1.Представяне на новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране и на ръководителите на дирекции в КЕВР и новата организационна структура;
2.Представяне на визията на КЕВР за ролята й в предстоящия процес на либерализация на енергийния пазар и принципите на взаимодействието с отделните фактори и участници в този процес;
3.Информация за актуалното организационно и финансово състояние на КЕВР и други текущи въпроси;
4.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 8

На 23 април 2015 г. от 16.00 часа в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по ДКЕВР.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Представяне на новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране и на ръководителите на дирекции в КЕВР и новата организационна структура;
2. Представяне на визията на КЕВР за ролята й в предстоящия процес на либерализация на енергийния пазар и принципите на взаимодействието с отделните фактори и участници в този процес;
3. Информация за актуалното организационно и финансово състояние на КЕВР и други текущи въпроси;
4. Разни.

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме ли готовност да започнем заседанието? В залата присъстват 12 народни представители. Комисията за наблюдения на дейността на ДКЕВР има необходимия кворум и откривам редовното ни заседание.
Както предварително сте уведомени дневният ред включва четири точки: 1) Представяне на новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране ин а ръководителите на дирекции в КЕВР и новата организационна структура; 2) Представяне на визията на КЕВР за ролята й в предстоящия процес на либерализация на енергийния пазар и принципите на взаимодействието с отделните фактори и участници в този процес; 3) Информация за актуалното организационно и финансово състояние на КЕВР и други текущи въпроси;, 4) Разни.
Благодаря на състава на КЕВР, който почти на 100% е тук с председателя си господин Иван Иванов. Познаваме членовете, но той ще ги представи допълнително.
Има ли предложения по дневния ред извън посочените точки да бъде включено нещо? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: за – 12, против няма, въздържали се няма.

ПО ТОЧКА ПЪРВА
Представяне на новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране и на ръководителите на дирекции в КЕВР и новата организационна структура

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имам удоволствието първо да честитя от името на нашата комисия избора на новия състав на енергийния и воден регулатор. Пожелаваме в общата ни кауза за справедливи цени на енергията и на ВиК услугите да бъдем ефективни и полезни за гражданите. Ще си позволя да дам думата на господин Иван Иванов – председател на КЕВР, по точка 1 от дневния ред.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз имам честта да говоря от името на новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, която е пред вас и преди да направя кратко изложение за комисията като организация, съгласно промените в Закона за енергетиката, най-напред искам да ви представя членовете на комисията.
Освен мен като председател на комисията, до мен е госпожа Светла Тодорова, която е член на комисията, икономист и по тази причина участва в заседанията – както в пленарните, така и в двата специализирани състава. До нея е госпожа Евгения Харитонова – член на комисията и член на специализирания състав „Енергетика“. След това продължавам с още двама членове на комисията, които са от специализирания състав „Енергетика“. Това е господин Александър Йорданов и господин Владко Владимиров. От другата ми страна до мен е господин Валентин Петков, който е член и едновременно с това е член на специализирания състав по „Водоснабдяване и канализация“. Господин Георги Златев – член на комисията и член на специализирания състав „Енергетика“ и до него е господин Ремзи Осман, който е член както на общия състав, така и на двата специализирани състава, защото той е юрист в състава на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Както знаете, съгласно промените в Закона за енергетиката, настоящият състав на комисията беше избран от Народното събрание с вашата воля. Това беше направено с цел да се отговори на настойчивото искане на Европейската комисия, изразено в продължение на няколко години към българските власти, да се постигне политическа независимост на този важен регулаторен орган. В случая ние, членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, поехме чрез клетвата си ангажимента да отговорим на това наше изискване.
Основните предизвикателства към новия регулаторен орган са следните.
На първо място, той трябва да извоюва наистина чрез действията си политическа независимост, която да бъде призната от обществото, но заедно с това и корпоративна независимост, нещо, което винаги е съпътствало като съмнение дейността на различните регулаторни органи в България. Изпълнението на тези две условия би повишило значително авторитета на комисията.
На второ място, в комисията, съгласно волята на Народното събрание, изразена в промените в закона, всеки един от членовете гласува явно за всяко едно решение, което се приема. Това позволява след това чрез сайта на комисията българските граждани да проследят дали е отразено мнение от страна на съответния член на комисията, което съответства на обществен интерес, който той по закон трябва да защитава.
На трето място, комисията е призвана да увеличи своя административен капацитет, което е тясно свързано с финансовата независимост на регулатора, независимост, която към момента не е осъществена, но и в пленарната зала по време на разискванията народните представители изразиха подкрепа за по-добро финансиране на регулатора, за да може той да изпълнява тези функции достатъчно компетентно и в срок такива, каквито са му възложили. В момента отделите на регулатора, особено тези, свързани с разрешаване на спорове и контрол, са наистина претоварени с работа, а това, от друга страна, води до закъсняване на комуникацията с българските граждани и те често пъти считат, че това се дължи на ненавременно изпълнение на задълженията поради самия регулатор, а истината е, че много малко хора трябва да изпълнят много голям обем от работа.
Съгласно закона, регулаторът, който се явява определен правоприемник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, трябва преди всичко да изгради своята структура и да приеме своя устройствен правилник. И двете дейности са в ход в момента, защото тече срокът, в който това е предвидено в закона, но аз мога да ви запозная, без да е официализирано това решение, защото ще се вземе специално решение на комисията, до какво единодушие стигна съставът на комисията, а именно, че освен председателят и комисарите, на централно разпореждане на председателя ще бъдат, естествено, главният секретар, отговарящия за връзки с обществеността, одиторът в регулатора и служителя по сигурността на информацията, лице, което е абсолютно задължително за органи, които работят с класифицирана информация.
Дирекциите на комисията са пет на брой. Една изключително важна дирекция, която дава и облика на решенията, това е Правната дирекция на комисията, след което другата дирекция, която обхваща административно-стопанския, финансовия апарат и информационното обслужване, към която има специализирано звено „Международни дейности“. Тези две дирекции – Правната и тази, която ви казах, съставляват Общата администрация на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Особено важна част от администрацията е специализираната администрация. Именно в специализираната администрация бяха направени структурни промени, които, по мнението на всички колеги, биха допринесли за по-добро изпълнение на функциите. Специализираната администрация се състои от следните дирекции: първо, Дирекция „Електроенергетика“, в която има два отдела. Единият е „Ценово регулиране, лицензии и пазари“ и втора дирекция – „Регулаторна политика и международни дейности“.
Тъй като имаме, от една страна, електрогенериращи мощности, а от друга страна, мрежи и пазари, фактически те са разделени на два отдела за двете дейности и на два отдела за контрол и решаване на спорове.
На второ място, това е дирекцията „Природен газ“. В нея също така има два отдела, които са свързани с ценовото регулиране, а вторият отдел е свързан с контрол и разрешаване на спорове в областта на този енергоносител – природния газ.
Третата дирекция, това е дирекцията „Водоснабдяване и канализация“, или, по-точно казано, „Водоснабдителни и канализационни услуги“. Същественото при тази дирекция е, че съгласно закона тя е формирана като главна дирекция. Това е Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни дейности. Освен че има аналогични два отдела, има и т.нар. изнесени звена за Северна и за Южна България за регулиране на водоснабдителните и канализационни дейности.
Членовете на комисията са убедени, че тази модифицирана структура на комисията ще позволи много по-добро взаимодействие между отделите по съответните енергоносители, както и в сектор „Вода“ и съответно ще може да функционира по-добре.
Господин председателю, аз предлагам до тук да спра и в точка втора, ако ми разрешите – разбира се, Вие ще дадете думата – изложение ще направи госпожа Евгения Харитонова, която в продължение на почти година е координатор на един проект, който е свързан точно с предстоящата либерализация на енергийния пазар.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за изложението, господин Иванов. Някой от колегите желае ли да зададе въпроси по представянето на самата комисия, нещо за уточняване?
Аз имам един такъв въпрос: не останах с твърдо убеждение от Вашето изложение директорите на дирекции на чие подчинение са – на Ваше, или на някакво друго?
МИТХАТ МЕТИН: Първо, от мое име, честито на целия новоизбран състав на комисията и пожелавам спорна и успешна работа! Допълващо към въпроса на председателя по повод на дирекциите, какви са съображенията, уважаеми господин председателю, които наложиха правната дирекция да бъде изцяло в Общата администрация, тъй като по мое персонално мнение, нейни експерти трябва да участват съвместно и в дейността на специализираната администрация? Има аргументи, които са за това, да бъдат в специализираната администрация, особено по решаването на споровете, тъй като в двете дирекции „Природен газ“ и „Електроенергетика“ имате отдели, които касаят разрешаване на спорове и там е необходима, разбира се, компетентна намеса на юристите на Правната дирекция. Ще се радвам да чуя аргументите, които налагат извеждането на Правната дирекция в Обща администрация.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Метин. Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. На Вашия въпрос директорите, които са ръководители на дирекциите, както и останалата част от Общата и Специализирана администрация, са на подчинение на главния секретар господин Николай Георгиев, а що се касае до втория въпрос, ние запазихме всъщност Правната дирекция във вида, в който тя съществува и сега, защото Правната дирекция води не само преписки, свързани с определени жалби на хората, тоест, разрешаване на спорове, но и много въпроси, които са свързани с чисто правните аспекти на регулирането. В същото време обаче искам да подчертая, че във всяка една от специализираните дирекции има не по-малко от двама юристи, които именно са специализирани по конкретните проблеми на различните енергоносители. В това отношение всъщност предложението, което направиха членовете на администрацията, с които аз последователно се срещнах с всичките отдели, бяха именно в този аспект – да се обединят отделите, които са по отделни енергоносители, за да могат да използват правната помощ на юристите, които работят в единия отдел и едновременно в другия отдел.
