1. Регулаторни механизми за гарантиране на системна устойчивост и прогнозируемост с отчитане на значителни трансгранични потоци на електрическа енергия при възникване на обединени пазари (coupled markets).
2. Позицията на КЕВР по отношение на инвестиционните разходи за енергийни обекти, които са подали заявления за подкрепа по европейски и национални схеми за подпомагане до 2011 г., към които се прилага пар. 18, създаден с ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от
2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.)
3. Водещи фактори за определяне на цени на електрическата и топлинната енергия на дружествата от сектор „Топлоенергетика“, при прилагане на метода на регулиране „Норма на възвръщаемост на капитала“, които оказват влияние върху крайните решения на КЕВР при прилагане методика за определяне на цените на топлинната и електрическа енергия за топлофикационните дружества, във връзка с намаляването на цените на природния газ.
4.Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№4

На 31 март 2016 г. от 14.30 часа в зала 456 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Регулаторни механизми за гарантиране на системна устойчивост и прогнозируемост с отчитане на значителни трансгранични потоци на електрическа енергия при възникване на обединени пазари (coupled markets).
2. Позицията на КЕВР по отношение на инвестиционните разходи за енергийни обекти, които са подали заявления за подкрепа по европейски и национални схеми за подпомагане до 2011 г., към които се прилага пар. 18, създаден с ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от
2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.)
3. Водещи фактори за определяне на цени на електрическата и топлинната енергия на дружествата от сектор „Топлоенергетика“, при прилагане на метода на регулиране „Норма на възвръщаемост на капитала“, които оказват влияние върху крайните решения на КЕВР при прилагане методика за определяне на цените на топлинната и електрическа енергия за топлофикационните дружества, във връзка с намаляването на цените на природния газ.
4.Разни.

/Начало на заседанието – 14.45 часа./
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Откривам заседанието на комисията.
Представям ви предварително обявения дневен ред. Обявен е на сайта на Народното събрание. Той включва три точки: Първа точка: Регулаторни механизми за гарантиране на системна устойчивост и прогнозируемост с отчитане на значителни трансгранични потоци на електрическа енергия при възникване на обединени пазари (coupled markets); Втора точка: Позицията на КЕВР по отношение на инвестиционните разходи за енергийни обекти, които са подали заявления за подкрепа по европейски и национални схеми за подпомагане до 2011 г., към които се прилага параграф 18, създаден с ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.); Трета точка: Водещи фактори за определяне на цени на електрическата и топлинната енергия на дружествата от сектор „Топлоенергетика“, при прилагане на метода на регулиране „Норма на възвръщаемост на капитала“, които оказват влияние върху крайните решения на КЕВР при прилагане методика за определяне на цените на топлинната и електрическа енергия за топлофикационните дружества, във връзка с намаляването на цените на природния газ; и четвърта точка: Разни.
Колеги, има ли други предложения по дневния ред? Не виждам такива. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Мисля че всички гласуваме „за“. Против? Въздържали се има ли? Не. Решението е прието единодушно.
Гост на нашето заседание е господин Иван Иванов като председател на КЕВР и му даваме думата по точка първа от дневния ред.

ПО ТОЧКА ПЪРВА:
Регулаторни механизми за гарантиране на системна устойчивост и прогнозируемост с отчитане на значителни трансгранични потоци на електрическа енергия при възникване на обединени пазари (coupled markets)

ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви господин председателю. По първа точка, която всъщност разглежда един въпрос, свързан с изграждането на обединен европейски пазар на електрическата енергия, правната база, на която се изгражда именно обединеният пазар, това е Регламентът на Европейския съюз 1222 от 2015 г. Именно разпоредбите на този регламент определят и действията, които предприема Българският енергиен и воден регулатор, а именно:
Първото, което е извършено от нас, е да бъде назначен номиниран оператор на пазара на електроенергия. Номинираният оператор на пазара на електроенергия в България с нашето решение е Българската независима енергийна борса. Тя всъщност ще осъществява и единното свързване на пазарите за двата сегмента - ден напред или впоследствие или само другия сегмент в рамките на деня.
Второто действие, което предвижда регламентът и в което регулаторът няма пряко участие, е изискване Българският електроенергиен оператор, който е оператор на преносната мрежа на Република България и той е сертифициран оператор, да излезе с общо предложение със съседния оператор от север, това е „Транселектрика“ – румънския оператор, респективно по същия начин това действие като общо предложение да се осъществи и с гръцкия оператор. Това предложение трябва да бъде относно определянето на регионите за изчисляване на преносна способност.
За честа на българския оператор трябва да кажа, че тези действия са извършени от него. По начало те трябваше да бъдат извършени в срок от три месеца след влизането в сила на Регламент 1222/2015. Фактически в края на ноември – началото на декември предложенията бяха факт.
Тези предложения се предоставят на съответните регулаторни органи на страните Румъния, България, по същия начин и Гърция – и в шестмесечен срок, който изтича през месец май, Българският електроенергиен оператор, след като се запознае с предложението, запознае се със съответствието му с регламента и с всички други нормативни изисквания, излиза с решение дали одобрява това предложение.
Предложенията са изпратени и фактически са в рамките на Обединената европейска електроенергийна система – говоря само за електроенергийната система. Такава има и газопреносна система. Фактически това е положението към момента, което е факт и считам от сведенията, които имам от нашите експерти, че по всяка вероятност предложението ще бъде прието – такова, каквото е депозирано при нас. Нека се спра всъщност върху конкретното прилагане на регламента.
Съгласно регламента, една част от капацитета на свързаните потоци трябва да бъде задължително резервиран за авариен режим при необходимост от подаване на електроенергия в едната или другата посока на съответните страни.
Освен това, една друга част трябва да бъде резервирана за търговията ден напред. Това по задължение не трябва да бъде 20%, като това е в този сегмент за търговия ден напред. В рамките на двете съседни страни, когато има различие на цената на електрическата енергия в двата пазара, тогава има ясна посока на протичане на физическия поток електроенергия, който е от държавата, където цената на електроенергията е по-ниска към държавата, където цената на електроенергията е по-висока. Този процес протича до изпълнение на едното от двете условия:или до изравняване на цените на електроенергията в двете зони, или, второ, до запълване на капацитета на връзката между двете страни.
Разликата, умножена по капацитета, дава именно прихода, който се разпределя между двата системни оператори за осигуряване именно на тази връзка, осигуряване на този капацитет.
Очакваме, след като бъдат одобрени предложения, направени съвместно от операторите, българския и съответните съседни страни, България да започне да прилага именно в сегмента за момента само ден напред на тази процедура, която е маркет коуплит, както се нарича – свързан пазар. Това е, което е положението към момента.
Ако имате въпроси или ако господин Младеновски? Господин Младеновски е началник на отдела, който работи по изготвяне на становище, свързано с общо предложение, което ви казах, че се прави със съседен оператор.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Младеновски, желаете ли да добавите нещо към експозето?
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Нямам какво да добавя. Ако имате въпроси, съм готов да ви отговоря по тази тема.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам един въпрос. Уважаеми господин председател, уважаеми господин председател, един такъв въпрос, който предполагам, че касае всички и ги интересува всички, по-практичен. Предполагам, че вие сте следили статистиката и как вървят цените наоколо. Как се очаква това да се отрази в крайна сметка върху средната цена на електроенергия в България?
