Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13.04.2016 година.

---

Председател Валентин Николов: Колеги, предлагам да започваме заседанието. Имаме кворум.
Първо, дневният ред. Първа точка – Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13.04.2016 година.
Втора точка – Разглеждане и информация за сигнали, жалби и отговори по тях, постъпили в Комисията.
И трета точка – Разни.
Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува. Единодушно се приема. „Против“ и „въздържали се“ – няма.
Колеги, знаете, че днес предстои да гледаме един доста важен закон. Първо да Ви представя гостите. Присъстват госпожа Меглена Кунева, заместник-министър председател по координацията на европейските политики, институционалните въпроси и госпожа Мария Карабельова, началник кабинет на заместник-министър председателя.
Предлагам да процедираме така както сме процедирали при разглеждането на всички законопроекти, а именно, първо да дадем думата за кратко представяне в резюме, ние всички сме запознати със закона, но все пак като вносители, госпожо Кунева, имате думата.

1.Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13.04.2016 година.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители.
Това е втората комисия, през която законът минава, първата беше Комисията по регионална политика. И аз най-напред бих искала да Ви запозная с една предварителна информация за подхода на работа, защото Вие като народни представители трябва да знаете как е протичала тази работа и на каква степен на обсъждане законопроектът се радва.
Анализът е приет януари 2015 година, Стратегията е приета април 2015 година и законопроектът в първия му вариант беше готов през май, но това вече Вие го знаете добре.
Аз искам да Ви кажа няколко неща, които да позиционират закона в общата оценка спрямо България, пък и изобщо на картата на общите усилия на страните-членки на Европейския съюз за борбата с корупция – нашата страна не е единствената с такъв проблем.
В доклада на Европейската комисия се дава положителна оценка за подхода. Анализът, който сме направили е наречен „всеобхватен“. Подчертано е, че Стратегията съдържа конкретни мерки. Тоест, подготовката до приемането на закона е оценена положителна като пълна процедура, а приемането на закона е определено като ключов тест в борбата с корупцията през 2016 година. Не, че ефектът е търсен, но съм длъжна да Ви кажа, че в следващия месец първата мисия на Европейския съюз за тази година, за новия отчетен период ще бъде в България. Оценката за нашия напредък ще има устен доклад преди лятото.
Проектът, който е пред Вас е изготвен след няколко работни срещи при премиера в тясна връзка с колегите от КОНПИ, това е Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество. Извинявайте, ще я съкращавам от тук нататък. Качен за обществено обсъждане на 2 март и стоя на сайта близо месец, извън определеното време. В същия период беше проведено и междуведомствено съгласуване. При процедурите са получени общо 28 становища, 23 от институции, 5 от граждански организации. Специално бих искала да отбележа, че и четирите звена, които влизат в новия орган са изпратили становища. От страна на съдебната власт имаме четири становища – на ВСС, на Инспектората, на Прокуратурата и на ВКС.
Получените бележки са 373. От тях са приети 190, 145 не са приети, 38 не съдържат конкретно предложение или не са конкретни. Тоест, ако го изчислим в проценти, повече от 60 % от бележките са приети. Водещите идеи – единен орган. Говорили сме вече по тази концепция, така че ще прескоча. Тук особеното е, че се присъединява и КОНПИ към това окрупняване на органа. Има възможност за задълбочени проверки на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности. По настояще тези възможности са силно ограничени и няма уредена възможност за проверка на имущество по сигнал. Връзка между конфликта на интереси и проверката на имуществото, това е препоръка в доклада на Европейската комисия. Законът предвижда, че винаги когато е установен конфликт на интереси се прави проверка на имуществото. Органът е за проверка на лицата по високите етажи в частта за противодействие с корупция, по характер на длъжност, министър, с достъп до публични средства, с функции по ЗОП, с повишен корупционен риск, изпълнителни директори на болници. Кои лица влизат в понятието „висши публични длъжности“ е въпрос, който подлежи на дискусия. Около 15 000 човека, заедно с магистратите, които са около 5 000. Всички останали служители подлежат на проверка от Инспекторатите. Засилва се сигналната функция на гражданите чрез уреждане на възможността да подават сигнали, но подкрепени от доказателства и подлежащи на предварителна проверка.
По-важните моменти. Органът, нарича се Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Колегиален орган е, така както Вие бяхте предложили предишния път. Състои се от директор и четирима заместник-директори, които се избират от Народното събрание – друга бележка, която с Вас обсъждахме. Предложение може да правят парламентарните групи и отделни народни представители. Директорът трябва да е юрист с 10-годишен стаж, а заместник-директорите – лица с висше образование, със 7-годишен стаж. Уредена е процедура за изслушване, има изисквания за несъвместимост.
За мен е важно органът да бъде независим. Дали ще бъде от изпълнителната власт в комбинация с президентската институция или от Народното събрание, аз съм готова за всеки вариант, стига да се запази независимостта на органа и да има ясна отчетност на неговата работа. А тук този баланс според мен се постига като на практика с един директор и четирима заместник-директори много ясно ще се вижда кой за какво отговаря и кой какъв резултат от труда си има.
Субектният обхват. Разширяване по отношение на имуществените декларации, главни архитекти, директори, директори на болници, висш команден състав на армията, строителен контрол, фонд „Земеделие“, Автомобилна администрация, но стесняване по отношение конфликта на интереси. Сега КПУКИ проверява над 100 000 човека с доста слаби резултати – над 70 % са дребни случаи и пак същият процент от решенията падат в съда. Всички служители от администрацията и членове на бордове на държавни и общински дружества се проверяват от Инспекторатите.
Проверка на магистратите. Това е съчетаване на конституционния текст и необходимостта от еднакви стандарти за проверка. Искам да подчертая отчетливо, че Бюрото не проверява конфликта на интереси по отношение на магистратите. Това е изцяло работа на Закона за съдебната власт. Това искам да е съвсем ясно, да няма никакви колебания.
Това, което прави Бюрото, то не се самосезира по отношение на магистратите, а изчаква Инспекторатът да каже, че някъде е необходимо съдебният инспекторат, да каже, че някъде е необходима втора по-дълбока проверка, за която съдебният инспекторат не разполага с капацитет, да я извърши. Тоест, ние сме в хипотезата на инициатива на съдебния инспекторат. Държа това много дебело да го подчертая.
Декларацията е една. Досега отделно за имущество и конфликт на интереси като двете декларации частично се припокриват, както и декларации по други закони.
Праг за деклариране. Предлагаме да увеличи от 5 000 на 10 000 лева, за да обхване значимите случаи. Има положително становище. Всъщност предложението е на Сметната палата.
Декларира се имущество на лица във фактическо съпружеско съжителство. Дефиницията е изключително прецизна. Включва съжителство на съпружески начала, продължило повече от две години. Уредена е и възможност за отстраняване на непълноти и грешки в декларациите в 14-дневен срок. При несъответствие Бюрото задължително дава тази възможност. Така се избягва завъртането на държавната машина заради неволни грешки.
Имаме нова глава „Сигнали“. Уреждане на реквизити на сигнала и задължителна предварителна проверка, едва ако се установят достатъчно данни, с решение на Бюрото се преминава към проверка на имуществото. До голяма степен това е опитът, който има в други закони в България, подобни, примерно Националната агенция по приходите, Митниците и сме ползвали това, което ОЛАФ е развило в свои процедури.
Проверка на имуществото стартира на различни основания в зависимост от категорията лица. Висши публични длъжности или с предявени обвинения по действащи правила за отнемане. За висшите публични длъжности се преминава към проверка в три случая – несъответствие от 20 000 лева между декларирано и налично, по регистрите. Установен конфликт на интереси. Сигнал с достатъчно данни, преминал през предварителна проверка. Проверката само проверява имуществото, а едва ако тя установи значително несъответствие между имущество и доходи – над 120 000 лева, се пристъпва към производство по отнемане. Тук лицето се уведомява, има право на адвокат, може да внесе искане за обезпечителни мерки. И накрая Бюрото може да внесе иск за отнемане пред съда. Проверките на лицата с обвинения се осъществяват от териториалните звена, а на лицата по високите етажи – от централната администрация на Бюрото.
Предвидени са проверки за почтеност на инспекторите, първоначални, периодични, инцидентни. Уредена е забраната на дарения. Променен е и режимът за отнемане на имущество, възможност за даване на обяснение от лицето, обратна доказателствена тежест. Това е препоръка в докладите на Европейската комисия и доказан способ при гражданската конфискация. Намаляване на несъответствието между имущество и доходи от 250 000 на 120 000 лева. И сме предложили нещо, което според мен е хубаво – публичност на срещите на министри, шефове на агенции, областни управители, кметове и така нататък. Това е практика на Европейската комисия. Става въпрос за служебни срещи. Срещи, които провеждаме по повод нашите служебни ангажименти. Обикновено това са срещи, които стават и на работното място. Така, че не е кой знае каква драматична промяна. И сега има регистрационен режим.
Това са накратко нещата, с които исках да Ви запозная. И очаквам въпросите Ви.

