---

П Р О Т О К О Л


На 8 април 2015 г. от 16 ч. часа се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 04.02.2015 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от ЮЛИАН КРЪСТЕВ АНГЕЛОВ и група народни представители на 04.02.2015 г.
3. Разни.

На заседанието присъстваха:
Борис Вангелов - председател на Държавната агенция за българите в чужбина;
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Заседанието беше открито в 16,10 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиката за българите в чужбина.


ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем работата на днешното наше заседание.
Изчитам проекта за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-19, внесен от ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ и група народни представители на 04.02.2015 г.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 554-01-20, внесен от ЮЛИАН КРЪСТЕВ АНГЕЛОВ и група народни представители на 04.02.2015 г.
3. Разни.

Има ли други предложения за дневния ред? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, нека да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Двата законопроекта, които ще обсъдим днес – подчертавам, няма да ги гласуваме, защото все още очакваме становище и по двата законопроекта от Министерството на правосъдието и респективно от Министерския съвет – са еднородни, в смисъл, че се опитват да решат един и същи проблем, но по доста различен начин. Затова сме ги предложили в две отделни точки в дневния ред.
Така че предлагам да процедираме по този начин – да ги разглеждаме един подир друг, като изслушаме становищата. Тук са нашите гости:
Борис Вангелов - председател на Държавната агенция за българите в чужбина;
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Така че те ще представят становището на Агенцията – има изготвено такова.

Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 554-01-19, ВНЕСЕН ОТ ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 04.02.2015 Г.
Давам възможност на вносителя да представят накратко законопроекта. Господин Сидеров не го виждам да е тук. Проф. Станилов, Вие ли ще представите законопроекта?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз също съм вносител и освен това съм член на комисията.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте да представите настоящия законопроект.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Искам да кажа само, че ние като гласувахме дневния ред, приехме Вашето предложение да гласуваме законопроекта, след като се получат становищата. Но след като се получат тези становища, ще трябва според мене отново да направим обсъждане, защото становищата ще имат своите аргументи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Хайде да речем, че ще продължим обсъждането.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ще станат гласуванията с продължение. Както и да е – така сте решили, Вие сте председател.
Нашата поправка на закона се състои само от един параграф: В чл. 40 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
„Ал. 3. Българите, живеещи извън Република България, които не са български граждани, могат да придобият българско гражданство при условията на чл. 15 от Закона за българското гражданство.”
В Преходните и заключителни разпоредби, в § 2 е казано:
„В чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство, след думата „чужбина” се добавя „или документ, издаден съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 или т. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България”.
Сега ще ви прочета мотивите. Те са една страничка, няма да ви досадят.
МОТИВИ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА
„При сегашните едни и същи разпоредби на Закона за българите, живеещи извън Република България, в Глава ІІ, където са регламентирани правата на българите, живеещи в чужбина, не е предвидено правото за придобиване на българско гражданство. Независимо че придобиването на българско гражданство е регламентирано в Закона за българското гражданство, считаме, че това право следва да премине и в този закон, с оглед на облекченото доказване на български произход.
Този закон дава възможност на организации на българите и българи, живеещи извън Република България, вписани в регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина, да издават документ, доказващ български произход. В същото време се предвижда и Българската православна църква да издава съответния документ за български произход.
Това е необходимо, защото съгласно действащото законодателство лице от български произход и лице, на което поне единият възходящ е българин при сега действащата регламентация на производството по придобиване на българско гражданство с молбата задължително се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.
С предлаганите изменения се дава възможност, освен с удостоверение от Агенцията, българският произход да може да се доказва и с документ, издаден от организация на българи, живеещи в чужбина, която поддържа активна връзка с Държавната агенция за българите в чужбина и е вписана в регистъра, както или/и издадена от Българската православна църква. Това би спестило големи и значителни средства на българите, живеещи извън Република България, и желаещи да придобият българско гражданство, както и би облекчило работата на Държавната агенция за българите в чужбина.
Още повече, че към датата на отнасяне на настоящия законопроект няма назначен председател на Държавната агенция – това вече е минало – на българите в чужбина. А съгласно практиката на Върховния административен съд, само председателят на Държавната агенция има право да подписва упоменатите удостоверения за признаване на български произход.” Тоест ние се опитваме да избегнем цялото това задръстване от документация.
Продължавам с мотивите.
„С предложения законопроект не се нарушава философията на двата закона, които предлагат изменение, не се нарушават рестриктивните мерки, предвидени в Закона за българското гражданство. Предвидените облекчения не се отнасят за всички желаещи да придобият българско гражданство, а само за българи, на които поне един възходящ е от български произход.”
Това са мотивите по предложения законопроект.
Ако има нужда от някакви допълнителни разяснения, ще дам думата на нашия юрист господин Петров. Сега ли да го направя или след това?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: След това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Това е, което исках да кажа, господин председателю.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря на проф. Станилов.
Сега предлагам да чуем становището на Държавната агенция за българите в чужбина и тогава да преминем към дискусия и мнения от народните представители. Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето становище е кратко и за икономия на време бих го прочел, защото ще бъде много по-точно.
По наше мнение предложените промени не решават основния проблем на българите от историческите общности, живеещи извън Република България, който е свързан с разширяване на възможностите за удостоверяване на българския им произход. Дори да бъдат приети, предложените промени няма да въздействат нито положително, нито отрицателно при разрешаване на горепосочения проблем.
