---

П Р О Т О К О Л

На 18 март 2015 г. от 16 ч. часа се проведе заседание на Комисията по политиката за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект за вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
2. Обсъждане на предложения за предстоящи инициативи и задачите на комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
3. Разни.



Заседанието беше открито В 16 ч. от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.



ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, предлагам да започнем нашата работа. Добър ден и добре дошли на първото заседание на нашата комисия. Вярвам че създаването на комисията е добър знак за това, което искаме да постигнем в рамките на това Народно събрание.
Както добре знаете, обект на нашата работа са двете големи български общности чужбина. Едната е на тези може би вече над 2 милиона българи, които напуснаха страната през последните 25 години и живеят и работят в чужбина. Другата са така наречените исторически български общности най-вече в страните от нашия регион, където също имат своите проблеми.
Кризата в Украйна, изобщо ситуацията на Балканите изострят тези проблеми. И в голяма степен създаването на нашата комисия е своевременно, за да можем да се обърнем към тези общности, да се опитаме да решим поне част от техните проблеми и по законодателен път, а и чрез взаимодействие чрез институциите в страната.
Както знаете, днес вече Агенцията за българите в чужбина също има своя председател, новоизбран от Министерския съвет. Така че институциите би трябвало в скоро време да заработят и да вършат своята работа в полза на българските граждани, на етническите българи по света.
С тези уводни думи искам да преминем към нашия дневен ред. Той е кратък за днес, защото преди всичко, за да има комисия, трябва да имаме нашите правила за работа. предполагам, че всички са получили проекта, който сме си позволили да изготвим. Отнасяйте се с разбиране, все пак комисията е съвсем нова, не наследяваме апарат, не наследяваме установена система за работа. Тъй че в крачка се опитваме да напипаме въведените моменти в нашата работа. Все още няма кабинети, все още екипът физически не е разположен, за да можем да работим перфектно. Така че прощавайте на нашия екип нашите малки грешки и пропуски.
Днешният дневен ред се състои от три точки:
1. Обсъждане на проект за вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
2. Обсъждане на предложения за предстоящи инициативи и задачите на комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Предлагам да вървим член по член, като няма да ги изчитам в пълнота. Където имате забележки или предложения, ги направете и ще гласуваме всеки член отделно.
По чл. 1. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 2. Той общо взето повтаря текстовете от правилника. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 3. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 4. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 5. Тук трябва да решим редовния график за заседанията на нашата комисия, заради това са оставени празни нещата. Знам, че всеки от нас е член поне на още една комисия. застъпват се комисиите, застъпват се часовете. Дайте предложение кога да направим редовния график и кога да събираме комисията, за да може максимално всички да присъстват и да бъдем полезни и да можем да работим.
Днешното събиране в този час е малко импровизирано, защото се опитвахме да намерим начин всички да дойдат, но няма да е възможно. Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние нямаме друг начин, освен да бъдем във второ работно време. Примерно ако имаме една комисия от 14,30 ч,. тази комисия да започне да заседава от 17 ч. Защото и в двата дни – и в срядата, и в четвъртък винаги се появява такъв проблем. Ние няма как да бъдем през другото време. Трябва някой от нас да отсъства от тази комисия, което според мене не е много продуктивно. И ще трябва да го преглътнем. Моят 10-годишен опит в парламента показва, че една комисия не може да работи продуктивно повече от два часа и половина. Като минат два часа и половина, депутатите се уморяват и започват да правят грешки, а след това ни връщат да ги поправяме. И всичките тези среднощни заседания, които стават, винаги са били такива.
Така че това трябва да го преглътнем и да го правим по този начин. Друг начин нямаме. Освен в петък, но никой няма да е съгласен. Особено депутатите, които са от провинцията, няма да искат.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз предлагам да се спрем на двата дни – сряда и четвъртък, и да решим да заседаваме един от тези два дни, а тогава да решим вече дали сме първа смяна или втора смяна в съответния ден. Заповядайте, колега Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Моето предложение е комисията да заседава в четвъртък и по една друга причина. Все пак председателят трябва да има възможност да се приготвя за заседанията на комисията. Господин Йончев така или иначе в сряда има и друга комисия. тоест би било логично поне на председателя да му е удобно, за да може да си върви работата.
Така че предлагам нашето заседание да бъде в четвъртък и да уточним вече часа, който е удобен за всички.
