П Р О Т О К О Л № 6/17.03.2015 г.

---

На 17 март 2015 г. от 15,30 часа се проведе редовно заседание на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия с г-н Камен Колев, председател на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Обсъждане на предложения и препоръки във връзка с изготвянето на анализ относно нередностите и проблемите при усвояване на средствата от Европейския съюз и възможностите за тяхното отстраняване.
3. Разни.

Заседанието беше открито в 15,30 часа и ръководено от Слави Бинев – председател на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Уважаеми колеги и гости! Днес, слава Богу, имаме пълен кворум, така че ще можем да обсъдим всички теми, които така или иначе са наболели и по които се смята, че има сериозни проблеми.
Днес имаме и гости. Тук е господин Камен Колев, който е председател на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Тук е и председателят на голямата комисия господин Светлин Танчев, който ще присъства сред нас като едно доказателство, че проблемите, които решаваме, наистина са толкова много, че трябва да бъдат разпределени между нас. А вече оттук нататък как това ще бъде обезпечено, ще говорим, разбира се, със заместник-председателя, ще говорим и с председателя на Народното събрание Цецка Цачева, примерно утре или в други ден ще поискаме среща, за да може наистина ангажиментът, който ние сме поели тук, да отговаря на отношенията, които са регламентирани между хората, които вършат някаква работа и получават нещо срещу това.
Разбира се, на първо място ще изслушаме господин Колев, който ще ни запознае с проблемите от страна на бизнеса, с многото проблеми, които те имат. Защото това е част от общото писмо, което трябва да направим за забележките, които имаме от областните управители, и от кметовете, и от неправителствените организации, с които сме кореспондирали, както и проблемите, които са отбелязани и от ресорните министри. И, разбира се, всичките впечатления, които ние сме имали от тези срещи, ще ги обобщим в един основен документ, който ще бъде като една препоръка към ресорните министерства, които най-добре да си извадят поука, за да не се опитваме много тържествено да обявяваме за мене някои спорни постижения по усвояването на европейските средства. Тъй като, каквото и да си говорим, има разлики между доклада, който ние приехме и доклада, който е даден от Европейската комисия, отгоре на всичкото в същия ден. А разликите бяха очевадни.
Така че, за да не се стига до това, смятам, че ние сме достатъчно разумни като хора и не трябва да си затваряме очите. Знам, че едно от първите неща, за да се реши един проблем, е човек да осъзнае, че той съществува, а не да обяснява, че всичко е хубаво и прекрасно.
Господин Колев, Вие днес ще бъдете човекът, който ще говори от името на бизнеса.
Ние сме приели като краен срок за изготвянето на този документ края на месец март и каквото и да си говорим, ние трябва да се опитаме да спазим тези срокове. Наистина Вие ще бъдете може би единственият представител на бизнеса, така че говорите от негово име, колкото и да е тежка тази задача.
Разбира се, това няма да бъде нещо, което да изсечем в камък. Това ще бъде един динамичен документ, който може да бъде допълван, който може да бъде развиван и се надявам да бъде точно така. Но, дето се вика, трябва да тръгнем отнякъде, да има отправна точка.
За да можем обаче да спазим регламента, по който работим ние, трябва да приемем предложението за дневен ред:
1. Дискусия с г-н Камен Колев, председател на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Обсъждане на предложения и препоръки във връзка с изготвянето на анализ относно нередностите и проблемите при усвояване на средствата от Европейския съюз и възможностите за тяхното отстраняване.
3. Разни.
Моля тези, които са съгласни за приемането на този дневен ред, да гласуват. Да смятаме, че дневният ред е приет. Ако има, разбира се, някакви предложения, те могат съвсем спокойно да бъдат вкарани в точка „Разни”.
Аз самият имах едно предложение, което се въздържах да ви го изпратя в неделя или в понеделник, тъй като срокът е прекалено кратък. То не е чак толкова значимо, но е важно, защото общо взето препотвърди някои впечатления, които имахме с общините.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ДИСКУСИЯ С Г-Н КАМЕН КОЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪВЕТА ЗА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ.
Господин Колев, заповядайте.
КАМЕН КОЛЕВ: Уважаеми господин Бинев, уважаеми господин Танчев, уважаеми членове на Подкомисията по управление на средствата от Европейския съюз.
Аз искам първо да кажа две-три изречения за Съвета за обществени консултации. Този съвет беше създаден преди 6 година, струва ми се, през 2008 г. Всъщност реалната работа на този съвет стартира, когато господин Танчев беше тогава за първи път председател на тази комисия.
В този съвет участват синдикати, национално представени организации, работодателите, участват браншови организации като Строителната камара, участва Националното сдружение на общините – те са ни важни бенефициенти в усвояването на евросредствата, участва БАН, участват научни звена и серия от неправителствени организации – над 30 организации., които сега не мога да изброя. Тоест има една широка представителност и една активност в участията.
Досега какво сме правили. Преди всичко сме се концентрирали върху усвояването на европейските средства и нашата цел беше един път ние да получим като неправителствен сектор, като обществен сектор информация за това какво прави правителството, отделните звена и обратно да кажем своето мнение и да коригираме някои от действията, за които смятаме, че имат някакви негативни ефекти върху едни или други сектори.
Основните заседания, които правихме през тези шест години, бяха по усвояването на европейските средства с участието на управляващи органи, министри. Важни теми бяха преди всичко тези, които бяха европейски теми, предвид на задачите на комисията. Ставаше въпрос за всички тези европейски инициативи и преди всичко пак казвам – усвояването на евросредствата.
Господин Бинев постави въпроса какво е състоянието на бизнеса. В момента виждате, че това, което излезе като 2014 г., пък и нашите впечатления са такива, има известно раздвижване, известно оживление, разбира се, доста плахо, все още неясно, все още неустойчиво. Но за 2015 г. очакваме един икономически растеж от малко над 1 – 1,5 процента. Тоест това, което очакваме, е едно бавно плавно излизане от кризата.
Разбира се, тук бихме искали да предложим, заедно с другите членове на Съвета за обществени консултации, някои мерки, така че да ускорим това излизане от кризата.
Аз съм си отбелязал пет-шест теми, които смятам, че са интересни и бихме участвали в обсъждането им като членове на Съвета за обществени консултации.
На първо място, това е Законът за управление на евросредствата. Разбира се, той има някаква финална фаза. В неговото написване са участвали много от членовете, но не всички, на Обществения съвет. Работодателите са участвали, някои неправителствени организации, но смятам, че ще е полезно. Вече има някаква готовност по този закон като финална фаза, той е в обсега – може би най-важния, на комисията и може би ще бъде интересно за вас да чуете коментарите на членовете на Съвета по този Закон за управление на средствата от структурните и кохезионни фондове.
Второто нещо, което ние в момента дискутираме в бизнеса, това е пътят на европейска инициатива. Аз пак акцентирам на европейските тематики. Това е „Планът Юнкер”. Ако погледнете това, което в момента е предложила страната и правителството, ще видите, че доста скромно като проекти са включени в индикативния списък по този план – около 1,5 млрд. евро, предложения от българската страна. Сравнете примерно с Хърватия, която е предложила проекти за 9 млрд. евро, Полша за 40 млрд. евро и т.н.