Като цяло искам да заявя, че една от първите задачи, ако ние получим по-добро финансиране, е кадрово укрепване на административния капацитет на състава на Правната дирекция. От изключително значение за решенията е и чистотата в съответствие със закона на решенията на регулатора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Един доуточняващ въпрос. Нищо не чухме за изнесени звена евентуално и дали ще работите с приема за граждани в други райони от страната, не само в столицата.
ИВАН ИВАНОВ: Това наистина е така. В първоначалното функциониране на регулатора бяха предвидени 4 изнесени звена за четирите „Басейнови дирекции“. Това са София, Плевен, Варна и Пловдив. Такива звена имаше до преди няколко години. Обстоятелството обаче, че впоследствие беше лимитиран бюджетът на Комисията за енергийно и водно регулиране, разширени дейностите, без да се разшири бюджетът, дори бих казал, че ние изпитваме определени затруднения от простия факт, че има двама нови комисари и трябва да се осигури за тях фонд „Работна заплата“, който не е наличен в комисията, показва финансовите затруднения, които имаме, но при разискванията в комисията стигнахме до извода, че при първа финансова възможност ще се възстанови дейността на тези изнесени звена. Те са изнесени звена в сектора ВиК. Опитът показва, че при тяхното функциониране преди рязко е намалял броят на жалбите от граждани, отнесени директно към регулатора, защото са решавани въпросите на място. Така че, това го имаме предвид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Янков, ще коментирате ли нещо допълнително, или сте удовлетворен от отговора?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Иванов каза във връзка с опита, който е констатирал, че всъщност изнесените звена ще намалят ангажимента на администрацията на централно ниво, така че аз мисля, че трябва да се мисли в по-кратки срокове, за да се върне една практика, която явно има положителна ефективност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други въпроси по тази част? В края на заседанието неправителствените организации, които са заявили, ще имат думата.
Преминаваме към

ТОЧКА ВТОРА:
Представяне на визията на КЕВР за ролята й в предстоящия процес на либерализация на енергийния пазар и принципите на взаимодействието с отделните фактори и участници в този процес;

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, госпожа Харитонова ли ще докладва?
ИВАН ИВАНОВ: По точка втора ще докладва госпожа Харитонова.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Комисията подготви един материал, който ще ви бъде предоставен по официален ред още утре, за да се запознае вашата комисия с вижданията и идеите на Комисията за енергийно и водно регулиране в тоя си състав.
Първото, което искам да отбележа е, че визията на комисията до известна степен се определя от Енергийната стратегия, която, извинявайте, обаче ще трябва вие да я приемете като Народното събрание трябва да я приеме по предложение на Министерството на енергетиката. Много важно е, защото сегашната стратегия, която е приета от Народното събрание, е от 2011 година. Нещата са се променили много основно в тази стратегия, така че просто ще трябва заедно, като, естествено, ние ще окажем съдействие на Министерството на енергетиката, ще трябва да представи на вашето внимание новата Енергийна стратегия, на основание на която вече ще бъде оформена визията на Комисията за енергийно и водно регулиране. Защо го казвам това? В момента схемата или пазарният модел, който е разписан в Закона за енергетиката, има едно звено, наречено единствен купувач, т.нар. Национална електрическа компания и този модел на практика изкривява пазарния модел, който може да бъде приложен в България. "НЕК" – това много пъти сме го повтаряли – изкупува дългосрочните договори, "НЕК" изкупува ВЕИ-тата, "НЕК" изкупува комбинираното високоефективното комбинирано производство и на практика всичкото това изкривява пазарния модел. Затова виждането на комисията е много активно да участва във всички процедури, във всички действия на Министерството на енергетиката, съответно на парламента, на вашата комисия, на Комисията по енергетика, на тези комисии, които засягат нашия отрасъл. Казвам „нашия отрасъл“, защото енергетиката си е нашият отрасъл, независимо кой къде седи.
При промяна на този пазарен модел виждането на комисията е да се утвърди една много силна, стабилна рамка за регулиране на монополните действия и начина, по който пазарите функционират.
При освобождаване на пазара това, което комисията ще трябва да върши, е да регулира монополите и да контролира монополите, естествените монополи. Това са преносът и разпределението на електрическа енергия, на газ, респективно и на топлинна енергия и ВиК.
Комисията трябва да работи за създаване на условия за ефективна конкуренция, която да доведе до намаляване на разходите и подобряване на качествата на предлаганите услуги, да извършва мониторинг на поведението на пазарните участници с оглед защита на потребителите и предотвратяване на непазарни практики, което на практика се оказва, че много лесно съдейства и просто леко се минава към непазарни практики.
Аз казах, че трябва да се разработи един нов пазарен модел. В момента Министерството на енергетиката покани представители на комисията, независимо от закона, независимостта на комисията и на министерството, но когато трябва да защитаваме интересите на българските граждани и интересите на енергийните предприятия, не трябва да забравяме, че и енергийните предприятия трябва да са жизнеспособни, защото тогава нещата ще бъдат недобри за нас като граждани, да разработят точно един нов пазарен модел и да го предложат впоследствие за изменение на Закона за енергетиката.
Другото нещо, което комисията си го вижда и това не само го виждаме ние, това е залегнало и в регламенти на Европейския съюз – това е прозрачност, отчетност и следване на добрите международни регулаторни практики, като комисията като един основен жалон пред нея трябва да бъде изграждане на доверието в нея на всички пазарни участници. Като казвам „пазарни участници“, това са търговци, енергийни предприятия, това са потребители, които също консумират съответните услуги.
В частност сме си поставили задачи на комисията и това се залага в новия Устройствен правилник и във вътрешните правила на комисията за съкращаване на процеса за вземане на решения, подобряване на административната ефективност чрез повишаване на административния капацитет на регулатора, нещо, което винаги се е говорили и да се надяваме, че нещата ще тръгнат на добре.
Същевременно се изисква активното сътрудничество с другите регулатори в Европейския съюз и това, което искаме, е привличане и поддържане на висококвалифицирани специалисти – нещо, което е свързано с това, което преди малко председателят Иванов каза за финансовите възможности на комисията.
Като казваме, че до края на годината ще се отвори пазарът и за потребителите, присъединени към мрежите ниско напрежение - говорим за битовите и за малките стопански потребители – магазинчета и малки цехчета, трябва обаче да се направи един много обстоен анализ и това в момента стои на преден план пред комисията – за критичните точки при това отваряне какво може да се получи. Много лесно е да кажем „да, отворен е пазарът“. Наистина, от 2007 г. пазарът е отворен законово, но на практика не е отворен. Той е отворен за големите индустриални потребители и от по-миналата година, от 2013 г. е за присъединените към мрежа средно напрежение, но за ниско напрежение – не.
За да се създаде възможност на всеки един от нас като потребител да може да си договори със съответните търговци, които доставят електрическа енергия - в момента говоря за електрическата енергия, защото въпросът в точка 2 беше за енергийния пазар, а за газовия пазар ще говорим малко по-нататък в светлината на нещата, като тръгнат да се развиват там - за електрическия пазар просто нещата трябва да бъдат такива, че вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Просто да направим нещата хубави за всички нас като потребители, да не кажа хубави, но изгодни. Изгодни – това е целта. В момента това нещо може да стане едва след промяна на пазарния модел.
Аз пак се връщам към най-критичната точка в момента. Аз съм го казвала не един път и вие сте го чували, че след пълната либерализация на пазара комисията ще регулира цените на монополите, на естествените монополи, тоест, мрежовите услуги, които са. Всичко останало ще бъде на пазарен принцип. В тази връзка, комисията ускорява допълването и преработването на правилата за търговия с електрическа енергия, защото се оказа, че вътре има доста текстове, които до известна степен се бият с действителността. Винаги ще има допълнение и обновяване на тези правила, но мислим, че трябва да ги приведем в такова съответствие на либерализирания пазар, за да има по-малко въпроси и по-малко проблеми да стоят пред участниците на пазара. Тук сме разписали основните проблеми, които мислим, че ще решим с тези правила. В материала, който ще ви бъде представен утре, ще го имате разписано.
Искайки да отворим пазара за ниското напрежение, трябва да отбележим, че в момента не са налице и разпределителните дружества представиха в комисията стандартизирани товарови профили. Какво значи това? потребителите, които са под 100 киловата, а това са почти всички битови потребители – казвам почти всички, защото има хора, които имат палати, за тях не говорим; говоря за почти всички битови потребители – трябва да имат средства за търговско измерване, което да отчита почасово потребяваната електрическа енергия. Това нещо е трудно за осъществяването към този етап поради простата причина, че такива няма. Имаше доста предизвикателства с предлагането на една трета тарифа за електрическа енергия. Тогава казахме, че това е много хубаво но всичкото това струва пари и някой трябва да плати тези средства за търговско измерване. Тъй като няма такива умни, така наречените смарт електромери, на тоя етап пазарът ще работи с т.нар. стандартизирани товарови профили, които за различните видове потребители имат от порядъка на 7-8 характеристики. Това са потребители без парно, потребители с парно, потребители на село, потребители с изгарящи гориво въглища, дърва, потребители, които се отопляват с електроенергия, уличното осветление, потребители, които са стопански потребители, условно казано, които работят 8 часа, такива, които работят 24 часа. Всичките тези товарови профили трябва да бъдат изготвени, но всичкото това ще стане след като установим с ваше участие, уважаеми дами и господа, новия пазарен модел на електроенергия в България. тогава можем да играем във всичките тези вариации, за да направим нещата хубави, изгодни за хората.
