---

П Р О Т О К О Л

На 23 април 2015 г. от 14,30 ч. часа се проведе извънредно заседание на Комисията по политиката за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на ситуацията с българската общност в Украйна с участието на Негово превъзходителство Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
Негово превъзходителство Микола Балтажи – извънреден и пълномощен посланик на Украйна
Ана Тертична – съветник на посолството на Украйна
Ганчо Ганев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия” в Министерството на външните работи
Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения”
Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
Маргарита Ралчева – старши експерт в Държавната агенция за българите в чужбина.

Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките на българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ваше превъзходителство, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, разрешете ми да Ви приветствам с „Добре дошли” в нашата комисия, посветена на ситуацията с българската общност в Украйна. Още веднъж благодаря. Вие сте добре дошли винаги в нашата комисия за каквито и да било въпроси, които можем да решим.
Искам да ви уведомя, че гости днес са:
Негово Превъзходителство посланик Микола Балтажи,
госпожа Ана Тертичина – съветник на посолството на Украйна,
господин Ганчо Ганев – директор „Източна Европа и Централна Азия” в Министерството на външните работи,
господин Раковски Лашев – директор на дирекция „Консулски отношения”,
господин Борис Вангелов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина
и Маргарита Ралчева – старши експерт в Държавната агенция за българите в чужбина.
Преди да започнем нашата работа, съгласно нашия правилник ви предлагам да приемем дневния ред на днешното заседание, който се състои от две точки:
1. Обсъждане на ситуацията с българската общност в Украйна с участието на негово превъзходителство Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна.
2. Разни.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА СИТУАЦИЯТА С БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В УКРАЙНА С УЧАСТИЕТО НА НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО МИКОЛА БАЛТАЖИ, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА УКРАЙНА.
Отново добре дошъл, господин посланик. Като Ви приветствам, Ви давам думата за встъпителни думи на това наше извънредно заседание.
НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО МИКОЛА БАЛТАДЖИ: Благодаря Ви, господин председател, за поканата. Искам само да уточня, че госпожа Ана Тертична е съветник по политическите въпроси и тя има също опит в работата в страните на Балканите и се занимава с това число и с нашите сънародници, в това число българите в Украйна.
Много се радвам да бъда с вас днес, да говорим за българите в Украйна, за моите сънародници в Украйна и то с най-новата и най-младата комисия в Народното събрание.
Радвам се, че тази комисия стана реалност. Според нас с това активно ще се съдейства за координацията на политиката спрямо българите в чужбина. Но за нас като посолство на Украйна ни интересува преди всичко ситуацията с българите в моята страна.
Но преди да говорим за тях, вие знаете, че те са един от най-големия контингент в чужбина – украинските етнически българи, които са една толерантна, законопослушна част на украинското общество.
От самото начало. Мисля, че все пак би било логично да ви информирам с няколко думи за ситуацията в Украйна. Защото последните събития засягат всички нас, в това число и българите, живеещи в моята страна.
Искам специално да отбележа, че последните събития, свързани с агресията на Русия срещу Украйна е неприкрита агресия и вредна война в източната част на Украйна. Преди това стана и анексирането на Крим, а там също живеят българи. Стана подписване на Минските споразумения, които дават шанс на Украйна във връзка с мирното регулиране, за възстановяването на териториалната цялост на Украйна и на мирния живот на всички граждани, включително и българите.
Но за жалост ние сме свидетели на това, че тези съглашения, които се изпълняват от украинската власт, не се изпълняват от другата страна, въпреки политическите декларации. Виждате какво става в Донбас. Специалната мисия на ОСС, призована да извършва мониторинг верификация на този процес, фактически всеки ден и всеки час констатира нарушаване на тези споразумения от страна на боевиките, активно подкрепяни от Русия.
Украйна от самото начало, привързана към идеята за мирно регулиране, няма военен път за решаване на този проблем в Донбас. Всички сме наясно. Ние правим всичко възможно с нашите партньори и съюзници, в това число и България. Ползвайки случая бих искал искрено да благодаря за подкрепата на българския парламент за териториалната цялост на моята страна, както на европейската интеграция, на реформите и т.н.
В този смисъл се опитваме да направим всичко възможно с международната общност, със съществуващите формати на мирните преговори да принудим Русия, да я убедим да се върне в руслото на международното право, да си промени поведението. Защото това, което става в Украйна, засяга не само моята държава, засяга нашите съседи, засяга и заплашва Черноморските страни, Европа като цяло и т.н.
Много се говори за това каква е перспективата. Има различни виждания. Искам да кажа едно. Без да навлизам в детайли и да спекулирам, искам да кажа, че ние държим на своята независимост и свобода и като никой друг сме заинтересовани от установяването на мира в Украйна. Ние не искаме война. Не искат война нито украинците, не искат война нито руско говорещите, които господин Путин се опита да защити от самото начало и се оказа, че тези руско говорещи се бият срещу руски войски и руски наемници. Въобще в тази хибридна война в момента дотолкова са объркани нещата, че за един средностатистически гражданин на Украйна, но и не само на Украйна, защото пропагандната война е много силна, и тук, в България, и в други държави сигурно не е лесно да си даде сметка всъщност какво става в Украйна.
Но както и да е. Искам да кажа, че без подкрепата на държави, на нашите приятели и партньори, в това число такива като България, ние сме наясно, че всичко това не може да стане. Мирът в Украйна може да стане реалност само като се обединим и само като действаме, ако искате, с един фронт. Защото от тази авантюра – нека да назоваваме нещата с истинските им имена – страда не само Украйна, но страда и самата Русия.
Ако обърнем внимание на последния диалог, он лайн общуването на господин Путин с руското общество, с руските граждани, можем да разберем, че е така. Въпреки твърденията, че всичко е наред, че всичко е спокойно и няма да има война в Украйна, че Украйна е независима държава и т.н. Или пък, че там няма руски войски, виждаме, че настроенията в обществото, в самата Руска федерация не са чак толкова оптимистични.
Заради това повтарям – аз съм убеден, че просто ние трябва да действаме заедно. И много се надяваме, в това число и на българската подкрепа.
