Стенограма от заседание на комисия

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ
РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ
ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ




П Р О Т О К О Л
№ 18


На 2 юли 2015 г., четвъртък от 14,40 ч. се проведе заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя господин Димитър Лазаров.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колеги, откривам заседанието.
Дневният ред Ви е изпратен предварително, но ще го прочета за стенограмата:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
3. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за Националната служба за охрана № 554-01-46, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: По правилник Комисията заседава при закрити врати. Ако ще работим при открити врати, трябва да гласуваме процедурно решение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Именно това щях да предложа.
Уважаеми колеги, по правилник и според приетите ни процедурни правила Комисията заседава при закрити врати, но доколкото гледаме законопроекти на второ четене, които ще бъдат обсъждани в планарната зала, мисля за нормално заседанието да бъде открито.
Подлагам на гласуване Вашето предложение, господин Атанасов.
Моля да гласуваме предложението заседанието на Комисията при разглеждането на законопроекта да бъде открито.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Аз гласувах „против”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може би трябваше да направите обратно предложение, господин Мерджанов.
Позволете да Ви представя поканените гости: от президентството: госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на президента, генерал Атанас Самандов – секретар по отбрана и сигурност при президента; от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Мария Рангелова – началник на сектор „Правно осигуряване” в дирекция „Международно сътрудничество”, и госпожа Розалина Тодорова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на отбраната: господин Орхан Исмаилов – заместник-министър на отбраната; от Министерския съвет: господин Георги Кръстев – секретар в Съвета по сигурността, виждам и господин Аню Ангелов – също съветник на министър-председателя; от служба „Военна информация”: полковник Светослав Даскалов – заместник-началник на Службата; от Националната служба на охрана: генерал-лейтенант Ангел Антов – началник на НСО за охрана; господин Петър Владимиров и госпожа Галияна Димитрова – също от Националната служба; от Националната разузнавателна служба: генерал-майор Драгомир Димитров – директор на НРС, и Десислава Цветкова – служител; от Държавната агенция „Национална сигурност”: Димитър Георгиев – председател на ДАНС, и Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”.
По точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Ципов, заповядайте да представите Законопроекта.
Да допълня, че ние не сме водеща Комисия по този Законопроект, но ни е разпределен за разглеждане и гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, дами и господа! С този Законопроект се предлагат промени, свързани с Резолюция 21-78 от 2014 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, като основен акцент в тази Резолюция е поставен върху заплахата, наложена от чуждестранните бойци и терористи, дефинирани като „лица, които пътуват от държава, различна от държавата на произход, или в която те пребивават с цел извършване, подготовка, планиране, участие в обучение за извършването на терористични актове”.
В тази насока са очертани целите на Законопроекта. Те са свързани с предотвратяване движението на терористи или на терористични групи чрез ефективен граничен контрол и чрез контрол върху издаването на документите за самоличност и документите за пътуване, засилване и ускоряване на обмена на оперативна информация относно действия или движение на такива лица, насърчаване на международното сътрудничество, предотвратяване и пресичане на наемане, организиране, транспортиране или екипиране на лица, които пътуват с цел подготовка, планиране и участие в терористични актове и предоставянето и получаването на подготовка и финансиране на такова пътуване.
По отношение на необходимите наказателноправни мерки същите бяха включени в одобрените с Проект на решение на Министерския съвет промени в Наказателния кодекс, който е представен на Вашето внимание.
Промените в тези няколко закона са свързани със Закона за българските лични документи, Закона за чужденците в Република България, Закона за убежището и бежанците. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Ципов.
Има ли мнения и становища по внесения Законопроект? Не виждам.
Аз ще взема отношение. Мисля, че Законопроектът е необходим – и с оглед на това, което каза господин Ципов, и с оглед на динамично променящата се среда. Той е в съответствие и с такава практика в други държави – членки на Европейския съюз. Поради това аз ще гласувам „за” приемане на първо четене на този Законопроект.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502 01 48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ, № 554-01-49, ВНЕСЕН ОТ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 11 март 2015 г. Приет е на първо гласуване на 20 май 2015 г.
Знаете, че на заседание бяхме решили работна група да разгледа внесените изменения между първо и второ четене. Там, където те съвпадат, да ги обобщи, там, където някои се приемат или се приемат отчасти, да изготви съответните текстове.
Ще предложа и ще подложа на гласуване там, където работната група приема и предлага на Комисията редакция на приетите по принцип предложения на вносителите между първо и второ четене или по вносител, да не ги четем. Има такава възможност, ако сте съгласни. На всеки един е раздаден Законопроектът, но ако държите, ще четем редакциите на приетите по принцип предложения. (Шум и реплики.)
Мнения, предложения или становища, колеги? (Шум и реплики.)
Ако няма, моля да гласуваме предложението там, където има редакция на приети по принцип предложения, да не ги четем.
За – 17, против и въздържали се – няма.
„Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност”.
Има предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
Моля, гласувайте предложението за наименованието на Закона по вносител.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По наименованието на Глава първа няма предложения.
По чл. 1 има предложение от народния представител Методи Андреев.
Предложението е оттеглено.
По чл. 1 няма други предложения.
Някакви становища, мнения? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава първа „Общи положения” и текста на чл. 1 по вносител.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По чл. 2 има предложение от народните представители Михо Михов и Кирил Цочев.
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Атанас Атанасов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев, което се подкрепя по принцип от работната група.
Има предложение от народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов, Иванов, Зафиров и Янков.
Работната група подкрепя предложението по принцип.
Предложението на народния представител Красимир Каракачанов не се подкрепя от работната група.
Предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев.
Подкрепя се по принцип от работната група.
По предложението на народните представители Михов и Цочев, бяхме се разбрали да не четем редакцията. За яснота ще Ви кажа, че подкрепените по принцип предложения по чл. 2 съвпадат в части, но ги обединихме, защото имаше различни определения за „национална сигурност”.
Господин Михов, заповядайте.
МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Искам да мотивирам отново моето предложение. В закон не е целесъобразно да се дават дефиниции, определения. Дефиницята циркулира от 1998 г. във връзка с първата концепция за национална сигурност и както виждаме от предложенията на народните представители, има няколко такива за дефиниция, което е наложило най-вероятно работната група да ги обедини.
Определения фигурират в още два закона, а сега се появява определение и в този закон. Смятам, че това е нецелесъобразно, но ще се съглася с мотивите на експертите и на народните представители, които са болшинство.
Считам, че дефинициите са за поднормативни актове и дори за учебни пособия, учебници и лекции.
Дефиницията за „национална сигурност” е много сложна и отговорна. Нивото на националната сигурност според външната и вътрешната среда непрекъснато се променя, както и дефинирането й, затова предложението беше да се съсредоточим върху моята идея – да подобрим закона, като рамков закон и да се съсредоточим в направлението, че той дава сигурност благодарение на структурирането на органите за координация и взаимодействие, които осигуряват националната сигурност.
Това са моите аргументи. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Изцяло подкрепям казаното от генерал Михов. Наистина със закон да определяме що е „национална сигурност” според мен не е редно и не е логично. Ние самите знаем, че това е динамично състояние и след като е динамично, се променя непрекъснато. Едва ли е редно ние да го определяме. Това трябва да бъде в учебниците в специализираните звена или там, където в университетите има такава специалност, свързана с националната сигурност. Най-добре е да отпадне тази точка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
Други колеги?
Ако няма други мнения и становища, ще се опитам да си изясня позицията на господин Дъбов. Доколкото Вие сте предложили...
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Ние сме предложили една част да отпадне.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз не Ви прекъсвах, извинявайте.
Вие сте предложили корекция в чл. 2, където е определението за „национална сигурност”, а сега Вашето изказване е изцяло ново предложение. То е предложение по реда на чл. 80 от Правилника. Вие с Вашите колеги, които са се подписали, предлагате корекции в определението.
Да знам как да го подложа на гласуване – като Ваше индивидуално, лично предложение? Кажете, господин Дъбов, да го подложа ли на гласуване като Ваше индивидуално, лично предложение?
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Смятам, че в Закона няма място за такава дефиниция.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тоест да го подложа на гласуване по този начин.
В частта, където писмено сте предложили корекция в чл. 2, там какво правим? Няма как да го оттеглите, защото Вашите колеги са го предложили и е подкрепено.
ФиЛИП ПОПОВ: То е алтернативно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека да спазваме ред, да давам думата.
Аз не виждам нищо алтернативно, господин Попов.
Оттеглете го, защото то е прието по принцип.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че не е необходимо да го оттегляме, защото сме направили предложение част от текста да отпадне. В момента господин Дъбов направи друго предложение, което би следвало да бъде поставено на гласуване. То не противоречи на предложението на господин Дъбов – по никакъв начин.