Другото, което прави впечатление, е, че по този план – говорим за инвестиции, за ускоряване на растежа, за нови работни места, а в основата на всичко това стоят инвестициите, затова говорим за „Плана Юнкер” - ние нямаме проекти, които да са в секторите на дигиталната икономика. Мисля, че там са седем раздела. Преди всичко това са предложения в областта на инфраструктурата. Да, това са необходими проекти. Но има цели сектори ,където не сме предложили нито един проект. Това са секторите за екология, за устойчиво развитие, за енергийна
Затова смятаме, че и има място и за предложенията на частния сектор в индикативния списък. Даже се проявява инициатива да бъдат включени повече такива проекти. В момента обсъждаме.
Примерно вчера Българската стопанска камара предложи с писмо до министър Горанов, тъй като министър Горанов е координаторът на цялата тази програма, девет проекта, които са на обща стойност около 6 млрд. и 500 млн. евро. Част от тези проекти са в областта на дигиталната икономика. Казвам – дигиталната икономика, тъй като и на европейско ниво се отбелязва спад на инвестициите в това най-важно направление за периода 2008 – 2013 г. Европа изостава спрямо Съединените щати и Япония.
За инфраструктурата има достатъчно проекти. Предложени са важни проекти и ние ги подкрепяме. Но предлагаме допълнителни проекти. Разбира се, тези проекти, заедно с други проекти, които ще предложат частният сектор, неправителственият сектор, трябва да бъдат одобрени като национално представени проекти и да бъдат включени в този индикативен списък, а вече по-нагоре ще се отсяват. Разбира се, тук проблемът е, че става въпрос за значими проекти, с висока обществена значимост, икономическа ефективност. Става въпрос за идеи да се прокара тунел или нещо друго да се направи. Трябва да има някаква готовност, трябва да има цифра, която да стои зад този проект, тоест да има някаква идейна обосновка.
Разбира се, тези неща ще се уточняват. Но проблемът е, че нямаме проектна готовност. Затова тук си заслужава да се събере поне това, което към момента го има, и, разбира се, да отделим ресурс, средства и усилия за подготовка на проекти, включително и по „Плана Юнкер”. Тъй като този план е отворен, във всеки един момент може да се предлагат проекти.
Така че това е втората точка, която според нас е много важна. В момента сме мобилизирали усилията на браншовите камари. Не е проста тази задача, пак казвам, защото като се съберем, се дават много идеи, но те са нахвърлени идеи – дайте това да направим, но няма нищо конкретно като някаква обосновка като идеен проект, като цифра колко ще струва, колко ще струват проектните проучвания, ако не са готови, колко ще струват.
Така че това, което на този етап, примерно вчера успяхме да съберем и да изпратим, са тези седем-осем проекта, които допълват тази сума към индикативната програма.
Следващото нещо, което според нас е важно за бизнеса, пак казвам – на европейско ниво, това е търговското споразумение за инвестиции и търговия, което се готви между Съединените щати и Европейския съюз. Ясно е, че там може да не повлияем. Но най-важното е взаимно да подкрепяме, една и съща позиция да защитаваме по различните въпроси. Става въпрос правителство и неправителствен сектор. Примерно Българската стопанска камара е единствен член на Business Europe – това е Европейската федерация на работодателите, която обединява 50 млн. фирми в Европа. Там постоянно дават становище, включително и по тези проблеми, искат и мнението на Българската стопанска камара. Разбира се, примерно Търговско-промишлената палата е член на друга европейска организация, също много авторитетна.
Към всички тези организации се консултират съответно и Парламентът, и Европейската комисия при изготвяне на становища. Така че и неправителственият сектор има своите канали да влияе. Затова е необходимо да знаем и предложенията на правителството, така че да работим в една и съща посока и доколкото можем, да повлияем.
Второто нещо е да сме в час с това, което се готви, така че нашите членове от бизнеса – браншови и индивидуални, да са наясно с това, примерно догодина или по-догодина, ако влезе в сила това споразумение, какви ефекти ще има върху техните търговски инвестиционни планове.
Вече казах за усвояването на евросредствата. Това е постоянната тематика. Според мене вече имаме набран опит по отношение анализа на изтичащия програмен период 2007 – 2013 г., какви са слабостите според нас, какво не трябва да се повтаря в периода 2013 – 2020 г., причините за това все пак оформящо се закъснение – 77 процента усвояване, още 5 млрд, времето изтича. Така че не трябва да се стига до такова забавяне или до опасност от такова забавяне през втория програмен период, а трябва да видим как да ускорим и как да направим по-прозрачно това усвояване и в крайна сметка ефекта от оползотворяване на тези средства.
Тук смятам, че всички членове на Обществения съвет са в ролята и на директни бенефициенти – това са общините, фирмите и те са изпълнители на всички тези проекти, тъй като става въпрос за частния сектор, независимо дали държавата е бенефициент. Не искам да ставам много отегчителен.
На нас ни се струва също много важно на този етап да направим един сравнителен анализ, който също може да е обект на дискусия в този Съвет за обществени консултации, за това как вървят реформите в Европейския съюз, с оглед ускоряване излизането от кризата, икономическия растеж, създаването на нови работни места, да сравним това, което е в България, и това, което правят някои водещи страни, в смисъл на постигнали най-големи успехи. Според мене това са Ирландия и Испания, които бяха най-много засегнати от кризата. В момента с бързи мерки те успяха да постигнат значим икономически растеж и бързо да излязат от кризата, да създадат работни места. Разбира се, и Гърция беше най-засегната. Там все още предстоят тези реформи.
Но въпросът е да видим в България какво правим и да сравним с това, което примерно тези две страни успешно направиха и постигнаха резултати.
Един такъв сравнителен анализ според нас е тематика на този Обществен съвет и предполагам, че ще интересува и членовете на комисията.
По отношение на проблемите в бизнеса може би има два-три основни проблема. Да кажем, в енергетиката, това са цените на свободния пазар. Това е проблем и в Европа. Цените за индустриалните потребители въобще в Европейския съюз са два пъти и половина до три пъти по-високи от тези в Щатите, в Русия – също, да не говорим в Индия и т.н. Тоест оттук идва една неконкурентоспособност. Все пак има някои неща, които ще влязат в Закона за енергетиката. В тези неща, които компенсират въглеродното изтичане, големите сектори, които изнасят и които създават работни места ще има някои облекчения, разбирайте го като намаление на цената за обществото и крайната цена на тези отрасли, така че да ги направим по-конкурентоспособни. Разбира се, това създава съответно проблеми накъде ще се разпредели този спад в цената.
В крайна сметка цената е важна. Ние обикновено казваме, че цената на електроенергията и на другите енергийни носители е най-ниска. Действително тя е най-ниска в България. Става въпрос за регулирания пазар. За свободния пазар нещата не изглеждат така. Те са доста по-обратни, бих казал. Затова там тези мерки са важни, така че да не загубят конкурентоспособност металургия, стъкларска промишленост, тези големи консуматори на електроенергия.
