П Р О Т О К О Л № 9/22.04.2015 г.

---

На 22 април 2015 г. от 14,00 часа се проведе редовно заседание на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на постъпил анализ на установените проблеми при проверките от системните отиди на изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от Европейския съюз, извършени от ОСЕС.
2. Обсъждане на постъпил анализ на установени проблеми при проверките на разходването на средства по оперативните програми, съфинансирани от Европейския съюз, извършени от АДФИ.
3. Разни.

Заседанието беше открито в 14 часа и ръководено от Слави Бинев – председател на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.


ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам днешното заседание да протече при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на постъпил анализ на установените проблеми при проверките от системните одити на изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от Европейския съюз, извършени от ОСЕС.
2. Обсъждане на постъпил анализ на установени проблеми при проверките на разходването на средства по оперативните програми, съфинансирани от Европейския съюз, извършени от АДФИ.
3. Разни.
Има ли други предложения? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Всъщност това е най-важната част. Аз тук съм се опитал да резюмирам докладите, които вие сте получили.

Започвам с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПОСТЪПИЛ АНАЛИЗ НА УСТАНОВЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ ОТ СИСТЕМНИТЕ ОТИДИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ, СЪФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ОСЕС.
Накратко, в обхвата на одита на операциите през 2014 г. през осемте оперативни програми са включени 230 проекта и са се извършили проверки на 278 процедури за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки и процедури за избор на изпълнител.
Предложено е налагане на финансови корекции върху 203 договора, което е много над 50 процента от всички проверени договори.
В повечето проверени процедури е налично повече от едно нарушение.
Тези нарушения не са констатирани от управляващия орган в процеса на верифициране на разходите и грешките не са коригирани от сертифицираните разходи през 2013 г.
Всъщност къде е проблемът. Проблемът е, че няма превантивен контрол. А когато ОСЕС тръгне да прави проверки и намери нарушения, те са длъжни да нанесат финансови корекции. Това е всъщност най-големият проблем.
Тоест ако АДФИ си бяха свършили своята работа или другите предварително ангажирани от управляващия орган проблеми, всъщност финансовите корекции можеше да бъдат избегнати.
Аз докладите съм ви ги изпратил. Това е само брифиране на изводите от тях.
Грешки при подготовката и откриване на процедури за възлагане на обществена поръчка;
Непровеждане на изискваните по закон процедури за възлагане на обществената поръчка;
През 2014 г. е установено значително увеличаване на посочените нередности спрямо предходните години – 14 случая при 2 през 2013 г.;
Условия, които дават предимство или необосновано ограничаване и участие на лица в процедурата;
Незаконосъобразна методика за оценка на офертите;
Неоснователно намаляване на срока за получаване на оферти, определяне на твърде нисък краен срок за закупуване на документацията за участие, тоест съкращаване на срока на възможност за подготовка;
Нарушение на публичността при обявяване на поръчката;
Грешки при сключването и изпълнението на договора за обществени поръчки.
Заключение:
Както подкомисията отбеляза в своя анализ на проблемите, свързани с усвояването на европейските средства, ОСЕС препоръчва засилване на предварителния контрол върху обществените поръчки. Управляващите органи по оперативни програми „Околна среда”, „Регионално развитие” и „Конкурентоспособност”, „Транспорт” и „Административен капацитет” вече прилагат този подход.
Предложение:
Тъй като установените нарушения са констатирани от управляващите органи в процеса на верифициране на разходите, а грешките не са коригирани от сертифицираните разходи през 2003 г., предлагам да се изисква от управляващите органи да ни предоставят техните мерки за справяне с огромните проблеми, които пречат за усвояването и следва да се налагат финансови корекции, което е най-неприятният начин за контрол. Това е част от контрола на финансовите корекции.
Другото е установените пропуски. Петдесет и седем от проверените процедури показват, че за одитирания период системите за управление и контрол на управляващите органи не функционират с последователността, честотата или дълбочината, изисквана от приложимите правила.
