Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
01/06/2016 първо гласуване
ПРИЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪП ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРЕЗ 2015 г.
КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: ПРИЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪП ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРЕЗ 2015 г.
След конституирането на 43 – то Народно събрание на 27 ноември 2014 г. беше гласувано и избрано ръководство и състав на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения, която за краткост в доклада ще бъде наричана Комисия. Комисията се състои от 20 народни представители от всяка парламентарна група, избрани на пропорционален принцип. На първото проведено свое заседание, на 11.12.2014 г. Комисията прие вътрешни правила за своята работа.
Настоящият доклад обхваща периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и е изготвен в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 34з, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения.
Констатациите, оценките и изводите, съдържащи се в доклада са направени въз основата на обсъжданията и гласуванията по време на заседанията на комисията, касаещи проблематиката, резултатите от извършените проверки на органите, имащи отношение към прилагането и спазването на законовите разпоредби, както и от предоставената и постъпилата информация от Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция „Технически операции“, Министерство на отбраната, както и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
1. Анализ на данните относно използването и прилагането на специалните разузнавателни средства по ЗСРС.
За изминалата 2015 г. Окръжните съдилища на страната са постановили 4034 бр. разрешения за използване и прилагане на СРС от органите по чл. 13 от ЗСРС. Дадени са 3350 бр. първоначални разрешения и 884 бр. разрешения за продължаване на срока. Общо постановените откази са 683 бр. /Приложение № 1 към доклада/.
При анализа на така предоставените данни може да се направи извода, че се наблюдава една тенденция към значително намаляване броя на исканията за използване на СРС, в сравнение с другите отчетни периоди за 2014 г. и 2013 г. Общият брой на исканията за 2014 г. е 7 604 бр., а за 2013 г. е 7565 бр., което в процентно изражение е съответно 37% спрямо 2014 г. и 41% спрямо 2013г. намаление на броя искания.
Най – голям процент заявители за използване на СРС са били различните служби от МВР – 50%. На следващо място с 30% е Прокуратурата, 19% - ДАНС и 0,5% - Служба "Военна полиция".
През 2015 г. СРС са прилагани спрямо 2638 лица. В сравнение с периода на 2014 г. СРС са прилагани спрямо 4202 лица или с 37% повече, а за 2013 г. са 4452 лица или с 40 % повече от отчетния период.
В 299 случая са използвани СРС по отношение на обекти за установяване на самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност (чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС) като за 2014г. техният брой е 645.
Общият брой на изготвените през 2015 г. ВДС е 1677 бр. като спрямо 2014 г. техният брой е 1084 бр., а за 2013 г. е 1602 бр. Наблюдава се тенденция с близо 55% увеличаване на изготвените ВДС. Анализът на данните сочи, че от изготвените 1677 бр. ВДС ДАТО е унищожила само 104 бр. при наличие на хипотезите на отпаднала необходимост или пропуснат срок от заявителите. Процентното съотношение между броя на изготвените ВДС и броя на лицата с временно ограничени със СРС основни права за 2015 г. е 57% като за сравнение през 2014 г. това съотношение е 24 %, а през 2013 г. е 48%.
От посочените данни може да се направи извода, че през последната една година се наблюдава тенденция на постоянно намаляване на броя лица, спрямо които са искани и прилагани СРС. Това се дължи и на обстоятелството, че през 2015 г. са направени законодателни промени, в резултат на което е засилен съдебния контрол по отношение на даваните разрешения за използване на СРС. Също така посредством законодателните промени са завишени и изискванията спрямо заявителите за използването и прилагане на СРС.
Получените данни от заявителите по чл. 13 от ЗСРС и тези от ВСС и прилагащите органи по чл. 20 от ЗСРС се различават по отчитане на посочените показатели, поради факта, че органите по чл. 20 ги водят по брой искания спрямо брой лица, а заявителите по чл. 13 от ЗСРС са изготвяли няколко искания спрямо едно лице. Това не позволява да се направи точен анализ на данните относно реда за регистрация и броя на използваните СРС.
От посочените данни за броя на СРС, изготвените ВДС и използването им в наказателния процес, може да се направи извода за изпълнение на мерките, гарантиращи законосъобразност и повишаване на ефективността при прилагане на СРС като краен и изключителен способ.
2. Констатации от проверки по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС и анализ на данните
2.1. Констатации от проверки
В изпълнение Решения № 3 и 4 на Комисията, в съответствие с чл. 261б от Закона за електронните съобщения за осъществяване на парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, в периода юни 2015 г. - април 2016 г. експертният състав, подпомагащ работата на Комисията, извърши проверки по ЗЕС в 22 области на страната и София – град на общо 307 структури.
Предмет на проверките е спазване на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС за 2015 г., както и прилагането на закона след неговото изменение и допълнение, обн. в ДВ бр.24 от 31 Март 2015г.
В Районните съдилища е създадена организация за приемане и регистриране на исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, както и на постановените разпореждания и реда за унищожаване на ненужната информация. Административните ръководители се произнасят лично по исканията по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, а в тяхно отсъствие – от оправомощен заместник. Произнасянето по искания за данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК става по дежурства на съдиите, като исканията се регистрират в обща деловодна система на съда.