Трябва да се има предвид и фактът, че не малка част от нашите сънародници кандидатстват за постоянно или продължително пребиваване в Република България, без да имат за цел да придобиват българско гражданство и са заинтересовани от разширяване на възможностите за доказване на българския си произход, за което предложените промени не допринасят.
Имах предвид, че проф. Станилов има много благородни намерения да разтовари Агенцията от тази бумащина, но кандидатстващите за постоянно и продължително пребиваване така или иначе пак ще трябва да се явят пред Агенцията и за тях отново ще важи способът, който Вие предлагате да използват за придобиване на българско гражданство, а именно удостоверението от организация на българи, живеещи в чужбина. Тоест те пак ще трябва да дойдат до Агенцията, тъй като не само кандидатстват за българско гражданство, а произход им трябва и за придобиване на продължително и постоянно пребиваване в Република България.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря на господин Вангелов. Колеги, отваряме дискусията за въпроси към вносителите, към Агенцията за мнението на всеки един народен представител – член на комисията, по така предложения законопроект.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Аз подробно разгледах предложенията, които се правят в Закона за българите, живеещи извън Република България. Всъщност това предложение, което проф. Станилов докладва, което е направено от АТАКА, не променя по някакъв начин законодателството, тоест да облекчи доказването на произхода. Защото основният проблем в момента, вече повече от две години и половина, е, че българите зад граница – а това са милиони, които са от старите общности, не могат да доказват произхода си.
Тук не става въпрос за получаване на българско гражданство. За получаване на българско гражданство редът е ясен и трябва да има проверка и контрол. Съответно не виждам как Агенцията за българите в чужбина би регистрирала дадена организация на българи в чужбина, а след това няма да ги контролира какви документи издават.
Тоест, ако трябва да се направи регистрация, трябва да се направи регистрация примерно от тези организации в Министерството на правосъдието, ако ще кандидатстват директно за гражданство.
Аз така или иначе бих ги подкрепил в комисията, когато дойде време за гласуване. Но казвам, че те не решават основния проблем, а именно доказването на произхода. В момента опциите за доказване на произход, които са изредени тук от вас, съществуват в закона. Но са малцина тези, които могат да го докажат на база на това, което го има в момента в закона. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Проф. Станилов, заповядайте за отговор.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: За намеренията ни ще каже адвокат Петров.
АДВОКАТ ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми госпожи и господа! Действително този законопроект не решава въпроса в пълнота, изцяло. Това е безспорно. Но това е един опит да се облекчи процедурата. На първо място, да се облекчи Агенцията за българите в чужбина.
На второ място, самите кандидатстващи за българско гражданство да бъдат по-малко натоварени, също и финансово, да могат по-бързо да се снабдят с документи и с по-малко документи.
Дотолкова, доколкото става въпрос за придобиване на българско гражданство по възможно най-облекчения режим на чл. 15 от Закона за българското гражданство – това е смисълът и идеята на законопроекта. Нищо повече.
В края на краищата този законопроект касае само българите по произход. И тъй като Законът за българите, живеещи в чужбина, казва кой е българин по произход, без да е български гражданин, затова е направена връзката между двата закона – Закона за българското гражданство и Закона за българите, живеещи в чужбина. Благодаря.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Във връзка с това, което спомена господин председателят на Агенцията, аз знам много добре затрудненията за доказване на българския произход. Отдавна се занимавам с тези проблеми и познавам всички председатели на Агенцията от 10, дори от 15 години насам. Ходил съм да ме приема вицепрезидентът, който имаше последната дума.
Това се доказва много трудно. В тази връзка мнозина хора – те не са малко – получават гражданство, без да имат български произход изобщо, без да знаят български език. Такива случаи имаше, аз съм ги изнасял в Народното събрание и пред Комисията по образованието и науката, защото по-рано нямаше такава комисия, каквато имаме ние сега и която ще се занимава конкретно с тези въпроси.
Само че там положението е такова, че много трудно може да се формира структура - не говоря вече за нашия закон, говоря за нещата, както са, - структура, господин председателю, която перфектно да може да преценява документите. Затова се задръства там цялата система, затова са тълкувани претенциите, за това е и корупцията, която корупция не касае вашата агенция, а касае главно Министерството на външните работи и касае вас. Там се запушват дупките. Корупцията ние не сме я хванали, но е много подозрително защо нещата не вървят, защо нещата са в такъв вид.