Ако приемете да го подложите на гласуване, естествено, няма да се гласува другото предложение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Попов, разбрах, това исках да поясним, защото господин Дъбов няма как да оттегли от Ваше име предложението.
Ще го подложа на гласуване, за да вървим експедитивно.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михо Михов и Кирил Цочев, което не е подкрепено от работната група. Ще го изчета:
„В чл. 2 отпада предвиденият текст и се създават три нови алинеи:
Чл. 2. (1) Управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност е структура на органи за координация и взаимодействие между елементите от системата за национална сигурност на Република България.
(2) Посегателство срещу националната сигурност са целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации, водещи до процеси или събития, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на държавата, единството на нацията и конституционно установения ред в страната.
(3) Нарушаването на равновесното състояние на обществото поради неспазване на установените международни и вътрешнодържавни норми, поради възникнали природни бедствия и производствени аварии, както и по причина на нарушаване на обществения ред и незачитане на гарантираните от Конституцията основни права и свободи на гражданите накърняват националната сигурност.”.
На практика се съдържат елементи на националната сигурност, обърнати през погледа на това кога са нарушени, кога е нарушена националната сигурност. Приемете това като изказване.
Изказвания, становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Михо Михов и Кирил Цочев.
За – 2, против – няма, въздържали се – 16.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов:
„Чл. 2 да придобие следната редакция:
„Досегашният текст на чл. 2 става ал. 1 и се създават ал. 2 и 3:
„(2) Системата за национална сигурност е конфигурация от взаимодействащи и взаимозависими способности на държавата за осигуряване на сигурността и отбраната, които формират интегрално цяло.
(3) Системата за защита на национална сигурност е подсистема на системата за национална сигурност.”
Няма го господин Каракачанов като вносител.
Има ли други предложения и становища по текста? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Каракачанов за редакция на чл. 2.
За – 2, против – няма, въздържали се – 15.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Дъбов, направено по реда на чл. 80 от Правилника, а то е: чл. 2 изцяло да отпадне.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
По предложението на господин Дъбов има и други вносители – господин Мерджанов, господин Попов. Понеже гласувахте против – за отпадането на чл. 2, а в същото време имате текст за редакция на чл. 2, ...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Сега Вие разследвания ли правите?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не правя разследване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Това не е Ваша работа, това е наше волеизявление. Както решим.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Мерджанов, моля Ви, успокойте се, нервничите. Съвсем конструктивно – преди малко Вас Ви нямаше, подложих на гласуване предложението на господин Дъбов.
И питам: Вие няма как да направите изявление по предложението на господин Найденов, Дъбов, Иванов, Зафиров, Янков...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Защо да нямам?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Как защо?
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Пояснявам още веднъж. Ние сме предложили част да отпадне.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Дъбов, не съм Ви дал думата.
Ще гласуваме Вашето предложение по редакция на чл. 2, господин Дъбов, или го оттегляте?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Защо да го гласуваме?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защото волята Ви веднъж е за редакция на ч. 2, а втори път е за отмяна на чл. 2. Затова питам да го подлагам ли на гласуване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Лазаров, Вие още от самото начало взривявате работата на Комисията. Не вървим в конструктивен тонт.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нищо не взривявам. Заповядайте, искам да има някакъв ред.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Първо, предложението, направено от мен и група народни представители, е частично. В случая господин Дъбов прави по-цялостно предложение, така че едното не изключва другото.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И го подложих на гласуване съвсем коректно.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Само не виждам защо трябва да правите това разследване. Очевидно това Ви е професионален стил още от ...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Мерджанов. Не виждам защо трябва да правите някакви инсинуации – да говорите дали е нечий професионален стил или не е.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Инсинуациите Вие ги правите, защото...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложението Ви е прието по принцип.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Точно така.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да бъдем наясно. Трябва да уважим волята на народните представители.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: След като ние нямаме претенции, да вървим нататък по доклада.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре, карам по доклада и по Правилника.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Атанас Атанасов, подкрепено по принцип от работната група.
РЕПЛИКА: Нали е подкрепено, защо трябва да го гласуваме?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, то е подкрепено от работната група, а Комисията е тази, която приема или не предложенията. Това е предложение на работната група, а не на Комисията.
Моля да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Методи Андреев, подкрепено по принцип от работната група.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Моля да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев. Подкрепено е от работната група.
Моля да гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Може ли един въпрос?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще Ви я дам, нека изчета текста.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: То ще е късно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Дъбов, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Понеже приехме няколко текста преди това – на Атанасов и на Методи Андреев, няма никъде записано „увеличаване на благосъстоянието”. Преди това го пишеше в учебниците по научен комунизъм. Това каква кореспонденция има с националната сигурност и с дефиницията за национална сигурност? Откъде се появи то? Няма го в нито един от текстовете – и на Методи Андреев, и на господин Атанасов.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Дъбов, коя година е приеман Законът за класифицираната информация? През 2002 г. е приеман. Оттогава е това определение в Закона за защита на класифицираната информация.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: За увеличаване на благосъстоянието?!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, оттогава съществува. Мисля, че отново ще върнем дебата на първо четене, когато защитавахме същите тези.
Искам да поясня. На второ четене сме. Тогава проведохме дебат, че има две определения: едното е в Закона за защита на класифицираната информация, а другото е в Закона за ДАНС. По вносител имаше трето предложение. Тогава се обединихме там, където те съвпадат, да направим общо определение.
Заповядайте, господин Цветанов – процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че работната група беше създадена, за да изчистим всички направени предложения и днес да разглеждаме доклада по същество. Молбата ми е да не коментираме и да не правим заключения относно текстовете, които трябва да гласуваме, а да се придържаме към подготвения доклад. Смятам, че така ще имаме по-голяма оперативност и бързина при приемането на текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Уважаеми колеги, тъкмо бях предложил да пристъпим към гласуване на чл. 2, се развиха тези обяснения и контраобяснения.
Текстът на вносителя се подкрепя по принцип, подкрепят се и някои от предложенията и се предлага следната редакция:
„Чл. 2. Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.”
Моля да гласуваме чл. 2.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По чл. 3 има постъпили предложения.
Предложението от народния представител Атанас Атанасов е подкрепено от работната група.
Има предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Има предложение от народните представители Гаджев и Манушев, което не е подкрепено.
Има предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепено от работната група по принцип.
Предложението на народните представители Гаджев и Пламен Манушев, което не е подкрепено от работната група, е следното:
„1. В чл. 3, ал. 5 думата „инструкции” да се замени с „документи”, а думата „се” да отпадне.
2. В чл. 3, ал. 7 накрая се добавя „или при поискване от тях.”
Колеги, вносителите ги няма.
Мнения и становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Гаджев и Манушев за изменения и допълнения в чл. 3.
За – няма, против – няма, въздържали се – 15.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Атанас Атанасов, което е подкрепено от работната група.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепено от работната група.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 3 с подкрепените по принцип предложения и редакцията, която Ви е предоставена и ще я изчета:
„Чл. 3. (1) Системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.
(2) Националната сигурност предполага и изисква:
1. анализ на спецификите и зависимостите в средата за сигурност и ранно предупреждаване за възникване на рискове;
2. недопускане, намаляване и предотвратяване на рискове;
3. противодействие на заплахи и посегателства;
4. управление и преодоляване на кризи;
5. установяване, означаване и защита на критичната инфраструктура.
(3) Задачите и дейностите на органите и структурите по ал. 1 се уреждат с отделни закони.
(4) Органите и структурите по ал. 1 при защита на националната сигурност осъществяват:
1. взаимодействие и координация при извършване на дейностите си и при изпълнение на конкретни задачи;
2. сътрудничество с другите държавни органи и организации, с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани;
3. сътрудничество със сродни институции в други държави и международни организации.
(5) Ръководителите на органите и структурите по ал. 1 координират дейността си по защита на националната сигурност, като издават съвместни инструкции, с които се определят редът и начинът на взаимодействие.
(6) Взаимодействието между органите и структурите по ал. 1 се извършва чрез писмена кореспонденция, работни срещи, създаване на съвместни работни групи и провеждане на координирани мероприятия, както и други форми съобразно тяхната компетентност.
(7) За целите на взаимодействието органите и структурите по ал. 1 се информират и съгласуват действията си при постъпване на информация от интерес за дейността на друг орган или структура.
(8) Органите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и Националната служба за охрана си предоставят информация и/или достъп до базата от данни, създавани, съхранявани и ползвани при условията на Закона за защита на класифицираната информация, при условия и по ред, определени в съвместна инструкция на ръководителите им.
(9) Органите и структурите по ал. 1 могат да сключват споразумения за обучение на служители и за обмен на служители помежду си и с други органи и структури при условия и по ред, определени със закон.”