Водят се както електронен регистър, така и специален регистър на хартиен носител по чл. 251г, ал. 4 от ЗЕС. В повечето случаи исканията по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във вр. с чл. 159а, ал. 1 от НПК се регистрират в обща деловодна система на съда, която позволява изготвянето на обобщени справки.
Няма установена единна система относно начините на регистриране на постъпилите от прокуратурата искания, касаещи повече от едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Съдилищата от по-големите населени места въз основа на едно искане регистрират едно частно наказателно дело и съответно се произнасят с едно разпореждане. Съдилищата от по-малките населени места въз основа на едно искане регистрират n-бр. частни наказателни дела, съобразно броя на посочените в искането предприятия и съответно се произнасят с толкова разпореждания.
В по-голямата част от съдилищата не са постъпвали доклади с мотивирани искания на прокуратурата за унищожаване на справки от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съдържащи данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Дадените откази в съответните районни съдилища са мотивирани и съдържат необходимите правни и фактически основания за това и могат да се обобщят така:
• исканията не съдържат задължителния реквизит по чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК - липсата на конкретни данни за лицата, за които се изискват данни за трафик;
• исканията не съдържат описание на обстоятелствата, на които се основава искането, както и исканият период на справката за данните е по-голям от шест месеца;
• посочените в част от исканията на прокуратурата предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги не са от кръга на дружествата по смисъла на ЗЕС;
• исканията са за голям обем от информация в обхвата на няколко клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване и за сравнително дълъг период от време;
• мотивираното искане не е изготвено от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство съгласно изискването на чл. 159а, ал. 3 от НПК;
• описаните факти по преписката са в недостатъчна степен, за да се установи лицето и действията му, с които се застрашава националната сигурност и по какъв начин исканите данни ще допринесат за разкриването на престъплението (ДАНС);
• от МВР са изпратени до съда мотивирани искания за предоставяне на трафични данни по оперативно дело за разкриване и разследване на престъпление, за което вече има образувано досъдебно производство;
• в искането на наблюдаващия прокурор не е посочен разследващия орган и на кого следва да бъдат предоставени исканите данни;
• искането не касае тежко или тежко умишлено престъпление.
В Окръжните съдилища е създадена организация за приемане и регистриране на постъпилите мотивирани искания от прокуратурата за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК, както и на постановените разпореждания. Със заповеди на административните ръководители на съдилищата са оправомощени съдии, които в тяхно отсъствие да постановяват разпореждания за предоставяне на данните или да отказват такива. В повечето от съдилищата не са постъпвали доклади с мотивирани искания на прокуратурата за унищожаване на справки от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съдържащи данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Исканията за извършване на справка за данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК се регистрират като частни наказателни дела в електронен регистър, в рамките на общата деловодна система на съдилищата. Водят се и електронен и/или регистър на хартиен носител по чл. 251г, ал. 4 от ЗЕС.
В Софийски градски съд са въведени самостоятелни регистри за постъпилите искания по чл. 251з от ЗЕС и по чл. 159а, ал.1 от НПК.
Констатирани са няколко случай, в които окръжните съдилища са издали разрешение за достъп до данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК, въпреки че исканията не касаят тежки умишлени престъпления, респективно не отговарят на изискването на чл. 159a, ал. 2 от НПК.
Дадените откази в съответните съдилища са мотивирани и съдържат необходимите правни и фактически основания за това.
В Прокуратурите в страната е създадена необходимата организация за регистриране и водене на отчета на изготвяните мотивирани искания за предоставяне на данни по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във връзка с чл. 159а от НПК.
Със Заповед № РД-04-381/21.07.2015 г. на Главния прокурор на РБ е утвърден образец на Регистър на исканията за предоставяне на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК и съответно се води такъв регистър в прокуратурите в страната.
Със Заповед № РД-04-371/14.07.2015 г. на Главния прокурор на РБ е определен реда за унищожаването на данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК съобразно изискването на чл. 159а, ал. 6 от НПК, като същият е въведен и се изпълнява от прокуратурите в страната.
Няма установена единна практика в прокуратурите относно изготвянето по едно досъдебно производство на брой искания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Няма и единна практика за реда за изпращане на разрешенията на съда до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В повечето случай разрешенията се връщат в прокуратурата и наблюдаващият прокурор ги изпраща на разследващия полицай, а той до мобилния оператор. В някой съдебни райони наблюдаващият прокурор ги изпраща до операторите, а има и случай, в който съдът ги е изпратил до предприятията и за това е информирал прокуратурата.
В МВР предложенията за искания по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС, съдържащи класифицирана информация, се регистрират в специален електронен регистър, който се води в съответната дирекция на министерството. Няма въведен единен ред относно регистрирането на предложенията за искания на данни по чл. 159а, ал. 3 от НПК по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС. В повечето дирекции предложенията се регистрират в общата деловодна система на МВР, което особено затруднява изготвянето на обобщени справки. В отделни случай се водят регистри на хартиен носител.
В Секторите БОП на МВР за 2015 г. исканията за данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС се регистрират в класифицираната регистратура на ОД-МВР. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство своевременно се унищожават по предвиденият в закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
Отделите „Вътрешна сигурност” – МВР имат ограничен брой искания по ЗЕС и същите се изпращат до съда чрез Дирекция „Вътрешна сигурност” – София.