Това исках само да допълня. Ако сегашният председател на Агенцията и комисията имат желание да подобрят работата в това отношение, в близко време може да разгледаме отново тези условия и председателят може да ни направи някои предложения. Но аз бих ви призовал да гласувате за нашето предложение и за нашата поправка, защото именно от този опит, който имам, съм разбрал, че трябва да се облекчи по този начин Агенцията. Тя наистина ще се облекчи, повярвайте ми. И ако го приемете, ще видите, че нещата ще тръгнат по малко по-друг начин и ще се убедите в това. Иначе нищо не пречи поне да опитаме. Както се казва, ако не можеш да сториш добро, не прави зло.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Мисля, че това е задачата на всички народни представители в това Народно събрание, проф. Станилов. Затова се състои и днес днешната дискусия. Колеги, има ли други изказвания по точка първа? Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА - ГУШЕВА: Благодаря, уважаеми господин председателю! Уважаеми колеги! От името на парламентарната група на ГЕРБ бих искала да изкажа становище по първа точка, че към настоящия момент имаме становище само на Агенцията. За да бъдем обективни в окончателното решение, смятам, че трябва да изчакаме и становищата на Министерството на правосъдието и на Министерството на външните работи, които имат обособени дирекции, и на Министерския съвет, за да може да бъде окончателно мнението и решението, което ще вземем.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз с това започнах и очаквах от тях да реагират малко по-бързо и да са готови с тези становища, както беше готова и Държавната агенция. Обаче очевидно това не е така. В такъв случай предлагам да преминем към втора точка и да представим техния законопроект, като отново направим една кратка дискусия. Това е работата, която можем да свършим днес, като чуем, разбира се, и становището по точка втора на Държавната агенция за българите в чужбина. Становище от Министерския съвет и от съответните министерства ще имаме чак след празниците.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 554-01-20, ВНЕСЕН ОТ ЮЛИАН КРЪСТЕВ АНГЕЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 04.02.2015 Г.
Давам думата на колегата Ангелов да представи законопроекта, на който той е съавтор.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин председател. Само едно уточнение. Още от самото начало разбрахме, че днес няма да гласуваме тези законопроекти, а ще продължим да ги обсъждаме след това. Така че няма никакъв проблем, докато дойдат становищата, да изчакаме.
Това, което ще кажа лично аз, е следното. Може би мотивите всеки от вас ги е прочел, те са кратки. Но аз мисля да обясня от чисто човешка гледна точка тези промени, които ние предлагаме в Закона за българите, живеещи извън Република България.
През последните две години и нещо наистина българската държава и по-скоро българските институции абдикираха от тези хора, а те са милиони, което е недопустимо. Ние трябва да направим така, че да дадем възможност на голяма част от тези хора, които всички ги знаем къде живеят, кои са, да докажат своя произход, било то дали да получат българско гражданство, било то дали да имат самия документ, защото голяма част от тези хора, които получават удостоверение от Държавната агенция за българите в чужбина, не го използват никога, било то да учат в България, било то да живеят постоянно в България. Ние сме длъжни и по Конституция – и там го пише, и в Закона за българското гражданство го пише, че тези хора трябва при по-облекчен режим да получават възможност да придобиват българско гражданство.
Облекченият режим за придобиване на българско гражданство и изобщо да могат те по някакъв начин да пребивават и да учат в България е единствено с доказването на произхода им. А в закона, който е приет преди 15 години, е дадена една добра основа за това да се решат до някаква степен проблемите на българите зад граница. Но през последните няколко години се видя, че възникнаха редица други проблеми, именно точно с доказването на произхода. И нашите конкретни предложения, които сме направили за промяна на този закон, са именно да облекчат доказването на самия български произход.
Всички ние виждаме и знаем, че те са българи, но те реално не могат да докажат, че са българи, което е абсурдна ситуация. Този проблем касае наистина милиони. Само в Западните Балкани, като сложите Република Македония, Сърбия, Албания и други държави, живеят близо два милиона души, които реално имат български произход. Няма да говоря за Румъния, Украйна, Молдова и други държави, където наистина има още един милион българи по произход.
Ние сме длъжни пред тези хора, най-малкото, че те през годините на тоталитаризма бяха изобщо забравени. Най-малкото, че през последните двадесет и пет години по време на демокрацията държавата също не обръщаше голямо внимание на тези български общности. И ние сме длъжни пред тях да направим така, че те наистина да почувстват, че България е загрижена и им дава възможност да докажат своя български произход.
Та промените, които предлагаме в закона, са следните. Реално се променя в чл. 2 на закона следното: там, където е казано „един възходящ българин да има, за да докаже произхода си”, а предлагаме да е ”един близък роднина”, термин, който го има в други български закони, който изцяло е взет оттам. Като така е обяснен този термин „близък роднина”, по възходяща и низходяща линия, включително до шеста степен по съребрена линия, тоест до втори братовчед.
Някой сега ще се учуди защо трябва да има такова уточнение. Аз ще го обясня.
В момента стигаме до абсурдната ситуация сестра да има българско гражданство, примерно от Сърбия, на база на това, че има български произход, а брат й кандидатства и му се отказва. Тоест сестрата е българка, а братът не е. До тази ситуация сме стигнали.
Затова тези неща са описани и могат дори да звучат странно в закона, но това е един от проблемите.
Другото, което се появи през последните години – децата, които са учили в България, взели са българско гражданство на основание на това ,че са българи, техните родители след това кандидатстват за българско гражданство и им се отказва примерно или от Агенцията им се отказва удостоверение за произход, защото те не са по възходяща линия на децата, а са по низходяща линия. Тоест абсурдът е децата да са българи, а родителите да не са.
Така че затова виждаме този термин „близък роднина”, който го има, както казах, в българското законодателство. Той е обяснен в Допълнителните разпоредби на закона какво точно означава. Това е една възможност наистина голяма част от тези хора, които през последните 15 години са получили българско гражданство, техните роднини на основание на това да получават също българско гражданство или да получават удостоверение за български произход. Тоест няма да промени нещата в посока, че някой друг ще се възползва, който няма български произход.
Това дава гаранция, че реално лицето по някакъв начин, дали с гражданство, дали с това, че има документ от българска църква, дали с това, че има някакъв документ от българска институция през годините, че е българин ще даде възможност тези хора, този близък кръг от роднини, които са по кръвна линия – подчертавам, а не по някаква кумска, сватовска и т.н., да докажат своя произход и съответно да се възползват от преференциите, които дава българското законодателство на българската държава.