В областта на регулациите има важни проблеми и там ни тревожи не толкова броят на регулациите, всеки ги изчислява различно. Но, да кажем, в Българската стопанска камара си направихме труда да извадим някъде около 600-700 регулации. Въпросът е, че голяма част от тези регулации са незаконни регулации.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Моля да имате предвид само проблемите, свързани с усвояването на европейските средства. Защото в енергетиката ние можем да помогнем като народни представители, но не и като членове на тази подкомисия. Това е важно наистина. Но честно казано, по-важното за нас е да разберем проблемите на бизнеса при усвояването на европейските средства. Да дадете конкретни примери или общи случаи, които могат да бъдат групирани.
КАМЕН КОЛЕВ: По отношение на усвояването, това, което бихме искали за този програмен период, първо, това беше зададено като задача – електронното подаване и електронното отчитане. Важен проблем е. Не знам доколко имат готовност различните управляващи органи. Но това ще облекчи, ще направи по-прозрачни, ще ускори процедурите.
Второто нещо. Не знам доколко се мисли за разширяване кръга на тъй наречените междинни звена, тоест включване на допълнителни междинни звена с цел ускоряване на процеса по усвояване, оползотворяване, както искате го наречете. Става въпрос дали се мисли за включване примерно на банките в процеса като междинни звена за ускоряване, предвид на техния експертен потенциал, разбира се, със съответни гаранции за прозрачност, за липса на корупционни явления и т.н. Но ми се струва, че си заслужава да се разглежда този въпрос. Има положителни, има и отрицателни примери в това отношение.
По отношение на усвояването на евросредствата нещата вече намират едно нормативно изражение в Закона за управление на средствата. Там сроковете са намалени – до тримесечни срокове за разглеждане, за реимбурсиране на средствата. Това са нормални срокове. Стига да се спазват, тези срокове са добри. Тъй като имаше случаи за осем и повече месеци.
Важно за нас в областта на усвояването е да има гъвкавост. Когато се планира определен ресурс и се окаже, че там няма интерес за усвояване, бързо да се пренасочва този ресурс към областите, където има такъв интерес. Има много отрицателни примери в предишния период в различни оперативни програми – дават се пари, резервират се пари за определена схема, а се оказва ,че няма интерес. Има отделни единични предложения. Този ресурс дълго време стои неоползотворен, губи се време, губят се месеци, след което, разбира се, се решава да се пренасочи, но загубеното време остава.
СЛАВИ БИНЕВ: Това е една от забележките на Европейската комисия – че ние пренасочваме такива, които са неоползотворени.
КАМЕН КОЛЕВ: Но става бавно. Трябва някак си по-бързо, гъвкаво да става това. Разбира се, важна е и предварителната оценка за интереса, но невинаги може да се направи тази оценка.
Примерно за иновациите. Ние винаги търсим иновации и инвестиции в иновациите, но се оказва, че там няма предложения, което също трябва да се анализира. Но след като няма предложения, бързо трябва да се мине, примерно по „Конкурентоспособност”, към тези схеми. Тя е една схема, по която има страшно много предложения, интересът там е голям, примерно за технологично обновяване. Всеки иска да си купи определена машина, да ползва субсидия. Така че това е проблем, който някъде се срещаше.
Разбира се, проектната готовност също е сериозен проблем, но това е при общините, те по-детайлно ще обяснят тези проблеми. Те са членове на Съвета за обществени консултации. Имам предвид проектната готовност, свързана с отчуждаване и т.н., което бави изпълнението на проектите.
Бих подчертал още един проблем – обществените поръчки. Виждате, опитът показва, че когато се спираха средства от Европейската комисия, причина беше една или друга обществена поръчка. Проучих го закона, но все още нямаме становище.
Ние имаме сериозни предложения от гледна точка на практиката, ще се опитаме да ги имплементираме. Но примерно едно такова предложение, което идва от нашите членове, е да се повишат функциите на Агенцията за обществени поръчки, на регистъра, който се управлява от Агенцията. Предложението е самите оферти за обществените поръчки да се подават в регистъра, а не в офисите на самите възложители, тъй като съществуват съмнения за предварително отваряне на тези оферти, нагласяне на данни, на цифри и т.н. Да се изпращат тези оферти в този регистър, а съответният възложител оттам да си ги дърпа в определения формат, час и т.н. По този начин гарантираме, че в този период на подаване и отваряне на офертите те не се манипулират. Това е едното.
И второто нещо. Представете си друг един може би маловажен проблем, но с него се сблъскват малките фирми. Когато отиват в едно населено място и подадат оферта в съответната община, примерно това е последният ден и се оказва, че човекът в тази община го няма, няма на кого да се подаде офертата. Просто го няма. Срокът изтича и тази оферта става невалидна. Няма просто на кого да се подаде. Става въпрос за малки общини, за малки обществени поръчки, но това тормози много от нашите членове. По този начин – с подаването на офертата по електронен път в регистъра се решава и този проблем.
Ето, това са по-практически проблеми на прилагането, което премахва опасността от съмненията, от непрозрачност, от корупция.
По отношение на другите постановки – засега не можем да ги коментираме. Знаем, че има нов закон, който имплементира нови директиви. Аз за това се сещам. Можем да влезем в диалог.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Молбата ми е да не се разпростираме по всички останали въпроси, които са проблеми на бизнеса като цяло, а само за нещата, свързани с усвояването на европейските средства и да се поставят въпросите колкото се може по-конкретно и ясно, защото имаме и други точки. Моля тези колеги, които имат въпроси, да ги зададат. Господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател. Аз се радвам, че сега тук е и председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове..
Към господин Колев. Ние работим с него доста отдавна, още от самото създаване на Съвета за обществени консултации. Все пак малко ще поразширя Вашата теза. Аз разбирам, че Вие го правите заради ограниченото време на заседанието на комисията, но все пак ние сме във второ качество тук. Първо ние сме членове по линия на подкомисията, но сме членове и на Комисията по европейските въпроси, а сме и депутати, което е най-важното. В тази връзка аз затова започнах с господин Танчев.
Аз смятам, че досегашният ни опит показва, че недостатъчно ефективно ние като народни представители използваме голямата мощ, която има Съветът. Защото аз не мисля, че случайно господин Колев започна с представяне на Съвета, кои са включени в него и то много на едро, иначе списъкът сигурно има пет страници, на организациите, които участват вътре.
Така че аз мисля, че трябва, когато имаме проблеми – ще го кажа след малко, защото ще го аргументирам, - които частично или в по-голямата част ще се опитаме да решим с новия Закон за европейските фондове и с новия Закон за обществените поръчки, с ваша помощ и с помощта на Комисията по европейските въпроси може би ще създадем нещо, което ще изглежда добре и ще бъде стиковано с регламенти и директиви. Тук обаче би трябвало да бъде работещо. А без ваша помощ трудно ще можем да се ориентираме, защото все пак при вас има толкова много експерти, които могат да ни бъдат полезни и то в съвсем дребни детайли, които след това спъват нещата. Тоест искам да кажа да намалим бюрократизма и официалността в нашите отношения и в нашата работа и да не бъде инициатива от семестър на семестър и от тема на тема, а да бъде една по-текуща работа. Защото фактически това, което ние трябва да правим, е да правим закони, които да дават възможност на бизнеса и на държавата като цяло, на общините да усвояват тези пари.