Вземайки предвид, че Минските споразумения фактически не се спазват от руската страна и от боевиките, ние излязохме с инициатива за въвеждане на мироопазваща операция в Донбас под егидата на ООН или Европейския съюз. Това е една много сложна задача, уважаеми дами и господа. Знаем, че няма да стане лесно. Позицията на Руската федерация е такава – от вчера имаше изявление, че с това Украйна ще се раздели. Тоест няма подкрепа от страна на Русия. Но ние настояваме, вземайки предвид и самата мисия на ОСС, че тя не може по определение да предотврати възможното замразяване, или което е по-зле за всички нас – разпространяване на конфликта в Украйна и не притежава съответни инструменти и механизми.
Ние като един допълващ формат или инструмент за изпълняване на Минските споразумения излязохме с тази идея да работим с нашите партньори по линия на ООН или пък на Европейския съюз, тоест и с България, да стигнем до такова решение. Смятаме, че това не е замяна на ОСС или пък на Минските споразумения. Повтарям, това е един допълнителен инструмент или механизъм за изпълняването на тези споразумения.
Сега, ако позволите, ще кажа няколко думи и за българите.
Искам да отбележа, че за мене това е една много близка тема. И не само заради това, че съм посланик на държавата, в която живее най-голямата част от българската диаспора, но и заради това,че и аз съм етнически българин и много добре познавам нещата отвътре, както и имам определен опит, като съм бил съпредседател и председател на културно дружество в Киев. Много работихме тогава с други културни дружества в Украйна. А това беше още в края на 80-те години, още бяхме далеч от идеята за независима Украйна. Но бяха много интересни времена и много беше направено.
Преди всичко бяха приети нормални и сериозни закони по защита на националните малцинства и езиците. Аз си спомням колко активни усилия положихме тогава всички ние.
Малко по-късно беше създадена и асоциацията на българите в Украйна, която обединява десетки културни дружества в местата на компактното преживяване на българите, а те са повече от 200 хил. души. Говоря за статистиката в началото на 2000-та година. Ясно е, че българите реално в Украйна са много-много повече. Например в Донецка област те наброяват около 150 хил. души. Така е и в други области. Например Запорожието е втората област по брой на българите. Има българи има българи в Николаевска област, има в Донецка и в Луганска, и в самия Донецк и Луганск. Днес има българи, които живеят в градовете, които са окупирани от боевиките временно. Има българи и в Крим. Тоест има една мрежа от български културни дружества, учебни заведения и други такива структури, бих ги нарекъл, които осигуряват присъствието на българската етническа общност в Украйна. Естествено, че основното за тях е да си запазят своя език, културата, етноса като цяло.
Знам, че българските политици винаги като идват в Украйна или посещават тези места – Одеса, Болград и други места, винаги са констатирали, че всъщност е нямало никакви проблеми на украинските българи.
Искам да ви убедя, уважаеми дами и господа, че и след като сформирахме ново правителство през февруари в резултат на Революцията на достойнство, и новата власт нямаше досега никакви проблеми. Дълбоко съм убеден – не обичам думата „никога”, тя не е за дипломати, но тук може да си позволя да я употребя, - че никога няма да има проблеми с българите в Украйна. Тоест който и да дойде на власт, няма да има проблеми с българското национално малцинство. Украинците няма да имат проблем с тях, руснаците няма да имат проблем с тях. И обратното. Което говори за това, че Украйна има дълбоки традиции и там винаги е царял етнически мир, от самото начало.
Аз говоря повече за независимата Украйна от 1991 г., за това как се развиваха нещата. Затова при тези спекулации със Закона за езиците, който беше сезиран след революцията и който Русия го използва като претекст за анексирането на Крим и по-нататъшните агресивни действия срещу Украйна, Руската федерация просто се възползваше от ситуацията, за да си извърши тези цели, които бяха планирани отдавна. Това не е тайна и това трябва да се знае, да се говори с истински думи за това.
Самият закон, който беше приет през 2012 г., вие знаете съдържанието му, който беше приет тогава от Партията на легионите, имаше една инициативна група, естествено не без натиск от Русия, беше приет с цел защита на руско говорещите. Но естествено има други национални малцинства в Украйна, те са повече от 100, които също имат свои интереси, които бяха отчетени. Но Русия използва този закон, тоест беше всъщност сезиран от ложа, не ставаше дума за някаква забрана, а просто да се прегледа, да се отчетат препоръките на Венецианската комисия, а те не бяха отчетени, тогавашната опозиция също не гласува, тоест законът беше приет с многобройни нарушения.
За това ставаше дума – да се изработи нещо друго, което всъщност се прави в момента. Но както и да е. Виждате, че и досега в пропагандната война Русия пак от време на време си позволява да говори от името на другите национални малцинства, което е абсолютно некоректно според нас.
Надявам се, сега да бъде изработен един нов закон, който максимално ще отчете потребностите на националните малцинства в Украйна и там пак ще бъдат отчетени препоръките на международните институции. Там работят представителите на националните малцинства, в това число и на българската общност, правителственият сектор, експерти и т.н. Тоест аз съм дълбоко убеден, че ще бъде изработен един закон, който максимално ще отговоря на правата и свободите на всички национални малцинства, живеещи в Украйна.
Сега знаете последното развитие на събитията, свързани с военната агресия от страна на Руската федерация и особено информационната агресия – виждате как тя се развива, няма намаляване, само се променят може би понякога риториката, формите, но това продължава. И едва ли ние трябва да храним илюзии, че Русия ще се откаже от пропагандната война. Защото тя позволява всъщност да бъде осигурена тази хибридна война, която се води без правила. Всъщност повтарям това, което отбелязах в началото,че е много трудно да се разбере въобще ситуацията в Украйна. Но както и да е.
Усилията на Русия, ако се говори за националните малцинства, а Одеска област е фокус, защото там живеят най-вече представители на различни етноси, са фокусирани през последно време, ако вземем след аншлуса на Крим, водят към дестабилизация. Тук става дума не само средствата на масовата информация. Там фактически всички българи гледат руска телевизия, говорят руски език, достъпът, доколкото не всички говорят украински, до украинските медии и телевизии всъщност е ограничен, но се опитват чрез медиите, както и по друг начин – руските спецслужби също са много активни - да създават паника сред хората.