Във връзка с това предлагам да се изискат от управителния орган и заместник министър-председателя господин Томислав Дончев конкретни стратегии за справяне с проблемите, свързани със системите за управление и контрол, най-вече за контрол.
Тук смятам – добавихме го в последния момент, а това е изключително важно, – че средствата по комуникационната стратегия, които независимо че се публикуват как се изразходват от министерствата – разпоредители на европейски средства, според направената отгоре-отгоре проверка не отиват за това да бъдат обяснени начините за работа с европейските средства и оперативните програми с бенефициентите. Напротив, повечето от тези пари отиват за медиен комфорт.
Смятам, че трябва да направим всичко възможно да допълним идеята на заместник министър-председателя Томислав Дончев за пълна проверка и прозрачност на изразходването на тези средства. Това са доста сериозни средства – някъде около стотина милиона евро, тъй като те са процент от парите.
Най-лошото е, че те не отиват по линиите, в които трябва да бъдат изразходвани.
Между другото, аз се връщам от средства в Брюксел и това беше един от въпросите, които ми зададоха във връзка с комуникационната стратегия.
Това е, което исках да кажа за ОСЕС.

По втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПОСТЪПИЛ АНАЛИЗ НА УСТАНОВЕНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ПРОВЕРКИТЕ НА РАЗХОДВАНЕТО НА СРЕДСТВА ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ, СЪФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ АДФИ.
Относно анализа на АДФИ пак съм направил нещо накратко. Аз съм изпратил целите доклади, но ако искате, тези резюмета след срещата ще ви ги изпратя, защото те са есенцията на тези решения.
През 2014 г. са извършени 19 инспекции, установени са 20 нарушения. Звучи като виц, обаче е истина. При 18 от инспекциите нарушенията са в областта на възлагането и изпълнението на обществени поръчки. При една инспекция на нарушенията на оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007 – 2013 г. са регистрирани индикатори за измами.

Нарушенията по програмите са: пет по оперативна програма „Регионално развитие”, четири по оперативна програма „Административен капацитет”, две по оперативна програма „Околна среда”, две по Европейския социален фонд, една по Програмата за развитие на селските райони, един случай по оперативните програми „Развитие на сектор „Рибарство” и „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, „Развитие на човешките ресурси” и „Учение през целия живот”, един случай по програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция – България” - 2007 – 2013 година и един случай при разходване на средства на Европейския бежански фонд.
За нарушенията са съставени 51 акта за установяване на административни нарушения. На прокуратурата по компетентност са изпратени копия от пет доклада за извършени финансови санкции.
Всъщност важно е какви са изводите.
При всички проверки, които са били разпоредени на определени места, са установени нарушения. При изпълнението на всички оперативни програми има нарушения най-много по оперативна програма „Регионално развитие”.
Предложение за стъпки:
Изискване на становище на управляващия орган по оперативна програма „Регионално развитие” за големия брой нарушения;
Искане на справка от прокуратурата.
ИВАН В. ИВАНОВ: Това не можем да изискаме. Прокуратурата не се отчита на Народното събрание.
СЛАВИ БИНЕВ: А не могат ли поне да ни дадат някаква справка?
ИВАН В. ИВАНОВ: ОТ АДФИ може. От прокуратурата – не.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: От АДФИ можем да изискаме, така ли?
ИВАН В. ИВАНОВ: Да.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Тогава това ще се преправи. Записваме така: „Изискване на справка”, махаме „от прокуратурата”.
ИВАН В. ИВАНОВ: По-скоро да се промени словоредът на изречението - „и за изпратените на прокуратурата доклади”.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Можем ли да искаме становище от прокуратурата за адекватността на настоящата правна рамка?
