Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
22/04/2015
П Р О Т О К О Л № 15/22.04.2015 г.
На 22 април 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 г.
2. Разни.
На заседанието присъстваха:
Проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката
Иван Модев – директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” в Министерството на образованието и науката.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добър ден на всички. Днес не ни е кой знае колко натоварена програмата, но с цел да не губим времето на никого, предлагам да започваме. Имаме наличие на кворум.
Ще ви прочета така предложения дневен ред за днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30.03.2015 г.
Това беше една точка, която днес я включихме извънредно, предвид на факта, че беше включена в седмичната програма, но седмичната програма доста бързо напредна в пленарната зала. Този законопроект мина с абсолютно мнозинство, така че отпада нуждата да го гледаме в комисията. Затова тази точка автоматично отпада. Остава оригиналният дневен ред, който бяхме подготвили и представили на вашето внимание:
2. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 г. Тази оперативна програма е вече одобрена, доколкото разбираме, от Европейската комисия и предстои да започне работа по нея.
3. Разни.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
В такъв случай който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме директно към втората точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ” 2014 – 2020 Г.
Днес при нас по тази точка присъстват:
Проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката
Иван Модев - директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” в Министерството на образованието и науката.
Добър ден на проф. Денков и на господин Модев.
Ние като цяло сме раздали материалите по тази програма на колегите. До голяма степен те са запознати с тях. Но все пак искам да предоставя и на вас възможността в сравнително сбит порядък да ни направите едно представяне и след това ще отворим темата за дискусия. Така че, проф. Денков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря за поканата. За нас е удоволствие, разбира се, да бъдем в тази комисия и да представим накратко текущото състояние и работата, която предстои.
Както вече отбелязахте, програмата е приета официално от Европейската комисия на 19 февруари тази година. Така че в момента ние сме в един много активен период на подготовка на стартирането й.
Най-важните дати за нас през следващия период са 26 и 27 май, тъй като на тези дати се предвижда първият комитет за наблюдение след одобряване на програмата, на който трябва да бъдат гласувани и критериите за тези операции, които са описани в материала, който ви изпратих.
Самата програма се състои от три приоритетни оси: първата за кратко наричаме „Наука”, втората – „Качество на образование” и третата – „Достъп до образование”.
Предвидили сме разкриване на операции в трите приоритетни оси. Сравнително амбициозна е програмата и поради това в момента тече процес, в който в сътрудничество с всички партньори в областта на образованието и науката, висшите училища, научните организации, представители на работодателските организации в училищната мрежа, ректорите и т.н. обсъждаме тези критерии.
Другата седмица с колегата Модев сме и в Европейската комисия за последно обсъждане на операциите, които подготвяме по първа приоритетна ос „Наука”. Като формата на предварително обсъждане е следната. Имаме един подкомитет за научни изследвания и технологично развитие. Неговото първо заседание беше тази седмица в понеделник. На него подготвените от Главна дирекция „Структурни фондове” предварителни критерии за операции бяха одобрени. Така че тези критерии за центрове за върхови постижения, центрове за компетентност и т.н. ще бъдат предложени на Комитета за наблюдение за окончателно одобрение на 26 и 27 май.
В другите две области имаме две тематични работни групи, в които са включени, да кажем, за висшето образование ректори, представители на научни институти, а в областта на средното образование имаме тематична работна група, свързана с професионалното образование и тематична работна група, свързана с достъпа до образование.
Това е накратко структурата. Включени са всички основни партньори. Разговорите по отношение на самите операции в момента вървят сравнително гладко. Както казах – на подкомитета и на едната тематична работна група минаха заседанията, на другата тематична работна група предстои през следващите една или две седмици.
Ако всичко върви по този план, на 26 и 27 май трябва да одобрим операциите, някъде през юни трябва да сме готови с първите насоки за кандидатстване и да бъдат обявени, някъде през юли да започнем да отваряме процедурите, с които да приемаме проекти и през септември да имаме първите проекти, които да започнем да оценяваме.
Много са разнообразни типовете дейности. Особено трудна е първа приоритетна ос – „Наука и научни изследвания”, тъй като такива операции досега не е имало в България. Но правим всичко възможно да ги подготвим добре.
Това е накратко, което бих могъл да кажа. Всякакви въпроси са добре дошли и с удоволствие ще отговорим.
Колегата ми напомни, че наред с подготовката на самите операции върви и структурирането на Главна дирекция като управляващ орган на оперативната програма. Това, което беше ключова стъпка – на 8 април през Министерския съвет мина промяна в устройствения план на министерството, с което се променя структурата на Главна дирекция „Структурни фондове”, така че тя да може да изпълнява пълноценно функциите на управляващ орган.
Системите за управление и контрол са подготвени. Тази седмица за последно ги четем. И веднага след обнародване на решението за промяната в структурата на „Държавен вестник” системите за управление и контрол ще бъдат представени за оценка и акредитация. така че всичко в момента върви по този план.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Денков. Наистина се придържахте към моята препоръка да бъдете кратък, сбит, конкретен и точен.
Аз ще отворя темата за дебат и дискусия.
На първо място, искам да изкажа някои свои виждания относно тази програма вашето ведомство за първия програмен период да работи по-ефикасно и по-сериозно с европейските средства. Досега не сте имали оперативна програма, по която да работите. Имахте, доколкото знам, „Регионално развитие” до някаква степен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Като междинно звено оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Надявам се, че програмата бързо ще съумее да заработи в нужния ритъм с подготовка и т.н.
Една препоръка, която като комисия отправям към всички управляващи органи. Предвид на това ,че ние чак толкова не ви се месим в работата до усвояване на фондовете, до голяма степен не точно надзорни са нашите функции. Но едно от нещата, на които много държим, са индикаторите. Това е, за което горе-долу следим и се опитваме да призоваваме наистина да се изпълняват. Това е най-сериозният ефект, който хората ще видят в тази посока.
Експертите ми казаха, че го има разписано в цялата програма. Ако може в един табличен порядък да ни ги предоставите. С това бихте улеснили до голяма степен колегите в комисията и така ще бъде по-лесно за останалите колеги да могат да следят развитието на тази програма.
Още веднъж ви пожелавам успех и да отчитаме само високи нива на усвояване оттук нататък.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Няколко пъти разговарях с нашите европейски партньори. Те смятат, че има изключително недоразбраност при харченето на парите, свързани с комуникационната стратегия. В смисъл, обявяването разходването на парите, по какъв критерий се прави, какви са целите, които се постигат, тоест целесъобразността на харченето на тези средства. Това е изключително важно. То е по всички оперативни програми, но говорим за тази в момента. Разбира се, това се отнася за абсолютно всички програми.
Просто препоръката ми е следващия път, когато се видим, наистина по целесъобразност да бъдат докладвани средствата, които са изразходвани за това как вие сте промотирали, какви са начините, по които вие смятате да усвоите европейските средства и как това ще достигне до бенефициентите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Моят въпрос е малко продължение към този на господин Бинев, по-скоро известно уточнение.
Опитът от първия програмен период показва, че наистина начинът на презентация на програмите не е най-добрият. Аз всъщност съм присъствала на доста срещи и се оказва, че бенефициентите знаят повече от представящите програмите, което невинаги е много приятно. Затова наистина ще ви помоля за едно ниво – все пак това е втори програмен период за България и мисля, че трябва да сме си израсли грешките на растежа, да сме се научили.
Наистина ще моля програмата да бъде презентирана сериозно, защото образованието е приоритет както в програмата на правителството, така и за всеки един българин, защото той в някаква роля е част от образователния процес.
Първият ми въпрос е: кога ще стартира кампанията по представяне на програмата? Ще бъде по двадесет и осемте области на държавата или по шестте региона, което е също важно?
Вторият ми въпрос е свързан също с това, което господин Танчев каза. Наистина критериите за оценка и индикаторите за успех невинаги са достатъчно ясни на бенефициентите. И ще ви моля наистина да бъде ясно обяснено на всички. Защото опитът показва, че има много сериозни разминавания в предишния период между предишните оперативни програми и изискванията на всяка една от тях. Ние лично говорихме с господин Дончев, че ще стараем да има унифициране на изискванията. Защото Вие казахте, че подготвяте насоки. Надявам се тези насоки да бъдат съобразени с другите оперативни програми, за да може бенефициентите да знаят за какво кандидатстват и че ще има еднакви критерии за оценка на всеки един от тях.
Ще има ли електронно приемане на проектите или ще трябва да ви представят участниците в програмата на хартиен носител проекта?
В общи линии това са ми първите въпроси. Може би ще имам и още след това.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Как Ви е по-удобно – директно да отговаряте или да съберем два-три въпроса и тогава да вземете думата? Добре, ще съберем няколко и ще Ви дам думата.
Господин Петров, Вие искахте думата. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам да благодаря за това, че представители на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” са първите, които представят програмата си. Познавам господин Модев като човека, който в значителна степен изведе България от това разнопосочно действие по отделните програми. Той беше един от първите, който интегрира, така да се каже и под негово ръководство заработиха програмите „Леонардо да Винчи”, „Коменски”, „Младежта в действие” и там нещата вървят повече от отлично.
Имайки предвид дългогодишната, разбира се, непряка работа с него, и подхода му, аз смятам, че и тук по същия начин той с твърда ръка ще иска да въведе принципите, които там се въведоха, преди всичко на прозрачност, на яснота, кой какво прави, кой къде лъже и къде плаща глоби.
Извинете, че ще бъда малко по-пространствен, защото за първи път ние влизаме като комисия, която контролира работата по европейските фондове. В случая ние се сблъскваме с една програма, която до миналия юли или до началото на август беше в насипен вид. След това в много кратките срокове, които имаха хората, които оформяха програмата и я представиха на 22 ноември, всъщност цялата програма те направиха копи пейст, без да ги обиждам, тъй като нямаха време, в частта им за научни изследвания, на Стратегията за иновативно развитие. След това виждаме същите тези неща, включени в тази индикативна програма за 2015 г.
В това отношение аз даже съм подготвил едно становище, което съм го раздал, колкото копия имах, на участници в комисията. Но моето предложение е да дадем възможност на колегите от Министерството на образованието и науката, независимо от това число, с което ги притискат, да подготвят една по-добре структурирана индикативна програма, която да бъде продължение на злощастната програма за конкурентоспособност в частта й на научните изследвания, която мога да кажа, че е пълен провал. А тя трябва да бъде продължение точно на това.