Другото, което искам да кажа. Мисля, че ние можем да ви бъдем полезни. Цялото ни законодателство в момента е стиковано и се стикова адекватно с европейските нормативни документи. И въпреки всичко ние не трябва да следваме течението, а би трябвало малко по-активно да действаме. Аз специално имам убеждението, че ние реагираме тогава, когато сме принудени от някакви срокове или от някакви наказания или процедури.
Ние би трябвало да разчетем и то с експерти, които са в тази зала, и с вашите експерти малко по-подробно нещата в Европейския съюз и да видим какво можем ние да добавим, без да ни принуждават да го правим.
Искам да дам пример. Вие казахте за цените на тока. Аз преди 15 минути пристигнах от Видин. Имахме тежък проблем, който продължава да съществува, с едно предприятие. Там проблемът е структурен. Не искам да коментирам сега нещата. Запознат съм с големи подробности. Но проблемът е структурен, точно заради вратички, които са дали възможност да се стигне до това положение в законодателството.
Един от най-трудно вървящите проблеми вие го знаете, това е оперативна програма „Конкурентоспособност”. От нея избягахме, не знам по какви причини. Доста зле се справяхме поне в по-голямата част от действието й. Но трябва да помислим по тази посока.
И нещо, което е свързано с България и с този растеж, който е 1 процент или 1,1 процент, което е фактически доста нищожно, за да се почувства. Аз мисля, че трябва да започнем ние, политиците, за най-важния бизнес да настояваме да се види защо е така. Примерно вчера или днес излезе една статистика, че за миналата година преките инвестиции в България са намалели със 7,7 процента, което е убийствено.
Докато ние говорим само за еврофондовете, няма да вървим напред, просто защото това ни се дава, за да ни се помага, а не да се развиваме и да изпреварваме някого. Дори и при тези огромни цифри, които ние казваме – 30 млрд. или не знам колко милиарда, това, разхвърляно по годините на периода, дори съобразно нашия бюджет, който е доста скромен в сравнение с европейските, е пак нищожно.
Това, което аз казвам, е, че с ваша помощ трябва да помислим как да намерим начина преките инвестиции в България да бъдат водещи, а не еврофондовете. Защото иначе ще продължаваме да гледаме другите в гърба. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря, господин Тошев. Други въпроси, препоръки? Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН В. ИВАНОВ: Уважаеми господин Колев, уважаеми господин Бинев, уважаеми господин Танчев, колеги! Хубаво е, че бизнесът взема отношение по тези проблеми. Мисля, че до известна степен ще изразя несъгласие с това, което каза господин Тошев. Може би не трябва да слагаме на заден план средствата по еврофондовете и да търсим преките инвестиции. Напротив, трябва да намерим начин как бизнесът по-лесно да има достъп до тях.
Аз чух доста от проблемите. Но тук очаквах да чуя някои трудности, които се срещат по усвояването им, най-вече по тези програми, които касаят бизнеса - „Конкурентоспособност”, „Човешки ресурси” и „Развитие на селските райони”, където основният проблем е липсата на финансиране. Защото се печелят голям брой проекти. Ние сме свидетели как специално програма „Конкурентоспособност” е с изключително голям брой спечелени проекти, но много малък брой от тях са финансирани. Спомням си накрая какво се случи, че поради съмнение за корупция голяма част от програмата беше закрита и средствата прехвърлени в друга посока.
Мисля си, че там трябва да се съсредоточим в комуникацията с бизнеса. Защото именно в тяхната непосредствена работа със съответните органи, най-вече управляващи на тези програми, ние можем да разберем къде са трудностите и да намерим тяхното решение. Имам предвид дори този законопроект, който ще влезе, за управление на средствата от Европейския съюз, който ние все още не сме виждали. Аз разбрах, че Вие имате вече някакъв поглед върху него, което за мене е малко странно, защото все пак ние трябва да го гласуваме.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Това е работен вариант. Ще го видим, когато се предложи от Министерския съвет.
ИВАН В. ИВАНОВ: Нормално, предполагам, но ще стигне до нас рано или късно. В тая посока ние трябва да си насочим усилията. Защото действително бизнесът някак си остава настрани. Той става едно крайно звено по другите оперативни програми, където бенефициенти са общини и държава и те участват там като изпълнители. А където са директни бенефициенти, ми се струва, че там има една голяма празнота.
Аз чух тук едно интересно предложение – банките да станат междинно звено. Искам да разбера в каква посока е това – по-лесен достъп до финансиране ли или каква беше точно Вашата идея? Само за експертен потенциал? Аз имам резерви за това нещо.
Аз мисля, че до този момент при нас не е достигал някакъв обобщен анализ до каква степен е използвана примерно ДЖЕРЪМИ и бизнесът какъв опит има в тази посока.
В тази посока исках да направя няколко бележки. Иначе като цяло добре сте структурирали вижданията си върху проблемите, но основните аз така ги виждам и от непосредствените ми контакти с бизнеса виждам, че трудностите са в тази посока. благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря, господин Иванов. Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: Уважаеми господа председатели, господин Колев. Позволете ми да изкажа и аз своето удовлетворение от проблемите, които засегнахте.
Вие загатнахте една тема. Аз бих ви стимулирал и подкрепил да вдигнем изцяло завесата. Бих ви задал въпроса относно пренасочването на средствата по различните програми, там, където има по-голям интерес. Вие споменахте само една тема по програма „Конкурентоспособност” – за модернизация на предприятията. Би било добре ние сега да бъдем запознати с по-голяма част от интересите на българския бизнес, за да може този механизъм за пренасочване на средства да залегне в бъдещия закон, за да може той да влиза в действие по-адекватно и по-навременно, а не да чакаме, както Селската програма, както и програма „Конкурентоспособност”. Две години и половина никакъв интерес нямаше по определени мерки. Въпреки това ние тези пари стояха, вместо да бъдат реално реализирани в българската икономика.
Така че в тази насока искам да ви уверя, че ще получите в наше лице като народни представители и парламентарната група на ДПС този механизъм за пренасочване на средствата там, където няма интерес, в мерки, където има интерес, да залегне в бъдещия закон за усвояването на средствата от европейските фондове. Така че бих искал да чуя малко повече в тази насока и да бъдете малко по-смел. Защото това мисля, че ще реши по-голяма част от проблемите на българския бизнес, да кажем, в една степен. Благодаря ви.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви, господин Етем. Някой иска ли нещо да добави? – Не виждам.
Ако ми разрешите,да обобщим все пак това, което днес направихме като разговор, защото трябва да го сметнем като едно запознанство с нашата подкомисия. Смятам, че това трябва да бъде един динамичен разговор, това трябва да бъде един непрестанен разговор, който дори в определени моменти да се води и по имейли, защото няма нужда да чакаме да се събере подкомисията или голямата комисия. Смятам, че трябва да направим всичко възможно да имаме един непрестанен динамичен диалог.