В самия чл. 2 са добавени и думите „владее говоримо български език или диалектните му форми”. Тук този текст сме го предложили, с оглед да покажем и да засилим все пак, че тези хора трябва по някакъв начин да са съпричастни към България. Но трябва да помислим, ако се приеме все пак на първо четене този законопроект, на второ четене дали да не го променим и да отидем в следващия член, където реално да може да има основание допълнително хората да доказват самия си произход. Защото тук ще влезем малко в един проблем с българите гагаузи, които са в Украйна и Молдова, една част от които, разбира се, знаят български език, някои от тях имат и българско гражданство, които ние ги смятаме за част от българския народ, но не всички те владеят български език, дори и диалектната му форма.
Така че това по-скоро нека да бъде като препоръчителен текст в закона и все пак да е някакво основание, все пак да има някаква гаранция. Може би трябва да бъде изредено в последващи поправки, където са споменати българите гагаузи, за да нямаме недоразумение в тази насока.
Член 3 се изменя по следния начин:
„Чл. 3, ал. 1. Български произход се доказва с документи, издадени от”. И тук се изреждат по стария закон. Това, което предлагаме, са следните варианти: български или чужд държавен орган, което съществува в момента, организация на българи, живеещи извън Република България,призната от компетентен български държавен орган, тоест от Държавната агенция за българите в чужбина, което е в конкретния случай, Българската православна църква.
Също така се запазва и един от елементите – български произход може да се доказва и по общия исков ред. Съответно се добавя, освен с документите по ал. 1, че „български произход може да се доказва и с писмена декларация по смисъла на чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 43 от Административно-процесуалния кодекс със заверена дата и подпис.
Аз не съм юрист, затова някои неща може да ги бъркам, но тук има предполагам колеги юристи и знаят, че в АПК се допуска такава възможност за допускане на всяко нещо изобщо.
Другото, което е основание, защото тук съм коментирал с колеги този текст, те казват: ама така всеки може да декларира, че е българин и да иска гражданство. Така е, всеки може да декларира, но той носи отговорност за това, което е декларирал. Отделно има Агенция за българите в чужбина, има Министерство на правосъдието, има Дирекция „Българско гражданство”, има Съвет по гражданствата, има ДАНС, има други български служби и органи, през които тези документи, с които се кандидатства, се внасят там, където трябва да бъдат проверени. При всеки един, за който има такова съмнение, ще може да се реагира. В момента например има много откази на хора, които наистина са злоупотребили с това, че декларират българския си произход.
И другото основание да го включим – че и в момента, колкото и парадоксално да звучи, за да кандидатстваш за българско гражданство и за да докажеш своя произход, си длъжен да отидеш, въпреки че го няма в закона, при нотариус в България, декларираш, че майка ти, татко ти и ти сте с български произход. Нотариусът заверява подписа и този документ също се прилага в Министерството на правосъдието. Тоест в момента се прави това нещо, при положение, че така или иначе го няма в закона.
Така че това са като цяло промените, които предлагаме, тоест да се разшири възможността на хората от български произход да докажат своя произход.
Допълнителните разпоредби са обяснени и с тези документи, които касаят чуждестранни или български органи. Там се дава възможност на база на това примерно от чуждестранен държавен орган или съответно от български такъв, в документа, който е издаден на отделно лице, да се има предвид именната система на лицето, което кандидатства за български произход и населеното място, където е роден.
Това, което е важно. Мисля, че и самата Агенция за българите в чужбина, както и Министерството на правосъдието, всички експерти, които се занимават с тези въпроси, знаят точно в кои населени места в тези държави, които са около България – говорим конкретно за тях в момента – населението е българско и в кои не е.
Това, което разбрах като намерение от самата Агенция, е, че ще се направи такъв експертен съвет от български учени, които за определени подобни казуси наистина да кажат: тук и тук има българско население, това е свидетелство от поне 200 години назад от български етнографи и историци, че там живеят българи. Тоест да има възможност тези хора, които са от тези български села или градове и които носят български имена, също чрез такъв документ да покажат своя произход.
Така че това са нещата като цяло. Аз много мога да обяснявам за конкретни парадоксални случаи, които се случват през последните години. Ще ви оставя, ако имате някакви конкретни въпроси по самия законопроект, за да ви отговоря. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Вие казахте, че предлагате препоръчителни текстове. Надявам се да не правим закон с препоръчителни текстове. Той трябва да е задължителен. Оказва се даже, че част от действащото законодателство е препоръчително, затова и някак си държавните институции не го изпълняват както трябва. Това налага промените.
Сега нека да чуем становището на Агенцията за българите в чужбина.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Законът за българите, живеещи извън Република България, е приет през 2000 г. с цел да урежда отношенията на българската държава с българите, живеещи извън Република България. Въпреки това вече почти 15 години той не е променян, което сочи, че има слабо приложение.
Във връзка с предложените промени в посочения закон мнението ни е, че сега действащата разпоредба на чл. 2 силно ограничава големи групи българи да се възползват от предвиденото в чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България право, а именно „лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред”.