В тази връзка що се отнася до двете програми – едната и другата не я виждам, даже съм си позволил да отбележа, че когато са съставяли програмата, групата, която я е съставяла, не е обърнала внимание на някои основни моменти от документите, които цитирам в оперативната програма, по-специално в Европейската стратегия за главните базови технологии „Мост към растеж и заетост”, който е приет от Европейския съвет през март 2012 г., а също съобщението на Комисията относно научните изследвания и иновации, като ресурси за възстановяване на растежа, състояние на Съюза за иновации.
Това са двата основни документа, върху които е трябвало да се разработи програмата, но това не е направено. И аз като член на комисия в Народното събрание, защото аз не знам над нас има ли някой, който да даде едно такова становище, смятам, че начинът, по който е структурирана програмата, не виждам как ще заработи и има голяма опасност да се отзове в положението, в което е оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Най-много бях впечатлен от това, че съответно индикативната програма иска да започне, като, разбира се, така е записано, приоритетно да изгражда отсега нататък големи научноизследователски центрове, като условията, които се поставят за кандидатстване, са също ужасяващи и човек като ги види, се ужасява. Тук аз виждам този бизнес инкубатор, на който президентът Плевнелиев на 20 декември, в последната седмица от този 7-годишен период той направи първата копка. И сега до края на тази година трябва да бъдат усвоени 50 млн. евро за този бизнес център на пети километър, защото крайният срок е краят на годината.
Аз виждам, че по същия начин продължава да се върви. Така са направили хората, подготвили оперативната програма. Тази програма няма да може да подкрепя правителствената програма за следващите четири години. И аз не бих се излъгал, ако видя тук при фонтана отново събрани учени още през есента на тази година. Защото бюджетните средства не са достатъчни, а тези, които са в оперативната програма, са структурирани, уважаеми колеги, минимум 74 процента за капиталови разходи, а те може да достигнат до 80, до 90 процента. Така е казано в оперативната програма – 74 процента капиталови разходи и 26 процента за наука!
В тази връзка искам всички много добре да помислим какво можем да направим и как да помагаме на хората, защото те път предполагам, че са се видели в чудо в министерството как да се справят при тези условия.
Искам да започнем, така да се каже, един диспут по това какво ще прави нашата наука, защото без нейното развитие, без нейното финансиране България няма да може да излезе от калта. Това е абсолютно сигурно. Трябва да видим по какъв начин ние можем да помогнем на управляващите.
И друго нещо. Ще имаме първо заседание на мониторингов комитет. Госпожа Хубенова, аз съм бил член на мониторингов комитет, защото Вие се чудихте какво съм правил в някакво друго изказване. В тази си връзка като член на мониторингов комитет знам кой с какво се занимава.
Дами и господа, в мониторинговия комитет на оперативната програма за наука и изследвания няма представители на големи български научно-изследователски центрове, на Техническия университет, на Софийския университет, няма представители на Строителния университет. Кой ще взима там експертните мнения по въпроса за тези инвестиции, които искате да правите?
Проблемът наистина е много голям и аз искам с това мое малко остро поведение да предизвикам един сериозен диспут. Защото ние имаме 270 млн. евро за научни изследвания, като ни се казва, че 74 процента от тях трябва да отидат за капиталови разходи. А в същото време националните приоритети на правителството, свързани с енергийна ефективност, със здравеопазването, защото той е един от основните приоритети на правителството, с електронното правителство, с интензивното и добре развито селско стопанство – това го няма в тази програма за научни изследвания. А това са приоритетите. Рано или късно правителството ще се сблъска с хората, които се занимават с наука, и ще каже: Вие какво правите? Механотроника, рекреативни и креативни индустрии!
И ние като Народно събрание, като представители на тази част от Народното събрание, която трябва да наблюдава еврофондовете, трябва да бъдем изключително критични към това, което ни се представя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз ще бъда по-конкретен и мисля, че хората ще ме разберат. Малко ми е по-различна темата и смятам да събера информацията, която е дошла.
Мене ме интересува четвъртата приоритетна ос – „Техническа помощ”, тъй като вие предвиждате още тази година тя да стартира. Ако можете да ми отговорите, тъй като виждам, че ще определяте бюджета, горе-долу какъв ще бъде бюджетът за тази година.
Виждам, че пишете конкретен бенефициент. Това само един бенефициент ли е или предвиждате да бъдат няколко бенефициента. Горе-долу какви са ви насоките в тази посока?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Проф. Денков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Ако ми позволите, понеже станаха няколко въпросите аз ще се опитам, доколкото е възможно, да ги групирам.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Няма проблеми. Също ако Вашият колега има нещо да добави, чувствайте се в приятелска атмосфера.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНЧЕВ: Ние работим добре в екип и няма проблеми.
По отношение на индикаторите. Разбира се, това е изключително важен елемент от програмата. За щастие ние получихме много сериозна методична помощ от Европейската комисия. И в цялата оперативна програма, ако се проследи как са структурирани отделните приоритетни оси и отделните подприоритети, много ясно се вижда връзката между специфична цел, която трябва да отговори на определени нужди на страната, дейностите, които водят към покриване на определени индикатори, които показват дали ние сме напреднали или не сме напреднали в тази специфична цел.
В това отношение бих казал, че даже водещата роля до голяма степен по отношение на дефиниране кои са подходящите индикатори, дойде от нашите колеги от Европейската комисия. Те имат специализирани звена по отношение на мониторинг и всичко останало. Така че в хода на една много активна дискусия мои колеги три дни прекараха след това с многобройни телефонни разговори и всъщност уточниха индикаторите, които съответстват на определените цели.
Аз мога да дам примери. Да кажем, в първа приоритетна ос, която е свързана с научните изследвания, има три специфични цели.
Първата специфична цел е за повишаване нивото на научните изследвания и ориентирането й към икономиката на страната. Там основните индикатори са свързани с количествени индикатори, които преценяват дали научните изследвания са на достатъчно високо ниво. Това са така наречените водещи публикации в съответните научни области. Това са обективни критерии. Те се вземат от бази данни, които са европейски и международни и оттам винаги може да се проследи, има такава статистика за последните години в България, дали това, което публикуват нашите учени, върви надолу или нагоре спрямо средното ниво в света.
Втората специфична цел цели да преодолее свръхконцентрацията на научен ресурс и научни инвестиции в София, затова тя е насочена към развитие на регионални научни центрове извън София град. Там основната цел е тези научни организации да бъдат в полза на регионалния бизнес. Тоест те трябва да се позиционират като организацията, даваща научната експертиза, която е необходима на бизнеса в съответния регион. Съответно там индикатора не беше много лесно да го намерим, доста време отне, но той е средствата, които фирмите в региона дават на публичните научни организации за провеждане на изследвания или на услуги, които са от полза на бизнеса.
Както виждате, това е проверка дали това, което сме направили като инвестиция в публичната организация, е полезно за бизнеса и затова той е готов да вложи пари в съответните публични организации.
По отношение на третата специфична цел в приоритетна ос 1 – „Научни изследвания”, тя е свързана с включването на българските учени в Европейското научно пространство и там съответните индикатори са свързани с брой международни проекти, които са сключени с български организации, брой публикации на един милион население, които са публикувани в сътрудничество с чуждестранни учени. Тоест всяка специфична цел си върви със съответни индикатори. Аз знам само някои от тях, те са повече, които показват как тази цел се покрива със съответната инвестиция.
Всичките са количествени, всички се определят с национални и европейски стандартни методики. Повечето от тях всъщност се вземат от Националния статистически институт или от Националния осигурителен институт, зависи от характера им, така че всичките са обективни и всичките са проследяеми. В това отношение мисля, че ще има всичко необходимо.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Моята цел не беше да Ви изпитвам дали ги знаете в момента, а да насоча вниманието към тях. Благодаря Ви, виждам, че сте подготвен и веднага ги изредихте, така че поздравления, познавате си работата.
Целта ми беше, че информацията, която изискваме, е да ни кажете програмата и горе-долу как вървят тези индикатори. Това ми е целта. И в таблична форма да ги дадете, за улеснение на комисията.
Все пак благодаря Ви, че навлязохте една крачка по-напред в тематиката и се извинявам, че Ви прекъснах. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря. Ще подготвим такава информация – приоритетна ос, специфични цели, индикатори за съответните цели и вие ще имате възможност да ги проследите оттам нататък.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Понеже не сте били на подобни изслушвания, поне три-четири пъти в годината ще се виждаме, както и с колегата Бинев, така че ще си урегулираме един ритъм, в който и за Вас, и за нас ще е много удобна работата и няма да усложняваме процесите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Сега към въпроса на господин Бинев за комуникационната стратегия. Тъй като сме нова програма, все още не сме поели всичките обективни негативи, които се трупат около програмите.
Нашата техническа помощ по новата оперативна програма все още не е отворена, тъй като не е окончателно структурирана Главната дирекция като управляващ орган. Това е процес, който тече. Очакваме сертифициране до един-два месеца на системите за управление и контрол. В момента, в който са готови, техническата помощ ще може да стартира успешно.
Така че до момента ние не сме изхарчили нито един лев от тази техническа помощ, включително и за комуникационна стратегия.
Това е, което в момента използваме. Те са скромни средства за организиране на тематичните работни групи. Те идват от бюджета на Министерството на образованието и науката.
Разбира се, в бъдеще е изключително важно – това е комуникационна стратегия, да се разгърне в пълния й вид. Аз споделям напълно това, което казвате.
Специфичният проблем, с който се сблъскваме в момента, е, че когато излезем пред аудитория, която иска важните отговори, ние е добре да знаем всички важни отговори. А в момента все още текат дискусиите по критериите за операциите, които ще приключат така или иначе на 26 и 27 май и ние искаме да използваме изцяло месеците юни и юли за много широка кампания. Тя ще бъде активна, ще започнем, разбира се, от регионите. След това в зависимост от спецификата, там, където става дума за училища, за достъп до образование, ще слезем и на ниво области и надолу.
СЛАВИ БИНЕВ: Абсолютно сте прав. Вие не сте започнали още. Аз го казвам като чисто превантивно, не за друго, а защото някои от министерствата вече са издухали по няколко милиона лева по тази комуникационна стратегия. Радвам се, че вие не сте между тях.
Аз ще информирам по тези въпроси господин Танчев, който би трябвало да надзирава тези процеси. Защото най-важното в изразходването на тези пари е не те да бъдат изразходвани, а да се постигне определен резултат. Тоест гражданите и по-специално бъдещите или потенциалните бенефициенти да бъдат информирани в края на краищата какво, как и защо. Те могат да си отговорят на въпроси, на които по принцип иначе не биха могли да си отговорят.