Аз ще ви оставя моите данни. Сигурен съм, че имате и на повечето от моите колеги. Опитваме се да бъдем в непрестанен контакт и мисля, че за малкото време, в което работим заедно, сме установили такъв. Така че, тъй като наистина сме пренебрегнали политическата си принадлежност, се опитваме да бъдем максимално рационални. Времето е такова, че наистина сме заровили политическите томахавки и се опитваме наистина да решим проблемите, които чукат на вратата, независимо от политическата принадлежност.
Така че нека тази среща наистина да я приемем като едно запознанство. Едва ли ще изчистим всички проблеми, но сме отворил вратата да започнем да ги решаваме, защото те са страшно много. Безумно е да си помислим, че ние днес на тази среща ще решим ан блок абсолютно всичко.
Прекрасно Ви разбирам, бизнесът е много предпазлив, когато дава определени забележки. Затова сега ще си запиша горе-долу Вашите препоръки, поне така, както аз съм ги разбрал, за да видим дали сме абсолютно сигурен. На Ваше място и аз бих бил по-внимателен със забележките относно това какви са претенциите ни към управлението или към каквото и да било друго, защото не се знае кой как ще го възприеме. Има хора, които са малко тънко обидни и не приемат критиката. Затова наистина прекрасно Ви разбирам.
Аз дълбоко Ви препоръчвам наистина много често да събирате Съвета. Вие в края на краищата представлявате една много голяма обществена институция и съвсем спокойно би могло те наистина да ни препоръчат мерки, които да предприемем, за да избегнем съответните грешки. Всички са се обединили около това, че оптимистичният план не дава решение на проблемите. Така че ние наистина сме готови да решаваме проблемите , а не да се крием зад тях или да си мислим, че няма такова.
Много ще е добре наистина да има редовни срещи, на които Вие да ни поканите да дойдем. Дето се вика, групата дава и една анонимност, така че по-спокойно могат да бъдат казани някои проблеми, върху които, дето се вика, Вие съсредоточавате в момента целия спектър.
За мене е изключително важно, освен че ще се дават проблемите, да се дава и някакво решение. Може да не е най-доброто, но, дето се вика, някакво решение, което ще създаде възможност за диалог.
Казах вече, че ние не политиканстваме, а се опитваме наистина да решаваме проблемите. Така че ние не само искаме да направим анализ на ситуацията, а и да предприемем някакви стъпки, за да решим тези проблеми.
Не знам дали сте чели последния доклад на Комисията и нейните препоръки – говоря за Европейската комисия. Действително там им какво да се има предвид. И действително това като че ли доказва, че специално подкомисията е от изключително важно значение за решаване на проблемите, които седят пред нас, тъй като голямата комисия се занимава и с европейските въпроси, и с приемането на определени закони, които трябва да минат през нея чисто технологично, отделно с чисто протоколна дипломация. Ето например следващия път ние имаме среща с нашите сръбски колеги.
Тоест има страшно много неща, които като че ли ни отделят от решаването на тези проблеми и ние се съсредоточаваме в подкомисията за решение само на тези проблеми, които са свързани с парите, което като че ли е най-голямата болежка на българите, независимо дали са в частния бизнес или са в общинския или областния и т.н.
Аз как разбрах проблемите. Уверявам Ви, че с нас няма да имате проблеми с динамичния диалог. Бъдете абсолютно сигурен.
Аз съм си записал на първо място информацията, една динамична информация вие да получавате, разбира се, от всякакъв вид – като се започне от приемането на програмите и се стигне до някаква логистична подкрепа.
Второто нещо, което съм написал, е че специално по „Плана Юнкер” Вие смятате, че ние трябва да претендираме и за високите технологии, а не само за инфраструктурата, където ние участваме, за да може да бъде повишено по всякакъв начин количеството на парите, които се усвояват. Без да се опитвам да бъда повече от компетентен трябва да ви кажа, че аз ще проверя, но трябва да ви кажа, че това е един шаблон, от който горе-долу не можем да мърдаме.
Третото, защото това с енергетиката го задрасках, тъй като е проблем на бизнеса, но не е проблем на усвояването на европейските средства, е електронизация на информацията и най-вече при подаването на документи. Само искам да ви предупредя, тук интернет администраторът ще бъде един от високо платените. Всяко едно нещо може да бъде проверено, давам ви пълни гаранции. Аз съм се занимавал с тези неща и ви казвам – може би електронизацията е проблем на цялото електронно правителство, за което вече трето, четвърто, пето правителство говори по този проблем. Но да знаете – подаването на информацията по електронен път в никакъв случая не я прави защитена. Някой отваря по-лесно електронните пликове, отколкото запечатаните.
За банките. Имам лично мнение по въпроса. Банките понякога са крадци на идеи. Много често особено по европейски проекти, те се превръщат в абсолютните реализатори на този проект. Няма да ви обяснявам системите по реимбурсиране, по забавяне, как да убиват лихвите и т.н. Поне 50 примера мога да ви дам само така, без да се връщам назад. Не казвам, че банките са нещо лошо. Просто трябва да се има предвид, че те се изкушават на базата точно на тази своя експертност.
Резервирането на парите трябва наистина да се прави разумно, защото това е една от най-големите забележки на Европейската комисия в момента, защото пренасочването не е толкова просто. Смята се, че понякога парите се пренасочват именно поради това, че даден проект не е компетентно написан, не е качествен и т.н. Така че действително пренасочването по-добре да се прави преди това, малко да се подготвят нещата и да се знае къде е големият интерес.
Това, което виждам аз, са обществените поръчки, което може би е най-важното нещо. Трябва да има прозрачност, да се търси вариант, по който да бъде защитена информацията, която дава всеки един при участието си, за да не може да бъде спекулирано с това. Абсолютно съм съгласен, трябва да се търсят някакви формули, защото в края на краищата ние всички тук познаваме хора и знаем, че това битува, за жалост, в момента.
Липсата на кого да изпратиш документи – понякога се спекулира с последните срокове. Това го знам, защото особено в общините когато става дума за елиминиране по фатален начин на някой, наистина се правят тези неща – разболява се някой и т.н. Страшно се получава, особено в малките общини.
Горе-долу ви информирам кои неща ще влязат и се опитвам да пресъздавам Вашите думи.
И, разбира се, да имаме комуникация, за да можем да решаваме проблемите, заради които ще ни наказват.
Това са точките, които съм изброил, слушайки Ви. Разбира се, това ще бъде една динамична работа, в която е хубаво да допълвате тези проблеми. Може аз да не съм го разбрал по най-добрия начин, затова с нашите колеги ще се опитаме да го направим по най-стилизирания и най-верен начин.
КАМЕН КОЛЕВ: Правилно сте го отразили, господин Бинев. Искам да кажа само три изречения.
По отношение на средствата от еврофондовете и останалите инвестиции. Ние в Българската стопанска камара направихме една сметка. През 2007 – 2013 г., изтичащия програмен период, инвестициите, които са насочени за малкия и средния бизнес, бяха в програмата „Конкурентоспособност”. Те за 1 млрд. 100 и няколко евро. А в същото време малкият и средният бизнес за тези седем години е направил инвестиции в размер на 25 млрд. лв. Виждате, че те са един малък процент, една десета, 10 процента. Тоест действително те допълват.
