Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
15/07/2015
П Р О Т О К О Л
№ 23-1/15.07.2015 г.
На 15 юли 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по външна политика съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, относно целите и приоритетите на българското правителство в рамките на Люксембургското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум и от двете комисии да започнем заседанието.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
Точка първа и единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ, ОТНОСНО ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО В РАМКИТЕ НА ЛЮКСЕМБУРГСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Който е „за” от Комисията по външна политика с предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря Ви.
От Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който е „за”, моля да гласува.
Благодаря Ви.
Дневният ред е приет.
Ще започнем с госпожа Кунева.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на двете комисии! Предполагам, че многократно вече сте минавали през акцентите на Люксембургското председателство. Едва ли ще Ви разкрия някакви неочаквани страни от тяхната програма, но съм на разположение да отговарям за подробности, за планирани заседания, за други събития, които не излизат пред скоби, когато четем тяхното председателство, но са много важни съпътсващи събития. Искам да дам за пример Парижката конференция и голямата тема за климатичните промени. Без да е цел на председателството и без да е изключителен приоритет, всъщност в рамките на председателството това събитие много силно ще го бележи.
Разбира се, освен всичко останало, всяко председателство има и непредвидени случаи, непредвидени събития. Надявам се, че това председателство ще има късмета да има по-малко непредвидени събития и нещата с Гърция и други горещи теми, защото има най-малко още три кризи, за които се говори в Европейския съюз и с които ще бъде натоварено председателството като очакване за решаване, няма да има неприятни изненади. Ако нещата могат да се управляват по обичайния начин, това ще позволи на председателството да се фокусира върху непосредствените му задачи, а те са:
Активизиране на икономическия растеж и заетостта чрез реализиране на Плана за инвестиции. Радвам се, че мога да подчертая, винаги го правя и навън, че България е една от много малкото страни все още, по-малко от половината, които са дали своя принос в Инвестиционния план на Европа, така наречения план „Юнкер”.
Втори приоритет е засилване ролята на социалните политики за по-устойчив икономически растеж в Европейския съюз. Тук ще бъде много активна ролята и на Европейската комисия, и на комисаря по социалните въпроси Мариане Тисен. Специално схемите за младежка заетост са в центъра на внимание, проблемите на миграцията, отчитайки засиления натиск в Средиземноморието и нестабилността в Близкия Изток.
Шенгенско пространство – тук сме не само ние като приоритет на това председателство, тоест разширяване на Шенгенското пространство, но и много други теми, които съпътстват темата, която е най-близо до нас – разширяването на Шенген. Става въпрос за така наречения „шенгенски код”. Става въпрос за възможността евентуално някои от страните, както са го заявили, да въведат допълнителни гранични проверки, което в никакъв случай не е в контекста на досега съществуващото не само разбиране, но и приложение на Шенген.
Искам да Ви кажа, че такива примери са между Франция и Италия. Това е заради миграционната вълна. Такива примери са в Унгария – те го наричат открито „стена”, пак силното присъствие на миграция от страна и на Западните Балкани включително, така че, разбира се, Шенгенският кодекс. Това, което е важно за тяхното председателство, е въвеждането на така наречената „PNR директива”, тоест директивата, която е за данните на пътници. Но Шенгенското пространство е вече тема с висок политически заряд, защото тя се сдвоява с темата за миграцията.
Съживяване на вътрешния пазар чрез фокусиране върху дигиталното му измерение. Най-лесният за хармонизиране сектор е този на дигиталната икономика, която има потенциал да прибави много към растежа на Европа. Страните имат общо взето инфраструктура. Въпросът е и широколентовият интернет. Знаете, че това беше в няколко поредни председателства, ако щете, даже и цял мандат на предишната Комисия беше цел. Когато тази цел е постигната обаче, трябва да се види дали има достатъчно законодателство и дали то работи. Става въпрос за така наречените „вертикални рестрикции”, които има, и географски рестрикции на свободната дигитална търговия. Иначе, като източник за добавена стойност по отношение на услугите, това е с най-голям потенциал според солидни данни, които има при оценка на въздействието върху икономиката на дигиталния пазар. Можем, разбира се, да се концентрираме и още да говорим за това.
Реформа на Икономическия и паричен съюз, излишно е да казвам защо отново се поставя в центъра на дневния ред. Без съмнение кризата в Гърция всъщност не е просто криза за Гърция. Това е повод да кажем какви са научените уроци за целия Европейски съюз, защото за да се стигне до това ниво, до което се стигна с Гърция, очевидно в конструкцията има сериозни недостатъци и върху тях трябва да се мисли.
Следващият много важен приоритет е изграждане и управление на Енергийния съюз, като тук бих искала да сложа специално ударението върху управление на Енергийния съюз. Създаването на органи, които, както беше при Банковия съюз, по подобен начин, такива механизми за управление на Енергийния съюз са част от приоритетите на Люксембургското председателство. Мисля, че през септември е планирана визита на Шефчович в България. Надявам се, че ще има среща и с Вашата Комисия. Той прави тур по европейските столици специално за създаването на Енергийния съюз и за изпробване, така да се каже, на всички идеи до каква степен са жизнеспособни и ще го подкрепят страните, защото тази политика няма толкова дълбоки общностни корени все още. Тя може да съществува само ако страните членки решат и дадат право на това.
Следващият приоритет е устойчивото развитие и присъствие на Европейския съюз на международната сцена, както и постигане на европейска конкурентоспособност в глобален аспект. Става въпрос за Търговското споразумение със Съединените американски щати и подготовка на конференцията за Обединените нации за изменение на климата, за която говорих, която е през месец декември 2015 г. Така нареченият TTIP, или Търговското споразумение заема сериозен дял от усилията на Люксембургското председателство.
Това са основните приоритети.
Къде е България в оформянето на тези приоритети?
Първо, разбира се, става въпрос за приоритети, които са декларирани още в началото на мандата на Европейския парламент и Европейската комисия, тоест това са онези десет точки, с които Юнкер беше подкрепен за председател на Европейската комисия – част от тях. Аз смятам, че за нашето развитие това е добре. Ние можем да намерим във всяка една от темите си – може би с различен интензитет, Икономическият и паричен съюз не е точно нещо, в което участваме по начина, по който участват страните в Еврозоната, но тук искам да кажа, че фактът например, че спасяването на Гърция и Споразумението става с 28-те, е знак, че без нашето мнение не може и ние трябва да се възползваме както за да видим за нас какви са последиците, да направим план включително и за двустранните си отношения, така и за да можем да влияем ефективно върху политиката на Съюза с поставянето на точните въпроси, а, дай Боже, и с намирането на точните решения.
Аз много харесвам тезата за преодоляване на тежките социални последици от икономическата криза в Европа. Това е теза, с която Жан-Клод Юнкер впрочем спечели и успя да събере подкрепата на целия парламент. Какво означава за нас това и къде се виждаме ние? Трудовият пазар, системите за социално подпомагане, премахването на пречките за участие на пазара на труда ще доведат до достъп и възможности за всички, както и до намаляване на бедността и социалното изключване.
Тук искам да кажа, че попадаме и в един контекст, който ще става все по-настойчив във връзка с предложенията, които имат британците за усъвършенстване на Съюза, защото специално по отношение на трудовия пазар и на социалната политика те имат, знаете, своите по-особени виждания. В този смисъл е добре, че на практика Люксембургското председателство поставя една хубава, ясна платформа и до известна степен бих казала линия, която не може да се пресече, тоест не могат да се разрушават вече заети територии от европейската политика и заради които ние не само че вярваме, но и затова, след Лисабонския договор, може да се каже, че сме страна основателка, защото сме го подписвали заедно с останалите.
Младежката безработица също е много важна за нас. Знаете, че България е една от страните с най-висока степен на младежка безработица. Мисля, че трябва да отправим много ясен и позитивен сигнал към европейските ни партньори не просто че осъзнаваме какви реформи трябва да направим и правим в България, но и това, че ги можем и можем да се грижим за себе си.
Ще продължи дискусията за по-широко участие на жените в ръководни постове, както и по отношение на трудовата мобилност. Българската страна подкрепя тези досиета, както се казва на брюкселски жаргон, тъй като те ще допринесат за насърчаване равенството между половете и увеличаване достъпа до възможности за заетост.
Икономическият интерес – много е важно да отключим инвестициите в Европа. Има какво да учим в това отношение и аз се надявам, че нашите институции реално ще могат да свършат тази работа и ще успеят да съединят, ако щете, и да възпитат предприемчивия дух на хора, които се занимават с частен бизнес, с това, което е нужно като цяло на държавата, на обществото, а и понеже говорим за Европа. Всъщност планът „Юнкер” е това – как да направим така, че един частен инвестиционен проект да не е сам за себе си, а да може да бъде свързан в контекста на общо икономическо развитие и на практика да увеличи, да усили това, което прави публичният сектор. Само да кажа, че 100 млн. лв. за България не е малка сума.
Важна част от цялостната стратегия на Европейския съюз за увеличаване на инвестициите е партньорството с трети страни. Аз знам, че в нашата страна ще продължат много активно дискусиите по Търговското споразумение с Щатите. В последна сметка тук, в парламента, трябва да знаем, че всички дебати се водят, за да се защити най-доброто позициониране на България. В тези дебати трябва да сме търпеливи, да не затваряме врати, да стигнем докрай, да имаме спокоен тон и това, което решим, това ще бъде.
Шенген – това е продължаване на нашата теза, която нееднократно сме дискутирали с Вас. Мисля, че успяхме. Аз имах добро посещение, откровено във всеки случай, в Холандия – една от трудните страни, които според мен са убедени, че сме достигнали момента, в който – това беше първата ми задача, можем да разделим съдебната система и вътрешния ред от Шенген, без с това въобще да намалява интензитетът на работа по съдебната система, но това са две различни неща. България е доказала, че е страна, на която може да се вярва през много други политики, през много други тестове, които сме преминали. Да, продължаваме да работим по съдебната система, но не бих допуснала заради това да се намалява достъпът на България до сигурност. Това е все едно някой да каже: „Няма да отворим пазара за България и Румъния, докато не си оправите съдебната система!”. Някак си не е последователно. Доказала съм го с аргументи, с договора, който сме подписали.