Тук става дума не само за българите, става дума и за другите национални малцинства. Яркият пример беше частичната мобилизация и тази кампания, която беше извършена от Руската федерация.
Знаете нашата позиция. Министърът на външните работи беше тук на официално посещение и се изказа максимално ясно, че няма никаква диспропорция, няма никаква дискриминация. Никой в Украйна не формира армията по национален признак, както и не се води специална статистика по въпроса. Имало е известни проблеми, повече свързани с липсата на адекватна информация, която би могла да се представя на българите, на представителите на други национални малцинства. Но в момента например не ми е известно, че тези проблеми пак съществуват. Тоест както и да ни е тежко да се извършва тази частична мобилизация, но ние сме принудени да го правим, трябва да се противопоставим на руската агресия, все пак мисля, че се спазва законът. Има закон, той е еднакъв за всички.
Повтарям, много е важно все пак като се извършват тези действия, да се говори на хората за какво е тази мобилизация, какви са целите, кои категории хора подлежат на нея. Защото се мобилизират не всички, мобилизират се преди всичко украински граждани, в това число и представители на националните малцинства, които имат опит, които са били войници или са от резерва, но все пак които разбират от нещата. Там те се подготвят в специални лагери, и в Министерството на отбраната и в Националната гвардия. Не всеки от тях стига до зоната на АТО. Има войници, в това число и българи, които служат в граничните войски и не само тук, но в другите части на Украйна.
Тоест има много и много такива неща, които трябва просто да се разясняват на хората.
Доколкото темата и особено през тази година стана много актуална тук в България и чрез медии, но и актуална в политическите кръгове, аз като дипломат съм много доволен, че фактически, ако говорим за българския парламент, всички политически сили се интересуват от тази тема и не само се интересуват, но и чрез създаването на тази комисия и със създаването на координационен съвет в Агенцията, чрез извършването на други дейности фактически България извършва много хубава работа според мене. И правилна, тези усилия са в правилна посока.
За нас е много важно колкото по-активна ще бъде родината майка, толкова българите ще усещат, че не са забравени от своята страна, а, от друга страна, ние ще можем по такъв начин да се противопоставим на деструктивните усилия на Русия да дестабилизира ситуацията чрез националните малцинства в Украйна. Там има различни опити, които се извършват от руските специални служби.
Ние с тези действия заедно сега и в Украйна, и в България, и от страна на законодателната власт, и от страна на изпълнителната власт, и от страна на дипломатите, и правителствения сектор, всички като обединим усилията си, мисля, че съществено ще допринесем. И доколкото българите са част от украинското общество, те – повтарям – ще го усетят.
Освен това това е много важно и в европейския контекст. Защото Украйна е европейска държава, нашите амбиции са ясни. Подписана е спогодбата и благодарим за ратификацията от страна на вашето Народно събрание. България беше четвъртата държава в Европейския съюз, която направи тази ратификация, а сега те са четиринадесет държави, които ратифицираха спогодбата.
Българите като част от украинското общество са заинтересовани от това и подкрепят европейската интеграция. А България като част от Европейския съюз чрез тази активна помощ просто ще ни мотивира повече.
Какви са нашите виждания, ако позволите, уважаеми дами и господа! Повтарям, фактически нашето общуване на посолството, ето, сега и посещението на министъра на външните работи тук показа, че ние мислим в една посока. Фактически, извършвайки контакти в политическата сфера, развивайки и задълбочавайки икономическото сътрудничество, междурегионалното сътрудничество, побратимените връзки и т.н., ние подкрепяме сънародниците в Украйна.
Ние се надяваме да се извърши и успешно посещение на господин президента на България в Украйна, като се предвижда поне днес посещението на Одеса и Болград. Също така и съвместното посещение на министрите на външните работи ще говори за братския диалог.
Тоест такива сигнали от страна на българската власт за украинските етнически българи ще позволят да се спрат или да се намалят максимално тези манипулации с този въпрос.
За хуманитарната помощ. Ние знаем, че се подготвя в момента такава хуманитарна помощ от страна на българското правителство. Също така става разширяване и на мрежата на побратимени регионални връзки, преди всичко с тези райони, където компактно живеят украински етнически българи.
Също така много важни са и бизнесконтактите, организирането на панаири, форуми, презентации и т.н. А както знаете, в регионите е фокусиран най-големият потенциал за икономическото развитие, икономическото сътрудничество и бизнеса.
Друга интересна идея е за съдействието от страна на България за развитието на инфраструктурата в местата, където живеят компактни маси българи и то с помощта по възможност на европейските фондове.
Мога да ви кажа от личния си опит, че пътищата ни не са най-добрите. Там, където живеят българите от Одеса, пътуват към Болград и т.н. или още по-дълбоко – да тръгнеш и да стигнеш до някое българско село, е много проблематично. Тоест тук също има възможности по линия на трансгранични и други проекти, които се предлагат от Европейския съюз, да се направи подобрение.
Също така говорим за следното. Много е важно, що се отнася до въздействието на руската пропаганда, да се покрие тази територия, където живеят българите в южната част на Украйна, с радио и телевизия. Това е един изключително важен въпрос и говори за това, че с това българите ще тренират и родния си език, и ще го учат.
В момента работим и по тази тема. Но това са само няколко такива виждания. Повтарям, те фактически са общи. И аз се надявам, че ще има много предложения, излъчени и от парламента, и от изпълнителната власт в контекста на подготовката на посещенията на господин президента и господин министъра на външните работи.
Дълбоко съм убеден, уважаеми дами и господа народни представители, че ние заедно ще свършим една добра работа. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря на Негово Превъзходителство Балтаджи за подробната информация и прегледа на отношенията между двете страни. Разбира се, Вие схващате, че интересът на нашата комисия е насочен най-вече към съдбата на българското население в Украйна и нашите усилия са насочени към това то да не се превръща в жертва на конфликта, който се разгаря там.
Иначе мога да Ви уверя в подкрепата на нашето Народно събрание за мирното разрешаване на този конфликт и за европейската перспектива на Украйна, която е неизбежна и желана от всички нас.