Затова е важно и другото, което господин Иванов каза – да повишим ефекта, насочването на тези 10 процента. Но те в никакъв случай не могат да изместят останалите 90 процента и това го доказват и цифрите.
Второто нещо, което искам да допълня, което според нас също е сериозна слабост – пропуснах го в предишното изложение. Според мене за нас е важно да има пълна публичност на всички одитни доклади по различните оперативни програми, не само одитните доклади, но и различните писма и кореспонденции с Европейската комисия по различни поводи.
Защо казвам това. Защото спирането на програмите никога не става изведнъж. То се предшества от някакви писма на които не се отговаря, за които няма никаква публичност. Ако я имаше тази публичност, щеше да има обществен натиск, може би щеше да се отговаря, щеше да се изпълняват тези препоръки на Европейската комисия и нямаше да се стигне до спирането на тези програми.
Затова нашето предложение е да има пълна публичност на всички одитни доклади. Поставяли сме този въпрос. Отговорът обикновено на управляващите органи е, че тази публичност трябва да се разрешава от органа, който извършва този оди, трябва да се иска неговото съгласие. Това е малко уклончив отговор. Според нас няма да има никакви проблеми, ако се пита този орган, който извършва одита. Те са различни организации, които го извършват – външни и вътрешни. Но това е задължително и ще предпази от по-сериозни нарушения.
И третият проблем – с това приключвам. Колегата подчерта един важен проблем, който също остава незасегнат – достъпът до финансиране с цел изпълнението на проектите, достъпът до мостово финансиране. Това е сериозен проблем. Той винаги е стоял на вниманието. Тук сме се опитвали да предлагаме решение, като повишаваме авансовото финансиране, но все пак там проблемът е с гаранцията, така че не може да се реши този проблем по този начин.
Имаше известни надежди, че това мостово финансиране може да се комбинира с финансов инструмент, който да подпомогне самото финансиране, но се оказа, че това е двойна преференция, която не може да се ползва. Така че тук нямаме реални предложения. Действително е проблем. Чрез повишаване на авансовото финансиране донякъде той може да се реши в посока на гаранциите.
Не може да се дублира финансовият инструмент заедно със субсидията, двойна преференция се получава. Така че този проблем остава открит. И тук е проблемът с рисковите фондове. Но това е проблем на други достъпи до финансиране и т.н., които между другото са залегнали в този програмен период.
Само това исках да допълня. Иначе всичко е правилно отразено и благодаря. Моята колежка иска нещо да каже.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Само ще Ви помоля да бъдете кратка, защото имаме още две точки.
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Напълно кратка. Уважаеми господин председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, уважаеми господин председател на Подкомисията за усвояване на европейските фондове. Аз съм Таня Желязкова - Тея, парламентарен секретар на Българската стопанска камара и помощник на господин Камен Колев в качеството му на председател на Съвета за обществени консултации. Просто исках да споделя една положителна практика, която започнахме в Четиридесет и първия парламент. По идея на Българската стопанска камара издаваме бюлетин за Европейския съюз и европейските средства. В Четиридесет и първия парламент излязоха 42 броя, в Четиридесет и второто Народно събрание – 10 броя. Но тъй като този бюлетин носи шапката на комисията, ние не можем да го издаваме, когато няма Съвет за обществени консултации.
В тази връзка искам да ви кажа, тъй като този бюлетин по принцип е насочен към членовете на Съвета за обществени консултации, както и към членовете на комисията, той седи на свободен достъп на нашия сайт, когато го издаване, и сегашните броеве са там. Искам да ви кажа, че вече имаме 43 абоната на този бюлетин, извън членовете на Съвета за обществени консултации. Предполагам, очаквате, че това са само фирми и банки. Не, имаме просто и хора от високи нива от държавните ведомства.
Така че чакаме Съветът да започне своята работа и да възобновим издаването на този бюлетин, който е ежемесечен и на принципа на дайджест – всичко, което се е случило в Министерския съвет, в Народното събрание и в комисията във връзка с двете теми: за европейските средства и контрол на европейските фондове. Той се издава в електронен вариант. Благодаря.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Благодаря Ви много. Между другото, това е изключително важно. Дето се вика, това беше препоръка към Вашия колега. (Веселост в залата). Наистина ще се радвам страшно много този съвет да заработи и да бъдем в една динамична връзка, независимо дали с голямата комисия, дали с подкомисията. Наистина връзката трябва да бъде толкова динамична, че да решаваме въпросите, а не само да отчитаме запознанства.
Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Първо, искам да изкажа благодарности към господин Колев, че отрази това. Ние, дето се казва, от по-предишен мандат се опитваме да привлечем гражданското общество.
Второ, искам да ви поздравя за това, че въпреки динамичната ситуация в държавата Вие съумявате все пак този Съвет за обществени консултации да има някакъв живот.
И на трето място, искам още един път да подчертая това, което и господин Бинев каза. Тази година е изключително важна за България. И предвид на това, че Европейския съюз действа на 7-годишни програмни периоди и предвид на това, че почти е невъзможно примерно в оперативна програма „Околна среда” да се прехвърлят пари или от други. Това е абсурдно. Ние трябва да положим максимални усилия.
Както и Вие казахте в момента, и за мене не е толкова важно как и точно каква ще е йерархията, колкото да стигнем в една добра комуникация, наистина да си поставяме задачите и да ги отстоим пред Европейския съюз, за да не се налага после да хленчим и да търсим други извинения защо нещо не се е случило.
И в Европа, а смятам и в България,, когато гражданското общество е добре представено и това е позицията, която ние защитаваме, това са много добри инструменти, с които и в Европейския съюз можем да отстоим тези позиции.
Все още не са одобрени всички програми. Все още може да се влияе в някаква степен какви ще са междинните звена, как ще върви комуникацията и въобще взаимоотношенията между отделните органи. Все още всичко е в процес на работа. И смятам, както каза и господин Бинев, че трябва много динамично да се срещате, да давате предложения. Бизнесът вече е извадил своите поуки кое работи и кое не работи. Трябва да се опрем на тази основа, на тази база, която имаме.
Защото Европейският съюз, дето се казва, от 1997 г., когато сме започнали да работим, се опитва лека-полека да ни насочи, че трябва да имаме един по-дълъг хоризонт на планиране, по-адекватно, по-реалистично планиране.
Аз лично като експерт съм участвал и в писането на Националната стратегическа референтна рамка, и на някои от оперативните програми. Видях неща, които не искам да се повтарят, всички тези неща да се пишат в някои офиси и министерства от хора, които много рядко имат допир до реалната ситуация на терен и проблемите на бизнеса.
Така че още веднъж ви приветствам и се надявам тази година всички да положим максимални усилия, за да си направим една основа, върху която после само да се прави, дето се казва, само фина настройка. Още веднъж благодаря за поканата да присъствам днес в подкомисията.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Искам да благодарим на господин Колев за неговото посещение. Всичко добро. Винаги ни имате на разположение.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЯНЕТО НА АНАЛИЗ ОТНОСНО НЕРЕДНОСТИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ ПРИ УСВОЯВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ.