РЕПЛИКА: От 16,30 ч. е добре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това може да стане.
РЕПЛИКА: Моето предложение е в сряда от 16 или 16,30 ч.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Хайде първо да уточним деня – колко са за сряда, колко са за четвъртък. Няма ден, в който да сме всички на разположение, при положение, че комисиите са толкова много и членуваме в по две комисии. Заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Искам да защитя идеята за 16 часа. На мене ми се струва, че не всички комисии работят много дълго. Понякога дневният ред се изчерпва в рамките на час и половина. Освен това според правилника имаме възможността при присъствие в началото на заседанието да заявим гласуване пред председателя и то да се отчете.
Тоест аз не виждам проблем, дори някой път да продължи заседание на друга комисия по-късно, ако колегата е заинтересован от дневния ред тук, да излезе по-рано, като си е заявил своя вот. Все пак ако ние ще правим заседание,е хубаво да имаме поне час и половина пред себе си. Затова предлагам часът на нашето заседание да бъде 16 часа, за да може от 16 до 17 – 17,30 да се проведе ефективно заседание. Защото ако го направим много късно, нека да си кажем честно, всеки ще си бие камшика към 18 часа и общо взето ще оставим тук председателят и още един-двама души да си говорят.
Така че според мене работещо решение като час за втора смяна е 16 часа. Ако това решим, деня ще го определим по-лесно.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Много колеги правят заседанията от 15,30. Добре, приемаме да бъде от 16 часа в четвъртък.
Който е съгласен да проведем заседанието си в сряда, моля да гласува. – Гласували 9 души.
Който е за четвъртък, моля да гласува. – 4 гласа. Малцинство.
Приемаме редовните заседания на комисията да се провеждат в сряда от 16 часа по време на сесиите на Народното събрание.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние в Комисията по образованието имаме да приемаме страхотно законодателство през целия период до лятната ваканция. За мене ще бъде много трудно да присъствам тук.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не подценявайте работата на нашата комисия. И ние ще правим страхотни неща, така че и тук ще има доста работа. Проф. Станилов, няма начин как да комбинираме времето на всички, така че всички да бъдат доволни. Опитвайте се да бъдете тук. Ще ценим Вашето присъствие.
Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е за приемането на чл. 5, с така направеното уточнение, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 6. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 7. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 8. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 9. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 10. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл.11. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 12. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 13. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 14. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
По чл. 15. Имаме ли бележки и предложения? – Няма. Преминаваме към гласуване.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували: за 14, против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
С това изчерпихме нашия правилник и той е приет, всички разполагаме с него. Той ще бъде отново редактиран от екипа на комисията и всеки един от вас ще може да разполага с него. Не мисля, че той се различава от практиката на комисиите, в които членуваме досега.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩИ ИНИЦИАТИВИ И ЗАДАЧИТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Имате думата. Откриваме дебата за това какво ще правим, защото наистина от нашата активност и от нашата работа зависи успехът на комисията и осмислянето на нейното съществуване. Защото, както казах, няма практика досега, няма прецедент с такава комисия в предишно Народно събрание. А в същото време всички парламентарни групи със своя вот показаха, че тази комисия е необходима. Тоест от нас оттук нататък зависи какво трябва да правим и какви инициативи.
Вече ви информирам, че има два разпределени законопроекта за нашата комисия, които ще влязат в дневния ред на следващото заседание, по които ще работим. Те ще ви бъдат изпратени своевременно на всички. Освен това мисля, че има още доста работа, която трябва да свършим. Така че заповядайте за коментари и предложения.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Какво е Вашето виждане?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моето виждане е, че двете целеви групи на комисията са многобройната емиграция от последните години, която има много специфични нужди. Визирам и изборните им права и законодателство, и гражданските им права като български граждани, защото всички те са български граждани със своите документи за това, и въпроса с личните документи – определено там има затруднения при издаване, при консулските услуги, изобщо за обслужването на българските граждани по света, трудовите им права и в Европа, и в Европейския съюз, и извън него, нарушаването на тези права. Не е тайна, че имаше доста такива примери в близкото минало, сигурно ги има и в момента. Говоря за хора, които работят в Гърция, в Турция, в Испания, в Англия и къде ли не, без особена защита на техните права, понякога без осигуровки. Всичко това трябва да бъде част от нашата работа.
