П Р О Т О К О Л № 5/10.02.2015 г.

---

На 10 февруари 2015 г. от 14,30 часа се проведе редовно заседание на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия с кметовете на 12 общини в България или техни представители относно проблемите с усвояването на европейските средства.
2. Обсъждане на предложения за изслушване според приетия план за работа.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Борис Николов – кмет на община Белоградчик
Николай Иванов – кмет на община Враца
Веселин Личев – кмет на община Сопот
Таня Славова – община Сопот
Манол Атанасов – община Сопот
Костадин Кеков – община Сопот
Неделчо Куртев – община Сопот
Йордан Халаджов – началник отдел „ПНО, проекти, програми и обществени поръчки” – община Карлово
Петя Чапевова – заместник-кмет на община Созопол
Димитрина Димитрова Матева – главен експерт в дирекция „Европейски програми и проекти” - Столична община
Василка Атанасова Колчакова – главен експерт в дирекция „Европейски програми и проекти” – Столична община


Заседанието беше открито и ръководено от Слави Бинев – председател на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря на кметовете и представителите на общините, които приеха нашата покана. Добре дошли на кметовете и на хората, работещи в общинската администрация. Приветствам ви. Това е първа сбирка от такъв характер.
Какво породи желанието за тази среща, за да ви поканим на нея. Това са проблемите, които искаме да елиминираме във връзка с усвояването на европейските средства, които, както знаете, са изключително важни за България.
Ние приехме един работен план като подкомисия към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Там са залегнали задачите, които ние сме си поставили за решаване на проблемите с усвояването на европейските средства. Ще се срещнем с всички участници в този процес. Това са както вицепремиерът Томислав Дончев, така и ресорните министри, ваша милост, разбира се, кметове и общинска администрация и, разбира се, с част от бенефициентите, които ще бъдат представени от големите работодателски организации.
Разбира се, може да сме пропуснали някой. Във всички случаи това е един гъвкав план за работа, който ние ще го подновим, ще го задействаме, ще го допълним и ще можем във всички случаи да излезем с някакъв анализ, който да бъде направен, надяваме се, в края на март – поне така сме го написали в своя план.
Разбира се, ние ще ползваме всички останали анализи, които са направени от ресорните министерства и от Националното сдружение на общините на Република България. Но въпреки всичко сме решили да направим собствено изследване на тези въпроси, в което всички участници да кажат своите проблеми, а ние да им подадем ръка и да знаят, че могат да разчитат на нас не като хора, които да ги викат да докладват или да им се карат, или да се държат по някакъв нестандартен начин. Не, ние сме тук, за да ви подадем ръка и да знаете, че сме винаги на ваше разположение и ще направим всичко възможно процесите по усвояването на европейските средства да станат максимално по-бързи, по-достъпни.
Много са проблемите, с които ние се сблъскваме до момента, но искаме да чуем и вашите.
Предлагам да стартираме по следния начин. От всяка една община, която е представена тук – има и някои, които са дали в писмен вид своите забележки, своите проблеми, - ще се радвам да се представите и представителите на всяка една община, ако може, по пет минути, съвсем в резюме да кажат своите проблеми, за да може след това да дадем по още един тур, който да бъде може би в по-дискусионен план.
Така че предлагам моите колеги, ако са съгласни, да работим по следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Дискусия с кметовете на 12 общини в България или техни представители относно проблемите с усвояването на европейските средства.
2. Обсъждане на предложения за изслушване според приетия план за работа.
3. Разни.
Имаме една процедура, която да изпълним по приемане на нашия дневен ред. Ако няма някакви забележки или препоръки, да преминем към гласуване.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ДИСКУСИЯ С КМЕТОВЕТЕ НА 12 ОБЩИНИ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ТЕХНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИТЕ С УСВОЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА.
Започваме от ляво на дясно. Има думата Йордан Халаджов.
ЙОРДАН ХАЛАДЖОВ: Аз съм началник отдел „Правно нормативно обслужване, проекти, програми и обществени поръчки” в община Карлово.
На първо място, бих искал да се извиня от името на кмета на общината д-р Емил Кабаиванов, че няма възможност да присъства днес, поради това, че е служебно ангажиран.
Накратко, община Карлово няма много различни проблеми от тези, които имат другите общини в Република България с усвояването на европейските фондове. Така нареченият бърз, експресен анализ показва, че повечето проблеми се състоят в това, че управляващите органи по оперативните програми нямат единен подход към налагането на финансовите корекции. Тоест различните управляващи органи разглеждат различните типове нарушения по различен начин и съответно налагат различни размери на финансови корекции.
Другият основен проблем, който ние сме срещнали, е, че управляващите органи рядко прилагат диференцирания подход на налагане на финансови корекции. Знаете, че финансовите корекции се налагат по два подхода – диференциран и пропорционален. Диференцираният подход е подход, който трябва да бъде налаган и това е записано и в методологията за налагане на финансови корекции. Но тъй като е по-лесно да бъде налаган пропорционалният подход, то общо взето се налага именно този подход, който е, естествено, неизгоден за общините.
Другият голям проблем е, че има доста сериозни изисквания относно документацията. Сериозни изисквания са представяне на документи, по един, по два, по три пъти едни и същи документи се представят от управляващите органи, за предварителен, за последващ контрол. При всяко искане за плащане тези документи отново се дублират.
Другият основен проблем е, да го кажа смело, Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз”. Ще го кажа, защото агенцията принуждава управляващите органи да налагат финансови корекции, директно ги принуждават, тъй като те нямат такива правомощия, за неща, които са, смело казано, безумни.
За да не бъда голословен, ще дам пример с последната мода, която се наложи, а именно налагане на финансови корекции на общини за това, че те не са спазили сроковете, които са законно установени в Закона за обществените поръчки, които са между срока за подаване на документация, за закупуване на документация и срока за закупуване на оферти. Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз” принуждават управляващите органи да изчисляват процентно съотношение на дните между закупуването на оферти, получаването на документация за закупуването на оферти, което води автоматично налагане на финансова корекция, което не е съобразено по никакъв начин с нашия закон. В закона си има точно определени дни, възложителите си спазват тези дни, но въпреки това се налагат корекции.
Другият проблем с ОСЕС според мене и според община Карлово, разбира се, е, че се налагат корекции за процедури по обществени поръчки, които са били проведени по стар ред на Закона за обществените поръчки. Но в момента, тъй като има нов подход за налагане на финансови корекции, така наречените Насоки за налагане на финансови корекции от Европейската комисия, те ги разглеждат отново, въпреки че това е нещо отминало доста отдавна.
Другият проблем е обжалването на финансови корекции и липсата на механизъм за това.
И, естествено, не на последно място, капацитетът на общините, който е пряко свързан с възнаграждението. Знаете, че един приличен специалист никога няма да седи да работи за 300-400 лв. Като основна пречка за това ние намираме в разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 330, което фиксира възнагражденията на екипите по управление на корекциите.
Отново за да дам пример, в момента има ограничение членовете на екипа за управление на проектите да не получават повече от 50 процента от брутното си възнаграждение, което получават при работодателя. Тоест ако един обикновен служител в община получава 500 лв. заплата, той може да работи по ен на брой проекти, но не може да получава повече от 250 лв.
Естествено, съгласни сме, че трябва да има рамка, но препоръчваме тази рамка да бъде разгледана или поне да бъде увеличено възнаграждението по някакъв начин. Защото служителите, които работят, трябва да бъдат стимулирани по някакъв начин. Това е от нас.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Да благодарим на господин Халаджов, който много честно и много точно изложи някои от проблемите, с които ние и преди сме се сблъсквали. Има думата Веселин Личев.
ВЕСЕЛИН ЛИЧЕВ: Здравейте. Аз съм кмет на община Сопот. Бих искал да кажа, че с мене има представители на един граждански инициативен комитет, като председател на комитета е Манол Атанасов. Присъстват още Неделчо Куртев, Таня Славова и Константин Кеков. Това са граждани и представители на партии на това отгоре, които още през месец ноември се обърнаха към мене с молба за достъп до информация. Аз им пуснах заповед те да получават абсолютно всякаква информация, която искат, на територията на община Сопот. Те получиха документи за корекции, за проекти, по които работи община Сопот, абсолютно всичко беше чисто и прозрачно. Те получиха тези документи и изградиха свое становище.