Добрата новина от Хага е, че никой от нашите партньори не постави въпроса. Аз се виждах с външния министър, с държавния секретар по Шенген – министъра на сигурността и правосъдието. Шенген при тях е в рамките на Министерството на правосъдието, а не на вътрешните работи. Тоест тук, когато говорим за миграция, когато поемаме тежест, трябва да предоставим сигурност на българските граждани. Шенген е част от картината на тази сигурност.
Ще продължат много активно разговорите по миграция, по плана за релокация и презаселване. Няма съмнение, че това ще е тежка тема и във вътрешнополитически план. Споделяме мнението, че е особено важно да се вземат мерки срещу същинските причини за миграционните потоци. Много активна политика в това отношение трябва към страните от Близкия Изток. Необходимо е да се обърне особено внимание на ефективното прилагане на Споразумението за реадмисия с ключови трети страни. За нас такава ключова страна е Турция.
Мисля, че е излишно да говоря за това колко добре би било Енергийният съюз да върви с по-силни темпове. Тук България има отчетлива позиция и личи включително и по отношение на изграждането на интерконекторни връзки, които са много важни за енергийната сигурност на целия Европейски съюз. Южното крило на Европа е важен бъдещ стратегически маршрут с диверсификация и входна врата за осигуряване на допълнителни доставки, това е буквално нашата позиция, най-вече от Азербайджан и други трети страни от Каспийския регион, Източно Средиземноморие и Близкия Изток. Всъщност по този начин България дава принос към дневния ред на Люксембург, защото имаме какво да кажем съвсем конкретно и да предложим на Люксембургското председателство.
Много важна е и темата за стратегическата програма на Съюза за европейската политика за съседство, също е важен приоритет, защото ние сме външна страна и имаме съседи извън Европейския съюз. Съответно България предостави своите виждания по този процес в нон-пейпър.
Друг наш приоритет е процесът на разширяване на Европейския съюз. Ние продължаваме да поддържаме разширяването – това е наш национален интерес, и че държим да не остане в периферията на нашето внимание по време на Люксембургското председателство. Качество, съдържание на реформите и поради сложната обстановка в нашия регион – индивидуална оценка на заслугите на всяка една страна.
Темата за свързаността също подпомага процеса на разширяване на Европейския съюз – инфраструктурен, енергиен аспект в региона на Западните Балкани и необходимостта от включване на съседни държави членки. Мисля, че пресечните точки, които са намерени, са в добра пропорция и България може да спечели, ако Люксембургското председателство реализира своите цели.
Следващото председателство е на Холандия, а след това идва Словакия, тоест те започват тройка. В разговорите си с моя холандски домакин аз предложих да направим формулата „три плюс три” за председателствата, тоест нашата тройка председателства да сътрудничи още сега и да направи една ранна среща – или края на годината, или началото на следващата, с тази тройка председателство, от която ще поемем председателството. Мисля, че това ще бъде позитивно, не бива да се пропиляват възможности за по-добра подготовка, включително и за България.
Извинявайте, ако бях прекалено дълга.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Колеги, имате възможност за коментари и въпроси спрямо изложението.
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, от Вашето експозе се запознахме с приоритетите на Люксембургското председателство. Вие правилно казахте, че ние горе-долу бяхме запознати с тях от медиите. Запознахме се как тези приоритети биха повлияли на България като цяло, тоест запознахме се как големият европейски кораб се движи напред, и ние след него се движим на завет. Но мен ме интересуват активните стъпки, които България би предприела във важни за нас области.
Моят конкретен въпрос е следният: какви активни стъпки би предприела България за преосмисляне на политиката на Европейския съюз спрямо Западните Балкани и тяхното присъединяване към Европейския съюз, или поне тяхната перспектива за присъединяване, защото известно Ви е, че това има пряко отношение към сигурността на Балканския полуостров и нашия регион? Липсата на тази перспектива действа демотивиращо на тези страни, което води, от една страна, до политическа и етническа дестабилизация, от друга страна, тези процеси намаляват инвестиционния поток към нашия регион и всъщност пряко влияят и върху икономическото му развитие. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
По-добре да отговаряте въпрос след въпрос.
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Най-напред да Ви кажа, че линията на сътрудничеството с всички страни на Западните Балкани от страна на България в двустранно отношение е абсолютно открита и ако тук виждате някаква празнина, според мен можете да стъпите според Вашите убеждения, според Вашите планове и като съответна Комисия в Народното събрание. Аз бих попитала и бих Ви подкрепила, ако Вие искате това нещо да се случи, да правите срещи между парламентите, между съответната комисия, да каните хора. Аз например съм се виждала с почти всички главни преговарящи на страните, които са от Западните Балкани, без една. Това е, така да се каже, личният ми принос.
Друга възможна посока е посоката на регионалните конференции. Знаете, че такава имаше съвсем, съвсем скоро – преди по-малко от месец, струва ми се, регионална конференция точно за Западните Балкани. Тя беше с много силен икономически акцент. Бяха лидери, включително и бивши, които обаче са ангажирани в тази тема.
Може би е добре да споделя с Вас новина, която си струва да знаем – че Българската агенция за инвестиции, и по-специално Стамен Янев, който я председателства, е станал регионален координатор на Европейската мрежа на агенциите за инвестиции. Това също би могло да се използва.
Колкото до общата голяма политика, аз мисля, че комисарят Хан е доста настойчив в това отношение. Въпросът е обаче да ни дадат малко аргументи и самите страни, че правят необходимите реформи. Разбирам Ви за Вашата амбиция, аз я имам същата. Бих искала да видя Черна гора, защото по всички данни, които минаха по докладите, продължавам много внимателно да следя докладите, изглеждат добре и мисля, че са най-близо. В една голяма част от страните обаче има политически проблеми, които трябва да решават, и ние много добре ги знаем, защото пазим спомена от това.
Държавна помощ – за много от икономиките им не е лесно да се откажат веднага от държавната помощ, за да изпълнят икономическите критерии. Даже няма да отварям въпроса за реформата на съдебната им система, за реформата на конкурентоспособността. Разбирам това, което казвате, подкрепям изцяло тази посока.
Уверявам Ви, че когато се разглеждат на Съвет „Общи въпроси”, ако има такъв повод, нямам нищо против да го обсъдя с Вас – да го обсъдя с Вашата Комисия, да Ви кажа какво мисли правителството. Мисля, че можем да засилим контактите си в тази област, защото с това България може да има наистина принос. Знам, че и колегите от Външното министерство също са много на тази вълна, но, пак ще кажа, активна връзка с Вас може само да засили българската позиция.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Реплика, господин Кючуков?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Вицепремиер, за информацията.
Само няколко по-общи коментара бих казал.
От приоритетите на Люксембургското председателство си личи, че това е високо развита страна, която определя дневен ред на Европейския съюз, който в голяма степен отговаря на вижданията на Люксембург, но, ако сравним ситуацията в България и накъде ние всъщност вървим в своята политика, ще видим, че някои от нещата изглеждат просто космически. Ние се радваме, че задълбочаването на социалното измерение на Европейския съюз е приоритет, но там се говори за бърз достъп до висококачествени и сигурни продукти в медицината, персонализирани лекарства и така нататък – нещо, което се разминава драстично с това, което в момента тук се прави по отношение на здравната реформа например. Давам го само като пример, че ние трябва да се опитаме в рамките на тези председателства, без да считаме, че трябва нашият дневен ред да се определя изцяло от това, но все пак да се опитваме да наваксваме и в начина си на мислене за това как се реализира вътрешната политика, да отчитаме посоката, в която се развива и Европейският съюз. В този смисъл може известна критика и към нас самите в парламента да отправим – че Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции ще бъде приоритет и на Люксембургското председателство, обаче не е приоритет за българския парламент. Ние отказахме то да бъде включено в програмата по европейските въпроси на парламента.
Вие обявихте преди няколко седмици, ако не се лъжа, че предстои, или сте поискала анализ от министър Лукарски за ефектите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, имам го вече.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние говорихме при едно негово представяне тук по тези въпроси. Мисля, че парламентът трябва да има по-активна роля и по това, и по други въпроси. Ето сега обсъждаме активно реформата в съдебната система, но каква е позицията ни, тъй като един от приоритетите на Люксембургското председателство е въпросът за европейския прокурор например. Някак си вътрешният дебат изключва в голяма степен това, което на европейско равнище се прави опит да се движи напред. Тоест как нашата реформа се вписва във вижданията за развитието на Европейския съюз и ролята на европейските институции?
Има много неща, които бих желал да споделя, но все пак по отношение на външната политика през месец юни беше даден мандат на върховния представител за външна политика да бъде разработена нова Външнополитическа стратегия на Европейския съюз. Смятам, че това е много ключов въпрос и за България. Надявам се, че няма да ни подмине и да се включим в дискусиите на етап, когато промени ще бъдат невъзможни. Това е препоръка и към нас самите в двете комисии, особено към Външната комисия – да следим този въпрос и да го обсъждаме в процеса на неговото развитие, защото специално по въпросите на външната политика много е важно България да не бъде просто консуматор, а инициатор и страна, която има активна роля в разработването на такава Стратегия, иначе има риск някой друг да ни определя приоритетите, а това не е добре.