Дирекциите „Гранична полиция” имат ограничен брой искания по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС. Исканията се регистрират в регистър на хартиен носител, въведен със заповед на директора на ГДГП. Исканията за данни по чл. 159а, ал. 3 от НПК се регистрират в общата деловодна система на дирекцията. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство своевременно се унищожават по предвиденият в закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
В Териториалните дирекции „Национална сигурност” е създадена организация за отчитане, съхранение и унищожаване на материалите. Води се отделен регистър на хартиен носител за направените искания по ЗЕС, които съдържат класифицирана информация. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство своевременно се унищожават по предвиденият в закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
Отделите „Митническо разузнаване и разследване” изпращат исканията си по чл. 159а, ал. 3 от НПК до съда чрез наблюдаващ прокурор.
В големите предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги е създадена организация и вътрешни правила за реда, условията за водене и достъп до регистрите съгласно разпоредбите на ЗЕС и измененията и допълненията в него. В някои от тях се съхраняват и предоставят само обобщени данни, а в други - липсва структура, занимаваща се с класифицирана информация.
При локалните интернет доставчици не се водят регистри на разрешенията за ползване на трафични данни по ЗЕС. След измененията и допълненията в ЗЕС са констатирани случай, при които са предоставяни трафични данни от интернет доставчиците без разпореждане на съответния съд, съобразно новата нормативна уредба. За прекратяване на тази практика Комисията е изпратила писма до имащите отношение по случая институции, с които ги е сезирала за необходимостта от привеждане на дейността им в съответствие с направените изменения и допълнения в ЗЕС. Въз основа на предприетите от тях действия тази практика своевременно е прекратена.
В резултат на извършените проверки и констатираните факти могат да се направят предложения по целесъобразност за подобряване на работата в следните насоки:
1. В прокуратурите на страната е необходимо да се въведе единна практика относно реда за изготвянето на мотивираните искания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за начина на изпращането на дадените разрешения от съда до предприятията.
2. В съдилищата е необходимо да се въведе единна практика, както за регистриране, така и за издаване на разпореждания по исканията от прокуратурата за достъп до трафични данни.
3. Необходимо е да се упражнява по-ефективен контрол в органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС относно спазване на задължението им по чл. 251ж, ал. 2 от ЗЕС за незабавно изпращане до съда на протоколите за унищожаване на справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство.
4. В системата на МВР да се въведе единна практика относно регистрирането и отчетността на изготвените и изпратени до прокуратурата предложения за искания на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК.
2.2. Анализ на данните по ЗЕС
По данни от мобилните оператори през 2015 г. при тях са постъпили 70 406 бр. искания за достъп до трафични данни като през 2014 г. те са 108 333 бр., а през 2013 г. са 116 091 бр. Сравнителният анализ на данните показва, че намалението спрямо 2014 г. е с 35 %, а спрямо 2013 г. е с 39,4 %.
По данни от Висшия съдебен съвет в районните съдилища по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са постъпили 13 354 бр. мотивирани искания от наблюдаващи прокурори за предоставяне на трафични данни от предприятията. По тях са дадени 12 447 бр. разрешения и са постановени 917 бр. отказа ( 6.9 % от всички искания). Постъпилите в съда искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 12 948 бр. като по тях са дадени 12 856 бр. разрешения и 1994 бр. отказа (15,4 % от всички искания). Следва да се направи уточнението, че броят на исканията не отговаря на сбора от броя на разрешенията и отказите, тъй като в редица случаи по едно искане съдът се произнася с повече от едно разпореждане, а в други – разпорежда частично разрешение или частичен отказ.
По данни от МВР и ДАНС за периода до 31.03.2015 г. исканията за предоставяне на данни по чл. 159, ал. 1 от НПК до мобилните оператори са 12 607 бр., а за периода от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. са 13 353 бр.
Общо за 2015 г. са изготвени 38 908 бр. искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, от които 26 507 бр. явни и 12 401 бр. класифицирани (Приложение 2).
Наблюдаващата се тенденция на значителното намаление на исканията и предоставянето на трафични данни се дължи основно на въведения съдебен контрол с изменението и допълнението на ЗЕС, обн. в ДВ бр. 24 от 31 Март 2015г.
3. Жалби и сигнали, свързани с нарушения от страна на служители на службите за сигурност и с използването на специалните разузнавателни средства по ЗСРС и трафичните данни по ЗЕС
Съобразно Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Комисията разглежда жалби и сигнали на граждани и организации по отношение на действия и актове на службите за сигурност и във връзка с използването на специалните разузнавателни средства и трафични данни.
За периода на 2015 г. в Комисията са постъпили общо 20 бр. жалби и сигнали от физически и юридически лица. Съобразно техният предмет биват разделени на няколко групи: 7 бр. срещу служители на службите за сигурност; 6 бр. срещу неправомерно използване на специалните разузнавателни средства и трафичните данни; 7 бр. – други, касаещи трудовоправни взаимоотношения, достъп до класифицирана информация и от общ характер.
След извършени проверки по подадени жалби и сигнали, в това число и по постъпили такива в края на 2014 г., Комисията е взела 21 решения. Подателите на жалбите и сигналите са надлежно уведомени писмено за взетото решение и за резултатите от извършената проверка. В процес на проверка са 3 бр. жалби, които са постъпили в края на 2015 г.