В Европейския съюз има една директива, която определя, че 2020 година 80% от средствата за търговско измерване трябва да бъдат тези умни електромери. През 2013 г. комисията направи един анализ за финансовите възможности за въвеждане на тези умни електромери.
За тези умни електромери наистина комисията трябва да направи към днешна дата пак тези сметки, защото всичко това са пари и за съжаление, трябва да знаем откъде да ги вземем и как да ги въведем в експлоатация.
Окончателното, което искам да кажа е, че комисията има основната цел за мониторинг на пазара. Използвахме един от доктор Иванов каза за норвежкия проект. Използвахме едни пари по линията на Европейския съюз, за да може да ни окажат съдействие не с наши пари, а с пари на норвежкото правителство, да могат да ни укажат как да организираме пазара, как да направим съответно мониторинг. Пазар без да бъде наблюдаван пак ще има някакви такива практики, които не са съвсем приемливи. Затова целта на комисията е тези задачи, които са разписани като точки, да се опитаме да ги приложим и наистина да работим в тази насока.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Харитонова. Колеги, имате думата за въпроси.
Някакви конкретни срокове поставяте ли си, всъщност като финал на Вашето изложение?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: В тази връзка норвежкият проект ще изготвим пътна карта точно за развитието на пазара и прилагане на всичките тези практики. Това е в рамките на около три месеца ще ви представим тези документи, разбира се, ако искате, но мисля, че ще дойде време пак да се отчитаме и ще ви разпишем точно по срокове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към състава на КЕВР. Заповядайте, господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Уважаема госпожо Харитонова, изслушах внимателно това, което Вие казахте. Както винаги, Вие сте много внимателна в изказа си, може би да не засегнете някого, но ние нямаме нищо против да се включим в процеса по либерализиране на пазара на електроенергия в България и даже това е основно наше задължение. Имам някои неясноти и въпроси. Те са свързани преди всичко в частта на либерализирания пазар не ниско напрежение. Там Вие казахте какви са проблемите. Как ще се либерализира пазарът на електроенергия при положение, че по-голямата част от пазара е регулиран в момента? Как ще се впишат дългосрочните договори в един такъв либерализиран пазар? Ще можем ли ние действително да направим така, че участниците да се конкурират помежду си в продажбата на електроенергия и на едно, и съответно на дребно? Какво е мнението на комисията?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Аз затова няколко пъти повторих въпроса за пазарния модел. Единствен купувач – "НЕК", нещата са изкривени. Тук това е моето чисто професионално мнение. Цял живот съм била в енергетиката и чисто професионално пазарът е изкривен. Затова се говори за енергийна борса, евентуално част от енергията, произвеждана от тези, които са задължителни, така нареченият чл. 93а от Закона за енергетиката да отиде тази енергия вътре в енергийната борса и миксирайки се с по-евтината енергия, да може да се предоставя на потребителите. В момента маме свободен пазар за големите потребители. Има търговци, които се бият да купуват енергията от „АЕЦ Козлодуй“. Има търговци, които се бият да купуват енергията от „Марица изток 2“, обаче няма търговци, които се интересуват от енергията на небезизвестните американци и за ВЕИ.
В момента и в Европа започват да работят в насока да се заинтересуват различните институции да се изкупува зелената енергия, условно казано, зелената енергия и енергията от високоефективното комбинирано производство. Към днешна дата не мога да кажа докъде сме, но този проблем възниква не само за България. Този проблем възникна за всичките европейски страни, които в началото тръгнаха „О, колко е хубаво, зелена енергия“, но после, когато тази зелена енергия се отразява зле върху цената, нещата не са толкова хубави.
Така че, просто в момента не мога да Ви отговоря правилно на този въпрос. Аз знам какво е моето мнение, но то не е то, което трябва да бъде.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за уточняващ въпрос.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Уточняващ въпрос. В такъв случай, ще съумеем ли да изпълним амбициозната задача до края на годината да либерализираме пазара на енергия в България? как мислите Вие?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: До края на годината ще заработи енергийната борса. Вчера или оня ден декларираха, че са подписали договора с НОРПУЛСПОТ. Това е Северно-скандинавската борса за ползване на тяхната платформа. Ще започне, но тук имаме много деликатни моменти със съгласуването. За да освободим наистина пазара, ще трябва да се съгласуват зоните със съседните оператори, които са и този момент не мога да Ви кажа дали ще успее да стане до края на тази година. Знам, че румънците от 2012 година се бореха да се присъединят към така наречената ХУПЕКС – унгарската енергийна борса и това го извършиха миналата година ноември месец. Така че, то просто има технологично време, където вървят тестове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други въпроси?
Благодаря за изчерпателното изложение. Единственото притеснение остава в сроковете, защото ако след три месеца ще видим гарфика на – било законодателни инициативи, било някакви управленски решения, в края на годината става доста трудно постижимо.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Не, аз предполагам, че в началото на юни ще имате графика, но никога не обещавам къси срокове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Николов има думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да честитя и аз на Комисията за енергийно и водно регулиране и да пожелая успех. Аз искам да питам следното нещо. Така или иначе, трябва да има законодателна рамка, за да се реализират всичките тези неща. Трябва окончателно моделът, който ще изберем, да е ясен, така че да се получи този пазар. Мисълта ми е след като се получи тази законодателна рамка, разбира се, поднормативните актове трябва да ги изготвите вие и Министерството на енергетиката. Според Вас горе-долу какъв срок ще Ви трябва? Питам не за друго, а когато гледаме закона, по принцип трябва да слагат срокове, които обикновено не се спазват, но така или иначе все пак трябва да се сложат такива срокове. Какви срокове, според Вас, ще бъдат необходими на база на капацитета, който имате в момента? За жалост, Законът за бюджета е гласуван, тоест, имате бюджет до края на годината, който горе-долу е ясен, тоест, не може да разширите капацитета, за да може да изготвите тези нормативни актове, за да заработи както трябва пазарът на електроенергия?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: За нас мога да кажа, че от порядъка някъде на два и половина – до три месеца. Обаче не мога да ангажирам Министерството на енергетиката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги? Ако не, минаваме към

ТОЧКА ТРЕТА
Информация за актуално организационно и финансово състояние на КЕВР и други текущи въпроси

ИВАН ИВАНОВ: Точка 3 ще бъде докладвана от госпожа Светла Тодорова.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Тодорова.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: По отношение на организационната структура, господин Иванов ви представи вижданията на комисията за нова организационна структура. Аз ще добавя само какъв е в момента ресурсът на комисията. Общата численост е 130 щатни бройки, от които 9 члена на комисията, включително председател и 121 служители в администрацията. От тях 115 са по служебно правоотношение, те са държавни служители и 6 човека са по трудово правоотношение.
От началото на 2015 година са прекратени правоотношенията със 7 служители, като 5 от тях са по взаимно съгласие и 2 са преминали към друга администрация, а са назначени 5 човека по служебно правоотношение, 3 - след проведен конкурс, 1 е възстановен от съда и 1 – на непълно работно време.
Към момента имаме към 15 незаети бройки в това щатно разписание.
Не предвиждаме с новата структура да се увеличава щатът на комисията, тъй като и в момента при наличието на свободни бройки фондът „Работна заплата“ е приблизително такъв, какъвто е необходим за работещите в момента.
По отношение на финансовото състояние на комисията, по бюджета на Република България за 2015 г. за комисията са определени приходи в размер на 10 720 000 лева, като разходите са 3 892 000 лв. В това число за персонала за 3 074 000 лева. Тези числа са приблизително такива, каквито ги дискутирахме и преди месеци, когато говорихме за това, какво да се направи така, че комисията да получи подобаващи средства за нейното функциониране.
По отношение на събраните и изразходваните средства към 31 март за първото тримесечие, комисията е събрала 37 133 000 лв., които са постъпили в бюджета, като планираните разходи за това тримесечие са 3 892 000 лв., изразходвани са 910 000 лв.
По отношение на персонала казах какви са числата. Имаме планирана издръжка в размер на 768 000 лв. това са режийните на комисията, от които са изхарчени 156 000 лв. и капиталови разходи от 50 000 лв. за годината, от които не са изхарчени никакви средства.
Приходите, както знаете, се формират от заявления, сертификати, издаване на тръжни документи за конкурси, такси за регистрации и т.н. Искам да ви обърна внимание че тарифата за таксите, които събира комисията, е приета 2004 г. и е актуализирана последно 2007 година. По този въпрос може да се мисли.
По отношение на разходите, които предстоят на комисията, очаква се тяхното увеличаване по съвсем обективни причини. Първата причина е двамата нови членове на комисията, за които се счита, че за деветте месеца на 2015 г. заплатите заедно с осигурителните вноски ще бъдат от порядъка на 127 000 лв.
