---

П Р О Т О К О Л

На 27 май 2015 г. от 16 ч. часа се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на образованието проф. Тодор Танев във връзка с образователната политика към българите зад граница.
2. Разни.

На заседанието присъстваха: проф. Тодор Танев – министър на образованието и науката, Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина, доц. Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието и науката, Коянка Димитрова – директор на дирекция „БОИД” (Български общности и информационна дейност) в Държавната агенция за българите в чужбина.

Заседанието беше открито в 16 ч. и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.


ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Имаме необходимият кворум. Предлагам да започнем нашата работа, за да пестим времето и на господин министъра, и нашето собствено.
Преди всичко ви предлагам да одобрим следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на образованието проф. Тодор Танев във връзка с образователната политика към българите зад граница.

2.Разни.

Има ли други предложения? - Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Искам да уведомя и за гостите на днешното заседание. Днес при нас присъстват:
Тодор Танев – министър на образованието и науката,
Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина,
доц. Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование” в Министерството на образованието и науката,
Коянка Димитрова – директор на дирекция „БОИД” (Български общности и информационна дейност) в Държавната агенция за българите в чужбина.
Днешното заседание беше планирано отдавна. Ние искахме даже символично да го направим в навечерието на 24 май. Мисля, че не е лошо това, че го правим след 24 май. Достатъчно близко е празникът, за да сме на тази вълна и чисто емоционално.
Аз самият се връщам от едно посещение в Украйна и среща с българските общности в Болград, Измаил и Одеса, където останах с впечатлението, че образованието наистина е една от основните политики, които можем да следваме към тези общности, където в същото време сме в голям дълг.
Така че струва ми се, че дискусията е съвсем навременна и съвсем уместна. Още повече, че предстои и кандидат-студентската кампания, приемането на студенти от чужбина в България. Не е тайна, че тази година като че ли местата в българските висши учебни заведения са доста повече, отколкото потенциалните студенти.
В същото време има и редица проблеми и с българските училища в чужбина, тези, които всъщност българската държава подпомага. Но има и много такива, организирани на чисто частен, чисто независим принцип.
Предлагам да започнем с първата точка от дневния ред, като дадем думата на господин министъра за кратка информация на тази тема и след това да проведем една смислена дискусия:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ ВЪВ ВРЪЗКА С ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА.
Проф. Танев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Уважаеми господин Йончев, уважаеми народни представители и гости! Благодаря за тази среща с вас. Надявам се това да е част от серия срещи, от които ние имаме нужда. Защото този въпрос не е само проблем за цялата страна и нацията, а въпрос на нашата национална идентичност и на бъдещето в хоризонт повече, отколкото е нашият цикъл на биологичен живот, а и затова, че той е много голям проблем и за Министерството на образованието, освен за вас като комисия.
Заварих една структура на министерството, в която българските училища в чужбина нямат собствена структура или доколкото имат, тя е сложена като под ведомостта на въобще някакво училищно образование. Считам, че такъв прочит на нещата е израз на невежество и на нихилизъм, на неразбирано, при това кумулирано дълги години, даже от десетилетия, бих казал.
Не го говоря нито като националист, нито като патриот, нито като българин. Но това не се прави по другите държави наоколо и никъде другаде.
Няма нужда да казвам, че само преди месец и нещо се виждах с председателката на този комитет във Франция, който се занимава с френския език и училище в чужбина, които имат – повечето от вас знаят – огромна акция по този въпрос напоследък и това е въпрос при тях на столетия вече. Ние имаме тепърва да догонваме, ако е възможно, в големи мащаби.
В аванс казвам, че едно от първите неща, което ще направим в най-скоро време в няколко направления, като професионалното образование, а също и за българските училища в чужбина, ще бъде структурна реформа в министерството, за да бъдат еманципирани тези области и да си получат съвсем достойното еманципирано място сред други традиционни звена, като например водената успешно от госпожа Фъртунова толкова години дирекция „Висше образование” или дирекцията „Средно образование” на Костадинова и разни други дирекции. Нямаме си дирекция за българските училища в чужбина. Дори се прокарват някакви остатъчни мнения, че училищата в Чикаго били неделни, не били подведомствени на министерството и някакви от този род неразбории.
Много моля да ни помогнете не само с подкрепа, ами с ноу-хау. Защото тук има в тази стая, в която се намираме, повече хора, отколкото има в министерството, които действително живеят с този въпрос и са се интересували десетилетия от него, и са се посветили на него.
Много моля в скоро време да подкрепим първо една промяна – структурна реформа в министерството по посока на еманципиране на българските училища в чужбина.
И второ, след това, което правим като промени в законодателството, така и така сме започнали, нека нужните точки, нужните идеи да залегнат вътре и да не делим нещата на български училища и небългарски училища, където се учи български.
Сега що се отнася до тази година, ще говоря по конкретният повод, който ни събира и който не е толкова стратегически. Става дума за актуалното състояние на нещата, какви са основанията за прием на студентите, докторантите и специализантите.
Първо, Закон за българите, живеещи извън Република България, чл. 10, ал. 2. Това е важна основа на всичко, което се прави.