За извършване на проверките по жалби и сигнали e създаден механизъм за координация и взаимодействие с ВСС, ВКП, МВР и всички подлежащи на парламентарен контрол служби за сигурност и предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
4. Законодателни промени, предприети мерки и предложения за подобряване на дейността по ЗСРС и ЗЕС.
4.1. Закон за специалните разузнавателни средства
През отчетния период на 2015 г. въз основа на постъпили предложения за подобряване на дейността по ЗСРС, основани на опита в практиката по прилагане на действащата уредба, Комисията разгледа и гласува законопроект за изменение и допълнение на Закон за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 17.09.2015 г., Обнародван в ДВ брой 74/2015 г.
С приетите изменения и допълнения се прецизираха сроковете за прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 21 от ЗСРС, които във всички случаи бяха до 2 месеца с възможност този срок да бъде продължен до 6 месеца общо. С новият чл. 21, ал. 1, т. 1 от закона значително се намали срока за прилагане на специалните разузнавателни средства в случаите на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС - по отношение на обекти с цел установяване самоличността на лица. Той се ограничи до 20 дни при първоначалното разрешение на съда с възможност да бъде продължаван още с по до 20 дни, но не повече от 60 дни общо. Очевидно е, че този значително по-кратък съдържа всички белези на съразмерност с целта на въведената мярка и защитата на личните права на гражданите.
Използването на специалните разузнавателни средства по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност, без съмнение имат специфични особености и се отчетоха при приетата законова регламентация. В случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления против Републиката по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс срокът по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗСРС беше увеличен до 6 месеца първоначално с възможност за продължаване с още до 6 месеца. Тази много тясната хипотеза е свързана с предотвратяване на престъпления с изключително висока степен на обществена опасност, които могат сериозно да засегнат националната сигурност на страната, както и живота и здравето на много лица. Националната сигурност е с много по-широко съдържание от дейността по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Следователно, дейностите по защита на националната сигурност и в частност тези, изискват и специфичен инструментариум, несъвпадащ с този, обслужващ целите на предотвратяване и разследване на престъпления и доказването в наказателното производство, което и наложи приетата в закона промяна.
С приетите изменения в чл. 31 се запълниха съществуващи празнини по отношение на срока за съхраняването на информацията, необходима за защита на националната сигурност и едновременно с това се стесни приложното й поле. Така единствено информацията по новия чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2. т. 2, а не всяка информация по чл. 25, ал. 4 и 5, необходима за защита на националната сигурност, се съхранява за срок до 15 г., след което се унищожава от нарочна комисия. По-дългият срок за съхраняване на информацията позволява извършването на аналитична дейност, както и на ефективен информационен обмен между компетентните органи както на национално, така и на международно ниво. Всичко това има важно значение за предотвратяването на терористични действия и на други престъпления по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс, свързани с националната сигурност.
С изменението на чл. 34з, ал. 1 от закона парламентарният контрол се сведе до самите процедури по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, както и върху съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, а не върху държавните органи, които ги извършват. Пряка връзка с приетото изменение и с оглед на неговото синхронизиране има разпоредбата на чл. 34б от ЗСРС. Според същата Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
С приетата законодателна промяна в ЗСРС се въведоха ясни правила и срокове по отношение на събраната със специални разузнавателни средства информация и се установиха допълнителни гаранции за защита правата на гражданите, които конкретни мерки безспорно дадоха и добър резултат.
4.2. Закон за електронните съобщения
След постановяване на Решение № 2 от 2015 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 8 от 2014 г. празнота в уредбата на процедурите за съхраняване на данни за трафика, които са необходими за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления се уреди с разгледания и гласуван от Комисията проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, приет от Народното събрание на 26.03.2015 г., Обнародван в ДВ бр. 24/2015 г.
С оглед на обявените от Конституционния съд за противоконституционни текстове на чл. 250а - 251а от Закона за електронните съобщения и за преодоляване на празнотата в нормативната уредба се прие нов регламент по отношение на:
1. съкращаване на срока за съхранение;
2. отпадане на възможността за осъществяване на достъп до данните с цел разследване на престъпления, които не са тежки, както и с цел издирване на лица;
3. конкретизиране на възможността за органите, които имат компетентност по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, да получат достъп до данни, които са необходими именно във връзка с изпълнението на правомощията им по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления;
4. мотивиране на искането и разрешението за достъп;
5. съдебен контрол върху искането за продължаване срока на съхранение;
6. контрол на независим държавен орган върху унищожаването на данните след изтичането на сроковете за съхранение;
7. съдебен контрол върху унищожаването на справката с данни, която не се използва за нуждите на досъдебно производство.
С приетите изменения и допълнения, наред с предвидените в чл. 261а - 2616 ЗЕС процедури по контрол върху законосъобразността на съхраняването, предоставянето и унищожаването на данни, които засягат конституционно регламентирани права на гражданите, от страна на независим орган (Комисията за защита на личните данни) и на постоянна комисия в Народното събрание, се въведоха достатъчно и ефективни гаранции срещу злоупотреба при използването на данни, които могат да засегнат защитените конституционни права. Новата законодателна уредба постигна целения резултат като гарантира в достатъчна степен правата на личността съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ/
КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: ПРИЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪП ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРЕЗ 2015 г.
