдещето за законодателна дейност, но първо да си оправим съдебната система, да си направим отговорностите на юридическите лица така, че да няма доклади на ГД БОП, в които се цитира, че една голяма алкохолна фирма е скрила от държавата 1 120 000 000 лева данъци и акцизи. Вие представяте ли си този 1 120 000 000 данъци и акцизи от тази голяма алкохолна фирма какъв корупционен потенциал има и как лесно ще намери лобисти, които вече ще узаконят нейните незаконни практики.
Смятам, че законът като идея е добър, но на този етап аз не мога да намеря основание да подкрепя това законодателство, защото знам какво ще се случи и затова на този етап бих се въздържал. Но го приветствам като модерен опит за законодателство.
Председател Валентин Николов: Благодаря Ви, господин Андреев. Господин Янков искаше думата. Заповядайте.
Господин Янко Янков: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Ние сме либерална формация, господин председател и ще подкрепим този законопроект. Нашето мнение е, че той наистина не е много добър и ще се аргументирам защо. Аз съм от 10 години в Народно събрание, ние като политическа сила внесохме такъв законопроект, имаше и от други политически сили внесени и винаги се намираха аргументи да не се приеме такъв законопроект. Слушам и тук аргументите, които се изтъкват в момента и не мога да си обясня следното, каква е връзката на съдебната система с този законопроект? Никаква. Значи в момента ние имаме ли лобизъм? Имаме. Той регламентиран ли е? Не е регламентиран. Това на практика е корупционна дейност. Единствената роля на този законопроект е да регламентира в някаква степен лобизма, макар, че имам доста забележки по текстовете, но ние сме на първо четене, говорим за философията на законопроекта. Това, че всъщност съдебната система не си върши работата, дали ще го приемем или не, това няма да се отрази на нейната работа по никакъв начин. Абсолютно по никакъв начин.
Уважаеми колеги. Между другото, може би тук младите хора в парламента трябва да се намесят много активно. По-старите поколения са зомбирани, до голяма степен, че щом си бизнесмен или щом лобираш за бизнеса, значи ти си потенциален престъпник, което в никакъв случай не е вярно.
Уважаеми колеги, нормалният инструмент на всяка една пазарна икономика е лобизмът, търсенето на инструменти чрез лобизма да си прокарваш интересите. Въпросът е, че наистина България изключително много изостана в лобирането на лобизма и благодарение на това до голяма степен се шири и корупцията в България. Между другото, това, което примерно аз много пъти съм си задавал въпросите като народен представител, народният представител, съгласно Конституцията на страната, е представител на целия народ. Какво значи представител? Тук има юристи. Някой да Ви е разшифровал това понятие? Нима лобизмът не се включва в това представителство, да лобираш за хората, които са те избрали, за техните интереси, тенденции, включително и икономически интереси? Но трябва да лобираш прозрачно, публично, законно и да е ясно. Защото другото, примерно и за това понятие, когато правихме Закона за конфликт на интереси, вижте колко проблеми имаме със закона. Този конфликт на интереси излиза, че във всяко нещо едва ли не ти си в конфликт на интереси, когато едно нещо нормативно не е регулирано правилно.
Сега, тук между другото и за примерите, които бяха дадени, в текстовете на закона ясно е записано, че всъщност на хората, които са на изборна длъжност се забранява лобизмът. Забранява се когато действат като такива и след действието. Което значи, че на практика нашият статут на народни представители не се променя изобщо. Но между другото, аз пак казвам, по отношение на текстовете има доста неща, които бихме могли да дискутираме и да се направят някои промени, които за нас са важни. Но ние ще подкрепим този законопроект, защото считаме, че по-добре е да имаме несъвършен законопроект отколкото да нямаме.
От тази гледна точка, най-после ако българското Народно събрание покаже воля, наистина да регламентира лобизма като нормативно регулирана дейност, смятам че това ще бъде едно негово достойнство, а не недостатък. Така, че господин председател, пак казвам, ние ще подкрепим законопроекта и ще видим вече между първо и второ четене, съгласувано с вносителите и юристите, разбира се, можем да обсъдим и видим някакви сериозни предложения, които да бъдат внесени.
Благодаря.
Председател Валентин Николов: Господин Иванов иска думата. Заповядайте.
Господин Иван Кирилов Иванов: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги.
