Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
27/07/2016
Д О К Л А Д
Вх. № 653-18-34/27.07.2016 г.
ОТНОСНО: Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите – т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-48, внесена от Министерски съвет на 8 юли 2016 г.
I. На свое заседание, проведено на 27 юли 2016 г., Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) обсъди Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите (COM/2016/0283), включено като т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г. Следва да се има предвид, че срокът за оценка за спазване на принципа на субсидиарност по горепосочения проект на акт изтича на 1 септември 2016 г.
В заседанието на КЕВКЕФ взеха участие: г-н Емил Алексиев - началник отдел ,,Политика за потребителите” към Дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, г-жа Людмила Пеовска – старши експерт в същата дирекция, както и г-н Владимир Недялков - държавен експерт в Дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз" в Администрацията на Министерския съвет.
II. С настоящото Предложение за регламент Европейската комисия (EK) се стреми да отговори на предизвикателствата на цифровата икономика и развитието на трансграничната търговия на дребно в ЕС. За тази цел ЕК е преценила, че е необходимо да бъде преразгледан Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, като бъде заменен с изцяло нов акт. Извършената оценка на функционирането на Регламент (ЕО) № 2006/2004 е потвърдила, че приемането му е било от полза за компетентните органи, потребителите и търговците, но същевременно целите му не са постигнати напълно и потенциалът му не е използван докрай. В тази връзка, ЕК представя настоящото законодателно предложение за справяне с установените слабости и по-конкретно, за намаляване на вредите от трансгранични и широко разпространени нарушения на правото на ЕС за защита на потребителите.
Предвидените промени следва да подобрят ефективността на действията на публичните органи и на управлението на трансграничните пазари на дребно в ЕС, като ги направят по-справедливи и по-прозрачни за търговците и потребителите. Същевременно се очаква да намалеят разходите за действията на националните органи и трансакционните разходи за стопанските субекти, което да подобри като цяло конкурентоспособността на икономиката на ЕС. От своя страна, потребителите биха получили по-добра защита при пазаруването през граница, особено ако то е онлайн. Една от основните цели на Предложението за регламент е да се спестят разходи от дейността на органите, благодарение на възможността за повторно използване на доказателствата, избягване на дублирането на усилия и осигуряване на максимална съгласуваност на действията за прилагане на законодателството. Откриването на по-ранен етап на порочни практики и съгласуването на приоритетите следва да способства за справянето с широко разпространени нарушения в целия ЕС. Това би довело до по-силен възпиращ ефект към потенциалните извършители на нарушения.
Основните разходи за държавите членки, които се предвиждат, са преди всичко за запознаване с новите правомощия и процедури, обучението по тях (приблизително 3 000 евро на орган) и около 174 000 евро общо за всички държави членки – за координирано действие по прилагане на законодателството за всяка започната година чрез процедура за задължително координиране. Същевременно, в средносрочен план се очаква реализирането на икономии от мащаба – от национално се преминава към общоевропейско ниво на действие.
Подобряването на регулаторната среда за пазарите на дребно следва да позволи на предприятията, включително на малките и средните предприятия (МСП), да избегнат разходите за правни консултации, когато търгуват зад граница, и да бъдат по-сигурни, че едно и също законодателство на ЕС за защита на потребителите се прилага по един и същи начин в другите държави членки, в които желаят да развиват дейност.
III. Съгласно Рамковата позиция, внесена от Министерския съвет, Република България принципно подкрепя инициативата на ЕК за модернизиране и хармонизиране на правната рамка относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите. В позицията е отбелязано, че разширяването на приложното поле на Регламент (ЕО) № 2006/2004, съчетано с въвеждането на по-ефективни механизми за съвместни действия между националните компетентни органи, се очаква да имат положителен ефект върху защитата на икономическите интереси на потребителите. Република България отчита, че с приемането на Предложението за регламент няма да бъдат наложени правни задължения на стопанския сектор и на потребителите, като и двете категории ще могат да се възползват от по-добре функциониращи пазари с по-малко правни спорове и свързаните с тях разходи. Същевременно, Република България смята, че предвидените „минимални правомощия“ на компетентните органи са твърде високи и някои от тях надхвърлят принципа на пропорционалност. Следва сериозно да се обмисли как точно тези органи ще могат да присъждат обезщетения, след като, съгласно националното право, това е прерогатив на съда. Проблеми могат да възникнат и при осъществяване на правомощията на компетентните органи да публикуват всички окончателни решения, временни мерки или разпореждания, в т.ч. и самоличността на търговеца, извършил предполагаемото нарушение. Трябва да се има предвид, че всяко решение на съответните административни органи подлежи на съдебен контрол, което може да доведе до значително отлагане във времето.