Председател Валентин Николов: Колеги, имате думата за становища и въпроси по дадения законопроект.
Явно колегите ще изчакат. Ще започна аз. Първо, естествено, ще приветстваме усилията на вносителя на този законопроект, защото аз не се съмнявам, че всички искаме и желаем най-после да бъде приет един законопроект, който действително да окаже една сериозна превенция на корупцията, разбира се и противодействие.
Но, този законопроект, искам да подчертая, това не е само мое мнение, това е мнение и на парламентарната група, която представлявам, тъй като подробно разгледахме законопроекта, трябваше да бъде по-добре преосмислен и прецизиран. Според мен не е удачно, атакуват становището, което Вие всички го имате и сте го чели на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. Не е удачно предложението установяването на конфликт на интереси и проверка на декларациите за лицата по чл. 5 да се извършава от Националното бюро, а за лицата по § 2 от допълнителните разпоредби да се извършва от органа по избор или от Инспекторатите. Това мисля, че няма да е от полза на предотвратяване на корупцията, а напротив, ще има обратен ефект. Няма да се спирам на подробностите, мисля, че всички ме разбирате.
Разбира се, аз ще се спра само на няколко важни неща, защото бележките ни по законопроекта са над 30. И ако бъде приет на първо четене, ние ще ги внесем като предложения. За това няма да Ви отнемам много от времето.
Другото, което съм си отбелязал е начинът на избор на директор и заместник-директорите. Тук е записано с мнозинство. Какво значи това? При 121 депутата кворум, както обикновено е нашият кворум в парламента, това значи с 61 човека ние можем да изберем директор и заместник-директори. Мисля, че ако ние държим да имаме един компетентен орган, справедлив, независим орган, изборът на такива длъжности лица, с неограничена власт, бих казал, би трябвало да става с две трети от Народното събрание или най-малко с 50 плюс 1 от народните представители и същото да се отнася и за освобождаването им, за да не може всеки, който дойде на власт с обикновено мнозинство да освобождава, да назначава и така нататък. Това имам предвид.
От там нататък аз съм си отбелязал, че добре беше да залегне в закона да се търси и регрес на отговорност от директора и заместник-директорите, както и от териториалните директори, така и от инспекторите. Имам предвид, че и без това в момента се водят много дела срещу България в Европейския съд. Знаете, че това са пари на всички нас, на данъкоплатците и за съжаление те завършват не в наша полза. Така, че държавата трябва да си влезе във функциите и да потърси регрес на отговорност. Тоест, за да бъдат по-безпристрастни и да не изпълняват, грубо казано, някакви поръчки – било то политически или каквито и да е.
Що се отнася до текстовете, залегнали за фактическата раздяла и съжителството без брак. Те са две различни неща, Вие знаете. Мисля, че това е незаконосъобразно и необосновано, тъй като формата на брак е визирана в Конституцията и то в чл. 46, ал. 3. Там е упоменато сключването и прекратяването на брака. Не може с една декларация да се декларира фактическа раздяла. Това би отворило вратичка за корупционни действия и много трудно е доказуемо като факт.
Стигаме до един сериозен проблем – сигналите. Ние сме категорично против анонимните сигнали. Сега в новия вариант на закона те се наричат „неподписани сигнали“. Тук искам да подчертая, че ние това становище го изразихме и предния път. Сега има някакви промени в последния вариант, но промените не са в положителна посока и ще Ви кажа, защо. Така както е записано като реквизити в самия сигнал, който се подава, задължително е да има само подпис. Тоест, аз разбирам, че всички сигнали ще бъдат анонимни. След като няма такива изисквания в законопроекта, аз не знам кой доброволно ще си сложи името, адреса, да не говорим за ЕГН-то. Така е записано в закона. Не знам по какви причини се настоява за анонимни сигнали или неподписани, като в закона изрично е подчертано и е регламентирана защитата на автора на сигнала, който и да е той. Те са защитени именно в този законопроект. Иначе знаете, в противен случай може да има набеждаване на личности, разчистване на политически сметки и на каквито и да е личностни отношения, сега да не се спираме подробно какво може да се случи с тези сигнали.
Освен това, искам да Ви кажа, тук съм си отбелязал за тези сигнали. Лицето срещу когото е подаден сигналът, не може по никакъв начин да защити своите права така както е визирано в Наказателния кодекс чл. 147 и 148 в раздел VІІ на Наказателния кодекс. Така, че дори и да е набедено лицето то по никакъв начин не може да потърси отговорност и да защити своите права, след като сигналът е анонимен. Да не говорим, че директорът или инспекторите, които проверяват по никакъв начин не могат да установят връзка или лицата, които ще бъдат привикани при една предварителна или каквато и да е проверка, те ще бъдат посочени, така както е посочено в закона, а същите могат да нямат никаква представа за какво става въпрос и да се явяват и да обясняват, че нямат такива подобни данни. Толкова за сигналите.
Също силно ме смущава, че при една предварителна проверка лицето ще бъде уведомено, но няма да има право да обжалва акта. Тоест, тук според мен нарушаваме правата.
Само още две – три минутки ще Ви помоля да ме изслушате. Говорим за изслушването на директора и заместник-директорите от парламента.
Уважаеми колеги, това като текст също ме смущава, може би трябва да се прецизира. Изслушването става при ограничението на чл. 23. Чл. 23 гласи, че е служебна тайна. Тоест, не като комисия, като Народно събрание, имаме право по Конституция, чл. 80 да извършваме някакъв парламентарен контрол. Ако ние ограничим изслушването, както е визирано в чл. 23, това значи, че то ще бъде безсмислено и ще се задоволим само с доклада, който законът е предвидил и трябва да бъде представен пред Народното събрание. Също считам, че когато се установят данни за извършено престъпление и материалите са изпратени в Прокуратурата, производството по този закон трябва да спира, а не да продължава, защото в самия закон е визирано, че производството независимо, че Прокуратурата не се е произнесла, производството продължава даже и когато е последвала амнистия. Тук държа да подчертая, че амнистията е акт на върховен законодателен орган. Когато е изтекла предвидената в закона давност, това противоречи, според мен, на Наказателния кодекс. Когато деецът е починал, а съгласно чл. 35, ал. 1 от Наказателния кодекс наказателната отговорност е лична и така нататък. Дори тук и за имунитета мога да Ви кажа, че Вие знаете, че той е визиран в Конституцията, където изрично е посочен начинът и редът, по който отпада имунитетът, както на народните представители, така и на президента. Така, че това също е доста смущаващо, че независимо от тези обстоятелства проверките продължават.
До тук ще спра. Както казах има и други забележки. Те ще бъдат поднесени по съответния ред, ако законът бъде приет на първо четене.
Имате думата и Вие колеги. Госпожа Кунева нека първо да отговори и ще продължим със следващите въпроси.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Понеже бяхте много подробен, господин председателстващ, искам да отговаря, за да не забравя някои от въпросите, които Вие поставихте, да съм сигурна, че съм им обърнала полагащото се внимание.
Аз бих искала да говоря не толкова текст по текст, за да не разсейвам концентрацията на комисията от това, че говорим за първо четене, а за два от въпросите, които са принципни. Ще започна с тях. От уважение мога да мина на всички останали, защото сте си направили труда на направите подобно становище.
Най-напред това, с което Вие завършихте за гражданската конфискация. Значи, гражданската конфискация и Наказателния процес. Не се учудвайте, че това е така. Аз знам, че дори и за юристи това е нова правна фигура. Ние нямаме гражданска конфискация, не е типична за нашето право. Този закон, който е за отнемане на противозаконно придобитото имущество е всъщност рецепция на англосаксонска система и по-точно на ирландски закон. Те са имали тежки проблеми и тогава се е тръгнало към гражданска конфискация, която подчертавам, тя не е наказателно-правна процедурна. Тоест, не бива да го сравнявате с наказателното право, защото там е просто друг порядък. Това е един административен процес, на който ние сме свидетели и всъщност затова е и по-бърз. И аз ще Ви дам още един пример, с последното, с което Вие завършихте. Това не е против личността, а е изследване на имуществото. Тоест, отнема се незаконно придобитото имущество. Не е просто санкция към личността. Това е най-ясната разлика между наказателното и това специфично производство на гражданската конфискация.
Ще Ви дам пример и това, че да речем сега Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество говори за имуществото на собственика на КТБ. Ние нямаме приключило производство, но понеже виждаме, че има очевидна нужда, тоест има разминаване между легитимни доходи и противозаконно придобито имущество, се насочва към имуществото. Подчертавам, към имуществото. Затова Вас Ви смущават, поради нашето традиционно отношение към наказателния процес и това, че действително е нова фигура в нашето право, затова Вас Ви смущават такива неща като примерно наследниците. То е за имуществото. Това е целта на този процес.
Другият въпрос, който ми се стори много интересен от това, което Вие казахте беше по въпроса за Конституцията. Трябва да Ви призная, че аз бях много съгласна това да го направим по начина, по който Вие казахте – с квалифицирано мнозинство – чл. 81, ал. 2, но вижте какво пише в Конституцията – Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