Моля да гласуваме така предложената редакция на чл. 3.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По чл. 4 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов – да се добави нов чл. 4, чието съдържание ще Ви прочета:.
„ Да се добави нов чл. 4 със следното съдържание:
Чл. 4. (1) Неразделна част на системата за защита на националната сигурност е разузнавателната общност.
(2) Разузнавателната общност се състои от държавни органи, които извършват оперативна и информационна дейност за оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност, на техните източници и които планират и осъществяват мероприятия за противодействие срещу тях.
(3) Държавните структури по предходната алинея са: Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и Държавна агенция „Национална сигурност”.
(4) За съгласуване на въпросите по взаимодействието и координацията на дейностите в рамките на разузнавателната общност и при изпълнение на съвместни планове и задачи се създава Борд на разузнавателната общност.”
Работната група не подкрепя предложението.
Мнения, становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Красимир Каракачанов за създаване на нов чл. 4 със съдържанието, което Ви изчетох.

За – 2, против – няма, въздържали се – 14.
По чл. 4 има предложение от народния представител Методи Андреев.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Работната група подкрепя предложението по т. 2 и по принцип по т. 4.
Работната група не подкрепя предложението по т. 3, което може би ще бъде оттеглено.
Предложението на народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Съгласен съм да оттегля т. 3, като мотивът е, че това е общ закон, който оформя общите принципи за работа на службите. Тези общи принципи са общоприети. Да въвеждаме нови принципи, поради това че в България има проблеми в тази посока, смятам за неправилно. Затова го оттеглям.
Тук обаче искам да заявя, че оттеглям предложението само по този общ закон. По всички останали закони, където съм предложил подобни точки, няма да ги оттегля и ще пледирам да бъдат подкрепени в залата. Нека да е ясно отсега.
РЕПЛИКА: Не ни заплашвай! (Смях и оживление.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Андреев.
Колеги, подлагам на гласуване предложенията на народните представители Андреев, както и на Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепени от работната група.
За – 16, против и въздържали се – няма.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Това беше излишно гласуване.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подлагам на гласуване чл. 4 в редакцията, която ще Ви прочета:
„Чл. 4. Основните принципи на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност са:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. политически неутралитет;
3. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;
4. обективност и безпристрастност;
5. сътрудничество с гражданите и техните организации;
6. откритост, прозрачност и отговорност при формирането и провеждането на политиките за защита на националната сигурност;
7. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност;
8. защита на информацията и на източниците за придобиването й;
9. своевременно предоставяне на информация по компетентност на друг орган или структура от системата за защита на националната сигурност или на друг държавен орган;
10. съгласувано провеждане на дейностите за защита на националната сигурност и съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа.”
Моля да гласуваме този текст.
За – 16, против и въздържали се няма.
„Глава втора – Управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност”.
Има предложение от народния представител Методи Андреев, което е оттеглено.
Други предложения по наименованието на главата няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора по вносител.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Слушаме Ви, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Предлагам рецензентът да чете текстовете, тъй като те се ориентират безпогрешно, а Вие да ръководите заседанието с гласуване „за”, „против” и „въздържали се”. По-бързо ще стане. И друг път сме практикували провеждането по подобен начин.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Мерджанов, ако смятате, че чета бавно, ще се опитам да чета по-бързо. Ако смятате, че чета излишни текстове, които не са подкрепени, няма как да не ги изчета, за да бъдат гласувани.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Не съм казал такова нещо.
Господин Председател, предложих този подход с оглед оптимизация на работата. Има нови текстове, по-бързо ще стане.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако смятате, че невярно чета текстовете?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Не, не, аз щях да реагирам, ако невярно четете. Бъдете сигурен!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По чл. 5 има предложение от народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители – чл. 5 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев за преструктуриране, преподреждане на чл. 5.
Работната група не го подкрепя.
Предложение на народните представители Гаджев и Манушев, подкрепено по принцип от работната група.
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов за нова редакция на чл. 5, подкрепено по принцип от работната група.
Предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепено по принцип от работната група.
Господин Мерджанов, ще вземете ли отношение?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Нашето предложение е чл. 5 да отпадне, тъй като според нас в този си вид предложението е малко безумно, при положение че има Конституция, която точно определя разделението на властите и на тази основа – и останалите законопроекти. Мисля, че няма смисъл да коментираме повече. Достатъчно дълго дебатирахме. Ако желае, колегата Филип Попов може да вземе думата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Други мнения и становища по предложението на господин Мерджанов?
Господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Моето предложение е в смисъл, че както е направен сега текстът по вносител, излиза, че управлението на системата за защита на националната сигурност е безадресно. Не е ясно кой е този. От начина, по който аз съм го формулирал, става ясно, че управлението и контролът на системата се извършва от посочените институции. Това е разликата.
Смятам, че трябва да е ясен адресатът – кой върши управлението и контрола.
Иначе тук е казано: „при управлението на системата”. И задавам въпроса: всъщност кой тогава управлява системата, кой, ако не тези институции?!
Текстът, който предлагам, е по-хубав, ясен и точен, без да променя смисъла на Закона. Той е взет от предишния Закон, който сте вкарали през 2013 г. Намерил съм го за по-удачен и по-точен като изказ. Това са мотивите ми.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Андреев.
Други мнения и становища по текста на господин Андреев?
Заповядайте, господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ: Мисля, че това, което се предлага като окончателна редакция за чл. 5, не е добре. Едва ли президентът на републиката трябва да участва при изготвяне и приемане на нормативни актове, в ресурсите, в контрола по ресурсите. Това не са функции на президента, а той е сложен на един ред с Министерския съвет. Вярно е, че пише „по компетентност”, но това все пак продължава да бъде неясно. Не знам защо вървят заедно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Дъбов, Вие взехте обаче отношение не по предложението на господин Андреев, а по приетия по принцип текст. Ние обаче сме все още по предложението на господин Андреев и там не е казано „по компетентност”. Приемам, че изказването Ви е по окончателната редакция.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (говори при изключени микрофони): По по-предишното, където се предлага да отпадне.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители чл. 5 да отпадне.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Ще изчета и предложението на народния представител Андреев, което не се подкрепя от работната група, и след това ще го подложа на гласуване.
Чл. 5 да придобие следната редакция:
,,Чл. 5. Управлението и контрола на системата за защита на националната сигурност се осъществява от Народното събрание, президента на Република България и Министерския съвет и включва:
1. определяне на националните интереси и приоритети;
2. изготвяне и приемане на нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие;
3. определяне основните задачи на държавните органи и структури, посочени в чл. 3, ал. 1;
4. осъществяване и организиране стратегическото планиране, взаимодействието, съгласуването и интегрирането на дейностите на държавните органи и структури по чл. 3, ал.1;
5. определяне необходимите ресурси за осъществяване на дейностите по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между държавните органи и структури;
6. контролиране разходването на ресурсите по т. 5;
7. контролиране изпълнението на стратегическите цели и приоритети.”
Моля да гласуваме така изчетеното предложение на Методи Андреев за редакция на чл. 5, което не е подкрепено от работната група.
За – 1, против – 1, въздържали се – 13.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Гаджев и Манушев, подкрепено по принцип от работната група.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението на народния представител Красимир Каракачанов е подкрепено по принцип от работната група.
Моля да го гласуваме.
За – 15, против – 1, въздържали се – няма.
Предложението на народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев е подкрепено от работната група.
Моля да го гласуваме.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. При управлението на системата за защита на националната сигурност Народното събрание, президентът на републиката и Министерският съвет съобразно тяхната компетентност:
1. определят националните интереси и приоритети;
2. изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие;
3. определят основните задачи на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
4. осъществяват и организират стратегическото планиране, взаимодействието, съгласуването и интегрирането на дейностите на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
5. определят необходимите ресурси за осъществяване на дейностите по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между държавните органи и структури;
6. контролират разходването на ресурсите по т. 5;
7. контролират изпълнението на стратегическите цели и приоритети.”
Моля да гласуваме чл. 5 в редакцията, която изчетох.
За – 14, против – 3, въздържали се – няма.
По чл. 6 има предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на народните представители.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Ще изчета редакцията на чл. 6, който е подкрепен от работната група:
„Чл. 6. (1) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация” предоставят еднаква по обем и съдържание информация, придобита от тях, на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
(2) Президентът на републиката изисква и получава от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ.”
Моля да гласуваме така изчетената редакция на чл. 6.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По чл. 7 има предложение от народните представители Михов и Цочев.
Работната група не го подкрепя.
Предложението е следното: „В чл. 7, ал. 2, т.1 се изменя така:
„1. Ръководи и координира дейността на представените в Съвета по сигурността институции, както и между тях и други органи на държавната власт.”