IV. Горепосоченото Предложение на регламент е разгледано на 20 юли 2016 г. от Комисията по икономическа политика и туризъм (КИПТ). В резултат на дискусията между народните представители и проведеното гласуване, КИПТ подкрепя Рамковата позиция на Република България по него, но счита че не са спазени принципите на субсидиарност и пропорционалност.
V. След състоялото се обсъждане по Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, Народното събрание на Република България, чрез Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове изразява следното МОТИВИРАНО СТАНОВИЩЕ, което да бъде изпратено до европейските институции:
1. КЕВКЕФ приветства Европейската комисия за инициативата, насочена към повишаването на защитата на потребителите в ЕС. Регулирането на общоевропейско ниво на сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите цели предотвратяване и разкриване на трансграничните нарушения. В този смисъл реализацията на подобна инициатива би могла да бъде ефективна и ефикасна на равнище Европейски съюз, поради изявения си трансграничен характер. При все това, КЕВКЕФ счита, че Предложението за регламент, не съответства на принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тъй като мотивацията на Европейската комисия във връзка с предложените мерки е недостатъчна.
2. КЕВКЕФ смята, че не са посочени достатъчно количествени и качествени показатели (включително доказателства, че разходите са съразмерни с очаквания резултат), въз основа на които да се определи, че целите на регламента ще бъдат постигнати по-добре чрез законодателни мерки на ниво Европейски съюз и по-специално за:
• определения 5-годишен срок на давност за налагане на санкции от преустановяване на нарушението - чл. 4 от Предложението;
• определените минимални правомощия на компетентните органи - чл. 8 от Предложението - букви „ж“, „з“, „и“, „к“, „н“, „о“ (в частта „разпорежда на търговеца възстановяване на облагите, получени в резултат на нарушенията) и буква „п“ (в частта за публикуването на самоличността на търговеца);
• правомощието на Европейската комисия да приема актове за изпълнение, в които да определя условията за изпълнение и упражняване на минималните правомощия, както и подробностите на изпълнението на правото на защита на търговците при координирани и общи действия – съгласно чл. 10, съответно чл. 31 от Предложението;
• гарантирането на обезщетяване на потребителите при предприемането на мерки от името на другите компетентни органи - чл. 18 от Предложението;
• изискването компетентните органи да гарантират, че засегнатият търговец редовно докладва на Европейската комисия за напредъка по изпълнението на ангажиментите – чл. 24 от Предложението;
• задължителното участие в механизма за предупреждение на други субекти и правомощието на Европейската комисия да приема актове за изпълнение, в които да определя подробностите на определянето и участието на тези субекти – чл. 35 от Предложението;
• възможността да се използва като доказателство всяка информация, документи, констатации, декларации, заверени с оригинала копия или изпратени сведения, включително без допълнителни формални изисквания, когато са изготвени от друг компетентен орган – чл. 42 от Предложението.
3. От гледна точка на правната сигурност, КЕВКЕФ обръща внимание на чл. 23, параграф 1 от Предложението, относно включването на оценка на широко разпространено нарушение със съюзно измерение в общата позиция, представена от компетентни органи, засегнати от това нарушение. В този случай, следва да се има предвид, че са възможни различни правни квалификации на дадено действие или бездействие в държавите-членки на ЕС. Също така, от правно значение е изясняването на хипотезата на чл. 29, параграф 2 от Предложението, тъй като може да породи различни тълкувания дали се предоставят на Европейската комисия правомощията по чл. 8 от Предложението, в качеството ѝ на координатор по чл. 21 от Предложението.
4. КЕВКЕФ изразява мнение, че Предложението за регламент не съответства на принципа за пропорционалност, определен в чл. 5, параграф 4 от Договора за Европейския Съюз, тъй като предложените мерки надвишават минимално необходимото равнище на защита на вътрешния пазар. Законодателните предложения на Европейската комисия, и по-специално тези, свързани с минималните правомощия по чл. 8 от Предложението, възможността на Европейската комисия да установява референтни критерии за средствата, необходими за прилагането на регламента съгласно чл. 46, параграф 1 от Предложението, надхвърлят необходимото за постигане на посочените в тях цели и ще доведат до допълнителна административна и финансова тежест за Република България, както и до промени в действащото българско законодателство.
С оглед на гореизложеното, след състоялото се обсъждане в КЕВКЕФ, докладът и МОТИВИРАНОТО СТАНОВИЩЕ към него бяха приети единодушно с 16 гласа “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
Вх. № 653-18-34/27.07.2016 г.