ИВАН В. ИВАНОВ: Можем да поискаме. Ако те решат…
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Значи последното изречение остава - искане на становище от прокуратурата за адекватността на настоящата правна рамка във връзка с наказанията за престъпления при злоупотреби с европейските средства. Тоест ние можем да поискаме от тях да направят препоръки. Не е лошо в никакъв случай.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Това е, което препоръчваме за следващата седмица. Другата седмица ще разгледаме анализите на Сметната палата и на АВКУС, които пристигнаха след изпращане на дневния ред за днешното заседание, пък и нямаше да можем да разгледаме всичките. Те трябва да се прегледат много внимателно и да се направят изводите.
От гледна точка на ефективното разглеждане смятам, че е по-добре разглеждането им да стане в две заседания. Аз просто съм го отложил за следващата седмица. Ако нямате нищо против, предлагам следващата седмица горе-долу това да бъдат задачите. Те ще дойдат между другото и от Министерството на земеделието. Мисля, че ще е така. Или може би на по-следващото заседание ще бъдат разгледани за селското стопанство.
Това е, колеги докладът, който е дошъл. Аз смятам, че в мерките, които предлагаме тук, е да изискаме от управляващите органи и заместник министър-председателя Томислав Дончев конкретни случаи за справяне с проблемите, които са излезли от АДФИ и от ОСЕС, какви са мерките, които те следва да предприемат и също така какво смятат да направят с комуникационната стратегия, която да бъде не само отчитана, а да бъде наистина трансперантна и да търсим целесъобразността на изразходването на тези пари. Защото това са около 100 млн. евро, разбира се, по различните разпоредителни министерства, които могат да ги изразходят. И е изключително важно тези пари наистина да заминат така, че да накарат хората да разбират повече за европейските средства.
Трябва да има ефект. Ние трябва да измерим ефекта, а не похарчените пари. Защото това е лесно, както се разбра досега – ефективността.
Тези, които са съгласни това да бъдат нашите следващи стъпки, моля да гласуват.- Приема се.
ИВАН В. ИВАНОВ: Искам да направя едно допълнение.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Разбира се. Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ: По-скоро това е критика към предоставените документи.
ОСЕС хубаво работи по установяване на нарушения, които водят до финансови корекции. Но тук пропускат един момент, който аз считам, че е важен. Според мене тези 230 проекта, които са проверили, от тях над две трети, може би 90 процента са минали през Агенцията за обществени поръчки. Това означава, че тези процедури са били съгласувани по начина, по който са изпратени в съответните общини, одобрени и така проведени.
Въпросът е каква е комуникацията между управляващите органи, Агенцията за обществени поръчки и бенефициентите, дали самата Агенция за обществени поръчки е запозната с тези свои решения на Европейската комисия по отношение на финансовите корекции и за отстраняване на нередностите още по отношение на предварителния контрол, който те осъществяват. Там е проблемът, там се крие разковничето. Защото ние с тези бенефициенти, с които сме разговаряли, всички едно нещо твърдят: Ние сме съгласували процедурите с Агенцията за обществени поръчки и в един момент там се откриват купчина нарушения, на базата на които ни налагат финансови корекции.
Къде се губи връзката – това трябва да се установи. От този доклад това нещо не става ясно. ОСЕС хубаво работи по решението, но по никакъв начин не набляга на този елемент на предварителен контрол.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: За предварителен контрол – управляващият орган.
ИВАН В. ИВАНОВ: Управляващият орган, ами Агенцията за обществени поръчки? Нали те са предварителният контрол на самите процедури.
АЙХАН ЕТЕМ: Едно мнение на изказаното от господин Иванов. Защото не малко пъти аз съм срещал в своята практика една обществена поръчка, одобрена от управляващия орган, съгласувана от управляващия орган, съгласувана от Агенцията за обществени поръчки, впоследствие обжалвана в Комисията за защита на конкуренцията и с положително становище от КЗК, обжалвана във Върховния административен съд и с положително становище от Върховния административен съд - и впоследствие идват господата от тези одитиращи органи и пак намират проблем. Аз не мога да разбера какво трябва да направят бенефициентите, защото те понасят ударите от тези нескопосани правила. Защото при положение, че една процедура е одобрена дори във Върховния административен съд за законността й, аз не разбирам впоследствие какви нарушения могат да се намерят в същата такава процедура.