ИВАН ИВАНОВ: Ако считаме, че средната цена на електроенергия в България е средно претеглената цена от търговията на борсата, която функционира вече повече от два месеца. Тя стартира на 19 януари. Очевидно тази цена е по-ниска от цената, която беше заложена в нашия ценови модел, който действаше от 1 август и завършва периодът на 30 юни. Тогава ние бяхме определили средна цена 73 лв. на мегаватчас. Ниската цена на електроенергията, след като ние, разбира се, разгледаме и прогнозите, които ще бъдат направени не само от нас, но и от институции, които се занимават с подобна дейност, както български, така и международни, ще се наложи да внесем и корекция в прогнозната цена на електроенергията за следващия ценови период. Преди малко разговарях и с госпожа Ташева и казах, че не може все пак да се направи категорична преценка още отсега, защото климатичните промени доведоха до силно понижено потребление на електроенергия в нашите южни съседи Турция и Гърция, за което изнасяхме електроенергия. Намали се потреблението на внос на електроенергия в Италия, защото тя реактивира своите парогазови централи, които бяха спрени по времето, когато цената на природния газ беше твърде висока. Тя сега е твърде ниска.
На следващо място, кризата в Гърция доведе до ограничаване на индустриалното потребление на електроенергия там. Но също така и на бита. Съвкупността от всички тези фактори доведоха до следния факт. В рамките на първите три месеца износът на България е намалял с около 54%, тоест, малко повече от два пъти – нещо, което не се е случвало. Вътрешното потребление в страната е намаляло с около 2,3 – 2,4%, но поради рязкото намаляване на износа и все пак намалението на вътрешното потребление производството на електроенергия намаля с около 12% за първите три месеца на годината.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин НИколов има думат
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател, господин председател, господин председател на КЕВР, да разширя въпроса във връзка с определяне на цената във връзка с регулирания пазар, където предстои така или иначе да вземете решение, докато не влезе пълната либерализация за битовите потребители. Виждаме, че в момента износът е 300 мегавата.
ИВАН ИВАНОВ: Така е, 300 – 400.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така. За съжаление, подобно нещо сме виждали 2013 година – пълноводна година. Свързана е с топло време, което веднага рефлектира върху износа. Съответно цената на борсите, в смисъл, респективно българските, са месечните 54-55 лева даже максимум, а годишните са около 64 лева, тоест, малко по-ниски, отколкото са миналата година. Това неминуемо рефлектира върху приходите на дружествата ни. Тоест, за да може „АЕЦ Козлодуй“ да избие 30-те лева, които вие формирахте в предния ценови модел за закупуване, фактически те трябваше да продават над 70 лева, за да могат да формират печалба. Тоест, при падането на тая цена знам, че има Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, където тези количества ток трябва да се закупуват от борсата, но ще ги заложите ли в момента в ценовия модел и на каква цена, така че да не вкараме атомната централа на загуба? Това е въпросът ми.
ИВАН ИВАНОВ: Кои точно количества, господин Николов?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Говоря за технологичните загуби, които трябва да се купуват на 30 лева от „АЕЦ Козлодуй“.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага ще Ви отговоря. Първо, искам да уточня, че от „АЕЦ Козлодуй“ за регулирания пазар регулаторът определя само 7% от производството на „АЕЦ Козлодуй“, 1 тераватчас от 15 теаватчаса, които произвежда „АЕЦ Козлодуй“. Тоест, не мое да се счете, че заделянето на 1 тераватчас е решаващият фактор за финансовата устойчивост на атомната централа.
На второ място, причината, както и Вие казахте, е тази, че падна цената на електроенергията и това затруднява не само „АЕЦ Козлодуй“, затруднява ТЕЦ „Марица изток 2“ и другите производствени енергийни дружество, защото действително се намаляват техните приходи.
Преди да завърша само ще кажа, че големи компании, не само България, в света трябва да свикнат тази ситуация. това са газовите компании, нефтените компании, това е ГАЗПРОМ, това е РОСНЕФТ, това са ШЕЛ и т.н,. които нямат аргумент, че някакво количество от тях отива за регулиран пазар, но просто започват да реорганизират и оптимизират дейността си, за да се пригодят, приспособят към изменящите се условия и намаляващото потребление на енергия. Казвам енергия в общия случай. В Европа вече пет години поред намалява потреблението на природен газ. Не говоря за електроенергия. Там имаше определен тренд на повишаване, тази година ще видим как е, но говоря конкретно в този случай.
По повод на конкретния въпрос, дали сме готови тези близо 4 тераватчаса електроенергия да бъдат закупувани от свободния пазар? Ако това се случи, тогава ние ще трябва да признаем тези разходи в много по-голяма степен на електроразпределителните дружества, защото те са разходи, които са директно оправдани с цената, на която се закупува енергията за технологични нужди и това ще даде отражение върху крайната цена на електроенергията за потребителите.
Това, което ще кажа – че регулаторът няма да допусне такива резки изменения, защото ние отчитаме обществения интерес, не само интереса на „АЕЦ Козлодуй“ или на „Марица изток 2“, или на което и да е друго енергийно дружество, както и на ЕРП-тата. Ние отчитаме обществения интерес. Какъв е пътят? Ако постепенно една част от технологичните разходи, на енергията за технологични нужди започне да се купува от свободния пазар на 20, 40, 60, 80 %, или друг вариант – след като ние определяме технологичните загуби винаги по-ниско от това, което искат ЕРП-тата – те искат между 11 и 13%, а ние сме фиксирали 8% за "ЧЕЗ" и за EVN и 9% за ЕНЕРГОПРО, това, което е над тях, да си го купуват от свободния пазар. Това ще позволи един плавен преход към купуване на тази енергия на свободния пазар, но към момента моето категорично становище е, че не можем да заявим, че ЕРП-тата трябва да купуват от свободния пазар, както и ЕСО, защото и ЕСО купува около 1 тераватчас електроенергия за технологични нужди - да се купува директно то свободния пазар. Трябва да видим интересите на цялата верига.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уточняващ въпрос на господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, не ме разбрахте. Аз не съм казал, че трябва да отидат в свободния пазар, но предвид това, че цената на газа не намалява, това, разбира се, рефлектира и върху вашия ценови модел, тоест, да намалите задължения към обществото, то в един момент може да компенсирате с малко по-висока цена. Това имах предвид, защото иначе компенсирате други по този начин.
ИВАН ИВАНОВ: Нека и господин Младеновски да се изкаже.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Младеновски има думата.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Само един уточняващ отговор. Днес трябва да пристигне заявлението на „АЕЦ Козлодуй“, след като пристигне и след като го анализираме и наложим с пазарна цена, тогава вече ще можем да говорим дали ще увеличаваме, намаляваме или каквото и да правим с цената за регулирания пазар. Тук искам само да доуточня нещо – че намаляването на пазарната цена на електроенергията в България предвид намаляването и в съседните пазарни зони води до друго. Тя води до увеличаване на цената на задължения към обществото, защото тези две цени са обратнопропорционални.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е проблемът. Затова попитах, не за друго.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Ние отчитаме влиянието на намаляващата цена на природния газ. Като първи етап го отчитаме в момента върху когенерационното производство на високоефективна електроенергия за „Топлофикация София“ например намаляваме с 20% цената на електроенергията и между 17 и 20 % и на всичките големи топлофикации в страната. Отчита се, разбира се, в определена степен и върху намалението на топлинната енергия. За „Топлофикация София“ намалението е около 6%, малко под 6%, като оставяме един оперативен резерв, бих казал, нещо като буфер от порядъка на 3,77%, които да ни позволят да не повишаваме цената на топлинната енергия, ако се получи увеличение на цената на природния газ. Миналата година перфектно нашият модел работеше и хората би трябвало наистина да са доволни, защото общото намаление на цената на природния газ, на топлинната енергия в София е до 20%. Така че, имаме предвид, че една от съставките на енергийната услуга – това е добавката задължения към обществото – ще намалее. Казвам „една от съставките“ – това е само от топлофикационните дружества. Но намалението на цената на електрическата енергия на борсата, респ. свободния пазар, ще има обратен ефект върху общата енергийна услуга.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Иванов. Други колеги желаят ли по точка първа да зададат въпрос? Аз ще попитам тогава. Всъщност целият процес на по-отворено общуване в енергийната сфера с АЕЦ според Вас ще спомогне ли за износа на ток, който в момента, както чувам, е в криза? Като прогноза?