Мнения и становища? Няма.
Моля да гласуваме предложението на Михов и Цочев за редакция на чл. 7, ал. 2.
За – няма, против – няма, въздържали се – 15.
Предложението на народния представител Методи Андреев е оттеглено.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепено по принцип от работната група.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Министерският съвет:
1. осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност;
2. предлага на Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност;
3. приема и внася в Народното събрание годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
4. приема решение за провеждане на стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност по предложение на министър-председателя;
5. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и на Служба „Военна информация”;
6. приема актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност.
(2) Министър-председателят:
1. ръководи координацията между представените в Съвета по сигурността институции, както и между тях и други органи на държавната власт;
2. осъществява общото ръководство на разузнавателната общност;
3. утвърждава годишните планове относно дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, „Държавна агенция „Разузнаване”, Служба „Военна информация” и на Съвета по сигурността;
4. внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност и проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
5. внася в Министерския съвет предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, на Служба „Военна информация”, както и на главния секретар на Министерството на вътрешните работи;
6. осъществява общия контрол върху международното сътрудничество на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 с аналогични органи и структури в други държави и международни организации;
7. осъществява общото ръководство на международното сътрудничество на Съвета по сигурността с аналогични органи на други държави.
(3) За подпомагане изпълнението на задачите по ал. 1 и 2 към Министерския съвет се създава Съвет по сигурността.”
Моля да гласуваме така изчетената редакция на чл. 7.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
По чл. 8 има предложение от народния представител Велизар Енчев, което не се подкрепя от работната група.
Има предложение от народните представители Гаджев и Манушев, което не се подкрепя.
Предложение от народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители, което не се подкрепя от работната група.
Предложение от Лазаров, Христов, Петров и Дедев, което е подкрепено.
Чета неподкрепеното предложение на народния представител Велизар Енчев по чл. 8.
„В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава т. 13:
„13. председателят на Народното събрание и председателите на парламентарните комисии по отбрана и външна политика".
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) „В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации”.”
Мнения и становища? Няма.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Велизар Енчев, неподкрепено от работната група.
За – няма, против – 5, въздържали – 8.
Предложението на народните представители Гаджев и Манушев е следното:
„В чл. 8 ал. 3 се създава нова т. 12, а т. 12 става т. 13:
„12. съветникът към политическия кабинет на министър-председателя по въпросите на отбраната”.”
Моля да го гласуваме предложението, което не е подкрепено от работната група.
За – няма, против – няма, въздържали се – 15.
По предложението от народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители, господин Мерджанов, ще вземете ли отношение?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да. Предложението, което правим, отново е в смисъла на разделянето на властите. Смятаме, че то е доста по-изчистено. То охранява и съхранява авторитета на държавния глава, предвид участието му в този орган.
Защо трябва да са двама примерно представителите на президента, а не трима, четирима или петима?
По времето на дебата в работната група бяха изказани съображения, че единият може да е по едната отбрана, а другият – по другата, по вътрешна сигурност, и така нататък. За нас тези съображения са нелогични. Затова поддържаме предложението си.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Други мнения и изказвания?
Поканите се отнасят и за представителите на институциите, ако имат желание. Ако не, ще пристъпим към гласуване.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Мога да повторя аргументите, които бяха от предишния път. Функциите на този орган са консултативни и координиращи. Няма нищо лошо представители на президента да присъстват, участват, а институциите да се координират и взаимодействат. Мисля, че това е целесъобразно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Тянкова.
Други мнения и становища? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители, неподкрепено от работната група.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Следва предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепено от работната група.
Моля да го гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Ще изчета редакцията на чл. 8, предложена от работната група:
„Чл. 8. (1) Съветът по сигурността е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.
(2) Председател на Съвета по сигурността е министър-председателят.
(3) Членове на Съвета по сигурността са:
1. министърът на вътрешните работи;
2. министърът на отбраната;
3. министърът на външните работи;
4. министърът на финансите;
5. началникът на отбраната;
6. главният секретар на Министерството на вътрешните работи;
7. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”;
8. председателят на Държавна агенция „Разузнаване”;
9. директорът на служба „Военна информация”;
10. началникът на Националната служба за охрана;
11. секретарят на Съвета по сигурността;
12. двама представители на президента на републиката, изрично определени от него с указ.
(4) Член на Съвета по сигурността може да е и заместник министър-председател, оправомощен със заповед на министър-председателя да координира и наблюдава работата на структури от системата за защита на националната сигурност.
(5) Президентът на републиката и председателят на Народното събрание могат да участват лично в заседанията на Съвета по сигурността.
(6) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват председатели на постоянни комисии на Народното събрание, народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации.”
Моля да гласуваме така изчетената редакция на чл. 8.
За – 10, против и въздържали се – няма. (Народният представител Цветан Цветанов излиза.)
Народният представител Цветан Цветанов подкрепя предложенията на работната група и за следващите гласувания.
По чл. 9 има предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепено по принцип от работната група.
Моля да гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текст на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Съветът по сигурността:
1. анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност, изготвя оценки и предлага решения и действия по отношение на:
а) способностите на системата за защита на националната сигурност за противодействие на заплахите, включително за управление при криза;
б) ефективността на основните дейности на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
в) съгласуваността и координацията при осъществяване на основните дейности между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
г) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
д) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 с институции и механизми за колективна сигурност в Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз;
е) изпълнението на определените национални приоритети, основни цели и задачи;
ж) осигуряването и защитата на информационната сигурност от посегателства;
2. координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;
3. подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределението на необходимите ресурси;
4. подпомага взаимодействието между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 при изпълнение на задачите и дейностите им;
5. предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи;
6. предлага на Министерския съвет годишни цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност;
7. предлага на Министерския съвет проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;
8. предлага на Министерския съвет проект на национална комуникационна стратегия за информирането на гражданите при криза.”
Моля да гласуваме така изчетения текст на чл. 9.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По чл. 10 има предложение от народните представители Михов и Цочев, неподкрепено от работната група, а именно:
„1. В чл. 10, ал. 1 т. 1 да отпадне.
2. В чл. 10, т. 4 след думите „приема решения” се добавя текстът „по отношение на изготвени предложения до Министерския съвет за упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределение на необходимите ресурси”.
Мнения и становища? Не виждам.
Вносителят го няма.
Моля да гласуваме така прочетеното предложение на генерал Михов и Цочев.
За – няма, против – няма, въздържали се – 11.
Предложение на Лазаров, Христов, Петров и Дедев за изменения в чл. 10.
Работната група подкрепя предложението.
Моля да го гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) За осъществяване на функциите си по чл. 9 Съветът по сигурността:
1. изготвя анализи, прогнози, доклади и други информационни материали;
2. използва експертни становища от различни области;
3. осъществява сътрудничество с държавни органи и организации, с органи на местното самоуправление и юридически лица, както и със сродни структури в други държави и международни организации;
4. приема решения.
(2) Членовете на съвета осигуряват необходимата за дейността му информация.”
Моля да гласуваме текста.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По чл. 11 има предложение от народния представител Милен Михов, което не е подкрепено от работната група:
„Чл. 11, ал. 2 да придобие следната редакция:
„(2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет. Броят на служителите в Секретариата, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност се определят с акт на министър-председателя. Общата численост на служителите в Секретариата е извън посочената в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация”.”
Няма го народния представител Милен Михов.
Мнения, становища? Няма.
Моля да го гласуваме.
За – няма, против – няма, въздържали се – 11. (Шум и реплики.)
Има предложение от народните представители Михо Михов и Кирил Цочев, което не е подкрепено от работната група:
В чл.11, ал. 2 се изменя в следния вид:
„(2) При осъществяване на дейността си, като център за анализи, управление и контрол, Съветът по сигурността се подпомага от самостоятелна специализирана структура в администрацията на Министерския съвет „Секретариат на Съвета за национална сигурност (ССНС).”
Мнения, становища, изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на Михо Михов и Кирил Цочев за редакция на чл. 11, ал. 2.
За – няма, против – няма, въздържали се – 11.
Има предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев, подкрепено по принцип от работната група.
Моля да го гласуваме.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Съветът по сигурността се представлява от председателя.
(2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет.
(3) В работата на секретариата могат да участват представители на лицата по чл. 8, ал. 3, т. 1-4 и т. 7-10.
(4) Информация за дейността на Съвета по сигурността и на неговия секретариат се публикува на интернет страницата на Министерския съвет при спазване на нормативните изисквания за защита на класифицираната информация.”
Мнения? Становища? Не виждам.