И накрая, тъй като тази година е и Година на развитието, в България за пръв път, всъщност във Външно министерство ще бъде Фондът за помощта за развитие, който е около 4 милиона. Бих предложил, доколкото и Европейският съюз се опитва да прави по-кохерентна политиката си за развитие, може би в някакъв момент да поканим министър или ресорен заместник-министър, за да ни каже към този момент, в средата на годината, какви проекти се реализират или планират? Тези 4 милиона, което не е голяма сума, за България все пак е сериозна, как се реализират, какви са приоритетите, как и в тази политика можем да имаме малко по-активна роля? Нашите ресурси са ограничени, но с нашата активна работа бихме могли да насочим европейската политика за развитие и към страни, които са с особен интерес за нас, и в Черноморския регион, тук, на Балканите, а не само огромните средства да отиват в региони, които за нас нямат чак такъв приоритет. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Коментар, госпожо Кунева?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Все пак Люксембургското председателство е последното от тройката, която приключва сега, преди да се завърти новата тройка начело с Холандия, тоест те трябва да довършат и да приключат теми. Дигитална икономика примерно беше и на предишното, и на по-предишното председателство. Много е възможно да бъде част и от нашето председателство, защото това е приоритет на Европа, няма как. Аз мисля, че действително за нас има политики, които България може да води, където имаме много добра експертиза. Енергийната е такава, Западните Балкани е такава. Има политика обаче, в която с много малко преориентиране бихме могли да направим качествена промяна у нас – дигиталната.
Понеже казахте за здравеопазване. Нали затова сме влезли в този Съюз, за да ставаме все по-добри и да се сравняваме с по-добрите. Едно от нещата, които за мен бяха много стимулиращи, да ги разбера и да си помечтая, че и в България може да се случи това, беше така нареченото „Правене на медицина от разстояние”. Може би мога да кажа тук дигитална медицина, което означава да може да се следи пациент вкъщи през монитор, през уреди, които го свързват със съответното лечебно заведение. Първата ми мисъл беше, че това е възможно да се случи само в страни като Финландия, като Естония – страни, които са много развити. Оказа се обаче, че в проект, финансиран от Европейската комисия, който носеше името „Ambient Assisted Living”, повече от половината страни са нови. Страна като Румъния участва в този проект, и да, едно далечно село, което никога не би предположил, че може да се включи в това, е част от този проект, за което, разбира се, се финансира, а Унгария, представете си, е отишла страшно напред в производството на такъв тип медицински устройства. Това е възможност за икономиката. Аз съм абсолютно убедена, че българските IT специалисти са чудесни. Въпросът е да им се създаде условие това нещо да се случи и да стане и наша държавна политика. Пречи ли ни нещо? Не смятам! Хем можем да докажем, че сме в ХХІ век, хем може да има полза от икономиката ни, хем ще има полза и за нашето здравеопазване.
Това, което Вие казахте за драстичното разминаване със социалното измерение, по някакъв начин с подобни примери можем да започнем да настигаме, няма друг начин. Натам върви Европа, за това ще се дават средства, включително и следващият бюджетен период според мен ще бъде много повече проектно ориентиран, а не толкова фондово. Ние трябва да сме готови с такъв тип проекти. След като видях какво направи една частна компания като „Телерик”, която беше нашият пример за нашия Зукърбърг, не смятам, че е невъзможно. Стига обаче да се споразумеем и да водим политиката в тази посока година след година. Няма чудеса.
За TTIP съгласна съм. Аз съм готова да обсъждам с Вас. Моите колеги от Министерството на икономиката имат анализ, включително и за малки и средни предприятия. Хубаво е да се съберем и да го дискутираме, защото Европейският парламент е доста напред в това отношение.
Ясно е от какво няма да отстъпим. Искам отново да кажа, че позицията и в Съвета, и в Европейския парламент е тези неща, на които ние държим: екологията, правораздаването, тоест арбитражът, шистовият газ – всички тези неща са на безопасно разстояние.
За европейския прокурор – дебатът тече от 2013 г. и искам тук да разбия нещо, което се появи в пресата и е илюзия, че България била против ДДС измамите да влизат в европейската прокуратура. Това просто не е вярно! Една-единствена страна Естония е помислила, че може това да бъде добре – европейският прокурор да се занимава и с ДДС, а да не се занимава националната прокуратура. Всички 27 страни обаче смятат, че ДДС – не говоря за трансграничното, говоря за националното, трябва да остане в национална компетентност. В това отношение мисля, че сте запознати напълно с позицията и на другите.
Външна политика – прав сте, смятам, че това е много добра идея. Хубаво е да се разгледа, още повече и госпожа Могерини ще идва в България. Смятам, че Вашите две комисии без съмнение ще имат покана. Аз ще бъда много щастлива, ако ме поканите и присъствам на едно обсъждане на това, което тя ще ни представи.
Поемам ангажимента там, където има специални български предложения, да ги съгласувам с моя колега министъра на външните работи и те да станат през Министерския съвет и национална позиция. Това, мисля, че ще е наистина добре и няма да пропусна тази възможност.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Господин Танчев – във връзка с изказването на господин Вигенин.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам да използвам случая и да направя един малък анонс, който има отношение по въпроса, който господин Вигенин каза. Макар че Трансграничното споразумение за търговия и сътрудничество с Щатите да не влезе в програмата по чисто конюнктурни причини, ние като Комисия по европейските въпроси по никакъв начин не смятаме, че това е маловажен въпрос. На предпоследния КОСАК, в който бяхме, в Рига, като делегация отправихме покана към госпожа Малмстрьом, която е европейски комисар за търговия, да дойде в България, да направим няколко дискусии на тази тема. Все още Европейската комисия преговаря със страната зад океана по отделните точки, преди да предоставят това Споразумение за разглеждане във вътрешните парламенти, където наистина ще има по-голям дебат. Имаме потвърждение, че на 25 септември, потвърждават ми колегите от Комисията, тя ще бъде на посещение тук. Има желание за срещи с изпълнителната власт, за което, надявам се, и госпожа Кунева ще ни съдейства, и в дискусия в академичните среди – визирам някои от университетите, и в парламента ще имаме възможност на много нива да поставим въпросите, които засягат България и нашата позиция що се отнася до това, а и самите ние да получим много повече информация поне от частта, която е достъпна до широката общественост, защото има глави, които са по-деликатни и ще бъдат оповестени, когато са се разбрали за всичко.
Така че, господин Вигенин, по никакъв начин – нито ние като Народно събрание, нито изпълнителната власт смятам, че подценяват темата.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Господин Стоилов искаше думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Председател, госпожо Заместник-министър председател, госпожи и господа народни представители! Аз имам въпрос, който беше засегнат частично във Вашето встъпление, но като че ли все още говорим по въпросите на Европейския съюз и на българските позиции в него твърде общо и банализирано. Мислите ли, че е дошло времето, за да започне да се обсъжда и в правителството, и в парламента въпросът за българската политика в Европейския съюз? Все още не говоря за документ, тъй като това трябва да е някакъв краен резултат, който да съдържа какви въпроси в рамките на сегашната политика на Европейския съюз са важни, и трябва да бъдат ясно поставени и отстоявани от българска страна, и втората част – тя е по-трудна, но също до известна степен възможна: какво да се опитваме да променим в политиката на Европейския съюз, от там – какви съюзи могат да се правят по определени теми и как ние да имаме също едно по-осъзнато поведение в посоката, в която се движи Европейският съюз, особено в сегашния период? Това е моят въпрос.
Мисля, че след няколкото години членство в Европейския съюз подобно политическо самосъзнание трябва да се формира, за да можем да оползотворим в по-голяма степен възможностите от членството в Европейския съюз. Същото според мен се отнася и за НАТО, но сега тази тема не е на дневен ред.
Използвам във връзка с това да попитам: кога и как ще се определят темите на българското председателство? Ясно е, че това ще става също в определен диалог не само междуинституционален в България, но и на европейско ниво и можем да използваме именно темата, която поставих, в едно по-осъзнато формулиране на теми, които, без да са изцяло ориентирани към България, да могат да впишат поне част от тях и едно такова наше виждане за собственото ни място в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, има ли други въпроси и коментари?
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това е чудесно. Всъщност става въпрос за национални приоритети и субсидираността, само че обърната с посока към България, тоест как тези усилия могат да бъдат подкрепени от страна на Европейския съюз.
До тук това, което сме имали, е, че ние много държим кохезионната политика да остане в този си обем. Това за следващата финансова рамка ще бъде огромна борба, защото нетните донори в този Европейски съюз останаха същите като брой, а страните, които се ползват от тях, са много повече. Изобщо даже не отварям приказка за Гърция, но сме много повече. Запазването на кохезионната политика може би Ви се струва малко негативен приоритет, но всъщност той е много важен. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
С това, което те правят за инфраструктурата, се опитват, но аз разбирам какво имате предвид – да не се вземат пари от кохезията. Всъщност една част от парите „Юнкер” се взеха от „Наука и изследвания”, което между другото е интересна тема за нас. Те няма как да дойдат през увеличаване на вноската на страните, защото Холандия и Германия едва ли ще се съгласят да се увеличи повече вноската им.
Аз лично смятам, че селскостопанската политика е от естествен интерес за България, защото това е най-големият ни завод на открито и поради естеството на нашата продукция и възможността да се произвежда включително и екологично България стои добре. Въпросът е как можем това да го съпътстваме с преработваща промишленост и дали не можем тук – аз имам много силна надежда, че ще успеем да направим последователна политика от това, да засилим ефекта?
Бих могла да Ви кажа как вървят приоритетите. Една страна като Полша например има за свой приоритет да си запази доста замърсяващата въглищна индустрия, но тя знае каква е причината. Дълго време се опитваше да запази държавната помощ за пристанищата – това е вече невъзможно, няма как да стане. Държавните помощи за криза, тоест да се разрешат държавни помощи за криза, това беше нещо, което много страни поставиха и Европейската комисия в един момент точно заради кризата разрешаваше на определени сектори повече държавна помощ.
Интересно предложение бяха дали гърците при предишните си правителства. При тях имаше приоритет, който бяха дали като национален – парите, които са за образование, да бъдат изтеглени от публичните разходи, тоест да не им се брои като бюджетен дефицит. Всичко това е само за да дам примери и да започнем да мислим рамката на това, което господин Стоилов предлага. Аз съм напълно съгласна с възможността да кажем какви са ни приоритетите, но Вие сте прав, господин Стоилов, това е в рамките, в руслото на това, което субсидиарната помощ на Европа предлага.