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, въпросът е много интересен, но е много рисковано да се даде някаква конкретна прогноза. Причината е, че пи свързването на електроенергийните системи в Европа има производители, които определено поддържат и по-ниска цена от тази на българската електроенергия. Аз например ще кажа, че Румъния, но оттакък Румъния това е Молдова и Украйна, които също ще се присъединят, където има цена на електроенергията значително по-ниска. Нашият пазар продължава основно да бъде ориентиран към нашите южни съседи Гърция и Турция. Ако успеем да задържим тези пазари, това би било един успех за нашата енергетиката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Други въпроси има ли по точка първа? Господин Младеновски, заповядайте.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Искам да дам един директен отговор на Вашия въпрос. Да, ще спомогне. Първо, защото ще се уеднаквят цените на българската и румънската пазарна зона, където основно се купува в момента електроенергията, която е транзитирана към Гърция и Турция. Но другото, свързването на пазарите ще наложи премахването на таксата в момента, която плащат за пренос и достъп износът, която пък от друга страна ще увеличи таксата за вътрешния пазар на ЕСО, но това ще премахне последната пречка пред българската енергия да е конкурентна на енергията, предлагана на унгарската и румънската борса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.

ТОЧКА ВТОРА:
Позицията на КЕВР по отношение на инвестиционните разходи за енергийни обекти, които са подали заявления за подкрепа по европейски и национални схеми за подпомагане до 2011 г., към които се прилага пар.18, създаден с ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.)

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Точка втора е инициирана до голяма степен от активна комуникация с неправителствени организации в тази сфера. Имаме и заявено изказване от госпожата от Българска фотоволтаична асоциация, госпожа Ралица Тихова, която предполагам, че е тук, Павлина Цанева, Петър Лазаров. Кой ще говори от името на асоциацията? Да започнем с Вашето изказване най-добре, да запознаете народните представители с проблема.
ПАВЛИНА ЦАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати и членове на комисията, уважаеми господин председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, благодарим ви за дадената ни дума. В контекста на предмета на днешното заседание и темата на обсъждане, бих искала да дам следните пояснения, които за много от аудиторията може да се окажат нова информация.
След въвеждането на § 18 от 24.07.2015 г. към Закона за енергетиката се оказва, че той оформя две групи от подпомогнати от европейски схеми за подпомагане, именно, засегнати и незасегнати. Незасегнатите проекти са около 100 и са тези, които са подали заявленията си след влизане в сила на Закона за ВЕИ през 2011 година. Именно тези, незасегнатите получават съответна цена, прецизирана съгласно инвестиционните им разходи към 2011 г., определена от КЕВР, която им позволява съответно да функционират и работят на тези цени сега. Засегнатите са подали заявленията преди влизане в сила на Закона за ВЕИ 2009-2010 г. Те обаче имат цена, определена им от парламента чрез § 18, чийто доход прави невъзможно функционирането на тези проекти, и всичко това на формалния признак дата на подаване на заявленията за подпомагане.
Основното противоречие е, че за незасегнатите КЕВР е определила цена, адекватна, с която те работят нормално; за засегнатите Народното събрание е определило цена, с която те не могат да функционират. Всичко това дава една неравнопоставеност между всички подпомогнати по национални европейски схеми и съгласно чл. 31 от Закона за ВЕИ, органът, в чиито правомощия е определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ, е Комисията за енергийно и водно регулиране.
Молбата ни е с ваша законодателна инициатива да коригирате този законодателен акт и да възстановим правомощията на КЕВР за определяне на цените, а още повече, че засегнатите не носят никаква вина за ситуацията, в която са поставени със законовия текст.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, това е поставен проблем, който касае една може би не толкова голяма група производители. Заповядайте, господин Иванов, като становище на комисията, ако сте запознати с проблема, разбира се.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Естествено, че комисията много до бре познава този проблем. Преди всичко искам да заявя съвсем ясно следното. Комисията прилага закона такъв, какъвто е. Както аз бих се противопоставил, ако някой от народните представители се постарае да повлияе върху нашето регулаторно решение, така и аз не бих давал съвети на народните представители за промени, които трябва да бъдат извършени в закона. Това, което искам да кажа, са само факти и ще ги изложа последователно.
Преди всичко, след 2014 г. бяха наистина предприети законодателни мерки преди всичко за определяне на рестрикция на приходите, които се получават от възобновяема енергия. Първото действие беше определянето на средногодишната продължителност на работа на една ВЕИ инсталация. Бяха определени часове и извън тези часове енергията се изкупуваше не по преференциални цени, а по цени на обществен доставчик.
През миналата 2015 година беше въведена втората рестрикция. Тя е, че понятието средногодишна продължителност на работата беше заменено с нетното специфично производство на електроенергия, което всъщност означаваше, че от произведената средногодишна енергия в рамките на средногодишната продължителност се изключва потреблението за собствени нужди. Също така енергията, която беше извън зоната на преференциалните цени, беше съгласно закона изкупувана по цена за излишък на свободния пазар, или ако могат да си реализират самите производители тази енергия по цена, която те успеят да договорят.
След това беше въведена 5-процентната вноска, която всеки производител на електрическа енергия, в това число и на енергия от възобновяеми източници, трябва да внесе във фонда „Сигурност“ на електроенергийната система. Дотук това засяга абсолютно всички производители на възобновяема енергия. Това са заложени общи показатели.
Каква е ситуацията с тези производители на електрическа енергия, които при построяването на съответната инсталация, независимо фотоволтаична, вятърна и т.н., са ползвали съфинансиране от национална или от европейски програми. Инициирано е от Европейската комисия, че фактически в тези случаи е използвано двойно подпомагане в такъв смисъл, че част от инвестициите са покрити от съфинансирането по такива програми и след това, независимо че е ползвано такова съфинансиране, което е облекчило инвестицията, им е определена и преференциална цена. С този проблем бях запознат още миналата година от министъра на земеделието и горите госпожа Десислава Танева, която заяви, че България рискува да попадне под наказателна процедура по този повод. По такъв начин в рамките на закона беше разписано, че от инвестиционните разходи - тук съвсем точно мога да ви цитирам - стойността на регулаторната база на активите на преференциалните цени трябва да бъде намалена пропорционално със стойността на инвестициите, одобрени за финансиране. Промяната на тази разпоредба би върнала нещата към опасността да бъде започната наказателна процедура срещу България.
Към тази разпоредба законодателят добави в промяната на закона, че това трябва да се отнесе към последната цена за съответните ВЕИ инсталации и фактически след като е била намалена регулаторната база, след това това е отнесено към цени, които са формирани в някои случаи две, в някои случаи три години по-късно, които са значително по-ниски.