Освен това правата им тук като български граждани, правата, които те самите се опитват да отстояват. Знаете, че и законът предвижда доста активност и от тяхна страна. Освен това създаването на тези съвети на българските граждани в чужбина – и там има доста неясноти.
Това е единият кръг от работата на комисията, адресиран към тази общност от българи, които живеят по света. Част от тях са временно в чужбина с ясното намерение да се завърнат в страната. Те имат специфични проблеми със социалното осигуряване, с продължаване на социалното осигуряване, все неща, за които трябва да помислим.
Втората, не по-малко важна група от въпроси касае историческите български общности. Започвам, разбира се, със случая с Украйна, защото като че ли там са най-горещи проблемите. Хората очакват особено внимание от страна на България. Надявам се и с помощта на Министерството на външните работи, и с Агенцията за българите в чужбина, и с нашата комисия да бъдат раздвижени тези въпроси.
Не е тайна, че тази общност е и потенциален източник за нови българи. Нека да помислим в посока за използване на всички механизми. Визирам примерно така наречената синя карта, възможността на тези наши сънародници да пребивават в България и да работят в България, нещо, което можем да им осигурим така, както го правят много други страни по света.
Освен това възможността да получават образование в България. Знаем, че тази година броят на обявените места в университетите надвишава чувствително броя на потенциалните студенти. Не е лошо да помислим какво законодателство да приемем, как можем да улесним тези общности да изпращат своите деца в България, те да учат тук, да получават българско образование, защо не да остават да живеят тук и всъщност да осигурят част от онова младо попълнение на нацията, от което имаме нужда.
Това е кръгът от въпроси, които най-общо трябва да засегне според мене работата на нашата комисия. Като, разбира се, всеки един от нас има възможността да излезе не само със законодателна инициатива, колегите вече са го направили, но и с конкретни действия, срещи с тези общности, срещи с техните многобройни асоциации. Там трябва да сложим някакъв ред. Защото наистина има безброй асоциации на българите в чужбина, от които всяка една претендира да представлява интересите на определена общност. В същото време българската държава трябва да партнира на някои от тях, но трябва да избере някакъв начин, да намери онези, които са истинските ни партньори, онези, които наистина представляват интерес.
Особен кръг от нашата работа ще представлява и отношението към българите в Македония и Западните покрайнини, също чувствителна тема, особено актуална и днес. Знаете, че в хода на преговорите с Македония по така наречения Договор за добросъседство не можем да забравим и тази тема, не можем да я извадим изцяло от тези преговори.
Със Сърбия нещата стоят по аналогичен начин, макар че, доколкото разбирам поне от последното посещение на господин президента, сръбската страна е малко по-благосклонна към нашето малцинство там. То е признато за такова. Като че ли ние му обръщаме по-малко внимание.
Сериозни проблеми има с придобиването на българско гражданство по български произход, нещо, по което законодателството не е достатъчно изчистено, не дава достатъчно ясна представа точно с кой документ се демонстрира българското гражданство тук. Има колеги, които са работили по тази тема и могат да говорят повече от мене.
В момента отлежават доста заявления за българско гражданство на това основание, които някак си не се обработват. Фактически държавата не признава собствените си документи и издадените удостоверения от Агенцията. Министерството на правосъдието не предприема съответните действия, за да доведе до документ за българско гражданство. Това е въпрос, който касае десетки хиляди хора, които сами са заявили, че са българи по произход. Така че неминуемо ние трябва да се занимаваме с този проблем и то много скоро. Защото наистина той е отворен доста време.
Това е най-общо на първо време нахвърлено това, което мисля, че трябва да свършим. А сега заповядайте да ме допълните и да се опитаме да си сложим някакъв дневен ред. Може би още следващия път трябва да изслушаме и новоизбрания председател на Агенцията за българите в чужбина. Мисля, че това е повече от уместно. Аз се надявах, че ще можем да започнем работа преди това, за да можем преди да бъде избран да го изслушаме, макар че законът не ни дава особени правомощия в това отношение. Но и сега не е късно. Мисля, че ще е добре той да представи своята програма за действие. Защото основният ни партньор в нашата работа всъщност е Агенцията за българите в чужбина. Чрез тази структура на изпълнителната власт ние можем да правим нашата политика.Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Вие наистина поставихте основните въпроси и проблеми. Аз ще допълня следните неща.