В същото време не е тайна, че конфликтът наистина носи доста проблеми и доста заплахи за българското население. Вие натам насочихте нашата дискусия.
Разбира се, правилно поставихте въпроса за това ,че българските медии в някаква степен са длъжници на българското население в Украйна, защото то изпитва нужда от информация на български език, от достъп до българската култура и език. В същото време ние пък бихме искали да се информираме доколко е възможно местните органи на властта в Украйна да осигуряват административни услуги на български език в тези райони, доколко това е съгласно украинското законодателство и е възможно съгласно украинското законодателство и с оглед на закона, който Вие цитирахте, който все още не е отменен. Той не е влязъл в сила, но в същото време не е отменен и действа. Така че това също би ни интересувало.
Разбира се, темата за хуманитарната помощ е съвсем актуална. Аз очаквам да чуя от съответните български институции каква е подготовката на хуманитарната помощ, какви са пречките пред нейното изпращане, какви са проблемите. Разбира се, чуваме, че има и съответни изисквания за внос на определени неща в Украйна. Има ли такива пречки?
Преди няколко седмици или месец имаше казус с изпратена хуманитарна помощ от Германия, доколкото си спомням, която беше спряна на границата и имаше съответните проблеми.
Като цяло ние бихме искали комисията да бъде форум за такава една дискусия между институциите. Благодаря и за вашето присъствие и за вашето участие в дискусията, защото мисля, че по този начин скъсяваме пътя до позитивните решения, които да носят резултати в крайна сметка.
Сега ми позволете да дам думата и на господин Вангелов като председател на Държавната агенция за българите в чужбина да ни насочи към някои от конкретните проблеми, на които може би трябва да търсим решение.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин председател. Ваше Превъзходителство, слушах внимателно всичко, което казахте. И наистина за мене най-важният въпрос е достигането на хуманитарната помощ, когато тя бъде подготвена от страна на България конкретно до населението от засегнатите области. Предполагам, че от страна на украинската държава ще бъдат направени всички необходими стъпки, за да достигне тя точно до тези, които имат нужда от нея.
Ако ми позволите, искам да поставя един въпрос. Ние имаме информация, че част от българското население в Луганск и Донецк се е прехвърлило при свои близки, познати или дори е настанено в хотели в някои райони на Украйна. Дали в момента тази не толкова голяма група хора, но дори и малка, е осигурена с най-минималните възможни количества храна и средства за съществуване? Въобще има ли такива българи, които в момента изпитват някакви затруднения буквално с битовото си оцеляване? Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, Ваше Превъзходителство.
Н. ПР. МИКОЛА БАЛТАДЖИ: Благодаря за въпроса. Знаете, че в резултат на тази война в Донбас имаме примерно 1 млн. 300 хил. души временно преместени лица – говоря за Украйна. Това е що се отнася до самата Донецка област и Луганска област, Запорожието, Днепропетровск, Одеска област и други области, където се преместват тези хора. Украинската власт естествено предприема мерки, за да се подслонят и да се осигурят.
За българите нямам статистика или нямам конкретни данни, понеже фактически украинци, руснаци, представители на други националности и етноси са в тези 1 млн. 300 хил. души. Така че абсолютно е ясно, че има хора и сред българите, те са, доколкото аз знам, около 3000 – 3500 души в Луганск и двойно повече в Донецк – в самия град. Там също има културни дружества. Тези хора също са заплашени.
Сега тази хуманитарна помощ, която се подготвя от българското правителство, доколкото знам, се предава чрез Червения кръст. Снощи имах разговор с господин Григоров. Той ми каза, че има добро сътрудничество с техните партньори от Украйна, с Украинския Червен кръст и така се планира тази помощ да бъде предадена в Одеса през Червения кръст на Украйна и оттам вече да се разпредели в тези места, които са по-близо към зоната на НАТО.
Абсолютно споделям мнението Ви, че е много важно това да стигне до онези хора, за които е подготвена тази хуманитарна помощ. Защото понякога за жалост първо, боевиките не пускат, а понякога в други случаи тя стига до други адресати, за жалост.
Първо, ние като посолство сме готови да съдействаме не само във връзка с хуманитарната помощ, но и по други въпроси. Естествено че ако не главната, поне ключовата роля трябва да изиграят българските културни дружества и в самия Донецк, и в Луганск, и в Таврийската част на българщината. Тоест те там по-добре знаят нещата – къде има български села.
Доколкото аз разбирам, тази помощ ще бъде предназначена не само за българи, но и за други хора. Но както и да е. Аз мисля, че те тук биха могли добре да помогнат, защото знаят ситуацията отвътре. Плюс областните администрации, започвайки от Одеса – с тях също ние сме в контакт, и другите области, където тя ще бъде пренасочена.
Доколкото знам, една част ще бъде за Одеса, защото там живеят голямата част от нашите сънародници, плюс вече тези области в зоната на АТО.
Но искам да кажа, че един много чувствителен и сложен проблем е този за хуманитарната помощ. Тя се предоставя от различни държави, международни организации, предоставя се и от самата Русия, само че те вкарват контрабандни неща не- само храна и не повечето храна, което е необходимо. И до хората не стига, до тези българи, които живеят там, почти нищо не стига. Те осигуряват боевиките, те осигуряват войските си с необходими боеприпаси и каквото и да е. Но ние от тази страна също трябва да бъдем много внимателни.
Мисля, че там има опит. Най-добрия опит има Украинският Червен кръст. Има опит също и Украинската православна църква. Има много опитни правителствени организации, които се занимават с това, има волонтьори и т.н. Но повтарям, може би най-добрата информация, най-добрата работа биха могли да свършат българските културни дружества. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря. Уважаеми колеги народни представители! Имате думата за въпроси и изказвания по темата. Господин Станимиров, заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Ваше Превъзходителство, имам един съвсем кратък въпрос по темата за информацията.
Вие споменахте, че българското население е подложено на засилено руско влияние, поради това, че предимно е руско езично и не владее до такава степен украинския език и съответно се информира предимно от руските медии.