Затова имам следната молба. Аз ще изчета като ръководител на администрацията в Сопот някои от нашите забележки и после за две минути председателят на гражданския инициативен комитет да каже това, което вижда в национален мащаб, разбира се, с Ваше разрешение.
Първо, искам да ви кажа, че първата община в България, която заработи с оперативна програма „Околна среда”, се казва община Сопот – пречиствателна станция за отпадни води, съвременна технология. И ние сме вторите, които имахме корекция. Първите бяха община Троян, след това са Сопот и Хисаря. Това са първите финансови корекции, направени през далечната 2010 г.
Разбира се, още тогава, работейки с юристи и срещайки се с експерти от управляващите органи, както и от Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз”, се установи ,че нямат сериозния капацитет да наложат те финансовите корекции, че ги налагат по някакъв измислен начин.
На това отгоре аз разполагам с една стенограма, още от 2010 г., в която се казва, че управляващите органи са изненадани от подхода. Тоест трябвало е тогава, още през 2007 или 2008 г. да се направи един анализ на това, понеже този нов програмен период върви с финансови корекции, какви финансови корекции да се слагат в България, защото на нас са познати четири вида в Европейския съюз, и какви биха били последиците за общините, ако се налагат финансови корекции.
Какви финансови корекции са познати.
Според първата финансова корекция, която е позната като вид, няма значение кой е виновен по веригата, вината я отнася общината. Така работи в момента Република България вече пет години.
Втората финансова корекция е плоска финансова корекция, която се поема от държавата и министерството или от управляващия орган.
Третият вид финансови корекции са с така наречените гаранционни фондове, по подобие на ДЖЕРЪМИ на ДЖЕСИКА. Малките общини внасят една гаранция, да кажем, 500 хил. лв., от която вече могат да кандидатстват по европейски проекти. И самият гаранционен фонд гарантира, че ако има някакъв проблем, то те ще покрият тази щета за общината.
И четвъртият вид финансова корекция е така нареченият независим арбитраж, той е познат в Европа, в Унгария е работено така, който независим арбитраж решава, ако е, да кажем, 2 млн. лв. финансовата корекция, 1,5 млн. лв. поема държавата или министерството и с 500 хил. лв. ще натоварят общината, която, ако е допуснала грешка и е доказано, че е допуснала грешка, то тогава тя в продължение на пет, шест или седем години няма да прави капиталови дейности, няма да ремонтира. Но това ще й е наказанието - спрямо това какъв е бюджетът на общината, такава да бъде финансовата корекция.
Сега бих искал да зачета само това, което са ми написали колегите като администрация.
Риторично задаваме въпроса: защо не стана ясно откъде са и докъде не са ограничителни критериите за избор на фирма? Такива документи, разписани, в момента няма.
Защо програмата „Околна среда” е винаги застрашена от затваряне и докога кметове ще връщат готови проекти по оперативна програма „Околна среда”? Съжалявам, че го няма кметът на Летница, за да ви го потвърди – връща си готов проект преди две години и половина, точно заради работата, която извършва управляващият орган по оперативна програма „Околна среда” и начина, по който работи.
Казахме за стратегиите, че е трябвало да се направи анализ още през 2007 г. за това какъв ще бъде рискът от идването на този нов програмен период. А между другото, може да има анализ. И ако има такъв анализ, е хубаво да разберем коя е фирмата, която е консултирала тогава правителството, и защо и кой взе такова решение да се слага точно този тип финансова корекция?
Да се вземе предвид практиката в другите европейски страни, че не се натоварват общинските бюджети.
Най-важното е : кой определи липсата на възможност за обжалване на финансовите корекции пред съда? Това е изключително важен въпрос. Тоест не се налагат административни нарушения, не се налагат актове, не се издават наказателни постановления, не можем ние нищо да обжалваме, а същевременно ни грози жестоко наказание.
И нещо много важно, господин Бинев: защо умишлено забавят последващия контрол? Тоест има предварителен контрол през Агенцията за обществени поръчки. Това е изключително несериозно. Защото Агенцията за обществени поръчки ни дава акт, за който документацията е законосъобразна. След това, ако евентуално управляващият орган наложи корекция, Агенцията за обществени поръчки и този акт увисват във въздуха. Те не носят никаква отговорност за това, че е законосъобразно, че са ни гледали документацията.
Говорим за това, че ако общините знаят при последващия контрол, че ще имат финансова корекция, ние не бихме стартирали като кметове процедура и не бихме тръгнали да работим.
Да кажем, вторият етап – подмяна на водопровод и канализация в Сопот. Ако аз знаех че ще имам 25 процента финансова корекция, не бих тръгнал да работя. Аз ще стартирам отново процедурата и отново процедурата, и отново процедурата, докато някой каже: да, процедурата е окей. Но при това положение знаете, че усвояемостта на евросредствата ще бъде равна на нула, тъй като тенденцията е масово налагане на финансови корекции. Това е много подло.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Ако ми разрешите, ще Ви прекъсна за малко. Аз ги знам тези проблеми и идеята ми е следната: имате ли предложение за решение на тези проблеми? В смисъл, Вие бихте ли препоръчали някакво решение?
ВЕСЕЛИН ЛИЧЕВ: Нека да го оставим за дискусия този въпрос. Имам, разбира се. А сега да довърша.
Нещо много важно – Комисията за защита на конкуренцията и ВАС ни определят кой ще бъде изпълнителят в процедурата. Въпреки всичко има корекция. КЗК определя кой ще е изпълнителят, но въпреки това има корекция. И ето най-важното – че е съсредоточена в управляващите органи прекомерна власт, безконтролна власт, която изземва функциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власти, което води до изкривяване на приложимото в момента българско законодателство, отнема функциите на АДФИ, на Сметната палата, на Агенцията за обществени поръчки, на Комисията за защита на конкуренцията и целят целокупен български съд. Това е в пълна противоречие на световната практика на разделение на властите, знаете, още от Шарл де Монтескьо, мисля през 1748 г., ако не се лъжа.
Това е изключително голяма грешка – да се съсредоточи толкова голяма власт в управляващите органи и те сами да решават дали да режат, дали да дават и т.н. Това го няма никъде по света. Заклевам се, че при вашите проверки ще се окаже точно така.
Много важно – докога управляващите органи ще си позволяват, както казва и колегата от Карлово, дребни адвокатски хитрини и различни тълкувания за елементарни административни пропуски? Абсолютно елементарни административни пропуски, които не влияят въобще на избора на участници, нито ощетяват бюджета на Европейския съюз. Това нещо се превръща в така наречения демоцид, не геноцид, а демоцид, когато собственото правителство унищожава собствения си народ.
Завършвам. Най-важното, за което смятам, че има съмнение. Всичките тези натрупвания водят до едно съмнение, че една дисциплинираща и антикорупционна мярка като финансовата корекция се използва за корупция от фирмите, които работят. Това го казвам аз като кмет на община Сопот. Ще го кажат и други кметове. Приключих.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Личев. Вие предложихте някой от Вашите колеги да каже няколко думи. Само ще ви помоля да бъдете максимално кратки и максимално точни. И трябва да знаете следното нещо което искам да вметна. Тук сме се събрали въобще да не се говори за политика, да няма политически нападки или каквото и да било друго. Защото това е чисто техническа комисия. Заповядайте.
МАНОЛ АТАНАСОВ: Аз съм председател на Инициативния комитет за защита на община Сопот. Обърнете внимание докъде сме стигнали – защита на община Сопот.
Община Сопот е една малка община. Тя има бюджет около 5,5 млн. лв. и едва половината от тези средства постъпват по линия на местни приходи.