След конституирането на 43 – то Народно събрание на 27 ноември 2014 г. беше гласувано и избрано ръководство и състав на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения, която за краткост в доклада ще бъде наричана Комисия. Комисията се състои от 20 народни представители от всяка парламентарна група, избрани на пропорционален принцип. На първото проведено свое заседание, на 11.12.2014 г. Комисията прие вътрешни правила за своята работа.
Настоящият доклад обхваща периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и е изготвен в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 34з, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения.
Констатациите, оценките и изводите, съдържащи се в доклада са направени въз основата на обсъжданията и гласуванията по време на заседанията на комисията, касаещи проблематиката, резултатите от извършените проверки на органите, имащи отношение към прилагането и спазването на законовите разпоредби, както и от предоставената и постъпилата информация от Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция „Технически операции“, Министерство на отбраната, както и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
1. Анализ на данните относно използването и прилагането на специалните разузнавателни средства по ЗСРС.
За изминалата 2015 г. Окръжните съдилища на страната са постановили 4034 бр. разрешения за използване и прилагане на СРС от органите по чл. 13 от ЗСРС. Дадени са 3350 бр. първоначални разрешения и 884 бр. разрешения за продължаване на срока. Общо постановените откази са 683 бр. /Приложение № 1 към доклада/.
При анализа на така предоставените данни може да се направи извода, че се наблюдава една тенденция към значително намаляване броя на исканията за използване на СРС, в сравнение с другите отчетни периоди за 2014 г. и 2013 г. Общият брой на исканията за 2014 г. е 7 604 бр., а за 2013 г. е 7565 бр., което в процентно изражение е съответно 37% спрямо 2014 г. и 41% спрямо 2013г. намаление на броя искания.
Най – голям процент заявители за използване на СРС са били различните служби от МВР – 50%. На следващо място с 30% е Прокуратурата, 19% - ДАНС и 0,5% - Служба "Военна полиция".
През 2015 г. СРС са прилагани спрямо 2638 лица. В сравнение с периода на 2014 г. СРС са прилагани спрямо 4202 лица или с 37% повече, а за 2013 г. са 4452 лица или с 40 % повече от отчетния период.
В 299 случая са използвани СРС по отношение на обекти за установяване на самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност (чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС) като за 2014г. техният брой е 645.
Общият брой на изготвените през 2015 г. ВДС е 1677 бр. като спрямо 2014 г. техният брой е 1084 бр., а за 2013 г. е 1602 бр. Наблюдава се тенденция с близо 55% увеличаване на изготвените ВДС. Анализът на данните сочи, че от изготвените 1677 бр. ВДС ДАТО е унищожила само 104 бр. при наличие на хипотезите на отпаднала необходимост или пропуснат срок от заявителите. Процентното съотношение между броя на изготвените ВДС и броя на лицата с временно ограничени със СРС основни права за 2015 г. е 57% като за сравнение през 2014 г. това съотношение е 24 %, а през 2013 г. е 48%.
От посочените данни може да се направи извода, че през последната една година се наблюдава тенденция на постоянно намаляване на броя лица, спрямо които са искани и прилагани СРС. Това се дължи и на обстоятелството, че през 2015 г. са направени законодателни промени, в резултат на което е засилен съдебния контрол по отношение на даваните разрешения за използване на СРС. Също така посредством законодателните промени са завишени и изискванията спрямо заявителите за използването и прилагане на СРС.
Получените данни от заявителите по чл. 13 от ЗСРС и тези от ВСС и прилагащите органи по чл. 20 от ЗСРС се различават по отчитане на посочените показатели, поради факта, че органите по чл. 20 ги водят по брой искания спрямо брой лица, а заявителите по чл. 13 от ЗСРС са изготвяли няколко искания спрямо едно лице. Това не позволява да се направи точен анализ на данните относно реда за регистрация и броя на използваните СРС.
От посочените данни за броя на СРС, изготвените ВДС и използването им в наказателния процес, може да се направи извода за изпълнение на мерките, гарантиращи законосъобразност и повишаване на ефективността при прилагане на СРС като краен и изключителен способ.
2. Констатации от проверки по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС и анализ на данните
2.1. Констатации от проверки
В изпълнение Решения № 3 и 4 на Комисията, в съответствие с чл. 261б от Закона за електронните съобщения за осъществяване на парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, в периода юни 2015 г. - април 2016 г. експертният състав, подпомагащ работата на Комисията, извърши проверки по ЗЕС в 22 области на страната и София – град на общо 307 структури.
Предмет на проверките е спазване на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС за 2015 г., както и прилагането на закона след неговото изменение и допълнение, обн. в ДВ бр.24 от 31 Март 2015г.
В Районните съдилища е създадена организация за приемане и регистриране на исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, както и на постановените разпореждания и реда за унищожаване на ненужната информация. Административните ръководители се произнасят лично по исканията по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, а в тяхно отсъствие – от оправомощен заместник. Произнасянето по искания за данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК става по дежурства на съдиите, като исканията се регистрират в обща деловодна система на съда.