Моето мнение е, че инициативата е добра, но според мен все още не и е дошло времето. От опита, който имам преди да бъда в Народното събрание, аз от гледна точка на определени граждани и организации съм се занимавал с тази тема, тя беше вдигната по едно време, доста в публичното пространство с идеята, че чрез един Закон за лобизма голяма част от нерегламентираните практики ще излязат наяве. Тази идея в някаква степен беше актуална.
Така или иначе всеки един законопроект или всяка една норма трябва да бъде гледана в определен контекст. Според мен, действително контекстът сега е такъв, че да речем проблемът с корупцията, създали сме множество институции, множество комисии. Колкото повече такива инструмента се опитваме да създаваме, сякаш проблемът става все по-голям. Моето мнение е, че всъщност ако действително незаработи съдебната система, концентрирано около проблема в голяма степен с корупцията, защото Законът за лобизма се опитва в крайна сметка да реши тази част от корупцията, която е свързана с темата за прозрачността. Прозрачността и легализацията като начин за справяне с корупцията, ако не заработи съдебната система, моето мнение и прогноза е, че това ще бъде поредния инструмент, който най-вероятно ще влязат в този регистър и ще се легализират хората, които и сега по някакъв начин го правят по публичен начин, а тези, които лобират за частни интереси или видоизменят частни интереси като публични, така или иначе ще си останат извън обсега на този закон.
Аз не искам в детайли и в частност да разглеждам определени предложения, така или иначе ние сега коментираме философията на закона. Това, което бих препоръчал, нека да се види кои институции, включително и граждански организации, аз мога да дам и такъв списък, досега са работили по този закон, какво са предлагали, какви са били формите и импликациите на това по някакъв начин механизмът на защитаване или на маскиране на частни интереси като публични, който всъщност е големият проблем, който този закон се опитва да реши, как са го третирали. Бих препоръчал, също така да започне дебат, малко по-широк и обществен по темата за лобизма ако трябва как, под каква форма и кога и чак тогава най-вероятно, действително нагласите, които битуват в обществото по този проблем да бъдат добре прецизирани под формата на законопроект, който действително да получи подкрепа от парламента и да започне своята работа. Защото, пак повтарям, малко инструментът за решаването на проблемите е преди идентифицирането на самите проблеми.
Така, че аз специално ще гласувам „въздържал се“. И господин Ковачев, бих Ви насърчил действително да отворите дебата много по-широко и аз с удоволствие ще участвам и ще сътруднича.
Благодаря.
Председател Валентин Николов: Колеги, иска ли някой друг думата по законопроекта? Господин Карадайъ, заповядайте.
Господин Мустафа Карадайъ: Господин Янков преди малко каза, че ние ще подкрепим този законопроект. Аз по-скоро ще направя един коментар тук на колегите.
Колеги, безспорно, чухме доста въпроси, чухме и доста критики, но ако самите ние положим усилия тези въпроси, които ги поставяме да им търсим съвместно отговори и тези критики, които ги отправяме да се опитаме да ги облечем в текстове в закона, считам, че ще бъдем по-полезни в дейността и по-полезни и на обществото.
А иначе, ако самите ние когато коментираме лобизма го ползваме като синоним на корупцията, мисля, че ще правим грешка и наистина в обществото ще създадем онова съмнение и онази нагласа, че тази дейност, която я има като факт, да се възприеме, наистина като нещо много лошо. По-скоро призивът на господин Ковачев считаме, че е правилен лобизма да го разглеждаме не като корупция, а този закон и този законопроект да го разглеждаме като инструмент за публичност на тази дейност.
Благодаря Ви.
Председател Валентин Николов: Колеги, иска ли някой друг думата? Господин Ковачев, накрая ще Ви дадем думата, защото и аз искам да кажа две изречения.
Господин Янко Янков: Само едно изречение ако ми позволите, господин председател, а след това може и като реплика?
Председател Валентин Николов: Заповядайте, господин Янков.
Господин Янко Янков: Много Ви благодаря, господин председател. Всъщност, уважаеми колеги, това което се променя с този законопроект е, че ако някой бъде хванат в лобизъм, а не е регистриран като лобист плаща едни сериозни санкции. Това само променя статуквото с този закон, нищо друго не променя. Това е, което всъщност той прави. Ако някой извършва такава дейност, която сега извършва, но примерно не е хванат и в момента няма регламентация за лобистка дейност. А в момента законопроектът дефинира точно състоянието. И ако той бъде хванат в такава дейност и не се е регистрирал, не е направил публично достояние интереса си, той подлежи на сериозни санкции. Това е всъщност.