Една такава малка община – това искам също да е пределно ясно, а те са мнозинството в България, никога не може да си позволи да провежда със собствени средства какъвто и да е по-мащабен проект, било по инфраструктура, било по градска среда, дори по елементарно строителство на някоя обществена сграда и никога, повтарям, никога не могат да си го позволят. Единственият начин, за да могат да влязат в режим на обновяване на общината, това са европейските средства.
На практика сега се получава така, че чрез финансовите корекции, по-скоро чрез прилагането на механизма на финансовите корекции тази единствена възможност за малките общини се отнема. Отнема се, защото хем се дават пари, за да може да се направи нещо, което общината със свои средства не може да направи. Едновременно с финансовата корекция общината се товари с няколко милиона лева – три, четири, пет, шест, при нас вече минават 6 млн. лв., поради което посмъртно тази община не може да ги изплати, да ги възстанови. И какво излиза – че тази единствена възможност за малките общини да могат да действат, тотално изчезва. Какво правим тогава с малките общини? Къде отиваме?
Това ми е първото, на което искам изключително много да наблегна. Или Инициативният комитет за защита на Сопот се появи точно от тази изходна позиция. За нас единственият вариант е да се направят необходимите коректировки в механизма и в практиката на прилагането на финансовите корекции, така че те от правило да станат изключение. Само тогава малките общини могат да си позволят да кандидатстват по проекти. Ние повече няма да кандидатстваме. Нека да го знаят всички в тази държава – че няма да кандидатстваме не защото не желаем, не защото не искаме нашата община да се развива, а защото не искаме да плащаме за чужди грехове. А и не можем. Посмъртно, както казах, не можем.
Ще спомена само три направления, които на нас са ни направили изключително голямо впечатление.
Първото – търсим и би трябвало да се търси рязко повишаване на ролята на предварителния контрол, онзи контрол, който проверява цялата документална подготовка за обществените поръчки, по обем, по количество, по качество рязко подобряване на този предварителен контрол. И най-важното, оторизирането му, че след като предварителният контрол каже „да” и по този начин разреши зелена улица за последващи вече практически действия, повече към този въпрос да не се връща.
Сегашната практика е следната. Последващият контрол много често закъснява при нас с около една година. Обществената поръчка е минала, строителството е започнало, последващият контрол отново се връща към темата на предварителния контрол, отново рови документите, преоткрива някакви нови нарушения и въз основа на тези новооткрити нарушения налага санкции, от които ние не можем да излезем, защото строителството е започнало, не можем да се върнем назад.
И най-важното – обърнете внимание: в случая предварителният контрол не си е свършил работата. Въпреки това няма никаква отговорност от негова страна. Изцяло последствията падат на общината. Питам: Защо? Дайте му власт и търсете отговорност. Определете му обема и оттам нататък да се знае, че повече там няма да се бъркат, след като е минал предварителният контрол.
Това е първото, което искам да кажа.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Само ще Ви помоля да бъдете по-кратък.
МАНОЛ АТАНАСОВ: Извинявам се.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Всички сме съпричастни на проблемите, но бъдете максимално конкретен. Няма нужда от емоции.
МАНОЛ АТАНАСОВ: Имам още две неща да кажа. Не всяко нарушение предполага финансова корекция. Необходимото условие за да има финансова корекция, е това нарушение да има финансови последствия за средствата. Поради това е предвиден диференциалният метод. Диференциалният метод тотално не се използва, тотално се използва пропорционалният метод, защото е по-лесно. Нарушението го отнасяме към една група по таблица и съгласно същата тази таблица определяме 25 процента корекция. Двадесет и пет процента са 4,5 млн. за едно калпаво нарушение, което може да върви по чисто административна линия, което няма финансови измерения.
Нито едно нарушение не се обосновава от управляващите органи чрез финансов анализ, за финансови последствия. Нито едно. А нашето желание е управляващият орган да си изпълнява функциите и да извършва и тази дейност.
И последното, което искам да кажа като гражданин, това е – повтарям думите на някои, - че е съсредоточена прекомерна власт в управляващия орган по оперативните програми. Не можеш ти да определяш едновременно вината, не можеш ти едновременно да определяш наказанието. И най-важното – не можеш да бъдеш ти арменският поп, пред който се оплаква пострадалият. Тоест възраженията отиват при оня, който решава между общината и себе си кой е виновен. Повтарям – и себе си. Липсва арбитърът.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Бяхте изключително изчерпателен и емоционален. Господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Бинев. Аз вероятно ще повторя част от проблемите, които колегите поставиха. Наистина тревогата по отношение на начина на налагане на финансови корекции, техния размер и въобще философията им е изключително голяма. Но ще се опитам чисто технически да предложа и други проблеми на вашето внимание, като ще маркирам и тези решения.
Ясно е, че един от големите ни проблеми е Законът за обществените поръчки. Безспорно и част от ефективното възлагане на процедурите води до тези финансови корекции, за които всички говорим. А е ясно, че от ключово значение е успешното изпълнение на проекта, когато той е работещ.
Доста проблеми има, свързани с излишната сложност на някои от процедурите – и по отношение на тълкуването на различни понятия, както и прилагането на общия терминологичен речник. Смятам, че е крайно време той да се приведе изцяло в съзвучие с европейските регламенти в тази област.
И говорейки за значимостта на предварителния контрол, колегата е напълно прав. Или най-сетне този предварителен контрол да има своето наистина стойностно значение, или аз предлагам един още по-радикален вариант – след като отговорността е изцяло наша, изцяло да бъде премахнат. Това е може би по-справедливият вариант, ако не се стигне до неговото позициониране в целия процес. Крайно време е. В крайна сметка ние носим цялата отговорност.
Колегите споменаха по отношение на Постановление на Министерския съвет № 330 и 119 от миналата година най-вече за възнагражденията на екипите. Там отдавна е загубен начинът на стимулиране на екипите, който при всички случаи води до липса на мотивация, а оттам и ненадграждане на административния ни капацитет, което ясно е, че е наша отговорност.
Крайно време е да премахнем огромната бумащина, все пак живеем в наистина модерни съвременни времена и управляващите контроли при регионалния орган ако има такъв по проекта, разбира се, да имат електронно досие на всеки един проект и на всеки документ и да не се налага едно непрекъснато препредаване на хартия, което и без това бави процеса на последващ контрол и верификация. Защото мисля, че положителният опит за електронно отчитане и изпълнение на проекта, там, където го има, показва, че наистина това трябва да обхване всички оперативни програми.
Споменах в предварителния разговор, че стават все по-тежки проблемите с ресурса за авансови и междинни плащания. Това колегите не го споменаха, но това, особено за общини, които имат наложени финансови корекции и поети доста ангажименти като дългово финансиране, ще доведе до липса на какъвто и да е свободен ресурс в бъдеще. Това също ще блокира изпълнението на проектите по новия бюджет.
Допълнително искам само да спомена, че мисля, че управляващите органи и бенефициентите трябва да бъдат екип, а не различни страни в процеса. Не е логично експертите в управляващите органи, които работят за изпълнение на национални приоритети, да работят срещу бенефициента, а не като един отбор. Практиката понякога показва неразбиране на правилата и от тяхна страна. Мисля, че повечето от проблемите, които се създават, са именно от липсата на една добра комуникация.
Затова смятам, че и по отношение на предварителния контрол, и при възможност да се допусне евентуално грешка, трябва да се положат предварително усилията и да се обсъдят всички възможности, дори неразбиране на правила и непознаване на процедурите, за да може да има след това по-голяма яснота при самото изпълнение и да се намали рискът от допускане на грешки.
Доста от обработването на сигнали за нередност се прави с месеци, включително по някога ние не знаем какви са и на каква тема са и не можем да бъдем полезни при даването на информация, която да доведе до приключване по един или друг начин на сигналите. Така че това също е важен проблем.