Искам да Ви споделя друга посока на мислене. Средствата и политиките, които са европейски, са такива. Хайде да видим в освободената територия как правим специфично наши. Ако ние имаме пари за пътища от Европейската комисия и от европейския бюджет, как можем да направим с освободената сума от нашия бюджет какво да направим с българския бюджет? За това си струва сериозно да се мисли. Изследвания и анализи има, това, което трябва да направим, е да постигнем политическо съгласие.
Колкото до нашите приоритети те се определят година – година и половина преди председателството. Естествено аз съм нетърпелива и бързам да се съберем и да видим на нашата тройка какви ще са приоритетите. Ние сме последно председателство. Мога почти да се подпиша, че теми като миграция, синя карта ще останат, разширяването ще остане. Дано пък по нашето председателство нещо да се случи със силен напредък на някоя от страните. Теми като енергетиката също ще останат без съмнение, и първото гледане на рамката на европейския бюджет. Това са теми, за които аз с много голяма доза сигурност мога да Ви кажа, че просто няма как да не са в председателството.
Ако успеем да напълним с наше съдържание дигиталната икономика, за да може да имат младите хора желание да работят тук, в България, същото, което иначе работят в Германия, според мен би било много добре, включително и с това, което господин Вигенин каза за социални услуги, медицина и така нататък. Това също е възможно да мине през тази дигитална икономика. Тоест ако остане дигиталната икономика, ние да кажем: да, но дигиталната икономика с приоритет медицински услуги например.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗАДНОВА: Благодаря, госпожо Кунева.
Господин Абу Мелих, заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми народни представители, госпожо Председател, госпожо Кунева! Следващия път като отидете в Европа, може да сте спокойна, че системата за дистанционно наблюдение на пациенти я има в Република България. Не е разпространена, защото апаратчетата са 3000 лв. и нагоре засега и болниците заради нашата здравна система не могат да си позволят такава техника да вземат масово. Това е направено от едни младежи от София. Те са разработили централен сървър. Ако на нас тук четиримата ни сложат тези апарати, а аз съм в Бургас, централният сървър наблюдава моите параметри и ако вдигна температура или сърцето ми има проблем, те изпращат сигнал до моя лекуващ лекар. Това работи на територията на Република България, но не можем още да си го позволим в българските болници, защото е скъпо. Техниката е хибридна. Вярно, има и унгарски апаратчета, не е кой знае колко сложно. Доколкото знам, има подготовка на проект за разработване на такава апаратура на територията на нашата страна, да знаете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Знаех, че ще изляза с нещо оптимистично от Вашата Комисия.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Ще използвам малко и в контекста на това, което колегата Абу Мелих каза и което Вие споменахте за дигиталната икономика. Вече е крайно време да представяме страната си не толкова като център, който може да предостави висококачествена поддръжка, а и като център, който може да произвежда много висококачествени и високотехнологични продукти в дигиталната сфера. Примерът е много добър, но има и много други, включително и български компании, които са единствени доставчици на големи международни IT компании.
В тази връзка и в контекста на темите, които Вие представихте на предстоящото председателство, споменахте, че един от основните приоритети ще бъде насърчаване на младежката заетост. Предвижда ли се също така и ревизия, и преглед по-скоро на това как вървеше изпълнението на младежката гаранция до момента, а и повече мерки за стимулиране не толкова на обучение, което несъмнено е важно, но и на стартиране на младежко предприемачество, така че да могат младите хора не само да си намират по-лесно работа, но да стартират собствен бизнес?
Има много страни в Европейския съюз, които вече са намерили добри решения. Също така би могло да се помисли за система за обмен на добрите решения между различните страни, тъй като страни с еднакви условия, някои са се справили, други не толкова, но проблемът в крайна сметка е европейски.
Също така споменахте и за предстоящия дебат по реформата на Еврозоната. Там вече Португалия април месец излезе със свое предложение, с идеи, които да задълбочат не само регулацията, но и самата Еврозона. Предполагам, България ще бъде активен участник, тъй като в крайна сметка предстои и нашето бъдещо приемане.
От гледна точка на българското председателство, наскоро в страната беше главният преговарящ за Република Сърбия, чиято цел е 2018 г. преговорите за членството на Република Сърбия да са във финалната си фаза. Така че може би това е акцент, който също бихме могли да използваме, колкото и оптимистична да е тази тема.
Вие споменахте и обща селскостопанска политика като голяма възможност за България, тъй като сме бенефициент на субсидии, но, от друга страна, има назряващ дебат вътре в европейското семейство за реформа на общата селскостопанска политика, като включително някои страни се обявяват и за драстично намаляване на разходите по нея. Надявам се това да не се случи в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Гаджев.
Накратко, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Реформата, която предлага Португалия, не е в наш интерес, защото тя иска създаване на бюджет на Еврозоната. Ние нямаме интерес от това. България не е член на Еврозоната, няма да имаме думата, по-добре не.
За гаранционните схеми и за младежката безработица в детайли, смятам, че вицепремиерът Калфин ще се чувства много удобно да отговаря на тези въпроси и ще може да Ви каже абсолютно конкретни неща.
За намаляването на ОСП, смятам, че ще се спре до 2016 г. Проблемът е как ще посрещне България реформата в млечния сектор. Имахме среща с комисаря Хоган, направихме европейски дебат с открита аудитория. Разбира се, бяха хора, които се интересуват от селскостопанска политика – Млечен борд, млекопроизводители, и това е доста притеснително. Никой друг освен нас няма да подготви нашата икономика и нашите политики за това как се развива и как се променя Съюзът, това си е чисто национална задача. Съгласна съм с всички от Вас, които казаха, че трябва да минем в активна фаза на работа, а не само да бъдем нещо като реципиент на политики. Да, ние ще влияем върху европейските политики, няма преграда пред нас, но въпросът е ние да можем максимално да сме си свършили работата в нашата страна, което е много важно.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер, за участието.
Две минути, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Очевидно в днешната дискусия въпросът с гръцката финансова криза не беше засегнат, но едва ли има въпрос, който ще повлияе повече на европейския финансов механизъм от това, което се случва в Гърция. Най-вероятно и нивото на нашата дискусия – информацията, която имаме, не ни дава основание да правим изводи и да анализираме, но ако не се запознаем с опита на нашите съседи – бил той трагичен, нямаме изгледи да присъстваме като активен фактор в тази дискусия.
Затова първото, което ми се струва, че трябва да се замислим, е за ролята на малките длъжници в Европейския съюз и в неравнопоставените икономики, и за начина, по който функционира Европейският валутен механизъм. Искам да повдигна въпрос, който може би заслужава нашето внимание и трябва да се обмисли, и да разгранича два аспекта на гръцката криза. Първият аспект е въпросът с публичния дълг, и вторият е с функционирането на системата на еврото.
Ще ми разрешите тук да кажа една еретична мисъл, но Европейската централна банка в последните седмици наруши редица свои вътрешни разпоредби за рефинансиране на гръцките частни банки, тъй като въпросът с гръцкия публичен дълг нямаше нищо общо с рефинансирането на банките, а то беше спряно от Европейската централна банка и беше използвано като политически инструмент за капитулация на гръцкото правителство. Това, което бих препоръчал – разбира се, това не е наша работа, ние няма да се занимаваме с този въпрос, защото, като го поставим, нито ще ни чуят, нито ще ни обърнат внимание, но е добре малките държави, които се канят да влизат в Еврозоната, да си изнесат въпроса с банковите регулации, а не общите финансови регулации, които касаят публичния дълг, тъй като нямаше никакво основание да бъде спирано рефинансирането на частни банкови институции в Гърция. Публичният дълг е един въпрос и преговорите по него са едната страна на въпроса. И на какви основания беше спряно рефинансирането на гръцките частни банки? Струва ми се това е един от въпросите, които са най-важни в последните седмици, тъй като функционирането на системата на еврото, паричното обращение, спестяванията на гражданите на държавите – членки от Еврозоната, в евро, които са частни спестявания, банките, които са частни банки, функционират на базата на общите правила на европейския банков механизъм. Нарушаването на тези банкови правила от самата Европейска централна банка заслужава особено внимание.
Едва ли Люксембургското председателство ще се занимава с този въпрос, изключвам такава възможност, но с оглед на нашето председателство и на следващата тройка, както Вие казвате, да направя една прогноза – този въпрос ще бъде централен, тъй като така, както могат да бъдат спрени парите на гръцките банки, утре Европейската централна банка ще спре рефинансирането на италианските банки. Тогава какво ще правим?!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Интересен финал на днешното заседание.
Имате ли коментар, госпожо Кунева?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Действително трябва да следим цялата архитектура и на Банковия съюз, и на еврото. Трябва да се коментира и да се следи не само когато има проблем, а може би е добра идея да се направи съвместно заседание на Външната и Европейската комисия, заедно с Комисията по бюджет и финанси – мисля, че ще е интересно.
Искам този път, за разлика от друг път, да отправя молба към Вас, ако може. Освен темите, по които имам отлична комуникация с Вас, и Ви благодаря за пореден път и продължавам да разчитам, много Ви моля, направете така, че да подкрепим минаването поне на първо четене – няма да има време за друго, на Закона за антикорупцията. Днес се гледа в Съвета междинният доклад, който е по правосъдие и вътрешен ред. Този Закон е единственият, който успя да влезе в парламента, и бих искала, когато се пише следващият доклад есента, да можем да кажем, че това сме го свършили. Затова ще Ви моля през Вашите политически семейства, Вие самите, имайте предвид това. Моля Ви, Законът е добре написан, ще работи, надявам се, че ще има добър апарат, който да го прилага. Моите амбиции са да бъде един не само професионално написан, но и професионално приложен Закон.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВКЕФ:
Светлин Танчев
Стенограф:
Валентина Меченова
№ 23-1/15.07.2015 г.