Водят се както електронен регистър, така и специален регистър на хартиен носител по чл. 251г, ал. 4 от ЗЕС. В повечето случаи исканията по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във вр. с чл. 159а, ал. 1 от НПК се регистрират в обща деловодна система на съда, която позволява изготвянето на обобщени справки.
Няма установена единна система относно начините на регистриране на постъпилите от прокуратурата искания, касаещи повече от едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Съдилищата от по-големите населени места въз основа на едно искане регистрират едно частно наказателно дело и съответно се произнасят с едно разпореждане. Съдилищата от по-малките населени места въз основа на едно искане регистрират n-бр. частни наказателни дела, съобразно броя на посочените в искането предприятия и съответно се произнасят с толкова разпореждания.
В по-голямата част от съдилищата не са постъпвали доклади с мотивирани искания на прокуратурата за унищожаване на справки от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съдържащи данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Дадените откази в съответните районни съдилища са мотивирани и съдържат необходимите правни и фактически основания за това и могат да се обобщят така:
• исканията не съдържат задължителния реквизит по чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК - липсата на конкретни данни за лицата, за които се изискват данни за трафик;
• исканията не съдържат описание на обстоятелствата, на които се основава искането, както и исканият период на справката за данните е по-голям от шест месеца;
• посочените в част от исканията на прокуратурата предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги не са от кръга на дружествата по смисъла на ЗЕС;
• исканията са за голям обем от информация в обхвата на няколко клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване и за сравнително дълъг период от време;
• мотивираното искане не е изготвено от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство съгласно изискването на чл. 159а, ал. 3 от НПК;
• описаните факти по преписката са в недостатъчна степен, за да се установи лицето и действията му, с които се застрашава националната сигурност и по какъв начин исканите данни ще допринесат за разкриването на престъплението (ДАНС);
• от МВР са изпратени до съда мотивирани искания за предоставяне на трафични данни по оперативно дело за разкриване и разследване на престъпление, за което вече има образувано досъдебно производство;
• в искането на наблюдаващия прокурор не е посочен разследващия орган и на кого следва да бъдат предоставени исканите данни;
• искането не касае тежко или тежко умишлено престъпление.
В Окръжните съдилища е създадена организация за приемане и регистриране на постъпилите мотивирани искания от прокуратурата за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК, както и на постановените разпореждания. Със заповеди на административните ръководители на съдилищата са оправомощени съдии, които в тяхно отсъствие да постановяват разпореждания за предоставяне на данните или да отказват такива. В повечето от съдилищата не са постъпвали доклади с мотивирани искания на прокуратурата за унищожаване на справки от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съдържащи данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Исканията за извършване на справка за данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК се регистрират като частни наказателни дела в електронен регистър, в рамките на общата деловодна система на съдилищата. Водят се и електронен и/или регистър на хартиен носител по чл. 251г, ал. 4 от ЗЕС.
В Софийски градски съд са въведени самостоятелни регистри за постъпилите искания по чл. 251з от ЗЕС и по чл. 159а, ал.1 от НПК.
Констатирани са няколко случай, в които окръжните съдилища са издали разрешение за достъп до данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК, въпреки че исканията не касаят тежки умишлени престъпления, респективно не отговарят на изискването на чл. 159a, ал. 2 от НПК.
Дадените откази в съответните съдилища са мотивирани и съдържат необходимите правни и фактически основания за това.
В Прокуратурите в страната е създадена необходимата организация за регистриране и водене на отчета на изготвяните мотивирани искания за предоставяне на данни по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във връзка с чл. 159а от НПК.
Със Заповед № РД-04-381/21.07.2015 г. на Главния прокурор на РБ е утвърден образец на Регистър на исканията за предоставяне на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК и съответно се води такъв регистър в прокуратурите в страната.
Със Заповед № РД-04-371/14.07.2015 г. на Главния прокурор на РБ е определен реда за унищожаването на данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК съобразно изискването на чл. 159а, ал. 6 от НПК, като същият е въведен и се изпълнява от прокуратурите в страната.
Няма установена единна практика в прокуратурите относно изготвянето по едно досъдебно производство на брой искания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Няма и единна практика за реда за изпращане на разрешенията на съда до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В повечето случай разрешенията се връщат в прокуратурата и наблюдаващият прокурор ги изпраща на разследващия полицай, а той до мобилния оператор. В някой съдебни райони наблюдаващият прокурор ги изпраща до операторите, а има и случай, в който съдът ги е изпратил до предприятията и за това е информирал прокуратурата.
В МВР предложенията за искания по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС, съдържащи класифицирана информация, се регистрират в специален електронен регистър, който се води в съответната дирекция на министерството. Няма въведен единен ред относно регистрирането на предложенията за искания на данни по чл. 159а, ал. 3 от НПК по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС. В повечето дирекции предложенията се регистрират в общата деловодна система на МВР, което особено затруднява изготвянето на обобщени справки. В отделни случай се водят регистри на хартиен носител.
В Секторите БОП на МВР за 2015 г. исканията за данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС се регистрират в класифицираната регистратура на ОД-МВР. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство своевременно се унищожават по предвиденият в закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
Отделите „Вътрешна сигурност” – МВР имат ограничен брой искания по ЗЕС и същите се изпращат до съда чрез Дирекция „Вътрешна сигурност” – София.