Най-несправедлива е сега действащата разпоредба на чл. 2, т. 1 от закона, която гласи: „Българин, живеещ извън Република България, съгласно този закон е лице, което има поне един възходящ от български произход”. Това означава ,че ако кандидатът за удостоверяване на български произход има кръвен роднина извън възходящата линия, който притежава документ, доказващ българския му произход, не би могъл да му послужи като доказателство в производството по удостоверяване на такъв произход. И в момента такива кандидати получават откази, въпреки очевидната кръвна връзка със свой роднина, който има документ за български произход, но не му е възходящ.
В тази връзка предложените промени в чл. 2, т. 1, а именно „има поне един близък роднина от български произход” ще дадат много по-голяма възможност на сънародниците ни да доказват българския си произход.
По тази причина подкрепяме и текста на създадената с § 1 на проекта Допълнителна разпоредба на закона, която въвежда определението на понятието „близък роднина”, а именно „Близък роднина по смисъла на този закон може да бъде възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до шеста степен включително”.
По отношение на предложената нова т. 4 на чл. 2 от закона „владее говоримо български език и диалектните му форми”, считаме ,че така се дава възможност на българите, съхранили във времето българския си език и диалектните му форми, да докажат българския си произход. Изискването за владеене на езика е в помощ на нашите общности, които по исторически и обективни причини не могат да докажат с документи български произход нито на възходящ, нито на близък роднина.
Тук ще направя само една добавка, че в Украйна, в Таврическа общност, където живее компактна маса българи, има висок процент смесени бракове и децата не владеят нито диалекта, нито книжовния български език, а всъщност единият от родителите е етнически българин. И такива хора се явяват да кандидатстват.
Предвид изложеното, подкрепяме така предложения законопроект в цялост, за да не изброявам всичко, което е в проекта, и изразяваме положителното си становище във връзка с него.
И както по т. 1, освен че прочетох нашето становище, ще допълня и поясня, че дори тези промени на закона да влязат в сила, много българи няма да могат да се възползват от всички възможности, които им се дават в новия проект. Защото в някои от държавите нямат никакъв шанс да намерят документ, който да докаже някакъв техен роднина дали е българин. Например, в Албания има българско население, това се знае, и в Мала Преспа, които са християни, в Голо Бърдо са мюсюлмани и т.н., които по исторически причини никога не са имали възможност да имат документ, който да доказва, че някой жив въобще в родовете назад е българин.
В Македония пък е имало случаи, когато югославски и сръбски власти са сменяли документите на населението и смяната на документите е ставала, че само ако донесеш стария български документ, тогава ти даваме новия сръбски или югославски. Така са прибрани от властите и впоследствие унищожени много такива документи.
Тоест ако искаме действително да не ощетим нашите сънародници, ще трябва наистина да влязат в пълно действие тези точки, които предвиждат и алтернативните способи на получаване на българско гражданство, освен доказването на роднина с документ. А тези алтернативни способи са: организация на българи зад граница, което е предвидено в новия проект и ние го подкрепяме, защото само това е единственият начин, който може да докаже например за едно лице от Мала Преспа или едно лице от Македония, което няма никакъв роднина с документ, че е българин и то да се възползва от правото си да придобие български произход. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов. Колеги, откривам дискусията по внесения законопроект.
ДОРА ЯНКОВА: За становищата положението същото ли е?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: На същото положение сме със становищата на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи и Министерския съвет. Но не би трябвало тези становища да бъдат основа за нашите становища в крайна сметка.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Казвам го, защото ние с тях не можем да се разправяме. Аз съм имал сблъсъци, те не признават нищо над себе си. И като почнеш да се разправяш с тях и да им обясняваш, те просто те отсвирват.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Народното събрание, проф. Станилов, е над всичко.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така изглежда.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има думата народният представител господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Аз бих искал да внеса едно уточнение, защото възникна преди заседанието дебат с колеги – шеста степен какво означава. Шеста степен означава втори братовчед. Тоест да може да се признава, ако има българин с доказан български произход, до втори братовчед, освен в случаите, когато е по права възходяща или низходяща степен.
Просто правя уточнение, защото имаше различни тълкувания. Все още не сме се сблъсквали повечето от нас с тези неща.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Пак ще кажа – като сложим това нещо, как ще се преборим с корупцията? Аз вече си го представям визуално как се движи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, други държави със сродни проблеми от нашия регион са приели доста по-отворени подходи.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В тези държави, особено в Украйна и в Южна Русия, в Одеска област, навсякъде в много от тези организации има хора със смесени бракове и именната система там много трудно ще я прилагаме, защото българската фамилия е направена на руско име – той се казва Степан вместо Стефан, Дениз и т.н., и т.н. И там вече на базата на роднински връзки се издават документи. Имало е случаи, когато са записани студенти в нашия университет с български корен, а нямат нищо общо – нито могат да говорят български, нито са с български произход. Всичко е фалшифицирано и тук имаме разправии до небето. Това го казвам между другото.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колегата Танев иска думата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Аз се чудех дали да взема думата. но понеже съм от край, който има доста сблъсъци в тази посока, искам да ви кажа, че либерализирането на издаването на документи наистина ще докара дотам, че ще се създадат още нови, по-големи кръгове, които да фалшифицират документи, които да увеличат корупцията и т.н.
В момента има доста хора с български паспорти, които нямат нищо общо с България. Само в Петрич има около 6500 избиратели – в тази възраст, с български паспорти македонци. Колегите може би ще кажат колко са българските паспорти в Македония, аз точно не знам, но предполагам, че са около 110 хил. или над 110 хил.