Така че действително това е нещо изключително важно и мисля, че тук са заровени много от въпросите, с които се тръгва в някаква посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, проф. Денков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: На въпросите на госпожа Хубенова. Както вече споменах, за да можем да бъдем убедителни, ние трябва да знаем най-важните отговори. Затова качеството на презентацията ще зависи от това знаем ли ги. В момента сме в много активен процес на изчистване на всички етапи, важни детайли, примерно как се оценяват проектите. Когато отидете и обясните, че ще има инвестиране в еди-какъв си научен проект, първият въпрос е: Как ще ни оценявате?
Това са въпросите, по които работим в момента, след което и презентациите ще бъдат убедителни.
Кога ще стартира програмата. Мисля, че на този въпрос вече отговорих. Както казах, ще започнем от областните центрове и ще слезем надолу според спецификата. Хубаво е, че част от операциите, които ще стартираме тази година, са пряко продължение на операциите от програма „Развитие на човешките ресурси”. Говоря за училищната мрежа и за висшето образование. Така че там по-скоро трябва да обясним какви са промените. Това ще бъде по-лек процес.
По отношение на електронното приемане на проектите, това се подготвя централизирано. Доколкото знам, в момента планът е приемането поне със сигурност да стартира електронно за всичките.
Знам, че има амбиции целият процес да мине на електронен носител, но не съм чул ясен срок кога това ще бъде възможно.
ИВАН МОДЕВ: Само като допълнение. Искам да припомня, че ние като междинно звено по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през 2012 г. за първи път дадохме възможност на висшите училища да се възползват от електронното кандидатстване. Това беше първата реално работеща схема, по която и кандидатстването от страна на висшите училища, и съответно след това по самото изпълнение и отчитане от тяхна страна мина по електронен път. Така че ние имаме категорично амбицията, тя е, разбира се, споделена от колегите от Министерския съвет, изцяло електронно да приемаме и съответно да отчитаме проектите по програмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: По отношение на коментарите на господин Петров. Аз с част от коментарите, разбира се, няма как да се съглася, с част от тях ще се съглася. Аз влязох в министерството през месец август. Както казахте, програмата беше насипна и смятам, че с екипа, с който работим заедно, господин Модев също беше влязъл няколко месеца преди мене в „Структурни фондове” – през април 2014 г., можем само да се гордеем с това, че в периода по същество от месец август до ноември – на 22 ноември беше изпратен вариантът, - ние успяхме да приключим едни доста тежки преговори – трябва да ви кажа това. Най-тежка беше първа приоритетна ос, с която влязохме в преговорите с напълно диаметрални позиции с колегите от Европейската комисия, по простата причина, че ние влязохме с идеята, че това е финансиране за научни изследвания като такива, подходът беше все едно, че дискутираме с дирекция „Наука и иновации”.
Всъщност се оказа, че насреща имаме колеги, които идват от дирекция „Регионално развитие”. И тяхната представа за какво трябва да отидат тези пари, как да оценяваме дали те са успешни инвестиции или не ,беше много различна от това, с което аз съм свикнал като представител на научната област.
Така че ходът в преговорите беше много тежък. Ще ви дам няколко примера.
Единият от тях беше, че всъщност те искаха 100 процента капиталови разходи. Те са програма за регионално развитие, те по принцип не дават пари за меки мерки и казаха: Вие ще си търсите парите за меки мерки, за хора, за заплати, за научни изследвания от другите инструменти, каквито са например „Хоризонт 2020”, Национален фонд за научни изследвания и т.н.
В хода на разговорите ние успяхме да ги убедим, че това е грешна постановка, защото практиката и на Европейската комисия – опитът е в DJ research основно, е, че ако се търси такова кръстосано финансиране, обикновено то не е налице в подходящите фази и най-вече пропорции. Затова ние трябва да направим всичко възможно кандидатстването за даден проект да бъде за целия пакет от мерки, които включват и научни изследвания.
Само да обърна внимание, че капиталови разходи не са само сгради, капиталови разходи означава и научно оборудване, което често е доста скъпо.
Това е, което те казаха, че минимумът за тях е 74 процента и това е записано и в оперативната програма.
Като човек, който има опит с научни проекти, мога да кажа, че това не е лоша пропорция. Може би оптималната пропорция е някъде около 66 към 33, 2 към 1 за капиталови разходи спрямо меки мерки. Но самата идея, че този фонд се прави, за да се изгради капацитетът на научните организации, които с този капацитет да могат да кандидатстват за други програми, както е в „Хоризонт 2020”, колкото и да е трудно, оправдава донякъде тази диспропорция. Защото с тази научна инфраструктура организацията вече се явява и казва: Аз имам всичко, което ми е необходимо, за да мога успешно да проведа изследване. Тъй като „Хоризонт 2020” например не дава пари за капиталови разходи, той дава пари само за меки мерки.
Така че идеята е, че ще има все пак допълнителни средства.
Тук Вие повдигнахте много коректно един изключително важен въпрос, за който за съжаление няма много добра чуваемост. И аз бих казал, че можем да използваме тази комисия, за да се чуе по-добре този проблем. И той е, че инвестирането в научни изследвания в България по никакъв начин не трябва да разчита само на европейските фондове. Трябва да се увеличат според мене средствата за наука, включително и по националния бюджет. И не само че трябва.
България е поела такива ангажименти. И ако са проблем на Споразумението за партньорство, ако са проблем на Стратегията за иновационна стратегия, за интелигентна специализация, ще се види, че там България е поела такива ангажименти за увеличаване на бюджета за научни изследвания, включително от публичния, както и от частния сектор. И за съжаление тези ангажименти не са намерили засега отражение в бюджета.
Така че този въпрос стои, но той не е въпрос на оперативната програма, а трябва да се търси балансът й спрямо националните средства.
Колкото до връзката с другите оперативни програми, и в хода на преговорите ние бяхме в много тясно сътрудничество с колегите от Министерството на икономиката. Така че мога да кажа, че има пълен синхрон между оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” и нашата оперативна програма. Има доста ясна демаркация, която е описана някъде накрая – на стр. 130-140 в оперативната програма. И там доста ясно е казано как се допълват и по какво се различават двете оперативни програми. Казано съвсем накратко, с едно изречение, нашата оперативна програма е насочена към изследвания, чиито резултати са обществен продукт, обществено достояние. Те трябва да бъдат публикувани и всички да могат да ги ползват.
И не като страничен продукт, а като друга основна дейност е подготовката на кадри за икономиката и във всяко едно отношение. Докато оперативна програма „Конкурентоспособност” е насочена към конкретни бенефициенти, които искат да получат конкурентно предимство по легитимен начин, като използват средствата по оперативна програма „Конкурентоспособност”, тоест отделният субект, който кандидатства, може да използва резултатите за развитие на неговото производство. Това е много различна философия, но тя е залегнала в демаркацията между двете оперативни програми.
Имаме и много тясно сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика, тъй като областите са свързани с достъп до образование и тангират много близко до някои от елементите на програма „Развитие на човешките ресурси” по отношение на работата с малцинствата, децата със специални образователни потребности. Така че бих казал, че със сигурност при подготовката на оперативните програми това съгласуване беше получено.
Имаме и съвместни срещи в Министерския съвет от ръководството на министъра – вицепремиера Дончев, където също обсъждаме съвместно оперативните програми. Отделно има и междуведомствена група по отношение на оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Така че не е лесна тази съгласуваност. Но мисля, че ние не сме далеч от това, което се очаква от нас в това отношение и със сигурност работим по въпроса.
Що се отнася до Техническа помощ, давам на господин Модев думата, тъй е по-компетентен.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря. Ако ми позволи господин Танчев, ще направя моето изказване.
Всъщност в допълнение на това, което беше поставено като въпроси от страна на господин Петров, аз искам да припомня, че решението на Министерския съвет да има оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” беше взето последно от всички други програми. Нашата програма е уникална с това, че е фондова.
Както спомена и проф. Денков, първата ни приоритетна ос – „Научно и технологично развитие и изследвания” е финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, докато другите три приоритетни оси и Техническата помощ са ангажимент на Европейския социален фонд.
Това наложи по време на преговорния процес ние да разговаряме едновременно с четири генерални дирекции в Европейската комисия, съчетавайки именно тези предизвикателства, които са свързани със стратегическите и с други документи на европейско, а както стана ясно, и на национално ниво.
В крайна сметка ние сме третата по ред оперативна програма, която беше одобрена от Европейската комисия на 19 февруари и една от първите фондови изобщо на европейско ниво над 500 оперативни програми.
Разбира се, предизвикателствата за това да стартираме по най-успешния начин тепърва предстоят и затова за нас ще бъде изключително полезен този диалог, който ни предстои с вас и по отношение изпълнението на индикаторите, и по отношение ефективността и ефикасността на мерките, които стартираме.
Техническата помощ е в обем на 54 млн. 710 хил. лв., изцяло финансирана от Европейския социален фонд, така, както е по регламент и съгласно нашето Постановление на Министерския съвет 119 от 20 май 2014 г. Основните ни ангажименти, откривайки бюджетните линии за обслужване на Техническата помощ, са свързани с укрепване капацитета на управляващия орган – това е Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”. Тук са всички ангажименти, свързани с подобряване и поддръжка на текущата материална база, всички мерки, свързани с подготовка, координация, управление плащане, оценка и контрол на оперативната програма.
Ние сме подготвили съответно план до 2023 г. за разходване на средствата. Тъй като беше зададен въпросът какво е предвидено в рамките на тази година да се изразходва като средства, към момента в индикативния ни финансов план сме посочили сумата от 4,5 млн. лв. Сумата е по-малка, тъй като тази година е последната, с която ползваме средства от Техническата помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Де факто възнагражденията на служителите от Главната дирекция са обезпечени за тази година от страна на Техническа помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Отварям една скоба, тъй като госпожа Хубенова обърна внимание за информационната кампания, която е ключова за нашата дейност. Тя ще бъде покрита от Техническата помощ. и ние сме предвидили едновременно сътрудничество с 28-те областни информационни центрове. Но, разбира се, Министерството на образованието и науката има привилегията чрез регионалните инспектори по образование, чрез нашите партньори от висшите училища и институтите на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия да направим широк информационен процес за уведомление на всички кандидат-бенефициенти, което сме разположили наистина в рамките на месеците от юни до края на годината.