Дирекциите „Гранична полиция” имат ограничен брой искания по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС. Исканията се регистрират в регистър на хартиен носител, въведен със заповед на директора на ГДГП. Исканията за данни по чл. 159а, ал. 3 от НПК се регистрират в общата деловодна система на дирекцията. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство своевременно се унищожават по предвиденият в закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
В Териториалните дирекции „Национална сигурност” е създадена организация за отчитане, съхранение и унищожаване на материалите. Води се отделен регистър на хартиен носител за направените искания по ЗЕС, които съдържат класифицирана информация. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство своевременно се унищожават по предвиденият в закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
Отделите „Митническо разузнаване и разследване” изпращат исканията си по чл. 159а, ал. 3 от НПК до съда чрез наблюдаващ прокурор.
В големите предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги е създадена организация и вътрешни правила за реда, условията за водене и достъп до регистрите съгласно разпоредбите на ЗЕС и измененията и допълненията в него. В някои от тях се съхраняват и предоставят само обобщени данни, а в други - липсва структура, занимаваща се с класифицирана информация.
При локалните интернет доставчици не се водят регистри на разрешенията за ползване на трафични данни по ЗЕС. След измененията и допълненията в ЗЕС са констатирани случай, при които са предоставяни трафични данни от интернет доставчиците без разпореждане на съответния съд, съобразно новата нормативна уредба. За прекратяване на тази практика Комисията е изпратила писма до имащите отношение по случая институции, с които ги е сезирала за необходимостта от привеждане на дейността им в съответствие с направените изменения и допълнения в ЗЕС. Въз основа на предприетите от тях действия тази практика своевременно е прекратена.
В резултат на извършените проверки и констатираните факти могат да се направят предложения по целесъобразност за подобряване на работата в следните насоки:
1. В прокуратурите на страната е необходимо да се въведе единна практика относно реда за изготвянето на мотивираните искания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за начина на изпращането на дадените разрешения от съда до предприятията.
2. В съдилищата е необходимо да се въведе единна практика, както за регистриране, така и за издаване на разпореждания по исканията от прокуратурата за достъп до трафични данни.
3. Необходимо е да се упражнява по-ефективен контрол в органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС относно спазване на задължението им по чл. 251ж, ал. 2 от ЗЕС за незабавно изпращане до съда на протоколите за унищожаване на справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство.
4. В системата на МВР да се въведе единна практика относно регистрирането и отчетността на изготвените и изпратени до прокуратурата предложения за искания на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК.
2.2. Анализ на данните по ЗЕС
По данни от мобилните оператори през 2015 г. при тях са постъпили 70 406 бр. искания за достъп до трафични данни като през 2014 г. те са 108 333 бр., а през 2013 г. са 116 091 бр. Сравнителният анализ на данните показва, че намалението спрямо 2014 г. е с 35 %, а спрямо 2013 г. е с 39,4 %.
По данни от Висшия съдебен съвет в районните съдилища по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са постъпили 13 354 бр. мотивирани искания от наблюдаващи прокурори за предоставяне на трафични данни от предприятията. По тях са дадени 12 447 бр. разрешения и са постановени 917 бр. отказа ( 6.9 % от всички искания). Постъпилите в съда искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 12 948 бр. като по тях са дадени 12 856 бр. разрешения и 1994 бр. отказа (15,4 % от всички искания). Следва да се направи уточнението, че броят на исканията не отговаря на сбора от броя на разрешенията и отказите, тъй като в редица случаи по едно искане съдът се произнася с повече от едно разпореждане, а в други – разпорежда частично разрешение или частичен отказ.
По данни от МВР и ДАНС за периода до 31.03.2015 г. исканията за предоставяне на данни по чл. 159, ал. 1 от НПК до мобилните оператори са 12 607 бр., а за периода от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. са 13 353 бр.
Общо за 2015 г. са изготвени 38 908 бр. искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, от които 26 507 бр. явни и 12 401 бр. класифицирани (Приложение 2).
Наблюдаващата се тенденция на значителното намаление на исканията и предоставянето на трафични данни се дължи основно на въведения съдебен контрол с изменението и допълнението на ЗЕС, обн. в ДВ бр. 24 от 31 Март 2015г.
3. Жалби и сигнали, свързани с нарушения от страна на служители на службите за сигурност и с използването на специалните разузнавателни средства по ЗСРС и трафичните данни по ЗЕС
Съобразно Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Комисията разглежда жалби и сигнали на граждани и организации по отношение на действия и актове на службите за сигурност и във връзка с използването на специалните разузнавателни средства и трафични данни.
За периода на 2015 г. в Комисията са постъпили общо 20 бр. жалби и сигнали от физически и юридически лица. Съобразно техният предмет биват разделени на няколко групи: 7 бр. срещу служители на службите за сигурност; 6 бр. срещу неправомерно използване на специалните разузнавателни средства и трафичните данни; 7 бр. – други, касаещи трудовоправни взаимоотношения, достъп до класифицирана информация и от общ характер.
След извършени проверки по подадени жалби и сигнали, в това число и по постъпили такива в края на 2014 г., Комисията е взела 21 решения. Подателите на жалбите и сигналите са надлежно уведомени писмено за взетото решение и за резултатите от извършената проверка. В процес на проверка са 3 бр. жалби, които са постъпили в края на 2015 г.