Моля да гласуваме така изчетената редакция на чл. 11.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По чл. 12 има предложение от народните представители Михо Михов и Кирил Цочев, което не е подкрепено от работната група, а именно:
„В чл. 12, ал. 3 текстът „а в негово отсъствие – от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността” да отпадне и алинеята да се измени така:
„(3) Извънредните заседания се провеждат по решение на министър-председателя при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността.”
Изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме предложената от господин Михов и Цочев редакция на чл. 12.
За – няма, против – няма, въздържали се – 11.
Предложение от народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители, което не е подкрепено: „В чл. 12, в ал. 3 думите „а в негово отсъствие – от изрично оправомощен от него член Съвета по сигурността” да се заличат.”
Господин Мерджанов, ще вземете ли отношение?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Както и на работната група, тук ще повторя доводите, поради които сме предложили тази редакция на чл. 12.
Считаме, че когато се свика Съветът по сигурността при такива изключителни случаи, описани в чл. 12, не могат да се провеждат заседания без министър-председателя. Това са извънредни заседания и би следвало да се провеждат по решение на министър-председателя при наличие на важни обстоятелства, както е залегнало, без да има възможност той да оправомощи от негово лице друг член на Съвета по сигурността да има правомощия, вменени изключително на министър-председателя. Такъв е нашият довод, защото при изключителни, извънредни ситуации смятаме, че министър-председателят не би следвало да има по-важна работа от тази за националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Позволете и аз да взема отношение и да предложа текст, който ще обоснова.
Доколкото в чл. 12 по вносител има като че ли смесване на свикването с провеждането, протичането на заседанието на Съвета по сигурността, ще предложа текст, който да отдели терминологично хипотезите на свикване и на провеждането на заседанието.
Веднага ще дам пример.
Говорим за извънредни ситуации. Ако е приемливо само министър-председателят да свиква заседания при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност, не виждам логика да задължим министър-председателя при всички случаи да присъства на заседанието, когато то се провежда. Не това е идеята и смисълът на този координиращ и помощен орган.
Тук може да има всякакви хипотези. Ако министър-председателят е извън страната, може да разпореди свикване на Съвета по сигурността и до завръщането му да се подготвят съответни компетентни предложения за решение. Обратна хипотеза: министър-председателят е в България и при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност, свика Съвета по сигурността и постави задачите, но се налага да отиде до Брюксел, където по същото време има заседание на Съвета на министрите – защото тези важни обстоятелства могат да не засягат единствено и само България, и след провеждането на заседанието от там да подготви и изпрати документи. Може да се наложи и министър-председателят да върне. Мисля, че трябва да ги отделим.
Съгласен съм, че само министър-председателят трябва да свиква извънредните заседания. Поради това на основание хипотезата на чл. 80, предлагам следната редакция на чл. 12, алинеи 2 и 3:
„(2) Редовните заседания са провеждат най-малко веднъж на три месеца. Те се свикват по решение на министър-председателя, а в негово отсъствие – от изрично оправомощен от него член на Съвета по сигурността.
(3) Извънредните заседания се свикват по решение на министър-председателя при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността.”
Становища?
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, виждам, че има еволюция във Вашите размишления. Редакцията, която правите, е елегантен жест да признаете всъщност правотата на нашето предложение – така поне аз го разбирам.
Сигурно има логика и редакцията, която предлагате, е малко по-изчистена, но така прочетена, без да я имаме пред себе си, малко ни затруднява. Ако може да я видим написана.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Има ме ли разпечатана редакцията, за да я раздадем на представителите на групите?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Редно е да го направите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще дам 10 минути почивка. Обясних идеята. Би следвало да се разделят свикването и провеждането. Свикването е акт за начало на заседанието, а провеждането е нещо, за което необходимо ли е всякога, по всяко време министър-председателят да бъде на заседанието на този помощен орган?! Той поставя задачи на органа.
Десет минути почивка. Моля, раздайте текста и на представителите на ведомствата.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Колеги, продължаваме.
Получихте всички писмено предложението, което направих на основание чл. 80 от ПОДНС, за ал. 3, която да гласи:
„(3) извънредните заседания се свикват по решение на министър-председателя при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността.”
Да чуя мнението Ви.
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Заседанието на Съвета по сигурността би могло да се провежда под ръководството, да не кажа председателството на някои от членовете, който изрично е посочен от министър-председателя.
Мисля, че трябва да погледнем малко по-внимателно предложения текст, защото в ал. 2 е казано: „Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца. Те се свикват по решение на министър-председателя, а в негово отсъствие от изрично оправомощен от него член на Съвета. Тук би могло да отпадне „свикването от оправомощен член на Съвета”. Аз така разбирам, такава е логиката.
„(3) „Извънредните заседания се свикват по решение на министър-председателя...” и така нататък.
Не зная каква е процедурата и дали мога да направя предложение в текста, в смисъл... (Реплика.) По-скоро бих изразил становището, че „редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца” – втора алинея.
„(3) Извънредните заседания се свикват по решение на министър-председателя при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността”.
Евентуално да се създаде нова алинея: „Заседанията се ръководят от изрично оправомощен от министър-председателя член на Съвета”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Само да Ви отбележа – прочетете ал. 2 на чл. 13, където е казано: „При отсъствие на министър-председателя заседанията се ръководят от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността”.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Извинявам се! Тогава това отпада.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Това беше едното нещо, което исках да кажа, но според мен има основание втората част на изречението от ал. 2 да отпадне. След като изрично е записано, че извънредните заседания се свикват от министър-председателя, няма основание редовните да бъдат свиквани от някой друг в негово отсъствие.
Ал. 2 да бъде: „Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца. Те се свикват по решение на министър-председателя.”
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Тоест Вие подкрепяте нашето предложение. (Реплика.) Затова ставаше въпрос.
Предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, уважаеми членове на Комисията, господа народни представители! Така или иначе в ал. 3 на чл. 13 е описано, че „се упълномощава” заместник за участие в заседанието.
Подразбира се, че ако министър-председателят няма възможност, би могло да се води от негов заместник. За нас е важно да има оперативност на този спомагателен орган, за да може компетентните структури да си свършат работата в него. Само това исках да дам като становище, колеги.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви.
Други мнения и становища от представителите на ведомствата?
Искам да направя уточнение. Господин Мерджанов, Вашето предложение е само по отношение на ал. 3, тоест за извънредните заседания. Само извънредните заседания да се свикват и провеждат, разбира се, от министър-председателя.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Те не касаят ал. 2. Доколкото разбирам, Вашето предложение е всички заседания – извънредни и редовни, да бъдат свикани само и единствено от министър-председателя, за да изясним.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: За национална сигурност е това, господин Председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, разбрах.
Други мнения и становища?
От Министерството на вътрешните работи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители! Начинът на свикване на заседание като процедура би могъл да се уреди и с акта, по който работи Съвета по сигурността. Едва ли това е най-същественият въпрос, който трябва да залегне в Закона.
По принцип има логика само при извънредни обстоятелства да се свиква заседание на Съвета по решение на министър-председателя.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Ципов.
След като обосноваваме тезата, че при съвременните...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Толкова ли е трудно да признаете, че нашето предложение е основателно. (Оживление.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вашето предложение не е основателно в частта, че „провеждането на заседанията трябва да бъдат само и единствено в присъствие на министър-председателя”. Затова ги разделяме. Аз съм склонен да приема предложението. (Реплика от Атанас Мерджанов.)
Господин Мерджанов, изслушахме Ви, дадохме Ви възможност за всичко. Нека и аз да взема отношение.
Склонен съм да приема предложението на господин Атанасов, след като приемаме, че сега, при тези комуникации и извънредните заседания могат да бъдат свикани от министър-председателя, не виждам причина и редовните да не бъдат свиквани от министър-председателя.
След като внасям редакцията по чл. 80 – да, оттеглям втората част от предложението. Ще изчета текста, за да стане ясно:
„(2) Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца. Те се свикват по решение на министър-председателя.”
Получава се тавтология – „извънредните заседания се свикват по решение на министър-председателя при налични важни обстоятелства” и така нататък.
Бихме могли да ги обединим, ще дебалансираме текста. (Реплика.) Извънредните заседания – поставя хипотезата кога? Само когато има важни обстоятелства, засягащи и така нататък.