Господин Иван Славов Иванов: Ако позволите, господин председател, няколко изречения?
Председател Валентин Николов: Заповядайте, господин Иванов.
Господин Иван Славов Иванов: Доколко знам ние не сме последната страна , която няма Закон за лобизма в Европа. Също така, доколкото съм потърсил информация знам, че проблемът за Закона за лобизма е повече от 10-годишен. Поне три парламента са дискутирали законопроекти и мнозинство не бе формирано в подкрепа. Знам, че се провеждаше сериозен публичен дебат. Една част от това, което господин Иванов преди малко предложи се е случвало и въпреки това не се стигна до търсения консенсус в подкрепа.
Предвид това, че аз нямам достатъчно отговори и може би моят колега споделя същото, ние в този момент няма да подкрепим законопроекта. Благодаря.
Председател Валентин Николов: Всички с изключение на мен, мисля че се изказаха. Въпреки, че това, което аз исках да кажа го казаха колегите – господин Иванов, а съм съгласен донякъде и със становището на господин Касабов и Андреев.
Наистина, аз също бих искал да кажа, че го приветствам като идея и поздравявам господин Ковачев, заедно с всички други народни представители, които са го разписали. Но наистина един такъв законопроект се нуждае от широк обществен дебат. Действително тук има неща, които са заложени в този законопроект и са смущаващи. Част от тях бяха казани и от колегите.
Аз ще Ви прочета примерно една алинея от чл. 3. „ Лобистки контакт е всяко устно или писмено общуване, включително и по електронен път, с органи на изпълнителната или законодателната власт“. „Общуване“, това е толкова общо казано, че значи едно обикновено общуване може да бъде определено като лобистки контакт. Да, може би с лобиране, трябва да бъде определена и думичката „общуване“. Давам само един пример от един член.
Какво друго мен ме смущава? Казвам го съвсем добронамерено. Аз например не съм съгласен и със санкциите на чл. 18 за длъжностните лица. Те трябва да имат най-големи санкции.
А що се касае до това в колко страни е приет законът, то в мотивите е записано. В Европейския съюз такъв закон е приет само в Полша. Да, Щатите, моите уважения, демократична държава, напред са в това отношение. Така, че има какво да се желае. Според мен малко се прибързва с внасянето на този законопроект. Пак казвам, да, може да се направи както каза преди малко и господин Иванов една широка дискусия. Ние като комисия и аз също заявявам, че ще участвам много активно, да се подложи на един обществен дебат, защото аз тук от това, което чух разбирам, че всички по принцип са „за“ приемането на един подобен закон.
Така, че аз също ще се въздържа в днешното гласуване. Това е колеги. Да дадем все пак думата на господин Ковачев. Той си записа въпросите, да отговори ако желае.
Господин Георги Ковачев: Благодаря. Как да кажа, това което съм си маркирал, ако трябва да се спра на всяко нещо по отделно? Ще направя първо една съвсем кратка реплика на всички заедно. Трябва малко по-внимателно да сте вникнали в текстовете. Давам пример, цитирахме в определения случай, чл. 4, ал. 1 – забранена е лобистка дейност срещу суверенитета, териториалната цялост на страната, разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда. Ако трябва да го дефинираме по-добре ще го направим. Аз не казвам, че текстовете са съвършени. Ние когато нашият екип ни даде този законопроект да го разгледаме, аз лично доста работи съм поотрязал и съм прибавил, и знам, че не е съвършен, но ние знаехме, че това е първа стъпка.