Имайте предвид, колеги, че през последните две години и половина излязоха всякакви неща по медиите относно българите зад граница, удостоверяването на техния произход, българското гражданство. Всичко това се прави от определен кръг от хора, които в България изкарват пари от тази работа. Това е безспорната мафия. Така че съпротивата за всяко едно нещо, което направим в полза на българите, ще го има. Опитват се определени хора в държавата да контролират тези процеси и да дават гражданство на други хора, които са от бившите съветски републики, но които не са българи по произход, като руснаци, които са собственици на имоти по Черноморието. Това явно е стратегията в дирекция „Българско гражданство” на Министерството на правосъдието.
Това, което се случваше в Агенцията през последните години, също беше недопустимо. Включително сега там уволниха още двама служители.
Налице е пълна абдикация на българските институции от защита на правата на българите, Агенцията за българите в чужбина и Министерството на правосъдието. Там наистина трябва да наблегнем много, защото има определени чиновници, които години наред формират явно политиката на тези институции в определена насока.
Аз неслучайно казвам това, защото виждам вече, че и самите заместник-министри, като водим разговор с тях, че някой им вкарва някакви тези за това как българите едва ли не получават удостоверение, кандидатстват за гражданство. Ами една малка част от тези, които получават удостоверение за български произход, кандидатстват за българско гражданство. Голямата част кандидатстват или за постоянно пребиваване, или за временно пребиваване, или да учат в България, или просто да си го имат като нещо, което е свързано с техните предци.
Така че всякакви неща ще чувате и всякакви лобита може би ще се задвижат. Въпросът е ние наистина да искаме да решим проблемите на българите зад граница, да имаме тази смелост.
Още две неща ще добавя, които са важни в тази насока. Господин Йончев, каза, че е внесен законопроект за промяна на Закона за българите, живеещи извън Република България, подписан от представители на пет парламентарни групи. Дал съм и на другите колеги от другите парламентарни групи, ако имат желание, да го подкрепят. По-големият проблем на този закон е, че той е приет още през 2000 г. и вече 15 г. Министерският съвет е задължен да направи правилник за прилагането му, а няма такъв. Тоест една от задачите, която комисията трябва да свърши чисто документално, е именно да настоява за приемане на такъв правилник. Защото в момента всеки чиновник започва да тълкува закона по различен начин. Министерството на правосъдието – по един начин, Агенцията – по друг начин, прокуратурата, която проверява – по трети начин. И накрая се влиза в един омагьосан кръг и нищо не се случва.
И другото важно нещо. Преди две години – две години и нещо беше приета от Министерския съвет и Стратегия за българите зад граница, която беше доста прилична, въпреки че винаги може нещо да се направи по-добре. Също трябва да настояваме Министерският съвет да я внесе в Народното събрание, за да бъде гласувана.
Това са две неща, които мисля, че ще дадат добрата правна и всякаква обосновка, за да можем да свършим другите неща, за които си говорим. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Искам да се изкажа сега, тъй като в момента заседава Комисията по земеделието, господин Йончев много добре знае. Долу в момента ври и кипи покрай този мораториум и аз трябва да се връщам там.
Благодаря Ви, господин председател. Колеги, имам едно съвсем кратко предложение. Предлагам на някоя от следващите срещи, още в началото, да поканим тук да присъства украинският посланик Никола Балтаджи, за да чуем от първо лице какво е състоянието на нашите диаспори, тъй наречени исторически. Той самият е етнически българин, говори прекрасен български, сигурно голяма част от нас го познавате. Жена му се казва Пенка, и тя е българка. Доста е съпричастен към съдбите на българите. Така че нека да го изслушаме и да видим какво има да ни каже, да съберем информация. Така или иначе трябва да започнем да се интересуваме за българите в чужбина.
Само това исках да ви предложа и ви моля да ме извините. Ще оторизирам господин Петров да гласува за мене.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Предложението е добро. Трябва да видим чисто дипломатически можем ли ние да го викаме и каква е формата да го поканим. Да не излезе, че привикваме посланици на чужди държави. Аз съм сигурен, че той в личен план ще бъде удовлетворен.ще го направим. Мисля, че е съвсем уместно.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателю, с пожелание за успешна работа и за Вас, и за заместник-председателите, и за всички членове на комисията!
Аз напълно подкрепям този периметър от въпроси, който разглеждате като възможни въпроси, които да се разглеждат в нашата комисия за българските общности зад граница. Но аз си мисля, че основни адресати на нашите усилия и на нашата дейност биха били Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на културата безспорно, естествено Агенцията за българите в чужбина, а освен тях Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната.