ОТНОСНО: Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите – т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2016 г.), и Рамкова позиция на Република България по него, № 602-00-48, внесена от Министерски съвет на 8 юли 2016 г.
I. На свое заседание, проведено на 27 юли 2016 г., Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) обсъди Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите (COM/2016/0283), включено като т. 2 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2016 г. Следва да се има предвид, че срокът за оценка за спазване на принципа на субсидиарност по горепосочения проект на акт изтича на 1 септември 2016 г.
В заседанието на КЕВКЕФ взеха участие: г-н Емил Алексиев - началник отдел ,,Политика за потребителите” към Дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерството на икономиката, г-жа Людмила Пеовска – старши експерт в същата дирекция, както и г-н Владимир Недялков - държавен експерт в Дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз" в Администрацията на Министерския съвет.
II. С настоящото Предложение за регламент Европейската комисия (EK) се стреми да отговори на предизвикателствата на цифровата икономика и развитието на трансграничната търговия на дребно в ЕС. За тази цел ЕК е преценила, че е необходимо да бъде преразгледан Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, като бъде заменен с изцяло нов акт. Извършената оценка на функционирането на Регламент (ЕО) № 2006/2004 е потвърдила, че приемането му е било от полза за компетентните органи, потребителите и търговците, но същевременно целите му не са постигнати напълно и потенциалът му не е използван докрай. В тази връзка, ЕК представя настоящото законодателно предложение за справяне с установените слабости и по-конкретно, за намаляване на вредите от трансгранични и широко разпространени нарушения на правото на ЕС за защита на потребителите.
Предвидените промени следва да подобрят ефективността на действията на публичните органи и на управлението на трансграничните пазари на дребно в ЕС, като ги направят по-справедливи и по-прозрачни за търговците и потребителите. Същевременно се очаква да намалеят разходите за действията на националните органи и трансакционните разходи за стопанските субекти, което да подобри като цяло конкурентоспособността на икономиката на ЕС. От своя страна, потребителите биха получили по-добра защита при пазаруването през граница, особено ако то е онлайн. Една от основните цели на Предложението за регламент е да се спестят разходи от дейността на органите, благодарение на възможността за повторно използване на доказателствата, избягване на дублирането на усилия и осигуряване на максимална съгласуваност на действията за прилагане на законодателството. Откриването на по-ранен етап на порочни практики и съгласуването на приоритетите следва да способства за справянето с широко разпространени нарушения в целия ЕС. Това би довело до по-силен възпиращ ефект към потенциалните извършители на нарушения.
Основните разходи за държавите членки, които се предвиждат, са преди всичко за запознаване с новите правомощия и процедури, обучението по тях (приблизително 3 000 евро на орган) и около 174 000 евро общо за всички държави членки – за координирано действие по прилагане на законодателството за всяка започната година чрез процедура за задължително координиране. Същевременно, в средносрочен план се очаква реализирането на икономии от мащаба – от национално се преминава към общоевропейско ниво на действие.
Подобряването на регулаторната среда за пазарите на дребно следва да позволи на предприятията, включително на малките и средните предприятия (МСП), да избегнат разходите за правни консултации, когато търгуват зад граница, и да бъдат по-сигурни, че едно и също законодателство на ЕС за защита на потребителите се прилага по един и същи начин в другите държави членки, в които желаят да развиват дейност.
III. Съгласно Рамковата позиция, внесена от Министерския съвет, Република България принципно подкрепя инициативата на ЕК за модернизиране и хармонизиране на правната рамка относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите. В позицията е отбелязано, че разширяването на приложното поле на Регламент (ЕО) № 2006/2004, съчетано с въвеждането на по-ефективни механизми за съвместни действия между националните компетентни органи, се очаква да имат положителен ефект върху защитата на икономическите интереси на потребителите. Република България отчита, че с приемането на Предложението за регламент няма да бъдат наложени правни задължения на стопанския сектор и на потребителите, като и двете категории ще могат да се възползват от по-добре функциониращи пазари с по-малко правни спорове и свързаните с тях разходи. Същевременно, Република България смята, че предвидените „минимални правомощия“ на компетентните органи са твърде високи и някои от тях надхвърлят принципа на пропорционалност. Следва сериозно да се обмисли как точно тези органи ще могат да присъждат обезщетения, след като, съгласно националното право, това е прерогатив на съда. Проблеми могат да възникнат и при осъществяване на правомощията на компетентните органи да публикуват всички окончателни решения, временни мерки или разпореждания, в т.ч. и самоличността на търговеца, извършил предполагаемото нарушение. Трябва да се има предвид, че всяко решение на съответните административни органи подлежи на съдебен контрол, което може да доведе до значително отлагане във времето.