Постановление № 103 на Министерския съвет от 31 май 1993 г. – колко ли години има оттогава, колкото е дъщеря ми, за осъществяване на образователната дейност сред българите в чужбина.
Осигурени места към днешно време, субсидирани от държавата – до 400 за студенти, 370 за бакалавър и магистър със средно образование и 30 за ОКС – магистър след бакалавър.До 15 за студенти - за кандидати от българска народност, класирани на първо място на националните олимпиади по български език и литература, както и за първенците на випуските на отделни средни училища в Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния и Казахстан.

До 12 места за докторанти. До 120 места за следдипломна квалификация.
Ако мога да заключа до тук, тези места не отговарят съвсем точно на нуждите и критериите, защото таблицата и тези материали, които ние отпечатахме специално за вас, показват друг интерес и други възможности, които българската държава определено има. Макар че сме с ограничени бюджетни възможности, този интерес съвсем не е нещо, което може да удави нашия бюджет. А има важни, по-важни и още по-важни неща. И може и да приоритизираме, дай боже, някой ден и този въпрос да го изтеглим просто по-напред.
Не може Постановление № 103, което в момента действа и на което ние почиваме, да е с дата 31 май 1993 г., след като оттогава се случиха толкова много политически неща, да не казвам какви, включително война, когато има масова емиграция и миграция, когато има интерес към България, българско членство в Европа от толкова време. Тоест това е една база, която не е най-добрата.
Значи първо е Законът за българите, второто беше Постановление № 103, за което говорих.
Третото е постановление № 228 на Министерския съвет от 20 май 1997 г. за приемане на граждани от Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България. Осигурени места засега, субсидирани от държавата: до 150 за студенти, като 140 от тях са за бакалавър и магистър със средно образование и 10 за магистър след придобита ОКС бакалавър.
Това бяха основанията за прием на студенти.
Следващото е разпределение на местата за обучение съгласно Постановление на Министерския съвет 103 от 1993 г. по държави за учебната 2015 – 2016 г.:
Украйна – 110, Сърбия – 100, Молдова – 85, Косово – 33, Албания – 20, Казахстан – 3, други страни – 4.
Местата в раздел „Други страни” се предоставят в случаите, когато се постъпва при единични заявки от кандидати извън посочените държави, които включват държави като Румъния, Гърция, Унгария и други.
Останалите 45 места до крайната граница 400 са предназначени за прием във висшите училища по изкуствата и спорт – 15, и за обучение по магистър след бакалавър – 30.
Следващата голяма точка, това е предложеният прием на студенти и докторанти съгласно Постановление № 103 от 1993 г. Съобразява се с желанията и предложенията на организации на българските общности в чужбина, на българските дипломатически представителства, което между другото почти не се случва, български преподаватели, работещи в чужбина, неделни училища и толкова.
Четвърто. Местата за обучение на студенти по двете постановления – първото беше ПМС № 103, второто беше № 228, - са разпределени в 31 висши училища, а за докторантите по 103-о постановление – в 9 висши училища.
Пето. Заявените места за обучение на студенти се насочват към висшите училища съобразно техния рейтинг по съответното професионално направление, специалност от регулираните професии.
Моля да имате предвид, господа народни представители, че самият рейтинг в момента, рейтинговата система, която съществува от четири години и която е актуална днес, е обект на постоянни промени и усъвършенстване. Така например нейната версия тази година, която почива върху възможно най-обективните неща, което значи силна селекция във всичките, все повече набъбващи като брой композиции, при наличие на такова текучество на идеи може би не е най-добрата база. Но нямаме в момента по-добра от това, ако има някакво ранжиране, да използваме работещия към съответната година вариант на рейтинговата система.
Шесто, което е предпоследно – данни за извършения прием през периода 2006 – 2014 г. , които се съдържат подробно в приложената и раздадена справка, за което ще говори госпожа Фъртунова в детайли. Каквито въпроси има, тя държи всичките при себе си.
Последно. Възможни въпроси, които могат да възникнат според нас и проблеми, които вероятно съществуват, за които имаме достатъчно натрупани данни, което означава писма, оплаквания, препоръки, които сме получавали в последните месеци, но те се повтарят в годините, доколкото знам.
Първо, за кампанията в Украйна. Приемане на кандидат-студенти, живеещи в области, близки до военния конфликт.
Второ, участието на представители на Комисията по политиките за българите в чужбина към Четиридесет и третото Народно събрание като наблюдатели в заседанията на Постоянната междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина.
Трето, увеличаването на стипендиите на студентите по Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. и № 228 от 1997 г. Като прибавям, че от 1 септември 2012 г. е в сила изменение на Постановлението на Министерския съвет № 90 от 26 май 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студенти, докторанти и специализанти от държавните висши училища и научните организации, с които стипендията е увеличена от 90 на 105 лв. Това е 20000 г.
Четвърто, продължителното одобряване и свързаното с него късно издаване на визи – с това имаме ежедневни проблеми, между другото, като че ли ние издаваме визите, на класираните кандидат-студенти. По-голямата част от тях се записват и започват обучението си след началото на учебната година. Да, наистина е след началото, въпросът е колко след началото на годината и дали тя не е изтекла.