Аз ще посоча след малко защо на здравеопазването и отбраната. Но си мисля, че има четири въпроса, които можем да разглеждаме като част от темите, които ще гледаме на първите заседания и ги предлагам като част от дневния ред на предстоящите заседания на комисията.
Според мене вън от всякакво съмнение е, че на челно място стои въпросът за българите в Украйна и по-специално в района на бойните действия Донецк и Луганск. Аз не се наемам да твърдя, че те са около 6000 човека. Нямам представа колко са. Приемам тези данни, които бяха споменати от външния министър. Но си мисля, че един от първите въпроси, по който трябва да чуем становище, е въпросът за подготовката на хуманитарната помощ, както от страна на Министерството на външните работа, включително, разбира се, подготовката с усилията на Българския червен кръст - ето още един адресат на нашата работа – на тази помощ, каква е като вид, като количество, какво точно се организира като транспорт, как и по какъв начин ще бъде съпроводена. Даже си мисля, че самата доставка на тази хуманитарна помощ би следвало да бъде като част от усилията на нашата комисия, включително и придружена с представители на нашата комисия.
Вторият кръг от въпроси засяга съдбата и състоянието на българските училища в чужбина. Вземам повод от един дълго дискутиран въпрос за българското училище в Будапеща. Но проблемът не е само с Будапеща – като финансиране, като състояние, като осигуряване на учебни помагала и съответно на преподаватели. Навсякъде, където има учредени, създадени, функционирали и функциониращи български училища, ние трябва да имаме представа какво точно се случва.
Третият кръг от въпроси засяга културно-информационните центрове от типа на тези, които са създадени в Западните покрайнини – материална база, финансово подпомагане, управителни съвети, поне да имаме представа. И, разбира се, да набираме информацията, включително и чрез Агенцията за българите в чужбина за техните ръководства като лица за контакти. Естествено – и потребности от всичко онова, което е предмет на дейност, включително литература, отново учебни помагала, продукти на културата, най-общо казано, на българската култура.
И четвъртият кръг от въпроси Вие в някаква степен го засегнахте – това е да изслушаме информация за подготовката на договор. Колегите, които не са следели толкова отблизо тази тема, знаят, че подписването на договора е на практика при висока степен на съгласие между всички политически сили условието за подкрепата на България да продължаваме напред в тази част на Македония. Трябва да чуем докъде и как са стигнали разговорите с македонската страна, какво се приема. Разбира се, да напомня, че основата, която се разглежда като основа на този договор, е декларацията от 1999 г. Но мисля си, че тук няма да има много спорове по въпроса, че трябва някъде да се сложи граница на македонските аспирации по отношение на българската история, идентичност, културно-историческо наследство.
Споменах Министерството на отбраната. И нека да кажа, че макар и като че ли малко встрани от вниманието на въпроса за живите българи, струва ми се, че не бива да изоставяме въпроса за състоянието на българските гробища и военните паметници. Имаме подписани споразумения, спомням си от предишната си дейност, с Унгария за взаимно обгрижване, опазване на военните гробища и военните паметни места. Имаше подобно подготвено споразумение с Германия. Има също български военослужащи, загинали на територията на Германия – това е съвсем естествено, и обратно, германски войници, загинали на наша територия, което беше в ход на подписване, което вече си признавам, че не знам докъде е стигнало.
Има подобни разговори със Сърбия, като беше изразена готовност те да разгледат този въпрос и евентуално да се стигне до подготовката и подписване на подобно споразумение.
Мисля си, че това също от гледна точка на българската историческа памет са въпроси, които не бива да оставяме встрани от нашето внимание. Затова и споменах Министерството на отбраната.
А що се отнася до Министерството на здравеопазването, си мисля, че това е ведомството, което има пряко отношение към осигуряване на възможности за лекуване, рехабилитация или най-малкото на медицински прегледи на нашите сънародници от чужбина в български здравни заведения. Такава практика има във Военно-медицинска академия, включително по отношение на Западните покрайнини, включително по отношение на Македония. Просто трябва да имаме представа и да видим какви са нагласите на ръководството на Министерството на здравеопазването за разширяване на тази практика и съответно това да бъде един от въпросите, който би могъл да бъде предложен на вниманието на българските общности зад граница. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря и аз. Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. И от мене успех на Вас, на ръководството на комисията и на всички колеги.