Какви са възможностите български телевизионни канали да бъдат включени в програмата на украинските оператори да достигат до българското население в тези региони? По този начин те ще могат да получават информация от България, както и ние тук получаваме съответно тази версия за събитията, която има официално в България, а по този начин и в Европейския съюз. Смятам, че до голяма степен този проблем може да бъде заобиколен по този начин.
Всеки един от нас вкъщи в рамките на кабелната си телевизия има от най-различни европейски държави програмите, включително и руски, но и френски, и немски, и английски, и американски, и всякакви. По този механизъм биха могли и някои водещи български информационни канали да достигнат до българите в Украйна.
Какви са възможностите и има ли някакви пречки, било то законови или технически? Това ми е въпросът. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря. Заповядайте, Ваше Превъзходителство.
Н. ПР. МИКОЛА БАЛТАЖИ: Благодаря за въпроса. За възможностите на българските телевизионни канали това може би не е съвсем мой въпрос и не бих могъл да Ви дам отговор. Знам, че имаме споразумение между БНТ и Първи украински канал. Те биха могли просто да седнат и да си поговорят по какъв начин това може да стане.
За радиото имаме контакт с Радио „Фокус”. Те например искат да открият офис в Одеса и както е молдовският опит, да покрият Одеска област чак до Запорожието, включително и Крим, и т.н. Тук контактите са добри. Имаме разговори с Националния съвет за телевизия и радио на Украйна. В момента там има постигнати вече някакви предварителни неща. Мисля, че там това може да стане. Но аз съм дълбоко убеден, че ние трябва да направим това българите в Украйна да имат достъп до българска телевизия.
Как да стане технически не съм готов сега да кажа. Същият проблем съществува и за украинската телевизия в България. Ние съжаляваме, че липсата на украинска телевизия тук и усилването на руските телевизионни канали води до това, че голяма част от българското общество няма адекватна представа за ситуацията в Украйна.
Ние разговаряме с бизнеса как да се направи това. Единият вариант е да пуснеш през спътник. Някои от българските градове това го правят – имат Украинска телевизия, но това е недостатъчно. В София например няма нищо и по кабелната телевизия, и т.н.
Заради това трябва да се седне на масата. – и ние също ще съдействаме за това – такива структури, като първите програми на националните телевизии – БНТ и Първият национален канал в Украйна. Имаме и други канали, които са частни и които транслират на украински и руски, които биха могли да се излъчват тук.
Това е един друг въпрос за България, но ако говорим за българите в Украйна, трябва просто да помислим как това да се направи. Защото, повтарям, там си има още вътрешни регулации, има си квоти. Аз съм разговарял с председателя на Съвета по радио и телевизия на Украйна. Заради това най-добре е те да седнат и да се разберат какви са възможностите и как може това да се направи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Аз именно затова казах, че българските медии са в някаква степен длъжници на нашите етнически общности по света с това, че не са достатъчно активни. Може би това трябва най-вече да го адресираме към държавната телевизия и държавното радио, които имат такава мисия и които харчат парите на данъкоплатците за това.
Колеги, други въпроси и изказвания? Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин председател, Ваше Превъзходителство! Ние направихме една дълга среща – Патриотичният фронт, и говорихме по тези проблеми мисля, че преди около месец.
Аз си мисля, че българското население в Украйна винаги е било лоялно и трудолюбиво. И украинската държава има дълг към него, защото е изоставено до голяма степен. Вие казахте, че няма и пътища, няма и възможности за развитие на тези региони, където живеят българите. Повече се развиваха други региони в държавата.
Аз се надявам, че Украйна в днешно време ще предприеме някакви действия, с които да покаже на българското население в Украйна, че е загрижена за него.
Още повече Вие самият казахте, че по неофициални данни българското население в Украйна е много повече от официалната статистика и то е факт. Де факто българското население в Украйна е третото по численост след украинците и руснаците. Тези, които имат български произход, са третите по численост в Украйна.
Това, което господин председателят повдигна като въпрос за ползването на българския език като административен език в регионите, където живеят компактно българи, е много важно, защото по този начин украинската държава ще покаже, че наистина иска да защити и да уважи едно малцинство.
Другите проблеми, които стоят от години са например използването на българския език в училищата, именната система, която беше променена в Украйна, бяха украинизирани българските имена на хората – вие знаете за какво става въпрос. Това е също проблем, който не трябва да стои по този начин между две държави, които имат приятелски отношения.
Службите на българския език в църквите в Украйна, където живеят българи, също е важно.
Може би най-големият проблем който българите имат в Украйна, е това, че не могат да имат двойно гражданство. Моят въпрос конкретно ще бъде: предвижда ли се промяна в закона, така че Украйна като насочена в момента към Европа и към Европейския съюз, да допусне двойно гражданство поне с членките на Европейския съюз, за да може тези българи в Украйна, които искат да получат гражданство, да не нарушават украинските закони. Защото в момента, за да получиш българско гражданство, трябва да се откажеш от украинското гражданство. А една част от тези хора продължават да живеят там и това създава огромни проблеми както за българската държава, така и за украинската. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, Ваше Превъзходителство.
Н. ПР. МИКОЛА БАЛТАДЖИ: Благодаря за въпросите. Може би да започнем от последния.
Знаете, че Украйна не е изключение като държава, която не притежава този институт за двойно гражданство. И за това има причини. Това, което става в момента в Украйна, е основната причина.
Нямам информация за това в момента да се разглежда въпросът да се урежда двойно гражданство в Украйна и не мисля, че това сега е актуално.
Аз споделям мнението Ви за това, че държавата има дълг към тях. Има дълг не само пред българите, има дълг пред украинците, има дълг към унгарците и поляците. Тук се говори не само за пътища, просто са били други приоритетите.
Сега ние като анализираме какво е Крим, какво е източната част на Украйна, има и много-много други проблеми, но те не са в плоскостта на положението на етносите в Украйна, на етническата ситуация, на националната ситуация – не знам как да го формулирам по-добре. Защото тук сме нямали проблеми. Доколкото руснаците са най-голямата част – около 8 млн. души, в Русия са имали притеснения, че е имало е дискриминация, но всъщност нито един косъм от главите на руско говорещите в Украйна не е паднал. Това е доказано. Това е така. Тоест държавата естествено има дълг към всичките граждани на Украйна.