През 2013 и 2014 г. има дисциплинарно уволнени служители от комисията, като за голяма част от тях делата са приключили в полза на служителите. Очакванията са да са необходими средства в размер на около 118 000 лева, които се дължат като обезщетение. Други допълнителни разходи, които обективно възни7кват, са средства за командировки, които са свързани с дела, с около 800 нови дела, които са заведени от електроразпределителните дружества във връзка с издадени наказателни постановления, за които трябва да се пътува из цялата страна по няколко пъти няколко човека. Така че, средствата се изчисляват на над 100 000 лв. допълнителни разходи. Това е моята информация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз. Давам думата на колегите за изказвания и въпроси, след което ще дадем думата на неправителствените организации, заявили такова желание. Докато се ориентират колегите, аз имам един имейл на имейла на комисията относно следния организационен проблем. Комисията следва да публикува на интернет страницата си предложения за енергийните предприятия и ВиК операторите за утвърждаване на цени заедно с всички изходни данни. Към момента от медиите стана ясно че има подобни заявления вече, а на сайта, поне до вчера, когато получихме имейла, нямаше подобно обявление. Бих искал да изкоментирате този организационен проблем.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Действително, ние имаме такова законово задължение. Оказа се, че не сме го изпълнили досега затова, защото различните енергийни предприятия по различен начин са си подали заявлениято от гледна точка на информацията, която считат, че трябва да бъде защитена. Първо, като обем информацията е различна. Примерно, три ЕРП-та, които би трябвало да имат сравнима по обем информация, имат различни подходи, така че на някои от тях информацията е около три пъти повече, отколкото за други. Вторият проблем е, че някои предприятия бяха маркирали значителна част от информацията като защитена, като търговска тайна и това породи необходимостта да направим консултации с тях, защото комисията е тази, която взима решение за това, една информация дали е защитена или не, но така или иначе, ние не можем да вземем решение, без да се консултираме с тях какви са мотивите, поради които те считат, че тази информация е защитена. По тази причина сме се забавили, но вече с електроразпределителните предприятия нещата са регламентирани. Изяснили сме си, че чисто монополните дейности не могат да имат никаква защитена информация. Единствено във връзка със снабдяването може да има и на производителите, които работят на два пазара. При тях известна част от информацията действително може да представлява търговска тайна поради конкуренцията в този сектор. Очакваме в най-близки срокове да успеем да сканираме цялата информация, която сме счели за такава която може да бъде публично достояние и да я публикуваме.
Другият въпрос е, че ще се постараем да бъдат равностойно третирани предприятията, в смисъл, един и същи тип информация да бъде публикувана за всички, независимо от това, какво те са представили.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Надявам се наистина да стъпите на закона, тъй като, общо взето, ние сме записали като законодатели всички изходни данни, тоест, би следвало или самите ЕРП-та да си коригират начина на подаване на информация, или би следвало всичко да се публикува, според мен. Това – като частен въпрос.
Има ли от народните представители желаещи да зададат въпроси или да изразят отношение по въпроса? По силата на нашия правилник, уважаеми дами и господа, неправителствените организации, които са депозирали писмени становища, имат право да направят изказвания. Четири о т. неправителствените организации, присъстващи от днешните 11, доколкото ги броя, са направили такова писмено заявление и аз отправям покана - всъщност това са: ТЕХ РЕН, Асоциация за балканско сътрудничество, Гражданска лига за България и Асоциация „Свободен енергиен пазар“ са направили писмени заявки за изказвания.
Някои от представителите на тези неправителствени организации присъства ли в залата? ТЕХ РЕН, имате думата.
ЦВЕТАНКА ЦАНЕВА /ТЕХ РЕН/: Имам въпроси, свързани с „Топлофикация София“. Кога и предвижда ли се Комисията за енергийно и водно регулиране да предприеме действие за изменение на общите условия на „Топлофикация София“, които да бъдат съобразени с измененията на Закона за защита на потребителите, влезли в сила в края на месец юли 2014 г., където се изисква при представяне на услугата централно отопление да има сключени индивидуални договори с цел защита на интересите на потребителите на парно и топла вода? Такова обществено обсъждане за промени на общите условия на „Топлофикация“ беше проведено на 5 ноември 2014 г., но тези промени, които предлагаха тогава „Топлофикация“, не се предвиждаше такива изменения.
Другият ми въпрос е ще бъде ли осигурена процедура и ред в Устройствения правилник на комисията потребителите на топлинна енергия да участваме в обществени обсъждания при определяне на цените на топлинната енергия за „Топлофикация“, съответно и при определяне на цените на тока, тъй като потребителите съответно на ток, парно и топла вода са заинтересована страна при определяне на цените.
Това са въпросите ми.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, ще имате ли възможност да отговорите?
ИВАН ИВАНОВ: На втория въпрос на госпожа Тодорова ще отговаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Светла Тодорова има думата за отговор по първия въпрос.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Поради известни противоречия между Закона за защита на потребителите и Закона каза енергетиката комисията не беше в състояние да утвърди в нормалните срокове общите условия. Това, което предприехме, е да направим консултации с Комисията за защита на потребителите по какъв начин в бъдеще да бъдат отразени изискванията в общите условия и все още се намираме в процедура на уточняване на тези въпроси, макар че сме на финала, като основните неща смятам, че са изяснени между двете комисии, така че да не се нарушават и двата закона. Не мога да влизам в детайли. Юристите работят по въпроса, така че да бъдат спазени и двата закона.
ИВАН ИВАНОВ: На втория въпрос искам директно да отговоря, че съгласно Устройствения правилник и в съответствие със закона, както при определяне цените на топлофикационните услуги не само на „Топлофикация София“, но и на останалите топлофикации в страната, а също така и при определяне на цените на електрическата енергия ще има обществени обсъждания, на които всяка една от организациите, част от които присъстват тук, ще могат да вземат участие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Асоциация за Балканско сътрудничество, госпожа Асими има думата. Ако някой друг от асоциацията ще се изкаже, заповядайте. Заповядайте, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Поздравявам новоназначената комисия и председателя й, който бе така добър да ме приеме и да му представя доста въпроси, които един път не се решиха законодателно да влязат в Закона за енергетиката, втори път – и в Закона за енергийната ефективност и по съвет на госпожа Ива Митева като поднормативни актове се надяваме, че ще ги изработи комисията.
По отношение на енергийната стратегия, една стратегия се изработи по времето на Вас, господин Драгомир Стойнев. Говори се, че я криете, защото тази стратегия Кирил Цочев споменаваше за нея, не предвижда 7 блок, който вие там, някои казват, при екскурзия го договорихте с американците. Дайте тази стратегия. Министър-председателят Пламен Орешарски каза на последното заседание в Гранитна зала, че ще я предаде. Предайте енергийната стратегия.
Второ, една прекрасна стратегия, научно изготвена на много високо ниво представи господин Иван Иванов на 20 октомври миналата година. Синдикатите бяха там, министерството, представители на бизнеса и енергийни експерти. Тази стратегия до 2024 г. показваше, че нямаме нужда от нови енергийни мощности. Педи Великден, господин Стойнев, Ви бяха изпуснали. Бяха пропуснали големите енергийни експерти, Милко Ковачев, дето подписа договорите с американските централи, Румен Овчаров с договора с ГАЗПРОМ с посредниците., Делян Добрев, до него Трайчо Трайков и Таско Ерменков – това е петорката, която заседаваше да изработи – така беше сложено на вратите – нова енергийна стратегия на България под финансирането на Фридрих Херберт и на територията на вестник „Капитал“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Винаров, позволявам си да Ви прекъсна, понеже говорим за ДКЕВР и за тяхната дейност.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Нивото трябва да е на енергетици, защото, както и доктор Прошко, съветникът, беше казал, че ние никога не се съветваме с лекари и инженери от министерствата, а от работата.
Отиваме към т.нар. либерализиране на пазара: 270 000 нови електромери, електронни, от така „умни“, едно от ЕРП-тата е поставило, заменило е старите, които по закон трябваше да изкупи с техните нови. Освен това, около 70 000 – друго ЕРП и най-малко "ЧЕЗ" е сменил около 25-30 хиляди. Без наредба, която експертите биха изработили за контролиране на оторизирана лаборатория за софтуера на тези промени, за да не се краде чрез тях, и чрез тях – ще се либерализира пазарът, за да може потребителя, гледайки и избирайки си тарифите, да стане това регулиране. Тук този въпрос също трябва да се изработи такава наредба.
Последно, шокът, който не знам дали е политически ход или трик, че точно за изборите ще изскочат едни огромни изравнителни сметки е по времето на вашата наредба за топлофикацията – 30-40% по-ниско по някакви формули. Май че я разработи Димитър Куюмджиев. Министерството би следвало да го освободи и да се направи нова наредба, защото 30-40% по-малко – януари, февруари и март. И сега има официално писмо, да не бъдат изненадани гражданите от това, че при изравнителната сметка ще им дойде да платят още две сметки.
Също така нова наредба трябва да се изработи. Моля да се вземат под внимание тези неща.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Първо, към господин Иванов – дали иска да коментира нещо от изказването на господин Винаров.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз ще се спра на това, което беше по определена форма като въпрос относно нова енергийна стратегия. Още с встъпването ми в длъжност аз заявих, че България има нужда от нова енергийна стратегия. Причините за това са няколко, но най-важните са, че енергийната стратегия, която е действаща /другата, която беше създадена от работна група начело с господин Кирил Цочев, тя така и не влезе в Народното събрание/, но действащата в момента енергийна стратегия почива върху приоритети, които вече не са актуални, включително проекти, които вече са в историята и по тази причина в България наистина има нужда от нова енергийна стратегия с хоризонт 2030 година и далечен хоризонт 2050 година.