Смятам, че трябва да си дадем сметка ,че самото създаване на тази комисия е един изключително важен политически знак, както към българското общество, така и към българските общности в чужбина и към държавите, в които има български общности. Така че, най-грубо казано, с каквото и да запълним нашата дейност и дори да се окаже, че стоим без работа, самото съществуване на тази комисия е нещо изключително важно.
Много се надявам, че от гледна точка на институциите, с които ще работим, все повече ще работим с Министерството на външните работи и все по-малко – с Агенцията за българите в чужбина. Казвам го като желание за задълбочаващ се ангажимент на българската държава към активна работа с българските малцинства и защита на българските малцинства, а не просто административно обслужване на онези българи по произход, които са решили да дойдат тук, за да поискат да пребивават в България и да вземат българско гражданство. Аз виждам в това промяна на философията на държавата към тези български общности в чужбина. Ние имаме в някаква степен историческата чест да станем част от тази промяна.
Много съм съгласен с това, което каза господин Найденов, за българските военни паметници. Това също е част от една нова култура на държавно самочувствие, което трябва да покажем, както към живите, така и към мъртвите българи в чужбина и всячески ще съдействам в тази посока.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Наистина административното обслужване е работа и на Министерството на външните работи, защото всъщност консулските отдели са част от Министерството на външните работи, а не от Агенцията за българите в чужбина. Така че дейностите се преплитат силно. Благодаря на господин Найденов, защото това, което нахвърля, общо взето създаде работа на комисията за следващите няколко месеца. Проф. Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колеги, от всичко това, което се каза, проблемите, с които комисията ще бъде заета и заради което тя беше формирана, пропуснахме само един проблем, който ще бъде голям проблем пред нас. Това е въпросът за кандидатстването на българите от чужбина във висшите учебни заведения в България.
Досега, аз съм десета година народен представител, винаги когато дойде време за кандидатстване, в този период винаги се посипват от българите в чужбина оплаквания, главно от консулствата и от Агенцията за българите в чужбина. Оплакванията са в селектирано раздаване на документи за прием, на места – търговия на документи за прием, отхвърляне на определени кандидатури и приемане на хора, които нямат български произход, нямат нищо общо с България и т.н.
Затова ние трябва да имаме предвид, че с Министерството на образованието и науката, защото те са главната движеща сила, не само консулствата, които също играят роля, ще имаме големи неприятности, защото там отделът се състои само от несменяеми за много години чиновници, които са отработили специална схема - казвам го без да се смущавам, специална схема за корупция и не могат да бъдат хванати нито лесно, нито бързо.
Аз мисля, че това може да се направи примерно като започнат да ги разследват. Досега това не се е случвало, макар че аз лично съм правил сигнали до прокуратурата с документация от българи, които са се оплаквали в Народното събрание. Сега вече има комисия, пред която те могат да се оплакват, комисията е на законодателната власт. Тя е отворена комисия и всеки може да дойде тук и да се оплаче – и писмено, и лично, и устно и т.н. И ние вече имаме законното право да изискаме от изпълнителната власт да изпълнява тези наши предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Аз първо предлагам да си пожелаем успех всички ние. Защото големи са очакванията към самата комисия. Мисля, че това е един много сериозен старт към българите в чужбина.
Преди всичко, това, което очерта и господин Найденов, и всички, които се изказваха, председателят също, е много хубаво.
Моето предложение е да почувстват институциите, че има парламентарен контрол върху тяхната дейност. И тук, когато формираме дневният ред, ще ни увлече текучката в законодателството. Ние ще бъдем втора или трета комисия, която ще се произнася по определени законопроекти. Затова задължително е една от точките в дневния ред да бъде по нашата тема – това, за което сме създадени.
И, господин председател, имам следното предложение - когато правите дневния ред, не знам как ще въведете стила – дали заедно със заместник-председателите или Вие ще го определяте, нека тези, които ще идват на изслушване от институциите, да бъдат така добри да предоставят материал. Според материала и според дискусията, която ние ще проведем нашия разговор, ще заседаваме. И да бъде малко по-свободен дебатът вътре в самата комисия. Тук има достатъчно, в лицето на всички, силно заявени политически лица, които искаме да помагаме и да бъдем в помощ.
И още нещо. Нека да си даваме сметка след материала има ли нужда от регулация в законите и да почувстват една по-строга отговорност.
