1.Информация относно предприетите действия от страна на КЕВР по сигнал от н.п. Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Искрен Веселинов за нарушаване на условията по лицензията за експлоатацията на „ТЕЦ Варна“ ЕАД.
2.Резултати от прилагане на система за сертификация за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, на периоди, по-малки от една година.
3.Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 11

от заседание на Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР,
състояло се на 12.10.2016 г., в Народно събрание, пл. „Княз Александър I“ №1, в зала 132

Днес на 12.10.2016 г. се проведе редовно заседание на Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР. На заседанието присъстваха от Комисията за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател, Евгения Харитонова, Владко Владимиров и Валентин Петков - членове и експерти: Пламен Младеновски, Ивайло Александров и Елена Маринова. От Министерство на енергетиката: Димитър Куюмджиев – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление на кризисни ситуации” и Иван Алексиев – държавен експерт.
Комисията заседава при следния дневен ред:
1.Информация относно предприетите действия от страна на КЕВР по сигнал от н.п. Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Искрен Веселинов за нарушаване на условията по лицензията за експлоатацията на „ТЕЦ Варна“ ЕАД.
2.Резултати от прилагане на система за сертификация за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, на периоди, по-малки от една година.
3.Разни

Заседанието беше открито от председателя на комисията, н.п. Искрен Веселинов, който подложи на гласуване така предложения на народните представители дневен ред, като същият беше приет с единодушие.
По точка 1 от дневния ред думата беше предоставена на доц. д-р Иван Иванов, председател на КЕВР за становище по сигнал подаден от н.п. Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Искрен Веселинов относно нарушаване на условията по лицензията за експлоатацията на „ТЕЦ Варна“ ЕАД.
Доц. Иванов представи накратко развитието на казуса. Подчертано бе, че ТЕЦ Варна е била една от най-големите централи на Балканския полуостров с обща инсталирана мощност 1260 МвТ. Всеки блок има номинална мощност от 210 МвТ. Комплексното разрешително за производство на ел. енергия е издадено през 2005 г. Година по-късно централата е приватизирана, като нов собственик става „ЧЕЗ, А.С.“. По време на предприсъединителните процедури на Република България към ЕС към договора за продажба на ТЕЦ Варна се подписва анекс, с който се дерогират предходните клаузи и се приема схема за изваждане от експлоатация на шестте блока на ТЕЦ Варна, при условие че не бъдат предприети мерки по привеждане на дейността й в съотвествие с европейското екологично законодателство – най-късно до края на 2014 г. От 01 януари 2015 г. ТЕЦ Варна не произвежда електрическа енергия. В своето изложение председателят на КЕВР допълни, че съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗЕ, регулаторът може да предприеме действия по прекратяване на лиценз след като изтече една година, в който период дружеството –лицензиант не упражнява лицензионната дейност. Изтъкнато бе обаче, че за предприемане на действия по този ред е необходимо да се даде възможност за прилагане на план за въвеждане на централата в действие, ако такъв бъде предложен от оператора и бъде приет от Министерство на енергетиката.
През януари 2016 г. КЕВР е изпратил писмо до изпълнителния директор на ТЕЦ Варна и председателя на УС на дружеството за техните намеренията относно бъдещата експлоатация на централата, като същевременно регулатора провежда разговори и с Министерство на енергетиката по казуса. Относно първи, втори и трети блок, доц. Иванов заяви, че те окончателно не функционират, но дружеството не извършва демонтаж, продажба или прехвърляне на собствеността на съоръженията. Блокове четвърти, пети и шести са пломбирани от РИОСВ Варна.
През май 2016 г. ТЕЦ Варна изпраща на КЕВР заявление за изменение на лиценза, в което е конкретизирано искане за заличаване на първи, втори и трети блок, като такива, които не подлежат на рехабилитация. С писмо от 20 май 2016 г. КЕВР отправя искане към ТЕЦ Варна за финансова обосновка на извеждането на блоковете, представяне на балансите на дружеството към декември 2015 г., както и ревизионните актове от техническата проверка. В тази връзка председателя на КЕВР поясни, че преди получаване на искане за извеждане на първите три блока от експлоатация, регулатора не може да промени лицензията, за което дружеството е уведомено на 10 октомври 2016 г.
Доц. Иванов поясни, че в периода до днес е отправено питане до ЕСО относно влиянието и значимостта на ТЕЦ Варна върху сигурността на електроенергийния сектор. Подобно питане е отправено и до Министерство на енергетикта, в отговор на което, министър Петкова на 12.10.2016 г. съобщава, че ТЕЦ Варна е в раздел 5 на обектите от значимост за националната сигурност, както и че Министерство на отбраната не е снел ТЕЦ Варна от военно временния план, предвид възможността да се използва мощност от 215 МвТ от газ. Окончателното изключване би създало и проблем с технологични загуби. Писмото на министър Петкова завършва със заключение, че ЧЕЗ трябва да екологизира ТЕЦ Варна предвид, че не са изчерпани възможностите му за експлоатация, още повече при наличие на електроенергийна борса в страната. На база това становище на МЕ, през октомври тази година ЧЕЗ е поискал среща с министерството. Въпреки готовността си да прекрати лиценза на ТЕЦ Варна, КЕВР ще изчака последното мнение на МЕ.