Или да се промени механизмът на контрол и съгласуване на съответните обществени поръчки. Аз не знам, трябва да има някакъв стандарт в това нещо.
ИВАН В. ИВАНОВ: Извинявай, че те прекъсвам, но изпадаме в такава ситуация, в която съществуват нарушения и налагат финансова корекция. И на всичкото отгоре тяхното заключение не се обжалва пред Административния съд и по общия исков ред като гражданско дело с всичките му негативи – с такси, върху цената на иска. И се влиза в един омагьосан кръг.
Сега чуваме, че Томислав Дончев готви Закон за европейските средства. Но какво правим с тези, които са в момента? Ние нямаме информация в този методически съвет какво се случва, какви решения вземат, неговата тежест, какви са решенията на този методически съвет, който в момента работи, какво се случва там. Те се въртят на практика в един омагьосан кръг.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Какво можем да предложим и какво да изискваме, за да може това да бъде избегнато? Какво да добавим? Така или иначе ние сме написали тук да видим какви са мерките за решаване на тези проблеми във връзка с предварителния контрол. Според мене трябва да изискаме нещо или да препоръчаме нещо?
ИВАН В. ИВАНОВ: Да препоръчаме да работят в по-сериозно взаимодействие с Агенцията за обществени поръчки, които са един вид предварителен контрол. Те са на практика основният проверяващ орган.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: По-сериозно взаимодействие с Агенцията за обществени поръчки.
ИВАН В. ИВАНОВ: Защото над определени прагове всички поръчки там са съгласувани. Когато се съгласуват, тогава се пускат.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Има нещо друго. Това, което в повечето случаи излезе като информация, е, че прекалено бил съкратен срокът, в който е трябвало да подготвят документите, и те са били небрежни към тяхната подготовка. Дори самите общини, ако си спомняте, го признаха това нещо – че са бързали и че са им казали в последния момент: давайте да ги взимаме, че ще свършат парите! И те тръгват да правят разни неща, които явно не отговарят на критериите. Да не говорим, че самите те казаха, че особено много от малките общини не отговарят на административния капацитет като ниво, не само като подготовка, но и като количество.
Тоест това са проблемите. Единият проблем е, че не могат да решат проблема, защото не могат да са готови за него. Вторият проблем е, че примерно един човек може да извърши определена задача, той не може да извърши четири такива големи задачи.
Така че в малките общини всъщност проблемът идва понякога от административната некомпетентност, но понякога от административната недостатъчност. А и има такива моменти, в които тези, които дават изискванията, се различават от тези, които проверяват изискванията, което всъщност е най-големият проблем. Но това са единични случаи, поне така излезе от справките, които ние направихме.
Но всъщност това са най-опасните проблеми. Защото тези, които идват и ни дават задачите, се различават от тези, които изпитват. Те казват: искаме да си сресан, гелосан и т.н., някой дори ти проверява примерно обувките, което всъщност е нонсенс. Ние действително трябва да изискаме това, че хората, които създават критериите, трябва да носят отговорност. Когато се проверява, трябва да бъде записано. Хората, които създават критериите, трябва да носят отговорност, когато тези критерии не са критериите, по които те проверяват.
Аз мисля, че това всъщност е едно от решенията на този въпрос - отговорността на този, който създава критериите. Защото какъв е този човек, който създава някакви критерии, на тебе ти казваме, че ще те изпитват по волейбол, а да ти дават футболна топка! Не е правилно. Може би трябва да изискаме отговорност за тези, които създават критериите.