На 15 юли 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по външна политика съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, относно целите и приоритетите на българското правителство в рамките на Люксембургското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум и от двете комисии да започнем заседанието.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
Точка първа и единствена:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА МЕГЛЕНА КУНЕВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО КООРДИНАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИКИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ, ОТНОСНО ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО В РАМКИТЕ НА ЛЮКСЕМБУРГСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Който е „за” от Комисията по външна политика с предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря Ви.
От Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който е „за”, моля да гласува.
Благодаря Ви.
Дневният ред е приет.
Ще започнем с госпожа Кунева.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на двете комисии! Предполагам, че многократно вече сте минавали през акцентите на Люксембургското председателство. Едва ли ще Ви разкрия някакви неочаквани страни от тяхната програма, но съм на разположение да отговарям за подробности, за планирани заседания, за други събития, които не излизат пред скоби, когато четем тяхното председателство, но са много важни съпътсващи събития. Искам да дам за пример Парижката конференция и голямата тема за климатичните промени. Без да е цел на председателството и без да е изключителен приоритет, всъщност в рамките на председателството това събитие много силно ще го бележи.
Разбира се, освен всичко останало, всяко председателство има и непредвидени случаи, непредвидени събития. Надявам се, че това председателство ще има късмета да има по-малко непредвидени събития и нещата с Гърция и други горещи теми, защото има най-малко още три кризи, за които се говори в Европейския съюз и с които ще бъде натоварено председателството като очакване за решаване, няма да има неприятни изненади. Ако нещата могат да се управляват по обичайния начин, това ще позволи на председателството да се фокусира върху непосредствените му задачи, а те са:
Активизиране на икономическия растеж и заетостта чрез реализиране на Плана за инвестиции. Радвам се, че мога да подчертая, винаги го правя и навън, че България е една от много малкото страни все още, по-малко от половината, които са дали своя принос в Инвестиционния план на Европа, така наречения план „Юнкер”.
Втори приоритет е засилване ролята на социалните политики за по-устойчив икономически растеж в Европейския съюз. Тук ще бъде много активна ролята и на Европейската комисия, и на комисаря по социалните въпроси Мариане Тисен. Специално схемите за младежка заетост са в центъра на внимание, проблемите на миграцията, отчитайки засиления натиск в Средиземноморието и нестабилността в Близкия Изток.
Шенгенско пространство – тук сме не само ние като приоритет на това председателство, тоест разширяване на Шенгенското пространство, но и много други теми, които съпътстват темата, която е най-близо до нас – разширяването на Шенген. Става въпрос за така наречения „шенгенски код”. Става въпрос за възможността евентуално някои от страните, както са го заявили, да въведат допълнителни гранични проверки, което в никакъв случай не е в контекста на досега съществуващото не само разбиране, но и приложение на Шенген.
Искам да Ви кажа, че такива примери са между Франция и Италия. Това е заради миграционната вълна. Такива примери са в Унгария – те го наричат открито „стена”, пак силното присъствие на миграция от страна и на Западните Балкани включително, така че, разбира се, Шенгенският кодекс. Това, което е важно за тяхното председателство, е въвеждането на така наречената „PNR директива”, тоест директивата, която е за данните на пътници. Но Шенгенското пространство е вече тема с висок политически заряд, защото тя се сдвоява с темата за миграцията.
Съживяване на вътрешния пазар чрез фокусиране върху дигиталното му измерение. Най-лесният за хармонизиране сектор е този на дигиталната икономика, която има потенциал да прибави много към растежа на Европа. Страните имат общо взето инфраструктура. Въпросът е и широколентовият интернет. Знаете, че това беше в няколко поредни председателства, ако щете, даже и цял мандат на предишната Комисия беше цел. Когато тази цел е постигната обаче, трябва да се види дали има достатъчно законодателство и дали то работи. Става въпрос за така наречените „вертикални рестрикции”, които има, и географски рестрикции на свободната дигитална търговия. Иначе, като източник за добавена стойност по отношение на услугите, това е с най-голям потенциал според солидни данни, които има при оценка на въздействието върху икономиката на дигиталния пазар. Можем, разбира се, да се концентрираме и още да говорим за това.
Реформа на Икономическия и паричен съюз, излишно е да казвам защо отново се поставя в центъра на дневния ред. Без съмнение кризата в Гърция всъщност не е просто криза за Гърция. Това е повод да кажем какви са научените уроци за целия Европейски съюз, защото за да се стигне до това ниво, до което се стигна с Гърция, очевидно в конструкцията има сериозни недостатъци и върху тях трябва да се мисли.
Следващият много важен приоритет е изграждане и управление на Енергийния съюз, като тук бих искала да сложа специално ударението върху управление на Енергийния съюз. Създаването на органи, които, както беше при Банковия съюз, по подобен начин, такива механизми за управление на Енергийния съюз са част от приоритетите на Люксембургското председателство. Мисля, че през септември е планирана визита на Шефчович в България. Надявам се, че ще има среща и с Вашата Комисия. Той прави тур по европейските столици специално за създаването на Енергийния съюз и за изпробване, така да се каже, на всички идеи до каква степен са жизнеспособни и ще го подкрепят страните, защото тази политика няма толкова дълбоки общностни корени все още. Тя може да съществува само ако страните членки решат и дадат право на това.
Следващият приоритет е устойчивото развитие и присъствие на Европейския съюз на международната сцена, както и постигане на европейска конкурентоспособност в глобален аспект. Става въпрос за Търговското споразумение със Съединените американски щати и подготовка на конференцията за Обединените нации за изменение на климата, за която говорих, която е през месец декември 2015 г. Така нареченият TTIP, или Търговското споразумение заема сериозен дял от усилията на Люксембургското председателство.
Това са основните приоритети.
Къде е България в оформянето на тези приоритети?
Първо, разбира се, става въпрос за приоритети, които са декларирани още в началото на мандата на Европейския парламент и Европейската комисия, тоест това са онези десет точки, с които Юнкер беше подкрепен за председател на Европейската комисия – част от тях. Аз смятам, че за нашето развитие това е добре. Ние можем да намерим във всяка една от темите си – може би с различен интензитет, Икономическият и паричен съюз не е точно нещо, в което участваме по начина, по който участват страните в Еврозоната, но тук искам да кажа, че фактът например, че спасяването на Гърция и Споразумението става с 28-те, е знак, че без нашето мнение не може и ние трябва да се възползваме както за да видим за нас какви са последиците, да направим план включително и за двустранните си отношения, така и за да можем да влияем ефективно върху политиката на Съюза с поставянето на точните въпроси, а, дай Боже, и с намирането на точните решения.
Аз много харесвам тезата за преодоляване на тежките социални последици от икономическата криза в Европа. Това е теза, с която Жан-Клод Юнкер впрочем спечели и успя да събере подкрепата на целия парламент. Какво означава за нас това и къде се виждаме ние? Трудовият пазар, системите за социално подпомагане, премахването на пречките за участие на пазара на труда ще доведат до достъп и възможности за всички, както и до намаляване на бедността и социалното изключване.
Тук искам да кажа, че попадаме и в един контекст, който ще става все по-настойчив във връзка с предложенията, които имат британците за усъвършенстване на Съюза, защото специално по отношение на трудовия пазар и на социалната политика те имат, знаете, своите по-особени виждания. В този смисъл е добре, че на практика Люксембургското председателство поставя една хубава, ясна платформа и до известна степен бих казала линия, която не може да се пресече, тоест не могат да се разрушават вече заети територии от европейската политика и заради които ние не само че вярваме, но и затова, след Лисабонския договор, може да се каже, че сме страна основателка, защото сме го подписвали заедно с останалите.
Младежката безработица също е много важна за нас. Знаете, че България е една от страните с най-висока степен на младежка безработица. Мисля, че трябва да отправим много ясен и позитивен сигнал към европейските ни партньори не просто че осъзнаваме какви реформи трябва да направим и правим в България, но и това, че ги можем и можем да се грижим за себе си.
Ще продължи дискусията за по-широко участие на жените в ръководни постове, както и по отношение на трудовата мобилност. Българската страна подкрепя тези досиета, както се казва на брюкселски жаргон, тъй като те ще допринесат за насърчаване равенството между половете и увеличаване достъпа до възможности за заетост.
Икономическият интерес – много е важно да отключим инвестициите в Европа. Има какво да учим в това отношение и аз се надявам, че нашите институции реално ще могат да свършат тази работа и ще успеят да съединят, ако щете, и да възпитат предприемчивия дух на хора, които се занимават с частен бизнес, с това, което е нужно като цяло на държавата, на обществото, а и понеже говорим за Европа. Всъщност планът „Юнкер” е това – как да направим така, че един частен инвестиционен проект да не е сам за себе си, а да може да бъде свързан в контекста на общо икономическо развитие и на практика да увеличи, да усили това, което прави публичният сектор. Само да кажа, че 100 млн. лв. за България не е малка сума.
Важна част от цялостната стратегия на Европейския съюз за увеличаване на инвестициите е партньорството с трети страни. Аз знам, че в нашата страна ще продължат много активно дискусиите по Търговското споразумение с Щатите. В последна сметка тук, в парламента, трябва да знаем, че всички дебати се водят, за да се защити най-доброто позициониране на България. В тези дебати трябва да сме търпеливи, да не затваряме врати, да стигнем докрай, да имаме спокоен тон и това, което решим, това ще бъде.
Шенген – това е продължаване на нашата теза, която нееднократно сме дискутирали с Вас. Мисля, че успяхме. Аз имах добро посещение, откровено във всеки случай, в Холандия – една от трудните страни, които според мен са убедени, че сме достигнали момента, в който – това беше първата ми задача, можем да разделим съдебната система и вътрешния ред от Шенген, без с това въобще да намалява интензитетът на работа по съдебната система, но това са две различни неща. България е доказала, че е страна, на която може да се вярва през много други политики, през много други тестове, които сме преминали. Да, продължаваме да работим по съдебната система, но не бих допуснала заради това да се намалява достъпът на България до сигурност. Това е все едно някой да каже: „Няма да отворим пазара за България и Румъния, докато не си оправите съдебната система!”. Някак си не е последователно. Доказала съм го с аргументи, с договора, който сме подписали.