След разяснения на ситуацията с ТЕЦ Варна от председателят на КЕВР последваха изказвания от н.п Валери Симеонов, Таско Ерменков и Георги Недев относно рационалността и сигурността на българската енергетика. В отговор доц. д-р Иванов се позова на чл. 56, ал. 2 от ЗЕ, който изрично казва, че при определени обстоятелства КЕВР може да прекрати лиценза, но няма такова изрично задължение. Предвид че чл.4 от ЗЕ определя отговорност за енергийната политика на МЕ, то КЕВР ще предприеме действия по прекратяване или изменение на лиценза на ТЕЦ Варна, съобразно стратегията на енергийната политика на Република България.
Председателят на комисията н.п. Искрен Веселинов постави въпроса относно следприватизационния контрол, в частност клаузата в договора за покупка на съоръжението за 25 милиона лева и обезщетението за българската държава, в случай, че ЧЕЗ България АД не осъществи екологоизация на блоковете на ТЕЦ Варна в определения в договора срок. В отговор доц. Иванов фокусира вниманието върху Агенцията за след приватизационен контрол и стриктното спазване на закона от страна на КЕВР.
Отношение по въпроса взе и Димитър Куюмджиев, представител на Министерство на енергетиката. Той разясни, че през 2010 г. МЕ се е самосезирал след спирането на втория блок. Последвали са разговори с Агенцията по приватизация за намиране на подход за мотивиране на ЧЕЗ да осъществи екологизацията на блоковете. След консултации с адвокат, е установено, че приватизационните договори са подписани с текст и клаузи, които възпрепятстват продавача да изисква екологизация преди излизане на съоръженията от употреба. Според договора след като съоръженията излезят от употреба, българската държава може да поиска обещетение в размер на 50 % от продажната цена , т.е. 115 милиона лева, но при доказване на неизпълнение на приватизационния договор от страна на купувача.
Председателят на КЕВР, Иван Иванов обясни, че при преговори с ЧЕЗ са коментирани следните варианти: 1. да се преоформят приватизационните договори в дългосрочни; 2. Да се договари дългосрочна цена на студен резерв на стойност 13 лева (при определена от КЕВР максимална цена 10 лева), 3. държавата да стане съсобственик на съоръжението 4. съоръженията да преминат на природен газ, с която ще намалят емисиите серен диоксид и пепел в атмосферата. КЕВР не е приел нито един от вариантите. В допълнение бяха изнесени данни, че последните 9 месеца потреблението на ток в страната е спаднало с 11 % , а според доклад на Световната банка, България продължава да поддържа свръх мощности в енергетиката.
Н.п. Искрен Веселинов заключи, че КЕВР трябва да влезе в законова процедура до края на 2016 г. Забавянето на процеса по прекратяване на лиценза бе коментирано и от н.п. Валери Симеонов, но в отговор председателя на КЕВР обясни, че е било осигурено нужното време на енергийното министерство да провери всички възможности за сделка. Представителят на министерство на енергетиката обясни, че с ЧЕЗ са проведени три работни срещи. На всяка от тях офертите са се променяли, и са обхващали различни проблеми и предложения: от участие на държавата, през алтернатива с газ, до проблема с производството от ВЕИ централите на вятър, които са концентрирани в област Варна.
Н.п. Валери Симеонов предложи на 11.11.2016 г. да се проведе ново заседание на ПКНДКЕВР, с цел проследяване резултата от разговорите между министерството и ЧЕЗ, които предстои да се осъществят до 30.10 2016 г.
По точка 2 доц. д-р Иванов обобщи информацията относно системата за сертифициране на производителите на електрическа енергия, произведена при комбинирано производство. Основните моменти в доклада показаха рационалността на едномесечните сертификати. Системата вече ясно показва сезонния характер и значимата промяна на резултатите при комбинираното производство през летните месеци. КЕВР поясни новата публична отчетна система, която дава възможност за лесно и автоматично оформяне на справки за сертифицирана ел. енергия с произход от комбинирано производство.
В Точка 3 председателят на КЕВР отговори на питане на н.п. Валери Симеонов относно собствеността на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД. Оказа се, че списъкът на Министерството на финансите за данъчни убежища е бил редуциран от 50 на 27 световни дестинации. При редукцията отпадат Каймановите острови, юрисдикция, в която е бил регистриран един от акционерите на „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Същият този акционер в последствие прехвърля дела си към юридическо лице, регистрирано в САЩ. В резултат на тези два факта и двете централи в Маришкия басейн нямат акционер регистриран в офшорна зона.
Поради изчерпване на дневния ред заседанието беше закрито.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
НА ДЕЙНОСТТА НА ДКЕВР

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