Във връзка с това, което каза и господин Тошев, и господин Колев, за жалост за месец януари отчитането на външните инвестиции е паднало не със 7 процента, а три пъти – от 50 млн. на 16 млн. Само за месец януари. Което прави европейските фондове в момента единствената глътка свободен ресурс за България. Това е повече от ужасно, няма какво да го обсъждаме в момента, защото ние за друго сме се събрали. Сега трябва да помислим за някои проблеми, които аз съм си набелязал. Те ще ви бъдат изпратени, разбира се, по имейлите, защото съм сигурен, че много от вас ще добавите проблеми или ще промените тона, с който се казват. Защото той е прекалено ясен. Не знам дали е най-подходящият, но в края на краищата такива са проблемите.
Работата на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз стартира реално в средата на месец януари. Оттогава досега имаме пет заседания. На работен разговор бяха двама областни управители и техни представители, относно проблемите свързани с усвояване на европейските средства, с които се сблъскват общините от техните области. Тоест те в някаква степен защитаваха държавната позиция.
На дискусия дойдоха кметове или техни представители на осем общини в същата връзка. Спомняте си как тук дойдоха осем представители на различен вид общини – големи, малки, първа категория, втора, бяхме ги смесили.
Във връзка с информационните кампании бяха изработени писма за становища на управляващите органи. Отговорите пристигнаха миналата седмица, мисля, че всички сте ги получили.
Аз имам мнение по въпроса. Ако съм на мястото на министър-председателя, по две-три от писмата ще ги викна и с писмата ще ги бия по главата. Това е личното ми мнение. Не знам дали сте чели писмата.
Очаква се становище на бизнеса за проблемите свързани с усвояване на европейските средства. Днес го направихме. Така че горе-долу имаме някои изводи, които аз ще ви изпратя като сумирани. Но е хубаво всеки от вас да каже как е разбрал тези разговори, които сме водили, за да може да го дадем на голямата комисия и съответно да го изпратим към всички тези, които са заинтересовани от усвояването на европейските фондове, и тези, които ги разрешават или ги одобряват. Защото в края на краищата и тези, които са заинтересовани от тях, трябва да знаят какви са проблемите и че ние се опитваме да ги решаваме по някакъв начин. И ако сме пропуснали нещо, да го добавим.
Всички тези дейности изискват някакво време, поради това, че първо, трябва да се проведат, второ, са замесени и други лица извън нас. Ние не можем просто така да се събираме.
Поради празниците и удължената работа на Народното събрание пропуснахме да направим няколко срещи. А и на последното събиране липсваше кворум, което не даде възможност да приемаме един документ, който аз изпратих в писмен вид само от мое лице на господин Танчев.
Напомням, че работният план предвижда подкомисията да излезе с финално становище по проблемите, свързани с усвояване на европейските средства до края на месец март. Въпреки сериозните трудности, аз смятам, че сме направили срещите, които ни дават основание да смятаме, че ако се напънем в следващите две седмици, съвсем спокойно можем да спазим срока. И най-важното е да обясним, че това не е документ, който е финализиран. Това е един динамичен, жив документ, който непрестанно може да бъде допълван или неща, които са се решили, да отпаднат от него.
Искам да ви уведомя, че на 10 март 2015 г. бях в град Хасково, тъй като съм избран от този район, и имах среща с осем от единадесетте общини, които съставляват област Хасково. Много от проблемите, които имахме с тези кметове, които представляваха общините тук, всъщност се дублираха с проблемите в Хасково. Така че аз ще ви предложа да допълним и с тези кметове, все едно сме направили обща среща, като те наистина се дублираха. Аз ще ви ги изпратя да ги видите, за да няма някакво прескачане.
Представителите се обединиха около няколко базисни проблеми, които са основна пречка за по-доброто усвояване на европейските средства. Изказаните пречки се препокриват с вече споделените.
Основните набелязани проблеми, които излизат по всичките неща, които ние до момента сме дискутирали с всичките представители, с които сме имали срещи, без, разбира се, вътре да влиза бизнесът, са финансовите корекции. Финансовите корекции могат да бъдат разгледани в два аспекта – финансови корекции, породени от самите общини, и финансови корекции, защото не им е дадена правилната информация и са ги подвели от самото начало в условието на задачата. Няма да се спирам в детайли на проблемите, но вие ме разбирате какво ви казвам.
И тук те имат препоръки бенефициентите да знаят, че не могат да претърпят последващи корекции. Тогава вече вината ще бъде наистина само в общините или в общинските служите, а не както е в момента, вината да бъде споделена, защото наистина те са получили една неправилна информация.
Отделно трябва да ви кажа, че предварителният и текущият контрол трябва да бъдат водещи, а не последващият. Тоест това, което правим ние, е доста по-важно от това след това да кажем: видяхте ли как сгафихме, пак ни наказаха. Мисля, че е по-добре.
Доколкото знам, между другото докладчик по законопроекта, свързан с усвояване на европейските средства в момента, е точно господин Пирински. Така че той прекрасно знае, че действително това, което правим в момента тук като подкомисия, е от изключителна важност, защото такива са препоръките на Европейския парламент.
Другият важен момент е, че различните управляващи, сертифициращи и одитиращи органи имат различни изисквания. Това излезе, когато водихме разговор с общините най-вече. Тези изисквания задължително трябва да бъдат унифицирани и ние трябва да помогнем по този въпрос. Защото като че ли в момента тези институции са разделени на орел, рак и щука. Ние трябва да направим всичко възможно, ако трябва, да ги съберем на едно място и да кажем: не може тези изисквания да бъдат различни.
Естествено, че ако ни препоръчат от министерството или от агенцията примерно еди-каква си папка, ти ще бъдеш с такава папка. Ако обаче изпитвашият орган, който след това трябва да ти даде последващ контрол, каже: Аз искам папката ти да бъде розова – ти отпадаш. Или ти налагат санкции, корекции и т.н. Давам глупав пример в момента, за да бъда максимално ясен. Тоест ние наистина трябва да ги накараме те да седнат и да унифицират тези изисквания.
Също така се предлага диференцираният подход при финансовите корекции. Тук действително смятам, че общините имат своето право, защото наистина малко се действа на парче, а не на базата на обема на грешката.
Общините настояват също така да се помисли и за отговорност за консултантите, които изготвят проектите и заради които впоследствие имат проблеми или търпят финансови корекции. Много от консултантите, които им се препоръчват, на практика поради незнание, поради слаб административен капацитет или нещо подобно са ги набутали в проблемите, заради които след това ги санкционират. Някои от тях направо ми казаха, че са им препоръчали кого да изберат. (Неразбираеми реплики). Това е малко § 22. След като аз ви го казвам така, вече смятайте как са ми го казали на мене.
Не може в държавата един човек да решава нещата. Трябва да ги решава законът и най-вече ние да се справяме. Но примерно някои нямат достатъчен опит да си изберат добри консултанти. Така че проблемите са два.