Добрата новина от Хага е, че никой от нашите партньори не постави въпроса. Аз се виждах с външния министър, с държавния секретар по Шенген – министъра на сигурността и правосъдието. Шенген при тях е в рамките на Министерството на правосъдието, а не на вътрешните работи. Тоест тук, когато говорим за миграция, когато поемаме тежест, трябва да предоставим сигурност на българските граждани. Шенген е част от картината на тази сигурност.
Ще продължат много активно разговорите по миграция, по плана за релокация и презаселване. Няма съмнение, че това ще е тежка тема и във вътрешнополитически план. Споделяме мнението, че е особено важно да се вземат мерки срещу същинските причини за миграционните потоци. Много активна политика в това отношение трябва към страните от Близкия Изток. Необходимо е да се обърне особено внимание на ефективното прилагане на Споразумението за реадмисия с ключови трети страни. За нас такава ключова страна е Турция.
Мисля, че е излишно да говоря за това колко добре би било Енергийният съюз да върви с по-силни темпове. Тук България има отчетлива позиция и личи включително и по отношение на изграждането на интерконекторни връзки, които са много важни за енергийната сигурност на целия Европейски съюз. Южното крило на Европа е важен бъдещ стратегически маршрут с диверсификация и входна врата за осигуряване на допълнителни доставки, това е буквално нашата позиция, най-вече от Азербайджан и други трети страни от Каспийския регион, Източно Средиземноморие и Близкия Изток. Всъщност по този начин България дава принос към дневния ред на Люксембург, защото имаме какво да кажем съвсем конкретно и да предложим на Люксембургското председателство.
Много важна е и темата за стратегическата програма на Съюза за европейската политика за съседство, също е важен приоритет, защото ние сме външна страна и имаме съседи извън Европейския съюз. Съответно България предостави своите виждания по този процес в нон-пейпър.
Друг наш приоритет е процесът на разширяване на Европейския съюз. Ние продължаваме да поддържаме разширяването – това е наш национален интерес, и че държим да не остане в периферията на нашето внимание по време на Люксембургското председателство. Качество, съдържание на реформите и поради сложната обстановка в нашия регион – индивидуална оценка на заслугите на всяка една страна.
Темата за свързаността също подпомага процеса на разширяване на Европейския съюз – инфраструктурен, енергиен аспект в региона на Западните Балкани и необходимостта от включване на съседни държави членки. Мисля, че пресечните точки, които са намерени, са в добра пропорция и България може да спечели, ако Люксембургското председателство реализира своите цели.
Следващото председателство е на Холандия, а след това идва Словакия, тоест те започват тройка. В разговорите си с моя холандски домакин аз предложих да направим формулата „три плюс три” за председателствата, тоест нашата тройка председателства да сътрудничи още сега и да направи една ранна среща – или края на годината, или началото на следващата, с тази тройка председателство, от която ще поемем председателството. Мисля, че това ще бъде позитивно, не бива да се пропиляват възможности за по-добра подготовка, включително и за България.
Извинявайте, ако бях прекалено дълга.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Колеги, имате възможност за коментари и въпроси спрямо изложението.
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, от Вашето експозе се запознахме с приоритетите на Люксембургското председателство. Вие правилно казахте, че ние горе-долу бяхме запознати с тях от медиите. Запознахме се как тези приоритети биха повлияли на България като цяло, тоест запознахме се как големият европейски кораб се движи напред, и ние след него се движим на завет. Но мен ме интересуват активните стъпки, които България би предприела във важни за нас области.
Моят конкретен въпрос е следният: какви активни стъпки би предприела България за преосмисляне на политиката на Европейския съюз спрямо Западните Балкани и тяхното присъединяване към Европейския съюз, или поне тяхната перспектива за присъединяване, защото известно Ви е, че това има пряко отношение към сигурността на Балканския полуостров и нашия регион? Липсата на тази перспектива действа демотивиращо на тези страни, което води, от една страна, до политическа и етническа дестабилизация, от друга страна, тези процеси намаляват инвестиционния поток към нашия регион и всъщност пряко влияят и върху икономическото му развитие. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
По-добре да отговаряте въпрос след въпрос.
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Най-напред да Ви кажа, че линията на сътрудничеството с всички страни на Западните Балкани от страна на България в двустранно отношение е абсолютно открита и ако тук виждате някаква празнина, според мен можете да стъпите според Вашите убеждения, според Вашите планове и като съответна Комисия в Народното събрание. Аз бих попитала и бих Ви подкрепила, ако Вие искате това нещо да се случи, да правите срещи между парламентите, между съответната комисия, да каните хора. Аз например съм се виждала с почти всички главни преговарящи на страните, които са от Западните Балкани, без една. Това е, така да се каже, личният ми принос.
Друга възможна посока е посоката на регионалните конференции. Знаете, че такава имаше съвсем, съвсем скоро – преди по-малко от месец, струва ми се, регионална конференция точно за Западните Балкани. Тя беше с много силен икономически акцент. Бяха лидери, включително и бивши, които обаче са ангажирани в тази тема.
Може би е добре да споделя с Вас новина, която си струва да знаем – че Българската агенция за инвестиции, и по-специално Стамен Янев, който я председателства, е станал регионален координатор на Европейската мрежа на агенциите за инвестиции. Това също би могло да се използва.
Колкото до общата голяма политика, аз мисля, че комисарят Хан е доста настойчив в това отношение. Въпросът е обаче да ни дадат малко аргументи и самите страни, че правят необходимите реформи. Разбирам Ви за Вашата амбиция, аз я имам същата. Бих искала да видя Черна гора, защото по всички данни, които минаха по докладите, продължавам много внимателно да следя докладите, изглеждат добре и мисля, че са най-близо. В една голяма част от страните обаче има политически проблеми, които трябва да решават, и ние много добре ги знаем, защото пазим спомена от това.
Държавна помощ – за много от икономиките им не е лесно да се откажат веднага от държавната помощ, за да изпълнят икономическите критерии. Даже няма да отварям въпроса за реформата на съдебната им система, за реформата на конкурентоспособността. Разбирам това, което казвате, подкрепям изцяло тази посока.
Уверявам Ви, че когато се разглеждат на Съвет „Общи въпроси”, ако има такъв повод, нямам нищо против да го обсъдя с Вас – да го обсъдя с Вашата Комисия, да Ви кажа какво мисли правителството. Мисля, че можем да засилим контактите си в тази област, защото с това България може да има наистина принос. Знам, че и колегите от Външното министерство също са много на тази вълна, но, пак ще кажа, активна връзка с Вас може само да засили българската позиция.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Реплика, господин Кючуков?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Вицепремиер, за информацията.
Само няколко по-общи коментара бих казал.
От приоритетите на Люксембургското председателство си личи, че това е високо развита страна, която определя дневен ред на Европейския съюз, който в голяма степен отговаря на вижданията на Люксембург, но, ако сравним ситуацията в България и накъде ние всъщност вървим в своята политика, ще видим, че някои от нещата изглеждат просто космически. Ние се радваме, че задълбочаването на социалното измерение на Европейския съюз е приоритет, но там се говори за бърз достъп до висококачествени и сигурни продукти в медицината, персонализирани лекарства и така нататък – нещо, което се разминава драстично с това, което в момента тук се прави по отношение на здравната реформа например. Давам го само като пример, че ние трябва да се опитаме в рамките на тези председателства, без да считаме, че трябва нашият дневен ред да се определя изцяло от това, но все пак да се опитваме да наваксваме и в начина си на мислене за това как се реализира вътрешната политика, да отчитаме посоката, в която се развива и Европейският съюз. В този смисъл може известна критика и към нас самите в парламента да отправим – че Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции ще бъде приоритет и на Люксембургското председателство, обаче не е приоритет за българския парламент. Ние отказахме то да бъде включено в програмата по европейските въпроси на парламента.
Вие обявихте преди няколко седмици, ако не се лъжа, че предстои, или сте поискала анализ от министър Лукарски за ефектите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, имам го вече.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние говорихме при едно негово представяне тук по тези въпроси. Мисля, че парламентът трябва да има по-активна роля и по това, и по други въпроси. Ето сега обсъждаме активно реформата в съдебната система, но каква е позицията ни, тъй като един от приоритетите на Люксембургското председателство е въпросът за европейския прокурор например. Някак си вътрешният дебат изключва в голяма степен това, което на европейско равнище се прави опит да се движи напред. Тоест как нашата реформа се вписва във вижданията за развитието на Европейския съюз и ролята на европейските институции?
Има много неща, които бих желал да споделя, но все пак по отношение на външната политика през месец юни беше даден мандат на върховния представител за външна политика да бъде разработена нова Външнополитическа стратегия на Европейския съюз. Смятам, че това е много ключов въпрос и за България. Надявам се, че няма да ни подмине и да се включим в дискусиите на етап, когато промени ще бъдат невъзможни. Това е препоръка и към нас самите в двете комисии, особено към Външната комисия – да следим този въпрос и да го обсъждаме в процеса на неговото развитие, защото специално по въпросите на външната политика много е важно България да не бъде просто консуматор, а инициатор и страна, която има активна роля в разработването на такава Стратегия, иначе има риск някой друг да ни определя приоритетите, а това не е добре.