Изпуснах да спомена нещо важно на един много коректен коментар от господин Петров по отношение на индикативната годишна работна програма. Тя действително беше подготвена през ноември, когато все още оперативната програма нямаше окончателния вид. Така че самите ние знаем, че това, което до момента е публикувано като такава програма, има съответните дефицити. Но на Комитета за наблюдение на 26 и 27 май тя ще бъде актуализирана и ще бъде актуализирана с тези неща, които са описани в материала, който ви е изпратен.
Така че тя беше междинен етап, така да се каже, за да приключим с един процес, който бяхме задължени през ноември да приключим по закон. В момента ще има актуализация и тя ще стане много по-издържана.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Колега Петров, само две секунди. Искам да направим едно пояснение, преди да ви дам думата. Бихте ли с пет приказки казали какво е възможно на Комитета за наблюдение – органът, който може да прави малкия джъстмент корекции в хода на програмата, докъде и какво е възможно да се пипа там на национално ниво, за да затворим тази дискусия доколко е възможно да се правят по-сериозни корекции и след това Вие да имате отношение?
ИВАН МОДЕВ: Много важен е въпросът. Да, действително аз също не бях изчерпателен в това отношение, тъй като имаше основателна критика, че Комитетът за наблюдение не е най-експертният орган по отношение на някои от дейностите. Но както споменах, именно по тази причина ние имаме един подкомитет за наблюдение който е свързан с науката, имаме четири водещи университета, от четирите изследователски университета представители – Софийският, Техническият, ХЕТ 1, Медицинският университет – София, четири водещи института на БАН, отделно имаме представители на Националната агенция по акредитация и на работодателските организации, представители на Селскостопанската академия.
Така че Подкомитетът за наука е всъщност един изключително представителен орган, който обсъжда и подготвя – той има свои правила за работа – всичко, което е свързано с Приоритетна ос 1 към науката.
И тук, връщайки се към Вашия въпрос, Комитетът за наблюдение по-скоро е силно представителен орган. И за мене би било много лош знак за това, че не сме си свършили достатъчно добре работата, ако се окаже, че ние отидем на Комитет за наблюдение и влизаме в някаква тежка дискусия. Всъщност ние се опитваме всичко, което е свързано със съдържанието на критериите за операции, да бъде обсъдено предварително с всички основни партньори.
По подобен начин е в Приоритетна ос 3, където имаме достъп до образование. Там имаме представители не само на Министерството на образованието и науката, не само на училищната мрежа с директорите, но имаме много силно представителство на неправителствените организации. Обсъждането там също мина по един много конструктивен начин. Разбрахме се, че коректният начин да се структурират операциите, свързани с достъп до образование, изискват да има в самото кандидатстване партньорство между различните участници в този процес.
Тоест освен учителите и директорът, там да бъдат представени и родителските съвети, още на ниво кандидатстване, и неправителствените организации, и всеки да си влезе в кандидатстващите документи със своите отговорности, с финансирането, което очаква. И по този начин да се опитаме да изградим партньорства между тези структури, вместо да влизаме в дискусията кой е по-важен. Ясно е че всичките са важни по различен начин.
Така че аз много се надявам, когато отида на Комитета за наблюдение, така, както минаха досега едната тематична работна група и подкомитетът за наука, ние сме го обсъдили, всичко е гласувано и то единодушно в двата случая, да помолим Комитета за наблюдение, ако няма някакви много сериозни възражения, всъщност ние да минем в съвсем приключващ режим на операциите. Още повече, че в тези тематични работни групи и подкомитета естествено членове са всички членове на Комитета за наблюдение от съответните представители, тоест работодателските организации, хората, които са в Комитета за наблюдение, те са и в подкомитета за наука. По този начин ще има пренасяне на експертиза и обсъждане между двата етапа, между двете нива.
Така че по този начин отговаряме на Вашето притеснение, което е основателно, разбира се.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Много благодаря за това, че Вие ни въведохте в някои детайли от кухнята и това, че за пореден път виждаме Европейската комисия неподготвена да работи с нов тип партньори, каквато е България, където диспропорциите са огромни и те не могат да си представят за какво става дума. Както и за това, че сте били поставени при условие да имате сто процента, така, както примерно се постъпи по програмите за трансгранично сътрудничество. Може би знае господин Модев, по-добри бяха меките мерки, наистина се помогна много за обмяна на информация и т.н. Затова се отиде да се правят стадиони, да се правят и пътища, което според мене е грешка.
Това, което искам да кажа обаче, е, че проблемът остава. Той остава в това, че за първия приоритет от тези четири, които ги има в програмата, за мехатроника и за информационни и комуникационни технологии – поправете ме, ако греша, там се предвижда за проектите да бъдат минимум 35 млн. на един проект. И виждам, че от времето за обявяване до времето за прекратяване на набиране на документи просто няма време. Защото аз самият съм човек, който се занимава с проектиране - технологично и техническо, и всякакво, и знам, че това нещо изисква много време, минимум половин година.
ИВАН МОДЕВ: Няма време за подготовка ли?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Няма време за подготовка. Оттам вече пък са критериите, по които ще приемате проектите – дали ще бъдат на обещание или ще бъдат на техническа документация, защото това също е от значение.
Виждам и другото, което сте направили – че сте разделили тази част от средствата за изследване на София и провинция, казано най-общо. Има такъв момент.
В тази връзка моят въпрос е такъв. Тъй като в предния период направо бяха изключени примерно големи научноизследователски центрове, те не могат да кандидатстват по програма „Конкурентоспособност” и хората стигаха дотам да правят граждански сдружения, такива, каквито се правят за почистване на снега, за да могат да участват в проекти на научни организации. Сега това е избегнато.
Въпреки всичко аз искам съвсем конкретно да попитам големи научни центрове, каквито са примерно Медицинската академия, каквато е болница „Пирогов”, където работят 2500 души специалисти, или пък мога да кажа тази част в Дървеница – Техническият университет, Минно-геоложкият университет, Технологичният университет, в тази част такъв един голям проект аз не виждам как може изобщо да бъде реализиран. Защото тези хора нямат елементарни средства.
Тук ние имаме големи спорове и много помощ от тези хора, които стоят сега, някои, които ги хапят. Те помогнаха много за това да прокараме едно изменение в закона, който да даде възможност на научните организации да използват средства от националния бюджет, за да могат да си помагат с тези пет процента, които те самите трябва да дадат в някои от случаите.
Това нещо ще бъде голям препъни камък. Защото един „Пирогов” не може да има 50 хил. лв., които да даде в рамките на един технически проект, който струва 1 млн. лв. Просто няма да имате възможност това нещо да усвоите и да си направите един център.
Как смятате да решите този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз всъщност много благодаря за въпросите, защото си позволяваме да покажем, че ние ги разбираме и всъщност сме свършили доста работа точно в тези посоки. Аз се радвам, че и вие разбирате трудностите и спецификата.
Това, с което не мога да се съглася, че Вие ги казвате като твърдение, че не можем. Всъщност ние правим всички възможни усилия, които за момента са успешни, да избегнем всичките проблеми, с които сме се сблъсквали в миналото от типа, който Вие казвате.
В част от преговорите с Европейската комисия този въпрос беше много ясно поставен, че научните организации нямат средства за съфинансиране. Затова предоставената безвъзмездна финансова помощ е коректното, ако искаме те да могат да се възползват от тези средства по най-добрия начин. Това е в момента заложено в програмата. Просто трябва да се съобразяваме с изискванията на европейските регламенти за държавна помощ.
Ако това са публични организации, ако инвестициите не отиват за стопанска дейност, всъщност те ще бъдат предоставени сто процента на научните организации. Единствено ако има стопанска дейност или частно дружество, което кандидатства, тогава би се повдигнал въпросът за съфинансиране.
Колкото до подготовката на проектите, всъщност ние сме предвидили и обсъждане с колегите и това ще бъде част от обсъждането другата седмица по какъв начин ние като управляващ орган можем да подпомогнем бенефициентите да подготвят такива сериозни инвестиционни проекти. Защото действително един проект за 20, 30 или 50 млн. лв. не се прави от академичния съвет или от двама-трима професори, които са ентусиасти и знаят как да правят наука.
Така че ние ще отделим средства и то не малки, говорим за около 5 процента от бюджетите на съответните проекти, в смисъл в този размер, да бъдат предоставени, за да се получи експертна помощ от консултанти в хубавия смисъл на думата, които подготвят и знаят как се подготвят инвестиционни проекти. При това ще се опитаме – тук все още обсъждаме каква да е технологията. Може би донякъде това ще бъде централизирано, за да гарантираме, че съответните фирми или хора, които се включват в този процес, имат съответното ниво. Като, разбира се, трябва да се направи внимателно, за да имаме конкурентен подбор, всички правила на обсъждането, за да не създадем изкуствено някакъв монопол.
София срещу провинцията. По отношение на най-големите инвестиции центровете за върхови постижения и центровете за компетентност са отворени за навсякъде. И аз нямам съмнение, че ние ще имаме много силни кандидати – Пловдив, Стара Загора, Варна по отношение на тези водещи центрове. Докато за регионалните центрове София е изключена, точно за да не продължи да смуче ресурс към центъра.
Тоест за първите няма ограничение и аз съм сигурен, че ще има успешни проекти от провинцията, извън София. Докато за вторите това е защитна стена, за да може да се прави ресурсът донякъде.
Още един много важен въпрос. Имаме предвид и сроковете за кандидатстване. Гарантираме, че ще бъдат достатъчни. Говорим за над четири месеца за подготовка на проектите, тъй като знаем, че срокът е изключително важен. И това е само за подготовка на концепциите. Отделно ще има допълнителен срок за подготовка на инвестиционния проект, където говорим за срокове от порядъка на 8 месеца до една година за втория етап.
Така че имаме предвид всичките неща, за които говорите. Разбира се, там са такива трудностите, че индикаторът е усвояване на средства, в който ние трябва да рапортуваме през 2018 г. Така че в момента търсим къде е балансът в това отношение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж. Личи си професионализмът, който имате. И наистина още веднъж Ви поздравявам за усилията за това, което направихте с тази програма, една от последните, които заработиха и една от първите, които приеха. Така че имате моите адмирации. Още веднъж искам да подчертая, че тази програма е изключително важна. Лично моите виждания са, че това е ключът към всичко останало в нашата икономика. Да не кажа, че това е най-важната програма, която аз смятам занапред. Желая ви успехи! Благодаря ви. Колеги, с това приключихме. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)
На 22 април 2015 г. от 15, 30 часа се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 г.
2. Разни.