Това са фактите. Зная, поне от разговорите ми, че натрупването на всички тези рестрикции върху тези – всички те са малки производители на електрическа енергия, аз мисля, че на един от вашите колеги, Антони Тренчев отговорих каква е цялата годишна производителност на тези централи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате ли тази цифра, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: Не.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не повече от 10% от цялото производство.
ИВАН ИВАНОВ: По-малко.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз говоря за малките, а тези, които са подпомагани, те са някъде около под 1 % - 1,5 %.
ИВАН ИВАНОВ: От всичко това, което казах дотук, ако има действие от страна на народните представители, то касае само тази последна рестрикция, отнасяно към последното ценово решение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: На всички според Вашата компетентност, примерно, едно такова действие би ли се отразило върху цената за потребителите?
ИВАН ИВАНОВ: По принцип всяко решение се отразява, но зависи в каква степен. В случая с тях, се отразява в много малка степен. Това е самата истина.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ралица Тихолова – юрист във Фотоволтаичната асоциация. Заповядайте.
РАЛИЦА ТИХОЛОВА: Бих искала да добавя само, че Вие споменахте за наказателна процедура, която е насочена срещу България. Въпросът ми е такъв. Следва ли бенефициентите по програми, които са субсидирани по национална или европейска схема, да бъдат потърпевши в случай, че бъде инициирана евентуална наказателна процедура срещу държавата?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожице, по принцип това не е компетентен господин Иванов.
РАЛИЦА ТИХОВА: Разбира се. Аз го поставям на вашето внимание, като в тази връзка бих поставила, че тъй като тук се касае за 274 производителя и те реализират по-малко от 9,91% и те не влияят върху общия микс, доколкото тяхната обща инсталирана мощност е около 24 мегавата. В този смисъл цената не би се отразила на крайните потребители. Това вече е от компетентността.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за Вашето становище. Господин Ерменков има думата за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз искам само да спомена, че наистина с всички тези неща, които приехме, те бяха направени, за да се стабилизира в крайна сметка и Националната енергийна компания – тема, която не е в момента за обсъждане, но целта беше такава. И наистина, не само тези производители се поставиха в неравнопоставено положение, а по принцип най-малките пострадаха най-много, трябва да бъдем честни, и това е истината. За съжаление обаче, законът не признава по-големи и по-малки когато става въпрос за равноправно, равностойно отношение.
Но що се касае до последните изменения, които сме направили, предполагам, че ако трябва да се запознаем по-дълбоко, но това, което чувам и от това, което си спомням, че сме гласували, сме допуснали, според мен, една грешка. Когато определяме цената, по която се изкупува енергията при въвеждането в експлоатация, според мен, към тази цена трябва да се отнася и рестрикцията по отношение на финансирането, а не към последни вече, по-късно коригирани цени във връзка с регулаторни периоди и т.н. Ще апелирам към моите колеги, ако те го приемат, наистина да бъде възстановена тази справедливост, защото ние нямаме никакво намерение да унищожаваме бизнеса в България. Опитваме се да го регламентираме, но това не означава, че трябва да го правим за сметката на другите регулатори. Но имам тук един въпрос към регулатора. Ако той сметне, че по този начин ние няма да ощетим и държавата, и правилата, по които функционира регулаторът, при това положение трябва да ви кажа, че съм готов да инициирам една такава промяна, още повече че със стотни от стотинката най-вероятно ще се отрази това върху крайната цена. Пренебрежимо ниско е като влияние, но е възстановяване на справедливост, според мен поне.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Николов има думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Принципно тези обекти, които са финансирани от европейски фондове, трябва да имат устойчивост. При всички положения, ако ние приемем това, тази устойчивост ще бъде загубена и това ще навреди и на Министерството на земеделието и храните, и на фонд „Земеделие“. Разбира се, че справедливост трябва да се възстанови. Тук експерти от комисията подсказаха, че е 28 мегавата. Няма как да определим точно колко ще повлияе, защото КЕВР впоследствие ако си промени по начина, по който казвате, при всички случаи КЕВР трябва да определи цените на всеки един. Нали така?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Точно така.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На всеки един, така че ние не знаем…
ИВАН ИВАНОВ: По закон ние не можем да приемем индивидуални цени.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз говоря да се промени законът.
ИВАН ИВАНОВ: Това е невъзможно.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест, вие трябва да ги определите на групи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Те ще ги определят по размер.
ИВАН ИВАНОВ: Извинявайте, Вие не ми дадохте думата, господин председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека господин Николов се изкаже.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест, при всички случаи, за да се направи такава инициатива, е хубаво да се разполага с данни. Разбира се, в никакъв случай не трябва да се оставя фалитът на инвеститорите, което ще доведе при всички случаи до загуби на държавата, но трябва да се види какъв ще бъде ефектът върху целия модел и респективно върху задълженията за обществото. Иначе аз съм съгласен и аз бих подкрепил справедливо отношение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да вземат отношение? Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря. Преди всичко, господин председателю, искам да отбележа, че инсталираните мощности на тези производители, чиято инвестиция е за изграждане на енергийния обект е подпомогната със средства от национална и европейска схема за подпомагане, е 23 мегавата /23,47/. Делът на произведената електрическа енергия в тези централи, точното количество произведена нетна електрическа енергия в страната е 0,08%, да речем, 0,1%, не повече. Това са фактите, които са изготвени в моя отговор до господин Тренчев.
Аз отново ще кажа за пълната отмяна на чл. 18.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не е отмяна, само връщане.
ИВАН ИВАНОВ: Защото такъв беше въпросът, оправен до мен писмо от господин Тренчев. До какво ще доведе отмяната на § 18. Това ще увеличи разходите на обществения доставчик с над 10 млн. лв., но има друго нещо, което е по-важно. Нарушава се един принцип, тоест, ще има двойно подпомагане – едното е чрез съпътстващата национална или европейска програма, и второ, чрез преференциалните цени – принцип, който не се възприема от Европейския съюз.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Никой от колегите не го поставя този въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Говоря единствено, че може да се направи изменение в § 18.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Към цената, която е била към момента на въвеждане в експлоатация да се отнася тази рестрикция.
ИВАН ИВАНОВ: Вие го казахте, господин Ерменков.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да вземат думата? Ако не, аз мисля, че от фактическа гледна точка се изясни въпросът. Оттук насетне следва, разбира се, всеки от нас да реши дали би се включил в подобна инициатива.
Минаваме към точка 3 от дневния ред.

ПО ТОЧКА ТРЕТА:
Водещи фактори за определяне на цени на електрическата и топлинната енергия на дружествата от сектор „Топлоенергетика“, при прилагане на метода на регулиране „Норма на възвръщаемост на капитала“, които оказват влияние върху крайните решения на КЕВР при прилагане методика за определяне на цените на топлинната и електрическа енергия за топлофикационните дружества, във връзка с намаляването на цените на природния газ

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Кои са водещи фактори за определяне на цени на електрическата и топлинната енергия на дружествата от сектор „Топлоенергетика“, при прилагане на метода на регулиране „Норма на възвръщаемост на капитала“, които оказват влияние върху крайните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране при прилагане методики за определяне на цените на топлинната и електрическа енергия за топлофикационните дружества, във връзка с намаляването на цените на природния газ? Преди всичко искам да отбележа, че действително дружеството от сектор „Топлоенергетика“ се регулира по метода норма на възвръщаемост на капитала. Основният ценообразуващ елемент, когато определяме цените, е именно нормата на възвръщаемост на капитала и с оглед на това комисията определя и параметрите на всяко дружество, за да се реализира така утвърдената норма на възвръщаемост.