В разговора, който имах с министър Теменужка Петкова, защото министерството е това, което трябва да представи проект за нова енергийна стратегия, стигнахме до общия извод, че такава стратегия трябва да бъде разработена с либерализацията на електроенергийния пазар, защото ако в момента се разработи, това е един преходен процес, който би трябвало да завърши в началото на следващата година. Оттам вече при наличие на либерализиран пазар на електрическа енергия, а се надявам след две години и на природен газ, ще може да се изгради една енергийна стратегия, която искрено вярвам, че с общи усилия на енергийните експерти може да бъде подкрепена с голямо мнозинство в Народното събрание.
На нас, регулатора, енергийната стратегия ни е нужна, защото във всяка европейска страна енергийната стратегия се явява всъщност светлината, която трябва да се следва включително от регулатора, като тенденция за развитие на енергетиката в съответната страна. България не може да прави изключение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стойнев, въпреки че процедурата не е за контрол на бившия министър, все пак Ви давам думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, и аз се присъединявам към останалите депутати да Ви честитя и да Ви пожелая успех. Наистина считам, че можете да разчитате на абсолютно всички парламентарни групи за подкрепа, тъй като работата, която е пред вас, наистина ще бъде доста отговорна и поради тази причина наистина можете всяко едно предложение преди това и да го съгласувате с парламентарните групи, така че да получи и обществена, и политическа най-вече подкрепа.
Що се касае до тази стратегия, може би аз съм един от малкото, които са я чели. Стратегията наистина е много, много добра, моето лично мнение е това, и е хубаво да бъде представена и на сегашния състав на Комисията за енергийно и водно регулиране. Не влезе в парламента, защото желанието ми бе всички политически сили да се обединим около тази стратегия, да не се спречкваме вътре в парламента и когато влезе в парламента, защото не мога да кажа, че тя обхваща абсолютно всичко и че е идеална, напротив, исках всички политически сили и те да дадат своя принос. За съжаление, наближаваха изборите за европейски парламент и знаете как се случва в България – това е повод за политическо противопоставяне и моето желание беше да минат изборите и след това да се съберем. За съжаление, настъпи политическата криза и заради това тази стратегия не е влязла в парламента.
Говорим съм вече с министър Теменужка Петкова. Тя също смята, че е хубаво да има диалог и да се обединим политическите сили и Вие като експерти да кажете своето мнение. Така че, надявам се вече госпожа Петкова, първо, в министерството да седнем още веднъж да я разгледаме да преценим кое допълнително може да се добави, кое да се извади, ако трябва, така че да има една стратегия, за която да се разберем, че това е стратегията, а не когато се сменя правителството, да се сменят и стратегиите, защото смятам, че това не е добре за българската държава.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само две думи да кажа, провокиран от господин Стойнев и, разбира се, господин Винаров. България все пак има енергийна стратегия. Досега не е предложена нето една друга в Народното събрание. Значи тя е действаща, така или иначе. Само един проект там не действа – 2000 мегавата за „АЕЦ Белене“. Там не е посочена „АЕЦ Белене“, а пишеше 2000 мегавата ядрени нови мощности. „Южен поток“ още не е прекратен в България, поне юридически. Така че, общо взето, тази стратегия действа. Дотук беше леко иронично. Но, наистина България се нуждае от нова стратегия, и то дългосрочна, обезпечена. Аз лично смятам, че е хубаво тя да бъда приета с минимум две трети от Народното събрание, за да знаем, че тя е устойчива и сега е моментът, когато има осем партии в Народното събрание и има по-голяма представителност на гласувалите хора и наистина ако се приеме с две трети, а не с половината, за да може да е устойчива тази стратегия и да се следва. Но тя трябва да се обезпечи финансово, защото иначе може да си пишем и 10 000 мегавата, но все тая е.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мисля, че още е волята за дългосрочна програмна рамка, която да движи развитието на енергетиката. Така че, естествено, инициативата е в Министерството на енергетиката. Оттам насетне всички политически сили имаме необходимата воля.
По принцип вървим по заявилите писмено организации, след което ще дадем думата на останалите, които са в залата и вдигат ръка. В тоя дух изчакайте, има да се изкажат още две организации, след което един по един ще дадем думата, докато не стигне времето. Очевидно няма сила, която да задължи неправителствените организации да спазват Правилника на Народното събрание, да 9депозират писмени становища. Ще си позволим да злоупотребим, надявам се, за последен път, с времето на КЕВР, но това е положението.
Уважаеми колеги „Гражданска лига на България“ е заявила желание писмено за изказване, в смисъл, депозирала е становище, каквото е условието на Правилника. Господин Гамизов, заповядайте.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз обаче ще бъда съвсем конкретен и само ще се обърна към комисията, няма изобщо да се занимавам с тези въпроси, които смятам, че не са за сегашния формат.
Според чл. 16, ал. 1 в Закона за енергетиката, при осъществяването на дейността си Комисията се подпомага от администрацията. За съжаление, досега във всичките години, откакто работи Комисията, в предишния ДКЕВР нещата бяха обърнати. Комисарите бяха функция на администрацията. Ясно беше защо беше направено това нещо – всъщност тези 120 души манипулираха решението на комисарите. Не твърдя, естествено, че някой трябва да се съгласи с мене по този въпрос, но, за съжаление, има много доказателства, че това нещо се случва. Казано просто и ясно, каквото и да реши Народното събрание, в случая, че е избрало почтените комисари да взимат някакви решения, който упражнява влияние върху специализираната администрация, всъщност той може да манипулира решенията на комисарите. Тъй като знам донякъде технологията, поправете ме, ако бъркам, но обикновено решенията се внасят в последния момент яи комисарите имат практичесик малко време, за да се запознаят.
Аз си направих персонално труда заедно с хората, които ме подпомагат около мен да видим как стои въпросът в две държави в Европа – в Испания и в Италия и се оказа, че регулаторите работят точно на 180 градуса обратно на това, което се случва в България. всичките комисари участват при изготвянето на тази специализирана документация и съответно всеки комисар, на който му се наложи да гласува нещо вътре в комисията, той е реално участващ.
Моят въпрос към господин председателя господин Иванов е дали тази практика ще бъде прекратена и дали той ще върне регулатора в рамките на Закона за енергетиката. Не администрацията, съответно с всичките лобистки попълзновения, които влизат вътре в нея да манипулира комисарите и съответно да се създават вътре групички за влияние, тъй като законът е ясен. Той затова е формулиран така. Това ми е първият въпрос.
Вторият ми въпрос е доста по-неприятен и съвсем прагматичен. Откакто сте встъпили в длъжност, в общественото пространство излизат едни много интересни въпроси, които аз се надявам категорично да откажете, че са „не“. Например, научих, че на двама души им е обещано вече по някакъв начин, не знам какъв, да се окажат директор на дирекция „Електро“ и „Топлоенергетика“, става въпрос, с имена ще говоря – става въпрос за господин Илиян Илиев. Също така е обещано директорско място на господин Димитър Димитров, който бит работодател да стане директор на „Природен газ“. Моят въпрос е следният: Как е възможно, след като предстои смяна на специализираната администрация, такова нещо да се носи в публичното пространство? Надявам се да не се случи но ще ви кажа защо го казвам. Казвам го в този формат, за да може ако се случи това нещо, да водим дискусия по въпроса как съм разбрал за въпросното нещо месеци преди това.
Третият ми въпрос е съвсем прагматичен също. Ще бъде ли прекратена практиката /основно се обръщам към г-н Ремзи Осман, защото той би трябвало да „изкомандва“ – шеговито го казвам - в случая спазването на закона в комисията/ , при избора на специализираната администрация ще бъде ли приложен нормалният метод да се проведе волята на Народното събрание, защото ние избираме народни представители, народните представители избраха членове на КЕВР и респективно Вие трябва да сте хората, които да участвате в избора на специализираната администрация, а не главният секретар да я избере, използвайки бюрократичните вратички, както е било досега?
Това са трите ми въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз благодаря също. Разбира се, на въпроса с имената председателят е възможно да не отговаря, защото в края на краищата слуховете не са предмет на коментари. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. На първия въпрос ще отговори госпожа Тодорова.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: По отношение на това, как участват членовете на Комисията в самата разработка на материалите, има различни практики по света. Не бих казала, че испанският регулатор е най-добрият пример. Да тръгнем от американските регулатори, които са с над 100-годишна история. Там нещата са диаметрално противоположни на това, което е в Испания. Там двама члена на Комисията не могат да разговарят помежду си без присъствието на трети, което означава, че те не могат по никакъв начин да се договарят помежду си, тоест винаги трябва да има осигурена някаква възможност всички да са обективни. Освен това, във всички комисии с развита практика има администрация, която се ръководи от някакъв административен ръководител, а не от членовете на Комисията и най-малко от председателя. Това може да бъде изпълнителен директор, може да бъде главен секретар. В добрите практики е задължително разделянето на функциите на членовете на комисията и на администрацията. Членовете на Комисията не могат да бъдат експерти във всички области. Примерно, ние нямаме в момента експерт по природен газ. Кой ще ръководи тази дейност, ако приемем Вашата теза?
Специализираната администрация е именно за това, да се състои от такива експерти, които могат да дадат най-доброто експертно предложение на членовете на Комисията, които, според своите разбирания и експертиза да си кажат мнението и в края на краищата да гласуват.