Председател Валентин Николов: Говорим за избора, извинявам се.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Решение, но то е акт на Народното събрание. Ако Вие преодолеете тази пречка, разбира се, ако решите, че това е как да кажа, възможно на базата на тълкуване на Конституцията, аз няма да споря с Вас. Но консултациите, които направихме извън екипа, с който работихме ни казва, че ще влезнем в противоречие с Конституцията, защото е акт на Народното събрание, включително и решението. Тук не казва закони, казва акт на Народното събрание. Но пак Ви казвам, аз го оставям във Ваши ръце.
Това, което наричаме „сигнали“ и по-специално неподписаните сигнали. Направили сме всичко възможно да ги комбинираме в една глава втора всички възможности, защото нашата цел е да получим колкото се може повече информация, за да можем да се преборим с това явление. Това е целта, без агресия към личното пространство, а с порядък на приоритетите. Ако целта ни е ние да имаме информация, за можем да се преборим с това явление, аз си мисля, че не си струва да се затваря този канал. И защото искам да Ви убедя, затова сме дали допълнително аргументи, включително и така наречената предварителна проверка. Всъщност предварителната проверка е начинът, по който работи дори и една толкова санкционно ангажирана институция каквато е Прокуратурата.
Освен това искам да Ви кажа, че от мои разговори главно с Министерство на финансите и колеги от НАП и от Митниците, те също работят с анонимни сигнали. Просто не е регламентирано по начина, по който ние го регламентираме. Аз смятам, че когато се регламентира е по-добре и е по-сигурно за лицата, които ще сме обект на такава проверка отколкото, ако това върви без законова основа, без разписана процедура.
Казах Ви за избирането. Това наистина е важно. Ако го преодолеете, аз нямам никаква съпротива срещу това.
За фактическото съжителство това е хипотеза, която е много честа в живота и фактическо съжителство има и по много други закони. Така, че това не е непозната за нашето право фигура. Понеже все пак говорим за първо четене, аз няма да се спирам върху това, знам, че събуди коментари. Дайте ако искате да направим един списък на законите за целите, на които се използва понятието „фактическо съжителство“, Вие ще решите вече дали ще остане или не и дали е полезно за целите, които ние си поставяме.

Председател Валентин Николов: Само една кратка реплика и ще дам думата на господин Зафиров. Вие казахте за анонимните сигнали, че се разглеждат от НАП, макар и нерегламентирано, но аз пък ще Ви кажа, че досега и Вие го знаете, че в Закона за предотвратяване и установяване конфликт на интереси анонимни сигнали не се разглеждат.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Така е.

Председател Валентин Николов: Господин Зафиров има думата.

Атанас Зафиров: Благодаря Ви, господин председател. Понеже най-вероятно ще ми се наложи да тръгна малко по-рано, затова държа да кажа няколко думи.
Уважаема госпожо Кунева. Колеги. Аз искрено се възхищавам на елегантния начин, по който представяте нещата, даже ще си позволя да Ви цитирам – казахте: „Без агресия към личното пространство“. Много красиви думи. По подобен начин е написано и в закона, елегантно, със своеобразни евфемизми, никъде не се говори за анонимни сигнали, но това на практика са си анонимни сигнали, говоря за чл. 49.
Аз няма да говоря в детайли, достатъчно аргументи бяха изложени, ще бъдат изложени, има становища, по-скоро политически. Позволете ми, госпожо Кунева да изразя моето и на моята парламентарна група учудване, че въпреки всички критики, които бяха получени в предходния опит за налагане на този закон и фактът, че те бяха концентрирани основно и преди всичко в частта, касаеща анонимните сигнали, сега на нас отново ни се предлага, малко по-така лустровано, но на практика същият подход.
Това е нещото, разберете, това е нещото, с което ние не можем да се съгласим и няма да се съгласим. И затова аз на днешното заседание няма да гласувам против, ще гласувам въздържал се, като знак, все пак към усилията, които са положени, като знак на уважение към това, че някои от нашите препоръки като например промяната и подхода към колективизъм на органа, за което Ви поздравявам са възприети, но по никакъв начин ние не можем да подкрепим законопроект, който включва анонимни сигнали. И тук мога да говоря дълго и аргументирано, защо това не бива да бъде така. Или пък аргумента, който току що изтъкнахте с предварителната проверка. Ама точно обратното е, точно тази предварителна проверка въобще трябва да я махнете. Тя създава абсолютни предпоставки за пристрастност в стартирането на тези сигнали, тъй като този чл. 50 въобще трябва да отпадне от законопроекта с тази предварителна проверка. Досега всички сигнали се проверяваха, а нещо повече, тези, които бяха спирани, бяха давани за проверка на Прокуратурата, което даваше гаранции за външна корекция на допуснати грешки по отношение на сигналите.
Така, че пак казвам, просто принципно и политически ние няма как да приемем една подобна постановка.
Тук вече мога да говоря и за още една слабост, последно буквално по отношение на обхвата на проверяваните лица. Те до момента бяха около 10 000, сега са коригирани в правилна посока на около 12 000, но въпреки всичко пак едни около 100 000 души остават извън обхвата на този закон и те се прехвърлят към едни органи по назначаване, тук говоря за кметски наместници, управители на общински, търговски и всякакви други дружества. Но тези органи, те са политически органите, които ще ги проверяват. Тоест, как ще гарантираме? Това миналия път го говорихме дълго и явно не сме били чути. Но пак ще бъде наш аргумент против, че те ще бъдат проверявани от едни политически органи, които са ги назначавали.
И други забележки имаме по законопроекта, но това за мен са двете основни неща, с които аз не мога да се съглася.
Благодаря Ви.

Председател Валентин Николов: Благодаря. Кратко, госпожо Кунева. Нали така приехме да процедираме – след всеки въпрос, веднага отговор? Да, добре. Заповядайте, госпожо Кунева.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Съвсем накратко.

Председател Валентин Николов: Извинявам се, че Ви прекъсвам, но нека господин Добрев доразвие въпроса на господин Зафиров.