По отношение на медиите. Надявах се да го кажете. Абсолютно сте прави. Тук когато започнем по-широк дебат или влезем в един работен екип, както ние сме на паритетен принцип, защото Вие имате възможност в момента на всяка една парламентарна група да го огледате, трябва много внимателно тези неща да ги обмислим, защото въпросът с медиите е много щекотлив. Вие го знаете, не е случайно, аз съм на същото мнение като господин Касабов за НПО-та. Значи, има текст, в който текста за НПО-та е малко по-различен. Синдикалните организации не мислят по по-различен начин, но вижте текстът. Синдикални организации и организации на работодателите по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите за жизненото равнище. Значи, ние сме се опитали в някаква рамка да вкараме този текст. Сега, за политическите партии, откровено казано това, което сме направили като текстове, сме го заимствали. За мен, лично аз коментирах с екипа, който е изготвил този законопроект, че 2 години са доста сериозна рестрикция. Господин Янков е прав, това на практика означава ние да се ограничим, обаче моята молба е такава, преди да седнем и да си направим един общ работен екип, и да си направим подходящи текстове, за да имаме обща политическа воля да го внесем, внимателно вникнете и дайте да изработим текстове, които не е въпроса на нас да са ни удобни, разбирате ли? Значи, ако това нещо е целта, сега отворихте ми дума за съдебната система. Аз съм един от 27-те души, които гласува „против“ съдебната реформа. Нищо лично, колеги от десния сектор на залата, обаче това дето си го говорите за съдебна реформа и това как тя щяла да заработи, принципно сте прави, но само говорим, нали? Съдебна реформа няма. Извинявайте много, преди два дни имахме среща с главния прокурор на Република България, значи добре беше, че прокуратурата внесе някакви изменения в НК. Вие сте напълно наясно. Какво да направим сега? Да изчакаме съдебната система да започне да работи и тогава да вкараме този закон? Някак си за мен това не е правен аргумент.
Нещо друго, на което искам да обърна внимание, очевидно трябва да вникнем малко повече в текстове. Аз казах и в самото начало, че не са съвършени. Вписване на лобисти, това е глава трета. Значи, ние искаме да получим информация за планиране на общ бюджет, срок за осъществяване и цел. Лобистът е длъжен да съобщава, че има лобиране и какъв е целеният краен резултат и лобистка дейност. За това е. Това като законопроект е първа стъпка. Тоест, ние в момента искаме да признаем, че една дейност съществува. Господин Янков е напълно прав, тя съществува. Ако искате да втвърдим тона, това беше моето лично желание, но не се прие от нашия екип, можем да го направим, ние сме „за“. А това, че Америка има законодателство, тук мисля, че има юристи между нас. Европа, аз ще Ви пратя справката, аз Ви го казах и Зафиров е прав, каза Ви го малко по-така отгоре- отгоре. Поради простата причина, че не искам да Ви чета текстове и да Ви ги отегчавам, аз ще Ви ги изпратя. Значи, колеги, съвсем не е така. Там където не се регламентира в специален закон, има въведени правила. Значи повечето от Вас са ходили и в европейски парламенти и в други парламенти от различните страни, изключвам нашите побратими, ще Ви дам един пример, пак ще направя един паралел, вижте какво се случва с Румъния. Вижте какво се случва с Румъния, всеки ден го повтаряме. Не може една Румъния, извинявайте, да прибира политици в затвора, а ние да не можем да тръгнем да приемем един общ закон, защото това, според мен, е общ закон. Аз признавам, че исках вариантът му да бъде малко по-сериозен и по-твърд, даже пак Ви казах и момента със Сметната палата, малко ме смущава. Аз съм бил в звеното, което изготвяше новия законопроект за Сметната палата. Затова, аз пледирам към следното нещо, нека да направим действително работна група, поне практиката в другата ми комисия е такава, огледайте внимателно текстовете, преценете кое искате да вкараме и кое не. Аз съм съгласен с всички аргументи, които казахте – и за медиите, и за партиите, и за случая, казуса ……, размерите, сумите, глобите, нека да бъдат по-високи, господин председател, съгласен съм и с това нещо.
И на последно място, контролиращият орган. Аз казах в самото начало, мен това малко ме смущава, защото Сметна палата, ние де факто я де администрирахме, тя има друга структура, буквално от няколко дена, от месец откакто действа новият закон. Аз обаче не се сещам каква да бъде ролята на съдебната система тук и кой орган да се посочи. Днес подобен спор водихме в другата зала, за друг нов орган, който касае банковото преструктуриране. Посочете ми един орган в страната, който работи и който би свършил такава работа. Посочете ми го. Девет члена в Сметна палата, петчленна, тричленна, двучленна, четиричленна, БНБ, кажете ми орган, който да работи. Съдебната система не работи, Сметната палата не работи, БНБ не работи, кое работи в момента, откъде да тръгнем? Значи, ние трябва да посочим, нашата Комисия за конфликт на интереси, говоря за държавната Комисия, и тя не работи, и тя няма закон, макар че под ударите на този закон могат да влязат. Защото дайте да правим разлика между субект и обект на лобизъм, защото едните попадат под ударите на единия закон, тук попадат други лица.