Но понеже тук коментирахме, преди да започне заседанието, колко от тях наистина остават да живеят в България или се възползват само от паспортите и от това, за което ние, българите, имаме малко приоритет пред тях да пътуваме по-свободно в Европа или в други страни.
И другият въпрос – ние поставяме ли си някаква задача да увеличаваме българите или да ги ограничаваме? Защото колкото повече облекчаваме режима, ще ставаме все повече по документи, а в страната ще са все по-малко хората.
Така че не знам кое е правилното. Но нека да видим становището на другите организации, преди да вземем решение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие зададохте много въпроси, а не дадохте нито един отговор. Очевидно мисията ни като български законодатели е не само да увеличаваме нацията, както се казва, а по-скоро да възстановим една историческа справедливост. В днешния свят, разбира се, това къде живееш съвсем не определя това какъв си. Ние и от това също трябва да се водим.
Това са също мои разсъждения на глас, без да давам отговор на Вашите въпроси. Господин Ангелов искаше думата. заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Чувал съм в Петрич да се чудят дали трябва хората от Македония да получават удостоверения или гражданство.
Ще ви кажа няколко неща. Аз конкретно ще говоря сега за Македония.
Познавам хиляди от Македония. Една голяма част от тях имат и българско гражданство. От тези няколко стотин, които имат българско гражданство, едва ли повече от четири-пет човека в момента са някъде на работа в чужбина. Всички останали са си в Македония.
Всичките тези хора обаче идват непрекъснато в България по различни въпроси – това да си извадят нови документи, това да си регистрират кола в България, това да си изместят фирмите. Включително вече всички големи транспортни фирми от Македония, на които собствениците им получиха българско гражданство, ги регистрираха точно в Пиринска Македония – в Благоевградска област. Тези хора плащат вече данъци в България. Те плащат винетки в България, плащат застраховки в България, плащат осигуровки на техните шофьори, които са в България. Говоря конкретно за големите транспортни фирми.
Така че чрез даването на възможност на българи зад граница, които нямат гражданство, им даваш възможност чрез гражданство да направят нещо в живота си и това не е нещо лошо. Мисля, че няма никой от вас съмнение в това, че всяко семейство има право да храни семейството си и да храни своите деца. И това, че България дава възможност на една част от тези хора – казвам, на една малка част от тях – да отидат и да работят зад граница, след което да се върнат, да хранят своите семейства и да издържат своите деца, не е лошо, това е похвално.
Това, което казахте за регистрацията в Петрич на толкова много хора, ами това е нормално. Тези хора трябва да се водят на някакъв адрес. Вярно, има тук в София един служебен адрес – „Леге” № 6 ли беше? Всички останали са адресирани на адреси, дали в Петрич, дали в Благоевград, дали в София, дали в Кюстендил, но трябва да имат адресна регистрация. Няма как. Те не влияят пряко на изборите в България, нито на местните избори, защото нямат принципно уседналост. Но пък една част от тези хора след това изпращат своите деца да учат в България. Една част от тези хора идват всяка година поне два-три пъти на почивка в България.
Всичките тези хора, които получат българско гражданство или постоянно пребиваване, или учат тук, те оставят дори пари в България. Аз съм си направил сметка, че само от хората от Македония годишно в българската хазна влизат повече от 70 млн. лв. Сметнете парите – а тези хора са хиляди на година, да не кажа повече от 10 хиляди, които идват до Агенцията, връщат се, след това пак идват, след това отиват в Министерството на правосъдието, плащат преводи, легализация, зареждат гориво, спят на хотели, хапват, разбира се, няма как. Сметнете колко пари дават тези хора за това. И тези пари влизат в България, те не отиват някъде на друго място.
Така че България дори има икономическа полза от тези българи, които получават и удостоверение за постоянно пребиваване, и съответно и българско гражданство. Това касае и тези, които са от Украйна, които са от Молдова, които са включително от Албания, които са и от Сърбия. Те са почти ежедневно тук, аз ги виждам всеки ден. Тези хора идват непрекъснато в България.
Вярно е, че една голяма част от тях по обективни причини, дори да са получили гражданство или произход, го прикриват и не го казват в съответната държава, в която живеят. Причините са ясни на всички. Това важи особено за Македония, където можеш да останеш без работа, може съответно да изпиташ и други „демократични” прийоми. Защото аз познавам доста такива хора. И не само аз, мисля, че и вие познавате. Тук доста от колегите се занимават също с българите зад граница и са наясно за какво става въпрос.
Ние го имаме записано в българската Конституция това нещо. И това право на българите зад граница не трябва да го отнемаме. Българската Конституция е ясна.
Ще ви дам и пример, защото обичаме да си даваме европейски примери. Какво направи Германия след падането на Берлинската стена? Какво направи Австрия? С колко милиона се увеличи населението на Германия и на Австрия? Не говоря за Източна Германия, която се присъедини, говоря за всичките германци по произход от бившия Съветски съюз и от Източна Европа. Къде отидоха те? Германците мисля, че по-добре разбират нещата и това е очевидно като позиция, като икономика и като всичко останало. Гърците – също.