Кирил Добрев: Само да продължа с аргументите, да ме извините, госпожо Кунева. Още два аргумента, които имаме като парламентарна група, онзи ден го обсъждахме законопроекта. Ние наистина ще се въздържим и по други причини. Бяха споменати, че всъщност аз имам и въпрос, защо са четири заместниците, а не пет, шест или повече? Защо избрахте точно четири да бъдат? И ние държим да бъдат избирани с две трети от народните представители, а още повече, за пример ползваме Инспектората към Висшия съдебен съвет където няма как орган, който ще бъде реално подчинен на този или ще работят заедно да бъде избран с по-голяма подкрепа отколкото този орган, който Вие формирате като висш в държавата.
Включването или избирането и участие на повече хора в избора и по-голямо мнозинство дава по-големи гаранции за това, че този орган няма да бъде използван като политическа бухалка.
Има вътре детайли такива като полиграфа и други неща, както и това, че тях ще ги изчистваме, но и възможността на тези хора, които ще бъдат ръководство да работят и други неща, да бъдат преподаватели примерно. Не формулирате какви трябва да бъдат по професия. Ако това е такъв орган, по-скоро юристи и икономисти трябва да са. Поне не са засегнати в закона, но това са неща, които можем да чистим на второ четене.
С тези съображения ние като парламентарна група на този етап ще се въздържим от подкрепа, но оставяме правото си на второ четене да го подкрепим.
Аз разбирам необходимостта от подобен закон.

Председател Валентин Николов: Госпожо Кунева, заповядайте.

Атанас Зафиров: Аз само едно изречение. Извинявайте. Понеже не бях може би достатъчно конкретен. Аз Ви похвалих за колективния орган, но на практика Вие с тази предварителна проверка пак прескачате колективния орган, защото се създава един субективизъм във взимането на решения кой сигнал да бъде допуснат и кой да не бъде допуснат, където не е ясно с какво мнозинство ще бъде конституирано това нещо. Тоест и тук куца.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Само да се върна, понеже стана интересен професионален дебат. Ако е подписан сигналът, а той не е верен, тогава какви са последиците? Вижте, аз искам да Ви кажа, че наистина се опитвам да дам в ръцете на народните представители и на всички нас като общество достатъчно средства, нека да кажа „оръжие“, за да можем да се преборим с нещо, от което страдаме цялото общество. И затова го правя. Затова в тази глава, която Вие виждате, цяла глава разписана, нова глава имаме уреждане на реквизитите на сигнала, тоест Вие тук можете ако го приемете това за способ, Вие можете да го направите възможно най-детайлно и стриктно, за да няма никакви колебания, че всички реквизити, за да може да бъде ясен, да няма никакви подозрения, че някой ще злоупотреби, тези реквизити можете да ги направите още по-плътни.
Освен това, тази задължителна предварителна проверка в първия вариант я нямаше. Аз я прибавям сега, защото това е позната фигура каквато има по наказателните производства и едва ако се установят достатъчно данни, тоест пази се доброто име, не се започва процедура, всички възможности се дават, с решение на бюрото се преминава вече към същинската проверка на имуществото. Ако това Ви напомня Наказателно- процесуалния кодекс, то приликата е търсена – позната правна фигура, работеща правна фигура. Иначе ние всъщност ще отблъскваме все повече и повече проверки направо към наказателното производство, което е много по-тежко и към прокурорски проверки.
Пак казвам, че аз бих искала да Ви дам да прецените дали това не върши по-добра работа на страната. Тези сигнали, така както е дадено от чл. 48 нататък, можете просто да промените думата „неподписани сигнали“ и ако не събере достатъчно подкрепа, то тогава няма да види бял свят. Ще има поне подписаните сигнали. Но това, извинявайте, аз много се надявам до края докато се стигне до изказване на Вашето становище, много държа на Вашата комисия, Вие все пак за първо четене да подкрепите закона, защото това, с което Вие изразявате несъгласие, в последна сметка ако се запазят реквизитите за подписаните сигнали и ако не събере достатъчно подкрепа другото, нещо в което аз се надявах много да е обратно, това няма да попречи законът да мине по-нататък.
А исках само да Ви кажа, може би, защото влязохте малко по-късно, аз не съм против да има квалифицирано мнозинство. Просто според нашия прочит Конституцията го забранявам, защото не е изрично споменато. В Конституцията е определено. Но пак Ви казвам, аз не съм против това.
А иначе, защо юрист трябва да бъде? Защото това са производства. Аз самата в началото също имах колебания, аз трябваше да го проверя така, че няма никакъв проблем в това. И на мен ми се искаше да има по-голяма сигурност след като сме тръгнали по този път.
А другото, което Вие казахте, юрист трябва да бъде шефът на Бюрото. Защо четири човека? Един още с четирима заместници прави пет, тоест може да се гласува и да се вземе мнозинство. Ако прекалено много раздуем органа, аз искам да има много ясна линия на отговорността и това

Ви предлагам да направите. Но концепцията колегиален орган така както Вие я искахте и гласуване от Народното събрание я има. Така, че се предполага, че това няма да е пречка за първо четене. Във всеки случай аз не бих го приела за искрена пречка.

Председател Валентин Николов: Нека да спазваме реда. Господин Иванов искаше реплика на господин Зафиров. Длъжен съм да спазвам правилника. А Вие сте „за“, добре.

Иван Иванов: Благодаря, господин председател. Господин Зафиров, исках да Ви репликирам, защото действително темата за анонимните сигнали сякаш се превръща в основното плашило на това ние да започнем ефективно да се борим срещу корупцията. Сякаш голям страх ни тресе всички нас, че някой ще подаде сигнал за практика, която в голяма степен нарушава нашето законодателство.
Искам да Ви кажа, че това е практика която почти я има в целия Европейски съюз и във всички други държави. Въпросът не е в това дали сигналът е анонимен, а според мен въпросите са три. Първо, доколко информацията е качествена и надеждна. И това могат да го проверят действително комисарите, а кой е подател на сигнала. Между другото, със съвременните технологии, подателите на сигнала, особено ако са по електронен път винаги могат да бъдат проверени, макар че законът ще гарантира анонимността на подателя. Така, че тези Ваши опасения не виждам нужда да ги преекспонирате.
На второ място. Действително е важно качеството на работа на самите комисионери. Тоест, даже и сигналите да са анонимни, когато информацията е достатъчно качествена и надеждна, те застават зад този анонимен сигнал. Не е въпросът кой е подателят, пак казвам, а въпросът е каква е информацията.
И на трето място, Наказателният кодекс е този, който в крайна сметка пази и човекът към който е подаден сигнала, и той на базата на Наказателния кодекс може да го използва, за да се защити от неправомерни действия.
Така, че тази дъвка наречена „анонимни сигнали“ използвана като претекст за това да кажем всички ние сме затова да се борим срещу корупцията и за антикорупционния закон, но анонимните сигнали са проблем, според мен не е достатъчно смислово издържано.
Благодаря.

Председател Валентин Николов: Господин Ковачев, ще Ви дам думата след като господин Зафиров ползва правото си на дуплика.

Атанас Зафиров: Господин Иванов, това че сте много силни в тези съвременни технологии и в разкриване на подателите на подобни сигнали, за управляващите говоря, в това въобще не се съмнявам. Това е доказано във времето, доказана практика. Между впрочем това е един от аргументите, които мен силно ме притесняват – начинът и подходът. И тук говорим за това, че ние разтваряме широко вратата за на практика един възможен политически лов на вещици. Защото извинявайте, кой ще ми гарантира, че няма една партийна централа да седне да печата сигнали на конвейер и после дори Вие да ме репликирате, че и другите могат да го правят, но с института на предварителната проверка, който въвеждате и който е безкрайно субективен се създава един механизъм за добри и лоши такива сигнали, условно казано. Кой ще ми гарантира, че това няма да бъде своеобразна форма на политическа репресия? И Вас пък кое Ви притеснява толкова много, че един човек да си застане с името, с биографията след като дава един такъв сигнал? Нашият спор е цивилизационен в момента.

Председател Валентин Николов: Да говорим по същество. Думата има господин Методи Андреев.