Второто, което е особено важно, е, че нормата на възвръщаемост се определя в рамките на един годишен период. Тя не може да бъде променяна през три месеца, защото някои считат, че ние можем да я изменяме. Не. За да се създаде стабилна регулаторна база, се отчитат параметрите, които влияят върху нормата на възвръщаемост на капитала, а те са прекалено много и аз не знам дали има смисъл да ги изчитам всичките. Това са икономическите параметри. Няма смисъл те да бъдат изчетени в цялост.
Но това, с което завършва и въпросът, по който се иска нашето становище, е, че един от важните елементи, които крият нормата на възвръщаемост на капитала, това е цената на първичния енергиен носител и именно за част от топлофикационните дружества тези, които имат като първичен енергиен носител природния газ, цената на този носител се измени чувствително с 23,02% с наше решение от днешния ден и влиза в сила от утре. Тази цена трябва да бъде отразена в цената на продукта от топлофикационните дружества, а всъщност продуктите са два: единият е топлинната енергия, а вторият е високоефективната електрическа енергия, която се произвежда по комбиниран способ. И тук се поставя въпросът трябва да се отчете цялото намаление на цената на природния газ в нашето ценово решение, като се изхожда от принципа, че именно в рамките на цялата година на ценовия период до края на месец юни може да се отчете дали е изпълнена нормата на възвръщаемост на капитала и като се отчита рискът, че поради по-топлото време потреблението на топлинна енергия е намаляло, в резултат на което намалява и свързаната с топлинната енергия високоефективна електрическа енергия, а оттам и приходите на топлофикационните дружества, а в същото време те трябва да изпълнят заложената в ценовия модел норма на възвръщаемост на капитала, комисията в съответствие със закона и дадените правомощия за оперативно управление и взимане на решение, оставя един неголям буфер, който именно да позволи при по-лоши резултати на топлофикационните дружества това да бъде покрито от оставения буфер, който съвсем не е голям. Той е 3,77% от намалението от 23% на природния газ.
По този начин ние сме отчели намаляването на цената на природния газ в двата продукта – топлинна и електрическа енергия и в същото време сме се постарали да не нарушим финансовите резултати на топлофикационните дружества, защото задържаме от тях този процент. Това е единият фактор, който сме използвали, цената на природния газ.
Вторият фактор, който е свързан с нашето ценово решение, това е добавката, която се дава за произведената високоефективна електрическа енергия по комбиниран способ. Тук ще отбележа, че в продължение на няколко години, не по-малко от пет-шест, са се взимали решения, с които се е поддържала практически непроменена цената на топлинната енергия на потребителите на топлинна енергия в големите градове на страната. Но в същото време цената на природния газ е трябвало да бъде отчетена в баланса и това се е правило, като се е увеличавала цената на високоефективната електроенергия прекалено бързо чрез добавката, която е стигала за „Топлофикация София“ до 105 лв. добавка на мегаватчас, а някои твърдят, че е имало период, макар и кратък, когато е била и 120 лева. Това всъщност е изкривяване на ценовия модел, така нареченото кръстосано субсидиране между двете цени.
Комисията, като изхожда, че това изкривяване трябва да бъде преодоляно, първо, второ, че общественият интерес налага именно високоефективната електроенергия, чиято цена влияе върху цената на електроенергията за всички потребители в страната, от Петрич до Кардам в Добруджа, не е справедливо те да плащат по-висока цена за да покрият задържането на цената на топлинната енергия,, нашето решение, което беше, между другото, споделено от почти всички участници в този дебат, е да се намали това кръстосано субсидиране. Ще ви дам примера със София. Ние намаляваме с 20,4% цената на електрическата енергия, произведена по високоефективен способ от „Топлофикация София“, а намаляваме с малко по-малко от 6% - 5,76%, мисля, цената на топлинната енергия, именно за да се избегне това.
Тази мярка има и друг, за мен много важен ефект. Поради изключително високата цена на изкупуване от НЕК на високоефективната електроенергия, част от топлофикационните дружества си поставят като основна задача производство на електрическата енергия, което допълнително изкривява модела, натоварва обществения доставчик, натоварва ценовия модел чрез добавката за високоефективна енергия, която е част от съставките на добавката задължение към обществото. Така че, решението, което сме взели искам да ви уверя, че наистина е в обществен интерес. Така, както миналата година изравнихме добавката задължения към обществото за всички потребители електрическа енергия, сега това се стремим, да премахнем това кръстосано субсидиране.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов. Господин Ерменков има въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам един въпрос, който беше предизвикан от едно Ваше, може би невнимателно, изказване в началото на изложението, когато казахте, че топлинната енергия в София ще се намали с 6%. Аз все си мисля, че това, което беше съобщено на откритото заседание, беше 3%.
ИВАН ИВАНОВ: Ще Ви отговоря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Още повече, спомням си много добре, че Софийската топлофикация беше щастлива от целия този модел и не направи никакво възражение, даже каза: прекрасно, чудесно, нямаме нищо против. Сега изведнъж се казва, че става въпрос за 6%. Да не ми да имате някакво представителство вътре в самата комисия на топлофикацията, кое да лобира за тях? Това е първият въпрос.
То е малко шеговито, но е наистина сериозно, защото аз бях наистина шашардисан – това е може би мека дума, когато разбрах, че „Топлофикация София“ е единствената топлофикация, която беше съгласна с всичко. Три процента намаляване на топлинната енергия, 10 лева намаляване на изкупната цена, което ми говори, че тази топлофикация или не се управлява като хората, или е все едно какво й се случва на цената. Но това е друга тема. Само ще ми отговорите за 6-те процента и трите.
Вторият ми въпрос, който ме интересува е именно във връзка със следното. Тук малко излизам извън цената на газа като компонента за определяне на крайните цени, но искам да задам един въпрос и той е принципен. Използвам случая, че темата е пак какво влияе върху цената и нормата на възвръщаемост на капитала. Някой правил ли си е труда в Комисията по енергийно и водно регулиране и може ли да си го направи, примерно, да направи една преоценка на капиталите на Софийската топлофикация, защото там 450 милиона ви се явяват базата, върху която вие изчислявате цената, но никой не знае дали са 450, 720 или 210. И от това нали разбирате, че следват всичките грешки на модела, сто процента ще дойдат, и касае не само Софийската топлофикация, касае всички топлофикации на заварено положение. За новите, които са построени, там е ясно, има документи, има остойностяване, има технология, има всичко, което е дадено. Тези, които са по балансови стойности ли ги правите, по заявки ли ги правите, отчитат ли се амортизации. Това ми е много важен въпрос, защото той директно касаем на повече цената на топлинна електроенергия, отколкото цената на газа, която варира в някакви проценти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. По повод на първия Ви въпрос искам да ви кажа, че намалението на цената на топлинната енергия за „Топлофикация София“, тоест, на гражданите на София, е с 5,64 %. Това е решението на комисията от днес. Защо се стигна до това решение?
Първо, имайте предвид, че при нашето първоначално разглеждане се прави предложение, което впоследствие подлежи на уточняване и коригиране. Отчитат се всякакви фактори. Например, в първото ни решение беше прието 7,7% от тези 23% да бъдат задържани, тоест, намалението на цената да бъде с около 15,3%.