По другите проблеми, които колегите споменаха, имат напълно моята подкрепа. Наистина такъв анализ, особено за един не малък период от време за изпълнение на един бюджет и проекти по европейско финансиране би бил изключително полезен за това, което ни предстои. Така че приветствам инициативата. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Да благодарим на господин Иванов. Наистина това е част от комуникацията, която може би някъде се е скъсала, която искаме да възстановим в момента. И ние също смятаме, че не трябва да се действа като два опонентски екипа – управляващи, общини, включително и Народното събрание, а наистина трябва да действаме като екип. Това е, което се опитваме за наложим в момента. И с моите колеги сме абсолютно обединени около тази тема. Тук наистина няма никакви политически пристрастия, ние сме ги заровили извън залата и се опитваме по всякакъв начин да бъдем само рационални хора.
Благодаря Ви наистина, бяхте изключително точен в това, което казахте, и успяхте да го афоризирате, което е изключително важно, за да се вземат мерки. Заповядайте, господин Николов.
БОРИС НИКОЛОВ: Благодаря. Аз съм кмет на община Белоградчик.
Уважаеми господин Бинев, уважаеми народни представители, колеги! Първо, сърдечно искам да благодаря за тази среща. Смятам и това, което господин Иванов каза – някак си не се чувстваме ние, кметовете, като бенефициенти, партньори на този процес.
Ние не сме от тези хора, които си губим времето. Животът ни е натиснал. По най-ефективния начин се мъчим да живеем и да работим. Но би било много полезно при готвенето на правилата да се чуе мнението на кметовете на общините, които са основни бенефициенти. Говорим тук за тези програми, които касаят пряко общините. Никой не ни търси.
Аз лично съм се опитвал в лични контакти и в служебни контакти с министри, с народни представители да поставям различни проблеми. Но не това е пътят на поток на информацията. Имаме едно сдружение на общините. Лично аз съжалявам, защото мисля, че тук няма никой от ръководството. За мене това е една излишна структура – храним 60, 70 човека, а няма никакъв ефект. Това е моето впечатление.
Не знам тук в залата дали присъстват хора от оперативните програми. Но аз напълно съм солидарен с това, което колегите казаха дотук. Това е така и аз го потвърждавам, няма да го повтарям. Изпратихме становище сутринта на посочените имейли. Имам го и в писмен вид.
Ще се опитам съвсем кратичко да пипна за мене фундаментални въпроси, които колегите ги пропуснаха или за тях не са важни.
Най-болезненото нещо са тези пусти санкции. Вярвайте ми, може да вложите огромни усилия, желание, опит, ресурс, но никога не може да бъде сигурен един кмет, че няма да получи многоцифрова корекция. Това е и правилото за 3-те процента във фонд „Земеделие”. Въобще няма защита. Неможеш да се жалиш, не можеш да докажеш дали си прав.
Извинявам се, може би изпадам в детайли, но ще ви кажа нещо, което стана съвсем скоро, преди двадесетина дни, един факт, който ме изумява. Завършваме един център за настаняване на семеен тип. По проектосметна документация, по проекти, по КЗС радиаторите са 500 мм. Изпълнителят ми каза: Господин кмете, аз не съм сигурен, че тези радиатори 500 мм ще свършат добре работа, ще сложа радиатори 550 мм за моя сметка – по-скъп, по-добър. Аз съм пред санкция – защо не е 500 мм.
И втори подобен случай – дограмата. Количеството е едно и също, квадратурата е една и съща, цената е една и съща, но в размера - така преценихме ад хок – даваме пораздвижени размери, за да е по-ефективно. Пак съм застрашен от санкция, че не е точно това, което е по проект.
Мисля, че ме разбирате, не издребнявам. То е просто неописуемо това нещо.
Имам възражение. Какво от това – може да е отишло вече в коша на нашите колеги, чиновници във Фонда. Няма къде.
Тук е моето предложение. Аз отдавна го казвам. Не знам дали е резонно, но мисля, че е резонно. Защо да няма един арбитраж по европейските проекти, по всички европроекти, който да има силата да гледа двете страни, да ги изслушва, да си докажат правината и тогава вече, с извинение, ще си поемем санкциите? Колко ни струва това нещо? С ниски такси, не с таксите на съдилищата, естествено, за да може да бъде полезен този арбитраж и бързо да разрешава тези дела.
Това ми е едно от предложенията – арбитраж за европроектите.
Между другото, аз съм много щастлив че за един ден забавих моя проект по „Околна среда”. Много съм щастлив, като слушам колегите. Щях да си уволня служителя, който бърка 17-и с 16-и. Аз постоянно му благодаря. Добре, че не си пуснах проекта. ами то е бедствие, то е страшно. Аз имам ядове за 200 хил. лв. по друга история с оперативна програма „Околна среда”. Няма на кого да се жалиш, няма на кого да доказваш, че си прав и че си невинен. Това е най-болезненото. Сякаш че сме от Африка кметове.
Дали пък държавната администрация не гледа на нас като на едни безкрайни престъпници? Аз не мога да разбера какво става в тази държава. Не можеш да си защитиш общината, не себе си. Да не говорим, че така са направени нормативните документи, наредби и всичко, че кметът персонално отговаря за всичко. Той е незащитимият. Не че е най-хрисимият, но е най-незащитимият.
Отклоних се от оперативна програма „Околна среда”. Там горе-долу имаше форма на пълен инженеринг. Защо по другите оперативни програми не можем да говорим за пълен инженеринг? Какво решаваме? Решаваме най-важния проблем – за отговорността.
Искам да изграждам един обект. Аз искам мащабно да го правя. Но какво става? Това е така, защото гилдията, групата на консултантите – да ме извиняват, ако тук има консултанти, но толкова лошо лоби са, че бъркат всичко. Печелят луди пари,без да инвестират нищо. Съжалявам, ако някого обиждам оттук присъстващите. Но не мога да си затворя вратата от консултанти – кой от кой по-добър, кой от кой по-велик и т.н. И не можеш да го провериш. Проверяваш го, като ти съсипе обекта, като ти съсипе проекта.
Ако ние можем в пълен инженеринг - терминът не е напълно точен. Но аз като кмет мечтая – реши ли общинският съвет, вече има интегрирани планове за развитие, има общински планове за развитие, има областни планове за развитие.
Реши го общината, общинският съвет примерно да правим стадион. Какъв е проблемът - има обявена индикативна цена примерно 5 млн. – да изберем по Закона за обществените поръчки по най-коректния начин открита процедура, подготвена комплексна фирма, която да управлява проекта, да направи проекта, да си направи строителен надзор. Хайде, да речем, строителния надзор ще го направим допълнително с друга обществена поръчка. Но да направи авторския надзор, да носи цялата отговорност, да ми капароса гаранция, да ми я внесе в общината, че ако има санкции, аз ще си ги удържа от това капаро. Да, но по всички права аз съм незащитим.
Аз имам пет човека различни специалисти с по 450 лв. заплата. Как мога аз да се увардя, как мога да проверя консултанта, как мога да проверя проекта, как мога да проверя строителния надзор? А за всичко това аз нося цялата отговорност. Мисля, че ме разбирате.
Ако има възможност за пълен инженеринг, първо ще се опрости страшно много цялата тази процедура. После ще е ясна отговорността на този, който е виновен и може да се търси ефективна отговорност, ако ние преминем на този режим. Открито, няма да въртиш четири-пет процедури, знаете как се прави по места, за да се угоди – това нещо няма да го има. Ще има голяма, открита процедура. Идва мащабната фирма.
Между другото, всеки консултант си има и строители, и инвеститор има, и надзорници, и всякакви. Хайде да влезе, да спечели поръчката и аз да му съдействам.
Друго нещо, което мисля, че е много важно. Това го мечтаехме всички. Очевадно е как по най-неефективния начин харчим европейски пари. На никого не завиждам. Но не мога да приема в село със 150 човека – няма по-млад от 55-годишен, а се прави стадион за 4,5 млн. лв. На мене ми е обидно да мина покрай този стадион.
Вярно е, че вече и хората реагират много остро. Нашите селски баби и дядовци псуват, обаче кметът си е прекарал проекта, прави си стадиона.
Има два туристически центъра – да ме извиняват двамата народни представители от Видинския район, – туристически центрове за стотици хиляди лева. Там турист не е идвал и няма да дойде и този век.
