Указ № 197 на Президента на Република България и мотивите към него, постъпил на 15.10.2015 г., за връщане за ново обсъждане на разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ



Д О К Л А Д


ОТНОСНО: Указ № 197 на Президента на Република България и мотивите към него, постъпил на 15.10.2015 г., за връщане за ново обсъждане на разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г.


На свое заседание, проведено на 20 октомври 2015 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди указ на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на разпоредби от Закона за военното разузнаване и мотивите към него.
На заседанието присъстваха: г-жа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на Президента на РБ, г-н Атанас Самандов - секретар по отбрана и сигурност на Президента на РБ, г-н Георги Кръстев – съветник в политическия кабинет при Министерски съвет и г-н Атанас Запрянов - съветник в Министерство на отбраната.
Председателят на комисията г-н Димитър Лазаров докладва указа на президента и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, президентът връща в Народното събрание за ново обсъждане чл. 24, ал. 3 и свързаната разпоредба на чл. 24, ал. 5, т. 3 и чл. 26, т. 3 на Закона за военното разузнаване.
С приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване се предвижда, директор на службата да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Според мотивите на указа премахването на досега съществуващата възможност тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили не е съобразено с функциите и задачите, които се възлагат на службата. Тези, които имат чисто военен характер и изискват специфична военна експертиза, са само една част. Служба „Военна информация“ изпълнява задачи и в областта на асиметрични рискове и заплахи - тероризъм, нелегален трафик на хора, оръжие и наркотици, оръжия за масово унищожение и тяхното разпространение. В мотивите се сочи, че кръгът на дейност на службата и предвидените в закона правомощия на директора по никакъв начин не налагат ограничаване на възможността неин ръководител да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание, като се прави извод за въведени допълнителни ограничения, надхвърлящи целесъобразността. Посочва се още, че след като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, то не се намира основание директорът да не може да бъде лице, различно от военнослужещ. В мотивите си президентът призова народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване за необходимия професионален опит за директора на Служба „Военна информация“ и неговите заместници като отчетат функциите на службата и премахнат неоснователните ограничения.
В проведената дискусия участие взеха г-жа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на Президента на РБ, г-н Атанас Самандов - секретар по отбрана и сигурност на Президента на РБ и г-н Атанас Запрянов - съветник в Министерство на отбраната. Те изразиха подкрепата си за връщането на разпоредбите на закона. Според тях в мотивите към указа на президента се отразява основния проблем, а именно че законът неоснователно ограничава кръга от цивилни лица, които имат необходимата квалификация и професионален опит в областта на националната сигурност да заемат длъжността директор на Служба „Военна информация“.
При обсъждането на указа и мотивите към него участие взеха народните представители Методи Андреев, Михо Михов, Камен Костадинов и Атанас Атанасов.
Народните представители Методи Андреев и Атанас Атанасов се обединиха около становището, че мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби на Закона за военното разузнаване са основателни и обосновани, и се споделят от тях.
Не изразиха подкрепата си народните представители Михо Михов и Камен Костадинов, които отправиха критики и несъгласие с мотивите на указа. Същите заявиха от името на парламентарните си групи, че не подкрепят връщането на разпоредбите на Закона за военното разузнаване и ще ги гласуват повторно.

След проведената дискусия, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 6 гласа „за”, 3 гласа „против” и 3 гласa „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 1 октомври 2015 г. и да проведе ново обсъждане на оспорените му разпоредби.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ККССПИСРСДДЗЕС:

ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