Пето, прекратяване на издаване на удостоверение за български произход от Държавната агенция за българите в чужбина на студенти, докторанти и специализанти, приети в български висши училища, съгласно въпросното ПМС № 103 от 1993 г., постави под въпрос законосъобразността на кампанията по приема. По този повод Постоянната междуведомствена комисия по въпросите на образователната дейност сред българите в чужбина извърши вече следното.
1.Разработи и внесе за утвърждаване проект на ПМС за допълнение на тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. С влизането в сила на изменението на тарифа № 4, приетите съгласно МПС № 103 от 1993 г. и ПМС № 228 от 1997 г. заплащат намалена такса при предоставяне право на продължително пребиваване срещу документ в Министерството на образованието и науката, удостоверяващ основанието за обучение.
2.Разработи и приложи по време на кампанията образци на документи за удостоверяване на наличието на българска народност на кандидатите за обучение. Тази дейност замени прекратената от Държавната агенция за българите в чужбина процедура по удостоверяване на български произход. Мисля, че в Израел не биха разбрали точно такова нещо.
Шесто. Късното издаване и съответно представяне на дипломите за завършено средно образование в Министерството на образованието и науката, което е определящо за извършване на първо класиране на кандидат-студентите от съответната страна. По тази причина първото класиране на кандидат-студентите от Молдова и Македония изостава в сравнение с другите страни, а оттам всъщност имаме достатъчно много и важни кандидати.
Това е съвсем накратко картината. Мисля, че се описа за какво става дума. Таблицата и вече нейното тълкуване е ваша воля в подробности накъде биха отишли.
Освен да ви благодаря за вниманието, още един път ще завърша с мисълта, с която започнах: Моля ви за помощ, защото работата съвсем не е …. – няма да го довърша.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Танев. Ние в голяма степен споделяме Вашата оценка, щом и правим това заседание в този момент.
В същото време аз чух Вашата забележка, че на промяна подлежи законът. Да, той има нужда от съответните изменения. Но квотите и тези бройки са фиксирани с Постановление на Министерския съвет и съдейки по Вашата амбиция за промяна и за бързо действие ние ще очакваме и малко по-ускорена работа и по корекция на тези постановления, така че да можем да отговорим на реалното търсене на образование в България. Защото дотук говорихме най-вече за образованието на студенти с български произход в България. Конфликтът в Украйна в голяма степен ще активизира този процес.
Имаме и някакви наченки на проблеми в Македония, които от другата страна също биха довели до по-активно търсене на такава възможност от младежите в тази страна, особено на онези с документиран български произход.
В тази връзка, преди да продължим дискусията, бих искал да Ви попитам защо по моя информация квотата от 150 бройки по Постановление № 103 всъщност не се дава на разположение, не се изпълнява за македонски граждани, тоест не за такива, които са с документиран български произход, а за младежи македонци, които биха могли да получат образование в България? Да не говорим, че тази квота би трябвало да е доста по-разширена, ако искаме да отстояваме наистина националния интерес.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Съжалявам много за забавянето, което ви поставя вас в положение да изисквате от нас по-голяма експедитивност, меко казано. Съжалявам за това притеснение, което съм допуснал като моя вина, а не на министерството, пред вас. Моля за разбиране за това тежко министерство, което стига до всеки един човек. Имаме изключително бърза и силна реакция навсякъде за каквото и да се направи, за разлика от други министерства. Имаме 800 000 ученика в България, да не говорим за два милиона техни родители, 230 хиляди студенти, несменяеми директори на училища, което значи политика в цялата работа, да не казвам политика, политика и политика. Идват и местни избори. Просто това наистина е много лошо.
Имаме в същото време закон, който влезе, за училищното образование, какъвто не е имало в десетилетията назад.
Заедно с това дойде и оперативната програма на европейците, каквато в министерството в този вид никога не е имало преди. Просто така съвпадат нещата.
Точно сега се оказва, че ние трябва да оправим и висшето образование, разбира се, покрай училищното, професионалното да го еманципираме по някакъв начин, ако може да решим въпроса и с вечните асистенти, също така и Закона за развитие на академичния състав. И всичко, сметено под килима в министерския кабинет – огромна купчина, където вътре вони. Разберете, положението изведнъж става такова.
Този въпрос, който ми е на мене в сърцето, и то фамилно, не защото сме македонстващи или други, няма такова нещо, нито от национализъм го казвам, нито от партийна принадлежност, каквато нямам. Като че ли няма българи, които живеят в Гърция. Аз не ги виждам. И прочие, и прочие.
Повтарям, няколкото неделни училища в 300-хилядния български контингент или 250-хиляден в Чикаго не били български. Те си били на някакви не знам какви. Необвързаността с читалищната ни дейност. То е огромна работа. Просто пропуснахме момента. Но слава Богу, кооперативната тръгна. Това мога да кажа.
Що се отнася до конкретния поставен от Вас въпрос, моля госпожа Фъртунова да отговори накратко, защото аз мога още по-кратко.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само да прецизирам. От 2007 г. всъщност тези 150 бройки не се изпълняват за македонски граждани.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Да. Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вие вероятно сте видели таблицата. Технологията на извършване на приема е следната.