И накрая, тъй като тази година е и Година на развитието, в България за пръв път, всъщност във Външно министерство ще бъде Фондът за помощта за развитие, който е около 4 милиона. Бих предложил, доколкото и Европейският съюз се опитва да прави по-кохерентна политиката си за развитие, може би в някакъв момент да поканим министър или ресорен заместник-министър, за да ни каже към този момент, в средата на годината, какви проекти се реализират или планират? Тези 4 милиона, което не е голяма сума, за България все пак е сериозна, как се реализират, какви са приоритетите, как и в тази политика можем да имаме малко по-активна роля? Нашите ресурси са ограничени, но с нашата активна работа бихме могли да насочим европейската политика за развитие и към страни, които са с особен интерес за нас, и в Черноморския регион, тук, на Балканите, а не само огромните средства да отиват в региони, които за нас нямат чак такъв приоритет. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Коментар, госпожо Кунева?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Все пак Люксембургското председателство е последното от тройката, която приключва сега, преди да се завърти новата тройка начело с Холандия, тоест те трябва да довършат и да приключат теми. Дигитална икономика примерно беше и на предишното, и на по-предишното председателство. Много е възможно да бъде част и от нашето председателство, защото това е приоритет на Европа, няма как. Аз мисля, че действително за нас има политики, които България може да води, където имаме много добра експертиза. Енергийната е такава, Западните Балкани е такава. Има политика обаче, в която с много малко преориентиране бихме могли да направим качествена промяна у нас – дигиталната.
Понеже казахте за здравеопазване. Нали затова сме влезли в този Съюз, за да ставаме все по-добри и да се сравняваме с по-добрите. Едно от нещата, които за мен бяха много стимулиращи, да ги разбера и да си помечтая, че и в България може да се случи това, беше така нареченото „Правене на медицина от разстояние”. Може би мога да кажа тук дигитална медицина, което означава да може да се следи пациент вкъщи през монитор, през уреди, които го свързват със съответното лечебно заведение. Първата ми мисъл беше, че това е възможно да се случи само в страни като Финландия, като Естония – страни, които са много развити. Оказа се обаче, че в проект, финансиран от Европейската комисия, който носеше името „Ambient Assisted Living”, повече от половината страни са нови. Страна като Румъния участва в този проект, и да, едно далечно село, което никога не би предположил, че може да се включи в това, е част от този проект, за което, разбира се, се финансира, а Унгария, представете си, е отишла страшно напред в производството на такъв тип медицински устройства. Това е възможност за икономиката. Аз съм абсолютно убедена, че българските IT специалисти са чудесни. Въпросът е да им се създаде условие това нещо да се случи и да стане и наша държавна политика. Пречи ли ни нещо? Не смятам! Хем можем да докажем, че сме в ХХІ век, хем може да има полза от икономиката ни, хем ще има полза и за нашето здравеопазване.
Това, което Вие казахте за драстичното разминаване със социалното измерение, по някакъв начин с подобни примери можем да започнем да настигаме, няма друг начин. Натам върви Европа, за това ще се дават средства, включително и следващият бюджетен период според мен ще бъде много повече проектно ориентиран, а не толкова фондово. Ние трябва да сме готови с такъв тип проекти. След като видях какво направи една частна компания като „Телерик”, която беше нашият пример за нашия Зукърбърг, не смятам, че е невъзможно. Стига обаче да се споразумеем и да водим политиката в тази посока година след година. Няма чудеса.
За TTIP съгласна съм. Аз съм готова да обсъждам с Вас. Моите колеги от Министерството на икономиката имат анализ, включително и за малки и средни предприятия. Хубаво е да се съберем и да го дискутираме, защото Европейският парламент е доста напред в това отношение.
Ясно е от какво няма да отстъпим. Искам отново да кажа, че позицията и в Съвета, и в Европейския парламент е тези неща, на които ние държим: екологията, правораздаването, тоест арбитражът, шистовият газ – всички тези неща са на безопасно разстояние.
За европейския прокурор – дебатът тече от 2013 г. и искам тук да разбия нещо, което се появи в пресата и е илюзия, че България била против ДДС измамите да влизат в европейската прокуратура. Това просто не е вярно! Една-единствена страна Естония е помислила, че може това да бъде добре – европейският прокурор да се занимава и с ДДС, а да не се занимава националната прокуратура. Всички 27 страни обаче смятат, че ДДС – не говоря за трансграничното, говоря за националното, трябва да остане в национална компетентност. В това отношение мисля, че сте запознати напълно с позицията и на другите.
Външна политика – прав сте, смятам, че това е много добра идея. Хубаво е да се разгледа, още повече и госпожа Могерини ще идва в България. Смятам, че Вашите две комисии без съмнение ще имат покана. Аз ще бъда много щастлива, ако ме поканите и присъствам на едно обсъждане на това, което тя ще ни представи.
Поемам ангажимента там, където има специални български предложения, да ги съгласувам с моя колега министъра на външните работи и те да станат през Министерския съвет и национална позиция. Това, мисля, че ще е наистина добре и няма да пропусна тази възможност.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Господин Танчев – във връзка с изказването на господин Вигенин.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Искам да използвам случая и да направя един малък анонс, който има отношение по въпроса, който господин Вигенин каза. Макар че Трансграничното споразумение за търговия и сътрудничество с Щатите да не влезе в програмата по чисто конюнктурни причини, ние като Комисия по европейските въпроси по никакъв начин не смятаме, че това е маловажен въпрос. На предпоследния КОСАК, в който бяхме, в Рига, като делегация отправихме покана към госпожа Малмстрьом, която е европейски комисар за търговия, да дойде в България, да направим няколко дискусии на тази тема. Все още Европейската комисия преговаря със страната зад океана по отделните точки, преди да предоставят това Споразумение за разглеждане във вътрешните парламенти, където наистина ще има по-голям дебат. Имаме потвърждение, че на 25 септември, потвърждават ми колегите от Комисията, тя ще бъде на посещение тук. Има желание за срещи с изпълнителната власт, за което, надявам се, и госпожа Кунева ще ни съдейства, и в дискусия в академичните среди – визирам някои от университетите, и в парламента ще имаме възможност на много нива да поставим въпросите, които засягат България и нашата позиция що се отнася до това, а и самите ние да получим много повече информация поне от частта, която е достъпна до широката общественост, защото има глави, които са по-деликатни и ще бъдат оповестени, когато са се разбрали за всичко.
Така че, господин Вигенин, по никакъв начин – нито ние като Народно събрание, нито изпълнителната власт смятам, че подценяват темата.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Господин Стоилов искаше думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Председател, госпожо Заместник-министър председател, госпожи и господа народни представители! Аз имам въпрос, който беше засегнат частично във Вашето встъпление, но като че ли все още говорим по въпросите на Европейския съюз и на българските позиции в него твърде общо и банализирано. Мислите ли, че е дошло времето, за да започне да се обсъжда и в правителството, и в парламента въпросът за българската политика в Европейския съюз? Все още не говоря за документ, тъй като това трябва да е някакъв краен резултат, който да съдържа какви въпроси в рамките на сегашната политика на Европейския съюз са важни, и трябва да бъдат ясно поставени и отстоявани от българска страна, и втората част – тя е по-трудна, но също до известна степен възможна: какво да се опитваме да променим в политиката на Европейския съюз, от там – какви съюзи могат да се правят по определени теми и как ние да имаме също едно по-осъзнато поведение в посоката, в която се движи Европейският съюз, особено в сегашния период? Това е моят въпрос.
Мисля, че след няколкото години членство в Европейския съюз подобно политическо самосъзнание трябва да се формира, за да можем да оползотворим в по-голяма степен възможностите от членството в Европейския съюз. Същото според мен се отнася и за НАТО, но сега тази тема не е на дневен ред.
Използвам във връзка с това да попитам: кога и как ще се определят темите на българското председателство? Ясно е, че това ще става също в определен диалог не само междуинституционален в България, но и на европейско ниво и можем да използваме именно темата, която поставих, в едно по-осъзнато формулиране на теми, които, без да са изцяло ориентирани към България, да могат да впишат поне част от тях и едно такова наше виждане за собственото ни място в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, има ли други въпроси и коментари?
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това е чудесно. Всъщност става въпрос за национални приоритети и субсидираността, само че обърната с посока към България, тоест как тези усилия могат да бъдат подкрепени от страна на Европейския съюз.
До тук това, което сме имали, е, че ние много държим кохезионната политика да остане в този си обем. Това за следващата финансова рамка ще бъде огромна борба, защото нетните донори в този Европейски съюз останаха същите като брой, а страните, които се ползват от тях, са много повече. Изобщо даже не отварям приказка за Гърция, но сме много повече. Запазването на кохезионната политика може би Ви се струва малко негативен приоритет, но всъщност той е много важен. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
С това, което те правят за инфраструктурата, се опитват, но аз разбирам какво имате предвид – да не се вземат пари от кохезията. Всъщност една част от парите „Юнкер” се взеха от „Наука и изследвания”, което между другото е интересна тема за нас. Те няма как да дойдат през увеличаване на вноската на страните, защото Холандия и Германия едва ли ще се съгласят да се увеличи повече вноската им.
Аз лично смятам, че селскостопанската политика е от естествен интерес за България, защото това е най-големият ни завод на открито и поради естеството на нашата продукция и възможността да се произвежда включително и екологично България стои добре. Въпросът е как можем това да го съпътстваме с преработваща промишленост и дали не можем тук – аз имам много силна надежда, че ще успеем да направим последователна политика от това, да засилим ефекта?
Бих могла да Ви кажа как вървят приоритетите. Една страна като Полша например има за свой приоритет да си запази доста замърсяващата въглищна индустрия, но тя знае каква е причината. Дълго време се опитваше да запази държавната помощ за пристанищата – това е вече невъзможно, няма как да стане. Държавните помощи за криза, тоест да се разрешат държавни помощи за криза, това беше нещо, което много страни поставиха и Европейската комисия в един момент точно заради кризата разрешаваше на определени сектори повече държавна помощ.
Интересно предложение бяха дали гърците при предишните си правителства. При тях имаше приоритет, който бяха дали като национален – парите, които са за образование, да бъдат изтеглени от публичните разходи, тоест да не им се брои като бюджетен дефицит. Всичко това е само за да дам примери и да започнем да мислим рамката на това, което господин Стоилов предлага. Аз съм напълно съгласна с възможността да кажем какви са ни приоритетите, но Вие сте прав, господин Стоилов, това е в рамките, в руслото на това, което субсидиарната помощ на Европа предлага.