Нашият анализ показа, че е редно този буфер да бъде значително по-малък. Причината до голяма степен е и тази, че имаме очакване, че ще има още едно, може би последно намаление на цената на природния газ от 30 юни. Това до голяма степен е консултирано. Всичко може да се случи, но това е тенденцията към момента. ГАЗПРОМ сериозно намали цената на природния газ за България. Ние станахме една от страните в Европа с много ниска цена на доставения природен газ, разбира се, защото ГАЗПРОМ се стреми, съвсем естествено, като търговско дружество да задържи в България своите потребители и пазара. По тази причина от 7,7 ние оставихме буфер само 3,77%. Намаляването на този буфер води до намаляване на цената и на произведената топлинна, и електрическа енергия. Затова намаляването на цената на топлинната енергия е с 5,64%.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: По коя наредба е този буфер?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще задам аз въпроса, господин Иванов. Господин Иванов, въпрос, който чуваме от залата и който аз всъщност съм Ви пратил писмено, както знаете, преди постановяването на самото решение, с което не сме запознати, защото то наистина е прекалено прясно, беше именно за нормативната база. От гледна точка на рентабилността, това действително е преценка на комисията от гледна точка на приходите и разходите. От гледна точка на нормативната уредба, на Наредба № 5 специално, по-скоро предвижда, според нашето виждане, автоматично пренасяне на цената на газта за целите на ценообразуването на електрическата и топлинната енергия. Това е моят въпрос всъщност, който не е особено по реда на заседанията на комисията да задават гражданите, да дадете какви са правните мотиви за създаването на този буфер?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Искам веднага да заявя, че за да излезем с това решение, именно поради този проблем, ние направихме много силна юридическа консултация и именно тази консултация ни даде основание да заявим, че комисията по време на ценовия период работи в условия на оперативна самостоятелност, отчита временни нива, които накрая, в края на годината се извършва общ баланс. Ако има надвзети приходи, те се прихващат в следващия период. Ако има нереализирани приходи, се променя за следващия период ценовото решение. Ние имаме право на това и тук са изброени и законите, чл. 23, чл. 31 от Закона за енергетиката и т. н. Тоест. това се прави именно за да може в рамките на ценовия период както енергийните дружества, от една страна, така и потребителите, от друга страна, да не бъдат ощетявани сериозно. Но в края на ценовия период, тоест периодът, който изтича на 30 юни, ние правим обща рекапитулация, защото и в предишен период сме задържали буфер, при това той беше 5% от 1 октомври и съответно ако има надвзети приходи, ние ще ги коригираме. Няма правно нарушение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест, предишния период имаме 5,26% по-точно задържани приходи?
ИВАН ИВАНОВ: Точно така. Сега е 3,77.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Сега имаме 3,77. В следващия ценови период ние очакваме още намаляване на газта. Но въпреки това създаваме този буфер?
Не, в следващия период ще се стъпи на чисто, защото той вече е нов – годишен ценови период и ние трябва да отчетем реалното въздействие на цената.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще помоля да ни предоставите Вашите мотиви.
ИВАН ИВАНОВ: Разбира се, господин председателю.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги имат ли въпроси?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз само да видя дали правилно съм разбрал, господин председател, ако ми разрешите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже тук всички забравят ключовото, с което започнахте, че всъщност нормата на възвръщаемост се определя на годишен период.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Поради риска да се наруши тази норма на възвръщаемост се правят тези буфери, които се отчитат следващата година. Правилно ли съм Ви разбрал?
ИВАН ИВАНОВ: Правилно сте ме разбрал. Точно така е. Аз ще кажа и още едно чисто практическо съображение, господин председател, относно буфера. Едното, както каза господин Ерменков, е точно за да се обезпечи нормата на възвръщаемост за целия едногодишен ценови период. В същото време когато оставяме такъв буфер, ние всъщност предпазваме българските потребители, ако има реверс, ако има обратно движение на цената на природния газ. Ако ние изгребем до нула, първо, това ще означава тежки финансови резултати при неизпълнение на нормата на възвръщаемост на дружеството, защото ако не си изпълни нормата на възвръщаемост, финансовият резултат ще бъде катастрофален. Но от друга страна, след това с повишаването с 1, с 2 % ние ще сме длъжни да го отчетем като повишаване на топлинната енергия за битовите потребители. Когато имаме такъв буфер, ние създаваме стабилност. Стабилността на цените е най-важното за целия отоплителен период.
Иначе представете си на 1 октомври една цена, на 31 декември – 1 януари следващата, първо, самото отчитане за тези междинни периоди за топлинната енергия е изключително затруднително. Така че се стремим да стабилизираме цените, без да нарасне в ущърб на потребителите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов. Аз имам още един въпрос към Вас. В обосновката на Решение № С48/30.12. за утвърждаване на цена за първо тримесечие, по което общественият доставчик продава природен газ на крайни снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, се използва ценообразуващ модел на капитали активи, който не е развит в Наредбата за регулиране на цените на природен газ. С цел повишаване на прозрачността на решенията на КЕВР и подобряване на предсказуемостта на административната среда, планира ли комисията да актуализира наредбите за ценообразуването както по отношение на БУЛГАРГАЗ, така и по отношение на дружествата в сектор топлоенергетика с оглед определяне на еднаква норма на възвръщаемост на капитала за тях? Нещо, което и господин Ерменков го засегна всъщност?
ИВАН ИВАНОВ: Да. Комисията работи по актуализиране на наредбите, включително Наредбата за цената както на електрическата енергия, така и на природния газ и правилата за търговия миналата година ги разработихме. Така че, това се работи от нашите експерти. Ако желаете, господин председател, може да изпратите писмено и ще Ви отговорим писмено доста подробно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Като идея, мислите ли за еднаква норма на възвръщаемост по принцип на капитала да се въведе за всички дружества?
ИВАН ИВАНОВ: Това не може да се направи по този начин, защото са различни отделните съставки, които определят нормата на възвръщаемост на различните дружества. Аз неслучайно предложих да изброя всичките параметри на нормата на възвръщаемост и ще започна, все пак нека да ги кажа. Това са инвестиционните разходи за машини, оборудване, съоръжения, трансформатори, специфични инвестиционни разходи, зависимост от технология, стоманени конструкции, разходи за развитие на проекти и т.н. Не можем да дадем една и съща норма на възвръщаемост, което не означава, че трябва да се работи в предимство за едно дружество спрямо друго. Такова нещо е изключено, бъдете сигурни, че никой от нас няма намерение. Но аз ще проверя точно как стои въпросът и дори ще Ви кажа следното. Нормата на възвръщаемост – всъщност вие сте Комисия за наблюдение на КЕВР – буквално преди десет дни препоръчвахме норма на възвръщаемост за различните ВиК оператори – големи, средни, малки и отделно „Софийска вода“. Там за различните оператори именно поради различните нива на разходите по пера имаме различни норми на възвръщаемост. Не можем да приемем една и съща. Но за „Софийска вода“ сега няма да говоря. Това може да бъде отделно разисквано, защото там има какво да се направи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други народни представители имат ли въпроси? Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Иванов, благодаря Ви за подробното и изчерпателното обяснение. Напълно разбирам, че не Ви се говори за „Софийска вода“, но на нас ни се говори. Тук разглеждаме един метод на норма на възвръщаемост. Като кажете, че цената се определя по метода на норма на възвръщаемост на капитала, това предполага, че вие разполагате, позволено е да прилагате други методи и сте избрали този. Нали така? Бихте ли посочили кои други методи, защото в споразумението, което беше ратифицирано миналата седмица със Световната банка за някакви консултации казаха, че вие нямате специалисти по ценообразуването и затова ще ви пратят шестима от Световната банка, с хонорар 5 или 6 милиона лева беше? УНСС предлага за 3 хиляди да ви направят ценообразуването. Не знам дали знаете за тази огромна икономически обоснована и разумна възможност. Така че там щели да прилагат метода на социалната поносимост. Вие разбирате ли какво ще стане, ако всеки един бизнес си вдига цената не въз основа на изчислената себестойност на услугата, а по социална колко може да издържи човек.