Да, действително в Постановление 228 има отредени 150 места за македонски граждани. Вие виждате, че кандидатите от 2007 г. насам са в една доста динамична атмосфера. За последната година са кандидатствали 185 места и са реализирани 130 на базата на успеха и балообразуващите оценки, които те имат. След първото класиране, ако има желаещи от македонска страна за специалности, които не са присъствали и те са ги пропуснали, ние обявяваме прием и за тях при наличие на документ, който да доказва тяхната българска народност.
Така че нашият стремеж и нашето желание всички, които кандидатстват, ако отговарят на условията, ако те са покрили теста и са получили оценка, различна от 2,99, те да участват в това класиране. Тук става дума за брой кандидати. В различните държави, ако сте забелязали, в различните години този брой кандидати е различен.
Ето например, ако сте видели, за тази година, предвид заявките, които са постъпили от българските дипломатически представителства и от българските организации в чужбина, ние сме завишили доста местата за кандидати от Косово. Това е отговор на Вашия въпрос. Но тук всъщност кандидатите определят броя на заетите места. Ако няма кандидати, съответно няма как да бъдат заети местата.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тоест, Вие казвате, че кандидатите са били по-малко от квотата?
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Да.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Господин председател, колеги от Народното събрание! Мисля, че един от препъни камъните е не докрай описаното определение за това какво означава доказан български произход.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: И още нещо, ако позволите, господин председател. Специално за Македония предполагам знаете, че само за последните две години в Македония са открити повече от 20 нови висши училища, което дърпа част от потенциалните кандидати.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз бях и в Македония преди повече от месец, може би станаха вече два. И трябва да ви кажа, че интересът на хората там към образование в България, не казвам българите, защото ние считаме, че преобладаващата част от тях са българи, е огромен. Българското образование се ползва с огромен авторитет, с престиж. И моето впечатление поне беше, че търсенето далеч надвишава това, което ние дори сме способни да предложим като образование в България. Така че очевидно някъде веригата се къса – дали през нашите дипломатически мисии, дали в системата, която използваме за такива студенти. Защото съм убеден, че ако успеем да образоваме достатъчно македонски младежи в България, едва ли някой от тях ще бъде по-лош българин от нас. Заповядайте, проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: В посоката, която Вие последно говорите, господин Йончев, мисля, че въпросът е освен чисто технически и технологичен – колко места, колко молби, пък не са се появили молби, пък дали дипломатическите служби си вършели съвсем точно работата, това не е най-важното нещо. По-важното е да имаме по-ясна политическа воля и по-добре описана, по-добре структурирана.
Това Народно събрание за първи път от много време има потенциала да направи това нещо. Не говоря за консенсус – тази дума не я обичам, но говоря за съгласие, което е информирано несъгласие, което почива върху критични бройки откъде нататък да стане. Никога не е всички, това няма значение. Просто тук не е въпрос на коалиционни партньори, а от другата страна опозицията. Това е общобългарски въпрос, който не е и до края на мандата, а за много по-напред.
В този смисъл имаме възможност заедно да направим това, което трябва. Нека да разберем тези хора по Македония и другаде, които поради една или друга лична причина имат примерно боязън или нещо друго да се запишат български поданици или да доказват българския си произход. Нищо, че не са от Европа. От Европа може холандец да дойде тук да следва, а от Македония трябвало доказан произход.
Това е проблем, който ние трябва да решим – какво означава това, докъде може и защо да разчитаме на доста скованото Външно министерство, което няма да се откове скоро. Защо само те? Там жените им, доколкото знам, служат също така да подреждат, когато има ограничен бюджет, прахосмукачката кой държи, кой кара автомобила. Нека не ги натоварваме само тях с това ,което трябва.
Мисля, че самите учебни заведения в България трябва да имат рамка, която да спазват и да ходят също там. Или да правим промени или каквото трябва и да преговаряме лично. Защото тази работа не е на това или на онова ведомство, а е български въпрос. Така поне, доколкото знам, са разсъждавали преди години столетия наред в България.
Разбрах много добре какво говорят и се радвам, че го усещам тук.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Да не го превръщаме в диалог. Колеги, въпроси и изказвания по темата. Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин председател, господин министър! Като става въпрос за бройките, не пречи Министерството на образованието и науката да завиши в пъти приема изобщо на българи зад граница. Дали ще се появят кандидати, това е отделен въпрос.
Когато хората от Македония и от други държави, където има български общности, знаят, че има голяма бройка, неограничена, тогава те самите ще изявяват повече желание да кандидатстват. Като знаят, че има определена бройка, примерно за Албания 15, за Косово 6 и т.н., просто самите хора се отказват. И ще ви го кажа не скрито, всеки от тях търси контакти и връзки, за да бъде приет в България. А тези, които не могат да намерят, просто не кандидатстват, защото знаят, че няма да влязат в определените бройки. Това е факт. Мене са ме търсили хиляди пъти.
Така че моята препоръка към Министерството на образованието е, ако тази година вече не може, догодина просто предвидете по-голям брой. Нека хората да знаят, че имат възможност. А дали ще ги запълнят, няма никакво значение.