Методи Андреев: Уважаема госпожо вицепремиер. Уважаеми господин председател. Колеги.
Аз не съм юрист и затова няма да се задълбочавам в спорните моменти около закона, които са ни дадени като становище от съответните други институции. Не знам дали те са дадени в началото и голяма част са отчетени.
Аз първо искам да Ви кажа, че ми прави следното впечатление, ние ще борим корупцията навсякъде и на всички нива или само в сферата на държавното управление? Защото в корупцията има две страни – един дава, друг взема. Това, което е дадено в чл. 5 като лица, заемащи висши публични длъжности, основно с много малки изключения са обикновено тези, които вземат. А тези, които дават, обикновено не са от държавния сектор. Примерно медиите. В медиите има ли корупция? Има. Поръчкови журналисти има ли? Има. Никъде това не е отразено в самия закон. А медиите са страшна бухалка. Ние видяхме една група медии на Делян Пеевски какво можеха да направят с всеки един политик, който се изправи срещу модела „Кой“. Там корупция има. Тя е много по-тежка, тя е политическа корупция. Ако ще нарочим, че само хората, ангажирани с държавното управление и в сферата на държавата са лошите, аз Ви казвам, че тук нищо няма да направим. Аз не давам подкуп като народен представител, аз вземам подкуп като народен представител. И някой ми го дава. Но и даването на подкуп е престъпление.
Така, и сега другото. Това е първата ми забележка, която смятам, че между първо и второ четене може да възникне дебат да се поправи. След това чета чл. 5 там където са изброени лицата, заемащи публични длъжности. В т. 14 са казани директорът и заместник-директорите на Националното бюро. Ами къде отиват директорите на териториалните агенции? Ами, че те са също изключително важни фигури. Поне аз не можах да го видя. След това т. 19. Т. 19 на длъжностите казва директорите на службите, няма да ги чета. И забележете какво казва – директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ на Държавна агенция „Технически операции“. А къде са областните директори? Знам какво са Ви казали, че те са под прикритие и затова не трябва да влязат тук. Всеки знае, на всяка териториална дирекция кой е директорът на ДАТО. ДАТО е изключително сериозна сфера на държавното управление. Това е агенцията, която по поръчка на различни органи на държавата извършва подслушванията. Няма ги тези директори на териториални дирекции на ДАТО.
След това, не знам защо сте пропуснали началника и заместник-началника на НСО. Че НСО …

Мария Карабельова: В т. 19 попадат директорите и заместник-директорите на службите за сигурност и службите …

Методи Андреев: Сега ще Ви кажа. НСО я няма в службите за сигурност. Има ли я? Сигурна сте? Добре, ок.
След това т. 21. Точка 21 казваме кои са в сферата на Министерство на вътрешните работи. Освен, че са изброени тук добре, но най-големи корупционни практики има на териториите на РПУ-тата. Не може да бъдат пропуснати началниците и заместник-началниците на РПУ-тата. Въобще системата на МВР трябва да бъде щателно подложена на действието на този закон. Началниците и заместник-началниците на РПУ-тата, аз мога да Ви кажа, че поне в моята област, по-скоро като изключение ще има ако някой началник на РПУ не е свързан с някои бизнесмени, от които получава финансиране под различна форма, за да му върви бизнесът на конкретния човек. Вие най-вероятно знаете също такива много случаи.
Сега, има един такъв друг момент. Примерно да кажем, такива институции като Националния дарителски фонд „13 века България“. Наскоро имаше там скандал. Едни 4 милиона лева не можеше да бъдат обяснени къде са отишли. Имайте предвид, че председателят и членовете на управителния съвет, които не са членове по права, се избират от Министерския съвет другите. Тоест, държавата има намеса в управлението на този фонд, там се даряват едни пари и както виждате, големият скандал беше преди година или колко беше, с въпросния Греди Асса, който напусна, уволниха го за едни 4 милиона лева. Това са дарителски пари под някаква форма. Тоест, това е пропуснато. След това един много интересен орган, ето тук сега да Ви питам, защо сте го пропуснали. Членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Влияе ли Националния съвет за тристранно сътрудничество върху управлението на държавата? Как да не влияе. Там са босовете на синдикалните организации, там са босовете на КРИП. Че тези хора са от страната на даващите. Те са точно от страната на даващите. Те са тези, които могат да формират настроения, да притискат политически партии, да се вземат определени решения. Свидетели сме, да не говорим тук в близките няколко месеца. Изкарахме ги тези хора преди време, от мисля, че Закона за установяване на незаконно придобитото имущество, по сега действащия закон, който беше. Изкарахме ги. На какво основание? Синдикалистите са най-богатите хора в държавата. Факт. Това е факт. На какво основание? Знаем истории най-различни. Значи, аз смятам, че и тези хора трябва да бъдат отразени. Аз лично ще ги вкарам, пък дали ще бъдат приети, това е друг въпрос.
Категорично и аз подкрепям, макар, че не е конституционно както разбрах решението с две трети. И ще Ви кажа, защо го подкрепям. Защото ние не сме в Ирландия. Ние сме в България. Ако бяхме в Ирландия нещата щяха да бъдат много по-други. Ние обаче сме в България. Ние сме в държавата с доказана липса на върховенство на закона. Доказана. Отчетена от Европейската комисия. Редица доклади и в последните две – три години едно и също ни пишат. И ние, да бавно се движим в правилната посока, но бавно. Не можем да изпреварим нашето поведение, нашия манталитет с революционни промени в тази посока. Така, че две трети ние трябва да намерим форма да го постигнем. Това е въпрос на юристите. В крайна сметка ако това удовлетворява всички парламентарни групи и никой не обжалва пред Конституционния съд, мисля, че никой няма да бъде засегнат.

Председател Валентин Николов: Никой не е казал, че е противоконституционно. Това са мнения на някои юристи.

Методи Андреев: По-нататък, ролята на нашата комисия. Ролята на нашата комисия трябва да Ви кажа, че на този етап, моето лично впечатление е на пощенска кутия. Тук идват едни сигнали, нашите експерти ги пращат на други институции. Другите институции връщат сигналите, ние вдигаме ръка и казваме, че въпросът е приключил. Тази комисия трябва да намери сериозно място като комисия за парламентарен контрол. Комисия, която парламентарно да гарантира независимостта на действието на това бюро.
И аз Ви давам една дребна, това е само на пръв прочит, аз не съм чел целия закон да Ви призная.

Председател Валентин Николов: Имаше го в предния закон, че нашата комисия трябва да проверява Бюрото. Това обаче отпадна.

Методи Андреев: Ето вижте, в чл. 9, ал. 7 е казано, давам Ви само един малък пример. Народното събрание приема правила за проверките за почтеност на кандидатите. Народното събрание е една институция. Кой обаче от Народното събрание трябва да е този, който да ги изработи и да ги предложи на народните представители. Трябва да го пишем тук в закона. В закона трябва да се пише. Това безспорно сме ние със сътрудничеството на хората от самата дирекция.
След това, примерно тук е много интересно. Защо законът е написан така лобистки само за прокурорите и хората, работещи в съдебната система. Аз Ви давам пример чл. 13 какво казва. Чл. 13, ал. 7 – след изтичане на мандата или при предсрочно прекратяване на правоотношението директор или заместник-директор на Бюрото, заемал длъжността съдия, прокурор, следовател се възстановява на заеманата длъжност преди избора като времето и така нататък.
Добре, че този директор или заместник-директор не може да бъде преподавател, юрист във висше учебно заведение. Защо смятаме, че трябва да бъде прокурор?

Мария Карабельова: По предложение на Министерство на правосъдието …

Методи Андреев: Оставете го Министерство на правосъдието. Няма ли юристи с по-добра квалификация при преподавателите? Има. Тогава трябва да напишем, че и на преподавателите им се запазва мястото. Това трябва да го внесем. Защо да е само на прокурорите? Кой е казал, че тези хора трябва да бъдат само те защитени? Защото това нали знаете какво значи? Това означава, че ние ограничаваме възможността на такъв пост да се кандидатира юрист от висше учебно заведение. Кой ще си зареже …

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Само да Ви кажа, понеже с течение на обстоятелствата съм запозната. Те могат да си запазят мястото в университета и в сега действащия закон.

Методи Андреев: Нека да го напишем, за да няма хър-мър после.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Затова го предложиха Министерство на правосъдието, защото наистина магистратите са в особен статут. А иначе преподавателите и сега могат да си запазят, Вие знаете това, могат да си запазят мястото в университета.