Имало е проблеми, щом сега стигаме до такова неща. Но повтарям, че даже самата война, която сега продължава, там няма междуетнически конфликт, няма гражданска война. Там говорят руски от двете страни. Основната част на участниците в тази антитерористическа – тя така се наричаше досега – операция говорят руски и от другата страна говорят руски. Тоест всичко е много объркано.
Естествено, че сега новата власт, доколкото има големи предизвикателства и номер едно е това да се спре войната, да си върнем Крим и т.н., държавата трябва да си изпълнява нейните задължения към гражданите. Държавата е за гражданите, в това число и за българите, и за другите национални малцинства.
Така че аз споделям мнението ви за това, че трябва тук да се прави повече. Мисля, че и вашите колеги в украинския парламент ще са на това мнение. И те го знаят и то добре го знаят.
Да, има проблем и със свещениците. Липсват български свещеници. Има български села, където работят свещеници и извършват богослужение на молдовски език. Това е нонсенс. Има и такива. Просто не стигат свещениците. Как да го решим този въпрос? Трябва да говорим.
Ситуацията при нас не е лесна. Имаме три православни трихода. Говори се за обединението им. Това е един много дълъг път. Най-скоро ще се обединят Киевският патриархат с Украинската автокефална църква като първа крачка. Дай боже да стигнем да се обединим и с Московския патриархат. Защото точно най-голямата част, ако не цялата част на православните, на българите – те са православни естествено, те са към Московската патриаршия и през Московската патриаршия също се работи, както разбирате. Това също го знаем.
Ние трябва да си говорим нещата с истинските им имена. Иначе ще се варим в тази пропагандна каша и няма да намерим решението на този въпрос. Но тези въпроси, които вие поставяте, изискват и усилие, и време.
За езика не малко направихме ние за тези 24 години. Каква беше ситуацията пред съветско време и какво е от 1991 г. насам. Имаме катедри по български език, имаме в Одеса, две в Киев, в Лвов, за българската гимназия не говоря, за лицея също. Има цяла мрежа от неделни училища, които помагат. Но и това е недостатъчно. Тук има още какво да се направи.
Аз повтарям, че украинската държава е като в случая с частичната мобилизация. Всяко едно малцинство може да каже, че е дискриминирано. Няма такова нещо. Така е и в образователната политика, в културната политика. Ако не стигат парите, те не стигат за всички, а не само за българите. Не е ли така?
Пак повтарям – чрез създаването на комисията, чрез диалога тези неща ще се решават постепенно. Сега ползвам случая да кажа да се видите с вашите украински колеги от парламента, да направите една среща и да говорите. Така ще бъде много добре. Така ще говорите по въпросите, които ние днес повдигнахме. Така че има какво да се прави, готови сме да съдействаме.
Аз тук съм оптимист, смятайки, че ще стигнем до един позитивен резултат.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Господин Ангел Найденов има въпрос.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателю. Имам един въпрос, уважаеми дами и господа, към Негово Превъзходителство украинския посланик и към представителите на Министерството на външните работи. Има ли случаи или изобщо имаме ли информация за затрудненията при консулското обслужване на етническите българи или съответно по работата на дипломатическите ни представителства в Украйна с общността на етническите българи?
И второ, споменахте за вътрешно разселени лица, макар и временно, в зоната на конфликта. Имаме ли информация за желаещите да се изселят временно или постоянно в България, които принадлежат към българската диаспора? Благодаря Ви.
Н. ПР. МИКОЛА БАЛТАДЖИ: На първия въпрос. На нас не ни е известно за такива случаи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Лашев.
РАКОВСКИ ЛАШЕВ: Аз съм директор на Дирекция „Консулски отношения” при Министерството на външните работи.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин посланик! Ще се постарая съвсем накратко да отговоря на въпроса на народния представител Ангел Найденов. Има случаи, когато украински граждани от български произход са се обръщали за съдействие и помощ към нашите консулски служби на територията на Украйна. Такава помощ е била оказана. Имало е случаи, когато са издавани визи и те са се придвижвали в България. Има отделни случаи, когато украински граждани от български произход изразяват желание да се преселят в България. И на такива наши сънародници – украински граждани, се оказва необходимото съдействие. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, д-р Балтаджи, за да допълните към този отговор.
Н. ПР. МИКОЛА БАЛТАДЖИ: За масови искания на нас не ни е известно. Мисля, че и на българската страна също не е известно. Повече тук се говори и се пише, но едва ли българите, които живеят на украинската земя, ще си оставят там гробовете на родителите, на дядовци и прадядовци. Аз в това не вярвам. Ние трябва да помагаме на българите там. И това е едно рационално, логично и правилно решение според мене.
На втория въпрос. Да, за нас не е известно, понеже посолството не се занимаваме специално с тези въпроси. Но по медиите тръгна една информация за един българин, който пък не говореше български, но беше пристигнал в България, беше посрещнат и т.н. Но като за някаква вълна, за тенденция, повтарям, едва ли може да се говори.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси. Има думата госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Господин председател, Ваше Превъзходителство! Искам да поставя два въпроса във връзка с образованието и науката на българската диаспора в Украйна.
Разбираме, че образованието е под две форми – неделните училища, финансирани от нашето Министерство на образованието и науката, за което има последна спогодба от 2012 г. И другото е факултативното изучаване на български език в украинските държавни училища.
В един от изводите, с които се запознах, е записано, че след 2000 г. намаляват часовете за факултативно изучаване на български език в държавните училища. Паралелно с това намаляват и желаещите да учат факултативно.
Заедно с това Вие може би по душа и по сърце споделихте, че е добре ние да се намесим и се надявам, че ще направим предложение на председателя за среща с българските медии, по-скоро с радиото и телевизията, за да се изучава българския език.
Какво е Вашето мнение като човек, който най-добре познава ситуацията в Украйна? Можете ли да ни гарантирате и да ни информирате за това ,че, от една страна, ние ще поканим и министъра на образованието, за да говорим за училищата в чужбина.
От друга страна, достатъчни ли са грижите на украинското правителство, за да осигури в държавните училища факултативното изучаване на български език? И да се помисли за там, където са най-големите български общности. Вие най-добре знаете, че това е изключително важно за едно малцинство.
