Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
16/11/2016 първо гласуване
Д О К Л А Д
Вх. № 653-18-43/16.11.2016 г.
Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие г-н Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и г-жа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите.
I. Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2017 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (СБП) за периода 2017-2019 г. предвижда следните параметри по консолидираната фискална програма (КФП):
- Приходи, помощи и дарения: 35 439,6 млн. лв. (38,4% от брутния вътрешен продукт (БВП);
- Разходи (вкл. вноска в бюджета на ЕС): 36 769,6 млн. лв. (39,8% от БВП);
- Дефицит: 1 330 млн. лв. (1,4% от БВП).
Прогнозният БВП по текущи цени за 2017 г. възлиза на 92 395 млн.лв., като реалният икономически растеж се очаква да бъде 2,5%.
През 2017 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 1,2 млрд. лв., от които 0,8 млрд. лв. за рефинансиране на падежи по вътрешния дълг и 0,4 млрд. лв. – възможност за сключване на споразумение за заем за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., при условия за последваща ратификация.
Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
По този начин планираните стойности както на дефицита, така и на държавния дълг остават в рамките на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз, които възлизат съответно на 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга.
Следва да се отбележи, че в съответствие с Европейския Семестър Министерският съвет продължава добрата практика да внася проекта на Закон за държавния бюджет в Народното събрание до края на месец октомври. Това от своя страна създава необходимите предпоставки за синхронизиране на националната бюджетна процедура с европейската рамка за засилена предварителна координация на икономическите политики.
С оглед спецификата на своята дейност, КЕВКЕФ разглежда параметрите на проекта за държавен бюджет за 2017 г., касаещи вноската на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2017 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от ЕС.
II. Вноска на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2017 г.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. За 2017 г. тя се предвижда да бъде 992,6 млн. лв. Тази прогноза е изготвена въз основа на новото Решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на ЕС (2014/335/ЕС, Евратом), което влезе в сила, след като бе прието от всички държави членки.
По отношение на вноската следва да се вземат предвид и следните обстоятелства:
В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера на вноската на България поради въздействието на редица фактори: възникнали допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на ЕС при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на ЕС; промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за хармонизираната ДДС-база и за брутния национален доход на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им и др.
При изготвянето на настоящата прогноза е допуснато, че през целия период 2017-2019 г. Обединеното кралство ще бъде пълноправен член на ЕС и няма да има промени нито в разходната, нито в приходната страна на бюджета на ЕС вследствие на проведения на 23 юни 2016 г. референдум. Към настоящия момент няма категорична информация за това кога ще бъде подадена молба за напускане и какви ще са резултатите от споразумението, което следва да се сключи съгласно член 50 на Договора за ЕС. В общия случай при евентуално напускане на Обединеното кралство сумата, равняваща се на нетния принос на страната (разликата между средствата, получавани от бюджета на ЕС, и вноската ѝ), ще следва да се осигури чрез увеличение на вноските на останалите държави членки – за България това би означавало нарастване на вноската с около 6,8% (при съответни допускания).
III. Планирани приходи и разходи по линия на средствата от ЕС за 2017 г.
Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от ЕС за 2017 г. да бъдат 2 612,7 млн. лв. или 2,8% от прогнозния БВП. Те включват сметки за средства от ЕС на Национален фонд, Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ и други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС. Прогнозните съвкупни разходи за 2017 г. по европейски програми и проекти възлизат на 4 422,8 млн. лв. или 4,8% от БВП, в т.ч.: 3 153,9 млн. лв. европейски средства (3,4% от БВП) и 1 268,9 млн. лв. национално съфинансиране (1,4% от БВП).
Национален фонд
При планирането за 2017 г. са взети под внимание новите правила за програмен период 2014-2020 г., забавеното одобрение на оперативните програми от страна на ЕК, етапът на подготовка на всяка от тях, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти. В тази връзка съвкупните приходи на Национален фонд по сметката за средства от ЕС за 2017 г. се предвижда да са в размер на 1 701,7 млн. лв. (1,8% от БВП), а съвкупните разходи – 3 212,1 млн. лв. (3,5 % от БВП).
При планирането на разходната част е отчетена и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване на 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с ЕК за 2017 г. на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети.
Същевременно прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености:
• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година;
• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година;
• до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК при годишното уравняване на сметките;
• предварителното финансиране (първоначално и годишно), което се очаква да получи България.