Другото, което искам да кажа. Закъснях малко, че бях на друга комисия. Една инициатива бе приета от страна на Агенцията за българите в чужбина, заедно с Министерството на образованието и науката, нещо, което също е много важно, което касае тези българчета, които идват да учат в България. Те идват все пак от доста бедни семейства. В техните държави знаете, че доходите са много ниски. Тази инициатива, доколкото разбрах и от главния секретар на Министерството на образованието и науката, е приета радушно, както и предложението на шефа на Агенцията за българите в чужбина, стипендията от 105 лв. да бъде предложено да се увеличи на 150 лв. за тези деца. Защото сега те само за общежитията отделят между 60 и 90 лв. на месеца, плащане на консумативи, всякакви неща и всъщност им остават 10-15 лв., с които реално трябва да посрещат някакви нужди. Тези 50 или 45 лв. няма да им решат проблемите, но все пак ще им помогнат. А те не са толкова много. Това ще коства няколко стотин хиляди лева на бюджета на Министерството на образованието и науката годишно.
Така че в тази насока е моето питане – ще защитите ли увеличаването на стипендиите конкретно за тези студенти, които са българи зад граница, кандидатстват в български учебни заведения и са приети, за да може наистина да стимулираме техния прием тук и да осигурим поне минимума на съществуването им?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте за отговор на въпроса, проф. Танев.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря за този въпрос, господин Ангелов. Не мислете, че само главният секретар знае за това нещо. Аз акцентирах преди малко достатъчно ясно върху сто и петте лева. Проблемът тук не е толкова в това колко бедни са тези семейства, колкото в бедността на разсъдъка на тези, които до момента са го търпели по този начин. След като всичко се е сменило, са се сменили и тези тарифи, както и нашето отношение към хората, които живеят зад границите на България. Това отношение не съществува и то се крие зад някакви постановления, някакви нормативи, повечето от които са остарели безвъзвратно.
По тази причина ние наистина направихме каквото можем, макар и с оправданието, с молбата да ни разберете, че дали поради матурите, дали поради нормативната програма, но позакъсняхме. Но разчетите са готови. Днес сме ги пуснали. Това беше от нас толкова малко. Ние трябва да имаме радикално съвсем различно отношение и това да се подеме не само от Министерството на образованието и науката, поне да имаме гърба, когато искаме в бюджета да се запише догодина и т.н., това нещо да се има предвид. Защото не става дума за никакви особени милиони.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Това ли ще бъде размерът, който ще предложите? Или по-малко? Просто да има яснота.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Извинявайте, господин министър. Само ще допълня. Ние сме направили различни разчети за Министерството на финансите по следната причина. Ако ние повишим стипендиите на децата, които учат по 103-о и 228-о Постановление на Министерския съвет, няма начин да не увеличим стипендиите и за българските студенти по така нареченото Постановление 90. Ние ще предоставим на Министерството на финансите необходимата субсидия в границите между 120 и 150 лв. И тогава Министерството на финансите ще прецени кое е възможно и кое не може да стане.
Това, което искам да допълня, е, че на всички студенти в България от редовна форма на обучение, каквито са и студентите по 103-о и 228-о Постановление, ние даваме възможност да получават и европейски стипендии вече шеста година. Там размерът за един семестър е 600 лв. – пет по 120 лв. И ако те пишат допълнителни разработки извън учебните планове и програми, могат да получат до пет награди по 200 лв. И тези студенти участват на равни правила с нашите студенти.
Що се касае до таксите, без такси са всички студенти от Украйна и Молдова, те не заплащат такси, по силата на двустранните протоколи, които се подписват между двете страни.
А по отношение на стипендиите, първата година в първи курс всички студенти, приети по 103-о и 228-о Постановление получават стипендия от 105 лв., а от втори до последния курс те получават тази стипендия, ако имат успех над 4,00. Това са всъщност облекченията, от които те се възползват, плюс европейските стипендии, които могат да получават наравно с нашите студенти.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Тоест това не означава, че стипендиите на българите зад граница, които се учат в България, ще станат 150 лв. Това ми казвате в момента.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Ние ще го предложим.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ама вие сте предложили за всички студенти стипендиите да са толкова, което означава, че автоматично няма да се случи. Така ви разбирам.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Няма как, защото другите получават по-големи стипендии от българските студенти.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: По същата логика трябва да им обясним защо не плащат такси едните, а другите плащат такси. Ако следваме тази Ваша логика…
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Това сме го обяснили. Но имайте предвид, че когато се определя субсидията за студенти, се определят няколко групи студенти - едните студенти, които получават стипендии въз основа на успех и доход, една група студенти, които безпрекословно получават стипендии…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Фъртунова, на мене ми е известно кои получават стипендии. Въпросът е вие ще защитите ли българските студенти, които са българи зад граница, да получават стипендия от 150 лв.? Това ме интересува, а не кой какви стипендии получава. Това го знаем всички.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Да, защитаваме.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Тук говорим за различни неща. Извинявайте, че се ядосвам. Аз не деля българите на българин от България или откъдето и да е. Обаче когато ти трябва да пътуваш от Донецк и Луганск като студент тук, разходите ти са много по-големи, отколкото ако си от Варна и учиш в София. Да не разсъждаваме за тази логика. Направете така, че да има някаква диференциация, дори по някакъв друг начин тези деца да получават тези пари. Тук става въпрос да подкрепим българщината в чужбина. Аз не говоря да делим този на този и онзи на онзи. Но щом може да не плащат такси, значи може да получават и стипендии като такива, приети по специално постановление. Те не са приети общ прием. Има разлика. Да не си говорим сега с термини и да се заблуждаваме. Има разлика кой по кое постановление е приет. И кои са общ прием и кои не.
Така че много ви моля, като министерство направете необходимото, ако не сте изтървали вече влака, и защитете това. Защото за тези хора е нужна тази подкрепа. Тук става въпрос за 45 лв., за 22 евро, за да може една седмица да имат възможност в България да ядат нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Да използваме присъствието на господин Владимиров. Дали не е възможно за целите на образованието да имаме едно по-широко тълкуване на понятието „български произход” и не за целите на гражданството, а за целите на правото на образование в България. Законът казва какво означава „Български произход”, макар и недостатъчно ясно. И там имаме доста проблеми, касаещи гражданството. Но евентуално да разширим кръга на потенциалните кандидати.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Разбирам напълно въпроса. Но Агенцията издава индивидуален административен акт, в този смисъл удостоверение за български произход. При това положение няма как Агенцията да удостовери българския произход за кандидат-студента и да не може да го удостовери за Министерството на правосъдието за българско гражданство. То или удостоверява българския произход, или не. Няма как да се приемат гъвкави условия за спазване на закона.
Миналата година наистина имаше един проблем с Министерството на образованието и науката по отношение на удостоверяването на българския произход в кандидат-студентските кампании и той бе породен от няколкото проверки, които бяха проведени в Агенцията от Върховната административна прокуратура, от Инспектората на Министерския съвет, от Софийска градска прокуратура по законността и установяването на това по какъв начин Агенцията удостоверява българския произход.
Тази тема сме я обсъждали многократно в комисията няколко пъти тук. Затова една от причините, поради които беше внесен този законопроект, са промяна в Закона за българите, живеещи извън Република България. Проблем е, че законът е от 2000 г. и наистина трябва да претърпи промени.
В тази връзка заедно с Министерството на образованието и науката миналата година се създадоха няколко варианта, така че кампанията да не се провали.Направихме всичко възможно да имаме добра координация, добро сътрудничество и се взеха адекватни законови решения, така че кампанията да продължи и да няма възпрепятстване, да няма проблеми. Аз съм убеден, че тази година също така кампанията ще мине безпроблемно в това отношение.
Наистина се създадоха някои проблеми. Смятам, че те биха могли да бъдат разрешени. И се надявам в бъдеще политиката по отношение на българите в чужбина да е по-широко прегледана и по-стратегически напред във времето, да има наистина една политика за българите в чужбина и да се знае в крайна сметка ние какво правим. Защото Агенцията работи с един закон, който е на 15 години, не е правен правилник за прилагане на този закон. Едва ли не работим на сляпо, спазваме един текст от закона – „възходящ българин”. И стриктното спазване води до различни проблеми.
Надявам се, че е време да има промени в това отношение и да може да се даде една ясна представа за политиката по отношение на българите в чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Проф. Танев, заповядайте.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Благодаря Ви. Господин Йончев и Вие, дами и господа народни представители, моля да ме извините, че след мъничко трябва да изляза, защото ме чакат на другата комисия на долния етаж. Просто съвпадат нещата. (Неразбираеми реплики от залата).
Вижте, медиите непрекъснато гледат, има важни и по-важни неща. Те някои точки ще ги гледат дълго и т.н. Тук става дума за нещо изключително важно. Все пак мога да се извиня и там.
Господин Ангелов, ние ще държим на тези 150 лв., разбира се. Това не е големият въпрос. Аз мисля, че те са много малко тези 150 лв.
Вижте, ние не сме Министерството на финансите. Само можем да му предложим и това сме го направили. Ще ви изпратим разчетите.
Другото, което ние предлагаме, е евентуално, за да не става тази диференциация, за което толкова много ни говорят – между българи, българи и други българи, да има някаква допълнителна графа за отдалеченост или нещо от този род, нещо, което да бъде експатрия, нещо подобно. Извинявайте, не си спомням точно думата – за такива, които трябва да пътуват, където фамилиите, работата и т.н. Ако има и допълнения от този сорт, тогава ще се получи тази възможност. Ще го предложим.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин министър, извинявам се и на колегите се извинявам. Ако искате да свършите работата, ще я свършите. Ако ще си говорим какви нови неща да измислим, да променим и т.н., пак няма да стане нищо.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Мога ли да продължа да си свърша работата?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Хубаво, свършете си я.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангелов, на темата горе-долу отделихме доста време.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Моля Ви, аз съм учтив и спокоен. На мене доста ми се е събрало на главата и искам да го реша наистина. Току-що ви казах, че ще го правя и го правя, а вие ми се карате! Защо?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защото не е направено както трябва.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Аз мисля, че сто години не е направено. А ние го правим в момента. Разчетите са готови. Хайде да не водим диалог сега. До никъде няма да свършим добре, по този начин ако поставяме въпроса.