Формално оттеглям последното предложение във второто изречение на ал. 2. (Реплика.) Говорим за свикване, а не за провеждане.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, мога ли да внеса една яснота. Цялата процедура по провеждането на заседанията е описана в чл. 13, така че няма смисъл...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако приемем, че това е процедурата по провеждането, защото „тема на провеждане” навява на... и освен свикването, и процедурата по провеждане на заседанията. Затова ги отделяме в чл. 12, за да е ясно, че само министър-председателят може да свика редовните от извънредните заседания. Нали така, господин Мерджанов? (Реплика.) Говорим за чл. 12 за свикването.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Няма смисъл. Направили сме предложение и предлагам да го подложите на гласуване.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Естествено, че ще го подложа на гласуване. Исках да чуя мнението и на другите представители от службите.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Те изцяло се припокриват с нашето мислене и с логиката на нашето предложение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз не чух такова нещо. Ще подложа предложението на гласуване, разбира се.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов, Иван Иванов и група народни представители – в чл. 12, ал. 3 думите „а в негово отсъствие, от изрично оправомощен от него член на Съвета по сигурността” да се заличат.
Работната група не подкрепя предложението.
Гласуваме предложението не по принцип, защото те искат провеждането да бъде в присъствието на министър-председателя.
За – 3, против – няма, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване предложението, направено от мен в хипотезата на чл. 80 от ПОДНС – в чл. 12, ал. 2 и 3 да се изменят така:
„(2) Редовните заседания се провеждат най-малко на три месеца. Те се свикват по решение на министър-председателя.”
„(3) Извънредните заседания се свикват по решение на министър-председателя при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността.”
Гласуваме предложението.
За – 13, против и въздържали се няма.
Да направя уточнение за господин Михов, тъй като дойде по-късно.
Господин Михов, свикването и провеждането на заседанията са две различни неща.
Провеждането предполага и присъствие на министър-председателя, а ние дебатирахме, че при извънредни обстоятелства, когато министър-председателят отсъства от страната, той може да свика Съвета по сигурност, да възложи задачи и не е задължително да присъства. Да му докладват задачите, ако е в Брюксел, или ако ще пътува от Брюксел. Това е разликата – терминологично. Като принцип е така. (Реплики.)
МИХО МИХОВ: Господин Председател, съгласен съм и съм удовлетворен, че предложението ми всъщност прозвуча принципно и буквално. Не възразявам към това отношение и дори благодаря.
Становището ми беше за отпадане на текста, който предвиждаше в негово отсъствие, тъй като считам че това е регламентирано в чл. 13, ал. 2. Не възразявам, че сте тръгнали напред и през моето предложение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Миков.
По чл. 13 няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Подлагам на гласуване чл. 13 и чл. 14 по вносител.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По чл. 15 има предложение от народния представител Атанас Атанасов – в чл. 15, ал. 4 думата „председателя” се заменя с „министър-председателя”.
Работната група не подкрепя предложението.
Господин Атанасов, ще вземете ли отношение?
Заповядате.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няма проблем да оттегля предложението, но смятам, че то е коректно с оглед на целия текст на Закона.
В предния член употребяваме словосъчетанието „министър-председателят свиква”, „министър-председателят ръководи”, а тук говорим за председателя на Съвета.
Отделно от това в целия текст на Законопроекта има и други длъжностни лица, които участват в заседанието на Съвета с наименованието „председател”, например на Народното събрание. Така че това може да доведе до объркване.
Не че не е ясно какво е казано в текста, но би следвало да употребяваме една и съща терминология. Заради това съм направил това предложение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Михов.
МИХО МИХОВ: Господин Председател, ако ми разрешите една процедура.
Благодаря на по-опитните парламентаристи. Тъй като и Вие, и аз гласувах за Вашето предложение, считам, че моето може да се приеме като се подкрепя по принцип и редакцията придобива този вид. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Също подкрепям предложението на господин Атанасов, защото председател на Съвета, както го записахме вече в чл. 13, и в чл. 13а, което е видно, може да не е министър-председателят в негово отсъствие, може да е друго лице от състава на този Съвет. Тази информацията и духът на Закона са такива, че секретарят докладва на председателя всъщност на министър-председателя, а не на председателя на Съвета.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Присъстващите от службите?
Господин Атанасов, обсъждахме го на работната група, защото предвидихме хипотезата и я приехме в чл. 13 заседанието на Съвета да се председателства и от упълномощен заместник-председател. Това е идеята, определена хипотеза ще докладва на председателя на Съвета, а не всякога... (Реплика от Атанас Мерджанов.) Това е хипотезата, разбирате ли? В определени хипотези е възможно, говорим при редовно заседание, да се докладва на оправомощения. Това е единственото съображение какво ще председателства по чл. 13 – упълномощеният.
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ: Според мен информацията се обсъжда оперативно. Предприемат се мерки, но тук не става въпрос за заседание на Съвета по сигурността и трябва да бъде докладвано на министър-председателя.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще призова колегите да подкрепим предложението на господин Атанасов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов – думата „председателя” в ал. 4 на чл. 15 да се замени с „министър-председателя”.
Моля да гласуваме.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Красимир Каракачанов – в чл. 15, ал. 1, 2 и 3 думите „Разузнавателна общност” да се заменят с „Борд на разузнавателната общност”.
Работната група не подкрепя предложението, доколкото се въвежда и още един термин.
Други мнения и становища? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението.
За – 2, против – няма, въздържали се – 4.
По чл. 16 има предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Моля да гласуваме предложението.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Моля да гласуваме предложението.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Дейността на секретариата на Съвета по сигурността се ръководи и организира от секретар, който се назначава от министър-председателя.
(2) За секретар се назначава лице, което:
1. има само българско гражданство;
2. има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
3. притежава 10 години стаж в органите и структурите от системата за защита на националната сигурност;
4. е получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”.
(3) Секретарят организира и осъществява обмена на информация, свързан с дейността на Съвета по сигурността и на разузнавателната общност.
(4) Секретарят организира координацията на Съвета по сигурността с държавните органи и организации, с органите на местното самоуправление, с юридически лица, както и със сродни структури в други държави и международни организации.
(5) Секретарят възлага изготвянето на експертните становища по чл. 10, ал. 1, т. 2 за нуждите на Съвета по сигурността.”
Мнения, становища? Няма.
Моля да гласуваме чл. 16 в редакцията, която изчетох.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, ще се върнем един текст назад.
Тъй като приехме предложението на господин Атанасов по чл. 15 – „председателят” се заменя с „министър-председателят” и не гласувахме целия чл. 15 с редакцията.
„Чл. 15. (1) Като част от Съвета по сигурността функционира разузнавателна общност, която се състои от секретаря на Съвета по сигурността, главния секретар на Министерството на вътрешните работи и от ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и служба „Военна информация”.
(2) Разузнавателната общност по своя инициатива може да изготвя тематични или обобщени доклади по различни въпроси, свързани с националната сигурност, да прави предложения до Съвета по сигурността към Министерския съвет и да изготвя предложения до министър-председателя за изменения и допълнения на нормативната уредба.
(3) При необходимост към разузнавателната общност се включват други висши ръководни служители от различни министерства и ведомства.
(4) Секретарят на Съвета по сигурността докладва на министър-председателя – подчертавам за протокола – изготвените документи по ал. 2.”
Моля да гласуваме текста.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Глава ІІІ – няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Моля да гласуваме наименованието на Глава ІІІ и чл. 17 по вносител.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По чл. 18 има предложение от народния представител Красимир Каракачанов – в чл. 18 да отпадне ал. 2.
Работната група не подкрепя предложението.
Мнения и становища? Няма.
Моля да гласуваме предложението на Красимир Каракачанов за отпадане на ал. 2 на чл. 18.
За – 2, против – няма, въздържали се – 15.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 18.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Глава четвърта – няма предложения.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Мнения и становища? Няма.
Моля да гласуваме чл. 19, чл. 20 по вносител и наименованието на Глава четвърта.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По чл. 21 има предложение от народните представители Лазаров, Христов, Петров и Дедев.
Предложението е оттеглено.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 21.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По чл. 22 има предложение на народния представител Атанас Атанасов за изменение в ал. 2 на чл. 22.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Атанас Атанасов.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители – в чл. 22 навсякъде думите „Националната служба за охрана” се заличават.
Работната група не подкрепя предложението.
Становища?
АТАНАСА МЕРДЖАНОВ: Оттегляме предложението.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложението е оттеглено.
Предложение на Лазаров, Христов, Петров и Дедев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Моля да гласуваме предложението.
За –13, против и въздържали се – няма.
Господин Мерджанов, остава ли оттеглянето?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Понеже гледахме друга алинея и се объркахме, не оттегляме предложението, тъй като то е свързано и със следващо предложение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложението не е прието от работната група, поради което го подлагам на гласуване – в чл. 22 навсякъде думите „Националната служба за охрана” се заличават.
Моля да гласуваме предложението.
За – 3, против – няма, въздържали се – 14.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” и на Националната служба за охрана чрез своя постоянна комисия.