Същото ще кажем и за Полша. Същото ще кажем и за Унгария. Същото ще кажем и за Румъния. Румъния дава гражданство в момента на всички молдовски граждани, без значение какъв им е етническият произход. Тоест те дори не държат на етническия произход. Някакъв проблем да изпитва Румъния? Напротив, румънската икономика върви нагоре. Защото когато се увеличават потребителите, тогава и икономиката върви нагоре.
Същото го прави и Полша. Същото го прави и Унгария. Ще ви кажа – унгарският закон е съвсем кратък. Извинявам се, че по-дълго се изказвам. Унгарският закон е доста кратък. За тях унгарец по произход е, ако неговите деди са били унгарски поданици или владее унгарски език. Който на интервюто си удостоверява от съответното посолство, консулството и т.н., че той владее унгарски език, оттам насетне му се изисква документ, в който се казва, че няма да навреди на унгарската национална сигурност, тоест от самата Унгария се вади такъв документ, и изискват документ, че не е съден спрямо унгарските правни норми. Тоест те не признават други съдилища. Дори ако е съден в Украйна, в Русия или някъде на друго място, тях не ги интересува. Докато при нас примерно в момента дори за българско гражданство се изисква свидетелство за съдимост от съответната държава.
И в зората на демокрацията какво се оказа? Оказа се, че десетките хиляди българи в Македония, които са възрастни, които са лежали по затворите затова, че са българи, и които кандидатстваха за българско гражданство, им беше отказано, защото като си извадят свидетелство за съдимост, се виждаше, че те са съдени. А никой не се интересува от това, че те са лежали в затворите затова че са българи.
Другият абсурд, който е, е ваденето на медицинско – васерман, че не е болен от СПИН и ред други неща.
Аз лично не виждам как може на един болен човек, дори да е болен от нещо, да му кажеш: Ти нямаш право да дойдеш да живееш тук, защото си болен! Това е недопустимо. А в момента се изискват такива документи. Проблемите са много и са хиляди. В Министерството на правосъдието го изискват. Без такъв документ ти не можеш да станеш български гражданин. Нищо че си българин. Щом си болен, не ставаш за България.
Това са законите. Така че проблемите и нещата са много. Но наистина има примери.
Това, което ще кажа за мое оправдание и на колегите съвносители, е следното. Аз благодаря на тези колеги от пет парламентарни групи, които писаха законопроекта, включително и от Реформаторския блок, включително от ГЕРБ, включително от БДЦ, включително от АБВ. Самият законопроект го представих на колегата Станилов, на БСП съм го дал още преди месец и нещо.
Така че благодаря на колегите за подкрепата. Ние сме внесли тези мерки спешно. Защото през последните две години и половина се случи наистина нещо, което не трябваше да се случва в България.
Затова тези конкретни мерки дават възможност поне малко от малко да облекчат доказването на произхода и да се решат проблемите на тези хора.
Това, което е мое виждане, а мисля, че то е и на Агенцията, мисля, че то е и вашето, е, че наистина трябва да работим вече изцяло наново да се направи законът за българското гражданство, и законът за българите, живеещи извън Република България. Но това отнема време. Това са поправки, които трябва да решат в момента проблемите поне до някаква степен. Иначе ако чакаме изцяло нов закон, за да решим всички проблеми, няма да решим нищо.
Така че това са предложенията. Конкретно има идеи, които колегите са споделяли – и за въвеждането на сини и зелени карти и т.н. за българи зад граница. Това също може да се включи в закона, който ще даде възможност на тези хора да дойдат в България, да поживеят известно време, а ако искат, след това да кандидатстват за гражданство.
Въпросът в момента е да решим наистина този проблем поне до по-голяма степен. Изцяло със сигурност няма как да го решим. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Ангелов. Извън емоцията, която винаги ще избуява, когато говорим на тази тема, ние трябва да си дадем вярната задача като законодатели, защото ние не сме тези, които ще произвеждат българи. Те или са българи, или не са българи. Ние сме тези, които трябва да създадат механизмите тези хора да си възстановят правата като български граждани и съответно документите, че са такива.
Трябва да сме далеч от идеята, че ще произвеждаме български граждани и че ще множим нацията по този начин. Това мисля, че е грешната задача на нашата работа. И се надявам да се насочим в правилна посока, като помогнем на онези етнически българи по света и най-вече в страните около България да възстановят по същество българското си гражданство и да намерим верния път да доказват това, без да ги превръщаме в престъпници по презумпция, болни и т.н.
Други становища, колеги?
ДИМИТЪР ТАНЕВ: За да се посмеем малко, ще ви кажа нещо. Само да отговоря на колегата. Аз не съм изразил мнение, че съм против това, което предлагате. Напротив. Даже аз имам предложение да издадем един документ специално за Македония и всички да ги направим българи. Те така или иначе са българи.
А другото, което Вие искахте да кажете с това, че се увеличават приходите. Наистина, специално в нашия край има регистрирани много фирми – гръцки и македонски с товарни автомобили.
Ще ви кажа нещо предварително, което ще излезе скоро като информация. За Петрич специално има регистрирани около 4500 товарни автомобили с товароносимост над 20 тона.
Обаче искаме справки от ДАИ, от КАТ и от Данъчната служба в Петрич. В зависимост от това какво евро са автомобилите – две, три, четири и т.н., вземаме средно, че данъкът на един такъв автомобил заедно с ремаркето е грубо около 700 лв. При 4500 такива автомобила по 700 лв. са над 3 – 3,5 млн. лв. заедно с всички останали до 12 т. плюс леките автомобили, автобуси и т.н. в хазната на Петрич трябва да влязат само от данък МПС около 5,5 млн. лв. по наши сметки. В момента в хазната в Петрич влизат от данък МПС 1 млн. 850 хил. лв.