Съгласно приетите в края на 2013 г. регламенти, в периода 2016-2022 г. ЕК ще превежда на държавите членки годишно предварително финансиране, като за 2017 г. то е в размер на 2,625%, за 2018 г. – 2,75% и за периода от 2019 г. до 2022 г. по 3% от европейската компонента в бюджетите на оперативните програми без резерва за изпълнение. Същото се представя на годишна база и се приспада при уравняването на сметките за предходната счетоводна година.
Държавен фонд „Земеделие“
Съвкупните приходи на ДФ „Земеделие“ по сметката за средства от ЕС за 2017 г. се предвижда да са в размер на 513,5 млн. лв. (0,6% от БВП), а съвкупните разходи – 669,1 млн. лв. (0,7% от БВП).
Обща селскостопанска политика (ОСП)
По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа. По схемата за единно плащане на площ през 2017 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 553,5 млн. лв. – директни плащания на земеделски стопани. Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2017 г. е в размер на 131,3 млн. лв., от които 86,5 млн. лв. са средства от ЕС и 44,8 млн. лв. представляват национално съфинансиране.
По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони. Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за селскостопанската политика за 2017 г. са 775,6 млн. лв., от които 623,2 млн. лв. са средства от ЕС и 152,4 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Обща рибарска политика
Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за Общата рибарска политика за 2017 г., са 34,8 млн. лв., от които 26,1 млн. лв. са средства от ЕС и 8,7 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС
Разчетени са приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, сред които: Фонд „Вътрешна сигурност“, Фонд „Външни граници“, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Българо-швейцарска програма за сътрудничество, Националния доверителен екофонд, Програма за фонд „Солидарност“, Програми за трансевропейската транспортна мрежа, Програма „Еразъм +“, Програма „Хоризонт 2020“, Седма рамкова програма, Програма за изследване на структурата на земеделските стопанства, Програма „Митници 2020“ и „Фискалис 2020“, различните програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество и други. За 2017 г. планираните приходи по тях възлизат на 397,5 млн. лв., а разходите – на 541,6 млн. лв.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 9 гласа „за”, 6 гласа „въздържал се“ и 1 глас „против”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
Вх. № 653-18-43/16.11.2016 г.
Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие г-н Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и г-жа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите.
I. Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2017 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (СБП) за периода 2017-2019 г. предвижда следните параметри по консолидираната фискална програма (КФП):
- Приходи, помощи и дарения: 35 439,6 млн. лв. (38,4% от брутния вътрешен продукт (БВП);
- Разходи (вкл. вноска в бюджета на ЕС): 36 769,6 млн. лв. (39,8% от БВП);
- Дефицит: 1 330 млн. лв. (1,4% от БВП).
Прогнозният БВП по текущи цени за 2017 г. възлиза на 92 395 млн.лв., като реалният икономически растеж се очаква да бъде 2,5%.
През 2017 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 1,2 млрд. лв., от които 0,8 млрд. лв. за рефинансиране на падежи по вътрешния дълг и 0,4 млрд. лв. – възможност за сключване на споразумение за заем за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., при условия за последваща ратификация.
Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
По този начин планираните стойности както на дефицита, така и на държавния дълг остават в рамките на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз, които възлизат съответно на 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга.
Следва да се отбележи, че в съответствие с Европейския Семестър Министерският съвет продължава добрата практика да внася проекта на Закон за държавния бюджет в Народното събрание до края на месец октомври. Това от своя страна създава необходимите предпоставки за синхронизиране на националната бюджетна процедура с европейската рамка за засилена предварителна координация на икономическите политики.
С оглед спецификата на своята дейност, КЕВКЕФ разглежда параметрите на проекта за държавен бюджет за 2017 г., касаещи вноската на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2017 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от ЕС.
II. Вноска на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2017 г.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. За 2017 г. тя се предвижда да бъде 992,6 млн. лв. Тази прогноза е изготвена въз основа на новото Решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на ЕС (2014/335/ЕС, Евратом), което влезе в сила, след като бе прието от всички държави членки.
По отношение на вноската следва да се вземат предвид и следните обстоятелства:
В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера на вноската на България поради въздействието на редица фактори: възникнали допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на ЕС при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на ЕС; промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за хармонизираната ДДС-база и за брутния национален доход на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им и др.