Значи, за мен е много важно ние в момента да го изработим във вариант, в който действително бихме го подкрепили публично и тогава ще има ефект за всички нас. Аз нямам претенциите, че ние сме вносителите. Малко избързахме, аз исках да поработим още, но предвид доклада на ГРЕКО. Просто избързахме да го внесем, видях лека забележка, помислих си, че нещо можем да направим.
Председател Валентин Николов: Извинявай, че те прекъсвам, но нали внесохме изменение в правилника, нека да видим какво ще стане.
Господин Георги Ковачев: Просто сме наникъде с нищо. И ако си търсим причини да не приемем подобен нормативен акт, аз мисля, че не само съдебната система и макар, че няма голяма връзка, но все пак има някаква, аз искам да Ви кажа, че ние не сме „против“. Аз бях точно в тази комисия, когато дойде министърът и каза, защо няма да го подкрепи – по начина на представяне. Кой нормален начин не би подкрепил съдебна система в България? Това, според мен също може да бъде част от това нещо или поне някаква стъпка.
Благодаря.
Председател Валентин Николов: Реплика ли искате? Заповядайте, господин Зафиров.
Господин Атанас Зафиров: Само държа да отбележа, че сега бяхте значително по-убедителен. Пожелавам Ви и в зала така да защитите законопроекта. Благодаря.
Председател Валентин Николов: Реплика. Господин Касабов.
Господин Валентин Касабов:
Господин Георги Ковачев: Само една кратка реплика.
Председател Валентин Николов: Заповядайте, господин Ковачев.
Господин Георги Ковачев: По отношение на медиите, значи тук сме цитирали когато се касае за разпространение или анализ на информация и новини за дейността на органите по чл. 2. Аз се радвам и ще очаквам по-специално внимание, може би предложение по отношение на медиите за точния текст, изобщо да излезе от Вас като професионалист, как искате да го формулираме, по какъв начин, но разчитам на това Вие да предложите точния вариант, точната дефиниция, защото знаете какъв е проблемът. Аз бях, по принцип тези точки да отпаднат директно, Ви казвам. Но така или иначе те и в момента съществуват, имаме вариант да помислим как или да го дефинираме, или да променим текста под някаква форма, защото там въпросът е щекотлив, прави сте.
И в крайна сметка аз сега чувам от по-старите парламентаристи даже нещо, което не е съвсем във връзка, при други Народни събрание не са си позволявали такова волно нещо. Искам да Ви кажа, че в Брюксел и в Страсбург такова разхождане на медии и писане на каквото си заварят няма. Това го има в нашия парламент. Така, че да, вярно е, че сме на 106-то място по свобода на словото, но така …
Председател Валентин Николов: Добре. Колеги, хайде да се съсредоточим вече и да преминаваме към гласуване.
Господин Янко Янков: Само една секунда, може ли?
Председател Валентин Николов: Да, заповядайте.
Господин Янко Янков: Само едно изречение казвам, защото мисля, че това е много важно. И колегата го каза от гледна точка на парламентарната етика и ролята на нашата комисия. И тук господин Касабов за стола, с което напълно съм съгласен. Между другото обаче и понеже внесохме предложение за ролята на комисията в парламентарната етика, аз лично смятам, господин председател и смятам, че колегите ще ме подкрепят, когато говорим за парламентарна етика, трябва да разбираме етиката в парламента, а не само етиката на депутатите.
От тази гледна точка, мисля че можем да помислим за всичко това, което се говорихме, защото парламентът стана, нямам думи, нещо, което няма характеристиките на официална институция на държавата – по отношение на протокол, по отношение на възможности за комуникация на депутатите. И от тази гледна точка е добре да помислим.
Благодаря Ви.
Председател Валентин Николов: Добре, колеги. Предлагам да гласуваме Законопроекта за Закон за публичност на лобизма номер 554-01-53, внесен от Георги Ковачев и група народни представители на 19.03.2015 година.
Който е съгласен, моля да гласува. 6 – „за“. Има ли „против“? Няма. „7 – „въздържали се“. Законопроектът не е приет.
Продължаваме с другата точка от дневния ред - Разглеждане на постъпили сигнали и жалби в Комисията и точка Разни…………………………………………………………………
Председател Валентин Николов: Други предложения има ли? Не виждам. В такъв случай закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 17:45 часа.

Председател на Комисията за
борба с корупцията, конфликт на интереси
и парламентарна етика:
Валентин Николов


Отпечатано в един екземпляр.
6 април 2015 година.
Общо страници – 16