Предлагам за следващото заседание следното - може би господин Найденов го сподели Министър-председателят от трибуната на парламента по дебата и въпроса, който повдигна Янаки Стоилов, обеща хуманитарна помощ за Украйна. Предлагам да поискаме Министерският съвет да ни информира как си представя тази организация и какво ще направи в този смисъл като организация.
Посланикът на Украйна бихме го изслушали на една по-дружеска среща.
Що се отнася до традиционните малцинства, за които Вие говорихте, имам предвид историческите, в момента в Будапеща българското малцинство има проблеми.
Държавите, в които са се оформили нови малцинства, това са част от големи групи хора в Испания, обслужване на български език, вече има нови училища, в които се преподава на български език – тези теми трябва да ги видим, да чуем как работят посланиците, отделните министерства. Ако трябва, да направим и няколко мисии, да ги видим на място, но да се чувства, че има комисия, която прави парламентарен контрол и която прави регулация на законодателството.
Безспорно, и стратегията, и законът са важни. Там са очертани посоките, но дотук те са декларативни. И ако някой се сети, ги изпълнява или отчита някакви материали като текучка, а го няма действително онзи топъл, горещ контрол. Нека ние да го превърнем в такъв и те да знаят, че ние ги контролираме и постоянно бдим за техните ангажименти, които трябва да изпълняват.
Благодаря и още един път пожелавам успех на всички. И да си създадем с доверие между себе си една комисия, която да бъде полезна.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Очевидно почти целият състав на Министерския съвет ще трябва да се появява тук, като гледам обхвата на нашата работа. А той очевидно е голям. И това е нормално, когато – не е тайна – половината работоспособни българи живеят и работят в чужбина. Тоест тези министри, този състав на кабинета трябва да работи и за тях, не само за онези, които са избрали да съществуват в България.
Така че приемам абсолютно всичко, казано до тук, буквално като дневен ред на комисията оттук нататък и ще се опитаме да организираме поетапно срещите със съответните институции.
Разбира се, на всяка цена трябва всяко едно такова изслушване да бъде предхождано от писмен материал, който да бъде анализиран от всеки член на комисията, за да идваме тук подготвени и да задаваме своите въпроси подготвени, а не да импровизираме на място, за да можем наистина да бъдем полезни и да свършим нещо.
Приемам, че спешната задача е хуманитарната помощ за Украйна. Това е тема, върху която трябва да поработим по-внимателно, да видим наистина на какъв етап са институциите, какво следва оттук нататък.
Иначе постоянни задачи ще останат и образованието, и работата по отношение на обслужването на българските граждани в чужбина чисто административно. Няма нищо лошо в това да бъдем полезни и в тази част, така че те да се чувстват наистина обгрижени от своята държава. Защото броят на пребиваващи примерно в една Испания предполага огромна работа в нашите консулски служби. Колкото и много да бъдат те, не могат да обслужат всички.
В същото време аз като предизвикателство към вас, към всички нас подхвърлям темата „Избори, изборно законодателство и избирателни права”. Тя ще стане много гореща с наближаване на поредните избори. Но имайте предвид, че са сериозни очакванията в общностите в чужбина по подобряване на това законодателство, така че повече българи да могат да се възползват от това право. Ето една тема, по която трябва да постигнем политически консенсус за това как трябва да се случват нещата оттук нататък. Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз исках в тази връзка да кажа нещо. Сега се нахвърлиха много задачи, обхватът е доста голям. Част от тези задачи се разглеждат и по другите комисии. Според мене трябва да си определим правилно приоритетите и правомощията на комисията и след това поетапно да вървим по темите.
Несъмнено приоритет номер едно е, разбира се, Украйна. Но това, което казахте накрая за изборното законодателство, също е един от приоритетите, защото изборите почти чукат на вратата.
Само това исках да кажа – в следващите едно-две заседания да набележим приоритети и да се движим поне с две-три заседания напред като дневен ред, за да можем и ние да сме подготвени и да получаваме информацията навреме, а не да се готвим съответно по темите.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз приемам и Вашата бележка, и това, което каза госпожа Янкова – да не се вдълбаваме само в законодателството и в гледането на законопроекти, по които ще бъдем неводеща комисия. Защото много от тях частично касаят обекта на нашата работа, но понякога консумират голяма част от времето на комисията. Ще се опитам и аз като председател да насочим основната ни работа по същество по тези теми, които набелязахме. А пък съм сигурен, че в бъдещите седмици и месеци ще възникнат още много теми. Така че ни предстои сериозна работа.