В допълнение на това за испанския регулатор, то е към министерството на енергетиката в Испания. Освен това, резултатите от работата на регулатора са близки до тези в България, тъй като в последните години техният сектор отчете изключително големи дефицити точно по причина, която е близка до причините, поради които в България се появиха тези дефицити и през миналата година имаше кралски декрет, с който се предприеха мерки как да бъдат възстановени тези дефицити. Така че, това е моето мнение. Разбира се, то е експертно. Може да има и други становища по въпроса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Може само уточняващ въпрос от задаващия въпроса и нищо повече.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Госпожо, аз наблюдавам персонално вашата дейност няколко години. Изключително добре, извинявам се за констатациите, се измъкнахте от въпроса и ще Ви направя следната препоръка: ние не се намираме в Съединените щати; ние се намираме на територията на България и на територията на Европейския съюз. Колкото и да Ви е неприятно, сладкодумна сте, хубаво ни ги разказахте нещата в Щатите. Аз мога да Ви разкажа как работи регулаторът на Ню Джърси, но това няма абсолютно никаква връзка с чл. 16, ал. 1 от Закона за енергетиката. Моят въпрос си остава същият: Ще промените ли лобистката практика администрацията в ДКЕВР да манипулира комисарите? А какво е в Съединените щати няма никакво значение спрямо България в момента. САЩ имат силно либерализиран пазар, регулаторите се занимават с абсолютно различна дейност от тази, която е в европейските регулатори, така че връзката не е никаква.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Гамизов. Думата има господин Иванов по втората част от въпроса.
ИВАН ИВАНОВ: Аз ще си позволя да отговоря на другите въпроси на господин Гамизов, но ще се върна към първия въпрос в този смисъл. Ние наистина вървим към либерализация на пазара и затова има ясни икономически искания в смисъл, че с постепенното излизане на индустриалните потребители на свободния пазар делът на регулирания пазар вече пада под 50%, а в същото време поради наличие на сектори сред производителите, които притежават преференциална цена, това стесняване на базата на изкупуваното за регулирания пазар количество електроенергия, все по-трудно в този случай е удържането на приемливи за потребителите както населението, така и бизнеса цени. По тази причина би трябвало в следващите шест месеца да се реализира чрез енергийната борса свободният либерализиран пазар.
Защо казвам това по повод на въпроса на господин Гамизов? Защото ако това се случи и ние ще работим твърдо, за да се случи, след 1 януари Комисията ще престане да определя административно цените и така нареченият лобизъм, за който аз съм чувал многократно от различни страни и т.н. ще изгуби своя смисъл, защото цената на електроенергията ще бъде борсовата цена. Мен ме питат по-висока ли, по-ниска ли ще бъде борсовата цена, а конкуренцията винаги ражда по-ниски цени и по-добро качество. Така е в целия свят. Не може България да бъде изключение. Това е.
По тази причина този упрек, който е отправен, че администрацията на Комисията едва ли не директно дава решения, които Комисията приема безпроблемно, аз не го приемам поне в периода, в който съм председател. Моите колеги ще потвърдят, че не само чета докладите и предложенията за решения, но почти за всеки доклад задавам конкретни въпроси, на които работната група, която изготвя докладите, трябва да ми отговори. А специално в следващите два месеца ще вляза в ценовия модел за електроенергията с оглед да проконтролирам наистина, че определянето на цените върви прозрачно и по правилата, а няма изкривяване. Надявам се, независимо о т. моята голяма ангажираност тези дни, тя малко да намалее с всевъзможни прояви и да се концентрира върху това. Аз съм предупредил администрацията, която се занимава с ценовото регулиране, че ще искам ценовият модел да бъде представен, включително за отделните генериращи мощности.
Относно това, което се говори, че Илиян Илиев и Димитър Димитров ще бъдат нови директори, моята кадрова политика, ако може така изобщо да се кажа, господин Гамизов, е напълно прозрачна. Казал съм следното: няма да има нито едно директно назначение в Комисията дотогава, докато съм председател. Това нещо го изпълнявам към момента. Няма нито едно уволнение, така както на други места може да съществува, като казах на цялата администрация, каза и на моите колеги комисари, че тръгвам с доверие към всеки един от тях и ако това доверие се разруши, то ще се дължи на хората, с които би трябвало да работя, ако те изменят на основните принципи, които са заложени в Комисията, а именно, да бъде независима и да взима решения с висок професионализъм.
Аз проведох разговори с комисарите, които напуснаха своите постове и напуснаха Комисията. Единственото, което съм казал и защо съм провел разговори с всеки един от тях – исках да чуя тяхното мнение за работата на Комисията, техни забележки и техни препоръки. На всеки един от тях казах следното: При структурни промени в Комисията и наличие на места в управленския екип, тоест, за директори, а може би - ще видим по-нататък, и ръководители на отдели, дали ще се стигне дотам – ще бъде обявен конкурс. Аз го заявих това още преди да бъда избран, че само чрез конкурси ще бъдат назначавани хора. Предупредих главния секретар и той може да го потвърди, че искам категорично да бъде избиран най-добре представилия се на конкурсната процедура. Ако аз не участвам в конкурсната комисия, както и никой от колегите комисари, то е да не се счита, че някой от нас, понеже сме издигнати в крайна сметка от различни политически групи в Народното събрание, привнасяме политически елемент. Но след забележката на господин гамизов аз наистина ще започна да контролирам и това как работи конкурсната комисия. Ще поставя този въпрос пред Колегията на комисарите, ако те решат, аз нямам нищо против, на по-високо ниво, дори с мое председателство да започне да функционира конкурсната комисия, но ви казах коя е причината. Ако аз оглавя комисията, който и да спечели, и по най-честния и почтен начин, ще кажат: „А, Иван Иванов е получил поръчка еди кой си да стане директор на еди коя си дирекция“. Затова и тъй като именно главният комисар ръководи администрацията, бях приел този принцип. Но ще разговарям с моите колеги.
Така че, на господата Илиян Илиев, Димитър Димитров и не само на тях – и на останалите: Милена Миланова, имаше и други колеги, има още един Илиян Илиев – съм им казал: Ако желаете, явете се, но ще бъдете в конкурсна процедура и трябва да победи най-добрият, защото аз съм поел ангажимент Комисията да бъде политически независима и мен не ме интересува кой от тези комисари е бил предлаган и с каква политическа окраска е бил той. Това е, което мога да кажа. Дано да удовлетворявам господин Гамизов.
ГАМИЗОВ: Аз ще благодаря на г-н Иванов: дълбоко Ви благодаря, защото голямо облекчение предизвикаха думите Ви. През годините, наблюдавайки Комисията, какво се случваше в нея, молбата ми е към Вас и особено молбата ми е към г-н Ремзи Осман: никой няма да Ви обвини в политически пристрастия…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Гамизов. Господин Ремзи Осман иска да допълни по въпроса. Има още една заявила неправителствена организация.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, почитаеми народни представители, аз мисля, че въпросът, който господин Гамизов постави, е въпрос на цялото общество. Витае нещо в обществото, че комисарите, тоест членовете в обществото са подчинени на администрацията. Но аз ще се присъединя към думите на Светла Тодорова и на председателя. Това не означава, че се отричам от въпроса, който е зададен към мен и ще Ви отговоря след малко какво е моето мнение по този въпрос.
Философията на законодателя е ясна. Това, което председателят каза – ние не сме в състояние открито – тогава увисва цялата идея на целия закон. Аз не казвам, че е нещо близко, като Сметната палата. Но все пак когато се създаваше Сметната палата, тази сграда – аз съм свидетел, имах възможност да участвам – точно тези въпроси се обсъждаха. Членовете да имат възможност пряко да влияят, или главният секретар. Но в същия момент това е като разделението на властите. Главният секретар, както и законодателят, е представил и е абсолютно прав – той не бива да си мисли /с най-добри чувства към главния секретар/, че категорично той ще управлява и комисарите само ще изпълняват. Аз съм също като моите колеги човек с характер. В никакъв случай ако видя нещо, което е нередно, няма да си мълча и ще изискваме съответния контрол от наша страна, тъй като за първи път пряко са избрани от Народното събрание членовете на Комисията, това нещо съм убеден, че с всички колеги заедно ние ще го направим. Това не означава да се бъркаме в работата на главния секретар. Но тук информативно, в подкрепа на въпроса, който зададохте и Светла Тодорова каза: предстоят 814 дела, от които 750 са извън София. В момента са 6. Трима служители – юристи от правната дирекция, не се прибират в София. Те са като хвърковата чета. С факсове им изпращаме. Днес във Варна има – с факс изпращаме, подписахме. Те не могат да се приберат в София, а има само 11 човека, от които 4-5 човека са ангажирани с материали и т.н.
Убеден съм, че реално ако наистина всички заедно получим съдействие от народните представители - благодаря Ви за въпроса – ние трябва да тръгнем от правилното: без обезпечаване от аргументи, и със силни аргументи, с всичко, увисва във въздуха и очакванията на обществото остават… И само за това нещо, представете си 400 дела, които предстоят, са с командировки извън София, а финансите, които имаме – аз не се оплаквам, тъй като съм бил и в по-тежки ситуации като депутат навремето – и 350 – с еднодневна командировка. Трябват 500 000 лева само за тази дейност. Няма ги. Аз не смея да искам даже и бюро от председателя и главния секретар, честно ви казвам. И ние ще се справим. Въпросът е да бъдем реалисти. Очакванията на обществото са големи. Първият въпрос, който комисията трябва да се справи, е да пречупим, че комисарите не са функция на администрацията. и ви обещавам, че това нещо ще стане, без да се изхвърлям.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз благодаря .Мисля, че отговорът беше достоен от председателя на Комисията и от господин Осман. Действително с повишаване на статута на Комисията очакванията може би са по-високи, наистина се надявам те да бъдат оправдани.