На заседанието присъстваха:
Проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката
Иван Модев – директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” в Министерството на образованието и науката.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от Светлин Танчев – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Добър ден на всички. Днес не ни е кой знае колко натоварена програмата, но с цел да не губим времето на никого, предлагам да започваме. Имаме наличие на кворум.
Ще ви прочета така предложения дневен ред за днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 502-01-24, внесен от Министерския съвет на 30.03.2015 г.
Това беше една точка, която днес я включихме извънредно, предвид на факта, че беше включена в седмичната програма, но седмичната програма доста бързо напредна в пленарната зала. Този законопроект мина с абсолютно мнозинство, така че отпада нуждата да го гледаме в комисията. Затова тази точка автоматично отпада. Остава оригиналният дневен ред, който бяхме подготвили и представили на вашето внимание:
2. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 – 2020 г. Тази оперативна програма е вече одобрена, доколкото разбираме, от Европейската комисия и предстои да започне работа по нея.
3. Разни.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
В такъв случай който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме директно към втората точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ” 2014 – 2020 Г.
Днес при нас по тази точка присъстват:
Проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката
Иван Модев - директор на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” в Министерството на образованието и науката.
Добър ден на проф. Денков и на господин Модев.
Ние като цяло сме раздали материалите по тази програма на колегите. До голяма степен те са запознати с тях. Но все пак искам да предоставя и на вас възможността в сравнително сбит порядък да ни направите едно представяне и след това ще отворим темата за дискусия. Така че, проф. Денков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря за поканата. За нас е удоволствие, разбира се, да бъдем в тази комисия и да представим накратко текущото състояние и работата, която предстои.
Както вече отбелязахте, програмата е приета официално от Европейската комисия на 19 февруари тази година. Така че в момента ние сме в един много активен период на подготовка на стартирането й.
Най-важните дати за нас през следващия период са 26 и 27 май, тъй като на тези дати се предвижда първият комитет за наблюдение след одобряване на програмата, на който трябва да бъдат гласувани и критериите за тези операции, които са описани в материала, който ви изпратих.
Самата програма се състои от три приоритетни оси: първата за кратко наричаме „Наука”, втората – „Качество на образование” и третата – „Достъп до образование”.
Предвидили сме разкриване на операции в трите приоритетни оси. Сравнително амбициозна е програмата и поради това в момента тече процес, в който в сътрудничество с всички партньори в областта на образованието и науката, висшите училища, научните организации, представители на работодателските организации в училищната мрежа, ректорите и т.н. обсъждаме тези критерии.
Другата седмица с колегата Модев сме и в Европейската комисия за последно обсъждане на операциите, които подготвяме по първа приоритетна ос „Наука”. Като формата на предварително обсъждане е следната. Имаме един подкомитет за научни изследвания и технологично развитие. Неговото първо заседание беше тази седмица в понеделник. На него подготвените от Главна дирекция „Структурни фондове” предварителни критерии за операции бяха одобрени. Така че тези критерии за центрове за върхови постижения, центрове за компетентност и т.н. ще бъдат предложени на Комитета за наблюдение за окончателно одобрение на 26 и 27 май.
В другите две области имаме две тематични работни групи, в които са включени, да кажем, за висшето образование ректори, представители на научни институти, а в областта на средното образование имаме тематична работна група, свързана с професионалното образование и тематична работна група, свързана с достъпа до образование.
Това е накратко структурата. Включени са всички основни партньори. Разговорите по отношение на самите операции в момента вървят сравнително гладко. Както казах – на подкомитета и на едната тематична работна група минаха заседанията, на другата тематична работна група предстои през следващите една или две седмици.
Ако всичко върви по този план, на 26 и 27 май трябва да одобрим операциите, някъде през юни трябва да сме готови с първите насоки за кандидатстване и да бъдат обявени, някъде през юли да започнем да отваряме процедурите, с които да приемаме проекти и през септември да имаме първите проекти, които да започнем да оценяваме.
Много са разнообразни типовете дейности. Особено трудна е първа приоритетна ос – „Наука и научни изследвания”, тъй като такива операции досега не е имало в България. Но правим всичко възможно да ги подготвим добре.
Това е накратко, което бих могъл да кажа. Всякакви въпроси са добре дошли и с удоволствие ще отговорим.
Колегата ми напомни, че наред с подготовката на самите операции върви и структурирането на Главна дирекция като управляващ орган на оперативната програма. Това, което беше ключова стъпка – на 8 април през Министерския съвет мина промяна в устройствения план на министерството, с което се променя структурата на Главна дирекция „Структурни фондове”, така че тя да може да изпълнява пълноценно функциите на управляващ орган.
Системите за управление и контрол са подготвени. Тази седмица за последно ги четем. И веднага след обнародване на решението за промяната в структурата на „Държавен вестник” системите за управление и контрол ще бъдат представени за оценка и акредитация. така че всичко в момента върви по този план.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Денков. Наистина се придържахте към моята препоръка да бъдете кратък, сбит, конкретен и точен.
Аз ще отворя темата за дебат и дискусия.
На първо място, искам да изкажа някои свои виждания относно тази програма вашето ведомство за първия програмен период да работи по-ефикасно и по-сериозно с европейските средства. Досега не сте имали оперативна програма, по която да работите. Имахте, доколкото знам, „Регионално развитие” до някаква степен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Като междинно звено оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Надявам се, че програмата бързо ще съумее да заработи в нужния ритъм с подготовка и т.н.
Една препоръка, която като комисия отправям към всички управляващи органи. Предвид на това ,че ние чак толкова не ви се месим в работата до усвояване на фондовете, до голяма степен не точно надзорни са нашите функции. Но едно от нещата, на които много държим, са индикаторите. Това е, за което горе-долу следим и се опитваме да призоваваме наистина да се изпълняват. Това е най-сериозният ефект, който хората ще видят в тази посока.
Експертите ми казаха, че го има разписано в цялата програма. Ако може в един табличен порядък да ни ги предоставите. С това бихте улеснили до голяма степен колегите в комисията и така ще бъде по-лесно за останалите колеги да могат да следят развитието на тази програма.
Още веднъж ви пожелавам успех и да отчитаме само високи нива на усвояване оттук нататък.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Господин Бинев, заповядайте.
СЛАВИ БИНЕВ: Няколко пъти разговарях с нашите европейски партньори. Те смятат, че има изключително недоразбраност при харченето на парите, свързани с комуникационната стратегия. В смисъл, обявяването разходването на парите, по какъв критерий се прави, какви са целите, които се постигат, тоест целесъобразността на харченето на тези средства. Това е изключително важно. То е по всички оперативни програми, но говорим за тази в момента. Разбира се, това се отнася за абсолютно всички програми.
Просто препоръката ми е следващия път, когато се видим, наистина по целесъобразност да бъдат докладвани средствата, които са изразходвани за това как вие сте промотирали, какви са начините, по които вие смятате да усвоите европейските средства и как това ще достигне до бенефициентите.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Хубенова.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Моят въпрос е малко продължение към този на господин Бинев, по-скоро известно уточнение.
Опитът от първия програмен период показва, че наистина начинът на презентация на програмите не е най-добрият. Аз всъщност съм присъствала на доста срещи и се оказва, че бенефициентите знаят повече от представящите програмите, което невинаги е много приятно. Затова наистина ще ви помоля за едно ниво – все пак това е втори програмен период за България и мисля, че трябва да сме си израсли грешките на растежа, да сме се научили.
Наистина ще моля програмата да бъде презентирана сериозно, защото образованието е приоритет както в програмата на правителството, така и за всеки един българин, защото той в някаква роля е част от образователния процес.
Първият ми въпрос е: кога ще стартира кампанията по представяне на програмата? Ще бъде по двадесет и осемте области на държавата или по шестте региона, което е също важно?
Вторият ми въпрос е свързан също с това, което господин Танчев каза. Наистина критериите за оценка и индикаторите за успех невинаги са достатъчно ясни на бенефициентите. И ще ви моля наистина да бъде ясно обяснено на всички. Защото опитът показва, че има много сериозни разминавания в предишния период между предишните оперативни програми и изискванията на всяка една от тях. Ние лично говорихме с господин Дончев, че ще стараем да има унифициране на изискванията. Защото Вие казахте, че подготвяте насоки. Надявам се тези насоки да бъдат съобразени с другите оперативни програми, за да може бенефициентите да знаят за какво кандидатстват и че ще има еднакви критерии за оценка на всеки един от тях.
Ще има ли електронно приемане на проектите или ще трябва да ви представят участниците в програмата на хартиен носител проекта?
В общи линии това са ми първите въпроси. Може би ще имам и още след това.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Как Ви е по-удобно – директно да отговаряте или да съберем два-три въпроса и тогава да вземете думата? Добре, ще съберем няколко и ще Ви дам думата.
Господин Петров, Вие искахте думата. Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам да благодаря за това, че представители на оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” са първите, които представят програмата си. Познавам господин Модев като човека, който в значителна степен изведе България от това разнопосочно действие по отделните програми. Той беше един от първите, който интегрира, така да се каже и под негово ръководство заработиха програмите „Леонардо да Винчи”, „Коменски”, „Младежта в действие” и там нещата вървят повече от отлично.
Имайки предвид дългогодишната, разбира се, непряка работа с него, и подхода му, аз смятам, че и тук по същия начин той с твърда ръка ще иска да въведе принципите, които там се въведоха, преди всичко на прозрачност, на яснота, кой какво прави, кой къде лъже и къде плаща глоби.
Извинете, че ще бъда малко по-пространствен, защото за първи път ние влизаме като комисия, която контролира работата по европейските фондове. В случая ние се сблъскваме с една програма, която до миналия юли или до началото на август беше в насипен вид. След това в много кратките срокове, които имаха хората, които оформяха програмата и я представиха на 22 ноември, всъщност цялата програма те направиха копи пейст, без да ги обиждам, тъй като нямаха време, в частта им за научни изследвания, на Стратегията за иновативно развитие. След това виждаме същите тези неща, включени в тази индикативна програма за 2015 г.
В това отношение аз даже съм подготвил едно становище, което съм го раздал, колкото копия имах, на участници в комисията. Но моето предложение е да дадем възможност на колегите от Министерството на образованието и науката, независимо от това число, с което ги притискат, да подготвят една по-добре структурирана индикативна програма, която да бъде продължение на злощастната програма за конкурентоспособност в частта й на научните изследвания, която мога да кажа, че е пълен провал. А тя трябва да бъде продължение точно на това.