Аз ще се опитам на следващото заседание да представя екипа на комисията от експерти, с които ще работим, когато те ще бъдат официално на работа със своите договори, за да може наистина и вие да ползвате техните услуги и да можем да вървим напред.
Има ли други изказвания по тази точка? - Няма.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Искам да ви предложа едно решение. Тъй като работата ни изисква много писмени материали, много хартия, нека да се разберем, че всичко ще бъде изпращано на имейли в електронен формат. А онези колеги, които специално изискват разпечатан материал, нека сега да заявят това. Но да не очаквате всеки път да се раздават материали или да бъдат поставяни материали по пощенските кутии. Защото общо взето политиката на Народното събрание е да пести ресурси. Включително и чисто екологично това е правилният подход, който аз лично подкрепям.
Ако не възразяват, нека това да бъде и принцип в нашата работа – всичко да бъде разпространявано на електронен носител, тоест по имейл адреса, който сте заявили за ползване от комисията. Не виждам някой да възразява.
ДОРА ЯНКОВА: Сигурно има хора, които работят. Това при нас е натоварване към парламентарните групи. На този, който ще бъде секретар на комисията, който иска материали, да може да й звънне и тя да го представи писмено, а останалите да си боравят според ресурса и на групите. Иначе се товарят политическите групи, а те също са с бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не е само въпрос на бюджет. Въпросът е да не печатаме материали, които никой не ползва или не желае да ползва. Защото много от нас предпочитат да ги четат на електронен носител. И много по-бързо става, достъпът до нещата е елементарен.
Това е моето предложение. Доколкото разбирам, се уточняваме по този начин, а аз ще информирам екипа на комисията при обаждане от ваша страна да бъдат изпращани материалите в пощенската кутия.
ОБАЖДАТ СЕ: Един комплект………
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не можем да правим само един комплект, защото на кого да го дадем? Всеки един е с равни права в комисията. Ако посочите един адресат за материалите, може той да ги получава. Заместник-председателят на комисията, който е от съответната група, си ги получава и тогава работим по този начин с вашата група.
Другият вариант е тогава, когато гледаме закони между първо и второ четене, защото на първо четене също не се нанасят поправки, тогава да раздаваме по един екземпляр на всеки член от комисията, за да може по него да се работи. И това ще го отразим като предложение, защото е уместно.
Други предложения по точка „Разни”? – Не виждам.
Имате ли предложения по дневния ред за следващия път? Аз вече казах, че ще поканим новоизбрания председател на Агенцията за българите в чужбина. Ние ще очакваме от него да ни представи като програма какво смята да прави като председател на Агенцията, а отговори на въпроси ще има на следващ етап.
Следва да повикаме малко по-нататък и министъра на вътрешните работи, който да ни информира специално за събитията в Украйна и за работата на Министерството на вътрешните работи там, защото негова е отговорността и негова е работата в тази посока.
Записах всичките идеи. Господин Найденов беше много подреден в мислите си. Записах всичките.
БОРИС СТАНИМИРОВ: В този дух бих добавил следното. Направи ми впечатление, че госпожа Янкова коментира хуманитарната помощ към българите в Украйна. А ние примерно в Комисията по външна политика на блиц контрол сме поставяли неведнъж тези въпроси и там сме доста активни по тази тема, особено колегата Юлиан Ангелов. Можем да правим в някои случаи съвместни заседания на двете комисии. Комисията по външна политика заседава в същия ден от 14,30 ч. Така че нищо не пречи да правим така, за да не дублираме работата. Поне Външната комисия вече е изградила практика за съвместни заседания по някои въпроси, включително законопроекти.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Съвсем уместно ще бъде, включително и на тази тема, защото Министерството на външните работи и Комисията по външна политика имат отношения. Аз бях досега член на Външната комисия, така че знам това.
Други мнения и предложения? – Не виждам да има. Изчерпихме дневния ред.
Отново благодаря на всички и желая успешна работа на комисията, на всички нас, защото наистина създаваме история, дето се казва. За първи път има такава комисия в Народното събрание. Надявам се да приключим така, че и следващото Народно събрание да има такава комисия.
Благодаря ви още веднъж. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16,55 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА:
(Румен Йончев)