Последната организация, която е депозирала писмено становище, е Асоциация „Свободен енергиен пазар“.
ПРЕСЛАВ КОНОВ: На първо място, да поздравя Комисията са избора, да пожелая успех в работата и, разбира се, спазване на нормативните уредби в закона. Подобно на господин Гамизов ще си позволя да цитирам един текст от закона, който е много важен и на който ние много разчитаме. Член 23, ал. 5 от Закона за енергетиката казва, че при изпълнение на правомощията си Комисията се ръководи от следните общи принципи“ и ал. 5 казва така: „осигуряване на равнопоставеност между отделни категории енергийни предприятия и между всички видове клиенти“.
Много накратко, защото ние ще го внесем по надлежния официален ред в Комисията като сигнал, ще запозная Вас и народните представители с явно дискриминационно и неравнопоставено положение, в което едно от разпределителните предприятия поставя всички крайни клиенти потребители с оглед на това, дали се снабдяват с електрическа енергия от крайния снабдител, или са упражнили правото си да се снабдяват с електрическа енергия от доставчик от свободния пазар.
Какъв е казусът? Краен клиент, снабдяван с електрическа енергия от крайния снабдител, използва мрежата на разпределителното предприятия на същата лицензионна територия при общи условия за достъп и пренос, одобрени от ДКЕВР, обявени публично, без да дължи каквото и да е обезпечени под формата на банкова гаранция, депозит или каквото и да е, за да използва тези мрежи. Краен клиент от лицензионната територия на същото това разпределително дружество в момента, в който заяви желание да излезе на свободния пазар и да използва същата тази мрежа, му се представят договори за пренос и достъп, в които ЕРП-то определя едностранно предоставянето на банкова гаранция или депозит като обезпечение за подписването на тези договори.
Това на практика означава, че разпределителното предприятие привилегирова крайните клиенти, които се снабдяват с електрическа енергия от крайния снабдител да не внасят обезпечение, а тези, които са решили да не се снабдяват от крайния снабдител, да внасят. Още нещо, размерът на това обезпечение е едностранно определен от съответното разпределително дружество. В конкретния случай то е една средномесечна фактура в частта й разпределение. Но коя е силата, която – ако това разпределиетлно предприятие утре реши тази гаранция да е 10 фактури или 12 фактури за една година назад – ще може да го контролира? По този въпрос – това.
Още нещо, свързано с електромерите, либерализацията, умните електромери и т.н. Всички сме съгласни, че те са скъпи, че са собственост на ЕРП-то, че ЕРП-то трябва да направи инвестицията в подмяната на електромерите и ЕРП-то няма тези пари. Да, обаче на територията на Република България едно от ЕРП-тата възприе идеята за либерализация на пазара и излезе и каза на всеослушание: „Който желае, може да изчака въвеждането на стандартизираните товарови профили, който желае да излезе на свободния пазар преди въвеждането на тези профили, да заповяда да си плати – 150 лева струва един електромер с ДДС 145, идваме, сменяме го и да бъде щастлив!“ Дайте им шанс поне на тези, които искат и имат възможност да излязат на този свободен пазар.
Не е забранено, но едно от ЕРП-тата проявява далновидност и го прави. Другите идват и казват: Не, нас нормативната уредба ни задължава над 100 киловата само да поставяме такива електромери.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Понеже времето е ограничено, благодаря за въпроса. Аз искам само да отворя една скоба, преди да дам думата на господин Иванов. Голяма част от проблемите като този, който поставяте и с които писмено е сезирана Комисията, ние, разбира се, ги изпращаме на КЕВР и имаме договорката от една предварителна среща с господин Иванов да си имаме сбирки, по които тематично да се гледат проблематики с оглед на това, че всеки случай е доста специфичен, изисква някаква предварителна информация и така да ги „застреляме“ с едни въпроси, грубо казано и да чакаме от тях ефективен отговор, е нереалистично, общо взето.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, Вие почти казахте това, което имах намерение и аз да кажа. Ние не можем при устно зададен въпрос сега да дадем еднозначен отговор, но аз апелирам да бъдат депозирани тези въпроси в комисията под формата на жалба. Веднага ги разпределяме към съответните отдели за решаването на спорове. Те изискват информация от отсрещната страна, тоест, от ЕРП, защото по същество регулаторът е един арбитър. Той не може да чуе само едната страна. След като се получи становището от отсрещната страна, нашият отдел се произнася с проект за решение, включено в края на един доклад, който представя пред комисарите и се взима съответно решение. Но редът изисква точно това, което и Вие казахте – да се депозират до нас тези жалби, защото не бихме могли по този начин в момента да отговорим. И бъдете сигурни, че ще получите отговор.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тъй като говорим за процедура, искам да доуточня процедурата. На практика сигналите, които получава Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР и които не са първоначално отнесени към КЕВР, им ги пращаме по компетентност или съобщаваме съответно на жалбоподателя или сигнализиращия, че следва първо да се отнесе към тях, следва те да дадат отговор и вече неудовлетворението от отговора или неспазването на срока за отговора е основание ние да поискаме от тях допълнителна информация, съответно ако се наложи в заседание на Комисията да обсъдим случая и да търсим някакво съвместно решение. Разбира се, то ще бъде във всеки случай препоръчително за независимия регулатор.
Понеже е голяма активността на неправителствените организации, споменавам само, че в понеделник ще направим една специална среща от експертния състав на комисията с неправителствените организации от 11 часа, господин Хиновски, в другата сграда на Народното събрание, така че тези, които в момента не успеят да си дадат становището на въпросите, не е лошо да се включат там точно с оглед и на тази процедура, за която говорим сега. За да бъдем малко по-ефективни, дайте да ги систематизираме нещата, да ги подаваме, за да имаме възможност вече на база не на подхвърлени реплики да ги дискутираме, а на база на някакви аргументирани становища.
Последната заявила, която лиших от право, е госпожа Асими. След нея вече – по реда на заявките давам думата.
МАРИЯ АСИМИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми депутати, желая Ви успешна сесия и дай Боже да се придържате към клетвата „В името на народа!“ А към Вас, уважаема комисия, Ви желая много успех и дай Боже да се съобразявате – в аванс Ви гласувам доверие – и да Ви подсетим, че ние сме работодателите. Обикновено който плаща, той поръчва музиката. Затова е редно да бъдете по-послушни и да се вслушате в гласа на народа. Аз имам едно питане: Кой е комисарят за топлинната енергия, топлофикация? Преди беше госпожа Евгения Харитонова. Добре я познаваме и ще й теглим ушите. И госпожа Тодорова. Аз имам въпроси, които Ви ги дадох, господин Иванов. Гласувам Ви доверие, отдавна Ви познавам. Ще оставя имейла, тъй като госпожа Тодорова ми е задължена, не ми е отговорила на въпроса. Аз ще Ви оставя имейла, не се притеснявайте, не искам сега да ми отговаряте. Искам само да знам госпожа Харитонова ли ще я държим за гушата.
Към господин Осман: 200 000 са делата на „Топлофикация“ в София. Ако ние решим този проблем, много ще Ви облекчим. Нямате представа какви проблеми има. Обърнете внимание. Повечето от нас са компетентни. Почти всички, които сме тук, са инженери, които са компетентни хора. Персонално към никого нямаме отношение. Като към комисари имаме отношение към вас.
Господин Иванов, искам да дадете едно обещание пред гражданите, пред гражданските организации за отворени и затворени заседания. Ние седяхме три часа и половина и госпожа Тодорова знае – тогава тя остана изненадана, че сме били в коридора – и бяхме приети от господин Николай Георгиев. Моите почитания към него, но седяхме в коридора от едно недоразумение. Няма закрито и открито заседание. Едно време партийците това го правеха до 10 ноември: закрито и открито.
След като плащаме, всичко трябва да бъде открито. Тогава, когато имате нещо – цени или нещо, което не трябва да го знаем, то е само между вас, но когато се обсъжда нещо, нито общи условия… господин Иванов, извинявайте за грозната дума, но е батак. Ако тези неща ги изчистим, и за Вас е много по-голямо облекчение, за щото на мен не ми харесва, че ще разширявате администрацията. Хората пиле не могат да си купят. Не може с тези заплати, госпожа Тодорова, да не Ви харесва. Не може хора с 200 и 300 лева да плащат по 500 и 1000 лева парно! Дето не са го разходили! Хем мръзнат, хем плащат! И затова, господин Иванов, искам да бъдем приети, и отворените заседания. Господин Осман, лично ще се видим с Вас, ще Ви ги представим тези неща, да нямат, както каза председателят много правилно – не е нужно сега да Ви задаваме въпроси, Вие не сте подготвени. На имейлите Вие ще ни отговаряте на въпроси. И трябва да не се конфронтираме. Това са обществени неща. И Вие сте потребители, всичките сме потребители. Никой не е застрахован, че няма да остане без работа и няма да може да си плати след това. Затова Ви моля да работим, да се разбираме. Господин председател, много разчитаме на Вас. Изхождайки от авторитета, който имате, бъдете по-близко до нас. Не от високомерие, защото не знам господин Гамизов какво искаше да каже – че това не е неговата среда – да, но това е България! И аз живея в друга държава и мога да Ви кажа: с двойно гражданство съм и мога да Ви кажа как е там. Искам да знам в България как е. Длъжни сте. Казва се „демокрация“ – от „демос“ и „кратос“ – управление на обществото.