В тази връзка що се отнася до двете програми – едната и другата не я виждам, даже съм си позволил да отбележа, че когато са съставяли програмата, групата, която я е съставяла, не е обърнала внимание на някои основни моменти от документите, които цитирам в оперативната програма, по-специално в Европейската стратегия за главните базови технологии „Мост към растеж и заетост”, който е приет от Европейския съвет през март 2012 г., а също съобщението на Комисията относно научните изследвания и иновации, като ресурси за възстановяване на растежа, състояние на Съюза за иновации.
Това са двата основни документа, върху които е трябвало да се разработи програмата, но това не е направено. И аз като член на комисия в Народното събрание, защото аз не знам над нас има ли някой, който да даде едно такова становище, смятам, че начинът, по който е структурирана програмата, не виждам как ще заработи и има голяма опасност да се отзове в положението, в което е оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Най-много бях впечатлен от това, че съответно индикативната програма иска да започне, като, разбира се, така е записано, приоритетно да изгражда отсега нататък големи научноизследователски центрове, като условията, които се поставят за кандидатстване, са също ужасяващи и човек като ги види, се ужасява. Тук аз виждам този бизнес инкубатор, на който президентът Плевнелиев на 20 декември, в последната седмица от този 7-годишен период той направи първата копка. И сега до края на тази година трябва да бъдат усвоени 50 млн. евро за този бизнес център на пети километър, защото крайният срок е краят на годината.
Аз виждам, че по същия начин продължава да се върви. Така са направили хората, подготвили оперативната програма. Тази програма няма да може да подкрепя правителствената програма за следващите четири години. И аз не бих се излъгал, ако видя тук при фонтана отново събрани учени още през есента на тази година. Защото бюджетните средства не са достатъчни, а тези, които са в оперативната програма, са структурирани, уважаеми колеги, минимум 74 процента за капиталови разходи, а те може да достигнат до 80, до 90 процента. Така е казано в оперативната програма – 74 процента капиталови разходи и 26 процента за наука!
В тази връзка искам всички много добре да помислим какво можем да направим и как да помагаме на хората, защото те път предполагам, че са се видели в чудо в министерството как да се справят при тези условия.
Искам да започнем, така да се каже, един диспут по това какво ще прави нашата наука, защото без нейното развитие, без нейното финансиране България няма да може да излезе от калта. Това е абсолютно сигурно. Трябва да видим по какъв начин ние можем да помогнем на управляващите.
И друго нещо. Ще имаме първо заседание на мониторингов комитет. Госпожа Хубенова, аз съм бил член на мониторингов комитет, защото Вие се чудихте какво съм правил в някакво друго изказване. В тази си връзка като член на мониторингов комитет знам кой с какво се занимава.
Дами и господа, в мониторинговия комитет на оперативната програма за наука и изследвания няма представители на големи български научно-изследователски центрове, на Техническия университет, на Софийския университет, няма представители на Строителния университет. Кой ще взима там експертните мнения по въпроса за тези инвестиции, които искате да правите?
Проблемът наистина е много голям и аз искам с това мое малко остро поведение да предизвикам един сериозен диспут. Защото ние имаме 270 млн. евро за научни изследвания, като ни се казва, че 74 процента от тях трябва да отидат за капиталови разходи. А в същото време националните приоритети на правителството, свързани с енергийна ефективност, със здравеопазването, защото той е един от основните приоритети на правителството, с електронното правителство, с интензивното и добре развито селско стопанство – това го няма в тази програма за научни изследвания. А това са приоритетите. Рано или късно правителството ще се сблъска с хората, които се занимават с наука, и ще каже: Вие какво правите? Механотроника, рекреативни и креативни индустрии!
И ние като Народно събрание, като представители на тази част от Народното събрание, която трябва да наблюдава еврофондовете, трябва да бъдем изключително критични към това, което ни се представя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, колега Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз ще бъда по-конкретен и мисля, че хората ще ме разберат. Малко ми е по-различна темата и смятам да събера информацията, която е дошла.
Мене ме интересува четвъртата приоритетна ос – „Техническа помощ”, тъй като вие предвиждате още тази година тя да стартира. Ако можете да ми отговорите, тъй като виждам, че ще определяте бюджета, горе-долу какъв ще бъде бюджетът за тази година.
Виждам, че пишете конкретен бенефициент. Това само един бенефициент ли е или предвиждате да бъдат няколко бенефициента. Горе-долу какви са ви насоките в тази посока?
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Проф. Денков, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Ако ми позволите, понеже станаха няколко въпросите аз ще се опитам, доколкото е възможно, да ги групирам.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Няма проблеми. Също ако Вашият колега има нещо да добави, чувствайте се в приятелска атмосфера.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНЧЕВ: Ние работим добре в екип и няма проблеми.
По отношение на индикаторите. Разбира се, това е изключително важен елемент от програмата. За щастие ние получихме много сериозна методична помощ от Европейската комисия. И в цялата оперативна програма, ако се проследи как са структурирани отделните приоритетни оси и отделните подприоритети, много ясно се вижда връзката между специфична цел, която трябва да отговори на определени нужди на страната, дейностите, които водят към покриване на определени индикатори, които показват дали ние сме напреднали или не сме напреднали в тази специфична цел.
В това отношение бих казал, че даже водещата роля до голяма степен по отношение на дефиниране кои са подходящите индикатори, дойде от нашите колеги от Европейската комисия. Те имат специализирани звена по отношение на мониторинг и всичко останало. Така че в хода на една много активна дискусия мои колеги три дни прекараха след това с многобройни телефонни разговори и всъщност уточниха индикаторите, които съответстват на определените цели.
Аз мога да дам примери. Да кажем, в първа приоритетна ос, която е свързана с научните изследвания, има три специфични цели.
Първата специфична цел е за повишаване нивото на научните изследвания и ориентирането й към икономиката на страната. Там основните индикатори са свързани с количествени индикатори, които преценяват дали научните изследвания са на достатъчно високо ниво. Това са така наречените водещи публикации в съответните научни области. Това са обективни критерии. Те се вземат от бази данни, които са европейски и международни и оттам винаги може да се проследи, има такава статистика за последните години в България, дали това, което публикуват нашите учени, върви надолу или нагоре спрямо средното ниво в света.
Втората специфична цел цели да преодолее свръхконцентрацията на научен ресурс и научни инвестиции в София, затова тя е насочена към развитие на регионални научни центрове извън София град. Там основната цел е тези научни организации да бъдат в полза на регионалния бизнес. Тоест те трябва да се позиционират като организацията, даваща научната експертиза, която е необходима на бизнеса в съответния регион. Съответно там индикатора не беше много лесно да го намерим, доста време отне, но той е средствата, които фирмите в региона дават на публичните научни организации за провеждане на изследвания или на услуги, които са от полза на бизнеса.
Както виждате, това е проверка дали това, което сме направили като инвестиция в публичната организация, е полезно за бизнеса и затова той е готов да вложи пари в съответните публични организации.
По отношение на третата специфична цел в приоритетна ос 1 – „Научни изследвания”, тя е свързана с включването на българските учени в Европейското научно пространство и там съответните индикатори са свързани с брой международни проекти, които са сключени с български организации, брой публикации на един милион население, които са публикувани в сътрудничество с чуждестранни учени. Тоест всяка специфична цел си върви със съответни индикатори. Аз знам само някои от тях, те са повече, които показват как тази цел се покрива със съответната инвестиция.
Всичките са количествени, всички се определят с национални и европейски стандартни методики. Повечето от тях всъщност се вземат от Националния статистически институт или от Националния осигурителен институт, зависи от характера им, така че всичките са обективни и всичките са проследяеми. В това отношение мисля, че ще има всичко необходимо.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Моята цел не беше да Ви изпитвам дали ги знаете в момента, а да насоча вниманието към тях. Благодаря Ви, виждам, че сте подготвен и веднага ги изредихте, така че поздравления, познавате си работата.
Целта ми беше, че информацията, която изискваме, е да ни кажете програмата и горе-долу как вървят тези индикатори. Това ми е целта. И в таблична форма да ги дадете, за улеснение на комисията.
Все пак благодаря Ви, че навлязохте една крачка по-напред в тематиката и се извинявам, че Ви прекъснах. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Благодаря. Ще подготвим такава информация – приоритетна ос, специфични цели, индикатори за съответните цели и вие ще имате възможност да ги проследите оттам нататък.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Понеже не сте били на подобни изслушвания, поне три-четири пъти в годината ще се виждаме, както и с колегата Бинев, така че ще си урегулираме един ритъм, в който и за Вас, и за нас ще е много удобна работата и няма да усложняваме процесите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Сега към въпроса на господин Бинев за комуникационната стратегия. Тъй като сме нова програма, все още не сме поели всичките обективни негативи, които се трупат около програмите.
Нашата техническа помощ по новата оперативна програма все още не е отворена, тъй като не е окончателно структурирана Главната дирекция като управляващ орган. Това е процес, който тече. Очакваме сертифициране до един-два месеца на системите за управление и контрол. В момента, в който са готови, техническата помощ ще може да стартира успешно.
Така че до момента ние не сме изхарчили нито един лев от тази техническа помощ, включително и за комуникационна стратегия.
Това е, което в момента използваме. Те са скромни средства за организиране на тематичните работни групи. Те идват от бюджета на Министерството на образованието и науката.
Разбира се, в бъдеще е изключително важно – това е комуникационна стратегия, да се разгърне в пълния й вид. Аз споделям напълно това, което казвате.
Специфичният проблем, с който се сблъскваме в момента, е, че когато излезем пред аудитория, която иска важните отговори, ние е добре да знаем всички важни отговори. А в момента все още текат дискусиите по критериите за операциите, които ще приключат така или иначе на 26 и 27 май и ние искаме да използваме изцяло месеците юни и юли за много широка кампания. Тя ще бъде активна, ще започнем, разбира се, от регионите. След това в зависимост от спецификата, там, където става дума за училища, за достъп до образование, ще слезем и на ниво области и надолу.
СЛАВИ БИНЕВ: Абсолютно сте прав. Вие не сте започнали още. Аз го казвам като чисто превантивно, не за друго, а защото някои от министерствата вече са издухали по няколко милиона лева по тази комуникационна стратегия. Радвам се, че вие не сте между тях.
Аз ще информирам по тези въпроси господин Танчев, който би трябвало да надзирава тези процеси. Защото най-важното в изразходването на тези пари е не те да бъдат изразходвани, а да се постигне определен резултат. Тоест гражданите и по-специално бъдещите или потенциалните бенефициенти да бъдат информирани в края на краищата какво, как и защо. Те могат да си отговорят на въпроси, на които по принцип иначе не биха могли да си отговорят.