И вторият ми въпрос е следният. Моята информация е, че има над 200 предприятия с български капитали в Украйна, от които 67 са представителства на български компании. Какво реално се случи с тях в кризата, имам предвид сегашната ситуация в Украйна, и в сферата на икономическите отношения как виждате икономическия и търговския обмен между България и Украйна?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, Ваше Превъзходителство д-р Балтаджи.
Н. ПР. МИКОЛА БАЛТАДЖИ: Благодаря Ви за въпросите.
Ще кажа, че на мене не ми е известно това, че са се намалили часовете за факултативно изучаване на български език. Едва ли сега в условията на дълбока криза и фактически войната, която се води в Донбас, финансовите ресурси на държавата или пък на самото Министерство на образованието са достатъчни, за да покрият потребностите на българската общност в Украйна.
Просто трябва да се потърсят причините за намаляването на часовете. Аз просто не съм готов да дам отговор, защото причините могат да бъдат обективни, ако например се говори за някакво село защо намаляват часовете. Всичко това зависи от интереса, това зависи сигурно и от това има ли български учители, които са готови да работят там.
Аз искам да отбележа, че България предприема активни усилия, лекторите си извършват добра работа в Украйна, но те не могат да покрият всички места с компактно българско население. Има учители, които са завършили в Украйна – в Одеса, в Измайл, които също работят по българските села. Но не е чак толкова престижно да работиш сега на село. Знаете, че и в България е така. Този въпрос трябва просто да се проучи. Аз сега не съм готов да дам отговор защо там става това намаляване на часовете по български език.
Аз искам да кажа, че всичките сигнали, които се излъчват на нашата среща, са много важни. Ние задължително ще ги изпратим в Киев, защото така или иначе те ще бъдат разгледани и ще се мисли какво да се прави, за да се промени ситуацията.
Същото е и за бизнеса. Вижте, аз мога да дам повече информация за украинския бизнес в България, защото това е спецификата на работата на посолството. Ние сме посолство на Украйна в България. Естествено, че ние получаваме сигнали, когато фирмите се сблъскват с трудностите на българските компании, които оперират на украинския пазар. Има и такива, които идват при нас за помощ, за съдействие и ние им помагаме. Някои от тях имат проблеми с износа на въглища. Той въобще е забранен. Виждате каква е ситуацията в Донбас. Фактически мините са сега на подчинение на бандитите. А въглищата се крадат и с хуманитарните конвои се изнасят в Русия. Това е истината. А ние внасяме от други държави.
Заради това износът е забранен. И българската фирма, която работи отдавна на украинския пазар, има проблеми. Естествено, че те идват при нас. Имаше между впрочем един случай. Ние помогнахме и слава Богу, стоката стигна в България.
Има голям проблем във връзка със заплащането. Тоест вземайки предвид, че гривната загуби почти тройно, българските фирми, които работят на украинския пазар, губят. Но тук е ясно, че посолството не може да съдейства. Ние информираме украинските власти за това. Трябва да се изчака. Нашата валута постепенно се стабилизира, тръгва надолу, но курсът на украинската национална валута спрямо долара пак варира.
Това са проблеми, които не зависят от нашата служба, това е ясно.
Има и други проблеми, които възникват обективно. Предишната власт понякога съзнателно създаваше проблеми за фирмите. Имаше и български, и други. Имаше около 50 фирми и компании от страните – членки на Европейския съюз, които просто бяха рекетирани, вземаха им бизнеса. Една българска фирма тогава също пострада и т.н.
Сега, доколкото украинската власт провежда вече не кампания, а ние фактически започнахме една борба, сериозна борба срещу корупцията, създадохме антикорупционно бюро, там вече има и директор. Ако не всеки ден, то много често слагат белезници и не само в Киев, но и в периферията, в областите и т.н. Съдим и прокурори. Това действително става в Украйна.
Тоест искаме по този начин и по друг начин да се борим с престъпността, с организираната престъпност, с корупцията, която е стигнала до едно безпрецедентно ниво – не знам точно как да го кажа.
Тези проблеми, които възникват в Украйна, не са изключителни, те важат не само за българския бизнес, но и за бизнеса на други държави. Ние сме много заинтересовани от увеличаване на чуждестранните инвестиции, макар че разбираме, че инвеститорите се плашат от войната и не бързат. На 28 този месец провеждаме една много важна международна конференция за помощ на Украйна в реформите, възстановяването на Донбас и т.н. на най-високо ниво. Там ще бъдат президенти, министър-председатели. България също е поканена. Тоест, ние това го правим.
Но повтарям, един от ключовите въпроси на реформите е борбата срещу корупцията, защото бизнесът в Украйна много страда от корупцията.
И сега за самия търговски обмен. Аз искам да докладвам, че според украинската статистика, понеже има разминаване със статистиката в България, през миналата година нивото на търговския обмен между нашите страни е 860 млн. щатски долара, с 8 на сто по-малко в сравнение с 2013 г. Намалението е незначително. Но за жалост, доколкото ние знаем, това продължава, особено в първото тримесечие на тази година, пак свързано с военните действия. Там страдаме много. Фактически повече от 80 на сто от украинския индустриален потенциал е унищожен. А като цяло - 20 процента от украинската икономика. ние имаме намаление с 20 процента. Това не може да не рефлектира върху икономическите връзки с нашите партньори, в това число и с България. Ще видим как ще бъде положението през тази година.
Аз искам същевременно да ви кажа, че има и български компании и фирми, които успешно работят и не се оплакват. Имаме такива. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси или изказвания? – Не виждам.
Ваше Превъзходителство, уважаеми колеги! Струва ми се, че днешната дискусия беше полезна. Нека да я възприемем като начална, защото предстои много работа, която трябва да свършим.
Очертаха се няколко теми, с които мисля, че нашата комисия трябва да се ангажира доста сериозно. Само ще ги маркирам.
Мисля, че като начало трябва да проведем една сериозна среща с представители на българските медии, в която да потърсим начините, по които държавата и медиите могат да бъдат полезни на българските общности не само в Украйна. Това касае и доста други общности с компактно българско население по света.