Какво следва от това? Пак казвам – нямам никаква завист. Аз просто искам да предложа по-ефективно използване на тези пари. Те, бога ми, не са безкрайно много. Ако ние децентрализираме планово – дано никого не плаши тук думата „план”, да плануваме новия програмен период, нека да ми заложат, понеже съм такава община, 20 млн. евро, мога да направя чудеса в интерес на хората, туристически град, има възможности да го развием. Но сложен ми е 10 млн. лв. таван. Знаете, така беше миналия програмен период. И аз се чудя в тези 10 млн. лв. кое по-важно да мушна.
Накрая на програмния период става ясно, че остават свободни милиони. Знаете го, това се случва постоянно. И тогава - давай на юруш проекти да запълним дупката. А защо това да не е планово? Защо да не седнем първо да се свали този индикативен лимит по области, да направим един областен съвет по европейските проекти, да включим кметове, да включим областен управител, областното ръководство, да включим културни дейци, спортни дейци, да седнем и да кажем така… Вече всички имаме планове за развитие, имаме всичко, което е необходимо за този програмен период. Дайте да сложим на масата всичко. Ще работим ден, два три. И най-общо да кажем, индикативно – тези със сигурност ще финансираме, тези със сигурност няма да финансираме. Да започна аз още отсега, като знам, че от моя план за развитие има около стотина милиона такива намерения през този програмен период. Ще видя за кое нямам шанс, за кое имам шанс. За това, за което имам шанс, да започна отсега да готвя проектите.
И другото допълнение – защо приемат проекти с онзи пусти прозорец? Отворен 20 дни и всички ще се избием да вкараме с торбите каквото имаме, защото няма друга възможност! Защо целогодишно да не се приемат проекти, пък те да си ги гледат, когато искат? Но това усложнява допълнително и ни кара да пускаме срамни, грозни проекти. Имам проект на цял квартал, а той не знае къде е градът. Занесена му е една карта, момчето старателно направило проект на улиците, които се разминават – и тук изказвам благодарност на господин Тошев, че ни оказа съдействие – с по 10-15 метра денивелация. Глупости! А как да го проверя? Нямам време.
Още нещо, последно, с което завършвам. Мисля, че съм ясен. Нека да свалим в областите тези проекти, индикативно да ги свалим, да се знае, за да имаме време, за да имаме сили, за да имаме ресурс да подготвим качествени проекти, да знаем кое със сигурност този програмен период няма да стане. Това ще мотивира и общинските съвети.
Вие знаете какви са сега изискванията – няма ли го в общинския план за развитие, събираш общинския съвет – гласува го, вкарват го. Да се научим да плануваме. Не съм го вкарал в този програмен период, следващият кмет след мене да мисли и да го вкарва, за да може да има някаква плановост, да можем качествено да ги вършим нещата, да можем сто процента да усвояваме средствата. Трябва плановост, не може без нея!
И последният ми въпрос. Гледам от писмото, че и госпожа Фандъкова е поканена – съжалявам, че я няма. Не вярвах, че ще дойде. Но ме дразни като човек от провинцията, който обича столицата си, естествено, следното. Ако политиката на държавата е да се привличат всички ценни кадри от провинцията в София, чест и почитания, подкрепям. Не може така - чета в „Региони в развитие” какво се заделя за София и какво се заделя в провинцията. Нали си давате сметка.
В моя град се бия за едно работно място. А всяко едно младо момче с малко самочувствие идва в София и за два-три дни си намира работа. И аз вече го губя в нашия край. Ако целта е да обезлюдяваме България и Северозападния регион, дайте да инвестираме всичко в София! Да спрем за пет години да инвестираме в провинцията, всичко да правим в София и като се оправи София, тогава да почваме да правим провинция, ако има хора въобще там. Мисля, че ме разбирате.
Извинявам се, ако бях много подробен и много критичен. Благодаря ви.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Николов. В края на краищата затова е тази среща, за да могат да бъдат изкарани проблемите и да видим как можем да ги решим. Крайно време е вече да няма само позитивни, парадни обещания или някакви други фрази, които не вършат работа. Вие бяхте прекалено цветен, артистичен, беше много приятно да Ви слуша човек. Дадохте и друг прочит на много от нещата и на забележките, които бяха направени.
Аз мислих, че ще бъдем малко по-събрани, но по-добре така. Така или иначе сте били толкова път. Така че дори да закъснеем, ще трябва да изслушаме абсолютно всички. Сега давам думата на госпожа Матева.
ДИМИТРИНА МАТЕВА: Добър ден. Аз съм главен експерт в дирекция „Европейски програми и проекти” в Столична община.
Искам да се извиня първо от името на ресорния заместник-кмет по европейските програми госпожа Ирина Савина, че не може да присъства.
Само да вметна, че в никакъв случай не сме били облагодетелствани, особено в предния период. Може би 90 хил. души от населението на околоградските региони не можеха да се възползват от евросредства. Това със сигурност е така.
Слушайки колегите, нашите проблеми не са по-различни. Аз мога и да ги преповторя. Но мисля, че няма нужда.
При нас специфичното като голяма община са най-вече тежките градоустройствени отчуждителни процедури. Това е специфичното при нас. Другото напълно се преповтаря и подкрепям колегите.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодарим на Софийска община. Давам думата на госпожа Чапевова.
ПЕТЯ ЧАПЕВОВА: Добър ден. Аз имах късмета да съм последна. Благодаря ви за тази среща. Аз съм заместник-кмет на община Созопол. Изключително се ядосва нашият кмет, че не успя да присъства, но днес приемаме бюджет, така че наистина нямаше как да не остане в Созопол.
Аз имам и късмета, и щастието, и нещастието да бъда и общински съветник, да бъда директор на дирекция „Евроинтеграция”, после заместник-кмет по евроинтеграция. Така че детайлите по подготовка, по даване и управление на проектите ми са до болка ясни.
Радвам се, че тук все пак кметовете намериха време да дойдат, защото един кмет ще може по-цветисто да каже нещата така, както следва. Като отидем в оперативна програма „Околна среда”, като отидем в ЯРА, ако не е кметът да каже нещата, както трябва, аз естествено няма начин да го направя, просто съм малко по-толерантна.
Аз съм си отбелязала на първо място, тъй като е изключително важно, административния капацитет, както по отношение на общинските администрации, така и по отношение на държавната администрация. Правеха се разни обучения. Но и в новия програмен период за мене трябва наистина да се погледне сериозно на този момент и на електронното отчитане на проектите.
Националното сдружение на общините прави в момента един проект „Електронен подем”, в който даже не участват всичките общини. Ето, там е пропускът защо това сдружение не е успяло да обедини всичките. Ценното в проекта е, че изпратиха техника и софтуер за електронно отчитане. Обучението беше почти проформа. Вчера прочетох един мейл, който да седнем да погледнем и да задаваме въпроси. Не става така. Трябва на място – ръка да пипне, да види, да объркаме, да се скарат и след два-три дни да сме готови вече да работим по този начин.
Още миналата година през месец февруари на среща в оперативна програма „Околна среда” управляващият орган ни увери, че до месец май ние вече ще работим само по електронен път. Уви, и до ден днешен си подаваме на хартия нещата. Няма лошо от хартиения носител, друго е да се види.
Обаче във връзка с хартията искам да кажа, че има изключително много излишна документация. Аз пак казвам – хубаво е, че колегите преди мене говориха доста неща.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Една молба. Моля Ви да не казвате неща, които вече сме ги отбелязали.
ПЕТЯ ЧАПЕВОВА: Нещо конкретно искам да кажа. Нека да се погледне във връзка с изискуемите документи, които подаваме, и такива, които действително многократно сме коментирали, че е нелепо да искат удостоверение за избор на кмет при подаване на проекти и отчитане на проект в Държавен фонд „Земеделие” вече в края на мандата. И какво да доказваме – че още кметът ни е кмет? Да искат удостоверение за липса на задължение на общината! Ами няма как да е във всеки един момент – с една стотинка дължим, не можем да си поискаме парите!