Имам и още едно нещо да кажа. Всъщност, извинявам се. Аз трябва да тръгвам. Но ще изслушам дамата.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря Ви. Аз имам едно предложение, господин председател. От изказването на министъра разбрах, и явно има една заявена воля от министерството за работа и в двете посоки – и за промени в отношението към българите, които отвън живеят в чужбина и кандидатстват в нашите висши училища, и за политика навън. Като едно модерно разбиране Ви поздравявам.
Ние безспорно ще Ви подкрепим за структурата в МОН и ако е необходимо, предлагам да изразим позиция да ангажираме комисията в междуведомственото съгласуване по отношение на структурната реформа в МОН да изкажем колко е важно да има дирекция, която да бъде специално ангажирана за работа с училищата за българите в чужбина. Мисля, че това беше предложението на министъра.
Второ. Тъй като колегата Ангелов се поразпали, знам колко е тежка машината между министрите, когато опрат до Финансовото министерство – и министри, и неминистри, и кметове. Моето предложение е като комисия да изразим отново позиция, тъй като сега малко на парче го гледаме това – дали 120 или 150 лв., пред Финансовото министерство да ангажираме комисията със становище и позиция, ако приемете, че предвид и кризата, и кризата в Украйна, и за тези студенти, които идват в България, настояваме предложението на Министерството на образованието и науката по отношение на стипендиите да бъде подкрепено. И да отиде ръководството на комисията при финансовия министър с позиция да подпрем това предложение. Защото вече Горанов е нормално консервативен като бюджетар и при едно допълнително увеличение на бюджета, ако не намери вътрешни резерви, ще ни удари. Тоест инициативата на министъра ще я има, колегата Ангелов ще продължава да има желание, както и всички ние, да го има това решение, а реално да не се случи.
И правя още едно предложение. Тъй като явно предстои да стартира учебната 2015 – 2016 г., а ние имаме желание да променим нещата и да направим стъпките за промяна, да ни внесе на следващо заседание на комисията министърът през неговите подчинени в министерството един план в чужбина какви са училищата, какво в материалната база има нужда да бъде подкрепено. Просто да реализираме политика.
Ако той смята, че има самочувствие сам да го направи, да го прави. Ако ние ще се ангажираме, да чуем какво трябва да се направи. И тъй като сме комисия, която ще ангажира и политиката на всички политически семейства в парламента, да си дадем думата да го направим. Тръгва процедурата за бюджета за следващата година. Тоест това, което е в процедурата за следващата година, ние да го разпишем.
Така виждам, че ще бъдем полезни. В противен случай ние ще си останем в дебата, комисията ще бъде само една комисия, която ще клати главите и ще чува, а няма да има възможности да променя нещата.
Тези три предложения дотук ги правя оперативно. Ние по принцип като опозиция бихме могли да правим много политика. Не ми се иска това. Иска ми се да правим национална обща политика и в тази комисия да има съгласие по тези въпроси, защото те са преди всичко важни за нас като българи, за достойнството ни и вътре, и по света. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: Моля да бъда извинен, долу ме викат по спешност.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако отделите само една минута да завършим, мисля, че спешната работа също ще я свършим.
Като се съгласявам с всичко, което каза госпожа Янкова, мисля, че финалната част е най-важната. Ще очакваме от вас един план за това какво е необходимо най-вече в посока навън, за да обезпечим цяло едно поколение българчета, родени извън България, с адекватно образование поне на български език.
На финала ще Ви помоля за Вашето съдействие в един много конкретен казус с болградската гимназия, която посетих преди няколко дни. Още през 2000 г. е подписан един протокол, който определя възможността тя да се превърне в училище с преподаване на български език, нещо, което все още не се изпълнява. Аз се опитах да поставя въпроса на нивото, на което бях там, но насреща стоеше кметът на Болград, който не може да реши този проблем. Молбата ми е Вие като министър да го поставите пред колегите в Украйна, за да бъде приведен в изпълнение този протокол и да запазим една българска светиня там, да остане българска.
Наистина разбираме притеснението от гледна точка на времето – бързате. Имаше може би още много неща, които трябваше да споделим с Вас. Но се надявам, че и следващия път, когато Ви поканим на заседанието, ще откликнете, за да продължим този разговор. Той не свършва с нас, не свършва тук, както казахте Вие, не свършва тази година, но е хубаво да започне. Благодаря ви.
МИНИСТЪР ТОДОР ТАНЕВ: И аз благодаря. Госпожа Фъртунова остава. Само аз трябва да сляза долу. Чука се на отворена врата. С цялото си сърце и душа работя по този въпрос. Съгласявам се с всичко. И ако имаше някакъв момент на молба от моя страна, то беше единствено за това, което беше казано последно – да го правим заедно, със съгласие, където няма опозиция и водещи партии. И да го направим за в бъдеще.
Има юристи, които казват как няма да стане. Има обратните юристи, които казват как ще стане, въпреки че го няма в закона. Въпросът е как ще изберем кои юристи да ни говорят. И дали юристите не са тези, които фиксират политическата воля. Ако тя липсва, те какво фиксират?
Възможно е да направим така, че да облекчим работата и на Агенцията, за което току-що се говори. И всички тези натрупани бариери – не говоря само за проблемите, всички бариери тук да бъдат решавани или част от тях в движение, нещо като тези стипендии, за които ние сме започнали да работим. Но вие ме окуражихте да бъдем смели.