Методи Андреев: То е описано кога, когато е народен представител и е изборна длъжност. Нали, добре.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Това е изборна длъжност.

Методи Андреев: Е да де, но го няма тук. Сега вижте как е написано имплицитно, както казват юристите. Само за тези.

Председател Валентин Николов: Господин Андреев, всички тези неща са много правилни, но са за второ четене.

Методи Андреев: Сега искам да кажа нещо, което вече не е за второ четене. Проверката за полиграф. Категорично съм подкрепил и ще подкрепям тази проверка и въобще да не слушам идват тук юристи и казват: „Ама то в България“, ама то в България няма и осъдени политици, бе господа юристи. Вижте как е в Полша. Ами извикайте директора на Бюрото за разследване на корупцията в Полша да Ви изнесе една лекция, господа юристи, за да видите, че полиграфът в Полша действа. И то действа няколко пъти по решение на Бюрото. Без полиграф ние няма да се справим с проблема на корупцията. В никой случай няма да се справим с полиграфа. И на полиграф трябва да бъдат подлагани не само служителите на комисията, както доколкото разбирам от закона, а и самият директор и заместник-директорите, които ще бъдат избирани. Това трябва да е една част от входните им тестове. Защото ако ние изберем човек, който не отговаря на тази проверка с полиграфа, то от там нататък ние залагаме една сериозна мина за работата и опасността действително да има политическа разправа и да се използва за политическа разправа тази комисия.
И сега вече генерално. Законът като цяло, аз ще го подкрепя, както съм го подкрепил и първия път. Но искам да кажа на госпожа Кунева. Госпожо Кунева, препъни камъкът на този закон, за да избиете аргументите на хората, които иначе не искат да го гласуват и намират аргумент, това са тези сигнали. Вижте, в Ирландия е така. Но в Ирландия нямаме такава съдебна система като в България. Нямаме такова ниско ниво на политическа култура като в България. И трябва да Ви кажа, че, за да нямат аргументи хората, които търсят аргумент, за да не подкрепят закона, Вие предложете нещо по-конкретно за тези сигнали. Защото вижте, в това Народно събрание, тези сигнали могат да се появят, този аргумент може да се стане препъни камъкът за приемането Вашия закон. И аз искам в това Народно събрание да мине поправката в Конституцията да има заместник-главен прокурор за борба с корупцията, но виждате, няма политическа воля. Виждате го, че няма политическа воля. И за да няма аргументи като тези, които чухме, че едва ли не те били съгласни, пък го харесвали, пък Ви хвалят тук, но видите ли, така на второ четене, аз Ви казвам, направете го това, законът няма да стане по-лош. Ние не можем да скочим с Крали Марковска стъпка за пръв път в този закон. И генералният проблем, той не е в закона, той е проблем на устройство в България.
Ще предположим, че тук ще изберем най-качествените, най-честните, най-почтените хора, те ще си вършат точно работата, ще минават на проверки и в един момент, Вие правилно казахте, този закон е едно оръжие, което го държи парламентът. Но кой натиска спусъка, кой? Прокуратурата. Тя натиска спусъка. Защото в крайна сметка когато се установи, че има извършено престъпление, то отива там. И аз казвам следното нещо, понеже голяма част от установените корупционни практики, то принципно наказателно производство трябва да бъде, махам конфликта на интереси, говорим за наказателно производство по установена корупция. Ние не можем да имаме засега, при тази политическа воля, не можем да кажем фигурата на заместник-главен прокурор, независимо от главния, който да отговаря само за корупцията.
Поради тази причина, аз един път Ви го предложих, не съм юрист, казвам може тук юристите да кажат, че това е невъзможно да стане, но проверката не е ограничаване на независимостта. Ако на тази проверка се подлагат хората, които събират тези материали, защо ако стигне до прокуратурата въпросното производство, а те в голяма част от случаите стигат до Прокуратурата, защо прокурорът, който да кажем на случаен принцип бъде избран, не бъде подложен на същите проверки – преди започване на производството и след започване? По никой начин не му се нарушава независимостта. Тогава и този, който ще се произнесе за наличие на вина ще бъде поставен при същите условия с тези, които са установили тази вина. Същото трябва да бъде и в правосъдната система и при съда.

Председател Валентин Николов: Колеги, умишлено не правя забележки. Нека всеки да каже каквото има.

Методи Андреев: Господин Добрев, аз Ви слушах, мисля, че и Вие трябва да ме изслушате.

Кирил Добрев: Имам реплика и да не си забравя мисълта.

Методи Андреев: Нека като приключа. Пиши си, нямаш ли листче? Искам да Ви кажа, че ето тези неща със законите, с този закон тези неща според мен трябва да бъдат действително решени. Аз ще си ги напиша тези неща и когато им дойде времето… Но пак Ви казвам, мой приятелски съвет. Не искайте от това Народно събрание да иска заместник-главен прокурор в случая да иска такива сигнали и да нямат аргументи. Иначе аргументите, ето чухте ги. И всички ще кажат, че са прави хората. Иначе, аз ще аз подкрепя закона.

Председател Валентин Николов: Господин Добрев.

Кирил Добрев: Много кратка реплика. Понеже вчера бях в онази комисия, в която обсъждахме референдума и стана дебат с партньорите на господин Андреев, с който говорихме за това как ще избираме началници на Полицията ако референдумът мине и той ще бъде мажоритарно в два тура – шефове на областни дирекции и на районни управления. Та след това ще ги караме да минават и през полиграфа. И ако се окаже, че резултатът е негативен, какво правим?

Методи Андреев: Отиват си, господин Добрев.

Кирил Добрев: А пак ли на референдум ще си ходят или как? Пак ли на референдум ще си ходят или как? Кой ще ги уволнява.

Методи Андреев: Абсолютно не.

Кирил Добрев: Аз разбирам демократичната Ви душа дълбоко. Опитвам се да я разбера. Но тя и демокрацията има някакъв предел докъдето трябва да спрем с експериментите, защото вчера защитавахме теорията как всички трябва да ги избираме на референдум в два тура. А пък днес вече ще ги проверяваме с детектор на лъжата. А пък през цялото време не знаем ако те са нелоялни какво правим с тях. Разбирате ли? Дайте да се ограничим донякъде. Да сложим някакъв таван на разсъжденията си.

Председател Валентин Николов: Никак не Ви беше кратка репликата. Искате ли дуплика, за да мога съответно и аз да кажа две изречения. Приемете го като реплика.
Може би тук големият въпрос, който си го задаваме всички ние е, кой ще проверява това Бюро? Защото в предния вариант на закона, мисля, че сте запознати, знаете, че тази функция беше възложена на нашата комисия, тъй като все пак ние сме най-върховният орган в държавата. Незнайно по какви причини това нещо отпадна в последния вариант. И може би ни се вмениха само някакви чиновнически функции да обобщаваме въпроси, да подготвяме въпроси, дали отговарят кандидатите на условията и да ги внасяме в Народното събрание. Спира нашата комисия до тук. И големият въпрос е кой ще проверява по отношение на подаването на декларации и имущественото състояние това Бюро? Ако може, госпожа Кунева да ни отговори.
Така че ще помоля за дуплика, господин Методи Андреев.

Методи Андреев: Първо по твоето ще кажа. Изцяло подкрепям въпроса, който зададе господин председателят? Кой ще контролира Бюрото от парламентарна гледна точка? Оставете докладите, които ще дава Бюрото през годината. Това е ясно, знаем как са тези доклади. Това е много съществен въпрос.
На господин Добрев мога да му кажа, че въпросът с референдума не означава, че се е случило. И неговата ирония въобще не кореспондира на реалната ситуация. В момента не се избират така шефовете на РПУ. Този закон се прави и за областните директори и се прави за това, което е в момента като законодателство. Като на референдума се реши да се избират на два тура с референдум, с избор, тогава ще направят тогавашните народни представители изменения и допълнения и ще отчетат тази промяна в ситуацията. Така, че ….

Председател Валентин Николов: Сега по ред. Господин Ковачев, който отдавна чака реда си и след това сте Вие, господин Янков.