Така че действително това е нещо изключително важно и мисля, че тук са заровени много от въпросите, с които се тръгва в някаква посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Имате думата, проф. Денков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: На въпросите на госпожа Хубенова. Както вече споменах, за да можем да бъдем убедителни, ние трябва да знаем най-важните отговори. Затова качеството на презентацията ще зависи от това знаем ли ги. В момента сме в много активен процес на изчистване на всички етапи, важни детайли, примерно как се оценяват проектите. Когато отидете и обясните, че ще има инвестиране в еди-какъв си научен проект, първият въпрос е: Как ще ни оценявате?
Това са въпросите, по които работим в момента, след което и презентациите ще бъдат убедителни.
Кога ще стартира програмата. Мисля, че на този въпрос вече отговорих. Както казах, ще започнем от областните центрове и ще слезем надолу според спецификата. Хубаво е, че част от операциите, които ще стартираме тази година, са пряко продължение на операциите от програма „Развитие на човешките ресурси”. Говоря за училищната мрежа и за висшето образование. Така че там по-скоро трябва да обясним какви са промените. Това ще бъде по-лек процес.
По отношение на електронното приемане на проектите, това се подготвя централизирано. Доколкото знам, в момента планът е приемането поне със сигурност да стартира електронно за всичките.
Знам, че има амбиции целият процес да мине на електронен носител, но не съм чул ясен срок кога това ще бъде възможно.
ИВАН МОДЕВ: Само като допълнение. Искам да припомня, че ние като междинно звено по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през 2012 г. за първи път дадохме възможност на висшите училища да се възползват от електронното кандидатстване. Това беше първата реално работеща схема, по която и кандидатстването от страна на висшите училища, и съответно след това по самото изпълнение и отчитане от тяхна страна мина по електронен път. Така че ние имаме категорично амбицията, тя е, разбира се, споделена от колегите от Министерския съвет, изцяло електронно да приемаме и съответно да отчитаме проектите по програмата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: По отношение на коментарите на господин Петров. Аз с част от коментарите, разбира се, няма как да се съглася, с част от тях ще се съглася. Аз влязох в министерството през месец август. Както казахте, програмата беше насипна и смятам, че с екипа, с който работим заедно, господин Модев също беше влязъл няколко месеца преди мене в „Структурни фондове” – през април 2014 г., можем само да се гордеем с това, че в периода по същество от месец август до ноември – на 22 ноември беше изпратен вариантът, - ние успяхме да приключим едни доста тежки преговори – трябва да ви кажа това. Най-тежка беше първа приоритетна ос, с която влязохме в преговорите с напълно диаметрални позиции с колегите от Европейската комисия, по простата причина, че ние влязохме с идеята, че това е финансиране за научни изследвания като такива, подходът беше все едно, че дискутираме с дирекция „Наука и иновации”.
Всъщност се оказа, че насреща имаме колеги, които идват от дирекция „Регионално развитие”. И тяхната представа за какво трябва да отидат тези пари, как да оценяваме дали те са успешни инвестиции или не ,беше много различна от това, с което аз съм свикнал като представител на научната област.
Така че ходът в преговорите беше много тежък. Ще ви дам няколко примера.
Единият от тях беше, че всъщност те искаха 100 процента капиталови разходи. Те са програма за регионално развитие, те по принцип не дават пари за меки мерки и казаха: Вие ще си търсите парите за меки мерки, за хора, за заплати, за научни изследвания от другите инструменти, каквито са например „Хоризонт 2020”, Национален фонд за научни изследвания и т.н.
В хода на разговорите ние успяхме да ги убедим, че това е грешна постановка, защото практиката и на Европейската комисия – опитът е в DJ research основно, е, че ако се търси такова кръстосано финансиране, обикновено то не е налице в подходящите фази и най-вече пропорции. Затова ние трябва да направим всичко възможно кандидатстването за даден проект да бъде за целия пакет от мерки, които включват и научни изследвания.
Само да обърна внимание, че капиталови разходи не са само сгради, капиталови разходи означава и научно оборудване, което често е доста скъпо.
Това е, което те казаха, че минимумът за тях е 74 процента и това е записано и в оперативната програма.
Като човек, който има опит с научни проекти, мога да кажа, че това не е лоша пропорция. Може би оптималната пропорция е някъде около 66 към 33, 2 към 1 за капиталови разходи спрямо меки мерки. Но самата идея, че този фонд се прави, за да се изгради капацитетът на научните организации, които с този капацитет да могат да кандидатстват за други програми, както е в „Хоризонт 2020”, колкото и да е трудно, оправдава донякъде тази диспропорция. Защото с тази научна инфраструктура организацията вече се явява и казва: Аз имам всичко, което ми е необходимо, за да мога успешно да проведа изследване. Тъй като „Хоризонт 2020” например не дава пари за капиталови разходи, той дава пари само за меки мерки.
Така че идеята е, че ще има все пак допълнителни средства.
Тук Вие повдигнахте много коректно един изключително важен въпрос, за който за съжаление няма много добра чуваемост. И аз бих казал, че можем да използваме тази комисия, за да се чуе по-добре този проблем. И той е, че инвестирането в научни изследвания в България по никакъв начин не трябва да разчита само на европейските фондове. Трябва да се увеличат според мене средствата за наука, включително и по националния бюджет. И не само че трябва.
България е поела такива ангажименти. И ако са проблем на Споразумението за партньорство, ако са проблем на Стратегията за иновационна стратегия, за интелигентна специализация, ще се види, че там България е поела такива ангажименти за увеличаване на бюджета за научни изследвания, включително от публичния, както и от частния сектор. И за съжаление тези ангажименти не са намерили засега отражение в бюджета.
Така че този въпрос стои, но той не е въпрос на оперативната програма, а трябва да се търси балансът й спрямо националните средства.
Колкото до връзката с другите оперативни програми, и в хода на преговорите ние бяхме в много тясно сътрудничество с колегите от Министерството на икономиката. Така че мога да кажа, че има пълен синхрон между оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” и нашата оперативна програма. Има доста ясна демаркация, която е описана някъде накрая – на стр. 130-140 в оперативната програма. И там доста ясно е казано как се допълват и по какво се различават двете оперативни програми. Казано съвсем накратко, с едно изречение, нашата оперативна програма е насочена към изследвания, чиито резултати са обществен продукт, обществено достояние. Те трябва да бъдат публикувани и всички да могат да ги ползват.
И не като страничен продукт, а като друга основна дейност е подготовката на кадри за икономиката и във всяко едно отношение. Докато оперативна програма „Конкурентоспособност” е насочена към конкретни бенефициенти, които искат да получат конкурентно предимство по легитимен начин, като използват средствата по оперативна програма „Конкурентоспособност”, тоест отделният субект, който кандидатства, може да използва резултатите за развитие на неговото производство. Това е много различна философия, но тя е залегнала в демаркацията между двете оперативни програми.
Имаме и много тясно сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика, тъй като областите са свързани с достъп до образование и тангират много близко до някои от елементите на програма „Развитие на човешките ресурси” по отношение на работата с малцинствата, децата със специални образователни потребности. Така че бих казал, че със сигурност при подготовката на оперативните програми това съгласуване беше получено.
Имаме и съвместни срещи в Министерския съвет от ръководството на министъра – вицепремиера Дончев, където също обсъждаме съвместно оперативните програми. Отделно има и междуведомствена група по отношение на оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Така че не е лесна тази съгласуваност. Но мисля, че ние не сме далеч от това, което се очаква от нас в това отношение и със сигурност работим по въпроса.
Що се отнася до Техническа помощ, давам на господин Модев думата, тъй е по-компетентен.
ИВАН МОДЕВ: Благодаря. Ако ми позволи господин Танчев, ще направя моето изказване.
Всъщност в допълнение на това, което беше поставено като въпроси от страна на господин Петров, аз искам да припомня, че решението на Министерския съвет да има оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” беше взето последно от всички други програми. Нашата програма е уникална с това, че е фондова.
Както спомена и проф. Денков, първата ни приоритетна ос – „Научно и технологично развитие и изследвания” е финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, докато другите три приоритетни оси и Техническата помощ са ангажимент на Европейския социален фонд.
Това наложи по време на преговорния процес ние да разговаряме едновременно с четири генерални дирекции в Европейската комисия, съчетавайки именно тези предизвикателства, които са свързани със стратегическите и с други документи на европейско, а както стана ясно, и на национално ниво.
В крайна сметка ние сме третата по ред оперативна програма, която беше одобрена от Европейската комисия на 19 февруари и една от първите фондови изобщо на европейско ниво над 500 оперативни програми.
Разбира се, предизвикателствата за това да стартираме по най-успешния начин тепърва предстоят и затова за нас ще бъде изключително полезен този диалог, който ни предстои с вас и по отношение изпълнението на индикаторите, и по отношение ефективността и ефикасността на мерките, които стартираме.
Техническата помощ е в обем на 54 млн. 710 хил. лв., изцяло финансирана от Европейския социален фонд, така, както е по регламент и съгласно нашето Постановление на Министерския съвет 119 от 20 май 2014 г. Основните ни ангажименти, откривайки бюджетните линии за обслужване на Техническата помощ, са свързани с укрепване капацитета на управляващия орган – това е Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”. Тук са всички ангажименти, свързани с подобряване и поддръжка на текущата материална база, всички мерки, свързани с подготовка, координация, управление плащане, оценка и контрол на оперативната програма.
Ние сме подготвили съответно план до 2023 г. за разходване на средствата. Тъй като беше зададен въпросът какво е предвидено в рамките на тази година да се изразходва като средства, към момента в индикативния ни финансов план сме посочили сумата от 4,5 млн. лв. Сумата е по-малка, тъй като тази година е последната, с която ползваме средства от Техническата помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Де факто възнагражденията на служителите от Главната дирекция са обезпечени за тази година от страна на Техническа помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Отварям една скоба, тъй като госпожа Хубенова обърна внимание за информационната кампания, която е ключова за нашата дейност. Тя ще бъде покрита от Техническата помощ. и ние сме предвидили едновременно сътрудничество с 28-те областни информационни центрове. Но, разбира се, Министерството на образованието и науката има привилегията чрез регионалните инспектори по образование, чрез нашите партньори от висшите училища и институтите на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия да направим широк информационен процес за уведомление на всички кандидат-бенефициенти, което сме разположили наистина в рамките на месеците от юни до края на годината.