(2) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” и Националната служба са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или пред негови комисии, в съответствие с техния предмет на дейност, и да предоставят исканата им информация при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Председателите на Държавна агенция „Национална сигурност” и Държавна агенция „Разузнаване” представят на Министерския съвет ежегодно до 31 март годишен доклад за дейността на подчинената им структура.
(4) Годишният доклад на служба „Военна информация” се представя на Министерския съвет от министъра на отбраната в срока по ал. 3.
(5) Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация” чрез министъра на отбраната изготвят и предоставят за публикуване на страницата на Министерския съвет некласифицирани годишни доклади.
(6) Министерският съвет внася за разглеждане докладите в Народното събрание, които се приемат с отделни решения.”
Мнения, становища, предложения?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Председател, съжалявам, не съм прегледал добре този текст.
Но според мен има проблем, защото в ал. 1 е посочено Народното събрание чрез своята постоянна комисия върху кого упражнява контрол. По-надолу Националната служба за охрана е изключена от кръга на тези, които трябва да внасят годишни доклади в Народното събрание. Проблемът тук идва от това, че тази служба ще бъде на пряко ръководство при президента, който не подлежи на парламентарен контрол.
Давам си сметка за това, но...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Прав сте! Пропуснато е.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не правя никакво предложение, просто Ви обръщам внимание.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Имате ли мнения и становища? (Реплика от народния представител Михо Михов.)
Няма как чрез президента да се внася. (Реплики.)
Имате ли възражения да добавим годишните доклади?
Прав сте, господин Атанасов, пропуснато е. Мисля, че изготвят такива доклади, просто технически е пропуснато.
По чл. 80 от ПОДНС правите предложение в ал. 3 на чл. 22 да се добавят думите „и Национална служба за охрана” – това е предложението.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Има отделна алинея Национална служба за охрана.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако няма други мнения и становища, да гласуваме предложението на господин Атанасов: към ал. 3 на чл. 22 да се добави „и началника на Национална служба за охрана”.
ФИЛИП ПОПОВ: Може малко по-напред да се извади „ръководителите” може би.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Моля да гласуваме предложението по чл. 80 от ПОДНС на господин Атанасов.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: В ал. 3 предвид и записа в ал. 2, и това, което току-що приехме, предлагам на мястото на „председателите” да се запише „ръководителите”. Да се следва и логиката на текста.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Попов.
Резонно е предложението, за да избегнем повторенията.
Моля да гласуваме редакционната поправка на ал. 3.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Ще Ви изчета редакцията на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” и на Националната служба за охрана чрез своя постоянна комисия.
(2) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” и Националната служба за охрана са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или пред негови комисии, в съответствие с техния предмет на дейност, и да предоставят исканата им информация при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(3) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и Национална служба за охрана представят на Министерския съвет ежегодно до 31 март годишен доклад за дейността на подчинената им структура.
(4) Годишният доклад на служба „Военна информация” се представя на Министерския съвет от министъра на отбраната в срока по ал. 3.
(5) Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация” чрез министъра на отбраната изготвят и предоставят за публикуване на страницата на Министерския съвет некласифицирани годишни доклади.
(6) Министерският съвет внася за разглеждане докладите в Народното събрание, които се приемат с отделни решения.”
Бележки и становища?
Моля да гласуваме текста на чл. 22 с направената редакция.
За – 17, против и въздържали се – няма.
АНГЕЛ АНТОНОВ: Господин Председател, само едно становище по отношение на това, което се гласува.
Дали не следва да се представи по логиката на Закона и годишен доклад, който е явен, за Националната служба за охрана.
В духа на това, което се казва – че некласифициран доклад се представя и се качва на страницата – подобен доклад да се качи от Национална служба за охрана.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители – създава се нов чл.22а:
„Чл. 22а. Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Националната служба за охрана чрез постоянна комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред.”
Работната група не подкрепя предложението.
Мнения и становища?
ФИЛИП ПОПОВ: Господин Председател, предложили сме този текст – нов чл. 22а, тъй като спецификата на дейност на Национална служба за охрана се отличава коренно от останалите служби, описани в чл. 22 и по-нагоре в Закона.
Считаме, че контролът би следвало да се осъществи от Вътрешната комисия и предвид структурата към настоящия момент на самата Национална служба за охрана.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Попов, няма да вземам отношение по спецификите – можем да влезем в дълъг дебат за различните институции и агенции.
Има ли друго да добави някой? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на чл. 22а.
За – 5, против – няма, въздържали се –13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Мнения, становища? Няма.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 23.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Мерджанов, Найденов, Дъбов и група народни представители – чл. 24 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Методи Андреев – в чл. 24 думата „нормативно” се заменя с думата „конституционно”.
Работната група не подкрепя предложението.
Ако господин Андреев реши, може да го оттегли.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не смятам да го оттеглям, защото „нормативно установени права” са права, които зависят от конкретната политическа ситуация. Примерно колегите предлагат да отпадне чл. 24, тоест те въобще не смятат да има граждански контрол.
Когато пишем текст в закон, в който чл. 4, ал. 1 се казва, че „основен принцип на службите е спазване на Конституцията” би трябвало да осигурим и конституционните права на гражданите. Ясно е, че Конституцията е основен закон. Той действа през много по-дълъг период от време. Законите, които приемаме, ги променяме почти всеки път. Тези, които касаят службите за сигурност, най-вероятно и те ще бъдат променяни.
Какъв е проблемът да напишем това, за което хората дълго време са се борили, да има демократична Конституция, да има конституционно установени права? Не виждам какъв е проблемът, освен ако няма някаква задна мисъл да ограничим по някакъв начин правата на хората да оказват граждански контрол над службите.
Смятам, че ако действително сме държава, в която искаме да имаме последователност в политиката по отношение на гражданския контрол върху службите, трябва да гарантираме това право на гражданите съгласно Конституцията.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Андреев.
Ще взема отношение. Този дебат го водихме в работната група без никакви мисли, вземайки повод от Вашите думи. Конституционно Вашето предложение – определените им права – е по-тясно като съдържание от нормативно установените им права. Конституцията дава една обща рамка. Да, има установени конституционни права и принципи на българските граждани, от там нататък те са доразвити в законови и подзаконови нормативни актове, които в никакъв случай не могат да ограничат, напротив могат само да разширяват конституционно закрепените права на гражданите, и да ги доразвият по отношение на съдържание, по отношението на реда за прилагане, допустимост и така нататък.
Поради това казвам, без никакви мисли, ограничава се наистина с термина „конституционно установените права”, нормативно установените, защото Конституцията също съдържа норми в най-висша степен. Става въпрос и за правата в законовите и подзаконовите актове, които наистина могат да бъдат и са при всички положения по-широко регламентирани.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Веднага Ви давам пример: ако в момента БСП имаше мнозинство в този състав, ние щяхме да ограничим конституционните права на гражданите с тяхната поправка. Ето – да отпадне чл. 24, тоест гражданите да нямат право на граждански контрол. Отпада това нещо, те имат мнозинство, гласуваме го, нормативен текст и какво става? В закона няма никакъв текст за граждански контрол на гражданите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Ако разглеждахме изменение на Конституцията, което сигурно ще стане след две седмици и там колегите съберат 160 гласа и отменят, в което се съмнявам, че изобщо ще го внесат за отмяна – конституционно закрепените правила – ще бъдете прав.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Гласувахме чл. 23, но ще направя формално предложение.
Предлагам думата „наблюдение” да се замени с „надзор”. Народното събрание няма такава дейност и никъде, в нито един нормативен акт или в Конституцията не е описано такова нещо като „наблюдение”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Попов, извинявайте, нека да бъдем етични.
Ще Ви дам думата по чл. 23, но да приключим с чл. 24, защото сме в тази процедура. Не ме връщайте към чл. 23. (Реплика от Филип Попов.)
Вие говорите за чл. 23, където има „наблюдение”.
ФИЛИП ПОПОВ: Щях да говоря по чл. 24, ако не бяхте прекъснали.
И в работната група предложихме чл. 24 да отпадне и поддържаме това наше становище.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вие го оттеглихте.
ФИЛИП ПОПОВ: Извинявайте, да. (Реплика от Атанас Атанасов.) Оттеглено е това нещо, да.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Други мнения и становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Андреев – в чл. 24 думата „нормативно” да се замени с думата „конституционно”.
Работната група не подкрепя предложението.
За – 4, против – няма, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване текста на чл. 24 по вносител.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Текстът на чл. 24, в който се говори, че гражданите и техните организации трябва да осъществяват контрол върху защитата въпреки гласовете „въздържал се”, все пак беше приет. (Реплики.)