Георги Ковачев: Уважаеми господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер. Колеги.
Аз наистина ще бъда съвсем кратък, защото след толкова много критики ще вземем да развалим на госпожа Кунева съня днес.
Очевидно е, че законопроектът има много критики. Изключително много критики. Аз няма да бъда обстоятелствен, тъй като разбирам, че професионалната дискусия ще я водим на парламентарната трибуна и между първо и второ четене, какъвто е редът в Народното събрание. Като казвам реда, сега се сетих, по отношение на избора на директор, там въвеждате явно гласуване, определени правила. Значи, правилата си ги определя Народното събрание, но това са част от многото забележки.
В интерес на истината аз бях поканен в Министерски съвет да коментираме някои работи, но чисто в моята сфера, проектът буквално го получихме съвсем скоро във вида, в който го виждаме в момента. Има разлика от първия. Аз и тогава Ви предупредих, въпреки че го подкрепихме, че трудно ще мине в пленарна зала и той не мина.
Колегите бяха доста обстоятелствени, но са действително повече забележките. Аз ползвах три независими експертизи. Освен мненията, които са дадени от колегите от агенциите, които предстои да сливаме и мнението е, че почти на 90 % се припокрива. Наистина има слабости. Не знам, защо сте ги пропуснали. Две трети, горе-долу от нещата, които са Ви дадени сте ги приели, поне доколкото Вие казахте.
Полиграфите, дали господин Андреев ги приема или не, в нашата съдебна система знаете, че те не служат като доказателство. Успокоявам се, до известна степен, за анонимните сигнали, тъй като господин Иванов ясно ни обясни. Но мен, освен всички останали неща, които споменаха колегите – две трети мнозинство, това беше предложение на Народен съюз, беше прието с 217 гласа, правилно отбелязаха колегите, наистина трябва да има квалифицирано мнозинство, дай Боже да има такова тълкование, тъй като с обикновения кворум, с който разполага Народното събрание, ако трябва да избираме такъв директор, ще стане страшна работа, няма какво да се лъжем.
По отношение на обхвата, някои от министерствата наистина сте ги довели до ниво директор, други не. Това е също така за мен лично, учудващо. По отношение на квалификацията също не става ясно каква точно трябва да получава. По отношение на политическите партии, вече ограничението, тук е интересно, че Вие въвеждате срок за отстраняване на проблеми. Вие знаете как избираме органи на различни агенции в Народното събрание. Не можем да допуснем по документи да създаваме правила и се получава на практика, че ние веднъж ще допуснем по правила той да има неизправност в документите, после ще му дадем право да ги отстрани. Това е абсурд, особено за такива дружества.

Мария Карабельова: Става въпрос за напускане на търговски дружества. Това е несъвместимостта, която се отстранява.

Председател Валентин Николов: Ще имате възможност да отговорите.

Георги Ковачев: Така са го прочели и нашите юристи. Ние ще държим да се вдигне и стажът. Изискванията 10 години, 7 години, нашата млада демокрация показва такива уникални случаи. В тази комисия разпитвахме един четиридесет и няколко годишен офицер, директор на служба и се оказа, че го е заместил 33-годишен директор на областна дирекция. Горе-долу с този закон можем да допуснем същото нещо. Ще ми сложите някое юпи от някъде дошъл си, с някаква квалификация и може да стане беля. Хайде ще го сложим. Не сме съгласни.
Другото, което ми прави впечатление, не го споменаха колегите, тъй като очевидно ще оставим дебата за по-нататък, но това, на което държа да ми отговорите е как така въвеждайки обратна тежест на доказване мислите, че този закон няма да падне само заради тази част? Защото тук виждате, че този текст е много спорен. Изключително спорен текст въвеждате вътре. Това правило да доказваме, неадминистративен орган да доказва нещо, а го доказва този, който бъде разследван е абсурд, правен абсурд, без да съм юрист Ви го казвам, защото и трите становища, които получих сочиха четири – пет елемента и този е най-силният.
Иначе господин Андреев правилно Ви каза, ако препъни камъкът е само анонимните сигнали, аз мисля, че в една следваща дискусия можем да го изчистим това по един или друг начин, стига да не подходим с мантрата, която развявахте до този момент с румънски модели и така нататък, защото виждаме какво се случва в Румъния. Надявам се и тук да не се случи същото.
Това е. Държа да ми отговорите специално за обратната тежест. Другите неща ги оставям за зала.

Председател Валентин Николов: Госпожа Кунева си записа. Ще и дадем последна думата. Господин Янков. Който желае още от колегите да се изкаже и да приключваме.

Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаема госпожо вицепремиер. Уважаеми колеги.
Ние сме на първо четене на законопроекта. Правим излишни коментари, от които няма смисъл. За нас е важно в момента дали сме съгласни с философията на този законопроект или не сме съгласни.
Ще кажа становището на нашата парламентарна група. Уважаеми колеги, ние не сме и водеща комисия. Водеща е Правната комисия, в случая. За нас обаче като комисия, която се занимава и все пак има някаква форма на морален контрол по тези процеси за борба с корупцията и конфликт на интереси, в крайна сметка разглеждаме резултатите на съществуващата комисия, правим оценки, даваме препоръки, за нас е важно от гледна точка на правната техника, чрез която се реализира законопроектът да има налице една обективна справедливост в целия процес и да има някаква форма на ефективен контрол, който да гарантира тази справедливост.
Сега, аз се запознах подробно със становището на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси, те имат много забележки записани в тяхното становище, макар че не е ясно и няколко пъти вече правим такива забележки, в крайна сметка ние, ако стъпваме и на тяхното становище, трябва да имаме ясна позиция за първо четене. Няма я тази позиция.
Но, пак казвам, по отношение на философията на предложения законопроект, ние подкрепяме философията. България трябва да има антикорупционен закон и това е крайно време. И затова ние, уважаема госпожо вицепремиер се отнасяме с уважение към труда, който сте положили. Наясно сме, че Европейския съюз гледа към нас с особено внимание. И това внимание е продиктувано от нашето бездействие в тази посока. Освен това, наясно съм, че задачата Ви е изключително трудна да се приеме такъв закон в Народното събрание.
Господин председател, ние решихме, пак казвам, понеже търсим съчетание между определени принципи – морални, ценностни и всичко друго, което трябва да се направи за борбата с корупцията, да имаме ефективна правна техника, решихме да предложим в Правна комисия, която още не е провеждала заседание, да се създаде една съвместна работна група, в която да има участници от нашата комисия, от Правна комисия и други експерти, която да даде някаква предварителна нагласа за консенсус на политическите сили за определени неща, които колеги казаха тук – анонимни сигнали, други неща, за да може да сме наясно в крайна сметка, предварително априори, ако може така да се каже, какво можем да очакваме в тази посока, за да можем да приемем един ефективен законопроект.
И затова, ако сега гласуваме, аз ще се въздържа. Подкрепяме законопроекта като философия, но искаме и определени гаранции. В зала, уважаема госпожо вицепремиер, ние можем да си променим позицията в зависимост от резултатите на съответната работна група. Но в момента наистина ситуацията е такава, че създаваме определени опасности, които могат да защитят невинни български граждани и господин председател, това което Вие изтъкнахте, ние с много от тези неща сме съгласни, защото това е така по принцип, но може да бъде преодоляно между първо и второ четене. Но нека да имаме някаква предварителна нагласа за това.
Благодаря.

Председател Валентин Николов: Господин Иванов не се е изказал. Заповядайте.

Иван Иванов: Реплика, тя е под формата на въпрос. Аз съм съгласен с господин Янков, че колеги, трябва да се замислим, че ние гласуваме действително философията, подхода и необходимостта да има такъв закон. Най-лесно е да кажем – обърната е обратна тежест, анонимните сигнали и така нататък, изборът на комисионери е всъщност формалната пречка заради, която ние няма да го подкрепим, примерно.
Помислете си. Действително с днешното гласуване ние трябва да подкрепим философията, подхода и необходимостта на закона. От там нататък, действително между първо и второ четене могат да се правят най-различни поправки.
Що се отнася до предложението за създаване, да я наречем на междусекторна комисия, това няма как да стане, според мен, ако го предлагате да е преди първо четене. И според мен, първо няма как да стане и второ, това е най-лесният начин законът действително да бъде окастрен предварително.
Между първо и второ четене, действително си има институционален механизъм на парламента, където действително тези въпроси да бъдат обсъждани. Това е моето мнение.