АЙХАМ ЕДЕМ: В не редки случаи се случва управляващият орган да е одобрил тази процедура, впоследствие да я анексира на избрания изпълнител, а впоследствие идват от АДФИ или от ОСЕС и казват, че същата тази процедура, одобрена от тяхна страна, всъщност е грешна.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Точно така.
АЙХАН ЕДЕМ: И корекцията се осъществява, а плаща бенефициентът. И точно тази процедура казват, че е неправилно направена.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Какви действия можем да предприемем принципно, за да изискаме това да се случи? Трябва да има отговорност за тези, които създават критериите. Може би това трябва да залегне като част от закона, който се подготвя.
ИВАН В. ИВАНОВ: Отговорът е: координация, субординация и всякакви формули на взаимодействие между органите, които осъществяват най-малкото предварителен контрол.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: И шаблонът, който се създава.
ИВАН В. ИВАНОВ: И последващ контрол.
ПРЕДС. СЛАВИ БИНЕВ: Последващ контрол преди ОСЕС. Защото ОСЕС като хване нещата, те са длъжни да нанесат корекции, което всъщност трябва да бъде избегнато. Тоест ние трябва да имаме някакво превантивно сито, което да не дава възможност да се стига до ОСЕС, които да ни кълцат.
Някакви други препоръки? Господин Тошев, от Вас някакви препоръки? Общо взето аз ще ви изпратя, между другото, резюмето, защото аз съм пратил докладите на ОСЕС и на АДФИ, но те са много дълги, , но ще ви изпратя изводите от резюметата и горе-долу препоръките, които сме взели. Горе-долу това, което взехме като решение, е важно, защото ние трябва да го гласуваме.
Във връзка с това сме предложили на управляващия орган – заместник министър-председателя Томислав Дончев конкретни стратегии да изискваме справяне с проблемите, свързани с техните доклади, така че да избегнем евентуалните нарушения. Тоест да направим всичко възможно тези грешки, които те са набелязали в предишния планов период, да не се повтарят в този. И да изискаме в закона, който се подготвя от господин Дончев, тези, които създават критериите, да носят отговорност.
Също така средствата по комуникационната стратегия да бъдат прозрачни и ефикасни, тъй като той самият иска те да бъдат публикувани. И това е много добре, това е стъпка напред. Но ние трябва да видим и целесъобразността на това изразходване. Тъй като подобряване на информацията по информационните потоци не е на ниво и трябва да изискаме всичко възможно. Защото всеки един човек трябва горе-долу да знае къде е неговото място в цялото.
Така че, скъпи колеги, ако смятате, че това са следващите стъпки, които трябва да предприемем и да изискаме от управляващия орган, моля тези, които са съгласни, с допълненията, които внесоха господин Иванов и господин Етем, да го гласуваме.
Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това смятам нашата среща за закрита. Пожелавам приятен ден на всички. За следващия път остава да видим, защото те дойдоха, когато бе разпратена програмата, анализите от Сметната палата и АФКОС. Включително ако дойде и от Министерството на земеделието техният анализ, ще го гледаме, защото там са най-много парите.
Това са следващите стъпки. А след това ще дойде на дневен ред и Министерството на земеделието. И е хубаво от министерството да поканим някой, който отговаря точно по програмите. Когато обсъждаме техните анализи, е хубаво според мене да има човек от министерството, с когото да водим разговор специално по тези въпроси. Ако нямате нищо против, това да бъде нашата обща програма за следващите две заседания.
Следващия път ще се опитам да направя една по-дълга програма и ще ви я разпратя в електронен вид, за да можете вие да я допълните, тъй като имаше доста отпуска, починахме си от последната голяма задача, която си бяхме дали. Сега ще направим нещо по-голямо, за да се опитаме да подпомогнем работата на нашите колеги.
Колеги, други мнения, препоръки, възражения? – Не виждам.
С това нашата работа за днес приключи.
Закривам заседанието на подкомисията. Пожелавам приятен ден и успехи на всички.
(Закрито в 14,45 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОДКОМИСИЯТА:
(Слави Бинев)