Желая успех и много здраве и на депутатите, и на комисията!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Асими. Основно като препоръки схванах, без въпрос изказването.
Господин Макарий Новев.
МАКАРИЙ НОВЕВ: Уважаеми господин веселинов, благодарение на Вас на миналото или по-миналото заседание Вие разпоредихте Илиян даде фактурите на EVN Пловдив, ние помним, и на ЕНЕРГОПРО. На "ЧЕЗ" ги имах аз. Вследствие на това направих един анализ на цялата тази ситуация и заявявам пред Комисията в лицето на новия председател: няма да Ви поднасям букет, за щото когато Харитонова беше председател, червени карамфили й поднесох, обаче на ухото й казах: „Поднасям Ви карамфилите за встъпване и евентуално за напускане.“ На господин Иванов няма да поднасям нищо.
Реперно ще поднасям въпросите.
Първият реперен въпрос: С 16 е недействително. То е измислено ценово решение по много от реперните точки. И понеже то е направено от една неизвестна комисия, това е стара практика на комисията, тъй като старият правилник за управление на Комисията пишеше така: Докладите се определят с водещ комисар и членове на Комисията.
Понеже Устройственият правилник се прави от Комисията за Комисията, изчезна комисарят и останаха само членовете на Комисията, които – няма дата, няма входящ номер и което е странно, почти всичките доклади на Комисията, господин Иванов, си приличат. Вие ще кажете: „Новев, няма ли да търпиш това?“ – Как ще го търпя, когато аз представлявам от 1955 година енергетиците в България?! Господин Аталай във Ваше присъствие каза: Това е доайенът на българската енергетика“.
Втори репер. Неверни са цените на производителите. Защо? Защото когато разглеждаше на IАC и КОНТУР ГЛОБУЛ в хотел Хилтън, аз станах и питах колко е специфичният разход на условно гориво. Ти ми казваш: „Новев, 18 пъти питаш“. Казвам: И деветнадесет пъти ще питам. Тоест, на госпожа Харитонова, която има тапия, с голяма практика, ще й възложите: специфичния разход на условно гориво от 1965 година. По изключение, ако ме предразположите, ще извадя моите неща.
Трето, има процедура, по която се поднасят цените. Госпожа Тодорова я пускаме, както се казва.
Последният въпрос е един от 20-те: Разрешете ми да завърша със следните думи: Специфичният разход на условно гориво едно време тоталитарната държава го наблюдаваше, както и собствените нужди на ТЕЦ-овете с пет диоптъра!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ясно е това, да.
МАКАРИЙ НОВЕВ: това е ясно, обаче е ясно, че и топлофикациите, които имат също специфичен разход, условно гориво за киловат час топлинна енергия, респективно вече намалява, да кажем, когенерацията, това е невероятен въпрос.
Завършвам със следното: Аз съм поднесъл на много места, включително и на Министерството на енергетиката, 40 до 60 милиона се ощетяват потребителите в Република България, в София, а в страната са милиони още по-големи числа, даже стига до милиард, вследствие на загубите и неправилната работа на абонатните станции. Няма да има саниране, няма да има резултат от енергийна ефективност при санирането, ако не го реши този въпрос. Обаче ако го решите Вие, трябва да Ви направят нобелист в България.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Георги Найденов.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ /“Технически ренесанс“/: Представлявам в момента дружеството, имам мандат от страна на председателя инженер Петър Браников. Става въпрос дали сте запознати с решенията по дела С 9211 от 2013 година и Решение С 359 и С 400, които връщат за неизпълнение на втория енергиен пакет и Вашата колежка Диана Йорданова каза, че трябва да питам защо като се върнем от втория енергиен пакет, 2004-2005 г. ДКЕВР какво е правил. Във всичките държави на отворен пазар, тоест, Директива 2003/54 се изпълнява от момента на влизането й в сила, съгласно дело 178/78 Тулио Рати, тоест държавата членка не може да прилага своето национално законодателство от момента на влизане на директивата в сила. Това е диспозитивът на това решение. Трябва да се съобразяват и съдилищата, и административните органи следва да изпълняват дело… Става въпрос, че това, което съм поставил пред дружеството и пред Европейската банка за възстановяване и развитие – четири ключови световни технологии и със заместник-председателя на Европейската комисия водих преговори съвсем дипломатично, като имам предвид опита на професор Иван Михов Христов - господин Орфей Малчев го познаваше лично, лека му пръст, загина при странни обстоятелства. Качил ни е на световно ниво. В момента сме кредитор на Европейския съюз, за чл. 23 от Закона за енергетиката – насърчаване на конкуренцията от страна на ДЕКВР.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за въпроса. Последният заявил участие.
БОЖИДАР МИТЕВ: Добър ден на Комисията и на присъстващите депутати. Присъединяваме се ние, КНСБ, към поздравленията и пожеланията на всички изказали се преди нас, с още едно допълнение. Дано тези пожелания да се сбъднат. Желаем Ви го искрено. Няма да задавам въпрос. Има много въпроси, по които бихме могли дебатираме, но мисля, че точно днес не е моментът. Имам една препоръка. Според нас, в последните години почти изцяло липсваше професионалният дебат при определянето на различните цени и такси. Ще припомня нещо, което беше една добра практика и според нас отсъствието на тази практика е причината за липсата на този професионален дебат.
По времето, когато председател на Комисията беше покойният професор Шушулов, заместник-председател доцент Кирчев, сега имаме председател доцент Иванов, се надявам да възстановим тази практика – функционираха констативни съвети, предшестващи откритите обществени обсъждания. На тези консултативни съвети си спомням, че първият съвет беше създаден със заповед на тогавашния вицепремиер Емел Етем. Пренасяше се всъщност трипартитното сътрудничество на ниво регулатор. Там неправителствени организации, синдикати и работодатели и регулатор – уверявам всички нови членове на комисията, че се водеше наистина професионален дебат, без никакви емоции търсехме интереса на обществото като цяло, независимо дали това се отнася за битови потребители,. дали за бизнес. Според нас, би спечелила и прозрачността на работата на регулатора, ако този констативен съвет заработи отново, ако се възстанови тази работа.
По отношение на нещата на Комисията, моето дългогодишно впечатление от времето, когато професор Шушулов беше там председател, не достигаха експерти за контрола, който Комисията трябва да упражнява.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Госпожа Младенова, за няколко думи.
МЛАДЕНОВА: Благодаря, господин председател. И аз искам да пожелая преди всичко ползотворна работа на Комисията. Председател съм на Национален браншов синдикат „Водоснабдител“ КНСБ“. Досега чувахме за енергетиката. Моите уважения! Към проблемите на енергетиката, към всички Вас, които стоите тук като специалисти. Само че ако ВиК не е една добавка към тази комисия, мисля, че е крайно време да кажем нещо и за ВиК.
Аз мисля, че няма да Ви затрудня, но искам преди всичко, защото тепърва имаме да си задаваме много въпроси, защото мисля, че никой от Вас не се заблуждава, че ВиК секторът е в много добро състояние. Ако има такъв, той е много далече от истината. Имаме да си говорим много и аз се радвам, че има такава комисия, защото досега нещата просто не се случваха. Ние като синдикат сме участвали във всички обществени обсъждания и аз се надявам, че това, което се случваше там през миналите години, няма да се случва за в бъдеще. Очаквам това най-вече от господин Иванов. Въпросът ми е ако нямаме време сега, разбрах, че в 11 часа в понеделник ще се видим. Аз Ви моля, на мен не ми стана ясно в Комисията за енергийно и водно регулиране има ли специалист, който работи или разбира от ВиК системата? Кой е той?
ИВАН ИВАНОВ: Има двама комисари. Единият от тях е господин Валентин Петков. Другият е Димитър Кочков, който е с висока температура и затова не можа да дойде.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приключете с изказването си, след което ще дадем думата на комисарите да отговорят. Ако сте приключили, давам Ви думата, господин Иванов, за финално изказване.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви. Прощавайте, господин председател, че наруших правилата, защото трябваше Вие да дадете думата, а аз емоционално я взех директно, но искам да Ви уверя, че, първо, от Закона за енергетиката двама от комисарите са специалисти именно във ВиК сектора и това са именно специалисти в тази област, не са лица, които мимоходом са минали: господин Петков и господин Кочков, който идва от ВиК Плевен. Господин Петков е бил член в ДКЕВР като изнесено звено във Варна. Освен това, има дирекция, която е свързана с регулиране на ВиК услугите с два отдела. Единият отдел е по ценообразуване или регулиране на цените. Вторият отдел е именно контрол и решаване на спорове. Така че, Вие ще имате възможност да установите, че в решенията, които се взимат за този сектор, ще бъдат взимани с необходимия професионализъм. Бъдете сигурни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, по някои от другите изказвания имате ли възможност да коментирате, тъй като темата е твърде голяма конкретика, аз предлагам по същия начин: дайте писмено и да ги коментираме в един работен характер тези неща.
Закривам заседанието на комисията.
/Край на заседанието – 18.00 часа./

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
НА ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