ИВАН ИВАНОВ: Ще Ви отговоря, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Така че, бихте ли направили с три изречения по-популярно?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз по никакъв начин няма да попреча на господин Иванов да отговори, но, госпожо Ташева, дайте да формулираме, ако искате, едно заседание за ВиК-тата?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, задължително трябва да го направим. Ето, предлагам това да стане.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И да го направим с ресорните комисари.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да ги видим тези господа, шестимата.
ИВАН ИВАНОВ: Винаги съм насреща, знаете, че никога не съм отказвал да участвам във Ваши заседания. Аз мога само с две думи да отговоря. Преди всичко, с усмивка посрещам твърдения, които са били изказани на някакъв форум, че ние нямаме специалисти по ценообразуване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В Народното събрание беше казано.
ИВАН ИВАНОВ: Много съм изненадан. Ето, вдясно от мене е господин Пламен Младеновски, който е перфектен специалист по ценообразуването. За водата също имаме специалисти. Вероятно някъде има и по-големи, но, госпожо Ташева, искам да Ви кажа, че методът е бил заложен още в приватизационния договор. Това е метод на възвръщаемост на капитала, норма на възвръщаемост на капитала. Разбира се, има други методи – методът на пределните цени, максимална стойност на цената. Има и други, но комисията отчита, че в момента нормата на възвръщаемост на „Софийска вода“ е 17%. Това, което ние определяме, е значително по-ниско. Но ние не сме в състояние ние да променим нормата на възвръщаемост. Това е в резултат на преговори, които трябва да води Столичната община със „Софийска вода“, тоест, те трябва да променят договора, за да се промени това положение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За уточняващ въпрос – госпожа Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Нормата на възвръщаемост, наложена в концесионния договор е 17%.
ИВАН ИВАНОВ: Тя е била 20%, впоследствие е намалена на 17%.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие сте я намалили с преговори?
ИВАН ИВАНОВ: Не, ние не участваме. Аз казах: Това се извършва чрез предоговаряне между собственика – това е всъщност Столична община и концесионера „Софийска вода“.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Благодаря Ви. Само да допълня твърдението. Може би ще бъде интересно за вас, а и за нашите гости. Твърдението, че Комисията за енергийно и водно регулиране не разполага със специалисти, които могат да сметнат цени, да ценообразуват, беше изразено на открито заседание в тази комисия в зала „Запад“, мисля беше, от представителката на Министерство на регионалното развитие и благоустройството Наталия Димитрова-Попова, мисля.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да, уточня само, че то беше изразено становище за министерството в тая посока, а за тях беше казано, че ще се прави система, тоест, методология, която да не позволява завишаване на разходите за ВиК-тата. Това беше причината, която се спомена на заседанието. Това са подробности като цяло.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Позволете ми да поспоря с Вас, аз зададох този въпрос. Питах защо в КЕВР няма хора, които могат да сметнат цени. Дали да вземем да ги пратим някъде на следдипломна квалификация, ако трябва?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева, за тази информация. Ще имам предвид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Ташева. Благодаря, господин Иванов.
Следващото изказване е от гражданин, госпожа Асими има думата.
МАРИЯ АСИМИ: Уважаема комисия, и две комисии, с цялото си уважени към вас, миналия път зададох въпрос, отговор нямам. Имам един допълнителен въпрос към един от комисарите, господин Иванов. Той е към господин Златев. Тук дори искам да задам въпроса: Господин Златев знае ли колко члена има наредбата? Защото тя има 78. Дотука е на поправителен изпит. Отговорите,в които ги дава КЕВР – КЕВР е този, който няма право да се меси в съдебната система и ни кой от нас няма право, както никой от нас няма право да се меси на КЕВР. КЕВР е независим орган, както се казва, нищо не зависи от него… Господин председател, аз питам, защото казва, че законът, който се гради тук, на база на закона в съдебната зала съдят гражданите. Лошото е, че ние виждаме чл. 150, който Вас ви касае, защото чл. 150 е: публично известни общи условия. От уважение, господин Веселинов, че си направих труда да донеса и на КЕВР общите условия, закона и наредбата, защото има тук някакъв член - ще проведем курс – и искам да ви кажа отговор от вас, от ведомството е: говорим за директива 83. Директивата започва /нося я, ще я дам да я видите/: „Като взеха предвид договора за функциониране на Европейския съюз“ – и се продължава: не говорим за индивидуалните договори с граждани на топлофикация, а има един член, господин Иванов, Вие сте интелигентен човек и Ви се доверявам – търговски взаимоотношения. В „търговски взаимоотношения“, член, като на професор Вучков ми е законът изрисуван – чл. 150 гласи: „Без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Добре, но има едни търговски взаимоотношения, където малко по-нагоре има един член 149: Продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмен договор при общи условия. Спор няма, че договорът е при общи условия. Вие до този момент – правя забележка, защото вие сте получили това наследство от предишните ваши колеги, лошото е, че сега вие обирате калая – но трябва да се обърне внимание, защото никой не иска да обърне внимание, че ФДР-тата – за обяснение: фирмите за дялово разпределение – нямат договори с етажната собственост, където се казва, че топлфикация доставя до абонатна станция и от абонатна станция и от абонатна станция д-р клиент на етажна собственост, него го съдят. Значи, топлофикация предава на някакво лице – не знаем кое е, но физическото лице страда. Тук съм го написала, мисля, че ви го е дала, аз съм го пратила на имейла – за това са ми въпросите - както се отговаря: възможно ли е тези общи условия да бъдат договор. Протестът, който беше вчера, успяхме да ги озаптим да не ходят нито в министерството и дори организаторката /обръщам се към нея/ пише във вестниците 80 човека, към 7 часа бяха над 400. Хора със страхотни трагедии. Някакво момиче – сега дори ще се обади след заседанието – за 200 лева спрени на студентката…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Формулирайте въпросите, защото времето тече.
МАРИЯ АСИМИ: След днешния разговор и моите въпроси, господин Иванов, искам намалението да стане 9% - от вчера. Аз питам, моят въпрос, господин Иванов, е простичък: когато няма писмен договор между етажна собственост и ФДР, както няма – това е нарушение на закона – Вие сте този, който трябва да контролирате тези общи условия. Нося Ви Вашето писмо от предшественика Ви - 00-02/03.02.2014 на страница 5 на вашето, вие казвате – добре е да го прочетете, аз ги чета.
ИВАН ИВАНОВ: Това не съм го казал аз, защото тогава не бях в регулатора.
МАРИЯ АСИМИ: Да, зная, зная кой го е подписал, но КЕВР не започва от днес, господин Иванов, нито държавата почва от днес. За съжаление, аз преди това се застраховах. Вашите предшественици, погледнете, може ли да пише тук, че чл. 150 не е административен акт? Защото вие нямате право да го правите. Вие ги одобрявате. Но общите условия на КЕВР на тези 49 страници, които сте ми пратили, да го вземат под внимание, отговор няма. Лицензията не е взета, защото ще гръмне София без „Топлофикация“. „Топлофикация София“ трябва да спазва законите в страната, както ние. Всички трябва да спазваме тези закони.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Асими.