Изпуснах да спомена нещо важно на един много коректен коментар от господин Петров по отношение на индикативната годишна работна програма. Тя действително беше подготвена през ноември, когато все още оперативната програма нямаше окончателния вид. Така че самите ние знаем, че това, което до момента е публикувано като такава програма, има съответните дефицити. Но на Комитета за наблюдение на 26 и 27 май тя ще бъде актуализирана и ще бъде актуализирана с тези неща, които са описани в материала, който ви е изпратен.
Така че тя беше междинен етап, така да се каже, за да приключим с един процес, който бяхме задължени през ноември да приключим по закон. В момента ще има актуализация и тя ще стане много по-издържана.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ:Колега Петров, само две секунди. Искам да направим едно пояснение, преди да ви дам думата. Бихте ли с пет приказки казали какво е възможно на Комитета за наблюдение – органът, който може да прави малкия джъстмент корекции в хода на програмата, докъде и какво е възможно да се пипа там на национално ниво, за да затворим тази дискусия доколко е възможно да се правят по-сериозни корекции и след това Вие да имате отношение?
ИВАН МОДЕВ: Много важен е въпросът. Да, действително аз също не бях изчерпателен в това отношение, тъй като имаше основателна критика, че Комитетът за наблюдение не е най-експертният орган по отношение на някои от дейностите. Но както споменах, именно по тази причина ние имаме един подкомитет за наблюдение който е свързан с науката, имаме четири водещи университета, от четирите изследователски университета представители – Софийският, Техническият, ХЕТ 1, Медицинският университет – София, четири водещи института на БАН, отделно имаме представители на Националната агенция по акредитация и на работодателските организации, представители на Селскостопанската академия.
Така че Подкомитетът за наука е всъщност един изключително представителен орган, който обсъжда и подготвя – той има свои правила за работа – всичко, което е свързано с Приоритетна ос 1 към науката.
И тук, връщайки се към Вашия въпрос, Комитетът за наблюдение по-скоро е силно представителен орган. И за мене би било много лош знак за това, че не сме си свършили достатъчно добре работата, ако се окаже, че ние отидем на Комитет за наблюдение и влизаме в някаква тежка дискусия. Всъщност ние се опитваме всичко, което е свързано със съдържанието на критериите за операции, да бъде обсъдено предварително с всички основни партньори.
По подобен начин е в Приоритетна ос 3, където имаме достъп до образование. Там имаме представители не само на Министерството на образованието и науката, не само на училищната мрежа с директорите, но имаме много силно представителство на неправителствените организации. Обсъждането там също мина по един много конструктивен начин. Разбрахме се, че коректният начин да се структурират операциите, свързани с достъп до образование, изискват да има в самото кандидатстване партньорство между различните участници в този процес.
Тоест освен учителите и директорът, там да бъдат представени и родителските съвети, още на ниво кандидатстване, и неправителствените организации, и всеки да си влезе в кандидатстващите документи със своите отговорности, с финансирането, което очаква. И по този начин да се опитаме да изградим партньорства между тези структури, вместо да влизаме в дискусията кой е по-важен. Ясно е че всичките са важни по различен начин.
Така че аз много се надявам, когато отида на Комитета за наблюдение, така, както минаха досега едната тематична работна група и подкомитетът за наука, ние сме го обсъдили, всичко е гласувано и то единодушно в двата случая, да помолим Комитета за наблюдение, ако няма някакви много сериозни възражения, всъщност ние да минем в съвсем приключващ режим на операциите. Още повече, че в тези тематични работни групи и подкомитета естествено членове са всички членове на Комитета за наблюдение от съответните представители, тоест работодателските организации, хората, които са в Комитета за наблюдение, те са и в подкомитета за наука. По този начин ще има пренасяне на експертиза и обсъждане между двата етапа, между двете нива.
Така че по този начин отговаряме на Вашето притеснение, което е основателно, разбира се.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Много благодаря за това, че Вие ни въведохте в някои детайли от кухнята и това, че за пореден път виждаме Европейската комисия неподготвена да работи с нов тип партньори, каквато е България, където диспропорциите са огромни и те не могат да си представят за какво става дума. Както и за това, че сте били поставени при условие да имате сто процента, така, както примерно се постъпи по програмите за трансгранично сътрудничество. Може би знае господин Модев, по-добри бяха меките мерки, наистина се помогна много за обмяна на информация и т.н. Затова се отиде да се правят стадиони, да се правят и пътища, което според мене е грешка.
Това, което искам да кажа обаче, е, че проблемът остава. Той остава в това, че за първия приоритет от тези четири, които ги има в програмата, за мехатроника и за информационни и комуникационни технологии – поправете ме, ако греша, там се предвижда за проектите да бъдат минимум 35 млн. на един проект. И виждам, че от времето за обявяване до времето за прекратяване на набиране на документи просто няма време. Защото аз самият съм човек, който се занимава с проектиране - технологично и техническо, и всякакво, и знам, че това нещо изисква много време, минимум половин година.
ИВАН МОДЕВ: Няма време за подготовка ли?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Няма време за подготовка. Оттам вече пък са критериите, по които ще приемате проектите – дали ще бъдат на обещание или ще бъдат на техническа документация, защото това също е от значение.
Виждам и другото, което сте направили – че сте разделили тази част от средствата за изследване на София и провинция, казано най-общо. Има такъв момент.
В тази връзка моят въпрос е такъв. Тъй като в предния период направо бяха изключени примерно големи научноизследователски центрове, те не могат да кандидатстват по програма „Конкурентоспособност” и хората стигаха дотам да правят граждански сдружения, такива, каквито се правят за почистване на снега, за да могат да участват в проекти на научни организации. Сега това е избегнато.
Въпреки всичко аз искам съвсем конкретно да попитам големи научни центрове, каквито са примерно Медицинската академия, каквато е болница „Пирогов”, където работят 2500 души специалисти, или пък мога да кажа тази част в Дървеница – Техническият университет, Минно-геоложкият университет, Технологичният университет, в тази част такъв един голям проект аз не виждам как може изобщо да бъде реализиран. Защото тези хора нямат елементарни средства.
Тук ние имаме големи спорове и много помощ от тези хора, които стоят сега, някои, които ги хапят. Те помогнаха много за това да прокараме едно изменение в закона, който да даде възможност на научните организации да използват средства от националния бюджет, за да могат да си помагат с тези пет процента, които те самите трябва да дадат в някои от случаите.
Това нещо ще бъде голям препъни камък. Защото един „Пирогов” не може да има 50 хил. лв., които да даде в рамките на един технически проект, който струва 1 млн. лв. Просто няма да имате възможност това нещо да усвоите и да си направите един център.
Как смятате да решите този въпрос?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: Аз всъщност много благодаря за въпросите, защото си позволяваме да покажем, че ние ги разбираме и всъщност сме свършили доста работа точно в тези посоки. Аз се радвам, че и вие разбирате трудностите и спецификата.
Това, с което не мога да се съглася, че Вие ги казвате като твърдение, че не можем. Всъщност ние правим всички възможни усилия, които за момента са успешни, да избегнем всичките проблеми, с които сме се сблъсквали в миналото от типа, който Вие казвате.
В част от преговорите с Европейската комисия този въпрос беше много ясно поставен, че научните организации нямат средства за съфинансиране. Затова предоставената безвъзмездна финансова помощ е коректното, ако искаме те да могат да се възползват от тези средства по най-добрия начин. Това е в момента заложено в програмата. Просто трябва да се съобразяваме с изискванията на европейските регламенти за държавна помощ.
Ако това са публични организации, ако инвестициите не отиват за стопанска дейност, всъщност те ще бъдат предоставени сто процента на научните организации. Единствено ако има стопанска дейност или частно дружество, което кандидатства, тогава би се повдигнал въпросът за съфинансиране.
Колкото до подготовката на проектите, всъщност ние сме предвидили и обсъждане с колегите и това ще бъде част от обсъждането другата седмица по какъв начин ние като управляващ орган можем да подпомогнем бенефициентите да подготвят такива сериозни инвестиционни проекти. Защото действително един проект за 20, 30 или 50 млн. лв. не се прави от академичния съвет или от двама-трима професори, които са ентусиасти и знаят как да правят наука.
Така че ние ще отделим средства и то не малки, говорим за около 5 процента от бюджетите на съответните проекти, в смисъл в този размер, да бъдат предоставени, за да се получи експертна помощ от консултанти в хубавия смисъл на думата, които подготвят и знаят как се подготвят инвестиционни проекти. При това ще се опитаме – тук все още обсъждаме каква да е технологията. Може би донякъде това ще бъде централизирано, за да гарантираме, че съответните фирми или хора, които се включват в този процес, имат съответното ниво. Като, разбира се, трябва да се направи внимателно, за да имаме конкурентен подбор, всички правила на обсъждането, за да не създадем изкуствено някакъв монопол.
София срещу провинцията. По отношение на най-големите инвестиции центровете за върхови постижения и центровете за компетентност са отворени за навсякъде. И аз нямам съмнение, че ние ще имаме много силни кандидати – Пловдив, Стара Загора, Варна по отношение на тези водещи центрове. Докато за регионалните центрове София е изключена, точно за да не продължи да смуче ресурс към центъра.
Тоест за първите няма ограничение и аз съм сигурен, че ще има успешни проекти от провинцията, извън София. Докато за вторите това е защитна стена, за да може да се прави ресурсът донякъде.
Още един много важен въпрос. Имаме предвид и сроковете за кандидатстване. Гарантираме, че ще бъдат достатъчни. Говорим за над четири месеца за подготовка на проектите, тъй като знаем, че срокът е изключително важен. И това е само за подготовка на концепциите. Отделно ще има допълнителен срок за подготовка на инвестиционния проект, където говорим за срокове от порядъка на 8 месеца до една година за втория етап.
Така че имаме предвид всичките неща, за които говорите. Разбира се, там са такива трудностите, че индикаторът е усвояване на средства, в който ние трябва да рапортуваме през 2018 г. Така че в момента търсим къде е балансът в това отношение.
ПРЕДС. СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж. Личи си професионализмът, който имате. И наистина още веднъж Ви поздравявам за усилията за това, което направихте с тази програма, една от последните, които заработиха и една от първите, които приеха. Така че имате моите адмирации. Още веднъж искам да подчертая, че тази програма е изключително важна. Лично моите виждания са, че това е ключът към всичко останало в нашата икономика. Да не кажа, че това е най-важната програма, която аз смятам занапред. Желая ви успехи! Благодаря ви. Колеги, с това приключихме. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Светлин Танчев)