Налага се да проведем среща и активизиране на контакти с нашите колеги парламентаристи в Украйна. Защото мисля, че законодателството, касаещо и употребата не само на българския език, на малцинствените езици в Украйна, правата на етническите общности в Украйна са въпрос на украинското законодателство и ние трябва да бъдем активни на тази тема, използвайки средствата на парламентарния диалог.
Ще продължим активно да упражняваме контрол върху начина, по който се подготвя, изпраща и разпределя хуманитарната помощ за Украйна. Мисля, че това е подходяща тема, от която ние не бива да абдикираме.
Налага се активно да заработим и с българските институции, основно с Министерството на образованието и науката, по отношение на гарантирането на правото на българските общности конкретно в Украйна, на образование на български език, на изучаване на майчиния език. Мисля, че такава среща е наложителна с министъра на образованието и науката. Наложително е да проведем такава дискусия в рамките на комисията.
Трябва да активизираме нашите контакти с Българската православна църква. Мисля, че и тя има своята роля и трябва да изиграе своята роля за духовна грижа за нашите общности, която тя и в момента играе. Но мисля, че заедно можем да бъдем полезни и в това отношение.
Още веднъж, Ваше Превъзходителство, Ви благодаря за това, че отделихте време днес за тази среща. Мисля, че тя беше полезна и за двете страни. мисля, че ние придобихме много информация и в същото време и много идеи за това какво можем и какво трябва да направим заедно с Вас за българската общност в Украйна. Разчитам да продължим тези контакти в бъдеще.
Отново Ви заявявам, че сте добре дошли винаги в нашата комисия, за да обменяме мнения, да разработваме политики и стратегии, с които да бъдем полезни на тази общност, която и Вие самият представлявате. Тя винаги ще остане близо до нас, близо до нашите сърца.
Благодаря ви. С това приключваме първа точка от нашия дневен ред.
Н. ПР. МИКОЛА БАЛТАДЖИ: Благодаря Ви и аз, господин председател, на всички народни представители, на представителите на изпълнителната власт за тази среща. Аз също смятам, че тя беше много полезна и има за какво да работим в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
По тази точка имаме текущи въпроси и смятам в рамките на няколко минути да довършим нашата работа.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Имате думата, колеги. Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Колеги, искам да поставя един въпрос. Миналата седмица направих среща с българската общност, която живее в Чешката република. Много накратко ще ви го кажа. аз съм информирала председателя с писмо, което ще помоля да ви го разпространи и да го получите.
Реално се получава така, че от 1972 г. българската културно-просветна организация в Чешката република получава административна сграда, собственост на българската държава, в Прага, на ул. „Мелитска” № 28. Там функционират пет организации на българите в Чешката република – Българска културно просветна организация в Чешката република, Културно-просветен клуб, Културно-просветна организация „Кирил и Методи”, Българската православна община е там и Съюзът на българските сдружения в Средна Европа.
Четиридесет години това става средище на българската общност. На територията на Чешката република, по данни на нашите сънародници, живеят около 30 хил. души.
Паралелно с това там се помещава и Културният институт при Министерството на културата и българското училище „Петър Берон”.
Сега какво се случва? Самата българска общност по време на бедствията и наводненията в България е била инициатор и съпричастна с България да събира помощи и да ги изпрати в България. Получава се така, че на 26 февруари 2015 г. българският посланик Лъчезар Петков връчва на Кирил Беровски – председател на българската общност, предизвестие с тримесечен срок да се освободи ползвания имот.
На въпрос в парламента от народния представител Красимир Богданов министърът на външните работи отговаря, че има процедура за проучване за продажба на въпросния имот.
Моето предложение е незабавно да извикаме министъра на външните работи и да застанем на страната на българската общност. Изключително е разтревожена българската общност там. С това няма да спечели държавата и да се обогати с един имот, който ще се продаде в Прага.
Аз съм за това да спре тази продажба, да успокоим българите, които ползват самия имот. Защото според мене в днешно време, когато има консолидирана българска общност, когато има традиции е престъпление да се продава този имот в Прага.
Затова се обръщам към вас да формираме такава позиция и да бъдем много категорични в отстояването. Поне от името на моята група, на господин Михаил Миков и на господин Ангел Найденов се обръщам към всички вас този въпрос да го обсъдим и да го поставим категорично на министъра на външните работи за отношение.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Други въпроси, мнения по точка „Разни”? Ако няма, само ще ви кажа докъде е стигнала процедурата, доколкото сме запознати аз и господин Станимиров като членове на Външната комисия. Там поне два пъти сме разглеждали този проблем и министърът е давал информация по повода.
Последно председателят на Агенцията за българите в чужбина направи среща в Министерството на външните работи по този повод, за да се спре подобна продажба. Така че наистина би било добре в комисията да обсъдим този проблем и да предложим някакво решение. Но трябва все пак да има представител на Министерството на външните работи.
Доколкото знаем и аз, и господин Станимиров, въпросът е финансов, защото няма възможност българската държава да поддържа имота. Това е основният мотив, който за нас естествено не е мотив.
Аз даже задавам въпрос на посланика какво прави. Не може ли да намери две фирми, които работят в България – чешки, или обратно, които да ремонтират сградата колкото е нужно, за да се справим с проблема.
И другият парадокс е, че там българското училище е под наем в друга сграда, където всъщност българската държава плаща наем за него. Нека тук сътрудниците да си запишат тези наболели въпроси.
ДОРА ЯНКОВА: Предлагам за следващото заседание и настоявам да дойде самият министър на външните работи и министърът на образованието, ние да формираме решение, да информираме министър-председателя, че категорично не сме съгласни с това положение и реално да намерим решение на въпроса.
Тук говорим за велики мисии на българската държава. Нека да дойде с подготовка министърът на външните работи и с план-сметка какви са финансовите разходи по издръжката на този дом, общността съответно какво дава партньорски, а министърът на образованието да ни каже какъв е финансовият ресурс, който се дава за другата сграда като наем, за да можем да го решаваме практично.
ПРЕДС. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Други въпроси? – Няма.
Благодаря на всички. С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.
(Закрито в 16.00 часа)

Стенограф:
(Божана Попова)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Румен Йончев)