МАРИЯ АСИМИ: Имам още един въпрос.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Задайте въпроса.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Веселинов, уважавам Ви и Ви казвам от все сърце: ако излезем на улицата да бутнем правителството, по-добре ли е?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви уважавам, затова ми се ще да спазваме правилата. Задайте въпроса, ако ще задавате последния въпрос, защото минаха шест минути, както казах.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Иванов, отговорът, който съм получила от господин Златев, моля да бъдете любезен утре или в понеделник – защото депутат е длъжност, не е професия. Днес сте депутат, утре сте като мене. Да се уважаваме, да няма усмивки, защото ние сме работодателите, гражданите, които плащаме тая енергия. Както и вие. Едно възпитано отношение трябва да има към гражданите. Не сме случайни.
Второто, което е, за информация на телевизиите: Никой не ни плаща, ние сме тука с нашата гражданска съвест. Има норми на поведение. За да не губя времето, господин Иванов, ще ми уредите ли среща с господин Златев?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Думата има господин Иванов за отговор на поставения Ви въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Искам да кажа две неща. Първо, че в момента има работна група начело с господин Стефан Мазнев, който работи по промяна на общите условия за „Топлофикация София“ за работа с клиенти. Второ, аз не съм запознат с отговора, който е дал господин Георги Златев. Естествено, че утре ще разговарям с господин Георги Златев, ще видя какъв отговор е дал, ще поискам, ако е необходимо, да бъде прегледан наново този отговор, но в момента аз не мога да коментирам като се цитират отделни членове и аз – адхок, веднага да дам отговор. Мога да уверя госпожа Асими, че утре ще разговарям с господин Георги Златев.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Винаров има думата.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми председател на КЕВР, за съжаление, депутатите напуснаха и не се интересуват, но когато чуят и какво се казва на първия протест : „Мафия и оставка“, биха се постреснали. Все пак ще ви кажа, че аз на 18-ти, понеже знаех какво ще направи Комисията за енергийно и водно регулиране, внесох писмо до министър-председателя, до вицепремиера Томислав Дончев, до вас също, председателите на комисии, както и до редица депутати по отношение на това, какво се върши в енергийната система и нейното регулиране.
Първо, приложих писмото на главния прокурор. За натрупания дефицит в НЕК са образувани за престъпления седем съдебни производства. Оттук нататък всеки, който говори, а и в залата има такива – по телевизията и т.н., за дефицита на НЕК и че нямало да се намали електрическата енергия, защото бил резерв за дефицита на НЕК – това е съучастник в престъплението. Слушайте ме, господин Хиновски, и Вие също казвате, какво и Вашият съветник по телевизията и по радиото, че трябвало да се покрива дефицитът на НЕК. За дефицита на НЕК има престъпници.
Второто, което представих и на господин Иванов, и на господин Ерменков, което беше на заседанието на 24-ти, е нарушението, ненамаляването цената на природния газ, след нейното намаляване ненамаляването цената на електрическата и топлинна енергия, в съответствие с намаляването на цената на природния газ, е престъпление. Чакам Вашето решение да го изведете под номер и Ви предупредих: вземете си подписите на онези, които това предложиха. А какво Ви предложиха и какво решихте? Ето къде е смисълът на престъплението, което няма да обжалвам другаде, а в прокуратурата. За парното и горещата вода вместо 23% намаление, вие оставихте буфер затова, защото можело да се увеличи. По същия начин станаха тези истории с цената на бензина и т.н., а тези са в картел. Веднага искат повишение на цената на тока. Това е голяма измама на битовите и небитовите потребители, защото 31 ТЕЦ-а, работещи на газ, ще го купуват по 23 % с намаление 23%, а тоя буфер? Нямате право и никакво законно основание да слагате буфери. И преди оставихте един буфер 5%... Това е абсолютно неоснователно и нарушение. Просто не желая да ми отговаряте. Няма никаква възможност да отговаряте.
Природният газ участва със 70% в себестойността на цената на топлоенергията, или 23 по 70 % е 16,1. На какво основание вие ще намалявате с 6%? Трябва да намалите цената с 16 %. Ето, по същото решение на Апелативната прокуратура вие сте в престъпление.
Другото, което е, е направо пладнешки грабеж. За две години цената на природния газ е намаляла с 40%, а топлинната енергия – с 12%. Писах ви и във вестник „Телеграф“. Вие го оспорихте – тя беше сгрешила – 7%.
Другият въпрос за електрическата енергия. Такова компенсиране или кръстосано субсидиране, което сега Вие изкарвате, е недопустимо и невъзможно.
За електрическата енергия, абсолютно доказано и от министъра Драгомир Стойнев, и от експертите в министерство е, че работещите на газ топлоелектрически централи, които са 31, със 7% намаление на природния газ, води до 50 милиона лева намаление общо на тока, произведен от тези 32 ТЕЦ-а. Това няма нищо общо - едното е изчисление за топлинната енергия, това е за електрическата енергия, или, 23 %.
Последно, ще кажа и за още две нарушения. След това ще ми благодарите. Това са 165 млн. делено на 4 тримесечия – 41 милион лева. С тези 41 милиона лева сега тези ТЕЦ-ове ще бъдем ощетени ние, битовите потребители и бизнесът.
Последно, за тая добавка, която намалявате, не е произволна, а не по методиката на Министерството на енергетиката.
На двама професори и четиримата – Георги Христов, Огнян Винаров, иван Хиновски и Любо Кирилов – предложението за определяне от фирмите за дялово разпределение индивидуално на сградната инсталация за всеки имот, както и за проверка на всички дистанционни уреди, с които се краде топлинна и електрическа енергия и вода и газ - няма в България измерване на тези, и прехвърляте топката на Божидар Лукарски! Той уволни председателя на Българския институт по метрология, а вие какво правите? Вие си затваряте очите и този документ е внесен при вас на два пъти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Вече наистина двойно превишихте времето. Господин Винаров, мисля, че се изказахте достатъчно. Специално аз не чух въпрос, а само информация какви сигнали сте пуснал. Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Ще бъда съвсем кратък, господин председателю. Относно този буфер аз дадох и правните аргументи, и казах съвсем ясно защо той е направен. Освен това, той е наистина в съвсем минимален размер. Той е 3,77%. Казах, че ако не се направи този буфер, такива като господин Винаров ще бъдат потърпевши от есента, ако цената на природния газ тръгне в обратна посока.
Имам обаче още нещо да кажа, защото истината все пак трябва да се казва, каквато и да е. Господин Винаров каза, че има намаление само 12% на цената на топлинната енергия в София. За този отоплителен период спрямо предишния намалението на цената на топлинната енергия в София е 21,07%. Това го заявявам съвсем ясно и който желае, може да дойде в комисията и да се поинтересува – 21% о т. 1 април цената на топлинната енергия е по-евтина, отколкото беше преди една година на 1 април.
ОГНЯН ВИНАРОВ: И кога ще одобрите индивидуалните договори – ток, вода, парно?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Моля да не се обаждате, господин Винаров. Има някакъв ред в това отношение.
Господин Иванов, свършихте ли?
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
/Край на заседанието – 16.10 часа./


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР:

/Искрен Веселинов/