IV. Горепосоченото Предложение на регламент е разгледано на 20 юли 2016 г. от Комисията по икономическа политика и туризъм (КИПТ). В резултат на дискусията между народните представители и проведеното гласуване, КИПТ подкрепя Рамковата позиция на Република България по него, но счита че не са спазени принципите на субсидиарност и пропорционалност.
V. След състоялото се обсъждане по Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите, Народното събрание на Република България, чрез Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове изразява следното МОТИВИРАНО СТАНОВИЩЕ, което да бъде изпратено до европейските институции:
1. КЕВКЕФ приветства Европейската комисия за инициативата, насочена към повишаването на защитата на потребителите в ЕС. Регулирането на общоевропейско ниво на сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите цели предотвратяване и разкриване на трансграничните нарушения. В този смисъл реализацията на подобна инициатива би могла да бъде ефективна и ефикасна на равнище Европейски съюз, поради изявения си трансграничен характер. При все това, КЕВКЕФ счита, че Предложението за регламент, не съответства на принципа на субсидиарност, определен в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тъй като мотивацията на Европейската комисия във връзка с предложените мерки е недостатъчна.
2. КЕВКЕФ смята, че не са посочени достатъчно количествени и качествени показатели (включително доказателства, че разходите са съразмерни с очаквания резултат), въз основа на които да се определи, че целите на регламента ще бъдат постигнати по-добре чрез законодателни мерки на ниво Европейски съюз и по-специално за:
• определения 5-годишен срок на давност за налагане на санкции от преустановяване на нарушението - чл. 4 от Предложението;
• определените минимални правомощия на компетентните органи - чл. 8 от Предложението - букви „ж“, „з“, „и“, „к“, „н“, „о“ (в частта „разпорежда на търговеца възстановяване на облагите, получени в резултат на нарушенията) и буква „п“ (в частта за публикуването на самоличността на търговеца);
• правомощието на Европейската комисия да приема актове за изпълнение, в които да определя условията за изпълнение и упражняване на минималните правомощия, както и подробностите на изпълнението на правото на защита на търговците при координирани и общи действия – съгласно чл. 10, съответно чл. 31 от Предложението;
• гарантирането на обезщетяване на потребителите при предприемането на мерки от името на другите компетентни органи - чл. 18 от Предложението;
• изискването компетентните органи да гарантират, че засегнатият търговец редовно докладва на Европейската комисия за напредъка по изпълнението на ангажиментите – чл. 24 от Предложението;
• задължителното участие в механизма за предупреждение на други субекти и правомощието на Европейската комисия да приема актове за изпълнение, в които да определя подробностите на определянето и участието на тези субекти – чл. 35 от Предложението;
• възможността да се използва като доказателство всяка информация, документи, констатации, декларации, заверени с оригинала копия или изпратени сведения, включително без допълнителни формални изисквания, когато са изготвени от друг компетентен орган – чл. 42 от Предложението.
3. От гледна точка на правната сигурност, КЕВКЕФ обръща внимание на чл. 23, параграф 1 от Предложението, относно включването на оценка на широко разпространено нарушение със съюзно измерение в общата позиция, представена от компетентни органи, засегнати от това нарушение. В този случай, следва да се има предвид, че са възможни различни правни квалификации на дадено действие или бездействие в държавите-членки на ЕС. Също така, от правно значение е изясняването на хипотезата на чл. 29, параграф 2 от Предложението, тъй като може да породи различни тълкувания дали се предоставят на Европейската комисия правомощията по чл. 8 от Предложението, в качеството ѝ на координатор по чл. 21 от Предложението.
4. КЕВКЕФ изразява мнение, че Предложението за регламент не съответства на принципа за пропорционалност, определен в чл. 5, параграф 4 от Договора за Европейския Съюз, тъй като предложените мерки надвишават минимално необходимото равнище на защита на вътрешния пазар. Законодателните предложения на Европейската комисия, и по-специално тези, свързани с минималните правомощия по чл. 8 от Предложението, възможността на Европейската комисия да установява референтни критерии за средствата, необходими за прилагането на регламента съгласно чл. 46, параграф 1 от Предложението, надхвърлят необходимото за постигане на посочените в тях цели и ще доведат до допълнителна административна и финансова тежест за Република България, както и до промени в действащото българско законодателство.
С оглед на гореизложеното, след състоялото се обсъждане в КЕВКЕФ, докладът и МОТИВИРАНОТО СТАНОВИЩЕ към него бяха приети единодушно с 16 гласа “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И
КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ:
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