При изготвянето на настоящата прогноза е допуснато, че през целия период 2017-2019 г. Обединеното кралство ще бъде пълноправен член на ЕС и няма да има промени нито в разходната, нито в приходната страна на бюджета на ЕС вследствие на проведения на 23 юни 2016 г. референдум. Към настоящия момент няма категорична информация за това кога ще бъде подадена молба за напускане и какви ще са резултатите от споразумението, което следва да се сключи съгласно член 50 на Договора за ЕС. В общия случай при евентуално напускане на Обединеното кралство сумата, равняваща се на нетния принос на страната (разликата между средствата, получавани от бюджета на ЕС, и вноската ѝ), ще следва да се осигури чрез увеличение на вноските на останалите държави членки – за България това би означавало нарастване на вноската с около 6,8% (при съответни допускания).
III. Планирани приходи и разходи по линия на средствата от ЕС за 2017 г.
Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от ЕС за 2017 г. да бъдат 2 612,7 млн. лв. или 2,8% от прогнозния БВП. Те включват сметки за средства от ЕС на Национален фонд, Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ и други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС. Прогнозните съвкупни разходи за 2017 г. по европейски програми и проекти възлизат на 4 422,8 млн. лв. или 4,8% от БВП, в т.ч.: 3 153,9 млн. лв. европейски средства (3,4% от БВП) и 1 268,9 млн. лв. национално съфинансиране (1,4% от БВП).
Национален фонд
При планирането за 2017 г. са взети под внимание новите правила за програмен период 2014-2020 г., забавеното одобрение на оперативните програми от страна на ЕК, етапът на подготовка на всяка от тях, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти. В тази връзка съвкупните приходи на Национален фонд по сметката за средства от ЕС за 2017 г. се предвижда да са в размер на 1 701,7 млн. лв. (1,8% от БВП), а съвкупните разходи – 3 212,1 млн. лв. (3,5 % от БВП).
При планирането на разходната част е отчетена и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване на 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с ЕК за 2017 г. на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети.
Същевременно прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености:
• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година;
• 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година;
• до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК при годишното уравняване на сметките;
• предварителното финансиране (първоначално и годишно), което се очаква да получи България.
Съгласно приетите в края на 2013 г. регламенти, в периода 2016-2022 г. ЕК ще превежда на държавите членки годишно предварително финансиране, като за 2017 г. то е в размер на 2,625%, за 2018 г. – 2,75% и за периода от 2019 г. до 2022 г. по 3% от европейската компонента в бюджетите на оперативните програми без резерва за изпълнение. Същото се представя на годишна база и се приспада при уравняването на сметките за предходната счетоводна година.
Държавен фонд „Земеделие“
Съвкупните приходи на ДФ „Земеделие“ по сметката за средства от ЕС за 2017 г. се предвижда да са в размер на 513,5 млн. лв. (0,6% от БВП), а съвкупните разходи – 669,1 млн. лв. (0,7% от БВП).
Обща селскостопанска политика (ОСП)
По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа. По схемата за единно плащане на площ през 2017 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 553,5 млн. лв. – директни плащания на земеделски стопани. Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2017 г. е в размер на 131,3 млн. лв., от които 86,5 млн. лв. са средства от ЕС и 44,8 млн. лв. представляват национално съфинансиране.
По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони. Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за селскостопанската политика за 2017 г. са 775,6 млн. лв., от които 623,2 млн. лв. са средства от ЕС и 152,4 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Обща рибарска политика
Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за Общата рибарска политика за 2017 г., са 34,8 млн. лв., от които 26,1 млн. лв. са средства от ЕС и 8,7 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС
Разчетени са приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, сред които: Фонд „Вътрешна сигурност“, Фонд „Външни граници“, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Българо-швейцарска програма за сътрудничество, Националния доверителен екофонд, Програма за фонд „Солидарност“, Програми за трансевропейската транспортна мрежа, Програма „Еразъм +“, Програма „Хоризонт 2020“, Седма рамкова програма, Програма за изследване на структурата на земеделските стопанства, Програма „Митници 2020“ и „Фискалис 2020“, различните програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество и други. За 2017 г. планираните приходи по тях възлизат на 397,5 млн. лв., а разходите – на 541,6 млн. лв.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (с 9 гласа „за”, 6 гласа „въздържал се“ и 1 глас „против”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ
И КОНТРОЛ НА
ЕВРОПЕЙСКИТЕ
ФОНДОВЕ
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ
