Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране
21/07/2016
1.Резултати от осъществяване на контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране за подобряване на качеството на услугите във ВиК сектора.
2.Разни.
ПРОТОКОЛ
№9
На 21 юли 2016 г. от 15.30 часа в зала “Изток“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Резултати от осъществяване на контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране за подобряване на качеството на услугите във ВиК сектора.
2. Разни.
/Начало на заседанието – 15.35 часа./
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, току що придобихме кворум, така че можем да започнем заседанието на комисията.
Уважаеми колеги, дневният ред ви е раздаден предварително. Той включва две точки: първата точка е: Резултати от осъществяването на контролните функции на КЕВР за подобряване на качеството на услугите във ВиК сектора; точка втора е: Разни.
Има ли други предложения от народните представители за промени на дневния ред? На е виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14 гласа., „против“ - 0 гласа, „въздържали се“ – 0 гласа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Решението е единодушно „за“ приемане на дневния ред.
Участие в заседанието на комисията ще вземат господин Димитър Кочков – член на Комисията за енергийно и водно регулиране, в ресор „ВиК“, госпожа Евгения Харитонова – също член на КЕВР, господин Ивайло Касчиев – директор на дирекция „Вдоснабдяване“ и госпожа Йоланта Колева – началник на отдел „Контрол и разрешение на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Резултати от осъществяването на контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране за подобряване на качеството на услугите във ВиК сектора
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Както знаете, по точката има изготвен доклад и той ви е раздаден. Давам думата на господин Кочков, за да направи резюме на доклада, след което ще преминем към обсъждането му.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми гости, аз предлагам също да направя едно бързо резюме на доклада, без да го изчитам подробно, все пак да запозная тези, които не са запознати със съдържанието.
Тъй като искането за информация е по-скоро към осъществяването на контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране, в нашия отговор са заложени регулаторните функции, които са тясно свързани заедно с контролните в нашата работа, така че ще действаме по начина, по който смятаме, че са по важност.
По отношение на одобряване на бизнес плановете на ВиК операторите и цените на ВиК услугите, знаете, че миналата година беше направено изменение и допълнение на Закона за водите на 31.07.2015 г. и настоящият регулаторен период беше удължен с една година до 31 декември 2016 година.
В тримесечния срок от влизане на това изменение в сила, тоест до 03.11. операторите трябваше да допълнят текущите си бизнес планове в съответствие с удължения регулаторен период.
През първото полугодие на 2016 г. комисията одобри общо 49 бизнес плана, които са свързани точно с това удължение до края на 2016 година. Във връзка с това удължение бяха признати на 14 оператори изменение на действащите цени, разбира се, след спазване на съответните процедури по Закона за регулиране на ВиК услугите и изобщо действащата нормативна уредба.
Искам да кажа нещо, което за пръв път го имаме от тази година – това е именно, че за първи път има бизнес план на „Напоителни системи“. Оказа се, че въпреки очакваните трудности бизнес планът беше внесен, мина през съответното одобряване и успя да мине независимо от тяхното притеснение, че нормативната база няма да отговаря на техните изисквания.
Ще продължа с по-важната част, която е подготовката на следващия регулаторен петгодишен период 2017-2021 г. Това е следващият ценови период след проведени процедури на обществено обсъждане и съгласуване на проектите на наредбите за регулиране на качество и Наредбата за регулиране на цени. Ние ги предадохме в края на миналата година на Министерския съвет и новите наредби бяха приети с Постановление № 8/18.01.2016 г., с което беше дадено началото на новия регулаторен период. Вече оттам нататък със съответни решения комисията избра метод за ценово регулиране, направи указания и правила за следващия регулаторен период и даде указания за прилагане на Наредбата за цените и Наредбата за качество. Също така изработи Правила за водене на Единна система за регулаторна отчетност, определи норма на възвръщаемост и разпредели операторите по групи в зависимост от тяхната големина и начин на управление.
Във връзка с новоприетите указания бяха проведени няколко обучения на ВиК операторите, за да могат да се подготвят за новите бизнес планове и за новия регулаторен период. В рамкитe на тези обучения бяха дадени подробни указания и подробни инструкции за това как да бъдат изготвени на какво трябва да отговарят новите бизнес планове. Мога да кажа, че тези бизнес планове трябваше да бъдат внесени до края на юни. До края на първата седмица на месец юли от 51 ВиК оператори, по смисъла на Закона за водите, с обособени територии, 41 успяха да внесат в комисията бизнес планове и заявления за цени за следващия регулаторен период. Също така и от две частни дружества също има внесени такива. Предстои тепърва да бъдат гледани, като срокът е края на годината, както знаете.
По отношение на контрола във ВиК сектора, комисията има задължение да следи и анализира темповете за постигане на годишните целеви нива на показателите за качество на ВиК услугите, като извършва планови и извънредни проверки на място. За такива проверки се правят годишни графици за плановите проверки, а за извънредните проверки, разбира се, те се правят при извънредни обстоятелства, когато това се наложи, по заповед на председателя на комисията. Структурата на отчетните доклади, които операторите трябва да изготвят и които ние трябва да проверяваме, са качени на страницата на комисията – пропуснах да кажа. Информацията по изпълнение на бизнес плановете може да бъде прочетена. Представена е в срока, в който трябваше да бъде представена.
Ще кажа две думи за плановите проверки. Плановите проверки за 2015 г. са фокусирани върху водената отчетност на ВиК операторите. Относно наличие на регистри, база данни, съхранение на първична документация, въведена система за вътрешен контрол върху дейността на звената, дейности за отчитане и фактуриране на консумираната вода и добитата също така, с оглед на спазване на нормативните изисквания и оценка на достоверността на представената отчетна информация. Направени са няколко планови проверки. Ще ги изброя в порядъка, в който са направени.
ВиК „Бебреш“, Ботевград – на 27 май беше приключена тази проверка. Проверката е направена на място при оператора. Проверените са постигнатите нива и ключовите показатели, прилагането на цените и анализ на приход и разходи и изпълнението на инвестиционната и ремонтната програма. Още не е изготвен окончателният доклад от тази проверка.
Втора проверка е на ВиК Панагюрище. Направена е същата проверка относно ключовите показателите, постигнатите нива, цените и инвестиционната и ремонтната програма. Тази проверка беше извършена и на 1 юни беше приключена също по графика на плановите проверки, предстои и за нея да бъде изготвен окончателен доклад.
Трета пълна планова проверка беше направена на ВиК „Дунав“ – Разград. Проверени са същите неща, ключовите показатели, цените, приходи, разходи, инвестиционният ремонт на програма. Тази проверка беше направена на 30 юни. За нея също няма окончателно изготвен доклад.
Тези доклади са резултат на много подробен анализ и не могат да бъдат изготвени за твърде кратък срок. Просто е взета огромна информация от тези оператори, която трябва да бъде анализирана и тъй като в момента това се засича с внасяне на бизнес плановете, сме малко в затруднение предвид това, че капацитетът ни е малък за огромния обем информация, която трябва да бъде обработена.
Също така бяха направени извънредни проверки. Има направена една извънредна проверка в „Манастирски ливади“ по повод на жалба към Софийска вода. Тя е на дата 23 февруари 2016 година. Има двумесечен срок на изпълнение.
В контролната дейност на комисията знаете, че се констатират административни нарушения и се съставят актове. Такива бяха направени на 14 март 2016 година на ВиК Белово за непредставяне на искана информация. Също така бе направен акт на ВиК Пловдив пак за непредоставяне на искана информация. Мисля, че имаше още една на ВиК Добрич, която не е написана тук в доклада, но вероятно ще трябва да бъде допълнена.
Искам да допълня по другата точка, че възможностите за глобяване на нередовни оператори са много малки по сега действащия закон и в някакъв следващ етап би било добре, ако може да бъде направено законово изменение, за да могат да бъдат съставени актове и за други нарушения, които според нас са тежки, за неизпълнение на функциите на ВиК дружествата, а не само това, което в момента може.
Следваща част от нашия доклад е за жалбите и работата с потребителите във ВиК сектора. Като цифри ще кажа, че за първото шестмесечие са постъпили 270 броя жалби срещу 32 броя оператори. Във връзка с правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, към жалбите се подхожда по следния начин. Обработват се постъпилите жалби, правят се запитвания до ВиК операторите и други институции, събират се необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата, проверява се информацията, в резултат на което имаме приключени 85 преписки по реда на чл. 142 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и 23 приключени без решение на комисията. Има 161 броя жалби неприключени, тъй като чакаме отговори и допълнителна информация от ВиК оператори, а 64 преписки са в процес на анализиране. Пак в тази връзка искам да кажа, че хубаво би било да има изменение на нормативната уредба, тъй като тя е крайно неудобна за работа с ВиК операторите. Ние в момента работим по Наредба № 3, която касае дейности за лицензиране на Закона за енергетиката. Тя поставя съвсем други срокове, които са неизпълними с работа при ВиК операторите, а също така и чисто процедурно не е технически удобно и не може да бъде достатъчно бързо обработвана информацията, която постъпва по начина, по който ние искаме, а този начин е единственият законен.
Също така искам да кажа, че с цел разрешаване на възникнали спорове са проведени тристранни срещи, в които ние се явяваме като арбитър, тоест Комисията за енергийно и водно регулиране се явява като арбитър. Такива тристранни срещи са по жалба от ПСОВ ЛЕКО КО – Радомир срещу ВиК Перник. Жалбата е за неизпълнение на дадени задължителни указания. Спорът е за неуредени финансови взаимоотношения. Такива тристранни срещи бяха направени няколко и беше подписан договор между двете дружества, в които бе постигнат ефектът, който се целеше, да има краен резултат, тоест да има погасителен план за старите задължения и да бъдат уредени взаимоотношенията между двата оператора.
Друга такава арбитражна среща е по жалба на потребител срещу Софийска вода относно несъгласие с начислено количество вода. Потребителят от адрес Бистрица, Манастира, район Панчарево, тази тристранна среща също беше направена в Комисията за енергийно и водно регулиране и страните се споразумяха за срока и санкцията, която му е наложена, да бъде приемлив, съкратен по начин, по който той може да бъде изпълнен.
Друга такава среща беше на правена между ВиК Бургас и друг потребител за несъгласие за присъединяване. Там също беше постигнато споразумение – да бъде изготвено в срок предложение за законосъобразно решаване на спора.
Има още една среща, която виждам, че също не е включена в този доклад. Това е срещата между ВиК Добрич и ЕНЕРГО-ПРО за неизплатени задължения от ВиК оператора към дружеството – дългогодишни натрупвания, която в момента е в процес на провеждане и вероятно ще има следващо развитие.
В посочените по-горе случаи се цели и е постигнато доброволно уреждане на спорове от двете страни, които участват по него. Иска ми се само да се върна още един път към това, че нормативната уредба започна да става тясна за работата на Комисията за енергийно и водно регулиране и много добре би било, ако може от догодина да бъде стартирана някаква промяна в законовата база. Например, в момента общите условия, които са изготвени на ВиК операторите, вървят изцяло по Наредба № 4, която е за присъединяване към ВиК системите, а тази наредба пък върви по Закона за устройство на територията, което е крайно неудобно и не е удачно за потребителите и в доста случаи пък помага на операторите да заобикалят други изисквания, които ние поставяме към тях.
Вече споменах за Наредба № 3, която е за лицензиране на дейностите в енергетиката. Хубаво би било ВиК подкомисията да работи по собствена нормативна база, защото вече обясних как се получават нещата.
Казах също и за малките правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на съставяне на актовете за административни нарушения.
Не знам дали тук е моментът да кажа, че сме се подготвили след като приключим с внасянето, тоест след като приключим с основната обработка на бизнес плановете, да започнем инициатива по изготвяне на Единни общи условия за всички ВиК оператори в страната. Дори и да няма нова нормативна уредба, за което говорих преди малко, пак би било добре да направим такива и да се опитваме да ги уеднаквим, защото в момента има много големи дисбаланси. Дори и да се наложи след това да ги правим пак, предполагам, че все пак ще пристъпим към това нещо и ще изготвим по-добри общи условия, които да бъдат единни за всички ВиК оператори.
Аз благодаря за вниманието. Към момента за това се сещам. Ако има някакви въпроси по доклада или извън него, сме готови да отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Кочков. Аз ще се радвам, ако формулирате конкретните забележки в един доклад, който може би не е необходимо да гледаме на заседание на комисия, но все пак да е на внимание на народните представители, с оглед упражняване на законодателна инициатива, тъй като, в края на краищата, това е смисълът от съществуването до голяма степен на нашата комисия, да се преодолее изоставането в нормативната база, която спъва по някакъв начин възможностите на Комисията за енергийно и водно регулиране за контрол или съответно за по-добро регулиране на сектора.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Господин Симеонов има думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: уважаеми колеги, уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, от доклада, който сте предоставили, става ясно, че до май месец 2016 г. излиза, че не са правени никакви планови проверки. Първият ми въпрос е за тази една година какво е правила комисията. Не е извършвала никакви планови проверки ли?
Вторият ми въпрос е свързан с това, само три ли са жалбите и само по три жалби ли имате някакви констатации, защото на мен ми се струва, че това е някак си абсолютно неестествено. Три жалби – спор за някаква шахта и ние да се занимаваме тук с тези дреболии. Най-накрая, за този период от време, няма две години /година и осем месеца/, само два акта за административно нарушение ли са съставени?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Само два.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И двата са ни предоставени на информация? Тогава няма смисъл нито от комисия, нито от нищо, всичко е наред в България. Във ВиК сектора просто никакви нарушения няма, никакви актове. А след като не пише за наказателни постановления, значи няма такива? Имате два акта и нямате нито едно наказателно постановление, така ли?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Кочков. Искате да допълните ли нещо, колеги? Господин Стоев, заповядайте за изказване.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да допълня господин Симеонов. На мен ми прави впечатление, че от тези три проверки казахте, че се прави подробен анализ в момента и се изследват много показатели и понеже съвпада с бизнес плановете, които входират дружествата, досега няма резултат от тях. Или планът не е напрегнат, защото за едно полугодие… Аз не знам за годината колко планови проверки включва! Щом за полугодието има три неприключени, трябва да ни кажете поне като план - числа какво е заложено.
Действително трябва да се помисли и за завишаване на санкциите за непредоставяне на информация от дружествата, защото Вие споменахте, че от Пловдив не са представили информация. Но тук пише, че в 161 жалби не са приключили поради очакване на отговор или допълнителна информация от ВиК операторите. Те може би и няма да ви предоставят такава. В действителност трябва да се помисли, което сме го говорили и тук, споменахте – нормативната уредба, дисбаланс и в действителност трябва някаква законодателна инициатива, за да може да налагате санкции и мързеливата и ленива администрация във ВиК сектора да ви предоставя по-бързо информация, за да може да си приключите проверките.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да попитам за ВиК сектора – един от важните сектори, който ние много подценяваме, няма ли да е по-лесно на комисията, ако го лицензира? Тоест, те да имат някаква лицензионна рамка, за да отговарят пред вас, защото доколкото виждам, нямате такива правомощия спрямо ВиК сектора, както примерно в енергийния или газовия сектор. Тоест ако имате една такава лицензионна рамка и възможност да отнемате лицензи и т.н., няма ли да е по-добрият вариант за вас и какво би се изменило от това при вашите проверки?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков има думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Кочков, с колко човека разполага сектор ВиК услугите в Комисията за енергийно и водно регулиране – не само контрол, ако можете да ми кажете и колко са контролни, но кажете ми общо колко са в администрацията?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Ако може да започна отзад напред с въпросите, че станаха четири-пет?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Кочков, заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря. В ВиК сектора разполагаме с единствената главна дирекция в комисията – до мене в момента се намира господин Касчиев, който изпълнява длъжността главен директор. Главна дирекция е, защото би трябвало да има териториални звена, за които ние говорихме миналата година, които ние нямаме възможност да издържаме, тъй като нямаме бюджет. Ние общо разполагаме с 19 души в ВиК дирекцията и тези териториални звена биха поели до голяма степен удара от жалбите на място и биха били решавани някои проблеми, без да стигат изобщо до комисията. Тъй като е много бавна процедурата по решаване на такива спорове по жалби, тя е свързана с няколко етапа, в които комисията задължително се събира, за да стигне до краен резултат, ние се явяваме в невъзможност да обработим огромния обем, но не сме ги оставили и аз тук ви казах, че 270 жалби са обработените жалби, което отговаря и на въпроса на господин Симеонов – тоест са постъпилите жалби. Но по тях има приключени преписки само по 108, доколкото ги смятам. Останалите са 161 са в процес на обработка, които са пак наши искания за допълнителна информация, която трябва да бъде върната обратно, която ние трябва да проверим, да обработим. Това е доста дълъг процес. Пак ви казвам, че според мен законодателно нещата трябва да бъдат доста из основи променени.
Ще отговоря на друг въпрос на господин Симеонов по отношение на плановите проверки и на господин Стоев също се засича. Горе-долу плановите проверки са по една на месец. Информацията, която се взима от една такава планова проверка, представлява около 1 багажник с кашони със справки, които са по наше искане, които след това трябва да бъдат обработени. Ние сме почти в невъзможност да се справим дори и с тях и нарочно сме отложили към втората част на годината да бъде тежестта, за да се опитаме да поемем удара от бизнес плановете, от внасянето, от обученията и от целия този процес за новия регулаторен период. Такива проверки ще бъдат направени, като горе-долу по една на месец се падат, мисля, осем за годината, а за големите оператори, включително и за „Софийска вода“ е подготвена една основна проверка на абсолютно цялата им дейност, която е към септември – октомври някъде и вероятно ще продължи месеци наред - вече ще видим какво ще се появи там на място като необходимост.
За актовете пак ще кажа същото нещо. Единственото, по което нас не могат да ни атакуват в съда, тоест единственият начин, по който ние можем да глобим ВиК оператор, това е за непредоставяне на информация. Всичко останало се оказа, че е атакувано в съда и като съставим друг акт, той пада.
Също така пропуснах да ви кажа, че актовете, които ние сме съставили до момента, са на управителите на дружества и са по 3000 лева. Тук не са описани всички актове. Мисля, че са по вече от три. Още трима – в момента ми подсказва госпожа Колева. Всъщност това са възможностите.
Основните приходи, които се събират за бюджета, знаете, че идват от приходите за регулаторната дейност. Има много актове, които ние съставяме, които са свързани с несъбиране на тези средства, които се разглеждат в комисия и след това си ги събираме по принудителен начин. Там приходите са много по-големи.
На господин Николов искам да отговоря на въпроса за лицензиране. От една година, откакто е избрана тази комисия от Народното събрание, се опитваме да коментираме вътрешно при нас дали е възможност такова лицензиране. Световната банка като консултант на комисията, няколкократно имаме разговори с техните специалисти доколко това е възможно и в какъв вид трябва да бъде. Знаем, че МРРБ досега трябваше да извади наредба, на която да има минимални изисквания за това, на какво трябва да отговаря един ВиК оператор, за да бъде такъв. Тъй като в момента нещата са поставени по такъв начин, че досегашните ВиК оператори ще предоставят услугите на сега съществуващите асоциации, които в момента се формират, наистина тази наредба е крайно наложителна и е крайно време вече да бъде направена. Тя трябваше да бъде готова, мисля, още преди две години и е хубаво поне с нея да започнем. Иначе имаме готовност да разработваме лицензиране на един по-нататъшен етап, когато му дойде времето, но да не ползвам това клише – може би на по-следващ етап. Назрял е моментът наистина за такова нещо.
Мисля, че това беше.;
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Недев има думата. Или господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не получих отговор на въпроса за първата година от работата ви защо няма нито една планова проверка.
Второ, от отговора Ви разбирам, че нормално или нормативно, естествено е, доколкото разбрах от Вас, би било да има по една планова проверка на месец. Вие имате три проверки само до момента.
Най-вече не получих отговор на въпроса защо няма наказателни постановления. Вие ми казвате, че само на директорите имате две, защото другите били обжалвани. Какво значи „били обжалвани“? Има страшно много сигнали, най-вече за качество на услугата, за цена на услугата, която не съответства на разходната част. В тази посока правени ли са проверки, направени ли са някакви констатации? Имате ли актове в тази посока? Защо няма наказателни постановления? На този въпрос не получих отговор.
Също така и за въпроса, който ви постави господин Ерменков, той уточни – каква част от Вашия състав е контролният орган? От тези 19 човека колко хора се занимават с проверки на място? Имате ли такива определени, или всичко е в един общ състав, който върши всичко?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Предлагам да дадем думата на главния директор на дирекция да каже, защото той е директният организатор на работата в дирекцията и той ще ви обясни доста по-подробно кой с какво се занимава и какво е свършено до момента за това, което господин Симеонов попита.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Касчиев има думата.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Здравейте. Тази информация, която е предоставена в писмото на комисията, касае първите шест месеца от настоящата година. за миналата година вече беше предоставен доклад, отчет на дейността. През миналата година са направени шест планови проверки и осем извънредни проверки на ВиК оператори. През тази година са планувани осем планови проверки. До момента са направени три, което е описано в писмото и предстои да се направят още пет във второто полугодие. Отделно беше направена и една извънредна проверка.
При тези проверки до момента комисията се опитваше да обхване цялостната дейност на ВиК операторите, което е изключително тежък и сложен процес, тъй като дейността им е многообхватна, събират се наистина много документи, обработката им е много сериозна и впоследствие комисията всеки път излиза с доклад, в който дава указания на операторите какво следва да коригират в своята дейност. За съжаление обаче в закона не е разписана възможност ние да ги глобим, ако те не изпълняват тези указания. Такава хипотеза за налагане на глоба за неизпълнение на указание на комисията няма предвидено в закона. На практика тези възможности, които Законът за регулиране на ВиК услугите дава като възможности за глоба, в момента единствената реална възможност, която се прилага, е за непредоставяне на информация.
Това, което много често се случва, е операторите да дават непълна, неточна или дори невярна информация, при което обаче те формално изпълняват техните ангажименти и тук няма възможности за глоба. Просто се иска един сериозен подход, много задълбочена работа с тези дружества, за да разберат какво трябва да предадат и в какъв вид трябва да го предадат. Често се консултираме и комуникираме с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което е техен принципал и собственик. Невинаги има резултат от това.
По отношение на въпроса, който беше зададен за това, колко хора работят в момента, Главна дирекция „ВиК“ има 19 човека от почти 130 човека администрация - 19 са за ВиК сектора. В това число влизат и две дами по майчинство. Тоест, реално в момента имаме 17 човека. От тях 10 са в отдел „Контрол и решаване на спорове“ и 7 са в отдел „Цени и бизнес планове на ВиК услуги“.
Администрацията е около 130 човека, 140 е с комисията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: ясно, разбрахме. Нещо имате ли да добавите?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Недев има думата.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Моят въпрос е малко по-особен. В този законодателен хаос, в който Вие работите, трябва да изпълнявате и функции по реформи на водния сектор – нещо, което сме задължени да правим. Аз направих за себе си аналогия за работата на комисията в енергийния сектор и трябва да Ви кажа, че там комисията е фактор. Фактор, който участва активно в реформата в енергийния сектор. От изнесеното тук и от предишния доклад някак си не се усеща присъствието на Комисията за енергийно и водно регулиране в реформите във водния сектор. Имате ли някакви планове, виждания, които да направя така, че усещането у хората, че комисията работи активно и във водния сектор, да бъде затвърдено?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Отговаряйки, забравихте да отговорите за наказателните постановления, който въпрос господин Симеонов беше поставил.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: За момента по всички актове за установяване на административни нарушения се съставят и наказателни постановления. За тези актове, които са описани в писмото, тези два акта, в момента се изготвят наказателни постановления и предстои да бъдат връчени.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате два акта за шест месеца, така ли?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Два за шест месеца. Предстои да бъде направен и трети, за който господин Кочков спомена. Това са действително случаи, в които операторите показват трайна тенденция за недоброжелателни взаимоотношения с комисията. И двата оператори, за които се спомена – и ВиК Белово, общински оператор, и ВиК Пловдив, който е най-големият държавен регионален оператор, имат определени проблеми в комуникацията с комисията. Предстои да бъде наложен, както каза господин Кочков, и акт на ВиК Добрич, чийто начин на работа е, бих казал, под всякаква критика в последните години.
По отношение на реформата, аз много благодаря, че зададохте този въпрос. Тъй като в момента протича една реформа във ВиК сектора, която преди много години беше заложена в Закона за водите, знаете, още преди 2009 г. – все още тя тепърва стартира. Вие знаете, че тази реформа включва съществуващите ВиК активи, които в момента са в баланса на ВиК операторите да бъдат извадени и да бъдат описани като публични активи, да бъдат дадени на общините и на държавата, да се сформират асоциации по ВиК за териториите, в които има регионални оператори и те да сключат договори с тези оператори. Има и много условия по оперативна програма „Околна среда“, че в новия програмен период вече не общините, а ВиК операторите ще бъдат бенефициенти на средствата с европейско финансиране.
До момента има сключени договори с ВиК операторите, но техните активи все още не са извадени от баланса, не са реално дадени на общините. Все още, за съжаление, не са определени механизми за счетоводната политика на ВиК операторите. Предстои всички тези неща да бъдат изяснени от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Все още се договарят и по какви правила ще работи новата оперативна програма „Околна среда“. Тук ролята на комисията е изключително важна, изключително отговорна, тъй като на практика ние отговаряме за регулацията в този сектор, въпреки че много дейности все още не са свършили. Вие знаете, че три години по ред се удължава действащият регулаторен период именно за да се изпълнят тези неща но те се бавят. Сега влизаме в един нов петгодишен регулаторен период, в който всички тези работи, за които говоря, все още не са факт и ние като комисия не знаем какъв ще е крайният резултат от всички тези действия. Но въпреки това, още през 2014 г. ние започнахме работа по изготвяне на изцяло нови наредби за регулиране на качеството и на цените на ВиК услугите. Работата по тях продължи почти година и половина. Беше отчетен добрият опит на водещи водни регулатори.
Освен тези наредби, които вече са факт, ние вече разработихме изключително подробни указания по тяхното прилагане, включително за пръв път ние регламентирахме как трябва да се отчита оперативни капиталови разходи на ВиК операторите – нещо, което до момента въобще липсваше в нормативната уредба. Създадохме много подробни правила за водене на единна система за регулаторна отчетност на тези дружества, тъй като пак казвам, в момента липсва изцяло информация за това, какви активи те имат, какви активи ще продължат да имат, какви активи ще им бъдат дадени с тези договори и счетоводно те как ще ги отчетат. Така че, за да има единен подход в цялата държава, ние сме създали Правила за регулаторна отчетност, които всички дружества следва да прилагат еднакво, без значение ако прилагат различни счетоводни политики.
През комисията мина за становище и типовият договор, който се сключва между Асоциацията по ВиК и ВиК операторите и нашето становище беше почти 25 страници, с изключително много точки. След това становище, ние проведохме редица срещи с министерството и успяхме да ги убедим много клаузи в договора да бъдат коригирани в съответствие с нашето становище изцяло в подобрение на управлението на ВиК сектора.
Освен че приехме и направихме изцяло нов анализ и определихме норма на възвръщаемост нетен цикъл на оборотния капитал за ВиК операторите, но и заложихме прогнозни конкретни цели на всяко дружество, които те трябва да постигнат в края на петгодишния период по новите показатели за качество. За съжаление, невинаги министерствата, които водят реформата, включват и КЕВР в техните срещи и в срещите с Европейската комисия. Това, което ние се опитваме да направим, е да бъдем активни участници и да се включваме в тези срещи и мисля, че оттук нататък всички играчи на пазара се убеждават, че ние трябва да фигурирам в тези срещи, защото нашето мнение е важно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Аз също искам да задам един въпрос. До каква степен определеното ниво на социална поносимост на цените на ВиК услугите по географски региони е фактор при определяне на регулираните цени в сектора за съответния ценови период? За следващия петгодишен период имате ли оценка за очакваното повишаване на тези регулирани цени, с оглед на инвестициите, които предстоят?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Едно от нещата, които се случват в момента, вадейки тези активи от баланса на дружествата, техните разходи за амортизация значително намаляват, тъй като нямат активи, на които да ги начисляват и чисто счетоводно те вътрешно губят ресурса, който могат да използват за осигуряване на инвестиции. Затова в нашите правила, в нашата наредба ние дадохме възможност в цените да се включват част от разходите за амортизация на тези публични задбалансови активи, които им се дават с договори, така че да могат да се финансират инвестиции в тези публични активи. За съжаление, договорите, които са сключени в момента с Асоциацията по ВиК, не предвиждат като цяло повишаване на инвестициите. Но ние като комисия сме дали всички финансови и икономически стимули и реална възможност операторите да инвестират повече, ако предложат такива инвестиции.
Съществува обаче наистина сериозен проблем със социалната поносимост, тъй като едно от изискванията на Закона за регулиране на ВиК услугите е комисията да следи нивото на социална поносимост. Това е абсолютно в противоречие с всички други правомощия на комисията да следи за икономическото и техническото развитие на този сектор. За съжаление, ние не сме социална институция, но трябва, съгласно закона, да определяме какви са нивата на прага на социалната поносимост в различните области, които всъщност се явяват таван на цените.
През 2015 г. този праг, който дотогава беше 4% от средния доход на лице в домакинство за потребление от 2,8 кубика на месец, беше намален на 2,5%, тоест този таван пада. Ако за миналата година при стария размер, при 4% се изчисляваше средно за България 5.60 лв. на кубик, това беше таванът на цената средно за държавата, - сега вече е около 3.50-3.60. Това е по-реална цена, която потребителите могат да заплащат. Въпросът е, че в някои области този праг ще бъде постигнат и даже вече в някои региони това е надхвърлено.
Тук възниква един много сериозен проблем – какво правим с тези области, какво правим с тези ВиК оператори, тъй като ни е нямаме никакъв регламент, по който може да управляваме този процес. Ние просто трябва да отрежем определени разходи от цената, за да стигне тя до този размер, но няма кой да ги поеме тези разходи.
До миналата година съществуваше възможност комисията да определя различни цени, в зависимост от количество потребена вода. Това е процес, който се прилага в област Търговище от много години, тъй като там се надхвърляше този размер и прагът на социална поносимост се определяше за цената за малкото количество, в случая, до 20 кубика. През 2015 г. това беше махнато от закона и ние трябва да правим единна цена за целия регион. В случай, че тази цена надхвърли размера на социална поносимост, ние трябва да започнем да махаме разходи, започвайки от разходите за амортизация. Това означава, че този оператор няма възможност вече да прави инвестиции. Оттам – няма как да подобрява качеството на услугата и за съжаление, това може да даде възможност и неговият договор с асоциацията да бъде прекратен. Така че, това е въпрос, който е изключително тежък.
Ние подготвяме и доклад, и предложение за конкретни законодателни промени, защото друго нещо, което видяхме, изисквайки данни от Националния статистически институт, е, че при този размер на социалната поносимост общо за страната от около 3.60 лв., ако това би представлявало 2,5% от разходите на средностатистическо лице в домакинство, това ще представлява почти 9% от разходите на най-бедните 10% от населението. Тоест, достигайки до този размер на социална поносимост, тези хора ще имат абсолютна невъзможност да си плащат сметки за вода. От доста време се поставя въпросът за необходимостта от въвеждане на водни помощи, тъй като всички знаем, че водата е определена като основно човешко право, но до момента институцията, която отговаря за този въпрос, категорично отказва стартирането на такава дискусия и такива промени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков. След това господин Стоев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, аз имам една молба към вас. Това е освен да констатираме, че имаме някакви законови несъвършенства в сектора, аз това го казах и когато се говореше за него и на електроенергийния сектор. Бъдете така добри да изготвите вашите виждания по законовите промени, които смятате, че биха могли да отпушат проекта. Вие просто ще дадете вашето мнение като закон, дали ние ще го приемем или няма да го приемем, е вече друга тема, но е хубаво да ги видим, къде виждате вие тесните места в законодателството за да се случат тези неща, в това число и за така наречените водни бедни, ако може така да транспонираме енергийно бедните на водни бедни или на енергийно уязвимите на водно уязвими, макар че звучи малко по-двусмислено. Наистина, системата, която в момента се опитваме да въвеждаме, трябва да бъде и пазарна, но и социално ориентирана. Имам предвид, че услуги, които са жизнено необходими за хората, няма как да бъдат само пазарни. Трябва да има някакви защитни бариери, които да осигуряват на бедните, социално уязвими слоеве минимума количество вода, минимума количество енергия. От тази гледна точка е хубаво наистина да направите вашите предложения как виждате нещата, за да можем ние да ги разгледаме и евентуално да се опитаме да направим законодателни инициативи като депутати, като група, като комисия, за да излезем от тази ситуация, защото освен всичко друго, което Вие изказахте – не искам да навлизам в подробностите на Наредба № 4, където има и солидарна отговорност за сметките между наемател и собственик, нещо, което е архаично и отдавна вече би трябвало да го няма в съвременния свят, но така е написано. Тоест, неща, които трябва да бъдат променени. Затова предварително Ви благодаря за положените усилия в тази насока.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева има думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Стори ми се, че Вие дадохте дефиниция на прага на социална поносимост. Първо, моля да я повторите, за да си я запиша и да обясните кой е авторът на тази дефиниция.
Второ, имате една наредба. Аз имам тук писма на нещастните български потребители на вода, с която Вие налагате наказателно потребление от 100 кубика, ако някой не Ви отвори вратата да проверите водомера. Такова чудовищно лихварство, само че лихвата тук не е в пари, а е в количества вода - сто кубика са сто тона на човек от домакинството - аз не съм чувала и питам първо, Комисията за енергийно и водно регулиране ли е авторът на тази наредба, кой състав на КЕВР и нотифицирана ли е тази наредба пред европейските институции? Както знаем, потребителят се ползва с някаква защита, нали така? Само че в България европейското законодателство за защита на потребителите не се прилага.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стоев има думата.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: И аз искам да започна от прага на социална поносимост и да свържем въпросите с ВиК. Тук бих защитил ВиК Добрич, за щото те помпят само вода, както и Хасково. Те нямат гравитачен поток от вода. Така или иначе най-големите им задължения са точно от неуредени сметки с енергоразпределителните дружества. Не знам дали заради правилна социална поносимост или заради нещо друго, но доколкото знам, Вие ще ми кажете, ВиК Добрич се връзват с печелившото ВиК Бургас и имат някаква структура на изпълнение, която аз не мога да разбера каква е. Имат изпълнителен директор и прокурист от едната и от другата страна и става една такава смесена форма на управление, което все едно за мен е да вържеш Ямбол с Истанбул, но както и да е.
От тази гледна точка искам да Ви попитам, не може ли с принципалите, тъй като споменахте, когато правите предложение и за социална поносимост, и за определяне на цените, тъй като имате общински ВиК с общините и с МРРБ, когато става дума за държавните ВиК, да имате диалог, за да ги определяте тези неща и да може, общо взето, хората да плащат действително що-годе свястна цена в България, а не да има големи различия, примерно в цените.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Кой ще отговори? Заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: По първия въпрос аз ще изчета дефиницията на това какво е социална поносимост на цената на ВиК услугите. Това е в § 1, точка 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на ВиК услугите. Това гласи: „Социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м. на едно лице не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.“ Това е дефиницията.
За втория въпрос за налагането на санкции за неосигурен достъп тук трябва да коментираме въпроса с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които издават Наредба № 4. Когато общите условия на ВиК операторите се одобряват от комисията, те следва да отговарят на изискванията на наредбата, тъй като това е единственият нормативен документ, който урежда процеса по отчитане и фактуриране на ВиК услугите.
Нашето становище в случая е, че тази наредба изначално регламентира присъединяването на потребители към ВиК системи. Нейният регламент е от Закона за устройство на територията и не би следвало в наредба да се уреждат толкова важни правила и процеси. Би трябвало да има закон. От много време се говори, че трябва да има Закон за ВиК, който да обедини изискванията от Закона за водите, от Закона за регулиране на ВиК услугите от Наредба № 4 и от други наредби. Но за момента такъв закон не се прави. През 2012 г. беше последния път, когато Наредба № 4 се измени. Тогава не съм работил в комисията, но доколкото знам, са предложени редица точки – конкретни предложения за изменение, които не са взети предвид.
През 2014 г. ние одобрихме Единни общи условия за първи път във ВиК сектора и всъщност това е единственият сектор с еднакви общи условия на всички дружества. Но отчитаме, че вече има нужда от тяхната промяна. Има обаче много проблеми, които не могат да се решат с Общите условия, ако не се промени Наредба № 4.
По отношение на ВиК Добрич, този въпрос за формата на управление е по-скоро към принципала. Във ВиК Добрич средно един управител изкарва по-малко от година за последните 20 години. При такова отношение няма как да има едно дългосрочно и стабилно управление и планиране на такова едно дружество, още повече че те действително работят в регион, в който водата се добива помпажно, но говорим за една голяма и богата област и те са единственият оператор в тази област, за разлика от много други области. Тоест, като цяло те имат условия да бъдат едно добро и печелившо дружество. Това не се случва, за мен лично, поради лошото управление. Действително тази година се направи промяна. От ЕООД те станаха ООД и ВиК Бургас, които са им дали вътрешен заем, влязоха в управлението на дружеството. Но това са въпроси, които трябва да се коментират с принципала.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, други желаещи да зададат въпроси?
Господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Ако може, само едно допълнение или може би пояснение, което бих искал да кажа е това, че ние, за разлика от енергийната част на комисията, не сме водещи на реформата. Водещи на реформата са Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Ние сме поставени в ситуацията да караме автомобил, който ни е предоставен такъв, какъвто ни го предоставят – нямаме възможност да си го избираме, нито възможност да си го променяме. Просто сме длъжни да го шофираме по възможно най-добрия начин, така че ние това се опитваме и да правим. Но на практика водната реформа вече си е факт, ВиК дружествата стават бенефициенти, изготвят се инвестиционни проучвания какви инвестиции ще бъдат правени с оперативната програма, сключват се, като вече са сключени договори – почти всички, само един мисля, че не е с асоциациите, на регионален принцип и предстои едно бъдещо окрупняване на ВиК дружествата. За цялото това нещо в един момента ВиК дружествата трябва да отговорят на изискванията за качество на потребителите на социално поносима цена, за което ние всъщност сме регулатор. Всичко това е на фона на неща, изостанали бизнес планове, които са от предишния състав на комисията и които ние обработихме изцяло – към 800 жалби допълнително. Отделно имаме един удължен регулаторен период от една година, за който имахме изцяло нови правила, изготвени от нас за всички ВиК дружества. Отделно участваме във водната реформа, като консултант при изготвяне на реформите, на нормативите. Там, където са се съобразили с нас е добре, а там, където не са се съобразили, работим с каквото са ни дали и идва следващият регулаторен период, който ще бъде вече част от тази реформа. Това е което исках да поясня за гостите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И защо ще окрупнявате ВиК дружествата? На концесии ли ще ги давате? За концесии ли са готвени, по новия Закон за концесиите? Обяснете каква е необходимостта ВиК дружества да бъдат окрупнявани.
Освен това, проверихте ли какви разходи имат какви заплати си раздават, какви бонуси допълнително материално стимулиране, колко джипове са си купили, какви разходи за гориво оправдават с тези джипове, преди да говорим за социална поносимост и т.н.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Въпросът за окрупняването е даден като възможност в Закона за водите и изцяло лежи на решенията на местните общински съвети и асоциации по ВиК. Тук комисията няма никаква роля.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Предстои окрупняване на ВиК дружествата и оттук го свързахте с темата за социалната поносимост.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Едно от изискванията на оперативна програма „Околна среда“ на Европейската комисия е, че ще се дават европейски средства само в области, в които има един окрупнен оператор. В момента има 16 такива области, в които има по едно дружество. В останалите 8 области съществува по един регионален държавен и по 1 или няколко общински оператори. За тези области в момента по тези правила няма как да влязат европейски средства във ВиК инфраструктурата. Така че в някои от областите общинските съвети и асоциациите по ВиК взимат решение да се обединят, тоест, общинските малки оператори да изчезнат и да остане един голям регионален оператор. Това е тяхно решение и то със сигурност ще забави одобряването на бизнес планове, защото трябва да има приключили процедури, един оператор да е влязъл във всички територии, за да може той да даде бизнес план за цялата тази територия. Най-вероятно за тези региони бизнес плановете ще са готови догодина, когато те реално са приключили дейностите по окрупняване- казвам „най-вероятно“. Но е много важно във всяка една област да се осигурят европейски средства, защото хората в тези области не са по-лоши от другите области.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Ташева, удовлетворена ли сте от отговора? Нещо допълнително?
Колеги, приключваме с точката за изслушване на КЕВР по отношение на ВиК сектора.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В точка „Разни“ имаме заявено едно становище на инженер Иван Петков, който може да го представи.
ИНЖ. ИВАН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам няколко въпроса към представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Уважаеми господин председател на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми госпожи и господа, моля представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране да ми отговорят на следните въпроси:
Разполага ли Комисията за енергийно и водно регулиране към днешна дата с писменото становище, позиция и анализ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за техническото състояние, в което се намира язовир „Бели Искър“ към момента и счита ли, че цената на питейната вода в гр. София трябва да продължава да се увеличава преди неговото възстановяване и привеждане в изправно състояние и нормална експлоатация?
Какъв е броят на жалбите срещу решение на КЕВР през последните десет години за всяка една година поотделно, а така също и броят на спечелени и загубени съдебни дела, както и за последния месец юли на 2016 г.? Какво е естеството на тези жалби, съдебни дела, техният статут към днешна дата? Какъв е финансовият и човешки ресурс, ангажиран от Комисията за енергийно и водно регулиране за разрешаването на тези проблеми?
Какви са общите количества питейна вода, определяни и фактурирани от „Софийска вода“ АД на потребителите в гр. София, като общо потребление за последните десет години – по възможност за всяка една година поотделно и какъв е техният процент спрямо общото потребление на вода?
Питейната вода, доставяна от Софийска вода на гражданите в гр. София, годна ли е за директна консумация и какви са месечните годишни данни, като се дадат за последните десет години за всяка една година поотделно, финансовите разходи на Комисията за енергийно и водно регулиране за закупуване на бутилирана вода за нуждите на нейните служители?
Благодаря Ви
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз отсега мога да Ви кажа, че по точка 2 и по точка 4 не може да получите отговор, защото е ясно, че такива неща не се пускат по обяд в деня на заседание на комисията, защото изискват някаква допълнителна аналитична работа. Отделно, молбата ми и занапред към неправителствени организации е да не се фиксираме само върху проблемите на София, защото идеята е все пак целият сектор да гледаме като рамка.
Господин Касчиев или господин Кочков – някой от двамата може ли да вземе отношение по въпроса? Заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: За язовир „Бели Искър“ въпросът е интересен, тъй като 2010 г., ако не се лъжа, този язовир става публична държавна собственост, тъй като включва в Закона за водите. Но до момента все още няма издаден акт за публична държавна собственост и неговият собственик не е изяснен. През 2014 г., когато „Софийска вода“ АД внесе бизнес план за 2-годишното удължение, те бяха предвидили стартирането на един много мащабен инвестиционен проект за укрепване на язовирната стена и ние зададохме въпроса на какво основание този проект трябва да се финансира от гражданите на София, след като язовирът е публична държавна собственост?
Четейки разпоредбите на Закона за водите и четейки изискванията на концесионния договор, за нас концесионерът има ангажимент единствено да поддържа стената в добро експлоатационно състояние, но не и да я укрепва. Този въпрос все още няма решение, тъй като и към момента не е изяснено кой е собственик, коя институция представлява държавата като собственик две години по-късно, в момента се сформира една междуведомствена работна група при областния управител на област София, в която се уточняваха много такива въпроси и ние като представители на комисията присъствахме като наблюдатели. Доколкото знам, ДАМТН също в момента се чудят кой е собственикът на язовира.
По отношение на втория въпрос за делата…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Втория и третия въпрос може да ги прескочите. По-късно ще дадете писмена информация към нашата комисия и ние ще я препратим към гражданите. Ако имате някакво отношение по четвъртия въпрос?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: по четвъртия въпрос, доколкото ми е известно, водата в София е годна за пиене, поне информацията, която се дава от ВиК оператора, показва, че пробите съответстват. Аз лично пия вода в къщи от чешмата. Не мога да ви кажа какви са разходите на комисията за закупуване на минерална вода, тъй като имайте предвид, че минерална вода се осигурява в бутилки за всички заседания и за гостите, и за участниците в работната група.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин председател, имам въпрос. Ако обичате да ми дадете думата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Винаров, Вие знаете какъв е редът на работата в комисията. Не сте депозирал становище в комисията и нямате право на изказване по тази причина.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Веселинов, мога ли да запитам за синята вода, която цялата телевизия показа, на 4 април на заседанието, господин директорът да ми отговори. Вашата телевизия СКАТ колко пъти го даде? Бихте ли ми отговорили за синята вода? Аз съм тази, която я донесох, спомняте си. Знаете ли какъв беше отговорът? Резил – от казанчето на долния етаж, падение. Много ви моля, искам да обърна внимание. Пратих го. Спомняте си, че проба имаше. Аз донесох пробата. Синя вода и още пада шишето. Обърнете ми внимание, господин директор. Господин директор, към Вас се обръщам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: КЕВР ще вземат предвид Вашето изказване.
Благодаря.
По точка „Разни“ няма въпроси.
Закривам заседанието на комисията.
/Заседанието завърши в 16.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР:
/Искрен Веселинов/
2.Разни.
ПРОТОКОЛ
№9
На 21 юли 2016 г. от 15.30 часа в зала “Изток“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Резултати от осъществяване на контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране за подобряване на качеството на услугите във ВиК сектора.
2. Разни.
/Начало на заседанието – 15.35 часа./
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, току що придобихме кворум, така че можем да започнем заседанието на комисията.
Уважаеми колеги, дневният ред ви е раздаден предварително. Той включва две точки: първата точка е: Резултати от осъществяването на контролните функции на КЕВР за подобряване на качеството на услугите във ВиК сектора; точка втора е: Разни.
Има ли други предложения от народните представители за промени на дневния ред? На е виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласуване: „за“ – 14 гласа., „против“ - 0 гласа, „въздържали се“ – 0 гласа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Решението е единодушно „за“ приемане на дневния ред.
Участие в заседанието на комисията ще вземат господин Димитър Кочков – член на Комисията за енергийно и водно регулиране, в ресор „ВиК“, госпожа Евгения Харитонова – също член на КЕВР, господин Ивайло Касчиев – директор на дирекция „Вдоснабдяване“ и госпожа Йоланта Колева – началник на отдел „Контрол и разрешение на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Резултати от осъществяването на контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране за подобряване на качеството на услугите във ВиК сектора
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Както знаете, по точката има изготвен доклад и той ви е раздаден. Давам думата на господин Кочков, за да направи резюме на доклада, след което ще преминем към обсъждането му.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, уважаеми гости, аз предлагам също да направя едно бързо резюме на доклада, без да го изчитам подробно, все пак да запозная тези, които не са запознати със съдържанието.
Тъй като искането за информация е по-скоро към осъществяването на контролните функции на Комисията за енергийно и водно регулиране, в нашия отговор са заложени регулаторните функции, които са тясно свързани заедно с контролните в нашата работа, така че ще действаме по начина, по който смятаме, че са по важност.
По отношение на одобряване на бизнес плановете на ВиК операторите и цените на ВиК услугите, знаете, че миналата година беше направено изменение и допълнение на Закона за водите на 31.07.2015 г. и настоящият регулаторен период беше удължен с една година до 31 декември 2016 година.
В тримесечния срок от влизане на това изменение в сила, тоест до 03.11. операторите трябваше да допълнят текущите си бизнес планове в съответствие с удължения регулаторен период.
През първото полугодие на 2016 г. комисията одобри общо 49 бизнес плана, които са свързани точно с това удължение до края на 2016 година. Във връзка с това удължение бяха признати на 14 оператори изменение на действащите цени, разбира се, след спазване на съответните процедури по Закона за регулиране на ВиК услугите и изобщо действащата нормативна уредба.
Искам да кажа нещо, което за пръв път го имаме от тази година – това е именно, че за първи път има бизнес план на „Напоителни системи“. Оказа се, че въпреки очакваните трудности бизнес планът беше внесен, мина през съответното одобряване и успя да мине независимо от тяхното притеснение, че нормативната база няма да отговаря на техните изисквания.
Ще продължа с по-важната част, която е подготовката на следващия регулаторен петгодишен период 2017-2021 г. Това е следващият ценови период след проведени процедури на обществено обсъждане и съгласуване на проектите на наредбите за регулиране на качество и Наредбата за регулиране на цени. Ние ги предадохме в края на миналата година на Министерския съвет и новите наредби бяха приети с Постановление № 8/18.01.2016 г., с което беше дадено началото на новия регулаторен период. Вече оттам нататък със съответни решения комисията избра метод за ценово регулиране, направи указания и правила за следващия регулаторен период и даде указания за прилагане на Наредбата за цените и Наредбата за качество. Също така изработи Правила за водене на Единна система за регулаторна отчетност, определи норма на възвръщаемост и разпредели операторите по групи в зависимост от тяхната големина и начин на управление.
Във връзка с новоприетите указания бяха проведени няколко обучения на ВиК операторите, за да могат да се подготвят за новите бизнес планове и за новия регулаторен период. В рамкитe на тези обучения бяха дадени подробни указания и подробни инструкции за това как да бъдат изготвени на какво трябва да отговарят новите бизнес планове. Мога да кажа, че тези бизнес планове трябваше да бъдат внесени до края на юни. До края на първата седмица на месец юли от 51 ВиК оператори, по смисъла на Закона за водите, с обособени територии, 41 успяха да внесат в комисията бизнес планове и заявления за цени за следващия регулаторен период. Също така и от две частни дружества също има внесени такива. Предстои тепърва да бъдат гледани, като срокът е края на годината, както знаете.
По отношение на контрола във ВиК сектора, комисията има задължение да следи и анализира темповете за постигане на годишните целеви нива на показателите за качество на ВиК услугите, като извършва планови и извънредни проверки на място. За такива проверки се правят годишни графици за плановите проверки, а за извънредните проверки, разбира се, те се правят при извънредни обстоятелства, когато това се наложи, по заповед на председателя на комисията. Структурата на отчетните доклади, които операторите трябва да изготвят и които ние трябва да проверяваме, са качени на страницата на комисията – пропуснах да кажа. Информацията по изпълнение на бизнес плановете може да бъде прочетена. Представена е в срока, в който трябваше да бъде представена.
Ще кажа две думи за плановите проверки. Плановите проверки за 2015 г. са фокусирани върху водената отчетност на ВиК операторите. Относно наличие на регистри, база данни, съхранение на първична документация, въведена система за вътрешен контрол върху дейността на звената, дейности за отчитане и фактуриране на консумираната вода и добитата също така, с оглед на спазване на нормативните изисквания и оценка на достоверността на представената отчетна информация. Направени са няколко планови проверки. Ще ги изброя в порядъка, в който са направени.
ВиК „Бебреш“, Ботевград – на 27 май беше приключена тази проверка. Проверката е направена на място при оператора. Проверените са постигнатите нива и ключовите показатели, прилагането на цените и анализ на приход и разходи и изпълнението на инвестиционната и ремонтната програма. Още не е изготвен окончателният доклад от тази проверка.
Втора проверка е на ВиК Панагюрище. Направена е същата проверка относно ключовите показателите, постигнатите нива, цените и инвестиционната и ремонтната програма. Тази проверка беше извършена и на 1 юни беше приключена също по графика на плановите проверки, предстои и за нея да бъде изготвен окончателен доклад.
Трета пълна планова проверка беше направена на ВиК „Дунав“ – Разград. Проверени са същите неща, ключовите показатели, цените, приходи, разходи, инвестиционният ремонт на програма. Тази проверка беше направена на 30 юни. За нея също няма окончателно изготвен доклад.
Тези доклади са резултат на много подробен анализ и не могат да бъдат изготвени за твърде кратък срок. Просто е взета огромна информация от тези оператори, която трябва да бъде анализирана и тъй като в момента това се засича с внасяне на бизнес плановете, сме малко в затруднение предвид това, че капацитетът ни е малък за огромния обем информация, която трябва да бъде обработена.
Също така бяха направени извънредни проверки. Има направена една извънредна проверка в „Манастирски ливади“ по повод на жалба към Софийска вода. Тя е на дата 23 февруари 2016 година. Има двумесечен срок на изпълнение.
В контролната дейност на комисията знаете, че се констатират административни нарушения и се съставят актове. Такива бяха направени на 14 март 2016 година на ВиК Белово за непредставяне на искана информация. Също така бе направен акт на ВиК Пловдив пак за непредоставяне на искана информация. Мисля, че имаше още една на ВиК Добрич, която не е написана тук в доклада, но вероятно ще трябва да бъде допълнена.
Искам да допълня по другата точка, че възможностите за глобяване на нередовни оператори са много малки по сега действащия закон и в някакъв следващ етап би било добре, ако може да бъде направено законово изменение, за да могат да бъдат съставени актове и за други нарушения, които според нас са тежки, за неизпълнение на функциите на ВиК дружествата, а не само това, което в момента може.
Следваща част от нашия доклад е за жалбите и работата с потребителите във ВиК сектора. Като цифри ще кажа, че за първото шестмесечие са постъпили 270 броя жалби срещу 32 броя оператори. Във връзка с правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, към жалбите се подхожда по следния начин. Обработват се постъпилите жалби, правят се запитвания до ВиК операторите и други институции, събират се необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата, проверява се информацията, в резултат на което имаме приключени 85 преписки по реда на чл. 142 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката и 23 приключени без решение на комисията. Има 161 броя жалби неприключени, тъй като чакаме отговори и допълнителна информация от ВиК оператори, а 64 преписки са в процес на анализиране. Пак в тази връзка искам да кажа, че хубаво би било да има изменение на нормативната уредба, тъй като тя е крайно неудобна за работа с ВиК операторите. Ние в момента работим по Наредба № 3, която касае дейности за лицензиране на Закона за енергетиката. Тя поставя съвсем други срокове, които са неизпълними с работа при ВиК операторите, а също така и чисто процедурно не е технически удобно и не може да бъде достатъчно бързо обработвана информацията, която постъпва по начина, по който ние искаме, а този начин е единственият законен.
Също така искам да кажа, че с цел разрешаване на възникнали спорове са проведени тристранни срещи, в които ние се явяваме като арбитър, тоест Комисията за енергийно и водно регулиране се явява като арбитър. Такива тристранни срещи са по жалба от ПСОВ ЛЕКО КО – Радомир срещу ВиК Перник. Жалбата е за неизпълнение на дадени задължителни указания. Спорът е за неуредени финансови взаимоотношения. Такива тристранни срещи бяха направени няколко и беше подписан договор между двете дружества, в които бе постигнат ефектът, който се целеше, да има краен резултат, тоест да има погасителен план за старите задължения и да бъдат уредени взаимоотношенията между двата оператора.
Друга такава арбитражна среща е по жалба на потребител срещу Софийска вода относно несъгласие с начислено количество вода. Потребителят от адрес Бистрица, Манастира, район Панчарево, тази тристранна среща също беше направена в Комисията за енергийно и водно регулиране и страните се споразумяха за срока и санкцията, която му е наложена, да бъде приемлив, съкратен по начин, по който той може да бъде изпълнен.
Друга такава среща беше на правена между ВиК Бургас и друг потребител за несъгласие за присъединяване. Там също беше постигнато споразумение – да бъде изготвено в срок предложение за законосъобразно решаване на спора.
Има още една среща, която виждам, че също не е включена в този доклад. Това е срещата между ВиК Добрич и ЕНЕРГО-ПРО за неизплатени задължения от ВиК оператора към дружеството – дългогодишни натрупвания, която в момента е в процес на провеждане и вероятно ще има следващо развитие.
В посочените по-горе случаи се цели и е постигнато доброволно уреждане на спорове от двете страни, които участват по него. Иска ми се само да се върна още един път към това, че нормативната уредба започна да става тясна за работата на Комисията за енергийно и водно регулиране и много добре би било, ако може от догодина да бъде стартирана някаква промяна в законовата база. Например, в момента общите условия, които са изготвени на ВиК операторите, вървят изцяло по Наредба № 4, която е за присъединяване към ВиК системите, а тази наредба пък върви по Закона за устройство на територията, което е крайно неудобно и не е удачно за потребителите и в доста случаи пък помага на операторите да заобикалят други изисквания, които ние поставяме към тях.
Вече споменах за Наредба № 3, която е за лицензиране на дейностите в енергетиката. Хубаво би било ВиК подкомисията да работи по собствена нормативна база, защото вече обясних как се получават нещата.
Казах също и за малките правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение на съставяне на актовете за административни нарушения.
Не знам дали тук е моментът да кажа, че сме се подготвили след като приключим с внасянето, тоест след като приключим с основната обработка на бизнес плановете, да започнем инициатива по изготвяне на Единни общи условия за всички ВиК оператори в страната. Дори и да няма нова нормативна уредба, за което говорих преди малко, пак би било добре да направим такива и да се опитваме да ги уеднаквим, защото в момента има много големи дисбаланси. Дори и да се наложи след това да ги правим пак, предполагам, че все пак ще пристъпим към това нещо и ще изготвим по-добри общи условия, които да бъдат единни за всички ВиК оператори.
Аз благодаря за вниманието. Към момента за това се сещам. Ако има някакви въпроси по доклада или извън него, сме готови да отговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Кочков. Аз ще се радвам, ако формулирате конкретните забележки в един доклад, който може би не е необходимо да гледаме на заседание на комисия, но все пак да е на внимание на народните представители, с оглед упражняване на законодателна инициатива, тъй като, в края на краищата, това е смисълът от съществуването до голяма степен на нашата комисия, да се преодолее изоставането в нормативната база, която спъва по някакъв начин възможностите на Комисията за енергийно и водно регулиране за контрол или съответно за по-добро регулиране на сектора.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Господин Симеонов има думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: уважаеми колеги, уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, от доклада, който сте предоставили, става ясно, че до май месец 2016 г. излиза, че не са правени никакви планови проверки. Първият ми въпрос е за тази една година какво е правила комисията. Не е извършвала никакви планови проверки ли?
Вторият ми въпрос е свързан с това, само три ли са жалбите и само по три жалби ли имате някакви констатации, защото на мен ми се струва, че това е някак си абсолютно неестествено. Три жалби – спор за някаква шахта и ние да се занимаваме тук с тези дреболии. Най-накрая, за този период от време, няма две години /година и осем месеца/, само два акта за административно нарушение ли са съставени?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Само два.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И двата са ни предоставени на информация? Тогава няма смисъл нито от комисия, нито от нищо, всичко е наред в България. Във ВиК сектора просто никакви нарушения няма, никакви актове. А след като не пише за наказателни постановления, значи няма такива? Имате два акта и нямате нито едно наказателно постановление, така ли?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Кочков. Искате да допълните ли нещо, колеги? Господин Стоев, заповядайте за изказване.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Аз искам да допълня господин Симеонов. На мен ми прави впечатление, че от тези три проверки казахте, че се прави подробен анализ в момента и се изследват много показатели и понеже съвпада с бизнес плановете, които входират дружествата, досега няма резултат от тях. Или планът не е напрегнат, защото за едно полугодие… Аз не знам за годината колко планови проверки включва! Щом за полугодието има три неприключени, трябва да ни кажете поне като план - числа какво е заложено.
Действително трябва да се помисли и за завишаване на санкциите за непредоставяне на информация от дружествата, защото Вие споменахте, че от Пловдив не са представили информация. Но тук пише, че в 161 жалби не са приключили поради очакване на отговор или допълнителна информация от ВиК операторите. Те може би и няма да ви предоставят такава. В действителност трябва да се помисли, което сме го говорили и тук, споменахте – нормативната уредба, дисбаланс и в действителност трябва някаква законодателна инициатива, за да може да налагате санкции и мързеливата и ленива администрация във ВиК сектора да ви предоставя по-бързо информация, за да може да си приключите проверките.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да попитам за ВиК сектора – един от важните сектори, който ние много подценяваме, няма ли да е по-лесно на комисията, ако го лицензира? Тоест, те да имат някаква лицензионна рамка, за да отговарят пред вас, защото доколкото виждам, нямате такива правомощия спрямо ВиК сектора, както примерно в енергийния или газовия сектор. Тоест ако имате една такава лицензионна рамка и възможност да отнемате лицензи и т.н., няма ли да е по-добрият вариант за вас и какво би се изменило от това при вашите проверки?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков има думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Кочков, с колко човека разполага сектор ВиК услугите в Комисията за енергийно и водно регулиране – не само контрол, ако можете да ми кажете и колко са контролни, но кажете ми общо колко са в администрацията?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Ако може да започна отзад напред с въпросите, че станаха четири-пет?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Кочков, заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря. В ВиК сектора разполагаме с единствената главна дирекция в комисията – до мене в момента се намира господин Касчиев, който изпълнява длъжността главен директор. Главна дирекция е, защото би трябвало да има териториални звена, за които ние говорихме миналата година, които ние нямаме възможност да издържаме, тъй като нямаме бюджет. Ние общо разполагаме с 19 души в ВиК дирекцията и тези териториални звена биха поели до голяма степен удара от жалбите на място и биха били решавани някои проблеми, без да стигат изобщо до комисията. Тъй като е много бавна процедурата по решаване на такива спорове по жалби, тя е свързана с няколко етапа, в които комисията задължително се събира, за да стигне до краен резултат, ние се явяваме в невъзможност да обработим огромния обем, но не сме ги оставили и аз тук ви казах, че 270 жалби са обработените жалби, което отговаря и на въпроса на господин Симеонов – тоест са постъпилите жалби. Но по тях има приключени преписки само по 108, доколкото ги смятам. Останалите са 161 са в процес на обработка, които са пак наши искания за допълнителна информация, която трябва да бъде върната обратно, която ние трябва да проверим, да обработим. Това е доста дълъг процес. Пак ви казвам, че според мен законодателно нещата трябва да бъдат доста из основи променени.
Ще отговоря на друг въпрос на господин Симеонов по отношение на плановите проверки и на господин Стоев също се засича. Горе-долу плановите проверки са по една на месец. Информацията, която се взима от една такава планова проверка, представлява около 1 багажник с кашони със справки, които са по наше искане, които след това трябва да бъдат обработени. Ние сме почти в невъзможност да се справим дори и с тях и нарочно сме отложили към втората част на годината да бъде тежестта, за да се опитаме да поемем удара от бизнес плановете, от внасянето, от обученията и от целия този процес за новия регулаторен период. Такива проверки ще бъдат направени, като горе-долу по една на месец се падат, мисля, осем за годината, а за големите оператори, включително и за „Софийска вода“ е подготвена една основна проверка на абсолютно цялата им дейност, която е към септември – октомври някъде и вероятно ще продължи месеци наред - вече ще видим какво ще се появи там на място като необходимост.
За актовете пак ще кажа същото нещо. Единственото, по което нас не могат да ни атакуват в съда, тоест единственият начин, по който ние можем да глобим ВиК оператор, това е за непредоставяне на информация. Всичко останало се оказа, че е атакувано в съда и като съставим друг акт, той пада.
Също така пропуснах да ви кажа, че актовете, които ние сме съставили до момента, са на управителите на дружества и са по 3000 лева. Тук не са описани всички актове. Мисля, че са по вече от три. Още трима – в момента ми подсказва госпожа Колева. Всъщност това са възможностите.
Основните приходи, които се събират за бюджета, знаете, че идват от приходите за регулаторната дейност. Има много актове, които ние съставяме, които са свързани с несъбиране на тези средства, които се разглеждат в комисия и след това си ги събираме по принудителен начин. Там приходите са много по-големи.
На господин Николов искам да отговоря на въпроса за лицензиране. От една година, откакто е избрана тази комисия от Народното събрание, се опитваме да коментираме вътрешно при нас дали е възможност такова лицензиране. Световната банка като консултант на комисията, няколкократно имаме разговори с техните специалисти доколко това е възможно и в какъв вид трябва да бъде. Знаем, че МРРБ досега трябваше да извади наредба, на която да има минимални изисквания за това, на какво трябва да отговаря един ВиК оператор, за да бъде такъв. Тъй като в момента нещата са поставени по такъв начин, че досегашните ВиК оператори ще предоставят услугите на сега съществуващите асоциации, които в момента се формират, наистина тази наредба е крайно наложителна и е крайно време вече да бъде направена. Тя трябваше да бъде готова, мисля, още преди две години и е хубаво поне с нея да започнем. Иначе имаме готовност да разработваме лицензиране на един по-нататъшен етап, когато му дойде времето, но да не ползвам това клише – може би на по-следващ етап. Назрял е моментът наистина за такова нещо.
Мисля, че това беше.;
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Недев има думата. Или господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не получих отговор на въпроса за първата година от работата ви защо няма нито една планова проверка.
Второ, от отговора Ви разбирам, че нормално или нормативно, естествено е, доколкото разбрах от Вас, би било да има по една планова проверка на месец. Вие имате три проверки само до момента.
Най-вече не получих отговор на въпроса защо няма наказателни постановления. Вие ми казвате, че само на директорите имате две, защото другите били обжалвани. Какво значи „били обжалвани“? Има страшно много сигнали, най-вече за качество на услугата, за цена на услугата, която не съответства на разходната част. В тази посока правени ли са проверки, направени ли са някакви констатации? Имате ли актове в тази посока? Защо няма наказателни постановления? На този въпрос не получих отговор.
Също така и за въпроса, който ви постави господин Ерменков, той уточни – каква част от Вашия състав е контролният орган? От тези 19 човека колко хора се занимават с проверки на място? Имате ли такива определени, или всичко е в един общ състав, който върши всичко?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Предлагам да дадем думата на главния директор на дирекция да каже, защото той е директният организатор на работата в дирекцията и той ще ви обясни доста по-подробно кой с какво се занимава и какво е свършено до момента за това, което господин Симеонов попита.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Касчиев има думата.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Здравейте. Тази информация, която е предоставена в писмото на комисията, касае първите шест месеца от настоящата година. за миналата година вече беше предоставен доклад, отчет на дейността. През миналата година са направени шест планови проверки и осем извънредни проверки на ВиК оператори. През тази година са планувани осем планови проверки. До момента са направени три, което е описано в писмото и предстои да се направят още пет във второто полугодие. Отделно беше направена и една извънредна проверка.
При тези проверки до момента комисията се опитваше да обхване цялостната дейност на ВиК операторите, което е изключително тежък и сложен процес, тъй като дейността им е многообхватна, събират се наистина много документи, обработката им е много сериозна и впоследствие комисията всеки път излиза с доклад, в който дава указания на операторите какво следва да коригират в своята дейност. За съжаление обаче в закона не е разписана възможност ние да ги глобим, ако те не изпълняват тези указания. Такава хипотеза за налагане на глоба за неизпълнение на указание на комисията няма предвидено в закона. На практика тези възможности, които Законът за регулиране на ВиК услугите дава като възможности за глоба, в момента единствената реална възможност, която се прилага, е за непредоставяне на информация.
Това, което много често се случва, е операторите да дават непълна, неточна или дори невярна информация, при което обаче те формално изпълняват техните ангажименти и тук няма възможности за глоба. Просто се иска един сериозен подход, много задълбочена работа с тези дружества, за да разберат какво трябва да предадат и в какъв вид трябва да го предадат. Често се консултираме и комуникираме с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което е техен принципал и собственик. Невинаги има резултат от това.
По отношение на въпроса, който беше зададен за това, колко хора работят в момента, Главна дирекция „ВиК“ има 19 човека от почти 130 човека администрация - 19 са за ВиК сектора. В това число влизат и две дами по майчинство. Тоест, реално в момента имаме 17 човека. От тях 10 са в отдел „Контрол и решаване на спорове“ и 7 са в отдел „Цени и бизнес планове на ВиК услуги“.
Администрацията е около 130 човека, 140 е с комисията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: ясно, разбрахме. Нещо имате ли да добавите?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Недев има думата.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Моят въпрос е малко по-особен. В този законодателен хаос, в който Вие работите, трябва да изпълнявате и функции по реформи на водния сектор – нещо, което сме задължени да правим. Аз направих за себе си аналогия за работата на комисията в енергийния сектор и трябва да Ви кажа, че там комисията е фактор. Фактор, който участва активно в реформата в енергийния сектор. От изнесеното тук и от предишния доклад някак си не се усеща присъствието на Комисията за енергийно и водно регулиране в реформите във водния сектор. Имате ли някакви планове, виждания, които да направя така, че усещането у хората, че комисията работи активно и във водния сектор, да бъде затвърдено?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Отговаряйки, забравихте да отговорите за наказателните постановления, който въпрос господин Симеонов беше поставил.
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: За момента по всички актове за установяване на административни нарушения се съставят и наказателни постановления. За тези актове, които са описани в писмото, тези два акта, в момента се изготвят наказателни постановления и предстои да бъдат връчени.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате два акта за шест месеца, така ли?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Два за шест месеца. Предстои да бъде направен и трети, за който господин Кочков спомена. Това са действително случаи, в които операторите показват трайна тенденция за недоброжелателни взаимоотношения с комисията. И двата оператори, за които се спомена – и ВиК Белово, общински оператор, и ВиК Пловдив, който е най-големият държавен регионален оператор, имат определени проблеми в комуникацията с комисията. Предстои да бъде наложен, както каза господин Кочков, и акт на ВиК Добрич, чийто начин на работа е, бих казал, под всякаква критика в последните години.
По отношение на реформата, аз много благодаря, че зададохте този въпрос. Тъй като в момента протича една реформа във ВиК сектора, която преди много години беше заложена в Закона за водите, знаете, още преди 2009 г. – все още тя тепърва стартира. Вие знаете, че тази реформа включва съществуващите ВиК активи, които в момента са в баланса на ВиК операторите да бъдат извадени и да бъдат описани като публични активи, да бъдат дадени на общините и на държавата, да се сформират асоциации по ВиК за териториите, в които има регионални оператори и те да сключат договори с тези оператори. Има и много условия по оперативна програма „Околна среда“, че в новия програмен период вече не общините, а ВиК операторите ще бъдат бенефициенти на средствата с европейско финансиране.
До момента има сключени договори с ВиК операторите, но техните активи все още не са извадени от баланса, не са реално дадени на общините. Все още, за съжаление, не са определени механизми за счетоводната политика на ВиК операторите. Предстои всички тези неща да бъдат изяснени от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Все още се договарят и по какви правила ще работи новата оперативна програма „Околна среда“. Тук ролята на комисията е изключително важна, изключително отговорна, тъй като на практика ние отговаряме за регулацията в този сектор, въпреки че много дейности все още не са свършили. Вие знаете, че три години по ред се удължава действащият регулаторен период именно за да се изпълнят тези неща но те се бавят. Сега влизаме в един нов петгодишен регулаторен период, в който всички тези работи, за които говоря, все още не са факт и ние като комисия не знаем какъв ще е крайният резултат от всички тези действия. Но въпреки това, още през 2014 г. ние започнахме работа по изготвяне на изцяло нови наредби за регулиране на качеството и на цените на ВиК услугите. Работата по тях продължи почти година и половина. Беше отчетен добрият опит на водещи водни регулатори.
Освен тези наредби, които вече са факт, ние вече разработихме изключително подробни указания по тяхното прилагане, включително за пръв път ние регламентирахме как трябва да се отчита оперативни капиталови разходи на ВиК операторите – нещо, което до момента въобще липсваше в нормативната уредба. Създадохме много подробни правила за водене на единна система за регулаторна отчетност на тези дружества, тъй като пак казвам, в момента липсва изцяло информация за това, какви активи те имат, какви активи ще продължат да имат, какви активи ще им бъдат дадени с тези договори и счетоводно те как ще ги отчетат. Така че, за да има единен подход в цялата държава, ние сме създали Правила за регулаторна отчетност, които всички дружества следва да прилагат еднакво, без значение ако прилагат различни счетоводни политики.
През комисията мина за становище и типовият договор, който се сключва между Асоциацията по ВиК и ВиК операторите и нашето становище беше почти 25 страници, с изключително много точки. След това становище, ние проведохме редица срещи с министерството и успяхме да ги убедим много клаузи в договора да бъдат коригирани в съответствие с нашето становище изцяло в подобрение на управлението на ВиК сектора.
Освен че приехме и направихме изцяло нов анализ и определихме норма на възвръщаемост нетен цикъл на оборотния капитал за ВиК операторите, но и заложихме прогнозни конкретни цели на всяко дружество, които те трябва да постигнат в края на петгодишния период по новите показатели за качество. За съжаление, невинаги министерствата, които водят реформата, включват и КЕВР в техните срещи и в срещите с Европейската комисия. Това, което ние се опитваме да направим, е да бъдем активни участници и да се включваме в тези срещи и мисля, че оттук нататък всички играчи на пазара се убеждават, че ние трябва да фигурирам в тези срещи, защото нашето мнение е важно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Аз също искам да задам един въпрос. До каква степен определеното ниво на социална поносимост на цените на ВиК услугите по географски региони е фактор при определяне на регулираните цени в сектора за съответния ценови период? За следващия петгодишен период имате ли оценка за очакваното повишаване на тези регулирани цени, с оглед на инвестициите, които предстоят?
ИВАЙЛО КАСЧИЕВ: Едно от нещата, които се случват в момента, вадейки тези активи от баланса на дружествата, техните разходи за амортизация значително намаляват, тъй като нямат активи, на които да ги начисляват и чисто счетоводно те вътрешно губят ресурса, който могат да използват за осигуряване на инвестиции. Затова в нашите правила, в нашата наредба ние дадохме възможност в цените да се включват част от разходите за амортизация на тези публични задбалансови активи, които им се дават с договори, така че да могат да се финансират инвестиции в тези публични активи. За съжаление, договорите, които са сключени в момента с Асоциацията по ВиК, не предвиждат като цяло повишаване на инвестициите. Но ние като комисия сме дали всички финансови и икономически стимули и реална възможност операторите да инвестират повече, ако предложат такива инвестиции.
Съществува обаче наистина сериозен проблем със социалната поносимост, тъй като едно от изискванията на Закона за регулиране на ВиК услугите е комисията да следи нивото на социална поносимост. Това е абсолютно в противоречие с всички други правомощия на комисията да следи за икономическото и техническото развитие на този сектор. За съжаление, ние не сме социална институция, но трябва, съгласно закона, да определяме какви са нивата на прага на социалната поносимост в различните области, които всъщност се явяват таван на цените.
През 2015 г. този праг, който дотогава беше 4% от средния доход на лице в домакинство за потребление от 2,8 кубика на месец, беше намален на 2,5%, тоест този таван пада. Ако за миналата година при стария размер, при 4% се изчисляваше средно за България 5.60 лв. на кубик, това беше таванът на цената средно за държавата, - сега вече е около 3.50-3.60. Това е по-реална цена, която потребителите могат да заплащат. Въпросът е, че в някои области този праг ще бъде постигнат и даже вече в някои региони това е надхвърлено.
Тук възниква един много сериозен проблем – какво правим с тези области, какво правим с тези ВиК оператори, тъй като ни е нямаме никакъв регламент, по който може да управляваме този процес. Ние просто трябва да отрежем определени разходи от цената, за да стигне тя до този размер, но няма кой да ги поеме тези разходи.
До миналата година съществуваше възможност комисията да определя различни цени, в зависимост от количество потребена вода. Това е процес, който се прилага в област Търговище от много години, тъй като там се надхвърляше този размер и прагът на социална поносимост се определяше за цената за малкото количество, в случая, до 20 кубика. През 2015 г. това беше махнато от закона и ние трябва да правим единна цена за целия регион. В случай, че тази цена надхвърли размера на социална поносимост, ние трябва да започнем да махаме разходи, започвайки от разходите за амортизация. Това означава, че този оператор няма възможност вече да прави инвестиции. Оттам – няма как да подобрява качеството на услугата и за съжаление, това може да даде възможност и неговият договор с асоциацията да бъде прекратен. Така че, това е въпрос, който е изключително тежък.
Ние подготвяме и доклад, и предложение за конкретни законодателни промени, защото друго нещо, което видяхме, изисквайки данни от Националния статистически институт, е, че при този размер на социалната поносимост общо за страната от около 3.60 лв., ако това би представлявало 2,5% от разходите на средностатистическо лице в домакинство, това ще представлява почти 9% от разходите на най-бедните 10% от населението. Тоест, достигайки до този размер на социална поносимост, тези хора ще имат абсолютна невъзможност да си плащат сметки за вода. От доста време се поставя въпросът за необходимостта от въвеждане на водни помощи, тъй като всички знаем, че водата е определена като основно човешко право, но до момента институцията, която отговаря за този въпрос, категорично отказва стартирането на такава дискусия и такива промени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков. След това господин Стоев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, аз имам една молба към вас. Това е освен да констатираме, че имаме някакви законови несъвършенства в сектора, аз това го казах и когато се говореше за него и на електроенергийния сектор. Бъдете така добри да изготвите вашите виждания по законовите промени, които смятате, че биха могли да отпушат проекта. Вие просто ще дадете вашето мнение като закон, дали ние ще го приемем или няма да го приемем, е вече друга тема, но е хубаво да ги видим, къде виждате вие тесните места в законодателството за да се случат тези неща, в това число и за така наречените водни бедни, ако може така да транспонираме енергийно бедните на водни бедни или на енергийно уязвимите на водно уязвими, макар че звучи малко по-двусмислено. Наистина, системата, която в момента се опитваме да въвеждаме, трябва да бъде и пазарна, но и социално ориентирана. Имам предвид, че услуги, които са жизнено необходими за хората, няма как да бъдат само пазарни. Трябва да има някакви защитни бариери, които да осигуряват на бедните, социално уязвими слоеве минимума количество вода, минимума количество енергия. От тази гледна точка е хубаво наистина да направите вашите предложения как виждате нещата, за да можем ние да ги разгледаме и евентуално да се опитаме да направим законодателни инициативи като депутати, като група, като комисия, за да излезем от тази ситуация, защото освен всичко друго, което Вие изказахте – не искам да навлизам в подробностите на Наредба № 4, където има и солидарна отговорност за сметките между наемател и собственик, нещо, което е архаично и отдавна вече би трябвало да го няма в съвременния свят, но така е написано. Тоест, неща, които трябва да бъдат променени. Затова предварително Ви благодаря за положените усилия в тази насока.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Ташева има думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Стори ми се, че Вие дадохте дефиниция на прага на социална поносимост. Първо, моля да я повторите, за да си я запиша и да обясните кой е авторът на тази дефиниция.
Второ, имате една наредба. Аз имам тук писма на нещастните български потребители на вода, с която Вие налагате наказателно потребление от 100 кубика, ако някой не Ви отвори вратата да проверите водомера. Такова чудовищно лихварство, само че лихвата тук не е в пари, а е в количества вода - сто кубика са сто тона на човек от домакинството - аз не съм чувала и питам първо, Комисията за енергийно и водно регулиране ли е авторът на тази наредба, кой състав на КЕВР и нотифицирана ли е тази наредба пред европейските институции? Както знаем, потребителят се ползва с някаква защита, нали така? Само че в България европейското законодателство за защита на потребителите не се прилага.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стоев има думата.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: И аз искам да започна от прага на социална поносимост и да свържем въпросите с ВиК. Тук бих защитил ВиК Добрич, за щото те помпят само вода, както и Хасково. Те нямат гравитачен поток от вода. Така или иначе най-големите им задължения са точно от неуредени сметки с енергоразпределителните дружества. Не знам дали заради правилна социална поносимост или заради нещо друго, но доколкото знам, Вие ще ми кажете, ВиК Добрич се връзват с печелившото ВиК Бургас и имат някаква структура на изпълнение, която аз не мога да разбера каква е. Имат изпълнителен директор и прокурист от едната и от другата страна и става една такава смесена форма на управление, което все едно за мен е да вържеш Ямбол с Истанбул, но както и да е.
От тази гледна точка искам да Ви попитам, не може ли с принципалите, тъй като споменахте, когато правите предложение и за социална поносимост, и за определяне на цените, тъй като имате общински ВиК с общините и с МРРБ, когато става дума за държавните ВиК, да имате диалог, за да ги определяте тези неща и да може, общо взето, хората да плащат действително що-годе свястна цена в България, а не да има големи различия, примерно в цените.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Кой ще отговори? Заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: По първия въпрос аз ще изчета дефиницията на това какво е социална поносимост на цената на ВиК услугите. Това е в § 1, точка 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на ВиК услугите. Това гласи: „Социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб. м. на едно лице не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.“ Това е дефиницията.
За втория въпрос за налагането на санкции за неосигурен достъп тук трябва да коментираме въпроса с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, които издават Наредба № 4. Когато общите условия на ВиК операторите се одобряват от комисията, те следва да отговарят на изискванията на наредбата, тъй като това е единственият нормативен документ, който урежда процеса по отчитане и фактуриране на ВиК услугите.
Нашето становище в случая е, че тази наредба изначално регламентира присъединяването на потребители към ВиК системи. Нейният регламент е от Закона за устройство на територията и не би следвало в наредба да се уреждат толкова важни правила и процеси. Би трябвало да има закон. От много време се говори, че трябва да има Закон за ВиК, който да обедини изискванията от Закона за водите, от Закона за регулиране на ВиК услугите от Наредба № 4 и от други наредби. Но за момента такъв закон не се прави. През 2012 г. беше последния път, когато Наредба № 4 се измени. Тогава не съм работил в комисията, но доколкото знам, са предложени редица точки – конкретни предложения за изменение, които не са взети предвид.
През 2014 г. ние одобрихме Единни общи условия за първи път във ВиК сектора и всъщност това е единственият сектор с еднакви общи условия на всички дружества. Но отчитаме, че вече има нужда от тяхната промяна. Има обаче много проблеми, които не могат да се решат с Общите условия, ако не се промени Наредба № 4.
По отношение на ВиК Добрич, този въпрос за формата на управление е по-скоро към принципала. Във ВиК Добрич средно един управител изкарва по-малко от година за последните 20 години. При такова отношение няма как да има едно дългосрочно и стабилно управление и планиране на такова едно дружество, още повече че те действително работят в регион, в който водата се добива помпажно, но говорим за една голяма и богата област и те са единственият оператор в тази област, за разлика от много други области. Тоест, като цяло те имат условия да бъдат едно добро и печелившо дружество. Това не се случва, за мен лично, поради лошото управление. Действително тази година се направи промяна. От ЕООД те станаха ООД и ВиК Бургас, които са им дали вътрешен заем, влязоха в управлението на дружеството. Но това са въпроси, които трябва да се коментират с принципала.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, други желаещи да зададат въпроси?
Господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Ако може, само едно допълнение или може би пояснение, което бих искал да кажа е това, че ние, за разлика от енергийната част на комисията, не сме водещи на реформата. Водещи на реформата са Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Ние сме поставени в ситуацията да караме автомобил, който ни е предоставен такъв, какъвто ни го предоставят – нямаме възможност да си го избираме, нито възможност да си го променяме. Просто сме длъжни да го шофираме по възможно най-добрия начин, така че ние това се опитваме и да правим. Но на практика водната реформа вече си е факт, ВиК дружествата стават бенефициенти, изготвят се инвестиционни проучвания какви инвестиции ще бъдат правени с оперативната програма, сключват се, като вече са сключени договори – почти всички, само един мисля, че не е с асоциациите, на регионален принцип и предстои едно бъдещо окрупняване на ВиК дружествата. За цялото това нещо в един момента ВиК дружествата трябва да отговорят на изискванията за качество на потребителите на социално поносима цена, за което ние всъщност сме регулатор. Всичко това е на фона на неща, изостанали бизнес планове, които са от предишния състав на комисията и които ние обработихме изцяло – към 800 жалби допълнително. Отделно имаме един удължен регулаторен период от една година, за който имахме изцяло нови правила, изготвени от нас за всички ВиК дружества. Отделно участваме във водната реформа, като консултант при изготвяне на реформите, на нормативите. Там, където са се съобразили с нас е добре, а там, където не са се съобразили, работим с каквото са ни дали и идва следващият регулаторен период, който ще бъде вече част от тази реформа. Това е което исках да поясня за гостите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И защо ще окрупнявате ВиК дружествата? На концесии ли ще ги давате? За концесии ли са готвени, по новия Закон за концесиите? Обяснете каква е необходимостта ВиК дружества да бъдат окрупнявани.
Освен това, проверихте ли какви разходи имат какви заплати си раздават, какви бонуси допълнително материално стимулиране, колко джипове са си купили, какви разходи за гориво оправдават с тези джипове, преди да говорим за социална поносимост и т.н.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Кочков.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Въпросът за окрупняването е даден като възможност в Закона за водите и изцяло лежи на решенията на местните общински съвети и асоциации по ВиК. Тук комисията няма никаква роля.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Предстои окрупняване на ВиК дружествата и оттук го свързахте с темата за социалната поносимост.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Едно от изискванията на оперативна програма „Околна среда“ на Европейската комисия е, че ще се дават европейски средства само в области, в които има един окрупнен оператор. В момента има 16 такива области, в които има по едно дружество. В останалите 8 области съществува по един регионален държавен и по 1 или няколко общински оператори. За тези области в момента по тези правила няма как да влязат европейски средства във ВиК инфраструктурата. Така че в някои от областите общинските съвети и асоциациите по ВиК взимат решение да се обединят, тоест, общинските малки оператори да изчезнат и да остане един голям регионален оператор. Това е тяхно решение и то със сигурност ще забави одобряването на бизнес планове, защото трябва да има приключили процедури, един оператор да е влязъл във всички територии, за да може той да даде бизнес план за цялата тази територия. Най-вероятно за тези региони бизнес плановете ще са готови догодина, когато те реално са приключили дейностите по окрупняване- казвам „най-вероятно“. Но е много важно във всяка една област да се осигурят европейски средства, защото хората в тези области не са по-лоши от другите области.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Ташева, удовлетворена ли сте от отговора? Нещо допълнително?
Колеги, приключваме с точката за изслушване на КЕВР по отношение на ВиК сектора.
ПО ТОЧКА ВТОРА – Разни
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В точка „Разни“ имаме заявено едно становище на инженер Иван Петков, който може да го представи.
ИНЖ. ИВАН ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам няколко въпроса към представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Уважаеми господин председател на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми госпожи и господа, моля представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране да ми отговорят на следните въпроси:
Разполага ли Комисията за енергийно и водно регулиране към днешна дата с писменото становище, позиция и анализ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за техническото състояние, в което се намира язовир „Бели Искър“ към момента и счита ли, че цената на питейната вода в гр. София трябва да продължава да се увеличава преди неговото възстановяване и привеждане в изправно състояние и нормална експлоатация?
Какъв е броят на жалбите срещу решение на КЕВР през последните десет години за всяка една година поотделно, а така също и броят на спечелени и загубени съдебни дела, както и за последния месец юли на 2016 г.? Какво е естеството на тези жалби, съдебни дела, техният статут към днешна дата? Какъв е финансовият и човешки ресурс, ангажиран от Комисията за енергийно и водно регулиране за разрешаването на тези проблеми?
Какви са общите количества питейна вода, определяни и фактурирани от „Софийска вода“ АД на потребителите в гр. София, като общо потребление за последните десет години – по възможност за всяка една година поотделно и какъв е техният процент спрямо общото потребление на вода?
Питейната вода, доставяна от Софийска вода на гражданите в гр. София, годна ли е за директна консумация и какви са месечните годишни данни, като се дадат за последните десет години за всяка една година поотделно, финансовите разходи на Комисията за енергийно и водно регулиране за закупуване на бутилирана вода за нуждите на нейните служители?
Благодаря Ви
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз отсега мога да Ви кажа, че по точка 2 и по точка 4 не може да получите отговор, защото е ясно, че такива неща не се пускат по обяд в деня на заседание на комисията, защото изискват някаква допълнителна аналитична работа. Отделно, молбата ми и занапред към неправителствени организации е да не се фиксираме само върху проблемите на София, защото идеята е все пак целият сектор да гледаме като рамка.
Господин Касчиев или господин Кочков – някой от двамата може ли да вземе отношение по въпроса? Заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: За язовир „Бели Искър“ въпросът е интересен, тъй като 2010 г., ако не се лъжа, този язовир става публична държавна собственост, тъй като включва в Закона за водите. Но до момента все още няма издаден акт за публична държавна собственост и неговият собственик не е изяснен. През 2014 г., когато „Софийска вода“ АД внесе бизнес план за 2-годишното удължение, те бяха предвидили стартирането на един много мащабен инвестиционен проект за укрепване на язовирната стена и ние зададохме въпроса на какво основание този проект трябва да се финансира от гражданите на София, след като язовирът е публична държавна собственост?
Четейки разпоредбите на Закона за водите и четейки изискванията на концесионния договор, за нас концесионерът има ангажимент единствено да поддържа стената в добро експлоатационно състояние, но не и да я укрепва. Този въпрос все още няма решение, тъй като и към момента не е изяснено кой е собственик, коя институция представлява държавата като собственик две години по-късно, в момента се сформира една междуведомствена работна група при областния управител на област София, в която се уточняваха много такива въпроси и ние като представители на комисията присъствахме като наблюдатели. Доколкото знам, ДАМТН също в момента се чудят кой е собственикът на язовира.
По отношение на втория въпрос за делата…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Втория и третия въпрос може да ги прескочите. По-късно ще дадете писмена информация към нашата комисия и ние ще я препратим към гражданите. Ако имате някакво отношение по четвъртия въпрос?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: по четвъртия въпрос, доколкото ми е известно, водата в София е годна за пиене, поне информацията, която се дава от ВиК оператора, показва, че пробите съответстват. Аз лично пия вода в къщи от чешмата. Не мога да ви кажа какви са разходите на комисията за закупуване на минерална вода, тъй като имайте предвид, че минерална вода се осигурява в бутилки за всички заседания и за гостите, и за участниците в работната група.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин председател, имам въпрос. Ако обичате да ми дадете думата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Винаров, Вие знаете какъв е редът на работата в комисията. Не сте депозирал становище в комисията и нямате право на изказване по тази причина.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Веселинов, мога ли да запитам за синята вода, която цялата телевизия показа, на 4 април на заседанието, господин директорът да ми отговори. Вашата телевизия СКАТ колко пъти го даде? Бихте ли ми отговорили за синята вода? Аз съм тази, която я донесох, спомняте си. Знаете ли какъв беше отговорът? Резил – от казанчето на долния етаж, падение. Много ви моля, искам да обърна внимание. Пратих го. Спомняте си, че проба имаше. Аз донесох пробата. Синя вода и още пада шишето. Обърнете ми внимание, господин директор. Господин директор, към Вас се обръщам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: КЕВР ще вземат предвид Вашето изказване.
Благодаря.
По точка „Разни“ няма въпроси.
Закривам заседанието на комисията.
/Заседанието завърши в 16.35 часа./
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР:
/Искрен Веселинов/