Аз ви казвам какви са проблемите от тяхна гледна точка и е хубаво да ги имаме предвид.
Изтъква се идеята за създаване на независим арбитраж, който да разглежда проблемите с финансовите корекции. Защото те смятат, че много от тези корекции наистина са направени просто за да се отчете. В сегашното състояние на общините да могат да обжалват наложените корекции примерно като нетърпими или крайно нецелесъобразни.
Относно административния капацитет, който те изтъкват, има два големи проблема. Всъщност това е проблем най-вече на малките общини. Те наистина нямат възможност за административен капацитет. Защо? Ами всеки нормален човек как ще седи там за 200 лв.? Той отива веднага да работи в частната фирма по този въпрос. Да не говорим за тези, които не са успели да излъжат. Те казват: Господин Бинев, как да се справим, когато тук не става въпрос само за това дали те са умни хора. Има обеми от работа, които трябва да се свършат, които не са за един човек, който ние можем да си позволим да назначим или за двама.
Тоест ние трябва да помислим как държавата да създаде за малките общини орган, който трябва да ги подпомага при подготовката на тези проекти. Тази подкрепа е най-вече за малките общини. За малките общини това е наистина голям проблем.
В тази връзка се изтъква огромната документация, своеволия на администрацията и т.н. Аз ще ви изпратя тези неща, за да не ви ги чета в момента, защото няма много време.
Самоучастието – страхотен проблем пак на малките общини. Те казват: Какво самоучастие, ние не можем да си оправим нещата, които трябва да свършим по тези проекти! Ние не можем да усвоим парите, защото трябва да извадим целия бюджет. Как да го направим? Изключено, невъзможно е. Гледаме, че нещо се случва, обаче не можем въобще да реагираме.
Тоест ние трябва да помислим за някакъв фонд, който да се изисква, който да им гарантира самоучастието. Специално говоря за малките общини.
Информация. Няма смисъл да разработвам тази тема, знаете за какво става дума. Много от информацията, която те получават, е за утре, за други ден. Да не казваме, че много от грешките се допуснаха именно поради това, че бързаме да усвояваме набързо, а после се правят финансови корекции и т.н. Много от тях спомняте си как реагираха – реагираха много остро.
И, разбира се – стратегия. Общините се обединяват около идеята на областен съвет, да се събират при областния кмет или областния управител, всички общини от определен район, за да разработят обща стратегия или да видят по какъв начин могат да си съдействат.
Искам да ви уведомя какво е приел парламентът във връзка с усвояването на европейските средства.
Резолюция, приета във вторник, на 10 март. От Европейския съвет се настоява за по-щателни проверки при неизползването на европейските фондове.
По-ефективни мерки за възстановяване на изгубеното от измами и нередовни разходни средства, както и за активни антикорупционни политики в страните членки.
Тоест имайте предвид моето лично мнение по този въпрос, че наистина комисията трябва да заработи, ако искаме наистина да правим нещо. Защото вие виждате, че голямата комисия поради големия обем от европейски ангажименти не може въобще да се концентрира по тези въпроси, които ние разглеждаме в момента. Аз дори смятам, че трябва наистина да се търси варианта за окрупняването на тази комисия, защото тя наистина за мене е една от най-важните, специално в момента.
Страните – членки на Европейския съюз трябва да се стремят да възстановят повече от загубените заради нередности средства, особено в селското стопанство.
Няма да ви занимавам повече. Аз ще ви изпратя всичките документи. Аз съм резюмирал доклад на Европейския парламент, защото е ясно, че той е прекалено дълъг. Тези, които се интересуват винаги могат да го извадят от сайта на Европейския парламент.
Всичките тези препоръки аз ви предлагам на следващото събиране да ги сумираме. Разбира се, аз ще ви ги изпратя преди петък, за да може всеки през уикенда да нанесе съответните добавки, които трябва да бъдат направени. Не може този документ да има претенциите да бъде нещо уникално, но във всички случаи той трябва да бъде основополагащ, да бъде изпратен към съответните бенефициенти, да бъде изпратен към ресорните министри, да бъде огласено, че ние наистина ще следим за тези процеси пред медиите, които би трябвало да гарантират прозрачността на това, което правим, и да се опитаме наистина да го превърнем в нещо сериозно.
Скъпи колеги, има ли някой, който иска да добави нещо? Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ: Господин председател, колеги! Аз имам едно предложение относно работата на самата комисия с цел да бъдем малко по-ефективни. Ние досега събрахме мнения, констатации относно проблемите главно на бенефициентите или на ползвателите на помощта от Европейския съюз. Някак си за мене се губи обратната връзка с управляващите органи на различните програми. За да имаме и ние ефективна роля относно контрола и да бъдем подпомагащо звено в усвояването на еврофондовете, аз бих предложил да проведем срещи с управляващите органи на различните програми. Защото ние не ги познаваме кои са, а отчитаме техните проблеми. За да предадем дори като препоръки и като проблеми, които срещат бенефициентите, би било добре да го направим. Защото ние коментираме с вицепремиера Томислав Дончев, но общо взето работата е на парче.
Би било добре с различните управляващи органи да проведем работна среща; ако трябва, ние да отидем. Дори да не е ресорният министър, защото чисто оперативно министърът не се занимава с проблемите на програмата. Знаете, има си ръководители. Това е важното. И ние да предоставим тази набрана информация относно проблемите на съответните управляващи органи.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Аз след малко ще Ви отговоря. Говорих с господин Танчев, който каза, че е по-добре тези срещи да се провеждат в голямата комисия. Само че проблемите, които се засягат там, и поради това, че комисията е доста по-голяма, отиват в съвсем друга посока.
Аз смятам, че наистина подкомисията трябва да държи на това да се срещне с тях, защото ние ще говорим само за пари, няма да политиканстваме, няма да се опитваме по някакъв начин да си докарваме политически дивиденти, а наистина ще питаме за проблемите и за тяхното решение. Също ще докладваме тези проблеми и ще питаме как те могат да бъдат отстранени. И да видим по какъв начин ние бихме могли да съдействаме, било законодателно, било дори чрез лобиране в парламента, да търсим варианта, в който наистина тези проблеми да бъдат решени.
Аз смятам, че това е пътят и абсолютно съм съгласен с това, което предложи господин Етем. И смятам, че действително след обнародването на този документ ние трябва наистина да пристъпим към следващата стъпка – да дискутираме този документ с ресорните министри или с капацитетите в техните министерства по тези проблеми. Аз съм абсолютно съгласен.
Драги колеги, ако имате някакви други забележки, препоръки? – Не виждам.
Да смятаме, че с това закриваме нашето заседание. В рамките на ден-два ще ви изпратя този документ, който сега се опитах да импровизирам пред вас. Ще ви изпратя и горе-долу нещо като един скелет на основните проблеми и съответно техните решения. Между другото, ще се въздържа много в решенията. В смисъл, там ще бъда не толкова пунктуален, защото смятам, че решенията трябва да ги мислим заедно и то заедно с ресорните министри – това, което Вие предложихте, господин Етем, и да вървим напред. Закривам заседанието.
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА:
(Слави Бинев)