Искам да Ви споделя друга посока на мислене. Средствата и политиките, които са европейски, са такива. Хайде да видим в освободената територия как правим специфично наши. Ако ние имаме пари за пътища от Европейската комисия и от европейския бюджет, как можем да направим с освободената сума от нашия бюджет какво да направим с българския бюджет? За това си струва сериозно да се мисли. Изследвания и анализи има, това, което трябва да направим, е да постигнем политическо съгласие.
Колкото до нашите приоритети те се определят година – година и половина преди председателството. Естествено аз съм нетърпелива и бързам да се съберем и да видим на нашата тройка какви ще са приоритетите. Ние сме последно председателство. Мога почти да се подпиша, че теми като миграция, синя карта ще останат, разширяването ще остане. Дано пък по нашето председателство нещо да се случи със силен напредък на някоя от страните. Теми като енергетиката също ще останат без съмнение, и първото гледане на рамката на европейския бюджет. Това са теми, за които аз с много голяма доза сигурност мога да Ви кажа, че просто няма как да не са в председателството.
Ако успеем да напълним с наше съдържание дигиталната икономика, за да може да имат младите хора желание да работят тук, в България, същото, което иначе работят в Германия, според мен би било много добре, включително и с това, което господин Вигенин каза за социални услуги, медицина и така нататък. Това също е възможно да мине през тази дигитална икономика. Тоест ако остане дигиталната икономика, ние да кажем: да, но дигиталната икономика с приоритет медицински услуги например.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗАДНОВА: Благодаря, госпожо Кунева.
Господин Абу Мелих, заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Уважаеми народни представители, госпожо Председател, госпожо Кунева! Следващия път като отидете в Европа, може да сте спокойна, че системата за дистанционно наблюдение на пациенти я има в Република България. Не е разпространена, защото апаратчетата са 3000 лв. и нагоре засега и болниците заради нашата здравна система не могат да си позволят такава техника да вземат масово. Това е направено от едни младежи от София. Те са разработили централен сървър. Ако на нас тук четиримата ни сложат тези апарати, а аз съм в Бургас, централният сървър наблюдава моите параметри и ако вдигна температура или сърцето ми има проблем, те изпращат сигнал до моя лекуващ лекар. Това работи на територията на Република България, но не можем още да си го позволим в българските болници, защото е скъпо. Техниката е хибридна. Вярно, има и унгарски апаратчета, не е кой знае колко сложно. Доколкото знам, има подготовка на проект за разработване на такава апаратура на територията на нашата страна, да знаете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Знаех, че ще изляза с нещо оптимистично от Вашата Комисия.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Ще използвам малко и в контекста на това, което колегата Абу Мелих каза и което Вие споменахте за дигиталната икономика. Вече е крайно време да представяме страната си не толкова като център, който може да предостави висококачествена поддръжка, а и като център, който може да произвежда много висококачествени и високотехнологични продукти в дигиталната сфера. Примерът е много добър, но има и много други, включително и български компании, които са единствени доставчици на големи международни IT компании.
В тази връзка и в контекста на темите, които Вие представихте на предстоящото председателство, споменахте, че един от основните приоритети ще бъде насърчаване на младежката заетост. Предвижда ли се също така и ревизия, и преглед по-скоро на това как вървеше изпълнението на младежката гаранция до момента, а и повече мерки за стимулиране не толкова на обучение, което несъмнено е важно, но и на стартиране на младежко предприемачество, така че да могат младите хора не само да си намират по-лесно работа, но да стартират собствен бизнес?
Има много страни в Европейския съюз, които вече са намерили добри решения. Също така би могло да се помисли за система за обмен на добрите решения между различните страни, тъй като страни с еднакви условия, някои са се справили, други не толкова, но проблемът в крайна сметка е европейски.
Също така споменахте и за предстоящия дебат по реформата на Еврозоната. Там вече Португалия април месец излезе със свое предложение, с идеи, които да задълбочат не само регулацията, но и самата Еврозона. Предполагам, България ще бъде активен участник, тъй като в крайна сметка предстои и нашето бъдещо приемане.
От гледна точка на българското председателство, наскоро в страната беше главният преговарящ за Република Сърбия, чиято цел е 2018 г. преговорите за членството на Република Сърбия да са във финалната си фаза. Така че може би това е акцент, който също бихме могли да използваме, колкото и оптимистична да е тази тема.
Вие споменахте и обща селскостопанска политика като голяма възможност за България, тъй като сме бенефициент на субсидии, но, от друга страна, има назряващ дебат вътре в европейското семейство за реформа на общата селскостопанска политика, като включително някои страни се обявяват и за драстично намаляване на разходите по нея. Надявам се това да не се случи в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Гаджев.
Накратко, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Реформата, която предлага Португалия, не е в наш интерес, защото тя иска създаване на бюджет на Еврозоната. Ние нямаме интерес от това. България не е член на Еврозоната, няма да имаме думата, по-добре не.
За гаранционните схеми и за младежката безработица в детайли, смятам, че вицепремиерът Калфин ще се чувства много удобно да отговаря на тези въпроси и ще може да Ви каже абсолютно конкретни неща.
За намаляването на ОСП, смятам, че ще се спре до 2016 г. Проблемът е как ще посрещне България реформата в млечния сектор. Имахме среща с комисаря Хоган, направихме европейски дебат с открита аудитория. Разбира се, бяха хора, които се интересуват от селскостопанска политика – Млечен борд, млекопроизводители, и това е доста притеснително. Никой друг освен нас няма да подготви нашата икономика и нашите политики за това как се развива и как се променя Съюзът, това си е чисто национална задача. Съгласна съм с всички от Вас, които казаха, че трябва да минем в активна фаза на работа, а не само да бъдем нещо като реципиент на политики. Да, ние ще влияем върху европейските политики, няма преграда пред нас, но въпросът е ние да можем максимално да сме си свършили работата в нашата страна, което е много важно.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер, за участието.
Две минути, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Очевидно в днешната дискусия въпросът с гръцката финансова криза не беше засегнат, но едва ли има въпрос, който ще повлияе повече на европейския финансов механизъм от това, което се случва в Гърция. Най-вероятно и нивото на нашата дискусия – информацията, която имаме, не ни дава основание да правим изводи и да анализираме, но ако не се запознаем с опита на нашите съседи – бил той трагичен, нямаме изгледи да присъстваме като активен фактор в тази дискусия.
Затова първото, което ми се струва, че трябва да се замислим, е за ролята на малките длъжници в Европейския съюз и в неравнопоставените икономики, и за начина, по който функционира Европейският валутен механизъм. Искам да повдигна въпрос, който може би заслужава нашето внимание и трябва да се обмисли, и да разгранича два аспекта на гръцката криза. Първият аспект е въпросът с публичния дълг, и вторият е с функционирането на системата на еврото.
Ще ми разрешите тук да кажа една еретична мисъл, но Европейската централна банка в последните седмици наруши редица свои вътрешни разпоредби за рефинансиране на гръцките частни банки, тъй като въпросът с гръцкия публичен дълг нямаше нищо общо с рефинансирането на банките, а то беше спряно от Европейската централна банка и беше използвано като политически инструмент за капитулация на гръцкото правителство. Това, което бих препоръчал – разбира се, това не е наша работа, ние няма да се занимаваме с този въпрос, защото, като го поставим, нито ще ни чуят, нито ще ни обърнат внимание, но е добре малките държави, които се канят да влизат в Еврозоната, да си изнесат въпроса с банковите регулации, а не общите финансови регулации, които касаят публичния дълг, тъй като нямаше никакво основание да бъде спирано рефинансирането на частни банкови институции в Гърция. Публичният дълг е един въпрос и преговорите по него са едната страна на въпроса. И на какви основания беше спряно рефинансирането на гръцките частни банки? Струва ми се това е един от въпросите, които са най-важни в последните седмици, тъй като функционирането на системата на еврото, паричното обращение, спестяванията на гражданите на държавите – членки от Еврозоната, в евро, които са частни спестявания, банките, които са частни банки, функционират на базата на общите правила на европейския банков механизъм. Нарушаването на тези банкови правила от самата Европейска централна банка заслужава особено внимание.
Едва ли Люксембургското председателство ще се занимава с този въпрос, изключвам такава възможност, но с оглед на нашето председателство и на следващата тройка, както Вие казвате, да направя една прогноза – този въпрос ще бъде централен, тъй като така, както могат да бъдат спрени парите на гръцките банки, утре Европейската централна банка ще спре рефинансирането на италианските банки. Тогава какво ще правим?!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Интересен финал на днешното заседание.
Имате ли коментар, госпожо Кунева?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Действително трябва да следим цялата архитектура и на Банковия съюз, и на еврото. Трябва да се коментира и да се следи не само когато има проблем, а може би е добра идея да се направи съвместно заседание на Външната и Европейската комисия, заедно с Комисията по бюджет и финанси – мисля, че ще е интересно.
Искам този път, за разлика от друг път, да отправя молба към Вас, ако може. Освен темите, по които имам отлична комуникация с Вас, и Ви благодаря за пореден път и продължавам да разчитам, много Ви моля, направете така, че да подкрепим минаването поне на първо четене – няма да има време за друго, на Закона за антикорупцията. Днес се гледа в Съвета междинният доклад, който е по правосъдие и вътрешен ред. Този Закон е единственият, който успя да влезе в парламента, и бих искала, когато се пише следващият доклад есента, да можем да кажем, че това сме го свършили. Затова ще Ви моля през Вашите политически семейства, Вие самите, имайте предвид това. Моля Ви, Законът е добре написан, ще работи, надявам се, че ще има добър апарат, който да го прилага. Моите амбиции са да бъде един не само професионално написан, но и професионално приложен Закон.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешното заседание.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВКЕФ:
Светлин Танчев
Стенограф:
Валентина Меченова