Председател Валентин Николов: Госпожа Александрова, заповядайте.

Анна Александрова: Уважаеми господин председател. Уважаема госпожо Кунева.
Аз искам да заявя, че ще подкрепя законопроекта на първо четене и да Ви поздравя за положения труд от Вас и Вашия екип. Както знаете, участвам и в Правна комисия, която е водеща и смятам, че там се работи по един добър начин, обикновено по-трудни и тежки законопроекти какъвто е този случай, по законопроектът, който разглеждаме се определят работни групи, колегите от всички парламентарни групи участват активно, така че поздравявам Ви.

Председател Валентин Николов: Колеги, всички взеха отношение. Аз предлагам госпожа Кунева да отговори на всички въпроси, които тя старателно си записа. Заповядайте, госпожо Кунева.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Много Ви благодаря. Най-напред, дами и господа народни представители за тези от Вас, които направиха без уговорки крачката да изразят доверие към закона, благодаря.
Искам обаче да убедя всеки един от Вас и то в оставащите няколко минути, че законът си струва да бъде подкрепен на първо четене дори и както се чу, някои от Вас да смятат, че неподписаните сигнали, това е впрочем израз, който е от Службата към Европейската комисия, така са го назовали, ние реципирахме понятието, да могат да бъдат променени по-нататък. Такива неща, които Вие казахте за това кой ще проверява проверяващите, така да се каже. Аз винаги съм изхождала от тезата, че Народното събрание е орган, който сам определя правилата на работата си чрез правилника. Знаете, че тази комисия – антикорупционната е типична за това Народно събрание, даже не си спомням дали в миналото имаше Антикорупционна комисия, но тя е по вътрешно Ваше решение. Тоест, ако тук разпишем правомощия на специализираната комисия в Народното събрание, аз не знам дали не навлизаме всъщност във Ваша правна сфера, която Вие спокойно можете да си уредите извън закона. Но разбира се, това е въпрос на Ваше решение.

Председател Валентин Николов: Извинявайте, но в предпоследния вариант точно така беше записано в закона.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Това е Ваше решение. При всички случаи тази материя подлежи на финално решение от Вас. Аз нямам колебание, че една специализирана комисия, разбира се, ще намери много възможности да допринесе за един открит и прозрачен процес и когато става въпрос за назначения, контрол и така нататък.
Мисля, че господин Андреев пита, защо сега нещата са променени. Аз искам да кажа, че предишният закон беше все пак с едноличен орган, а сега е колегиален. И понеже Вие имате в ръцете си избирането на колегиален орган, затова сега те подлежат на проверка избраните от Вас комисари, ще подлежат на проверка от Сметната палата и всички останали органи, които нормално проверяват една държавна институция.
По въпроса за обърната тежест на доказателствата. Това беше едно много важно допълнение, с което участваха колегите от Комисията за отнемане на противозаконно придобитото имущество. Аз мога да Ви покажа докладите от Съвета на Европа и от Европейската комисия където това отчетливо се препоръчва. И понеже всъщност те са хората с най-голям опит, затова приехме това предложение. Наистина, това е от тяхна гледна точка, не излизаше оригинално от работната група, но аз Ви казах, че сме отразили повече от 60 % от бележките.
По въпроса за Комисията за конфликт на интереси. Аз мисля, че колегите малко се притесняват, затова защото тази комисия на практика се слива в големия орган и мисля, че те имат известни притеснения, че няма да намерят добра професионална реализация. Смятам, че това е напразно.
Подчертавам, Вие избирате хората и съответно контролът през цялото време е във Вашите ръце.
Искам да кажа няколко думи за сигналите. Няма да специфицирам дали са подписани или неподписани. За мен беше симптоматично, че господин Методи Андреев, който е представител на ГЕРБ изрази това мнение. Вижте, това не е нещо, което Вие, ако така решите, не можете да промените между първо и второ четене. Защото това, което ние сме направили е да напишем глава „Сигнали“, ако това събере достатъчно подкрепа, аз лично смятам, че оправомощаването на гражданите е посока, в която нашето право трябва да върви – овластяването на хората. Вижте, ние непрекъснато говорим за референдум, за повече и повече преки решения, които хората ще взимат. За мен това като юрист е убедителна посока на мислене на правната конструкция на страната. Ние сме озаглавили главата „Сигнали“. Ако не събере достатъчно подкрепа, както каза господин Андреев, направете това, което Вие считате за най-разумно, за най-добре. Реквизитите са нещо, с което надявам се при всички случаи можете да се съгласите, защото това подрежда картината, както и другите елементи свързани с проверката на сигнала, които са в тази глава – Сигнали.
Между впрочем, тя е и доста удобно да бъде разгледана, защото е концентрирана в цяла една глава и за Вас ще бъде удобно за работа, включително и ако направите такава специализирана комисия.
Искам да кажа обаче нещо абсолютно ясно. Ако законът не се подкрепи да мине на първо четене, няма как да се създаде такава комисия. Тя е работа между първо и второ четене. Няма сила, която да противопостави това да се случи ако смятате, че това е разумното и това е правилното, което трябва Народното събрание. Законът от тук нататък е Ваш. Това няма да бъде законът на Министерски съвет, а ще бъде законът на това Народно събрание.
Затова, дами и господа народни представители, аз искрено се надявам, че Вие ще подкрепите по принцип закона за първо четене, а между първо и второ четене ще работим заедно с Вас така, че да се получи един текст, който да отговаря на високите задачи, които Вие си поставяте. Законът от тук нататък е Ваш. Аз съм дала аргументи, инструменти в ръцете Ви. Надявам се, че Вие ще ги върнете още по-силни и още по-разумни обратно към обществото. Но трябва да мине на първо четене, иначе просто няма закон.

Председател Валентин Николов: Колеги, мисля че всеки от Вас имаше възможност да каже това, което прецени. Изслушахме госпожа Кунева. Да им благодарим за присъствието и предстои след малко гласуване. Господин Янков.

Янко Янков: Да кажа нещо в тази посока. Напълно съм съгласен с това, което каза госпожа Кунева. Понеже нашата комисия не е водеща, определящо е решението на Правната комисия. Казах, че ние ще направим предложение там и ако то бъде прието, за да може априори да се осигури един политически консенсус в основни неща, които са обект на противоречие, това означава, че нашите хора в комисията там ще подкрепят и в зала ние ще подкрепим. Това е решаващо. Това не вреди на закона, което става днес, но ние искаме да видим политическа нагласа от управляващите, за да може в крайна сметка …

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Мисля, че Вие я видяхте през господин Андреев, струва ми се.

Янко Янков: Но понеже казвате, че ние избираме. Нали разбирате, уважаема госпожо вицепремиер, че Народното събрание е най-политическия орган в страната, че той не е имунизиран от гледна точка на политически тенденции, които могат да се трансформират в други и така нататък. Затова искаме ако може по тази тема специално, да имаме политически консенсус, защото днес управляват едни, утре управляват други и ако тръгнем да променяме както променяме законодателството непрекъснато, нещата ще отидат в много неприятна посока за цялата ни политическа, пък и не само за политическата система, защото този закон има изключително силна проекция върху инвестиционния процес и върху всички негови дейности като функция на публични финанси и така нататък. Затова за нас той е много важен.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Господин Янков, само искам да кажа, че все пак това може да се случи между първо и второ четене.

Янко Янков: Да, затова Правна комисия ако се споразумеят, ок.

Председател Валентин Николов: Благодаря за присъствието Ви. Ние продължаваме с работата си.

Заместник-министър председател Меглена Кунева: Приятна работа на всички.

Янко Янков: Всичко хубаво и на Вас.

Председател Валентин Николов: Колеги, продължаваме. Бяхме изчерпателни, да преминем към гласуване. Предлагам да гласуваме по първа точка – Гласуване на законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13 април 2016 година. Който е съгласен законопроектът да бъде приет, моля да гласува. 4 – „за“. „Въздържали се“? 6 – „въздържали се“. „Против“? Няма. Законопроектът не се приема.