За тази година, поради това, че повдигнахме тези въпроси и се правят редица проверки, в бюджета има заложени 2 млн. 60 хил. лв. А до 5,5 млн. лв.? Затова ви казвам, че корупцията е страшна. И прегледи има от ДАИ, и издаване на квитанции за платени данъци на ниво нотариуси, фалшиви печати на нотариуси, на данъчна служба и т.н. Затова наистина трябва да внимаваме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие по никакъв начин не можете да твърдите, че това са македонските българи. Същото се случва вероятно във всяка една община в България, ако не се съберат дължимите данъци и такси. И това не е проблем на българското гражданство, това е проблем на нашите данъчни служби.
Колеги, други становища? Заповядайте, госпожо Костадинова.
ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Искам да кажа няколко думи във връзка с това, което каза колегата Танев по отношение на търговията и търговската дейност в България. За всички нас е ясно ,че за да се развива една търговска дейност, не е необходимо човек да има българско гражданство на първо място. Всеки един от нас и от България може да отиде да развива търговска дейност в която и да е страна – член или не член на Европейския съюз, като инвеститор. Така че това не трябва да бъде фундамент за издаването на българско гражданство.
Що се отнася до това, което споменахте за Румъния и за Молдова, това е един сегмент, който е специален за Румъния, що се отнася до Молдова. И те не дават толкова лесно гражданство на всички останали кандидати от други държави, както към молдовците. Защото това си е тяхна вътрешна политика и съвсем специфична за страната.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Някакъв шум в комуникацията ли има или министерството бави становищата?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моето усещане е, че няма умишлено бавене. По-скоро не са сработили колелата на администрацията, за да произведат такова становище.
ДОРА ЯНКОВА: В Комисията за регионално развитие за една запетайка за движението по пътищата пет министерства дават становище. Затова е добре, нова комисия сме, структурирани сме, секретарят на комисията много делово да влезе във взаимоотношение с министерствата и да ни информира, че или има бавене, или няма и да ги викаме.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Няма да съм изненадан, ако министерството сега е разбрало, че има такава комисия. Така че не се учудвайте, така работи понякога администрацията. Но скоро ще чуят за нас. Зависи какво ще свършим.
Колеги, други становища? Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ще бъда кратък. Дай боже Македония да стане сегмент от българската политика и приоритети – това, което казахте за Румъния и Молдова. Уверявам ви, че Румъния дава доста лесно гражданство на хора от Македония, защото там живее арманско население. И получават облекчен режим – в рамките на два-три месеца. А ние тук с години по някой път не можем едно удостоверение да им издадем, че са българи, камо ли за гражданство.
Пак повтарям, това, което предлагаме, не е конкретно насочено за българското гражданство. Това е конкретно насочено лицата да не могат да докажат своя произход. И пак казвам, голяма част от тези хора никога не кандидатстват за българско гражданство. Те или си прибират документа вкъщи да си стои, да са спокойни. Някой го правят от сантименталност, други – за по-голяма сигурност. Трети от тях отиват за документи, за да кандидатстват да учат в България. Четвърти правят постоянна регистрация в България.
Така че не всички от тези хора, които получават удостоверение, за да докажат своя произход – и то според мене голямата част, не вземат българско гражданство. Това е.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Други становища? Заповядайте.
АДВОКАТ ПЕТЪР ПЕТРОВ: Във връзка с това, което преди малко изрази господин Ангелов. Действително е така. Законопроектът, който е внесен от него и група народни представители, касае доказването на произход. Докато законопроектът на АТАКА е по-скоро насочен към българското гражданство.
В тази връзка считам, че двата законопроекта не си противоречат много. По-скоро те се допълват. Така че евентуално комисията би могла да помисли дали да не излезе с общ законопроект в тази връзка, тъй като двата законопроекта се допълват. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз с това започнах, че двата законопроекта целят да решат един проблем по различни начини, като подходът, избран от вносителите, е различен. Така че ще продължим да ги разглеждаме поотделно, а дали ще формираме общ законопроект, в крайна сметка зависи от развитието на дискусията.
Тъй като не виждам други становища или заявка за становища, предлагам да прекратим дискусията по тази точка и да я продължим, след като получим становищата на съответните министерства и на Министерския съвет.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Това, с което аз искам да ви запозная, е следното: мисля, че на първото заседание на комисията господин Найденов или някой от членовете на нашата комисия постави въпроса за хуманитарната помощ за Украйна – доколко тя е събрана, как ще пътува дотам, каква е изобщо процедурата. Аз съм помолил един от нашите експерти да събере цялата информация на тази тема. Тя е обобщена в една докладна записка, която мога да ви прочета сега, но предлагам да я изпратим на вашите имейли и вие спокойно в удобно време да се запознаете с нея, а ако имате допълнителни въпроси или считате, че се налага действие от страна на комисията, в следващото заседание можем да предприемем такива действия.
Нещо друго по точка „Разни” има ли от членовете на комисията? – Не виждам.
Преди да прекратя заседанието, ви пожелавам весели празници, хубав Великден на всички и ще се видим след празниците.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17.05 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКАТА ЗА
БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА:
(Румен Йончев)