Да искат ей такива документи, които излишно затормозяват работата.
По отношение на финансовите корекции. Аз доста разсъждавах по въпроса. Между другото, искам да вметна следното. Седнали сме от една страна, защото кметът много правилно каза – ние искаме управляващите органи да ни гледат от едната страна. Ние не сме от двете страни на барикадата.
Връщам се на въпроса по отношение на финансовите корекции. Няма проблем да си носим отговорността. Ако беше кметът тук, щеше да каже: оставете ме да си я нося, ама не ме търсете!
За мене решението е по време на провеждане на обществените поръчки външни експерти ли, ако няма достатъчно експертен потенциал, но да има задължително присъствие на експерт от страна на управляващия орган по време на целия процес, така че да отиде, да се гледа тази поръчка, те вече да знаят за какво става въпрос, бързо да мине последващият контрол и нещата да са чисти.
Това е може би единият от вариантите.
Ние имаме сериозен проблем по отношение на изпълнението на проекта ни по оперативна програма, тъй като дълбокоморското ни заустване за жалост обхваща и държавна собственост, обхваща и море.
За нормативната база. Искам тук да отбележа, че имаме нужда от помощ по отношение на нормативните процедури.
Завършвам със следното. Когато се подготвят и се подават документи, нека на тях да се гледа с цялата нужна сериозност. Не може да имаме акт за спиране и да започва на строителство и да се започва да се тълкува този акт верен ли е или не е верен, след като той е направен съгласно Закона за устройство на територията и европейските проверяващи органи няма как да преценят, че ние не сме спазили този закон.
Така че искам последно да завърша. От Държавен фонд „Земеделие” дай боже да си променят практиката, да носим оригиналните документи при тях за преглед. Защото аз всеки път преживявам, ако не дай боже нещо стане с мене, докато пътувам до Ямбол, какво ще се случи с тези фактури които аз после трябва да върна в общината! Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Да благодарим на колегите от Созопол. Някой пропуснал ли съм? – Ако не съм, искам да дам думата на моите колеги които също имат въпроси, които ще ви поставят или ще направят забележки. Ако има някой от моите колеги, които искат да се изкажат, имат думата.
Заповядайте, господин Тошев. Той е заместник-председател на подкомисията.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Колеги, уважаеми кметове и представители на кметските администрации! Аз съм от Видин. Между другото, не е излишно да се иска документ на кмета, защото във Видин в момента няма кмет. Това го казвам съвсем в скоба или по-точно, казвам го в много скоби.
По отношение на всичките проблеми аз формулирах няколко.
На първо място, това са финансовите корекции, които съвсем обяснимо и не от сега на вас много ви тежат.
Второто е изключително голямата бумащина – аз така си го формулирам за себе си и преповтарям, за да съм наясно, че сме разбрали, макар че аз съм бил и от другата страна на бариерата и знам проблемите и то в зората на проектите. Сега сме уж малко по-напред в процеса.
И третото е човешкият фактор – как ще ги наречем, дали консултанти, проверяващи органи, административен капацитет на кметовете и т.н. Но проблемът е огромен.
Сега търсим едно решение. Аз между другото не говоря като обещанието за май месец. От преди години с Томислав Дончев – това го казвам, защото съм в тази комисия за трети път – имаме идея да направим закон за европейските средства, как ще се казва точно, не знаем още. Има го в доста добра чернова. Надявам се в скоро време да го обработят, защото той на практика касае цяла България, включително и сдружението на общините, тоест вас.
Иначе, господин Николов, аз не виждам с кого да контактуваме. Ако почнем да контактуваме с 265 кмета, ще стане процедурата за следващия век или не знам за кого. Трябва да има нещо.
Нали ви е ясно, че община Созопол и община Белоградчик нямат допирни точки по никакви проблеми? Това, което сега го казвате, то звучи еднакво и в същото време няма нищо общо с другото.
Става въпрос за друго. Този закон ще излезе в публичното пространство, включително и при вас. Искам да кажа, че тук в момента се води пълен аудиозапис, така че всичко, което сте написали, ще остане, както и всичко, което се казва, ще остане. И аз съвсем отговорно за себе си казвам, че лично аз ще се съобразя с него, когато защитавам в моята група и в голямата комисия този закон. Но вие ще имате възможност да реагирате по него и да давате смислени предложения.
Имаме вече опит в тази насока. Последният такъв закон е Законът за средното образование – по друг начин се казва, но няма значение. Там бяха провели много срещи и много от нещата се отразиха в закона. Затова от черновата досега в него има голяма разлика.
Ние имаме обещанието на вицепремиера Томислав Дончев, че той още тази или другата седмица ще влезе в Народното събрание, за да го приемем и да реагираме. Не вярвам да станем примерно като Естония, но се надявам да станем като една средна европейска държава по отношение на процедурата по усвояване на европейските средства, което е основното, за което говорим в момента.
Ясно ми е, че ние сме българи – това аз го казвам с гордост, а не с укор. Обаче не сме естонци.
Преди три години бях в Естония за две седмици точно по водните цикли и пречиствателните станции, основно да видим как са работили, защото те имат там над 95 процента усвояемост. В един от разговорите с тях – говори се на английски, бяха и сътрудници от общини, 11 човека, както и представители на министерството, на управляващите органи и т.н., - дълго време не можеха да разберат въпроса. И аз им казах на български: колеги, вие говорите за далавери на английски език. Думата „далавера” я няма в нито един речник на английски език. И те не ви разбират какво ги питате. И няма как да формулирам въпроса. Думата „далавера” на английски език не съществува, при тях такова нещо няма.
При нас има. Заради това ни е толкова тежко законодателството. Защото тези, които верифицират нашите сертификати, след това – ето, тук господин Бинев ще потвърди – имат сериозни претенции към тези управляващи органи. Разбира се, ние го израждаме. Чисто по български ние израждаме процедурите и процесите.
Не оправдавам никого, не защитавам никого. Сега така действат правилата, така са приети, така са сертифицирани, това са управляващите органи и трудно се правят промени в процеса на изпълнение. Знаете цялото нещо. Просто Ви моля, господа – и с това завършвам, - като започнем да приемаме новия закон, бъдете активни и ние ще реагираме. Ние сме едни от вас, аз съм един от вас. Там живея и тези хора също живеят там. Ние не живеем на луната. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря, господин Тошев. Ще кажа и аз няколко думи. Господин Иванов, Вие искахте да кажете нещо. Заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми представители на общини! Аз изключително много се радвам, че тази среща днес се осъществява и тя ще бъде първата от поредица такива.
Много са полезни подобни срещи, тъй като се срещаме очи в очи с проблемите.
Аз преди да дойда тук като народен представител, съм бил общински съветник и съм от Шуменски избирателен район, от община Шумен. И съм наясно с голяма част от проблемите, с които вие се сблъсквате.
Идеята на подобен род срещи беше именно да идентифицираме най-сериозните проблеми, които са се срещали в периода 2007 – 2013 г., за да може те да не се мултиплицират в следващия програмен период един вид вие да не се откажете да кандидатствате да получавате европейски средства.
Подходът, който ние имахме при определянето кои общини да поканим, беше да поканим различни типове общини, едни с корекции, едни без корекции, едни с проблеми, други без проблеми, за да стигнем до истината. Защото днес примерно община Сопот има сериозни проблеми. Аз волю-неволю съм се запознал в голяма степен с тях. Има различни мнения за произхода на проблемите. Сега няма да се спираме върху тях. Въпросът е, че страдат гражданите на общината и трябва да се търси изход от тази ситуация.
Надявам се, че няма да останете неудовлетворени от това, което ще се чуе и ще се каже тук. Напротив, това трябва да ни бъде стимул – аз така считам. И с всеки един от нас при желание можете отделно да поддържате контакти и т.н., за да защитаваме вашите интереси. Защото ние тук сме народни представители на всички граждани, не само на избирателните райони, от които сме дошли.