Много благодаря на господин Ангелов, на всички. Ние ще направим по-смели предложения от тези, които автоцензурирахме. Извинявам се за това, че сме го направили страхливо. Всъщност е можело да искаме повече. То не е и толкова много като пари. Но разчитам заедно да отидем и да го изискаме.
Съвсем друг въпрос е, че това е палиатив за тази година. Трябва да се направи повече и то е в законодателството, в рамката, за което не може министерството само да работи. Знам, че Народното събрание може. Но ако е в рамките на дадено Народно събрание, няма да е същото. Ще бъде добре, когато се мисли по-напред.
Така че аз оставам на ваше разположение по всяко време по този въпрос, който днес се повдигна, по всички негови разклонения. Не съм вещ във всички цифри, признавам си. Но тук е госпожа Фъртунова, която знае повече от тези неща. ако трябва някакъв документ писмено да ви се даде, то немедленно ще го направим.
А за това, което беше споменато тук от господин Ангелов, господин Ангелов, още утре тези разчети ще ги преработим и ще ги направим достатъчно смели. Само това, което е малко проблематично, за което госпожа Янкова спомена – контактите ни с господин Горанов са опасно тежички. Разберете го. Моля ви, помогнете ни. А сега трябва да сляза.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви още веднъж и ще Ви очакваме с конкретни идеи и планове.
Колеги, въпроси, дискусия оттук нататък? Госпожа Фъртунова може да продължи да отговаря на въпросите. Аз ще й задам един съвсем конкретен въпрос. Обмисля ли министерството възстановяването на едномесечния курс по български език за новопостъпващи студенти от чужбина? Мисля, че това е било практика до 2006 г.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Аз благодаря за този въпрос. Това действително присъства в нормативната база и то се използваше до момента, в който възникна въпросът за издаване на визи. Сега условието на органите да се издаде виза е, че те трябва да имат статут на студенти в български висши училища.
За да компенсираме по някакъв начин този курс по български език, ние вече втора успешна година в Косово провеждаме курс по български език и история, което е още по-добре, защото го правим преди кандидат-студентската кампания, за да подготвим тези студенти, които ще кандидатстват, да се представят добре на тези тестове.
В Постоянната междуведомствена комисия за работа сред българите в чужбина сме обмислили и варианти тези студенти, които идват, да учат една година допълнително български език, за да могат да бъдат пълноценни. Лошото е, че те идват на различни нива – едни кандидат-студенти владеят български език на битово ниво, други са малко по-добри.
Умуваме върху тези варианти. Това е на дневен ред пред комисията. Търсим варианти да възстановим това нещо, но има обективни пречки, за които казах. Компенсираме с курсовете. Тази година в момента дори в Косово се провежда втората част от този курс с преподаватели от Българската академия на науките.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Колеги, други въпроси и мнения по тази точка? – Не виждам.
Благодаря за Вашето присъствие, а също и за обективната информация. Като отново повтарям – това, което очакваме като комисия от министерството е на първо място да направим обоснованите предложения за тези стипендии.
На второ място, това, за което и господин министърът пое като ангажимент – стратегия, план, насочен навън към българските училища извън България, как да обхванем това поколение от българчета, които трябва да получат адекватно образование. И може да разчитате, че сред нас тук имате съюзници на тази тема.
Благодаря Ви.
ДОЦ. МАРИЯ ФЪРТУНОВА: Благодаря и аз. Само една последна думичка, ако ми позволите. Вече няколко години подред съвместно с Държавната агенция за българите в чужбина правим информационни кампании в Украйна и в Молдова, в Босилеград и в Димитровград. Тази година разширихме и правим и в Албания, а догодина ще разширим с Косово. Така че предварително държим на информирания избор на тези студенти, за да попаднат в български висши училища.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря. Аз ще помоля секретариата на комисията да протоколира предложенията на госпожа Янкова и разчитам на цялото ръководство и на заместник-председателите заедно да проведем разговора с господин Горанов и с всички институции, така че да можем да свършим работа. Нали, госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: И писмото.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ние ще изискаме писмото, но разчитам на Вашето присъствие и на Вашата подкрепа това да се случи, да отидем заедно при господин Горанов.
ДОРА ЯНКОВА: Ние трябва да видим как да го обсъдим. Студентите от чужбина – украинчета и други, имат желание да работят. И когато отидат на пазара на труда, минават едно препятствие, което препятствие е нормално – ако няма българин, кандидат за това място, приемат тях. Това е едно заобикаляне. Но ако трябва да бъде отворен и чист пазарът на труда, си имат изключително много проблеми.
Но това е друга тема. Аз лично наблюдавах двама студенти, които имаха желание да отидат на пазара на труда, колко им е трудно. И там биха могли реално, защото работят вечерно време или следобед, да получават заплащане.
Тук може би трябва подходящо време, за да поговорим по този въпрос с Ивайло Калфин и да видим как бихме могли да помогнем и на този процес.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Вие имате добри идеи. Отстоявайте ги, за да ги реализираме.
Колеги, по точка „Разни” има ли нещо, което трябва да обсъдим? Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието.
(Закрито в 17 часа)
Стенограф:
(Божана Попова)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА:
(Румен Йончев)