За извършване на проверките по жалби и сигнали e създаден механизъм за координация и взаимодействие с ВСС, ВКП, МВР и всички подлежащи на парламентарен контрол служби за сигурност и предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
4. Законодателни промени, предприети мерки и предложения за подобряване на дейността по ЗСРС и ЗЕС.
4.1. Закон за специалните разузнавателни средства
През отчетния период на 2015 г. въз основа на постъпили предложения за подобряване на дейността по ЗСРС, основани на опита в практиката по прилагане на действащата уредба, Комисията разгледа и гласува законопроект за изменение и допълнение на Закон за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 17.09.2015 г., Обнародван в ДВ брой 74/2015 г.
С приетите изменения и допълнения се прецизираха сроковете за прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 21 от ЗСРС, които във всички случаи бяха до 2 месеца с възможност този срок да бъде продължен до 6 месеца общо. С новият чл. 21, ал. 1, т. 1 от закона значително се намали срока за прилагане на специалните разузнавателни средства в случаите на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС - по отношение на обекти с цел установяване самоличността на лица. Той се ограничи до 20 дни при първоначалното разрешение на съда с възможност да бъде продължаван още с по до 20 дни, но не повече от 60 дни общо. Очевидно е, че този значително по-кратък съдържа всички белези на съразмерност с целта на въведената мярка и защитата на личните права на гражданите.
Използването на специалните разузнавателни средства по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност, без съмнение имат специфични особености и се отчетоха при приетата законова регламентация. В случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления против Републиката по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс срокът по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗСРС беше увеличен до 6 месеца първоначално с възможност за продължаване с още до 6 месеца. Тази много тясната хипотеза е свързана с предотвратяване на престъпления с изключително висока степен на обществена опасност, които могат сериозно да засегнат националната сигурност на страната, както и живота и здравето на много лица. Националната сигурност е с много по-широко съдържание от дейността по предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Следователно, дейностите по защита на националната сигурност и в частност тези, изискват и специфичен инструментариум, несъвпадащ с този, обслужващ целите на предотвратяване и разследване на престъпления и доказването в наказателното производство, което и наложи приетата в закона промяна.
С приетите изменения в чл. 31 се запълниха съществуващи празнини по отношение на срока за съхраняването на информацията, необходима за защита на националната сигурност и едновременно с това се стесни приложното й поле. Така единствено информацията по новия чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2. т. 2, а не всяка информация по чл. 25, ал. 4 и 5, необходима за защита на националната сигурност, се съхранява за срок до 15 г., след което се унищожава от нарочна комисия. По-дългият срок за съхраняване на информацията позволява извършването на аналитична дейност, както и на ефективен информационен обмен между компетентните органи както на национално, така и на международно ниво. Всичко това има важно значение за предотвратяването на терористични действия и на други престъпления по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс, свързани с националната сигурност.
С изменението на чл. 34з, ал. 1 от закона парламентарният контрол се сведе до самите процедури по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, както и върху съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, а не върху държавните органи, които ги извършват. Пряка връзка с приетото изменение и с оглед на неговото синхронизиране има разпоредбата на чл. 34б от ЗСРС. Според същата Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.
С приетата законодателна промяна в ЗСРС се въведоха ясни правила и срокове по отношение на събраната със специални разузнавателни средства информация и се установиха допълнителни гаранции за защита правата на гражданите, които конкретни мерки безспорно дадоха и добър резултат.
4.2. Закон за електронните съобщения
След постановяване на Решение № 2 от 2015 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 8 от 2014 г. празнота в уредбата на процедурите за съхраняване на данни за трафика, които са необходими за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления се уреди с разгледания и гласуван от Комисията проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, приет от Народното събрание на 26.03.2015 г., Обнародван в ДВ бр. 24/2015 г.
С оглед на обявените от Конституционния съд за противоконституционни текстове на чл. 250а - 251а от Закона за електронните съобщения и за преодоляване на празнотата в нормативната уредба се прие нов регламент по отношение на:
1. съкращаване на срока за съхранение;
2. отпадане на възможността за осъществяване на достъп до данните с цел разследване на престъпления, които не са тежки, както и с цел издирване на лица;
3. конкретизиране на възможността за органите, които имат компетентност по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, да получат достъп до данни, които са необходими именно във връзка с изпълнението на правомощията им по предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления;
4. мотивиране на искането и разрешението за достъп;
5. съдебен контрол върху искането за продължаване срока на съхранение;
6. контрол на независим държавен орган върху унищожаването на данните след изтичането на сроковете за съхранение;
7. съдебен контрол върху унищожаването на справката с данни, която не се използва за нуждите на досъдебно производство.
С приетите изменения и допълнения, наред с предвидените в чл. 261а - 2616 ЗЕС процедури по контрол върху законосъобразността на съхраняването, предоставянето и унищожаването на данни, които засягат конституционно регламентирани права на гражданите, от страна на независим орган (Комисията за защита на личните данни) и на постоянна комисия в Народното събрание, се въведоха достатъчно и ефективни гаранции срещу злоупотреба при използването на данни, които могат да засегнат защитените конституционни права. Новата законодателна уредба постигна целения резултат като гарантира в достатъчна степен правата на личността съгласно чл. 4, ал. 2 от Конституцията на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ/