Така че ако имате някои допълнителни виждания, може да ги кажете. Защото някои от представителите на общините, които сме поканили, доста схематично са си изпратили становищата. Ще ви молим да ни ги изпратите в по-детайлен вариант. Действително това, което сме си казали тук, остава в протокола, но все пак да можем да имаме някакъв по-детайлен поглед върху проблематиката, която сте срещнали. Именно защото досега нямаше чуваемост в тази посока.
Надявам се действително това, което каза господин Тошев и вицепремиерът Дончев, да стане – че ще се изгражда нов закон за европейските средства, където подочухме, че ще бъде възможно да се направи така, щото финансовите корекции да се уважават като административни актове.
И сега има практика. Аз ви съветвам, въпреки че е лошо от финансова гледна точка, да ги атакувате с граждански искове по отношение на пропорционалната такса. Но знаете какъв е там редът – с частични искове и т.н.
Имам информация, че по някои дела, които са заведени пред Административния съд, дори са образувани производства. Да не навлизам сега в конкретика. Но тази порочна практика наистина трябва да бъде спряна. Действително за някои от управляващите органи, примерно специално от това, което чуваме за оперативна програма „Околна среда”, там има доста големи проблеми. Аз наистина чух тук проблеми примерно с „Регионално развитие” и с „Околна среда”. Явно всички имат проблеми. Трябва да се прегледат нещата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: За „Околна среда” са по-големи санкциите.
ИВАН П. ИВАНОВ: Вижте, начинът на управлението на оперативните програми е един и същ навсякъде. Управляващите органи се подчиняват на едни и същи правила, по едни и същи правила работят. На мене лично ми направи впечатление, че проблемите са по оперативна програма „Околна среда”, които вие споделяте. Няма проблеми примерно по оперативна програма „Регионално развитие” или примерно по оперативна програма „Административен капацитет”, по така наречената програма „Развитие на човешките ресурси”.
ПЕТЯ ЧАПЕВОВА: Напротив, проблеми има навсякъде. Оперативна програма „Административен капацитет” беше мръсна дума в община Созопол доста време. Просто са прекалено много проблемите.
ИВАН В. ИВАНОВ: Вижте, нашата работа тук е да идентифицираме всички проблеми, не само най-големите.
ПЕТЯ ЧАПЕВОВА: Затова ще подготвим всичко, което имаме.
ИВАН В. ИВАНОВ: Председателят сигурно ще ви каже това нещо, да видим всички неща. Защото тези програми ще продължат да съществуват, макар и под друго име в следващия програмен период. Сега е написано така, че проблемите основно са в „Околна среда”. Да не стане така, че те са главните виновница за всичко. Сега чуваме, че има и в други оперативни програми проблеми.
Аз съм сигурен, че ще дойдат тук и кметове, които ще кажат, че няма проблеми или поне не чак толкова много. Но до края това нещо ще продължи.
Така че молбата ми е и тези дребни неща ако има възможност също да ги опишете и да ги изпратите на подкомисията. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Наистина е прав колегата Иванов. Всъщност тази среща днес е опознавателна. Оттук нататък е хубаво да има в електронен вариант една динамична дискусия. Защото проблемите няма как да ги решим се една или две, или дори с три срещи.
При това наистина, както Вие казахте, господин Иванов, комуникациите вече позволяват ние наистина да комуникираме непрестанно, ежедневно. Така че всеки един проблем, който се появи, дори да е чисто технически, въобще какъвто и да било, ще се радваме. Аз съм сигурен, че подкомисията ще се намеси много бързо. Комуникациите го дават като възможно. Просто ни бройте на ваша страна тотално. Ние наистина ще бъдем фронт за решаване на тези проблеми.
Молбата ми е всички, които се изказват, да бъдат максимално стегнати, защото вече закъсняхме във времето. Имаме и други точки, които трябва да решим, а след това сме на заседания на групите.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Благодаря и аз за това, че се отзовахте на нашата покана.
За мене лично срещата е много полезна. Изложихте си изчерпателно вашите проблеми, проблемите на общините. Както казаха и колегите, това е първата от поредица от срещи с други общини, на която целим де идентифицираме проблемите и да търсим тяхното решаване.
Присъединявам се към казаното от колегите досега. Можете да разчитате на нас, на нашето съдействие, на други наши колеги от парламентарните групи.
Бих искал да ви приканя да следите с внимание работата около изготвянето на новия закон, който господин Тошев цитира. Съвсем спокойно мога да изразя мнение, че Вашата идея, господин Николов, за арбитраж по еврофондовете съвсем удачно би намерила място и приложение в него.
Ще се радвам да оказваме подкрепа, съдействие. Защото действията в крайна сметка са насочени към подобряване на живота на хората и средата, в която живеем. Така че можете да разчитате на нас. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Личев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН ЛИЧЕВ: Благодаря, господин председател. Преди да попитам и вас като комисия, бих искал да ви кажа, че като преки предложения в закона трябва да има прехвърляне на отговорност или да си носят здраво отговорността предварителният контрол и етапите, които съпътстват процедурата. Минавайки през КЗК и през вас те да носят основната отговорност, тъй като те са проверяващите, те следят нещата. По този начин ще се избегне това, по което работят управляващите органи. А щом това не са го забелязали в комисията, то е грешно и въпреки всичко не са го забелязали в съда или в комисията, или т.н. Основното правило в правото е, че това, което не е забранено, е разрешено.
Второ много важно нещо бих искал да кажа. Повишаването на административния капацитет трябва да го има със съдействието на управляващите органи. Те имат и консултативна функция. Самата им дейност е консултативна - не само да проверяват и да режат, но и да консултират. Това не е правено никога досега.
Директно минавам за преразпределяне на безграничната власт, която имат те, разделяне на тази безгранична власт и да се даде възможност за обжалване. Не да се търси обжалване и да се внасят безбожно големи такси, а да има административен съд.
Сам казахте, а с изненада аз видях едно решение на един съд, че допуска един административен съд една жалба. Само една. Една птичка пролет не прави. На всички други е отказано до момента. Защото това само по себе си е административен акт.
На следващо място. Бих искал да кажа, че трябва да има амнистия. Има такъв термин и в стария период, и в новия – амнистия за всички общини, които са минали през Сметна палата, АДФИ, КЗК и ВАС. Според мене това са проверяващите органи в България. Това трябва да го има като предложение.
Естествено кметовете са най-лесната плячка за недобросъвестни държавни чиновници или пък за каквото и да било, най-лесно се вменява на тях вина. Това още от византийско време го има – вменяваш вина, вменяваш задължения. По този начин вменяваш и зависимост.
Бих искал да поканя комисията, ако има възможност, да дойде в Сопот и да разгледаме заедно, тъй като документацията е огромна, първата корекция в България. Заедно да я разгледаме. Има 22 проверки и решения на съда. Четири решения на съда. И всичко е в наша полза. И знаете ли срещу кое виси цялото това нещо? Виси срещу ОСЕС. Трябва да ви го дам като пример. И ние нямаме право да обжалваме. И ние сме избрали фирма, която да е първа категория, регистрирана в Камарата на строителите. Но строежът ни е втора категория. Това го казват и е потвърдено от KPMG.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Господин Личев, една молба. Разбирам, че имате много неща, но ако може да говорите по-сбито.
ВЕСЕЛИН ЛИЧЕВ: Разбирам, но не мисля, че всичко е ясно. И трябва някой да дойде, за да прегледа това нещо. ако колежката има нещо да добави.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Заповядайте.
ТАНЯ СЛАВОВА: Аз искам нещо конкретно да допълня. Понеже казахте, че знаете, че ни боли за финансовите корекции, знаете ли защо ни боли? Защото общините се стараят максимално да спазват всяка запетайка, която вие като законодатели сте разписали в Закона за обществените поръчки. Ние сме подготвили документация за избор на изпълнител, тя е минала на предварителен контрол в Агенцията по обществени поръчки. Те са изложили своите забележки по тази документация, ние сме ги отстранили на база на техните забележки и сме получили доклад за законосъобразност.