Господин Попов, ако правите формално предложение или искате да обосновете защо „наблюдение” да се замени с „надзор”, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Правя формално предложение – дейността на Народното събрание не е да осъществява наблюдение, никъде поне не съм срещал в нормативен акт или където и да е Народното събрание да има дейност под наблюдение на каквото и да било. Народното събрание осъществява контрол, надзор. Дори и в Глава четвърта на този Закон сме записали „Отчетност и контрол”, а не „Наблюдение”.
Чисто редакционно ми е предложението. Има разлика между наблюдение и надзор.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Попов.
Предложението Ви е да бъде „надзор”.
В Правилника за организация и дейността на Народното събрание и записано „Наблюдение и контрол върху службите”. Терминът „надзор” буди все пак малко други асоциации, не съм специалист. По-логично е, както е и по Правилника, „Наблюдение и контрол”. (Реплики.) Контролът все пак се осъществява и от други органи.
Ако ще го оттеглите, да го оставим за залата, но не е редакционно. Ако го правите, сега го правете.
АТАНАС АТАНАСОВ: Тъй като сме се върнали на чл. 23, бих предложил да добавим думата „контрол”, защото „наблюдението” какво означава? Може да наблюдаваме, но да не можем да вземаме мерки. Така че Народното събрание би следвало да осъществява наблюдение и контрол върху дейността по управлението и изразходването на средствата. В крайна сметка Народното събрание е органът, който гласува бюджета на всички институции в държавата, така че трябва да има контролни функции.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Другия мнения и становища?
ФИЛИП ПОПОВ: Оттеглям своето предложение и подкрепям това на господин Атанасов. Мисля, че е по-разумно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако няма други мнения и становища, да приемем, че е направено предложение по чл. 80 от ПОДНС.
Моля да гласуваме предложението за добавяне в чл. 23, който гласувахме, но няма пречка да го прегласуваме, и „контрол” след думата „наблюдение”.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 23 с направената редакция:
„Чл. 23. Народното събрание чрез своя постоянна комисия осъществява наблюдение и контрол върху дейността по управлението и разходването на средствата, предоставени на структурите по чл. 22.”
Гласуваме.
За – 17, против и въздържали се – няма.

„ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА”
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Гласуваме наименованието на раздела – „Допълнителна разпоредба”, по което няма предложение.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Гласуваме § 1 от „Допълнителните разпоредби”, подкрепен от работната група.
За – 17, против и въздържали се – няма.

„ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ”
Работната група подкрепа текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Гласуваме „Заключителни разпоредби”.
За – 17, против и въздържали се – няма.
В Заключителните разпоредби има предложения за следните допълнения:
предложение на Лазаров, Христов, Петров, Дедев – създава се нов § 2:
„§ 2. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” (обн. ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 78 след думите „Трудът на” се добавя „председателя и на заместник-председателите, както и на”.
2. В чл. 117 (1) след думите „При прекратяване на” се добавя „пълномощията на председателя и на заместник-председателите, както и на„.”
Работната група подкрепя предложението.
Не виждам мнения, предложения и становища.
Подлагам на гласуване предложението на Лазаров и група народни представители за създаване на нов § 2а.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов – в „Заключителни разпоредби” се създава нов параграф.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 2:
§ 2. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" (обн., ДВ, бр....) се правят следните изменения и допълнения:
В чл. 54 се създават ал. 8 и 9:
„(8) Конкурс за назначаване на държавна служба в агенцията не се провежда за лица, които са държавни служители в други служби за сигурност, както и в службите за обществен ред, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в агенцията и след писмено съгласие на председателя на агенцията и ръководителя на съответната служба.
(9) Конкурс за назначаване на държавна служба в агенцията не се провежда и в случаите по чл. 55, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона.”
2. В чл. 65 ал. 3 се изменя така:
„(3) В случая по ал. 1 лицето получава месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение за ранга и степента на по-високата длъжност.”
3. В чл. 78 след думите „Трудът на” се добавя „председателя и на заместник-председателите, както и на”.
4. В чл. 117, ал. 1 след думите „При прекратяване на” се добавя „пълномощията на председателя и на заместник-председателите, както и на”.
5. В чл. 132, ал. 3 думите „31 януари” се заменят с „31 март”.
6. В § 1 т. 1 от допълнителната разпоредба се изменя така:
„1. „Национална сигурност” е понятието по чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.”
Мнения, предложения, становища?
Подлагам на гласуване така предложения нов § 2 в редакцията, в която Ви прочетох.
Моля да гласуваме.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Тъй като няма други предложения, ако няма мнения и становища?
АТАНАС АТАНАСОВ: Какво отменяме в Закона за отбраната – чл.22, ал. 2, т. 2, имате ли представа?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Става дума за разработването на стратегията за национална сигурност. Това е компетенция на Съвета по сигурността. Систематично мястото става...
АТАНАС АТАНАСОВ: Още един въпрос имам, съжалявам, дошъл съм неподготвен.
Тъй като въпросното понятие „национална сигурност” съществува в два действащи закона – единият е Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, другият е, Закона за защита на класифицираната информация.
Щом ще го направим и ще го приемете. Аз мислех, че няма да го приемете, казано откровено.
След като го приемем тук, защо не го направим и оттатък и да има едно понятие в този Закон – всички други актове да препращат към този.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми членове на Комисията, моля да обмислите вариант да се промени § 5 по доклада на Комисията, доколкото поне за този Закон и Закона за Държавната агенция „Разузнаване” би било нормално да се предвиди една дата за влизане в сила и на двата закона.
На другите може би няма да има чак такъв проблем, но със сигурност, тъй като Националната разузнавателна служба вече променя изцяло структурата си и минава в друга власт, хубаво е поне за тези два закона да се обмисли такъв вариант – или да няма в този Закон параграф, който да казва кога влиза в сила, или да се направи закон, който да мине през пленарната зала и да казва, че влизат в сила по едно и също време. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Ципов.
В този Закон на практика се съдържат и наименование на Държавна агенция „Военно разузнаване”, а всъщност докато не е приет закона...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: По-лесният вариант е да се вземе решение за една дата, на която да влизат в сила или поне тези два закона, или целия пакет законопроекти. Това да е конкретна дата.
Помислете за дата 1 октомври, 1 ноември – нещо в този диапазон, може би било нормалното, за да има и някакъв срок за узнаване най-малкото.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Резонен е въпросът, господин Ципов, поради което следва да направим формално предложение „влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Предлагам от 1 януари 2016 г.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако официално го правиш, да го подлагам на гласуване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Официално, да. От 1 януари 2016 г. – приключваме тази бюджетна година...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Все пак двадесет и повече години е отлагана регламентацията на тези служби, нека да сложим по-стимулиращ и по-кратък срок.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 80 „Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.”
Моля да гласуваме предложението.
За – 14, против – 3, въздържали се – няма.
КАМЕН КОСТАДИНОВ: Господин Председател, предлагам да подложите на гласуване, което господин Атанасов предложи, защото наистина там има легална дефиниция, която е добре да бъде във всички закони.
Нека се подложи на гласуване, че доста напредна времето.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов, че Национална сигурност е понятието по чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, като технически ще се види кой член е от ЗЗКИ.
Моля да гласуваме.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване параграфи: 2, 3, 4, 5 и 6 с редакцията, която направихме по вносител.
Моля да гласуваме.
ЗА – 17, против и въздържали се – няма.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Господин председател, имам процедура.
Предлагам Законът за НСО да бъде отложен с ясни мотиви. Всеки човек има някакъв праг на възприемчивост и на умора.
Второ, част от нас имат и други задължения – отиваме по други задачи. Законът е много сериозен и тежък и мисля, че сега не е времето, когато можем да го гледаме. Нека да отделим повече време, за да можем да го гледаме, да си кажем поправките, онова, което считаме за правилно или неправилно. Мисля, че сега не е време. Това ми е процедурата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Касабов.
Други мнения и становища.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ние също бихме искали да подкрепим предложението на господин Касабов, не само заради умората. Наистина работата ще продължи доста до късно – законът е три пъти по-обемен от този Законопроект.
Мисля, че би било добре да се уточним принципно, на едно заседание да гледаме по един законопроект. Времето така ни ориентира, че по всяка вероятност нито един от тези закони няма да влезе до края на тази сесия предвид програмата. Тази седмица на Председателски съвет министър-председателят, вицепремиерът Калфин и министър Москов очертаха друг интензитет на законодателната програма до края на месец юли. Няма смисъл да претупваме нещата, още повече че голяма част от знаковите персони в Комисията ги няма, а техният опит е доста ценен. (Оживление.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Други мнения и становища?
Имам да направя съобщение: в понеделник, 11,00 ч. работна група, за да приключим поне с работни групи. Навреме да се изготвят докладите. Остана само Служба „Военна информация”.
Подлагам на гласуване предложението на господин Касабов.
Моля да гласуваме.
За – 17, против и въздържали се – няма.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