Проведена е обществената поръчка, след което същата е жалена от участници в процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията. Гледана е цялата обществена поръчка от Комисията за защита на конкуренцията. Имаме решение, че поръчката е окей, че изборът е правилен и че няма допуснато нарушение. След което решението на Комисията за защита на конкуренцията е жалено във Върховния административен съд. И въпреки това в момента управляващият орган казва: Вие имате закононарушение, ще ви наложим 5 процента корекция. Това е положението.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Една молба. Специално това го повторихме няколко пъти. Разбрахме, че наистина има злоупотреба с власт и то абсолютна власт в някаква степен. Надявам се, разбирате, че ние сме хора, които разбират от половин дума.
Тъй като наистина много напреднахме с времето, ще си позволя да кажа само няколко думи като финал.
Едно нещо трябва да знаете – планът, който ние приехме с нашите колеги, ще бъде може би в някаква степен основата и гръбнакът на един такъв закон. Тоест там ще бъдат отбелязани проблемите, които трябва да бъдат решени. Разбира се, не директно, а индиректно, косвено. Така че в някаква степен и вие ще присъствате в създаването на един такъв закон. Няма как да не присъствате, защото вашето мнение трябва да бъде взето. Ние в края на краищата затова се срещаме, за да може вие да дадете вашите препоръки. И когато се прави един такъв закон, вие да сте дали вашето мнение, за да може то да бъде препоръчано на вицепремиера и тогава наистина като подкомисия ние да дадем своето мнение и да се опитаме по някакъв начин този закон да олекоти и без това големите проблеми, а не да ги направи още по-сложни. Това е първото нещо.
Второ, което искам да ви кажа. Аз специално, ако съм имал някакви съмнения за тези срещи в самото начало, че биха могли да бъдат плодотворни, че ще бъдат декларативни в някаква степен, сега съм абсолютно сигурен, че това е пътят, по който трябва да вървим напред.
Само едно нещо отбелязах аз за себе си като проблем и това е абсолютната липса на комуникация, разбиране и отговорност. Това е като едно обобщение на всичките проблеми. Защото те са страшно много, има и технически и т.н. Но всъщност когато няма комуникация, проблемите не могат да бъдат решени. Когато няма разбиране от другата страна и всеки си приема, че неговата позиция е вярна, тогава просто е монолог, не е диалог. И, разбира се, всеки един човек, който наложи своето мнение, трябва да може да носи отговорност за него. Когато някой злоупотреби или казва да накажеш някой, който не е сгрешил, или да го накажеш неправомерно високо за някаква техническа грешка, и т.н.
Всички тук сме нормални хора и прекрасно разбираме, че който не работи, той не греши. Напълно нормално е да се допускат грешки. Но има моменти, в които по време на предварителния контрол тези грешки трябва да бъдат изчистени, а не да се наказва за тях. Говорим за последващ контрол, когато става дума за явна злоупотреба с власт или може би за не добре свършена работа.
В края на краищата ние наистина трябва да посочим проблемите и да помислим как да ги решим. Това може да стане, разбира се, когато имаме една много делова комуникация, много бърза и динамична. Аз смятам, че ние вече я установихме. Това беше едно запознанство между нас и съм сигурен, че оттук нататък то не трябва да остане така, а трябва да направим всичко възможно проблемите да бъдат поставени и решавани.
Знаете, че в България трудно се случват нещата, но дето се вика, на дълъг път първата стъпка е важна.
Още веднъж само ще повторя това, което и вие казахте – оттук нататък трябва да имаме една много динамична връзка, което комуникациите в момента позволяват. Аз съм дал своите телефони и имейли, сигурен съм, че и моите колеги ще откликнат. Аз правя всичко възможно да ги запознавам на секундата, когато има някакъв проблем. Така че смятам, че когато аз съм запознат с нещо и те също са запознати, дето се вика, в рамките на няколко часа с този проблем.
Пак искам да ви кажа, че ние сме изхвърлили политическите си пристрастия извън тази врата, тъй като тук трябва да решаваме въпроси, които са свързани с чист професионализъм, рационалност, които не налагат в никакъв случай да се политиканства. Радвам се, че се отзовахте на нашата покана.
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Господин председател, аз съм председател на Гражданското движение на протестиращите „Освобождение”. Искам да се изкажа по същия въпрос, който се отнася за кметствата.
Пристигна сигнал, че в София изграждането на левия владайски колектор на стойност 35 млн. евро е спряно, вие не знаете, поради причини, които се отнасят до отчуждителни процеси, конфликт на интереси и т.н.Искам да поставите въпроса към общината поради каква причина може да се наложи най-големият проект на държавата в тази област да бъде спрян, стопиран и да се вадят тръбите.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Моля да ми изпратите проблема по пощата. Ние във всички случаи ще зададем този въпрос.
Още веднъж много ви благодаря за това, че се отзовахте. Винаги сме на ваше разположение. Пожелавам ви всичко добро. Ние трябва да продължим с нашата работа. Приятен път и успехи на всички общини.
За да не бавим повече времето, предлагам много бързо да преминем към останалите точки.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗСЛУШВАНЕ СПОРЕД ПРИЕТИЯ ПЛАН ЗА РАБОТА.
Разбира се, на първо място ние би трябвало да поканим в комисията при възможност господин Томислав Дончев. В същото време трябва да поканим и министрите, чиито програми в момента са одобрени. Това е министър Ивайло Московски по оперативна програма „Транспортна инфраструктура”, и разбира се Ивайло Калфин – министър на труда и социалната политика по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Също така, тъй като най-големият обем от средства, е, разбира се, Министерството на земеделието. Смятам, че е редно да поканим и министър Десислава Танева, както и изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов. Разбира се, те трябва да бъдат поканени поотделно, не наведнъж. Това е абсолютно ясно. Но тъй като ние не знаем тяхната програма, аз ви предлагам да отправим писма към тях, на които те да кажат кога им е възможност да дойдат, да се отзоват на тези наши писма в следващите седмици, за да може всеки да каже в период от един месец кога им е възможно да дойдат, за да може ние да се съобразим с тях.
Според мене е изключително важно да потърсим среща, на която всички, които са заинтересовани, да присъстват, с посланика на Естония, тъй като те наистина са лидери – специално говорим от бившия Източен блок, в усвояването на европейските средства. Те са отличниците в Европа. Наистина трябва да поискаме среща с естонския посланик и да помислим по какъв начин той може да ни подсигури кадри от тяхна страна, които да дойдат, да поговорят с подкомисията. Въобще да помислим по какъв начин бихме могли да си сътрудничим.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Вместо да отиде човек в Талин.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Това също е вариант. Трябва да говорим, разбира се, с госпожа Цанчева и да видим как е възможно това да се случи. Защото ние наистина трябва да предприемем всички стъпки, които биха ни доближили до добрия опит.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: С това съм съгласен. Но ние имаме нова оперативна програма. Аз специално почти нищо не знам за оперативна програма „Образование и наука”. Да поканим и от Министерството на образованието, да видим те какво мислят. Защото там също са доста пари.
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз отдавна мисля за парламентарен контрол по този въпрос.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Да видим какви са им идеите. Защото тази идея идва още от Сергей Игнатов. Да видим сегашното политическо ръководство какво мисли да прави с тези пари.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Съгласен съм, господин Тошев. Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: По повод на нашия план за работа, който приехме, искам само да попитам дали има вече пристигнали някакви документи от съответните институции, които бяха залегнали там по отношение на изпълнението на оперативните програми?
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Не. до момента мисля, че няма пристигнали.
ИВАН В. ИВАНОВ: Защото ние имаме доклад да готвим в крайна сметка.
ИВАН П. ИВАНОВ: С останалите кметове как ще вървим? Кои са следващите?
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Да видим и другите участници, в смисъл, министерствата. След това ще видим и някои от работодателските организации.
Ние трябва да направим нещо като обобщение за работодателите, което да бъде много префинено. Колеги, ако няма някакви други въпроси, закривам заседанието. Благодаря на всички и пожелавам приятен ден.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА:
(Слави Бинев)